Steinberg, William (DEU / USA, Dirigent)

Немско-американският диригент Уилям Стейнбърг, роден преди 125 години

Драги приятели на оперната и симфонична музика, на 1 август 2024 г. се навършиха кръглите 125 години от рождението на немско-американския изключителен диригент Уилям Стейнбърг (на английски William Steinberg), роден в Германия, напуснал същата през 1936 г. поради еврейския си произход, живял 2 години в Швейцария и от 1938 г. емигрирал в САЩ, където изгражда завидна кариера (отчасти после и в Европа).

Там той е диригент на прочути американски и европейски симфонични оркестри: Филхармоничният оркестър на Бъфало (1945-1952), Симфоничният оркестър на Питсбърг (1952-1976), Лондонският филхармоничен оркестър (1958-1960) и Бостънският симфоничен оркестър (1969-1972), но като гост-диригент има изяви с десетки други оркестри по целия свят. Стейнбърг дирижира като гост повечето от големите американски оркестри, включително Чикагския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Синсинати, Оркестъра на Кливланд, Симфоничния оркестър на Далас, Филхармонията на Лос Анджелис, Симфоничния оркестър на Сан Франциско, Симфоничния оркестър на Сиатъл и Филаделфийския оркестър.

На 1 август т.г. писах статия за друг оперен деец, поради което отложих статията си за Стейнбърг за днес – 10 август 2024 г.

Преди да емигрира в САЩ, Стейнбърг има в Германия кариера предимно като оперен диригент в Кьолн и във Франкфурт, а в САЩ поради голямата си заетост като диригент на симфонични оркестри, ограничава оперното дирижиране по време на отпуските си с оркестрите само в Ню Йорк, където има 25 изяви в МЕТ през годините 1965 и 1965 и през 1974. Това са изяви в няколко продукции, включващи „Ванеса“ от Самюел Барбър, „Аида“ от Верди и „Валкюра“ от Рихард Вагнер през 1964–65 г. и „Парсифал“ от Вагнер през 1974 г.

Името на Уилям Стейнбърг е широко познато и като един от най-големите пионери в историята на звукозаписната индустрия в своята епоха, когато записите са изключително на грамофонни плочи. Както името на диригента Херберт фон Караян по-късно остава също в тази история, но при новите по-модерни носители на тия музикални записи, така и Стейнбърг е един от най-великите майстори, оставили името си като радетели за запаметяване постиженията на симфоничните оркестри в тази епоха, така че днешните поколения музикални любители да могат да слушат такива изпълнения от областта на класическата музика. Както е известно, днес съществуват в тази индустрия методи на „Remastering“, чрез които стари записи могат да се възстановят в такака степен, че да звучат почти като съвременни. А Стейнбърг е дирижирал в различни звукозаписни компании в САЩ стотици записи на творби от всички епохи на класическата музика. В края на настоящата статия ще дам списък на такива негови записи.

След една знаменита кариера на оперната и концертна сцена, траела 56 години (от 1922 до 1978), Уилям Стейнбърг умира в Ню Йорк. Той дирижира почти до смъртта си, макар и в по-малки размери. Здравното състояние на Стейнбърг се влошава последователно в последните години на дейността му; на 1 май 1978 г. той дирижира последния концерт в кариерата си, ръководейки Нюйоркската филхармония с гост-цигуларя Исак Щерн. Той е хоспитализиран след концерта и умира на 16 май 1978 г. на 78-годишна възраст. Погребан е до съпругата си Лоте в гробището Грийн Ривър в Ийст Хамптън, Ню Йорк.

След тези встъпителни бележки ще изложа „визитната картичка“ на диригента Уилям Стейнбърг:

Уилям Стейнбърг, роден като Ханс Вилхелм Щайнберг на 1 август 1899 г. в Кьолн, Германия, починал на 16 май 1978 г. в Ню Йорк, е американски диригент от немски произход. Той проявява ранен талант като цигулар, пианист и композитор, като дирижира своя собствена хорова/оркестрова композиция (базирана на текстове от „Метаморфозите“ на Овидий) на 13-годишна възраст.

През 1914 г. започва обучение в консерваторията в Кьолн, където негов учител по пиано е Лазаро Узиели – ученик на Клара Шуман, а негов наставник по дирижиране е Херман Абендрот. Дипломира се с отличие, спечелвайки наградата „Wüllner“ за дирижиране през 1919 г. Той е назначен от диригента Ото Клемперер като негов асистент в Оперния театър в Кьолн и през 1922 г. дирижира операта „Еврейката“ от Фроментал Халеви като заместник. Когато Клемперер напуска поста си през 1924 г., Стейнбърг става главен диригент на този оперен театър. Година по-късно, през 1925 г., заминава за Прага, където е диригент на Немския театър. След това заема позицията на музикален директор на Опертия театър във Франкфурт.

През 1933 г. Стейнбърг е освободен от поста си от нацистите, защото е евреин. Според внука на композитора Ернст Тох, Стейнбърг „репетирал операта „Ветрилото“ в Кьолн, когато нацисти с кафяви ризи нахлули в залата и буквално вдигнали палката от ръката му“. Уилям Стейнбърг емигрира в Съединените щати през 1938 г., като преди това работи в Швейцария от 1936 до 1938 г..

Талантът на Стейнбърг отдавна е признат от някои от най-великите диригенти в света. Като протеже на Ото Клемперер, Стейнбърг има блестяща кариера в родната си Германия, преди да избяга в Швейцария, прогонен от нацистите през 1936 г. Артуро Тосканини го кани да организира новосъздадения оркестър на Палестина в Тел Авив (днешния „Израелски филхармоничен оркестър“), както и да стане негов асистент-диригент в оркестъра на „NBC“ през 1937 г. Симфоничният оркестър на „NBC“ е оркестър, основан от Дейвид Сарноф, президент на „Radio Corporation of America“, компанията майка на „Националната радиоразпръсквателна компания“ („National Broadcasting Company“ – „NBC“), специално за диригента Артуро Тосканини. Симфоничният оркестър на „NBC“ изнася седмични радиоконцерти с Тосканини и други диригенти.

Другите станции в кариерата на Стейнбърг са: Филхармоничният оркестър на Бъфало (1945-1952), Симфоничният оркестър на Питсбърг (1952-1976), Лондонският филхармоничен оркестър (1958-1960) и Бостънският симфоничен оркестър (1969-1972).

По време на своите 23 години под ръководството на Уилям Стейнбърг, „PSO“ (Симфоничният оркестър на Питсбърг) става изключителен ансамбъл и развива ентусиазирани и лоялни последователи. До 1961 г. публиката се е увеличила с 250 процента. Освен това през предходните пет години „PSO“ е единственият американски оркестър, който разпродава всичките си концерти със сезонни билети. На 14 август 1964 г. „PSO“ започва единадесетседмична обиколка от 38 000 километра в 14 страни в Европа и Близкия изток. Обиколката, спонсорирана от Държавния департамент на САЩ, спечелва репутацията на Питсбърг, че произвежда повече от стомана и подобрява имиджа на американската култура в чужбина.

След края на Втората световна война Уилям Стейнбърг се връща няколко пъти във Франкфурт, за да дирижира концерти с „Музейния оркестър“, например през 1955, 1958, 1961 и 1964 г. През 1955 г. той става почетен член на общинските театри.

Върхът на кариерата му е ръководенето на прочутия Бостънски симфоничен оркестър между 1969 и 1972 г., въпреки че той вече страда от сериозни здравословни проблеми. От 1972 г. нататък, поради крехкото си здраве, той е принуден да ограничи максимално услугите си.

Въпреки назначаването му като диригент в Бостън през 1969 г., Уилям Стейнбърг никога не е бил част от звездната система на оркестровите диригенти. Неговият стил на дирижиране, едновременно трезвен и прост, отразява премерен контрол на жестовете, който никога не се проявява в безвъзмездни изпълнения. „Колкото повече други диригенти излизат на подиума, толкова по-спокоен оставам“, често казва той.

Накрая Уилям Стейнбърг умира на 16 май 1978 г. в Ню Йорк на 78-годишна възраст.

Стейнбърг има Ото Клемперер и Артуро Тоскани като образци в света на диригентството. От самото начало той знае как да обработи страстта си към съвременната музика, като същевременно разбира обективистичната перспектива на интерпретациите от самото начало. Репертоарът му е много широк, вариращ от ранни романтични до съвременни композитори, с особено внимание към англосаксонската музика. Той е и изключителен интерпретатор на музиката на велики немски симфонисти като Бетовен, Брамс, Брукнер и Малер. Сериозно малтретиран от някои влиятелни музикални критици в Бостън и Ню Йорк, Стейнбърг така и не успява да бъде признат за диригентска звезда, до голяма степен поради презрението си към критиците, нежеланието му да се рекламира и връзката му с критиците в медиите.

(край на уводните бележки за диригента Уилям Стейнбърг)

В тази статия ще изложа информации за Уилям Стейнбърг от различни източници на немски и английски езици. Данните на английски език са много по-подробни и изчерпателни, така че обръщам повече внимание на тях. И без това основната кариера на Стейнбърг е протекла извън Германия.

Първо ще се спра на данни за него от източници на немски език:

Уилям Стейнбърг (на английски: William Steinberg), роден като Ханс Вилхелм Щайнберг на 1 август 1899 г. в Кьолн, починал на 16 май 1978 г. в Ню Йорк, е американски диригент от немски произход.

Живот

Уилям Стейнбърг произхожда от кьолнско семейство от горната средна класа на либералния юдаизъм. Родителите му са текстилният производител Юлиус Щайнберг и съпругата му Берта, родена Мацдорф.

Първоначално той учи пиано и цигулка, а след това и оркестрово дирижиране при Херман Абендрот в Кьолнската консерватория. През 1924 г. става асистент на Ото Клемперер в Кьолнската опера. От 1925 до 1929 г. е музикален директор на Германския държавен театър в Прага. От 1929 до 1933 г. той се премества във Франкфуртската опера като първи диригент и музикален директор.

В първия си сезон Стейнбърг дирижира премиерата на „От днес за утре“ от Арнолд Шьонберг на 1 февруари 1930 г. и премиерата на операта „Трансатлантик“ от Джордж Антайл на 25 май 1930 г. Като директор на „Музейните концерти“ той дирижира шест концерта с акцент върху произведения на Брамс, Брукнер и Малер.

След завземането на властта от националсоциалистите, Стейнбърг е пуснат в отпуск на 19 март 1933 г. и уволнен на 22 май 1933 г. поради Закона за възстановяване на професионалната държавна служба. Първоначално той остава във Франкфурт и безуспешно се бори срещу уволнението си. Като артистичен директор на Еврейската културна асоциация, той организира оркестър от съкратени еврейски музиканти от Франкфуртската опера и други институции. Стейнбърг дирижира последния си концерт във Франкфурт през май 1936 г.

Заедно с цигуларя Бронислав Хуберман, той основава в тогавашна Палестина първия местен симфоничен оркестър – Палестинския симфоничен оркестър (днес: Израелски филхармоничен оркестър) през 1936 г. и е негов първи главен диригент в продължение на две години.

Стейнбърг живее в Швейцария до 1938 г. През 1938 г. Артуро Тосканини го поканва в САЩ, където първоначално става асистент-диригент на Симфоничния оркестър на „NBC“. Симфоничният оркестър на „NBC“ е оркестър, основан от Дейвид Сарноф, президент на „Radio Corporation of America“, компанията майка на „Националната радиоразпръсквателна компания“ („National Broadcasting Company“ – „NBC“), специално за диригента Артуро Тосканини. Симфоничният оркестър на „NBC“ изнася седмични радиоконцерти с Тосканини и други диригенти, а някои от неговите музиканти служат в домашния оркестър на „NBC Radio Network“.

Стейнбърг продължава да дирижира Филхармонията на Бъфало, преди да стане музикален директор на „PSO“ през 1952 г. Бостънският симфоничен оркестър го наема като музикален директор от 1969 до 1972 г., позиция, която той заема едновременно с работата си като музикален директор на „PSO“.

На 14 август 1964 г. „PSO“ започва единадесетседмична обиколка от 38 000 километра в 14 страни в Европа и Близкия изток. Обиколката, спонсорирана от Държавния департамент на САЩ, спечелва репутацията на Питсбърг, че произвежда повече от стомана и подобрява имиджа на американската култура в чужбина.

„Човек винаги трябва да уважава характера на музиката и никога да не се опитва да отглежда тучна зеленина в добре темперирана английска градина“ – думи на Стейнбърг.

За неговата дългогодишна успешна дейност с „PSO“, на 9 януари 1954 г. вестник „Pittsburgh Press“ пише следните хвалебствени думи:

„Стейнбърг провежда тази сложна работа с нашия симфоничен оркестър с удивителен контрол, предизвиквайки възможно най-голям интерес от резултата“.

(край на цитата)

Някои от най-добрите записи на оркестъра са направени в Сирийската джамия, където „PSO“ има изпълнения от 1926 до 1971 г. За ужас на много посетители на концерти сградата е разрушена през 1992 г.

Откриването на новата „Heinz Hall“ на 10 септември 1971 г. бележи края на единадесетгодишна кампания, инициирана от Henry J. Heinz II. Великолепната концертна зала е свидетелство за гражданския дух, който подкрепя културните организации на Питсбърг от началото на века.

Когато Стейнбърг умира през 1978 г., неговият доведен син си спомня за него в „Music Journal“ със следните думи:

„Той се премества в Питсбърг през 1952 г. Там кариерата му достига своя връх. Той изгради оркестъра в инструмент, който напълно отговаряше на волята и докосването му. Той обичаше оркестрантите като свои деца и ги критикуваше като такива. Той правеше красива музика с този оркестър в продължение на 25 години. Дори ако звукът им не беше толкова добър, колкото този на по-големите ансамбли, те свириха отвъд възможностите си за него. Когато се пенсионира, той беше отчаян, не искаше да напусне“.

(край на цитата за Питсбърг)

По време на диригентската си кариера Уилям Стейнбърг изпълнява като премиери балетната сюита на Арън Копланд „Billy the Kid“ (1940), „Symphony of Chorals“ от Лукас Фос (1958) и Симфония № 8 на Роджър Сешънс (1968), както и премиерата в САЩ на „Питсбъргска симфония“ от Паул Хиндемит (1959).

Стейнбърг се жени за сопраното Сузане Джича (1889–1932) в Прага през 1928 г. През 1934 г. се жени за втората си съпруга Шарлот Стърн (1903–1967), сестрата на Пол Хирш и Робърт фон Хирш и разведената жена на писателя Ерих Пфайфър-Бели. Негова доведена дъщеря е писателката Силвия Тененбаум, синът му от втория му брак е археологът Артър Стайнберг (1937–2022).

Накрая Уилям Стейнбърг умира на 16 май 1978 г. в Ню Йорк на 78-годишна възраст.

Уилям Стейнбърг получава звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд. Той също така е член на „Phi Mu Alpha Sinfonia“ и „National Brotherhood of Men in Music“.

Той е известен през цялата си кариера със своя прост, но изразителен стил. И също така с малка инерция на подиума.

Любопитство

Стейнбърг има иронично чувство за хумор: на интервюиращ, който му казва, че е чувал, че обекта на интервюто не си прави труда да дава интервюта, Стейнбърг отговаря, че „стига да се интересува от темата, всичко е наред, щом това съм аз”.

(край на данните от източници на немски език)

Следват данните за Уилям Стейнбърг от източници на английски език. Някои от тях се дублират с тия, дадени по-горе, но има и редица други, които са много по-добре описани:

Уилям Стейнбърг е роден като Ханс Вилхелм Щайнберг в Кьолн, Германия. Той проявява ранен талант като цигулар, пианист и композитор, като дирижира своя собствена хорова/оркестрова композиция (базирана на текстове от „Метаморфозите“ на Овидий) на 13-годишна възраст.

През 1914 г. започва обучение в консерваторията в Кьолн, където негов учител по пиано е Лазаро Узиели – ученик на Клара Шуман, а негов наставник по дирижиране е Херман Абендрот. Дипломира се с отличие, спечелвайки наградата „Wüllner“ за дирижиране през 1919 г. Той веднага става втори цигулар в оркестъра на Оперния театър в Кьолн, но е освободен от позицията от Ото Клемперер заради използването на собствени лъкове. Наскоро след това той отново е нает от Клемперер като асистент и през 1922 г. дирижира операта „Еврейката“ от Фроментал Халеви като заместник. Когато Клемперер напуска поста си през 1924 г., Стейнбърг служи като главен диригент. Година по-късно, през 1925 г., заминава за Прага, където е диригент на Немския театър. След това заема позицията на музикален директор на операта във Франкфурт. През 1930 г. във Франкфурт той дирижира световната премиера на „Von heute auf morgen“ от Арнолд Шьонберг.

(край на цитата)

Стейнбърг, който се жени за Лоте Щерн във Франкфурт през 1934 г., тогава е ограничен да дирижира концерти за Лигата на еврейската култура във Франкфурт и Берлин. Двамата напускат Германия през 1936 г. и заминават за Палестина съгласно британския мандат на Палестина, която сега е Израел. В крайна сметка, със съоснователя Бронислав Хуберман, Стейнбърг дирижира Палестинския симфоничен оркестър, който по-късно ще бъде известен като Израелски филхармоничен оркестър. Стейнбърг дирижира този оркестър, когато Артуро Тосканини гостува там през 1936 г. Тосканини е впечатлен от предварителната подготовка на Стейнбърг за неговите концерти и по-късно го ангажира като асистент при подготовката на радиопредаванията на Симфоничния оркестър на „NBC“ в САЩ.

Уилям Стейнбърг емигрира в Съединените щати през 1938 г. Той дирижира редица концерти със Симфоничния оркестър на „NBC“ от 1938 до 1940 г. Дирижира също летни концерти на „Lewisohn Stadium“ в „City College of New York“ (1940–41), ръководи концерти на Нюйоркската филхармония през 1943–44 г., а също и дирижира в Операта на Сан Франциско. Той става гражданин на САЩ през 1944 г. и е ангажиран като музикален директор на Филхармоничния оркестър на Бъфало от 1945 до 1952 г.

Стейнбърг е най-известен с дългия си мандат като музикален директор на Питсбъргския симфоничен оркестър от 1952 до 1976 г. Неговите изяви в Питсбърг през януари 1952 г. са толкова впечатляващи, че той бързо е ангажиран като музикален директор и също така подписва договор за записи с „Capitol Records“. След това Питсбърг е център на неговата дейност, въпреки че той заема други важни позиции. От 1958 г. до 1960 г. той дирижира и Лондонския филхармоничен оркестър, но в крайна сметка напуска поста си, тъй като допълнителното натоварване води до медицински проблеми с ръцете му.

Стейнбърг ръководи Нюйоркската филхармония в продължение на дванадесет седмици, докато е в отпуск от Питсбърг през 1964-65 г.; Това води до ангажимента му като главен гост-диригент на Филхармонията от 1966 до 1968 г. От 1969 до 1972 г. той е музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър (с който постигна по-ранен успех като гост-диригент), като същевременно запазва поста си в Питсбърг. Той прави турне в Европа с Бостънския симфоничен оркестър през април 1971 г.

Тези допълнителни ангажименти често водят до слухове, че Стейнбърг ще напусне Питсбърг за постоянна позиция другаде. Въпреки това през 1968 г. той заявява: „Ние сме твърде близки, Симфоничният оркестър на Питсбърг и аз, за да обмисляме развод“. При друг случай Стейнбърг казва, че „диригентството се е превърнало в професия на пътуващ търговец. Един диригент трябва да остане на място, за да обучи оркестъра си“. Въпреки това, до 1975 г. Стейнбърг страда от сърдечни и кръвоносни заболявания и се чувства принуден да прекрати мандата си и се оттегля от поста си в Питсбърг в края на сезона 1975–1976.

Стейнбърг дирижира като гост повечето от големите американски оркестри, включително Чикагския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Синсинати, Оркестъра на Кливланд, Симфоничния оркестър на Далас, Филхармонията на Лос Анджелис, Симфоничния оркестър на Сан Франциско, Симфоничния оркестър на Сиатъл и Филаделфийския оркестър. В чужбина той дирижира Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен, Берлинската филхармония, Оркестъра на Франкфуртската опера и „Музейният оркестър“, Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, Израелския филхармоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Монреал, Мюнхенската филхармония, Оркестъра на Концертите на консерваторията, Оркестъра на академията „Nazionale di Santa Cecilia“ в Рим, „RAI Orchestra“ в Рим, Оркестъра на театъра „Сан Карло“ в Неапол,, „Royal Concertgebouw Orchestra“ в Амстердам (в цикъла им с творби от Бетовен през 1955 г.), „Royal Liverpool Philharmonic“, „Tonhalle Orchester Zürich“, „Toronto Symphony Orchestra“, „Vancouver Symphony Orchestra“, „Vienna Symphony“ и „WDR Symphony Orchestra“ в Кьолн.

Стейнбърг се изявява и на летни фестивали в САЩ и Канада („Ambler Temple University Festival“, „Hollywood Bowl“, “Ojai Festival“, „Ravinia Festival“, „Robin Hood Dell“, „Saratoga Festival“, „Tanglewood Festival“ и „Vancouver Festival), както и в Европа (Залцбург, Люцерн, Монтрьо).

Стейнбърг дирижира в Метрополитън опера в няколко продукции, включително „Ванеса“ на Барбър, „Аида“ на Верди и „Валкюра“ на Вагнер по време на отпуската си през 1964–65 г. и „Парсифал“ на Вагнер през 1974 г.

Цитирам подробности:

Стейнбърг дирижира в МЕТ общо 25 пъти в следните опери:

Дебюта му е на 2 януари 1965 г. в операта „Аида“ от Верди. Следват още 10 изяви в тази опера на: 8 и 17 януари, на 2 и 6 февруари, на 20 и 28 март, както и на 1, 5, 8 и 14 април с.г.

След това той дирижира на 22 февруари 1965 г. операта „Валкюра“ от Рихард Вагнер, както и още 5 спектакъла на същата опера на 6, 9 и 24 март, както и на 2 и 10 април с.г.

На 13 март 1965 г. Стейнбърг дирижира за пръв път операта „Ванеса“ от Самюел Барбър, после още 4 пъти: на 18 и 22 март, както и на 3 и 13 април с.г.

През 1974 г. Стейнбърг е поканен в МЕТ да дирижира 3 спектакъла на операта

„Парсифал“ от Вагнер, първо на 12 април 1974 г., после още 2 изяви в тази опера: на 17 и 20 април с.г.

(край на цитата за участие в МЕТ Ню Йорк)

Здравното състояние на Стейнбърг се влошава последователно в последните години на дейността му; на 1 май 1978 г. той дирижира последния концерт в кариерата си, ръководейки Нюйоркската филхармония с гост-цигуларя Исак Щерн. Той е хоспитализиран след концерта и умира на 16 май 1978 г. на 78-годишна възраст. Погребан е до съпругата си Лоте в гробището Грийн Ривър в Ийст Хамптън, Ню Йорк.

Записна дейност

Стейнбърг записва сюитата „Дон Жуан“ и сюита от операта „Кавалерът на розата“ (произведения на Рихард Щраус) с Филхармоничния оркестър на Валтер Леге през лятото на 1957 г. На следващата година той ги дирижира в концерти в Люцерн, преди да поеме диригентството на Лондонската филхармония.

Първият запис на Стейнбърг обаче е направен през 1928 г., когато той акомпанира на Бронислав Хуберман в Концерта за цигулка на Чайковски със „Staatskapelle Berlin“. През 1940 г. Стейнбърг записва откъси от „Лоенгрин“, „Тристан и Изолда“ и „Танхойзер“ на Вагнер, както и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт със солисти на Метрополитън опера в Ню Йорк, издадени анонимно на плочи.

След войната Стейнбърг прави единичен албум за лейбъла „Musicraft“ с Филхармоничния оркестър на Бъфало – първият студиен запис на Симфония № 7 на Шостакович (Ленинградска симфония) през 1946 г. Той ръководи няколко съпровода за концертни записи на „RCA Victor“ на Александър Брайловски, Яша Хейфец, Уилям Капел и Артур Рубинщайн.

Стейнбърг прави многобройни записи за „Capitol Records“, всички с изключение на два от тях със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Изключенията включват запис с „Woodwinds“ в Лос Анджелис на „Голямата партита“ от Моцарт, K.361, записана в Холивуд през август 1952 г., и гореспоменатия диск на Рихард Щраус с „Philharmonia Orchestra“. Неговите записи в Питсбърг за „Capitol“, всички направени в Сирийската джамия, включват концерти с Натан Милщайн и Рудолф Фиркушни, както и напречен разрез на симфоничния репертоар от Бетовен до Вагнер. Почти всички записи на „Capitol“ с диригент Стейнбърг са преиздадени в кутия от 20 CD от „EMI“ през септември 2011 г.

През февруари 1960 г. Стейнбърг и Питсбъргският симфоничен оркестър записват за лейбъла „Everest Records“, но по взаимно съгласие този договор е прекратен след три издания, тъй като „Everest“ изоставя класическата си програма за запис. Това са аудиофилски 35-милиметрови главни записи на филми, техника, въведена от „Everest Records“ по това време. Жертва на това решение е планиран запис на Шестата симфония на Малер с Лондонската филхармония, който трябваше да бъде направен във връзка с изпълнение на Стейнбърг, обещано като част от стогодишнината на Малер в Лондон.

Стейнбърг и Питсбъргският симфоничен оркестър подписват през март 1961 г. договор с лейбъла „Command“ на Енох Лайт. Лайт е присъствал на концерт на Стейнбърг в Данбъри, Кънектикът преди няколко години и е казал на диригента, че би искал да запише оркестъра под негово ръководство.

След изтичането на договора с „Everest Records“, Стейнбърг впоследствие прави редица технически признати записи за „Command“ на 35-милиметров филм. Изданията на „Command“, приветствани като „изключителни примери за съвременен запис“, са направени в „Soldiers and Sailors Memorial Hall“ в Питсбърг. Енох Лайт Лайт предпочита за запис звука на тази зала с високи тавани и открита сцена пред тази на Сирийската джамия. Първоначалните записи на „Command“ са Симфония № 2 от Брамс и Симфония № 2 от Рахманинов, записани на 1-2 май 1961 г. Записът на Стейнбърг на Симфония № 2 от Брамс е номиниран за „Грами“ за класически албум на годината през 1962 г.

Стейнбърг казва за тези сесии: „Първоначално се противопоставих за това място за записи, защото не мога да чувам оркестъра там, таванът е толкова висок. Предполагам, че трябва да е така висок, за да има място за надписа на Линкълн. Но инженерите казаха: „Микрофоните се чуват много добре и ще използваме много от тях.“ Кой съм аз, че да споря с инженерите? Така че аз съм единственият диригент в историята, който е запомнил „Гетисбъргската реч“, докато е репетирал Втората симфония на Брамс“.

(Моя бележка – Б.К.: Речта в Гетисбърг е реч, произнесена от президента на Съединените щати Ейбрахам Линкълн по време на Гражданската война в САЩ при освещаването на Националното гробище на войниците, сега известно като „Национално гробище в Гетисбърг, Пенсилвания“, следобед на 19 ноември 1863 г., четири и половина месеца след като армиите на Съюза побеждава силите на Конфедерацията в битката при Гетисбърг, най-смъртоносната битка в Гражданската война. Речта е широко смятана за една от най-забележителните и известни в американската история).

(край на бележката)

Записите на Стейнбърг с „Command“ в крайна сметка включват пълни цикли от симфониите на Бетовен и Брамс, заедно с разнообразен списък от други произведения. Дейността с „Command“ и Питсбъргския симфоничен оркестър приключва, след като Стейнбърг записва Седмата симфония на Брукнер, неговата „Ранна увертюра“ в сол минор, два аранжимента от Робърт Ръсел Бенет и Симфония № 1 на Дмитрий Шостакович през април 1968 г. Вицепрезидентът на „Command“ и генерален мениджър Лорен Бекер заявява, че „статусът на Стейнбърг като страхотен диригент ще означава и много повече записи на стандартни тарифи”. Бекер обаче напуска „Command“ няколко месеца по-късно и „ABC Records“ – собственикът на лейбъла, слага край на поредицата с Питсбъргския симфоничен оркестър.

Когато Стейнбърг поема поста си в Бостънския симфоничен оркестър през 1969 г., той прави няколко записа, първо за „RCA Red Seal“, след това за “Deutsche Grammophon“, които се изпълняват от Бостънския симфоничен оркестър след изтичане на договора с „RCA“. Записите на Бостънския симфоничен оркестър със Стейнбърг, както за „RCA“, така и за “Deutsche Grammophon“ са оценени от критиците за превъзходни, както музикално, така и технически.

Награди и отличия

Стейнбърг получава множество награди, включително медала „Kilenyi Bruckner Medal“ и медала „Kilenyi Mahler Medal“ на „The Bruckner Society of America“. Той е избран за член на „Международния институт за изкуства и литература“ през 1960 г. Стейнбърг получава звезда на Холивудската „Алея на славата“ същата година. Търговската камара на Питсбърг обявява Стейнбърг за „Човек на годината за 1964 г.“ за приноса му към културния живот на града и за ръководенето на Питсбъргския симфоничен оркестър на триумфално турне в Европа и Близкия изток. Той също е почетен член на „Phi Mu Alpha Sinfonia“ и на „National fraternity for men in music“. Стайнбърг получава почетна докторска степен по музика от „Carnegie Institute of Technology“ през 1954 г., почетна докторска степен по музика от „Duquesne University“ през 1964 г. и почетна докторска степен по хуманитарни науки от университета в Питсбърг през 1966 г. ]Той е назначен за Санфордски професор по музика в Yale University през септември 1973 г. и дирижира няколко концерта с Йейлската филхармония.

Стил на дирижиране и репертоар

Уилям Стейнбърг е известен през цялата си кариера със своя директен, но изразителен музикален стил, водещ познати произведения с почтеност и авторитет, така че да звучат свежо и жизнено. Въпреки динамичния устрем на неговите интерпретации, подиумното му поведение е образец на сдържаност. Стейнбърг казва за своята интерпретативна философия: „Човек винаги трябва да уважава характера на музиката и никога да не се опитва да отглежда буйна зеленина в добре темперирана английска градина“.

Позовавайки се на някои от своите по-акробатични колеги, Стейнбърг отбелязва: „Колкото повече се движат наоколо, толкова по-тих ставам“. Главният флейтист на Питсбъргския симфоничен оркестър Бърнард Голдбърг разказа как Стейнбърг „очаквал с нетърпение да навърши 70 години, защото едва тогава диригентът знаел какво прави“. Армандо Гитала, изтъкнат главен тромпетист на Бостънския симфоничен оркестър от 1966 до 1979 г., казва за Стейнбърг, че “музикалният му вкус е един от най-добрите, които съм чувал”. Концертмайсторът на Бостънския симфоничен оркестър Джоузеф Силвърстейн казва, че Стейнбърг е „толкова изискан музикант, какъвто не съм познавал до тогава“.

Стейнбърг има широка гама от репертоар, включително симпатия към английската музика на Едуард Елгар и Вон Уилямс. Той ръководи няколко важни премиери, включително премиерата в САЩ на „Шест пиеси за оркестър“ от Антон Веберн, опус 6. По време на първия си сезон в Питсбърг Щайнбер дирижира произведения от Барток, Албан Берг, Блох, Бритън, Копланд, Харис, Онегер, Мийо, Шуман, Стравински, Вон Уилямс и Вила-Лобос на Международния фестивал за съвременна музика в Питсбърг (всички тези изпълнения се появяват на запис, а Блох, Шуман и Вон Уилямс са лицензирани от „Capitol“).

Стейнбърг е възхищаван и като интерпретатор на Бетовен, Брамс, Брукнер, Малер, Щраус и Вагнер. Той прави известен запис на „Планетите“ от Густав Холст с Бостънския симфоничен оркестър за „Deutsche Grammophon“, след като научава тази творба на 70-годишна възраст. Необичайно е за диригент, роден в Европа, че Стейнбърг е симпатичен диригент на музиката на Джордж Гершуин (той прави записи на Гершуин за три различни лейбъла). Последните му участия в Метрополитън опера са три представления на „Парсифал“ от Вагнер през април 1974 г.

Въпреки че понякога е критикуван за необичайните си концертни програми, Стейнбърг е шампион на някои по-малко известни произведения, включително „Ромео и Жулиета“ от Берлиоз, Симфония „Манфред“ от Чайковски, Вариации на Макс Регер и Фуга по тема от Моцарт, и собствената му оркестрова транскрипция на Струнен квартет в ми минор от Верди. Стейнбърг казва: „Музикалната литература е толкова огромна. Разглеждам това, което моите колеги не искат. Всъщност не съм насочен към успеха. Просто се осмелявам. Поемам риск. Така или иначе получавам критика“.

Престижът на Стейнбърг обаче изпълва „Карнеги Хол“ до 80 процента от капацитета при малко вероятните обстоятелства на първата изцяло оркестрова програма с творби от Арнолд Шьонберг, изнасяна някога в Ню Йорк.

Личност

Стейнбърг веднъж отбелязва на музикант от Симфоничния оркестър на Сан Франциско, който той коригира: „Може и да греша, но не мисля така“. Цигуларят Дейвид Шнайдер казва: „Това качество той да не се взема твърде на сериозно, го направи да бъде обичан от оркестрантите“. Въпреки че целият бизнес е на подиума, Стейнбърг не се стеснява да направи малко клоунада на публични места; при едно набиране на средства за Питсбъргския симфоничен оркестър той слага руса перука на плешивата си глава, която Джони Карсън му подарява на шега.

Заядливият хумор на Стейнбърг често е доказателство, както когато той казва за списание „Time“, че е замислил „нещо за нюйоркските сноби – програма изцяло с творби на Менделсон. Това наистина е върхът на снобизма, прекрасният отговор на въпроса какво точно правите нуждата на снобите.”Каза, че говори четири езика и половина, като половината е английски. За навика си да яде пържола преди всеки концерт, който дирижира, Стейнбърг казва на колумнист: „Виждате ли, това е скъп бизнес – дирижирането на този концерт“. Позовавайки се на несъгласие с цигуларя Натан Милщайн, което довежда до напускането на Милщайн от репетиция, Стейнбърг казва: „Той реши, че няма да остане, а аз реших, че няма да го имам“. Относно акустиката той казва: “Ако залата има добър резонанс, темпото трябва да се променя. Ако акустиката е твърде лоша, свирете бързо, за да се приберете в къщи по-скоро!” На интервюиращ, който казва, че е чувал, че диригентът не обича да дава интервюта, Стейнбърг отговаря, че е добре, стига темата да е тази, която го интересува – „например аз самият“.

(Външен аудиозапис: Стейнбърг дирижира Бостънския симфоничен оркестър и пианиста Андре Уотс в Кориолановата увертюра Op. на Лудвиг ван Бетовен. 62 и Концерт за пиано № 4 оп. 58 през 1970 г.)

Диригент и музикален ръководител:

1924 Кьолнска опера
1925–1929 Пражка държавна опера
1929–1933 Oper Frankfurt, Франкфурт на Майн
1936–1938 Израелски филхармоничен оркестър
1945–1952 Бъфало Филхармоничен оркестър
1952–1976 Симфоничен оркестър на Питсбърг
1958–1960 Лондонски филхармоничен оркестър
1969–1972 Бостънски симфоничен оркестър

(край на цитататите от източници на английски език)

Както писах в самото начало, името на Уилям Стейнбърг е широко познато и като един от най-големите пионери в историята на звукозаписната индустрия в своята епоха, когато записите са изключително на грамофонни плочи. Той е един от най-великите майстори, оставили името си като радетели за запаметяване постиженията на симфоничните оркестри в тази епоха, така че днешните поколения музикални любители да могат да слушат такива изпълнения от областта на класическата музика. Стейнбърг е дирижирал в различни звукозаписни компании в САЩ стотици записи на творби от всички епохи на класическата музика.

Както отбелязах в началото, в края на настоящата статия ще дам списък на такива негови записи. Нека музикалните любители научат какво голямо богатство за поколенията е оставил Уилям Стейнбърг.

Цитирам списък на английски езки с всички негови записи с различни фирми:

Recording chronology

Recording made with the Staatskapelle Berlin for Parlophone Records:

December 28, 1928 Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Concerto for Violin (Bronislaw Huberman)

Recordings made with the “Publishers Service Symphony Orchestra” for World’s Greatest Opera Records:

May 26–27, 1940 Richard Wagner: Tristan und Isolde excerpts (R. Bampton, A. Carron, L. Summers)
May 27–28, 1940 Richard Wagner: Lohengrin excerpts (R. Bampton, L. Summers, A. Carron, M. Harrell, N. Cordon); Tannhäuser excerpts (R. Bampton, A. Carron, M. Harrell, B. Hober or L. Senderowna)
June 5, 1940 Wolfgang Amadeus Mozart: Le nozze di Figaro excerpts (V. Della Chiesa, A. Dickey, L. Browning, N. Cordon, G. Cehanovsky)

Recording made for Columbia Records

1942 (exact date unknown) Georges Bizet: Carmen, Air des fleurs (J. Kiepura)

Recording made with the Buffalo Philharmonic Orchestra for Musicraft:

December 3 & 5, 1946 Dmitri Shostakovich: Symphony No. 7, “Leningrad” (This was the first commercial recording of the work. The date for the studio session is derived from the December 4, 1946, Buffalo Courier-Express, which states: “The recording to be cut tomorrow morning should bring honor to Shostakovich, the Philharmonic, and thereby to the City of Buffalo.” The matrix numbers however indicate that some sides of the issued 78RPM set were recorded at the December 3, 1946, concert performance.)
Allegro Records LP issue, LP 3041, four sides, sourced as follows according to the sleeve note: “various takes of the original recording were first transferred to tape and then edited into a unified whole. This included portions of a concert performance of the latter part of the symphony.”

Recordings made for RCA Victor (with contracted pickup orchestras unless otherwise noted):

March 26, 1946 Frédéric Chopin: Piano Concerto No. 2 (Artur Rubinstein), NBC Symphony Orchestra
May 9–10, 1947 Robert Schumann: Piano Concerto (Artur Rubinstein)
September 12, 1947 Max Bruch: Scottish Fantasy (Jascha Heifetz, violin)
February 19, 1949 Alexander Glazunov: Violin Concerto (Nathan Milstein)
April 14, 1949 Frédéric Chopin: Piano Concerto No. 1 (Alexander Brailowsky)
July 7, 1950 Sergei Rachmaninoff: Piano Concerto No. 2 (William Kapell), Robin Hood Dell Orchestra
June 12–13, 1951 Édouard Lalo: Symphonie espagnole (Jascha Heifetz, violin)
June 15, 1951 Ludwig van Beethoven: Romance No. 1 and 2 for Violin (Jascha Heifetz)
June 15, 1951 Pablo de Sarasate: Zigeunerweisen (Jascha Heifetz, violin)
June 18, 1951 Camille Saint-Saëns: Havanaise (Jascha Heifetz, violin)
June 19, 1951 Camille Saint-Saëns: Introduction and rondo capriccioso (Jascha Heifetz, violin)

Recordings made with the Pittsburgh Symphony for Capitol Records:

February 9, 1952 Franz Schubert: Symphony No. 2, Symphony No. 8
February 10, 1952 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 6
April 15, 1952 Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Symphony No. 5
February 8, 1953 George Gershwin: Piano Concerto (Leonard Pennario)
February 9, 1953 Wolfgang Amadeus Mozart: Symphony No. 35, Symphony No. 41
February 10, 1953 Gustav Mahler: Symphony No. 1
February 11, 1953 Johann Strauss II: Acceleration Waltz, Adelen Waltz, Emperor Waltz, Annen Polka, Champagne Polka, Pizzicato Polka, Perpetuum Mobile, Tritsch-Tratsch Polka, Thunder and Lightning Polka
November 17, 1952 Felix Mendelssohn: Symphony No. 3, Richard Wagner: Siegfried’s Rhine Journey, Siegfried’s Funeral Music, Tristan und Isolde: Prelude & Liebestod
November 28, 1953 Max Bruch: Violin Concerto No. 1, Felix Mendelssohn: Violin Concerto (Nathan Milstein)
November 29, 1953 & April 13, 1954 Johannes Brahms: Violin Concerto (Nathan Milstein)
November 30, 1953 Sergei Prokofiev: Symphony No. 1
November 30, 1953 and April 14, 1954: Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Symphony No. 6, Serenade for String Orchestra
December 1, 1953 Igor Stravinsky: Le Sacre du printemps
January 25, 1954 Sergei Rachmaninoff: Symphony No. 2
January 26, 1954 Richard Strauss: Till Eulenspiegels lustige Streiche, Tod und Verklärung
April 15–16, 1954 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 5, Symphony No. 8
January 11, 1955 Nikolai Rimsky-Korsakov: Scheherezade
January 19, 1955 Ludwig van Beethoven: Violin Concerto (Nathan Milstein)
October 30, 1955 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 3
April 17, 1956 Johannes Brahms: Symphony No. 1
April 18, 1956 Richard Wagner: Die Meistersinger von Nürnberg – Prelude, Parsifal – Prelude and Good Friday Music, Siegfried Idyll
April 19, 1956 Anton Bruckner: Symphony No. 4 (1888 version)
October 14, 1956 Johannes Brahms: Piano Concerto No. 1 (Rudolf Firkušný)
October 15–16, 1956 Ernst Toch: Symphony No. 3, Paul Hindemith: Symphony: Mathis der Maler
March 25, 1957 Edward Elgar: Enigma Variations
March 26, 1957 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 7
April 16, 1957 Antonín Dvořák: Violin Concerto (Nathan Milstein)
April 17, 1957 Alexander Glazunov: Violin Concerto (Nathan Milstein)
April 18, 1957 Ralph Vaughan Williams: Fantasia on a Theme by Thomas Tallis
October 21, 1957 Nikolai Rimsky-Korsakov: Le Coq d’Or Suite, Sergei Prokofiev: Love for Three Oranges Suite
October 26, 1957 Ludwig van Beethoven: Piano Concerto No. 5 (Rudolf Firkušný)
October 28, 1957 Wolfgang Amadeus Mozart: Serenade No. 13, “Eine kleine Nachtmusik”
October 29, 1957 Wolfgang Amadeus Mozart: Symphony No. 40
March 11, 1958 Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Marche Slave
March 18, 1958: Mikhail Glinka: Kamarinskaya, Alexander Borodin: Polovtsian Dances, Modest Mussorgsky: A Night on Bare Mountain
October 20, 1958 George Frideric Handel: Water Music (arr. Harty)
October 28, 1958 Joseph Haydn: Symphony No. 94
October 29, 1958 Maurice Ravel: Pavane pour une infante défunte, La Valse, Boléro
April 4, 1959 Felix Mendelssohn: Symphony No. 4, Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Capriccio Italien
April 6, 1959 Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Violin Concerto (Nathan Milstein)
April 16, 1959 Hugo Wolf: Italian Serenade

Recordings made with the Pittsburgh Symphony for ASCAP Records:

November 24, 1952 Ernest Bloch: Concerto Grosso No. 1, William Schuman: Symphony for Strings (both later released by Capitol), Benjamin Britten: Serenade, Béla Bartók: Music for Strings, Percussion and Celesta
November 26, 1952 Igor Stravinsky: Symphony of Psalms, Heitor Villa-Lobos: Bachianas Brasilieris No. 1, Darius Milhaud: Protée, Roy Harris: Symphony No. 5
November 28, 1952 Arthur Honegger: Symphony No. 5, Aaron Copland: A Lincoln Portrait, Alban Berg: Violin Concerto (Szymon Goldberg), Ralph Vaughan Williams: Five Tudor Portraits (Vaughan Williams later released by Capitol)

Recordings made with the Los Angeles Winds for Capitol Records:

August 22–23, 1952 Wolfgang Amadeus Mozart: Serenade No. 10, “Gran Partita”

Recordings made with the Philharmonia Orchestra for EMI Records:

April 16–17, 1957 Richard Strauss: Don Juan, Der Rosenkavalier Suite

Recordings made with the Pittsburgh Symphony Orchestra for Everest Records:

February 13, 1960 Robert Russell Bennett: A Commemoration Symphony (based on works by Stephen Foster); A Symphonic Story of Jerome Kern
February 14, 1960 Johannes Brahms: Symphony No. 4
February 16, 1960 George Gershwin: Rhapsody in Blue (with Jesus Maria Sanroma), An American in Paris

Recordings made with the Pittsburgh Symphony Orchestra for Command Classics:

May 1–2, 1961 Johannes Brahms: Symphony No. 2
May 1–2, 1961 Sergei Rachmaninoff: Symphony No. 2
November 1–4, 1961 Johannes Brahms: Symphony No. 1
November 1–4, 1961 Richard Wagner: Selections from Der Ring des Nibelungen
November 1–4, 1961 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 7
April 30, 1962 Johannes Brahms: Symphony No. 3, Tragic Overture
May 1, 1962 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 4, Leonore Overture No. 3
May 2, 1962 Franz Schubert: Symphony No. 3, Symphony No. 8
April 29-May 1, 1963 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 3, “Eroica”
April 29-May 1, 1963 Richard Wagner: Preludes and Overtures
April 29-May 1, 1963 Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Symphony No. 4
April 27–May 1, 1964 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 1, Symphony No. 2
April 27–May 1, 1964 Giuseppe Verdi: String Quartet in E (arr. Steinberg)
April 27–May 1, 1964 Pyotr Ilyich Tchaikovsky: Nutcracker Suite
June 7–9, 1965 Johannes Brahms: Symphony No. 4
June 7–9, 1965 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 5
June 7–9, 1965 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 6
April 4–6, 1966 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 9
April 4–6, 1966 Ludwig van Beethoven: Symphony No. 8
April 4–6, 1966 Igor Stravinsky: Petrouchka
May 15, 17, 18, 1967 Maurice Ravel: Valses nobles et sentimentales
May 15, 17, 18, 1967 Antonín Dvořák: Scherzo capriccioso
May 15, 17, 18, 1967 Hector Berlioz: Rakoczy March
May 15, 17, 18, 1967 Camille Saint-Saëns: French Military March
May 15, 17, 18, 1967 Johann Strauss: Perpetual Motion, Tritsch-Tratsch Polka
May 15, 17, 18, 1967 George Gershwin: Porgy and Bess – Symphonic Picture, An American in Paris
May 15, 17, 18, 1967 Aaron Copland: Appalachian Spring, Billy the Kid
May 15, 17, 18, 1967 John Francis Wade (attr.): Adeste Fidelis
April 6–8, 1968 Dmitri Shostakovich: Symphony No. 1
April 6–8, 1968 Anton Bruckner: Symphony No. 7, Overture in G Minor
April 9–10, 1968 Robert Russell Bennett: The Sound of Music – Symphonic Picture, My Fair Lady – Symphonic Picture

Recordings made with the Boston Symphony Orchestra for RCA Victor:

September 29, 1969 Franz Schubert: Symphony No. 9, D 944 The Great
January 12, 1970 Camille Saint-Saëns: Danse macabre with Joseph Silverstein, violin
January 12, 1970 Richard Strauss: Till Eulenspiegel’s Merry Pranks, Op. 28
January 19 and October 19, 1970 Anton Bruckner: Symphony No. 6
October 26, 1970 Paul Dukas: The Sorcerer’s Apprentice

Unissued recordings made with the Boston Symphony Orchestra for RCA Victor:

January 12, 1970 Igor Stravinsky: Scherzo fantastique, Op. 3; Scherzo a la Russe
October 26, 1970 Felix Mendelssohn: Scherzo from Octet in E flat

Recordings made with the Boston Symphony Orchestra for DGG:

September 28 and October 12, 1970 Gustav Holst: The Planets
March 24, 1971 Richard Strauss: Also sprach Zarathustra, Op. 30
October 4/5, 1971 Paul Hindemith: Symphony: Mathis der Maler
October 5, 1971 Paul Hindemith: Concert Music for Strings and Brass

Live recordings issued commercially:

July 18, 1943 Johannes Brahms: Violin Concerto – Adolf Busch, New York Philharmonic, Music & Arts CD
September 10, 1965 Gustav Mahler: Symphony No. 2, “Resurrection” – Cologne Radio Symphony Orchestra and Chorus, ICA Classics CD
December 19, 1969 Wolfgang Amadeus Mozart: “Don Giovanni” Overture – Boston Symphony Orchestra Archives Release CD
February 26, 1972 Anton Bruckner: Symphony No. 8 – Boston Symphony Orchestra, BSO

From the Broadcast Archives 1943–2000 CD set

June 15, 1973 Ludwig van Beethoven: Missa Solemnis – Cologne Radio Symphony Orchestra and Chorus, ICA Classics CD

Video concert recordings issued commercially:

Ludwig van Beethoven: Symphony No. 7 (October 6, 1970) & Symphony No. 8 (January 9, 1962); Joseph Haydn: Symphony No. 55 (October 7, 1969) – Boston Symphony Orchestra, ICA Classics DVD
Anton Bruckner: Symphony No. 8 (January 9, 1962) – Boston Symphony Orchestra, ICA Classics DVD

(край на описанието)

Нека днес на 10 август 2024 г. почетем 125 години от рождението на великия диригент Уилям Стейнбърг, които се навършиха на 1 август 2024 г.

Мир на праха му!

……

Записи:

Review: William Steinberg’s Command Classics Recordings …

https://www.google.de/search?q=you+tube+william+steinberg+&sca_esv=7da8ca964234249c&source=hp&ei=8VK3ZveRHdaD9u8PpYqBkA8&iflsig=AL9hbdgAAAAAZrdhAWKZfLmSIeW_mruuCzUiwLfbBjgn&ved=0ahUKEwi3zvTqrOqHAxXWgf0HHSVFAPIQ4dUDCBk&uact=5&oq=you+tube+william+steinberg+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Iht5b3UgdHViZSB3aWxsaWFtIHN0ZWluYmVyZyAyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBDIIEAAYgAQYogQyCBAAGIAEGKIESLTUAlAAWPejAnACeACQAQCYAeIPoAGmUKoBCjMyLjcuOC0zLjG4AQPIAQD4AQGYAi2gAstTqAIKwgIFECEYoAHCAgQQABgewgIGEAAYBxgewgIKEAAYExgHGAoYHsICChAuGBMYBxgKGB7CAg0QLhgTGNQCGAcYChgewgILEAAYgAQYARgTGArCAggQLhgTGAcYHsICCBAAGBMYBxgewgIFEAAYgATCAgsQLhiABBjRAxjHAcICEBAuGAMY5QIY6gIYjAMYjwHCAhAQABgDGOUCGOoCGIwDGI8BwgIOEC4Y0QMYBxjHARgKGB7CAhEQLhiABBixAxiDARjHARivAcICEBAuGIAEGLEDGNEDGMcBGArCAggQABiABBixA8ICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIFEC4YgATCAggQLhiABBjUAsICCBAAGAcYChgewgINEAAYgAQYsQMYgwEYCsICBhAAGAMYCsICBxAAGIAEGArCAgoQABgHGAoYHhgPwgIQEC4Y0QMYExgHGMcBGAoYHsICDBAAGBMYBxgKGB4YD8ICBxAAGIAEGA3CAgYQABgKGB7CAgkQABiABBgTGA3CAgwQABgTGAcYCBgKGB7CAgoQABgHGAgYChgewgIMEAAYBxgIGAoYHhgPwgIIEAAYCBgNGB7CAgcQIRigARgKwgIKECEYoAEYwwQYCpgDB5IHCDMyLjkuNy00oAfO_QE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:d0e2a2db,vid:qJlo_KismNA,st:0

´´´´´´

Symphony No. 9 in E Minor, Op. 95 “From the New World”: I. Adagio – Allegro moto (2024 Remastered Version) · Arthur Fiedler · Antonín Dvorák · Boston Symphony Orchestra

´´´´´´

Variations on an Original Theme, Op. 36 “Enigma”: Theme. Andante
Pittsburgh Symphony Orchestra · William Steinberg · Edward Elgar

´´´´

Symphony No. 1 in D Major, Op. 25 “Classical”: I. Allegro

Pittsburgh Symphony Orchestra · William Steinberg · Sergei Prokofiev

´´´´

The Sorcerer’s Apprentice (2024 Remastered Version) · William Steinberg · Paul Dukas · Boston Symphony Orchestra

´´´´

Symphony No. 9 in C Major, D.944 “The Great”: I. Andante – Allegro ma non troppo (2024 Remastered Version) · William Steinberg · Franz Schubert · Boston Symphony Orchestra

´´´´