Вчера се навършиха 10 години от кончината на мецосопраното и филмова артистка от САЩ Рисе Стивънс
Драги приятели на оперната музика, днес на 21 март 2023 г. пиша за пръв път статия за мецосопраното и филмова артистка от САЩ Рисе Стивънс (Risë Stevens), която се помина на вчерашния ден преди 10 години – на 20 март 2013 г., като само няколко месеца не й достигнаха да навърши заветните 100 години. Тя е родена на 11 юни 1913 г. и живя до 20 март 2013 г.
Малкото й име в оригинал – Risë – има норвежки произход, защото баща й произхожда от тази държава, но в транслитерация на латински се изпускат двете точки над „е“-то, тъй като такава буква почти няма в „нормалните“ европейски романски езици – английски, немски, испански, италиански. Само във френския език се среща това „ë“ при някои думи, като при „Noël“ („Коледа“ или малко мъжко или фамилно име). Името „Noël“ се връща през старофренското „Nouel“ към латинското „natalis dies (Domini)“ – „Рожден ден (на Господ)“ или „Коледа“ и първоначално се е давало на момчета, родени на Коледа. Дори днес „Noël“ е френската дума за Коледа. Във Франция, Люксембург и Белгия това първо име се използва и като фамилно име.
Направих тези обяснения, защото във всички източници от биографията и дейността на Рисе Стивънс малкото й име се транслитерира по този начин – без двете точки над „е“-то. Дали фонетично името й звучи така – не ми е известно. На много места в разни материали се казва, че още като дете в САЩ нейните приятелчета са имали проблем с изговора на „е“-то, защото то не е чисто „е“, а с нюанс към „о“ или „ьо“, както е подобно например в немския език с трите букви „ä“, „ö“ и „ü“. В заключение само човек от Норвегия може да ни каже как точно звучи това име.
Дългият живот и дейността на Рисе Стивънс е една поредица от най-разнообразни случки и събития, както хубави, така и неприятни. Тя произхожда от бедно семейство, живяло дълго в Ню-Йоркския квартал Бронкс, където Рисе се конфронтира с редица проблеми на бедното население в САЩ. Но благодарение преди всичко на майка си, която има еврейски корени, Рисе опитва различни пътища за бъдещето си. Тя има приятна външност, хубав глас и прекрасен дружелюбен характер, които й позволяват по-късно да се отдаде изцяло на музиката. В известни периоди тя опитва и филмова кариера, и то много успешна, играе в Холивуд в музикални филми заедно с такива звезди като Бинг Кросби и Нелсън Еди, но това не я задоволява напълно и тя се връща изцяло към оперната кариера.
Благодарение на големия си талант, упоритост и на факта, че е забелязана от учителка в музикалното училище „Джулиард“ в Ню Йорк, която става неин ментор, Рисе Стивънс заминава за известно време на обучение в Европа, където стартира в Прага оперната си дейност, после се връща в Америка, продължава обучението си в „Джулиард“ и след редица конкурси в големи американски оперни театри, между които и МЕТ в Ню Йорк, стартира изключително успешна оперна кариера, преди всичко в МЕТ, където пее над 20 години в няколко стотин спектакъла – репертоар от най-различни автори и епохи. Нейният изящно трениран и изграден мецосопранов глас се отличава рязко от този на колежките й и дълги години Рисе Стивънс е „некоронованата царица“ в МЕТ, преди всичко в ролите на Кармен от операта на Жорж Бизе и Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс.
Идва момент, когато Рисе Стивънс съзнава след десетки години, че гласът й вече не е това, което е бил в „златните“ й години и решава да слезе от сцената, ненавършила още 50 години. Тя прави това, но стартира нова кариера като административна деятелка пак в МЕТ – в един неин отдел, който се занимава с турнетата на този оперен театър извън Ню Йорк. Както е известно, през годините около Втората световна война МЕТ има изяви не само в Ню Йорк, но и стотици изяви в големи и по-малки градове на САЩ, където изкуството на прекрасните й солисти е показано в „провинциалните“ градове на огромната страна. Ето по-конкретни данни: Рисе Стивънс се пенсионира, докато е в разцвета на силите си. Последното й изпълнение в МЕТ е, съвсем подходящо, като Кармен на 12 април 1961 г. През 1964 г. тя е назначена заедно с Майкъл Мануел като генерален мениджър на новата „Metropolitan Opera National Company“ – ансамбъл за турнета.
Така Рисе Стивънс допринася по косвен път оперното изкуство да се показва навсякъде, както и по телевизия и радио.
Друг клон на нейната дейност тогава е и работата й с млади оперни артисти, на които тя дава съвети, обучава ги и подготвя за бъдеща кариера.
И така „неуморната“ Рисе Стивънс достига до годините си на възрастна жена не само като се наслаждава на постигнатото до сега, но и чрез активна дейност до дълбока старост. Както ще видим от нейни снимки по това време – началото на новия век, тя е запазила своята енергия, свежест и приятен външен вид.
Разбира се, всичко има своя край и след кратко боледуване Рисе Стивънс умира на 20 март 2013 г. в дома си в Ню Йорк. Тя е била дълги години щастливо омъжена за мъж от Чехия (или Унгария), с когото се е запознала още при началото на оперната й кариреа в Европа и заедно с него са живели до първите години на новия век, когато той се е поминал.
За всичко това ще пиша подробности по-долу в настоящата статия, това беше само кратък предговор или „визитна картичка“ на многостранната и науморима Рисе Стивънс. Мир на праха й!
Ще започна с данни от биографията и дейността й, взети от различни източници на английски и немски езици:
Рисе Стивънс (на английски език Risë Stevens), родена на 11 юни 1913 г., починала на 20 март 2013 г. – само 3 месеца преди да навърши заветните 100 години! – е оперно мецосопрано и актриса от САЩ.
Започвайки през 1938 г. вокалната си дейност, тя пее в Метрополитън опера в Ню Йорк в продължение на повече от две десетилетия през 1940-те и 1950-те години. Тя е най-известна с изявите си в централната роля на Кармен в операта на Жорж Бизе. От 1963 до 1968 г. Рисе Стивънс е директор на Националната трупа на Метрополитън опера, която изнася спектакли извън Ню Йорк.
Ранен живот и образование
Стивънс е родена като „Risë Gus Steenberg“ в Ню Йорк в семейството на Сара „Сейди“ (по баща Mechanic) и Кристиан Карл Стинберг, рекламен директор. Баща й е от норвежки произход, а майка й е еврейка (от полски и руски произход). Тя има по-малък брат, Люис “Бъд” Стинберг, който загива през Втората световна война.
Рисе Стивънс учи три години в училището „Джулиард“ в Ню Йорк при Анна Юджини Шоен-Рене (1864-1942). После заминава за Виена, където е обучавана от Мари Гутайл-Шодер и Херберт Граф. Дебютира в оперна роля като Миньон в операта на Амброаз Тома в Прага през 1936 г. и остава там до 1938 г., също като гост-певица във Виенската държавна опера.
Кариера
Рисе Стивънс е ангажирана за член на ансамбъла на Виенската държавна опера по време на изява в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през 1938 г. (в ролята на Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус) и е поканена на фестивала в Глайндбърн във Великобритания през 1939 г., където може да бъде слушана в ролите на Дорабела и Керубино в оперите от Моцарт. През 1938 г. тя дебютира с Метрополитън опера на турне във Филаделфия в ролята на Октавиан, заедно с Лоте Леман в ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“. Три седмици по-късно тя пее Миньон в Метрополитън опера в Ню Йорк в съботно матине в актьорски състав, включващ Ричард Крукс като Вилхелм Майсторът и Ецио Пинца в ролята на Лотарио.
Рисе Стивънс се изявява в няколко холивудски филма, включително в „Шоколадовият войник“ (1941) с Нелсън Еди. Тя играе в роля на оперна певица (алт) в „Going My Way“ (1944) заедно с Бинг Кросби. Там изпълнява „Habanera“ от операта „Кармен“ на Бизе, „Going My Way“ заедно с „Robert Mitchell Boys Choir“ и „Aве Мария“ от Шуберт с Бинг Кросби и същия хор на момчетата.
Не харесвайки актьорската игра във филми и холивудската сцена като цяло, Стивънс се връща изключително към операта.
Други нейни оперни роли включват Фрика в „Пръстенът на Нибелунга“ от Вагнер, Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Жулиета в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, принц Орловски в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус и други.
Признатият запис на „RCA Victor“ на цялата опера „Кармен“ с участието на Рисе Стивънс в главната роля, дирижиран от Фриц Райнер и с участието на Ян Пиърс, Робърт Мерил и Личия Албанезе, остава бестселър и е достъпен непрекъснато от първоначалното си издаване през 1951 г. При други изяви Рисе Стивънс пее също в Париж, Лондон и в лондонския „Паладиум“. Нейното прощално представление в Метрополитън Опера е през 1961 г. като Кармен.
Стивънс обикаля Съединените щати ежегодно в продължение на няколко десетилетия и пее в рецитали. През 1962 г. тя записва гласа на Глинда от „Journey Back to Oz“ (известен по-късно като “Магьосникът от Оз“), но продукцията не разполага с пари и тя е отложена за повече от четири години. Едва след като „Filmation Studio“ реализира печалба от многобройните си телевизионни сериали, проектът (който е защитен с авторски права през 1971 г. и издаден през 1972 г. в Обединеното кралство и 1974 г. в САЩ) е завършен.
След като се оттегля от оперната сцена, Стивънс работи като генерален мениджър на Националната компания на Метрополитън Опера до 1966 г., а по-късно обучава новото поколение певци в MЕТ. Тя има периодични телевизионни изяви, включително гостуваща роля в шоуто на Марта Рей за NBC.
През 1963 г. Рисе Стивънс и Майкъл Мануел са назначени от сър Рудолф Бинг за съдиректори на Националната компания на Метрополитън Опера (MONC), която предприема втора обиколка на Метрополитън Опера, представяйки американски и канадски артисти в ранните етапи от кариерата им. Стивънс остава директор до разпадането на компанията през 1968 г., през което време тя обучава няколко видни певци от MONC, включително сопраните Кларис Карсън, Маралин Ниска, Мери Бет Пийл, Франческа Роберто и Мерилин Зшау; мецосопраните Джой Дейвидсън, Силвия Фридрих, Дороти Кребил и Югет Туранго; тенорите Енрико ди Джузепе, Крис Лакона, Николас ди Виргилио и Хари Тиярд; баритоните Рон Ботчер, Джон Фиорито, Томас Джамерсън, Джулиан Патрик и Върн Шинал; бас-баритоните Андрей Добрянски, Роналд Хедлунд и Арнолд Вокетайтис; и басът Пол Плишка.
От 1975 до 1978 г. Стивънс е президент на музикалния колеж „Mannes“ в Ню Йорк. На 22 октомври 1977 г. тя е наградена с наградата за заслуги „Glee Club“ на Университета на Пенсилвания. Създадена през 1964 г., тази награда има за цел „всяка година да носи изявление за признание на човек, който е направил значителен принос в света на музиката и е помогнал за създаването на климат, в който нашите таланти могат да намерят валиден израз“.
Рисе Стивънс е носител на наградата на Кенеди Център през 1990 г. Тя е обект на две биографии – „Subway to the MЕT“ (1959) на Кайл Крайтън и „Risë Stevens: A Life in Music“ (1999) на Джон Пенино.
Личен живот
През 1939 г. Рисе Стивънс се омъжва за Валтер Сурови, австрийски сценичен и екранен актьор, когото среща по време на европейските си години, след като той бяга от нацистите в Ню Йорк. Вероятно доказателство за уменията на Сурови за връзки с обществеността е фактът, че гласът на Стивънс е застрахован за 1 милион долара от „Lloyd’s of London“ през 1945 г. Бракът продължава повече от 61 години до смъртта на Уолтър през 2001 г. Единственото им дете е Николас Сурови (роден през 1944 г.), който следва стъпките на баща си и става актьор на Бродуей, също в киното и телевизията.
Рисе Стивънс умира на 20 март 2013 г. на 99 години в дома си в Манхатън. Тялото й е кремирано.
Награди
Стивънс е получила много отличия през дългата си кариера, включително почетни докторски степени от „Russell Sage“ (HHD), „Hobart“ и „Smith Colleges“ (Mus. D.).
Наследство
Рисе Стивънс основава стипендията „Risë-Stevens“ в колежа „Adelphi“.
Филм (данни от източници на немски език)
Стивънс е била част от поредица от холивудски продукции, като най-запомнящата й се поява е в наградения с Оскар филм „Going My Way“ заедно с колегите Бинг Кросби и Бари Фицджералд.
- 1974 – Reise zurück nach Oz als Glinda die gute Hexe (Stimme)
- 1958 – Little Women (Fernsehfilm) als Margaret March
- 1958 – Hänsel und Gretel (Fernsehfilm) als Mutter
- 1956 – Producers ‘Showcase (Fernsehserie) als Carmen in Carmen -Auszug
- 1955 – Der Schokoladensoldat (Fernsehfilm) als Nadina
- 1952 – Carmen (Fernsehfilm) als Carmen
- 1949 – Der Rosenkavalier (Fernsehfilm) als Octavian
- 1944 – Meinen Weg gehen als Genevieve Linden
- 1941 – Der Schokoladensoldat als Maria Lanyi, Karls Frau
……
Ausgewählte Diskographie (данни от източници на немски език)
- The King and I ( Lincoln Center Besetzungsalbum), mit Darren McGavin als The King, 1965Gluck : Orfeo und Euridice (Highlights); mit Lisa Della Casa und Roberta Peters , Orchester und Chor des Opernhauses Rom , Pierre Monteux , Dirigent. RCA-Sieger (1957)
- Saint-Saëns : Samson und Delilah (Höhepunkte); mit Mario Del Monaco und Ezio Flagello , Metropolitan Opera Orchestra , Fausto Cleva , Dirigent. RCA-Sieger (1959)
(край на цитата)
Кариера във Виенската държавна опера
Във Виенската държавна опера Рисе Стивънс има общо две изяви в ролята на Октивиан в „Кавеларът на розата“ от Рихард Щраус, на 8 и 19 март 1938 г. Цитирам:
DER ROSENKAVALIER
Octavian | 2 Vorstellungen | 08.03.1938–19.03.1938
Ето състава на ансамбъла при дебюта й на тази сцена:
BESETZUNG | 08.03.1938
(край на цитата)
Кариерата на Рисе Стивънс в МЕТ Ню Йорк трае над 20 години – от 22 ноември 1938 г. до 12 април 1961 г. Цитирам началото и края на огромния й списък от изяви на тази сцена:
| [Met Performance] CID:124010 Der Rosenkavalier {63} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 11/22/1938 Debuts: Risë Stevens, Sari Montague, Erich Witte Review A Risë Stevens Album | |
| [Met Performance] CID:124330 Mignon {75} Metropolitan Opera House; 12/17/1938 Broadcast Review | |
| [Met Performance] CID:124360 Der Rosenkavalier {64} Metropolitan Opera House; 12/19/1938 Review | |
| [Met Performance] CID:124490 Mignon {76} Metropolitan Opera House; 12/28/1938 | |
| [Met Performance] CID:124620 Der Rosenkavalier {65} Metropolitan Opera House; 01/7/1939 Broadcast |
(…)
| [Met Performance] CID:183420 Carmen {589} Metropolitan Opera House; 12/6/1959 |
| [Met Performance] CID:183620 Der Rosenkavalier {177} Metropolitan Opera House; 12/26/1959 Debuts: Oskar Czerwenka, Jane Kirwan, Alexandra Jones, Kurt Kessler Broadcast Review |
| [Met Performance] CID:184050 Carmen {592} Metropolitan Opera House; 02/6/1960 Broadcast |
| [Met Performance] CID:184470 Der Rosenkavalier {181} Metropolitan Opera House; 03/17/1960 Review |
| [Met Performance] CID:187790 Carmen {601} Metropolitan Opera House; 04/12/1961 |
(край на цитата)
Цитирам ансамбъла при дебюта на Рисе Стивънс в МЕТ в ролята на Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус на 22 ноември 1938 г.
Philadelphia, Pennsylvania
November 22, 1938
DER ROSENKAVALIER {63}
R. Strauss-Hofmannsthal
Octavian…………………Risë Stevens [Debut]
Princess von Werdenberg……Lotte Lehmann
Baron Ochs……………….Emanuel List
Sophie…………………..Marita Farell
Faninal………………….Friedrich Schorr
Annina…………………..Doris Doe
Valzacchi………………..Karl Laufkötter
Italian Singer……………Nicholas Massue
Marianne…………………Dorothee Manski
Mahomet………………….Sari Montague [Debut]
Princess’ Major-domo………Erich Witte [Debut]
Orphan…………………..Natalie Bodanya
Orphan…………………..Lucielle Browning
Orphan…………………..Anna Kaskas
Milliner…………………Pearl Besuner
Animal Vendor…………….Giordano Paltrinieri
Hairdresser………………Juan Casanova
Notary…………………..Arnold Gabor
Leopold………………….Ludwig Burgstaller
Faninal’s Major-domo………Erich Witte
Innkeeper………………..Erich Witte
Police Commissioner……….Norman Cordon
Conductor………………..Artur Bodanzky
(край на цитата)
Една от коронните роли на Рисе Стивънс в МЕТ е тази на Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс. Цитирам ансамбъла при първата й изява в тази роля на 13 март 1958 г.:
Metropolitan Opera House
March 13, 1958
SAMSON ET DALILA {97}
Saint-Saëns-Lemaire
Samson………………Mario Del Monaco
Dalila………………Risë Stevens
High Priest………….Martial Singher
Abimélech……………Norman Scott
Old Hebrew…………..Giorgio Tozzi
Philistine…………..Gabor Carelli
Philistine…………..Osie Hawkins
Messenger……………Robert Nagy
Dance……………….Carmen De Lavallade
Dance……………….Hubert Farrington
Conductor……………Fausto Cleva
(край на цитата)
Последната изява на Рисе Стивънс в МЕТ е в коронната й роля на Кармен в операта от Жорж Бизе. Цитирам ансамбъла при тази изява на 12 април 1961 г.:
Metropolitan Opera House
April 12, 1961
CARMEN {601}
Carmen………………Risë Stevens [Last performance]
Don José…………….William Olvis
Micaela……………..Lucine Amara
Escamillo……………Robert Merrill
Frasquita……………Gloria Lind
Mercédès…………….Margaret Roggero
Remendado……………Paul Franke
Dancaïre…………….George Cehanovsky
Zuniga………………Norman Scott
Moralès……………..Clifford Harvuot
Dance……………….Thomas Andrew
Dance……………….Edith Jerell
Conductor……………Jean Morel
(край на цитата)
Когато Рисе Стивънс умира на 20 март 2013 г. в Ню Йорк, новината за кончината й се разнася като светкавица из цялата страна – тя е живяла почти 100 години и понеже е имала редица изяви в опера, концерти, филми, радио и телевизия, е много известна и обичана личност. Безброй медии няколко дни след това й посвещават предавния и статии, в които възхваляват дейността й в толкова различни области.
Една обстойна статия за нея във връзка с кончината й се появява един ден след това в авторитетния Ню-Йоркски вестник „Ню Йорк Таймс“. Цитирам тази публикация в оригинал и в мой превод на български:
„The News York Times“
Risë Stevens, 99, Stalwart at the Met for Decades in Carmen Role, Is Dead
By Margalit Fox
March 21, 2013
Risë Stevens, the internationally renowned mezzo-soprano who had a 23-year career with the Metropolitan Opera, where she practically owned the role of Carmen during the 1940s and ’50s, died on Wednesday at her home in Manhattan. She was 99.
Her son, Nicolas Surovy, confirmed the death.
On the Met’s roster from 1938 to 1961, Ms.Stevens was a superstar in an era when operatic superstardom was conferred mostly on sopranos and tenors. A Bronx native from a modest background, she was widely admired as a populist who help democratize the rarefied world of opera. She was known to a large public not only through her recordings and recitals, but also through her appearances on radio and television and in motion pictures.
After retiring from the stage, Ms. Stevens had a prominent second career as an arts administrator with the Met and as president of the Mannes College of Music in New York City. As a singer, Ms. Stevens was known for her acute musicianship, her expansive repertory, her accomplished acting and, in particular, her warm, velvety voice. (In 1945, Lloyd’s of London insured her voice for $1 million.) Though she occasionally sang Wagnerian roles early in her career, she soon abandoned them in favor of the less heavy, though no less rich, parts to which her voice was ideally suited.
Besides Carmen, her best-known roles included Octavian in “Der Rosenkavalier,” by Richard Strauss; Dalila in “Samson et Dalila,” by Camille Saint-Saëns; Cherubino in Mozart’s “Marriage of Figaro”; Prince Orlofsky in “Die Fledermaus,” by Johann Strauss; and the title role in “Mignon,” by Ambroise Thomas.
Ms. Stevens appeared regularly with leading opera companies around the world, among them the Glyndebourne Festival Opera in England and La Scala in Milan. In Hollywood, she sang in “The Chocolate Soldier” (1941), with Nelson Eddy, and in “Going My Way” (1944), with Bing Crosby; she also supplied the voice of Glinda the Good Witch in the animated film “Journey Back to Oz” (1974). On television, she appeared often on “The Ed Sullivan Show” and “The Tonight Show.”
Despite her acclaim, Ms. Stevens was by all accounts a down-to-earth diva, as comfortable singing Broadway musicals — as she did in a 1964 production of “The King and I,” by Rodgers and Hammerstein, at Lincoln Center — as she was singing Bizet. As the magazine Opera News wrote in 2006, Ms. Stevens “was perhaps one of the sanest big opera stars of her time.”
The daughter of a Norwegian-born father and an American Jewish mother, Risë Gus Steenberg was born on June 11, 1913, in the Bronx, and reared in a railroad apartment there. (Her given name is pronounced REE-suh; her middle name was after an aunt, Augusta.) Her father, Christian Steenberg, was an advertising salesman and by all accounts a heavy drinker. Her mother, the former Sadie Mechanic, recognized Risë’s vocal talent early and was an enthusiastic steward of her youthful career.
As a girl, Risë earned a dollar a week singing on “The Children’s Hour,” a Sunday morning program on the local radio station WJZ. (The program’s host was Milton Cross, who later became famous as the voice of the Metropolitan Opera’s Saturday afternoon radio broadcasts.) She took the professional name Risë Stevens as a teenager.
When Risë was 14, the family moved to the Jackson Heights section of Queens. By the time she was 18, she was appearing regularly, sometimes in leading roles, with the Little Theater Opera Company, a Brooklyn troupe. (The company was later known as the New York Opéra-Comique.) In the audience one night was Anna Schoen-René, a well-known voice teacher on the faculty of the Juilliard School. She began teaching Ms. Stevens privately, and arranged for her to attend Juilliard on a scholarship, starting in the fall of 1933.
The summer before her scholarship took effect, Ms. Stevens helped support herself and her family by working in the garment district of Manhattan as a fur-coat model, an unenviable job in the days before widespread air conditioning. She later earned money singing on the radio show “Palmolive Beauty Box Theater.”
Ms. Stevens spent two and a half years at Juilliard, where she continued her studies with Mlle. Schoen-René. Though Ms. Stevens had been considered a contralto, Mlle. Schoen-René discerned her true vocal register and helped lighten her voice for mezzo roles. In 1935, financed by Mlle. Schoen-René, Ms. Stevens spent the summer at the Mozarteum in Salzburg, Austria, where her teachers included the distinguished soprano Marie Gutheil-Schoder.
Returning to New York, Ms. Stevens entered the first Metropolitan Opera Auditions of the Air in the winter of 1935-36. Broadcast live on the radio, the auditions offered the winning singers one-year contracts with the Met. Ms. Stevens lost, though a few months later, when the Met asked her to sing Orfeo in Gluck’s “Orfeo ed Euridice,” she declined. She realized, she said afterward, that she was not yet ready.
Ms. Stevens returned to Europe, making her formal operatic debut in Prague, as Mignon, in 1936. Joining the Met in 1938, she made her first appearance with the company on Nov. 22, singing Octavian out of town in Philadelphia. On Dec. 17, she performed for the first time on the Metropolitan Opera stage in New York, singing Mignon.
Reviewing that production in The New York Times, Olin Downes called Ms. Stevens “a new debutante of unquestionable gifts, both vocal and dramatic.” He added, “It is a voice that should carry its possessor far.”
In 1939 Ms. Stevens married Walter Surovy, a Hungarian actor who was later her manager; they remained married until his death in 2001. Besides their son, Nicolas, a film and television actor, Ms. Stevens is survived by a granddaughter.
In her nearly quarter-century with the Met, Ms. Stevens was most famous for Bizet’s “Carmen.” She sang the title role 124 times with the company, many of them opposite the distinguished tenor Richard Tucker as Don José. Over time, Ms. Stevens forsook the traditional interpretation of Carmen as a saucy temptress, playing her instead as “hard, calculating, tough and one step away from a prostitute,” as The International Dictionary of Opera said in 1993.
Ms. Stevens retired while in her prime. Her last performance with the Met was, fittingly, as Carmen, on April 12, 1961. In 1964 she was named, with Michael Manuel, a general manager of the new Metropolitan Opera National Company, a touring ensemble. (Lacking funds, the company folded in 1967.) Ms. Stevens was later the executive director of the Metropolitan Opera National Council Regional Auditions.
In 1975, Ms. Stevens assumed the presidency of the Mannes College of Music, a small, prestigious conservatory in Manhattan that is today part of the New School. She helped the college overcome a potentially crippling budget deficit and recruited world-renowned musicians, including the pianist Vladimir Horowitz, to the faculty. She resigned in 1978, citing intractable differences with some members of the school’s board.
Among Ms. Stevens’s awards are an honorary doctorate from Mannes in 1980. In 1990, she was an honoree of the Kennedy Center in Washington.
On records, Ms. Stevens sang Hänsel in the Met’s first recording of a complete opera, Engelbert Humperdinck’s “Hänsel und Gretel,” in 1947. Her many other recordings include the Kurt Weill-Ira Gershwin musical “Lady in the Dark” in 1963. She was the subject of two biographies: “Subway to the Met” (1959), by Kyle Crichton, and “Risë Stevens: A Life in Music” (2005), by John Pennino.
In Ms. Stevens’s 351 regular appearances at the Met, her professionalism was perhaps never more apparent than it was in one of her many productions of “Samson et Dalila.” Playing the temptress Delilah, Ms. Stevens reclined on a chaise longue to sing the aria “Mon coeur s’ouvre à ta voix,” among the most famous seductions in opera. One night, overcome with theatrical passion, Samson flung himself onto her mid-aria.
Samson did not know his own strength. Under his considerable force, the chaise longue, on casters, began to move. Ms. Stevens sailed offstage and into the wings, still singing.
(край на цитата)
Превод:
„Нюз Йорк Таймс“
Рисе Стивънс, 99-годишна, стабилна в MЕТ от десетилетия в ролята на Кармен, се помина
От Маргалит Фокс
21 март 2013 г.
Рисе Стивънс, международно известното мецосопрано, което имаше 23-годишна кариера в Метрополитън опера, където на практика притежаваше ролята на Кармен през 40-те и 50-те години на миналия век, почина в сряда в дома си в Манхатън. Тя беше на 99 години.
Синът й Николас Сурови потвърди смъртта.
В списъка на MЕТ от 1938 до 1961 г. г-жа Стивънс беше суперзвезда в епоха, когато титлата „оперна суперзвезда“ беше предоставена предимно на сопрани и тенори. Родом от Бронкс със скромен произход, тя беше широко възхищавана като популистка, която помага за демократизирането на редкия свят на операта. Тя беше известна на широката публика не само чрез своите записи и рецитали, но и чрез изявите си по радиото и телевизията и във филми.
След като се оттегли от сцената, г-жа Стивънс имаше видна втора кариера като администратор по изкуствата в MЕТ и като президент на „Mannes College of Music“ в Ню Йорк. Като певица, г-жа Стивънс беше известна с проницателното си музикално майсторство, обширния си репертоар, завършената си игра и по-специално с топлия си, кадифен глас. (През 1945 г. „Lloyd’s оf London“ застрахова гласа й за 1 милион долара). Въпреки че понякога пееше вагнерови роли в началото на кариерата си, тя скоро ги изоставя в полза на по-малко тежките, но не по-малко богати творби, за които гласът й е идеален.
Освен Кармен, нейните най-известни роли включват Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус; Далила в „Самсон и Далила“ от Камий Сен Санс; Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт; Принц Орлофски в „Прилепът“ от Йохан Щраус; и главната роля в „Mиньон“ от Амброаз Тома.
Г-жа Стивънс се изявява редовно с водещи оперни трупи по света, сред които „Glyndebourne Festival Opera“ във Великобритания и Миланската Скала. В Холивуд тя пее в „The Chocolate Soldier” (1941) с Нелсън Еди и в „Going My Way” (1944) с Бинг Кросби; тя също така интерпретира гласа на добрата вещица Глинда в анимационния филм „Пътуване обратно в Оз“ (1974). По телевизията тя често се появява в „Шоуто на Ед Съливан“ и “The Tonight Show”. Въпреки възхвалата си, г-жа Стивънс беше по всякакъв начин земна дива, която пееше удобно в мюзикъли на Бродуей – както правеше в продукцията на „Кралят и аз“ от 1964 г. на Роджърс и Хамърщайн в Линкълн Сентър – като тя пееше Бизе. Както пише списанието „Opera News“ през 2006 г., „г-жа Стивънс е може би една от най-здравите големи оперни звезди на своето време“.
Дъщеря на баща, роден в Норвегия, и майка американска еврейка, Risë Gus Steenberg е родена на 11 юни 1913 г. в Бронкс и е отгледана в апартамент, принадлежащ на Управлението на железниците там. (Собственото й име се произнася „REE-suh“; второто й име идва от това на леля й Августа). Баща й, Кристиан Стинберг (Christian Steenberg), е продавач на реклами и по всички признаци тежък пияч. Нейната майка, бившата Сейди Механик (Sadie Mechanic) разпознава вокалния талант на Рисе рано и е ентусиазиран настойник на нейната млада кариера.
Като момиче Рисе печели по долар на седмица, пеейки в „Часът на децата“ – неделна сутрешна програма на местната радиостанция WJZ. (Водещ на програмата е Милтън Крос, който по-късно става известен като гласа на съботните следобедни радиопредавания на Метрополитън Опера). Тя взема професионалното име Рисе Стивънс като тийнейджър.
Когато Рисе е на 14 години, семейството се премества в района на Джаксън Хайтс в Куинс. Когато навършва 18 години, тя се изявява редовно, понякога в главни роли, с „Little Theatre Opera Company“ – трупа от Бруклин. (Компанията по-късно е известна като „New York Opéra-Comique“). Сред публиката една вечер е Анна Шоен-Рене, добре познат преподавател по вокално изкуство във факултет на училището „Джулиард“. Тя започва да преподава на Рисе частно и я урежда да посещава „Джулиард“ със стипендия, започвайки от есента на 1933 г. Лятото преди стипендията й да влезе в сила, Рисе Стивънс помага да издържа себе си и семейството си, като работи в шивашкия квартал на Манхатън като модел на кожени палта – незавидна работа в дните преди широкото разпространение на климатиците. По-късно тя печели пари, пеейки в радио шоуто „Palmolive Beauty Box Theatre“.
Рисе Стивънс прекарва две години и половина в „Джулиард“, където продължава обучението си при Анна Шоен-Рене. Въпреки че Стивънс е смятана за контраалт, г-жа Шоен-Рене различава истинския й вокален регистър и помага да осветли гласа си за мецосопранови роли. През 1935 г., финансирана от г-жа Шоен-Рене, Рисе Стивънс прекарва лятото в „Моцартеума“ в Залцбург, Австрия, където нейня учителка е изтъкнатото сопрано Мари Гутайл-Шодер.
Връщайки се в Ню Йорк, Стивънс участва в първите ефирни прослушвания на Метрополитън Опера през зимата на 1935-36 г. Излъчвани на живо по радиото, прослушванията предлагат на печелившите певци едногодишни договори с MЕТ. Рисе Стивънс загубва, но няколко месеца по-късно, когато MЕТ я замолва да пее Орфей в „Орфей и Евридика“ на Глук, тя отказва. Тя осъзнава, както признава след това, че все още не е готова.
Стивънс се завръща в Европа, като прави през 1936 г. официалния си оперен дебют в Прага в ролята на Миньон в опрерата на Тома. Присъединявайки се към MЕТ през 1938 г., тя прави първата си изява с трупата на 22 ноември, пеейки Октавиан в „Кавалерът на розата“ при гостуване във Филаделфия. На 17 декември тя се представя за първи път на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк, пеейки Миньон.
Пишейки рецензия за тази продукция, Олин Даунс нарича Рисе Стивънс в „The New York Times“: „нова дебютантка с безспорни дарби, както вокални, така и драматични“. Той добавя: „Това е глас, който трябва да отнесе притежателя си далеч“.
През 1939 г. Рисе Стивънс се жени за Валтер Сурови, унгарски актьор, който по-късно е неин мениджър; те остават женени до смъртта му през 2001 г. Освен техния син Николас – филмов и телевизионен актьор, г-жа Стивънс има и една внучка.
През почти четвърт век в MЕТ, Стивънс е най-известна с „Кармен“ на Бизе. Тя пее главната роля 124 пъти с тази компания, като при много от тия изяви неин пратньор е изтъкнатият тенор Ричард Тъкър в ролята на Дон Хосе. С течение на времето Стивънс изоставя традиционната интерпретация на Кармен като дръзка изкусителка, изигравайки я вместо това като „твърда, пресметлива, и на крачка от проститутка“, както се казва в Международния речник на операта през 1993 г.
Рисе Стивънс се пенсионира, докато е в разцвета на силите си. Последното й изпълнение в МЕТ е, съвсем подходящо, като Кармен на 12 април 1961 г. През 1964 г. тя е назначена заедно с Майкъл Мануел като генерален мениджър на новата „Metropolitan Opera National Company“ – ансамбъл за турнета. (Поради липса на средства, компанията се разтуря през 1967 г.). Рисе Стивънс по-късно е изпълнителен директор на регионалните прослушвания на Националния съвет на Метрополитън Опера.
През 1975 г. тя поема председателството на „Mannes College of Music“ – малка, престижна консерватория в Манхатън, която днес е част от „Новото училище“ с това име. Тя помогна на колежа да преодолее потенциално осакатяващия бюджетен дефицит и назначи във факултета световноизвестни музиканти, включително пианиста Владимир Хоровиц. Стивънс подава оставка през 1978 г., цитирайки непреодолими различия с някои членове на училищния съвет.
Сред наградите на Рисе Стивънс са почетна докторска степен от „Mannes College of Music“ през 1980 г. През 1990 г. тя е почетен носител на награда от „Кенеди център“ във Вашингтон.
На музикални носители Стивънс пее в ролята на Хензел в първия запис на цялата опера „Хензел и Гретел“ от Енгелберт Хумпердинк, продукция на MЕТ през 1947 г. Многото й други записи включват мюзикъла на Kурт Вайл и Ира Гершуин „Lady in the Dark“ през 1963 г. Тя е обект на две биографии: „Subway to the MЕТ“ (1959) от Кайл Крайтън и „Risë Stevens: A Life in Music“ (2005) от Джон Пенино.
В 351-те редовни изяви на Рисе Стивънс в МЕТ, нейният професионализъм може би никога не е бил по-очевиден, отколкото в една от многото й продукции на „Самсон и Далила“. В ролята на изкусителката Далила, Стивънс ляга на шезлонга, за да изпее арията „Mon coeur s’ouvre à ta voix“, която е сред най-известните бисери в операта. Една вечер, обхванат от театрална страст, Самсон се хвърля на шезлонга при нейната средна ария. Той не знае собствената си сила. Под неговото значително тегло шезлонгът с колела започва да се движи. Рисе Стивънс отплува извън сцената към крилата й, продължавайки да пее.
(край на превода)
Пак във връзка с кончината на Рисе Стивънс на 20 март 2013 г. широко известният вестник „Лос АнджелисТаймс“ също помества няколко дни по-късно обстойна статия за нея. Цитирам тази публикация в оригинал и в мой превод на български:
„Los Angeles Times“
Rise Stevens dies at 99; mezzo soprano sang ‘Carmen’
BY ELAINE WOO, LOS ANGELES TIMES
MARCH 25, 2013 12 AM PT
Rise Stevens, an American mezzo soprano celebrated for her earthy interpretation of “Carmen,” whose career also encompassed television and movie appearances alongside matinee idols Bing Crosby and Nelson Eddy, died Wednesdayof natural causes at her home in New York. She was 99.
Her death was confirmed by her son, Nicolas Surovy.
Stevens sang for the Metropolitan Opera for more than two decades beginning in 1938. She was known for her sensuous voice, described by the International Dictionary of Opera as “pure velvet.”
She was most famous for her portrayal of the central character in Georges Bizet’s “Carmen,” a role she performed 124 times for the Met with tenor Richard Tucker, her frequent co-star, playing Don Jose.
She imbued Carmen with an air so tough and calculating that she seemed “one step away from a prostitute,” as the opera dictionary described the diva’s performance. But Stevens managed to walk that delicate line with a skill that allowed her to enrich — and own — the part.
“Rise told it like it was, managing the sensational feat of exuding captivating, totally credible voluptuousness without corrupting her interpretation with so much as a microgram of vulgarity,” Astrid Varnay, another Metropolitan Opera star of the 1950s, wrote in the introduction to John Pennino’s 2006 biography, “Rise Stevens: A Life in Music.”
Stevens found playing Carmen challenging not only from a musical but from an acting standpoint. Recalling director Tyrone Guthrie’s directions, she said he “told me, ‘think of your body and nothing else, from the top of your head to your feet.’ I had to learn to move my body and feel like this Spanish woman.”
In 1952 her “Carmen” was telecast from the Met to more than 30 “television theaters” across the country in what was believed to be the largest audience ever to see a single opera performance.
She was identified with the starring role long before the unusual telecast when she performed an aria from “Carmen” in “Going My Way,” the Oscar-winning Crosby musical that was one of the highest-grossing movies of 1944.
Although movie mogul Louis B. Mayer wanted her to appear in more movies, she knew that opera was “her medium” and that nothing could match the musical heights and expansive themes she found there. “She knew it, felt it, lived it,” her son, speaking of her dedication to opera, told the Associated Press last week.
Her range was enviable. Not only could she bring the full force of a seductress to Carmen but she had an impressive ability to play male characters convincingly. Her cross-gender skill was particularly noteworthy in the role of Octavian, the young lover of a princess in the Strauss-Hofmannsthal comic opera “Der Rosenkavalier.”
Among her other celebrated roles were Orfeo in “Orfeo ed Euridice,” Orlovsky in “Die Fledermaus,” Cherubino in “The Marriage of Figaro” and Dalila in “Samson et Dalila.”
She played an important role in promoting opera in the United States as co-director of the Met’s National Company, which was launched in 1964 and took opera on tour to dozens of American cities where it was not available. She also was an advisor to the Young Artist Development Program at the Met, which last week called her “a consummate artist, treasured colleague, and devoted supporter of the company for 75 years.”
As president of New York’s Mannes College of Music from 1975 to 1978 she helped restore the college’s shaky finances.
She was a recipient of the Kennedy Center Honors in 1990. In 2011 she was recognized by the National Endowment for the Arts for her work fostering the development of young opera singers.
She was born Rise Steenberg in New York City on June 11, 1913. Her first name, pronounced REE’-zah, came from her Norwegian father. “In school, I was called everything but Rise,” she once recalled. “I would have arguments with the teachers. I would say, ‘I should know how to pronounce my own name.”’ Her mother took her to audition for a radio children’s hour when she was about 10, and she won a place on the show, for which she learned some opera melodies.
After a prominent voice teacher, Anna Schoen-Rene, heard her in a little theater opera production when she was 16, she won a scholarship to the Juilliard School and later studied in Europe.
She made her professional opera debut in Prague, where she met actor Walter Surovy, who became her manager and husband. They were married for more than 60 years, until his death in 2001.
Besides their son, Nicolas, she is survived by a granddaughter.
Her brief Hollywood career began in 1941 opposite Eddy in “The Chocolate Soldier.” Its success led to her role in the Crosby blockbuster “Going My Way.”
“I probably would never have reached that vast public had I not done films,” she said. “At least, I won a lot of people over to opera.”
In 1961, when she was 48, she retired from performing opera, explaining that she wanted to leave the stage when her voice was still robust.
“It always bothered me,” she said in the Washington Times, “these great singers when I heard them again and again, remembering how magnificent they sounded once and no more.” ´
(край на цитата)
Превод:
„Лос Анджелис Таймс“
Рисе Стивънс умира на 99; мецосопраното пее „Кармен“
ОТ ИЛЕЙН У, LOS ANGELES TIMES
25 МАРТ 2013 12:00 PT
Рисе Стивънс, американско мецосопрано, прославено със земната си интерпретация на „Кармен“, чиято кариера включва също телевизионни и филмови изяви заедно с идолите на матинетата Бинг Кросби и Нелсън Еди, почина в сряда от естествена смърт в дома си в Ню Йорк. Тя беше на 99 години.
Смъртта й беше потвърдена от сина й Николас Сурови.
Стивънс пее за Метрополитън опера повече от две десетилетия, започвайки през 1938 г. Тя е известна с чувствения си глас, описан от Международния речник на операта като „чисто кадифе“.
Тя беше най-известна с превъплъщението си в централната героина в „Кармен“ на Жорж Бизе, роля, която изпълняваше 124 пъти в MЕТ с тенора Ричард Тъкър, неин чест партньор, играещ Дон Хосе.
Тя вдъхна на Кармен толкова твърдо и пресметливо излъчване, че изглеждаше „на крачка от проститутка“, както оперният речник описва изпълнението на дивата. Но Стивънс успя да върви по тази деликатна линия с умение, което й позволи да обогати – и притежава – ролята.
„Рисе Стивънс го разказа така, както беше, управлявайки сензационното постижение да излъчва завладяваща, напълно достоверна сладострастност, без да опорочава интерпретацията си дори с микрограм вулгарност“, пише Астрид Варнай, друга звезда на Метрополитън опера от 50-те години на миналия век, във въведението й към биографичната книга на Джон Пенино през 2006 г. – „Rise Stevens: A Life in Music“.
Стивънс успява да играе Кармен като предизвикателство не само от мюзикъл, но и от актьорска гледна точка. Спомняйки си напътствията на режисьора Тайрън Гътри, тя казва, че той ми каза: „мисли за тялото си и за нищо друго, от върха на главата до краката си. Трябва да се научиш да движиш тялото си и да се чувстваш като тази испанка“. През 1952 г. нейната „Кармен“ е излъчена по телевизията от MЕТ до повече от 30 „телевизионни театъра“ в цялата страна, което се смята за най-голямата публика, гледала някога едно оперно представление.
Тя е идентифицирана с главната роля на Кармен много преди необичайното телевизионно предаване, когато тя изпълнява ария от „Кармен“ в „Going My Way“ – мюзикълът на Кросби, спечелил Оскар, който е един от най-касовите филми през 1944 години.
Въпреки че филмовият магнат Луис Б. Майер иска тя да се появява в повече филми, Рисе Стивънс знае, че операта е „нейната медия“ и че нищо не може да се сравнява с музикалните висоти и обширните теми, които открива там. „Тя го знаеше, усети го, изживя го“, казва синът й пред „Асошиейтед прес“ миналата седмица, говорейки за отдадеността й на операта.
Обхватът й беше завиден. Тя не само можеше да внесе пълната сила на прелъстителка в „Кармен“, но имаше впечатляваща способност да играе убедително мъжки герои. Нейните умения за кръстосване на пола бяха особено забележителни в ролята на Октавиан – млад любовник на принцеса в комичната опера на Щраус-Хофманстал „Кавалерът на розата“.
Сред другите й прочути роли са Орфей в „Орфей и Евридика от Глук“, Орлофски в „Прилепът“, Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс.
Тя изиграва важна роля в популяризирането на операта в Съединените щати като съдиректор на „MЕТ’s National Company“, която стартира през 1964 г. и отвежда операта на турнета в десетки американски градове, където не е достъпна. Стивънс е също съветник на Програмата за развитие на млади артисти в MЕТ, която миналата седмица я нарече „перфектен артист, ценен колега и отдаден поддръжник на компанията от 75 години“.
Като президент на музикалния колеж „Mannes“ в Ню Йорк от 1975 до 1978 г. тя помогна за възстановяването на колебливите финанси на колежа.
През 1990 г. тя е носител на отличието на „Кенеди Център“. През 2011 г. Стивънс е призната от Националния фонд за изкуства за работата си за насърчаване на развитието на млади оперни певци.
Рисе Стивънс е родена като Rise Steenberg в Ню Йорк на 11 юни 1913 г. Първото й име, произнасяно „REE’-zah“, идва от норвежкия й баща. „В училище ме наричаха всичко друго, но не и Рисе“, спомня си тя веднъж. „Бих имала спорове с учителите. Бих казала: „Трябва да знам как да произнасям собственото си име“. Майка й я завежда на прослушване за детски часове по радиото, когато е на около 10 години, и тя спечелва място в шоуто, за което научава някои оперни мелодии.
След като известна учителка по вокално изкуство – Анна Шоен-Рене, я чува в малка театрална опера, когато е на 16 години, тя печелва стипендия за училището „Джулиард“ и по-късно учи в Европа.
Стивънс прави професионалния си оперен дебют в Прага, където се запознава с актьора Валтер Сурови, който става неин мениджър и съпруг. Те са женени повече от 60 години, до смъртта му през 2001 г. Освен сина им Николас, тя е оставила една внучка.
Кратката й холивудска кариера започва през 1941 г. с Нелсън Еди в „Шоколадовият войник“. Успехът му довежда до ролята й в блокбастъра на Кросби „Вървя по моя път“.
„Вероятно никога нямаше да достигна до тази огромна публика, ако не бях снимала филми“, казва тя. „Поне спечелих много хора към операта“.
През 1961 г., когато е на 48 години, тя се оттегля от операта, обяснявайки, че иска да напусне сцената, когато гласът й е все още силен. „Винаги ме е притеснявало“, казва тя във „Washington Times“, „тези велики певци, когато ги слушах отново и отново, като си спомнях колко великолепно звучаха веднъж и никога повече“.
(край на превода)
Нека днес на 21 март 2023 г. почетем 10 години от кончината на знаменитата певица и артистка Рисе Стивънс, които се навършиха вчера на 20 март.
Мир на праха й!
…….
Изпълнение на Рисе Стивънс:
Rise Stevens: “Habanera”
…….
Изпълнение на Рисе Стивънс:
https://www.mtv.de/musikvideos/alk00e/gypsy-song
´´´´
Изпълнение на Рисе Стивънс:
Rise Stevens “Mon coeur s’ouvre a ta voix” Samson et Dalila
…..
Изпълнение на Рисе Стивънс:
NEA Opera Honors: Risë Stevens Tribute
Mezzo-soprano Risë Stevens is loved worldwide for her vibrant career in opera as well as her starring roles in film and radio.
https://www.youtube.com/watch?v=JYHUsYQcYDw&ab_channel=NationalEndowmentfortheArts
…..
Изпълнение на Рисе Стивънс:
Risë Stevens: “Songs My Mother Taught Me” – Part I of II
Part 1: Here is the first half of an old album titled “Songs My Mother Taught Me”, with the delightful Risë Stevens, conducte ……
…..
Изпълнение на Рисе Стивънс:
Risë Stevens: “Songs My Mother Taught Me” – Part II of II
Part 2: Here is the second half of an old album titled “Songs My Mother Taught Me”, with the delightful Risë Stevens, conducted by Milton Katims. 5. Mighty Lak’ a Rose 6. Too-Ra-Loo-Ra-Loo-Ra 7. All Thro’ the Night 8. Cradle Song
´´´´
Изпълнение на Рисе Стивънс:
Risë Stevens “Silent Night, O Come All Ye Faithful & It Came …
…..