Българският музикален фолклорист Васил Стоин, роден преди 145 години
„Народните ни песни са бисери, които трябва да се търсят и вадят с голи ръце от лепкавата кал на нашия роден чернозем“ – казва самият Васил Стоин.
„Той пътуваше по всяко време на годината, но най-вече зиме – спомня си фолклористката и негова дъщеря Елена Стоин. – Командировките му биваха твърде продължителни. След това идеше черната работа. По цели дни и нощи обработваше събраните песни, като ги преписваше на ръка и нанасяше мелодията и текста на отделен лист. При много несгодни условия Васил Стоин кръстоса България от Осогово до Черно море, от Дунав до Родопите и само с нотна тетрадка, молив и гума записа над 12 000 народни песни, мелодии и текст“.
(спомен от Елена Стоин – дъщеря на проф. Васил Стоин)
Драги приятели на музиката, днес на 6 декември 2025 г. – хубавият народен празник Никулден – пиша статия за пръв път за видния български музикален фолклорист и автор на редица сборници с български народни песни Васил Стоин (1880-1938 г.). Днес се навършват 145 години от неговото рождение.
Велико е делото на Васил Стоин – с право той може да бъде наречен „баща на българската музикална фолклористика“ – той записва в течение на редица години, само с помощта на нотна тетрадка, молив и гума, над 12 000 народни песни, мелодии и текст.
Васил Стоин обикаля България от Осогово до Черно море, от Дунав до Родопите по повод на сватби и по седенки, в делници и празници, в студ и пек. Посветил четвърт век от живота си за събиране, записване и нотиране на хиляди народни песни от всички краища на България, музикологът проф. Васил Стоин наистина няма с кого да бъде сравнен. Тогавашният министър на просвещението проф. Александър Цанков оценява значимостта на идеите и възможностите на Васил Стоин и отпуска през 1925 г. определени средства за започване на събираческата му дейност. Васил Стоин не губи време, поема тежката и трудоемка задача с радост и с присъщата си съсредоточеност и всеотдайност. Със съдействие на неколцина сътрудници като Иван Камбуров, Павел Стоянов, Райна Кацарова, Христо Илиев Леков и други се започва планомерно събирането. Първият цикъл е насочен към Северна България. Излизат огромните сборници „От Тимок до Вита“ (1928 г.), „Средна северна България“ (1931 г.) и с това се поставят основите на една гигантска апостолска дейност, която впоследствие бива продължена от последователите на Васил Стоин. От 1920 г. той преподава в Държавната музикална академия, а през 1931 г. става неин директор. Паралелно с педагогическата дейност той се включва активно в институционалното събиране на фолклор. По инициатива на акад. Иван Шишманов към Народния етнографски музей е създадена записвачeска група за народни песни, която Стоин оглавява. Именно тук започва неговият истински професионален път като етномузиколог.
Години по-късно научни сътрудници от Института за музика при БАН споделят, че при наличието на развита звукозаписна техника и транспортни удобства те заедно не успяват да постигнат резултатите, които Васил Стоин постига за определен период от време.
По дядова линия Васил Стоин произхожда от с. Доспей, от рода Кашъмови, а по бабина – от с. Белчин, Самоковско. Дядо му Георги и баба му Стойна се заселват в Самоков, но запазват имотите си в селата и ги обработват. Според семейното предание, дядо му, като се връщал от Доспей и минавал с кон през Искъра, се удавил.
През 70-те години на миналия век музиколожката Елена Стоин – дъщеря на Васил Стоин, разказв друга версия за смъртта на прадядо си. Докато се почерпвал с компания в една кръчма близо до Искъра, той се хванал на бас, че конете му са толкова яки, че с каруцата щял да премине придошлите води на рилската река. Каруцата се обърнала, впрегнатите в нея коне се удавили, а Георги, който бил млад и силен – изплувал, но настинал, разболял се и починал.
Глава на семейството след тази ранна смърт на Георги става жена му Стойна и нейното име се налага като фамилно. Оттам после Васил придобива фамилното име Стоин. Той е бил предпоследното дете в семейството. Още 6-годишен тръгва на училище, като всяко отделение и клас завършва с отличие и постъпва в Самоковската духовна семинария, където се проявяват музикалните му способности. Васил завършва с отличие семинарията. Директорът й Митрополит Доситей го награждава с една златна турска лира и младият семинарист и талантлив музикант учителства по една година в селата Долни Окол и Долни Лозен и няколко години в Долна баня – с единствената цел да спести някой лев и да следва музика.
Тази негова мечта се сбъдва. Освен спестените парици, подпомагат го братята и сестрите му и в периода 1907-1910 г. той пребивава в Брюксел – столицата на Белгия, където завършва Брюкселската кралска консерватория – отново с отличен успех и взема изпитите си с една година по-рано. В този период Васил Стоин специализира там в редица области – завършва обучението си по цигулка и задълбочава теоретичните си познания по хармония и контрапункт. Европейската академична подготовка се оказва решаваща за бъдещите му теренни и аналитични изследвания.
При едно посещение на цар Фердинанд в Брюксел през 1909 г. студентите изнасят концерт в чест на Негово Величество. Царят, както и всички присъстващи, се трогва от вълшебното изпълнение на цигулката на един строен и красив студент и очарован от таланта му, пожелава да го поздрави след концерта. Изненадата му е още по-голяма, когато разбира, че даровитият музикант е българин от Самоков и се казва Васил Стоин. Наред с похвалите, българският студент получава и парична награда, която му била достатъчна да се издържа няколко месеца.
След завършване на образованието си с отличие, Васил Стоин отклонява примамливо предложение да работи за Белгия и се връща в родината, която го привлича с красотите на Рила, Стара планина и Родопите, с житните полета на Дунавската равнина и Тракия и с… песните на българката – от люлката до гроба; от седянката до нивата; от хорото на мегдана до усамотението в заградения с високи дувари двор. В първите години Васил Стоин е учител по музика в гимназията в Самоков, където е и диригент на създадения през 1914 г. хор „Рилска песен”. После е учител в Пловдив и Велико Търново.
Идвайки в столицата, той става завеждащ отдела за събиране на народни песни в Етнографския музей. След това става професор и директор на Музикалната академия.
Но онова, което завинаги пленява душата на даровития музикант, е българската народна песен. И той й посвещава живота си, осъзнавайки че в нея е събрано най-голямото духовно богатство на народа. И само с оцеляването на това духовно богатство българите може да запазят своята идентичност. По сватби и по седенки, в делници и празници, в студ и пек той обикаля българските села, разговаря с хилядите български певици и записва песните им.
Васил Стоин е новатор не само като събирач, но и като теоретик. В студията си „Към българските народни напеви“ той прави първата периодизация на народните песни и отделя старинни напеви като първични форми в развитието на песенната ни традиция. Неговото становище за произхода на неравноделните размери – че те възникват от малки тактови размери 2/4 и 3/4 и чрез забързване мелодията същата се превръща в неравноделна – за дълго време определя посоките на българските метроритмични изследвания. Стоин поставя и началото на научното изследване на българското многогласие и въвежда смелата хипотеза за прабългарския произход на диафонията (двугласието).
Николай Кауфман, един от неговите последователи, го нарича „спасител на българската народна песен“ и сравнява неговото дело със значението на Паисиевата история, като подчертава, че в епоха без звукозаписна техника Васил Стоин успява да нотира хиляди мелодии с прецизност, която и днес впечатлява професионалистите. Сравнения между негови ръчни записи и по-късни теренни звукозаписи показват удивително сходство, което свидетелства за високото му майсторство и изключителен музикален слух.
След един напрегнат и изпълнен с творческа работа живот, Васил Стоин умира на 57 години на 1 декември 1938 г. в София.
След тези кратки уводни бележки ще се спра по-обстойно върху биографията и творчеството на Васил Стоин. За него има Уикипедия-страница в Интернет, която цитирам по-долу:
Васил Стоянов Стоин е музикален фолклорист и автор на редица сборници с български народни песни, професор. Баща на фолклористката Елена Стоин (1915–2012).
Биография
Роден е на 5 декември 1880 г. в Самоков, умира на 1 декември 1938 г. на 57 г. в София. Завършва Самоковската духовна семинария, а през 1910 г. Консерваторията в Брюксел. В периодите 1897–1907 и 1911–1922 г. е гимназиален учител в Търново, Пловдив, Самоков, София. От 1925 до 1927 г. е лектор, а през 1927–1931 г. – професор в Държавната музикална академия в София. В периода 1926–1938 г. е ръководител на отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София. През 1931 г. е ректор на Консерваторията. От 1931 до 1938 г. е председател на Българския музикален съюз.
Стоин активно изследва българския музикален фолклор. Записва около 14 000 песни от различни части на страната. Около 8000 песни са публикувани в сборниците „Народни песни от Тимок до Вита“ (1928), „Народна песнопойка“ (1930), „Народни песни от Средна Северна България“ (1931), „Родопски песни“ (1934, съвместно с Ангел Букурещлиев и Райна Кацарова), „Български народни песни от Източна и Западна Тракия“ (1939, посмъртно). Подготвя за печат сборниците „Народни песни от Западните покрайнини“ (1959, посмъртно) и „Народни песни от Самоков и Самоковско“ (1975, посмъртно).
Не е известно какво е станало с другите записани и нотирани песни.
Памет
На Васил Стоин е наречена улица в квартал „Витоша“ в София.
(край на цитата)
За дъщерята на Васил Стоин – музиколожката Елена Стоин също има кратка Уикипедия-страница в Интернет, която цитирам по-долу:
Елена Василева Стоин е българска музикална фолклористка.
Биография
Родена е на 12 април 1915 г. в Самоков, в семейството на българския етномузиколог Васил Стоин. През 1938 г. завършва Националната музикална академия в София. До 1946 г. учителства в Казанлък, Павликени и Ямбол. От 1946 г. е асистентка в Отдела за народна музика при Народния етнографски музей. През 1950 г. става научен сътрудник, а от 1970 г. е старши научен сътрудник в Института по музикознание при Българска академия на науките.
Елена Стоин събира и записва над 10 000 народни песни, като им изготвя нотограми, дешифровки и текст. Създава част от тези записи по слух, поради липса на звукозаписваща техника. Първите ѝ записи са от 1946 година. Автор е на статии и студия за български народни изпълнители, сред които са Борис Машалов, Магда Пушкарова и Мита Стойчева. Най-известния ѝ труд е „Музикално-фолклорни диалекти в България“, която е първата книга по тази тема в страната.
Умира на 13 декември 2012 г. в София.
Библиография
Автор е на:
- „Музикално-фолклорни диалекти в България“ (изследване);
- „Български епически песни“ (монография);
- „Народна песнопойка“ (сборник).
(край на цитата)
След тези биографични бележки за бащата и дъщерята Васил и Елена Стоин, ще изложа в хронологичен ред редица информации в медиите, които дават пълна представа за огромното дело на музикалния фолклорист Васил Стоин:
Народна песнопойка (Васил Стоин)
Автор: Васил Стоин
Реф. № 24541
Състояние: АНТИКВАРНА
Стъкмилъ Василъ Стоинъ. Сборник народни песни с ноти, образци от автентичния народен фолклор.
Издание 1930 г., 245 + VIII стр. Книгата е в добро корично състояние, има подпис и печат на бившия притежател на книгата, страниците са чисти и запазени.
(край на цитата)
Портал „Патриотичен десант“
27 август 2014 г.
Иван Ненов
Несравнимият Васил Стоин
По сватби и по седенки, в делници и празници, в студ и пек той обикаля българските села, за да записва народни песни
Посветил четвърт век от живота си за събиране, записване и нотиране на повече от 25 хиляди народни песни от всички краища на България, музикологът проф. Васил Стоин (1880-1938) наистина няма с кого да бъде сравнен. А може би има.
В седмичния орган на общинското управление – вестник „Самоковъ“, в брой 256 и 257, посветени на годишнината от смъртта му, в статията на генерал о.з. Г. Михайлов той е поставен в пантеона на великите възрожденци – „синове на Самоковъ: Отца Паисия Хилендарски, Константинъ Фотинова, Захарий Зографъ, Ст. Доспевски, Образописовците, Никола Карастояновъ и други, и голямата фигура на Васила Стоинъ”.По дядова линия Васил произхожда от с. Доспей, от рода Кашъмови, а по бабина – от с. Белчин, Самоковско. Дядо му Георги и баба му Стойна се заселили в Самоков, но запазили имотите си в селата и ги обработвали. Според семейното предание, дядо му, като се връщал от Доспей и минавал с кон през Искъра, се удавил.Но през 70-те години на миналия век, в разговор с Елена Стоин – дъщеря на Васил Стоин, тя ми разказа друга версия за смъртта на дядото. Докато се почерпвал с компания в една кръчма близо до Искъра, се хванал на бас, че конете му са толкова яки, че с каруцата щял да премине придошлите води на рилската река. Каруцата се обърнала, впрегнатите в нея коне се удавили, а Георги, който бил млад и силен – изплувал, но настинал, разболял се и починал.Глава на семейството вече била баба Стойна и нейното име станало фамилно. Бащата на Васил – Стоян Кашъмов, починал на 57 години. Майката – Теопия хаджи Пенова, била издънка от рода на заможни чорбаджии от с. Костенец. Тя била неграмотна, но умна и рядко добра съпруга и майка. Васил бил предпоследното дете в семейството. Още 6-годишен той тръгва на училище, като всяко отделение и клас завършвал с отличие и постъпил в Самоковската духовна семинария, където се проявяват музикалните му способности.
„Беше на 15-16 години, когато му купихме първата цигулка – разказва в същия брой на вестник „Самоковъ“ по-големият му брат Коста пред детския писател Славчо Ангелов. – Ех, само колко се радва! И цигулка ли беше като цигулка, старовремска – от 50 години. Ходихме на Доспей, та я донесохме. Ама що беше радост! От там до тук, що знаеше песен, все я изсвири. Пък като я донесе, близо до нас имаше една жена – много се караше и плачеше. Васил плачеше и виеше също като нея, но на цигулката”.Той завършва с отличие семинарията. Директорът й Митрополит Доситей го награждава с една златна турска лира и младият семинарист и талантлив музикант учителства по една година в селата Долни Окол и Долни Лозен и няколко години в Долна баня – с единствената цел да спести някой лев и да следва музика.
Тази негова мечта се сбъдва. Освен спестените парици, подпомагат го братята и сестрите му и в периода 1907-1910 г. той пребивава в столицата на Белгия, където завършва музикалната академия – отново с отличен и взел изпитите си с една година по-рано.
При едно посещение на цар Фердинанд в Брюксел през 1909 г. студентите изнесли концерт в чест на Негово Величество. Царят, както и всички присъстващи, се трогнал от вълшебното изпълнение на цигулката на един строен и красив студент и очарован от таланта му, пожелал да го поздрави след концерта. Изненадата му била още по-голяма, когато разбрал, че даровитият музикант е българин от Самоков и се казва Васил Стоин. Наред с похвалите, българският студент получил и парична награда, която му била достатъчна да се издържа няколко месеца.
Но той се връща в родината, която го привлича с красотите на Рила, Стара планина и Родопите, с житните полета на Дунавската равнина и Тракия и с… песните на българката – от люлката до гроба; от седянката до нивата; от хорото на мегдана до усамотението в заградения с високи дувари двор.
В първите години Васил Стоин е учител по музика в гимназията в Самоков, където е и диригент на създадения през 1914 г. хор „Рилска песен”. После даскалува в Пловдив и Велико Търново.Идвайки в столицата, той става завеждащ отдела за събиране на народни песни в Етнографския музей. След това става професор и директор на Музикалната академия.
Но онова, което завинаги пленява душата на даровития музикант, е българската народна песен. И той й посвещава живота си, осъзнавайки че в нея е събрано най-голямото духовно богатство на народа. И само с оцеляването на това духовно богатство българите може да запазят своята идентичност. По сватби и по седенки, в делници и празници, в студ и пек той обикаля българските села, разговаря с хилядите български певици и записва песните им.
Не само думите, но и мелодиите. „Не можех да допусна, че една столетница може да пее. А и да може, би ли пяла! Но видях това чудо. Васил Стоин, без много приказки, можа да убеди една 90-годишна баба да изпее не една и две, а повече от 30 прекрасни народни песни с такава жар, на която биха завидели и младежи. Тогава се убедих, че този човек притежава някакъв особен чар; че неговата човечност и воля са въплътени във фигурата му, в държанието, в думите, в погледа. Би ли могъл друг да извърши оная колосална работа със събиране на песенното ни народно творчество!?” – отбелязва неговият съгражданин Любомир Близнев.
И не само той. Всички, които са го познавали, са усетили, че са в съприкосновение с личност, „заловила се да възкреси, да изрови из пепелта на забвението нашата хубава народна песен…” Като под всяка една от песните записва името или имената на певиците, тяхната възраст, както и месеца и годината. „Стоин се възхищаваше от природната интелигентност и паметливост на българската селянка, от любовта и сериозното й отношение към народната песен.
Жените бяха негови най-предани сътруднички…” – отбелязва сп. „Жена и дом” по повод една година от смъртта му.Наред със сборниците „Народни песни от Тимок до Вит”, „Народни песни от Средна Се-верна България”, „Български народни песни от Източна и Западна Тракия” и „Родопски песни”, с невероятна любов и проникновение през зимата и пролетта на 1935 г. той записва 1115 песни от своя роден край, които събира в „Народни песни от Самоков и Самоковско”.
„Васил Стоин беше много чувствителен по въпроса за етническата и административна принадлежност към Самоковския край“ – отбелязва в предговора към изданието на БАН от 1975 г. дъщерята на музиколога – проф. Елена Стоин. В събраните от Самоков и селата песни баща й включва и такива от Долна баня и Костенец и селцата между тях – Горна Василица, Долна Василица и Пчелин, както и Долни Пасарел – сега в пределите на Голяма София.Най-много от самоковските песни са хороводните. Но той е записвал навсякъде песни, където е имало повод за хорово или солово изпълнение и по този начин ни е оставил народни творби с различни мотиви – от историческите до гражданските и тези със сантиментални сюжети.
Без колосалния труд на проф. Васил Стоин днес българският фолклор би бил беден. Хиляди песни отдавна да са се изгубили завинаги, така както са изчезнали в небитието техните носители. Така днес кълновете на обезродяването щяха да бъдат още по-буйни.
Но българската земя, макар и през век, ражда хора като Васил Стоин и те са духовната връзка между миналото, настоящето и бъдещето.
(край на цитата)
Портал „Самоков и региона“
20 януари 2015 г.
Анна Манова
Васил Стоин – бележитият самоковски фолклорист (1880-1938)
Самоковецът Васил Стоин е известен фолклорист, посветил живота си на това да събира и записва народни песни, защото е осъзнал значението им и факта, че ако не бъдат събрани и записани, вероятността да изчезнат с времето е огромна. Едва ли с днешна дата можем да си дадем реална сметка, колко всъщност значим е този труд.
Васил Стоин е завършил Самоковската духовна семинария, където се проявяват неговите музикални способности. Завършва я с отличие. Директорът й – Митрополит Доситей, го награждава с една златна турска лира и младият семинарист и талантлив музикант учителства по една година в селата Долни Окол и Долни Лозен и няколко години в Долна Баня, с единствената цел да спести някой лев и да следва музикална академия.
Тази негова мечта се сбъдва. Освен спестените парици, подпомагат го братята и сестрите му и в годините 1907-1910 той е в столицата на Белгия, където завършва Музикалната академия – отново с отличен и една година взел изпитите си по-рано.
При едно посещение през 1909 г. на цар Фердинанд в Брюксел, в негова чест бил изнесен концерт от студентите. Царят се трогнал, както и всички присъстващи от вълшебното изпълнение на цигулката на един строен и красив студент и очарован от таланта му, цар Фердинанд пожелал да го поздрави след концерта. Изненадата му била още по-голяма, когато разбрал, че даровитият музикант е българин от Самоков и се казва Васил Стоин. И наред с похвалите, българският студент получил и парична награда, която го осигурила за няколко месеца.
(край на цитата)
Портал „Самоков и региона“
5 декември 2018 г.
Да почетем паметта на проф. Васил Стоин – 80 години от смъртта му
На 1 декември 1938 г. приключва земния си път големият български фолклорист проф. Васил Стоин. Завършил с отличие Брюкселската консерватория като цигулар, той отклонява примамливо предложение да работи за Белгия, родолюбието му го връща в България, където се препитава с учителство в София, Самоков, Долна баня и другаде.
Във всеки случай неговото професионално поприще бе изцяло посветено на България и на обединението и съхраняването на българското музикално-историческо наследство. Той извърши голям подвиг и успя за кратък период от време (няколко години през 20-те и 30-те на миналия век) да издири, запише, изследва, редактира и издаде над 12 000 народни песни и инструментални мелодии. Тогавашният министър на просвещението проф. Александър Цанков оценява значимостта на идеите и възможностите на Васил Стоин и отпуска през 1925 г. определени средства за започване на събираческата му дейност.
Васил Стоин не губи време, поема тежката и трудоемка задача с радост и с присъщата си съсредоточеност и всеотдайност. Със съдействие на неколцина сътрудници като Иван Камбуров, Павел Стоянов, Райна Кацарова, Христо Илиев Леков и други се започва планомерно събирането. Първият цикъл е насочен към Северна България. Излизат огромните сборници „От Тимок до Вита“ (1928 г.), „Средна северна България“ (1931 г.) и с това се поставят основите на една гигантска апостолска дейност, която впоследствие бива продължена от последователите на Васил Стоин.
Години по-късно научни сътрудници от Института за музика при БАН споделят, че при наличието на развита звукозаписна техника и транспортни удобства заедно не успяват да постигнат резултатите, които Васил Стоин постига за определен период от време.
(край на цитата)
БНР Архивен фонд
5 декември 2025 г.
Хиляди песни в нотната тетрадка на Васил Стоин
До началото на ХХ век българската етномузикология се характеризира с ограничен тематичен и методологичен обхват. Преобладаващата част от публикуваните материали представляват текстове на народни песни, записвани от възрожденски книжовници и обществени дейци. Мелодиите – основният носител на специфичното музикално съдържание – обикновено не се нотират, тъй като липсва утвърдена методика за систематична музикална транскрипция. Отсъствието на аналитичен подход към метроритмиката, ладовата структура и формообразуването на песните прави невъзможно по-задълбоченото музикално-теоретично изследване и сравнителен анализ с други традиции.
Именно върху тази недостатъчно развита основа стъпва проф. Васил Стоин (5 декември 1880 – 1 декември 1938) – фигура, която трайно променя облика на българската музикална фолклористика. Роден в Самоков, в среда с богати музикални традиции, още като дете се докосва до народната музика, а в местната Духовна семинария учи пеене и цигулка при Иван Клинков – преподавател, който оставя дълбок отпечатък върху неговата музикална ориентация. В Самоковския училищен оркестър Стоин прави първите си опити като цигулар, а на 17-годишна възраст вече работи като учител, съчетавайки педагогическата дейност със самообразование в областта на музикалната теория.
В периода 1907–1910 г. Стоин специализира в Брюкселската кралска консерватория, където завършва цигулка и задълбочава теоретичните си познанията по хармония и контрапункт. Европейската академична подготовка се оказва решаваща за бъдещите му теренни и аналитични изследвания. След завръщането си в България той работи като учител по пеене и музика във Велико Търново, Пловдив и Самоков, ръководи хорове и възстановява училищни оркестри. Особено значим е приносът му към музикалния живот в Самоков, където, завърнал се след Първата световна война, поема ръководството на градския хор. Като преподавател в Държавното педагогическо училище поставя на високо ниво подготовката на бъдещите учители.
От 1920 г. преподава в Държавната музикална академия, а през 1931 г. става неин директор. Паралелно с педагогическата дейност той се включва активно в институционалното събиране на фолклор. По инициатива на акад. Иван Шишманов към Народния етнографски музей е създадена записвачeска група за народни песни, която Стоин оглавява. Именно тук започва неговият истински професионален път като етномузиколог.
„Той пътуваше по всяко време на годината, но най-вече зиме – спомня си фолклористката и негова дъщеря Елена Стоин. – Командировките му биваха твърде продължителни. След това идеше черната работа. По цели дни и нощи обработваше събраните песни, като ги преписваше на ръка и нанасяше мелодията и текста на отделен лист. При много несгодни условия Васил Стоин кръстоса България от Осогово до Черно море, от Дунав до Родопите и само с нотна тетрадка, молив и гума записа над 12 000 народни песни, мелодии и текст.“
Стоин изготвя подробни планове за теренната работа, определя стратегически важни региони, застрашени от изчезване на устното песенно творчество, и лично ръководи експедициите. Между 1926-а и 1927-а под негово ръководство се осъществяват мащабни експедиции в Северозападна България, като само за тези две години групата записва 4076 песни. Резултат от този труд е капиталният сборник „Народни песни от Тимок до Вита“. Следват не по-малко значимите трудове с народни песни от Източна и Западна Тракия, Западните покрайнини, Родопите, Самоков и Самоковско и др. Тези издания представляват първите научно организирани корпуси от български народни мелодии, класифицирани и описани по определени показалци.
Стоин е новатор не само като събирач, но и като теоретик. В студията си „Към българските народни напеви“ прави първата периодизация на народните песни и отделя старинни напеви като първични форми в развитието на песенната ни традиция. Неговото становище за произхода на неравноделните размери – че те възникват от малки тактови размери 2/4 и 3/4 и чрез забързване мелодията същата се превръща в неравноделна – за дълго време определя посоките на българските метроритмични изследвания. Стоин поставя и началото на научното изследване на българското многогласие и въвежда смелата хипотеза за прабългарския произход на диафонията (двугласието).
Николай Кауфман, един от неговите последователи, го нарича „спасител на българската народна песен“ и сравнява неговото дело със значението на Паисиевата история, като подчертава, че в епоха без звукозаписна техника Стоин успява да нотира хиляди мелодии с прецизност, която и днес впечатлява професионалистите. Сравнения между негови ръчни записи и по-късни теренни звукозаписи показват удивително сходство, което свидетелства за високото му майсторство и изключителен музикален слух.
В средата на 30-те години по идея на Държавното радио Васил Стоин започва да издирва и записва песни от Котленско и Поморийско. За кратко време той набавя сериозен материал, който обогатява радиопрограмата. Тази дейност е красноречив пример за една от обществените задачи на Радиото, което се грижи за осигуряването на разнообразна ефирна програма и същевременно за опазването на българската музикална традиция.
В Златния фонд на БНР се съхраняват няколко фолклорни песни, събрани от Васил Стоин. Те са в изпълнение на Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Изворче“ – запис от концерт 1991 година.
Васил Стоин поставя солидни основи за последващите професионални изследвания от поколения специалисти. Върху неговия труд стъпват едни от най-значимите имена в българската етномузикология през ХХ век – сред тях са Райна Кацарова, Ангел Букурещлиев, Стоян Джуджев, Николай Кауфман, Милчо Василев, Иван Качулев, Тодор Тодоров – автор на монографията „Васил Стоин. Живот и дело“, както и самата Елена Стоин, която продължава методологичните принципи на баща си. Тези учени развиват в различни направления аналитичните подходи, въведени от него: систематични теренни записи, метроритмичен и ладов анализ, класификация на песенния материал и изследване на традиционните музикални инструменти. Именно статията му „Свирка двоянка“ е първата, която научно разглежда народните ни инструменти. Така влиянието на Стоин се превръща в структуроопределящ фактор за оформянето на модерната българска школа по етномузикология.
Етнографът Христо Вакарелски дава ценни сведения за неговата личност:
„Облечен скромно, задоволяващ се и с най-оскъдните удобства, той работеше по цели дни и късни вечери, когато информаторите му биваха в състояние да пеят. С готовност следеше своите изпълнители по ниви, ливади, лозя и при всевъзможни други занимания и нотираше техните песни в естествената им обстановка. С този си подход изтръгваше от тях всичко, което знаеха и можеха да пеят. Обикновено не много приказлив, но изискано духовит, Стоин допадаше на селската среда, приемаха го като свой човек с всичкото уважение и доверие. Той по-скоро предразполагаше хората към себе си, заинтригуваше ги със задачата си и те разтваряха сърцата си и изпяваха всичко, каквото знаеха. (…) Биеше десетки километра път пеша от село до село, от колиба до колиба, до далечни ниви и имоти, гдето намираше похвалени певци и певици. Беше щастлив, бодър и нахранен, ако намереше добър материал“.
„Народните ни песни са бисери, които трябва да се търсят и вадят с голи ръце от лепкавата кал на нашия роден чернозем“ – казва самият Васил Стоин.
Тези думи най-точно обобщават неговата мисия. Със своята дейност той наистина спасява хиляди песни от забрава, които днес са част от репертоара на най-влиятелните български фолклорни формации като Държавния ансамбъл „Филип Кутев“ и „Мистерията на българските гласове“. Но не на последно място изгражда научна традиция, която поставя българската етномузикология на световно равнище, и превръща песенния фолклор в траен елемент от националната културна памет на българина.
По публикацията работи: Анна Капитанова-Кръстева
(край на цитата)
Цитирам линк към звуков файл при това предаване на БНР:
Елена Стоин за работата на баща си в Етнографския музей – запис за Националното радио, 1984 г. и бавна граовска песен, солистка Иванка Димитрова:
https://archives.bnr.bg/archives/post/13173/vasil-stoin
Нека днес на 6 декември 2025 г. почетем 145 години от рождението на музикалния фолклорист Васил Стоин, роден на този ден през 1880 г. Само преди 7 дни се навършиха 87 години от кончината му на 1 декември 1938 г.
Мир на праха му!
…..
Записи:
Васил Стоин – апостолът на българската народна песен
Проф. Васил Стоин (1880-1939) – живот и творчество Филм на Канал “Рила”, 2005 сценарист Рени Николова диктор Пламен Сираков филмът е изработен от Георги Банчев Със съдействието на: Община Самоков, СД “Лобут АК” УС на СБА ЕТ “Стоян Ангелов” “Слатина” АД “Рилска песен” АД
….
Представяне на книгата на В. Стоин “Слънчеви зайчета и други зайци”, репортаж на Rila-TV, 4 юли 2019
Репортаж на „Rila-TV“, Самоков от представянето на книгата на писателя и музикант Васил Стоин „Слънчеви зайчета и други зайци“ в общинската библиотека на град Самоков „Паисий Хилендарски“ на 4 юли 2019 от Светлана Дичева.
https://www.youtube.com/watch?v=HzATIIB2FHc
…..