Драги приятели на оперната музика, вчера на 2 ноември 2022 г. по обед получих съобщение от моя приятелка в София, че в този ден през далечната 1927 година е родена в София една оперна певица, която може би е най-възрастната все още жива представителка на това изкуство в България – сопранът Мария Стоянова, която е имала много интересен живот, както в България, така и извън нея и която все още работи в София като вокален педагог. На 2 ноември 2022 г. Мария Стоянова навършва библейските 95 години и е хубаво да се почете тази дама във връзка с кръглата й годишнина на този ден.
Останах доста изненадан, понеже не познавам певица с такова име и обещах да се заинтересувам за подробности. Жалко, нищо няма в медиите, особено в Интернет, което да се намери за Мария Стоянова. Моята приятелка се казва Лидия Кулекова, по професия е актриса и журналистка, има интереси и във вокалното изкуство, както и в други области на живота. С нея сме ФБ-приятели още от 2016 г., често сме си разменяли постинги на различни теми, най-често информации за оперни дейци, спектакли и други събития. По-долу в тази кратка статия ще пиша още нещо за Лидия Кулекова, сега искам да цитирам онова, което тя ми написа вчера по обед на два пъти:
„Привет, господин Контохов и най-сърдечни пожелания! Днес на 2 ноември 2022 г. има рожден ден вокалният педагог и певица госпожа Мария Стоянова.
Lidia Изпращам Ви няколко снимки от нейния албум, вчера я посетихме. Това са нейните преподавателки от Виена и Москва: Мария Бранд и Олга Благовидова. Днес тя чества 95 години и още преподава!“
(край на първия цитат)
Малко след това получих от г-жа Кулекова следното допълнение:
„Госпожа Мария Стоянова е завършила Софийската Консерватория при проф. Ана Тодорова, първата българска певица, станала известна зад граница и оперната студия при проф. Драган Кърджиев. Мария Стоянова е ученичка на проф. Мария Бранд във Виенската консерватория и режисьор проф. Вит. Специализира вокална педагогика в Одеската Консерватория при Олга Благовидова (1905-1975). През 1971 г. постъпва като преподаватвл в Българска държавна консерватория“.
(край на втория цитат)
Аз зададох следния въпрос: „Благодаря ви, а къде е пяла?“
Получих отговор: „Ще попитам за някои подробности, цяло лято я наемат да пее във Виена, но тя се връща в България и започва преподавателска дейност, защото гледа две деца“.
(край на цитата)
Това беше всичко … Очевидно много малко, за да се напише нещо за Мария Стоянова, но все пак реших с един ден закъснение да я почета днес на 3 ноември макар и с няколко реда. Да се навършит 95 години и още да се работи, това не се случва всеки ден!
Понеже нейната вокална педагожка във Виена – проф. Мария Бранд е много познато име сред оперните дейци и любители, често съм търсил информации и за нея в различни източници, но не съм намирал такива. При Мария Бранд са учили много български певци и певици от различни поколения и тя е оставила прекрасни спомени в техните биографии. Нека спомена няколко имена:
„Сопраното Галя Йончева е родена на 21 април 1936 г. в Гурково. Основното си певческо образование започва в Консерваторията в Атина през 1966 г. и го продължава в София през 1967 г. при Христо Бръмбаров. После специализира във Виена вокално изкуство при Мария Бранд през годините 1975-1976. Още от 1969 г. тя е солистка в Софийската народна опера“.
…….
„Марина Тодорова-Мадер е родена на 20 август 1949 г. в Силистра. Баща й е зъболекар и цялата фамилия се отличава като особено музикално семейство, което насърчава талантливото дете да учи музикален инструмент, най-напред цигулка. После Марина постъпва в Музикалното училище във Варна, което завършва с диплом за цигулка. След това тя решава да продължи музикалното си образование в областта на вокалното изкуство и постъпва в Софийската музикална академия като студентка на проф. Георги Златев-Черкин (в литературата на латиница е отбелязано, че той е бил учител на Люба Велич). Както споменах в началото, Марина Тодорова задълбочава това обучение при режисьора проф. Драган Кърджиев и две години специализира песенно и ораторийно музициране при големия композитор и педагог проф. Любомир Пипков. След това заминава за Виена, където се обучава в Музикалната академия при известната Мария Бранд, професор в тази академия“.
……
„Росица Тренкова (сопран) е родена на 7 октомври 1935 г. в Самоков. Тя получава специалното си образование в Музикалната академия в София и до 1970 г. в Оперната школа на българската столица. Освен това Тренкова е ученичка на виенската педагожка Мария Бранд през годините 1957-1968. Участва също и в международните музикални курсове във Ваймар“.
(край на цитатите)
Повече подробности за проф. Мария Бранд могат да се прочетат в книгата на певицата Росица Тренкова „Откровение“, издадена през 2012 г. в София, извадка на стр.171-172:
„ (…) Веднага с пристигането си във Виена през 1957 г. още бързах да отида на първия си урок. Професор Мария Бранд имаше студио на последния етаж на жилищната сграда на „Албертгассе“ 10. Когато позвъних, отвори ми една висока слаба жена с посивяла коса на кок, много скромно облечена. Спокойно можех да предположа, че това е икономката й. Но не! Това беше самата проф. Бранд, баронеса по произход, била е голяма певица с международни гастроли и дългогодишна професорка във Виенската консерватория, а сега, вече като пенсионерка, имаше частно студио. Тя ме прослуша, хареса гласа ми и ме помоли за известно време да забравя наученото до тук, за да се концентрирам върху нейния метод, та по-бързо да го усвоя. Тя умееше да разпява неусетно с мелодични вокализи, започвайки в центъра на гласа и постепенно разширявайки диапазона нагоре и надолу. Впечатли ме това, че и при разпяване, и при целия материал – песни, арии, тя акомпанираше сама – всичко почти наизуст. Голям музикант и отлична пианистка, за разлика от нашите вокални педагози. Докато при Бръмбаров и Доскова се вокализираше при по-силно, свободно пеене, а откъси от нотния текст в динамика Р (пиано) се изработваше отделно, то проф. Бранд изискваше да се вокализира тихо и в mezza voce и деликатно да се търси точната позиция на тона. Даде ми прийоми как да намирам гласовия резонанс. Обясни ми как да базирам линията в гласа и стабилността върху позициите за отделните тонове,които имаха точно определено място върху лицето – носа, челото. За целта ми даде и чертеж. Държеше много и ми показа какво значи истинско легато – преливане на тон в тон, дори го одобряваше като правилна основа. Но искаше да прибавя още техники и преди всичко да отправям въздуха надолу, и отдолу да изтласквам тоновете нагоре. Това в някои моменти се оказваше противоположно на това, което правех до сега. Усвоявах всичко неусетно като нови прийоми, които щях да прибавя към наученото досега, за да обогатя школата си и да добия повече възможности за по-фино музициране в пеенето. Наученото от нея, както и това по-късно от проф. Фишер във Ваймар ми даде такива познания и стабилност, че можех самостоятелно да работя и разрешавам проблемни места, без да е необходимо все да тичам при педагог. Проф.Бранд ми даде и една малка тетрадка, в която беше изложила конспективно метода си, а също и нотен лист с вокализите й. Такъв получих и от проф. Фишер и благодарение на записките, които си водех при часовете й, както и на тетрадката от проф. Бранд, можех винаги, когато е необходимо, и след години, да си припомня тези безценни уроци, да освежавам пеенето си, да преодолея и най-големите трудности в концертния си репертоар – все едно че бях на урок при тях. Такава стабилна основа и то получена за кратко време, не можеше да се придобие у нас дори и за 5 години в Консерваторията. Тук без педагог все се чувствахме безпомощни и несамостоятелни. Имаме красиви гласове, но „българска певческа школа“ ?!…
(край на цитата)
Може би ще получа още сведения за певицата Мария Стоянова, но за сега това е всичко. Както писах в началото, в Интернет или другаде не се споменава нищо за тази певица. Единственото което намерих е свързано с младата певица Александрина Стоянова-Андреева, която е учила при нея.
Що се отнася до Александрина Стоянова-Андреева, нейна последна изява е бил гастрола й в Софийската опера и балет в операта „Пепеляшка“ от Росини на 5 юни 2022 г., за който четем следната информация:
Сайт на Софийската опера и балет
28 май 2022 г.
НА 5 ЮНИ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА ПЕПЕЛЯШКА ЩЕ БЪДЕ МЕЦОСОПРАНОТО АЛЕКСАНДРИНА СТОЯНОВА-АНДРЕЕВА
„Пепеляшка, или триумфа на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джоакино Росини. Либретото е на Джакопо Ферети и е заимствано от едноименната приказка на Шарл Перо.
В Софийската опера „Пепеляшка“ се посреща винаги с изключителна любов и интерес от публиката. На 5 юни в „Пепеляшка“ ще направи дебют младото мецосопрано Александрина Стоянова-Андреева в ролята на Анджелина (Пепеляшка).
Коя е Александрина Стоянова-Андреева?
Александрина Маринова Стоянова-Андреева завършва Националното музикално училище „Панайот Пипков” гр. Плевен със специалност цигулка. След това учи и придобива магистърска степен по Класическо пеене във вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.
Участва в майсторски класове на Лариса Гергиева, Лучана Д’Интино, Деда Колона, Маурицио Торели, Катрин Хаатая, Бойко Цветанов, Стефка Евстатиева, Дарина Такова, Анна Томова-Синтова и Мати Пинкас.
Дълго време работи с големия диригент и вокален педагог маестро Михаил Ангелов, както и с певицата МАРИЯ СТОЯНОВА.
(край на цитата)
И на края в тази кратка статия нещо повече за Лидия Кулекова, по чиято инициатива се създаде днешната ми статия:
Лидия Кулекова, УЧЕБЕН ЦЕНТЪР „ТАРА“
Образование: СУ “Св. Климент Охридски” – “Начална училищна педагогика с френски език”, НБУ- “Романистика”, НАТФИЗ- “Актьорство за драматичен театър” – в класа на проф. Стефан Данаилов. Mагистратури: “Журналистика” и “Реторика”.
Преподавателски опит: През последните десет години активно работи в областта на изкуствата. Успешно съчетава актьорството с преподаването на чужд език за деца по синкретичен метод, включващ изкуствотерапия, музикотерапия, танц и пластика по позитивен и леснодостъпен за децата начин, отговарящ на динамичното съвремие. Изхождайки от идеята, че “най-лесно се учи чрез игра”, Лидия Кулекова създава системата за изучаване на чужд език през актьорски техники.
Ролеви и симулационни игри, импровизации, поставяне на проблем и търсене на решение, работа върху текст на чужд език: всичко това съдейства за стимулиране на въображението и фантазията, креативността, самодисциплината, толерантността и приемането на различията, емоционалната интелигентност, изграждането на самооценка, подобряване на самочувствието и комуникативните умения, паметта и желанието за изява без страх и притеснение. Всичко това се случва посредством изучаването на френски и испански език. Методът може да бъде прилаган индивидуално и групово. В края на учебния срок и година ще бъде представена пиеса или сцена от произведение на даден автор пред публика на съответния език.
……
Explore ART Express
e пространство за изследване и изразяване чрез творчество,
в което творим себе си в съзнателно присъствие през различни художествени модалности – рисуване, фотография, разказване и писане, моделиране, движение, звук и тишина, визуализации, медитации, взаимодействие с предмет, друг човек или природата.
В творчески занимания и арт-експресивни игри изследваме емоционалната си, телесно-кинестетична и пространствена интелигентност, като търсим свързване със себе си и отразяваме света отвън. Боравим с всички сетива, като включваме тяло, ум и сърце.
- Развиваме осъзнатостта за тялото и стимулираме неговите моторни и творчески способности
- Имаме възможност да се изненадаме и да получим лесно послания от несъзнаваното
- Преодоляваме вътрешни бариери, страхове, блокажи и негативни спомени по щадящ начин
- Изразяваме скрити емоции и ги трансформираме в изкуство
- Свързваме се с вътрешното си дете и подкрепяме същност си
- Даваме пространство на потенциала си да се разгърне
- Релаксираме и се свързваме с вътрешните си ресурси
- Отдаваме се на преживяването в процеса, вместо да акцентираме на умения, техники и стремеж към постигане на краен резултат
- Импровизираме и експериментираме
- Развиваме въображение, спонтанност и артистичност
- Преживяваме удоволствие от самото творене
- Зареждаме се с вдъхновение, сила, любов и енергия за живот
(край на цитатите)
Нека днес на 3 ноември 2022 г. поздравим певицата и вокален педагог Мария Стоянова с навършване вчера на 2 ноември на кръглите 95 години, като й пожелаем крепко здраве и нови успехи във вокалната педагогика.
За много години, г-жа Стоянова!
……
Забележка: Днес на 3 ноември 2022 г. след публикуване на статията за Мария Стоянова г-жа Лидия Кулекова ми изпрати още подробности за кариерата на Мария Стоянова, заедно с две хубави снимки, на една от които са двете дами преди няколко дни. Втората снимка е на Лидия Кулекова при вокална изява. Тя също е учила вокално изкуство при Мария Стоянова.
Помествам като допълнение тия нови сведения, заедно с изпратените ми две снимки:
„Мария Стоянова е завършила висшето си образование в НМА „Проф. Панчо Владигеров‘‘ – София в класа на проф. Ана Тодорова. След това завършва оперната студия към академията под ръководството на главния режисьор на Софийската опера – проф. Драган Кърджиев. С него подготвя първо действие от операта на Жул Масне – „Вертер‘‘ и изнася концерт в Софийската опера с диригент Атанас Маргаритов. През 1955 г. продължава обучението си във Виенската консерватория в класа на проф. Мария Бранд, която е считана за една от най-влиятелните вокални педагожки за 20-ти век. Там Стоянова се докосва до световния певчески елит. Специализира и в оперната студия на проф. Вит. Излъчва се концерт по виенското радио с нейни изпълнения на песни от български и руски композитори. Дипломира се с концерт, съдържащ 10 арии и 10 песни, избрани предварително от изпитната комисия. Във Виена се среща с проф. Илия Йосифов, който след време я кани да стане преподавател в музикалната академия. Следва четири годишно обучение в Одеса в класа на голямото мецо сопрано проф. Олга Благовидова (1905-1975).
Стоянова се запознава отблизо с методиката на Благовидова и възприема много от нейния начин на работа. Дипломира се с концерт, в който изпълнява арии от италиански композитори и песни от руски композитори. След завръщането си в България постъпва в НМА като хоноруван преподавател, където поема класа на проф. Сима Иванова, която в този момент е в Буенос Айрес. След две години се явява на държавен конкурс, който се състои от няколко тура пред комисия и е назначена за щатен преподавател. Работи от 1971 г. до 1987 г.
Мария Стоянова се счита за последовател на школата на проф. Мария Бранд, съчетавайки в личната си методика и фрагменти от руската методология, която е възприела от проф. Олга Благовидова. През годините е работила частно и с много певци, които са вече в кариера, помагайки им да отстранят свои вокални проблеми и да надградят певческото си развитие.
Нейни ученица са: Румяна Петрова – солист в Софийската опера, Пенка Кашова – хористка в Софийската опера, Александрина Стоянова – солистка в Софийската опера, Жанина Веселинова – хористка и солистка в Австрия, гр. Клагенфурт, Христо Христов, тенор – солист в Германия, вокален педагог, автор на книгата „Малка академия за млади вокалисти‘‘, Петя Желева – хорист в Германия, град Нордхаузен, Янка Михайлова – солистка във Варненската опера, Комико (японка) – концертиращ изпълнител, проф. Албена Кехлибарева – изявена камерна певица и професор по вокална техника в Нов Български Университет, Живка Маркова – носител на втора награда от конкурса на името на Мария Калас (при неприсъдена първа), Лидия Кулекова – концертиращ сопран, Йълдъз Ибрахимова – световна джаз певица и вокален педагог, Людмила Герова, Асен Митев – вокален педагог, специализира при Стоянова вокална методика“.
(край на цитата)