Igor Stravinsky

Руският композитор и пианист Игор Стравински, който е починал на днешния ден преди 50 години

Драги приятели на музиката, днес на 6 април 2021 г. се навършват кръглите 50 години от смъртта на един от най-големите композитори през миналия век – великият Игор Стравински, починал на днешния ден през 1971 година.

Днес пиша за пръв път статия за него – не съм имал повод до сега, тъй като пиша преди всичко за артисти от чужбина само при кръгли годишнини. Между другото, наред с многобройните си творби от най-различни жанрове, Игор Стравински е оставил и оперно наследство – общо 8 опери, повечето кратки по трайност, някои от които не могат да се считат „чисти“ опери, те са комбинация между опера, оратория, пантомима, балет, мелодрама. Една от най-важните му творби в този жанр „Oedipus Rex“ („Едип цар“) има силно религиозен характер, както и последната му опера от 1962 година – „The Flood“ („Наводнението“) – съвсем кратка по трайност, около 25 минути.

След като реших преди няколко дни днес да напиша статия за Игор Стравински и потърсих в Интернет съответни източници, вчера и днес бях очуден от големия брой статии в различни медии, посветени на тази кръгла годишнина от смъртта му. Срещнах поне 5-6 заглавия на публикации за Игор Стравински в централни медии на немски език тук в Германия, както и в Австрия и Швейцария, посветени на тази тема – всички с единодушно особено големи благодарности за онова, което този велик руснак е оставил в световната съкровищница на музикалното изкуство. Няма да цитирам отделни заглавия, но ще посоча една от най-важните информации, поместена в авторитетния швейцарски вестник (и портал) „Neue Zürcher Zeitung“ от днес 6 април 2021 г.:

«Ich liebe alles» – Igor Strawinsky zum 50. Todestag

Am 6. April 1971 starb einer der prägenden Komponisten des 20. Jahrhunderts. Noch in seinem Nachleben wirkt Strawinsky, diese Schlüsselfigur der Moderne, so schillernd wie zu Lebzeiten.

Превод: „Аз обичам всичко“ – Игор Стравински във връзка с 50 години от смъртта му. На 6 април 1971 г. почина един от най-значителните композитори на 20-и век. След неговата смърт все още действа Стравински, тази ключева фигура на модерното изкуство, така осезателно силно, както и във времето на живота му.

(край на превода)

Ето линк към тази публикация:

https://www.nzz.ch/feuilleton/ich-liebe-alles-igor-strawinsky-zum-50-todestag-ld.1609227

Макар и да не съм писал до сега директно за Игор Стравински, в редица мои статии е ставало въпрос за него, когато съм писал за артисти и диригенти, които са имали изяви в негови творби. На първо място искам тук да припомня една хубава история с българския бас Рафаел Арие, която писах в статия по повод на неговия рожден ден. Ето извадки от статията:

„Още от младеж знаех това име, преглеждайки някои специализирани списания и вестници в областта на културата в България. Когато през 1951 г. Рафаел Арие участва в една от главните роли при премиерата на новата опера на Игор Стравински „The Rake´s Progress“ във Венеция на 11 септември, не си спомням в българските медии нещо да е написано за него по това толкова важно събитие. Колко примера имаме до сега в българската оперна история, български артист да вземе участие при световна премиера на оперна творба, и то не от кой да е, а от Игор Стравински? Как обаче да бъде друго (става въпрос за широко обяваване на това събитие в българските медии), след като Рафаел Арие е напуснал „може би без разрешение“ България.

Помните ли уникалната българска дума „невъзвръщенец“ – едно позорно дело на тогавашните ръководители. Какъв парадокс – като пиша тези редове днес на 6 април 2021 г., ще ви доверя, че преди около 47 години – през август 1974 г. – моето семейство пристигна в Германия, а аз бях известно време също „невъзвръщенец“, защото не исках да се подчинявам на статуквото. Но понеже съпругата ми беше германка, нещата не бяха толкова драматични. Така че моето семейство всяка година празнува малък юбилей през автуст, това така ме радва. А по-долу в статията ще научите как се е стигнало до факта Игор Стравински да покани младия Рафаел Арие да участва в световната премиера на неговата нова опера. Това научих преди известно време – много интересна случайност, разиграла се в един ресторант в Ню Йорк през 1948 г.

През 1945 г. Рафаел Арие пее в Софийската народна опера, а през 1946 г. спечелва първа награда на Певческия конкурс в Женева и пътят към една международна кариера е широко отворен. Читателите се досещат за какво намеквам – същата съдба, като на баса Антон Дяков (мир на праха му!), а и някои други – мълчание, макар че любопитните почитатели на оперното изкуство могат да се осведомят и по друг начин за такива постижения от международен мащаб. Как да е, Рафаел Арие в ролята на Трулове в тази опера на Стравински оставя чудесен пример за това, как на един артист се гласува пълно доверие без никакви протекции от съмнителни лица – самият Стравински дирижира премиерата, в която е участвала и легендарния сопран от Германия Елизабет Шварцкопф. Интересно, като отворите в коя да е западна оперна енциклопедия или речник, страницата за Арие (има почти навсякъде, както и в много електронни портали), винаги ще намерите справка за това негово участие на 11 септември 1951 г. във Венеция.“

(край на цитата)

А сега ще ви запозная с факта, довел до избора на Рафаел Арие в операта на Стравински „The Rake´s Progress“. Това заглавие на операта обикновено не се превежда, когато тя се играе на сцени в Западна Европа, но бихме го превели на български език като „Животът на безделника (блудника, безцелника)“. Не знам дали тази опера е била поставяна някога в България, в Русия се играе под заглавие „Похождения повесы», а в някои немскоезични театри е поставяна под името „Der Wüstling“, „Die Geschichte eines Wüstlings“ или „Die Karriere eines Wüstlings“.

Малко история: Последната оперна изява на Рафаел Арие е през 1982 г. при „Maggio musicale“ във Флоренция, където играе Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Още преди това – от 1978 г. Рафаел Арие е професор по вокално изкуство в Академията на името на Рубин към Университета в Тел Авив в Израел. По-късно той живее в Швейцария, където умира на 17 март 1988 г. В някои музикални източници се посочва, че е имал изяви на сцената на Ню Йоркската МЕТ, но в други изрично се подчертава, че там не е бил никога поканен да гостува. Във връзка с това попаднах на една много интересна информация на немски език, която ще цитирам в оригинал, също и в мой превод на български език (тук ще дам само началото на статията в оригинал, после целия превод):

Tamino Klassikforum

Das deutschsprachige Musikforum

Mittwoch, 6. April 2011,

New York, Faust (Mephisto) 1948/49

Als Raffaele Arié erstmals in New York war, um an der MET den Mephisto zu singen, war er – ohne Englischkenntnisse – ziemlich einsam und verloren in der Großstadt. Als er im Hotel Hunger auf heimatliches Essen bekam, ließ er sich von einem Taxifahrer zu einem kleinen griechischen Lokal bringen. Bei der Essensbestellung gab es Probleme – der Keller verstand ihn nicht, weder auf italienisch oder bulgarisch oder russisch. Am Nebentisch saß ein kleiner, bebrillter Mann, zusammen mit einem großen, glatzköpfigen, der das mitbekommen hatte, und bot ihm auf russisch seine Hilfe an. So fungierte er als Dolmetscher, Raffael bekam sein Essen. Anschließen unterhielten sich die beiden Männer mit ihm – es waren sonst keine Gäste im Lokal – und erfuhren so die Geschichte des bevorstehenden Mephisto-Debuts an der MET (….)


(край на цитата)

Превод: Когато Рафаел Арие се намира за първи път в Ню Йорк, за да пее в ролята на Мефистофел на сцената на МЕТ, той се чувства самотен и без ориентация в големия град, при това не разполага с познания по английски език. След като изпитва в хотела си желание да се нахрани с родна храна, успява с такси да пристигне в малък гръцки ресторант. При поръчката на храната обаче се получават проблеми, келнерът не го разбира – нито на италиански, нито на български или руски езици. На съседната маса се намират двама посетители – един нисък мъж с очила, заедно с друг висок мъж с плешива глава, който разбира за какво става въпрос и предлага на Рафаел Арие на руски език да му окаже помощ. Така високият мъж изиграва ролята на преводач и Арие получава желаното ядене. След консумацията двамата мъже започват разговор с него, в ресторанта няма други посетители и така научват за предстоящия му дебют като Мефистофел на сцената на МЕТ.

Те се представят: високият мъж е маестро Дмитри Митропулос, малкият с очилата е Игор Стравински. Забавляват се при разговора отлично, вечерта минава при пълен успех, както и изявата на певеца в МЕТ по-късно. Двамата мъже присъстват на спектакъла и са дълбоко впечатлени от непознатия български певец.

По-късно Рафаел Арие получава покана от Театър „Fenice“ във Венеция за участие в световната премиера на операта “The Rake’s Progress”, чийто автор е оня нисък мъж с очила, който му е превеждал листата с менюто в малкия гръцки ресторант на 57-а улица в Ню Йорк.

(край на превода)

Трябва да ви кажа, че открих тази информация през 2015 г., като търсех други сведения за Рафаел Арие. Това много ме впечатли, защото приемам написаното за истина. Всъщност няма нищо чудно, случайностите много често играят голяма роля, особено в света на оперното и театрално изкуство. След като Рафаел Арие е гостувал през сезона 1948/49 година в Ню Йорк, а операта на Стравински е с премиера през 1951 г. (вече писах подробно за това преди), напълно е възможно именно след тази среща в ресторанта Стравински да е пожелал ролята на Трулове да играе младият български бас, след като вече го е чул като Мефистофел.

И за да имаме точна информация за премиерния състав през 1951 г. във Венеция, ето цитат:

RoleVoice typePremiere Cast,
11 September 1951
(Conductor: Igor Stravinsky)
Tom Rakewell, a RaketenorRobert Rounseville
Anne Trulove, his BetrothedsopranoElisabeth Schwarzkopf
Nick Shadow, a Devilish Manservantbaritone or bassOtakar Kraus
Baba the Turk, a Bearded Ladymezzo-sopranoJennie Tourel
Father Trulove, Anne’s FatherbassRaphaël Arié
Sellem, an AuctioneertenorHugues Cuénod
Mother Goose, a WhorecontraltoNell Tangeman
Keeper of the MadhousebassEmanuel Menkes

(край на цитата)

Каква хубава история – нека да се знае от повече българи!

Сетих се като пиша тия редове, че през февруари 2021 г. като писах статия за певицата Мариана Цветкова във връзка с рождения й ден, стана дума и за операта на Стравински The Rake’s Progress”, която е била представяна и в България – в Софийската опера, през 1991 г., значи точно 40 години след премиерата във Венеция и че в София Мариана Цветкова е имала участие в главна роля. Цитирам съответни части от тази моя статия, тъй като това е особено важно днес при статията ми за Игор Стравински:

„ (…) Драги приятели на оперната музика, днес на 18 февруари 2021 г. ще отбележа рождения юбилей на българската оперна певица Мариана Цветкова, която навършва 52 години и чието име чух за пръв път тук в Германия в началото на 90-те години. При това тази ми статия за нея ще има малко по-друг вид, за което ще стане въпрос по-късно.

Сега Мариана Цветкова е в разцвета на творческите си сили, почти 30 години тържествува по много оперни сцени и големи музикални фестивали по света, в най-разнообразен репертоар, като се започне от италианците Верди, Пучини, Маскани и Джордано, после Бетовен, Рихард Вагнер и Рихард Щраус, а в самото начало на кариерата й – през 1991 г. в София – с дебюта й в операта на Игор Стравински “Похожденията на безпътния” – в оригинал на английски език – „The Rake’s Progress“.

Преди няколко години научих това и се зарадвах (с Мариана Цветкова сме добри ФБ-приятели от 2013 година – вече 9 години, без още да сме се срещали на живо, често си разменяме информации главно по музикални въпроси), тъй като тази интересна опера на Стравински е свързана и с друг български артист – басът Рафаел Арие. При рождения му ден на 22 август писах няколко пъти вече статия за него и споменах причината (…) Предполагам, че Мариана Цветкова е играла ролята на Анна – дъщерята на Трулове, в която е участвала при премиерата във Венеция легендарната Елизабет Шварцкопф. Похвално е, че Софийската опера е поставила това произведение точно 40 години след премиерата във Венеция (…)“.

(край на цитата)

Зарадвах се , че наред с легендарния Рафаел Арие също и Мариана Цветкова е имала участие в тази прочута опера на Стравински, която се играе с голям успех по целия свят…

Сега ще се спра в общи линии на живота и творчеството на Игор Стравински, без да се впускам в излишни подробности – в Уикипедия има страници за него на 118 езика – за пръв път срещам композитор с такъв огромен брой страници в тази електронна медия, направо съм възхитен. Тази на английски език е направо научен труд за него, пълна със снимки и редица други подробности. Има страница и на български език, сравнително информативна и добре оформена.

Ѝгор Фьо̀дорович Стравѝнски (на руски: Игорь Фёдорович Стравинский) е руски композитор, работил през по-голямата част от живота си във Франция и Съединените щати. Той е роден на 17 юни (5 юни стар стил) 1882 година в Ораниенбаум (днес Ломоносов), но израства в столицата Санкт Петербург. Баща му, Фьодор Стравински, е оперен певец и работи в Мариинский театър. По бащина линия той произлиза от полската благородническа фамилия Стравински. Пишейки по-късно за детството си, Игор Стравински отбелязва: „Никога не попаднах на някой, който да изпитва истинска привързаност към мен“.

Той е определян като един от най-значимите композитори на 20 век, а понякога и като една от най-влиятелните личности на столетието. Освен признанието, което получава за своите композиции, той е известен и с работата си като пианист и диригент, често при премиерите на своите произведения.

Израстнал в музикално семейство, Игор започва да свири на пиано от ранна възраст, а по-късно взима уроци и по музикална теория и прави някои опити за композиране. През 1890 година гледа в Мариинский театър балета на Пьотър ЧайковскиСпящата красавица“, който силно го впечатлява. Четиринадесетгодишен, той усвоява добре Концерт за пиано №1 на Феликс Менделсон Бартолди, а през следващата година завършва преработката за пиано на един от струнните квартети на Александър Глазунов. Самият Глазунов, обаче, няма особено високо мнение за композиторските умения на младия Стравински, наричайки го немузикален.

Въпреки ентусиазма на Игор Стравински към музиката, неговите родители планират той да стане юрист. През 1901 година той започва да учи право в Санктпетербургския университет, но с голямо нежелание, като за четири години посещава по-малко от 50 лекции. Когато баща му умира през 1902 година, той вече е започнал да отделя повече време на музикалните си интереси. През 1905 година университетът е затворен след Кървавата неделя, поради което Стравински така и не полага финалните изпити и през 1906 година получава само частична диплома.

През следващите години Игор Стравински се концентрира върху музиката. По съвет на видния композитор Николай Римски-Корсаков той не постъпва в Санктпетербургската консерватория, до голяма степен заради възрастта си. Вместо това от 1905 до 1908 година той взема два пъти седмично частни уроци от Римски-Корсаков.

След завършването си той се отдава на композиране. През 1907 г. написва първата си симфония, а дотогава е писал само произведения за пиано. През 1908 г. прави първия си авторски концерт, където присъства Сергей Дягилев – бивш балетист и настоящ директор на частна балетна трупа в Русия. През 1909 г. Стравински се запознава в Санкт Петербург с Дягилев, който по това време организира фестивал „Руски сезони“ в Западна Европа и Америка. Дягилев предлага на неизвестния автор да напише музика за балет по мотиви на руските народни приказки в направление импресионизъм и така се ражда „Жар-птица“. През 1910 г. премиерата на парижка сцена на балета предизвиква фурор. На следващата година Стравински го преработва и след като е поставен отново на сцена, той до такава степен допада на зрителите, че се заговаря за създаването на нов музикален стил, станал по-късно известен като „неокласицизъм“. През 1913 г. се жени и се премества да живее в Париж, но с течение на времето започва да получава повиквателни да се върне в Русия, защото не притежава френско гражданство. Впоследствие се мести в Швейцария, където живее от 1920 до 1940 г, когато най-накрая получава френски паспорт и се връща в Париж. Въпреки това през 1939 г. известният композитор напуска френската столица и заминава за Америка, защото в рамките на около година майка му, жена му и голямата му дъщеря умират и там всичко го потиска. Той решава да започне отначало като диригент и композитор във филмово студио в Холивуд.По-късно работи и като преподавател в Харвард. През 1945 г. се жени повторно за прима-балерина.

Кариерата на Игор Стравински като композитор е забележителна със стилистичното разнообразие на работите му. Той получава международна известност с три балета, написани по поръчка на импресариото Сергей Дягилев за неговата балетна трупа – „Жар-птица“ (1910), „Петрушка“ (1911/1947) и „Пролетно тайнство“ (1913). „Пролетно тайнство“, чиято премиера предизвиква обществени безредици, напълно променя начина, по който по-късните композитори разглеждат ритмичната структура, и до голяма степен утвърждава трайната репутация на Стравински като революционер в музиката.

След този пръв руски период на творческото си развитие, през 20-те години Стравински се насочва към неокласицизма. През този период той обикновено използва традиционни музикални форми, като кончерто гросо, фуга или симфония, в които често нишка на силни емоции е прикрита под външното впечатление за сдържаност и безстрастност. В много от тези композиции той отдава почит на класически композитори, като Йохан Себастиан Бах или Пьотър Чайковски.

През 50-те години Игор Стравински възприема техниките на сериализма, които заемат важно място в последните двадесет години от творческата му работа. Композициите от този период запазват много сходства с по-ранните му работи – ритмична енергия, конструиране на разширени мелодични идеи от няколко кратки компонента, чистота на формата, на инструментацията, на изказа.

Игор Стравински умира на 88-годишна възраст на 6 април 1971 г. в Ню Йорк, но е погребан в православната част на острова-гробище Сан Микеле (Венеция), до гроба на Сергей Дягилев.

(край на биографичните бележки)

В тази статия няма да се спирам подробно на неговото творчество, то е огромно и разнообразно, само ще изброя балетните му и оперни творби, като при последните ще обърна внимание на най-известните.

Балети:

Опери: 8 (написани между 1914 г. и 1962 г.)

Както споменах в началото, Игор Стравински е написал общо 8 опери, някои от които не могат да се считат „чисти“ опери, те са комбинация между опера, оратория, пантомима, балет, мелодрама.

Ето техния списък (цитирам оригиналните заглавия, после евентуален превод на български език):

„Le Rossignol“ („Славеят“), 1914 г., либрето Stepan Mitussow и Игор Стравински, трайност 45 минути, на руски език. Премиера на 26 май 1914 г. в Париж.

„Renard / Baika, 1916 г., либрето Игор Стравински, трайност 15 минути.

„L’histoire du soldat“ („Историята на войника“), 1918 г., либрето Charles Ferdinand Ramuz, трайност 45 минути, на френски език. Премиера на 28 септември 1918 в Лозана / Щвейцария, трайност 45 минути.

„Mavra“ („Мавра“), 1922 г., либрето Boris Kochno, трайност 25 минути.

„Oedipus Rex“ („Едип цар“), 1927 г., либрето Жак Кокто, на латински и френски езици, трайност 50 минути. Премиера на 30 май 1927 г. в Париж (концертно изпълнение), на 23 февруари 1928 г. във Виена (на сцена).

„Perséphone“, 1934 г., либрето André Gide, трайност 50 минути.

„The Rake’s Progress“ („Животът на безделника“), 1951 г., либрето Wystan Hugh Auden и Chester Kallman, на английски език, трайност 2 часа и 20 минути. Премиера на 11 септември 1951 г. във Венеция, с участието на българския бас Рафаел Арие в ролята на Trulove.

„The Flood“ („Наводнението“), 1962 г., либрето Robert Craft, трайност 25 минути.

(край на цитата)

При търсене на материали за настоящата статия случайно открих в профила на диригента Драгомир Йосифов във ФБ един пост, в който става въпрос за операта „Мавра“ от Стравински. Цитирам:

Asia Arguirova Serbezova: Разкошна опера, преди доста години Пламен Карталов я поставя в Камерна опера Благоевград и имахме успехи по света и у нас“.

(край на цитата)

Най-често играната опера на Игор Стравински е „The Rake’s Progress“ от 1951 година, като заедно с нея много критици считат, че най-важните му творби в този жанр са още „Oedipus Rex“ – със силно религиозен характер, както и последната му опера от 1962 година – „The Flood“ („Наводнението“). За някои от горните опери има Уикипедия-страници на английски и други езици, от които могат да се научат подробности.

Тук в Германия операта „The Rake’s Progress“ често стои в програмата на редица оперни театри. Например в Брауншвайг бе поставена през 2014 г., после играна и през 2015 г., като в една от ролите участва и българин – басът Росен Кръстев в ролята на Трулове. Той е член на ансамбъла на този оперен театър от няколко години и участва в редица главни и второстепенни басови роли. Ето състава:

„Michael Ha, ROSSEN KRASTEV, Ekaterina Kudryavtseva, Malte Roesner / Orhan Yildiz, Anne Schuldt, Arthur Shen, Selçuk Hakan Tirasoglu, Milda Tubelytė“.

(край на цитата)

Цитирам на руски език информация за премиерата и за някои други постановки:

«Опера была впервые исполнена в Венеции 11 сентября 1951 года с Элизабет Шварцкопф, исполнившей партию Энн Трулав. В 1957 году спектакль входил в состав первого сезона оперы Santa Fe. Сам композитор принимал участие в репетициях. Выдающаяся постановка также состоялась в 1975 году на Глайндборнском оперном фестивале, которая была поставлена Дэвидом Хокни. Она была возрождена в Королевском оперном театре Ковент-Гарден в июле 2008 года. В сезоне 2012-2013 годов опера ставилась на сцене Дворца Гарнье в Париже.»

(край на цитата)

Нека завърша тази статия за Игор Стравински с едно мнение на Ленард Бърнстейн за операта „Oedipus Rex“ (ориинал на английски език):

“Many insights to this opera are found in Leonard Bernstein‘s analysis of it in his sixth and last Norton lecture from 1973. Bernstein stated that Oedipus Rex is the most “awesome product” of Stravinsky’s neoclassical period. Much of the music borrows techniques from past classical styles and from popular styles of the day as well. However, Stravinsky purposely mismatches the text subjects (in Latin) with its corresponding musical accompaniment.

Bernstein even goes so far as to link the opening four-note motif sung by the chorus to a specific sung quote in Verdi’s Aida. The idea parallel of “power and pity” reigns in both operas even though the specific subject matters are quite different.”

(край на цитата)

И съвсем на края – една кратка бележка за нашумелия на Запад филм през 2009 година със сюжет връзката между Коко Шанел и Игор Стравински, който филм бе показан в края на филмовия фестивал в Кан през същата година – френска продукция с международно участие, режисьор Jan Kounen. Цитирам няколко реда от информация на руски език:

„Коко Шанель и Игорь Стравинский“, реж. Ян Кунен, автор сценария: Крис Гринхалш,
Карло де Бутини, Ян Кунен.

«Коко́ Шане́ль и И́горь Страви́нский» (фр. Chanel Coco & Igor Stravinsky) — художественный фильм Яна Кунена, выбранный как фильм, закрывавший Каннский кинофестиваль 2009 года, и показанный 24 мая 2009 года. В фильме рассказывается об отношениях между Коко Шанель и Игорем Стравинским, которые возникли у них в Париже в 1920 году, том самом году, когда были созданы знаменитые духи Chanel No. 5. Фильм снят по роману Криса Гринхала «Коко и Игорь» (2002). Гринхал также написал сценарий фильма. Карл Лагерфельд, нынешний ведущий дизайнер дома «Шанель», оказывал посильную помощь в создании фильма. Ян Кунен снял и французскую, и английскую версии фильма.

Сюжет

1913 год, Париж. Коко Шанель присутствует на первом, скандальном представлении Игоря Стравинского «Весна священная». Ритмичный диссонанс в музыке и местами шокирующая хореография вызывают бурю негодования. Но Коко увлекает то, как Игорь взбудоражил зал. Семь лет спустя Коко и Игорь встречаются снова. Между кутюрье и композитором быстро возникают взаимные симпатия и влечение. Коко приглашает Игоря вместе с его женой и детьми пожить на её вилле под Парижем. В наступившее лето между Коко и Игорем завязываются тайные отношения. Их растущая близость приносит пользу и их работе: Игорь начинает сочинять произведения в новом, более вольном стиле; а Коко вместе со своим парфюмером Эрнестом Бо создаёт Chanel No. 5.

В ролях:

(край на цитата)

Нека днес на 6 април 2021 г. си спомним за големия композитор Игор Стравински във връзка с 50 години от кончината му на този ден през 1971 година. Музиката му и до днес се изпълнява в целия свят, защото в много отношения открива нови хоризонти в световното музикално изкуство.

…….