Днес са навършват 100 години от рождението на композитора Петър Ступел
Драги приятели на музиката, днес на 27 април 2023 г. пиша за пръв път статия за незабравимия български композитор на детски и забавни (или естрадни) песни, на филмова музика и музика за театрални представления Петър Ступел, роден на днешния ден преди 100 години – на 27 април 1923 година.
Кой от по-възрастните българи не си спомня чудната детска песен „Зайченцето бяло“, дори и да не знае кой е написал музиката и текста, а музиката е написана именно от Петър Ступел по текст на писателката Леда Милева. А кой не си спомня например за филмите „Любимец 13“, “Бъди щастлива, Ани“, “Старинната монета“, “Специалист по всичко“, “Таралежите се раждат без бодли“ и др., при които Петър Ступел пише музиката към тях и заедно с Атанас Бояджиев композират музиката към телевизионите сериали “На всеки километър“ и „Капитан Петко Войвода“. Много популярна е театралната музика на Петър Ступел, особено песните към пиесата на Валери Петров „Когато розите танцуват“, играна в Сатиричния театър в София.
Петър Ступел композира и мюзикълите „Сламената шапка“, “Златната ряпа“, филмовият мюзикъл “Баща ми, бояджията“, автор е на много детски песни, оперети, оратория. Но всички го познават от прекрасната и най-популярна детска песен „Зайченцето бяло“.
В медиите има сравнително доста сведения за живота и творчеството на Петър Ступел. Той се помина на 30 ноември 1997 г. в София и е радостно, че Българското Национално Радио, където той е работил в известен период от живота си, му посвещава до сега три хубави предавания – две във връзка с 90 и 97 години от рождението му, третото във връзка с 20 години от кончината му. По-долу в тази моя статия ще се спра на тия три предавания.
За Петър Ступел има и Уикипедия-страници на български и немски езици, които също ще цитирам, както и публикации в някои български медии.
Приносът на Петър Ступел за формирането на българската естрадна музика е значителен, а много от лиричните му песни ще останат като образци на българската забавна музика от 60-те години (“Снегът на спомена”). Своята дейност, свързана с естрадата, започва още през 40-те, когато създава редица песни по стихове на Радой Ралин и други поети.
Сред песните, които пише по повод на световните фестивали на младежта и студентите (от 1947 насам), е и “Малката креолка” (изп. Мими Николова) за фестивала във Виена – 1959 г.
Петър Ступел е един от първите композитори, които създават естрадни песни с ангажирана тематика през 60-те години на ХХ век. По-голяма част от песните си създава по стихове на известни поети. Автор е на музиката към два филмови мюзикъла “Баща ми бояджията” и “Чичо Кръстник” – 1988 г. Много от песните из детските му филми и мюзикъли също могат да се причислят към забавната музика. С неговите „Сънчо“ и „Зайченцето бяло“ израстват поколения български деца. Много от песните му са носители на награди от фестивала „Златният Орфей”.
След тези уводни бележки ще се спра първо на двете Уикипедия-страници за него на български и немски езици. Първо тази на български език:
Петър Ступел е роден на 27 април 1923 г. в София в семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор Андрей Стоянов и композиция в курсовете по композиция (бъдещата катедра по композиция) при професор Панчо Владигеров. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по хармония в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953–1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967–1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“.
Сред най-известните му творби е „Зайченцето бяло“. Женен е за оперната певица Лидия Ступел. Синът им Юри Ступел е автор на музиката към много театрални постановки. Заедно с Димитър Николов Спасов създават „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване „Лека нощ, деца“.
Петър Ступел умира на 30 ноември 1997 г. в София.
Детски песни
- „Зайченцето бяло“, стихове Леда Милева
- „Аз съм Сънчо“, стихове Димитър Спасов (писател)
- „Есен в гората“, стихове Димитър Спасов
- „Слънчеви квадрати“, стихове Иван Теофилов
- „Песен за приятеля“, стихове Валери Петров
- „Мамините песни“, стихове Николай Зидаров
- „Влак“, стихове Джани Родари
- „Продавач на надежда“, стихове Джани Родари
- „Зимно хоро“, стихове Цветан Ангелов
- „Песен на магарето“, стихове Ран Босилек
- „Футболисти“, стихове Михаил Лъкатник
Хорови произведения
„Държава Пионерия“ (1975) – стихове Георги Струмски
„Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски
„Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава
Опери
„Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца
Балети
„Златното момиче“ (1959), за деца
„Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов
Оперети
„Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш
„Царството на буквите“, за деца
Мюзикъли
„Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев
„Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев
„Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров
„Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев
Забавни песни
„Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, 1 награда на „Златният Орфей“, 1969
„С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, 2 награда на „Златният Орфей“, 1972
„Морето“, стихове Борис Априлов
„Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов
„Веселина“, стихове Радой Ралин
„Моряшки спомен“, Емил Димитров
„Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин
„Питам те“, стихове Георги Джагаров
„Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев
„Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев
„Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев
Музика към филми
- „Две победи“ (1956), съвместно с Емил Георгиев
- „Любимец № 13“ (1958)
- „Бъди щастлива, Ани“(1960)
- „Специалист по всичко“ (1962)
- „Невероятна история“ (1964)
- „Старинната монета“ (1965)
- „На всеки километър“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969)
- „Мъже в командировка“ (1969)
- „Петимата от Моби Дик“ (1969)
- „Таралежите се раждат без бодли“(1971)
- „С деца на море“ (1972)
- „Капитан Петко войвода“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981)
- „Фалшификаторът от „Черния кос“ (3-сер. тв, 1983), съвместно с Атанас Бояджиев
- „Време за път“ (1987)
- „Неизчезващите“ (1998)
- „Бащи и синове“ (1990)
Музика към театрални постановки
„Хитрините на Скапен“ от Молиер
„Скъперникът“ от Молиер
„Пролятата чаша“ от Андрей Глоба
„Волпоне“ от Бен Джонсън
„Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка
„Когато розите танцуват“ от Валери Петров
„Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски
„Двамата веронци“ от Шекспир
„Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев
(край на цитата)
Цитирам в оригинал Уикипедия-страницата за Петър Ступел на немски език, после ще дам мой превод на български език:
Peter Stupel
aus Wikipedia, der freien Enzyklopädie
Peter Isajew Stupel (* 27. April 1923 in Sofia, Bulgarien; † 30. November 1997, ebenda) war ein bulgarischer Komponist.
Leben
Peter Isajew Stupel schloss 1947 sein Musikstudium bei Andrei Stojanow an der Nationalen Musikakademie „Prof. Pantscho Wladigerow“ ab. Anschließend studierte er von 1949 bis 1951 bei Leó Weiner und Pal Kadosh an der „Franz-Liszt-Musikakademie“ in Budapest. Nach seiner Rückkehr nach Bulgarien fand er Arbeit beim Radiosender „Radio Sofia“ und als Assistent der Sinfonieorchester seiner früheren Musikakademie. Von 1953 bis 1965 arbeitete er als Komponist beim Ensemble der Armeeband. Für fünf Jahre war er von 1967 bis 1972 Musikdirektor beim Bulgarischen Fernsehen. Als Leiter des Festivals „Sofiaer Musikwochen“ war er von 1980 bis zu seinem Tod verantwortlich.
Seit Mitte der 1950er Jahre war Stupel als Filmkomponist tätig. So schrieb er die Musik zu Filmen wie „Die ganze Stadt sucht Vera“, „Männer auf Dienstreise“ und „Manöver im 5. Stock“. Außerdem war er als Songwriter für mehrere Kinderlieder und Popsongs verantwortlich. Er schrieb ein Musical, zwei Operetten und ein Kinderballett.
Stupel war bis zu seinem Tod mit der Opernsängerin Lidija Stupel verheiratet. Beide hatten einen gemeinsamen Sohn, den Komponisten Juri Stupel.
(край на цитата)
Превод:
Петър Ступел
От Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Исаев Ступел (27 април 1923 г. в София, България – 30 ноември 1997 г., също в София) е български композитор.
Живот
Петър Исаев Ступел завършва музикалното си обучение при Андрей Стоянов в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. След това учи от 1949 до 1951 г. при Лео Вайнер и Пал Кадош в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща. След завръщането си в България започва работа в предавателя “Радио София” и като сътрудник на Симфоничния оркестър на бившата си Музикална академия. От 1953 до 1965 г. работи като композитор към ансамбъла на Българската армия. Пет години – от 1967 до 1972 г. е музикален директор в Българската телевизия. Като директор на фестивала “Софийски музикални седмици” той отговаря от 1980 г. до смъртта си.
Ступел е филмов композитор от средата на 50-те години. Автор е на музиката за филми като „Целият град търси Вера“, „Мъже в командировка“ и „Маневра на 5-ия етаж“. Той също е отговорен като автор на голям брой детски и естрадни песни. Написал е мюзикъл, две оперети и детски балет.
Ступел е женен до смъртта си за оперната певица Лидия Ступел. Дамата имат син – композиторът Юрий Ступел.
(край на превода)
Filmografie (Auswahl) (без превод)
1956: Die ganze Stadt sucht Vera (Точка първа)
- 1956: Liebe, Auto und Musik (Две победи)
- 1961: Keine Chance für Spione (Краят на пътя)
- 1961: Viel Glück, Ani (Бъди щастлива, Ани)
- 1962: Meister in allen Fächern (Специалист по всичко)
- 1965: Die antike Münze (Старинната монета)
- 1968: Der erste Kurier (Първият куриер)
- 1969–1972: An jedem Kilometer (На всеки километър, Fernsehserie, unbekannte Anzahl an Folgen)
- 1969: Männer auf Dienstreise (Мъже в командировка)
- 1972: Ferien am Meer (С деца на море)
- 1974: Unverhoffte Prüfungen (Изпити по никое време)
- 1985: Manöver im 5. Stock (Маневри на петия етаж)
(край на цитата от Уикипедия на немски език с превод)
Данни за живота и творчеството на Петър Ступел има и в сайта на Съюза на българските композитори, където той е член от много години. Биографичните данни се повтарят с тия, които вече изложих преди, затова ще дам само данни за неговото творчество, някои от които не съм посочил преди:
Творчество на Петър Ступел:
Музикално-сценични:
Оперета: “Сламената шапка” (1960); “Царството на буквите” детска.
Мюзикъли: “Златната ряпа”; “Въртележка”.
Детски балет: “Златното момиче” детски балет (1959).
Филмови мюзикъли: “Баща ми бояджията” и “Чичо Кръстник” (БНТ, 1988).
Хорово-оркестрови:
“Държава Пионерия” детска оратория.
Камерна музика:
За пиано:
Тема с вариации (1944); Концертино за две пиана (1959).
Наградени забавни песни:
“Златният Орфей”: “Закъснели срещи”, т. Петър Караангов, изп. М. Нейкова и М. Белчев (мелодия из филма “Мъже в командировка”) (I нагр., 1969), “С пламъка на мама”, изп. Е. Лазарова и М. Белчев (II нагр., 1972); “Морето”, изп. К. Казански (1965), “На всеки километър”, изп. К. Карагеоргиев (1970), “Безсмъртие”, изп. М. Йончев (1971) (спец. награда).
Музика към театрални постановки:
“Когато розите танцуват” (1961).
Музика към филми (игрални):
“Любимец № 13” (1958), “Бъди щастлива, Ани, реж. Вл. Янчев (1960) и “Старинната монета” (1965), реж. Вл. Янчев; “Специалист по всичко”, реж. П. Василев (1962); “Таралежите се раждат без бодли”, реж. Д. Петров (1970); “Време за път” (1987), “Неизчезващите” (1998) и “Бащи и синове” (1990), реж. Н. Чернев и др.
“На всеки километър”, реж. Л. Шарланджиев, Н. Чернев (ТВ сериал, 1969) и “Капитан Петко войвода”, реж. Н. Чернев (съвм. с Ат. Бояджиев).
Избрана литература за него:
Льондев, Петър и Милка Миладинова. “Петър Ступел”. Био-библиографски очерк (София, 1976).
(край на цитата)
Искам на първо място при цитиране на различни материали за Петър Ступел да се спра на едно предаване за него на Българската Национална Телевизия през 1976 г.:
БНТ
Петър Ступел „При тези, които ни обичат”, 1976 година
Каква музика слуша композиторът като малък и кога започва да пише за деца?
Петър Ступел е автор на едни от най-популярните детски песнички “Зайченцето бяло” и “Лека нощ деца”, която десетилетия се излъчва по БНТ.
Освен композитор на много детски песни и мюзикъли, той пише музика и за театрални постановки, игрални и телевизионни филми, 2 филмови мюзикъла, оперети и други. Забавна музика пише още през 40-те години на ХХ век, когато създава редица песни по стихове на Радой Ралин и други млади поети. Много популярни са песните от филмите “Замълчи, замълчи”,“Любимец № 13”, “Любовта е море”, “Старинната монета”; песните към пиесата на Валери Петров “Когато розите танцуват”; музиката към телевизионния сериал “На всеки километър” (съвместно с Атанас Бояджиев), музиката към филмовия мюзикъл “Баща ми бояджията”; естрадните песни “Снегът на спомена”, “Веселина”, “Обичам те когато” и много други.
Откъс от документално предаване „При тези, които ни обичат”. Водещ: Жоржета Чакърова. Сценарист: Лилианна Проданова. Режисьор: Дора Ангелова.
(край на цитата)
Преди да се спра на трите предавания на БНР за Петър Ступел, ще цитирам една статия във в. „Култура“ от 1997 г. – годината, в която той се помина:
в. „Култура“ – брой 48 (2007), 5 декември 1997 г.
Елена Драгостинова
Петър Ступел
само преди няколко месеца се раздели с последното си пристрастие – “Софийски
музикални седмици” – фестивалът, в който години наред вграждаше собствения си международен авторитет и енергия. И в който продължи да вярва и да поддържа на системи дори тогава, когато мнозина бяха отписали това събитие от музикалния пейзаж.
За него по-важно бе да се продължава нишката, макар и болезнено изтъняла, отколкото да я прекъсваме днес, за да я възраждаме някой ден, в по-добри времена… Изглежда за Петър Ступел “Софийски музикални седмици” бе синоним на продължението на живота. Защото, когато Петър Ступел и фестивалът престанаха да бъдат едно цяло, настъпи краят.
Много преди това беше музиката, която написа композиторът. Така както се палеше инфарктно в осъществяването на фестивалните си идеи, така потъваше в мекота и лиричност, щом влизаше в ролята на автор. По-голяма част от творчеството му се сдоби с щастливата съдба на шлагер. И то на евъргрийн. “Снегът на спомена” е достатъчно доказателство. Дори и музиката му към филми – “Любимец 13”, “Бъди щастлива, Ани”, “Специалист по всичко”, “Старинната монета”, “Таралежите се раждат без бодли”, “На всеки километър”, (в съавторство с Атанас Бояджиев) успя да излезе пред кадър и да се сдобие с автономност. Даже със свои награди – мелодията от “Мъже в командировка” например се превърна в песен със заглавие “Закъснели срещи” и тъкмо като шлагер получи първа награда на един от фестивалите “Златният Орфей”.
Подобна бе съдбата и на песните от пиесата на Валери Петров “Когато розите танцуват”.
Колкото и странно да е, Петър Ступел сам напусна песента. Деликатно се оттегли, притеснен от активността на дилетантите. Фино, като във френски шансон, на шега, а и с малко тъга напомняше, че миниатюрата е занимание за големи майстори като Азнавур, Едит Пиаф, Жилбер Беко, Жо Дасен… Ако българската забавна песен има своите, то Петър Ступел е един от тях.
Невероятното в неговото творчество е, че си остана все на една свежа възраст. Дори и “Лека нощ, деца” след толкова години и днес няма признаци да прозвучи като анахронизъм от стара плоча. Същото е и със “Зайченцето бяло” – толкова популярна,
за поколения наред, че дори е чудно, че си има автор, че сме го познавали и че е живял сред нас.
Няма как да го забравим. Поклон пред паметта му!
Елена Драгостинова
(край на цитата)
Сега трите предавания на БНР за Петър Ступел. Първото е от годината 2013:
Българско национално радио
Композиторът Петър Ступел – 90 г. от рождението му
публикувано на 11.04.2013 г.
- Песен из филма „Таралежите се раждат без бодли”, изп. детска вокална група „Радиодеца” с Биг Бенда на БНР
- ІІ част от Соната за цигулка и пиано № 1, муз. Константин Илиев, изп. Боян Лечев и Петър Ступел
- „Зайченцето бяло”, изп. детска вокална група „Сребърни звънчета” и актьорът Климент Денчев
- „Песен за влюбения барометър”, изп. Енчо Багаров
- „Продавач на надежда”, изп. Жоржета Чакърова
- „Закъснели срещи”, изп. Мария Нейкова и Георги Минчев
Ако решим да започнем разказа за Петър Ступел с някоя от най-популярните мелодии, създадени от него, ще срещнем сериозна трудност. Защото те са много. Поне няколко поколения българчета са започвали деня си със „Зайченцето бяло” и заспивали с телевизионния „Сънчо”. А след това са раснали с песничките от „Таралежите се раждат без бодли”, с мелодията на хармониката от филма „Точка първа от дневния ред”, с мюзикълите „Старинната монета” (първи по рода си в киното ни) и с „Баща ми бояджията”. Както и с незабравимата тема от сериала „На всеки километър” (пак първи по рода си) и с топлия глас на Георги Минчев, пеещ „Снегът на спомена”. Изреждането може да продължи още дълго, защото Ступел беше човек, който имаше усет да пише естествено и трогващо. Помагаше му божията дарба, доброто образование, както и чисто човешката незлобливост и толерантност. През месец април 2013 г. се навършват 90 години от рождението му. Това е повод да си припомним пътя му и някои от прекрасните мелодии, които ни завеща.
Петър Ступел се родил в музикантско семейство. Около него непрекъснато се свирело и пеело. От съвсем малък се влюбил в операта, ходел всяка седмица да гледа и слуша. Започнал и да свири на пиано, това се превърнало в нещо изключително важно за него. Сигурно и заради добрите учители, с които работил – Мара Балсамова и Андрей Стоянов. За този важен период Ступел казва: „В обучението ми имаше нещо, което ми се струва, че липсва днес в атмосферата между музикантите – създаваше се любов към музиката въобще“.
В Музикалната академия това специално отношение продължава да се развива и задълбочава, за което си има и причина. Той попада в силен, изключителен випуск от млади талантливи люде, отворени един към друг, готови заедно да вървят и израстват. Нищо, че са били различни като характери и естетически виждания. Ето как си спомня за тях Ступел: „Основното за нас бе обичта към музиката; способен ли си да я правиш или не. Никой не се сърдеше, всеки знаеше мястото си“.
Ако изредим имената на тези млади хора, ще стане ясно защо отрано са показвали такава зрялост и толерантност. Просто са били много надарени, с чувство за достойнство, без грам завист, без комплексите, които обикновено спъват посредствените. Сред най-близките на Петър Ступел са Александър Райчев, Константин Илиев, Боян Лечев, Добрин Петков, Лиляна Барева. И учителите им са били все видни личности. Достатъчно е да се спомене Панчо Владигеров – неговите важни съвети решително повлияли развитието на бъдещия композитор. Именно той го отказал да пише партитури, без да се е изучил.
Годините са тежки, следвоенни. Въпреки това младите музиканти, сред които е и Петър Ступел, се захващат с всякаква работа. Разказва как са помагали на Любомир Пипков (тогава директор на операта): преписвали ноти, най-вече революционните му песни и ги размножавали. А Ступел участвал и в т. нар. „Стършелови спектакли”, с весели песни и стихове – там свирел на акордеон. Помагало му това, че още от училище изпълнявал по забави различни танци по слух. Но особено важна за него в тези първи години на музикалните му професионални занимания се оказва работата в Националното радио. Петър Ступел с удоволствие разказваше как е станало това:
„Така се случи, че с Александър Райчев през 1947 г., още студенти, срещнахме Арсени Лечев (Тогава той беше директор в радиото.) Казва ни: „Сега в детската редакция се правят реформи, организират се нови звена. На Леда Милева й е възложено да я оглави и тя търси музикант. Аз й споменах, че в академията има двама младежи – единият свири, другият пише”. Та отидохме при нея, представихме се. „Вярно – каза тя, – имам нужда. Но търся един човек.” Ние бяхме категорични: можем само двамата. Така работехме няколко години, с една заплата – деляхме си я. Така се ражда една от най-известните песни на Петър Ступел. Тя е написана за броени минути, а е жива вече десетилетия.
„Зайченцето бяло” е един невероятен пример – казва Ступел. – Мислил съм, че пиша песен, която въобще няма да остане. В това бях абсолютно сигурен. Но за мен и досега остава неизвестен начинът, по който една песен може да добие такава популярност. Ступел обаче прави много важно допълнение:
„Тук има нещо друго: текстът! Специално в областта, в която съм работил най-много – песента, – текстът води“. А Ступел имаше безупречен вкус по отношение на поезията. Не правеше компромиси, избираше смислени и красиви текстове. Така беше не само в детските песни, а във всички други жанрове – в кино, театър, естрада… Върху стихове на Джани Родари, прелестно преведени от Валери Петров, Петър Ступел създаде и един прекрасен цикъл от песни – „Продавач на надежда”. Музика, която много точно очертава характера, духа, настроението, присъщи за композитора. Мекота, топлина, подкупваща простота и искреност – това ни даряваше Петър Ступел със своите произведения. Затова и толкова много от тях се запомниха.
И още един щрих към портрета на Петър Ступел. Той споделя:
„Много хора казват: някога пишеше естрадни песни, станаха шлагери, сега защо не пишеш? С това, което ще кажа, мога да вляза в известно противоречие, но то е само привидно. Аз съм автор, който работи в областта на масовите жанрове – музика, която се изпълнява за много хора. Но когато в една музика се усети елемент на индустриализация – тя престава да ме привлича“.
Днес, спомняйки си за Петър Ступел, е редно поне в най-едри щрихи да очертаем пътя му, който той измина спокойно, в съгласие със себе си. Измина го без пози и претенции, не беше славолюбив. Опитваше се винаги и за всичко да запазва справедлива оценка – за другите и най-вече за себе си. Работил е цели 15 г. в Ансамбъла на Народната армия. Преценил, че там ще му е най-спокойно и ще има добра възможност за работа. Така се и оказало. После зае директорско място в Националната телевизия. Направи много добри дела за каузата на „голямата” музика. А от 1980 г. до края на живота си (1997) беше Директор на фестивала „Софийски музикални седмици”. Много обичаше тази своя работа, приветстваше ни в залите като свои лични гости, винаги елегантен. Вълнуваше се как ще се посрещне един или друг концерт. Ето и какво казваше за тази си работа: „Аз и преди съм имал възможността да бъда на големи музикални събития. Но сега е друго. Не запазваш впечатленията само за себе си, а влагаш усилия да направиш така, че хубавото да го покажеш и на другите“.
Такъв беше Петър Ступел – почтен и щедър. И времето му се отблагодарява с това, че продължава да пази спомена за многото му красиви песни и мелодии, създадени за малки и големи, създадени с талант и любов.
По публикацията работи: Юлиана Алексиева
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР, където могат да се чуят редица композиции на Петър Ступел:
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236048/kompozitoryt-petyr-stupel-90-g-ot-rojdenieto-mu
Сега второто предаване на БНР за Петър Ступел от годината 2017:
БНР
Спомен за композитора Петър Ступел
публикувано на 07.12.2017
Автор: Красимира Йорданова
На 30 ноември се навършиха 20 години, откакто напусна този свят един български композитор с особени заслуги към детската и естрадната песен – Петър Ступел. И ако естрадните му песни от 60-те и 70-те години на отминалия век навяват само спомени, то детските му песни и днес се пеят от нашите деца, а едва ли има българин, който да не е чувал „Зайченцето бяло“, дори и да не знае кой е написал музиката и текста.
Петър Ступел е роден на 27 април 1923 година в София, в музикантско семейство. Учи пиано от малък при известната клавирна педагожка Мара Балсамова, след това завършва Музикалната академия в класа на Андрей Стоянов. Специализира камерна музика в Будапещенската консерватория при Лео Вайнер и Пал Кадоша. Започва кариерата си като музикален редактор в Детската редакция на Националното радио, а от 1953 до 1965 г. е композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската армия. После е музикален редактор и в „Балкантон“, от 1967 до 1972 г. е главен редактор на музикалните предавания на Националната телевизия, а от 1980 г. до смъртта си на 30 ноември 1997 г. е директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици”.
Още като студент през 40-те години композира песни по стихове на млади поети, а през 60-те и 70-те години създава редица естрадни песни, удостоени с наградите на фестивала „Златния Орфей“, оказали голямо влияние върху формирането на нашата популярна песен.
Петър Ступел е написал музиката към знакови български филми като „Любимец 13“, “Бъди щастлива, Ани“, “Старинната монета“, “Специалист по всичко“, “Таралежите се раждат без бодли“ и др. Заедно с Атанас Бояджиев пишат музиката към телевизионите сериали “На всеки километър“ и „Капитан Петко Войвода“. Много популярна е неговата театрална музика, особено песните към пиесата на Валери Петров „Когато розите танцуват“, играна в Сатиричния театър.
Петър Ступел композира и мюзикълите „Сламената шапка“, “Златната ряпа“, филмовият мюзикъл “Баща ми, бояджията“, автор е на много детски песни, оперети, оратория. Но всички го познават от прекрасната и най-популярна детска песен „Зайченцето бяло“. Автор на текста е Леда Милева.
През 1979 година в студиото на Българското национално радио са гостували Леда Милева, Петър Ступел и Александър Райчев. Техния разговор е записан и съхранен в Златния фонд на БНР. Чуйте в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” разказа на Леда Милева и Петър Ступел за съвместната им работа и създаването на прочутата песничка.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР, където може да се чуе едно изказване на писателката Леда Милева и на композитора Петър Ступел. При това предаване могат да се чуят и две детски песни с автор Петър Ступел:
https://bnr.bg/post/100906242/spomen-za-kompozitora-petar-stupel
Цитирам една статия от 2018 г., публикувана в Музея за историята на радиото в България, в която става въпрос за композитора Петър Ступел:
Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”
25 април 2018 г. Вече няколко поколения български деца пеят любимата „Зайченцето бяло” и още толкова заспиват, слушайки от ТV-екрана „Аз съм Сънчо…”. Но в повечето случаи, когато ги запиташ: „Кой е написал музиката на една от тези прекрасни песни?”, малчуганите (а понякога и техните родители!) повдигат рамене и нямат отговор. Автор на музиката е композиторът Петър Ступел и на 27 април се навършват 95 години от рождението му. Още по-малко българи знаят, че той е свързан с Радио София като млад пианист още от 1936 г. По онова време Петър Ступел заедно с още няколко ученици – талантливите пианисти и цигулари – Юри Буков, Серефима Дятчин, Добрин Петков, Митко Събев и още други редовно се изявяват на живо в радиостудиото като обикновено свирят в концертите с название „Млади музикални сили”. През 1936 г. пианистът и композиторът Димитър Ненов, който ръководи музикалната програма на Радио София, създава тази рубрика с цел да предостави възможност на младите инструменталисти и певци у нас да се развиват публично и за тях да научи радиоаудиторията в цялата страна.
По-късно – като студент, П. Ступел продължава да сътрудничи на радиото, а от 1951 до 1953 г. е музикален редактор в Детска редакция на Радио София. Независимо къде работи – в Ансамбъла за песни и танци на БНА, в „Балкантон” или в Българската национална телевизия, П. Ступел продължава да твори. Създава великолепни детски песни, мюзикъли, оперета, оратория, пише музика към театрални постановки и игрални филми. Значителен е приносът му и в развитието на българската естрадна песен, за което е удостоен с редица награди. Незабравими за поколения ще останат „Снегът на спомена” и „Веселина”, които Българското радио превръща в хитове. Широка популярност добиват неговите песни към филмите „Любимец 13”, „Старинната монета”, „Таралежите се раждат без бодли” и други, музиката към телевизионния сериал „На всеки километър” и към „Капитан Петко войвода” (в съавторство с Атанас Бояджиев). От 1980 г. името на Петър Ступел се свързва и с Международния фестивал „Софийски музикални седмици”, на който той беше директор до края на живота си (1997 г.)
Днес в БНР се съхраняват стотици записи на негови песни от различни жанрове, музикално-сценични и камерни произведения, филмова и театрална музика.
(край на цитата)
А сега третата статия за Петър Ступел при предавания на БНР за него, този път през април 2020 г.:
БНР
Мелодиите на Ступел са за цял живот
публикувано на 28.04.2020 г.
„Чуе ли се мелодия на Ступел, запомняш я за цял живот. Него го разпознаваш. В избора на инструменти има нещо много специфично – умее така да съчетае тембрите, че да зазвучи по уникален начин“, спомня си за гениалния Петър Ступел композиторът Кристиян Бояджиев.
„Земен човек… Когато чуваш музиката му, имаш чувството, че политаш. Космополитен човек…“, продължава разказът на Бояджиев, който си спомня как вижда Петър Ступел сред директорите на Европейските музикални фестивали през 80-те години на миналия век и е горд как българинът е не просто част от световния музикален елит, а го олицетворява.
Споменът за композитора Петър Ступел ни връща към личност, която осветява България с талант, доброта и някак неусетно прелива и към срещите му и общите проекти с Валери Петров. Защо именно те двамата са част от свещен за българите творчески пантеон – чуйте още в звуковия файл.
Петър Ступел е роден на 27 април 1923 година в София в музикантско семейство. Учи пиано от малък при известната клавирна педагожка Мара Балсамова, след това завършва Музикалната академия в класа на Андрей Стоянов. Специализира камерна музика в Будапещенската консерватория при Лео Вайнер и Пал Кадоша. Започва кариерата си като музикален редактор в Детската редакция на Националното радио, а от 1953 до 1965 г. е композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската армия. После е музикален редактор и в „Балкантон“, от 1967 до 1972 г. е главен редактор на музикалните предавания на Националната телевизия, а от 1980 г. до смъртта си на 30 ноември 1997 г. е директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици”.
Още като студент през 40-те години композира песни по стихове на млади поети, а през 60-те и 70-те години създава редица естрадни песни, удостоени с наградите на фестивала „Златния Орфей“, оказали голямо влияние върху формирането на нашата популярна песен. Петър Ступел е написал музиката към знакови български филми като „Любимец 13“, “Бъди щастлива, Ани“, “Старинната монета“, “Специалист по всичко“, “Таралежите се раждат без бодли“ и др. Заедно с Атанас Бояджиев пишат музиката към телевизионите сериали “На всеки километър“ и „Капитан Петко Войвода“. Много популярна е неговата театрална музика, особено песните към пиесата на Валери Петров „Когато розите танцуват“, играна в Сатиричния театър. Петър Ступел композира и мюзикълите „Сламената шапка“, “Златната ряпа“, филмовият мюзикъл “Баща ми, бояджията“, автор е на много детски песни, оперети, оратория. Но всички го познават от прекрасната и най-популярна детска песен „Зайченцето бяло“. Автор на текста е Леда Милева.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
Ще завърша моята днешна статия за Петър Ступел с една публикация от 2021 г. на негови почитатели в социалната мрежа Фейсбук:
ФЕЙСБУК, 30 НОЕМВРИ 2021
24 ГОДИНИ БЕЗ
ПРОФЕСОР ПЕТЪР СТУПЕЛ
27 АПРИЛ 1923 ГОДИНА – 30 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА
ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОР !
АВТОР НА ОПЕРЕТИ, НА 2 ФИЛМОВИ МЮЗИКЪЛА ,
НА ДЕТСКИ МЮЗИКЪЛИ, НА МУЗИКАТА
КЪМ 8 ФИЛМА, КЪМ МНОГО ТЕАТРАЛНИ СПЕКТАКЛИ !
НАЙ – ИЗВЕСТЕН С МУЗИКАТА СИ КЪМ ДЕТСКИТЕ ПЕСНИ
” ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО ” , ” ЩУРЧЕ ” И ” ЕСЕН ” !
МУЗИКАЛНОТО МУ ТВОРЧЕСТВО Е В ЗЛАТНИЯ ФОНД
НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА , ТЕАТЪР , ТЕЛЕВИЗИЯ
И КИНО ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА !
НОСИТЕЛ НА ПРЕСТИЖНИ БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДЕСТРАННИ
НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТВОРЧЕСКАТА МУ КАРИЕРА !
ВИЖТЕ ОТКЪС И ПЕСЕНТА ” ЗАМЪЛЧИ , ЗАМЪЛЧИ “
ОТ НЕЗАБРАВИМИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ ” ЛЮБИМЕЦ 13 ” !
РЕЖИСЬОР НА ФИЛМА : ВЛАДИМИР ЯНЧЕВ
СЦЕНАРИСТИ : ВЛАДИМИР ЯНЧЕВ И ЛЮБЕН ПОПОВ
ОПЕРАТОР : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
В ГЛАВНИТЕ РОЛИ : ВЕЛИКИТЕ АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ ,
ГИНКА СТАНЧЕВА , ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ , ГЕОРГИ
КАЛОЯНЧЕВ , КАТЯ ЧУКОВА … !
МУЗИКА : ПЕТЪР СТУПЕЛ
ТЕКСТ : ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ
ИЗПЪЛНЯВА : МИМИ НИКОЛОВА
(край на цитата)
Нека днес на 27 април 2023 г. почетем 100 години от рождението на незабравимия композитор на детски и забавни песни, на филмова музика и музика за театрални представления Петър Ступел …
Мир на праха му!
………
Аз съм Сънчо
Музика Петър Ступел
……
ОТКЪС И ПЕСЕНТА ” ЗАМЪЛЧИ , ЗАМЪЛЧИ “
ОТ НЕЗАБРАВИМИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ ” ЛЮБИМЕЦ 13 ” !
МУЗИКА : ПЕТЪР СТУПЕЛ
ТЕКСТ : ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ
ИЗПЪЛНЯВА : МИМИ НИКОЛОВА
……
Mimi Nikolova – The Little Creole Girl – Малката креолка
Музика Петър Ступел
……
Емил Димитров – Моряшки спомен
Музика Петър Ступел (1964)
…….
„Замълчи, замълчи“ от филма “Любимец 13” (1958)
Музика Петър Ступел
…..
Зайченцето бяло
Музика Петър Ступел
…….
choir “Dunavski valni” – “За да има песен” (Za da ima pesen …
Музика Петър Ступел.
…..
“Щурче” – Музика: Петър Ступел; Текст: Мила Доротеева
1. То всяка вечер пее нейде скрито на къщата в притихналия мрак. И сякаш виждам пак копни от жито, и тичам, и ловя светулки пак. Припев: Щурче, щурче, къде са дните летни с комбайните, с напева на коли? Навън сега е зима неприветна и едър сняг от седмица вали. Ла ла, ла ла… Ла ла, ла ла… Щурче, щурче, навън сега е зима! Бъди ни гост и пей у нас. 2. Затрупал е градините нивята, на ручея смехът е заглушил. Самотна и премръзнала земята мечтае за цветята на април. Припев: … 3. Певецо мил, разбирам ти копнежа, жадувам волния простор и аз, навън сега е зима, зима снежна, затуй бъди ни гост и пей у нас. Припев: …
…….
Peter Stupel – Home For Our Children OST (1987)
´´´´
Любовта е море
Любовта е море · Лиана Антонова · Peter Stupel · Petar Karaangov Лиана Антонова ℗ 2017 Yuri Stupel Released on: 2017-05-25 Music Publisher: KVZ Music Publishing
´´´´