Nicola Tagger

Днес е роден тенорът Никола Таджер с голяма кариера на Миланската Скала

„През 1967 г. операта „Бенвенуто Челини“ от Берлиоз се появява отново в Италия – в театър „Сан Карло“ в Неапол. Този театър е активно ангажиран през тези години да върне към живот съвременната италианска мелодрама, и този театър поема предизвикателството. Избраният в ролята на Бенвенуто Челини е Никола Таджер – подготвеният с италианско вокално обучение български тенор, надарен с леко постигащата се трета октава, често ангажиран в Италия за „невъзможните“ роли на романтичната опера (с липсващи на времето истински специалисти). Въпреки че е имало и по-добри интерпретации, великият български тенор успешно успява да изиграе ролята на Бенвенуто Челини, както преценява критиката“.

(цитат от Уикипедия-страницата за Никола Таджер на италиански език)

Драги приятели на оперната музика, днес в последния ден на месец май 2020 г. ще ви запозная с живота и дейността на един български певец, който въобще няма изяви в България и по тази причина е почти непознат за голямата част от оперните любители там, а може би и за много професионалисти, които не са чули името му, което не звучи изцяло като българско. Това е тенорът Никола Таджер (на латиница Nicola Tagger), който е роден на 30 май 1930 г. в Пазарджик, но като младеж заминава с родителите си за Израел, известно време е там и после отива в Италия, където задълбочава вокалното си обучение и остава там. С пълно право мога да го причисля към групата на ЗБГ, както аз наричам „Забравените Български Гласове“.

Понеже вчера на 30 май писах статия във връзка със 100 години от рождението на бас-баритона от Канада Джордж Лондон (1920-1985), не исках в един ден да пиша две статии, така че отложих тази за Никола Таджер за днес. И без това на 31 май нямам предвидена дата за оперен деец.

Веднага трябва да кажа, че след като семейството на Никола Таджер е напуснало България и той вече не е имал артистични изяви там, естествено и броя на информации за него на кирилица ще е твърде ограничен. Действително, до момента изобщо няма нищо за него, макар че след като е роден в Пазарджик, той си е българин по рождение и според мен, независимо къде живее и къде е дейността му, би трябвало да има поне минимален интерес в медиите към него. Може би факта, че Никола Таджер от доста години е вокален педагог в Италия (в Милано) и между учениците си има и българи, като тенорът Светослав Цанков, така че по косвен път се чува в медиите за него, когато се пишат статии и други подобни за някой от тези ученици. За това ще стане въпрос по-късно в статията.

Тук само ще отбележа, че Светослав Цанков завършва вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 1999 г. Още като студент участва в постановки на Националната опера – София. Специализира в Милано при известния тенор НИКОЛА ТАДЖЕР. След дипломирането си дебютира във Велс, Австрия в ролята на Алфред от „Травиата” на Верди. След 2000 г. се изявява в България, Румъния, Австрия, Германия и Норвегия в ролите на Манрико от „Трубадур”, Рикардо от „Бал с маски”, Габриеле Адорно от „Симон Боканегра” на Верди. През 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове”, организиран от Националния театър за опера и балет – София.

Лично аз не бях чувал за Никола Таджер до преди година-две, когато случайно срещнах името му при работа с авторитетната енциклопедия за оперни певци на Kutsch & Riemens, която често ползвам, особено за чужди артисти. При едно проучване попаднах на името „Nicola Tagger“, което не ми подсказа веднага нещо българско. Но все пак това „Никола“ беше знак за възможна българска връзка. Презимето „Tagger“ обаче веднага ми направи впечатление, защото още от детинството си съм чувал за тази фамилия с еврейски корени, пръснати по целия свят и с разклонения и в България. Мисля, че мой роднина в Габрово е споменавал това име при различни разговори. Той е имал познат в София с това фамилно име.

И така, след като прочетох в речника на Kutsch & Riemens това презиме, надникнах по задълбочено и като видях родното място Пазарджик, всичко стана ясно. Аз нямам никакви представи за този певец, така че нека веднага премина към данните, които се съдържат за него в речника на Kutsch & Riemens на стр. 3420. Не цитирам оригинала на немски език, давам направо мой превод:

Никола Таджер (Nicola Tagger), тенор, е роден на 30 май 1930 г. в Пазарджик. След политическите промени в България през 1944 г. семейството се изселва в Израел, като в началото живеят в кибуц и Никола Таджер работи там. (Цитирам мои малки пояснения за това понятие:

Кибуц (на иврит: קִבּוּץ‎; първоначално קְבוּצָה, квуца – група) е селскостопанска комуна в Израел, с общо имущество и равенство в труда и потреблението. Понастоящем съществуват около 270 такива селища, жителите на всяко едно от които не надхвърлят 1700 души. В последните десетилетия броят на живеещите в кибуци намалява. При основаването на държавата Израел около 8 % от израелците са били членове на кибуци, днес броят им е около 3%. Кибуцниците са хората, които всъщност са заченали съвременен Израел след първите имиграционни вълни от 20-ти век, предизвикани от ционизма и зова за завръщане към Обетованата земя и за създаване на Национален дом за еврейския народ.

Първият кибуц е основан през 1909 г. След 1948 г., когато е обявено създаването на държавата Израел, кибуците стават основните опорни точки за строеж и защита на новата държава.

Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и „на всекиго според потребностите, от всекиго според възможностите“. Разликата е съществена от социализма, познат в бившия социалистически блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.

(край на пояснението)

Никола Таджер показва от малък интерес към музиката и специално към вокалното изкуство, притежева хубав глас и след завършване на средното си образование постъпва в Консерваторията в Тел Авив, където учи вокално изкуство при Роза Розенщайн. След това заминава за Италия и продължава обучението си в Милано при маестро Бинети (Binetti).

Оперния му дебют е през 1956 г. в „Teatro Eliseo“ в Рим в ролята на Херцога от Мантуа в „Риголето“ на Верди. През 1957 г. участва в ролята на Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Римската опера. През следващата 1958 г. играе в същия оперен театър в „L’Assassinio nella cattedrale“ от Илдебрандо Пицети. През 1960 г. Никола Таджер участва в същата опера при спектакъл в Генуа и при една специална изява в присъствието на Папа Йоханес XXIII, изнесена във Ватикана в Рим.

Също през 1960 г. Таджер взема участие при „Maggio musicale Florenz“ в „Саломе“ от Рихард Щраус и във „Воцек“ от Албан Берг. През 1965 г. участва в оперния театър „Сан Карло“ в Неапол при редица спектакли на операта „Zelmira“ от Росини, която дълго време не е била поставяна.

В течение на годините Никола Таджер изгражда забележителна оперна и концертна кариера на редица италиански и немски оперни сцени, също и във Виенската държавна опера. Специално в Германия изявите му са преди всичко в Дойче Опер Берлин, в държавните опери в Дрезден, Франкфурт и Нюрнберг. Дълго време е член на ансамбъла на Държавната опера в Дюселдорф-Дуисбург (Deutsche Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg).

Гостува също в Миланската Скала, в оперните театри в Рим, Неапол, Торино (между другото там през 1983 г. в „Лулу“ от Албан Берг) и Монте Карло, също и в „Театро Колон“ в Буенос Айрес, в Чикаго, Лиеж, Амстердам, Лисабон, Варшава, Стокхолм, Цюрих, София. Никола Таджер участва при различни музикални фестивали във Флоренция, Рим и Единбург.

Неговият репертоар обхваща на първо място класическите лирични партии в италиански опери, но заедно с това обръща внимание и на роли в съвременни опери и такива от модерни композитори. Постига значителни успехи в оперни и концертни творби от Бузони, Пицети, Прокофиев, Шостакович, Пендерецки и Бернд Алоис Цимерман. Пак във Ватикана има изява в присъствието на Папа Пий VI като солист в „Paradise Lost“ от Кшищоф Пендерецки. През годините 1973 и 1976 участва в предавания на оперни спектакли по италианското радио и телевизия RAI.

Никола Таджер е и високо уважаван концертен тенор.

По отношение на музикалните му записи трябва да се споменат забележителни участия в следните опери: „Maria de Rohan“ и „Maria Stuarda“ от Доницети (фирма EJS), „Мадам Сан Жен“ от Умберто Джордано (фирма MRF-Melodram) и „Zelmira“ от Росини (запис от спектакъл в Неапол през 1965 г.)

(край на превода от Kutsch & Riemens)

Що се отнася до записа на операта „Зелмира“ от Росини, в Интернет попаднах на един състав при запис с участието на Никола Таджер, който цитирам по-долу, но сигурно е именно този от горната статия, понеже е също от оперния театър в Неапол:

Rossini : Zelmira. Franci, Zeani, Tagger, Limarilli, Rota

Nicola Tagger (Ténor) – Guido Mazzini (Baryton) – Virginia Zeani (Soprano) – Anna Rota (Mezzo-Soprano) – Paolo Washington (Basse) – Enrico Campi (Basse) – Gastone Limarilli (Ténor) – Giuseppe Moretti (Ténor) – Chour du Théâtre San Carlo de Naples – Orches (Interprète)  Format : CD

(край на цитата)

Както виждаме, в текста от речника на Kutsch & Riemens се посочва, че Никола Таджер е гостувал и в София, но в медиите няма сведение кога и в коя опера е било това негово участие. Там също се споменава, че Никола Таджер има изяви и на сцената на Виенската държавна опера. Аз направих справка и открих, че той е имал само една изява там, в „Риголето“ от Верди, в ролята на Херцогът от Мантуа. Цитирам състава при този спектакъл на 12 януари 1971 г.:

Vorstellungen mit Nicolai Tagger

RIGOLETTO

Der Herzog von Mantua | 1 Vorstellung | 12.01.1971

BESETZUNG | 12.01.1971

Der Herzog von Mantua Nicolai Tagger
Rigoletto Eberhard Waechter
Gilda Arleen Auger
Graf von Monterone Reid Bunger
Graf von Ceprano Ljubomir Pantscheff
Die Gräfin Ceprano Liselotte Maikl
Marullo Siegfried Rudolf Frese
Borsa Mario Guggia
Sparafucile Tugomir Franc
Maddalena Margarita Lilowa
Giovanna Judith Hellwig
Ein Page der Herzogin Laurence Dutoit
Ein Hussier Harald Pröglhöf

(край на цитата)

Интересно, в ансамбъла срещаме имената на двама артисти от България: Маргарита Лилова в ролята на Мадалена и Любомир Панчев („Царят на малките роли във Виенската опера“) в ролята на Граф Черпано. До сега аз съм писал вече 2-3 пъти статии за този бележит певец от България, който има хиляди участия във Виена предимно в малки роли. Той е дипломиран юрист с докторска титла, но любовта към вокалното изкуство го отклонява от професията му и той се отдава до края на живота си на оперното изкуство, работейки изключително във Виенската държавна опера. Роден е през 1913 г., починал през 2003 г. на 90 години. Що се отнася до Маргарита Лилова (1935-2012), всички знаем, че тя е имала забележителна кариера във Виенската държавна опера.

Други информации за Никола Таджер има на латиница и на иврит. Това са двете Уикипедия-страници за него, първата на италиански език, втората – на иврит (официалният език в Израел). Ще цитирам и двете в превод на български език. Понеже не знам нито италиански, нито иврит, послужих си със съответните Гугъл-преводачи, така че преводите са малко „изкуствени“, но се помъчих да ги нагодя към българската граматика.

Първо превода на Уикипедия-страницата за Никола Таджер на италиански език:

Никола Таджер (Nicola Tagger), тенор, е роден на 30 май 1930 г. в Пазарджик. Той се отличава със своята еклектична вокална техника и музикални качества, както и с физическото си представяне и майсторство в пеенето на различни езици. Три държави са повлияли на неговото изкуство и на неговата личност: България – страната в която се е родил (в град Пазарджик), Израел – където е емигрирал, живял и работил в кибуц, и Италия – където се установява за постоянно и където все още живее в Милано.

Започва обучението си в Тел Авив и го завършва в Милано при маестро Бинети. Дебютира в Рим през 1956 г. на не голяма оперна сцена в ролята на Херцогът от Мантуа в „Риголето“ – най-изпълняваната му роля с около 300 изяви в целия свят. Забелязан от режисурата на Римската опера, няколко месеца по-късно той вече пее в гореспоменатия театър в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини с Рина Джили, дъщеря на Бениамино Джили.

Никола Таджер пее във всички големи театри в Италия: от Миланската Скала до Оперните театри във Флоренция, „Сан Карло“ в Неапол до „Термите на Каракала“ в Рим и във всички най-важни театри в Европа и в много театри по света. Репертоарът му включва около 80 произведения и значителен брой концертна, симфонична и камерна музика.

Никола Таджер е първият тенор, който възкресява творби като „Мария ди Рохан“ и „Мария Стюарда“ от Доницети, „Отело“ от Росини на фестивала в Уексфорд (Ирландия), „Зелмира“ от същия композитор, „Бенвенуто Челини“ от Берлиоз в Италия, “Mitridate re di Ponto” от Моцарт в Германия, както и “Deidamia” от Хендел и премиерата на операта „Солдатите“ от съвременния немски композитор Бернд Алоис Цимерман.

През 1967 г. операта „Бенвенуто Челини“ от Берлиоз се появява отново в Италия – в театър „Сан Карло“ в Неапол. Този театър е активно ангажиран през тези години да върне към живот съвременната италианска мелодрама, и този театър поема предизвикателството. Избраният в ролята на Бенвенуто Челини е Никола Таджер – подготвеният с италианско вокално обучение български тенор, надарен с леко постигащата се трета октава, често ангажиран в Италия за „невъзможните“ роли на романтичната опера (с липсващи на времето истински специалисти). Въпреки че е имало и по-добри интерпретации, великият български тенор успешно успява да изиграе ролята на Бенвенуто Челини, както преценява критиката.

(край на превода)

Така неочаквано завършва тази Уикипедия-страница за Никола Таджер на италиански език – с това хубаво заключение за ролята му като Бенвенуто Челини, без никакви допълнения или други коментари. Последната поправка или допълнение в тази страница е направена на 2 ноември 2019 г.

Много по-интересен се оказа превода на другата негова Уикипедия-страница – на иврит. До сега не бях правил такова нещо от този език. Понеже както и при арабски език текста се пише от дясно на ляво, така изглеждаше и оригинала на иврит. Опитах се да маркирам целия неголям текст на един път, за да го копирам и после преведа чрез Гугъл, но не стана. Трябваше да го деля на малки части (има винаги ограничения в размера на превеждания текст от Гугъл, така е при всички езици, но при иврит това беше много трудно). Как да е, успях на няколко пъти да направя това и да сглобя после отделните части.

Сега предлагам на вниманието ви този превод на Уикипедия-страницата за Никола Таджер от иврит на български език (нека още в началото отбележа, че при първите редове не става въпрос, че е роден в България, по после веднага се отбелязва това):

Никола Таджер (Nicola Tagger), роден на 30 май 1930 г. в Италия, е италиански оперен певец-тенор с еврейски корени, преди това е бил израелец (? от мен – Б.К.).

Биография

Нисим (?) Таджер е роден през 1930 г. в Пазарджик, България. През 1944 г. той се изселва заедно с група младежи в Палестина, след като преди това е бил 10 месеца в лагер за изселници на остров Кипър. Това става когато тази група от младежи, след 10-дневно пътуване от България бива депортирана в Кипър от британски военни сили в региона.

При пристигането си в Израел Никола Таджер се включва в една GEVA-група. Две години по-късно неговата фамилия пристига от България също в Израел. Заедно със свои приятели от ционисткото младежко обучение в GEVA той се включва в една група в областта на Негев и става един от основателите там на „кибуц“. После взема участие във войната за независимост на Израел.

Моя бележка – Б.К.: Исках да разбера какво означава тази дума GEVA и намерих следното кратко обяснение в Гугъл: „Gewa (на иврит גֶּבַע Geva), също Geva, е името на един кибуц между Afula и Bet Sche’an в Израелската низина, която се намира в Северозападен Израел. Този кибуц е основан още на 17 декември 1921 г. от руски и полски изселници“.

(край на цитата)

Горното тълкуване получих от информация в Гугъл на немски език, тук давам само превод. Продължавам с изложението за Никола Таджер в превода от иврит:

Никола Таджер живее до 1953 г. в Израел и се изселва по-късно в Италия, където остава да живее постоянно там.

Той започва своето музикално обучение през 50-те години в Тел Авив при Рахел (Рашел) Роза Розенщайн и започва да пее в Оперния театър в Тел Авив. Ръководител там е Addis de Philippe. После замина за Италия, където довършва обучението си в Милано при маестро Бинети (Binetti). Оперният му дебют е през 1956 г. в ролята на Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди. В тази роля той има около 300 изяви в цял свят. Няколко месеца по-късно той пее в „Мадам Бътерфлай“ заедно с Рина Джили – дъщерята на Бениамино Джили.

Никола Таджер играе във всички големи театри в Италия: в Миланската Скала, в оперните театри във Флоренция, „Сан Карло“ в Неапол, в „Термите на Каракала“ в Рим.

В Израел Никола Таджер пее също: през 1969 г. участва като солист (на иврит) в творбата „Химни“ (Hymns) от Ben-Zion Orgad с диригент Гари Бертини (Gary Bеrtini) и оркестъра “The Israeli Chamber Ensemble”.

Преди да премина по-нататък, искам да напиша няколко информации за този много известен диригент Гари Бертини: той е роден на 1 май 1927 г., починал на 17 март 2005 г. Следва един абзац на английски език:

„Gary Bertini was born Shloyme Golergant in BrichevaBessarabia, then in Romania, now in Donduşeni DistrictMoldova. His father, K. A. Bertini (Aron Golergant), was a poet and translator of the Russian (Leonid Andereyev) and Yiddish (A.SutzkeverH. Leivick) literature into Hebrew, and of the Hebrew works into Yiddish. His mother Berta Golergant was a physician and biologist. They immigrated to Palestine in 1946. Gary studied music at the Music Teachers’ College in Tel Aviv and then in MilanItaly, and at the Paris Conservatoire.“

(край на цитата)

Продължавам за Никола Таджер: 10 години след тази изява през 1969 г. той взема участие в операта “Saul in Ein Dor” от Joseph Tal и в ораторията “Yoram” от Paul Ben-Haim. Някои от тези участия са при спектакли пред IDF-войници, организирани от израелския военен комитет.

Никола Таджер участва в редица записи на музикални творби, има изяви не само в Италия, но и в редица големи театри в Европа и в целия свят като такива в Амстердам, Берлин, Дрезден, Дюселдорф, Единбург, Франкфурт, Буенос Айрес и Чикаго. Неговият репертоар обхваща 84 оперни творби, от които 14 са премиери на съответни опери. Той взема участие като солист в редица симфонични и ораториално-кантатни произведения.

Когато навършва 58 години, Никола Таджер се оттегля от активен сценичен живот и оттогава се посвещава на вокална педагогика главно в Милано и в чужбина. Негови ученици са оперни певци в Далечния Изток, Европа, Израел и други държави.

Никола Таджер е вдовец, живее в Милано. Неговата първа съпруга и единственият му син са художници. Синът му, който се е поминал млад, има син и дъщеря, които живеят във Варезе. Втората съпруга на Таджер е била италианска оперна певица. Негов братовчед е оперният певец Рафаел Арие.

(край на превода)

Нека отбележа, че в края на превода (имам такъв и от иврит на немски език) стои инициал К. К. Може би това са инициалите на този, който е автор на текста, макар че в Уикипедия не се дават автори, там всичко е анонимно.

Това са източниците за информация на кирилица относно Никола Таджер, с които аз разполагам. Едва ли има още други, понеже от 2 месеца съм преглеждал за такива в Интернет. Що се отнася до моите лични познания относно този певец, нямам такива. Той е преустановил активната си кариера около 1988 г. (според данните в Уикипедия-страницата му на иврит), когато аз все още работех в Германия в съвсем друга област. Може би през 80-те години той да е имал изяви в Германия, но тогава не съм следил оперни списания, поради което не знам нищо повече.

Що се отнася до данни на латиница, като изключа важните неща за него, дадени в речника на Kutsch & Riemens, които цитирах в превод още в началото, има отделни сведения в медиите, главно в Интернет. Така например в една база данни за оперни певци на немски език се дава следния кратък цитат:

Тagger, Nicola

* 30. Mai 1930 Pazarjic

Geschlecht männlich

Musikalischer Beruf Tenor

Weitere Tätigkeit Ökonom

Träger/Sparte Oper

Wirkungsorte Amsterdam,​ Berlin,​ Buenos Aires,​ Chicago,​ Dresden,​ Duisburg,​ Düsseldorf,​ Edinburgh,​ Florenz,​ Frankfurt/Main.

(край на цитата)

Няма нещо ново, само при „друга дейност“ (Weitere Tätigkeit) се казва „Ökonom“, т.е. „икономист“. Може би Никола Таджер да е имал и друга професия или образование, за което не става въпрос в неговите биографии, които изложих до сега.

Попаднах във Фейсбук на един оперен портал, който се води на италиански език, където през 2014 г. е написано нещо интересно за Никола Таджер. Цитирам текста в оригинал, после превод с помощта на Гугъл:

Портал във ФБ: „Motti dei Grandi sulla Tecnica Vocale“ през 2014 г.

(…) Confessioni del tenore Nicola Tagger a suo nipote (che non è un cantante) :

Ai miei tempi Rossini era molto trascurato. Regnava l’intramontabile Barbiere che si eseguiva come una farsa paesana. Già ai miei inizi avvertivo che Rossini era come un toccasana per le mie corde vocali. In tutto ho cantato molti Barbieri con i soliti tagli di allora, inclusa la difficilissima aria “Cessa di più resistere” a fine opera, che nemmeno alla Scala si eseguiva. Venne lo Stabat Mater cantato molto nelle sale da concerto o per radio. Al Teatro San Carlo cantai la riesumazione di Zelmira nel ruolo di Ilo. Nello stesso teatro ero doppio in Guglielmo Tell con recita eseguita. Ultimo fu Otello, come protagonista. Qui ascoltate la cavatina e rondò del primo atto di Otello.. consiglio ai giovani: “Cantate Rossini anche come vocalizzo. Imparate a tenere la voce alta di posizione senza ingrossarla, soprattutto nei passaggi. Qui ascolterete la cavatina e rondò di Otello , non ricordo se per radio o sala concerti. Conclusione per i giovani : Cantate spesso Rossini, anche come esercizio. E ogni tanto cantate Donizetti.”

(край на цитата)

Превод: Изповедта на тенора Никола Таджер пред племенника му (който не е певец):

„По мое време Росини беше много пренебрегван. Вечният „Севилски бръснар“ царуваше като селски фарс. Още в ранните си дни усетих, че Росини е като лекарство – точно за гласните ми струни. Като цяло, пеех много пъти „Севилският бръснар“ с обичайните съкращения на времето, включително много трудната ария „Cessa di più resistere“ в края на спектакъла, която дори не беше изпълнявана в „Ла Скала“. „Стабат матер“ се пееше много в концертни зали или по радиото. В театър „Сан Карло“ в Неапол изпях „ексхумацията“ на операта „Зелмира“ в ролята на Ило (моя бележка: опера от Росини, която дълго време не е била изпълнявана, затова тази хубава забележка от Таджер – „ексхумация“). В същия театър бях дубльор в ролята на Вилхелм Тел в операта от Росини. Последна роля имах като Отело (също в опера от Росини). Тук слушайте каватина и рондо на Отело от първо действие … Мои съвети към младите певци: “Пейте Росини също като вокализирате. Научете се да поддържате гласа си високо, без да го надувате, особено в пасажите. Тук ще слушате каватина и рондо на Отело, не помня дали съм го пял по радиото или в концертна зала“. Заключение за младите хора: „Пейте Росини често, също като упражнение. И от време на време пейте Доницети”.

(край на превода)

Харесаха ми тези автентични думи на Никола Таджер. Както писах, нямам никакви познания за него, но от това, което четох за него виждам, че е много амбициозен и упорит човек, търсил е в оперното изкуство големи предизвикателства („Бенвенуто Челини“, „Отело“ и „Вилхелм Тел“ от Росини – все творби с огромни изисквания за тенори. Мисля си, че това е дошло от целия му живот особено като младеж – изселване от България, интересни „пионерски“ години в кибуц в Израел, започване на музикално обучение и една внушителна вокална кариера.

Моите последни информации за Никола Таджер на латиница са диалози от един портал в Австрия – „Tamino Klassik Freund“, в който се дискутират мнения на читатели относно прочути оперни певци, най-често техни изяви или музикални записи. Копирал съм такива за Никола Таджер, някои съм превеждал от немски на български език и сега ще дам част от тях. Превода е накъсан, така както се е водил диалога в този портал в Интернет:

„ (…) Тенорът Никола Таджер – знаете ли го? (15 съобщения):

1-во от „Саул“ на 11 юни 2003 година в 07:32:

„Скъпи приятели, бих искал да знам кой от вас има знания (и какво мислите за него) относно този лек лиричен тенор, който беше активен през годините 1955-1985 почти навсякъде. Мисля, че си заслужава … Записи има на „Зелмира“ (със Зеени) и „Мария от Рохан“.

Съобщение от „Radames 61“ на 11 юни 2003 в 08:17 : „Чух го !!! Преди много години … но предпочитам да забравя !!!“

Съобщение от „Саул“ на 11 юни 2003 в 08:42 : „но може би сте го чули в края на кариерата му или може би вечер не … може да бъде !? Аз го чух 3 пъти през 70-те години в „Риголето“, „Травиата“ и още един, който не помня … струва ми се три години подред. Да, може би не беше във форма … но не ми създаде такова впечатление. Здравейте!

Съобщение от „Othello“ на 11 юни 2003 в 9:03 : Мислех, че съм единственият, който го знае. Чух го случайно по радиото на Милано веднъж и го видях в голям мащаб в модерна опера.

Съобщение от „aliosha“ на 11 юни 2003 в 10:41 : да, знам Таджер за това, че съм го чул три или четири пъти лично: „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“, „Любовен еликсир“, не помня други заглавия. Това в края на 60-те години. Моята памет ми казва, че той е бил лирик, а не лек лирик с нормална сила на звука, приятен глас и добра техника. Той е роден в България, около 1930 г. според мен. Знам, че той емигрира в Израел със семейството си в много млада възраст и учи първо в Тел Авив, а след това в Милано. Дебютът на 26 години и след това във важни европейски театри традиционният италиански оперен репертоар. След около 15 години в началото на 70-те години този традиционен репертоар пее по-малко и в не така важни театри, а съчетава модерен репертоар, където е много популярен („Саломе“, „Воцек“, „Лулу“, където е много добър). Така че през 70-те години може би гласът му вече не е така убедителен в най-високите му регистри. Записи: „Зелмира“, „Мария от Рохан“, „Мадам Сан Жен“, „Мария Стюарда“ и няколко записа в RAI“.

(край на дискусиите в „Tamino Klassik Freund“)

В края на тази статия ще се спра по-подробно на данни за един ученик на Никола Таджер от България. Това е известният в момента тенор Светослав Цанков. Ето кратка справка за него:

Светослав Цанков завършва вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 1999 г. Още като студент участва в постановки на Националната опера – София. Специализира в Милано при известния тенор НИКОЛА ТАДЖЕР. След дипломирането си дебютира във Велс, Австрия в ролята на Алфред от „Травиата” на Верди. След 2000 г. се изявява в България, Румъния, Австрия, Германия и Норвегия в ролите на Манрико от „Трубадур”, Рикардо от „Бал с маски”, Габриеле Адорно от „Симон Боканегра” на Верди. През 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове”, организиран от Националния театър за опера и балет – София.“

(край на цитата)

Сега ще цитирам няколко информации от портали в Интернет, в които става дума за тенора Светослав Цанков.

Портал „Културни новини“

26.02.2011 г.

Автор: Евелина Кръстева-Стоянова

“Маскен бал” в Музикален център “Борис Христов”

За концерта на Лилия Кехайова-Цанкова – сопран, и Светослав Цанков – тенор

През месец февруари 2011 г. Музикален център „Борис Христов” представи един изключително стилен вокален концерт – „Маскен бал”, вдъхновен и изпълнен от Лилия Кехайова-Цанкова – сопран, и Светослав Цанков – тенор, на рояла – Мариана Мирчева. Вокалното и интерпретаторско майсторство, което двамата солисти поднесоха на публиката, бе толкова завладяващо и различно, че концертът премина на един дъх и слушателите не искаха да напускат наситената с красиви звуци и тембри атмосфера.

Лилия Кехайова-Цанкова е една талантлива млада певица, която разгръща своите възможности изключително в драматичния сопранов репертоар. Завършва Пловдивското музикално училище „Добрин Петков” с профил Оперно пеене и пиано, а през 2002 г. – Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Илка Попова. Още като студентка играе Сузана в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Розина в „Севилският бръснар” от Росини и Лизета в „Тайният брак” от Чимароза.
   
Сопраното откри концерта с една лирична песен-миниатюра “Chanson de L`Adieu” от Франческо Паоло Тости, която прозвуча кристално, с една привидна лекота в изпълнението и прикова вниманието на публиката до самия край на концерта.
   
Лилия Кехайова–Цанкова печели през 2003 г. стипендия от Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим, където работи с известната певица и педагожка Мирела Паруто. През 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове”, организиран от Националната опера и балет в София. Същата година дебютира в ролята на Леонора от „Трубадур” в Старозагорската опера. Младата певица успешно гастролира в български и чуждестранни театри в ролите на Леонора, Аида, Галатея („Хубавата Галатея”) и др. Репертоарът й включва още Дездемона („Отело”), Манон („Манон Леско”), Фиордилиджи („Така правят всички”), Лиу („Турандот”), Елизабет („Дон Карлос”), Жулиета („Хофманови разкази”), Неда („Палячи”), Микаела („Кармен”), Мими и Мюзета („Бохеми”) и др.
   
„Маскеният бал” продължи с изпълнението на още една песен от Франческо Паоло Тости, този път поднесена с теноров финес от Светослав Цанков. И двете песни на италианския композитор представляват разнообразни и живописно пресъздадени лирични картини.

Тенорът Светослав Цанков е партньор на Лилия Кехайова и на сцената, и в живота. Завършва вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 1999 г. Още като студент участва в постановки на Националната опера – София. Специализира в Милано при известния тенор НИКОЛА ТАДЖЕР. След дипломирането си дебютира във Велс, Австрия в ролята на Алфред от „Травиата” на Верди. След 2000 г. се изявява в България, Румъния, Австрия, Германия и Норвегия в ролите на Манрико от „Трубадур”, Рикардо от „Бал с маски”, Габриеле Адорно от „Симон Боканегра” на Верди. През 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове”, организиран от Националния театър за опера и балет – София.

Светослав Цанков е певец с високи музикални качества, не се задоволява с традиционните тенорови изпълнения и си поставя за цел да покаже широк песенен репертоар, който в действителност е твърде голяма рядкост в концертния живот на страната. Това са песни от по-съвременни композитори, някои от които прозвучават за първи път на българска сцена в негово изпълнение. Сред тях се открояват романсите на Драгомир Ненов. Силна е теноровата страст и към неаполитанските песни, от които Светослав Цанков изпълнява както най-популярните, така и по-слабо познати на широката публика у нас.
   
Това, което предстои на Лилия и Светослав Цанкови през тази пролет е концертно изпълнение на фрагменти из операта „Мефистофел” на Ариго Бойто, една продукция на сдружение “Tempi concertati”, съвместно с младия бас Калоян Христов и мецосопраното Росица Павлова-Инджева, и с диригент Веселин Байчев. Концертът ще се състои на 1 април в Софийската градска художествена галерия. Лилия Кехайова-Цанкова ще е солист и на „Стабат Матер” от Джоакино Росини, отново през април, съвместно със симфоничния оркестър на БНР, с гост-диригент Веселин Байчев, Смесеният хор на БНР и солисти. Почитателите на класическата музика ще могат да се насладят на тяхното изпълнение на 22 април, Разпети Петък в зала „България. На добър час!

(край на цитата)

И още една информация, в която се говори за Никола Таджер:

Сайт на Софийската опера през 2018 г.

Янините девет братя“ на сцената на Софийската опера

Лилия Кехайова е най-младата от трите изпълнителки, които ще видим в ролята на Яна. Завършила е Музикалната академия при Илка Попова. На сцената на Софийската опера изигра Татяна в „Евгений Онегин“, Аида в „Аида“ и Леонора в „Трубадур“ на Верди, Маргарита от „Мефистофел“ на Бойто в концертно изпълнение. Запомнящо бе участието и и в българското заглавие “Борислав“ на Маестро Георги Атанасов.

– Лилия, какво дължите на Вашите учители?

– Твърде много. Преподавателката ми в академията Илка Попова бе всеотдайна. А сега уча при тенора Светослав Цанков, който е мой съпруг. За момента не пее, отдава се на педагогиката. Той е ученик на Арсений Арсов и НИКОЛА ТАДЖЕР.

(край на цитата)

Последна информация в моята статия – отново за певеца Светослав Цанков, ученик на Никола Таджер:

Звукозаписно студио „ПЕКАРНАТА“ (без дата)

Светослав Цанков в „Пекарната“

Оперният певец Светослав Цанков записа в звукозаписно студио „Пекарната“ Ария на Граф ди Луна от втора сцена на второ действие на операта „Трубадур“ на Джузепе Верди и Ария на Макбет от четвърто действие на едноимената опера от Джузепе Верди.

Младият оперен певец Светослав Цанков специализира в Милано при известния български тенор НИКОЛА ТАДЖЕР. След дипломирането си дебютира във Велс, Австрия в ролята на Алфред от „Травиата” на Верди. След 2000 г. се изявява в България, Румъния, Австрия, Германия и Норвегия в ролите на Рикардо от „Бал с маски”, Манрико от „Трубадур”, Габриеле Адорно от „Симон Боканегра” на Верди.

Ариите бяха записани със съпровод на пиано от Маргарита Дамянова. Саунд инженер на продукцията е Иван Бошев.

(край на цитата)

В Интернет има сведения и за други ученици на Никола Таджер от различни държави, също и от Израел. Цитирам една информация на английски език за негов ученик от Израел:

Oshri Segev has begun his artistic path as a pianist graduating with excellence from the Buchmann – Mehta School of Music of the Tel-Aviv University in 2010. While majoring in piano, he has started singing under the guidance of Ms. Marina Levit and Dr. Ido Ariel at the Rubin Academy of Music of the Hebrew University, Jerusalem where he graduated at 2014. He has been working closely with the renowned tenor NICOLA TAGGER in Milano, Italy. 

Oshri has sung with all the leading vocal groups in Israel under the batons of Avner Itay, Myrna Herzog, Ronen Borshevsky, Stanley Sperber, Yishay Steckler, Danny Etinger, Asher Fisch, Roberto Abbado, Kurt Masur and Zubin Mehta.

Past performances include premieres of the works by the forgotten Sicilian baroque composer Michelangelo Falvetti “Il Diluvio Universale” and “Nabucco” (in the title role). Monteverdi’s “L’incoronzione di Poppea” (Nerone), Mozart’s “Don Giovanni” (Don Ottavio), Rossini’s “Pettite mese sollennelle” and “the Barber of Seville” (conte Almaviva).


Oshri has participated in the productions of Mozart’s “The magic Flute” (Tamino), Rossini’s “La Cenerentola” (Ramiro) and Donizetti’s “L’Elisir d’amore” (Nemorino) with the Israeli Opera Young Artist group.

He has been recipient of scholarships of the America-Israel Cultural Foundation and the Ronen Foundation.

(край на цитата)

Накрая искам да отбележка, че в YouTube има записи от оперни изпълнения на Никола Таджер – солови или дуети с певици. Цитирам тук едно такова, а след статията ще дам още няколко други:

Запис от операта „Ирис“ от Маскани с Никола Таджер и Магда Оливиеро:

(край на цитата)

Нека днес на 31 май 2020 г. почетем 90 години от рождението на тенора Никола Таджер, които той навърши вчера на 30 май, като му пожелаем добро здраве, щастие и нови успехи във вокалната педагогика.

……

Други записи на Никола Таджер:

Запис от операта „Манон“ от Масне с Никола Таджер:

…..

Запис от операта „Манон“ от Масне с Никола Таджер (дует):

´´´´´´

Писмо на Светослав Цанков до мен през ФБ:

Здравейте, Борис! Простете, че се обръщам към вас на малко име! Моля, напишете ми фамилията си на български, за да се обръщам към вас коректно!

За съжаление от 2007 год., когато имах щастието да взема 10 урока при Никола Таджер, минаха много години и поне преди 7-8 год. загубихме връзка. Надявам се, че е в добро здраве. Ще напиша това, което знам за трудния и богат живот на маестрото.

Роден е в Пазарджик на 10.05.1930 г. в къща, която вече не съществува и на чието място има малка градинка с пейка, където Таджер поне до скоро всяка година идваше да седне и да “поговоря с мама”, както сам казваше. През 1943 г. родителите му го изпращат в Израел, поради страх от погроми. На 18-годишна възраст красивият му глас е забелязан и получава скромна стипендия от израелски композитор, за да отиде да учи пеене в Италия. Тук започва най-драматичната страница от живота му. Хората, които познават професията знаят, че първата половина от кариерата на певеца рядко е славна и бляскава. Живеел е в крайна бедност в Рим. Учителят му е бил антисемит и дори в дъжд го е карал да чака пред дома му без да го пуска дори в антрето, докато не настъпи първата минута от урока му, който е продължавал…15 минути. За толкова е стигала стипендията в скъпия град.

Таджер е до голяма степен самоук певец. Най-голяма роля за изграждането му имат пианистът в Рим, при който е отишъл, след като е прекратил мъчителните по морални причини уроци при педагога и съпругата му Силвана – голяма певица с кариера, която след като се женят, тя прекратява дейността си в духа на италианските патриархални традиции, и се посвещава изцяло на кариерата на Таджер, като негова подкрепа, ментор и летописец – записите дължим почти изцяло на нея. При горепосочения пианист Таджер е учил преди всичко естетика, стил – разминавал се е при него с Калас, с Борис Христов и много други – бил е звезда.

Таджер ми казаваше, че по-общите музикални и вокални насоки на този майстор са му дали прекрасна основа. За съжаление не мога да цитирам името му. Между злощастното начало в Италия и разцветът на Таджер след брака му със синьора Силвана минават много години, за които той нямаше желание да говори – имал е успехи, спадове…Сподели ми, че Силвана го е спасила от пълно отчаяние, бил е много самотен и неподкрепен, мислил е за самоубийство…Тя е вторият и решаващ фактор в неговата кариера, тя самата разбираше от пеене едва ли не повече от него. Той е много емоционален, сугестивен, споделяше ми, че основния му проблем като певец в младите му години е бил, че не успява да намери себе си – едната вечер слуша Ди Стефано в Миланската Скала и на следващия ден пее като него, на другия ден слуша Талявини и започва да пее като него. Като слушаме записите му е трудно да повярваме на това, но той така го е усещал.

Съпругата му е човекът, който успява да му покаже кой е наистина и се превръща в двигател на целия му живот. От 33 години в кариерата 20 минават в Миланската Скала в години, когато това означаваше нещо. Делил е роли с Алфредо Краус, с който са били приятели, с Павароти. Когато Фриц Вундерлих умира, агентите му предлагат на Таджер да поеме всичките му договори. Той отказва, защото – както ми каза – “аз пеех Доницети, Белини, Росини в пределно висок регистър, не бях готов да пея до “ла”. Когато Ди Стефано заминава за САЩ, канят Таджер да бъде негов doppio. Той отказва, защото това означава да пее роли, които въпреки че покрива, не отговарят на природата на гласа му.

Засега спирам, защото се уморих. В близко бъдеще ще ви пиша отново. До скоро, бъдете здрав!

Благодаря за вниманието към мен и съпругата ми. По този повод също ще ви пиша.

…..