Kategorie: Takova, Darina (BGR, Sopran)

Днес празнува рожден ден певицата и вокален педагог Дарина Такова

„Защо България? Предполагам, можехте сега да сте другаде по света?

Дарина: Целият ми живот като оперна певица е бил по света и беше въпрос на избор. Можех да остана, където пожелая – и спрямо ангажиментите си, и спрямо статута си. Но аз съм дърво с много як корен и никога не съм се колебаела. Дори много се дразнех, когато колеги италианци питаха “Как така живееш в София?”. Отговарях им “Извинявайте, но полетът Рим – София е много по-къс, отколкото полетът Рим – Милано. Освен това България е прекрасна страна и е ваш дефицит, че не сте учили добре, нямате познания и си мислите, че ние все още сме някакъв трети или четвърти свят, гледаме черно-бели телевизори и сме по дърветата.” И затова всеки път като идваха и казваха “Уаау, тук е прекрасно”. Защото ние сме широкоспектърни, като цяло в гена на българина е това, че той знае и може много неща“.

(цитат от едно интервю на Дарина Такова през 2021 г.)

Драги приятели на оперната музика, точно преди десет години – на 27 декември 2013 г. именитата българска оперна певица и вокален педагог Дарина Такова навърши кръглите 50 години. Тогава аз й посветих статия по този случай – за първи път. През следващите години на тази дата аз наново написах следващи статии за нея – моите ФБ-приятели се бяха доста увеличили – до 2018 година над 600, до 2020 вече над 950, а сега в края на 2023 г. – над 1200.

Дарина Такова беше прибавила нови дейности към голямата си активност, особено в областта на вокалната педагогика и аз исках да пиша за някои от тях. От много години тя стои в челната листа на изявените по целия свят български оперни певици, чиито гастроли по най-големите оперни сцени в Европа и в Америка са оставили трайни спомени при любители, специалисти и музикални критици.

Настоящата 2023 година отива към края си и аз реших наново да напиша ДЕВЕТА статия за рождения й ден днес. Всяка година от 2013 до 2020 аз писах статии за нея, само през последните две години – 2021 и 2022 не съм писал. Днес обаче Дарина Такова навършва кръглите 60 години и аз искам да напиша наново за нея, и без това през последните години имам редица нови ФБ-приятели и читатели и много от тях биха се интересували да прочетат нещо повече за нея, така както правя за редица български и чуждестранни дейци в оперното изкуство.

Реших днес първо да публикувам същата статия от преди 10 години с малки корекции, накрая ще направя някои добавки. Ето текста от 27 декември 2013 г.:

Драги приятели на оперната музика, няколко дни след чудните Коледни празници, които ни връщат всяка година в приказния свят на илюзиите от нашето детство и броени дни преди да посрещнем идващата нова 2014 година, е родена на 27 декември в София българската оперна певица Дарина Такова (Darina Takova), чиято певческа кариера и годините след приключване на активния период от оперните й изяви са пример за подражание – световна кариера, започнала като изгряваща звезда на международния оперен небосклон в началото на 90-те години и в течение на десетина години стигнала до шеметно развитие – Миланската Скала, Лондон (Ковънт Гардън), на много европейски сцени, също и в Азия и в САЩ и Канада, включително и в МЕТ в Ню Йорк. Ето повече подробности: пее в най-големите оперни театри в Италия, от 1999 до 2006 г. е постоянен гост на Фестивала за Росини в Пезаро, гостува в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт, Брюксел, Антверпен, Лиеж, Амстердам, Женева, Лозана, Париж, Лион, Мадрид, Барселона, Памплона, Сан Себастиан, Монте Карло, Лос Анджелис, Токио, Сеул, Ванкувър, Атина, концертните зали “Концертгебау” в Амстердам, “Карнеги Хол” в Ню Йорк.

Дарина Такова пее под диригентството на Рикардо Мути, Зубин Мета, Клаудио Абадо, Джелмети, Бартолети, Дзеда, Юровски, Рождественски, Аронович, Якобс, Дантоне и други в много роли, като Виолета в “Травиата”, „Риголето“ и „Двамата фоскари“ от Верди, като Кралицата на нощта във “Вълшебната флейта” и като Елетра в „Идоменей“ от Моцарт, в „Семирамида“ и в „Италианката в Алжир“ от Росини, в „Лучия ди Ламермур“, „Лукреция Борджия“, „Анна Болейн“, „Мария Стюарт“ от Доницети, в „Пуритани“ и „Сомнамбула“ от Белини, в „L’Étoile du Nord“ от Майербер, в „Златното петле“ от Римски-Корсаков, в операта „Celos aun del aire matan“ от испанския бароков композитор Juan Hidalgo (премиера през 1660 г.). Тази опера е първата испанска опера (по текст на Калдерон де ла Барка). Чест за Дарина Такова е факта, че е била поканена да пее в една от главните роли – тази на Диана. При тържественото откриване през 1996 г. на новия „Teatro Real“ в Мадрид след големи ремонти и ново оборудване на сцената, става традиция поставянето поне на една испанска опера всеки сезон.

Дарина Такова пее в 9 спектакъла на тази опера от Juan Hidalgo през октомври 2000 г. На едно от представленията присъства и испанската кралска двойка. Изявите на Такова в тази опера имат отзвук не само в Испания. В един репортаж на немския музикален критик Henning Mehnert (сп. „Opernwelt“, брой 12 от 2000 г., стр. 37-38) се отбелязва: „Diana war die glänzend disponierte Darina Takova (Диана беше блестящо диспонираната Дарина Такова)“.

В разцвета на световната си кариера Дарина Такова трябва да понесе най-лошото, което може да се случи на един преуспяващ оперен певец, и то само на 42 години – да преустанови тази блестяща кариера. Защо? Нека самата Такова отговори (част от едно нейно интервю в България): „Заради престъпна лекарска грешка трябваше да изоставя кариерата си във върхов момент. Бях само на 42 години – най-плодоносният и зрял момент за оперна певица с кариера като моята. Един лекар в Белгия изгори с лазер лявата ми гласна струна, след като ми постави диагноза „певчески възли”. По-късно се оказа, че състоянието ми е било на обикновена гласова умора след интензивен работен сезон с изяви в големи, тежки роли и изобщо не съм била за операция. Слязох от сцената и се прибрах в България“.

(край на цитата)

Лично аз научих това едва през пролетта на 2013 година. Току-що се бях запознал с г-жа Такова (чрез Фейсбук), после станахме добри приятели, тя следеше редовно моите „оперни истории“ във Фейсбук и ме подкрепяше да пиша. Същевременно аз много тъгувах за нейната участ, но бях впечатлен от активната й дейност като музикален педагог и човек, който мисли за бъдещето на оперното изкуство в България. През годините 1995 до 2005, когато събирах усърдно сведения за изявите на българските оперни певци по световните сцени, имах доста сведения и за нейни изяви.

Винаги се възхищавах, че тя не пее постоянно в един оперен театър, това би намалило възможността да гастролира интензивно по целия свят. Единствено през сезоните 2000/2001 и 2006/2007 тя е член в ансамбъла на Държавната опера в Берлин, където пее в много главни роли. После разбрах, че г-жа Такова е човек с много силен и независим характер и свободолюбив дух (може би една от причините да не желае това обвързване с договори на една оперна сцена). Знам за този феномен – той не е нов, редица изявени оперни артисти не се обвързват с даден оперен театър, но това зависи от много фактори и от съответната ситуация в дадена страна. В последно време винаги съм се възхищавал например на тенора Камен Чанев, на сопрана Соня Йончева и на много други. В общи линии обяснението за това е следното: да бъдеш на щат в театър е съвсем друг вид професионална изява. Никой от певците в голяма кариера не е щатен артист. Той обикаля големите театри и фестивали по света, участва в нови продукции, в летни фестивали, в отваряне на сезони, има звукозаписна дейност, прелита континенти, има импресарио, който се грижи за неговия календар и това той да е запълнен поне 2-3 години напред. Това не е избор на тези артисти, а е друго ниво на изява, което е свързано с големите кариери. Този вид ангажираност, с договори и напред във времето, изключва щатно присъствие в театър. За радост на оперните артисти, професията на оперния певец предлага много и различни нива на изява. Пишейки вече година и половина „оперни истории“ забелязах за редица български артисти нещо интересно и радващо: често от хорист в оперен хор, после солист в България, хорист с малки роли преди всичко в немскоговорящ театър, щатен солист (отново в немскоговорящ театър) до договорните изяви в по-малки театри, до по-големи изяви и до най-големите. Като Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън, Гранд Опера в Париж и т.н… По този път е преминала и днешната юбилярка Дарина Такова.

За да подкрепя с факти казаното, нека цитирам някои нейни изяви, нанесени в моя архив: участие на „Wexford Festival“ в Ирландия през 1997 г. (сп. „Opernwelt“, бр. 1 от 1998 г., стр. 58 – като Prascovia в „L’Étoile du Nord“ от Майербер, цялата опера е записана на 3 диска през 1996 г. с диригент Владимир Юровски (Vladimir Jurowski), фирма „Marco Polo“, № 8.223829-31); участие като Елвира в „Италианката в Алжир“ от Росини (сп. „Opernwelt“, бр. 5 от 1998 г., стр. 58, цялата опера е записана на 2 диска през 1997 г. с диригент J.L.Cobós), фирма „Teldec“; участие като Лукреция в „Лукреция Борджия“ от Доницети (сп. „Opernwelt“, бр. 7 от 1998 г., стр. 70) на сцената на МЕТ в Ню Йорк и на сцената на Миланската Скала, през целия месец юли 1998 г. – общо 8 спектакъла, в една част от които Такова се заменя с прочутата американка Рене Флеминг; участие в операта „Златното петле“ от Римски-Корсаков на сцената на Covent Garden в Лондон (сп. „Opernwelt“, бр. 12 от 1998 г., стр. 69, премиера на 22 декември 1998 г., после на 29 и 30 с.м., както и в бр. 1 от 1999 г., стр. 61 – на 2, 4, 6, 7, 9, 11,13, 15 и 16 януари 1999 г.); като Виолета в “Травиата” от Верди на сцената на Държавната опера в Берлин на 11 и 17 февруари 2000 г. и в Държавната опера в Хамбург на 5 и 23 февруари 2000 г. (сп. „Opernwelt“, бр. 2 от 2000 г., стр. 64 и 66); като Джилда в „Риголето“ от Верди на сцената на Държавната опера във Франкфурт на 18 март 2000 г.; пак като Виолета в “Травиата” от Верди на сцената на Държавната опера в Берлин на 10, 14 и 17 януари 2001 г. по време на „Verdi-Tage“ (дните по време на 100-годишнината от смъртта на Верди) – (сп. „Opernwelt“, бр. 1 от 2001 г., стр. 63) и на сцената на Covent Garden в Лондон на 11, 14, 17, 22 и 29 май 2001 г. (сп. „Opernwelt“, бр. 5 от 2001 г., стр. 78), както и на 1 и 5 юни 2001 г. с партньор Дмитри Хворостовски (сп. „Opernwelt“, бр. 6 от 2001 г., стр. 78). На тази сцена Дарина Такова пее в концертна вечер на 8 юни 2001 г., където участва и прочутата Ангела Георгиу; като Лукреция в „Двамата фоскари“ от Верди на сцената на Римската опера на 8 ноември 2001 г. (премиера) и на 20 ноември с.г. заедно с Ренато Брузон (сп. „Opernwelt“, бр. 2 от 2002 г., стр. 15); в „Семирамида“ от Росини на сцената на Държавната опера в Берлин на 24 май 2003 г. (премиера), както и на 27 и 31 май с.г. (сп. „Opernwelt“, бр. 5 от 2003 г., стр. 59). Последната забележка в моя архив е участието на Дарина Такова на Международния Фестивал на Росини в Пезаро от 6-и до 20-и август 2004 г. в солови партии от кантатите му „Petite Messe Solennelle“ на 9 август и „Il vero’ Omaggio“ на 18 август 2004 г. (сп. „Opernwelt“, бр. 5 от 2003 г., стр. 59).

Сопранът Дарина Такова е родена на 27 декември в София и завършва музикално училище и Държавната музикална академия при професорите Мати Пинкас и Мила Дюлгерова. Още като студентка постъпва в Софийската опера, където в продължение на 6 сезона е щатен артист-солист. Нейният дебют е през 1991 г. – пее главната роля в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети със Софийската народна опера. След като спечелва Международния конкурс за млади оперни певци в София през 1992 г., тя участва в международни конкурси в Португалия и в Испания, спечелвайки награди на конкурсите „Luisa Todi“ в Португалия и „Francesco Vinas“ в Барселона през 1993 година. През 1994 г. тя отново е победител, този път в „Toti Dal Monte“-конкурс в Тревизо. По време на турне със Софийската народна опера през 1995 г. Дарина Такова пее главната роля в операта „Луиза Милер“ от Верди в Германия и в Швейцария. След това играе в продукцията на „Златното петле“ от Римски-Корсаков в Държавната опера в Рим, после участва в Летния музикален фестивал в Рим като Джилда в „Риголето“ от Верди. В оперния театър в Женева тя пее в оперите „Арабела“ от Рихард Щраус и в „Риголето“ от Верди. През 1998 г. Такова има своя дебют в Миланската Скала като Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт под диригентството на Рикардо Мути. Следват гастроли на Скалата в „Лукреция Борджия“ от Доницети, както и такива на други сцени в Италия – в „Лучия ди Ламермур“ във Флоренция и като Виолета в „Травиата“ в Рим. В Лозана тя гастролира в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус и в Ковънт Гардън в „Златното петле“ от Римски-Корсаков. Дебюта на Дарина Такова в Съединените щати е през 1997 г., където тя пее в Калифорния и Дитроит, после в МЕТ (писах за това), както и в Канада. Това не е подробното изброяване на всички нейни участия. По сведение от OPERABASE последното й оперно участие е през януари 2010 г. в Торино в ролята на Елетра в операта „Идоменей“ от Моцарт (диригент Tomas Netopil, режисьор Davide Livermore).

След приключване на активната си сценична дейност Дарина Такова се връща в България и развива активна педагогическа дейност, участва в организиране на майсторски курсове за млади певици и певци с международно участие, прави изказвания по медиите, в които откровено и пряко изразява собственото си мнение, създава собствена фондация „Дарина Такова“ за подпомагане на млади таланти. През последните години (2012 г.) участва активно при провеждане на „Моцартовите дни в Правец“ (дава подробно интервю за БНТ – може да се види в YouTube), през ноември 2012 г. провежда „Майсторски класове за певци“ в София, заедно с известния педагог Ричард Баркер, през 2013 г. участва при организиране на „Конкурса на името на Елена Николай“ в Панагюрище, стреми се да покани у нас именитата певица Джойс ди Донато. През тази година тя участва в конкурса за директор на Софийската народна опера.

Дарина Такова е разностранна личност – моите наблюдения от общото ни приятелство във Фейсбук показват една богато надарена емоционална личност, имаща интереси не само в областта на музиката – тя има влечения в литературата, политиката, философията, за нея е най-важно (това е мое мнение) изграждането на всестранно интересуващи се личности, свързани с природата, със заобикалящия ни свят и неговите милиони компоненти. В стотиците линкове и снимки, които тя помества „от ранна сутрин до късна вечер“ Дарина Такова поучава, съветва, показва, анализира и всичко това под общия покрив на термина „ЛЮБОВ“, което е за нея най-важното понятие. Все си мисля, след това тежко премеждие, поставило край на блестящата й кариера, тя не се озлобява или затваря дълбоко в себе си (което е напълно обяснимо за някои хора), а се отваря за света (има около 4300 Фейсбук-приятели), което намирам за превъзходно нейно качество. Тия дни тя писа следната мисъл: „има едно лично заболяване, наречено злоба, то идва от вирус, наречен завист“. Каква хубава сентенция !

В края на тази статия искам „да дам думата“ на самата Дарина Такова. Ето извадки от нейни интервюта в България (по БНТ на 25.04.2013):

Как бихте оценили българската опера в момента ?

– Операта е висше изкуство, а не занаят за препитание. Добрите певци и музиканти намират по естествен начин своето място на сцената. Нашето изкуство е колективно, но пеенето е от първостепенно значение. И най-прекрасната режисура, сцена и костюми не могат да спасят спектакъл с лошо пеене.

Операта може ли да е убедително изкуство, без да е кич?

– Разбира се. През своята кариера от 20 години по най-големите световни сцени съм правила само и единствено убедително изкуство.

Кои са хората, които най-много са повлияли на кариерата ви?

– Моята първа учителка Льоли Даскалова – човекът, който ме въведе в изкуството. Работила съм с Рикардо Мути, Джанлуиджи Джелмети, Пиерлуиджи Пици, Уго де Ана, Франко Дзефирели – професионалисти, които допринесоха за усъвършенстването ми като артист и личност. Сценични партньори са ми били личности като Даниела Барчелона, Микеле Пертузи, Хуан Диего Флорес. Обожавам Гена Димитрова. Тя освен велика певица беше и велик човек с уникален характер и голям морал в изкуството.

Кои са най-добрите диригент, режисьор, оркестър и оперна сцена в света според вас? Къде е най-добре да се учи оперно пеене днес?

– Най-добрите оперни сцени? Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън Опера в Ню Йорк и разбира се, Миланската Скала. Те са толкова велики, защото имат най-добрите оркестри, най-добрите хорове, най-добрите творчески и технически екипи. Режисьорите и диригентите са наистина сред най-добрите в света. Оперно пеене се учи най-добре при педагог, който е пял. Той е 50% учител по пеене и 50% психоаналитик. Студентите трябва да се чувстват добре, да имат доверие и да усещат напредъка си и да не забравят, че и те участват в процеса с равностойна отговорност.

Изгубихте гласа си в разцвета на своята кариера. Как се справихте с този удар?

– Не съм „изгубила“ гласа си, той ми беше отнет с лекарска грешка. Дълго време се възстановявах физически и психически, за да стигна до момента, в който ясно осъзнах, че мога отново да пея и да се върна на сцената, но няма да бъда на същото ниво като преди. А аз винаги съм била певица с висок морал и не бих си позволила да правя изкуство на компромисно ниво. Сега поех по пътя на духовното развитие. Много хора на моето място не биха се справили с такъв житейски срив. Когато от най-ранна детска възраст си отдал живота си на своя глас, загубата му може да те доведе до сериозни психо-емоционални травми. Смятам, че съм силен и смел човек и след всички свои кризи на страх, тревога и обреченост открих своя нов път и му се отдадох напълно.

Прави впечатление, че новите оперни звезди приличат на манекенки и се лансират според техния сексапил, а не според гласовите им умения. Имат ли все още бъдеще дебеланите с щедър глас?

– Не познавам голям оперен певец, който да е направил значима кариера без гласови качества. Да, външният вид вече играе много по-голяма роля, защото режисьорите имат нужда от певци, които да са физически способни да изпълнят и най-лунатичните им прищевки. Мизансцените са все по-трудни, сценографията и костюмите са все по-често „препятствие“ за един тромав и пълен певец. Не виждам нищо лошо в това освен високо музикално ниво да се търси и естетическа наслада за публиката, стига тя да е пряко свързана с драматургията. Всички ще се съгласят с мен, никой не може да си представи Виолета Валери като крехка куртизанка, болна от туберкулоза, ако плътта й прелива от сценичния костюм. С годините певците натежават – нередовното хранене и стресът оказват своето влияние. Остава им само гласът, осанката, достолепието и голямото интерпретаторско майсторство“.

(край на интервюто)

Интервю с Елена Кръстева на 30 март 2013 г. (откъси)

„Слязох от сцената и се прибрах в България. Започнах педагогическа дейност и от пет години работя с млади певци. Постепенно навлязох в цялата ситуация тук – културната, обществената, политическата. Видях какво се случва в операта и в мен започна да узрява идеята, че нещата трябва да се променят. Повече от петнайсет години нямаме уникални певци, каквито сме имали винаги. Единици млади артисти успяват в чужбина и рядко се връщат за изяви тук. Не отричам, че са направени смели неща, но като цяло положението е срив. Една от причините за този разрив е, че операта не е приоритет на държавната политика. Ако аз стана директор на Софийската опера, ще направя всичко възможно това да се случи.

– Подобно изказване звучи като красива илюзия – на фона на сметките за ток и парно операта е наистина лукс…

• Подобни разсъждения правят нас, българите, потиснати, примиренчески, неуспели и фрустрирани като манталитет. Хора, които не поемат риск. Чувала съм изказвания на мои познати „Аз избрах мизерията пред риска”. Аз отивам отвъд тези разсъждения. Знам, че няма да е лесно. Разсъждавам като човек с модерно, европейско мислене. Кога България е била в по-различна ситуация, та ние винаги сме били в криза! Винаги сме били по-скоро страхливи дървени философи, които говорят на трапези и след това нищо не предприемат. Ако разсъждаваме така, къде отиваме? Смятам, че разрухата, която е във всяко отношение, ни дава всички сигнали, че това е старт за повсеместна трансформация. Трябва да дойдат нови хора във всяка една област. В моята аз заставам с името, авторитета и опита си. Няма от какво да ме е страх.

– Как преодоляхте шока от този внезапен край?

• С огромни усилия. Тези изпитания ми дадоха сила. Затова моята платформа е голям оптимизъм, базиран на знания, опит, значима кариера, която ми е дала име, познанства, умения и увереност.

– Какво ще промените, ако станете директор?

– Ще работя в екип. Там, където не знам и не съм сигурна, ще бъда допълнена от хора на високо ниво. Не искам да бъда заобиколена с посредствени хора, за да блестя аз. Операта трябва да стане модерен театър, да се чуе за него по света, не само в региона. Това може да стане с държавна подкрепа. Защо се случи в Албания, Македония, в Сърбия дори? Защо се случи в Грузия – в момента най-големите певци са грузинци. Защо в Турция се случват нещата, при положение, че там в половината държава не знаят какво е опера? Защото стана държавна политика. Вложиха средства, поканиха страхотни педагози и нещата тръгнаха. Цял свят знае кои са Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтов, Никола Гюзелев и ние, артистите от следващото поколение.

Операта трябва да се отвори, да се привлече нова публика, да се промени вкусът й. Хората не бива да влизат в театъра само за да гледат зрелища, а да търсят новото, да се обогатяват духовно и интелектуално. Между нас, които сме на сцената, и публиката се получава верижна реакция. Едни от други се захранваме и едни на други даваме.

– Как гледате на предаванията от типа на „Гласът на България”, възможно ли е от тях да тръгне голяма кариера?

Няма как да тръгне кариера, особено оперна. Но симпатизирам на тези предавания, защото се вижда колко много талантливи деца има в България. Това непрекъснато трябва да се подчертава, защото българинът като нация няма самочувствие. Българинът трябва да се научи да уважава, да почита и да подкрепя талантите, както и успелите си хора, а не да ги хули.

– Защо авторитетите траят кратко?

• Зависи от авторитетите, кои имате предвид?

– Тези в политиката…

• Тях не ги избират, защото са авторитети, а защото са нови лица. Българинът е генетично сбъркан – той очаква, че винаги ще дойде някаква сила или месия отвън, ще замахне с магическа пръчка и всичко ще стане както трябва. Това е огромна грешка. Дистанцирам се от този всенароден манталитет.

– Как да го променим?

• За да спася себе си като съществувание, тяло и организъм, тръгнах по пътя на духовните търсения. Опитах да навляза вътре в себе си, да намеря баланса, хармонията и да се развия като личност. Всеки трябва да тръгне от себе си, от това, с което се занимава. Всички търсят вината извън тях самите. Някои се чувстват вечно прецакани – те ще си останат такива. Има хора, които цял живот си остават кисели мърморковци, които обвиняват целия свят за своя неуспех, но не се обръщат към себе си. Призивът ми е – обърнете се към себе си. А специално към младите – учете!

– Пели сте в Ла Скала, Ковънт гардън, Карнеги хол, Арена ди Верона, как пробихте на световната сцени.

• Не помня да съм пробивала. Направо изгърмях, излетях в орбита още като студентка. Когато започвах, току-що се беше вдигнала Желязната завеса, висяхме на опашки в посолствата за визи. Няма да забравя как в Италия години наред трябваше да ходим в полицията, да чакаме с часове разрешения за престой. Като студентка аз спечелих четири престижни конкурса за две години, на единия от тях срещнах своя импресарио и така започнаха нещата. На конкурс в Тревизо спечелих награда и още след първия тур получих първия си ангажимент за ролята на Шемаханската царица в „Златното петле” от Римски-Корсаков в Римската опера. Никога не съм пяла в малки театри, с малки роли. Няма за какво да съжалявам.

– Имало ли е момент, в който да изпитате срам, че сте българка?

• Никога, напротив! Никога не съм била потискана, никога не съм имала национална фрустрация. Освен това никой не ме е питал откъде съм. В Щатите масата въобще не знае къде е България. В Италия бъркат, като им кажеш България, те: „А-а-а, Букурещ”. Не, България!!! Аз винаги съм се разправяла. По света гледат какво можеш, а не откъде си. И винаги са се възхищавали – на конкурсите когато разбираха, че има българка сред кандидатите, всички трепереха. Едно време да кажеш „Аз съм българин” беше голяма заявка в операта. Сега вече не е, защото ни свързват с явяващите се по конкурси неподготвени, незнаещи езици и с остри характери млади хора. Гледат темерутесто, не могат да се интегрират, но имат високи изисквания – отново за всичко извън тях самите. Нашата професия е свързана с много хора, трябва да си приятен, желан.
• Пяла сте в Кралския оперен театър „Ковънт гардън”. Какви са впечатленията ви от англичаните, имате ли обяснение за негативната кампания, която в момента тече срещу българите на Острова?
• Не съм запозната добре и не мога да коментирам. Живяла съм няколко дълги периода в Лондон, за мен „Ковънт гардън” е най-фантастичният театър, с най-елегантната, възпитана и ерудирана публика. От друга страна знам, че англичаните са едни от най-невъздържаните и агресивни футболни запалянковци.

– Защо след края на кариерата ви се върнахте тук, а не се установихте например в Италия?

– Никога не съм мечтала да бъда на друго място. Двайсет години интензивно съм обикаляла по целия свят и винаги съм изпитвала носталгия. Обичам България, тук винаги са били родителите ми, детето ми, приятелите, средата. Човек ако на едно място не е добре, той никъде няма да е добре. Много хора са мислят „Аз ще избягам, ще отида еди-къде си и там ще бъда добре”. Не, навсякъде ще бъдеш зле. Всичко е вътре в теб. Ти си българин и си тук неслучайно – за да учиш тук уроците си, навън ще те изхвърли обществото. Германия си е за германците, Франция – за французите. Навън ти винаги оставаш емигрант и винаги имаш носталгия към България. Каквито и периоди да съм имала, винаги съм се връщала тук. Мястото, където съм си сменяла куфара, никога не е преставало да бъде България. Приех житейския катарзис, който ми се случи, като знам, че тук трябва да направя нещо също така голямо, но в друг аспект на моята професия. И това правя в момента.

Усещам как в момента се ражда ново съзнание, но това трябва да го усетят и другите. Софтуерът на старото съзнание вече не работи“.

(край на интервюто)

За мен (прочетох наскоро тия интервюта – има ги в Интернет в страницата на Дарина Такова на български език) и разбрах цялата нейна философия, която следях косвено във Фейсбук. Преценката ми е повече от положителна – да търсим винаги причините за повечето неща в самите себе си. Това не е индивидуализъм, това е висша степен на съвременна философия в този доста объркан глобализиран свят днес, почиващ на принципи, които са чужди на тия, дадени от великите мислители на древна Гърция и на епохата от Ренесанса. Не мога да си представя как един човек на 42 години се е справил с тази ситуация на тотална мъка, загубвайки най-ценното в професионалния си живот. Правя малък паралел с онзи френски пианист от времето на Първата световна война, който загубва дясната си ръка при участието си във войната. Тогава композиторът Морис Равел – негов приятел, написва „Концерт за лява ръка и оркестър“, посветен на него, което избавя донякъде пианиста-виртуоз от ситуацията му и който концерт и до днес се свири с голям успех по целия свят. Жалко, че това не може да стане при певците – това е и най-голямото премеждие, което може да им се случи. Въпреки това Дарина Такова показа и продължава да показва, че всичко е възможно – всичко зависи от самите нас !

Желая й най-сърдечно в деня на рождението й – 27 декември много здраве, лично щастие и все така упорито и безкомпромисно да върви по избрания път. За много години! А сега да разкрия тайната, която други ми подсказаха – не знаех това до днес – 27 декември 2013 г. и още повече се радвам, че написах с особена радост това есе – ДАРИНА ТАКОВА ДНЕС СТАВА „ПЪЛНОЛЕТНА“ – НАВЪРШВА КРЪГЛИТЕ 50 ГОДИНИ ! И тази тайна да разкрие собствената й дъщеря – милата „Мила“ ! :

„50 години Дарина Такова. Това не е юбилей, това е национален празник. Дарина Такова не е жена, тя е извънземно, имплантирано на нашата планета, за да ни показва как всъщност трябва да бъде живян живота, за да може когато ние станем на 50 да сме завършени хора с постигнати мечти и научени уроци и от 50 нататък положението да е парти. И парти ще Е!!! Защото едно от момичетата, с които трябва всички да се гордеем, вече официално навършва “пълнолетие”. Обичам те бе, мамо!“

(край на статията от 2013 година)

В статията ми на днешния ден през 2014 г. направих още следните допълнения:

„Днес искам да добавя още, че Дарина Такова има страници в Уикипедия на английски, испански и каталонски езици, също и сведения за дискографията й. Срамно и жалко е, че все още няма такава на български език! (б.а. Б.К.: Трябва да допълня сега през 2019 г., че от три години има вече и страница на български език – твърде скромна). Ето цитат на английски език:

Discography

Opera	Role	Director	Cast	Year	Type	Label
Opera Recital	Soprano	Metodi Matakiev	Darina Takova	2000	CD	Gega
La Traviata	Violetta	Carlo Rizzi	Darina Takova, Maya Dashuk, Giuseppe Sabbatini, Vittorio Vitelli	2001	CD/DVD
Tancredi	Amenaide	Riccardo Frizza	Darina Takova, Daniela Barcellona, Marco Spotti, Giuseppe Filianoti, Nicola Marchesini, Laura Polverelli, Raúl Giménez, Simoni Alberghini	2005	CD/DVD	Arthaus Musik
Luisa Miller	Luisa	Maurizio Benini	Darina Takova, Giuseppe Sabbatini, Arutjun Kotchinian, Ursula Ferri	2006	CD/DVD	Naxos
Torvaldo e Dorliska	Dorliska	Victor Pablo Pérez	Darina Takova, Michele Pertusi, Francesco Meli, Jeannette Fischer	2006	CD/DVD	NTSC

(край на цитата)

Друго допълнение от 2014 г.:

„Мисля, че след една година всичко казано в статията от 2013 г. си е останало същото, но в някои отношения се е разширило. Дарина Такова продължава и през тази година да бъде все така активна във всички посоки, за които тя говори в интервютата си или за които аз съм осведомен. Нейните ангажименти към музикалната педагогика продължават непрестанно, през настоящата година тя организира и проведе майсторски класове в Белград и в Барселона, също съвсем наскоро в София тя организира майсторски клас за мъжки гласове с известния италиански певец и вокален педагог Карло Коломбара, преминал при подчертан интерес. Дарина Такова продължава редовно да праща във „Фейсбук“ постове с най-разнообразно съдържание, които се четат и споделят редовно от стотици нейни приятели или други читатели. Това показва, че тя има какво да разкаже, да посъветва или да сподели. Често тези споделяния са на фона на обикновени на пръв поглед моменти от всекидневния живот – веселби, хубави ястия и рецепти, преживявания от почивни дни и какво ли не още. Но в тях като червена нишка се промъква идеята да поучи читателите са на нещо основно и важно, макар и начинът на писане да е уж лек, забавен и често пълен с хумористични нотки, но страшно увлекателен. Не случайно много читатели й дават съвети да започне да пише последователно и организирано своите житейски наблюдения и заключения. Не мога да не дам поне два примера, за да уверя незнаещите за тези й качества:

Дарина Такова на 8 януари 2014 г.

„Снощи истински усетих чара на именния ден. Най-любимият ми приятел на света, Иван разбира се, след дежурните телефонни клишета за здраве, щастие, пари, късмет, изобилие, благоденствие и най-любимото ми – “да сме обичани” рече: “идвайте веднага и да донесете храна”. Аз ще остана в историята с тави, кутии и тарелки, които нося по приятелските трапези. Правя го с голяма радост, но снощи у Иван имаше само две бисквитки в пластмасова подложчица, сирене „Халуми“, за което го овиках, че е гадно, солено и с вкус на пластмаса. Той почти се обиди и заяви, че лично го е купил от селяци в Кипър. Та! С Милето отидохме на празника със седем торби с лакомства. Чарът на този празник наистина е в мистерията кой ще дойде. Нали не се кани. Хареса ми. Винаги има риск, но какво пък! Събира се шарена компания, никой никого не познава, избягва се монотемието, свежо е. Понапихме се, но айде сега! За Иван или всичко, или още повече“.

Дарина Такова на 16 август 2014 г.

„Всъщност, не осъзнаваме колко сме ограничени в града. Снобареем, затънали в планини от обвързаност и зависимости. Какво се случва на село, което в градското ежедневие не можем да си позволим никога. Спим като заклани, наспиваме се бързо, тишината е абсолютна и съвършена. Въздухът кристален. Никакви хора, никакво движение, няма музика, дори чалга. И последният пияница на селото се спомина. Дори няма стока. Никой не гледа животни, селото обезлюдя. За добро или лошо. Само някое петле сутрин проточи шия за дежурното “кукуригу”. Колкото и да е горещо през деня, вкъщи е прохладно, а вечер спим с пижами и юрганчета. Въздухът ухае на трева, билки и полски цветя, на сено и див джоджен. Никакъв грим, грижа за прически и облекло. Имаме си дрипав селски гардероб, който гордо и кокетно разнасяме на горските разходки и вечер, ако решим да мръднем до магазинчето на мегдана. То е единствено, само за продукти от съвсем първа необходимост. Хляб (три пъти седмично), сол, захар, олио, вафли, бира, лимонада и съответните напитки за обичайните старчоци от селото. През зимата, 26 на брой. Вчера например, цяла сутрин радостно и всеотдайно пекох и пържих чушки, тиквички, патладжани, доматен сос с чесън, лютичко и индийско орехче. Нещо, което в София никога не правя, или ако се случи, се събличам чисто гола с шапка за къпане на главата. Притеснявам се да не омириша за вечни времена коса, тяло, дрехи и безценните килими от Персия… Тук, на село, всичко е спонтанно и на воля. Сложила съм корито за слънчева вода на двора. На някой това може нищо да не му говори, но който знае, със сигурност ще го върне към детството. Към носталгията за безгрижно и красиво безвремие…“

(край на поста от 16 август 2014 г.)

И в края на статията ми от 2014 г. написах още следните мисли:

„Какво да добавя след тези два примера – вторият особено ми хареса, когато го четох за пръв път в разгара на лятото. И си помислих, как тази жена, обиколила целия свят и играла по най-известните оперни сцени, заедно с артисти от най-висок ранг, нощувала в най-луксозни хотели и посещавала сигурно ексклузивни заведения от най-висока класа, че не е загубила първичното чувство от щастливото си детство на село и се радва на най-обикновени и елементарни неща от ежедневието. Когато сте чели разкази от Елин Пелин, от Ангел Каралийчев или от Йордан Йовков, не сте ли забелязали подобен стил, разбира се не така „модерен“, както е сега при Дарина Такова, но тя е великолепна разказвачка по натура, изградила стила си също благодарение на наблюденията от многогодишните си пътувания по света, за да синтезира в кратки изречения онова ядро, което се оформя в края на почти всеки неин разказ. Браво Дарина !

Остава днес на 27 декември 2014 г. да пожелая по случай рождения й ден добро здраве и щастие на Дарина Такова, за да продължава по избрания път, по който тя върви сигурно и неотклонно повече от няколко десетилетия и нека да има този необикновен оптимизъм и любов към професията си, към хората – познати и непознати – и не на последно място тази голяма привързаност към родната България. За много години, мила Дарина!“

(край на статията от 2014 г.)

В някои от моите статии помествам после мнения и коментари на мои ФБ-приятили и читатели. Нека видим какво се е получило след статията за Дарина Такова:

(Отзиви след статията от 27 декември 2014 г.):

(след снимките):

(текст снимка 1): Българското сопрано и вокален педагог Дарина Такова, родена на 27 декември 1963 г. в София, днес празнува рожден ден. Тръгнала от родна сцена, спечелила редица певчески конкурси, преминала по различни оперни сцени, за да стигне до върховете, като Ла Скала, Ковънт Гарден, Метрополитен и други. След несполучлива операция прекъсва кариерата си и се отдава на вокална педагогика. В статията по-долу има редица подробности

Boris Dimitrov, Vladimir Rusev, Violina Anguelov und 19 anderen gefällt das.

георги костов – Честит Рожден ден, Дари!

Antonia Brankova – Честита бъди, благословенна бъди!

Maria Dontschew – Zhelaja vi zdrave kasmet i mnogo navreme sbadnati mechti!

Slavil Dimitrov – Честит да е рождения й ден. Познавам я от едно изпълнение на Реквием Моцарт – отдавна, много отдавна, с импресарио Калин (незнамсикойси) и диригент някакъв сърбин (незнамси койси). Аз бях в хора (студент). Тя едва ли ме познава. Но… още я познавам от едно прослушване (или не знам си как го нарече Карталов), ааааааа, сетих се – нарече го “Конкурсът на Пламен Джуров” (цитирам) през януари 2008. Журито беше около 18-20 човека и измежду тях – моя милост (нали с тази capo di gruppo на “врабча” масовките са ни важни). Чухме и хубави, и лоши неща. Естествено моето мнение се разминаваше с това на “големите”. По едно време влезе някаква хала, появиха се вибрации…. Стана приятно. Някакъв простак й каза “Айде, яви се и ти, да покажеш” …. Вместо да лакейства или фамилиарничи, тя тихо каза “Едва ли, защото съм сигурна, че повечето от вас биха гласували против мен”. Е! Аз си отхапах глезена!!! Знаейки коя е, знаейки какво може, и знаейки, също така, че тя не без основание казва това. Обичам този сарказъм – точно този – на границата с откровеността, подплатен с нелъжливата и оправдана арогантност. Последното, което искам да отбележае, че съм много оптимистично настроен, защото се оказва, че живота не е толкова несправедлив. Въпреки необяснимите погроми, които изсипва върху главите ни – има хора, които преборват това. Просто казано – нещо й е отнело възможността да продължи кариерата си (мамка му!!!). Но тя предава знание и опит на другите. И не само – убеждава ги, че има смисъл това, което правят. Малцина предпочитат да видят мечтите си, изпълнени от други. Но – това е всемирната любов. Само избрани хора избират да участват в нея. Благородството не е привилегия на всеки. Много благодаря, че се познаваме поне тук.

Darina Takova.- Наистина, такива като теб оправдават на нищо базирания ми оптимизъм и ме карат да си мисля, че може би това, което правя невинаги е грешно, че общото мнение не винаги е истинното, че власт имащите често не говорят истината. Наздраве! И след още толкова бъдници да си кажем с чиста съвест “добре, че бяхме ние”!

Darina Takova Slavil Dimitrov – Славиле, просълзи ме, наистина…. Благо-Даря ти! Моето пожелание е все повече да ставаме смелите и честните в изказа и действието! Любов и светлина! Това е формулата.. <3 Върна ме в онази сценка! Хахаха! Мда…. Бъди здрав!

(реакция след статията, когато Дарина Такова ми благодари):

Mila Pavlova, Фани Иванова, Божидар Паралчев und 52 anderen gefällt das.

Julia Varbanova – Браво!

Alexandra Mindova – Браво!

Boris Kontohow – Дарина, особено съм радостен, че тази статия намира хубав отзвук между твоите многобройни приятели и почитатели. Вярвай ми, писах я с голямо вдъхновение и желание да покажа какво си постигнала, бях събирал преди години данни за много от твоите изяви, вижда се – по дати и отразени в “Оперен свят”. Никога няма да забравя изявата ти в Мадрид, когато Кралят и Кралицата са били на спектакъла и са ви поздравили лично на сцената. Това не става всеки ден. Искам да споделя, че когато човек не е професионалист (като мен), има друг поглед към света на операта – твърде илюзорен и далеч от “самата кухня” на това изкуство, където често “всичко ври и кипи”. Точно това е обаянието, което ни привлича, защото сме далеч от реалността. Но нали и почти всяка опера е огледало на тази реалност? Желая ти тук още един път ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ! 🙂

Margarita Burlakova – Браво Boris Kontohow, прекрасна статия! Честит рожден ден, здраве, любов и вдъхновение

Kamelia Petrova – Точно написано за една императрица на операта и прекрасна жена! Но и добър ФБ-приятел!

Gavrilo Rabrenovic – ma Darina e’ quasi mia eta’! <3 Übersetzung anzeigen

……………………

(отговор на Дарина Такова сутринта на 28 декември 2014 г.)

Darina Takova

Приятели мои! Няма да се увличам в емоционална логорея, че като ме хване, нали си ме знаете… Но! Всички вие, безбройни вчера, на моя празник, завихрихте ураган от любов, признание и обратна връзка на вдъхновение за мен! Вдъхновение – Вдъхвам Дух, енергията, без която не можем и глава кромид да нарежем. Ох! Нищо не може да се сравни с купона, който всички заедно ми спретнахте. Изтичах набързо на маникюр, разкрасителна терапия и фризьор, които всички мои феи на красотата ми подариха (благодаря на Юлето и MG Beauty Center). Взех аперитив с екс гадже, който ми донесе подарък, вино и картичка, в която ми каза, че ме обича. С Милето хапнахме и пийнахме на обяд в кръчма, след което прекарах часове с вас. Опитах се да отговоря на всички, или поне да дам знак, че съм прочела и благодарила. Често ми писва от Фейсбук и се заканвам да го трия, нямам идея как ще стане. Достатъчен е рожденият ми ден, за да разбера как е изминала поредната година за мен самата. Оценката е следната: Приятелите ми са много, истинските са безценни, любовта е взаимна и най-важното, множат се съмишлениците, хората стават все по-смели в изказ и действие, чудесата започват да се случват и ние заедно ги случваме. Благодаря на Милето, че ме търпи. На учениците ми, че издържат на напора на изискванията ми и вървят успешно напред. На всички, които помагат на дейността ми, граничеща с лудост. На приятелите от армията на Светлината, които ме провокират и карат да мисля и да действам смело. На Вярка, Оги, Вальо Ковачганев, Анастасия, Митко Димитров. На Петя Великова, Борето Контохов, Елена Кръстева, Диляна Димитрова. На Стефан Илчев за прекрасните цветя. На Митко Пашов и Силивия Домусчиева, хората които извадиха от джоба си, за да бъде възможен майсторския клас с Карло, както и на него самия за приятелския жест да дойде и да направим възможно едно истинскo чудо. На момчетата от курса, за доверието. На Естер за уникалния жест да създаде собственоръчно с много сърце и любов сайт на Фонадацията. И на всички онези, които ми пречат, защото това още повече ме стимулира и нахъсва. Благо-Даря!!!!
Светлина и любов за всички, готин купон по празниците!
Аз съм безкрайно щастлива!

Margarita Burlakova (y) – <3 Светлина, любов и вдъхновение и през следващите 365 дни 🙂

Stephen Mark Brown – Ciao carissima Darina! AUGURONI (anche un po’ in ritardo). Spero tutto vada alla grande! Un abbraccio forte 🙂

Darina Takova – Grazie carissimo Stephen! <3

Mila Iskrenova – Честитаааааа! 🙂

Kristina Kabadieva <3

Venezia Yancheva – Невероятна, вдъхновяваща, истинска! Приказни, усмихнати празници и нови вдъхновения!

Dimitar Gadzhev – И от мен на патерици – Честит рожден ден, висшите сили винаги да бъдат с вас, прегръщам Ви и Ви целувам ръка, поздрави от далечна Норвегия.

Ilina Mihaylova – И от нас най-топли пожелания за много усмивки, незабравими мигове и най-вече здраве ! 🙂 <3 🙂

Daniela Diakova – Честит Рожден Ден Дарина! Много любов! 🙂

Boris Kontohow – Дарина, ти си единствена, неповторима, неподражаема, нека Бог ти даде здраве и сили да продължаваш по пътя, по който смело вървиш и увличаш другите след себе си !

Kamelia Ivanova – Честит Рожден Ден! Здраве и любов ! Сбъдвай мечтите си! 🙂

……..

След всичко това аз написах няколко реда на Дарина Такова и й ги изпратих за нейно сведение:

„Накрая моя забележка: Доста се уморих вчера, но спах чудесно, защото се чувствах блажен (като в Славейковия „Островът на блажените) от факта, че задоволих както собствените си амбиции, така и тези на твоите почитатели и приятели. Не е имало до сега такава хубава и спонтанна реакция. Няма какво повече да кажа, освен да си пожелаем през 2015 г. най-после да се запознаем. И да отидем за час в едно заведение да се наприказваме. Стига ни! Прилагам ти всичко това, за да остане в твоя архив, така нищо не се губи, само ние един ден няма да сме тук !“

Борето (28 декември 2014 г., 11.30 часа)

(край на цитатите от 2014 г.)

Какво се случи през изтеклите две години до 2016 г. – 2015 и 2016? Много неща – нови майсторски класове на Дарина Такова, много нейни статии и постинги на стената й по най-различни теми не само от света на операта, много снимки, пословици, вицове, разказчета и размишления, много предложения за вземане на изоставени кучета и котенца, много снимки от вътрешно обзавеждане на жилища, такива от пищни и вкусни госби, за които „й завиждат нейните приятели“, много споделяния от хубавите летни дни, прекарани на село край София. И всичко – в типичния за Дарина Такова лек, но конкретен стил на писане – нещо като разговор, който в момента става, просто думите идват съвсем непосредствено, но винаги точно на мястото си.

Лично за мен най-важното събитие беше това, което като че ли вече предсказах – най-сетне, на 12 май 2015 г. по време на майсторските курсове в НДК, които се провеждаха от певеца и вокален педагог Карло Коломбара от Италия, можах да се срещна, макар и за малко, с Дарина Такова, също и с дъщеря й Мила Михова. Имахме само 5 минути на разположение, тя – както винаги много ангажирана и под напрежение – излезе от залата, като ме забеляза че влизам, аз я последвах и сърдечно се запознахме след 3-годишното виртуално познанство тук във ФБ. Все пак имах чувството, след като тя наново се върна в залата, че много отдавна се знаем и дойдох до извода, че не е важно толкова физическото присъствие, колкото силата на интересите към едно изкуство, в което тя е професионалист, а аз – само любител. Там се запознах бързо и с още една певица, която отдавна ми е ФБ-приятелка – мецосопраното Мариана Пенчева.

През 2015 година в медиите се появиха нови информации за дейността на Дарина Такова, някои от тях съм копирал в моя архив. Ще цитирам само една от тях – особено ми хареса и тя дава нови и последни сведения за работата й:

Да бъдеш Дарина Такова

26 ЮЛИ 2015

Автор: Диана Алексиева

Фотограф: Яна Лозева

Посреща ни в дома си. В началото си мисля, че магията на тази къща идва от голямата тераса или котките, които са завладяли дневната (над 6, не съм сигурна в броя им). Заблудата обаче не продължава дълго. Магьосницата е тя. Дори сега, когато седим на кухненската маса и си говорим, мога да си я представя на голямата сцена. Тя е от онези хора, които са белязани да бъдат звезди. Които не могат да останат незабелязани. Дори да не са сцена. Сигурна съм, че дори да беше станала продавачка в “Плод и зеленчук”, пак всички щяха да говорят за нея. Тя е една от примите на световната оперна сцена. Канена в най-големите театри, обожавана, издигана в култ, в разцвета на кариерата си. И точно тогава, преди 9 години, доктор в Брюксел поставя грешна диагноза и оперира гласните ѝ струни. Събужда се без глас. И с кариера в минало време. Всъщност, Дарина няма как да е в минало време. Големите винаги са ДНЕС.

Дарина Такова в Интервюто:

Винаги съм си представяла, че една оперна прима никога няма да влезе във Фейсбук и да говори за нещата от нашия живот – тези, битовите неща. А ето, че ти го правиш.

Значи си грешала. Но аз съм била и от двете страни. В това изкуство съм от дете и сега съм отново вътре, но съм и някак си отвъд. Защото, за да преодолея тези драми, които ми се случиха и да оставя кариерата си не по мое желание, трябваше да изляза тотално от тази среда и от това изкуство. Трябваше да скъсам с начина на живот, на мислене. За да преодолее някакъв проблем в живота си, човек трябва да застане и да го погледне като страничен наблюдател, което е дивашки трудно, непосилно е. Как се преодолява тогава?

Не може да кажеш: “Аз решавам днес, че ще го сторя и го правя”. Не става от днес за утре. През октомври 2016-та ще станат 10 години, откакто на мен ми се случи тази беда с гласа. Така че всичко, което съм с днешна дата, е процес. Не мога да кажа, че е само плод на мое решение. В момента всичко ми е лесно и животът ми е супер прекрасен, защото аз виждам в друга светлина това, в което съм била. А всички хора на изкуството, особено на нашето, защото то е много сюблимно, живеят в илюзорен свят. Тотален филм. Ти живееш, ти се идентифицираш изцяло с това, което си като артист и с атмосферата, в която живееш като артист. Защото в крайна сметка хората, когато отидат на опера, не трябва да виждат Дарина Такова, която носи шлейф по сцената. Трябва да видят Ан Болейн или Мария Стюарт, или Виолета Валери, или която и да е друга героиня. И влизаш в този свят и не можеш да се върнеш в реалния. И завършваш в него, като непрекъснато се идентифицираш с една илюзорна личност.

Затова, когато гледахме режисьорския дебют на Дъстин Хофман “Квартет”, ние се смяхме, ревахме…Всъщност повече ревахме. Защото по един перфектен начин е пресъздадено как тези хора, огромни артисти в старчески дом, до последен дъх, докато ги положат в гроба, са това, което са били като артисти. 

Даваше ли си сметка за това, за тази илюзия преди 10 години?

Не, не съм си давала сметка. Човек не си дава сметка, когато е там, вътре. Тогава целият живот се върти около него. 

Това не е ли приятно?

Прекрасно е. Но не е добре за близките ти. Защото аз после разбрах как съм задължавала несъзнателно всички да се въртят около мен. На пета. С мен се съобразяваше цялото ми семейство, детето ми, да не говорим за партньорите ми, с които съм била свръх арогантна. 

Как разбра, че ще тръгнеш по този път?

Това не може да не се разбере. Гена Димитрова, която аз обожавам, казваше: “Шило в торба не стои”. Това е отпечатък. Раждаш се и си белязан. То за всеки важи, но за нас е по-специално. Когато бях на 4-5 години тръгнах на детска забавачка и учителката казваше на нашите: “Това дете има гласче като камбанка, но е много срамежливо”. След това в началното училище, в хора, винаги се чува, когато някое дете интонира добре. Тогава ми дадоха соло, за което сега си давам сметка, че е бил първият ми триумф. Цялото хорче пееше “Мой малък принце, заспи” и аз припявах като един ангел. След това публиката се втурна да ме търси зад сцената. Няма да забравя учителят ни по рисуване как викаше: “Къде е това дете? Моцартче! Малък ангел!”. И беше страхотно! Другата година пак ме избраха да пея соло, но тогава вече бях навлязла в пубертета и гласът ми не беше същият. Но тогава учителката ми извика нашите и каза: “Обърнете внимание на детето, защото има злато в гърлото си.” Не може да остане незабелязано. Както е при Мила (дъщерята на Дарина) – няма година откакто се е родила, в която не се опитваше да тананика. И така. Започнах много отрано да свиря на пиано и да уча солфеж. Защото не познавах нотите и това ме парализираше в училище. После музикално училище и Консерваторията. Всъщност три години не ме приемаха в Консерваторията. Аз сега кокетирам с този парадокс, но тогава беше друго нивото, трябваше да си изчакаш времето да те приемат. В момента, в който ме приеха, разбрах, че съм бременна с Мила, така че първата и почти втората година минаха под знака на майчинството. След което, сякаш изведнъж, вече нямаше какво да ме спре. Иначе аз не принадлежа на музикантско семейство. Татко не знаеше какво точно правя и не знаеше къде се намира музикалното училище. В нас нямахме пиано и ходех да се упражнявам в читалището. И не в някаква малка уютна стаичка, а в концертната зала – тъмна, сумрачна и страшна за едно дете. И си спомням едно черно раздрънкано пиано, което ние си отключвахме с едни ключенца и свирехме с часове. Спомням си, че понякога беше толкова студено, че свирехме с ръкавици. Родителите ми бяха семпли, но прекрасни хора и може би защото не са ме смазвали с амбициите си, а ме оставиха да вирея и да се развивам в свобода, станах това, което съм сега. Обградиха ме с много любов. И с вярата, че аз трябва да се занимавам точно с това. А днешните деца имат абсолютно всичко. 

Повече от всичко.

Мила си пожелаваше дядо Мраз да й донесе чук, за да си счупи пианото. А нашето поколение,  поколението на 50-те, 60-те, 70-те остана да живее с много мечти, защото много неща бяха красива мечта за нас тогава. 

И това поколение всъщност сбъдва мечтите си през децата.

Да, ето Мила имаше пиано и всякакви условия. Слава богу, тя се развива. Но аз не се оплаквам от детството си. Моят живот е определен, реализиран, преминал в музиката. При мен всичко беше сякаш на поднос. И до ден днешен, когато вече съм преживявала нелеки моменти, имам чувството, че съм носена на ангелски крила. Все едно някой те довежда до ръба на нещо, което трябва да преживееш, след което те спасява. И така се научаваш, че като преживяваш нещо, независимо какво е, то може да бъде и лошо и хубаво. Това е въпрос на ментална нагласа. 

В онзи октомври имаше ли предчувствие, че нещо ще се случи с гласа ти?

Никога. И то не се е случило нищо с гласа ми. Оказа се, че тази грандиозна лекарска грешка наистина е била грандиозна. Диагнозата – възли на струните, е била тотална грешка.

Как се стигна до тази грешна диагноза?

Тогава се намирах в Белгия и преживях тежък грип. Всеки един от театрите по света работи с определен доктор, което означава голямо доверие към него. Тоест, театърът изпраща всичките си артисти там. И ме пратиха при този доктор. Сложи ми диагноза и ме оперира, като ме увери, че има уникална апаратура лазер. После се оказа, че с лазер не се пипа певчески глас. Както и че това е било обикновена гласова умора. Предната година бях изкарала хепатит А, който е отслабил организма ми, следван от тежък сезон, в който 7 месеца не се прибрах в България. И съм имала обикновена гласова умора, което в никакъв случай не е било за операция. Този лекар е трябвало да ме посъветва да си почина, да пия витамини, да си помълча… Да кажем, че е видял отток или някакво отпускане на гласните струни, но в никакъв случай това не са били възли за опериране, което сега ще направи така, че да спечеля делото срещу него. Но когато разбрах, че всичко е грешно – от диагнозата до операцията – разбрах, че така е трябвало да стане.

Как разбра, че няма да можеш да пееш повече?

Не само да пея, аз не можех години наред да говоря. Оказа се, че всеки втори колега го е преживял това с умората, но не казва. Ето защо аз искам да се говори. Защото ако се говореше, щях да съм чувала. И самият лекар тогава ми препоръча: “Не трябва да казваш на никого, нито дори на импресариото си!” И ти изпадаш в някаква паника, в стрес. А ако между нас се говореше, щях да знам, че голям певец в разцвет на кариерата си ходи само на три места на доктор – в Берлин, в Лион и в Ню Йорк. Че не ходи при всеки. Абсурдността на това, което се случи, всъщност ми помогна да го приема. И това беше голямата крачка, която направих. Ако не приемеш това, което ти се случва, ти си мъртъв. Да, май нямаш много избор. Или премисляш и продължаваш, или зацикляш.

Много хора съсипват живота си, защото не могат да приемат много по-елементарни неща. Например: “Аз съм неуспешен човек, защото нямам добро семейство или защото баща ми ни е изоставил, или защото някой не ми е дал шанс в професионалната кариера”. Всеки момент на търсене на вина във външни фактори е огромна грешка. Тогава започваш да живееш като жертва и си изгубен.

Имаше ли и ти такъв период?

Естествено, че имах. Но не разреших това да стане поведение или начин на живот. Разбира се, че се питах: “Как може това да се случи точно на мен!? На най-слънчевия човек в тази професия, който винаги радостно се е трудил!?” Защото имам колеги със страхотна кариера, но това не им носи удовлетворение. Познавам такива, които са на антидепресанти; познавам такива, които до края на кариерата си остават неуверени; познавам такива, които треперят зад кулисите и непрекъснато са в стрес дали са така, както би трябвало да бъде. Докато при мен беше една радост, едно щастие, едно шампанско… Нито за миг не изоставих личния си живот. Винаги бях в центъра на вниманието, имах признанието на публиката, на критиката, бях търсена от театрите… По моя мярка се правиха спектакли и режисьорски концепции, всички ме обичаха, дори с типично хашлашки мои прояви, като да си уча ролята за 12 дни и да отида на репетиции, гледайки си нотите. Не ми се разсърдиха, защото бяха сигурни в крайния резултат. И като се обърна назад, аз няма за какво да съжалявам.

Не съм пропуснала нищо, а и не съм сложила черта. Сега ако реша, мога да започна да пея.  И това ще е мое решение.

Би ли го направила наистина?

Мисля го. От тази година все по-често и по-често. Още имам лека психосоматика. Когато някой ми предложи нещо, получавам леко мравучкане и ме избива лека пот, което означава, че още имам надълбоко някаква несигурност. Но минаха години, тъканта регенерира… Вече е мое решение какво ще направя. Дори да не се реша, няма за какво да съжалявам. Защото за тези 20 години аз направих и страхотна национална кариера, защото много малко мои колеги могат да се похвалят с такава. Още от студентските години ме взеха на щат в Софийска опера, пеех в Русе, Стара Загора, във Варна, в НДК, в зала България. Тогава още имаше големи диригенти, големи събития. Мисля си, дали ако сега има голям талант, той ще бъде подкрепен, както тогава бях аз. Цялата ми формация е била от България. Всичко, с което тръгнах оттук, е научено в България. И веднага ме накара да заявя себе си по света. Никога не съм пяла в малки оперни театри, веднага имах големи сцени. Никога не съм пяла втори роли или втори състави, само два пъти и то на две много големи диви – на Мариела Девия и на Рене Флеминг. Имах всички най-големи роли, за които всяка певица си мечтае, когато ляга вечер. И то най-прекрасните! За истинска примадона! Аз ги изпях. Сякаш при мен нещата се случиха бързо. И трябваше да преодолея това, което ми се е случило, също така бързо, без да стоя вкъщи и да гледам в една точка. И докато тогава, когато съм пеела, изразявах себе си, сега това, което правя, ще бъде обществено значимо. 

Как се постига такъв катарзис?

Всеки си има своята пътека. Аз имах тежки години, в които, като усетих, че не мога да се справя сама, изчетох много литература, изкарах курсове по Норбеков, ходих на психотерапевт (въпреки, че ходенето при него не беше породено от пеенето, а от една моя неблагоприятна романтична връзка).

Какво се оказва – че една връзка може да ни събори за по-дълго, отколкото нещо много по-важно?

Оказва се, че върхът на айсберга е нещо, което ти се случва в личен план. Естествено сега, като е минало, изядено и смляно, то изглежда смешно. Но и тогава терапевтът винаги въртеше около проблема с пеенето, обаче аз сякаш не ги чувах тия въпроси. След това ходих на много духовни практики, курсове и какво ли не. Години наред. На една от тези практики учителят ни караше да се представяме. При това представяне ми зададе един много интересен въпрос: “Можеш ли да благодариш на това, което отне гласа и кариерата ти – на този факт или на този човек, или на този момент?” И аз се вцепених и разбрах, че не мога да простя, не съм готова. Но днес, стоейки пред теб, мога да кажа, че съм благодарна на това, което ми се случи.

Животът ми днес е много по интересен, по-многопластов, аз съм много по-значима за самата себе си. Това вече съм самата аз. Излязла съм от тези илюзорни, непрактични светове. Но не съм се отказала от егото си, както проповядват някои съвременни духовни учители. Защо трябва да се отказваме от егото си? Голямата кариера е женена за егото. Егото е материалната проява на нашата духовна същност. Какъв си ти без его? Ти си без физиономия. Ние не сме от тези, които стоят по пещери и била. Най-важното нещо е да влезем в действие, в което да бъдем полезни, но не само за себе си. Сега аз се чувствам много силна, но вече не казвам, че няма какво да ме уплаши. И аз вече имам страхове, които са свързани с материално оцеляване, с моето здраве, с моя живот, с живота на детето ми, на близките ми приятели и така нататък. Но моята цел е тези страхове да бъдат сведени до нула. Защото да имаш страхове, означава да нямаш вяра в живота. 

Ти си живяла дълго време без страх?

Да, и се чувствах дълго време като властелин на света. Но в един момент всичко ми беше отнето. Сякаш нищо не остана от това, което имах. И това е формулата, това е рецептата, която ме спаси. Иначе щях да се срина. Изчезна бляскавият ми живот, пътуванията ми, изчезнаха неограничените ми финансови възможности. Те изведнъж се сринаха. И тъй като, въпреки че много по-мъдри хора ме съветваха да спестявам парите си, аз живях по начин, по който в един момент се оказах без стотинка. Без една стотинка. Но не съжалявам. Защото някои хора имат милиони, а живеят като скотове. Само се чуди как да спести данъци, в коя държава да живее, че да му е по-евтино, как да износи едни обувки, за да не се охарчи. 

И не спи по-спокойно от теб.

Със сигурност. Пък и всичко беше толкова великолепно. Можеш да правиш каквото си искаш, можеш да задоволяваш всичките си капризи, да се качиш на самолета, да го изпуснеш ако искаш, да си купиш каквото си искаш. Всеки ден ако не се върнех с торби, торби, торби, значи не бях аз. Но се оказа, че зная какво е 2 и 200. Трябваше много бързо да се трансформирам и чисто професионално. Започнах да преподавам вкъщи. След това усетих, че това ми е тясно и трябва да се разширявам. И основах фондацията си. После ми се стори логично, когато обявиха конкурс за директор на софийската опера, да се явя. Толкова млада, с име, с постижения и контакти по света, с лидерски качества, страст и вдъхновение в нещата, които върша, мислех, че съм подходяща. Оказа се, че е било наивно. Но това кандидатстване ми позволи да разбера какво се случва тук. Защото аз се върнах в България с розови очила – един артист, който не вижда реалистично. И този конкурс за директорство ми помогна да прозра много неща. Пак бързо и компактно се случи. За два месеца разбрах какво е България. Статуквото, обществото, веригите, връзките, взаимоотношенията… Докато съм правила своята кариера по света, нещата тук са се развивали по друг начин и те не са част от мен, и аз не съм част от тях. 

С какво се занимава фондацията ти?

С обучение и подпомагане на млади творци. Тя е европейска академия и все повече и повече разширява региона си. Самата аз правя майсторски класове и каня големи звезди, страхотни учители, да преподават.

Може да прозвучи лаишко, но различават ли се, да кажем, славянските гласове, от другите?

Казват, че такива тембри, гласове, които се раждат тук, никъде няма. Територии ли, климат ли, какво е, не мога да кажа. Но навсякъде има добри гласове. Румънците имат много добра школа. На турците в момента е държавна политика да вдигнат операта на крака и вървят нагоре. Грузинците са с едни от най-големите гласове в момента. А ние имаме жесток вакуум, дупка. Пак се раждат гласове, но пробойната става в мотивацията, в обучението на тези хора. Едно време имаше битка за местата в Консерваторията. Сега не е така. Сега в инструменталния отдел има нулеви години за инструменти. В София например има един-единствен човек – Байо Баев, който свири на туба. Него го разчекват между всички оркестри. В един момент ще стане така, че в оркестрите няма да има кой да свири.

Така е във всяка интелектуална сфера.

Нямат мотивация хората, нямат реализация. Влизат с ентусиазъм, закъсват на втората, третата година, едвам изкласват. Нямат средства да специализират и тръгват да се лутат. Когато дойдат при мен, първо ги питам: “С кого си учил?” И почва една обиколка по телефонния указател на едни и същи професори. Вече почти не взимам хора от Консерваторията, защото имах катастрофални случаи. Две момичета, които са били при един и същи професор. И този професор е за музикална полиция. Той трябва да лежи в тъмница. И това е жена. Едното момиче е взето от минус нула като качества, защото трябвало да си попълнят бройката и след това 4-5 години я мачкат, създават й комплекс за некадърност, все едно за нищо не става. Ама тогава защо са я взели!? С нея преминахме през огън и вода. Първо, да му излекуваш душата на това момиче, после да работиш за другото. И чак след пет години изведнъж тя не само извади интересен глас, ами отиде в Швейцария, където я приеха в оперно студио в Люцерн. И това е едно от най-големите ми постижения. А аз я взех само, защото е дъщеря на моя много близка приятелка. Защото зная какво е да бъдеш в тази професия. И когато видя някой глетав в главата, аз не толерирам това поведение. Аз не съм ти майка и няма да ти бърша лигите. Ще провокирам в теб характер, който е необходим за тази професия. Ако го нямаш, значи тази професия не е за теб. Има хиляди други неща, които можеш  да правиш. Може да бъдеш безотговорен – стой зад някое гише, гледай тъпо и не носи отговорност.

И с дъщеря си ли си толкова строга?

С Мила съм най-строга. Тя дава непрекъснати резултати, но на нея й е най-трудно, защото да тръгнеш по пътя на успелия си родител в повечето случаи е катастрофално. Мила няма комплекси.

А ако нямаше талант, а само желание, пак ли щеше да я подкрепяш?

Ако беше посредствена, нямаше да я толерирам. Винаги съм била малко по-гадничка към нея, отколкото трябва. Но това калява и Мила добре се справя. Малко е ленива, но от друга страна не мога да искам тя да е като мен. Тя е друг характер, друга емоционалност, други ритми. 

Това, което се случи с кариерата ти, сближи ли ви?

Не само ни сближи. Това, което се случи, е да ме събере с детето ми. Тогава аз се върнах в тази къща и оттогава датира нашето съжителство. Аз тръгнах съвсем млада да работя навън. Майка и татко се грижеха за нея. Петък, събота, неделя, когато си бях тук се виждахме, защото в другите дни тя живееше при мама и татко заради училището. И ако това се е случило, за да бъдем заедно, аз ще съм много благодарна, защото това дете все беше на някаква редичка, което е отвратително. Едно от гадните неща на тази професия е, че всичко беше съобразено с мен – мама, татко, детето. Спомням си, тя беше на 3-4 годинки, супер болна, с 40 градуса температура, със зачервени бузки и аз влизам в стаята на малкото ми болно детенце, а то поглежда към мен и ми маха с ръка да изляза, за да не се заразя. Ето, това никога няма да забравя.

И когато се събрахме да живеем заедно, се оказа, че имаме страшни дупки за запълване. Ние се запознахме тук, в тази къща. И имаше период, в който не ни беше лесно, но сега си живеем прекрасно. Заедно сме във фондацията, аз съм майка, учител, съквартирант, приятел. Двете сме голяма сила. Дори мисля, че вече е дошъл моментът, в който е време да се разделим. Чисто физически.

(край на статията-интервю)

От много отдавна не съм чел такава проникновена изповед – образец за споделяне на най-съкровените неща, които един човек на изкуството може да преживее – от върховете на Олимп само за броени дни да пропадне в низините му и все пак да не загуби надеждата за живот, да не вземе някакво прибързано решение, с което да сложи край на тази житейска трагедия. Това високо издига Дарина Такова в очите ми – нейната безпримерна позитивна философия, която й позволява от най-трудните и безперспективни ситуации да изгради нови хоризонти в бъдещето си. А това отношение към дъщеря й Мила преди и сега показва колко трудно е една успяла оперна певица да съчетае двете дейности – големи успехи с голямата отговорност на една майка, която не иска детето й да бъде далеч от нея. Може би тази ситуация с гласа й е допринесла сега така хубаво да се развива техния взаимен живот и сходни интереси в областта на музикалното изкуство.

Изобщо, цялата статия-интервю дава повод за много интересни и дълбоки размисли.

На днешния ден през 2016 г. написах следните думи:

„С какво друго мога да завърша днешната си статия, освен с факта, че точно на днешния си рожден ден Дарина Такова получава особено важен подарък, който ще я задоволи напълно – БНТ излъчва днес по обед и късно вечерта две предавания, които ще могат да се гледат от стотици хиляди (може и милиони) зрители. Ето информация за това:

ПЪТЯТ НА МЕЧТАТА

БНТ 2 на 27 декември от 12.45 часа
БНТ Свят 27 декември от 23.25 часа

АТЕЛИЕ: “ПЪТЯТ НА МЕЧТАТА” ни среща с мечтите на световно известната прима в оперното изкуство – Дарина Такова, и нейната дъщеря – Мила Михова.

Дарина и Мила са пример за хармонични и свободни взаимоотношения между майка и дъщеря. Tе са и прекрасен творчески тандем в работатa в своята фондация “Дарина Такова”.

В ПЪТЯТ НА МЕЧТАТА ние надникваме зад кулисите на организираният от Дарина и Мила – Международен Уъркшоп върху операта “Дон Карлос” от Джузепе Верди. В него участват световно известните Лучана Д’Интино и Роберто Скандиуци. “Ние няма какво да съграждаме в българското оперно изкуство, ние трябва да го съхраним такова каквото е. Защото българските изпълнители са прочути по цял свят със своя талант и професионализъм.”, казва Дарина по повод събитието.

Екипът на АТЕЛИЕ влиза и в ателието на Дарина Такова, където тя преподава оперно пеене на млади таланти, както и буквално в кухнята на двете певици, където те се забавляват с готвене и сладки приказки.

“ПЪТЯТ НА МЕЧТАТА” е откровена изповед на майка и дъщеря; на успял професионалист и творец и на талантлив млад изпълнител, изповед на две души които с таланта си се борят за красотата в нашия свят.

Участват:
Дарина Такова
Мила Михова

сценарист и режисьор: Петър Вълчев
монтаж: Невелин Вълчев
оператор: Петър Вълчев
звук: Тони Ценов, Виолета Ангелов
звукова постпродукция: Веселин Зографов
продуцент: Светлана Божилова

(край на цитата)

От редицата публикации, които се появиха в медиите през 2016 година съм избрал две, които допълват картината за тази голяма българска артистка. Цитирам ги:

Българско Национално Радио

Дарина Такова: Благодаря за всичко, което ми е дадено да преживея

публикувано на 18.07.2016 г.

Автор: Вида Пиронкова

Дарина Такова е една от най-известните ни оперни звезди. Завършва Консерваторията в класа на проф. Мила Дюлгерова и проф. Мати Пинкас. До 1989 г. е солистка на Софийската опера.

Интервю с Дарина Такова

Ария на Царицата на нощта из „Вълшебната флейта” от Моцарт

Ария на Джилда из оп. „Риголето” от Джузепе Верди

Ария на Семирамида от 1 д. на едноименната опера от Джоакино Росини

Печели конкурси като „Луиза Тоди“ в Лисабон, Международния конкурс за млади оперни певци в София, „Франсиско Виняс“ в Барселона, „Тоти дал Монте“ в Тревизо. След 1992 г. започва голямата ѝ международна кариера. Дебютира в Миланската Скала през 1998 г. като Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт с диригент Рикардо Мути.

Следват покани от почти всички големи оперни театри в Италия, ролите ѝ непрестанно се увеличават, а сред тях са Лучия ди Ламермур (от едноименната опера на Доницети) и Виолета (главната героиня в „Травиата“ на Верди). Много са участията ѝ на оперните фестивали, като особено място заема този в Пезаро – родният град на Росини. Пее и на Арена ди Верона, на Бароковия фестивал в Инсбрук. Гостува в Ковънт Гардън, Лондон, в „Златното петле“ на Римски-Корсаков, в Метрополитън опера, Ню Йорк във „Фауст“ на Гуно, Карнеги Хол, Ла Скала в Милано, Римската опера, оперните театри на Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триест, Неапол, Венеция, Парма. Фестивалите в Пезаро, Бергамо, Арена ди Верона. Концертните зали на Санта Чечилия, Концертгебау в Амстердам, както и по големите сцени на Париж, Мюнхен, Берлин, Мадрид. Работи с най-великите диригенти като Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Зубин Мета, Уго Де Ана и големия оперен режисьор Франко Дзефирели. Има многобройни филмирани записи и копродукции от спектакли с участието на Дарина Такова. От 2007 г. оперната ни прима започва да преподава и учредява фондация, носеща нейното име, която подпомага развитието на млади оперни артисти. Организира майсторски класове и кани световноизвестни оперни певци, сред които Карло Коломбара, Роберто Скандиуци, Лучана Д`Интино.

За дейността на своята фондация „Дарина Такова“ и целите, които си е поставила като неин създател и основен двигател, ни разказва самата Дарина Такова:

„Имам много интересни идеи и проекти. Реализация на тези проекти. Непрекъснато се разширява това, което искаме и това, което правим. Вече не е само занимание или работа, а е мисия – да създам нова оперна, певческа генерация у нас, тъй като операта и оперните певци са нещо много важно за България. Операта е елитно изкуство. Не можем да искаме да има масова подкрепа, но е нещо, което изначално имаме. През годините малко го поизгубихме и затова ще направя всичко, което зависи от мен, за да продължим да имаме този блясък и имидж по отношение на операта в световен аспект. Операта е за страстни почитатели и подготвена публика. За да станеш неин последовател, трябва да я познаваш. Започва се внимателно от детска възраст. Защото или се отвращаваш или се влюбваш за цял живот в нея. Затова трябва да се поддържа високо ниво на изява. По този начин се възпитават и младите, и публиката, и случайно изкушените зрители. Ние, поколението на 60-те и 70-те, имахме много задълбочено обучение по пеене и история на музиката. Моята първа среща с операта беше много смешна, защото ни заведоха от училище на „Вълшебната флейта“. След това, ролята на Царицата на нощта ми направи кариера. Факт. Моите професионални стъпки започнаха с тази роля през 1988-ма и тя беше трамплинът за всичко, което ми се случи впоследствие“.

За покорените големи оперни сцени, за градацията по пътя на една звезда към върховете, продължава да ни говори Дарина:

„Не става изведнъж, защото ако попаднеш внезапно на една такава голяма сцена, ще получиш директно инфаркт. Има градация. Както „La Scala”, което означава „стълба“, наистина е това – изкачване. За да стигнеш до Метрополитен, трябва да си извървял един дълъг път и вече да имаш определени театри и ниво на изява. Нищо не е случайно. И когато се озовеш на една такава сцена – ти си подготвен. Не е „бум“ от небесата. Пях Травиата на Арена ди Верона и всички колеги ми казваха: „Внимавай да не се изплашиш. Не повдигай очи нагоре, не гледай.“ Наистина се чувстваш толкова малък и уплашен в това монументално пространство, особено когато цялата публика от двайсет хиляди души запалват традиционно свещички на арената и попадаш в един космически, приказен свят. Там не се уплаших.Особено състояние преживях в Метрополитен. Попадаш в едно гигантско затворено пространство. В един много голям театър. Единствено тогава си казах: „Трябва да запълня с гласа си и с присъствието си това пространство.“ Направих го с „Фауст“ на Гуно, през 2006-а. Имам много щастлива и радостна кариера. Любимият ми театър обаче е Ковънт Гардън. Когато започваше интерлюдията на „Травиата“ и аз бях вече на сцената се разплаках, защото си казах: „Уау… Къде попаднах? До къде стигнах! Благодаря за всичко, което ми е дадено да преживея“.

„Мога да кажа, че попаднах в златните години на операта“ – продължава певицата. – „Аз се оттеглих от активната си кариера точно през 2006-та. Това е последната година на „златния“ период на операта, която сега е в пълна криза. За сравнение, това, което беше особено в Италия е тотална разруха. Виждам я в дълбокото огорчение на колегите си от това, което се случва. Затваряне на театри, анулиране на цели заглавия, проблеми със заплащането. Колкото и да сме хора на изкуството, заплащането върви паралелно с нашето изграждане като артисти. Защото, чисто финансовата страна е огледалото на нивото, до което ние достигаме. А ние работим от деца. Когато един музикант започва да свири и пее, това е един цял посветен живот. Фондация „Дарина Такова“ е на мое име, за да бъде разпознаваема в интернационален план. За догодина съм планирала цял оперен спектакъл – „Травиата“, с мой майсторски клас и режисиран от много голям творец“.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР от 2016 г.:

https://www.bnr.bg/post/100716456

Портал „Долап.бг“

17 декември 2016 г.

Фондация „Дарина Такова“ представя МАТРЬОШКА

На 7 декември от 19.00 часа на сцената на Държавния куклен театър в Стара Загора ще гостува Фондация „Дарина Такова“ със своята приказна продукция МАТРЬОШКА.
Заглавието е тясно свързано със сюжетната фабула на проекта. Момичета и момчета, от най-малките до най-големите, се събират в едно. Това, което ги обединява са музиката, ентусиазма и отдадеността, които посвещават на своето трудно призвание. В спектакъла са вплетени приказни сюжети от руския фолклор, поемите на Пушкин и омагьосващата музика на великите руски композитори Глинка, Римски-Корсаков, Рахманинов, Чайковски. Чрез ефекта на визуалните прожекции, момичетата и момчетата дават живот на вълшебни картини, а приказките, разказани от актрисата Биляна Петринска, спояват всичко в един цялостен магичен спектакъл, подходящ за публика от всички възрасти.

В концерта-спектакъл участват: Александрина Стоянова, Румяна Костова, Петя Петрова, Весела Янева, Яни Николов, Емил Павлов, Стефани Кръстева, Мила Михова, Атанас Младенов, Аделина Галова, Гонце Богоромова. Съпровод на пиано Милен Станев. Мапинг и визуална среда Владислав Илиев. Със специалното участие на актрисата Биляна Петринска.

Вярна на мисията си Фондация „Дарина Такова“ подпомага младите изпълнители да работят съвместно с майстори не само в оперното пеене, а и във всички сфери на сценичните изкуства.

(край на цитата)

Но може би най-голямо впечатление през изтичащата 2016 г. ми направи една обширна статия в Портал „Гласове“, където Дарина Такова описва „Първата част от живота си“ – едно великолепно споделяне на най-съкровени спомени и интимни моменти от детската възраст до периода, в който тя вече е зряла и наложила се по световните сцени артистка. Четох тази статия-интервю с голямо внимание и я предлагам на моите приятели и читатели. Които от тях още не са се запознали с нея, няма да бъдат излъгани. Поради големия обем – около 9 страници, няма да я цитирам тук, но давам адреса на линка, на който може да се прочете в Интернет:

http://www.glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/darina-takova-kogato-imash-dyavola-na-gyrba-si-kakvoto-i-da-pravish-shte-se-sluchi-tova-koeto-ti-e-pisano

Нека днес на 27 декември 2016 г. пожелаем на Дарина Такова всичко най-хубаво за рождения й ден и дано онова, което е запланувала за бъдещето, да стане действителност. Силната й воля и непреклонен характер положително ще й позволят наново да изкачи върховете на Олимп, макар и по други пътища. Както знаем, Монт Еверест може да се покори по най-различни начини!

(край на статията през 2016 г.)

През 2017 г. добавих следните информации:

Дарина Такова продължава да бъде все така активна по всички линии. За мен лично беше хубаво преживяване срещата ни – макар и за броени минути – в софийската зала „България“ на 9 май 2017 г. преди концерта на Софийската филхармония и Симфоничният оркестър на Българското Радио, които изпълниха „Военен реквием“ от Бенджамин Бритън със солисти, между които и Александрина Пендачанска, с която се запознах след концерта. Дарина Такова беше на същия концерт и се срещнахме „на живо“ за втори път след 2014 г., когато се запознахме в София.

Второто нещо, което непременно трябва да добавя днес е факта, че през януари 2017 г. бяха публикувани в портал „Гласове“ останалите две части от голямото интервю, което Дарина Такова даде на журналистката Милена Нейова – две великолепни истории за живота й, които заедно с първата част от началото на декември 2016 г. са нищо друго освен една възторжена новела в чест на чудесната певица и човек Дарина Такова. Нищо друго да не знаем за нея, тези три части са един документ за богатия и пълен с превратности живот на голямата актриса. При това са дадени и редица снимки от живота на семейството и родителите й, както и прекрасни снимки от нейни изяви по целия свят. За мен до сега тази публикация си остава като пример за едно идеално описание на един човек, отдаден изцяло на изкуството. Браво, браво!

Годината 2018 г. ми донесе нова среща с Дарина Такова: при моето гостуване в София през май се срещнахме с нея при изявата на Русенската опера с „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в сградата на Софийската опера, после бяхме на малка вечеря със солисти и приятели недалеч от оперния театър.

Дарина Такова има нови дейности като вокален педагог, тя кандидатства за втори път за поста директор на Софийската опера, но за съжаление нито тя, нито другият кандидат – диригентът Славил Димитров бяха в състояние да заменят стария директор Пламен Карталов, който остава на този пост и през следващия мандат.

Както стана дума на много места в тази статия, Дарина Такова има дъщеря – Мила Михова, която успешно върви по стъпките на майка си. За нея няма да пиша днес, но искам да цитирам в края на тази обзорна статия за Дарина Такова едно интервю с двете певици, което е отразено в българска медия през 2021 г. Цитирам:

Портал „Булевард България“

8 август 2021 г.

Непобедим женски отбор: Мила Михова и Дарина Такова

Дарина Такова е една от големите звезди на българската и световната оперна музика, а Мила е най-добрият ѝ ученик. Кариерата на Такова е прекъсната от грешен избор на лекар и неуспешна операция. Събитие, сравнимо със свободно падане от високо, но и близка среща с дъщеря ѝ Мила.

За Мила няма съмнения, че животът ѝ е музиката и тя я кани да се настани в него, само че си оставя място и за други занимания – като например писане. Определя себе си като истински независим артист, който има своя творчески флирт със съвременната класическа музика.

Майка и дъщеря, учител и ученик, химията между тези две жени е много интересна.

Какво е да си майка на Мила Михова? Всички интервютa започват обратно, с въпроса какво е да си дъщеря на Дарина Такова.

Дарина: Гордост, на първо място гордост. Чувство за удовлетворение и изпълнен дълг, задача, послание.

Може ли да се каже, че сте отбор?

Мила: Да, ние сме непобедим отбор в много смисли и отношения, защото не сме само майка и дъщеря, ние сме учител и ученик, ментор и млад артист, тръгнал по пътя на най-голямото си вдъхновение – майка си.

Разменяте ли тези роли на учител и ученик – Дарина да е ученик?

Дарина: О, да. В повечето случаи, особено в житейски ситуации, които са свързани с дипломация, обратно поведение – аз съм експанзивна, а Мила е много дипломатична. Много често се оказваме в ситуация на размяна на ролите – и Mила става “голямата”, а аз “малката”.

Тази дарба на Мила за писане, откъде е?

Дарина: Просто талант…

Мила: …имам друга теория – когато майка ми се прибра в България след толкова дълга престижна, луксозна кариера по света и преоткри социалните медии, аз установих, че талантът за писане го имам от нея. Защото тя също пише много хубаво. Много красиво може да опише дори нещо, което си е купила или е сготвила.

А чувството за хумор възпитава ли се?

Дарина: Не, раждаш се с него. За мен е голяма драма да ти липсва чувство за хумор.

Мила: Факт е обаче, че като имаш едно качествено натрупване на информация и култура, ставаш по-бърз и по-сензитивен. Можеш да оцениш нещо като смешно дори в ситуация, в която никой друг не би го забелязал. Това е рефлекс, който се възпитава. На мен много често ми казват “Добре, де, Мила, как може да намериш хумора в нещо на улицата, което е толкова банално и ежедневно”. Просто аз съм с отворени сензори за това. Не знам дали от малка съм била такава. Може би съм била смешно дете?

Дарина: Да, но това се разви във времето. Хуморът е свързан с интелекта. Човек задължително трябва да е интелигентен и след това да има чувство за автоирония. Това е много важно и много трудно – да можеш да се смееш със себе си и над себе си.

Вие сте популярни с вашите женски сбирки, на които събирате успешни жени – там смеете ли се?

Дарина: Страшно много.

И защо се събирате само жени?

Дарина: Често се замислям и аз, но май установихме, че мъжете развалят компанията. Канили сме и мъже – ние обичаме мъжете! – но може би сме в период, в който ни е много необходим този обмен на женска енергия.

Мила: Мисля, че всичко започна, когато разбрахме, че маите са предрекли края на света. И двете имаме духовни и езотерични търсения и много от учителите, с които се срещахме, ни казваха, че за да може да се запази колективно спокойствие на фона на общия стрес, много е важно женската енергия да се задържи в сила и в единство. Защото жените сме на тази земя, за да продължаваме съществуването на нашия вид. Ние сме по-устойчиви на вибрационни промени на планетата и колкото повече се събираме, толкова по-добре се получава тази колективност и завихряне на енергията на устойчивостта.

Тоест, тези женски сбирки са форма на терапия за вас самите?

Дарина: Преди години тя започна като форма на терапия, защото ние имахме духовни търсения, желание за самоусъвършенстване – и не толкова за намиране на самия себе, а за баланс, за намиране на център, на обогатяване. И понеже у нас имаме един много голям хол, започнахме да правим женски сбирки. Първо – с медитация, с някаква лекция, обмен, много разговори. И след това възнасяне идваше “заземяването”. Всеки приготвяше по нещо и започваше яденето и пиенето. Това стана много притегателен център, в който хората нямаха търпение да дойдат, за да поемат малка доза духовна храна, след което… (смее се) голяма доза реална храна.

Ние имаме тази голяма общност от страхотни приятелки – жени, в които има много естетика, много таланти, много домашен уют, отношение към интериор, дизайн и кулинария.

Тези сбирки са нещо, което пренасяте от живота в Европа, или не?

Дарина: Мисля, че е нещо, което носиш. Не мога да науча една жена, която заявява “аз не мога да готвя” – едва ли не кокетирайки с това, или някой, за когото храната е само бензина в автомобила – че това е уникално изкуство, уникална енергия. Ето нещо, за което съм много щастлива, че го предадох на Мила, че я научих и тя ме надминава. Мила се развива на много нива, тя е мулти талант.

Вашият филм е “Яж, моли се и обичай”.

Мила: Всъщност си права, защото целият процес на търсене на женска сила и център минава през освобождаване от егото. Късане на връзката и зависимостта от материалното. И третото е – да възприемаш всеки около себе си за учител. Това е много сложна хватка, защото на моменти можеш да си кажеш “добре, как е възможно от този човек да науча каквото и да било?”. Пълно е с такива хора в ежедневието. Но в следващия момент виждаш реакцията му спрямо някаква житейска ситуация и си казваш “Ето това е урокът!”

Какви са простите ви лични философии, които ви водят?

Мила, смеейки се: “И това ще мине.”

Дарина: Ние се наслаждаваме на живота, затова имаме и съмишленици, с които ставаме близки и другаруваме. Разбирам, че това е рядко качество – първо да се научиш да живееш в настоящето и да умееш да създадеш празник от всеки един ден …

Мила: … да умееш да живееш бавно. Когато се занимаваш с артистична професия, в която рано или късно се очаква да се наложиш в обществото и да бъдеш разпознаваем с уменията си, от време на време ти насаждат стрес: че си закъснял, че трябва да бързаш, че трябва на всяка цена да правиш нещо до определена възраст, защото идва следващото “до определена възраст”. Имам една фраза от баща ми, той често я казва: “Много е хубаво да си бърз, но много по-категорично е да си точен”. Тя много добре описва моята житейска философия – аз съм малко по-бавна, в известен смисъл дори “по-мързелива” и нямам нужда да бързам. Нищо не е на всяка цена, не е с екстремен краен срок.

Дарина: Това е фантастично и аз ѝ се възхищавам. В същото време, ние имаме голям дисонанс в това отношение, защото сме на двата полюса. Мила е спокойна, овладяна, балансирана, нищо не ѝ е на всяка цена, малко по-бавна. Аз съм от другата страна – на жената Козирог. Освен това идвам от една много сложна, отговорна, напрегната и голяма кариера. От много млада възраст започнах да живея с графици, планове, следване на цели, години наред, в които знам какво ще правя например след 4 години. И при мен основната дума е “трябва”.

Мила: … “няма време” и “хайде” …

Дарина: … в това са нашите най-големи конфликти, защото тя е “дзен”, в перманентна медитация, а аз съм нервак. Всичко трябва да е “както трябва”, но по моите високи критерии, които понякога са задушаващи.

Мила: И моите критерии не са ниски, но да кажем, че темповете, с които ги реализирам, са различни.

Защо България? Предполагам, можехте сега да сте другаде по света?

Дарина: Целият ми живот като оперна певица е бил по света и беше въпрос на избор. Можех да остана, където пожелая – и спрямо ангажиментите си, и спрямо статута си. Но аз съм дърво с много як корен и никога не съм се колебаела. Дори много се дразнех, когато колеги италианци питаха “Как така живееш в София?”. Отговарях им “Извинявайте, но полетът Рим – София е много по-къс, отколкото полетът Рим – Милано. Освен това България е прекрасна страна и е ваш дефицит, че не сте учили добре, нямате познания и си мислите, че ние все още сме някакъв трети или четвърти свят, гледаме черно-бели телевизори и сме по дърветата.” И затова всеки път като идваха и казваха “Уаау, тук е прекрасно”. Защото ние сме широкоспектърни, като цяло в гена на българина е това, че той знае и може много неща.

Мила: …което е страхотно за хората от моето поколение, защото ние така израснахме, че се разбунтувахме срещу концепцията за тесния специалист. Ние сме хора “швейцарски ножчета”, никой не прави само едно нещо. Всички имат реалната възможност, а някои и са го направили, да работят хобито си като втора или трета професия. Тъй като пътувам от дете покрай работата на майка ми, всичко, което съм натрупала като информация и знания, ме е формирало като космополитен човек. На мен ми харесва да живея като космополитен човек в България. България е страната на неограничените възможности. Все още тук има толкова много неща, които тепърва ще се правят за първи път.

Мила, къде е твоят Facebook?

Мила: Нямам от три години, намирам го за медия, която не ми отговаря на интересите и вибрациите….

Дарина: … намира го за пенсионерски …

Мила: … честно казано, малко се натоварих от това, че всички станаха експерти по медицина, футбол, политика, право, и реших да си го спестя.

Дарина: … същото е в Instagram.

Мила: Не, там не е същото! Напоследък много често срещам думата “инфлуенсър” с негативна конотация и ми се иска да обясня, че никой не се смята за инфлуенсър на целокупния български народ, който размахва пръст на населението и дава съвети как да живеят, какво да си купят и по какъв начин да го използват. Всеки е инфлуенсър на собствената си аудитория. Колко широка е тя, вече определя колко добър е той. Но аз смятам, че този достъп до аудитория е много полезен. Много е ценно да имаш обратната връзка, защото можеш да разбереш какво не ти достига или в какво си прекалил. Това е като житейски урок.

Дарина, Вие отказахте ли се от вашите опити да променяте средата през институции – през Операта, Музикалното училище?

Дарина: Не съм. Заявих категорично, че повече никъде няма да кандидатствам и да се предлагам, но с радост бих помогнала, ако някой ме покани и прецени, че аз мога да бъда от полза.

Но ето същата история, през която и вие минахте с тези две институции, се повтаря сега с Бербатов и желанието му да оглави БФС.

Дарина: Българинът не обича успелите, не признава авторитетите. Не обича уверени и смели хора, които излизат и казват “Аз съм успял човек, който е направил неща, които могат да се видят, пипнат и чуят. Имам експертиза и бих бил полезен.” Като не ми разрешават, продължавам по моя си начин. През всичките тези години ние създаваме алтернативна мрежа на дейност от всякакъв характер, чрез което показваме нивото такова, каквото трябва да бъде.

Това е проблемът, че всички си създаваме алтернативни реалности, без да променяме истинската.

Дарина: Ще дойде това ново време и то е много близо. В момента на много хора им се струва, че нещата са затлачени, че са ужасни, че са абсурдни. Но има полъх на промяна. Ще се мине през някакви катаклизми, но в крайна сметка ще се даде шанс на хора, които с успеха и интелекта си могат да бъдат нужният критерий. Това, което се унищожи през последните години, е именно критерият. Показваше се ниво, за което общественото мнение се манипулираше да повярва, че така трябва да бъде.

Може ли да има връзкари в операта?

Дарина: Има връзкари в операта, разбира се, но има и един лаф в нашия оперен свят – че като се дръпне пердето, ти лъсва дупето. Всяко едно друго изкуство може да бъде завоалирано за масовата публика, но започнеш ли да пееш,… или ако си балетист, например, и не си добър, ще паднеш и ще си счупиш краката на първото появяване. При нас е по същия начин: ако нямаш добър глас, ако не носиш музиката в себе си, ако нямаш голямата харизма, с която да завладяваш големи мaси, ако нямаш този комплекс от качества, ти вече не си валиден – дори едно да ти липсва. Това са пътищата към голямото изкуство и аз бих искала да се държи критерият, да се правят нещата на така, че България да влезе на европейско и световно ниво. Най-много ме е яд, че ние го имахме и го загубихме. Ние имаме голяма оперна и музикантска слава. Почти няма голяма опера или филхармония, където да няма български музиканти и български концертмайстор, което е голяма титла. Всички тези хора са по света, а в България нещата се сринаха. Критерият за ниво се манипулира. Показват се неща, които са на друг коловоз от голямото изкуство.

Дарина, ако трябва да кажете нещо на Мария Бакалова, която сега излиза на световната сцена и среща успеха и славата, какво е то?

Дарина: Ще започна малко по-отдалеч. Винаги през живота си съм мразила думата “късмет” – никой не трябва да казва на човек, който е положил много усилия с таланта си, че е имал късмет. Смятам, че късметът е нещо имагинерно, което хората използват, за да си обяснят защо не са успели. “Нямах късмет или шанс.” В повечето случаи може би не си бил готов да припознаеш този късмет. Сега, благодарение на това, което се случва с Мария Бакалова, аз мога да кажа – ето това е пример за човек, който има 120 процента късмет. Не казвам, че момичето не е талантливо, защото трябва да видя някой страхотен филм с нея и да кажа “Уау, да, не се съмнявам в таланта ѝ”, но на базата на този филм, и на тази роля, не мога да кажа, че съм фен и че припадам. Смятам, че този човек е попаднал в точното време, на точното място, с точната роля.

Мила: Аз винаги ще се радвам, когато млад българин – особено артист – пробие в някаква сфера, в която в България няма лоби.

Да, въпросът е за славата. Майката ти е имала слава, която е карала хората да я спират по улиците. Малко хора познават тази слава, тя е различна от онази, например, да имаш много последователи в Instagram.

Дарина: Имаше една невероятна постановка “Манон” от Жул Масне с Анна Нетребко в Staatsoper в Берлин. Това беше в началото на нейната кариера извън Русия, извън шапката на Мариински, в която показваха още в увертюрата Манон в купето на влака, пътувайки към Париж от село, как жадно чете едно модно списание. Чете, чете и в един момент вади от чантата си един маркер и тегли ръб по белия си чорапогащник – тоест, тя вече ще бъде момиче от Париж. Взима това решение. В много произведения на изкуството е показана тази жажда – една сутрин се събуждаш, поглеждаш се в огледалото и си казваш “Аз ще стана звезда”. Този “драйв” е ценен, въпросът е флиртът с него да е умерен.

Как е да си учител?

Дарина: Много по-трудно, отколкото да си артист. Когато си артист, си сам със себе си и отговаряш за себе си, въпреки че си част от едно изкуство, което е симбиоза от много други.

Но да си учител е изключително трудно. Първо, трудно е да се отдадеш. Второ, трудно е да се отърсиш от егото си. Трето, трудно е да разбереш, че това е огромна отговорност и че оформяш съдбата на един млад човек. След това – да изградиш собствена методика и да натрупаш опит, за което се искат много години.

Никой не може да започне с майсторски класове и изяви, без да се подготви – дори да е бил най-големият певец на света. Аз трябваше да се науча 7-8 години да преподавам, за да мога да кажа, че сега вече имам методика, която работи и действието й се вижда и по успеха на учениците.

В това отношение аз вече мога да се пенсионирам. Мога да кажа “Аз съм направила тази прекрасна певица дъщеря си, която пее перфектно и по този начин. Тя изнася тези страхотни бутикови музикантски концерти, тя има своите търсения, тя е полиглот”. Но не е само това. Защото аз имам и други успешни ученици.

Много е трудно, страшно трудно е. Учителят трябва да се отърси от това, че той е бил на сцена. Трябва да спре да разказва истории от своята кариера и да демонстрира миналото си. Трябва да станеш един обран, честен и отдаден докрай учител. Аз мразя думата преподавател и педагог, за мен голямата титла е да си учител. Аз не уча моите ученици само да пеят, аз трябва да ги възпитам. Най-важното е да създам нужния характер за една кариера и за професионална изява.

Снимки: Мира Дерменджиева – студио Vesper

(край на интервюто)

В медиите има редица нови статии и информации за Дарина Такова. Няма да се спирам на тях, и без това статията ми стана твърде обемиста…

Остава днес на 27 декември 2023 г. да пожелая здраве, щастие и нови успехи на юбилярката във връзка с рождения й ден.

За много години, мила Дарина!

…………………

Изпълнение на Дарина Такова:

Darina Takova *RARE* • Casta Diva (Norma)

…..

Изпълнение на Дарина Такова:

Darina Takova O zittre nicht, mein lieber Sohn Die Zauberflote

https://www.youtube.com/watch?v=NTea9dRNX70

……..

Изпълнение на Дарина Такова:

Giusto dio che umile adoro, Darina Takova

…..

Изпълнение на Дарина Такова:

Giuseppe Sabbatini & Darina Takova – Brindisi ( Libiamo ne’ lieti )( La Traviata – Giuseppe Verdi )

Duet of Alfredo & Violetta Conductor – Carlo Rizzi Orchestra – Orchestra del Centenario di Parma Chorus – Coro del Verdi Festival di Busseto 2001

…..

Изпълнение на Дарина Такова:

Darina Takova – Lakmé – Où va la jeune Indoue (Bell Song)

https://www.google.de/search?q=youtube+darina+takova&sca_esv=593863712&source=hp&ei=YGeLZdu1HZ__7_UP24GJ6Ac&iflsig=AO6bgOgAAAAAZYt1cFLYVKugvdvfsy8KoijxwsKKUAwV&ved=0ahUKEwjb5Z-Rpq6DAxWf_7sIHdtAAn0Q4dUDCAw&uact=5&oq=youtube+darina+takova&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhV5b3V0dWJlIGRhcmluYSB0YWtvdmEyBRAhGKABMgUQIRigAUicUVAAWPVCcAB4AJABAJgBiwGgAeoLqgEEMTguM7gBA8gBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAgsQABiABBixAxiDAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIIEC4YgAQYsQPCAgUQABiABMICFBAuGIAEGIoFGLEDGIMBGMcBGNEDwgIEEAAYA8ICCBAAGIAEGLEDwgIGEAAYFhgewgIHEAAYgAQYE8ICCBAAGBYYHhgTwgIIEAAYFhgeGArCAgcQIRigARgK&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:159088c3,vid:0qemp0ReHOE,st:0

´´