Днес поздравяваме за рождения й ден певицата Славка Таскова, която живее в Италия
Драги приятели на оперната музика, вчера на 16 ноември 2020 г. имахме кръгъл двоен рожден юбилей: на тази дата през 1940 г. са родени две български певици – сопрани, едната в София, другата в Перник, т.е., недалеч една от друга. И двете следват по едно време в Софийската музикална академия, имат изяви в България в началото на кариерата си, първата като пианистка, втората като певица, след това заминават за чужбина за по-задълбочено вокално обучение, едната – в Италия, където след това изгражда забележителна кариера, другата – за тогавашна Югославия, по-точно за Загреб, след което започва оперна кариера в Скопие, Загреб, Белград и другаде.
И двете сега са по мое мнение почти забравени, така че спокойно ги причислявам в групата ЗБГ (по моята класификация – Забравените Български Гласове).
И двете певици са гостували през 60-те години на сцената на Софийската държавна опера, все още не пиша имената им, но много оперни любители от по-старите генерации може би вече се досещат за кого става въпрос. Това са сопраните Славка Таскова, която е със завършено клавирно образование в Софийската музикална академия, първо има изяви като концертна пианистка и после се отдава на вокалното изкуство след съответно обучение в Италия. Другата е Анастасия Димитрова, за която също ще пиша статия днес на 17 ноември, както и за съпруга й – басът Георги Божиков. При това тя напусна житейската сцена през 2015 година. Доколкото ми е известно, Славка Таскова, която от много години живее в Италия, вчера навърши 80 години и много се радвам, че и тази година ще я уважа със статия по този случай.
Името на Славка Таскова ми е известно от годините ми в България до 1974. Тя е давала концерти като пианистка в София и в други градове, бил съм на неин концерт в София. Като певица чух за нея едва когато през 90-те години започнах да търся в разни енциклопедии и речници тук на Запад български имена и създадох през тази декада моя оперен архив със стотици български имена, редица от които не се знаят сега от младите оперни любители, особено ако тези артисти са имали предимно изяви извън България.
Както вече стана въпрос в много от моите статии, редица български оперни и концертни артисти често биват бързо забравени в родината си, ако не гостуват редовно или по различни причини не се говори за тях в България. През последните дни стана въпрос за Никола Смочевски и Любомир Бодуров, които макар и да са имали много изяви на българска сцена, нямат страници в Уикипедия. Малка корекция: за Любомир Бодуров през 2016 г. се появи такава страница, но тя беше буквален превод от съответната страница на руски език. А какво да кажем за десетки такива, които в началото на миналия век поставят основите на българския оперен театър, а написаните за тях биографични материали, списък на изявите им и съответна дискография въобще не могат да се намерят в електронните източници, които днес са най-добрия начин за бърза информация. Вече стана въпрос и за такива български артисти, които след като имат известна кариера в друга държава, там стават популярни и за тях се пише повече, отколкото в родината им. Не мога да забравя статията на журналиста Чавдар Стойчевски, който беше посетил дома на Бодурови през 2013 г. и направи интервю с членове на семейството му. Ще припомня една част, която много ме впечатли:
„В дома на семейство Бодурови разговарям със съпругата Пенка и дъщерята Недялка за големия тенор. Пред мен са фотоси, статии, но страхотно ме впечатли един тежък луксозен том. Една монография за българите, които са пели в Загребската опера през миналия век. Отдава се почит на 40 именити български оперни певци, които са сътворили златни страници за хърватската музикална култура. Авторката Мария Барбиери се гордее с тях, защото са въздигнали авторитета на Загребската опера. Според нея Любомир Бодуров е сред най-големите тенори на Хърватия! И аз
резонно се питам дали във време на духовна криза, нихилизъм и чалга, вместо да хленчим и мрънкаме в задния двор на Европейския съюз, не е по-добре да потърсим нашите поводи за гордост и самочувствие. И затова нека читателят да приеме следващите редове като скромна дописка към Вазовата „Епопея на забравените“.
Големият артист Любомир Бодуров е пял на световните сцени в щастливо време за операта. През втората половина на ХХ век операта заживява нов „златен“ период. Най-голямо е въодушевлението в Европа, изстрадалият континент след двете световни войни. Хората са жадни за театър и опера, гладуват за възвишени емоции. Възкресяват се оперни храмове, годишни музикални тържества, музикални седмици, фестивали и премиери, които предизвикват масова еуфория“.
(край на цитата)
Припомних тия мисли, защото случаят със Славка Таскова и Анастасия Димитрова е още по-фрапиращ – на български език в момента не може да се намери никаква информация за тях в електронните източници. Ако се търси в Гугъл с името на Таскова на български език, ще се открият линкове на разни народни или естрадни певици със същото фамилно име и малко име „Слава“, но нито ред за въпросната артистка. Има линкове и за пианиста Тасков, разбира се. Така че ако не са моите не големи информации на латиница, не би било възможно да напиша днешните статии. Както трябва да се очаква, след значителна кариера и на двете певици в чужбина, в речника на Kutsch & Riemens от 1997 г. има биографични сведения и за двете, както и описание на най-важните им изяви и дискография.
Славка Таскова – сопран, е родена на 16 ноември 1940 г. в София. След обучение по пиано в Софийската музикална академия, предприема големи концертни гастроли като концертираща пианистка. После заминава за Италия, където получава вокално обучение при Gina Cigna в „Accademia Chigiana“ в Сиена, след това при Lina Pagliughi в Милано. Оперния й дебют е през 1966 г. в Милано като Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Нейната кариера като певица се развива предимно в Италия и в Западна Германия. Гастролира в Миланската Скала, в оперните театри във Венеция, Болоня, Генуа, на музикалните фестивали във Флоренция и Сполето. В Западна Германия пее на сцените на Берлинската опера, в държавните опери в Мюнхен и Хамбург, в оперните театри в Кьолн и Франкфурт. Във Франция има изяви в Парижката опера, в Австрия – във Виенската народна опера, както и в оперните театри във Варшава и Загреб. Гостува и в Софийската народна опера (не се дават подробности). На 29 април 1971 г. участва на Музикалния фестивал във Шветцинген / Германия при премиерата на операта „Мелузине (Melusine)“ от немския композитор Ариберт Райман (Aribert Reimann), роден през 1936 г. Таскова взема участие и при друга световна оперна премиера – на 4 май 1975 г. в „Teatro Lirico“ в Милано при изнасянето на новата опера от съвременния италиански композитор-авангардист със световна слава Луиджи Ноно (Luigi Nono) със заглавие „Al gran sole carico d’amore“.
Изобщо Славка Таскова е свързана с много от произведенията на Ноно, както и с творби от други съвременни композитори. В електронните портали за продажба на музикални носители могат да се открият редица заглавия както от Ноно, така и от други автори, в които тя взема участие. През 1983 г. наново името на Таскова става широко известно след тези две оперни премиери: по време на спектакъл на „Травиата“ от Верди на сцената на оперния театър в Генуа, изпълнителката на главната роля – знаменитата австралийка Джоан Съдърланд не е в състояние да играе до края поради неразположение. Славка Таскова е в театъра и поема ролята на Виолета, като я изиграва великолепно. Италианските медии отбелязват широко това събитие. В речника на Kutsch & Riemens се казва още за Славка Таскова дословно:
„Тя използва отлично школувания си колоратурен глас особено добре при интерпретацията на съвременни оперни и концертни творби“. Накрая там се дава – както винаги – описание на съответната дискография: фирмите DGG и Wergo: произведения от Луиджи Ноно, фирма MRF: операта „Анакреон“ от Керубини („Anacreon“, Luigi Cherubini)“.
(край на цитата)
На това място ще добавя, че в края на статията ще дам повече пояснения за тези музикални носители.
Подобна информация, но по-кратка се намира и в британската енциклопедия „Internatonal Who’s Who in Music“, която често цитирам при информации от западни източници. Дават се подобни биографични бележки. Има разлика за обучението й в Италия, тук се казва „обучение при Gina Cignе в Accademia di Santa Cecilia“. Доколкото знам, тази академия е в Рим – много известна, при другата информация обучението беше в Сиена. Пише се и за двете премиери, както и за играта й като Виолета в Генуа, без да се намеква за заместването на Джоан Съдърланд.
Лично мен ме впечатляват тези две премиери от 1971 и 1975 г., в които Таскова е взела участие – това са световни премиери. Дали по това време това е било отбелязано в български печатни медии или по радиото? Ние имаме посолства както в Западна Германия тогава, така и в Италия, там има културни аташета, те не се ли интересуват и осведомяват съответните органи в България? През 1971 г. живях в Габрово, четях редовно сп. „Българска музика“ – месечно списание, за което бях абониран от много години. Не си спомням сега, дали е имало там съобщения за Таскова, може да съм пропуснал. Като имам предвид, че Райман е модерен композитор, а в тия времена в България „упадъчната западна музика“ съвсем не беше на мода, така че може и да не е писано. Помня още, в много книжки на „Българска музика“ имаше полемични статии „за и против“ тези увлечения по модните течения. Темата е много широка и не искам да се впускам в подробности, само си спомням, че габровският диригент и композитор Христо Питев (Бог да го прости, скоро се помина), който тогава доста се интересуваше от „модерните течения“ на Запад, главно от Карлхайнц Щокхаузен, Пиер Булез, Луиджи Ноно, Луиджи Далапикола и много други, ми е споделял, че не му печатат в София статии на тези теми. Даже в една книжка имаше статия от Иван Хлебаров – сега много известен музиколог и професор в София, доста силно критикуваща вижданията на Христо Питев. А като си помисля, че Таскова е пяла на премиера в опера от Луиджи Ноно, не се чудя, ако нито дума не е казано тогава в официалните медии. Може и да греша, Ноно е бил с „леви“ убеждения, но музиката му е „упадъчна“ – такава беше официалната терминология.
Като пиша в момента за Иван Хлебаров, реших да проверя какво е станало с него. Той е роден през 1934 г., през 2014 г. получава титлата „Почетен доктор на Музикалната академия в София“, има снимка при приемане на титлата. С пълно право, той е написал редица много ценни книги за историята на българската музика, но никъде не се казва, дали е жив или нещо е станало след 2014 г. Има само един линк, който води до предаване на Българското Радио от юни 2015 г., в което се съобщава, че Иван Хлебаров се е поминал. Цитирам абзац от това предаване:
„Като активен член на Съюза на българските композитори Иван Хлебаров участваше в процеса на създаване на музикална култура – с точни и откровени критерии за художествени стойности. Заедно с мнозина български композитори – Константин Илиев, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Иван Спасов и други той отстояваше принципи, които отваряха пред българското музикално творчество нови хоризонти. След оттеглянето си от активна преподавателска работа, проф. Иван Хлебаров посвети перото си на българската музикална култура, написа безценни книги, в които анализира, обобщава, събира онова, което музикалната ни историография е разпилявала във вече не съвсем кратката история на българския музикален професионализъм“.
(край на цитата)
Реших да погледна в сайта на Съюза на българските композитори с надежда да намеря датата на смъртта му – сигурно през 2014 или 2015 г. Търсих, но нищо не намерих. В сайта на СБК има два раздела – композитори и музиколози. И при двата търсих – няма нищо за Иван Хлебаров. Мислех, че по-правилно е той да бъде в раздела „музиколози“, след като има такива постижения в тази област. Видях, че в този раздел има само 9 (словом – девет) имена! Как е възможно това, кой е списвал така неграмотно данните в този толкова важен сайт? Човек като Иван Хлебаров да липсва и в двата списъка! В друг сайт на СБК, към който се стига чрез втори линк, обаче има съвсем други сведения, Иван Хлебаров фигурира в огромен списък от музиколози, без обаче да може да се влезе в някаква негова биография, от която да се намери датата на смъртта му… Нямам думи и спирам тук … Няма и негова страница в Уикипедия.
Продължавам за Славка Таскова. Би трябвало да споделя тези мисли сега с моя приятел в България – до скоро диригент на смесения хор при Радио София – Драгомир Йосифов, той положително познава Славка Таскова, понеже самият той е привърженик и на авангардната музика. Споделям тези мисли, защото много млади любители на класиката, не само на операта, не знаят за тези времена, твърде драматични, но добре познати на професионалистите музиканти.
В Италия и другаде Славка Таскова е известна като „Slavka Taskova Paoletti“, по презимето на съпруга си. Нямам данни кога се е омъжила, нито това е писано някъде. Особено след премиерата в „Teatro Lirico“ в Милано на операта от Луиджи Ноно (1924-1990) през 1975 г. с нейно участие, тази опера се играе и в Миланската Скала. По начало Ноно пише и други опери, като най-успешната му е „Intolleranza 1960“ – премиера на 13 април 1961 г. във Венеция. Тези свои творби той не нарича опери, а „azione scenica“ – сценични акции, доста често с подчертан политически елемент. Както е известно, през втората половина на миналия век в Италия „левите идеи“ са на висока почит между много интелектуалци – артисти, диригенти, оперни и филмови режисьори. Всички помним „епохата на италианското реалистично кино“ с такива майстори като Висконти, Фелини и други. В това отношение Ноно е на едно от водещите места в областта на музиката. Така че популярността му е голяма, не само в Италия, но и извън нея. Няма да пиша за това с подробности, но факта, че в годините около 1978-1983 – може да правя пропуски – на сцената на Миланската Скала се играят твърде интересни творби не само от класика и романтизъм, но и съвсем съвременни. Тогава доста години музикален шеф на Скалата е младият Клаудио Абадо, който има тесни връзки с Луиджи Ноно. Точно по това време и Славка Таскова получава възможност да участва в някои от тези продукции, също и концертни.
Нека на това място отбележа, че за Славка Таскова Паолети има доста подробна Уикипедия-страница на италиански език, с редица подробности за дейността й, както и много нейни снимки. Ето линк към тази страница, така любопитният читател може да научи важни информации за тази толкова известна певица в Италия:
https://it.wikipedia.org/wiki/Slavka_Taskova_Paoletti
Преди време успях да се поровя в електронните архиви на Миланската Скала и да открия участия на Таскова от 70-те и 80-те години. Понеже нямам друг материал за нея, ще цитирам интересни данни от този архив:
LUNEDÌ 8 NOVEMBRE
1976
Teatro alla Scala
ORE 21:00
Soprano
SLAVKA TASKOVA PAOLETTI
Celesta
Claudio Abbado
Armonium
Edoardo
Müller
Arpa
Maria Oliva De Poli
Direttori
Claudio Abbado
Gabriele
Bellini
Edoardo
Müller
Gruppen
per tre orchestre
“Con che soavità”
concertato a una voce e strumenti
a tre cori dal VII libro dei Madrigali – testo di Giovanni Battista
Guarini
Herzgewächse op. 20
per soprano, celesta, armonium e arpa
(testo di M. Maeterlinck)
Забележете – Клаудио Абадо свири на челеста в творба от виенския новокласик Арнолд Шьонберг, а Славка Таскова изпълнява солото за сопрано, сигурно и в творбата от Монтеверди. Браво! Не липсва и супермодерниста Щокхаузен. Каква разнообразна програма.
DOMENICA 19 FEBBRAIO 1978
Ore
15:00
Teatro Lirico
Soprani
SLAVKA
TASKOVA PAOLETTI
Kristina
Goranceva
Franca
Fabbri
Mezzosoprano
Luisella
Ciaffi – Ricagno
Contralto
Eleonora Jankovic
Tenore
Saverio Porzano
Baritono
Claudio Desderi
Basso
Federico Davià
Alfredo
Giacomotti
Coro
del Teatro alla Scala
Maestro
del Coro Romano
Gandolfi
Vittorio Rosetta
Orchestra
del Teatro alla Scala
Direttore
Claudio Abbado
Regista
Jurij Ljubimov
Scenografo
e costumista David Borovskij
„Al gran sole carico d’amore“
azione scenica in due tempi
– testi a cura di Luigi
Nono
Внимание: режисьор е легендарият Юрий Любимов, даже намерих през 2015 г. в руски портал сведения за тази негова работа в Милано през 1978 г. при операта на Луиджи Ноно, където Славка Таскова играе в премиерния спектакъл през 1975 г. А тук дирижира Клаудио Абадо.
MERCOLEDÌ 3 GENNAIO 1979
Ore 20:30
Teatro alla Scala
Conception
Nadine Denize
Gonzaive
Ernesto Palacio
Torquemada
Jean
Giraudeau
Ramiro
Jacques Mars
Don
Inigo
Orazio Mori
L’enfant
Maria
Fausta
Gallamini
La
maman
Stefania Malagò
Le
feu/ Le rossignol/ La princesse SLAVKA
TASKOVA PAOLETTI
La
tasse chinoise/ La libellule Helga
Müller Molinari
La
bergère/ La chatte
Mariella Adani
La
chauve-souris
Franca Fabbri
La
chousette
Jeda
Valtriani
L’ecureuil
Edith Martelli
Une
pastourelle
Milena
Pauli
Un
pâtre
Nella Verri
Le
fauteuil/ Un arbre
Otello Borgonovo
L’horloge
comptoise/ Le chat Leo
Nucci
La
théière/ Le petit vieillard/La rainette Carlo Gaifa
Les
bêtes
Cettina Cadelo
Maria Grazia
Allegri
Regolo Romani
Giuseppe Morresi
Coro del Teatro alla
Scala
Maestro
del Coro
Romano Gandolfi
Orchestra
del Teatro alla Scala
Direttore
Georges Prêtre
Scenografo
e costumista
Max Bignens
Regista
Jorge Lavelli
L’heure espagnole
commedia musicale in un atto dal poema di
Franc-Nohain
L’enfant et les sortilèges
fantasia lirica in due parti –
libretto di Colette
И тук интересна програма – операта на Морис Равел „Испанският час“ – премиера на 19 май 1911 г. в Париж. Тук в Милано дирижира световно известният френски диригент Жорж Претр (Бог да го прости, наскоро се помина). Славка Таскова не играе в главна роля, но е чест за нея в такова обкръжение.
MERCOLEDÌ 18 GIUGNO 1980
ORE 20:00
Teatro Alla Scala
Arpa Maria Oliva De
Poli
Pianoforte
Alfred Brendel
Soprano
SLAVKA
TASKOVA PAOLETTI
Mezzosoprano
Eleonora Jankovic
Tenore
Lajos Kozma
Violino
Giulio Franzetti
Franco
Fantini
Viola
Armando Burattin
Marcello
Turio
Violoncello
Antonio Pocaterra
Marco
Scano
Contrabbasso
Gianfranco Russotto
Coro
del Teatro alla Scala
Maestro
del Coro Romano Gandolfi
Orchestra
del Teatro alla Scala
Direttore
Claudio Abbado
Funérailles n. 1
Concerto in sol maggiore n. 4 op. 58
per pianoforte e
orchestra
Il Canto sospeso
per soprano, contralto, tenore, coro misto e
orchestra
Stabat Mater
per coro e orchestra
Прекрасна програма – световно известният пианист Алфред Брендел в концерта от Бетовен, Славка Таскова е солистка в творбата от Луиджи Ноно „Il Canto sospeso“, освен това „Стабат матер“ от Верди. И наново диригент е Клаудио Абадо.
VENERDÌ
8 MAGGIO 1981
Ore 20:30
Sala Verdi del Conservatorio
Flauto Mario
Ancillotti
Clarinetto
Giuseppe Garbarino
Vibrafono
Alice Bagicalupo
Soprano
SLAVKA
TASKOVA PAOLETTI
Orchestra
sinfonica di Milano della Radiotelevisione Italiana
Direttore
Hans Zender
Elegia
per flauto solista, 4 fagotti, 4 corni e 4 tromboni
An Mathilde
cantata per voce femminile e orchestra su poesie
di Heinrich Heine
Concerto
per sei gruppi strumentali e due solisti (clarinetto
e vibrafono)
Ditirambo tragico
per orchestra
И в този концерт Славка Таскова е солистка в кантатата от Луиджи Далапикола (1904- 1975), който наред с много произведения е написал и четири опери между 1940 и 1968 г. Той е един от най-значителните съвременни композитори в епохата.
Цитирам други данни за Славка Таскова от архива на Миланската Скала:
MERCOLEDÌ 16 GIUGNO 1982
Ore 20:00
Teatro alla Scala
Voce recitante Fanny
Ardant
Percussioni
Gabriele Bianchi
Antonio
Di Marco
Valentino
Marré
Italo
Savoia
Jonathan
Scully
Francesco
Lenti
Pianoforte
Maurizio Carnelli
Leone
Magiera
Antonio
Beltrami
Antonio
Ballista
Soprano
SLAVKA
TASKOVA PAOLETTI
Mezzosoprano
Barbro Hericson
Tenore
Kenneth Riegel
Ernesto
Palacio
Basso
Giancarlo Luccardi
Orchestra
e Coro del Teatro alla Scala
Direttore
Lawrence Foster
Romano
Gandolfi
Maestro
del Coro Romano Gandolfi
Coro
dei ragazzi cantori del Teatro alla Scala
Direttore
Marco Faelli
Igor
Stravinskij
Perséphone
melodramma
per voce recitante, tenore, coro e orchestra libretto di André Gide
Les noces
Scene coreografiche russe per soli, coro, 4
pianoforti e percussione testo di Igor Stravinskij
Тук Славка Таскова участва в една от оперите на Игор Стравински – „Perséphone“ от годината 1934.
Аз мисля, че едва ли има друга българска певица „зад граница“ с толкова интересен репертоар, наложила се в определена област и дано този неин принос бъде оценен както трябва от съответните отговорни лица. Тя живее постоянно в Италия, нямам сведения дали посещава България, но съм сигурен, че е позната на артисти от Софийската опера, които са имали допир с нея. Знам още, че след приключване на вокалната си кариера се занимава с педагогическа работа в Италия. Ето две доказателства:
Midori Shimasue
| 1999-2004 | Si trasferisce ad Arezzo, dove termina un Master Class di canto lirico con la professoressa SLAVKA TASKOVA PAOLETTI. |
Selma Pasternak nasce a Brescia da una famiglia
d’artisti d’origine rusa; ora risiede a Udine.
All’età di
soli quattro anni incomincia la danza classica, dimostrando da
subito passione ed attitudine per il palcoscenico.
Soprano
plurilingue: italiano, serbo, ceco ed inglese.
Diploma di Liceo
Scientifico. Inizia i corsi di canto presso il Conservatorio di
musica “J. Tomadini” di Udine per poi diplomarsi brillantemente,
sotto la guida del basso Alfredo Mariotti, presso il Conservatorio
di Palermo.
Ha conseguito i corsi di perfezionamento tenuti da Mirna Pecile, Jenny Anvelt, SLAVKA TASKOVA PAOLETTI, Katia Ricciarelli, Bonaldo Giaiotti, Enza Ferrari, Bruno De Simone e Macrì Simone.
E’ risultata vincitrice in alcuni notevoli concorsi lirici nazionali ed internazionali tra cui il primo premio al concorso di Canto lirico a Fusignano (RA) nel marzo 1998, il terzo premio al concorso “Nino Carta” nel 2001 di Torino, nel 2002 il terzo premio al concorso internazionale “G.Simionato” ad Asti, primo premio assoluto al concorso “Primo Palcoscenico” a Cesena al teatro Bonci, ed altri ancora
(край на цитатите)
Славка Таскова Паулети участва и в журита на музикални конкурси. Ето пример от 2013 г. (информация от немски източник):
Info (Музикален конкурс в Италия 2013, в журито СЛАВКА ТАСКОВА)
Beschreibung
Il Concorso Musicale “Gianfranco
Barulli” è un concorso anomalo, in quanto pur lavorando con
giurie di qualità (alcuni nomi: M° Roberto FABBRICIANI, M° Luigi
TANGANELLI, M° Roberto PASQUINI, M° SLAVKA TASKOVA PAOLETTI, M°
Carlo Alberto NERI, M° Carmelo GIALLOMBARDO,..), il ricavato delle
quote di iscrizione va tutto in beneficenza.
Nella nostra
Rassegna ospitiamo anche il Concerto di premiazione d…el Concorso
“Nuovi Orizzonti”, Presidente M° Pier Narciso MASI.
Per
qualsiasi informazione
M° Greta PALAZZINI
3398503610
greta.pala@libero.it
3337930883
(край на информацията)
Що се отнася до музикални носители с изпълнения на Славка Таскова, ето няколко цитати от електронни фирми и портали:
| Titolo originale | Anacréon |
|---|---|
| Lingua originale | francese |
| Genere | opéra-ballet |
| Musica | Luigi Cherubini |
| Libretto | C.R. Mendouze |
| Atti | due |
| Prima rappr. | 4 ottobre 1803 |
| Teatro | Salle Montansier dell’Opéra di Parigi |
| Personaggi | |
| Anacréon (tenore) Corine (soprano) Vénus (soprano) L’Amour (soprano) Bathille, amico di Anacréon (tenore) Glycère, sua amata (soprano) Athanaïs, amica di Corine (ballerina e soprano)Due schiave (soprani) Danzatori e danzatrici, schiavi e schiave |
- 1971 – Franco Bonisolli (Anacréon), Katia Ricciarelli (Corine), Pierrette Gallet (Vénus), Valeria Mariconda (L’Amour), Carlo Gaifa (Bathille), Carmen Gonzales (Glycère), Monique Baudoin (Athanaïs), SLAVKA TASKOVA-PAOLETTI (Schiava), Carmen Gonzales (Schiava) – Direttore: Eliahu Inbal – Registrato dal vivo durante una Settimana Musicale Senese al Teatro dei Rinnovati di Siena – LP: Mauro R. Fuguette «Cherubini Series» MRF/C-01
……..
Tracklist Hide Credits
| A | Como Una Ola De Fuerza Y Luz Conductor – Claudio Abbado Orchestra – Symphonie-Orchester Des Bayerischen Rundfunks Piano – Maurizio Pollini Soprano Vocals – SLAVKA TASKOVA Text By [Poem] – Julio Huasi | 29:54 |
von Michael Gielen & Sinfonieorchester des Saarländischen Rundfunks Saarbrücken bzw. RSO Berlin / SLAVKA TASKOVA (Sopran) / Loren Driscoll (Tenor) und SLAVKA TASKOVA
Vinyl R 49,99 gebraucht und neu(1 Angebot)
…..
Очевидно делото на Славка Таскова е добре оценено главно в Италия. Съвсем случайно през ноември 2016 г. при приключване на работата си по тази статия тогава попаднах в Интернет на една интересна информация – Славка Таскова Паолети е избрана съвсем наскоро за нов президент на известната музикална фондация в Италия „Гуидо д’Арецо“. Тази фондация има голяма дейност, като на първо място организирането и провеждането на музикални конурси от редица години. В италианска медия е дадено подробно съобщение за този избор, както и за 32-о издание на „Националния полифоничен конкурс „Гуидо д’Арецо“ през ноември 2016 г. Поместени са и няколко снимки от заседания на ръководството на фондацията. Ето първия абзац от тази статия с дата 22 август 2016 г.:
„Presentata la XXXII edizione del Concorso polifonico nazionale Guido d’Arezzo da parte del sindaco Alessandro Ghinelli e della neo-presidente della fondazione SLAVKA TASKOVA PAOLETTI. Appuntamento per sabato 28 e domenica 29 novembre alla chiesa di piazza San Michele e presso la sede della Fondazione Guido d’Arezzo in Corso Italia 102. Sono 12 i cori partecipanti alla sezione 1, dedicata ai cori misti maschili, femminili e gruppi vocali mentre sono 4 quelli della sezione 2 dedicata ai cori di voci bianche“.
(край на цитата)
Това е нещо особено важно – българка, родена в София да стане президент на такава музикална организация, и то в Италия! Дали това се знае в България, дали нашите културни органи в Българското посолство в Рим са съобщили вече това в България? Доста се съмнявам, научих този факт съвсем случайно. А кой е Гуидо д’Арецо? Професионалните музиканти и много любители знаят, но нека напомня:
Гуидо д’Арецо (991/992 – около 1050) е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Той се смята за основоположник на съвременната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация. Неговият труд Micrologus е вторият най-широко разпространен трактат по музика през Средновековието (след трактатите на Боеций). Роден в Италия, той получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. Докато е в манастира в Помпоза, д’Арецо забелязва трудността, която певците изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения. Тогава измисля метод с помощта на който да накара певците да заучават нови песнопения за по-кратко време. Бързо става известен и в други части на Италия. Това обаче поражда завист сред другите монаси и около 1025 година той се премества в Арецо, за да обучава певците от катедралата в града.
(край на цитата)
Остава днес на 17 ноември 2020 г. да поздравим юбилярката Славка Таскова за навършване на 80 години и да й пожелаем здраве и щастие в личния й живот, както и успехи в областта на вокалното изкуство и специално като президент на фондацията „Гуидо д’Арецо“. Дано в родината й научат повече за това, което е направила и прави сега за реномето на музикалното изкуство в България извън пределите на страната. И съответните лица в родината й да не забравят, че тя е българка по рождение, независимо къде живее.
………………………….
Забележка:
Драги приятели, чудно нещо са новите електронни медии: на 16 ноември 2016 г. около обед пратих тук във ФБ статията си за Славка Таскова Паолети и току-що бях почнал да помествам и снимките на края, като ги копирам от архива си и пиша в момента по нещо към всяка от тях. В този момент екрана на компютъра ми започна “да играе“ – образа се прехвърля непрекъснато от това, което пиша в момента към друг екран, в който е прозореца за връзка с приятелите ми във Фейсбук, като там виждам кой ми пише в момента нещо на личната поща. Това не е за пръв път – радва ме, но докато трае тази дейност, аз не мога да пиша моите текстове към снимките, защото двата екрана се разменят по 4-5 пъти всяка секунда.
Как да е, това не е важно, помолих лицето, което ми пише да почака за малко, докато завърша с моя текст на снимката, която съм започнал да надписвам и да я изпратя в мрежата. А кое беше това лице – моята „нова ФБ-приятелка“ от известно време – проф. Ваня Монева – главен диригент на известния хор „Космически гласове“. Не е необходимо да обяснявам коя е тя, нито да й правя реклама. Тя е от Велико Търново, значи сме „съседи“ (нали аз съм от Габрово), през същата 2016 г. станахме приятели в мрежата, разменяме си интересни постове, тя следи много внимателно моите „оперни истории“ и често ми дава свои коментари или забележки.
Какво искаше да ми каже г-жа Ваня Монева и то точно в този момент. Съвсем нормално – през това време тя е видяла за каква личност пиша статията си тогава и искаше веднага да откликне. А каква беше причината, ще разберете от следния наш диалог:
Ваня Монева: Здравейте Борис! Толкова мило ми стана като прочетох за Славка Таскова Паолетти! Позволявам си да изпратя снимки от последната ни среща с нея на сцената на международния хоров конкурс в Арецо през месец август.
Контохов: Страшно се зарадвах, а знаете ли за избирането й за президент?
Монева: О, да, от нея научих, че е избрана за Президент на Фондацията. Тя присъства на нашия голям концерт на 10.05.2016 г. в НДК “Да свириш на хор”, посветен на моя любим учител проф. Васил Арнаудов. Бе възхитена и веднага каза, че ще предложи като се върне в Арецо именно нашият хор да открие конкурса. Обади ми се веднага и каза, че е прието нейното предложение.
(край на диалога)
Така че на 16 ноември 2016 г. приложих веднага тук във ФБ трите снимки, които Ваня Монева ми изпрати, което направих и през 2017 г., както и през 2018 и 2019 г., правя го и сега през 2020 г. – вчера беше рожденият ден на Славка Таскова Паолети и снимките ще допълнят картината за нея, която днес рисувам по този случай.
Особено благодарен съм на Ваня Монева за това спонтанно решение и в същото време благодаря на ония непознати лица, които успяха да създадат тази невероятна техника, която ни позволява да се свързваме така леко и удобно по всички краища на нашата хубава земя.
………..