Днес се навършват 80 години от рождението на британския диригент сър Джефри Тейт
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 28 април 2023 г. пиша за втори път статия за един голям майстор на диригентското изкуство – британецът сър Джефри Тейт (Sir Jeffrey Tate), който днес щеше да празнува своята 80-годишнина. Жалко, преди 6 години, на 2 юни 2017 г. той неочаквано ни напусна завинаги – почина след сърдечен удар в Бергамо, Италия, няколко дни след негова изява там.
В тия дни – началото на юни 2017 г. аз бях тук в Германия, пристигнал наскоро от почивка в България и след като научих траурната вест, реших да му посветя малка статия в моя профил във ФБ. Отдавна знаех за него, в Германия той е широко известна личност, но понеже в България едва ли той е така известен, исках да запозная моите приятели и читатели поне с нещо малко относно този голям диригент. Тогава именно писах за пръв път за него.
Понеже днес се навършват кръглите 80 години от рождението на сър Джефри Тейт, реших да му посветя по-голяма статия, той заслужава тази чест. Нека моите читатели научат повече подробности за неговото изкуство. Нека първо кажа и това, че преди да стане диригент, сър Джефри Тейт учи и завършва медицина, специализира се като очен лекар и работи няколко години в родината си, но после решава да се посвети на музиката и започва съответно обучение, оставяйки медицинската професия. Колко интересно – завършил лекар с отлични възможности за дейност, но влечението към изкуството е по-силно …
Очевидно на първо място ще цитирам като предговор моята малка статия от юни 2017 г., след което ще дам редица нови информации и допълнения към написаното тогава.
Цитирам дословно статията ми от юни 2017 т.:
IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната и симфонична музика, в първите дни на този месец юни 2017 г. внезапно ни напусна завинаги един голям майстор на диригентското изкуство – британецът сър Джефри Тейт (Sir Jeffrey Tate), навършил на 28 април т.г. 74 години.
Малко познат в България (поне така мисля), тук в Германия, Австрия и в други страни той беше широко известен с редицата си концертни и оперни изяви, особено като главен диригент на Хамбургските симфоници (Chefdirigent der Hamburger Symphoniker) от началото на сезона 2009/2010. В родината си Джефри Тейт е особено известен от дълги години. Не случайно на 19 април т.г. той получи в Бъкингамския дворец титлата „Сър“ лично от Принц Уилиям, като благодарност и признание за неговата международна дейност и за заслугите му към британската музика. При тържествената церемония сър Джефри Тейт направи следното изказване:
„Аз не съм очаквал да получа тази титла, вероятно този факт няма да промени изцяло моя живот. Въпреки това аз се чувствам значително поласкан“.
(край на цитата)
Жалко, по-малко от месец и половина след това сър Джефри Тейт напусна житейската сцена – той получи сърдечен инфаркт при престой в Италия – в град Бергамо и се помина на 2 юни. Аз научих за смъртта му тук в Германия, където се завърнах няколко дни по-късно от престой в България. Всички медии писаха за кончината му, големите всекидневници и седмични списания посветиха статии и спомени за него и дейността му. Ето например цитат в мой превод на български език от такава статия в авторитетния „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ от 2 юни 2017 г. (същата статия бе цитирана и от „Дойче Пресе Агентур):
Диригентът Сър Джефри Тейт – специалист в музиката на Вагнер и Моцарт – се помина
02.06.2017 © dpa
От 2009 година той беше шефдиригент на Хамбургските симфоници. Сега този британец – един от най-реномираните диригенти в своята генерация – се помина на 74 години. Той беше един от най-добрите тълкуватели на музиката на Рихард Вагнер.
Британският диригент сър Джефри Тейт се помина. Шефдиригентът на Хамбургските симфоници почина на възраст от 74 години в петък в Бергамо / Италия от сърдечен инфаркт – това заяви говорител на Хамбургските симфоници. Същото съобщиха преди часове някои медии. Сър Джефри Тейт е считан за един от най-реномираните и многостранни диригенти в своята генерация. Наред с музикалните драми на Рихард Вагнер произведенията на Моцарт и на Рихард Щраус бяха основна част от неговия многостранен репертоар.
Независимо от едно изкривяване на гръбначния стълб още от рождението си Джефри Тейт следва първо медицина в Кембридж и работи 2 години като лекар в Лондон. Музикалната му кариера започва в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон. Работи при Херберт фон Караян в Залцбург като асистент по дирижиране и при Джеймс Ливайн в Ню Йорк, преди да стане асистент на Пиер Булез през 1976 г. при т.н. „Стогодишен „Ринг“ на Музикалния фестивал в Байройт.
Джефри Тейт е считан за един от най-значителните интерпретатори на музиката на Рихард Вагнер. Той дирижира в Австралия цялостния „Пръстен на нибелунга“ след края на Втората световна война в продукцията от Париж. След това следват изяви на сцените на Метрополитън Опера в Ню Йорк, при „English Chamber Orchestra“, при „Orchestre National de Paris“ и в оперния театър „San Carlo“ в Неапол.
От началото на сезона 2009/2010 сър Джефри Тейт е главен диригент на Хамбургските симфоници, с които изгражда една особено интензивна творческа връзка. С помощта на една много разнообразна концертна програма и активност, която допада на широката публика, като открити репетиции, той и целият оркестър завладяват публиката на Хамбург. Музикални критици хвалят Джефри Тейт като един „любител на прецизното изкуство“ и „майстор на детайлите“. Неговото музициране се определя като резултат на „осмисляне, познания, чувствителност, опит и магия“.
(край на цитата)
В Интернет има Уикипедия-страници за Джефри Тейт на 15 различни езика, като освен тези на основните английски, немски, френски, испански езици, има също на италиански, финландски, унгарски, турски и други. На славянске езици няма такива страници.
Цитирам някои данни от страницата на немски език (няма да повтарям данни, които се дублират в тези от по-горе):
Сър Джефри Тейт (Sir Jeffrey Tate) е британски лекар и диригент, роден на 28 април 1943 г. в Salisbury / Великобритания, починал на 2 юни 2017 г. в Бергамо / Италия. Той следва независимо от недъзите си по рождение (Spina bifida и Kyphose) в годините от 1961 до 1964 медицина в Кеймбридж и става лекар със специалност очни болести. Работи няколко години като очен хирург в болницата St Thomas’ Hospital в Лондон. След това се отказва от медицинската кариера и започва да учи музика в „London Opera Centre“.
Започва музикална кариера отначало като асистент на Херберт фон Караян в Залцбург и на Джеймс Ливайн в МЕТ Ню Йорк. През 1976 г. е асистент на Пиер Булез при „Пръстенът на нибелунга“ („Стогодишният „Ринг“) в Байройт.
Джефри Тейт дирижира в различни оперни театри и на музикални фестивали, като програмите му включват широк репертоар с централна тежест творби от Рихард Щраус, Моцарт, Вагнер и френски опери. Той е главен диригент на Хамбургските симфоници от началото на 2009 до смъртта си. Дирижира в концерти на редица първостепенни оркестри: London Symphony Orchestra, Berliner Philharmoniker, Cleveland Orchestra, Orchestre de la Suisse Romande, English Chamber Orchestra, Philharmonisches Orchester Rotterdam и Orchestre National de France.
При последните му концерти той дирижира Девета симфония от Густав Малер заедно с „Haydn Orchester“ от Болцано и Триест, както и с участието на студенти от двата града.
Награди и отличия
Джефри Тейт е награден по време на новогодишните британски награждавания (New Year’s Honours) за неговите заслуги по отношение на британската музика в чужбина (for services to British music overseas) с отличието „Knight Bachelor“. Освен това е носител на отличията: Order of the British Empire, Commandeur, Ordre des Arts et des Lettres и Chevalier de la Legion d’honneur.
(край на цитата от Уикипедия на немски език)
В едно съобщение за кончината му, издадено от Хамбургските симфоници в петък вечерта след смъртта му се казва:
„Особеният глас на Джефри Тейт замлъкна, но ще остане да звучи вечно в сърцата, в мислите и в спомените на безброй много негови любители и приятели в целия свят.“ Те са дълбоко опечалени от напълно изненадващата му кончина. „Неговата музика преобрази света в по-добър и ние сме безкрайно и неизказано благодарни за часовете, дните и годините, които можахме да прекараме заедно с него. Трябва да се признае, че Джефри Тейт можа да оформи нашия оркестър като никой друг дотогава.“
В една информация от последните дни в Хамбург научаваме, че в почит на починалия диригент сър Джефри Тейт на 18 юни 2017 г. в Хамбург ще се проведен голям концерт. Ето цитат от тази обява:
Laeiszhalle Hamburg Großer Saal
So, 18.6.2017 19 Uhr
Abschiedskonzert für Sir Jeffrey Tate
Schubert / Mahler / Bach
Am Sonntag, den 18. Juni, hätte Sir Jeffrey Tate das letzte Konzert der Symphoniker Hamburg in der Laeiszhalle vor der Sommerpause leiten sollen. Doch am Freitag, den 2. Juni, starb er völlig unerwartet im italienischen Bergamo. Die Symphoniker Hamburg sind erschüttert und voller Trauer. Um von ihrem Chefdirigenten Abschied zu nehmen, ändern die Symphoniker Hamburg nun das Programm des 10. Symphoniekonzertes: Unter der Leitung von Ion Marin, erster Gastdirigent der Symphoniker Hamburg, mit Franz Schuberts »Unvollendeter«, Gustav Mahlers »Neunter« (4. Satz Adagio) und Johann Sebastian Bachs »h-Moll-Messe« (Agnus Dei und Dona nobis pacem) spielen sie nun Werke, mit denen Sir Jeffrey während seiner acht Jahre bei den Symphonikern Hamburg Interpretationsgeschichte geschrieben hat.
Sein nächstes Konzert mit den Hamburger Symphonikern stand für den 18. Juni in der Laeiszhalle auf dem Programm – Tate hätte Werke unter anderem von Claude Debussy dirigieren sollen.
(край на цитата)
Превод:
В неделя, 18 юни 2017 г. в голямата зала „Laeiszhalle“ в Хамбург ще се състои прощален концерт за сър Джефри Тейт с програма творби от Шуберт, Малер и Бах.
Подробности: в неделя, 18 юни сър Джефри Тейт трябваше да ръководи последния концерт на Хамбургските симфоници в „Laeiszhalle“ в Хамбург преди лятната пауза. Но в петък – 2 юни, той почина напълно неочаквано в италианския град Бергамо. Симфониците на Хамбург са развълнувани и дълбоко опечалени. За да си вземат сбогом със своя диригент, те променят програмата на своя 10-и симфоничен концерт: с „Недовършената“ симфония на Шуберт, с Деветата симфония на Густав Малер (4-а част Адажио) и с »h-Moll-Messe« (Agnus Dei и Dona nobis pacem) от Йохан Себастиан Бах те ще свирят произведения, с които сър Джефри Тейт остави исторически спомени от интерпретациите си по време на своите 8 години съвместна работа с Хамбургските симфоници. Дирижира Ион Марин (Ion Marin), първи гостдиригент на Хамбургските симфоници.
Последният концерт за сезона на сър Джефри Тейт с Хамбургските симфоници е бил предвиден за 18 юни, като в програмата са били предвидени различни творби, преди всичко от Клод Дебюси.
(край на цитата)
Мир на праха на големия диригент сър Джефри Тейт.
(край на статията ми от юни 2017 г.)
Днешната ми статия за сър Джефри Тейт ще започна с обща информация за него от източници на немски език, после ще дам други информации:
Сър Джефри Тейт (Sir Jeffrey Tate) е британски лекар и диригент, роден на 28 април 1943 г. в Salisbury / Великобритания, починал на 2 юни 2017 г. в Бергамо / Италия.
Въпреки вродени увреждания като „спина бифида“ и „кифоза“, Джефри Тейт учи медицина в Кеймбриджкия университет от 1961 до 1964 г. и става специалист по офталмология. След това работи като очен хирург в болница “Сейнт Томас” в Лондон.
По-късно Тейт се отказва от клиничната си кариера и учи музика в Лондонския оперен център. Започва музикалната си кариера като асистент на Херберт фон Караян в Залцбург и на Джеймс Ливайн в Метрополитън опера в Ню Йорк.
През 1976 г. той е асистент-диригент на Пиер Булез в “Столетния Ринг” в Байройт. Ще цитирам интересни подробности:
Постановката на „Пръстенът на Нибелунга“ от Рихард Вагнер от Патрис Шеро за 100-годишнината на фестивала в Байройт през 1976 г. е известна като „Пръстенът на века“. Немският режисьор Пeтер Щайн (роден през 1937 г.) всъщност е помолен да режисира тази постановка за кръглата годишнина. Преговорите обаче се провалят, тъй като Щайн настоява сцената и залата да бъдат възстановени и отказва да се срещне с тогавашния министър-председател на Бавария Франц Йозеф Щраус по повод премиерата. Вместо това ръководството на фестивала поверява режисурата на 31-годишния филмов и драматичен режисьор от Франция Патрис Шеро, който е най-младият режисьор (и първият чужденец на тази позиция) в историята на фестивала в Байройт. Музикален директор е диригентът и композитор Пиер Булез (с неговия асистент Джефри Тейт). Ричард Педуци проектира сценичния дизайн, Жак Шмид създава костюмите, а Манфред Вос отговаря за дизайна на осветлението. Франсоа Реньо е ангажиран като драматург.
Постановката на този „Пръстен“ от Шеро и Булез все още се смята за еталон в историята на интерпретацията на творбата.
(край на подробностите за „Пръстенът“ от 1976 г.)
Джефри Тейт дирижира широк репертоар в оперни театри и фестивали, с акцент върху произведения на Щраус, Моцарт, Вагнер и френски опери. Той е главен диригент на Хамбургския симфоничен оркестър от 2009 г. до смъртта си през 2017 г. Също така дирижира Лондонския симфоничен оркестър, Берлинската филхармония, Оркестъра на Кливланд, „Orchestrе de la Suisse Romande“, Английския камерен оркестър, Ротердамския филхармоничен оркестър и „Orchestre National de France“.
Джефри Тейт има изяви и във Виенската държавна опера през годините от 2011 до 2014, като дирижира общо 15 оперни спектакли в следните опери:
ARIADNE AUF NAXOS
Dirigent | 5 Vorstellungen | 07.09.2011–29.12.2012
DAS RHEINGOLD
Dirigent | 1 Vorstellung | 30.05.2014
DER ROSENKAVALIER
Dirigent | 6 Vorstellungen | 15.04.2012–17.01.2013
DIE WALKÜRE
Dirigent | 1 Vorstellung | 31.05.2014
GÖTTERDÄMMERUNG
Dirigent | 1 Vorstellung | 08.06.2014
SIEGFRIED
Dirigent | 1 Vorstellung | 05.06.2014
(край на цитата)
Както виждаме от горното описание, през 2014 г. Джефри Тейт дирижира във Виена всичките четири части на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, започвайки на 30 май с „Рейнско злато“, на следващия 31 май – „Валкюри“. На 5 юни е третата част – „Зигфрид“, а 3 дни по-късно, на 8 юни последната – „Залезът на боговете“, която изява е и последната му във Виенската държавна опера.
Респект, какво натоварване както за диригента, така и за солистите. Както е известно, тази тетралогия беше показана за първи път в България със всичките си части, но маестро Пламен Карталов постави във Софийската опера и балет всяка част през една година, започвайки през 2010 г., като последната беше през 2013 г., когато светът празнуваше кръглата 200-годишнина от рождението на Рихард Вагнер. Също респект, защото целият огромен солистичен състав беше само от български артисти!
Дебюта на Джефри Тейт във Виенската държавна опера е на 7 септември 2011 г. в операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Цитирам състава на ансамбъла при първата му изява там:
BESETZUNG | 07.09.2011
| Dirigent | Jeffrey Tate |
|---|---|
| Inszenierung und Ausstattung | Filippo Sanjust |
| Der Haushofmeister | Alexander Pereira |
| Der Musiklehrer | Jochen Schmeckenbecher |
| Der Komponist | Sophie Koch |
| Der Tenor/Bacchus | Ian Storey |
| Ein Offizier | Martin Müller |
| Ein Tanzmeister | Herwig Pecoraro |
| Ein Perückenmacher | Gerhard Reiterer |
| Ein Lakai | Marcus Pelz |
| Zerbinetta | Daniela Fally |
| Primadonna/Ariadne | Camilla Nylund |
| Harlekin | Clemens Unterreiner |
| Scaramuccio | Peter Jelosits |
| Truffaldin | Wolfgang Bankl |
| Brighella | Benjamin Bruns |
| Najade | Ileana Tonca |
| Dryade | Juliette Mars |
| Echo | Ildikó Raimondi |
(край на цитата)
Последната изява на Джефри Тейт във Виенската държавна опера е на 8 юни 2014 г. в операта „Залезът на боговете“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при последната му изява там:
BESETZUNG | 08.06.2014
| Dirigent | Jeffrey Tate |
|---|---|
| Inszenierung | Sven-Eric Bechtolf |
| Bühne | Rolf Glittenberg |
| Kostüme | Marianne Glittenberg |
| Chorleitung | Thomas Lang |
| Siegfried | Stephen Gould |
| Brünnhilde | Nina Stemme |
| Gutrune | Caroline Wenborne |
| Hagen | Attila Jun |
| Gunther | Markus Eiche |
| Alberich | Jochen Schmeckenbecher |
| Waltraute | Janina Baechle |
| Erste Norn | Zoryana Kushpler |
| Zweite Norn | Stephanie Houtzeel |
| Dritte Norn | Ildikó Raimondi |
| Woglinde | Simina Ivan |
| Wellgunde | Ulrike Helzel |
| Flosshilde | Alisa Kolosova |
(край на цитата)
Във Виенската държавна опера сър Джефри Тейт е дирижирал и българската оперна певица Красимира Стоянова при една нейна изява в „Ариадна на Наксос“ на 29 декември 2012 г., когато тя участва в ролята на Ариадна. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
BESETZUNG | 29.12.2012
| Dirigent | Jeffrey Tate |
|---|---|
| Regie | Sven-Eric Bechtolf |
| Bühne | Rolf Glittenberg |
| Kostüme | Marianne Glittenberg |
| Licht | Jürgen Hoffmann |
| Choreographische Mitarbeit | Christian Herden |
| Der Haushofmeister | Peter Matic |
| Der Musiklehrer | Jochen Schmeckenbecher |
| Der Komponist | Christine Schäfer |
| Der Tenor/Bacchus | Stephen Gould |
| Ein Offizier | Daniel Lökös |
| Ein Tanzmeister | Norbert Ernst |
| Ein Perückenmacher | Wolfram Igor Derntl |
| Ein Lakai | Marcus Pelz |
| Zerbinetta | Daniela Fally |
| Primadonna/Ariadne | KRASSIMIRA STOYANOVA |
| Harlekin | Adam Plachetka |
| Scaramuccio | Carlos Osuna |
| Truffaldin | Andreas Hörl |
| Brighella | Pavel Kolgatin |
| Najade | Valentina Nafornita |
| Dryade | Juliette Mars |
| Echo | Olga Bezsmertna |
(край на цитата)
В последните си концерти на 30 и 31 май 2017 г. Джефри Тейт дирижира Деветата симфония на Густав Малер с оркестъра „Haydn-Orchester“ на италианските градове Болцано и Тренто и студенти от двата града.
Тейт е омъжен от 2010 г. за немския геоморфолог Клаус Кулеман, с когото живеят в Детмолд, Германия.
Награди и отличия
През 1998/99 Джефри Тейт получава „Премио Абиати“. Той е удостоен с рицарска бакалавърска степен в традиционните британски новогодишни отличия за заслуги към британската музика в чужбина през 2017 г.
Тейт е и „Командир на Ордена на Британската империя“, както и Командир на „Ordre des Arts et des Lettres“ и „Chevalier de la Legion d’honneur“.
(край на цитата)
От източници на английски език се научават други важни неща за дейността на Джефри Тейт. Ще цитирам тия данни в мой превод на български език (може да има повторения с данни, които вече писах):
Сър Джефри Филип Тейт CBE (28 април 1943 г., Солсбъри, Уилтшър, Англия – 2 юни 2017 г., Бергамо, Ломбардия, Италия) е английски диригент на класическа музика.
Тейт е роден със „спина бифида“ и е имал свързано гръбначно изкривяване – кифоза. След като учи медицина в Университета на Кеймбридж и започва медицинска кариера в Лондон, той преминава към музика и работи под ръководството на Джордж Шолти в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, преди да дебютира като диригент през 1979 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк. Той дирижира също Английския камерен оркестър, Ротердамския филхармоничен оркестър и Хамбургския симфоничен оркестър и е първият човек, назначен за главен диригент на Кралската опера в Лондон. Посветен е в рицарство за заслугите си към музиката през 2017 г.
Ранен живот
Семейството му се премества във Farnham, Surrey, когато той е малък и там посещава „Farnham Grammar School“ между 1954 и 1961 г. Получава държавна стипендия да учи в „Cambridge University“, където режисира театрални постановки. Първоначално Тейт учи медицина в „Christ’s College, Cambridge“ (1961–1964), специализирайки очна хирургия. По-късно работи в болница „Сейнт Томас“, Лондон, преди да се откаже от клиничната си кариера, за да учи музика в Лондонския оперен център от 1970-71 г. Той става репетитор и музикален помощник в Кралската опера „Ковънт Гардън“, под ръководството на сър Джордж Шолти.
Кариера
Джефри Тейт е музикален асистент на Пиер Булез при стогодишнината на постановката на „Пръстена на нибелунга“ в Байройт през 1976 г., също така работи с диригента на операта “Лулу“ от Албан Берг при историческата постановка от 1979 г. в Парижката опера, когато се възстановява третото действие.
Международният диригентски дебют на Тейт е в „Кармен“ от Бизе в Гьотеборгската опера през 1978 г. Той дирижира в Метрополитън опера в Ню Йорк за пръв път през 1980 г. Ето някои подробности: там той има общо 93 изяви като диригент в оперни, оперетни и балетни постановки през годините от 1980 до 1987 в опери от Моцарт, Пучини, Рихард Щраус, Стравински, Курт Вайл, Албан Берг, Рихард Вагнер и Йохан Щраус (оперетата „Прилепът“).
Цитирам началото и края на този списък от 93 изяви в хронологичен ред:
| [Met Performance] CID:263130 Lulu {11} Metropolitan Opera House; 12/26/1980 Debut: Jeffrey Tate | |
| [Met Performance] CID:266940 Stravinsky {4} Le Sacre du Printemps {4} Le Rossignol {12} Oedipus Rex {4} Metropolitan Opera House; 12/16/1981 | |
| [Met Performance] CID:266980 Stravinsky {5} Le Sacre du Printemps {5} Le Rossignol {13} Oedipus Rex {5} Metropolitan Opera House; 12/19/1981 | |
| [Met Performance] CID:267500 La Bohème {837} Metropolitan Opera House; 02/10/1982 | |
| [Met Performance] CID:267540 La Bohème {838} Metropolitan Opera House; 02/13/1982 | |
| [Met Performance] CID:267590 La Bohème {840} Metropolitan Opera House; 02/19/1982 | |
| [Met Performance] CID:267760 Così Fan Tutte {92} Metropolitan Opera House; 03/4/1982 | |
| [Met Performance] CID:270270 Der Rosenkavalier {283} Metropolitan Opera House; 10/15/1982 |
(…)
Met Performance] CID:287030 Die Fledermaus {127} Metropolitan Opera House; 01/3/1987 Debut: Vinson Cole |
| [Met Performance] CID:287050 Die Fledermaus {128} Metropolitan Opera House; 01/6/1987 |
| [Met Performance] CID:287080 Die Fledermaus {129} Metropolitan Opera House; 01/9/1987 |
| [Met Performance] CID:287140 Die Fledermaus {130} Metropolitan Opera House; 01/14/1987 |
| [Met Performance] CID:287180 Die Fledermaus {131} Metropolitan Opera House; 01/17/1987 |
(край на цитата)
Дебюта на Джефри Тейт в МЕТ е на 26 декември 1980 г. в операта „Лулу“ от Албан Берг. Цитирам състава на ансамбъла при тази първа изява:
Metropolitan Opera House
December 26, 1980
LULU {11}
Berg-Berg
Lulu………………..Teresa Stratas
Dr. Schön……………Franz Mazura
Jack the Ripper………Franz Mazura
Countess Geschwitz……Evelyn Lear
Alwa………………..Kenneth Riegel
Schigolch……………Andrew Foldi
Animal Tamer…………Lenus Carlson
Acrobat……………..Lenus Carlson
Painter……………..Frank Little
Negro……………….Frank Little
Physician……………Peter Sliker
Professor……………Peter Sliker
Prince………………Nico Castel
Manservant…………..Nico Castel
Marquis……………..Nico Castel
Dresser……………..Hilda Harris
Schoolboy……………Hilda Harris
Groom……………….Hilda Harris
Theater Manager………Ara Berberian
Banker………………Ara Berberian
Journalist…………..John Darrenkamp
Waiter………………James Courtney
Designer…………….Nedda Casei
Girl………………..Betsy Norden
Mother………………Batyah Godfrey Ben-David
Policeman……………Howard Sponseller
Clown……………….Abraham Marcus
Conductor……………Jeffrey Tate [Debut]
(край на цитата)
Последната изява на Джефри Тейт в МЕТ е на 17 януари 1987 г. в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:
Metropolitan Opera House
January 17, 1987
DIE FLEDERMAUS {131}
Rosalinde……………Kiri Te Kanawa
Eisenstein…………..Håkan Hagegård
Adele……………….Judith Blegen
Alfred………………David Rendall
Prince Orlofsky………Brenda Boozer
Dr. Falke……………Michael Devlin
Dr. Blind……………Anthony Laciura
Frank……………….Spiro Malas
Ida…………………Victoria Brasser
Frosch………………Nico Castel
Ivan………………..Ari Roussimoff
Conductor……………Jeffrey Tate [Last performance]
(край на цитата)
Диапазонът на изявите на Джефри Тейт в Кралската опера в Лондон обхваща опери от Моцарт („Милосърдието на Тит“ през 1982 г., „Така правят всички жени“ през 1989 г., „Сватбата на Фигаро“ през 1991 г., „Идоменей“ през 1989 г.), Рихард Щраус („Ариадна на Наксос“през 1985 г., „Кавалерът на розата“ през 1989 г., „Арабела“ през 1990 г.), Рихард Вагнер („Лоенгрин“ през 1988 г., „Летящият холандец“ през 2011 г.) и френски репертоар („Манон“ от Масне през 1987 г., „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах през 1991 г., „Кармен“ от Бизе през 1994 г).
През 1985 г. Джефри Тейт е назначен за първи главен диригент на „Английския камерен оркестър“ (ECO), с който състав записва 51 симфонии от Моцарт за „EMI“ през 1980 г. и заема поста до 2000 г. Други записи с ECO включват късни симфонии на Хайдн и цикъл от концерти за пиано на Моцарт с Мицуко Ушида. През 1982 г. той печели „Изключително първо постижение на годината в операта“ за дирижиране на „Милосърдието на Тит“ от Моцарт в Кралската опера през юни 1981 г. – наградите SWET (сега Olivier).
През септември 1986 г. Тейт става Главен диригент на Кралската опера „Ковънт Гардън“ – първият човек в историята на компанията, който има тази титла. Той заема този пост до 1991 г. и впоследствие става главен гост-диригент в „Ковънт Гардън“ от 1991 до 1994 г.
Джефри Тейт е главен диригент на Ротердамския филхармоничен оркестър от 1991 до 1995 г. През 2005 г. той е назначен за Музикален директор на театър „Сан Карло“ в Неапол, оставайки на този пост до 2010 г. Той дирижира в Женева през април 1987 г. операта на Ролф Либерман „La Forêt“, базирана на произведението на Островски. През 1994 г. Тейт дирижира „Пръстена на нибелунга“ от Вагнер в „Théâtre du Châtelet“ в Париж.
През октомври 2007 г. Хамбургският симфоничен оркестър обявява назначаването на Джефри Тейт за следващ главен диригент. Той официално поема този пост през 2009 г., а през февруари 2014 г. оркестърът обявява удължаването на договора му като главен диригент до 2019 г. Той заема поста в Хамбург до смъртта си на 2 юни 2017 г.
Тейт е главен гост-диригент и артистичен съветник на „Adelaide Symphony Orchestra“ в Австралия от 2016 г. до смъртта му, отчасти в резултат на асоциирането му с оркестъра от продукцията на „Пръстена на нибелунга“ през 1998 г.
В некролога за Джефри Тейт на списание „Opera“ се отбелязва, че „неговите записи, особено на „Лулу“, „Хензел и Гретел“ и „Електра“, демонстрират неговата емоционална сила и постоянна грижа пеенето никога да не бъде удавено от музикантите в оркестрината“.
Записите на Джефри Тейт включват поредица от концерти за пиано на Моцарт с Dame Mitsuko Uchida. Тейт е президент на британската благотворителна организация за спина бифида ASBAH (сега SHINE).
Личен живот
Джефри Тейт е партньор на Клаус Кулеман, немски геоморфолог, когото среща, когато дирижира в Кьолн от 1977 г. Тейт описа тази ситуация като аутсайдер по две причини:
„Гей светът е изключително обсебен от физическото съвършенство по някаква любопитна причина… Следователно да бъдеш инвалид в този свят е по-трудно“.
Тейт и Кулеман в крайна сметка се оженват през 2010 година, след като са интимна двойка от 32 години. Сватбата се извършва в Лондон.
Тейт дирижира последните си концерти на 30 и 31 май 2017 г. в Болцано и Тренто с „Haydn Orchestra“. Той умира от инфаркт в Бергамо, Ломбардия, Италия, на 2 юни 2017 г. на 74-годишна възраст. Кулеман, съпругът му, го надживява.
Тленните останки на починалия диригент не са погребани в гробище, а както се чете от източници в медиите, изгорени и съгласно решение на Клаус Кулеман, прахът е разпръснат от моста „Мария Калас“ над канал във Венеция една година по-късно. Преди това е имало концерт в театър „Ла Фениче“, където е трябвало по план от предната година да дирижира Джефри Тейт. След този концерт 50 приятели на неговия съпруг Клаус Кулеман отиват на този мост и извършват горния ритуал с праха на диригента. Това е разказано на медиите от Даниел Кюнел (на снимката, която прилагам) – интендант (директор) на Симфоничния оркестър в Хамбург, където Тейт е бил главен диригент, а Даниел е бил близък приятел с диригента.
Награди и почести
Тейт става „Рицар Бакалавър“ в Новогодишните отличия 2017 за заслуги към британската музика в чужбина. Той също е назначен за „Командир на Ордена на Британската империя“ (CBE) в отличията за рождения си ден през 1990 г.
Дискография
Освен неговите цикли от Моцарт, дискографията на Джефри Тейт с „Английския камерен оркестър“ също включва английска музика от Bax, Bridge, Butterworth и Moeran, „Verklärte Nacht“, „Metamorphosen“ и „Missa Solemnis“; той дирижира „Canteloube Songs of the Auvergne“ със солистка Кири Те Канава през 1982 и 1983 г.
Като пианист Джефри Тейт свири на орган за записи на хорови произведения на Вивалди през 70-те години и е част от състава при записа на „Сватбата на Фигаро“ през 1982 г., дирижиран от Джордж Шолти за „Decca“.
Видеозаснемане
„Стогодишнината на Метрополитън Опера“ (1983), Deutsche Grammophon DVD, 00440-073-4538
„Запис на предаван на живо телевизионен концерт на Английския камерен оркестър“ от „Schloss Schönbrunn“, Виена на 16 ноември 1990 г.; Моцарт: Симфония № 36 в C K425 “Linz”, Концерт за пиано № 17 в G K453 (с Dezsö Ránki) и Симфония № 41 в C K551 “Jupiter”, издадени на части на лазерен диск (Philips 070 141.1PHG), VHS (Philips 070 141.3PHG), DVD (ArtHaus Musik 100 081, EuroArts 201021.8 и Brilliant Classics 92819) и Blu-ray (EuroArts 200102.4).
(край на цитата)
Във връзка с днешната 80-годишнина от рождението на Джефри Тейт, още вчера на 27 април немският портал „Klassik heute“ публикува хубава обзорна статия за него, която ще цитирам в оригинал и после в мой превод на български:
Портал „Klassik heute“
27. April 2023
Jeffrey Tate 80. Geburtstag
Am 14. April 1943 wurde der Dirigent Jeffrey Tate im englischen Salisbury geboren. Er studierte zunächst Medizin am Christ’s College in Cambridge, wo er sich auf Augenchirurgie spezialisierte. 1969, nach dem Ende dieses Studiums, beschloss er, sich seiner großen Leidenschaft, der Musik, zu widmen und ging zurück an die Universität. Tates musikalische Karriere begann als Korrepetitor an der Londoner Royal Opera in Covent Garden, dort lernte er auch Koryphäen wie Sir Georg Solti, Colin Davis oder Carlos Kleiber kennen; Herbert von Karajan verpflichtete ihn als Assistenten für die Salzburger Festspiele, James Levine an die New Yorker Metropolitan Opera.
Wenige Jahre später ging Tate als Assistent von Pierre Boulez nach Bayreuth, um 1976 bei der Realisierung des legendären Chéreau-Rings mitzuwirken. Diese Aufgabe war das Fundament für eine beispielhafte internationale Karriere. 1978 präsentierte er sich mit einer Carmen in Göteborg, eine Aufgabe, für die er sich aus seiner Assistenz am Kölner Opernhaus heraus bewarb. Schon ein Jahr später absolvierte Tate sein US-Debüt an der Met mit Bergs Lulu. Drei Stunden vor Vorstellungsbeginn hatte er zugesagt, für Levine einzuspringen – als alles vorbei war, wurde er mit Standing Ovations belohnt, nicht nur vom Publikum, auch vom Orchester.
Tate profilierte sich in den folgenden Jahrzehnten mit einem spektakulär umfangreichen Repertoire – von Mozart über Wagner bis zu Nono – und gastierte regelmäßig bei allen wichtigen Orchestern der Welt. 1985 wurde Jeffrey Tate zum ersten Chefdirigenten des English Chamber Orchestra ernannt und dirigierte bei den Salzburger Festspielen die Uraufführung der Henze-Bearbeitung von Monteverdis Il ritorno d’Ulisse in patria. Sein Renommee bestätigte er auch mit Ring-Produktionen in Paris – diese Tetralogie war die erste Neuinszenierung dort seit Ende des Zweiten Weltkriegs – und Köln. Der Pariser Ring wurde als erste Ring-Produktion in der Geschichte des Kontinents von der Australian Opera in Adelaide übernommen. In Paris dirigierte Tate unter anderem Klassiker der Moderne wie Bergs Lulu, Brittens Peter Grimes sowie Weills Mahagonny, an der Mailänder Scala wurde er für Strauss’ Rosenkavalier und Wagners Tannhäuser gefeiert.
1987 dirigierte er in Genf die Uraufführung von Rolf Liebermanns Oper Der Wald, 2000 beeindruckte er in Köln mit einer neuen Sichtweise auf Nonos Intolleranza. Von 1991 bis 1995 leitete Tate das Rotterdam Philharmonic Orchestra, ab 2005 war er musikalischer Leiter des Teatro San Carlo in Neapel. Dort realisierte er unter anderem Neuproduktionen von Mozarts Figaro, Wagners Walküre, Humperdincks Hänsel und Gretel (2002 mit dem italienischen Musikkritiker-Preis „Franco Abbiati“ ausgezeichnet) oder Bernsteins Candide. Tate wurden die Titel eines „Chevalier de la Legion d’Honneur“, eines „Chevalier des Arts et Lettres“ sowie eines „Commander of the British Empire“ verliehen.
Seit 2009 hat Sir Jeffrey Tate als Chefdirigent der Symphoniker Hamburg das Musikleben in der Stadt maßgeblich mitgeprägt. Sein spätes Debüt am Pult der Wiener Staatsoper gab er zu Beginn der zweiten von Dominique Meyer als Direktor verantworteten Spielzeit, nämlich am 7. September 2011 mit Ariadne auf Naxos. 2013 folgten Vorstellungen von Der Rosenkavalier und 2014 der komplette Ring des Nibelungen. Sein 15. und zugleich letztes Dirigat am Haus in Hamburg war die Götterdämmerung am 8. Juni 2014 – den zweiten geplanten Ring-Zyklus musste er aus Krankheitsgründen absagen. Am 2. Juni 2017 ist Sir Jeffrey Tate in Italien einem Herzinfarkt erlegen. Er hätte nun seinen 75. Geburtstag gefeiert.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Класика днес”
27 април 2023 г
80 години от рождението на Джефри Тейт
Диригентът Джефри Тейт е роден на 14 април 1943 г. в Солсбъри, Англия. Първо учи медицина в „Кристс Колидж“, Кеймбридж, където специализира очна хирургия. През 1969 г., след като завършва обучението си, той решава да се посвети на голямата си страст, музиката, и се връща в университета. Музикалната кариера на Тейт започва като репетитор в Лондонската кралска опера „Ковънт Гардън“, където се среща и със светила като сър Джордж Шолти, Колин Дейвис и Карлос Клайбер; Херберт фон Караян го ангажира за асистент на Залцбургския фестивал, Джеймс Ливайн – в Метрополитън опера в Ню Йорк.
Няколко години по-късно Тейт отива в Байройт като асистент на Пиер Булез, за да участва в реализацията на легендарния „Пръстен“ на Патрис Шеро през 1976 г. Тази задача е в основата на една образцова международна кариера. През 1978 г. той дирижира „Кармен“ в Гьотеборг, позиция, за която кандидатства, докато работи като асистент в операта в Кьолн. Година по-късно Тейт прави своя дебют в САЩ в MЕТ с „Лулу“ от Албан Берг. Три часа преди началото на представлението той се съгласява да замести Ливайн – когато всичко приключва, той е възнаграден с овации не само от публиката, но и от оркестъра.
През следващите десетилетия Тейт се отличава с невероятно обширен репертоар – от Моцарт през Вагнер до Луиджи Ноно – и редовно гостува на всички големи оркестри в света. През 1985 г. Джефри Тейт е назначен за първи главен диригент на Английския камерен оркестър и дирижира световната премиера на аранжимента на Хенце за „Il ritorno d’Ulisse in patria“ от Монтеверди на Залцбургския фестивал. Той също така потвърждава репутацията си с продукция на „Ринга“ от Вагнер в Париж – тази тетралогия е първата нова продукция там след края на Втората световна война – и също в Кьолн. Този парижки „Ринг“ става първата негова продукция в историята на Австралия, поета от Австралийската опера в Аделаида.
В Париж Тейт дирижира модерна класика като „Лулу“ от Берг, „Питър Граймс“ от Бритън и „Възхода и падението на града Махагони“ от Курт Вайл, в Миланската Скала той е прославен с „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус и „Танхойзер“ от Вагнер.
През 1987 г. Джефри Тейт дирижира премиерата на операта „Der Wald“ от Ролф Либерман в Женева, а през 2000 г. впечатлява в Кьолн с нова гледна точка към „Intolleranza“ от Луиджи Ноно. От 1991 до 1995 г. Тейт дирижира Ротердамския филхармоничен оркестър, а от 2005 г. е музикален директор на „Театро Сан Карло“ в Неапол. Там той реализира нови постановки на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Валкюри“ от Вагнер, „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк (отличена с наградата на италианската музикална критика „Франко Абиати“ през 2002 г.) и „Кандид“ от Ленарт Бърнстейн.
Тейт е удостоен с титлите „Chevalier de la Legion d’Honneur“, „Chevalier des Arts et Lettres“ и „Commander на Британската империя“.
От 2009 г. сър Джефри Тейт играе ключова роля в оформянето на музикалния живот в Хамбург като главен диригент на „Hamburger Symphoniker“. Той прави късния си дебют във Виенската държавна опера в началото на втория сезон, в който Доминик Майер е директор, а именно на 7 септември 2011 г. с „Ариадна на Наксос“. Последват изпълнения на „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус през 2013 г. и на пълния „Пръстен на нибелунга“ през 2014 г.
Неговото 15-о и последно дирижиране в Хамбург е при „Залезът на боговете“ от Вагнер на 8 юни 2014 г. – той трябва да отмени втория планиран цикъл на „Ринга“ поради заболяване.
Сър Джефри Тейт умира от инфаркт в Италия на 2 юни 2017 г. Той щеше да празнува 75-ия си рожден ден.
(край на превода)
Ще завърша днешната статия с една по-подробна дискография на Джефри Тейт, взета от източник на испански език:
Discografía de referencia:
- Beethoven: ‧ Carol Vaness ‧ Waltraud Meier ‧ Hans Peter Blochwitz ‧ Hans Tschammer ‧ Tallis Chamber Choir ‧ English Chamber Orchestra ‧ Jeffrey Tate – Missa Solemnis
- Beethoven: Frank Peter Zimmermann, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Violinkonzert • Romanzen 1&2
- Beethoven: Staatskapelle Dresden, Jeffrey Tate – Sinfonie Nr. 7 / Die Weihe Des Hauses
- Canteloube: Kiri Te Kanawa : English Chamber Orchestra : Jeffrey Tate – Chants D’Auvergne Vol 1 – 1983
- Canteloube / Villa-Lobos: – Chants D’Auvergne (Vol. 2) / Bachianas Brasileiras No. 5 – Kiri Te Kanawa, English Chamber Orchestra • Jeffrey Tate
- Haydn: – English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Sinfonien – Symphonies Nos. 102 & 104 “London”
- Haydn: English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Sinfonías No 101 & No 104
- Haydn: English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Symphonies Nos. 94 “Surprise”, 95 & 97
- Haydn: English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Symphony No. 101 “The Clock”/Symphony No. 104 “London”
- Haydn: English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Sinfonie Nr. 100 G-Dur, Militärsinfonie / Sinfonie Nr. 103
- Humperdinck: Hänsel und Gretel, Anne Sofie von Otter, Andreas Schmidt, Marjana Lipovšek, Barbara Bonney, Barbara Hendricks, Symphonie-Orchester Des Bayerischen Rundfunks, Jeffrey Tate
- Edvard Grieg: Berliner Philharmoniker, Sylvia McNair, Petteri Salomaa, Jeffrey Tate – Peer Gynt
- Mendelssohn & Bruch: Nigel Kennedy, Jeffrey Tate, English Chamber Orchestra
- Mozart: English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Symphonies Nos.40 & 41 (Jupiter)
- Mozart: Barbara Hendricks, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Mozart: Opera & Concert Arias
- Mozart: Jeffrey Tate – Symphonien 33 & 34; Menuett KV 409
- Mozart: English Chamber Orchestra – Symphonies No. 32 / No. 35 ‘Haffner’ / No. 39
- Mozart: Jeffrey Tate, English Chamber Orchestra – Symphonies = Sinfonien No. 36 “Linz” – No. 38 “Prague”
- Mozart: Thea King, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate, Gabrieli String Quartet* – Clarinet Concerto In A Major, K622 / Clarinet Quintet In A Major, K581
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos · Klavierkonzerte No.20 KV 466 · No. 21 KV 467
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.22 KV482, No.23 KV488
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.26 KV537 “Coronation” / No.27 KV595
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.13 KV415 / No.14 KV449
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.24 KV491 / No.25 KV503
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.18 KV456 / No.19 KV459
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.11 KV413 / No.12 KV414
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No. 20, K. 466 & No. 23, K. 488
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.5 KV175 / No.6 KV238 / Rondo KV382
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.15 KV450 / No.16 KV451
- Mozart: Mitsuko Uchida, English Chamber Orchestra, Jeffrey Tate – Piano Concertos No.8 KV 246 / No.9 KV 271
- Mozart: Mitsuko Uchida, Jeffrey Tate, English Chamber Orchestra – Mozart Piano Concerto Klavierkonzert Nr. 17 KV 453 & Puiano Quintet Klavierquintett KV452
- Offenbach: Les contes d’Hoffmann, Araiza, Ramey, Lind, Studer, J. Norman, Anne Sofie von Otter – Dresden Staatskapelle – versión revisada de Michael Kaye
- Schubert / Mahler: Jeffrey Tate, English Chamber Orchestra, Ann Murray – Der Tod Und Das Mädchen Streichquartett D-Moll D.810 / Der Tod Und Das Mädchen, D.531 (CD)
- Schubert: Staatskapelle Dresden, Jeffrey Tate – Sinfonie C-dur / Symphony In C Major No. 8 (9)”La Grande”
- Richard Strauss: Arabella, Kiri Te Kanawa, Franz Grundheber, Gabriele Fontana, Helga Dernesch, Peter Seiffert, Orchestra Of The Royal Opera House, Covent Garden
- Richard Strauss: Elektra, Gwyneth Jones, Leonie Rysanek, Orchestre De La Suisse Romande*, Jeffrey Tate
- Richard Strauss: Suite Der Burger Als Edelmann Op.60. Metamorphosen. Jeffrey Tate, English Chamber Orchestra
- Wagner: Oberturas y preludios – Cheryl Studer, soprano
- Wagner: Escenas de Götterdämmerung – Deborah Voigt – Hamburg O.
- Stravinsky: Apollo Musagete
- Barbara Hendricks, Orchestre Philharmonique De Monte-Carlo, Jeffrey Tate – Airs D’Opéras Français
- Kiri Te Kanawa, Orchestra Of The Royal Opera House, Covent Garden, Jeffrey Tate – French Opera Arias
(край на цитата)
Нека днес на 28 април 2023 г. почетем 80 години от рождението на британския диригент (и лекар) сър Джефри Тейт, починал през 2017 г. и оставил отлични спомени с дейността си като диригент в редица държави в Европа, Америка и Австралия.
Мир на праха му!
…..
Hamburger Symphoniker & Jeffrey Tate
´´´´
Jeffrey Tate – „Close Up: Tate’s Geheimnis” – 9/12 – with Elgar: Enigma Variations
13.09.2010
Was macht ein Orchester, wenn es probt und wie bekommt Maestro Jeffrey Tate das, was er hören will? Einer der bedeutendsten Dirigenten der Welt hautnah bei der Arbeit und ein faszinierender Blick direkt in das Herz der Hamburger Symphoniker.
What does an orchestra actually do during a rehearsal, and how does Maestro Jeffrey Tate achieve the musical results he is looking for? Here is a chance to see one of the world’s most prominent conductors at work and gain a fascinating insight into the heart of the Hamburg Symphony Orchestra.
´´´´´´
IN MEMORIAM Sir JEFFREY TATE (28.IV.1943- 2.VI.2017) Strauss: “Die Frau ohne Schatten”, Fantasy
IN MEMORIAM MAESTRO Sir JEFFREY TATE (Salisbury, April 28, 1943 – Bergamo, Juny 2, 2017) Richard Strauss (1864-1949) “DIE FRAU OHNE SCHATTEN”, Symphonic Fantasy from the Opera Rotterdam Philharmonic Orchestra Sir JEFFREY TATE (Rec. 1992, De Doelen -Rotterdam)
´´´´
Gabriel Faurè, Requiem: Libera me, direttore sir Jeffrey Tate
Gabriel Faure, Requiem in re minore op.48 baritono Detler Roth Coro ed Orchestra del Teatro di San Carlo direttore sir Jeffrey Tate maestro del coro Salvatore Caputo Auditorium Domenico Scarlatti della Rai di Napoli 19.12.2009
https://www.youtube.com/watch?v=gdVh3es_UBU&ab_channel=caruso1873
´´´
Jeffrey Tate über das ‘War Requiem’ von Benjamin Britten
´´´´