Tcheshmedzhieva, Ludmila (BGR, Sopran)

Певицата и филмова актриса Людмила Чешмеджиева празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперетното и филмово изкуство, днес на 12 юни 2017 г. празнува своята 76-та годишнина една от най-значителните оперетни артистки на България – Людмила Чешмеджиева, която заедно с изявите си в редица постановки на Музикалния театър в София показва голямо влечение и към филмовото изкуство. Още като студентка в Музикалната академия – едва на 18 години, участва при снемането на филма „А бяхме млади“. А през 2008 г. участва във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ по романа на немско-българския писател Илия Троянов.

Людмила Чешмеджиева е мултиталант, който изгря на музикалния и кино-небосклон още през 60-те години, наложи се бързо като една от най-интересните и талантливи артистки на Музикалния театър в София. В моите младежки години като студент в София в периода 1951-1956 г. и после при всяко гостуване в София до 1974 г., когато напуснах България, съм посещавал спектакли на Музикалния театър с нейно участие и винаги съм бил впечатлен от гласовите й постижения и чудесната й игра – една родена артистка. Помня я и като филмова артистка, тя игра в редица интересни български филми, като „Крадецът на праскови“ (1964) и “Деца играят вън” (1973) – до 1974 г., после в редица други, които не познавам, като “Хирурзи” (1977), “Войната на таралежите” (1979), поредицата “Баш майсторът” (1974-1983), „Асистентът“ (2002). Общият брой на филмите с нейно участие е над 15 филма, както и много постановки на Телевизионния театър на БНТ.

Eто списък на всичките й филмови роли по години:

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2008	Светът е голям и спасение дебне отвсякъде		България / Германия / Словения / Унгария	баба Сладка
2002	Асистентът		България / Италия
1996	Дон Кихот се завръща – („Дон Кихот возвращается“)	2 ч.	Русия / България	херцогиня
1982	Баш майсторът на море
1979	Войната на таралежите	5		Малякова, майката на „Маляка“
1977	Хирурзи			Димитрова
1973	Деца играят вън			майката на Юли №2
1972	Катастрофата	3		Иванова
1965	Късче небе за трима			Магда
1965	До града е близо			Катя
1964	Крадецът на праскови			вдовицата
1961	А бяхме млади			Цвета

(край на цитата)

Не случайно Людмила Чешмеджиева оставя до сега едно голямо артистично наследство за поколенията – 36 сезона тя играе в Музикалния театър, има участия в около 70 централни роли, както и около 50 други роли, така че в актива й влизат около 120 роли в киното, в музикалния театър и в телевизията. През 2008 г. участва в големия филм по сюжет на романа на Илия Троянов „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, който получи като съвместна продукция на няколко европейски държави популярност в много страни на Европа. Тук в Германия беше показан по различни телевизионни канали и предизвика голям интерес. Не трябва да забравяме, че Илия Троянов е немски писател с български корени, чиито романи са широко известни и особено романът му „Събирачът на светове“ получи голяма популярност, след като през 2006 г. беше награден на Пролетния панаир на книгата в Лайпциг с първа награда за белетристика.

Сигурен съм, че чрез играта си във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ Людмила Чешмеджиева е получила известност и в чужбина и много българи, живеещи в чужбина, които я познават от десетилетия само като артистка в Музикалния театър, са останали възхитени от таланта й на филмова артистка. Лично аз бях очарован от хубавата й игра, след като десетилетия не знаех нищо за нея. А днес при подготовката на тази статия прочетах такива хубави неща за нея в електронните медии, много от които ще споделя с моите читатели.

Сега малко биографични бележки. Людмила Чешмеджиева е родена на 12 юни 1941 г. в село Марино, тогава отделно от Димитровград. Още като двегодишно дете семейството й се премества в Димитровград. Там получава основно и гимназиално образование. Като ученичка в гимназията пее в хора на училището, играе балет и тренира художествена гимнастика, изучава и художествено слово. След завършване на гимназията кандидатства в Софийската музикална академия и е приета веднага. Неин вокален педагог е проф. Христо Бръмбаров, после две години продължава с майсторски клас. Още в тези години Светозар Донев я кани да участва в Музикалния театър в София в оперетата „Момичето, което обичах“. След завършване на Музикалната академия и допълнителните две години, Людмила Чешмеджиева започва голяма и успешна кариера в Музикалния театър, играе заедно с основните титуляри на този театър и аз съм я гледал в редица роли, където тя правеше особено впечатление. В оператата „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов – едно от най-добрите й постижения в този театър, Людмила Чешмеджиева изгради в течение на времето четири различни роли, всяка от които има своята специфична ценност. Други нейни особено добри участия са в „Царицата на Чардаша“, „Хелоу, Доли“, “Жюстина Фавар”, “Прилепът”, “Цигански барон”, “Една нощ във Венеция”, “Теменужката от Монмартър”, “Страната на усмивките”, “Бал в Савоя”, “Случка в Уест Сайд”, “Магьосникът от Оз”, “Кабаре”, “Монте Кристо” и много други. По-късно в тази статия ще стане въпрос за подробности, дадени в различни източници.

През 1991 г. Людмила Чешмеджиева е назначена за директор на Музикалния театър, която дейност изпълнява две години. Носител е на престижни награди. През 1998 г. Людмила Чешмеджиева слиза от сцената на Държавния музикален театър след 36 сезона. Сега „пенсионерката“ кипи от енергия и изглежда прекрасно. В редица интервюта и разговори тя откровено се изказва по въпроси на културата, смяната на интересите и ранното пенсиониране на артистите, макар че много от тях могат да играят и до по-късно. Ето нейни думи във връзка с последното: „Като нормален човек се чудя какъв е този жесток акт като пенсионирането на артистите. Какво беше това нещо в Народния театър?! Е, и какво се оказа? Та те и сега работят. Таня Масалитинова може да влиза от роля в роля и е най-виталната актриса. Мен ме пенсионираха хора с по двадесет години по-възрастни от мен. В продължение на две години ми повтаряха, че съм стара….“.

Хубаво е, че Людмила Чешмеджиева е отворена към медиите, по различни поводи тя дава интервюта и мнения както за собствената си кариера и личен живот, така и за по-общи въпроси от ежедневието. В електронните медии намерих няколко материала, които ще цитирам в днешната ми статия. През 2011 г. тя празнува двоен юбилей – 70 години от рождението си и 50 години сценична дейност. Ето една равносметка – статия от 28 ноември 2011 г. на Ганиела Ангелова след интервю с юбилярката:

Людмила Чешмеджиева: Аз цял живот, докато съм жива, ще помня раждането ми като актриса

Оперетната прима и киноактриса чества две годишнини – 70-годишнината си и 50 години на сцена. Чрез предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” тя покани своите колеги и приятели да отбележат събитията заедно на сцената на Музикалния театър на 2 декември със спектакъла „Българи от старо време”, който е едно от емблематичните заглавия в нейната биография.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Имате юбилей – 70-годишнина, и съвсем искрено ви казвам, че не бих познала. Също така навършвате 50 години на сцената.
– Не обичам думата юбилей и освен това не знам защо е прието 50 години, 75, 100 – това са юбилейните годишнини. Аз просто закръглих две годишнини. Доста ги позакръглих – 70 и 50.
– 50 години на сцената ми се струва страшно много. 36 сезона, сметнах аз, и дано не съм объркала.
– Точно така – 36 сезона на сцената на Музикалния театър. Иначе аз започвам своето летоброене, 50-годишнината, от появата във филма „А бяхме млади”. Това е първата ми роля и раждането ми като актриса.
– Имате над 70 централни роли в едни от най-емблематичните произведения. Имате ли си любима роля?
– Обикновено се казва, че всички роли са любими. Сега, когато правя равносметка, защото това всъщност е поводът, когато отбелязваш годишнини, да си направиш някаква равносметка. Моята равносметка случайно и без да искам се получава 70 житейски плюс 50 творчески са 120 роли общо в киното, театъра, в телевизията… просто случайно тази бройка съвпада.
– А може да не е случайно, знаете ли…?
– Така че всеки актьор, когато работи над една роля, тя му е любима, защото не му дава покой, защото иска да я постигне, да я направи, след това пък удовлетворението от срещите с публиката, аплодисментите, това, че си си свършил добре работата, че си направил някакво откритие, дори сам за себе си. Затова трудно е да се изброят любимите роли, но има на млади години хубави роля, както в средна творческа възраст, така и в зряла възраст. Аз много си харесвам ролята, с която слязох от сцената – „Хелоу, Доли”, защото тя беше мечтана роля. Но като че ли и „А бяхме млади” си остава най-свидната ми роля.
– На 18 години сте били тогава.
– В живота човек не помни раждането си, празнува всяка година рождения си ден. Аз цял живот, докато съм жива, ще помня раждането ми като актриса. И то е в „А бяхме млади”.
– Тогава кастингът е бил сред 12 хил. момичета.
– Така написа един чешки вестник.
– Сигурно са били много, макар и да не е точна бройката. Как ви избраха тогава? Вие си партнирате с едни големи имена в българското кино и театър. На какво ви научиха?
– За съжаление много от хората, които са се снимали в старите български филми, ги няма. Аз бях в началото на втората ми година студентка. Аз завърших по-рано гимназия, веднага ме приеха в консерваторията и в началото на втората година в студентския стол на “Аксаков” се виждахме с колеги от НАТФИЗ, от Художествената академия и тогава се срещнах с Митко Буйнозов, който каза – абе ти искаш ли да се снимаш във филм, и аз, разбира се, казах да. Той ме заведе при Бинка Желязкова и при Христо и започнах да се пробвам. Просто съвсем случайно… те тези неща случайно стават.
– Има ли разлика между първото изиграване и последното изиграване – говоря за една роля?
– Първото се нарича премиера и всички говорят за премиерата. Премиерата невинаги и най-често не е най-доброто представление.
– Всички актьори го казват, трябва да ви го призная.
– Запомних от един много голям руски актьор и режисьор, който казваше – играй, като за последен път, защото тогава се разделяш с ролята и тогава всичките ти усилия, всичките ти спомени, всичко е съсредоточено в това – да изиграеш прекрасно ролята си за последен път.
– Когато четох вашата биография, се натъкнах на нещо много интересно – през 1966 г. имате предложение от френска продуцентка. Защо го отказахте и години след това съжалихте ли за избора си?
– То беше във връзка с това, че през 1965 г. беше дошъл продуцентът Карло Рим, който беше сред селекционерите за кинофестивала в Кан. Аз бях поканена на една вечеря с него. Много дълго разговаряхме и той явно беше дал името ми на тази френска продуцентка, която дълго време е търсила агента и импресариото ми. Най-после се натъкнала на Музикалния театър и аз го получих от зам.-директора тогава Анани Анев. Аз вече бях създала семейство, синът ми беше роден, имах вече успехите в театъра. Освен това знаете, че ситуацията беше сложна в България в тези години. Официално всеки, който искаше да отиде на Запад… беше невъзможно… не трудно, а невъзможно. За емиграция просто никога не съм мислила.
– На 2 декември в Музикалния театър ще чествате вашите два големи празника.
– Точно така. Със спектакъла „Българи от старо време”, който също е емблематично заглавие в моята биография. Четири от персонажите съм изиграла в продължение на времето. Така че имам своебразен рекорд там. Искам да поканя мои колеги от оркестъра, от балета, които вече не са в театъра, част от публиката, които все още ме помнят, защото българите от нашето старо време вече намаляват. Заповядайте! Нека да бъдем заедно, искам да ви чувствам до мен. Благодаря ви! Обичам ви!
– Много хубаво го казахте. На коя сцена е най-голямо предизвикателството? Били сте на театралната, на оперетната или на киносцената? Къде е най-сложно?
– Целият свят е сцена, е казал Шекспир. Така че животът е една голяма сцена. Все едно къде си. Ще цитирам Миряна Башева с един откъс от стихотворение: „Аз не зная по-щастлива мъка от святото проклятие артист”.
– Хубаво и точно. Който се е докоснал до тази професия, остава винаги в сърцето му. Желая ви да ви видим отново на киносцената.

(край на статията)

В деня на този юбилей на 2 декември 2011 г. електронният портал VESTI.bg помества следната статия, която съдържа доста подробности за кариерата на Людмила Чешмеджиева. Ето текста:

Двоен юбилей на Людмила Чешмеджиева

Актрисата е едно от лицата – емблеми за изкуството на оперетата в България

2 декември 2011 г., VESTI.bg

Актрисата Людмила Чешмеджиева празнува двоен юбилей днес.

В Музикалния театър (musictheatre.bg) посвещават представлението на “Българи от старо време” от Асен Карастоянов на нейната 70-годишнина и на 50-годишнината от началото на творческата й кариера.

Людмила Чешмеджиева е едно от лицата – емблеми за изкуството на оперетата в България. Завършила е пеене при легендарния педагог Христо Бръмбаров и през 1963 г. излиза на сцената на Музикалния театър. Но още преди това прави ярко впечатление в ролята на Цвета – сакатото момиче с трагична съдба Цвета в “А бяхме млади” (1961) на Бинка Желязкова и Христо Ганев.

Има запомнящи се роли в над 15 филма – “Крадецът на праскови” (1964), “Деца играят вън” (1973) , “Хирурзи” (1977), “Войната на таралежите” (1979), поредицата “Баш майсторът” (1974-1983). Последната й засега роля в киното е в “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008). Участва в много постановки на Телевизионния театър на БНТ.

Излизала е на сцената в над 70 централни роли от класическия оперетен репертоар и в мюзикъли: Жюстина в “Жюстина Фавар”, Адела в “Прилепът”, Арсена в “Цигански барон”, Чиболета в “Една нощ във Венеция”, Щаси и Цилика в “Царицата на чардаша”, Виолета в “Теменужката от Монмартър”, Ми в “Страната на усмивките”, Дейзи Паркър в “Бал в Савоя”, Мария в “Случка в Уест Сайд”, Дороти в “Магьосникът от Оз”, г-ца Кост в “Кабаре”, Мерцедес в “Монте Кристо” и пр.

Тя е единствената актриса от Музикалния театър, поканена да гастролира на драматична сцена – в Шекспировата комедия “Много шум за нищо”, постановка на проф. Гриша Островски в Сатиричния театър. Нейни партньори на сцената са били непомръкващите звезди Лиляна Кошлукова, Видин Даскалов, Минко Босев, Арон Аронов. Работила е с режисьори като Леон Даниел и Светозар Донев, с диригентите Виктор Райчев, Жул Леви, Росица Баталова, Любомир Денев.

Людмила Чешмеджиева беше първата дама директор в историята на Държавния музикален театър – в най-критичните му години – началото на 90-те на миналия век.

(край на статията)

Още през средата на 2011 г. Българското Национално Радио посвети предаване за Людмила Чешмеджиева. Ето откъси от него:

БНР

Людмила Чешмеджиева – сцена и екран, комедия и драма, блясък и чар, интелект и хумор

публикувано на 24.06.2011 г.

Людмила Чешмеджиева е много красива, изискана и елегантна дама, добре позната както от музикалната ни сцена, така и от екрана. Във всички случаи тя е човек, който със сигурност знае, че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (последният й филм, чиято премиера бе през октомври 2008 г.).

Родена е на 12 юни 1941 г. в село Марино до Димитровград. Когато е двегодишна, семейството й се премества в Перник (бел.авт. Б.К.: в страницата в Уикипедия за Людмила Чешмеджиева на български език пише, че се премества в Димитровград) и там преминава детството й. В гимназията пее в хора, играе балет и художествена гимнастика, изучава художествено слово. На 17-годишна възраст кандидатства в Музикалната академия и е приета на първо място. Завършва пеене при Христо Бръмбаров, след това и две години майсторски клас. По това време Светозар Донев я кани в Държавния музикален театър за роля в първия български мюзикъл – „Момичето, което обичах” на Жул Леви.

Още като студентка, едва 19-годишна, е избрана за ролята на Цвета във филма „А бяхме млади” на режисьора Бинка Желязкова по сценарий на Христо Ганев. Премиерата на филма е на 13 март 1961 г., същата година той е отличен с няколко награди: „Златна роза“ и първа награда за оператора Васил Холиолчев във Варна, Златен медал от Международния кинофестивал в Москва, награда за операторска работа в Прага. През 1964 г. филмът печели и първа награда на Международния фестивал в Картахена, Колумбия. Най-важното в случая е, че на фестивала „Златна роза” във Варна през 1961 г. Людмила Чешмеджиева също е отличена – с първа награда за женска роля. Сред останалите й участия в киното са филми като „Крадецът на праскови”, „Късче небе за трима”, „Деца играят вън”, „Хирурзи”, „Войната на таралежите”, „Баш майсторът на море”, „Асистентът” и разбира се, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.

Людмила Чешмеджиева е солистка на ДМТ „Стефан Македонски” от 1962 година в продължение на 36 сезона. През 1991-92 г. е директор и главен художествен ръководител на театъра. Последната й роля от 1999 г. е Доли Ливай в „Хелоу, Доли!”. Има огромен сценичен репертоар. Сред изключително популярните й партии са Кристъл от „Птицепродавецът” на Целер, Адела от „Прилепът” на Щраус, Щаси и Цилика от „Царицата на чардаша” на Калман, Ми от „Страната на усмивките” на Лехар, Янка от „Българи от старо време” на Карастоянов, Виола и Себастиан от „Дванайсета нощ” на Димитър Вълчев, Мария от „Уестсайдска история” на Бърнстейн, Дороти от „Магьосникът от Оз” на Арлън.

Отличена е с наградата „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.

(край на статията)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/100081285/ludmila-cheshmedjieva-scena-i-ekran-komediya-i-drama-blyasyk-i-char-intelekt-i-humor

През 2013 г. Людмила Чешмеджиева дава интервю на журналистката Паулина МИЛУШЕВА във връзка с нейната 72-а годишнина, което е поместено в електронна медия на 14 юни 2013 г. Ето съдържанието му:

Людмила Чешмеджиева на 72: Чудя се какъв е този жесток акт – пенсиониране на артисти!

Годините, през които преминах, ме научиха на търпение и устойчивост

Публикувано: 14 юни 2013 г.

(преди текста има снимка на Людмила Чешмеджиева и Мики Манойлович в кадър от филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”)

През 1998 г. Людмила Чешмеджиева слезе от сцената на Държавния музикален театър след 36 сезона. Сега пенсионерката кипи от енергия и изглежда прекрасно. Оперетната певица е позната и на киноманите с брилянтната си роля във филма на Бинка Желязкова “А бяхме млади”.
Людмила Чешмеджиева е щастливо омъжена жена. Брачен партньор й бе актьорът Петър Гюров, който почина през 2010 г. Двамата са отгледали син и дъщеря.

“Младостта ми мина в оперетата. Хубавото на тази възраст е, че човек не се замисля. Няма комплекси. В началото се хвърля в кариерата и си казва: “Аз съм най-добрият”. Когато среща усмивките на публиката, пък си мисли: “Аз съм върхът!”. По времето, когато започнах работа в Музикалния театър, заплатите бяха жалки, но всички живеехме с него и за него. Значи не парите или тяхната липса правят нещата между хората. Сега времето се промени не от безпаричието, а от страха, който влезе в нашия живот. Страхуваме се по улиците, в дома си. Ето я страшната промяна. Престанахме сърцато да общуваме помежду си. Отчуждението е голяма болест. Моралът е сложно нещо, но според мен той трябва да се търси в дребните неща”, категорично споделя в свое интервю Людмила Чешмеджиева.

„Много таланти унищожихме сами. Не можаха да се реализират, защото ги съсипахме. Не искам да приличам на революционерка, която с цяло гърло казва някаква истина. Но разсъждавам като нормален човек и се чудя какъв е този жесток акт като пенсионирането на артистите. Какво беше това нещо в Народния театър?! Е, и какво се оказа? Та те и сега работят. Таня Масалитинова може да влиза от роля в роля и е най-виталната актриса. Мен ме пенсионираха хора с по двадесет години по-възрастни от мен. В продължение на две години ми повтаряха, че съм стара. Невероятно, но е факт, че тук правим метани на певци, артисти, художници, които са успели да попаднат в западната или американската преса. Според мен това не е балкански, а български синдром. (Смее се.) Ще бъде грехота да кажа, че не съм успяла. Не ми е минавало през акъла да се смятам за неуспяла. Дори сега, когато съм пенсионерка, пак имам самочувствие. Просто в моя театър нямат нужда от такова тесто, от каквото съм замесена. Още през 1966 г. получих писмо в оперетата от една френска продуцентка с предложение за работа. Хвана ме страх да й отговоря. Бяхме наплашени от милицията да пишем в чужбина.

Та се разминах с предложението просто защото нямах агент или мениджър. Много се говори за кастинга, който Младен Киселов направи за постановката на “Есенна соната”. Искам обаче да кажа, че бях избрана за ролята на Цвета от Бинка Желязкова сред 12 000 момичета. Внушителна цифра, нали. Снимахме дълго. Никога няма да забравя шамара, който ми удари Анани Явашев секунди преди да заработи камерата. Вцепених се и се разплаках от обида. А той каза: “Бинке, готово!”. Те се били уговорили предварително да ме шамаросат, за да се разплача. Сцената наистина стана перфектна, но аз можех да заплача и без шамар. Наистина с този филм имах редкия шанс да изживея раждането на една звезда, а бях още дете, само на 18 години.

В момента, в който слязох от сцената на Музикалния театър, ме извикаха на кастинг за филма на Илия Костов “Асистентът”. Главната роля се изпълнява от Васил Василев-Зуека, а аз играя неговата майка. Любопитното е, че режисьорът промени сценария и вмъкна доста от биографията ми във филма, който по финансови причини все още не е видял бял свят. Така кръгът се затвори – след като слязох от сцената на оперетата, пак се снимах във филм. Благодарна съм на съдбата.

Много дълъг брак имахме с Петър Гюров

Почти не се помня неомъжена. Приятел на моя съпруг в деня на сватбата ни му каза: “Не те виждам повече от три, максимум шест месеца да изкараш с тази, която вземаш за жена. Тя на човек не прилича”. Беше една година след снимките на “А бяхме млади”, имах детинско излъчване. Та уж случайно – бракът ни продължи дълго. Освен съпрузи с Петър бяхме и много добри приятели. Случихме и на деца, определено извадихме късмет с тях.

Аз нямам нищо “най”. Животът е непрестанен обмен. Годините, през които преминах, ме научиха на търпение и устойчивост. По-трудно се поддавам на клюките, на бурите.

Паулина МИЛУШЕВА

(край на статията)

И понеже в горното интервю стана въпрос и за децата на фамилията Чешмеджиева / Гюров, ето на края една статия за дъщеря им Милена Гюрова, публикувана наскоро в електронна медия:

Милена Гюрова следва майка си Людмила Чешмеджиева

автор: Ванда Севтополис, снимки архив Luxury Life

“Колкото ми бе приятно като малка да живея сред славата на родителите си, толкова по-късно разбрах колко е дебела сянката им, която са хвърлили върху мен.” Това е едно от откровенията на Милена Гюрова, дъщеря на оперетната певица Людмила Чешмеджиева и актьорът от Театъра на армията Петър Гюров.

Щерката никога няма да забрави как майка й е изиграла Дороти от “Магьосника от Оз”, ролята, която най-силно я е впечатлила. Тогава тя се захласва по пищните й костюми, радва се е, когато публиката аплодира комичните сцени с Видин Даскалов, пази и чудесни спомени за приятелството между Людмила и Лили Кисьова. Когато обаче стане дума за баща й – Петър Гюров, Милена се преобразява – той си е отишъл в разцвета на творческите си сили, но и до днес тя сънува играта му в “Ученика на дявола”, а най-ярко в ума й се е запечатал образът му на Георги Димитров в “Предупреждението”.

Все пак по-известната в семейството е Людмила Чешмеджиева, чието име е емблема в оперетното ни изкуство. Завършила пеене при Христо Бръмбаров, тя има и невероятно ярки кинороли – сакатото момиче Цвета във филма “А бяхме млади”, снима се в “Крадецът на праскови”, “Деца играят вън”, “Войната на таралежите”, поредицата “Баш майсторът”. Една от последните й роли е в “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Чешмеджиева е първата жена директор в историята на оперетата.

През 1989 г. Милена има късмета да отиде да учи в балетното училище в Берлин. “Подкокоросва” я преподавателката й в София, която току-що се е върнала от немската столица. Тогава безплатният обмен е само с Москва, но нашето момиче избира модерното, по-добрите условия, дисциплината и възможността да живее в интернат. Не е без значение и възможността да научи добре езика. В Германия Милена остава 5 години – танцува в Кемниц (бившият Карлмарксщат). Там още помнят нейните изпълнения в “Лешникотрошачката”, “Жизел” и в няколко съвременни немски спектакъла. В местния театър Милена се запознава с бъдещия си съпруг – Рубен Пит, който също е балетист. Той е холандец и покрай него тя бързо научава езика, владее чудесно и английски.

От 2000 г. Милена живее в Страната на лалетата. Съгласява се да отиде там, защото мъжът й получава предложение за работа. По същото време тя е с тежка травма на глезена и нищо не я задържа в Германия.

“Това бе причината да започна да уча пеене – нещо, което винаги съм искала, убедено казва младата жена. – За изпитите ме подготви Гена Димитрова, която бе състудентка на майка ми. Учеше ме в София, а аз бързо се справях. 20 урока ми бяха достатъчни, за да вляза в консерваторията в Маастрихт, където вече живеехме с Рубен.”

След като забелязват успехите й на оперна сцена, заваляват и предложения за оперетата. Режисьорът Николай Борисов, който е работил с майка й, я кани на прослушване в музикалния ни театър. Харесват я и Милена вече е част от звездния състав на последната премиера на оперетата – “Бал в Савоя”.

Милена признава, че нямала намерение да се връща в България, но не устоява на предложението да се превъплъти в образа на една от рейнските дъщери. Следва участието й във “Валкюра” от Рихард Вагнер, където скача на батут, а после в “Зигфрид”. “Животът ми в Холандия бе подреден, но много скучен, казва хубавата брюнетка. – Трудно си намирах и ангажименти – там за опера се дават много малко пари, хонорарите на импресариите са високи, билетите – скъпи. Съпругът ми вече не е на сцената, защото се разболя от дискова херния и сега се чуди с какво да се захване. Няколко пъти сме летували на море и планина в България, но той така и не научи езика ни.”

Сега Рубен Пит живее в семейното жилище в малкото градче Арнем, а Милена в София при мама. Не тъжи за холандски приятелки, които така и не намира. У нас обаче животът й е разнообразен и щастлив. “София кипи, това е невероятно жив град, а ние не си даваме сметка затова, пали се Милена. – Тук всеки може да отиде на театър, кино, опера, да слуша музика в някой клуб. Чудесно е да си в България.”

(край на статията)

Какви хубави откровения на една млада артистка, наследница на една заслужила майка! И думи, пълни с искреност и топлота, характерни за хора, били на Запад и успели да направят собствени изводи за плюсове и минуси в личния си живот.

През 2016 година Людмила Чешмеджиева празнува кръгла годишнина – 75 години, аз писах статия по този повод, но като се информирах тези дни в Интернет, не открих специална статия в медиите по този случай – дали не я забравиха в Радиото, в Телевизията или в другите медии? Дано съм пропуснал, но мисля, че имам право!

А днес на 12 юни 2017 г. сигурно цялото семейство празнува в София рождения ден на Людмила Чешмеджиева и ние също се присъединяваме към хубавите моменти, като аз лично пожелавам добро здраве и дълъг живот на тази прекрасна жена и артистка, която е дала толкова много за културата на България и специално за оперетното и филмово изкуство.

За много години, уважаема г-жа Чешмеджиева. Признателните българи дълго ще помнят ролите и изкуството Ви в оперетата и в киното!

……………..

Записи: