Днес тенорът Георги Чолаков навършва 87 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 23 август 2022 г. празнува рожден ден големият български тенор със задгранична кариера Георги Чолаков, който навършва достойните 87 години.
Днес пиша наново статия за Георги Чолаков след подобни статии от 2016 до 2020 години. При двете първи публикации това не беше на рождения му ден по простата причина, че не съм я знаел. При втората статия се бях ръководил от една справка за него в Интернет, където се казва, че тя е 12 октомври 1934 г., но наскоро се оказа, че това не е вярно. Георги Чолаков е роден на днешния 23 август през 1935 г., значи навършва 87 години, живее край София и нека сърдечно го поздравим за славния му юбилей. А сега и най-интересното – има двама певци с името Георги Чолаков – единият е оперен певец, именно този, за който пиша днес, а другият е хоров певец от Кюстендил, именно той е роден на 12 октомври 1934 г., докато оперният певец Георги Чолаков е роден на днешния 23 август.
През 2019 г. моят ФБ-приятел от София Асен Митев, който добре познава оперния певец, ми съобщи както истинската рождена дата, така също ми изпрати някои материали за Чолаков, както и редица снимки от негови изяви или други такива.
Снощи се свързах във ФБ с Асен Митев, за да го запитам, как се чувства маестро Чолаков – от 2020 г. не бях писал статия за него – и се зарадвах, когато той ми написа следните хубави редове:
„Здравейте. Радвам се, че се обаждате … Георги Чолаков е много добре, в отлична форма. Продължава да работи с млади и не толкова млади оперни певци. Довършва книга за своя живот. Това е, което мога да споделя към момента“.
(край на цитата)
Сега ще цитирам текста на втората ми статия от октомври 2017 г.:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 25 октомври 2017 г. пиша статия – за втори път – за един български тенор, който мога да причисля донякъде към групата на ЗБГ (Забравените Български Гласове) – Георги Чолаков, започнал кариерата си като солист в Софийската опера през 1968 г., оставайки там до 1973 г. След това пее в Австрия, Швейцария, Германия и в други държави, но често гостува след 1990 г. и в родината си.
На 26 октомври 2016 г. писах за първи път статия за Георги Чолаков, но не на рождената му дата, понеже не знаех точно кога е тя. Както често изтъквам, обикновено пиша на календарен принцип – дати на раждане или на кончина при съответния артист. По-късно научих, че той е роден на 12 октомври 1934 г. в Кюстендил, но тази дата беше вече преминала и реших да пиша по-късно за него. Макар и вече да я знаех, на 12 октомври 2017 г. не написах днешната статия за Георги Чолаков, понеже в същия ден е роден и големият певец Стефан Еленков (1937-1997) – точно преди 80 години и реших да уважа него, а по-късно (именно днес) да пиша на Георги Чолаков.
Както често постъпвам, поради факта, че за една година имам над 150 нови ФБ-читатели и приятели, повтарям днес статията си от 2016 г. с малки допълнения (информации за Георги Чолаков след октомври 2016 г.) – нека новите ми читатели научат какво съм писал за него.
Ето как започнах статията си за Георги Чолаков тогава през 2016 г. (след това ще цитирам до края):
„Драги приятели на оперната музика, до вчера мислех, че днес на 26 октомври 2016 г. няма да имам кандидат за писане на съответна „оперна история“, но ето че се излъгах. Съвсем случайно, след като публикувах вчера статията си по случай 90 години от рождението на певицата Галина Вишневская, скитайки из Интернет намерих интересен линк. Цитирам:
Българско Национално Радио
Честване на тенора Георги Чолаков в Софийската опера
публикувано на 25.10.2016
- Разговор на Елена Хубанова с Георги Чолаков
На 26 октомври в мраморното фоайе на
Софийската
опера ще се срещнат приятели и
почитатели на тенора Георги
Чолаков, за да отбележат с музика
45-годишината от началото на неговата
кариера. Той завършва с отличен
консерваторията в класа на Лиляна
Жабленска от школата на проф. Христо
Бръмбаров. Солист е в Софийската опера
от 1968 г. до 1973 г. След това пее в Австрия,
Швейцария и Германия. От 1977 г. е ангажиран
като първи тенор в оперния театър в
Дюселдорф, с постоянен безсрочен договор.
Участва в записа на Френското радио
в зала „Олимпия” на операта „Война и
мир” от Прокофиев заедно с Галина
Вишневская, Никола Гюзелев, Николай
Геда и други. Пее по цял свят и паралелно
с това преподава.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://bnr.bg/post/100751855?forceFullVersion=1
Разбира се че се изненадах, защото знам добре името на този български тенор от изявите му тук в Германия – първо в ГДР, после и в Западна Германия още от средата на 70-те години. Знам и за това, че от 1977 г. той е един от прочутите тенори в Оперния театър в Дюселдорф. Гледал съм по телевизията преди време предавания с негово участие в най-хубавите му години, когато блестеше в редица главни роли и такива спектакли са били предавани най-често по регионалния тв-предавател WDR (Westdeutscher Rundfunk) със седалище в Кьолн.
Спомням си Георги Чолаков и от България (той е няколко години по-млад от мен) от времето, когато беше член на Софийската народна опера между годините 1968 и 1973, когато живеех в България. Сигурно съм бил на някои спектакли с негово участие, но нямам конкретни спомени – той е бил в началото на вокалната си кариера.
Както добре ви е известно, и друг път съм имал подобни случаи да пиша екстрено за даден певец или оперно събитие, когато разполагам с малко време и общо взето се справям с проблема. Така преди няколко дни при концерта от Дортмунд, който беше предаван на живо по телевизията в Германия и където участва певеца Карел Гот след тежкото му раково заболяване, написах кратка статия за него по време на самия концерт и я публикувах на стената ми във Фейсбук малко преди края на концерта. Така направих и вчера – късно след обед потърсих информации за Георги Чолаков в Интернет и успях да „скалъпя“ една що годе уместна статия въз основа на това, което намерих. То не е много, но все пак е досатъчно да ни даде картината за този толкова симпатичен и вежлив артист. Сигурно ще ме запитате, откъде знам че е такъв – симпатичен и вежлив. Достатъчно е да чуете разговора на Елена Хубанова с Георги Чолаков (в линка на Радио София) и ще се уверите. Този звуков файл може да се слуша навсякъде и ви съветвам да го направите. Заедно с част от интервюто слушаме и изпълнения на Георги Чолаков – хубави италиански канцонети, една от които в аранжимент на прочутия български диригент Михаил Ангелов.
В самото интервю Чолаков споделя интересни мисли по разни въпроси от света на оперното изкуство и неща, които са му правили впечатление по време на вокалната му кариера, траяла почти 45 години – един невероятно дълъг период за тенор. Лично аз бях дълбоко впечатлен от думите му, също и от красотата на гласа му. Дълги години не бях слушал негови изпълнения и това доста ме развълнува, също и нещата, които той споделя. Той говори за Лиляна Жабленска (негов вокален педагог в София), за силата на гласа и управлението му, за други негови вокални педагози в чужбина. Споделя и спомени от началото на кариерата си в ГДР, когато 300 кандидати се явяват там на прослушване, от които 8 са приети, между тях е и той и започва да играе в Оперния театър в Гьорлиц, недалеч от Полша, където е първи тенор в ансамбъла. После говори за престои и гостувания в Италия, за Гена Димитрова, която по това време е също там, за спомени с други български оперни певци, като Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтов, Николай Гяуров (който го пита за впечатлили го неща от вокалната му техника) и други.
Няма голямо количесто информации за Георги Чолаков в медиите, но все пак открих такива, които са интересни и ще предам част от тях. Направи ми впечатление, че Чолаков никога не е прекъсвал връзката си с България. Както ще видим, той гостува в различни градове по разни поводи – в родния Кюстендил, където преди 2 години е станал „почетен жител“ на града, в Ахтопол, в Пловдив и София в последно време като гост при концерти, организирани от фондация „Борис Христов“. Особено ме изненада и писателския талант на Георги Чолаков, който помества една хумористична история на оперна тема във в. „Стършел“ съвсем наскоро. Ще цитирам тази публикация в края на статията си.
Започвам с изреждане на материалите:
Първо – текста на съобщение от Софийската народна опера, поместено в сайта на същата в Интернет:
45 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА – КОНЦЕРТ НА ТЕНОРА ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ – 26.10.2016, 19:00ч.
(Снимка: Неморино в „Любовен еликсир“ от Доницети, 1976 г., Манхайм)
Тенорът Георги Чолаков – оперен певец, композитор, цигулар, автор и вокален педагог
Лауреат на четири международни оперни конкурса, сред които:
- Златен медал в Тулуза – Франция.
- Голямата награда в Мерано – Италия
Тенорът Георги Чолаков – оперен певец, композитор, цигулар, автор и вокален педагог.
Завършва с отличие консерваторията в класа на Лиляна Жабленска от школата на проф. Христо Бръмбъров.
Първият му ангажимент е в град Гьорлиц, където пресата възхвалява гласовите му умения като „Майсторът на високото „ДО“ и чудото от Гьорлиц“.
На сцената на Софийска опера, на която е член от 1968 г. до 1973 г., изпълнява:
– Херцога на Мантова в „Риголето“ от Джузепе Верди, с Цветанка Аршинкова – Джилда и Стоян Попов – Риголето.
– Рудолф в „Бохеми“ от Джакомо Пучини, с Райна Кабаиванска.
– Едгардо в „Лучия ди Ламмермур“ от Гаетано Доницети.
- Певецът в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Алфред от „Травиата“ на Джузепе Верди, с Дарина Такова в ролята на Виолета.
- Густаво, в „Бал с маски“ от Джузепе Верди, с Цветелина Василева.
От 1973 г. Георги Чолаков пее в Австрия, Швейцария и Германия.
От 1977 г. е ангажиран като първи тенор в „Deutsche Oper am Rein” – Дюселдорф, с постоянен безсрочен договор.
В този период от кариерата си Чолаков пее в: Париж, Виена, Лондон, Единбург, Аберден, Берлин, Кьолн, Манхайм, Висбаден, Щудгарг, Франкфурт на Майн, Аахен, Есен, Солинген, Гелзенкирхен, Ница, Цюрих, Базел, Сант Гален, Бордо, Монпелие, Лил, Брюксел, Лиеж, Рим, Будапеща, Сао Пауло, Йерусалем, Хавана, Москва, Киев, Ташкент, Рига, Токио…
В Париж Георги Чолаков участва в записа на Френското радио в зала „Олимпия“ на операта „Война и мир” от С. Прокофиев под диригентството на Мстислав Ростропович, заедно с Галина Вишневская, Никола Гюзелев, Николай Геда и други.
За Френското радио записва също малко известната опера „Опричник“ от П. И. Чайковски.
В Берлинското радио със сопраното Елка Мицева, под диригентството на Руслан Райчев записва операта „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини.
В Лайпциг записва малко известната опера „Халка” от Станислав Монюшко.
В Антверпен записва операта „Нерон” от Пиетро Маскани, от който БНТ разполага със сценичен фрагмент, направен на сцената на Античния театър – Пловдив. Комплектният дигитален запис на СD на операта „Нерон” е в музикалните книжарници по всички континенти.
Като композитор Георги Чолаков е член на немската GEMA – сдружение за защита на авторските права.
Автор е на:
„Славянски реквием” – за четиригласен мъжки хор, в който звучат и неравноделни тактове!
Мюзикълът „Карнавал на живота” (музика, текст и либрето на български и немски език – Георги Чолаков)
Албум от 24 канцонети, по текст на известната италианска текстописка Мария Файло – Карим.
Маестро Георги Чолаков работи с подрастващото поколение тенори в Германия и България.
(край на цитата)
Във Фейсбук на стената на „Софийска опера и балет“ четем:
26.10.2016 19:00
в Мраморното фоайе-партер
45 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА – КОНЦЕРТ НА ТЕНОРА ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
Поздравленията си ще поднесат
чрез участието в Концерта водещи
солисти от Софийската опера:
РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА, ЦВЕТАНА
БАНДАЛОВСКА, ЦВЕТА САРАМБЕЛИЕВА,
ПЛАМЕН ПАПАЗИКОВ, СВЕТОЗАР
РАНГЕЛОВ.
Пианист-акомпанятор
ИВАЙЛО ИВАНОВ
(край на цитата)
Цитирам други информации от последните две години:
Юбилеен концерт на туристически хор „Осоговско ехо”
20 ноември 2014 | Автор: Дима Кирилова
Особен чар на изпълненията на състава придават забележителният йодлеров певец ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ, който тази година навършва 80 години. За огромния си принос към туризма и хоровата дейност той бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил”.
(край на цитата)
От този линк се разбира, че през 2014 г. Чолаков е навършил 80 години, роден е през 1934 година. Това се научава и от сайта на Община Кюстендил, в който четем в публикувания списък на „почетни граждани на Кюстендил“ следното (Георги Чолаков е под № 70 в този списък):
70. Георги Чолаков (12 октомври 1934) – Гражданските му заслуги и обществена деятелност са в областта на образованието, туризма, културата и спорта в гр. Кюстендил. Удостоен със званието на 27.11.2014 г.
(край на цитата)
Тук се научава и рождената му дата – 12 октомври. Така че скоро той е имал рожден ден и днешната ми статия може да се счита и във връзка с този рожден ден (б.а. Б.К.: както се оказа през 2019 г., има двама певци с името Георги Чолаков – единият е оперен певец, именно този, за който пиша днес, а другият е хоров певец от Кюстендил, именно той е роден на 12 октомври 1934 г., докато оперният певец Георги Чолаков е роден на днешния 23 август през 1935 г.).
Сега някои информации от 2016 г.:
Публикувано: 18 юли 2016
Третото издание на Фестивала „Морски изгреви” започна днес в Ахтопол и ще продължи до 24 юли.
Посетителите на фестивала ще могат да видят и чуят също така Фолклорен състав към читалище „Хр. Ботев 1925“ – гр. Ахтопол, театър „Няма страшно“, концерт „Една китара не спира да звъни“ на дует Атанас Рачев и Милена Михайлова, Музикално-сценичен спектакъл – „Сезоните на спомена” – ВГ „Оренда” – гр. Етрополе, лекцията „Светилищата на космическото изцеление” на проф. Христо Буковски, Концерт „Озарение“ – Дует Ана Боянова и Емил Калев, както и специалният гост от Германия – ОПЕРНИЯТ ПЕВЕЦ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ, който ще участва и в гала-концерта последната вечер на фестивала – на 24 юли.
(край на цитата)
Следва информация за концерт в Пловдив по случай празника „Съединението на България“, после в София:
14 септeмври 2016 г.
90-те минути на концерта на артистите от Фондация “Борис Христов” в Пловдив се “изпариха” на един дъх, а публиката беше очарована от жанровото многообразие на хитовите песни и арии. Изпълнителите представиха обичани и познати оперни арии, арии от мюзикъли, италиански канцонети, руски военни песни, английски евъргрийни, както и класически руски романси. На музикалното събитие, посветено на Съединението за пръв път прозвучаха и няколко откъса от новата опера “Орфей”, написана от Маестро Алекс Зографов.
На рояла бе
самият той – един от най-големите
джаз-пианисти в света.
Брилянтен музикант, композитор, диригент
и пианист, той е работил дълги години в
Лос Анджелис с мега звезди като Майкъл
Джексън, Джо Кокър, Андрю Лойд Уебър,
Франк Запа, Стинг, Дюк Елингтън и още
цяла плеяда артисти от световна величина.
Алекс Зографов е лично е поставял на
Броудуей много от мюзикълите на Андрю
Лойд Уебър като диригент и музикален
директор.
Под магическите звуци на
неговото пиано пяха световноизвестният
български тенор Бойко Цветанов – изявявал
се години наред на една сцена с големите
имена на операта като Хосе Карерас,
Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Гена
Димитрова, Мирела Френи и много, много
други. Бойко Цветанов е първият ученик
на Борис Христов. На сцената бяха още
басът Стоян Бончев, както и баритонът
Крум Гълъбов. Стоян Бончев е уникален
централен бас, солист на Старозагрската
опера и председател на Фондация “Борис
Христов” – един от водещите интерпретатори
на руски песни и евъргрийни.
Крум
Гълъбов е великолепен драматичен баритон
– роден в Пловдив, който от години
гастролира с голям успех на множество
сцени в България и чужбина.
(край на цитата)
Цитирам информацията за концерта в София на 7 октомври 2016 г., където е участвал и Георги Чолаков:
За радост на меломаните на 7 октомври Фондация “Борис Христов” ще проведе още един прекрасен концерт в камерна зала България. Тогава артистите на Фондация “Борис Христов” с любезното партньорство на Столична Община ще представят букет от оперни арии, неаполитански канцонети, авторски и популярни песни в изпълнение на утвърдени световни звезди в компанията на млади и талантливи български певци и инструменталисти.
Редом с Бойко Цветанов ще бъде доайенът на българските оперни легенди Маестро ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ. Той е предствавител на златното поколение легендарни български оперни артисти. Пял е на всички най-големи световни сцени с най-големите певци и диригенти – един от най-вълнуващите и красиви гласове на България. Тази година в националната опера тържествено ще бъде честван неговия 80-годишен юбилей.
Заедно със Стоян Бончев на сцената ще излязат концертмайсторът на Националната Опера Мария Евстатиева и един от най-талантливите млади български пианисти Асен Танчев и сопраното Марена Балинова.
Мария Евстатиева е брилянтен цигулар, гастролирала на много световни сцени като солист и концертмайстор.
Асен Танчев е един от най-талантливите млади пианисти в света. Носител на множество награди, най-престижната от които е първото място на конкурса “Младият Чайковски”.
Марена Балинова е прекрасна певица, живее и концертира във Виена и ще дойде специално за събитието на Фондация “Борис Христов” .
(край на цитата)
Що се отнася до дискографията на Георги Чолаков, няма специални източници в Интернет за нея. Аз открих обаче негово участие при един запис по случай празнуване 50 години от основаването на Оперния театър в Дюселдорф, т.н. „Deutsche Oper am Rhein“, където той дълги години е бил член на ансамбъла й от 1977 г. с постоянен безсрочен договор (цитат на немски език):
50 Jahre Deutsche Oper am Rhein
Ilse Hollweg, Anneliese Rothenberger, Heinz Imdahl, Hilde Zadek, Hanna Ludwig, Julia Hamari, Hildegard Behrens, Eugene Holmes, GEORGI TSCHOLAKOFF, Udo Bodnik, Zenon Kosnowski, Sergej Khomov, Mariselle Martinez, Therese Waldner, Marlis Petersen und weitere.
2 CDs
Herkömmliche CD, die mit allen CD-Playern und Computerlaufwerken, aber auch mit den meisten SACD- oder Multiplayern abspielbar ist.
- Arien von Strauss, Verdi, Mussorgsky, Puccini, Rossini, Dvorak, Leoncavallo, Fortner, Massenet, Monteverdi, Thomas
- Künstler: Ilse Hollweg, Anneliese Rothenberger, Heinz Imdahl, Hilde Zadek, Hanna Ludwig, Julia Hamari, Hildegard Behrens, Eugene Holmes, GEORGI TSCHOLAKOFF, Udo Bodnik, Zenon Kosnowski, Sergej Khomov, Mariselle Martinez, Therese Waldner, Marlis Petersen u. a.
- Label: Ars, ADD/DDD, 1956-06
- Bestellnummer: 1356456
- Erscheinungstermin: 1.5.2008
(край на цитата)
Името на Георги Чолаков на латиница се изписва в информациите на Запад по немска транслитерация – не както е англосаксонската. Буквата „Ч“ е „TSCH“, а буквата „В“ в края на фамилното име тук е „FF“. Това последното е било обичайно за всички българи в Германия преди Втората световна война (ползва се и сега, но по-рядко). В други случаи буквата „В“ се заменя или с „V“ или с „W“. При моето фамилно име аз лично съм избрал „W“ – Kontohow.
Във връзка с 50-годишния юбилей на „Deutsche Oper am Rhein“ в Дюселдорф има редица информации на немски и английски езици, в които се проследява славната история на този забележителен немски оперен театър. В един такъв линк открих и името на Георги Чолаков при негово участие през 1979 г. като Родолфо в операта „Бохеми“ от Пучини. Ето цитат на откъс от тази статия на английски език:
…. In 1970 Guiseppe Patané conducted a Tosca featuring Hana Janku in the title role and William Holley. She of course brings Turandot volume to the role but also some fine caressing. The American tenor William Holley who displays an excellent tenor voice easily stands his man against this volcano of sound and hearing this recording one wonders why he was never engaged at the Met. Superlatives still apply to Julia Hamari’s Cenerentola (1974) and Hildegard Behrens (1975) shows that her voice was more suited to Rusalka’s song to the moon than to the Strauss-Wagnerian repertoire which brought her fame but also led to shambles vocally. In 1977 Eugene Holmes still brings the house down with his rendition of the prologue to Pagliacci but from then on things start to be less extraordinary. I have no reason other than that the compiler of the material is a well-known admirer of Martha Moedl that an excerpt featuring the veteran voice is included. In 1987 Moedl probably could still bring stage presence in Wolfgang Fortner’s ‘Bluthochzeit’ but I would have by far preferred William Holley in one of the Tosca solos for instance. Luckily in 1979 Lilian Sukis brings a very Italianate and thrilling rendition of ‘Donde lieta usci’ (spelled wrongly in the booklet as d’onde) and GЕORGE TSCHOLAKOFF is a decent Rodolfo. They are joined by Iranian soprano Nassrin Azarmi (yep they did have an opera tradition under the late Sjah) as Musetta and Eugene Holmes as Marcello …..
(край на цитата)
А сега нещо за писателския талант на певеца Георги Чолаков – негова статия от месец септември 2016 г.:
в. „Стършел“,
Брой 3662 от 30 септември 2016
Георги Чолаков
Авторът принадлежи към поколението на големите български оперни певци. Солист на Софийската опера, както и на оперите в Дюселдорф и Манхайм. Тенор, композитор и вокален педагог.
БОХЕМИ (опера от Джакомо Пучини)
От няколко седмици репетираме за премиерата на „Бохеми“. Поставя я Жанет – млада, чаровна, червенокоса французойка. Това е първата й режисура. Работохоличка. Скъсва ни от репетиции.
Ние я будалкаме, но не прекаляваме. Симпатична ни е.
Жанет е винаги на опасно високи токове. Кога ще смени кокилите си с гипс е само въпрос на време.
„Бохеми“ е чудесна опера, разкошна, мелодична, затрогваща! Започва весело и безгрижно, а завършва много тъжно. В края на операта любимата ми Мими умира. На всички ни е мъчно. И на нас, и на публиката…
Премиерата е след няколко дни. Тече една от последните репетиции. Дотук всичко върви по мед и масло.
Последно действие.
Жанет дава последните си напътствия за сцената, в която Мими умира.
– Колеги, никакви излишни движения повече, моля. Контактът помежду ви е само с поглед. Играем само с очи. Разбрахте ме, нали? Мерси!
Изпълняваме. Стоим като мумии до леглото на умиращата Мими. Тя прошепва последните си думи и слабата свещичка на живота й угасва. От тук нататък играем само с очи.
Публиката, съпричастна с трагичната съдба на Мими, замира в очакване. Оркестърът чака, докато играта с погледи свърши. Типично затишие пред буря.
Марсел разбира първи, събира целия си кураж и поглежда през сълзи Рудолф. Това е достатъчно. Всичко е ясно. Ужасно ясно!
От тук нататък се леят сълзите в неограничено количество. Локви от мъка!
Проклетата парижанка, с нейната тъпа игра на погледи!
Аз се хвърлям с едно неистово, сърцераздирателно „НЕ!” върху безжизненото тяло на Мими и рева от мъка… Наистина – „Не!” – не, няма безопасни професии!
Леглата в театралния реквизит са на малки колелца, които трябва да са застопорени. Този път не бяха.
Смъртното ложе неочаквано поема по наклонено построената сцена към рампата. В средата на сцената среща печката.
Това е моментът, в който се случва чудото, за което ще четем на следващия ден в пресата.
Току-що предалата Богу дух Мими използва намалялата скорост, изплъзва се ловко от прегръдката ми и хуква към другия край на сцената.
След възкръсването й леглото продължава убедително към кошарата на оркестъра.
В последния момент си спомням финалните указания – „Играем все едно не е репетиция, а премиера”. Скачам в движение от кревата и заставам редом с другите като мумия. Така и така не мога да овладея положението.
Пианистът осъзнава грозящата го опасност и с един скок е на първия ред в партера.
Ние стоим безмълвни, като заковани и следим само с очи как пощурялото легло се стоварва с грохот върху едно безпомощно пиано, от което литват черни и бели клавиши във всички възможни посоки…
Жанет буквално долита на опасните си токчета на сцената и започва да брои дали всички сме живи. (На френски!). Преди да припадне, успя да промълви:
– Добре че се случи на репетиция, а не на спектакъл.
На следващия ден четем в местния вестник, че при инцидента на сцената е било потрошено само едно пиано. Няма информация за човешки жертви. Вместо това една току-що предала Богу дух певица, неочаквано и непонятно как, е възкръснала.
Всички, които искат да се уверят в истинността на твърдението ни, продължава вестникът, могат да го направят на премиерата на операта „Бохеми” от Пучини. Възкръсналата на вчерашната репетиция певица ще изпълнява ролята на Мими. Билети на касата на театъра.
Напливът ще бъде огромен.
Побързайте!!!
(край на статията)
Браво на Георги Чолаков! Хубаво и увлекателно написано, с чувство за шарж и оригиналност на изложението, без излишни поанти. Дали тази история с „Бохеми“ не се е случила някога в многогодишната му кариера или е измислена? Трябва да го попитаме.
Аз не го познавам лично, но ще се радвам концертът на 26 октомври 2016 г. във фоайето на Софийската народна опера да протече при пълен успех и при много публика. Той напълно заслужава това. И нека му пожелаем добро здраве и дълъг живот в новото десетилетие след 80-те години – да стигне и до 100!“
(край на статията от 2016 година)
Какво ново добавих към статията си от 2017 г. – преди всичко информация за едно предаване на Българското Национално Радио през януари 2017 г., посветено на Георги Чолаков и един спомен за него от голямата немска певица Ренате Холм (родена през 1931 г.), с която са имали обща изява в „Бохеми“ от Пучини в оперния театър в Санкт Гален в Швейцария.
БНР
Георги Чолаков – майсторът на високото “До”
Петък, 13 януари, от 23.00 часа, по програма “Христо Ботев”
публикувано на 17.01.2017
Автор: Елена Хубанова
Гост в предаването е тенорът Георги Чолаков – певец с дълга и плодотворна кариера. Той е малко познат у нас, тъй като след 1973 г. пее само зад граница. По-често започва да гостува в България през 90-те.
Завършва с отличие Консерваторията
в класа на Лиляна Жабленска от школата
на проф. Христо Бръмбаров. Първият му
ангажимент е в град Гьорлиц, Германия,
където пресата го нарича „майсторът
на високото „ДО“ и „чудото от Гьорлиц“.
Член е на Софийска опера от 1968 г. до 1973
г. Помнят се превъплъщенията му на
Херцога в „Риголето“ от Джузепе Верди
(с Цветанка Аршинкова – Джилда и Стоян
Попов – Риголето), Рудолф от „Бохеми“,
с Райна Кабаиванска (заедно пеят в
Германия, в оперния театър във
Висбаден), Едгардо в „Лучия ди Ламермур“
от Гаетано Доницети, Певецът
в „Кавалерът на розата“ от Рихард
Щраус, постановка на световно известния
тенор Димитър Узунов, Алфред от „Травиата“
на Верди с Дарина Такова, Густаво в „Бал
с маски“ от Верди с Цветелина Василева.
С “Риголето” Георги Чолаков става
лауреат на Третия
международен конкурс за
млади оперни певци в София.
От 1973 г. Георги Чолаков пее в Австрия, Швейцария и Германия. От 1977 г. е ангажиран като първи тенор в „Deutsche Oper am Rhein“ в Дюселдорф. В Париж участва в записа на Френското радио в зала „Олимпия“ на операта „Война и мир” от Прокофиев под диригентството на Мстислав Ростропович, заедно с Галина Вишневская, Никола Гюзелев и Николай Геда. За Френското радио записва операта „Опричник“ от Чайковски, в Берлинското радио със сопраното Елка Мицева прави запис на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, под диригентството на Руслан Райчев.. Участва още в цялостни записи на “Халка” от Монюшко в Лайпциг и “Нерон” от Маскани в Антверпен.
Като композитор Георги Чолаков е член на немската организация GEMA, автор е на канцонети, мюзикъл и Славянски реквием. Преподаването също е част от живота на артиста още от самото начало. В момента все още активно работи с млади тенори от България и Германия.
Програма Христо Ботев Музика Български изпълнители Георги Чолаков
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100783079/balgarski-izpalniteli-tenorat-georgi-cholakov
Второто ми допълнение се отнася до един спомен на голямата австрийско-немска певица Ренате Холм, който тя разказва в една своя автобиографична книга, издадена през настоящата 2017 г. Ето заглавието на линка, от който научих за тази книга:
“Wer seiner Seele Flügel gibt …”: Mit Kunst das Leben meistern. …
Christine Dobretsberger, Renate Holm – 2017 – Biography & Autobiography …
Für den Rudolf hatte man den bulgarischen Tenor Georgi (Goro) Tscholakoff … »Sie sollten sehr rücksichtsvoll sein«, bedeutete man Tscholakoff, »die Frau …
(край на заглавието)
Превод: “Който дава криле на своята душа …“ : Да майсторим живота си с изкуство …
Кристине Добретсбергер и Ренате Холм – 2017 – „Биография и автобиография“.
(…) За ролята на Родолфо е ангажиран българският тенор Георги (Горо) Чолаков … „Вие трябва да имате особен респект“, казват на Чолаков“, „жената …
(край на превода)
От това кратко заглавие (само извадка в линка от Интернет) не се разбира целия смисъл, поради което ще дам някои допълнения:
Тази книга е съвсем нова и е съвсем ясно, че в Интернет не може да се публикува цялото й съдържание, но като се влезе в линка (това може да стане чрез името на Георги Чолаков (на латиница: Georgi Tscholakoff), попада се на част от страниците в книгата, където става въпрос за него. Давам част от тия информации (свободен превод от немски език от двете страници, които могат да се прочетат в Интернет):
„През 1974 г. Ренате Холм и Георги Чолаков са поканени за главните роли – Мими и Родолфо в една нова постановка на „Бохеми“ от Пучини в оперния театър в Санкт Гален в Швейцария. Очевидно преди започване на репетициите съответните служители в оперния театър казват на Чолаков, че „той трябва да има респект от Ренате Холм, тя е голяма оперна звезда“, а на Ренате Холм обясняват, че „Чолаков е известен на Запад български тенор …“, при което тя отвръща „Ах, всички тенори са особени …“. Репетициите започват, в хода им (няколко седмици) се оказва, че и двамата са доволни един от друг, даже Чолаков така се вживява в ролята си, че в сцената, когато Мими лежи болна в леглото си, той даже „доста силно притиска ръката й, което малко я очудило! …“. Премиерата преминава при огромен успех, както и следващите спектакли (в книгата има много хубава снимка на Мими и Родолфо), после двамата се сближават и в личните си отношения (тук Ренате Холм споделя своите хубави чувства към Чолаков, но не искам да пиша подробности – това са лични неща), но поради факта, че професионалният им път е на различни сцени, тази връзка след няколко години се разпада – всеки тръгва по собствения си път.“
(край на превода)
През 2014 г. аз писах тук във ФБ неголяма статия за Ренате Холм поради особената й известност като оперна певица. За да знаят моите читатели нещо и за нея, цитирам части от тази моя статия:
„Драги приятели на оперната (и оперетна) музика, днес – на 10 август 2014 година празнува своята 83-а годишнина една моя „връстничка“, родена в Германия, но по-голямата част от живота си прекарала в Австрия. Това е оперната и оперетна певица Ренате Холм (Renate Holm), която в продължение на 50 години играе с голям успех в редица оперни театри предимно в Австрия и Германия, прави записи в радио-предаватели (например във WDR в Кьолн) и постига завидна популярност. Наред с участието й в много класически оперети, тя пее главни и второстепенни роли в опери от Моцарт, Бетовен, Вебер, Рихард Щраус, Росини, Пучини и много други.
Ренате Холм е родена на 10 август 1931 г. като Ренате Франке (Renate Franke) в Рагов около Берлин (нейната майка е била там кмет и висша чиновничка), където израства. Като младо момиче се вдъхновява от един филм по операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини с Мария Чеботари в главната роля и твърдо решава да стане оперна певица. За да финансира музикалното си образование тя започва да работи като помощничка при зъболекар, учейки частно при известната певица Maria Ivogün, както и при Waltraud Waldeck и Maria Hittorf. Първият й успех е участието й в певчески конкурс, организиран от много известната тогава берлинска радиостанция RIAS, при който спечелва суверенно първото място. От този период тя сменя и фамилното си име от Франке на Холм, за да се прави разлика между нея и друга шлагерна певица с името Renee Franke. След този конкурс Ренате Холм участва в много музикални филми и такива с народностен сюжет (нем. „Heimatfilme“ – типични за Германия и за Австрия), както и участия в оперети и музикални предавания по радиото. По този начин тя получава бързо огромна популярност, благодарение и на приятната си външност и хубава фигура. През 1957 г. получава ангажимент във Виенската Народна Опера (Wiener Volksoper), като дебютира в оперетата „Walzertraum“ от Оскар Щраус в ролята на Хелене. Четири години по-късно идва големият успех – дебюта й във Wiener Staatsoper, а през същата година и на фестивала в Залцбург – като Папагено във „Вълшебната флейта“ от Моцарт и Мюзета в „Бохеми“ от Пучини. Това допринася още от 1964 г. да стане член на тази опера чак до 1991 г. Под ръководството на Херберт фон Караян успехите й идват един след друг. Следват и задгранични турнета в Европа и в Америка (Лондон – Covent Garden, Буенос Айрес – Teatro Colon, „Болшой“ в Москва). Това са само отделни изяви – Ренате Холм пее при много от международните си гастроли заедно с едни от най-видните певци в нейния жанр – Rudolf Schock, Fritz Wunderlcih (за съжаление напуснал този свят съвсем рано поради нелепа катастрофа малко преди да замине за САЩ преди дебюта си в МЕТ !), Hermann Prey, Peter Minich. Трябва да се отбележи, че в течение на годините Ренате Холм, преминавайки през оперетната и филмова сцена, става една от най-добрите лирични и колоратурни сопрани на епохата си, като ролите си в оперите на Моцарт изнася на особено високо равнище. Често за нея се е казвало, че „със своите колоратурни бравури от А (Adele) до Z (Zerbinetta) в оперите на Моцарт е достигнала до високи постижения“. Една от коронните й роли в този репертоар е била тази на Графинята в „Сватбата на Фигаро“. Нейният репертоар се изгражда от творби на най-големите майстори на оперното изкуство до такива от модерния музикален театър, от оперетата до концертното изпълнение на арии. Един от нейните специалитети е артистичното изпълнение на т.н. „виенски песни“. Много от записите на оперети с нейно участие са осъществени от фирми като „EMI“ и „Polydor“.
След навършване на 70 години Ренате Холм редуцира оперните си изяви, но през новото хилядолетие продължава да изнася концерти, да гостува на различни музикални фестивали, например при „Еlblandfestspiele Wittenberge“ в Германия. През 2006 г. – вече на 75 години – тя играе ролята на Графиня Виктория в оперетата „Mich hätten Sie sehen sollen (Вие трябваше да ме забележите)“ по музика на Паул Абрахам във виенския „Theater in der Josefstadt“ (премиера на 21 септември 2006 г.). Тя играе една от главните роли като съпруга на американски аташе (ролята се играе от известния австрийски артист Ернст Станковски) и постига забележителен успех и в следващите представления. През 1991 г. Ренате Холм издава в Берлин автобиографичната си книга „Ein Leben nach Spielplan(Един живот по програма)“, която има голям успех.
Наред с многото музикални записи по време на цялата си певческа кариера, Ренате Холм има доста широка филмография.
От много години Ренате Холм живее в Австрия, продължава да участва предимно в концерти. Освен това тя е признат вокален педагог с повече от 20 години дейност в тази област, била е председател на журито в Международния певчески конкурс за оперети „Jan Kiepura / Paul Lincke“. От 2009 г. Ренате Холм е председател на ръководството (т.н. „кураториум“) на „Europäische Kulturwerkstatt (EKW)“ в Берлин.
За големите си певчески заслуги в дългогодишната си криера Ренате Холм е получила много отличия в Австрия и в Германия, като : “Robert-Stolz-Medaille, Nico Dostal-Auszeichnung, 1986 – Goldener Ehrenring der Wiener Staatsoper, 1987 – Ehrenmedaille in Gold der Bundeshauptstadt Wien, 2001 – Großes Ehrenzeichen des Landes Niederösterreich, 2002 – Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst, 2002 – Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien, Ehrenzeichen der Bundesrepublik Deutschland, Bundesverdienstkreuz 1. Klasse, 2006 – Ehrenmitglied der Wiener Volksoper. През 2010 г. бива удостоена с титлата „Professorin“ за 20 години педагогическа дейност в областта на певческото изкусто. По случай 80-годишнината й през 2011 г. Ренате Холм получи „Goldener Rathausmann der Stadt Wien“ – едно от най-значителните отличия на ръководството на Виена.
Ренате Холм живее във Виена и често пребивава от 1966 г. в една изоставена мелница в провинцията Долна Австрия, където събира сили за многостранната си дейност.
Нека днес на 10 август 2014 г. да пожелаем на тази жизнена и симпатична артистка добро здраве и дълъг живот по случай навършване на 83-та си година“.
(край на цитата и на статията ми от 2017 г.)
Нека днес на 23 август 2022 г. добавя, че Ренате Холм се помина на 21 април 2022 г. във Виена на 90 години.
Това бяха всички нови неща, които добих в статията за Георги Чолаков през 2017 г.
През 2018 г. не съм писал статия за него, на 23 август 2019 г. добавих материалите, които получих наскоро от Асен Митев, за което писах в самото начало.
Става въпрос за следните негови автентични данни, които цитирам дословно:
„Георги Чолаков е лауреат на четири международни оперни конурса:
Златен медал в Тулуза – Франция,
Голямата награда в Италия (Мерано)
На сцената на Софийската опера, на която е член от 1968 до 1973 г. изпълнява:
Херцогът на Мантуа в „Рилогето“ от Верди (с Цветанка Аршинкова – Джилда и Стоян Попов – Риголето). С тази опера става лауреат на Третия конкурс за млади оперни певци в София. На диригентския пулт е маестро Михаил Ангелов.
Рудолф в „Бохеми“ от Пучини (с Райна Кабаиванска). Заедно пеят в Германия в Оперния театър във Висбаден.
Eдгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети.
Певецът в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Постановка на световно известният тенор Димитър Узунов.
Алфред в „Травиата“ от Верди с Дарина Такова в ролята на Виолета.
Густаво в „Бал с маски“ от Верди с Цветелина Василева в ролята на Амелия.
От 1973 г. Георги Чолаков пее в Австрия, Швейцария и Германия. Във Виена той пее през летните сезони на годините 1975, 1976 и 1977 в „Raimund Theater“ високата тенорова партия на Камий дьо Росильон в оперетата „Веселата вдовица“ от Франц Лехар – 5 дни в седмицата. „Raimund Theater“ е основан през 1893 г. като граждански театър на виенчани. От 1987 г. този театър принадлежи към „Vereinigten Bühnen Wien“ („Обединени виенски сцени“) – една фирма на „Wien Holding“, и в него се играят големи продукции на мюзикъли и оперети.
През 1977 г. Георги Чолаков е ангажиран като първи тенор в „Deutsche Oper am Rhein“ в Дюселдорф, с постоянен безсрочен договор.
В този период от кариерата си Георги Чолаков пее в: Париж, Виена, Лондон, Единбург, Абърдийн, Берлин, Кьолн, Манхайм, Висбаден, Щутгарт, Франкфурт на Майн, Аахен, Есен, Солинген, Гелзенкирхен, Ница, Цюрих, Базел, Санкт Гален, Бордо, Монпелие, Лил, Брюксел, Лиеж, Рим, Будапеща, Сао Пауло, Йерусалим, Хавана, Москва, Киев, Ташкент, Рига, Токио …
В Париж Георги Чолаков участва в записа на Френското радио в зала „Олимпия“ на операта „Война и мир“ от Сергей Прокофиев, под диригентството на маестро Мстислав Ростропович, заедно с Галина Вишневская, Никола Гюзелев, Николай Геда и други.
За Френското радио Георги Чолаков записва също малко известната опера „Опричник“ от Пьотр Илич Чайковски. Тази опера е композирана от Чайковски през годините 1970-1872 по негово либрето, по едноименната трагедия на Иван И. Лажечников. Премиерата й е на 12 април 1874 г. в Мариински театър в Санкт Петербург под диригентството на Е. Ф. Направник.
В Берлинското радио Георги Чолаков записва операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини с участие на сопрана Елка Мицева, под диригентството на маестро Руслан Райчев.
В Лайпциг той записва малко известната в България опера „Халка“ от полския композитор Станислав Монюшко. През 1848 г. Монюшко поставя на сцена своята опера „Халка“. На 1 януари 1858 г. творбата е представена във Варшава, където се радва на огромен успех. Поканен е да стане първи диригент на Полската опера в Големия театър във Варшава. Още през 1858 г. поставя на нейната сцена своята опера „Флис“. Заема поста в продължение на 15 години, като същевременно ръководи църковни хорове и ежегодно участва като диригент на композиторски концерти. През 1865 г. представя операта „Страшният двор“, която повтаря успеха на „Халка“. От 1864 г. преподава в Музикалния институт във Варшава. Представя свои твоби в Германия, Франция и други европейски държави.
В Антверпен Георги Чолаков записва операта „Нерон“ от Пиетро Маскани – рядко играна опера, която той е композирал през годините 1890-1934. Премиерата е на 16 януари 1935 г. в Миланската скала. Българска Национална Телевизия разполага със сценичен фрагмент, направен на сцената на Античен театър в Пловдив. Комплектният дигитален аудиозапис на тази опера се продава в музикалните книжарници по всички континенти.
Георги Чолаков е известен също и като композитор. Той е член на немската организация GEMA – сдружението за защита на авторските права. Няколко думи за структурата и работата на тази уникална организация: GEMA (нем. Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte) е организация за управление правата относно публично изпълнение и механично възпроизвеждане на музикални творби. Това сдружение е недържавна институция с организационно-правова структура като „икономическо обединение в съотвествие с § 22 от BGB (BundesGesetzBuch – „Законовата книга на Германия“)“, с функции да осъществява колективното управление на авторските права в Германия.
Георги Чолаков е автор на:
Мюзикълът „Карнавал на живота“ (музика, текст и либрето на български и немски езици от Георги Чолаков.
„Славянски реквием“ за четиригласен мъжки хор, в който звучат и неравноделни тактове.
Албум от 24 канцонети по текст на известната италианска авторка на текстове Мария Файло – Карим.
Понастоящем маестро Георги Чолаков работи с подрастващото поколение тенори в Германия и в България.
(край на добавките от Асен Митев)
В някои от тия бележки аз направих малки корекции и добавих допълнителни обяснения за оперетата „Веселата вдовица“, оперите „Опричник“, „Халка“ и „Нерон“ и за организацията „GEMA“. Някои от данните се дублират с такива, дадени в други части на статията ми, но не исках да нарушавам структурата на изпратеното ми от Асен Митев писмо, като съм му особено благодарен и за отличните снимки от участия на Георги Чолаков в оперни спектакли, които снимки ще поместя след статията.
През изтеклия период от края на август 2019 г. до днес през 2020 г. няма особено нови неща, свързани с маестро Чолаков. Може би най-важното е това, че той продължава да се занимава с вокална педагогика – обучава млади певци и певици (това ми съобщи наскоро Асен Митев), но нека кажа и това, че на 23 август 2019 г. – точно на рождения ден на маестро Чолаков – копирах следното от неговия профил във ФБ:
Скъпи ФБ приятели, споделям с вас един мой разказ.
Надявам се да Ви хареса.
Приятно четене. 🙂
”Травиата”
В очите на хората изглеждах авторитетно. Живеех в най-богатия квартал на Дюселдорф, карах Мерцедес – 500 последен модел и пеех в престижни оперни театри по света. Бях в разцвета на силите си, но в същност, колкото и абсурдно да звучи, не бях нищо повече от един от обслужващия персонал на един капризен теноров глас. Освен мен за негово Тенорово Превъзходителство се грижеха пианисти, диригенти, корепетитори, суфльори, гардеробиери, перукиери, портиери.
Едно от моите задължения беше
преди спектакъл да го склоня за
кратък следобеден сън. Хич не му
харесваше. Понякога заспиваше,
по-често се правеше че спи толкова
сполучливо, че заспиваше без да
иска. Краткия следобеден сън се
изтърпяваше някак си, но сценичната
треска беше кошмарна, нетърпима
и безмилостна!
В момента я чувам
да шепне ехидно в ухото ми:
Ало, с любимият ми тенор ли говоря, чуваш ме нали? Здравей приятел, не се прави че спиш, знам, че си буден. Тази вечер ще пееш Алфред в Травиата, браво! Разкошна опера. Ще се справиш разбира се както винаги, но внимавай все пак да не сбъркаш нещо, ей така, от любов към спорта! Публиката само това чака. Спомни си какво се случи на премиерата! Голямо кикотене падна. Какво каза? Сега предпочиташ да заспиш ли?
Вече съм напълно буден. Този
спектакъл на Травиата сигурно
никога няма да забравя.
От
сутринта бях неадекватен. Сценичната
треска ме малтретираше както си
иска, по-безжалостна и отвратителна
от всякога! До вчера мечтаех за
тази проклета оперна сцена, а сега
се чудя за какво ми е трябвало
изобщо да ставам оперен певец.
Какви ли ще ги дъвча ако сбъркам
текста. Какво пък, ще ми бъде
оказана предполагам полагаемата
ми се суфльорска помощ.
Само да не се повтори резила на онзи баритон, който засякъл в някаква модерна опера, на репликата “Притеснен съм”. На него помощта от суфльорската кабина изобщо не му помогнала. “Притеснен съм”, подава суфльорката репликата му все по– силно. Баритонът продължава да мълчи. Накрая изкрещяла: “Притеснен си бе човек, не чуваш ли?”
“Чувам те скъпа, не викай”, отговорил засеклият. “Забравих не текста, а мелодията”….
Пет минути преди трети звънец!
Правя последен опит да вкарам
треперещото ми вътрешно съдържание
в някаква гласова форма. Замъквам
се в тоалетната. Там гласът ми
нормално кънти като в черква, но
това което чувам този път не е за
слушане.
Трети звънец! Край!
Каквото било, било. Коремът ми е
свит на фльонга. Под дебелия слой
грим личи, че съм мъртъв. Да става
каквото ще!
Асистент режисьорът ме избутва безцеремонно на сцената. Вземам дълбоко въздух и каквото е това е, излизам.
Не знам къде съм от вълнение, а гласът ми се носи като народна песен над Родопите. Я виж ти, действително не било чак толкова страшно. Даже след арията, в която подробно обясних на публиката, че без Виолета за мен живот няма, получих неочаквано голям аплауз. Направо ще се пръсна от гордост! В паузата всички ме поздравяват, бил съм върха! Аз си знам какво ми беше, но от страни може и хубаво да е било.
Трети акт, най-драматичният. Там е силата ми. Виолета ме очаква. Дал съм й тайно знак. Дано го е разбрала, иначе ще си има проблем с режисьора.
Аз, Алфред, изоставен и нещастен, убеден в изневярата й ще й кажа право в очите, (ще го изпея, разбира се) че за мен тя не е нищо повече от една долнопробна … Не, много е грозно, такова нещо не мога да кажа. Ще я нарека културно куртизанка или безпътна, което в същност е същото, но звучи някак си по-приемливо, по-оперно. (Магистрали, по онова далечно време едва ли е имало.)
Бедната Виолета! Тя обича нейния Алфред и му е вярна от деня, в който се срещат. Да, но на него нещо не му се връзва. “Ха, а кой, моля Ви се, тогава е този тип до нея и защо, по дяволите, я държи под ръка? Ще ми се прави тя на бистра вода ненапита! Аз да не съм расъл случайно на село!?”
Разбира се, че не е. Всички знаем, че е мамино синче, от заможна фамилия. Но това няма вече значение. Неговата Виолета, която до вчера беше в обятията му, сега е с друг!
Горката Виолета! Тя едвам се държи на краката си. Съвсем логично е да припадне. (Впрочем под ръка е с лекуващия я лекар, ама кой да го знае?)
Публиката е на нейна страна. Трепери заедно с нея. Ако Алфред знаеше, че баща му е измолил от нея да се разделят, щеше от вратата да се хвърли в обятията на любимата си. Това ще направи в последното действие, когато ще бъде много късно, сега фучи, като раздразнено пале.
Такава е съвсем накратко ситуацията. Аз треперя, зад вратата, от която трябва да изляза за решителната разпра с Виолета.
Режисьорът продължава с напътстванията си.
-Бъди агресивен. Хвърли парите в лицето й, със замах! Не както на репетицията зад гърба й. И не забравяй, че си жестоко наранен от изневярата й.
Нищо не чувам. Нито вземам, нито предавам. Сърцето ми бие като една от камбаните на Александър Невски. Нервите ми са опънати до последно. Чувствам се като пред старт посока Луната.. 5,4,3,2,1! Стоп! Старта се отлага. В ухото на режисьора идва съобщение, че Виолета още не е на сцената. Всеки момент щяла да бъде на позиция. Отново съм готов, този път съм на старт 100 метра, гладко бягане. Чакам сигнала……
Ето го!
Вратата се отваря със замах. Аз, с красива кестенява перука, с небрежен кичур над челото, в обувки с висок ток, във фрак и бяла риза, треперещ от гняв (по сценарий), а в същност от страх да не сгафя нещо в еуфорията, излитам като тапа на сцената. Този път съм в амплоато си. В драматизма е силата ми. Изражението ми е сериозно до неузнаваемост. Погледът ми пронизва безпътната пред мен. Толкова съм убедителен, че Виолета може да припадне преди да съм излял гнева си. Ако на всичко отгоре и това се случи ще се чудя какво да я правя.
Само че нищо такова не се случва. Тя нито припадна, нито има такова намерение. Вместо това…
Какво става, по дяволите? Какво я прихваща? Как може? Подхилква се. Все по-широко! Що за възпитание? ….Олеле, Боже ужас! И публиката се смее. Виждам хора в залата да се превиват от смях. Нищо не разбирам. Чувствам се, като попаднал на чужда планета. Търся в погледа на Виолета някакво обяснение за абсурдната ситуация, но погледът й не е, както по сценарий, сведен към пода. Тя не гледа и в лицето ми, а там, където една порядъчна жена, не би и помислила да погледне. Най-после се сещам да погледна надолу и откривам причината.
Аз, с най-строгото изражение, войнствено разкрачен и готов за скандал, стоях в центъра на сцената, с паднал цип на панталона, през който част от бялата ми риза надничаше навън…трагикомедията беше пълна!
Обръщам се бързо с гръб към публиката, вдигам ципа и отново пеем, все едно нищо не се е случило. За жалост трагикомедия не свършва до тук.
В последно действие прислужницата на Виолета тръгва към вратата, за да отвори на задъхания от възбуда Алфред. До тук всичко е както трябва. Само че този Алфред, който Виолета очаква е същият, с отворените панталони, на когото публиката се смя от сърце.
Малко преди да изляза на сцената един мъжки глас се провиква: ”Хей, момиче, кажи на Алфред да не забрави да си вдигне ципа”. Хората само това чакат. Отново познатият ми безкомпромисен смях лази по гърба ми. Знам, че нищо добро не ме очаква, но каквото е това е! Излизам.
Ципът на панталона ми разбира се е вдигнат, но за всеки случай поглеждам на долу. Не трябваше да го правя. Публиката само това чака. Като по команда театърът избухва в смях! Виолета забравя, че е на смъртно легло и се хвърля в обятията ми с облени от смях очи. На края някой извика:
-Стига, достатъчно! Шшът, тишина
моля! Оставете човека да попее
още малко!
Смехът утихна и операта
продължи миролюбиво до края.
Завеса, ръкопляскания, поклони.
Аз знам какво ме очаква и не смея
да си подам носа пред хората. Бях
изблъскан на сила пред завесата.
Публиката ми се зарадва повече
от очакваното. Оглушителен аплауз
разтърси театъра. Гласът ми явно
беше накарал хората да забравят
за малко резила с отворения ми
панталон. Не мога да сдържа радостта
си. Махам възторжено с ръце, пращам
въздушни целувки, ликувам! Покланям
се. И когато се изправям….. избухва,
с двойна сила, отново познатия ми
вече до болка смях. Само това не
бях очаквал! Поглеждам надолу.
Ципът на панталона ми беше пак
паднал. …..
И аз се смях, със
сълзи и… през сълзи.
Едва ли някой, в малкия провинциален град е запомнил името ми, но онзи Алфред, с отворените панталони, трудно ще забравят.
Георги Чолаков
(край на цитата)
Чудесно четиво – маестро Чолаков е не само музикант, но и великолепен разказвач на интересни истории. Респект!
Честита 87-та годишнина, драги маестро Чолаков!
……
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov – Lamento di Federico; Arlesiana, Cilea
Deutsche Opera am Rein – Düsseldorf – matinee concert /lobby/, 7.06.1986
……
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov – La Traviata – Un di felice, eterea, Atto 1
Recorded live at Sofia Opera and Ballet, 1994 Darina Takova /Violetta/, Georgi Cholakov /Alfredo/
…..
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov – La Traviata – Atto 3
Live at Sofia Opera and Ballet, 1994
…..
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov -“Questa o quella per me pari sono…”, Rigoletto
“Questa o quella per me pari sono…” Opera, Rigoletto, Composer, Giuseppe Verdi Deutsche Opera am Rein – Düsseldorf – matinee recital, 1986
…..
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov – Non ti scordar di me
Georgi Cholakov – Tenor, Michail Angelov – Conductor, Sofia orchestra / Bulgaria hall, 1971
…..
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov – La Traviata – Atto II, Scena ed Aria, “Lunge da lei – De’ miei bollenti spiriti”
Giuseppe Verdi: La Traviata Sofia Opera and Ballet, 1994
…..
Изпълнение на Георги Чолаков:
Marechiare – Georgi Cholakov
Live recording from Bulgaria hall – Sofia, 1971 Georgi Cholakov – Tenor Michail Angelov – Conductor
………
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov – ‘O sole mio’
Deutsche Opera am Rein Düsseldorf, 7.06.1986
……
Изпълнение на Георги Чолаков:
Georgi Cholakov – Rigoletto, Quartet, “Bella Figlia dell’amore”
German TV, from concert hall in Frankfurt am Main, 1976
……
Честита кръгла 85-та годишнина, драги маестро Чолаков!
……..