Немският композитор Георг Телеман, роден на днешния ден преди 340 години
Драги приятели на оперната музика (въобще на музиката), днес на 14 март 2021 г. музикантите професионалисти и музикалното население в целия свят почитат една кръгла годишнина – 340 години от рождението на един прочут музикант – Георг Филип Телеман (1681-1767), който наред с Йохан Себастиан Бах (1685-1750) е считан за един от най-великите и продуктивни музиканти в историята на музиката.
“Книгата на рекордите” на Гинес определя Телеман като най-продуктивния композитор за всички времена, цитирайки повече от 800 творби. По-късни систематични изследвания обаче, като например тематичните каталози на негови творби издадени през 80-те и 90-те години на 20-ти век показват, че Телеман всъщност е написал над 3000 творби, много от които са изгубени. Някои от творбите му, считани за изгубени са открити наскоро от музикалния историк Джейсън Гранг. Много от ръкописите на Телеман са унищожени по време на Втората световна война.
Един интересен парадокс е факта, че Телеман е изключително популярен приживе и в продължение на десетилетия след смъртта си. В началото на 19-ти век обаче неговите творби се изпълняват по-рядко. Изданието на „Енциклопедия Британика“ от 1911 г., което включва големи статии за Бах и Хендел не съдържа статия за Телеман. Интересът към него се възражда едва през първите десетилетия на 20-ти век. А как да коментираме следния факт:
„Продуктивността и вярата в собствените възможности на младия Телеман са изключителни по всички възможни стандарти. Той не само има куража да се противопостави на големите авторитети на своето време, но и като че ли няма граници за обема и разнообразието на ангажиментите, които поема като композитор. При това заплатата му по време на годините прекарани в Хамбург е ТРИ ПЪТИ ПО-ГОЛЯМА от това, което Йохан Себастиан Бах печели в Лайпциг, като в същото време печели много като продава свои произведения на музикални ентусиасти.“
(край на цитата)
Това са само детайли от две биографии на велики артисти, но нека започна с биографични данни за днешния юбиляр:
Георг Филип Телеман (на немски: Georg Philipp Telemann),роден на 14 март 1681 г. в Магдебург / Прусия – столицата на Магдебургския Херцог, починал на 25 юни 1767 г. в Хамбург / Свещената Римска империя, е немски бароков композитор, един от най-великите музиканти на всички епохи.
Той е самоук музикант, изучавал право в Лайпцигския университет. Често е описван като най-плодовития композитор в историята, съвременник на Йохан Себастиан Бах, Антонио Вивалди и Георг Фридрих Хендел, с когото го свързва близко приятелство. Използвал анаграмния псевдоним „Меланте“. Докато в днешно време Бах се счита за по-велик композитор, Телеман е много по-прочутият от двамата приживе.
Телеман е пътувал много, като е попивал различни музикални стилове и ги е вплитал в собствените си композиции. Силно влияние върху произведенията му оказват френската, италианската и понякога полската музика. Известен е с концерти за необикновени комбинации от музикални инструменти, като много виоли, тромпети, обои или клавесини.
Семейството на Телеман не е особено музикално. Единствено за прадядо му има сведения, че е бил църковен певец, но никой друг от близките му роднини не е бил свързан с музиката. Бащата на Телеман умира през 1685 г., оставяйки майка му да отгледа и изучи децата си сама. Семейството им е от горния край на средната класа, като много от тях са работели в църквата. Телеман открива музиката на десетгодишна възраст и бързо демонстрира таланта си, композирайки първата си опера едва 12- годишен („Sigismundus“, по текст на Постел). Талантът му обаче не среща подкрепата на семейството. Нежелаейки синът ѝ да се занимава с музика, майка му прибира всичките му инструменти и през 1693 г. го изпраща да учи в Целерфелд в годините 1694–1698 с надеждата, че промяната ще накара момчето да избере по-доходна професия. Директорът на училището обаче насърчава Телеман да продължи да композира и разширява музикалните си знания. До завършването на „Gymnasium Andreanum“ в Хилдесхайм, Телеман се научава да свири почти без чужда помощ на блокфлейта, орган, цигулка, виола, флейта, обой, контрабас и бас тромбон. Пътувайки той се запознава с нови музикални стилове и в ранните си години е повлиян от музиката на Агостино Стефани, Йохан Розенмюлер, Арканджело Корели и Антонио Калдара.
През 1701 г. Телеман записва право в Лайпцигския университет вероятно по настояване на майка му. Твърде е възможно изборът му на университет да не е случаен, като се има предвид, че по това време Лайпциг е столица на модерната светска музика. На път за Лайпциг в Хале Телеман се запознава с Георг Фридрих Хендел, което поставя началото на приятелство, продължило през целия им живот.
Скоро след установяването му в Лайпциг музикалния талант на Телеман е забелязан и той е упълномощен да пише музиката за две от главните църкви в града. Само след година той основава 40-членен студентски „Колегиум Музикум“, който изпълнява негова музика. За разлика от други подобни студентски оркестри, основаният от Телеман не се разпада с напускането му, а продължава дейността си запазвайки името на основателя си. По-късно под диригентството на Йохан Себастиан Бах „Telemannische Collegium Musicum“ оказва значимо влияние върху музикалния живот на града. През същата година Телеман става музикален директор на Лайпцигската опера.
Телеман увлича много от състудентите си в различни музикални представления, което заедно с назначенията в операта и църквите предизвиква гнева на Йохан Кунау, който счита, че позицията му на главен музикален директор на Лайпциг е застрашена. Кунау обвинява Телеман, че отвлича студентите от участие в църковните хорове, изпълняващи произведения на самия Кунау и го отрича като музикант.
Очевидно повлиян от обвиненията на Кунау и нетърпелив за повече успехи, Телеман не се задържа задълго в Лайпциг. През 1705 г. той приема поста капелмайстор в двора на херцог Ердман II в Зорау (Sorau е сега Żary в Полша). Нашествието на шведската армия през 1707 г. обаче принуждава Телеман да напусне Зорау и се установява в Айзенах, където се запознава с Йохан Себастиан Бах.
През 1721 г. Телеман приема поста музикален директор на петте главни църкви в Хамбург – пост, който заема до края на живота си. В тази си роля Телеман пише по две кантати за всяка неделна служба, а също и много произведения за специални църковни събития. В същото време преподава пеене и теория на музиката, както и дирижира местен „Колегиум музикум“, който изнася редовни представления веднъж на две седмици.
Телеман остава в Хамбург до края на живота си през 1767 г. Мястото му е заето от неговия кръщелник Карл Филип Емануел Бах, син на Йохан Себастиан Бах. През последните години от живота му зрението на Телеман силно отслабва, поради което той пише все по-малко особено след 1762 г., но въпреки това не престава да композира до деня на смъртта си на 25 юни 1767 г.
(край на биографичните бележки)
Що се отнася до творчеството му и влиянието на музиката му за следните генерации музиканти, както споменах в самото начало, Телеман е изключително плодовит композитор, автор на огромно количество творби – както църковни, така и светски, в това число 1043 кантати и 46 цикла от пасион за всяка година от живота си в Хамбург, 44 опери, 700 арии, 600 увертюри, а също множество оратории, сюити, различни клавирни произведения и т.н. В автобиографична статия от 1740 г. Телеман смята, че е написал приблизително 600 сюити, една четвърт от които са запазени в ръкописен вид (Конкурент за славата на най-продуктивен композитор е Симон Зехтер, за когото се смята, че е написал повече от 8000 творби, но повечето от тях – 5000 са кратки фуги). (б.а. Б.К.: Симон Зехтер (нем. Simon Sechter; 11 октомври 1788 г., Фридберг / Чехия – 10 септември 1867 г., Виена) – австрийски органист, композитор и музикален теоретик).
Прието е всички творби на Телеман да се обозначават с т. нар. TWV номера. TWV е съкращение на „Telemann WerkeVerzeichnis“ (работен каталог на Телеман). Форматът е TWV, двоеточие, буква и число.
Цитирам непълен списък на творбите му (описание на български, латински и английски езици):
Опери
- Адонис (1708)
- Der Geduldige Socrates (1721) TWV 21:9.
- Sieg der Schönheit (1722)
- Pimpinone, intermezzo (1725) TWV 21:15
- Adelheid (1727) TWV 21:17 ?
- Орфей (1726)
- Narcissus (1709)
- Mario (1709)
- Die Satyren in Arcadien (1719 Leipzig)
- Ulysses (1721 Hamburg)
- Sieg der Schönheit (1722)
- Belsazar (1723 Hamburg)
- Der Beschluss des Carnevals (1724 Hamburg)
- Omphale (1724 Hamburg)
- Damon (1724 Hamburg)
- Cimbriens allgemeines Frolocken (1725 Hamburg)
- Don Quichotte der Löwenritter (1761) TWV 21:32
……..
Пасиони
………
Кантати
- Cantata Cycle 1716 – 1717
- Der Schulmeister („The Schoolmaster“) most probably spurious
- Der Tod Jesu („The Death of Jesus“) TWV 5:5 – 6
- Die Donner-Ode („The Ode of Thunder“) TWV 6:3a-b
- Die Tageszeiten („The Times of the Day“) (1764)
- Der Tag des Gerichts („The Day of Judgement“)
……..
Оратории
- Hamburger Admiralitätsmusik TWV 24:1
- Hamburgische Kapitänsmusik (various)
……
Оркестрови сюити
- Ouvertüre Wassermusik (Hamburger Ebb und Fluth) TWV 55:C3
- Ouvertüre des nations anciens et modernes in G TWV 55:G4
- Ouvertüre g-moll in G minor TWV 55:g4
……..
Камерна Музика
- Sinfonia Spirituosa in D Major (2 violins, viola & continuo, trumpet ad libitum) TWV 44:1
- Tafelmusik (1733) (‘Tafelmusik‘ refers to music meant to accompany a meal)
- Der getreue Musikmeister (1728), a musical journal containing 70 small vocal and instrumental compositions
- 6 Paris Quartets, each of which has five to six instruments. TWV 43
- Harmonischer Gottes-Dienst
- The Twelve Fantasias for Transverse Flute without Bass TWV 40:2 – 13
…….
Концерти
Цигулка
- Concerto in G Major for Viola and String Orchestra, TWV 51:G9; the first known concerto for viola, still regularly performed today
- Concerto in G Major for Two Violas and String Orchestra, TWV 52:G3
……..
Валдхорна
- „Concerto for Two Horns in D Major TWV 52:D2“
- „Horn Concerto in B“
(край на цитата)
Искам да се спра по-обстойно на вокалното творчество на Георг Филип Телеман, особено на оперните му творби, без да засягам чисто религиозните му произведения, оратории и кантати, по немската терминология – неговите „Weltliche Vokalwerke“ (светски вокални творби).
Както се каза вече, с около 3600 включени в различни справочници творби Телеман е един от най-продуктивните композитори в музикалната история. Този грамаден обем от творби се дължи от една страна на неговия бърз метод за писане на музика, а от друга страна – на сравнително дългия период на творчески години – около 75. Един изследовател на Телеман – Фридрих Вилхелм Марпург (Friedrich Wilhelm Marpurg) пише, че по времето, когато Телеман е капелмайстор в Кралския двор в Айзенах, той е имал само 3 часа време да напише една кантата по случай гостуването на някаква особена важна личност в Кралския двор. Поетът в Кралския двор написва текста, като в същото време Телеман съставя музиката и партитурата за оркестъра, при което в дадена фраза Телеман е готов с музиката преди поетът да е завършил съответния текст. За малко повече от един час кантатата е била готова.
Сега за „светската вокална музика“ на Телеман. Тя се подразделя на опери, на широки по мащаб празнични творби за официални събития, и на кантати поръчани от частни лица, както и кантати, в които той пише музика към текстове с драматичен, лиричен или хумористичен характер – оди, канони, песни.
По-голямата част от известните днес негови опери са от комичния жанр. Големият френски писател Ромен Ролан (Romain Rolland) е на мнение, че именно Георг Телеман е композиторът, който е помогнал да се разпространи интензивно оперния жанр „Opéra comique“ в Германия.
В противовес на Георг Фридрих Хендел, който се ограничава в оперното си творчество изключително на солови арии, Георг Телеман използва в своите опери извънредно различни стилови средства. Към тях се включват различно изработени речитативи, „да-капо-арии“, танцови мотиви, арии от стила „Singspiel“ (не мога да преведа думата – тя си е типично немска, нещо като „игра съпроводена от пеене“), „аrie di bravura“ и ползване на различните човешки гласове от бас до гласове на кастрати.
Телеман рисува музикално различни характери и ситуации с напълно подходящи за тях мелодии и мотиви, както и при инструментацията в орекстъра, където използва сполучливи по идея живописни фигури.
По отношение на оперното му творчество може да се направят следните общи заключения: от около 50 оперни произведения, които той е написал, най-популярни навремето и в днешно време наново събуждащи интерес са: „Der geduldige Sokrates“ („Търпеливият Сократ“) от 1720 г., „Sieg der Schönheit oder Gensericus“ („Победа на красотата или Gensericus“) от1722 г., „Der neumodische Liebhaber Damon“ („Новомодерният любовник Дамон“) от 1724 г., „Pimpinone oder Die ungleiche Heirat“ („Пимпиноне или Неравната женитба“) от 1725 г. и „Emma und Eginhard“ („Ема и Егинхард“) от1728 г. Операта „Germanicus“ доскоро е била загубена, познати са били само няколко арии от нея. В една сбирка от арии е станало възможно преди около 15 години (около 2005 г.) те да бъдат идентифицирани като арии именно от тази опера. Междувременно чрез тях тази опера е почти възстановена и вече изнесена на сцена.
Тук ще цитирам един сравнително подробен списък на оперното творчество на Георг Телеман, публикуван в източник на немски език:
Opern
| TWV | Titel | Aufzüge | Libretto | Uraufführung | Ort | Bemerkung |
|---|---|---|---|---|---|---|
| oop. | Sigismundis | Christian Heinrich Postel | ca. 1693 | Magdeburg? | ||
| 21:0 | Gelassenheit, du Labsal stiller Seelen | |||||
| 21:1 | Der lachende Democritus | 3 Akte | Christine Dorothea Lachs nach Nicolò Minato | Neujahrsmesse 1704 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| 21:2 | Ferdinand und Isabella | 5 Akte | Georg Philipp Telemann | Neujahrsmesse 1703 | Oper am Brühl (Leipzig) | |
| oop. | Lucius Verus | 3 Akte | nach Apostolo Zeno? | Ostermesse 1703 | Oper am Brühl (Leipzig) | |
| oop. | Ulysses | 3 Akte | nach Matteo Noris? | Michaelismesse 1703 | Oper am Brühl (Leipzig) | Zuschreibung nicht sicher |
| 21:3 | Cajus Caligula | 3 Akte | Christine Dorothea Lachs nach Daniel Gisberti | Ostermesse 1704 | Oper am Brühl (Leipzig) | |
| oop. | Germanicus | 3 Akte | Christine Dorothea Lachs | Michealismesse 1704, Neufassung Michaelismesse 1710 | Oper am Brühl (Leipzig) | 2007 rekonstruiert |
| oop. | Perseus und Andromeda | 3 Akte | nach Pierre Corneille? | Neujahrsmesse 1704 | Oper am Brühl (Leipzig) | Zuschreibung unsicher |
| oop. | Aeneas | 3 Akte | ? | Ostermesse 1705 | Oper am Brühl (Leipzig) | Zuschreibung unsicher |
| 21:4 | Adonis | 3 Akte | Georg Christian Lehms | Ostermesse 1708 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| 21:5 | Narcissus | 3 Akte | Johann Christian Rau nach Apostolo Zeno | Neujahrsmesse 1709 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| 21:6 | Mario | 3 Akte | Deutsch nach Silvio Stampiglia | Ostermesse 1709 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| oop. | Die syrische Unruh | 3 Akte | Barthold Feind | Michaelismesse 1711 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| 21:7 | Der unglückliche Alcmeon oder Jupiter und Semele | 3 Akte | Georg Philipp Telemann? | Ostermesse 1711 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| oop. | Ariadne | 3 Akte | Georg Philipp Telemann nach Christian Heinrich Postel | Neujahrsmesse 1712 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| oop. | Almire und Fernando | 3 Akte | Georg Philipp Telemann? nach Friedrich Christian Feustking | Ostermesse 1714 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| oop. | Die königliche Schäferin Margenis | 3 Akte | Georg Philipp Telemann? | 1715 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten; Zuschreibung unsicher |
| oop. | Die Satyren in Arcadien | 3 Akte | Georg Philipp Telemann? | Michaelismesse 1718 | Oper am Brühl (Leipzig) | einige Arien erhalten |
| oop. | Pastorelle en Musique oder Musicalisches Hirten-Spiel | 10 Aufzüge | vermutlich Georg Philipp Telemann | Entstehung 1712–1721 | vollständig erhalten | |
| 21:8 | Der neumodische Liebhaber Damon (Die Satyren in Arcadien) | 3 Akte | Georg Philipp Telemann nach Pietro Pariati | 1719; 30. Aug. 1724 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:9 | Der geduldige Sokrates | 3 Akte | Johann Ulrich von König nach Nicolò Minato | 28. Jan. 1721 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:10 | Genserich oder Der Sieg der Schönheit | 3 Akte | Christian Heinrich Postel | 13. Juli 1723, 1725 geänderte Version | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:11 | Belsazar oder Das Ende der babylonischen Herrschaft | 3 Akte plus 3 Akte | Joachim Beccau | 19. Juli 1723 (I. Teil) 22. Sept. 1723 (II. Teil) | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | einige Arien erhalten |
| 21:12 | Alerich oder Die Straf-Ruthe des verfallenen Roms (Stilico) | 3 Akte | 2. Aug. 1723 | Bayreuth | Zuschreibung unsicher | |
| 21:13 | Der Beschluss des Carnevals “Il Capitano” | 3 Akte | Schwemschuh | 21. Feb. 1724 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |
| 21:14 | Omphale | 5 Akte | Georg Philipp Telemann nach Antoine Houdar de la Motte | 1724 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | einige Arien erhalten |
| 21:15 | Pimpinone oder Die ungleiche Heirat oder Das herschsüchtige Kammer-Mädgen | 1 Akt | Johann Philipp Praetorius | 27. Sept. 1725 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:16 | La Caprizziosa e il Credulo oder Die geliebte Eigensinnige und der leichtgläubige Liebhaber | 1 Akt | Johann Philipp Praetorius nach Pietro Pariati | Aug./Sept. 1725 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | einige Arien erhalten |
| 21:17 | Adelheid oder Die ungezwungene Liebe | 3 Akte | nach Johann Christian Hallmann | 1724 | Bayreuth | einige Arien erhalten |
| oop. | Cimbbriens allgemeines Frohlocken | 17. Feb. 1725 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |||
| 21:18 | Orpheus oder Die wunderbare Beständigkeit der Liebe | 3 Akte | Georg Philipp Telemann nach F.C.Bressard | 9. März 1726 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 22:3 | Otto | 3 Akte | Johann Georg Glauche nach der Oper Ottone, re di Germania von Georg Friedrich Händel | 1726 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:19 | Calypso oder Sieg der Weisheit über die Liebe | 3 Akte | Johann Philipp Praetorius nach John Hughes und François Fénelon | 18. Aug. 1727 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |
| 21:20 | Sancio oder Die siegende Grossmuth | 3 Akte | Johann Ulrich von König nach Francesco Silvani | 6. Okt. 1721 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | einige Arien erhalten |
| 21:21 | Buffonet und Alga | 1 Akt | Christoph Gottlieb Wend | 14. Juli 1727 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |
| 21:22 | Die Amours der Vespetta oder Der Galan in der Kiste | 1 Akt | Christoph Wilhelm Haken | 1. Okt. 1727 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |
| 21:23 | Die verkehrte Welt | 3 Akte | Johann Philipp Praetorius nach Alain-René Lesage | 10. Feb. 1728 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | einige Arien erhalten |
| 21:24 | Miriways | 3 Akte | Johann Samuel Müller | 26. Mai 1728 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:25 | Emma und Eginhard oder Die Lastragende Liebe | 3 Akte | Christoph Gottlieb Wend | 22. Nov. 1728 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:26 | Aesopus bei Hofe | 3 Akte | Johann Mattheson nach Pietro Pariati | 28. Feb. 1729 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | einige Arien erhalten |
| 21:27 | Flavius Bertaridus, König der Longobarden | 3 Akte | Christoph Gottlieb Wend, Georg Philipp Telemann nach Stefano Ghigi | 23. Nov. 1729 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:28 | Die Glückseligkeit des Russischen Kaiserthums | 10. Aug. 1730 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |||
| 21:29 | Margaretha, Königin von Castilien | 5 Akte | Johann Georg Hamann (der Ältere) | 10. Aug. 1730 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |
| 21:30 | Der Weiseste in Sidon | 3 Akte | Johann Georg Hamann (der Ältere) nach Silvio Stampiglia | 4. Feb. 1733 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | |
| 21:31 | Die rachgierige Liebe oder Orasie, verwitwete Königin von Tracien (geänderte Version von Orpheus) | 3 Akte | 15. Okt. 1736 | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | ||
| 21:32 | Don Quixotte, der Löwenritter oder Don Quichotte auf der Hochzeit des Comacho | 2 Akte | Daniel Schiebeler | 1761 | Konzertsaal, Hamburg | vollständig erhalten |
| 21:33 | Adam und Eva | Christian Richter | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | Fragment | ||
| 21:34 | Herkules und Alceste | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | Fragment | |||
| 21:35 | Herodes und Marianne | Johann Samuel Müller | Oper am Gänsemarkt, Hamburg | Fragment |
(край на цитата)
Както вече стана въпрос по-горе, Телеман е писал празнични творби за официални събития. В това число заслужава да се спомене творбата му „Hamburger Admiralitätsmusik“ („Хамбургска музика за адмирали“ или „Музика за адмирали от Хамбург“), както и 12 т.н. „Kapitänsmusiken“ („Музика за капитани“), от които 9 са напълно запазени и 3 само отчасти. Тези произведения се отличават с музикална пищност и с особено хубави мелодии при вокалните солисти.
Последните творби на Телеман в жанра „светска вокална музика“ показват висок драматичен характер и необикновена хармония. В това отношение като образци бихме отбелязали: кантатите „Ino“ от 1765 г. и „Der May – Eine musicalische Idylle“ от 1761 г., както и късното му религиозно произведение „Der Tod Jesu“ („Смъртта на Иисус“), които напомнят на музиката на Кристоф Вилибалд Глук чрез своите екстремни състояния на чувствата. Светската кантата „Trauer-Music eines kunsterfahrenen Canarienvogels“ („Kanarienvogel-Kantate“) („Траурна музика на едно опитно в изкуствата канарче“ или „Кантата на канарчето“ принадлежи към неговите най-известни композиции. Така наречената „Schulmeisterkantate“ (Der Schulmeister in der Singschule) („Кантата на учителя“ или „Учителят в певческото училище“), която дълго време е считана за творба на Телеман, фактически принадлежи на Кристоф Лудвиг Фере (Christoph Ludwig Fehre).
В своите песни Телеман се придържа към традицията по това време и следва примера на Адам Кригер (Adam Krieger), като развива тази линия както в текстово, така и в мелодично отношение. Мелодичните секвенции са опростено поднесени и често разделени на неравномерни периоди. Песните на Георг Телеман представляват най-важното междинно звено между песенното творчество през 17-и век и това на Берлинската песенна школа по-късно.
След тези мои бележки върху вокалното творчество на Георг Филип Телеман искам да дам в превод от немски език цитат от книга за него, в която се оценяват заслугите му в историята на музикалното изкуство:
„Редица музиканти от тази епоха, между които и учениците на Телеман – Йохан Кристоф Граупнер, Йохан Георг Пизендел и Йохан Давид Хайнихен – ползват елементи от творчеството на Телеман. Други композитори, като Готфрид Хайнрих Щьолцел следват примера на горните музиканти. Други негови ученици от времето, в което той преподава в Хамбург, но не в специалността „Инструментознание“, а в „Музикални стилове“ са Якоб Вилхелм Лустиг, Йохан Хьовет, Кристоф Нихелман и други.
Известно е, че особено важен период в дейността на Телеман са били годините, прекарани в Полша – в град Жари, тогава Зорау. Композиторът Карл Хайнрих Граун ползва стилови мотиви от този период на творчество на Телеман в Полша.
Интензивната дружба между Телеман и Хендел се е изразявала не само в това, че Телеман е дирижирал редица творби от Хендел в Хамбург, като в някои от тях е прибавял и свои творби, но и в това, че Хендел в късните си години е ползвал теми от творчеството на Телеман в собствените си произведения.
Композиторът Карл Филип Емануел Бах от фамилията на Бах е изследвал много творби на Телеман и ги е дирижирал. Йохан Себастиан Бах е композирал редица преработки на кантати от Телеман и е демонстрирал на своя син Вилхелм Фридеман една сбирка от клавирни творби на Телеман, изготвена за него (б.а. Б.К.: Вилхелм Фридеман Бах – на немски: Wilhelm Friedemann Bach, 22 ноември 1710 г. – 1 юли 1784 г.) е най-големият син на Йохан Себастиан Бах, известен органист, импровизатор и композитор, майстор на контрапункта).
Леополд Моцарт – бащата на Волфганг Амадеус Моцарт, е съставил за сина си една нотна книга с различни творби, между които 11 менуета, както и една клавирна фантазия, композирани от Георг Телеман. Клавирните стилове както на Карл Филип Емануел Бах, така също и на Волфганг Амадеус Моцарт напомнят на стила на Телеман.
Заедно с постиженията си като композитор, Георг Телеман е имал силно влияние върху тогавашното отношение на населението към музиката. Телеман е основателят на един динамичен концертен живот в Хамбург, при който редовно са се изнасяли публични концерти извън рамките на традиционните тогава изяви в кръга на аристокрацията и в църковно обкръжение.“
(край на превода)
Поклон пред големия композитор и музикант Георг Филип Телеман, оставил едно голямо музикално наследство за идващите поколения!
Нека днес на 14 март 2021 г. почетем 340 години от неговото рождение.
Мир на праха му!
……..