На 28 февруари 1923 г. е роден бележитият диригент и музикален организатор Илия Темков.

Драги приятели на оперната и симфонична музика, в последния ден от февруари 2019 г. е роден един от моите любими симфонични диригенти през втората половина на миналия век, който до голяма степен е повлиял на любовта ми към музиката в най-общ смисъл. Това е незабравимият Илия Темков (1923-2002), чието име бях чувал още в младежките си години в Габрово, когато участваше в образователни предавания на Радио София във времето, когато той между 1944 и 1948 г. работеше още като студент в музикалната редакция на радиото и правеше чудесни анализи, придружени с изпълнения на известни за епохата солисти и оркестри.

През 2017 г. на този ден се навършиха 94 години от рождението му и аз написах статия по случая, която се посрещна с голям интерес от моите читатели. През 2018 г. желаех пак да напиша такава, още повече, че се навършиха кръглите 95 години от рождението му. Но отложих това за по-късно по две причини: на същата дата 28 февруари е роден един прочут и в чужбина съвременен български бас – Мартин Цонев, който отдавна е мой ФБ-приятел и исках на всяка цена да го уважа за кръглата му 45-годишнина. Втората причина беше факта, че в програмата на „Мартенски музикални дни“ в Русе за 2018 г. имаше предвидени дати за честване тази годишнина в Русе и исках да изчакам поне месец, за да отразя някои информации по този случай. Така че написах на 28 февруари статията си за Мартин Цонев, а на 31 март – също последен ден на месеца, отделих внимание на Илия Темков, като написах статия за него.

Същата ситуация се случи и през годините от 2019 до 2021 – на 28 февруари написах наново статии за Мартин Цонев, попълнени с нови сведения за него. Те се посрещнаха с огромен успех от моите читатели, което особено ме зарадва – Мартин Цонев е един от най-добрите ми ФБ-приятели, и то от доста отдавна, с когото редовно си разменяме постинги на оперни и други теми.

Така че днес на 31 март 2022 г. наново пиша за Илия Темков – в течение на една година от 2021 до сега имам над 150-150 нови ФБ-читатели и приятели, нека научат какво съм писал преди за Илия Темков.

По време на следването ми в София между 1951 и 1956 г. той беше диригент на симфоничния оркестър в Пловдив, но е гостувал и в София и тогава съм бил на негови концерти. Също в тези години редовно посещавах образователните лекции по класическа музика, които се водеха надвечер в камерната зала „България“ с вход откъм бул. „Руски“, придружени с музикални илюстрации и изпълнения на видни оркестри и солисти от чужбина, записани на тогавашни музикални носители. Тези вечери останаха дълго в спомените ми и са едно от най-важните предпоставки за развитието на познанията ми в тази област. Илия Темков вече беше в Пловдив, но негови последователи продължаваха започнатата от него дейност в тази насока.

Тази дейност на Илия Темков не е останала скрита даже и до днес. В кратката история на Софийската филхармония, отразена в Интернет, може и сега да прочетем следното:

Из „История на Софийската филхармония“

(…) Предшественик на софийското Филхармонично Общество е появилото се през 1953 г. (по някои данни още през 1949 г.) Студио „Музика“. Един от най-активните му първосъздатели е диригентът ИЛИЯ ТЕМКОВ (1923-2002). Студиото има за задача да пропагандира български музикални произведения и изпълнители, а също и най-стойностното от музикалното творчество и изпълнителство по света. От началото на 60-те години започва нов етап в неговата дейност, свързан с имената на музиковеда Любомир Сагаев (директор на Софийска филхармония) и карикатуриста Илия Липавцов. Студио „Музика“ е оборудвано с грамофон и апаратура, постепенно към него се създава и богата фонотека. С активното съдействие на тогавашния заместник-министър на културата Иван Башев студиото, като фактически предшественик на днешното Филхармонично Общество, се превръща в център на музикално-просветителска дейност. Сбирките му се провеждат в Мраморния салон на зала „България“ и в Камерна зала (…).

(край на цитата)

След 1956 г. Темков замина за няколко години в Германия на специализация, но като се завърна и през 1960 г. стана главен диригент на Държавния симфоничен оркестър в Русе, наново имах възможност да се радвам на много концерти, които той дирижираше при гостувания на оркестъра в Габрово.

Много е хубаво, когато един човек познава и цени известен артист от най-младите му години, после да проследи развитието му и начина, по който този артист като диригент се налага сред публиката чрез постепенното си извисяване и задълбочаване на интерпретацията на ония творби, които изпълнява. Като музикален педагог Илия Темков имаше вроден талант да обучава по един педагогически начин, който не се учи, а трябва да бъде вроден. Може би от факта, че е бил 4 години на специализация в Дрезден и там е ръководил концерти в различни градове, специализирал е из основи историята на немската музика и е успял в най-важните години от развитието си да „хване“ оная неуловима нишка, характерна за немската педагогика (не говоря само за музиката). Аз лично бях за три месеца през 1966 г. на специализация по компютърна техника и математическа теория на оптималното управление в Техническия университет в Дрезден и се уверих в превъзходството на тия преподаватели, доценти и професори, с които имах контакти по отношение на методите, по които те преподаваха и обучаваха. Не искам да изпадам в подробности, но комбинацията между теория и практика е така развита в тази страна (говоря както за тогавашната ГДР, така и за цяла Германия сега), щото при добро желание човек може за кратък срок да постигне успехи, които при други условия и държави ще траят години.

Може би и Илия Темков се е срещал с такива артисти и диригенти, от които бързо е възприел педагогическите им похвати. Като се има предвид вроденото му чувство за баланс между теория и пратика в областта на музиката, след 1960 г. Темков показа в много отношения как трябва да се издига музикалното равнище на едно поколение, независимо в каква възраст е. Неговите концерти в Габрово (на други не съм бил) бяха образец на майсторство – една комбинация от кратки беседи и обяснения на музикалната история на дадено произведение със самото изпълнение на творбата след това.

Все още помня през 1962 или 1963 г. изпълнението на онази творба от Йозеф Хайдн, когато оркестрантите започват в пълен състав, после един по един напускат сцената, светлините постепенно стават все по-слаби и накрая остава само диригента. Разбира се, той беше обяснил преди това смисъла и историята на тази творба (предполагам, че повечето читатели я знаят). Това ми напомня за концерта на „Софийски солисти“ с диригент проф. Пламен Джуров през 2015 г. на 27 февруари вечерта в София, когато оркестрантите са били облечени в светлоотражаващи жилетки в знак на протест за много малките им заплати (имаше линк по този случай в моята Фейсбук-страница). Така и Хайдн е протестирал с такава трактовка на тази си творба едно време по подобен случай.

Откровено ще кажа, че след 1974 г., когато напуснах България, не знам детайли за дейността на Илия Темков, по-точно, дали е дирижирал и оперни постановки в Русе и другаде. От 2015 г. в Уикипедия има страница за него, при търсене в Интернет се намират много линкове с указания за дейността му и аз ползвам днес редица неща от там.

Както много пъти до сега, щом стане въпрос за музиканти, работили в Русе, уважаемият Огнян Стамболиев и тук е оставил много ценен материал, свързан с делото на Илия Темков. Моите читатели знаят, че при историите за Пенка Маринова, Пенка Дилова, Николай Здравков, Кирил Кръстев и някои други цитирах неговите статии дословно, тъй като те са написани с висок литературен и журналистически стандарт и не се нуждаят от изменения. Така ще направя и днес. Освен това ще приложа и някои други материали, които намирам за интересни, като една информация, свързана с предаване по Радио София на 20 юни 2013 година по случай 90 години от рождението на Илия Темков. Хубаво е, че програма „Хоризонт“ отделя редовно време за такива случаи в предаването си „Алегро виваче“, както и програма „Христо Ботев“.

Във всички източници с които разполагам не е писано много за началните години от живота на Илия Темков, само по време на музикалното му образование след 1944 г., така че за годините след раждането му през 1923 г. до тогава нямам сведения. Някои пасажи в изложението ще се дублират с данни от статията на Огнян Стамболиев, с която започвам конкретните описания. Темков е роден на 28 февруари 1923 г. в София.

Статията на Огнян Стамболиев е направила особено впечатление на редица любители на музиката, защото след публикуването й през 2007 г. в електронни портали се намират някои линкове, свързани с образователната дейност на Илия Темков. Така в портал от Русе има мнения на русенци, някои от които ще цитирам тук:

ЧИТАТЕЛ: В историята на РУСЕ са малко хората, които са направили толкова много за културата на града ни ! През 2013 година се навършват 90 години от рождението му и мисля, че ние русенци трябва да му отдадем заслуженото! Обръщам се към вас, защото в историята на нашия град всички добри начинания са тръгвали от неговите граждани – русчуклиите !! Искам с това да събудя във вас родолюбивото, русенското и да направим с вас така, че името на Темков да заговори и на младото поколение, да събуди спомените на нашето поколение, защото културата, тя е тази, която ще ни идентифицира пред света !

КРАСИ ГУТЕВА:
Помня Илия Темков още като ученичка, а то беше … доста отдавна. Тогава наистина във Филхармонията, до бившето кино „Просвета“, се провеждаха образователни концерти, ръководени от него. С голямо внимание и уважение към нас, децата, Темков ни поднасяше прекрасния свят на музиката. Още помня и произведенията -“Петя и Вълкът” и “Картини от една изложба”, с музика и много обяснения за отделните инструменти и персонажи.

DIM1:
Да, това искам …. Да събудя спомените във вас …Тоя човек беше уникален с това, че успяваше да събуди интерес в нас! Минчо Минчев припомни, че навремето първият му концерт като ученик с оркестър е бил с Русенска филхармония под диригентството на Илия Темков. За цигуларя делото, направено от Темков по отношение на сближаването на публиката с класическата музика, е равно на приноса на Ленард Бърнстейн за привличане на широката публика в Америка.

DIM2:
Така е Краси ! И аз, и всички мои съученици помнят тези  концерти …Той ни омагьосваше с думи и музика …

(край на цитата)

Сега ще цитирам части от текста във връзка с предаването по Радио София, свързано с 90 години от рождението му:

90 години от рождението на Илия Темков

публикуван на 20.06.2013 г.

“Малка нощна музика” I част, изп. ДСО – Русе, диригент Илия Темков (запис от 60-те години на миналия век)

Илия Темков вписа името си в националната културна история, както и в историята на Русе, със създаването на един от големите и вече стар български фестивал „Мартенски музикални дни”. Началото е поставенo през 1961 година, когато завърналият се наскоро от Германия (тогава ГДР) диригент и композитор е назначен за главен диригент на Русенския симфоничен оркестър. Първото издание е със сътрудничеството на Радио Берлин. Идеята допада много не само на музикантите и ръководителите на Русе, но започва да се разширява и развива в национален и международен мащаб. Илия Темков, завършил теоретичния отдел на Музикалната академия в София, талантлив и перспективен диригент и композитор на песни и камерни творби, се прочува и като търсещ нови форми за пропагандиране на музикалното изкуство и за възпитание на подрастващите. Още студент той работи и като композитор в Радио София (1944-48), после е назначен за музиколог на Софийската филхармония. Именно тук Темков поставя началото на музикално-образователните концерти у нас. От 1950 г. е диригент на Пловдивския симфоничен оркестър, където в продължение на шест години натрупва опит и репертоар. Доказал своите възможности, той е изпратен на специализация в Дрезден, при прочутия диригент Хайнц Бонгарц. В Германия развива и активна концертна дейност. Канен е да изнася концерти с редица големи немски оркестри като Дрезденската Щатскапеле, Лайпцигския Гевандхаус, в Берлин, Ваймар и др. Дори през 1959 г. е назначен за щатен диригент на Радио Берлин. Тук реализира много записи на класическа и съвременна музика.

Естествено, Илия Темков използва стабилните контакти и приятелства, които е създал в Германия, за да разшири параметрите на музикалния живот в Русе. И за да превърне „Мартенските музикални дни“ в международен фестивал. За повечето български музиканти още от началото на 60-те години на миналия век и до днес това е един авторитетен и високо професионален форум. Спомням си вълненията около фестивала, който за 15-20 дни преобразяваше Русе – градът блестеше, по витрините на главната улица стояха портретите на участниците, кипеше вълнуващ живот. Концерти на Русенската филхармония, както и на оркестри и камерни ансамбли от Европа, оперни премиери, световни премиери на български композитори… Една внушителна история. Именно Илия Темков покани в Русе много видни немски, румънски, френски, съветски музиканти. Като Курт Мазур, тогава един от младите, но вече прочули се диригенти на Гевандхаус оркестър, Йосиф Конта, Юрий Темирканов, Жан Бернар Помие и много световно признати днес диригенти, изпълнители и композитори. Незабравими преживявания не само за русенци, но и за гостите от столицата, страната и чужбина.

И в центъра на този водовъртеж – винаги е той, Илия Темков. Дребен, подвижен, с една ситна и пъргава стъпка, с неговия типичен, интелигентен хумор. Неуморен и всеотдаен. Щастлив от факта, че забележителната му идея се развива, расте, зрее и най-вече радва и професионалистите, и публиката.

Другото важно дело на Илия Темков е просветителската му дейност. Със същата страст и любов, с които правеше фестивала, в продължение на почти 15 години изнасяше лектории и музикално-възпитателни концерти; подготвяше поколение след поколение за класическата музика. В Русе още се помнят неговите лекции за немски композитори и творби (Темков е учил в Хумболдтовия университет история на немската музика) – Бах, Бетховен, Брамс, Рихард Щраус и т. н. Специално трябва да се изтъкне и отношението му към българските композитори, изнасянето на десетки и десетки концерти с произведения от Панчо Владигеров, Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Александър Райчев. Илия Темков не само реализираше идеите си, но успя да превърне Русенската филхармония в един от най-големите, стабилни и популярни музикални състави у нас. Той мислеше винаги и за младите си колеги, често оставяше палката в ръцете на някой “правещ прощъпалника си” диригент, като например Емил Табаков.

През 1967 г. Темков създаде първия в България „Конкурс за млади изпълнители“, а негов пръв лауреат е именитият български цигулар Минчо Минчев. Също и фестивала „Зимни музикални вечери”, който десетилетия наред се развиваше с голям успех и бе много привлекателен за публиката в Русе. Портретът на този изключително деен съзидател не би бил пълен, ако не добавя и първата грамофонна плоча с творби на Моцарт и Шуберт, както и първите турнета на Русенската филхармония в Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин, Виена…

След плодотворния русенски период, Илия Темков стана главен диригент на Държавния военен ансамбъл, после на Шуменската филхармония. Той възроди „Музикален вестник”, спрял да излиза в периода. Беше главен редактор на неговия наследник “Музикален живот” в началото на 80-те години на миналия век. Не секна и перото му – публикуваше статии и рецензии във вестници и специализирани издания.

Отиде си през декември 2003 година.

(край на статията от предаването на Радио София)

Цитирам линк към това предаване:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100237081/90-godini-ot-rojdenieto-na-iliya-temkov

Тук само ще прибавя, че в горната статия годината е дадена погрешно – 2003, а тя е 2002. Точната дата на смъртта му е 7 декември 2002 г., както пише Огнян Стамболиев, и че Илия Темков се е поминал след тежко заболяване, приковало го на легло.

Цитирам една статия на Михаил Чакъров за Илия Темков, публикувана във в. „Култура“ през 2003 г.:

Илия Темков неотдавна щеше да навърши 80 години. Почти 60 от тях той отдаде безкористно в служба на музиката. Започнал дейността си през 1945 година като музиколог при Софийската държавна филхармония, той е основател на музикално-образователните концерти в България. От 1947 г. води популярната лектория в камерна зала “България”, а през 1950 г. основава и две години ръководи хора при Софийската филхармония. По време на специализацията си в Берлин изнася цикъл от беседи “Портрети на български композитори”, а по-нататък приносът му в развитието на контактите ни с немската култура е свързан с представянето и популяризирането на личности като Ханс Айслер, многократни са гостуванията му със симфонични оркестри в Дрезден, Лайпциг и Берлин, за които музикалната критика дава отлични оценки. След завръщането си у нас работи като диригент на симфоничните оркестри в Пловдив, Русе, Шумен и гостува на всички останали оркестри в страната. Известен период от време активно работи и в редакцията на вестник “Музикален живот”.

Едно от най-високите постижения на Илия Темков бе осъществяването в Русе на първото цялостно изпълнение в България на „Матеус пасион“ от Й. С. Бах, в което взеха участие прочути румънски солисти.

През 1961 г. Илия Темков постави началото на фестивала “Мартенски музикални дни”, а през 1965 г. бяха основани и “Зимни музикални вечери”. Пак в Русе, през 1967 г. той стана основоположник на конкурс за млади инструменталисти, на който сред първите лауреати е Минчо Минчев.

Като любопитен факт искам да отбележа, че през 1962 г. Илия Темков пръв даде диригентската палка в ръцете на Жан-Бернар Помие.

Цялата дейност на Илия Темков – като музикант, диригент и педагог бе белязана със знака на родолюбието и предаността към музикалната култура.

(край на статията)

През 2016 г. в Русе по време на „Мартенски музикални дни“ в града гостува известният френски пианист и диригент Жан-Бернар Помие, познат на русенци от гостуване през 1962 година, когато Илия Темков му е предложил да дирижира в Русе творба от Чайковски. Ето цитат за това музикално събитие през 2016 г.:

Портал „TV Ruse“

Жан-Бернар Помие: В Русе маестро Темков откри диригента в мен

15 март 2016 г.

Това признание направи големият френски пианист и диригент, носител на Ордена на Почетния легион – Жан-Бернар Помие, когото русенци ще имат възможност да чуят тази вечер в рамките на Международния музикален фестивал „Мартенски музикални дни“. Той с умиление си припомни първата си изява на българска сцена в далечната 1964 г. Тогава най-младият лауреат на конкурса „Чайковски“ свири на сцената на Културния дом (сега зала „Филхармония“) в Русе. Поканата е отправена от Илия Темков, главен диригент на Русенската филхармония и един от основателите на „Мартенски музикални дни“. „Тогава, по време на репетицията, при мен дойде маестро Темков и ми каза „Ти ще дирижираш оркестъра“ и му подал диригентската палка. Така той за първи път дирижирал Симфониета от Чайковски. И според оркестрантите, и според самия Илия Темков, Жан Бернар се справя изключително професионално.

„След него същото ми казаха и Караян, и Челибидаке, но Темков беше пръв“, припомни си Жан-Бернар Помие.

В програмата на концерта на Софийската филхармония тази вечер публиката ще чуе знаменитата „Испанска симфония“ за цигулка и оркестър от Едуард Лало в изпълнение на русенеца Светлин Русев и прочутия Троен концерт за цигулка, виолончело и пиано от Бетовен. Солисти ще бъдат Жан-Бернар Помие (пиано), Светлин Русев (цигулка) и Атанас Кръстев (виолончело).

„Това е предизвикателство. С нетърпение очаквам този концерт“, заяви Светлин Русев.

(край на цитата)

Също през март 2016 г. Българското Национално Радио излъчва много ценно предаване, посветено на „Мартенски музикални дни“ в Русе през 2016 г. и ролята на Илия Темков при тяхното основаване и провеждане. Цитирам статия за това предаване:

БНР

В търсене на избледнелите следи от едно ярко и неповторимо начало

публикувано на 22.03.2016

Автор: Силвия Тихова

С годините началото на едно дело, което е станало толкова важна част от музикалния живот на нацията, придава тежест на съвременната ни култура, се губи като представа и образ на определена личност, идея положена в него. Международният музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе се появява на културния ни афиш с такава естественост и очакване за всички, които искат да чуят изпълнения на най-добри български музиканти и да се докоснат до изкуството на чужди изпълнители, за които само биха си мечтали, така както с нетърпение през март всяка година се чака да се случи пролетта.

Фестивалът, с повече от 50 години история, пази спомените от сътворението си само в малкото живи участници и разбира се в тези млади поколения, които са попивали събитията, подрастващите музиканти, на които концертите с всички български оркестри и гостуващите от чужбина, хорове, оперни представления, авторски концерти са били невероятна школа по музика. Дрезденска филхармония, Гевандхаузоркестър, Симфоничния оркестър и хор на Берлинското радио, Катовицката филхармония, Пражки камерен оркестър, Ленинградската филхармония, на диригентския пулт Курт Мазур, Карол Стрия, Евгений Светланов, Юрий Темирканов, Генадий Рождественски във време, когато няма Телевизия и Интернет, няма дискове. Да създадеш този музикален празник в един провинциален български град, като поставиш на преден план българското музикално творчество, интересът към съвременните чужди автори и възможност да се чуят класически образци, в техните традиции. И нещо повече от това е да накараш чуждите оркестри да изпълнят толкова много български творби, затова сигурно се изисква много специална дарба.

Дригентът Илия Темков е притежавал такава дарба и когато става диригент на Русенската филхармония през 1960 г. идеите му се разгръщат една след друга, замахът му буди силно изумление и днес. Всичко тогава получава благословия в партийни кабинети, „спуска се отгоре“ и се „отчита като мероприятие“. Но Илия Темков успява да постави началото на разменни концерти с помощта на собствените си връзки с немските си колеги и с таланта си да увлече и колегите си от Русенската филхармония, за да отделят от скромните си средства, от времето си, да подкрепят с участието си това Дон Кихотовско начинание.

Много диригенти са използвали връзките си, за да осъществят взаимни гостувания на съставите си, а много по-често и самите професори са се грижили за свои добри студенти да получат шанс да се изявят тук и там. Но никой не е замислял и осъществил в такив мащаб музикално начинание, което да даде шанс на толкова много музиканти едновременно, също и на публиката, да проектира насоки на музикално развитие, да създаде статут, използвайки всички възможности на времето и надхвърляйки въображението и смелостта на останалите, но и давайки им кураж да се проявят на свой ред.

В 1983 г., по време на поредните „Мартенски музикални дни“ в Русе, Илия Темков разказва пред микрофон за началните десетина години. Говори лаконично, събрано, сякаш докладва в официозен стил за случилото се. Дори ти се струва, че чете написан текст, но не, говори мелодично, последователно, превъзходният лектор от образователните концерти, с които си го спомнят с възхищение. Само на моменти просветва вътрешно вълнение, акцент на определено събитие, на нещо важно, което се е случило, на неговото дълбоко удовлетворение. Блаженството, с което архитектът поглежда към своите постройки, градинарят към своите растения.

Един от най-непретенциозните и най-ценни записи в Златния фонд на БНР – единственият в който диригентът Илия Темков говори за това как е започнал фестивалът „Мартенски музикални дни“ в Русе. Има писмени публикации за това начало, но тук ни го припомня неговият създател и организатор със своя личен разказ, така по-късните предания и спекулации нямат голям шанс. Остава ние да не забравяме неговото име – Илия Темков или Темкиша, както с много любов е наричан от музиканти от всички възрасти.

А какво е бил наистина фестивалът в Русе и как е влияел на цялата музикална култура там, затова могат да говорят много известни русенски музиканти, израсли с него, един от тях е диригентът и композиторът Емил Табаков.

(Снимка при предаването на БНР е предоставена от Милена Темкова, дъщеря на Илия Темков).

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

http://bnr.bg/play/post/100672209

Няма да се спирам на други публикации за Илия Темков, а ще приложа на края две кратки статии във връзка с честване 95 години от рождението му по време на „Мартенски музикални дни“ в Русе през 2018 г.

Портал на библиотека „Любен Каравелов“ Русе

Днес, 26 март 2018 г., от 17.00 часа, в Регионална библиотека „Л. Каравелов“, паралелната програма на фестивала ще представи вечер, посветена на Илия Темков (1923–2002) – диригент и основател на МФ Мартенски музикални дни. Водещ на събитието ще бъде Огнян Стамболиев.

Същата вечер, от 19.00 часа, в Доходно здание, Русенска филхармония излиза на една сцена със зашеметяващата корейка Йоръм Сон под диригентството на признатия за един от най-открояващите се диригенти на своето поколение – финландеца Саша Мякила. Публиката ще чуе Концерт за пиано и Симфония № 8 от Антонин Дворжак. Сценичното присъствие на Йоръм Сон е ярко и магнетично, като медиите често я наричат Месията на пианото.

(край на цитата)

И още на следния ден в същия портал четем следното:

Илия Темков – основателят

27 март 2018 г.

Музикално изкушената публика на Русе беше гост на събитието. За приноса на Илия Темков в културния живот на Русе и България, за 70-годишнината на Държавен симфоничен оркестър – Русе, говори г-н Огнян Стамболиев. Гости на вечерта бяха проф. д-р Юлиан Куюмджиев – главен редактор на списание „Музикални хоризонти“, Милена Темкова – дъщеря на маестро Илия Темков и Румен Кацаров – негов внук.

Съюзът на музикалните и танцови дейци в България връчи две награди на изявени творци от Русе. За 40 години творческа дейност на оперната сцена и концертния подиум сопраното на ОФД – Русе Виолета Шаханова получи “Кристално огърлие”, а господин Огнян Стамболиев за особен принос в музикалната критика със “Златна лира”.

Младите  изпълнители Катрин Терзич – пиано и Виктория Даскалова  – цигулка от НУИ “Проф. Веселин Стоянов” – Русе, поздравиха присъстващите със Соната № 3 от Едвард Григ.

(край на цитата)

След тези съобщения в горния портал са поместени и редица снимки, някои от които ще приложа след статията. В текста не стана въпрос за известния диригент Емил Табаков, който е на някои от снимките, той е присъствал при това честване. Дирижира и някои концерти по време на „Мартенски музикални дни“ в Русе през 2018 г. Известно е, че Табаков е един от учениците на Илия Темков, който му е дал възможност в Русе преди години да започне успешната си диригентска дейност, довела до сегашните му особено големи успехи не само в България.

През 2019 г. намерих още едно съобщение за изява през 2018 г. във връзка с честване 95 години от рождението на Илия Темков по време на „Мартенски музикални дни“ в Русе през 2018 г. Цитирам:

Портал „Arenamedia.net“

26.03.2018

Русе – ММД 2018: Почит за Илия Темков и концерт на Йоръм Сон

Днес, 26 март, от 17.00 часа, в Регионална библиотека „Л. Каравелов“, паралелната програма на фестивала ще представи вечер, посветена на Илия Темков (1923–2002) – диригент и основател на МФ Мартенски музикални дни. Водещ на събитието ще бъде Огнян Стамболиев.

Същата вечер, от 19.00 часа, в Доходно здание, Русенска филхармония излиза на една сцена със зашеметяващата корейка Йоръм Сон под диригентството на признатия за един от най-открояващите се диригенти на своето поколение – финландеца Саша Мякила. Публиката ще чуе Концерт за пиано и Симфония № 8 от Антонин Дворжак. Сценичното присъствие на Йоръм Сон е ярко и магнетично, като медиите често я наричат „Месията на пианото“.

(край на цитата)

През 2020 и 2021 години няма нови информации за Илия Темков освен такива, свързани с Международния фестивал “Мартенски музикални дни” през 2020 г. Цитирам данни по този случай:

Портал „akcent.bg“

ПОД МОТОТО “КРЪГОВЕ НА ВРЕМЕТО” ММД СЕ ПОСВЕЩАВА НА ОСНОВАТЕЛИТЕ НА МУЗИКАЛНИЯ ФОРУМ – ИЛИЯ ТЕМКОВ, САША ПОПОВ И МИХАИЛ КЪТЕВ

02 март 2020 г.

   Известни български и чуждестранни музиканти ще участват в 60-ото издание на международния фестивал “Мартенски музикални дни”, което ще се състои от 13 до 29 март тази година в Русе.

   Това съобщи директорът на фестивала Ива Чавдарова. Програмата е под мотото “Кръгове на времето” и се посвещава на основателите на музикалния форум – Илия Темков, Саша Попов и Михаил Кътев.

   Тя включва осем симфонични, ораториални, оркестрови и хорови концерта, 10 ансамблови програми, оперна премиера, майсторски класове по цигулка, оперно пеене и флейта, изложби, както и проекта, насочен към децата – “Мартенски музикални дни – Джуниър”.

   Чавдарова обясни, че програмата е свързана с няколко чествания, като основен акцент е 250 години от рождението на Бетовен. Началото на фестивала ще бъде поставено на 13 март тази година с концерт на Русенска филхармония с диригент Йордан Камджалов. Ще бъде представена Девета симфония на Бетовен.

   Участват хор и солисти на Русенската опера. Чавдарова каза, че през тези 17 дни, в които Русе ще бъде столица на музиката и културата, публиката ще види впечатляваща листа от наши и чужди състави. Сред тях са ансамбъл “Московски солисти” с диригент Юри Башмет, които ще имат два концерта, а също струнен квартет “Модиляни” и Литовският камерен оркестър с цигуларя Сергей Крилов.

   Концерт ще изнесат корейската пианистка Йоръм Сон и цигуларят Светлин Русев, който е заявил, че е готов да направи 10 биса. На фестивалната сцена ще излезе и Румънският национален симфоничен оркестър с диригент Кристиан Мандял и със солист Елена Башкирова.

   Сред фестивалните дебюти е участието на групата “The Queen’s Six”. Чавдарова заяви, че това е “шесторката на кралицата на Великобритания”. Част от тях са професионални певци в църквата “Свети Георги” в замъка Уиндзор и пеят редовно пред кралското семейство. Те са били избрани и за църковната церемония за сватбата на принц Хари и Мегън Маркъл. На фестивалната сцена ще излязат още големи имена в българското изпълнителско изкуство, сред които Минчо Минчев, Емил Табаков, Пламена Мангова, Евгени Божанов, Красимир Щерев, Драгомир Йосифов.

   По време на музикалния форум Русенската опера ще представи и премиерата на “Мефистофел”. Заради сериозната подготовка и доброто представяне Община Русе ще даде допълнително 14 000 лева, които общинските съветници ще трябва да одобрят.

(край на цитата)

За съжаление, цялата горна програма сигурно се е отложила във връзка с настоящата световна вирусна криза. Вчера прочетох какво се е случило. Цитирам:

Портал „Ruse Media“, 9.03.2020

„Мартенски музикални дни“ – от 19 септември до 4 октомври

Международният фестивал „Мартенски музикални дни“ се премества през есента заради коронавируса. Новите дати са от 19 септември до 4 октомври, съобщиха зам.-кметът Енчо Енчев и директорът на ММД Ива Чавдарова. До момента са изразходвани 27 000 лв. за самолетни билети на артистите, като ще се направи опит да бъдат презаверени за новите дати.

(край на цитата)

В крайна сметка се оказа, че това отлагане не се състоя заради продължилата вирусна криза, която се пренесе и през 2021 година. Във връзка с тази ситуация в медиите има редица информации, от които избирам следните две:

Сайт на Община Русе

Фестивалът „Мартенски музикални дни“ се отлага за м. септември 2021 г.

вторник, 26 януари 2021

Един от най-престижните международни фестивали „Мартенски музикални дни“ ще бъде отложен във времето, но не и отменен.

Около това решение се обединиха единодушно представителите на Обществения съвет, отговарящ за организацията и подготовката на предстоящото издание на МФ „Мартенски музикални дни“ през 2021 г.

„Подготовката за фестивала всъщност никога не е спирала“ – категорична е Ива Чавдарова, която е артистичен директор и основна движеща сила на емблематичните ММД.

На свои заседания през м. юни и м. октомври 2020 г. Програмният съвет на фестивала с председател маестро Емил Табаков и членове Ива Чавдарова, Иван Кюркчиев – директор на Държавна опера – Русе, Мария Дуканова – директор на НУИ „Проф. В. Стоянов“, музикалният продуцент Михаил Дичев, арх. Венцислав Илиев, цигуларят Минчо Минчев и Калчо Петков – директор на РТВЦ – Русе, както и заместник-кметът Енчо Енчев, обсъдиха подробно план-програмата на фестивала, както и  участниците, фестивалните премиери и годишнини, около които ще бъде фокусирано следващото издание на събитието.

Поради усложнената и непредвидима ситуация около пандемията от COVID-19, 60-то издание на фестивала тази година ще се проведе през м. септември в периода от 17 септември до 3 октомври, като запази обичайния за събитието висок стандарт на фестивалния продукт.

Независимо от обстоятелствата, водеща и основна цел на организаторите е да запази високото артистично ниво на фестивала, като оправдае заедно с това доверието и очакванията на фестивалната публика.

Новото издание на фестивала ще бъде открито от Русенската филхармония с ексклузивна програма под диригентството на маестро Емил Табаков.

Обсъждат се и различни идеи, свързани с възможностите за по-широко промотиране на фестивала, както и с дигитализиране и популяризиране на богатото наследство от архивни материали, пазещи жива безценната история на музикалната емблема на Русе.

Експертите от Програмния съвет споделят убеждението, че планираното издание на фестивала през 2021 година ще оправдае високите очаквания на музикалната критика и на публиката.

(край на цитата)

Сайт на Община Русе

БНТ ще излъчи филм за 60-годишния юбилей на МФ „Мартенски музикални дни“

четвъртък, 11 март 2021

В петък от 21:10 ч. в ефира на БНТ 2 ще бъде премиерното излъчване на филма „60 години МФ „Мартенски музикални дни – COVID, отменен“. Той разказва за престижното културно събитие с дълголетна история, чието 60-о издание беше отложено за септември т.г. заради световната пандемия.

Датата 12 март не е случайно избрана за телевизионната премиера на филма, тъй като тъкмо тогава трябваше да бъде открито 60-ото издание на фестивала, преди разпространението на Covid-19 да го отложи за втори път.

В документалния филм са използвани архиви от фонда на БНТ от 60-те години до наши дни, както и интервюта с ключови фигури, свързани с музикалната емблема на Русе. Филмът е създаден от екип на РТВЦ – Русе, негов автор е Бояна Шандуркова, режисьор Евгений Иванов и звукорежисьор – Светла Бъчварова.

(край на цитата)

Нека днес на 31 март 2022 г. си спомним с уважение за големия музикант Илия Темков по случай 99 години от рождението му на 28 февруари 1923 г. и да не забравяме какво е направил за развитието на музикалното изкуство в България през тази епоха. При всички случаи аз съм сигурен, че през следващата 2023 година по време на Мартенските музикални дни в Русе ще бъде тържествено чествана 100-годишнината от рождението на Илия Темков.

…………