Днес почитаме рождения ден на певицата Ана Тодорова
„ (…) Ана Тодорова учи в Рим при Паоло Тости и Аристиде Франческати (1911–1913), по-късно специализира в Женева при Леополд Кетен (1915–1916), където я чува директорът на нюйоркската Метрополитън опера Гати Казаца. Той почти си загубва ума по 24-годишната българка и веднага ѝ предлага договор. Първата световна война обаче попречва на Ана Тодорова да замине за Америка, така че тя приема подобно предложение от Берлинската опера, където започва задграничната си оперна дейност през сезона 1916–1917 г. (…) “
(цитат от моята статия за певицата проф. Ана Тодорова (1892-1972)
Драги приятели на оперната музика, днес на 21 ноември 2020 г. – на хубавия християнски празник „Въведение Богородично“ отбелязвам рождения ден на една от „основателките на българската оперна школа“, не само отлична певица и първата българка, триумфирала по много европейски оперни сцени в началото на миналия век, но и бележита преподавателка по вокално изкуство в Софийската музикална академия, подготвила редица изтъкнати български певци, на първо място големия тенор Илия Йосифов. Това е драматичният сопран (по дефиницията на музиколога Иван Камбуров) или мецосопран Ана Тодорова, родена през 1892 г. в София. Често в някои информации за нея тя е назована като проф. Ана Тодорова.
Но веднага трябва да добавя, че тя е и една от най-големите „мъченици“, бих казал „светица“ в историята на оперното изкуство в България. Защо? Не ми се иска да бързам с подробности в началото, но нейният живот е както пример за един огромен успех в чужбина, вещаещ неописуеми перспективи, така и едно отчаяно доказателство за това, как един особено голям талант и човек с изключително добро сърце може да стане жертва на случайни и завистливи „доброжелатели“. Историята е толкова печална и тъжна, просто не мога да повярвам, след като се запознах с някои подробности. И какво съвпадение, точно на днешния ден, който се празнува още и като „Ден на православната християнска младеж и семейство“ се е родила тази забележителна жена. За съжаление, много време е изминало оттогава, сегашната генерация млади хора могат само да се поучат и донякъде да разберат, защо толкова хора, особено млади, напускат България и някои не желаят да се връщат.
В никакъв случай не искам това да се приема крайно отрицателно, но фактите с Ана Тодорова са толкова убедителни, и то преди един век. Но да не бързаме, ще разберем всичко по-долу. Все пак искам да кажа две думи за „Въведение Богородично“ съгласно преданието от векове:
„Когато пречистата Дева Мария навършила три години, родителите й решили да изпълнят обета, даден още преди нейното раждане. Затова те тържествено я отвели в Ерусалимския храм и я посветили на Бога. Оставили я на първото от 15-те стъпала пред храма. Уверено и бързо детето изкачило стъпалата и се спряло на входа. Там първосвещеникът Захария посрещнал Дева Мария и я въвел вътре. Тя останала да живее при храма, трудила се усърдно, молила се, четяла свещените книги с пророчества за бъдещото идване на Спасителя. Когато станала на възраст за встъпване в брак, трябвало да напусне храма, но в името Господне тя се обрекла на въздържание. Тогава я сгодили за стареца Йосиф, неин далечен роднина, за да я закриля и пази, уважавайки обета й, даден пред Бога“.
Това е основата на преданието, за което всеки християнин е чувал.
А паралелът с живота на Ана Тодорова, който правя, е напълно илюзорен и символичен, но отделни моменти, особено в тежкото й детинство, когато семейството й в София остава почти без средства, но въпреки това детето продължава да мисли за отдаване на музикалното изкуство, така се преплитат с всеотдайността на Богородица към избраната цел. Не знам дали Ана Тодорова е била религиозна жена, но нейната благотворителност по-късно, когато разполага с повече материални средства и отделя част от хонорарите си в помощ на Червен кръст по време на войните, напълно отговарят на общия християнски морал за взаимопомощ и себеотдаване. Когато е била пет сезона в Парижката опера, жилището й в Париж е било често място, в което български емигранти са търсили известна материална помощ от нея. Така че простете за отклонението, но в такива дни като днешния обичам да правя паралели и да сравнявам житейски ситуации.
Като казвам „една от основателките на българската оперна школа“, имам предвид самата история на оперното изкуство в България. Следният цитат от историята на Софийската опера говори сам за себе си:
„В трупата на Оперната Дружба постепенно се вписват имената на изтъкнатите български певци Петър Райчев, Стефан Македонски, Христина Морфова, АНА ТОДОРОВА, Мария Милкова – Золотович, Цветан Каролев, Петър Золотович, Диана Герганова, Пенка Тороманова, Мария Митович и др., постановките се осъществяват от Драгомир Казаков, Константин Михайлов – Стоян, Петър Райчев, Христина Морфова, танците са дело на Александър Александров, Пешо Радоев, Руска Колева ….“.
(край на цитата)
Както ще видим, Ана Тодорова е солист между 1911 и 1913 г. при изявите на Българската оперна дружба. Тогава тя е още в периода на обучението си в Италия, след като в началото е започнала да учи най-напред при Иван Вулпе в София. А това, че е „първата българка, триумфирала по много европейски оперни сцени“ е чиста истина. Наред с много странични доказателства, музикалният журналист Марин Бончев пише в една статия за певицата Райна Кабаиванска, която познава Ана Тодорова от педагогическата й работа в Софийската музикална академия, следното:
На въпроса му: „А кои са българските гласове, пели на тази прочута сцена?“ (бел. Б.К.: става въпрос за Парижката „Гранд опера“), тя отговаря:
„Първата българка на сцената на Гранд опера в пет последователни сезона е АНА ТОДОРОВА“, която певицата познава като вокален педагог от Музикалната академия в София; „втората истинска примадона на световния театър е Илка Попова. Двете се познават от Софийската опера“. Райна е гледала нейната Азучена от “Трубадур” и най-вече Старата Графиня от “Дама пика”. Дни преди изявата й тук пеят Димитър Узунов и Катя Георгиева в “Отело” на Верди, а Николай Гяуров е най-предпочитаният певец на театъра като носител на Голямата награда на Париж. Да не говорим за Борис Христов и неговите изяви в “Борис Годунов” и “Дон Карлос”, както и скандала му с тенора Франко Корели.
Парижани аплодират Райна в “Тоска” и “Мадам Бътерфлай” като гостуваща певица. Българката, която (…)“
(край на цитата)
Даже да се прочетат само тези редове, веднага ще дойде въпроса: какво ли пише в страницата на Ана Тодорова в Уикипедия на български език? Нищо – няма такава страница. Все едно че тази певица не е съществувала. Колкото и да търсим, било на кирилица, било на латиница, няма да намерим. Има десетки линкове към такива на други лица с името „Тодорова“, ако става въпрос за певица, например Камелия Тодорова, но за Ана Тодорова няма. Вече е забравена, преди да бъде открита. Колко пъти вече пиша, че някой трябва да се погрижи организирано за това, особено за основателите, за първите дейци в това славно дело преди повече от век. За Ана Тодорова на кирилица има отделни сведения – не много, но някои твърде ценни, както за тия, свързани с нейната нелека съдба. Имам обаче хубава информация от неин съвременник – музикологът Иван Камбуров, който дава ценни сведения за нея до 1932 г., публикувани в неговия прочут „Музикален речник“, издаден през 1933 г. Нека започна от тях (запазвам напълно стила на Камбуров, само осъвременявам правописа):
Ана Тодорова е отлична певица – драматичен сопран, родена през 1892 г. в София. Завършва гимназиално образование в София, после учи вокално изкуство – първо при Иван Вулпе в София, след това в Италия – частно при видния композитор Паоло Тости в Рим и при Франческати в Римската консерватория. После заминава за Женева, където учи при Л. Кетен в Женевската консерватория. От 1918 до 1921 година е преподавател в Софийското музикално училище и същевременно и член на Народната опера. Благодарение на изключителния си гласов дар скоро си спечелва име на първа певица. Още като ученичка в Рим пее на концерти с много голям успех и получава ангажимент за Америка, който не може да изпълни поради избухване на Първата световна война. През 1921 г. заминава за Париж и само след едно явяване на публично пеене, бива ангажирана в Grand Opéra. Тук остава до 1924 г., като особено в ролите на Далила и Иродиада пожънва триумфални успехи. След Париж тя пее на всички големи френски и белгийски сцени, а още през войната е пяла и в Германия.
Ана Тодорова обладава един феноменален по своята мощ и изразителност глас, с еднаква красота по цялото си протежение, особено в медиума и низините. Певица с голям стил, тя е незаменима изпълнителка на Далила, Иродиада, Амнерис и Кармен, които са нейните коронни роли. За сезона 1931-1932 е ангажирана за операта в Монте Карло, между другото и за Вагнеров репертоар. През кръгло 10-годишното си пребиваване в чужбина, Тодорова не забравя и родната оперна сцена, гостувайки през всеки 2-3 години.
(край на цитата)
Очевидно Иван Камбуров пише фактите до 1932 г. За събитята по-нататък ще ползвам други източници. Но и до тук се вижда реалната преценка на един от най-добрите музикални критици на България в тази епоха. При това Ана Тодорова тогава е едва на 40 години – в апогея на развитието си като певица.
В страницата на певеца Стефан Македонски в Уикипедия четем малка информация за Ана Тодорова. Ето я: „От 1914 до 1916 година Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица Ана Тодорова.“
(край на цитата)
В една статия на музиколога Огнян Стамболиев за певицата Пенка Дилова той прави следното сравнение: „Пенка Дилова беше от ранга на големите ни мецосопрани – Ана Тодорова и Елена Николай. Рядко красив, форматен глас, с хубави, плътни, закръглени тонове. Излъчваше естественост и спонтанна топлота, при това не само с гласа си, но и с актьорското си присъствие …..“.
На латиница няма особено много за нея. Освен кратка информация в листата на английски език за ония 100-120 български певци, която често ползвам в моите оперни истории – портала на г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ – „Bulgarian Opera Stars“. Тя допълва в известен смисъл данните, направени от Иван Камбуров, особено след 1932 г. Цитирам (може да има и повторения):
„Мецосопраното Ана Тодорова е родена на 21 септември 1892 г. в София (бел. Б.К.: има грешка в месеца – не е септември, а ноември). През 1911 г. започва вокално обучение при Franciscatti в Италия. От 1915 до 1916 г. продължава обучението в Женевската консерватория при L. Keten. През 1916 г. получава награда – сребърен медал от това заведение. Нейният оперен дебют е на 8 декември 1910 г. в ролята на Зибел в операта „Фауст“ от Гуно. През годините 1911-1913 е солистка при оперни спектакли на „Българската оперна дружба“. През 1916 г. пее на български език ролята на Кармен в операта от Бизе в Берлин, след което има продължителна кариера като член на Софийската опера от 1917 г. (бел. Б.К.: от 1922 г. „Оперната дружба“ се преименува на „Софийска държавна опера“). През 1921 г. Ана Тодорова гостува за пръв път в Париж – Grand Opéra в ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди и бива ангажирана в Париж пет сезона – от 1921 до 1926 г. През този период тя гастролира във Франция, Великобритания, Белгия, Нидерландия и Египет. През 1926 г. е ангажирана в „Anvers Opera Théatre“ в Белгия. През 1932 г. Тодорова се завръща в България и гастролира дълго в Софийската народна опера. Заедно с това тя участва в редица концерти. През годините 1932-1958 работи и като вокален педагог в Софийската музикална академия. Един от най-добрите й студенти е тенорът Илия Йосифов.
Ана Тодорова е първата българска певица с участия извън България. Най-добрите й роли в дългогодишната оперна кариера са: Амнерис в „Аида“ и Азучена в „Трубадур“ от Верди, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Кармен в операта от Бизе, Иродиада в едноименната опера от Жул Масне, Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски“.
(край на информацията)
Както виждаме, Ана Тодорова гостува много успешно в редица западноевропейски страни, чак в Египет. Ако не е избухнала Първата световна война, тя е имала реална възможност да направи голяма кариера в Америка, не само в Европа. Жалко!
Както трябва да се очаква, през следващите десетилетия Ана Тодорова е трябвало да направи триумфална кариера в България, където се е завърнала през 1932 г. Както се разбира от странични сведения, била е много привързана към родината и близките си и не е искала да ги напусне за дълъг срок. Както ще видим, това се обръща точно срещу нея и нейната кариера. Сега след толкова години би трябвало да се очаква, че нейният принос в оперното изкуство на България ще се оцени по достойнство, по-често медиите ще й отделят време и припомнят детайли от живота и кариерата й, особено в чужбина. Аз съм сигурен, че тогава тя – заедно с Илка Попова, Христина Морфова и други са били най-добрата реклама на България в чужбина през първите десетилетия на 20-и век, но не е така. Ето, толкова години след това няма един ред в нейна страница в Уикипедия. На всеки 5 или 10 години от датата на раждане или смъртта й би трябвало да има предавания поне по Радио София, както това става за много други артисти, което е похвално, но няма стандарт за това – за кого и колко често. Все пак, през 2012 г., на 26 април редакция „Музика“ при програма „Хоризонт“ посвещава на Ана Тодорова такова предаване в „Алегро Виваче“, сигурно във връзка със смъртта й на 12 април 1972 г. – 40 години от тогава. Ето съответния откъс:
Радио София
Спомен за певицата Ана Тодорова
публикувано на 26.04.2012
Помните ли Ана Тодорова?
Името на голямата оперна певица Ана Тодорова като че ли не е толкова известно, колкото заслужава да бъде – тя е първата българка, покорила големите световни сцени през първата половина на ХХ век със завладяващ глас и артистичност.
Ана Тодорова е родена през 1892 г. в София и още като ученичка пее в Оперната дружба. Учи в Италия, а прочутият композитор Паоло Тости е нейн покровител. После учи и в Женевската консерватория. Пет сезона пее в Парижката Гранд опера. Войната я принуждава да се откаже от работата в чужбина, завръща се в България, пее и преподава. Сред учениците й са Илия Йосифов, Йорданка Тенчева, Бойка Косева и др.
В Златния фонд на БНР се пази разказ на Ана Тодорова за успехите й на големите оперни сцени по света, както и запис от спектакъл на “Трубадур” от Верди с нейно участие. Чуйте!
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче
(край на информацията)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/horizont/post/100048288/spomen-za-pevicata-anna-todorova
Това е похвално, не е за първи път и Радиото извършва много полезна възпитателна дейност. Но често аз се питам, защо наполовина. След като приключи дадено предаване с подобна цел, стотиците хиляди слушатели остават доволни, понеже има и музикални илюстрации. Много от тях днес могат да се слушат чрез новите информационни технологии – YouTube и други подобни портали. Но какво да кажем за изказаните интересни думи и разкази на самите участници-артисти, които са записани на ленти и после наново изчезват в архивите на Радиото. Би трябвало постепенно те да се дешифрират и прехвърлят на носители-файлове, за да могат да се четат по всяко време после като линкове в Интернет и в други електронни портали. Някои ще кажат – за това са необходими много средства. Не е вярно: през последните 10-15 години компютърният превод, разпознаването на езици и фонетични знаци, както и пренасяне на текстове от магнитни ленти чрез микрофон върху компютърни файлове, които могат да се публикуват в електронните медии е вече технически решен въпрос. Така че всички тези неоценими богатства от изказани мисли и спомени на наши големи артисти могат да се четат като текстове когато пожелаем. Трябва само едно доизглаждане от страна на езиковеди заради прецизност. В крайна сметка има наука – компютърна лингвистика, която се занимава с тази област от знанието и тя постигна завидни успехи в последните години.
Едно първо приложение, което наблюдаваме всеки ден е компютърният превод в Интернет, където даден текст може да преведем от даден език на който си искаме, разбира се с малки граматични и стилни грешки, което не е беда. А как става превода на текста от един на друг език в уредите за намиране на даден адрес – GPS-системите за ориентиране. Трябва пак някой да даде първоначалния тласък, той не може да дойде от Радиото, там си имат други задачи. А кой? Според мен – Министерство на културата в София, там има отдел „Музикално изкуство“. Но това се отнася и до записи на интервюта в Радиото на художници, артисти, диригенти, режисьори, архитекти и други. Знам, някои ще кажат, само това остава още. Добре, след 20 години пак ще бъде така, ако нищо не се прави – във века на информационните технологии нямаме допир до архивите, изказаните слова си остават на лента до следващото предаване по Радиото, не можем да ги четем, когато пожелаем.
И накрая – това което загатнах в началото: съдбата на Ана Тодорова. През 2015 г. се запознах чрез линк в Интернет с това кратко, но печално съобщение. То ще ни доуточни много от детайлите, които изложих до сега и ще дооформи картината за цялостния житейски път на Ана Тодорова, която днес има рожден ден. Ето текста от една хубава статия на журналистката Людмила Габровска във в. „Новинар“ от 6 септември 2003 г.:
Цял Париж аплодирал Ана Тодорова
Людмила ГАБРОВСКА
Анна Томова-Синтов, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска днес са известни по цял свят. Може би става въпрос за едно златно поколение от необичайни таланти? Нищо подобно – България винаги е разполагала с “конвертируеми” гласове и доказателство за това е кариерата на позабравената днес Ана Тодорова.
Преди 50 години споменаването на това име било достатъчно, за да отвори вратите към всеки оперен салон в Европа. Певицата блестяла не само с кадифения си, топъл глас, но и с изключителната си щедрост и добросърдечие. Но за съжаление и нейната съдба илюстрира поговорката, че никой не е пророк в родината.
От детските години на Ана би излязъл идеален сюжет за роман „ала Дикенс“. Отраснала в компанията на седем братя и сестри, тя мечтаела за колежа в Русия, където родителите й планирали да я изпратят. Формалностите били почти уредени, когато таткото фалирал защото станал поръчител на свой приятел, който мистериозно изчезнал, когато дошло време да се плаща на банката. Семейството загубило не само ипотекираната си къща в центъра на София, но и всичките си вещи и пари. Останали буквално на улицата, притиснати от отчаянието, родителите на Ана трябвало да започват всичко отначало. Бащата станал обущар, а майката – шивачка. Така успели да си нахранят децата, но от амбициите да ги изучат в чужбина не излязло нищо.
18-годишната Ана не се отчаяла. Макар и без професионална подготовка, тя се явила на конкурс, организиран от Оперната дружба – днешната Национална опера. Константин Михайлов-Стоян и Иван Вульпе някак усетили, че пред тях е мецосопрано с голямо бъдеще и приели девойката веднага. Тя дебютирала на сцената още през следващия сезон – на 8 декември 1910 г. с “Фауст” от Гуно. Ана получила и стипендия от Министерството на външните работи за следване в Италия. Въодушевена, младата певица постъпила в школата на Франческати в Рим. Но подмолните езици на завистта я последвали дори във Вечния град. Казват, че заради намесата на недоброжелатели стипендията й била прекратена на втората година от следването. Ана останала на улицата, отново без пари и подкрепа. От отчаянието я спасил Димитър Ризов, посланикът ни в Рим. Той организирал в легацията прием в нейна чест, на който присъствал и популярният композитор Паоло Тости. Маестрото останал толкова поразен от красивия й глас, че устроил с нейно участие доста концерти в Италия. С получените от тях пари Ана успяла да завърши образованието си.
Като солистка в софийската Оперна дружба по-късно тя пожънала блестящи успехи. Играла водещите роли в “Трубадур”, “Аида”, “Сватбата на Фигаро”…. Пратили я на специализация в Женевската консерватория, а там я чул директорът на нюйоркската Метрополитен опера Гати Казаца. Той почти си загубил ума по 24-годишната българка и веднага й предложил договор. Първата световна война обаче попречила на Ана да замине за Америка, така че тя приела сходно предложение от Берлинската опера. Голяма част от припечеленото тя дарявала на Българския Червен кръст.
Носталгията по родината обаче не я напускала дори за миг и тя решила да се върне в София. Не след дълго вече съжалявала за решението си – заради скандал с тогавашния министър на просветата тя била уволнена от Държавното музикално училище, където преподавала. Огорчената Ана решила пак да замине за чужбина, подала си оставката в Операта и си купила билет за Париж, където веднага била приета в Гранд опера. Директорът на престижния музикален център Жак Руше я искал поне за пет години. И не сбъркал – по време на гастролите от Лондон и Рим до Мароко и Египет Ана се превърнала в знаменитост, заради която билетите свършвали с невероятна скорост. Но славата не я главозамаяла. Нейната чистосърдечност и гостоприемство били пословични и привличали като мухи на мед българските емигранти в Париж. Но контактът с тях не бил достатъчен, за да заглуши тъгата по родното – тя се върнала в страната през 1932 г. Назначили я за лектор в Музикалната академия, а през 1950 г. станала и редовен професор там. Докато здравето й позволявало, тя изпълнявала и соловите роли в Националната опера и подготвяла млади таланти. Била почти 80-годишна, когато диабетът я повалил окончателно.
Починала на 12 април 1972 г. полусляпа от болестта, но със сърце, отворено за музиката.
(край на статията)
Звучи като невероятна приказка, колкото тържествена, толкова и тъжна. Не се нуждае от коментари. Като я прочетох през 2015 г., си направих извод за самия себе си. Ще го споделя с вас – това е от 1953 г., повече от 65 години назад. Като студент по математика в Софийския университет след първата година – имах отличен успех – подадох молба за стипендия. В тия години доходите на родителите ми в Габрово бяха минимални и имах право за стипендия. В началото на втората година получих стипендия. Радостта ми не беше голяма – след една година тя беше спряна – зли езици в родния ми град писали в София, че не трябва да получавам стипендия – „син съм на търговец, засегнат от мероприятията на народната власт“. Това беше финалът – трябваше по някакъв начин да свържа двата края и все пак завърших след 4 години, но болката остана и до днес.
Така че историята с Ана Тодорова е много поучителна, дано вече не се повтарят такива печални неща.
…..
През ноември 2018 г. в хода на подготовка на статията ми за Ана Тодорова попаднах в Интернет на нова малка справка за нея, която цитирам по-долу:
От медия в Интернет: „DIR.bg“
„126 години от рождението на проф. Ана Тодорова (Ана Тодорова Златкова), българска оперна певица – мецосопран, и 45 години от смъртта й (11 април 1972) /1892-1972/. От 1910 г. участва като хористка и солистка в представленията на Българската оперна дружба. Била е преподавателка в Държавното музикално училище (1917-1921). Пяла е в “Гранд опера” в Париж, Франция (1921-1926), в оперите във Великобритания, Холандия и Египет, в Антверпен, Белгия (1926-1932). През 1932 г. се завръща в България и е солистка в Софийската опера. Изпълнява роли в “Трубадур” от Джузепе Верди, „Хованщина” от Модест Мусоргски, “Дама Пика” от Пьотр Чайковски и др. Преподава пеене в Държавната музикална академия (1932-1958). Носителка на сребърен медал от Женевската консерватория (1916) и на орден “Червено знаме на труда” (1959).
(край на цитата)
Но още по-добра беше „случайната ми находка“ във Фейсбук, където открих също нещо ново за Ана Тодорова, което не ми беше познато, специално активната й дейност за изяви и записи в Радио София:
Фейсбук: Музей за история на радиото в България
22 September 2017
Ана Тодорова – едно име от историята на българското оперно изкуство, което трябва да помним и винаги да споменаваме с гордост, защото тя е първата българка прославила името на родината ни на най-престижните оперни сцени в Европа. Днес се навършват 125 години от рождението на тази знаменита оперна певица и артистка (1892-1972). Спечелила си заслужена слава в оперните театри на Германия, Франция, Великобритания, Белгия, Египет… През 1932 г. тя се завръща в България и става солистка на Софийската опера. В периода 1935-1941 г. Ана Тодорова активно сътрудничи на Радио София. Тя е от тези интерпретаторки, които с еднаква лекота представят пред микрофона арии, дуети, художествени песни, включва се и в изпълненията на сюити за глас и камерен оркестър върху народни песни от Любомир Пипков, Марин Големинов, Цанко Цанков. За оперни таланти от нейната величина – получили признание в Grand Opera, не е трудно да поддържат голям репертоар. „Тя е била заедно с моята учителка Христина Морфова в Париж – спомня си Райна Михайлова и продължава: „За нея Морфова казваше: „Такъв талант рядко се ражда. Такъв красив глас рядко има. Тя е изключителна.” Аз я помня като Графинята в операта „Дама Пика” от Чайковски. Слушала съм я като студентка и до днес „кадифето” на гласа й ми звучи, чувам го.”
В Златния фонд на БНР до днес се съхранява гласът на изключителната ни певица, която в края на 50-те години разказва за успехите си в чужбина и подчертава, че винаги и навсякъде се „гордее с националността си”. Въпреки не доброто качество се пази и уникален запис, направен в началото на 40-те години, на операта „Трубадур” от Верди, в който Ана Тодорова пее Азучена, а й партнират певци от ранга на младия тогава Тодор Мазаров, Катя Спиридонова и още други.
(край на цитата)
Чудесно, единствената грешка е, че тази информация е от 11 септември 2017 г., а истинската рождена дата на Ана Тодорова е 11 ноември, за което стана въпрос в началото на моята статия. Как да е, това не е толкова важно.
Тази година (2020 г.) пиша наново статия за Ана Тодорова – тя напълно заслужава това. Може би интуитивно усещах, че все нещо ново се е появило в медиите – специално в Интернет. Все още за нея няма Уикипедия-страница, но за голяма радост мога да отбележа, че през 2019 г. са публикувани две важни информации за Ана Тодорова, които допълват напълно картината за тази много заслужила личност в историята на българското вокално изкуство. Първата информация е от януари 2019 г. – предаване на Архивния фонд към Българското Национално Радио, а втората е от октомври с.г . – публикация с редица подробности относно живота и кариерата на Ана Тодорова.
Цитирам първо предаването на Радиото:
Българско Национално Радио – Архивен фонд
Анна Тодорова – феноменален мецосопран, неповторимо художествено явление
Музика | 29.01.2019
Когато я смятали за италианка, тя заявявала: „Грешите, аз съм чиста българка… И се гордея като българка!“
В плеядата блестящи български оперни певци, изявявали се по световните сцени в първата половина на двадесети век, като: Цветана Табакова, Христина Морфова, Петър Райчев, Люба Велич, Елена Николай, Тодор Мазаров, Катя Спиридонова, Любомир Вишегонов, Борис Христов, с особена стойност се открояват талантът и постиженията на Анна Тодорова, която в продължение на повече от 30 години разнася по цяла Европа името и славата на българското певческо изкуство и сценично оперно майсторство.
(Запис: Сцена на Леонора и Манрико и терцет из операта „Трубадур“ от Верди. Изпълняват Анна Тодорова, Катя Спиридонова и Тодор Мазаров, съпровод на оркестъра на Софийската народна опера, диригент Венедикт Бобчевски)
Родена на 21 септември 1892 г. в София (бел. Б.К. има грешка в месеца – не е септември, а ноември) Анна Тодорова от 18-годишна пее като хористка и солистка в Българската оперна дружба. Дебютира с ролята на Зибел от „Фауст“ на Гуно през 1910 г. Дарованието ѝ бързо се развива. Учи в Рим при Паоло Тости и Аристиде Франческати (1911–1913), по-късно специализира в Женева при Леополд Кетен (1915–1916), където я чува директорът на нюйоркската Метрополитън опера Гати Казаца. Той почти си загубва ума по 24-годишната българка и веднага ѝ предлага договор. Първата световна война обаче попречила на Анна да замине за Америка, така че тя приема подобно предложение от Берлинската опера, където започва задграничната си оперна дейност през сезона 1916–1917 г.
Тук изнася на български език с голям успех ролята на Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе. Тя е първата българска артистка, пяла в Европа на родния си език. Голяма част от припечеленото дарява на Българския червен кръст. Постепенно се налага като изпълнител от голям мащаб и повече от дванадесет години пее на световноизвестни оперни сцени. Забележителното ѝ сценично и гласово превъплъщение в ролята на Амнерис в „Аида“ на Джузепе Верди, в парижката Гранд опера, предизвиква фурор сред специалисти и публика, спечелва ѝ всеобщо признание и веднага получава договор за пет сезона (1921–1926), което я прави първата българка на сцената на Гранд опера за такъв дълъг период.
Анна Тодорова многократно гостува на оперните сцени в Англия, Холандия, Египет, Белгия, където е привлечена за примадона на Оперния театър в Анверс. През 1932 г. се завръща окончателно в България. Веднага е назначена като солистка в Софийската опера, а от 1943 г. е професор във Вокалния факултет на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Сред учениците ѝ са изтъкнати певци като: Атанас Иванов, Илия Йосифов, Йорданка Тенчева, Бойка Косева, Мария Башева, Павел Герджиков и др. Певицата активно сътрудничи на Радио София. Заради огромния си талант с еднаква лекота представя пред микрофона арии, дуети, включва се в изпълненията на сюити за глас и камерен оркестър върху народни песни от Любомир Пипков, Марин Големинов, Цанко Цанков.
„Нейното обаяние извира преди всичко от изключителната ѝ гласова природа, от отлично овладяната певческа техника, от прочувственото ѝ фразиране. Тодорова притежаваше плътен, красив, огромен по обем и сила глас, алтов по цвят и масивност в ниския регистър и мецосопранов по своята спонтанна устременост във височините. Тембровата окраска на гласа ѝ бе подчертано индивидуална и неотразима по въздействие“ – казва проф. Константин Карапетров, музикален педагог.
Сред най-ярките творчески постижения на оперната певица се открояват Амнерис от „Аида“, Азучена от „Трубадур“, Кармен от едноименната опера, Далила от „Самсон и Далила“, Шарлота от „Вертер“, Иродиада от едноименната опера, циганката от „Янините девет братя“. Незабравими остават и песенните ѝ концерти с произведения от различни стилове и автори. Анна Тодорова е носителка на сребърен медал от Женевската консерватория (1916) и на орден „Червено знаме на труда“ (1959).
На въпроса коя своя роля обича най-много, оперната актриса отговаря: „Всичките! Във всяка роля се чувствам или само Аида, или само Зибел…Преставам да бъда Анна Тодорова!“
Напуска този свят на 11 април 1972 г. полусляпа, победена от диабетната болест, но със сърце отворено за музиката и за „малката ни, но скъпа България“, на която отдава целия си живот и изключителното си музикално-сценично творчество.
„Гордеех се с националността си. Струваше ми се, че винаги когато след представление многократно ме викаха на сцената, в моето лице приветстваха малката ни, но тъй скъпа родина България.“
(Запис: Проф. Ана Тодорова разказва спомени за работата си в чужбина, за връщането и кариерата си у нас – запис 1958 г.)
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР – Архивен фонд:
…….
Втората публикация е от Мирела Костадинова – моя съгражданка, която не живее в Габрово. Тя пише статии на различни теми, също и музикални, в различни списания, най-често в портал „Епицентър“, където е поместена и въпросната статия за Ана Тодорова. Нека спомена и факта, че от няколко години съм ФБ-приятел с Мирела Костадинова, с която си разменяме при повод или без повод различни информации. Често влизам в профила й във ФБ, където чета много интересни нейни публикации на най-различни теми. Цитирам въпросната статия от октомври 2019 г.:
Портал „Епицентър“
| В Париж гастролира за първи път в световноизвестната Гранд опера в ролята на Амнерис от „Аида“ Мирела Костадинова: Оперната певица Ана Тодорова пее в Берлинската опера Кармен на български език |
| 25 октомври 2019 |
През 1915 г. тя постъпва в Женевската консерватория, където още първата година завършва със сребърен медал.
Ана Тодорова е една от големите ни оперни певици надарена с вълшебен глас и актьорска дарба. Великолепният ù мецосопранов, дълбоко контраалтов глас е топъл и с голям диапазон. Притежава кадифен тембър и пее без всякакво напрежение – естествено и просто. Има великолепна дикция, която впечатлява.
Стройна е и висока, надарена с финес и цялостно излъчване. С особено обаяние представя своите героини, като че ли се слива с тях. Кармен от операта „Кармен“ на Бизе, Азучена от „Трубадур“ на Верди, Далила от „Самсон и Далила“ на Сен-Санс и още редица други. Като човек притежава широка душа, топло сърце и духовно благородство.
На 21 ноември 1892 г. в дома на ул. „Цар Борис I“, където живее семейство Тодорови изплаква шестото дете – малката Ана. Майка ù е завършила трети клас в известното тогава в столицата руско училище на княгиня Домонтович. Пеела чудесно. Бащата бил голям родолюбец, милостив и състрадателен към хората, който с честния си труд вдигнал къща за многолюдното си семейство. Той става поръчител на свой приятел, който го измамил. Съдия изпълнител взема всичкото имущество на семейството, дори дома им, в който живеят. Всички остават на улицата.
Бащата се хваща в обущарския занаят, за да може да изхранва голямото си семейство, но парите все не достигали. Майката също събрала сили и се хванала да шие денонощно. Така двамата успяват да дадат гимназиално образование на всичките си шест деца, които носят печата на музиката в душите си и се занимават с нея.
Малката Ана за първи път учи пеене при своите братя и сестри, които виждат дарбата ù. Във всички хорови и оперни изяви в столицата Ана взема участие. На 18 г. вече играе с голям успех в оперетата „Червената шапчица“.
През 1910 г. се явява на изпит по пеене в софийската Оперна дружба. Известно е, че тя е създадена от ненадминатия певец и режисьор Константин Михайлов – Стоян, който идва от Русия. Сред основателите са и големия певец и педагог Иван Вульпе и режисьора Драгомир Казаков. Те са в основата на журито, пред което се явява малката Ана. Оценката за нея е висока и тя е приета в Оперната дружба.
В първите месеци пее в хора, дават ù също важни солови роли. На 8 декември 1910 г. дебютира с успех в операта „Фауст“ на Гуно.
Лятото на следващата година Ана Тодорова получава стипендия от Министерството на външните работи, с която може да следва в Италия. Тя заминава и се записва в школата на известния за времето педагог А. Франческати. След година, в която се занимава с любимото си оперно пеене, Министерството на просветата този път не ù отпуска обещаната издръжка. Бъдещата голяма певица изпада в безизходица. Но късмета ù се явява на помощ и пълномощният министър в Рим Димитър Ризов организира прием за нея в легацията. Там, сред гостите, е поканен знаменитият композитор Паоло Тости.
Ана Тодорова показва цялата си певческа дарба. Акомпанира ù самият Тости. Той е поразен от нейните способности. Предлага ù да се заеме с обучението ù и после двамата да заминат за Англия, за да правят концерти. Тя му отказва. Иска да продължи работата си в консерваторията при Франческати. Самият Тости организира редица концерти. Получените пари осигуряват обучението на Тодорова в Италия. Тя учи още няколко години, дава самостоятелни концерти, а после се завръща в България.
Приемат я като солистка в Оперната дружба, успоредно с това преподава в Държавното музикално училище и в Първа софийска девическа гимназия. По това време на сцената играе ролите на Азучена от „Трубадур“, Амнерис от „Аида“, Керубино от Моцартовата опера „Сватбата на Фигаро“, Зибел от „Фауст“ на Гуно. Успехът ù на българската сцена е голям. Получава стипендия от Министерство на просветата за специализация в Швейцария. През 1915 г. постъпва в Женевската консерватория, където още първата година завършва със сребърен медал.
По онова време прослушването на певците от различни държави за прием в световните опери ставало в Швейцария. През 1916 г. те се провели в Цюрих. Сред авторитетите е и директорът на нюйоркската Метрополитен опера Гати Казаца. Щом чува гласа на Ана Тодорова, той й предлага договор за три години.
Първата световна война попречила на гласовитото момиче да изпълни уговорката. Заминава за Германия, където през сезона 1916-1917 г. в Берлинската опера изпълнява с нечуван успех ролите на Кармен, Азучена и други главни роли. Пее на български език. Така тя става една от първите оперни певици в Европа, които изпълняват ролите си на роден език.
Участва в редица концерти, а парите от тях дарява на българския Червен кръст. Завръща се в България, твърдо уверена, че повече няма да напусне родината си. Хваща се за работа отново в Държавното музикално училище. Прави концерти с Оперната дружба. Плановете ù скоро се променят. През 1921 г. заради скандал с тогавашния министър на просветата е уволнена от Музикалното училище в София. Тя трябва да замине от България, за да търси начини да печели хляба си. Огорчена си подава оставката от операта и взема влака за Франция.
В бляскавата френска столица гастролира за първи път в световноизвестната „Гранд опера“ в ролята на Амнерис от „Аида“. Представянето ù спечелва признанието на капризната публика. Жак Руше, директор на Гранд опера, сключва с Ана Тодорова контракт за пет сезона. С бляскавите си спектакли тя пленява публиката на френската столица, но и на цяла Франция. Прави гастроли в Англия и Египет, Белгия, Мароко и други държави. На сцената блести с дарбата си.
Домът ù в Париж, който се намирал близо до църквата „Мадлен“ е широко отворен за българските ù приятели. Тя им дава покрив и материална подкрепа. „Когато съм в дома на Ана Тодорова, имам чувството, че съм у нас, в България. Често компанията се храни при бай Иван, българина бай Иван, който ни поднася само български ястия и нашенско кисело мляко“, спомня си нейна приятелка.
Въпреки успехите ù в Париж, сърцето ù копнее отново за родината. През 1932 г. Ана Тодорова се завръща в България сигурна, че това е нейното място. Постъпва в Народната опера. Назначена е и като лектор – вокален педагог на певиците в Музикалната академия. През 1943 г. става извънреден професор, а седем години по-късно е редовен професор. Тук тя подготвя много оперни певци, които гастролират в провинцията и чужбина.
Заради операта жертва личния си живот. Не се омъжва и няма деца. Два пъти отхвърля предложения за брак, защото сцената за нея е всичко.
На 9 ноември 1934 г. Ана Тодорова играе Лаура в спектакъл на „Джоконда“, опера от А. Понкиели. На сцената с нея са Катя Спиридонова, Евгений Ждановски, Диана Герганова, Тодор Мазаров, Петър Золотович. Диригент е Венедикт Бобчевски. Това е последното излизане на Ана Тодорова на сцената на Софийската опера.
В следващите години се посвещава на работата си като педагог в Музикалната академия. Всеотдайна, без да жали труда и времето си, тя се отдава на своите ученици. „Един ден се явих неподготвена на урок по солфеж. Сгреших веднъж, дваж, на третия път великото търпение на Ана Тодорова се изчерпи. Тя замахна с ръка и перна нотите на пианото… Те полетяха и се пръснаха в безредие на пода. После ме стрелна с недоволен поглед на големите си черни очи и строго ми каза: „Събери нотите си от земята и си върви. Да не си ми се явила вече с ненаучен урок и лошо написани ноти“, спомня си Надя Добриянова, нейна ученичка, сопран от Софийската опера.
Въпреки, че е строга, Ана Тодорова преписва за учениците си арии, песни, щимове на цели опери, каквито по онова време учениците ù няма от къде да си купят. Дава им ги да ги разучават. На учениците си гледа като на нейни деца. Помага им със съвети, дава им пари, когато са в нужда. Приютава при себе си своята ученичка Надя Добриянова от Перник, приета в Консерваторията. Тодорова я подготвя лично за изпитите.
„Тя и сестра ù Райна се грижеха за мене като за свое дете. Всяка сутрин, преди да отида в консерваторията, ме чакаше сервирана на масата обилна закуска: мляко, масло, мармелад. Редовно вървяха и уроците. Най-учудващо и красноречиво говорещо за нейната личност беше това, че за цяла година Ана Тодорова не поиска да вземе от мене нито лев, нито за квартира, нито за храна, дори и за уроци… Не само към мене, но и към всички свои ученици тя беше щедра, внимателна, ласкава, особено когато виждаше у нас страдание, дисциплинираност, работоспособност. Горещо желаеше да овладеем трудното певческо изкуство. Когато завършвахме успешно изпитите, тя щедро ни даряваше с хубави подаръци: рокли, везани с българска бродерия. На мене освен рокля Ана Тодорова ми подари много красива дълга кехлибарена огърлица, донесена от Турция, която пазя досега като скъп спомен от нея“, разказва Надя Добриянова.
На своите ученички щедро раздава своите рокли, с които е играела – роклята на Шарлота от „Вертер“, пурпурночервената рокля на Кармен от последното действие на операта.
През последните години от своя живот тя се разболява от диабет, но не спира да работи за учениците си. На 12 април 1972 г. си отива от живота една от първите наши истински оперни певици.
(край на цитата)
Много от темите в статията се срещаха в други публикации, но в тази статия има и редица нови данни, които напълно характеризират особено голямото чувство на Ана Тодорова за взаимопомощ и състрадание към близки и далечни лица. Респект!
Накрая нека си спомним днес на 21 ноември 2020 г. – на този хубав християнски празник „Въведение Богородично“ – за тази чудесна жена и певица по случай 128 години от рождението й през 1892 г.
………………
Бележка: от известно време г-н Франк Фишър от САЩ периодично публикува на стената на портала „Bulgarian Opera Stars“ отделни статии от този архив, обхващащ 100-120 кратки биографии на български оперни певци, но не на календарен принцип. На 26 август 2015 г. той публикува статия за Ана Тодорова. Малко след това на стената се появи постинг на български език от г-жа Нина Върбанова със следното съдържание:
Nina Varbanova – Мир на праха й! Заведе ме при нея нейна бивша студентка през 1967 г., тя беше на легло, сляпа! Каза ми, „съжалявам, не мога да те видя, искам да ти кажа, че да се посветиш на оперното пеене е много трудно!“ Тя самата се е лишила от много неща! От тази нейна студентка знам, че я е приела да живее у тях по време на следването й! Много човечна е била! Семейство не е имала, живеела е със сестра си! Всъщност нейната студентка ми беше първата учителка по пеене във Варна – Мими Димова! От нея имам нотите на канцонета от Паоло Тости, която е била написана за Ана Тодорова! Поклон!!
(край на постинга)
Този постинг на г-жа Върбанова ме впечатли и аз също написах следните думи:
Boris Kontohow – Чудесно г-жа Върбанова, в статията много от тези хубави качества на Ана Тодорова се подчертават. Поне сте я срещнали в живота си. Мир на праха й!
Die anspruchsvolle Sopranpartie der Abigaille übernimmt die aus Sofia stammende Sängerin Anna Todorova.
(От статия за операта „Набуко“ в Науен / Германия през август 2015 г. – продукция на Оперния театър в Прага). Науен е град в региона Бранденбург край Берлин с население около 17 хиляди жители).
…..
Линк към арията Condotta ell era in ceppi на Азучена от операта „Трубадур“ на Верди в изпълнение на Ана Тодорова:
https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/tod0201.mp3
………