Днес ще почетем легендарния тенор Арман Токатян

Драги приятели на оперната музика и на ЗБГ („Забравените Български Гласове“), през този месец юни 2020 г. един от тези ЗБГ има двоен юбилей – преди 10 дни, на 16 юни се навършиха 126 години от рождението му, а на 12 юни се навършиха 60 години от смъртта му. Става въпрос за изключителния тенор Арман Токатян, роден в Пловдив (произхожда от семейство с арменски корени), но не е учил в България, не е имал вокална кариера в родината си и затова не е известен на широките кръгове оперни любители.

Но сега идва и най-голямата изненада – Арман Токатян е българският артист С НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ ИЗЯВИ на СЦЕНАТА НА МЕТ в Ню Йорк за всички времена – общо 450 за цялата му кариера там от 25 години – от 1922 до 1946 г., когато приключва присъствието си там на 7 март 1946 г. в ролята на Алфредо в операта „Травиата“ от Верди. А тази кариера е започнала на 19 ноември 1922 г. пак в главна роля – Туриду в операта „Селска чест“ от Маскани. Ето ансамблите при дебюта му и при последната му изява:

Metropolitan Opera House November 19, 1922 In ConcertCAVALLERIA RUSTICANA{209} Mascagni-Targioni-Tozzetti/Menasci Santuzza................Frances Peralta Turiddu.................Armand Tokatyan[First appearance] Lola....................Marion Telva Alfio...................Millo Picco Mamma Lucia.............Grace Anthony Conductor...............Giuseppe Bamboschek

…..

Metropolitan Opera House March 7, 1946LA TRAVIATA{279} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave Violetta................Dorothy Kirsten Alfredo.................Armand Tokatyan[Last performance] Germont.................Robert Merrill Flora...................Thelma Votipka Gastone.................Alessio De Paolis Baron Douphol...........George Cehanovsky Marquis D'Obigny........William Hargrave Dr. Grenvil.............Louis D'Angelo Annina..................Thelma Altman Dance...................Peggy Smithers Dance...................Marina Svetlova Conductor...............Cesare Sodero

(край на цитата)

Знам, че всички ще останат дълбоко впечатлени, но това е истината – един ЗБГ, който в България почти не е познат, както ще видим по-долу. В хода на тази статия ще стане въпрос и за други негови роли в МЕТ, но този общ брой от 450 сигурно ще остане ненадминат в историята на българското оперно изкуство на сцената на МЕТ.

Вече 5 години подред – през 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 – пиша статии за този певец, макар и не точно на рождената му дата – все имам някой друг термин на деня 16 юни или неотложна задача, което не ми позволява да бъда съвсем точен със спазване на датите. Прави ми впечатление, че както през 2015, така и през 2016 г. много мои читатели направиха коментари след статиите. Някои от тях са особено интересни. Ето какво писах в началото на статията си през 2016 г.:

„През 2015 г. на този ден аз написах подробна статия за Арман Токатян, която предизвика особено голям интерес между читатели и приятели. Много от тях през същия ден или в дните след това се обадиха с коментари, бележки и мнения. Днес повтарям миналогодшината статия – за една година имам над 120-130 нови читатели и приятели тук във ФБ, които ще се радват да се запознаят с този „забравен български глас“. Цитирам няколко коментари от миналата година (последнте два са към една от снимките, които ще приложа и днес):

Kiril Manolov Todorov: Господин Контохов, БЛАГОДАРЯ!
Никога не бях чувал за този певец (за мой срам), прекрасен тенор, прекрасен!!!
Срам за нас, че не знаем и не помним такива личности! Благодаря ви още веднъж! Приятна вечер!

Ivan Konsulov: Bore dobre 4e ni puskasch tija Informazij. Da kakto Kiki trjbva da se sramuvame 4e sme imali takiva Talanti i golemi Pevzi. I da sme gordi 4e idvame ot edna bedna Balgarija no mnogo talantliva. Vseki Den se ubejdavam – dobre 4e polu4ih tova strahotno Musikalno Obrasovanie u nas. Bravo. 4udesen Pevez. Kakva Technika. Sega bi bil svetoven Tenor. Njama sega takav Tenor s tova Peene i Dihanie. Bravo Udovolstvie.

Martin Tzonev: Бачо Иване, сигурен ли си, че сега би бил световен тенор? С днешните “критерии”, за красиво, правилно пеене, излъчване, фигура … Днес разни кастинг директори (родени през 80-те години на 20-ти век) ще кажат, че е характерен тенор и До-то му е „zu eng“ … Ех, вашето поколение се наслади на истински и прозорливи познавачи за развитието на оперните гласове. С критерии за неподправената красота и качество на гласа.

Ivan Konsulov: Dragi Martine, prav si no toja Tenor pej 4estno s takava sigurna Tehnika i Dihanie 4e mu se vazhistavam. Mnogo mi e jasno kakvi Kriterij sa sega. Dobre 4e vkusih ot normalnite Operni Godini. Sega e Idiotstina koi kak pee. Ha ha S Bati mi Georgi Deliganev si govorim ot Godini za Istinata. Vse pak Respekt kam Armand Tokatjan. Hubava Ve4er.

Jivko Jelev: И аз се присъединявам към тези, които Ви благодарят, господин Контохов, за това което правите с такава страст и с голяма радост! За съжаление и аз съм от тези, които не бяха чували за този прекрасен колега – тенор! Не е срамно да си признаеш, че не знаеш, срамното е да прикриеш незнанието си! Прекрасен Родолфо! Техника, дихание, тебър, емоция … прекрасен!

Христо Ганевски: Ех, тази емоция, темброва красота и правдивост … Благодаря!

Svetlana Ivanova: Уникална снимка с уникални таланти!!! Благодаря ти Боре!!

Весела Петрова: Наистина уникално!

(край на примерите)

Какво да добавя, горните реплики – и то дадени от известни български оперни артисти – говорят сами по себе си за изкуството на Арман Токатян. Лично аз не очаквах да получа такива интересни коментари и благодаря за хубавите думи по отношение на моята работа.

А сега през 2020 г. ще добавя отново подобни думи – за една година от юни 2019 до юни 2020 г. имам над 150-160 нови ФБ-читатели и приятели, нека и те се запознаят с делото на този ЗБГ, което съвсем не е за подценяване. Така че продължавам статията си за него от 2015 г.:

„Аз още преди десетина година срещнах името на Арман Токатян в западни оперни справочници, знаех че е роден в Пловдив, но не се бях задълбочавал в биографията и кариерата му. Едва през 2014 г. десетина дни преди рождения му ден започнах сериозно да събирам материали и останах дълбоко впечатлен. Този артист, роден в България и едва ли не в епохата си известен като Павароти и Доминго днес, е пял по целия свят, имал е знаменита кариера през дълги години в МЕТ в Ню Йорк като солист в редица опери, негови партньорки са били едни от звездите на тогавашния оперен свят (Мария Йерица, Дороти Кирстен, Лили Понс и много други), най-големите оперни тенори в тази епоха са негови приятели – Ян Кипура, Рихард Таубер, Рудолф Лаубентал, Макс Лоренц. Открих една знаменита снимка от 1931 г., когато петимата тенори заминават за Америка с параход през океана, правят там знаменита кариера, докато някои от тях тук в Европа вече са почти „нежелани“ заради еврейските им корени. Ще приложа тази снимка – и петимата са весели и засмени, със свои автографи на снимката. Едно истинско богатство, че и българинът Арман Токатян е между тях.

При събирането на материалите много ме изненада и факта, че за този „забравен български глас“ преди няколко години най-сетне се е появила хубава статия на български език в електронен портал. Това е единственият източник на родния език. На латиница има десетки статии, линкове към музикални записи на Токатян, други източници на немски, английски и руски езици, така че Токатян „не е забравен“, но е непознат за българския оперен любител, аз съм почти сигурен в това.

Днес ще започна именно от този източник на български език. Почти преди 7 години – на 19 октомври 2010 г. авторката Диана Коларова помества следната статия в електронен портал:

вторник, 19 октомври 2010 г.

Легендарният тенор Арман Токатиян (Токатян) е роден в Пловдив, България

Арман Токатиян (Токатян) е един от най-известните оперни певци и оперни педогози в САЩ. Роден е в Пловдив, България през 1894 г. в семейството на арменски бежанци от Турция. Оригиналното име на фамилията е „Токатлиян“ и произхожда от името Токат (Tokat) – малък град на север от Истанбул.

Габриел и Виржини Токатлиян пристигат в Пловдив заедно с малката си дъщеря Евгения. В България се раждат синовете им – Леон, Арман и Люсиен – последният през 1899 г. Бащата е аптекар и в Пловдив отваря аптека. Около 1910 г. решават да се върнат в Турция, но безуспешно. Заминават за Александрия в Египет. В Александрия бащата отваря аптека в центъра – „La pharmacie du Phare“. Семейството е много добре финансово, децата учат в частно френско училище. Евгения свири на пиано, Люсиен на флейта, Арман пее.

Арман заминава за Париж да учи за моден шивач по настояване на бащата. Младежът започва да пее в кафенета в Латинския квартал и става известен като певец с голям талант. През 1919 г. вече учи пеене в Милано, където се обучава и друг роден в България оперен певец – Енрико ди Мазей (Enrico di Mazzei). Дебюта му в Италия е през 1921 г. в „Манон Леско“ от Пучини в „Teatro Dal Verme“, а две години по-късно има договор в Метрополитен опера в Ню Йорк, където пее с великия Енрико Карузо. Дон Хосе в „Кармен“ и граф Алмавива в „Севилският бръснар“ изправят на крака неговите почитатели.

По време на дългата си кариера той прави много успешни турнета в Европа. Става любимец на публиката в европейските столици. След Втората световна война изнася благотворителни концерти за набиране на средства, които да помогнат на арменски семейства да емигрират в САЩ. Първата му телевизионна изява е през 1940 г. в ролята на Канио от „Палячи“. Участва с голям успех и във филми. В плочата „Italian popular songs“, наред с имената на Бениамино Джили, Тито Скипа, Марио дел Монако, са имената на Арман Токатян и Енрико ди Мазей, двамата са родени в Пловдив, България. Плочата излиза през 1926 г. Продава се в цял свят с огромен успех, у нас също. Българската преса по това време винаги е отразявала изявите на личности, свързани с България. Любителите на оперното изкуство ще запомнят изпълненията му в „Турандот“, „Кармен“, „Лакме“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Селска чест“ и др.

Арман Токатиян има две деца – Леон и Глория. Сестра му Евгения се жени за Leon Chichmanian и има три деца – Gabris, Yervant, Marie. Брат му Леон следва изобразително изкуство в Париж, но умира млад при нещастен инцидент, погребан е в гробището „Пер Лашез“, Париж. Другият брат – Люсиен остава да живее в Александрия и също има наследници. Арменците, както и българите могат да се гордеят, че името на оперния певец се свързва с България. Възможно е той да има роднини в Пловдив. Пловдивчани могат да го отбележат като известна личност, родена в Пловдив, може да се свържат с наследниците на големия тенор и да ги поканят да посетят родното му място. Пловдивската културна общественост би трябвало да намери начин да почете (паметна плоча, улица и т.н.) именитите си съграждани.

Арман Токатиян умира от инфаркт през 1960 г.

Публикувано от Diana Kolarova във вторник, 19 октомври, 2010 г.

(край на статията)

Не се казва нищо за авторката Диана Коларова – дали живее в България или има някаква роднинска връзка с артиста. Това не е важно, но е радостно, че след толкова години „завесата над Токатян“ се вдига бавно. Разбрахме, че преди много години за неговата дейност в чужбина се е писало и в България. Както ще видим по-късно, той действително е бил певец със световна известност. Ще видим от снимките, които имам, колко симпатичен човек е бил, какво особено излъчване е притежавал и несъмнено с хубавия си глас и отлична драматична игра е привличал хилядната публика по целия свят.

В хода на моите проучвания попаднах и на друг много интересен материал за Арман Токатян, написан от неговата племенничка Jacques Tocatlian – дъщеря на най-малкия му брат Люсиен. Статията е на английски език и ще я цитирам в оригинал. Тя дава достатъчно автентични сведения за чичо си, когото познава от семейната обстановка и това описание е много ценно поради особената искреност и достоверност на данните:

The Legend of Armand Tokatyan

September 1, 2000 · by Paul Tocatlian · in Family Matters

By Jacques Tocatlian

All through my childhood, my Uncle Armand was to me more of a legend than a real person. When my father talked about his famous brother, Armand, who lived in the United States, and sang at the Metropolitan Opera, I did not think that I would some day actually meet him. The United States was in those days, very very far from Alexandria Egypt where we lived.

The letters from Uncle Armand arrived at the rate of one or two a year, often accompanied by a series of photos, which added to the fascination since he was usually dressed up for Pagliaci, Traviata, or Cavaleria Rusticana. I knew he had a son, Leon, and a daughter, Gloria – my cousins – but knew very little about them. My Uncle had even modified his name, at the request of his Impresario, from “Tocatlian” to “Tokatyan” – easier to pronounce and remember. In fact, our family name had already been modified once from the original spelling “Tokatlian” to Tocatlian. In Armenian, the name means originating from Tokat – a city north-east of Ankara, Turkey.

My own brother was named Armand, after our Uncle. What fascinated us as kids were the stories we heard in the family about Uncle Armand. Apparently, it all started towards the latter part of the 19th century in Plovdiv, Bulgaria – known as “Philipopoli” at the time. Grandfather Gabriel, who was a pharmacist, had fled Istanbul and the problems Armenians were encountering with the Turks. He had at the time only one daughter, Eugenie, who later married Leon Chichmanian and gave birth to our cousins: Garbis, Yervant, and Marie.

In Plovdiv, Grandfather Gabriel and Grandmother Virginie had several sons. The one before last was Armand,born in 1894, and the last one was my father, Lucien, born in 1899. I do not know how many years they lived in Plovdiv nor how many children they had. Besides Armand and Lucien, I know of Leon who studied painting in Paris, died young in a horse carriage accident, and was buried at the Pere Lachaise Cemetery.

At one point early in the 20th century, Grandfather decided to return with his family to Turkey. They sailed to Istanbul, but were not allowed to disembark. As Armenians, they were probably considered person non grata. Grandfather inquired from the Captain where the ship was going next. “To Alexandria,” he said. So they went and settled in Alexandria, Egypt.

As a pharmacist, Grandfather had no problem establishing himself in thriving conditions. He acquired a pharmacy downtown, which he named “La Pharmacie du Phare”, after the lighthouse of Alexandria, and lived a life of ease in good comfort. The children went to private French schools and were given a good education. Eugenie played the piano, Lucien played the flute, and Armand sang.

Early in life, Uncle Armand showed a great interest in singing. As years went by, he would not hear of any career in life other than that of an opera singer. With the prevailing mentality of the time, Grandfather did not want one of his sons to become a singer. It must have been a conflicting situation. It was eventually resolved when Uncle Armand expressed the wish to study tailoring in Paris. So he was sent at considerable expenses to France. Years went by. For one reason or another, he found an excuse to extend his stay in Europe.

One day, Grandfather, sensing a problem, asked a friend who was going to Europe to check on his son. When the friend came back, he informed Grandfather that Armand had studied no tailoring all these years, but had sang instead ,here and there, even in cafés of the Latin Quarter, and had began to establish a reputation as a singer of talent. He brought back many newspaper articles by famous critics and strongly advised Grandfather to encourage his son in this direction, which he did. Armand went to Milano in 1919 to seriously study voice. His operatic debut took place in 1921 as de Grieux in a procuction of Puccini’s Manon.

On February 14, 1923, he had his debut at the Metropolitan Opera, New York, where he regularly appeared with The Company until 1946, concentrating in French and Italian repertories. During his career, he sang in most European capitals, was applauded by the world critics, was crowned with success, acted and sang in Mexican films.

On March 10, 1940, Armand made television history, by participating in the first televised performance by the Metropolitan Opera, as he sang Canio’s “Vesti la giubba” to conclude the telecast of Act I of Pagliacci.

Immediately after the war, he participated in a country-wide fund-raising series of concerts for the benefit of Armenian families in Europe who wanted to migrate to the States. Eventually, Armand Tokatyan gave a last concert at the Hollywood Bowl – I believe in 1949.

In the summer of 1958, I visited him in Whittier, California, where he had retired and taught singing. The legendary Uncle was real. He was then 64.He unfortunately passed away two years later, a few months before my father came to the United States. They had been looking forward to seeing each other again after some forty years…

Some of his performances include:

Date	Opera	Performers
09.19.1927	Turandot	Roselle, Tokatyan, Pinza, Merola
01.28.1933	La Traviata	Bori, Tokatyan, Tibbett /Serafin
05.16.1936	Carmen	Castagna, Tokatyan, Royer, Bodanya /Papi
05.15.1937	Mignon	Tourel, Tokatyan, Rothier, Antoine, Matyas /Pelletier
01.06.1940	Lakme	Pons, Tokatyan, Pinza, Petina, Cehanovsky /Pelletier
02.10.1940	La Boheme	Sayao, Tokatyan, Dickey, De Luca, Cehanovsky, Pinza /Papi
01.25.1941	Madama Butterfly	Albanese, Tokatyan, Browning, Brownlee, De Paolis/Papi
03.25.1944	Cavalliera Rusticana	Flesch, Tokatyan, Valentino, Votipka /Sodero

On September 2, 1997, when Grace Bumbry was interviewed after she made her operatic farewell, she was asked whether she had a natural voice. She responded by saying:

“I had a natural voice. I remember my teacher, Armand Tokatyan, said to me, “Your voice was so beautifully placed and your first teacher did such a wonderful job, that you don’t have a lot to do, but you have to know what to do when you get older, when you get tired. When the voice is working well, anyone can sing well, but when you don’t feel well and don’t feel like singing, you have to know how to get the voice there.”

(край на статията)

Една прекрасна изповед, която може да се посочи като пример за роднинско отношение между най-близки хора. Аз съм имал приятели арменци през студентските години и винаги ми е правило особено впечатление хубавите отношения между роднините, готовността им да си помагат взаимно и стремежа им към добро образование и издигане в обществото, в което се движат. Може би нещастната им съдба след събитията в Турция около Първата световна война ги е направило такива чувствителни и внимателни в общуването си с други народностни групи.

На мен особено ми допаднаха думите на голямата певица Грейс Бъмбри при раздялата си с оперната сцена, когато става дума за гласа й и тя казва, че нейният учител Арман Токатян е казал тези интересни изводи по отношение гласа на оперния певец в различните стадии на развитието му.

Най-добрата цялостна информация за Арман Токатян на латиница (немски език) може да се получи от подробната статия за него в речника на Kutsch & Riemens, изданието от 1997 г. Ще цитирам в превод цялата статия, тъй като тя е особено информативна:

Арман Токатян (Armand Tokatyan) – тенор, е роден на 16 юни 1894 г. в Пловдив (България), починал на 12 юни 1960 г. в Пасадена (Калифорния). Неговата фамилия има арменски корени и по-късно се премества в Александрия / Египет. Той пее там често в кафенета, както и по-късно в Париж, където изучава професията на шивач. През 1914 г. отново се връща в Египет, където до 1918 г. играе в оперети в Кайро и в Александрия. Директорът на Оперния театър в Кайро го съветва веднага да се посвети на оперното изкуство. Токатян заминава за Милано и учи при Nino Cairone. През 1921 г. играе в Милано ролята на Де Грийо в операта „Манон Леско“ от Пучини, също в Кремона и в Монца. През годините 1921 и 1922 Токатян предприема турне в САЩ със „Scotti Opera Company“. През 1923 г. получава ангажимент в МЕТ в Ню Йорк, като остава член на нейния ансамбъл чак до 1946 г. Тук той дебютира като Lucio при премиерата на операта „Anima allegra“ от Vittadini. Така в продължение на 20 сезона Токатян играе в 38 роли при 237 спектакъла в МЕТ. (б.а. Б.К.: съгласно архива на МЕТ броя на изявите му там е 450 между годините 1922 и 1946, като освен това дебюта му там не е в „Anima allegra“ през 1923 г., а като Туриду в „Селска чест“ от Маскани през 1922 г.).

Изглежда дебюта на Токатян на 19 ноември 1922 г. в ролята на Туриду в „Селска чест“ е бил толкова впечатлителен, защото непосредствено след него – на три пъти – той участва преди да пее в операта „Anima allegra“ през 1923 г., в традиционните по това време за МЕТ „Неделни нощни концерти“, които включват отделни части от опери, увертюри към тях и други творби. Това са били концерти на 10 и 31 декември 1922 г., както и на 21 януари 1923 г. Цитирам извадки от концертите, в които има участие Арман Токатян:

Metropolitan Opera House December 10, 1922CONCERT

Faust: Act II

Charlotte Ryan Ellen DalossyArmand TokatyanEdmund Burke Léon Rothier Louis D'Angelo

Metropolitan Opera Chorus Conductor...............Giuseppe Bamboschek

…..

Metropolitan Opera House December 31, 1922SEVENTH SUNDAY NIGHT CONCERTOperatic Programme Die Fledermaus: Overture Madama Butterfly: Love Duet

Ellen DalossyArmand Tokatyan

…….

Metropolitan Opera House January 21, 1923CONCERTErnani: Act III

Rosa PonselleArmand TokatyanGiuseppe Danise José Mardones Angelo Badà

Vincenzo Reschiglian

Metropolitan Opera Chorus

(край на цитата)

Основните оперни роли на Арман Токатян в МЕТ са: Родолфо в „Бохеми“ от Пучини, Алфредо в „Травиата“ от Верди, Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини, Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, Хофман в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Фауст в едноименнатана опера и Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, Енцо в „Джоконда“ от Понкиели. В МЕТ той играе при редица важни премиери, като: през 1924 г. в „La habanéra“ от Raoul Laparra, през 1926 г. в „La vida breve“ от Мануел де Файа, през 1928 г. в „Ластовичката (La rondine)“ от Пучини, през 1932 г. в „Signor Bruschino“ от Росини. Арман Токатян пее в МЕТ в редица концерти, т.н. „Sundy Night Concerts“.

Особен успех имат изявите му в „Ластовичката“ от Пучини, където играе едната главна тенорова роля, а в другата има изяви легендарният Бениамино Джили. Цитирам състава при премиерата на тази опера в САЩ на 10 март 1928 г.:

Metropolitan Opera House March 10, 1928 MatineeUnited States PremiereLA RONDINE{1} Puccini-Adami Magda...................Lucrezia Bori Ruggero.................Beniamino Gigli Lisette.................Editha Fleischer Prunier.................Armand TokatyanRambaldo................Pavel Ludikar Yvette..................Charlotte Ryan Bianca..................Philine Falco Suzy....................Dorothea Flexer Perichaud...............Millo Picco Crebillon...............James Wolfe Gobin...................Giordano Paltrinieri Georgette...............Mildred Parisette Gabrielle...............Phradie Wells Lolette.................Dorothea Flexer Conductor...............Vincenzo Bellezza

(край на цитата)

От тази опера имам редица снимки при негови изяви в МЕТ, които ще поместя след статията.

През тези години Арман Токатян гостува в оперните театри в Чикаго, Сан Франциско (дебют през 1923 г. в ролята на Луиджи в операта „Мантията“ от Пучини), Лос Анджелис. През годините 1923-1930 Токатян участва редовно при летните оперни спектакли в Ravinia край Чикаго. През 1934 г. той играе в ролята на Калаф в „Турандот“ от Пучини в „Ковънт Гардън“ в Лондон,

През годините 1931-1934 Арман Токатян гостува във Виенската държавна опера в 16 спектакъла на 5 различни опери. Ето подробности за тия изяви (б.а. Б.К.: тези подробности не са дадени в речника на Kutsch & Riemens, аз ги добавих лично, за да допълня информацията за участията му във Виена):

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Andrea Chénier	Andrea Chénier	09.09.1931–04.04.1933	2 mal
Carmen	Don José	03.07.1932–09.04.1933	3 mal
Rigoletto	Der Herzog von Mantua	07.07.1932–17.09.1934	3 mal
Tosca	Mario Cavaradossi	13.07.1931–28.10.1933	7 mal
Turandot	Kalaf	06.07.1934	1 mal

(край на цитата)

Ето подробности за някои спектакли:

TOSCA

Montag, 13. Juli 1931 | 19:30 | in deutscher und italienischer Sprache

138. Aufführung in dieser Inszenierung

Operntheater

Max Kalbeck | Deutsche Übersetzung
Robert Heger | Dirigent
Hans Duhan | Regiedienst
Anton Brioschi | Bühnenbilder

Maria Jeritza | Floria Tosca
Armand Tokatyan | Mario Cavaradossi
Hermann Wiedemann | Baron Scarpia
Karl Ettl | Cesare Angelotti
Alfred Muzzarelli | Der Mesner
William Wernigk | Spoletta
Artur Wolken | Sciaronne
Alfred Muzzarelli | Ein Schließer
Fritz / Friedrich Birkmeyer | Ein Sergeant

………

ANDREA CHÉNIER

Mittwoch, 9. September 1931 | 19:30

Operntheater

Robert Heger | Dirigent
Lothar Wallerstein | Inszenierung
Lothar Wallerstein | Spielleitung
Clemens Holzmeister | Bühnenbild nach Entwürfen von

Armand Tokatyan | Andrea Chénier
Nikola Cwejic | Carlo Gérard
Lotte Lehmann | Maddalena di Coigny
Bella Paalen | Bersi
Gertrude Rünger | Gräfin di Coigny
Karl Ettl | Roucher
Artur Wolken | Pietro Fléville
Hans Duhan | Fouquier Tinville
Viktor Madin | Mathieu
William Wernigk | Abbé
Hermann Gallos | “Incroyable”
Alfred Muzzarelli | Haushofmeister
Artur Wolken | Dumas
Alfred Muzzarelli | Schmidt

……..

CARMEN

Sonntag, 3. Juli 1932 | 19:00 | in deutscher Sprache

Neueinstudierung

Operntheater

Hans Duhan | Spielleitung
Egon Pollak | Musikalische Leitung

Maria Jeritza | Carmen
Armand Tokatyan | Don José
Karl Hammes | Escamillo
Aenne Michalsky | Micaëla
Maria Reining | Frasquita
Dora With | Mercédès
Franz Markhoff | Zuniga
Viktor Madin | Moralès
William Wernigk | Remendado
Erich Zimmermann | Dancairo
Adolf Nemeth | Lillas Pastia
Hedi / Hedy /Hedwig Pfundmayr / Pfundmeyer / Pfundmeier, Hermine / Herma Berka, Risa Dirtl / Diertl, Rosa Weinrich, Frieda Steinlein, Maria Graf, Anna Horváth / Horwath | Tänze: Damen
Rudi / Rudolf Fränzl, Robert Casson, Anton Reis, Franz Klos / Kloß, das Ballettcorps | Tänze: Herren

……

TURANDOT

Freitag, 6. Juli 1934 | 19:30 | in deutscher Sprache

Operntheater

Giacomo Puccini | Musik
Alfred Brüggemann | Deutsche Übertragung von
Carl Alwin | Musikalische Leitung
Lothar Wallerstein | Inszenierung
Alfred Roller | Bühnenbild und Kostüme

Maria Nemeth | Turandot
Hans Duhan | Altoum
Nicola Zec | Timur
Armand Tokatyan | Kalaf
Luise Helletsgruber | Liu
Karl Ettl | Ein Mandarin
Karl Hammes | Ping
Hermann Gallos | Pang
Georg Maikl | Pong
Adolf Nemeth | Der junge Prinz von Persien
Ludwig Verlik | Der Henker

(край на цитатите)

Както виждаме, негови партньорки са такива знаменити певици, като Мария Йерица, Лоте Леман, Мария Немет.

През 1932 г. Токатян играе в Държавната опера в Берлин. Той има гастроли и в Италия, Унгария и в Чехословакия. От 1948 г. Токатян се занимава с педагогическа дейност в Лос Анджелис. Музикалната критика го определя като „отличен тенор с голяма сила на изявите както в италиански, така и във френски репертоар“.

Дава се списък на записите му: грамофонни плочи във фирмите „Vocalion“ и „Victor“ (последните записи през 1924 г.), при фирма „EJS“ – редица откъси от оперни спектакли в МЕТ, при фирма „Unique Opera Records“ – пълен запис на „Борис Годунов“ от Мусоргски в ролята на Димитри (на италиански език), при фирма „Walhall“ – операта „Миньон“ от Амброаз Тома (в ролята на Вилхелм Майстер).

(край на информацията от речника на Kutsch & Riemens. Данните от Виенската държавна опера, както и списъците на ансамблите при изявите на Арман Токатян в МЕТ не са от този речник).

В Уикипедия има твърде подробна статия на английски език за Арман Токатян. В нея се дават редица информации, някои от които се дублират с тия, които вече описах по-горе. Особено впечатление прави следният текст: „Голямата оперна певица Дороти Кирстен (1910-1992) – една от най-известните партньорки на Арман Токатян при редица негови оперни изяви, пише за него следното в автобиографичната си книга (Dorothy Kirsten (1982): A Time to Sing. Doubleday & Company, Inc. p. 82): „Спомням си как бях благодарна да го имам като партньор при първото ми изпълнение на „Травиата“ в MЕТ, защото нямаше репетиции с оркестър. Toкатян ми даваше усещане за сигурност, понеже е пял Алфредо безброй пъти в този театър. Неговото властно, сигурно и подкупващо държание на сцената ме караха да се чувствам много удобно. Той изглеждаше точно за тази роля. Като Aлфредо с благородния си вид той ми помогна да си създам илюзията, че съм отчаяно влюбена в него.“

В нейната страница в Уикипедия на английски език има пасаж, в който се споменава името на Арман Токатян. Цитирам го: „She also toured with the company to Detroit in October 1943, singing Mimì to ARMAND TOKATIAN‘S Rodolfo. Kirsten opened the PLSOC’s 1944-1945 season singing Micaëla in Georges Bizet‘s Carmen with Bruna Castagna in the tile role. She also toured with company to Cleveland singing Mimì. In February 1946 she traveled with PLSOC to Washington D.C. to perform Marguerite in Charles Gounod‘s Faust. In December 1949 she recorded Manon Lescaut with the world renowned tenor Jussi Björling. Her final year performing with the PLSOC was the 1946-1947 season, portraying Cio-cio-san in Madama Butterfly and Juliette in Roméo et Juliette.”

В статията по-горе стана въпрос за благотворителните концерти след Втората световна война, в които е участвал Арман Токатян. Ето конкретно доказателство от източник на немски език:

Armand Tokatyan von der Metropolitan Opera New York singt für die Winterhilfe

Description: Pianist: “An einen Boten” Armand Tokatyan: “An einen Boten in Deutsch.” Musikalischer Vortrag Armand Tokatyan: “Spendet für die Winterhilfe! Bitte, bitte.”

Contributor: Vaterländische Tonfilm GmbH

Type: video

Format: 00:02:16

Subject: Armand Tokatyan; Klavier; culture (society); art; Music; Musikinstrumente; Oper; Österreich; policy; Sänger; Soziales; Wien; Wochenschau

Identifier: 19605

Language: Deutsch

Rights: Please contact the Filmarchiv Austria for information about the rights holder.

Data provider: Filmarchiv Austria

Provider: EFG – The European Film Gateway

Providing country: Austria

(край на цитата)

В някои източници четем още следната интересна информация: „Заедно с оперните си и концертни изяви Арман Токатян участва в игрални филми, главно в Мексико, в които пее мексикански песни. На 10 март 1940 г. той участва в първото телевизионно предаване на концерт от Метрополитен Опера – гала-концерт, в който той пее арията на Канио “Vesti la giubba” в операта „Палячи“ от Леонкавало, диригент Дъглас Франсис Легер. След края на Втората световна война участва в общоамериканската национална инициатива при концерти за събиране на средства в полза на арменски семейства в Европа, които желаят за имигрират в САЩ“ (за това стана въпрос на друго място в тази статия).

Последният официален концерт на Арман Токатян е през 1949 г. в Hollywood Bowl под название „ I believe“ (Аз вярвам). След това той живее във Whittier, Калифорния, където се занимава с вокална педагогика. При него усъвършенства певческата си техника легендарната певица Грейс Бъмбри – сопрано и мецосопрано, родена на 4 януари 1937 г. (ще приложа снимка след статията).

На 12 юни 1960 г. Арман Токатян умира в Пасадена / Калифорния след сърдечен удар.

Голям е броят на музикалните записи с изпълнения на Арман Токатян, които могат да се намерят в различни архиви, портали и магазини за продажба. Подобно е и положението в YouTube. По-долу цитирам някои заглавия, без да давам предимство на определени такива:

Plattentitel:

Armand Tokatyan

Zusatz:

Historische Aufnahmen von 1923 – 1940

Label:

Preiser

Vertrieb:

Naxos Deutschland

Bestellnummer:

PR89170

Medium:

1 CD

1. Person:

Jean Dickenson (Sprecher)

Komponist(en): Name (Lebensdaten)

On Track

Bizet, Georges (1838-1875) ( 1 2 )

Giordano, Umberto (1867-1948) ( 1 2 )

Gounod, Charles (1818-1893) ( 1 2 )

3-4

Massenet, Jules (1842-1912) ( 1 2 )

Puccini, Giacomo (1858-1924) ( 1 2 )

6-10

Tosti, Francesco Paolo (1846-1916) ( 1 2 )

Verdi, Giuseppe (1813-1901) ( 1 2

…………………

Друг запис:

Plattentitel:

Délibes: Lakmé

Zusatz:

Gesamtaufnahme Live 1 / 41 (französisch)

Label:

Arkadia

Vertrieb:

Klassik Center Kassel

Bestellnummer:

Ark2021

Medium:

2 CD

1. Person:

Wilfrid Pelletier (Dirigent)

Verfügbarkeit:

Verfügbarkeit eingeschränkt. Bitte wenden Sie sich an Ihren Fachhändler.

Komponist(en): Name (Lebensdaten)

On Track

Délibes, Leo (1836-1891) ( 1 2 )

Nr.

Art

Komponist

Titel – (Detail) – Zusatz

CD/Tr.

Werk

Délibes, Leo (1836-1891)

Lakmé (Oper in 3 Akten (1883 – Goudinet und Gilles))

Dirigent

Pelletier, Wilfrid

Sänger

Dickey, Annmary (Sopran)

Sänger

PONS, LILY (Sopran)

Sänger

Browning, Lucielle (Mezzosopran)

Sänger

Olheim, Helen (Mezzosopran)

Sänger

Petina, Ira (Alt)

Sänger

Massue, Nicolas (Tenor)

Sänger

TOKATYAN, ARMAND (Tenor)

Sänger

Cehanovsky, George (Bariton)

Sänger

Pinza, Ezio (Bass)

Sänger

u. a.

Chor

Orchester

Orchester d. Metropolitan Oper New York

…………….

През 2015 г. малко преди рождения ден на Арман Токатян открих в Интернет един линк на руски език, който дава интересна информация за неговите оперни роли и музикални записи. Ето цитат от него:

Оперные партии

Среди лучших его оперных партий:

Калаф («Турандот» Дж. Пуччини, 19 сентября 1927)
Альфред («Травиата» Дж. Верди, 28 января 1933, дирижёр – Тулио Серафин/Tulliо Serafin)
Хозе («Кармен» Ж. Бизе, 16 мая 1936)
Вильгельм Мейстер («Миньон» А. Тома, 15 мая 1937)
Джеральд («Лакме» Л. Делиба, 6 января 1940, фирма Symposium выпустила архивную запись на 2-х CD)
Рудольф («Богема» Дж. Пуччини, 10 февраля 1940)
Пинкертон («Мадам Баттерфляй» Дж. Пуччини, 25 января 1941)
Туридду («Сельская честь» П. Масканьи, 25 марта 1944)

……..

Партнёры по сцене

Среди его партнёров по сцене:

Личия Альбанезе/Licia Albanese
Лукреция Бори/Lucrezia Bori
Джузеппе Де Лука/Giuseppe de Luca
Эцио Пинца/Ezio Pinza
Лили Понс/Lily Pons
Lawrence Tibbett
Женни Турель/Jennie Tourel

……..

Записи

Записывался на грампластинки. В 1999 фирма Preiser Records выпустила архивные записи певца (1923, 1930, 1940-х годов) – Арии и дуэты из опер «Фауст» Ш. Гуно, «Манон» Ж. Массне, «Кармен» Ж. Бизе, «Риголетто» Дж. Верди, «Андре Шенье» У. Джордано, «Богема», «Девушка с Запада» и «Мадам Баттерфляй» Дж. Пуччини, а также итальянские песни — «Лолита» Артуро Буцци и «Последняя серенада» Паоло Тости.

Записи на Youtube

(край на цитата)

Много интересни заглавия, които допълват общата картина за този легендарен български певец и знаменит тенор, който не трябва да бъде забравен.

Нека накрая добавя и извадка от подробната информация в архива на МЕТ за ролите му в този оперен театър през годините 1922-1946:

Search results for: Armand Tokatyan
450 items found.

Search Results
[Met Performance] CID:82070 In Concert Cavalleria Rusticana {209} Pagliacci {218} Metropolitan Opera House; 11/19/1922
[Met Concert/Gala] CID:82350 Fourth Sunday Night Concert Metropolitan Opera House; 12/10/1922
[Met Performance] CID:82470 Cavalleria Rusticana {210} Pagliacci {220} New York, Brooklyn; 12/19/1922 Debut: Armand Tokatyan
[Met Concert/Gala] CID:82630 Seventh Sunday Night Concert Metropolitan Opera House; 12/31/1922
[Met Concert/Gala] CID:82920 Tenth Sunday Night Concert Metropolitan Opera House; 01/21/1923
[Met Performance] CID:83240 United States Premiere Anima Allegra {1} Metropolitan Opera House; 02/14/1923 Review
[Met Concert/Gala] CID:83300 Fourteenth Sunday Night Concert Metropolitan Opera House; 02/18/1923
[Met Performance] CID:83320 Thaïs {26} Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 02/20/1923 Review
[Met Performance] CID:83370 Anima Allegra {2} Metropolitan Opera House; 02/23/1923 Review

(…)

[Met Performance] CID:139680
Carmen {408}
Northrup Auditorium, Minneapolis, Minnesota; 04/28/1945
Review

[Met Performance] CID:140940
Il Barbiere di Siviglia {201}
Metropolitan Opera House; 02/20/1946

[Met Performance] CID:140980
Tosca {275}
Metropolitan Opera House; 02/23/1946

[Met Performance] CID:141020
La Gioconda {152}
Metropolitan Opera House; 02/28/1946

[Met Concert/Gala] CID:141060
Gala Program
Metropolitan Opera House; 03/3/1946

[Met Performance] CID:141100
La Traviata {279}
Metropolitan Opera House; 03/7/1946

(край на извадката)

Радвам се особено, че днес на 26 юни 2020 г. мога да запозная читателите си с живота и делото на този голям артист, който през този месец юни – както писах в самото начало – е роден и починал преди много години.

Нека си спомним днес за Арман Токатян – легендарният тенор, стоял на едно ниво с такива звезди като Ян Кипура, Рихард Таубер, Рудолф Лаубентал, Макс Лоренц и други. След тази статия ще приложа повече снимки – нека този симпатичен и весел човек възкръсне в нашите спомени.

………………………….

Изпълнение на Арман Токатян:

L´ Ultima Canzone (Tosti) – Armand Tokatyan Tenor – 1930

Wir können auch mal einen Wunsch erfüllen, so wie hier der Tosti, den wir hinter Türchen Nummer 9 versteckt haben. Gesungen vom bulgarischen Tenor Armand Tokatyan, der weltweit bekannt war und vor allem in New York große Erfolge feierte.

….

Изпълнение на Арман Токатян:

Armand Tokatyan (June 16, 1894 – June 12, 1960) was an operatic tenor. An Armenian born in Plovdiv, Bulgaria, he travelled to Egypt with his parents where he sang in cafés to a favorable response. He was then sent to Paris to study tailoring, but instead sang in Left Bank cafés. In 1914, he returned to Egypt and earned his living by again singing in the cafés. He took up operetta, soon becoming a matinee idol, then in 1919 went to Milan to pursue an opera career. His operatic debut was in 1921 at the Teatro Dal Verme in Puccini’s Manon Lescaut. With the help of Italian conductor Giuseppe Bamboschek, he joined the touring Scotti Opera Company in the United States, and was soon noticed by the Metropolitan Opera where he debuted in 1923. For many years he performed there and at many other opera houses in the US and Europe. He was proficient in numerous languages. Many recordings were made of his performances.

´´´´

Изпълнение на Арман Токатян:

Ambroise Thomas: Mignon. Wilhelm Meister: Armand Tokatyan. Director musical: Wilfrid Pelletier. Nueva York, 15 de mayo de 1937. Fotografías: -Imagen 1: el tenor Armand Tokatyan y el barítono John Brownlee practicando boxeo. “San Bernardino Sun”, 6 de marzo de 1941. -Imagen 2: retrato de Tokatyan (hacia 1930). “San Bernardino Sun”, 10 de noviembre de 1953. -Imagen 3: Los tenores Beniamino Gigli, Armand Tokatyan y Giovanni Martinelli (hacia 1925-30). “San Bernardino Sun”, 8 de diciembre de 1957.

…..

Изпълнение на Арман Токатян и DUSOLINA GIANNINI:

ARMAND TOKATYAN & DUSOLINA GIANNINI 1936 TU QUI SANTUZZA

……