Тенорът от Канада Джон Викърс се помина
Драги приятели на оперната музика, винаги когато пиша за възрастни оперни артисти, за които съм писал предните години, изпитвам скрито вълнение, какво е станало с тях, когато наближи следващия рожден юбилей. Ето какво писах на днешния ден преди една година: „Драги приятели на оперната музика, днес на 29 октомври 2014 г. ще поздравим по случай навършване на 88-годишна възраст един от най-прочутите героични тенори през втората половина на миналия век – канадския оперен и концертен певец Джон (Джонатан) Викърс (Jonathan Stewart ‘Jon’ Vickers), пял по всички значителни оперни и концертни зали в целия свят между годините 1950 и 1988“.
Така стана и днес, когато исках да напиша пак статия за него във връзка с 89-а му годишнина. Когато влязох обаче в Интернет с името му, трябваше да разбера, че той не е вече между нас живите – починал е на 10 юли тази година – само преди 3 месеца и половина. Жалко, Джон Викърс е страдал от болестта на Алцхаймер и е починал в Онтарио / Канада. Ще цитирам в оригинал на английски език кратко съобщение, поместено два дни след смъртта му във вестник „Ню Йорк Таймс“ (към текста има и две снимки – негов портрет и участие в операта „Питър Граймс“ от Бенджамин Бритън на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1983 г. На тази сцена той е имал повече от 280 изяви):
„The New York Times“
Jon Vickers, Opera Star Known for His Raw Power and Intensity, Dies at 88
By ANTHONY TOMMASIN JULY 12, 2015
The Canadian tenor Jon Vickers, who brought a colossal voice and raw dramatic intensity to everything he sang, including legendary portrayals of Wagner’s Tristan, Verdi’s Otello, Beethoven’s Florestan and Britten’s Peter Grimes, died on Friday in Ontario, Canada. He was 88.
The Royal Opera House in London posted a statement from the Vickers family saying the cause was Alzheimer’s disease.
From his early teens, when his robust singing in his family church in Saskatchewan was the talk of the congregation (parishioners remember his final high note in the hymn “Jerusalem” almost rattling the windows), until his fledgling appearances in the mid-1950s at the Toronto Opera Festival, the sheer size of Mr. Vickers’s voice was both the glory and the challenge of his artistry.
In dramatic tenor roles demanding stirring power and stamina Mr. Vickers had few rivals. Yet, even in subdued passages, whether posing questions as the clueless title character of Wagner’s “Parsifal” or singing tender phrases of a Schubert song, Mr. Vickers’s voice had penetrating body and depth. For all his power, he was a master at singing high pianissimo phrases with ethereal beauty.
Making every word he sang matter was another hallmark of his artistry. Mr. Vickers was incapable of fudging a text for the sake of vocal effect, a priority he traced to his Christian upbringing, in which hymns and prayers were revered.
Still, Mr. Vickers had his share of detractors, who found his singing burly and gruff.
He identified intensely with the characters he portrayed, especially misfits, like Peter Grimes, and misunderstood heroes, like Verdi’s Otello, who are outwardly strong but struggling against brutal destinies. Yet he readily admitted that in taking risks and giving his all, his singing could be inconsistent and uncontrolled.
(край на съобщението)
Превод:
„Ню Йорк Таймс“
Джон Викърс, оперна звезда, известен със своята сурова сила и интензивност, почина на 88 години
От АНТОНИ ТОМАСИН, 12 ЮЛИ 2015 г.
Канадският тенор Джон Викърс, който внесе колосален глас и сурова драматична интензивност във всичко, което изпя, включително легендарните изображения на Тристан от Вагнер, Отело от Верди, Флорестан от Бетовен и Питър Граймс от Бритън, почина в петък в Онтарио, Канада. Той беше на 88 години.
Кралската опера в Лондон публикува изявление на семейство Викърс, в което се казва, че причината е болестта на Алцхаймер.
От ранните му тийнейджърски години, когато силното му пеене в семейната му църква в Саскачеван беше предмет на разговори в конгрегацията (енориашите си спомнят последната му висока нота в химна „Йерусалим“, която почти разтърсваше прозорците), до нововъзникващите му изяви в средата на 50-те години на оперния фестивал в Торонто, самият размер на гласа на г-н Викърс беше едновременно славата и предизвикателството на неговото артистично изкуство.
В драматични тенорови роли, изискващи вълнуваща сила и издръжливост, г-н Викърс имаше малко съперници. И все пак, дори в приглушени пасажи, независимо дали задава въпроси като безсмислен заглавен герой от „Парсифал“ на Вагнер или пее нежни фрази от песен на Шуберт, гласът на г-н Викърс имаше проникновено тяло и дълбочина. Въпреки цялата си мощ, той беше майстор в пеенето на високи фрази на пианисимо с ефирна красота.
Друга отличителна черта на артистичността му беше да направи всяка дума, която изпя, важна. Г-н Викърс не беше в състояние да излъже текст в името на вокалния ефект, приоритет, който той проследи в християнското си възпитание, в което химните и молитвите бяха на почит.
Все пак г-н Викърс имаше своя дял от недоброжелатели, които намираха пеенето му за грубо и тежко.
Той силно се отъждествяваше с героите, които изобразяваше, особено с отрицателни фигури като Питър Граймс и неразбрани герои като Отело на Верди, които външно са силни, но се борят срещу бруталните си съдби. И все пак той с готовност призна, че когато поема рискове и дава всичко от себе си, пеенето му може да бъде непоследователно и неконтролирано.
(край на превода)
Какво да коментирам – такъв е животът, и друг път ми се е случвало това – да искам да пиша за „жив“ оперен артист, а той или тя в това време вече е напуснал(а) житейската сцена. Ето няколко имена на личности, за които бях писал през 2013 или 2014 г., а се поминаха през 2014 г., след написване на статиите за тях: певците Карло Бергонци (на 26 юли), Anita Cerquetti (11.10.2014), Николае Херля (25.02.2014), както и диригентите Рафаел Фрюбек (11.06.2014) и Лорин Маазел (13.07.2014). През 2014 и 2015 години си отидоха от нас и българските артисти – Никола Гюзелев (на 16.05.2014) и Лиляна Нейчева (7.01.2015), както и композиторът Борис Карадимчев (12.04.2014) и диригентката Росица Баталова (19.1.2015), за които бях писал преди. Мир на праха им!
Понеже за една година от края на октомври 2014 г. моите приятели и читатели във Фейсбук се увеличиха с около 130 души, днес ще запозная любопитните с най-важното от живота и дейността на тенора Джон Викърс. Както писах в началото, той е един от най-прочутите героични тенори през втората половина на миналия век, пял по всички значителни оперни и концертни зали в целия свят между годините 1950 и 1988.
Певческата кариера на Джон Викърс трае 38 години, при това в началото с доста съмнения при старта й в Канада, а после развила се главно в Европа и като следствие от това – и по целия свят. Като типичен героичен тенор – не само в избора на репертоара, но и с мощния си богат на различни нюанси глас, както и с внушителната си мускулеста фигура и особено с добрата си драматична игра на сцената, Джон Викърс привлича вниманието на много диригенти, режисьори и критици като идеален изпълнител на роли, между които тия на Зигмунд във „Валкюра“ и на Тристан в „Тристан и Изолда“ от Вагнер, на Отело в едноименната опера от Верди, на Самсон в „Самсон и Далила“ от Сен Санс и много други. Не само в такива опери от класиката, също и в подобни от предкласиката – като Aeneas в операта „Dido and Aeneas“ от английския предкласик Хенри Пърсел, или в съвременни опери – като Питър Граймс в едноименната опера на Бенджамин Бритън, Джон Викърс показва особено добра игра. Специално ролята на Питър Граймс в операта от Бритън е негова любима роля, може би и затова, че Бритън е композирал тази роля специално за силно изявен героичен тенор. Музикалните критици отбелязват, че в тази роля „той показва една рядка за оперните изпълнения силно драматична компонента“.
Джон Викърс е роден на 29 октомври 1926 г. в малкото градче Prince Albert, в слабо заселената канадска провинция Saskatchewan. От малък е обичал да пее – в негови спомени твърди, че като тригодишен е пял в църковния хор по време на Рождество Христово. При завършване на средното си образование вече има силен и устойчив теноров глас, развит при многобройните си участия в църковни хорове, както и с участия в малки театри, където изпълнява роли в оперети. На 20 години започва да работи в магазинна мрежа, но решава да се отдаде на певческото изкуство. Постъпва в Музикалната академия в Торонто и заедно с това участва в концертни изпълнения на хора на академията в Торонто, например при „Месия“ от Хендел и „Te Deum“ от Антон Брукнер. Въпреки известен певчески опит в студентските години, след завършване на образованието си през 1955 г. Викърс не получава нито едно предложение за работа в Канада. Едва след представянето на операта „Похищението на Лукреция“ от Бенджамин Бритън, в която той изпълнява речитативната роля (четец) на Chorus при музикалния фестивал в Стратфорд и чрез главната роля на Хосе в операта „Кармен“ от Бизе, постановка на Канадската опера, той получава покана за Ню Йорк чрез препоръката на партньорката му в „Кармен“ – известната певица Регина Резник.
Изведнъж кариерата му започва стремително нагоре: тригодишен договор в „Ковънт Гардън“ в Лондон (дебют през 1957 г. в ролята на Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, после Aeneas в „Les Troyens“ от Берлиоз и главните роли в „Аида“, „Кармен“ и „Дон Карлос“. Викърс се установява постоянно в Лондон и гостува в други европейски оперни театри. През 1958 г. дебютира в Байройт в ролята на Зигмунд във „Валкюра“ от „Пръстенът на нибелунга“, след което критиката го определя за „най-добър изпълнител на тази роля от своята генерация в целия свят“. По-късно получава и подобно реноме като превъзходен Вагнеров певец.
До края на десетилетието Викърс пее с голям успех ролята на Язон в операта „Медея“ от Луиджи Керубини (1760-1842) в Далас / САЩ заедно с Мария Калас в главната роля на Медея, гостува в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес и в Ню Йоркската МЕТ (дебют като Питър Граймс в операта от Бритън). В Европа гастролите му продължават във Виенската държавна опера, в Миланската Скала (дебют като Андре Шение в едноименната опера от Умберто Джордано, после като Парсифал в операта от Вагнер и като Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен). Последната роля се счита за една от най-представителните на Джон Викърс, както и тези на Отело, на Канио в „Палячи“ от Леонкавало и особено тази на Питър Граймс.
Цитирам списък на изявите му на сцената на Виенската държавна опера, близо 70 изяви:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Radames | 15.01.1959–29.10.1967 | 11 mal | |
| Andrea Chénier | Andrea Chénier | 13.01.1961–17.01.1961 | 2 mal | |
| Carmen | Don José | 11.01.1959–06.09.1975 | 10 mal | |
| Die Walküre | Siegmund | 08.01.1959–23.11.1976 | 11 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Don Carlo | 28.01.1959–19.09.1975 | 10 mal | |
| Fidelio | Florestan | 23.01.1961–27.11.1976 | 8 mal | |
| Otello | Otello | 01.10.1975 | 1 mal | |
| Pagliacci | Canio (Pagliaccio) | 08.03.1959–03.02.1987 | 14 mal | |
| Parsifal | Parsifal | 01.11.1967 | 1 mal | |
| Tristan und Isolde | Tristan | 05.12.1976 | 1 mal |
(край на цитата)
Дебюта на Джон Викърс във Виенската държавна опера е на 8 януари 1959 г. в ролята на Зигмунд във „Валкюра“ от Вагнер. Забележете, само 3 дни след това – на 11 януари 1959 г. той играе в друга важна роля – тази на Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе. Но това не е всичко през този месец януари 1959 г.: само 4 дни след това – на 15 януари той играе в в ролята на Радамес в „Аида“ от Верди. После след 2 седмици идва и четвърта главна роля – тази на Дон Карлос в операта от Верди.
Мисля си, как може ръководството на Виенската държавна опера да прояви такова „артистично насилие“ към Джон Викърс и да му наложи да играе в 4 главни роли в разстояние само на 3 седмици. Нали между тия дати трябва да се правят репетиции с другите солисти. Нямам отговор, но самият Джон Викърс по това време вече е имал достатъчно голяма кариера и е имал тия опери в репертоара си. При това той е певец с особено силен характер и това е било за него особено предизвикателство.
Цитирам състава на ансамбъла при дебюта му като Зигмунд във „Валкюра“ на 8 януари 1959 г.:
Besetzung | 08.01.1959
| Dirigent | Heinrich Hollreiser |
|---|---|
| Inszenierung | Herbert von Karajan |
| Bühnenbilder und Kostüme | Emil Preetorius |
| Siegmund | Jon Vickers |
| Hunding | Walter Kreppel |
| Wotan | Otto Wiener |
| Sieglinde | Hilde Zadek |
| Brünnhilde | Martha Mödl |
| Fricka | Ira Malaniuk |
| Gerhilde | Gerda Scheyrer |
| Ortlinde | Judith Hellwig |
| Waltraute | Dagmar Hermann |
| Schwertleite | Hilde Rössel-Majdan |
| Helmwige | Lotte Rysanek |
| Siegrune | Margareta Sjöstedt |
| Grimgerde | Marta Rohs |
| Roßweiße | Rosette Anday |
| Walkürenrufe | Berta Seidl, Dorothea Frass |
(край на цитата)
Последната изява на Джон Викърс във Виенската държавна опера е на 5 декември 1976 г. (17 години след дебюта му там) в ролята на Тристан от „Тристан и Изолда“ на Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява във Виена:
Besetzung | 05.12.1976
| Musikalische Leitung | Horst Stein |
|---|---|
| Inszenierung | August Everding |
| Bühnenbilder und Kostüme | Günther Schneider-Siemssen |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Tristan | Jon Vickers |
| König Marke | Hans Sotin |
| Isolde | Birgit Nilsson |
| Kurwenal | Hans Günther Nöcker |
| Melot | Reid Bunger |
| Brangäne | Ruth Hesse |
| Ein Hirt | Gerhard Stolze |
| Stimme des Seemanns | Anton Dermota |
| Ein Steuermann | Harald Pröglhöf |
(край на цитата)
Дълго е сътрудничеството между Джон Викърс и Херберт фон Караян, който работи с него при много свои музикални постановки и концерти, както и записи. Най-известните са „Валкюра“, „Тристан и Изолда“ и „Фиделио“, както и телевизионните постановки на „Отело“ и „Палячи“. Интересен факт: поради религиозни или философски причини Викърс отказва да пее в някои роли, например главната партия на Танхойзер в операта на Вагнер, също тази на Зигфрид в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Известно е, че Викърс е имал малко особен характер: неговата колежка – знаменитата певица Биргит Нилсон (Birgit Nilsson) намира, че Викърс е „своеобразен“ и „всичкознаещ“. Композиторът Бритън преценява интерпретацията на Викърс в ролята на Питър Граймс в едноименната опера, на която той е автор, като „много особена“. Въпреки някои критики общото мнение на влиятелните музикални критици е, че Викърс е един от най-добрите героични тенори в своята генерация – в повечето си изяви – истинско певческо съчетание на отлично школуван глас със силно изразена драматична игра на сцената в ролите с подчертан импулсивен характер. Имало е и критики, че макар във Вагнеровите роли да е показал изящна игра с вникване в дълбокия смисъл на текста, перфектното овладяване на немския език е било известнен проблем за него, въпреки че вече 25 години е на сцената в немски опери (пример: „Парсифал“ на оперната сцена в Женева през 1982 г.). Това обаче не пречи през 2002 г. той да получи авторитетната награда „Anton-Seidl-Award“, присъдена му от „Wagner-Society of New York“ за неговите силно изразителни интерпретации в роли от Вагнерови опери.
Още от края на 60-те години Викърс ограничава броя на изявите си до 65 в годината, като останалото време посвещава на фамилията си в собственото имение в Онтарио. От 1973 г. семейството прекарва известно време и на Бермудските острови. Викърс обявява края на кариерата си през 1988 г.
Доста богата е дискографията на Джон Викърс, обхващаща десетки заглавия. Ето някои от тях: опери от Вагнер: 4 различни записи на „Валкюра“ с диригенти Hans Knappertsbusch, Erich Leinsdorf, Herbert von Karajan, Borislav Klobucar; 3 записа на „Tristan und Isolde“ с диригенти Каrajan, Karl Böhm, Horst Stein; „Fidelio“ от Бетовен с диригенти Otto Klemperer (2 пъти), Karajan (1 път); опери от Верди: „Otello“ (2 пъти) с диригенти Tulio Serafin, Karajan; „Aida“ – Sir Georg Solti, „Peter Grimes“ от Бритън и „Троянците“ от Берлиоз с диригент Sir Colin Davis и други.
Прилагам за по-любопитните читатели списък на почти всички негови записи (на английски език):
Discography
Opera recordings
- Giasone in Cherubini’s Medea, with conductor Nicola Rescigno, live recording from Dallas Civic Opera 1958.
- Don Carlo in Verdi’s Don Carlos, with conductor Carlo Maria Giulini, live recording from the Royal Opera House, Covent Garden 1958.
- Siegmund in Wagner’s Die Walküre, with conductor Hans Knappertsbusch, live recording from the Bayreuth Festival 1958.
- Samson in Handel’s Samson, with conductor Raymond Leppard, live recording from the Royal Opera House, Covent Garden 1959.
- Otello in Verdi’s Otello, with conductor Tullio Serafin, RCA 1960.
- Siegmund in Wagner’s Die Walküre, with conductor Erich Leinsdorf, Decca 1961.
- Radames in Verdi’s Aida, with conductor Sir Georg Solti, Decca 1961.
- Florestan in Beethoven’s Fidelio, with conductor Otto Klemperer, EMI 1961.
- Samson in Saint-Saëns’ Samson and Delilah, with conductor Georges Prêtre, EMI 1962.
- Gustavo III in Verdi’s Un ballo in maschera, with conductor Edward Downes, live recording from the Royal Opera House, Covent Garden 1962.
- Parsifal in Wagner’s Parsifal, with conductor Hans Knappertsbusch, live recording from the Bayreuth Festival 1964.
- Siegmund in Wagner’s Die Walküre, with conductor Herbert von Karajan, Deutsche Grammophon 1966.
- Énée in Berlioz Les Troyens, with conductor Colin Davis, Philips 1969.
- Don José in Bizet’s Carmen, with conductor Rafael Frühbeck de Burgos, EMI 1969-70.
- Florestan in Beethoven’s Fidelio, with conductor Herbert von Karajan, EMI 1970.
- Tristan in Wagner’s Tristan und Isolde, with conductor Herbert von Karajan, EMI 1971-72.
- Otello in Verdi’s Otello, with conductor Herbert von Karajan, EMI 1973.
- Pollione in Bellini’s Norma, with conductor Giuseppe Patanè, live recording from the Festival d’Orange 1974.
- Grimes in Britten’s Peter Grimes, with conductor Colin Davis, Philips 1978.
Concert recordings
……..
- Elgar: The Dream of Gerontius, with conductor Sir John Barbirolli, live recording Rome 1957
- Handel: Messiah, with conductor Sir Thomas Beecham, RCA 1959
- Vaughan Williams: Serenade to Music, with conductor Leonard Bernstein, live recording from the Lincoln Center NY 1962
- Verdi: Requiem, with conductor Sir John Barbirolli, EMI 1969-70
- Mahler: Das Lied von der Erde, with conductor Sir Colin Davis, Philips 1981
- Beethoven: Symphony No. 9, “Choral”, with conductor Zubin Mehta, RCA 1984.
……
Recital recordings
- Italian Opera Arias: Arias by Cilea, Flotow, Giordano, Leoncavallo, Ponchielli, Puccini and Verdi, with conductor Tullio Serafin, RCA 1961.
- Richard Strauss: Enoch Arden op. 38, with pianist Marc-André Hamelin, VAI 2006.
(край на цитата)
Дискографията на Джон Викърс на италиански език е още по-подробна, тя обхваща не само диригенти и оркестри, но и имената на партньорите му в съответните записи. Ще я приложа по-долу:
Discografia
Incisioni in studio
- Otello, con Leonie Rysanek, Tito Gobbi, dir. Tullio Serafin – RCA 1960
- Aida, con Leontyne Price, Rita Gorr, Robert Merrill, Giorgio Tozzi, dir. Georg Solti – RCA/Decca 1961
- La Valchiria, con Birgit Nilsson, Grè Brouwenstjin, Rita Gorr, David Ward, George London, dir. Erich Leinsdorf – RCA 1961
- Fidelio, con Christa Ludwig, Walter Berry, Gottlob Frick, dir. Otto Klemperer – EMI 1962
- Sansone e Dalila, con Rita Gorr, Ernest Blanc, Anton Diakov, dir. Georges Prêtre – EMI 1962
- La Valchiria, con Gundula Janowitz, Regine Crespin, Martti Talvela, Thomas Stewart, dir. Herbert von Karajan – DG 1966
- Carmen (film) (DVD), con Grace Bumbry, Mirella Freni, Justino Diaz, dir. Herbert von Karajan – DG 1967
- Pagliacci (film), con Raina Kabaivanska, Peter Glossop, Rolando Panerai, dir. Herbert von Karajan – DG 1968
- Carmen, con Grace Bumbry, Mirella Freni, Kostas Paskalis, dir. Rafael Frühbeck de Burgos – EMI 1969
- I troiani, con Peter Glossop, Anthony Raffell, Roger Soyer, Anne Howels, dir. Colin Davis – Philips 1969
- Tristano e Isotta, con Helga Dernesch, Christa Ludwig, Karl Ridderbusch, Bernd Weikl, dir. Hebert von Karajan – EMI 1971-72
- Otello (film), con Mirella Freni, Peter Glossop, dir. Herbert von Karajan – EMI 1974
- Peter Grimes, con Heather Harper, Jonathan Summers, Elisabeth Bainbridge, dir. Colin Davis – Philips 1978
- Peter Grimes (DVD), con Heather Harper, Norman Bailey, Elisabth Bainbridge, dir. Colin Davis – Warner 1981
…..
Registrazioni dal vivo
- La valchiria, con Hans Hotter, Leonie Rysanek, Josef Greindl, Rita Gorr, dir. Hans Knappertsbusch – Bayreuth 1958 ed. Melodram/Arkadia/Golden Melodram
- Don Carlo, con Boris Christoff, Tito Gobbi, Grè Brouwenstjin, Fedora Barbieri, dir. Carlo Maria Giulini – Londra 1958 ed. Myto
- Medea, con Maria Callas, Teresa Berganza, Nicola Zaccaria, dir. Nicola Rescigno – Dallas 1958 ed. Melodram/Gala/Myto
- Fidelio, con Birgit Nilsson, Hans Hotter, Gottlob Frick, dir. Herbert von Karajan – La Scala 1960 ed. Golden Melodram
- Medea, con Maria Callas, Giulietta Simionato, Nicolai Ghiaurov, dir. Thomas Schippers – La Scala 1961 ed. Hunt/Opera D’Oro
- Un ballo in maschera, con Amy Shuard, Ettore Bastianini, Regina Resnik, dir. Edward Downes – Londra 1962 ed. House of Opera
- Aida, con Galina Vishnevskaya, Giulietta Simionato, Peter Glossop, dir. Bryan Balkwill – Londra 1964 ed. Opera Depot
- Sansone e Dalila, con Oralia Dominguez, Ernest Blanc, dir. Jean Fournet – Amsterdam 1964 ed. Gala/Opera D’Oro
- Sansone e Dalila, con Giulietta Simionato, Norman Mittelman, Justino Diaz, dir. Fausto Cleva – Met 1965 ed. Opera Lovers
- Aida, con Virginia Zeani, Lili Chookasian, Victor Braun, dir. Zubin Mehta – Montreal 1965 ed. Premiere Opera
- Carmen, con Grace Bumbry, Mirella Freni, Justino Diaz, dir. Herbert von Karajan – Vienna 1967 ed. Premiere Opera
- Pagliacci, con Joan Carlyle, Cornell MacNeil, dir. Bruno Bartoletti – Buenos Aires 1968 ed. VAI
- Otello, con Mirella Freni, Peter Glossop, dir. Herbert von Karajan – Vienna 1970 ed. Foyer
- Otello, con Mirella Freni Peter Glossop, dir. Herbert von Karajan – Salisburgo 1971 ed. Opera D’Oro
- Andrea Chenier, con Ilva Ligabue, Silvano Carroli, dir. Nicola Rescigno – Dallas 1973 ed. Lyric Distribution
- Norma (DVD), con Montserrat Caballè, Josephine Veasey, Agostino Ferrin, dir. Franco Patanè – Orange 1974 ed. VAI/Opera D’Oro (solo audio)
- Sansone e Dalila (DVD), con Shirley Verrett, Johnathan Summers, dir. Colin Davis – dal vivo Londra 1981 ed. Warner
(край на цитата)
Както виждаме, тук се срещат и доста български имена: Борис Христов през 1958 г. („Дон Карлос“), Николай Гяуров през 1961 г. („Медея“), Антон Дяков през 1962 г. („Самсон и Далила“), Райна Кабаиванска през 1968 г. (филм „Палячи“). В много записи на Джон Викърс участва английският баритон Питър Глосоп (1928-2008). Мнозина от по-старата генерация оперни любители сигурно си спомнят това име – той беше носителят на Златен медал при Конкурса за млади оперни певци в София в първото му издание през 1961 г. Тогава имах щастието да го чуя на заключителния концерт. След тази награда Глосоп направи голяма световна кариера. Понеже името му е свързано с този успех в България, ще цитирам малък откъс – на английски език без превод – от кариерата му след този голям успех в София:
„In 1961 Glossop won the gold medal at the International Operatic Competition in Sofia and was engaged by the Royal Opera House. His début at Covent Garden was as Demetrius in Britten’s A Midsummer Night’s Dream. Later roles for the Royal Opera included Rodrigo in Don Carlos, Michele in Il tabarro, Tonio in Pagliacci, Marcello in La bohème and the title roles in Don Giovanni, Simon Boccanegra and Rigoletto. In 1964 Glossop won the Verdi gold medal at Parma and also in that year he sang in Pagliacci at the Salzburg Festival under Herbert von Karajan. The following year Glossop sang the part of Donner in the Royal Opera House production of Ring cycle under Solti and in the same year he made his début at La Scala as Rigoletto. In 1966 he made his débuts in Paris and San Francisco in the role of Posa in Don Carlos.
Glossop appeared again under Karajan at the Salzburg Festival in 1970, this time in the role of Iago in Otello. Glossop’s début at the Metropolitan Opera, New York, was in 1971 as Scarpia in Tosca. Later roles for the Metropolitan Opera included Don Carlo in La forza del destino, Mr Redburn in Billy Budd, Balstrode in Peter Grimes and the title roles in Falstaff and Wozzeck. His career continued into the mid-1980s with appearances in London and the main European and American opera houses. His further repertory included Don Carlo in Ernani, Mandryka in Arabella, Pizarro in Fidelio and the title roles in The Flying Dutchman and Macbeth”.
(край на цитата)
За големите си заслуги в областта на певческото изкуство Джон Викърс получава в различни години почетни титли и награди: 1963 г. – почетен доктор на университета в канадската провинция Саскачеван (където е родния му град), 1986 г. – университета в Торонто, 1989 г. – университета в Уиндзор и в други университети. Още през 1968 г. Викърс е награден с отличието „Companion des Order of Canada“, през 1985 г. става член на обществото „Великите американски певци“ при Академията за вокално изкуство във Филаделфия.
Цитирам пълен списък с подробности на английски и френски езици:
Doctorats honoris causa
- 1963 – Doctor of Laws (LL.D.) honoris causa (h.c.) (Université de la Saskatchewan)
- 1977 – en: Doctor of Music (D.Mus.) h.c. (Université de Guelph)
- 1978 – D.Mus. h.c. (Université Laval)
- 1984 – LL.D. h.c. (Université Queen’s)
- 1985 – Docteur ès lettres (D.ès-L.) h.c. (Université McMaster)
- 1986 – D.Mus. h.c. (Université de Toronto)
- 1989 – D.Mus. h.c. (Université de Windsor)
…..
Autres distinctions
- 1968 – Compagnon de l’Ordre du Canada
- 1975 – Prix Molson
- 1978 – Evening Standard Award, pour son interprétation du rôle de Tristan, «réalisation la plus remarquable à l’opéra»
- 1985 – Membre de l’Academy of Vocal Arts Hall of Fame for Great American Singers
(край на цитата)
Нека на днешния ден – 29 октомври 2015 г. да почетем Джон Викърс по случай 89 години от рождената му дата. Мир на праха му! Спомням си, че когато преди две години по това време написах малка статия за него, басът Антон Дяков ми сподели от Швейцария, че е имал колегиални връзки с него преди много години и е ценял високо певческото му изкуство. Както видяхме в дискографията на Джон Викърс, той и Антон Дяков имат общо участие в запис на операта „Самсон и Далила“ от Сен Санс.
…………
Записи:
Jon Vickers, tenor – Beethoven – Fidelio – In des Lebens (video – 1974)
´´´´´´
La fleur que tu m’avais jetée – Jon Vickers – Carmen
Beautiful Aria from the Opera “Carmen” By Georges Bizet from the film published by Deutsche Grammophon in 1995. This was recorded back in 1967. Don José is Jon Vickers Carmen is Grace Bumbry Wiener Philharmoniker conducted by Herbert Von Karajan. Director and artistic supervisor: Herbert Von Karajan.
´´´´
Jon Vickers – “Ein schwert verhiess mir der Vater” – Walküre …
´´´´
“Otello” (ONU, 1981). Renata Scotto y Jon Vickers… “Già nella …
´´´´
Jon Vickers: Puccini – Tosca, ‘Recondita armonia’
´´´´
Jon Vickers singt aus Walküre …
´´´´