Veröffentlicht am

Ljuba Welitsch

Днес ще почетем легендарната певица Люба Велич – едно от най-светлите имена в историята на българското оперно изкуство

Драги приятели на оперната музика, днес на 11 юли 2020 г. пиша статия за една легендарна българска певица от миналия век, която ценя извънредно много – незабравимата Люба Велич, чиито блестящи гастроли във Виенската държавна опера, Миланската Скала, Парижката опера, Ковънт Гардън в Лондон, МЕТ в Ню Йорк, както и на музикалните фестивали в Залцбург в Австрия и в Глайндбърн във Великобритания се помнят и до сега. В музикалните летописи и до сега се припомня играта й в „Саломе“ от Рихард Щраус както във Виена (дирижирал е самият Щраус), така и в Метрополитън (1949 г., знаменита сценография на Питър Брук и Салвадор Дали), където Люба Велич е имала фантастичен успех.

Фактически тази статия трябваше да напиша вчера на годишнината от рождения й ден – 10 юли, но поради факта, че вчера писах статия във връзка с 56 години от смъртта на друга голяма певица – Радка Конфорти, реших да отложа статията си за Люба Велич с един ден по-късно.

Ето как започна статията ми за нея през 2018 година:

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 юли 2018 година имам специална дата по две причини: първо – в този ден е родена легендарната певица Люба Велич и второ – тя беше преди 5 години една от първите личности, с които започнах моите „оперни истории“ през лятото на 2013 година. Тогава тя имаше особен юбилей – 100 години от рождението й през 1913 г. и може би това е била една от причините да се отдам на тази дейност.

Така че втората причина е ясна – през този месец юли 2017 г. аз празнувам КРЪГЪЛ ЮБИЛЕЙ НА МОИТЕ „ОПЕРНИ ИСТОРИИ“ – 5 ГОДИНИ! В този период написах и публикувах тук във ФБ около 1000 статии и над 3000 снимки с тематика от оперния свят както в България, така и в чужбина. Засегнах биографиите и дейността на около 700 оперни певци, диригенти, режисьори, сценографи, писах за нови и стари опери във връзка с датата на премиерите им. На фона на тези юбилеи дадох обяснения и към други личности, играли роля в живота на тия дейци или имали връзка със съответните събития. Благодаря на всички мои ФБ-читатели и приятели, който чрез интереса си към статиите ми дават импулс да продължавам започнатото дело.

Люба Велич е една от най-легендарните български певици изобщо, нейният живот е не само легенда, но и пример за талант, упоритост, смела борба и постигане на цели, които сега изглеждат като невъзможни. Като се прегледа само бегло кариерата й, човек остава дълбоко впечатлен и бъдещите поколения трябва да знаят това. През юли 2013 г., когато писах за пръв път, едва ли някой прочете тогава малката статийка от десетина реда, а през 2014 година – вече по-обширна – сигурно прочетоха 40-50 любопитни мои ФБ-приятели. През 2015, 2016 и 2017 г. наново писах за Люба Велич, сега през 2018 г. те са вече над 670, така че реших да направя една ретроспектива. При това след месец и половина – на 1 септември ще се навършат 22 години от смъртта й във Виена през 1996 г.

Ще публикувам нещата оттогава, като днес ги допълня с нещо весело (подробности относно драматичния й личен живот във Виена, свързан с женитбата й с един полицай от контрла на уличното движение) – просто да поздравим в отвъдното тази знаменита българка, която освен огромния си талант, е била и неземно красива, със силно чувство за хумор, истинска „земна“ жена с всички характерни черти на артистка от най-висока класа.

Които са чели по-подробно биографията й знаят, че е била омъжена два пъти, вторият път за полицай от Виена, значително по-млад от нея, но историята е толкова весела и почти фантастична, че изглежда като измислена. Но тя е вярна и е разказана на различни места. Аз я открих през 2015 г. в един линк на немски език, прочетох я и се смях със сълзи.

Помня добре, малко преди да се помине във Виена на 1 септември 1996 г., Люба Велич даде чудесно интервю на един прочут немски музикален журналист – Томас Фойгт, което беше отпечатано в списание „Opernwelt“ малко след смъртта й. Дълго време си спомнях за мислите, изказани в него. Двамата споделяха така картинно различни аспекти от нейния живот и артистична дейност. Томас Фойгт – един чудесен познавач на оперното изкуство – споделяше с читателите на списанието задълбочено и сериозно мислите си за тази чаровна артистка и даде в края на статията си прекрасни заключения.

Нека днес на 10 юли 2018 г. отбележим кръглите 105 години от рождението на Люба Велич и никога не забравим онова, което е направила за вокалното изкуство и името на България да се споменава в целия свят от оперните любители в тази епоха“.

(край на цитата от статията ми през 2018 г.)

Днес през 2020 г. започвам с моята ретроспектива, връщайки се 7 години назад:

18 юли 2013 г.

Драги приятели на оперната музика, дали всички забравихме, че преди 8 дни – на 10 юли се навършиха 100 години от рождението на една велика българка – оперната звезда Люба Велич (*10.7.1913, +1.9.1996). Много музикални критици я смятат за една от най-значителните имена на 20-и век. Как може да се забравят нейните блестящи гастроли във Виенската държавна опера, Миланската Скала, Парижката опера, Ковънт Гардън в Лондон, МЕТ в Ню Йорк, както и на музикалните фестивали в Залцбург и Глайндбърн във Великобритания. И до сега се помни играта й в „Саломе“ от Рихард Щраус, както във Виена (дирижирал е самият Щраус), така и в Метрополитън (1949 г., знаменита сценография на Peter Brook и Salvador Dali), където Велич е имала фантастичен успех. Жалко, че кариерата й е била кратка поради проблеми с гласа, но тя никога няма да бъде забравена от тези, които са я слушали. Добре че има записи на много нейни изяви. Малко преди смъртта й тя даде интервю във Виена за списанието „Opernwelt“, проведено от известния музикален критик Томас Фойгт (Thomas Voigt).

Поклон пред делото на тази велика българка !

…………..

Малки добавки в статията на 11 юли 2014 г.

Прилагам извадка от изявите на Люба Велич на сцената на Виенската държавна опера – една от любимите й оперни сцени, за да се разбере какво огромно участие е имала тя през годините от 1944 до 1958 – твърде кратък период, но в 25 различни роли за 12 сезона и общо 363 спектакъла на тази сцена, 61 пъти в „Хофманови разкази“, 49 пъти в „Саломе“, 34 пъти във „Вълшебната флейта“, 30 пъти в „Аида“ и толкова в „Тоска“ – как може такова натоварване да не се отрази на гласа й! Но така е, великите артисти често не познават и не искат да вземат под внимание границите на биологията, тяхното вдъхновение е едно божествено чувство, което не може да се сравни с други подобни. Тези дни писах за друг „вдъхновен почитател“ на Виенската държавна опера – баритонът Еберхард Вехтер, който също в името на любимото изкуство е отдал живота си в неговия олтар толкова рано.

А ние да си спомним за чудната Люба Велич, която в Саломе на сцената на МЕТ в Ню Йорк преди много години е имала незапомнен успех с игровите си импровизации, които са довеждали публиката до френетичен възторг. Голямото изкуство няма граници!

Люба Велич на сцената на Виенската държавна опера

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Aida Amneris 11.12.1952 1 mal
Aida Aida 23.12.1946–05.05.1953 30 mal
Ariadne auf Naxos Der Komponist 31.03.1944 1 mal
Der Revisor Witwe 16.02.1958–13.09.1958 14 mal
Der Rosenkavalier Jungfer Marianne Leitmetzerin 14.10.1956–25.10.1958 12 mal
Die Walküre Helmwige 02.04.1957–05.02.1958 6 mal
Die Zauberflöte Erste Dame 13.01.1948–03.10.1953 34 mal
Eugen Onegin Tatjana 21.10.1950–20.05.1954 16 mal
Fürst Igor Jaroslawna 04.04.1955 1 mal
Giuditta Giuditta 18.10.1951–11.06.1952 19 mal
Il trovatore Leonora 30.04.1951 1 mal
Iwan Sergejewitsch Tarassenko Nadja (Nadeshda Wassiljewna) 28.11.1948–18.06.1954 15 mal
Jenůfa Jenůfa 26.02.1948–31.03.1948 4 mal
La Bohème Musetta 05.02.1956–30.05.1957 10 mal
La fanciulla del West Minnie 29.10.1952–20.10.1953 14 mal
La traviata Flora Bervoix 05.10.1957–26.04.1958 8 mal
Le nozze di Figaro Contessa Almaviva 18.03.1954 1 mal
Les Contes d’Hoffmann Giulietta 13.02.1946–02.02.1956 61 mal
Madama Butterfly Cio-Cio-San 03.04.1946–08.09.1955 6 mal
Manon Manon Lescaut 02.05.1949–02.05.1952 5 mal
Pagliacci Nedda (Colombina) 15.02.1946–19.10.1953 9 mal
Pique Dame Lisa 02.02.1947–24.03.1954 15 mal
Salome Salome 09.06.1946–03.04.1954 49 mal
Tosca Floria Tosca 23.12.1949–01.04.1957 30 mal
Un ballo in maschera Amelia 25.01.1955 1 mal

(край на извадката)

На 10 юли 2015 година дадох кратки биографични бележки (главно от източници на немски език) и сведения за кариерата й. В електронните източници има редица линкове за нея, страници в Уикипедия (също и една кратка на български език), много линкове към нейни музикални записи. Похвално е, че още през 1979 г. в София е била издадена книга за нея. Ето подробности:

Бончев, Марин. Славеят с име Любов (Люба Величкова). София, Музика, 1979. с. 122.

Люба Велич (Ljuba Welitsch) е българо-австрийска оперна певица, родена на 10 юли 1913 г. в с. Борисово (сега Славяново, община Попово, област Търговище), починала на 1 септември 1996 г. във Виена. Въпреки сравнително кратката й оперна кариера, много музикални критици я определят за „една от най-забележителните певици на 20-и век“.

По рождение фамилията се нарича Величкови. Още от дете Люба показва голяма склонност за свирене на цигулка, но след завършване на средното си образование следва философия в Софийския университет. Тук в Софийската музикална академия школува гласа си при Георги Златев-Черкин, след това заминава за Виена и учи вокално изкуство при Тhео Lierhammer. Още през 1934 г. пее в Софийската народна опера малка роля в операта „Луиза“ от Гюстав Шарпантие. Фактическият й дебют е през 1936 г. в Градския театър в Грац, в ансамбъла на който пее четири години. Там играе Хелмвиге във „Валкюра“ от Вагнер, Дездемона в „Отело“ от Верди, Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт, Мими в „Бохеми“ от Пучини, Мадам Бътерфлай и Манон Леско в оперите от Пучини. През годините 1940-1943 е ангажирана в Държавната опера в Хамбург. В този период тя гостува и на сцените на оперните театри в Берлин и Дрезден. През 1942 г. е нейният дебют на сцената на Виенската държавна опера, където пее за пръв път коронната си роля на Саломе в операта от Рихард Щраус. През годините 1943-1945 е член на ансамбъла на Баварската държавна опера в Мюнхен. През 1945 г. е приета в състава на Виенската опера, където изгражда блестяща международна кариера. По думите на западни критици, „чрез грандиозното тълкуване на ролите си в драматичния сопранов репертоар тя привежда зрителите във възторг, при което главната героиня в „Саломе“ от Рихард Щраус е нейната гланцова роля“. Именно тази роля тя играе през 1944 г. във Виенската опера при едно гала-представление по случай 80-годишнината на Рихард Щраус, което е дирижирано от автора. През 1946 и 1950 г. на Фестивала в Залцбург тя играе Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт. В годините 1947-1952 Люба Велич гостува в Лондон в Ковънт Гардън със състава на Виенската опера, също в Миланската Скала, Париж, Рим, Хамбург, Щутгарт и Мюнхен. През 1948-1949 гостува на Музикалните фестивали в Глайндбърн и Единбург във Великобритания.

През 1949 г. е поканена в МЕТ в Ню Йорк, където заедно с други изяви блести в коронната си роля в „Саломе“. Едно от първите представления на „Саломе“ е предавано в цялата страна. За тези изяви се носят легенди (ще стане въпрос на друго място). До 1952 г. Люба Велич играе в МЕТ – общо 52 изяви, освен в „Саломе“ и като Аида, Тоска, Донна Анна, Мюзета, Татяна (в „Евгений Онегин“) и Розалинда в „Прилепът“ от Йохан Щраус. Наред с Ню Йорк, тя гостува и в Чикаго и Сан Франциско. През годините 1950-1955 Люба Велич предприема големи концертни турнета в Северна и Южна Америка.

Дебюта на Люба Велич в МЕТ Ню Йорк е на 4 февруари 1949 г. в операта „Саломе“, която роля тя играе с огромен успех в течение на 3 сезона – общо 15 изяви. Последното й участие в тази роля е на 6 февруари 1952 г. Цитирам ансамбъла при дебюта й в МЕТ (заедно със „Саломе“ се играе и операта „Джани Скики“ от Пучини, очевидно с друг състав):

[Met Performance] CID:149720
Gianni Schicchi {40}
Salome {25} Metropolitan Opera House: 02/4/1949.

(Debuts: Ljuba Welitsch, Fritz Reiner, Reginald Tonry Jr.
Review)

Metropolitan Opera House
February 4, 1949

SALOME {25}
R. Strauss-O. Wilde/Lachmann

Salome..................Ljuba Welitsch [Debut]
Herod...................Max Lorenz
Herodias................Kerstin Thorborg
Jochanaan...............Joel Berglund
Narraboth...............Brian Sullivan
Page....................Hertha Glaz
Jew.....................Leslie Chabay
Jew.....................Thomas Hayward
Jew.....................Alessio De Paolis
Jew.....................Paul Franke
Jew.....................Gerhard Pechner
Nazarene................Dezsö Ernster
Nazarene................Emery Darcy
Soldier.................Jerome Hines
Soldier.................Philip Kinsman
Cappadocian.............Osie Hawkins
Slave...................Inge Manski

Conductor...............Fritz Reiner [Debut]

(край на цитата)

Само 5 дни преди последното й участие в „Саломе“ на 6 февруари 1952 г. – на 30 януари тя има и последната си изява в ролята на Мюзета в операта „Бохеми“ от Пучини, в която роля е имала редица изяви в МЕТ. Цитирам ансамбъла при това последно участие:

Metropolitan Opera House
January 30, 1952

LA BOHÈME {460}

Mimì....................Dorothy Kirsten
Rodolfo.................Ferruccio Tagliavini
Musetta.................Ljuba Welitsch
Marcello................Paolo Silveri
Schaunard...............George Cehanovsky
Colline.................Nicola Moscona
Benoit..................Gerhard Pechner
Alcindoro...............Alessio De Paolis
Parpignol...............Paul Franke
Sergeant................Carlo Tomanelli

Conductor...............Alberto Erede

(край на цитата)

Нейни партньори в ролите на Мими и Рудолфо са прочутите за епохата си певци Дороти Кирстен и Феручо Талиавини.

След 1955 г. Люба Велич намалява оперната си дейност, играе само в характерни роли, които по думите на критиката „поради особените си драматични способности оформя с голямо майсторство“. Такива роли тя играе във Виенската опера до 1964 г. През 1972 г. Люба Велич се връща наново в МЕТ, за да играе речитативната роля на Херцогинята в операта „Дъщерята на полка“ от Доницети, при които спектакли е възторжено посрещната от публиката. Това са 12 изяви с участието на такива солисти като Джоан Съдърланд, Регина Ресник и Лучано Павароти. На 18 април 1972 г. тя приключва окончателно участията си в МЕТ. Цитирам ансамбите при първата и последна нейна изява в тази опера:

Metropolitan Opera House
February 17, 1972
New Production

LA FILLE DU RÉGIMENT {42}
Donizetti-Bayard/Saint-Georges

Marie.......................Joan Sutherland
Tonio.......................Luciano Pavarotti
Marquise of Berkenfield.....Regina Resnik
Sergeant Sulpice............Fernando Corena
Hortentius..................Andrea Velis
Duchesse of Krakentorp......Ljuba Welitsch
Peasant.....................Charles Kuestner
Corporal....................Andrij Dobriansky
Dancing Master..............Harry Jones

Conductor...................Richard Bonynge

…..

Metropolitan Opera House
April 18, 1972

LA FILLE DU RÉGIMENT {53}

Marie.......................Joan Sutherland
Tonio.......................Luciano Pavarotti
Marquise of Berkenfield.....Monica Sinclair
Sergeant Sulpice............Fernando Corena
Hortentius..................Andrea Velis
Duchesse of Krakentorp......Ljuba Welitsch [Last performance]
Peasant.....................Charles Kuestner
Corporal....................Andrij Dobriansky
Dancing Master..............Harry Jones

Conductor...................Richard Bonynge

(край на цитата)

Още от 1953 г. Люба Велич има интереси във филмовото изкуство и играе в редица филми – чак до 1975 г. Отделно ще дам списък на тия нейни изяви. Заедно с това чак до 1981 г. играе малки роли в опери и оперети, главно във Виенската народна опера.

Частният живот на Люба Велич е като на филм. Известно време е омъжена за оперния режисьор Fred Schroer. През 1955 г. се омъжва за полицая Karl Schmalvogel (роден през 1928 г. – 15 години по-млад от нея), но през 1968 г. двамата се развеждат. Карл Шмалфогел е полицай, който контролира градското движение във Виена. Заради елегентните си жестикулации на кръстовищата, местните жители го наричали „Karajan der Opernkreuzung” (Караян на оперното кръстовище). В края на тази статия ще поместя нещо за тази „странна сватба“.

След един интензивен артистичен живот, протекъл на най-големите оперни сцени по света, на 1 септември 1996 г. Люба Велич умира във Виена. Погребана е в почетен гроб в Централното виенско гробище (Gruppe 40, Nummer 176). След статията ще приложа снимки. През 2008 г. във Виена (3. Bezirk) на нейно име е наречена една улица – „Ljuba-Welitsch-Straße“.

Ето списък на участията на Люба Велич във филмови продукции, където тя играе предимно в комични роли:

(край на цитата)

За музикалния филм „Една нощ във Венеция“ от 1973 г. давам допълнителна информация:

DG BSIN03547816 (DVD-Video)

Eichhorn / MRO / de Ridder / Geszty / Migenes / + – Eine Nacht In Venedig (GA) (DVD-Video)

Komponist: Johann Strauss

Diese Film-Version von 1973 wurde vom tschechischen Dirigenten und Bühnenregisseur Vaclav Kaslik produziert.


Die beliebte Operette, die durch die Karnevalfeiern des 18. Jahrhunderts führen, zeigen Strauß anschaulich in seinen besten Kompositionen unterstützt durch seine Liebe zu Italien.
Mit Cesare Curzi (Bariton), Jon Piso (Bariton), Karl Dönch (Bass), Trudeliese Schmidt (Mezzosopran), Anton de Ridder (Tenor), Erich Kunz (Tenor), Julia Migenes (Sopran), Sylvia Geszty (Sopran), LJUBA WELITSCH (Sopran).


Münchner Rundfunkorchester.
Kurt Eichhorn (Dirigent).

(край на цитата)

В някои източници на немски език е дадена и следната допълнителна информация:

Aufnahmen

  • Richard Strauss: Salome, Metropolitan Opera New York, unter Fritz Reiner, 1949 und 1952
  • Ljuba Welitsch: Her Historical Live Performances (The Radio Years)
  • The Art of Ljuba Welitsch, Preiser Records, 2002

(край на цитата)

Що се отнася до дискография, редица нейни записи могат да се намерят в различни портали и електронни магазини. Обща информация: фирми „Columbia“ и „Decca“ – грамофонни плочи, „Olympic“ – пълен запис на „Дон Жуан“ с нейно участие като Донна Анна, „Melodram“ – запис на „Саломе“ от МЕТ Ню Йорк през 1949 г., „Rococo“ – Кризотемис в „Електра“ от Рихард Щраус, „EMI“ – Мариане Лайтметцерин в „Кавалерът на розата“ (1956 г.).

А сега ще цитирам онази кратка статия (линк на немски език в Интернет), която се отнася за „полицая на кръстовището“ Karl Schmalvogel:

Lovestory – Die Diva und der Streifenpolizist

Eine Romanze, die im Wien der Nachkriegszeit für unglaubliches Aufsehen sorgte: Weltberühmte Operndiva verliebt sich in einen kleinen Streifenpolizisten – und heiratet ihn. Die Sensation schien perfekt, damals im Jahre 1956, als die 43-jährige Sängerin Ljuba Welitsch den 28-jährigen Wachmann Karl Schmalvogel zum Standesamt führte. Die beiden waren einander im Frühjahr 1955 zum ersten Mal begegnet. Die an der Met, an der Mailänder Scala und an der Wiener Staatsoper gefeierte Sopranistin hatte mit ihrem Auto Ecke Gumpendorfer Straße/Getreidemarkt vor einer roten Ampel gehalten, neben der auch Karl Schmalvogel mit seinem Dienstmotorrad stand. Er wunderte sich, »weil sie mich sehr freundlich anlachte« – und lachte zurück. Der “weißen Maus” fiel es nicht schwer, Name, Adresse und Telefonnummer der Besitzerin des schwarzen Rover W 4.907 vom Verkehrsamt ausheben zu lassen. Er rief die Kammersängerin an und stand bald auch vor der Tür ihrer vornehmen Stadtwohnung am Wiener Rathausplatz. Sie fühlte sich geschmeichelt und lud den Polizisten zu einem Spaziergang auf die Höhenstraße ein. Aus dem Flirt wurde eine innige Beziehung, der zuliebe sich der fesche Inspektor von seiner damaligen Frau, einer Schuhverkäuferin, scheiden ließ. Und schließlich machte er die weltberühmte Ljuba Welitsch zur Frau Schmalvogel. Sie hatte weiterhin ihre Auftritte, drehte Filme, und er versah seinen Polizeidienst wie eh und je. Doch bald kamen die ersten Probleme: Während Karl Schmalvogel mit seinem Monatssalär von dreitausend Schilling auskommen musste, erhielt Ljuba Welitsch weiterhin ihre Traumgagen. Dem unausbleiblichen Finanzstreit folgten rasende Eifersuchtsszenen der feurigen, aus Bulgarien stammenden Diva. 1968 wurde die Ehe geschieden. Karl Schmalvogel zog aus der inzwischenbezogenen gemeinsamen Döblinger Villa in eine Zimmer-Küche-Kabinett-Wohnung in Favoriten, er quittierte seinen Dienst bei der Polizei und wurde Taxiunternehmer. Ljuba Welitsch hatte sich zu diesem Zeitpunkt bereits aus dem Opernleben zurückgezogen. (Quelle: Markus)

Превод: Любовна история – Оперната дива и полицаят по движението

Една романтична история, която предизвика в следвоенна Виена невероятен интерес: световно известна оперна дива се влюбва в един обикновен полицай по движението – и се омъжва за него. Сензацията изглежда перфектна, тогава през годината 1956, когато 43-годишната певица Люба Велич завежда 28-годишния полицай Карл Шмалфогел в гражданското отделение.

Двамата се срещат за пръв път един с друг в началото на 1955 г. Известното в МЕТ, в Миланската Скала и във Виенската държавна опера сопрано е спряла на червения светофар на кръстовището Гумпердорфер Щрасе / Гетрайдемаркт, до нея стои на служебния си мотоциклет Карл Шмалфогел. Той се учудва, понеже „тя много мило ми се усмихва“ (лично негови думи) – и той отвръща също с усмивка.

За „бялата мишка“ (бел.авт. Б.К.: Изглежда в тия години полицаите по движението във Виена са били облечени в бели дрехи!) не е трудно да намери в службата по движението данните – име, адрес и телефонен номер на притежателя на черния „Rover W 4.907“. Той се обажда на певицата – “Kammersängerin“ и скоро се появява на вратата на луксозното градско жилище, намиращо се на „Wiener Rathausplatz“. Тя се чувства поласкана и поканва полицая на разходка по улица „Höhenstraße“. От флирта се развива една задълбочена връзка, при която елегантният инспектор се развежда със своята досегашна съпруга – продавачка на обувки. И в крайна сметка прави от световно известната Люба Велич – госпожа Шмалфогел (бел. авт. Б.К.: на немски език думата означава „тясна птица“, просто случайност, по-важна е самата история).

По-нататък тя има своите изяви, снема се във филми, а той си продължава досегашната полицейска служба както винаги. Скоро обаче идват първите проблеми: докато Карл Шмалфогел е задоволен с месечната си заплата от три хиляди шилинга, които са му достатъчни, Люба Велич получава и по-нататък своите големи хонорари. Очевидно предизвиканата финансова разправия е последвана обаче и от бурни сцени на ревност, идващи от огнената дива, родена в България.

През 1968 г. бракът е разтрогнат. Карл Шмалфогел напуска общата вила в Дьоблингер и се пренася в малко едностайно жилище с кухня в квартал „Favoriten“, напуска службата си при полицията и основава фирма за таксиметрови превози. В този период Люба Велич вече се е оттеглила от оперна дейност.

(Източник: Markus)

Една твърде интересна история, която научих през 2015 година и искам да споделя с читателите си. Не познавам добре Виена, може при превода да съм направил грешки с някои названия на улици.

И на края на тази статия – една информация на български език, която научих също съвсем скоро. Цитирам я без никакви промени:

Публикувано: 18 юни 2010, портал „Блиц“ (златни спомени)

Венко Иванов Начев е вокален педагог и музиковед, завършил в Германия и специализирал в Австрия. Роден през 1960 г. във Варна в семейство на музиканти. Освен в Западна Европа е работил и в Националното радио и културните отдели на вестници и списания. Напоследък интересите му са насочени към живота и делото на най-големите български оперни гласове, триумфирали много десетилетия в “Ла Скала”, “Метрополитен”, Щатсопер, Болшой театър и други световни сцени.

Отиването на българката Люба Велич в „Метрополитен” през 1949 година спасява прочутия нюйоркски оперен театър в момент на голяма криза. Президентите Труман и Айзенхауер дават грандиозни приеми в нейна чест. Именно заради Люба Велич по това време в „Метрополитен” не допускат легендарната Мария Калас. Предпочитат топлото и артистично присъствие на българката и съперничеството им ги отвежда на съд. Делото печели нашенката! Мария Калас се е страхувала и от другата велика наша оперна прима – Елена Николай. Гласът и актьорското майсторство на феноменалната българка са изкарвали от творческо и човешко равновесие любовницата на Онасис – разказва музиковедът.

– Мария Калас толкова ли е била амбициозна, че да не може да преглътне съперничеството на друга световноизвестна певица?

  • О, нейните амбиции и отмъстителност са били пословични! Известен е двубоят й с Рената Тебалди коя да бъде прима на „Скалата”. Стига се дотам, че съпругът на Калас – Менегини, изкупува всички екземпляри от току-що излязла плоча на Тебалди и ги изхвърля в реката. А по време на една премиера на „Норма” в началото на 50-те години нетърпящата по-добри от нея на сцената

    Мария Калас издрасква с нокти Марио дел Монако, защото е по-гласовит от нея.

    Дни преди това, на генералната репетиция, тя заповядала на диригента сцената да бъде изнесена с няколко метра напред, защото гласът й не се чувал. На премиерата обаче Марио дел Монако започнал да я надпява и затова тя едва дочакала падането на завесата и се хвърлила върху него с обидни думи и с извадени нокти.

    Велич е прима на легендарната виенска Щатсопер. Защо отива да пее в „Метрополитен”, при положение че театърът по това време не се радва на особено ласкави отзиви от страна на оперните спецове?
    – Защото Виена е опожарена от бомбардировките.

    Колко време остава в Щатите?
    – Пет години. Триумфира не само в „Метрополитен”, а и в други оперни театри. Прави над 100 спектакъла на „Саломе”. Президентите Труман и Айзенхауер дават грандиозни приеми в нейна чест. А по време на гастролите й в Куба диктаторът Батиста се влюбва безумно в нея и й подарява великолепен пръстен с брилянт.

    Вярно ли е, че Рихард Щраус поставя операта си „Саломе” в Щатсопер специално заради Люба Велич?
    – Да, това става през 1944-та, когато композиторът празнува своята 80-годишнина. Още по време на репетициите той й казва: „Не подозирах, че моята музика може да бъде толкова хубава. Вие наистина сте дъщеря на Орфей”.

    През 1946 г. Велич гостува със „Саломе” със състава на Щатсопер в Англия, в „Ковънт Гардън”. Лондон не помни такъв триумф!

    Примата е извикана 30 пъти на „бис”.

    Когато на първото представление Саломе-Люба целува по устните кървящата глава на Йоан Кръстител, публиката изпада в шок. От залата изнасят припаднали зрители. Затова на второто представление пред „Ковънт Гардън” дежури линейка.

    Четох някъде, че в ролята на Саломе тя е танцувала 20 минути, пеейки…
    – Да, това е прочутият екзотичен танц със 7-те воала. Разкъсва ги един след друг, докато остане на сцената гола. На 36 години тялото й е божествено красиво. Разбира се, тя носи трико с телесен цвят, но публиката е толкова превъзбудена, че не разбира измамата. След края на представлението обаче директорът на “Метрополитен” Рудолф Бинг пада на колене с думите: Беше прекрасна, но, моля те, не показвай повече малката Люба на сцената!

    А след години, когато сяда да пише мемоарите си, същият този г-н Бинг говори надълго и нашироко за “феномена Люба Велич”.

    Вярно ли е, че упорито е отказвала да пее Вагнер?
    – Да, и когато я запитали защо не пее Вагнер, тя знаете ли какво отговорила: “Аз не съм немска селянка, аз съм сексуална българка!” Велич явно си е давала сметка, че публиката в цяла Европа и отвъд Океана я харесва като “единствената по рода си богиня на чувствеността на оперния Олимп”, както се изразява един критик.

    Коя всъщност е Люба Велич? Питам ви, защото вероятно повечето читатели само са чували нейното име…
    – Истинското й име е Люба Величкова. Приема псевдонима Велич на 23 години, когато се дипломира във Виенската музикална академия и постъпва на работа в операта в Грац. Родена е на 10 юли 1913 г. в с. Борисово (днес Славяново), Поповско. Идва на бял свят по жътва.

    Майка й прерязва пъпната й връв със сърпа

    Пее от съвсем малка. На един от традиционните по онова време ученически концерти я чува композиторът Георги Златев-Черкин и й предлага да стане негова ученичка. После той я изпраща при своя професор Лирхамер във Виена и така тя се озовава в тамошната консерватория. Докато следва, живее крайно мизерно – носи скъсани обувки и припада от глад по време на урок. Но вместо за 6 завършва Консерваторията само за 2 години. Най-напред пее 3 години в Грац, после става примадона на оперите в Хамбург, Мюнхен, Дрезден.

    Ако се съди по снимките, тя е била много красива. Била ли е щастлива в любовта?
    – Не, за съжаление, макар че по нея са лудеели безброй обожатели. Още докато е съвсем млада певица в Грац, тя се омъжва за актьора Фред Шроер, нашумял с ролите си на Хамлет и Макбет. Съпругът й обаче се държи като примадона и смята, че тя е длъжна да угажда на всичките му капризи, даже да му слугува. Накрая изчезва от семейното гнездо, и то в един изключително тежък за Люба момент – когато, след неуспешна бременност, тя разбира, че вече няма да може да има деца. Години след това, по време на гастрола на Щатсопер в Лондон, на прием в дома на големия актьор Питър О’Тул тя се запознава с капитан от Военноморския флот и между тях пламва бурна любов. Скоро обаче той умира.

    – На 49 години, току-що слязла от сцената, звездата се омъжва за доста по-млад от нея полицай, който се казва Карл и тя го боготвори не само заради красотата и мъжествеността му, но и заради това, че й е помогнал в тежък момент. Велич, която се славела и с това, че бясно препуска с колата си, попада в автомобилна катастрофа. За щастие не й се случва най-лошото, но тя си въобразява, че е изгубила завинаги гласа си, изпада в паника и иска да се самоубие. И точно в този момент до нея се приближава полицай, който започва да я успокоява. И така я успокоява, че тя се влюбва в него и скоро двамата минават под венчило. След време обаче, след 7 години брак, разбира, че момчето се е оженило за нея само заради парите й. На всичко отгоре се забърква в какви ли не далавери и й изневерява – сварва го в леглото си със слугинята и се принуждава веднага да го изгони. И да остане сама. Без човек до себе си. И без оперната сцена.

    Защо се пенсионира от Щатсопер само на 49 години, какво се случва с нея?
    – Нищо не се случва, просто така решава. Иска да я запомнят на върха. Пенсионира се въпреки протестите на Щатсопер. И започва нова кариера – на кинозвезда. Участва в 75 филма и 47 телевизионни сериала. Снима се в Австрия, Германия, Франция, Испания.

    Никога ли повече не се качва на оперната сцена?
    – Не, продължава да пее до своята 68-годишнина във виенската Фолксопер. Композиторът Франц Шмид пише специално за нея оперетата “Две сърца в такт ¾”, като нарича главната героиня Саломе. Последните й записи са изпълнения на френски шансони.

    Пяла ли е някога в България?
    – В Софийската опера тя дебютира през 1936-а. За втори път я канят да пее през 1943 г. в “Палячи” на Леонкавало. Не се учудвайте, че нашите оперни корифеи не са я канили често у нас. Та не беше ли същото и с великата Елена Николай! Нямаше ли същата съдба и българският Карузо – тенорът Тодор Мазаров. В БНТ има само един запис на Люба Велич. На него виждаме една невероятно красива жена, която спокойно може да съперничи на днешните манекенки.

    През целия си живот Люба Велич (тя почина на 1 септември 1996-а) много обичаше България и идваше в родината си, за да види майка си. При едно от тези идвания тя взема със себе си няколко коренчета здравец, за да ги засади във Виенската гора …

    Едно интервю на Венко Иванов Начев

(край на интервюто)

Мисля, че днес на 11 юли 2020 г. уважихме с един ден по-късно рождената дата на действително легендарната Люба Велич и това, което съчиних ще даде възможност да възстановим спомените за една изключително голяма българска певица, която – наред с Елена Николай, Тодор Мазаров и много други от тази генерация – изобщо не е добре позната в родината си. Жалко, но така е, в Уикипедия има страници за нея на 10 езика (английски, немски, френски, испански, португалски, гръцки, руски, арменски, окситански (говори се в Южна Франция и Северна Франция), и български). На родния език е написано толкова малко, просто човек да се срамува. На английски език страницата й е поне 5 пъти по-голяма от тази на български! Видяхме, във Виена има улица на нейно име, дали някога и в София няма да има такава? В крайна сметка тя е българка, учила е в София и оттам е започнала световната й кариера.

…………..

На 30 декември 2020 г. в моя профил получих следния линк (от Ангел Ангелов и Митко Сотиров):

Съществува анекдот:

Посъветвали Рудолф Бинг (главен мениджър на Метрополитън опера през 50-те и 60-те години) да покани новата, неизвестна певица Мария Калас.

Бинг попитал: “По-добра ли е от Люба Велич?”

Отговорили му: “Не, но е обещаваща.”

“Тогава не я искам” – отсякъл Бинг.

Родената в Борисово Люба Величкова, известна като ЛЮБА ВЕЛИЧ, е една от най-големите оперни звезди на 40-те и 50-те години. Репертоарът й е много разнообразен, но най-голям успех й носи ролята на Саломе, която подготвя със самия автор Рихард Щраус. Американската легенда Леонтин Прайс разказва, че изпълнението на Велич като Саломе й е повлияло толкова, че е пожелала да стане оперна певица.

Съществуват малко цялостни записи с участието на Велич, затова ви предлагам няколко фрагмента…

https://www.youtube.com/watch?v=49glB62JSqQ

(край на цитата)

…….

Записи на Люба Велич:

Изпълнение на Люба Велич:

Сцена от оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус:

(New Year’s alays brings up memories of Die Fledermaus! Here is Bulgarian soprano Ljuba Welitsch (1913-1996), famous for her interpretation of Salomé, and equally renowned for her fiery singing and stage antics. Here she sings the popular Czardas from Die Fledermaus):

…..

Изпълнение на Люба Велич:

Ария от операта „Бас с маски“ от Верди:

(Ljuba Welitsch–soprano Rudolf Moralt–conductor Orchester der Wiener Staatsoper 1950):

https://www.youtube.com/watch?v=49glB62JSqQ&fbclid=IwAR0fUsZERvEycgqOUyP5gZNncNlFRm9AdnFFGGCDqQQs1LqSQx2ZLfMomAI&ab_channel=liederoperagreats

…..

Изпълнение на Люба Велич:

Финална сцена от „Саломе“ на Рихард Щраус:

(Richard Strauss Salome Sie ist ein Ungeheuer, deine Tochter … Ah! Ich habe deinen Mund geküsst, Jochanaan Herodes – Josef Witt, Herodias – Gertrud Schuster, Salome – Ljuba Welitsch, Wiener Philarmoniker, Herbert von Karajan, conductor Columbia, 1948):

……..

Изпълнение на Люба Велич:

Сцена от „Дон Жуан“ на Моцарт:

(Don Giovanni, K. 527: Crudele? Ah no, mio bene!… Non mi dir (Recorded 1950) · Metropolitan Opera Chorus · Ljuba Welitsch · Wolfgang Amadeus Mozart · Metropolitan Opera Orchestra and Chorus · Fritz Reiner, Ljuba Welitsch (Recorded 1947-1950) ℗ 2009 Wyastone Estate Limited):

…..