Певицата от Полша Ванда Верминска е родена преди 125 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 20 ноември 2025 г. пиша статия за първи път за легендарната за времето си полска певица Ванда Верминска, родена преди 125 години на 18 ноември 1900 г., починала на 30 август 1988 г. на 87 години. Още по време на голямата си вокална кариера в Европа и Америка тя е носила прозвището „Майка на полската опера“, което подчертава значението ѝ за полския оперен пейзаж.
Не писах статия за нея точно на рождения й ден, понеже исках да поздравя с кръглия й рожден ден българската певица Гиргина Гиргинова, родена на 18 ноември.
За голямо мое учудване при подготовка на днешната статия през последните дни установих, че за Ванда Верминска има в Интернет Уикипедия-страница на български език. Изненадата ми идва от факта, че Верминска никога не е пяла в България, но вероятно някой оперен любител в България е знаел за нейните световни успехи и е написал тази станица. Преди да започна с други информации, искам да цитирам тази Уикипедия-страница на български език:
Ва̀нда Вермѝнска (на полски: Wanda Wermińska) е полска оперна певица, мецосопрано и сопрано, примадона на Големия театър във Варшава в междувоенния период.
Биография
Ванда Верминска е родена на 18 ноември 1900 г. в село Блошчинци, Киевска губерния на Руската империя. Учи в полската гимназия в Киев. Там пее в училищния хор и свири на пиано. По време на Първата световна война е член на Полската военна организация. След като семейството и се мести във Варшава, Ванда учи пеене при Хелена Збоинска.
През 1923 г. тя дебютира на сцената на Варшавската опера (Голям театър) в „Аида“ на Верди. От 1925 г. гостува на сцена в Катовице, Лвов, Познан, Краков.
Две години по-късно започва да гастролира и в чужбина. През 1934 г. заминава за Бразилия, където пее на концерти организирани от Полско-бразилското дружество „Кошчушко“. Следва завръщане в Полша. При избухването на Втората световна война заминава за Италия, от където отново се връща в Южна Америка. Там концертира основно в Рио де Жанейро, Сантяго и Буенос Айрес.
През 1949 г. се завръща в Полша и на следващата година започва работа във Варшавската опера. В края на своя живот се занимава с преподаване на пеене.
Ванда Верминска умира на 30 август 1988 г. във Варшава.
(край на цитата)
Вярно е, информацията е само от 20 реда, на съдържа основните данни за тази полска певица, която не е позната в България – не е имала изяви там. При всички случаи ме радва факта, че се е намерил любопитен оперен меломан, който си е направил труда да събере горните данни и да ги публикува в Интернет като нейна Уикипедия-страница на български език. Що се отнася за Уикипедия-страници на други езици, в момента в Интернет има такива за Ванда Верминска на 6 eзика: полски, английски, френски, украйнски, естонски и български.
Преди да премина към подробни сведения относно биографията и дейността на Ванда Верминска, ще цитирам нейната „визитна картичка“:
Полската оперна певица Ванда Верминска (18 ноември 1900 г. – 30 август 1988 г.) е драматично сопрано и мецосопрано, която се радва на успешна кариера в цяла Европа през 20-те години на миналия век и след това, и е смятана за една от „майките на полската опера“.
Ранна кариера и пробив:
Раждане и образование: Верминска е родена в Блощинци (сега Украйна) и учи пеене, след като се премества във Варшава.
Оперен дебют: Тя прави успешния си дебют във Варшавската опера „Театр Велки“ през 1923 г. като Амнерис в „Аида“ от Верди, след като е открита от диригента Артур Родзински.
Обучение за роли: За ролята на Кармен в операта от Жорж Бизе тя взема уроци по танци от известната фламенко танцьорка Ла Аржентина.
Международна кариера и репертоар:
Участия: Верминска е гостувала в големи европейски градове като Берлин, Виена, Милано, Рим и Мадрид през 20-те години на миналия век.
Сътрудничество с Шаляпин: В Будапеща тя се изявява заедно с Фьодор Шаляпин във „Фауст“ от Шарл Гуно, което води до по-нататъшни ангажименти в цяла Европа.
Обширен репертоар: В хода на кариерата си тя изпълнява повече от 40 роли в мецосопранов и драматичен сопранов репертоар. Репертоарът ѝ включва произведения като: „Кармен“, „Трубадур“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Фиделио“, „Лоенгрин“ и много други.
Признание и наследство:
Псевдоним: Прякорът ѝ „Майката на полската опера“ подчертава значението ѝ за полския оперен пейзаж.
Смърт: Ванда Верминска умира във Варшава през 1988 г. на 87-годишна възраст.
(край на „визитната картичка“)
Сега ще цитирам в оригинал и в превод на български език Уикипедия-страницата на Ванда Верминска на полски език, която е най-пълна и подробна от всичките 6 такива:
Wanda Wermińska (ur. 18 listopada 1900 w majątku Błoszczyńce, zm. 30 sierpnia 1988) – polska śpiewaczka operowa, mezzosopran, sopran dramatyczny, primadonna przedwojennego Teatru Wielkiego w Warszawie.
Życiorys
Urodziła się w Błoszczyńcach, w ówczesnej guberni kijowskiej, (obecnie Ukraina), w rodzinie Stanisława (zm. 1928) i Stanisławy (zm. 1944). Jej ciotką była Maria Gabriela Stefania Piotrowska h. Korwin, znana jako Gabriela Zapolska. Uczyła się w gimnazjum polskim w Kijowie, tam też śpiewała w szkolnym chórze i brała lekcje gry na fortepianie. Od 1915 pod pseudonimem „Baśka”, pracowała w Polskiej Organizacji Wojskowej. Po wybuchu rewolucji bolszewickiej wyjechała z rodziną do Warszawy, gdzie uczęszczała na pensję żeńską u pani Rudzkiej i uczyła się śpiewu u Heleny Zboińskiej-Ruszkowskiej. Debiutowała 23 czerwca 1923 w mezzosopranowej partii Amneris w Aidzie Verdiego na scenie Opery Warszawskiej, w której była solistką do roku 1929. W latach 1930–1932 i 1934–1939 występowała w Teatrze Wielkim w Warszawie. Od 1925 często śpiewała na scenach krajowych: Katowic, Lwowa, Poznania, Krakowa. Od 1927 wielokrotnie występowała w wielu teatrach operowych w Europie, m.in. w Wiedniu, Berlinie, Mediolanie, Rzymie, Budapeszcie, Pradze, Madrycie, Rydze, Sztokholmie i Kopenhadze. W 1934 wyjechała po raz pierwszy do Brazylii, na tournée zorganizowane przez Polsko-Brazylijskie Towarzystwo „Kościuszko” z miejscowym „Cultura Artistica”. Po powrocie dawała koncerty w całej Polsce, na Kresach Wschodnich i Ziemiach Zachodnich, na Południu i Wybrzeżu. Na antenie Polskiego Radia brała udział w wykonaniach operetek i oper, a także w audycjach żołnierskich. W latach 1935–1936 nagrała piosenki i pieśni legionowe na płyty „Syreny Elektro” z towarzyszeniem Chóru Juranda oraz Chóru Orlanda i orkiestry.
Po wybuchu II wojny światowej przedostała się do Włoch, a stamtąd w 1940 do Ameryki Południowej, gdzie objeżdżała z włoskim zespołem Compagna Italiana teatry w Argentynie, Brazylii i Chile oraz w Meksyku.
Pod koniec 1949 powróciła do Polski. W 1950 otrzymała angaż do zespołu Opery Warszawskiej, ale ani razu nie stanęła na scenie i 31 grudnia 1951 dostała wymówienie. Aby zdobyć środki na życie, koncertowała z „Artosem” dając objazdowe recitale pieśni i arii w filharmoniach oraz w Polskim Radiu. W 1953 została przywrócona do zespołu Opery Warszawskiej.
Po wycofaniu się ze sceny zajmowała się pedagogiką; pracowała z czołowymi polskimi śpiewakami, m.in. z Krystyną Jamroz, Agnieszką Kossakowską, Bożeną Brun-Barańską. Zajmowała się też głosami piosenkarskimi, a jej uczniami byli m.in. Irena Santor, Maryla Rodowicz, Ludmiła Jakubczak i Jerzy Połomski.
Napisała wspomnienia: Na obu półkulach (wyd. Czytelnik, 1978) i Harmonia, dysonanse i sława (wyd. Czytelnik, 1987).
Była żoną śpiewaka Romana Poraj-Różańskiego. Adoptowała syna Jana Justyńskiego-Wermińskiego (1944–2006), który został śpiewakiem operowym (barytonem).
Została pochowana na cmentarzu Powązkowskim w Warszawie (kwatera 186-1-1).
Ordery i odznaczenia
- Krzyż Kawalerski Orderu Białego Lwa (Czechosłowacja, 1933)
- Krzyż Kawalerski Orderu Świętego Sawy (Jugosławia, 15 stycznia 1934)
- Order Estońskiego Czerwonego Krzyża (Estonia, 19 lutego 1936)
- Krzyż Kawalerski Orderu Odrodzenia Polski (11 lipca 1955)
- Medal 40-lecia Polski Ludowej (1984)
Upamiętnienie
9 lutego 1990 Poczta Polska wydała znaczek z podobizną Wandy Wermińskiej o nominale 150 złotych, w ramach serii o sławnych polskich śpiewakach (także z Krystyną Jamroz, Adą Sari i Janem Kiepurą). Autorem całości był artysta grafik Michał Piekarski.
(край на цитата)
Превод:
Ванда Верминска, родена на 18 ноември 1900 г. в имението Блощинце, починала на 30 август 1988 г. във Варшава, е полска оперна певица, мецосопрано, драматично сопрано и примадона на предвоенния „Голям театър“ („Teatr Wielki“) във Варшава.
Биография
Тя е родена в Блощинце, в тогавашната Киевска губерния (сега Украйна), в семейството на Станислав (починал през 1928 г.) и Станислава (починала през 1944 г.). Леля ѝ е Мария Габриела Стефания Пьотровска, герб Корвин, известна като Габриела Заполска.
Тя посещава полска гимназия в Киев, където също пее в училищния хор и взема уроци по пиано. От 1915 г., под псевдонима „Башка“, работи в Полската военна организация. След избухването на Болшевишката революция тя се премества със семейството си във Варшава, където посещава женското училище-интернат на г-жа Рудзка и учи пеене при Хелена Збойнска-Рушковска. Дебютира на 23 юни 1923 г. в мецосопрановата роля на Амнерис в „Аида“ от Верди на сцената на Варшавската опера, където е солистка до 1929 г. В годините 1930–1932 и 1934–1939 г. тя се изявява в Големия театър („Teatr Wielki“) във Варшава. От 1925 г. тя често пее на оперните сцени в Полша: Катовице, Лвов, Познан и Краков.
От 1927 г. Верминска често се изявява в много оперни театри в Европа, включително във Виена, Берлин, Милано, Рим, Будапеща, Прага, Мадрид, Рига, Стокхолм и Копенхаген. През 1934 г. пътува за първи път до Бразилия на турне, организирано от Полско-бразилското дружество „Костюшко“ с местната „Cultura Artistica“. След завръщането си тя изнася концерти в цяла Полша, в Източните гранични земи и Западните територии, на юг и по крайбрежието. Участва в представления на оперети и опери по Полското радио, както и във войнишки предавания. През 1935-1936 г. записва песни и легионерски скандирания за албумите „Syreny Elektro“ (Електрическа Сирена), съпроводени от хор „Юранд“, хор „Орландо“ и оркестър. След избухването на Втората световна война тя се отправя към Италия, а оттам, през 1940 г., към Южна Америка, където гастролира с италианския ансамбъл „Compagna Italiana“ в театри в Аржентина, Бразилия, Чили и Мексико.
В края на 1949 г. Ванда Верминска се завръща в Полша. През 1950 г. е ангажирана да се присъедини към Варшавската опера, но никога не се изявява на сцена (не й се дават роли) и е уволнена на 31 декември 1951 г. За да се издържа, тя гастролира с „Артос“, изнасяйки пътуващи рецитали с песни и арии във филхармонични зали и по Полското радио. През 1953 г. е възстановена във Варшавската опера.
След като се пенсионира от сцената, тя се посвещава на преподаването, работейки с водещи полски певци, включително Кристина Ямроз, Агнешка Косаковска и Божена Брун-Баранска. Работи и с певчески гласове, а сред нейните ученици са Ирена Сантор, Марила Родович, Людмила Якубчак и Йежи Поломски.
Тя пише мемоарите: „В двете полукълба“ (публикувана от „Czytelnik“, 1978 г.) и „Harmonia, Dysonanse i sława“ (Хармония, дисонанс и слава), публикувана от „Czytelnik“,1987 г..
Ванда Верминска е омъжена в по-късни години за певеца Роман Порай-Ружански. Тя осиновява сина му Ян Юстински-Вермински (1944–2006), който става оперен певец, баритон.
Погребана е на гробището „Повонзки“ във Варшава (парцел 186-1-1).
Ордени и отличия
Рицарски кръст на „Ордена на Белия лъв“ (Чехословакия, 1933 г.)
Рицарски кръст на „Ордена на Свети Сава“ (Югославия, 15 януари 1934 г.)
Орден на „Естонския Червен кръст“ (Естония, 19 февруари 1936 г.)
Рицарски кръст на „Ордена на Възраждането на Полша“ (11 юли 1955 г.)
Медал за 40-годишнината на Народна република Полша (1984 г.)
……
Възпоменание
На 9 февруари 1990 г. полските пощи издават марка от 150 злоти с лика на Ванда Верминска, като част от серия за известни полски певци (включително Кристина Ямроз, Ада Сари и Ян Кипура). Целият дизайн е създаден от графичния художник Михал Пекарски.
(край на превода)
Ще цитирам и данните за Ванда Верминска от Уикипедия-страницата й на английски език (само в превод на български):
Ванда Верминска (18 ноември 1900 г. – 30 август 1988 г.) е полска оперна певица (сопран, мецосопран).
Живот
Открита от диригента Артур Родзински, Верминска прави своя изключително успешен оперен дебют през 1923 г. в „Театр Велки“ като Амнерис в „Аида“ от Верди. За ролята на Кармен в операта на Бизе тя взема уроци по танци от фламенко танцьорката Ла Аржентина. В опери като „Трубадур“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Фиделио“, „Сватбата на Фигаро“, „Андре Шение“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Валкюри“ и „Халка“ тя изпълнява повече от четиридесет роли в мецосопранов и сопранов репертоар през 20-те години на миналия век.
През 1929 г. Верминска напуска Полша и се изявява като гост-артист във Виена, Берлин, Букурещ, Прага, Рига, Стокхолм, Копенхаген, Милано, Рим, Венеция, Мадрид и Александрия, както и в други градове. В Будапеща тя се изявява заедно с Фьодор Шаляпин във „Фауст“ от Гуно, което води до покани за участие в „Борис Годунов“ в няколко европейски театъра.
По време на Втората световна война Верминска живее в Южна Америка, където има ангажименти в Аржентина („Театро Колон“), Бразилия, Чили и Мексико. Тя се изявява под диригентството на Бруно Валтер, Фриц Буш и Вилхелм Фуртвенглер, както и със солисти като Кирстен Флагстад, Мария Канилия, Федора Барбиери, Бениамино Джили, Лили Понс и Марио дел Монако.
През 1947 г. се завръща в Полша, където продължава да се изявява като оперна и концертна певица, появява се и по радиото и телевизията, и работи като учител по музика. Тя е високо ценена като „Майката на полската опера“.
(край на превода)
Ванда Верминска има едно участие на сцената на Виенската държавна опера на 3 април 1932 г. в ролята на Аида в операта от Верди. Цитирам състава на ансамбъла (в архива на Виенската държавна опера при името й е поставена и благородническата титла „фон“:
Besetzung | 03.04.1932
| Für die deutsche Bühne bearbeitet | Julius August Schanz |
|---|---|
| Musikalische Leitung | Arturo Lucon |
| Inszenierung | Hans Duhan |
| Spielleitung | Hans Duhan |
| Choreographie der vorkommenden Tänze | Anton Heinrich / Toni Birkmeyer / Birkmayer |
| Der König | Nicola Zec |
| Amneris | Rosette Anday |
| Aida | WANDA von WERMINSKA |
| Radames | Josef Kalenberg |
| Ramfis | Karl Norbert |
| Amonasro | Emil Schipper |
| Ein Bote | Anton Arnold |
| Stimme der Priesterin | Eva Hadrabova |
(край на цитата)
До края на тази юбилейнастатия за полската певица Ванда Верминска ще се спра на материали в източници на полски език, където са дадени редица интересни подробности. Ще цитирам само съответните преводи на български език.
Първо една подробна публикация от архива на Оперния театър във Варшава, където Верминска редица години е имала своята дейност, както преди, така и след Втората световна война:
Портал „Teatr Wielki“ Варшава
(без дата)
ВАНДА ВЕРМИНСКА (18 ноември 1900 г., Блощинце, Украйна – 30 август 1988 г., Варшава), е певица – сопрано и мецосопрано. Израства в благородническо имение, където, в съответствие с традицията на Пограничните земи, се свири музика и се организират домашни представления. Учи в полска гимназия в Киев, където също пее в училищния хор и взема уроци по пиано. По време на войната (от 1915 г.) работи в Общата военна организация (POW) под псевдонима “Башка”. След като семейството се премества във Варшава, учи пеене при Хелена Збойнска-Рушковска.
Дебютира във Варшавската опера на 23 юни 1923 г. в мецосопрановата роля на Амнерис в “Аида” от Верди и е ангажирана от режисьора Емил Млинарски. Като солистка на тази сцена в периода 1923-1929 г., тя пее сопрановата роля на Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер (13 юни 1924 г.), а след блестящо изпълнение в мецосопрановата роля на Кармен в операта от Бизе (22 септември 1924 г.), изпълнява и други в тази теситура (Портър в „Ерос и Психея“ от Ружицки, 21 ноември 1924 г.), но не спира да разширява сопрановия си репертоар: леката и комична роля на Зачатие („Испански час“ от Равел, 6 март 1925 г.), лиричната Филенис (заглавната роля в операта на Статковски, 27 октомври 1925 г.) или драматичната Зиглинда във „Валкюри“ от Вагнер (17 декември 1925 г.).
Оттогава нататък тя демонстрира вокален феномен, оперирайки с широк диапазон от височини и изрази в разнообразни сопранови и мецосопран роли: Мини в „Момичето от Златния запад“ на Пучини и Ядвига в „Страшният двор“ от Монюшко (1926); Рашел в „Еврейката“ от Халеви и Лукреция в „Беатрикс Ченчи“ от Ружицки (1927); Йенуфа (главната роля в операта на Яначек) и Баладина в „Гоплана“ от Желенски (1929).
Първите ѝ албуми, записани през 1926-1927 г. за полската компания „Syrena Record“, включват мецосопранови арии (Кармен, Ядвига, Далила от „Самсон и Далила“ на Сен Санс). Обърканите критици се чудят дали пеенето на драматични сопранови роли не е рисковано за опитния мецосопран. Въпреки това, тя продължава, често редувайки две различни роли в една и съща опера, като например Амнерис и главната роля в „Аида“, Амелия и Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Ортруд и Елза в „Лоенгрин“, Венера и Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер и Съпругата на кръчмаря и Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски.
От 1925 г. Ванда Верминска често пее на полски сцени в Катовице, Лвов, Познан и Краков, като допълнително разширява обширния си репертоар. Тя енергично се стреми да лекува и съживява оперния живот в Полша. Съорганизатор е на представления в Лвов, Закопане и Краков. В годините 1930-32 и 1934-39 тя се завръща в „Театр Велки“ във Варшава, създавайки още роли: Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди и Селика в „Африканката“ от Майербер (1935), Аза в „Манру“ от Падеревски (1936) и Тоска (водещата роля в операта от Пучини, 1939). Участва в стачката в Операта (февруари 1938 г.), организирайки хранителна помощ. През април 1938 г. тя подава молба за напускане на Варшавската опера.
От 1927 г. Ванда Верминска многократно има участия в чужбина, в различни градове в Централна, Южна и Северна Европа. Във Виена (1932 г.) изнася рецитал в „Музикферайн“ (с известния композитор Ерих Корнголд на пианото), а в Държавната опера пее главната роля на Аида на немски и Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди; след тези изпълнения един виенски критик я нарича „полската Йерица“. В концерт с Виенската филхармония (1933 г.) тя изпява „Четирите последни песни“ от Рихард Щраус под диригентството на композитора.
Имайки многобройни връзки в сферите на управлението, армията и дипломацията, тя пее в двореца „Белведер“ (прием на именния ден на Йозеф Пилсудски, 1927 г.), на баловете на Министерството на вътрешните работи (1929 г.), в академията към Варшавската филхармония по случай 10-годишнината от края на победоносната война с Русия и Деня на независимостта (ноември 1930 г.), както и в Замъчния параклис за президента на Република Полша (религиозни песни).
В много държави Ванда Верминска изнася представителни концерти по различни политически и юбилейни поводи, например в Букурещ (в седалището на полското посолство), Виена (академия на Съюза на полските сдружения в Австрия в чест на маршал Пилсудски, 1928 г.), в Турция (1930 г.), в Прага (Полски клуб, 11 ноември 1932 г.), в Братислава (основаване на Дружеството на приятелите на полско-чехословашките отношения и академия в чест на маршала на Република Полша Й. Пилсудски, март 1933 г.) и в Рига (програма с полски песни и арии за президента на Латвия, правителството и дипломати на 3 май 1933 г.).
През юни 1934 г. Ванда Верминска пътува до Бразилия и на концерти, организирани от Полско-бразилското дружество „Костюшко“ с местната „Cultura Artistica“ в чест на 300-годишнината на дружеството „Единство на поляците“, като пее песни на изключителни полски композитори, от Шопен до Шимановски, и ги стилизира като народни песни, променяйки съответно регионалните носии (Краков, Хайленд, Лович, Силезия). Тя достига до полски колонии в цяла Бразилия, изнася концерти и в Уругвай (Монтевидео), и изнася концерти в Аржентина (включително в „Театро Колон“ в Буенос Айрес).
Често по собствена инициатива изнася концерти в цяла Полша, в Източните гранични райони и Западните територии, на юг и по крайбрежието, както и в много градове, големи и малки. Тя изнася концерти там с чувство за изпълнение на културна мисия, на концерти за младежи и вечери за възрастни, с програми от оперни арии и полски песни, стилизирани по народни песни, в подходящи регионални носии.
Често канена от Полското радио, тя участва в ефирни представления на оперети и опери, както и във военни предавания. През 1935 и 1936 г. записва песни на легионерите, изпълнявани в тези предавания, за албумите „Syreny Elektro“ (Електро сирени), съпроводени от хор „Юранд“ и хор и оркестър „Орландо“. Албумите са издадени от Военния институт за наука и образование (W.I.N.O.).
Нейната емблематична роля е Кармен, в която тя се изявява общо около 500 пъти. По време на антрактите на представлението Ванда Верминска се разхожда сред публиката в костюма си на Кармен. Красотата и свежестта на гласа ѝ са подчертани, заедно с редуващия се топъл и драматичен тембър, балансирани регистри с феноменална сила в най-високата си точка, отлична дикция и емоционална ангажираност. Тя е добре сложена жена с кръгло лице с изразителни черти и слети вежди, жизнерадостно изражение и силен темперамент. Верминска се наслаждава на публичността и постоянно присъства в пресата и по радиото. Тя притежава изключително богат глас, което ѝ позволява, както се шегува музикалният журналист Йежи Валдорф – „да пее сопран, мецосопран, алт, тенор, бас и контрабас“.
След избухването на Втората световна война през 1939 г. Ванда Верминска се отправя към Италия, а оттам към Южна Америка през 1940 г. Там тя пее, наред с други, на гала концерти, посветени на покойния Игнаци Й. Падеревски (Рио де Жанейро, 1941 г.). С импресариото на „Compagna Italiana“ Силвио Пиергили, което събира изключителни артисти от опустошена от войната Европа (включително диригента Гжегож Фителберг, певците Зинка Миланов, Тито Скипа, Кирстен Флагстад, Леонард Уорън и Марио дел Монако), тя участва в редица представления, главно в Рио де Жанейро, Сантяго де Чили и Буенос Айрес (1941-1948 г.).
В края на 1949 г. Верминска се завръща в Полша и е приета в ансамбъла на Варшавската опера (1950 г.), но не получава никакви роли и е уволнена на 31 декември 1951 г. Поради това тя гастролира с „Артос“ из цялата страна, включително с радиооркестри, а също така изнася рецитали на песни и арии във филхармонични зали. След обжалване пред министър Влоджимеж Сокорски, тя е приета отново в Операта през 1953 г., а през 1954 г. пее 18 пъти главната роля на Тоска.
Към края на живота си Ванда Верминска предава уроци по пеене на артисти, сред които Кристина Ямроз, Агнешка Косаковска и Божена Брун-Баранска, както и на певци. По покана на редактора Богуслав Качински, тя се изявява в телевизионните предавания „Musical Qui Pro Quo“ през 70-те години на миналия век. Тя публикува мемоарите „В двете полукълба“ (1978) и „Хармония, дисонанси и слава“ (1987).
(край на превода)
През февруари 2016 г. полската журналистка Марта Слонимска помества в полска медия хубава статия за певицата Ванда Верминска с редица подробности от бурния й и интересен живот. Цитирам в превод на български език:
Певицата Ванда Верминска: Една от най-изявените артистки на междувоенния период
16 февруари 2016 г.
Марта Сломинска
Още от ранна възраст Ванда Верминска показва обещание като изключителна фигура със силна личност. Израснала в Източните гранични земи, тя предпочита да се катери по дърветата, отколкото да играе с кукли, а някои от идеите ѝ причиняват на семейството ѝ силни главоболия. Достатъчно е да се каже, че веднъж, по време на парти, малката Ванда язди прасенце в тълпата. Почти всички са шокирани, но Габриела Заполска е във възторг. Може би е интерпретирала въображението на Верминска като предвестник на бъдещата ѝ артистична кариера?
Ако е така, тя е имала право. След като семейството се премества във Варшава, талантът на Ванда бързо е забелязан. Тя не само пее прекрасно, но и има актьорски умения, което я предопределя за ролите на оперна певица. Една година обучение при известната примадона Хелена Збойнска е достатъчна за Верминска, за да дебютира на сцената на Варшавската опера: тя изпява мецосопрановата роля на дъщерята на фараона – Амнерис, в „Аида“. Ванда Верминска бързо установява силна позиция в ансамбъла, но след три години Емил Млинарски напуска операта и промените на новия директор се усещат като промяна към по-лошо. Тя решава да опита късмета си в чужбина. Арията на Маргарита от „Фауст“ скоро пленява Фьодор Шаляпин; те започват да се изявяват заедно и славата й нараства. Репертоарът ѝ от роли също се развива: тя започва да пее сопранови роли на много различни езици.
На сцената Ванда Верминска изпълнява Тоска, Аида, Мадам Бътерфлай, но най-често – над 500 пъти! – Кармен. Отдадена на тази героиня, Верминска обръща внимание на детайлите: един от костюмите е направен специално за нея от майката на Зула Погожелска, която има известна работилница на улица „Нови Свят“. Естествена блондинка, Верминска пее ролята на Кармен с черна перука. Това се приема за даденост навсякъде, освен в Мексико, където чернокосите местни жители протестират срещу перуката на певицата и поискват циганката Кармен да бъде руса. Молбата е удовлетворена. В края на краищата Верминска обича публиката си: когато години по-късно изнася рецитали, тя отказва да ходи зад кулисите по време на почивките, предпочитайки да пие кафе с почитатели на таланта ѝ. „С вас е рай“, казвала им тя. „А там отзад е ад!“, добавяла тя, сочейки обвинително към кулисите. Тя знае за какво говори. Когато Янина Королевич-Вайдова започва да режисира Варшавската опера през 1934 г., Верминска отново намира работа там, но някои колеги ѝ създават пречки. Веднъж, когато тя трябвало да пее главната роля на Елизабет в „Дон Карлос“, сценичният директор ѝ казал да не се качва на сцената. Оказало се, че оперен скандалист е замислил заговор, в който се надявал да направи Елизабет свое протеже. Последвалият скандал не го научил на много: по време на войната той става информатор на Гестапо. За щастие, той не успява да навреди на Верминска. Артистката избягала от войната в Южна Америка, завръщайки се едва през 1949 г. Тя е отново наета във Варшавската опера, но почти не ѝ били предлагани роли. В крайна сметка Верминска била принудена да се пенсионира.
Тя намира нова професия: да обучава музикално надарени млади хора. Сред нейните ученици са Ирена Сантор и Людмила Якубчак. Верминска също така спечелва нов член на семейството: въпреки че тя и съпругът ѝ Роман Порай-Ружански нямат деца, тя решава да осинови дете. За нейна радост синът ѝ Ян се оказва талантлив баритон. Първоначално назначен във Вроцлавската опера, той скоро получава признание в чужбина, изграждайки кариера на немски и френски сцени. Умира през 2006 г. и е погребан в старото гробище „Повонзки“. Лежи в същия гроб като майка си, която е доживяла до осемдесет и седем години. Малко преди смъртта си тя отбелязва шестдесет и пет години артистична дейност. Невъзмутима от изминалото време, тя казва по онова време: „Като екип, както сега, или дори двама – винаги ще служа на музиката.“ Тя спазва думата си.
(край на превода)
Портал „Класика в Подкарпатския регион“ Полша
3 септември 2019 г.
Анджей Шипула
Ванда Верминска – Героиня на оперната сцена
Докато бях в любимия си курортен град Мендзиздрой на Балтийско море през август 2019 г., попаднах на компактдиск от Златната колекция на Богуслав Качински, озаглавен: „Ванда Верминска – Героиня на оперната сцена“, на който нашата изключителна артистка пее, наред с други, Хабанерата от „Кармен“ на Ж. Бизе, арията на Елизабет от „Танхойзер“ на Р. Вагнер, известни арии от „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ от Дж. Пучини, „Аида“ от Дж. Верди… Всички хитове! И какво изпълнение!
Размишлявах върху непреходната красота както на великолепните оперни произведения, така и на прекрасните гласове, които благодарение на технологията на запис са вечни… Спомням си известните телевизионни предавания от поредицата „Opera Qui-pro-Quo“, в които Богуслав Качински разговаряше с велики артисти, винаги изпълнен с внимание, възхищение и уважение към техния огромен талант, труд и отдаденост на изкуството…
Йозеф Кански пише за нашата героиня в Музикалната енциклопедия на „PWM“: „Надарена с глас с изключително богатство и сила, и с жив сценичен темперамент, тя постигна международен успех с ролята си на Кармен – през 30-те години на миналия век интерпретацията на Верминска беше несравнима.“
Репертоарът на маестрата включваше близо 50 водещи оперни и оперетни роли, както и песни. През 30-те години на миналия век тя гастролира по целия свят. По време на Втората световна война тя е концертирала в Южна Америка, а след войната се завръща в Полша, във Варшава, където изнася концерти до 1960 г., след което се посвещава на преподаването.
Една от нейните ученички е Малгожата Буш-Пъркинс, певица, културен аниматор, амбициозна, креативна и вечно неспокойна президентка на Музикалното дружество в Кросно и организаторка на завладяващи концерти с участието на талантливи вокалисти и инструменталисти. В статията си „Ванда Верминска в Ивонич-Здруй“ („Kamerton“ 59/2015, стр. 215-218) Малгожата си спомня за артистичния и личен път на маестра Верминска от родината ѝ до Варшава, както и за посещенията ѝ в Ивонич-Здруй по покана на нейния оперен колега, великия певец Адам Дидур от Вола Сенкова близо до Санок. Дъщеря му, Мария, е била съпруга на граф Иренеуш Залуски, съсобственик на спа центъра в Ивонич-Здруй. Трябва да добавя, че Ханка Ордонувна, Ян Кипура и други известни певци са посещавали този очарователен кът на Подкарпатското воеводство.
Днес бившият дворец „Залуски“ в Ивонич-Здруй отново е дом на творци – благодарение на Курсовете по оперно пеене, организирани от Полската асоциация на певческите педагози от Вроцлав всяко лято в продължение на пет години, с популярни концерти в спа-центъра, на площад „Дийтл“ и в църквата. Това интересно и ценно музикално събитие се подкрепя от община Ивонич-Здруй, Подкарпатското войводство и други спонсори.
В гореспоменатата статия Малгожата Буш-Пъркинс пише: „Ванда Верминска беше жизнерадостен човек, изпълнен с доброта към света и хората, изпълнен с истинска безгранична жизненост. Тя с готовност, доколкото можеше, подкрепяше млади, талантливи певци.“
Имаме ли гласове толкова изящни като този на Ванда Верминска през 21-ви век? Разбира се, че имаме! Те просто трябва да бъдат представени на по-широка публика, така че като звезди да блестят с пълния си блясък и да радват чувствителните ни сетива до самите граници на красотата и очарованието на музиката, която е, както поетът го казва, „рай с ноти вместо звезди“.
Анджей Шипула
(край на превода)
Също в полски портал на 18 ноември 2020 г. е поместена изчерпателна статия от журналистката Ивона Л. Конечна за певицата Ванда Верминска във връзка със 120 години от рождението й, която съдържа други важни подробности от живота и дейността на певицата. Цитирам тази статия в мой превод на български език:
Портал „Dzieje.pl“ Полша
Култура и изкуство 1945-1989
Преди 120 години е родена певицата Ванда Верминска, майката на полската опера.
ПУБЛИКАЦИЯ: 18 ноември 2020 г.
Ивона Л. Конечна (PAP)
На 18 ноември 1900 г. е родена Ванда Верминска. Тя е драматично сопрано и мецосопрано, примадона на предвоенния „Театр Велки“ във Варшава, известна като „майката на полската опера“. Тя е преподавала на Елжбета Рил-Гурска, Ирена Сантор и Йежи Поломски.
„Верминска никога не е затваряла вратата си; всеки, който е натискал дръжката на вратата, е можел да влезе в апартамента ѝ“, казва Елжбета Рил-Гурска, примадоната на Варшавската оперета. „Тя казваше: „Защо един крадец би разбил вратата ми? Нека влезе и да види, че имам голям вентилатор над пианото… За какво му е нужен такъв вентилатор на един крадец?“
„Сред полските артисти няма друг, който да е бил обект на толкова много анекдоти, колкото Ванда Верминска. Нито пък има друг човек, който в дългия си и необикновен живот да е въплъщавал толкова гордост, чест, престиж и достойнство, колкото представител на оперното изкуство“, пише Станислав Петрас в програмата за концерта, който организира „В памет на Ванда Верминска“ на 2 септември 1989 г.
Тя е родена на 18 ноември 1900 г. в Блощинце, Киевска област, Украйна. От 1915 г., под псевдонима „Башка“, работи в Общата военна организация.
Леля ѝ е Габриела Корвин-Пьотровска, известна на сцената и в литературата като Заполска. Избухването на болшевишката революция премества Верминска във Варшава, където е открита от диригента Артур Родзински в пансиона на г-жа Рудзка. Той привлича вниманието на Емил Млинарски, директор на „Театр Велки“, към талантливата млада жена. Верминска дебютира във Варшавската опера на 23 юни 1923 г. в мецосопрановата роля на Амнерис в „Аида“ от Верди. Тя постига грандиозен успех и е наета. Верминска има „изключително широк вокален диапазон, от сол до ми бемол, почти три октави, от долните граници на драматично мецосопрано до почти върховете на колоратурно сопрано. Цветът на тона ѝ също е подходящо разнообразен, от тъмен алт до звънтящ сребрист в най-високия регистър“, казва Йежи Валдорф, който пише рецензия, че „г-жа Верминска притежава толкова широк вокален диапазон, че ѝ позволява да пее сопранови, мецосопранови, алтови, тенорови, баритонови, басови и контрабасови роли“.
„Тя демонстрира вокален феномен, оперирайки с широк диапазон от височини и изразителност в разнообразни роли, както сопранови, така и мецосопранови“, както четем в „Биографичен речник на полския театър“. Понякога тя се редува между две различни роли в една и съща опера, като например Амнерис и главната роля в „Аида“, Амелия и Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Ортруд и Елза в „Лоенгрин“, Венера и Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер и Съпругата на кръчмаря и Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски. „Тя постигна международен успех с ролята си на Кармен – през 30-те години на миналия век интерпретацията на Верминска беше несравнима“, пише Йозеф Кански в Музикалната енциклопедия на „PWM“ (моя бел. Б.К.: това е държавното музикално издателство в Полша). Тя се изявява като Кармен приблизително 500 пъти. През 1930 г. участва в прослушване, организирано в Будапеща от Фьодор Шаляпин, който търси партньорка за турнето си. По-късно тя пътува с него от Будапеща до Букурещ, от Амстердам до Стокхолм и Прага, редувайки се да пее Съпругата на кръчмаря и Марина в „Борис Годунов“ и Маргарита във „Фауст“.
През 1932 г. тя пее главната роля на Аида и Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди във Виенската държавна опера – виенски критик я нарича „полската Йерица“. Година по-късно тя пее „Четири последни песни“ от Рихард Щраус под диригентството на композитора – в концерт с Виенската филхармония.
На 11 юни 1933 г. Верминска участва при продукцията на „Последният набег в Литва“ – операта „Пан Тадеуш“ от Ян Тадеуш Виджа, в двора на замъка „Вавел“ в Краков.
„Майор Юлиуш Шрайер, диригентът на 20-ти пехотен полк в Краков, изиграва ключова роля в осъществяването на това огромно начинание“, отбелязва Малгожата Коморовска („Зад завесата на годините: Полски оперни и оперетни театри 1918–1939“, 2008 г.). Верминска привлича изключителни певци; самата тя изпълнява ролята на Телимена.
През 1934 г. Верминска пътува до Бразилия на турне, организирано от Полско-бразилското дружество „Костюшко“. „Възторжените овации бяха безкрайни. Когато завесата падна, публиката изпадна в ярост, викайки артистката. Цялата сцена се оказа твърде малка, за да побере кошниците, пълни с цветя. Истински потоп!“, пише „Gazeta Polska w bracia“.
Верминска посещава полските колонии в Бразилия. „Кавалкада в краковски костюми излезе да ме посрещне, тъй като село Балсанова принадлежеше на фермери от покрайнините на Краков“, спомня си тя. „В началото на групата, носещ красива шапка с паунови пера, чернокож мъж яздеше красив кон. Изненадата ми достигна своя връх, когато той ме поздрави на чист полски език и със хляб. Чернокожият мъж беше отгледан от полски фермери, след като останал сирак. По-късно се оженил за полякиня. Струваше си да се изминат хиляди километри, за да се види нещо подобно“, добавя тя.
През 1935 г., по инициатива на Министерството на военните дела, в Закопане се провежда първият Планински фестивал под патронажа на президента на Република Полша. На 11 август се играе представление на операта „Халка“ от Монюшко, съорганизирано от Ванда Верминска, която изпълнява главната роля. Години по-късно Богуслав Качински пише, че „когато певицата, играеща Йонтек, се губи точно пред шумолящите ели на върха, тя грабва брадвата му, грабва шапката му, обсипана с миди, изпява ария за приятеля си, завършва като Халка, а скалите аплодират взаимно“. Според различни вестници, представлението е гледано от между 6000 и 10 хиляди зрители.
„Ванда Верминска прекарва два месеца и половина в Палестина тази година. По пътя тя спира в Константинопол, Атина и няколко други града“, съобщава „Światowid“ на 14 август 1937 г. „Тя пя в Йерусалим, Тел Авив, Хайфа и Бейрут. Пя на осем езика: полски, френски, италиански, испански, немски, руски, иврит и арабски.“ Можете да закупите в „eBay“ за 245 долара оригинален плакат, рекламиращ тези представления.
През пролетта на 1939 г. Верминска пее „Кармен“ и „Тоска“ във Варшава заедно с Ян Кипура. По-късно те се срещат в Рио де Жанейро през 1941 г., където Кипура. полски тенор, триумфира в ролята на кавалер Де Грийо в „Манон“ от Жюл Масне. „След представлението имах големи трудности да вляза в гримьорната на Ян Кипура и когато ме видя, той просто възкликна: „Ванда, по дяволите!“ и се хвърлихме в прегръдките си“, спомня си Верминска.
По време на Втората световна война тя е ангажирана с италианска оперна трупа в „Teatro Colon“ в Буенос Айрес, която обикаля големите театри на Южна Америка: Аржентина, Бразилия, Чили и Мексико. Тя пее в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и „Фиделио“ от Бетовен, както и в ролите на Елза, Аида и Тоска. Изпълненията са дирижирани от Бруно Валтер, Фриц Буш и Вилхелм Фуртвенглер, а сред солистите са Кирстен Флагщат, Мария Канилия, Федора Барбиери и Лили Понс. В „Кармен“ тя си партнира с Бениамино Джили и Марио дел Монако.
Верминска се завръща в Полша точно преди Нова година на 1949 г. Министерството на културата я настанява в хотел „Бристъл“, но певицата, след като пътува през разрушената Варшава, претърпява опустошителен шок. „Няколко дни не можех да се възстановя от нервния шок. Лежах будна през нощта… Всичко беше твърде ужасно“, пише тя в автобиографията си.
През 1950 г. е приета във Варшавската опера, но нито веднъж не се появява на сцена, въпреки че е в разцвета на вокалните си способности. На 31 декември 1951 г. е уволнена. За да се издържа, Верминска изнася пътуващи рецитали с песни и арии във филхармонични зали. Публиката си спомня, че в началото на всяко представление тя е поставяла термоса си с кафе на пианото, а по време на антракта не е слизала от сцената, наливайки си чаша кафе в капака на термоса, сядайки настрани и обявявайки на смаяната публика: „Ванда няма да излезе за антракта, Ванда ще остане с вас, защото с вас е рай, а там… (тук тя посочва зад кулисите на театъра), там е ад!…“ (Театрални, филмови и музикални анекдоти, 2019).
Елжбета Рил-Гурска си спомня подкрепата, която съпругът ѝ Роман Порай е оказал на звездата през този труден период. „Той ентусиазирано тичаше към сцената на нейните концерти. Аплодираше и казваше: „Чудесно – божествено! Божествено!“.
Радио представленията я спасяваха. На 30 септември 1952 г. Мария Домбровска отбелязва в дневника си, че предната вечер Верминска е пяла песните на Монюшко по радиото, включително „Prząśniczka“. Тя отбелязва, че един стих е пропуснат от текста „може би като политически подозрителен“: „Млад мъж отиде в Кьонигсберг с клонка / сълзи на горчиво съжаление текат след момичето“. В резултат на това следващият стих: „Отстрани се появява друг млад мъж“ става напълно безсмислен. „Но как може да се говори за Кьонигсберг в полска песен, когато за Москва има само Калининград!“, коментира Домбровска.
След намеси пред министъра на културата Влоджимеж Сокорски, Верминска е възстановена в операта през 1953 г. Тя прави 18 представления в главната роля на Тоска и отново е отстранена от спектакли. Богуслав Качински си спомня, че под ръководството на Богдан Водичко (1961-64) певицата отново става жертва на промените във Варшавската опера. „Водичко води безмилостна война срещу всичко, което напомня за традиционна опера. Почти на следващия ден след като поема поста директор, плеяда от водещи звезди на столичната сцена е изхвърлена на улицата“, четем в „Голямата слава е шега“ (1992). Тогава публиката губи Мария Фолтин, Алиция Данковска, Мариан Вознички, Францишек Арно, Вацлав Доменецки, Ева Бандровска-Турска и Ванда Верминска.
Тя започва да дава уроци по пеене. Работи с водещи полски певци, сред които Кристина Ямроз, Божена Брун-Баранска, Беата Артемска, Кристина Бодалска, Агнешка Косаковска, Елжбета Рил-Гурска и Алисия Данковска. Една от първите ѝ ученички „беше незабравимата, толкова талантлива, трудолюбива и сериозна Лусия Якубчак. Тя имаше дребен глас, но с интересен тембър. Беше голям талант. С мен тя разви известната си „Алабама“, пише тя.
Стефан Рахон довежда Йежи Поломски при Верминска. „След няколко урока открих правилния метод, който сякаш подхождаше на Поломски. Винаги, когато той има проблеми и време, все още се обажда (…) Да имам такава изключителна певица в групата си е голямо удоволствие за мен. Точно като Ирена Сантор – с право наричана кралицата на полските певци. Кой може да води вокалната линия като нея, да има такава дикция и… такъв чудесно красив глас?“, пише Верминска. Тя си спомня, че Сантор „се изчервявала като малко момиченце, когато нещо не вървеше по нейния начин“. Списъкът завършваше със „Слава Пшибилска – с очи като две езера – дребничка, грациозна, винаги изгубена в мисли, втренчена някъде“.
Верминска е дала уроци на над 70 певци и вокалисти. „Някои по-дълго, други по-кратко: някои по-рядко, други по-често, много и до днес. Бих се радвала, ако се окаже, че съм помогнала на: Анна Малевич, Мария Жак, Алина Вечорковна, Елжбета Закшевска, Ева Шнежанка, Данута Хук и Халина Яновска (и двете от „Театр Велки“ във Варшава), Кристина Сенкевич, Кристина Конарска, Роман Вилхелми, Марила Родович, Ева Миодинска, Тереза Тутинас“, изброява тя.
Трудно е да се определи достоверността на тези спомени. „Посетих г-жа Верминска само няколко пъти и бързо ми омръзна. Нямам никакви конкретни спомени, беше толкова отдавна“, казва Марила Родович пред PAP. Вацлав Маслик, който е пял в „Piwnica pod Baranami“ и групата „Partita“, казва пред PAP: „Тя знаеше как да контролира гласа и вокалния си апарат и полагаше много усилия, за да помогне на изпълнителя да разбере как работи инструментът в гърлото му. Тя преподаваше повече от просто механично вокализиране“. „Тя беше ентусиазирана, мотивираше учениците си, никога не ги оставяше настрана и беше топъл и приятелски настроен човек. Казваше: „Пееш страхотно, но не го правиш точно на място“, добавя Рил-Гурска.
По време на последната си ваканция Ада Сари живее в Цехочинек, с Верминска и Антонина Кавецка, в санаториума „Млада гвардия“. Някои източници описват инфаркта на Ада Сари на 12 юли 1968 г. по време на разходка с карета с Ванда – други казват, че Верминска е държала ръката на Ада Сари на смъртното ѝ легло в болницата.
Богуслав Качински е записал спомените на Кавецка за тези моменти. Верминска, „в общото объркване, с характерния си темперамент, нареди: „Моля, уведомете президента.“ „Но госпожо Ванда“, прошепнах дискретно, „в момента няма президент.“ „Нещо подобно“, възкликна Ванда Верминска, „той винаги е бил там.“ (Ада Сари. „Зад кулисите на голямата слава“, 2014).
През 1968 г. Йозеф Вилкомирски дирижира концерт, посветен на Великата октомврийска революция, в който Верминска участва. „Тя вече беше жена на около шейсет години, но все още притежаваше красив и мощен глас и безупречна техника. Хвалаше се, че говори свободно шест езика и затова винаги пееше оригиналните текстове на всички песни и арии, а не в превод“, отбелязва той в мемоарите си („Годините 1926–2006: Спомени не само музикални“, том II, 2009 г.). „Тя имаше преувеличена изразителност и маниери на сцената (и в живота), по подобие на великите оперни диви от епохата преди Първата световна война. Понякога предизвикваше смях с прекомерната си екзалтация, но не можеше да ѝ се отрече това, което се нарича артистичност“, пише Вилкомирски.
Тя влезе при „Хабанера“-та в „Кармен“ с кастанети, с които сама си акомпанираше. Докато пееше, „тя също движеше колана си в такт с музиката и извиваше задните си части. Беше забавна гледка, тъй като Верминска се характеризираше с впечатляващата си дебелина. Публиката се забавляваше чудесно, аплодирайки на поредния бис.“ Вилкомирски седеше до композитора Пьотр Перковски, който внезапно се обърна и направи знак на дежурния пожарникар. „Когато той бързо се приближи, Перковски попита шепнешком: „Имате ли маркуч?“ „Разбира се, господин директор“, отговори послушно пожарникарят. „Тогава ударете онази жена!“, каза Перковски, сочейки с пръст към Верминска.“
Когато се появи в телевизионното предаване на Качински „Operowe Qui Pro Quo“, тя предизвика сензация. „Телевизия?“, каза Верминска. „Отдавна имам някакво чувство за нея. Когато дебютирах по радиото през 20-те години на миналия век, винаги носех венец от царевични класове, когато заставах пред микрофона за народна песен.“ Рил-Гурска потвърждава, че „Верминска е имала навика да носи традиционни краковски дрехи и венец от царевични кочани, когато е ходела на радио представления“.
Верминска публикува два тома мемоари – „Na albo półkulach“ („В двете полукълба“) (1978) и „Harmonia, dyssonanse i sława“ („Хармония, дисонанс и слава“) (1987). Те разкриват, наред с други неща, че най-нископоставеният ѝ почитател е бил епископ от Ватикана, а най-високопоставеният – президентът на Република Полша. Любовта на живота ѝ обаче е скулпторът Михал Пашин, проектант на полското военно гробище в Монте Касино. Верминска говори за тази връзка през 1986 г. в предаването на Тадеуш Дешкевич (rdc.pl). „Нищо в живота не си струва, ако намериш истинска любов. Не става въпрос за аплодисменти или цветя, кариера, дрехи или пътуване; важното е да изпиташ истинска любов. Защото това е истинският смисъл на живота. Дори любовта да е кратка, като моята лична: само две години! – и тя ме храни цял живот! (…) Това исках да кажа в заключение“, признава Верминска.
Ванда Верминска умира на 30 август 1988 г. във Варшава.
Ивона Л. Конечна (PAP)
(край на превода)
Ще приключа днешната статия за Ванда Верминска с малка статия за нея, публикувана в портала на Държавната опера в Лодз, Полша през настоящата 2025 година (цитирам оригинала на полски език и мой превод на български):
Портал „Teatr Wielki w Lodzi“
CZY WIECIE, ŻE… Po prostu… WANDA WERMIŃSKA
Opublikowano: 21/05/25 (22/05/25) by Magdalena Jóźwiak
Wśród polskich artystów nie ma drugiego, który byłby bohaterem tylu anegdot, co Wanda Wermińska. Nie ma również innej osoby, która w swym długim i niezwykłym życiu byłaby również wielkim ucieleśnieniem dumy, honoru, prestiż i godności reprezentanta sztuki operowej– napisał Sławomir Pietras w programie koncertu Wanda Wermińska in memoriam – 2 września 1989 roku.
Miała niezwykle rozległą skalę głosu, od g do es, bez mała trzy oktawy, od dołów mezzosopranu dramatycznego aż po kres niemal góry sopranu koloraturowego. Posiadała też barwę dźwięków, począwszy od ciemnej altowej, kończąc na rozdzwonionym srebrze w rejestrze najwyższym – podziwiał Jerzy Waldorff, który za młodu napisał w recenzji, że: pani Wermińska dysponuje tak szerokimi możliwościami wokalnymi, iż pozwalają jej one na śpiewanie ról sopranowych, mezzosopranowych, altowych, tenorowych, barytonowych, basowych i „kontrabasowych”.
Wanda Wermińska – osoba pełna ciepła, uroku osobistego i poczucia humoru – gościła w naszym teatrze zadziwiając swoimi niezwykłymi wspomnieniami i opowieściami nie tylko z operowego życia… Tak barwne Postacie nie zdarzają się zbyt często…
Wanda Wermińska zmarła 30 sierpnia 1988 roku.
W tym roku minie 125. rocznica urodzin Artystki.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Театр Велки“ в Лодз
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… Просто… ВАНДА ВЕРМИНСКА
Публикувано: 21/05/25 (22/05/25) от Магдалена Йозвяк
„Сред полските артисти няма друг, който да е бил обект на толкова много анекдоти, както Ванда Верминска. Няма и друг човек, който в дългия си и необикновен живот да е въплъщавал гордостта, честта, престижа и достойнството на представител на оперното изкуство“, пише Славомир Пиетрас в програмата на концерта „Ванда Верминска в памет на“ – 2 септември 1989 г.
Тя притежаваше изключително широк вокален диапазон, от сол до ми бемол, близо три октави, от ниските тонове на драматичен мецосопран до почти върховете на колоратурен сопран. „Тя притежаваше и тонален цвят, вариращ от тъмен алт до сребрист звън в най-високия регистър“ – се възхищава критикът Йежи Валдорф, който пише в рецензия, че: „Г-жа Верминска притежава толкова широк вокален диапазон, че може да пее сопран, мецосопран, алт, тенор, баритон, бас и „контрабас“ роли.“ Ванда Верминска – човек, изпълнен с топлина, чар и чувство за хумор – посети нашия театър, изненадвайки ни с необикновените си спомени и истории, не само от оперния си живот… Такива колоритни персонажи не се срещат много често…
Ванда Верминска почина на 30 август 1988 г.
Тази година се навършват 125 години от рождението на артистката.
(край на превода)
Нека днес на 20 ноември 2025 г. почетем 125 години от рождението на полската певица Ванда Верминска – „Майка на полската опера“, които се навършиха на 18 ноември – преди 2 дни. Тази певица е оставила златни спомени в историята не само на полската, но и на световната музика …
Мир на праха й!
……
Записи:
Łabędź – Wanda Wermińska
´´´´
Wjechała na prosiaku w tłum gości. Kobieta o niepokornym ...
´´´´
Wanda Wermińska sopran
´´´´
Irena Kwiatkowska jako Wanda Wermińska – Przyjdz …
…….