Днес е годишнина от рождението на шведския тенор Гьоста Винберг
Драги приятели на оперната музика, днес на 30 декември 2018 г. – предпоследният ден на годината – имаме оперна годишнина и то кръгла – 75 години от рождението на шведския тенор Гьоста Винберг (Gösta Winbergh), един значителен представител не само на скандинавската школа певци от втората половина на миналия век, но и артист с извънредно голям и разнообразен репертор – от предкласика и класика, през творби от различни композитори в епохата на романтизма, чак до италианското веризмо и заедно с това редица роли в опери от Рихард Вагнер и Рихард Щраус.
За мен Гьоста Винберг си остава като особен пример на всестранно развита личност по отношение на стилове, автори и епохи, включително и от руската и чешка класика, където е играл главни роли в опери от Чайковски и Сметана. Ето само малък цитат на различните композитори, в опери от които той е участвал: Бетовен, Бизе, Чайковски, Ернест Шосон, Доницети, Глук, Моцарт (в 7 негови опери), Пучини, Росини, Сметана, Рихард Щраус, Амброаз Тома, Верди, Вагнер, Вебер.
За съжаление този шведски певец напусна твърде млад житейската сцена от сърдечна недостатъчност – на 18 март 2002 година, едва на 58 години, само 1 ден след последната му изява на сцената на Виенската държавна опера – в ролята на Флорестан в операта „Фиделио“ от Бетовен. Каква съдба – пее вечерта в тази хубава и благородна роля, на другия ден вече е в небитието. Цитирам състава при тази съдбоносна и последна за него оперна изява:
Besetzung | 17.03.2002
Dirigent | Peter Schneider |
---|---|
Nach einer Inszenierung von | Otto Schenk |
Bühnenbild nach Entwürfen von | Günther Schneider-Siemssen |
Kostüme | Leo Bei |
Chorleitung | Ernst Dunshirn |
Florestan | Gösta Winbergh |
Leonore | Inga Nielsen |
Don Fernando | Peter Weber |
Don Pizarro | Robert Hale |
Rocco | Walter Fink |
Marzelline | Renate Pitscheider |
Jaquino | Herwig Pecoraro |
Erster Gefangener | Zbigniew Pinderak |
Zweiter Gefangener | Friedrich Springer |
(край на цитата)
Сега ще изложа сведения от биографията и творческия му път.
Гьоста Винберг (на шведски език Gösta Winbergh) е роден на 30 декември 1943 г. в Стокхолм, починал на 18 март 2002 г. във Виена. В неговото семейство не е имало музикални традиции, особено в света на оперното изкуство. Парадокс е, че той посещава оперен спектакъл едва през 1967 г. – на 24-годишна възраст. Следва в началото строително инженерство, като едновременно с това пее в една рок-банда. Очевидно е имал вроден хубав глас, който школува по-късно – в годините от 1969 до 1971 – в Кралската музикална академия в Стокхолм. Там негови преподаватели са свако му Carl Martin Oehman (1887–1967), както и Erik Saedén и Hjördis Schymberg. По-късно учи и при знаменития шведски тенор Николай Геда.
Дебюта на Гьоста Винберг на оперна сцена е през 1971 г. в „Stora Teatern“ в Гьотеборг в ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини. Негова партньорка като Мими е известната певица Helena Doese. Две години по-късно – през 1973 г. е ангажиран в Кралската опера в Стокхолм и първата му роля там е тази на Алфредо в „Травиата“ от Верди. Чак до 1981 г. Гьоста Винберг е постоянен член в ансамбъла на този оперен театър, но и след това гостува редовно там, след като развива знаменита световна кариера. В началото той участва в роли от лиричния теноров жанр, особено в опери от Моцарт, също така като Неморино в „Любовен елексир“ от Доницети и Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини. В тези първи години той пее и в роли от оперети, като Алфред в „Прилепът“ от Йохан Щраус и Симон в „Бедният студент“ от Карл Мильокер. Но по-късно поема и много главни и „сериозни“ роли, като тази на Художникът в операта „Лулу“ от Албан Берг през 1977 г. (премиера на операта в Швеция) в продукцията на Friedrich Cerha (австрийски композитор и диригент) – допълнена версия в 3 действия.
През 70-те години Гьоста Винберг гостува в Кралската опера в Копенхаген, в Оперния театър в Сан Франциско (през 1974 г. като Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт, по-късно през 1981 г. отново като Дон Отавио и през 1983 г. като Ферандо в „Така правят всички“ от Моцарт), също в Държавната опера в Хамбург (през 1977 г. като Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт) и многократно от 1976 г. на Музикалния фестивал в Aix-en-Provence във Франция.
Фактически интернационалната му кариера започва след много успешните му представяния в ролята на Ферандо в „Така правят всички“ от Моцарт на сцената на Кралската опера в Стокхолм (премиера през 1972 г. в Театъра в замъка Drottningholm в Швеция) и като Давид в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер (премиера на 1 октомври 1977 г.). Двете продукции са дело на режисьора и интендант на Държавната опера в Берлин Гьотц Фридрих.
Цитирам по-долу най-важните етапи от кариерата на Гьоста Винберг през 80-те години на миналия век:
Още от началото на тази декада той изгражда постепенно международната си кариера чрез гостувания на редица първостепенни оперни сцени, първоначално в по-малки, но после все в главни роли. През сезона 1980/1981 той гостува за пръв път в Оперния театър в Цюрих, дебютна роля – Сали в щвейцарската премиера на операта „Ромео и Жулиета на село“ от Frederick Delius – британски композитор (1862-1934), сигурно малко познат в България (аз също не го знаех доскоро!). Той е автор на 6 опери. Цитирам малка информация за тях на немски език:
- Irmelin (op. 3; 1890–1892). Oper in 3 Akten. Libretto: Frederick Delius. UA 4. Mai 1953 Oxford (New Theatre)
- The Magic Fountain (Der Wunderborn; Die Zauberquelle; 1893–1895). Lyrisches Drama in 3 Akten. Libretto: Frederick Delius. UA (konzertant) 20. November 1977 London (BBC Radio); (szenisch) 22. Juni 1997 Kiel (Opernhaus)
- Koanga (1895–1897). Lyrisches Drama in 3 Akten mit Prolog und Epilog. Libretto: Charles Francis Kearry (nach einer Episode aus dem Roman The Grandissimes. A Story of Creol Life von George Washington Cable). UA (mit deutschem Text) 30. März 1904 Elberfeld (Stadttheater); (mit englischem Text) 1935 London
- A Village Romeo and Juliet (nach der Novelle Romeo und Julia auf dem Dorfe von Gottfried Keller; 1900/01). Lyrisches Drama in 6 Bildern. Libretto: Frederick Delius, Jelka Rosen-Delius und Charles Francis Keary (1848–1917). UA (in deutscher Sprache) 21. Februar 1907 Berlin ([Alte] Komische Oper [Friedrichstraße Höhe Weidendammer Brücke])
- Margot la Rouge (Die rote Margot; 1901/02). Lyrisches Drama in einem Akt. Libretto: Berthe Gaston-Danville (Pseudonym: Mme Rosenval). UA 8. Juni 1983 Saint Louis /Missouri (Opera Theatre)
- Fennimore and Gerda (op. 11; 1909/10). Oper in 11 Bildern. Libretto: Frederick Delius (nach Niels Lyhne [1880] von Jens Peter Jacobsen). UA 21. Oktober 1919 Frankfurt am Main (Opernhaus; Dirigent: Gustav Brecher [1879–1940])
(край на цитата)
През 1981 г. Гьоста Винберг гостува за пръв път на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен. Дебютната му роля там е Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. От 1982 г. той има редовно изяви във Виенската държавна опера, където дебютира през септември 1982 г. в ролята на Белмонте в операта „Отвличане от сарая“ от Моцарт. На тази сцена той участва общо в 90 спектакъла от 10 различни опери. Освен в ролята на Белмонте (в годините 1982 до 1986) той играе в ролите на Тамино (1982 до 1998) и Ферандо в „Така правят всички“ (1987 до 1991). Както ще видим по-долу, Гьоста Винберг преминава по-късно и в роли от драматичния теноров жанр. Във Виена той пее в ролята на Щолцинг в „Майсторите певци от Нюрнберг“ (1995 до 1999), Лоенгрин в едноименната опера от Вагнер (1996 до 2000), Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен (1996 до 2002), Каварадоси в „Тоска“ от Пучини (февруари 1998 г.) и Тристан в „Тристан и Изолда“ от Вагнер (2000 и 2001). Последната му изява там е на 17 март 2002 г. в ролята на Флорестан във „Фиделио“. Един ден след тази изява той умира във Виена (ще дам подробности в края на статията).
Цитирам извадка от архива на Виенската държавна опера за всички изяви на Гьоста Винберг:
Così fan tutte
Ferrando | 10 Vorstellungen | 12.03.1987–06.06.1991
Die Entführung aus dem Serail
Belmonte | 8 Vorstellungen | 15.09.1982–01.05.1986
Die Meistersinger von Nürnberg
Walther von Stolzing | 6 Vorstellungen | 10.09.1995–13.01.1999
Die Zauberflöte
Tamino | 31 Vorstellungen | 15.12.1982–02.09.1998
Don Giovanni
Don Ottavio | 10 Vorstellungen | 15.06.1988–16.02.1998
Fidelio
Florestan | 12 Vorstellungen | 22.02.1996–17.03.2002
Idomeneo
Idomeneo | 1 Vorstellung | 27.05.1991
Lohengrin
Lohengrin | 6 Vorstellungen | 20.01.1996–03.12.2000
Tosca
Mario Cavaradossi | 2 Vorstellungen | 08.01.1998–12.01.1998
Tristan und Isolde
Tristan | 5 Vorstellungen | 08.10.2000–05.05
(край на цитата)
Сега ще продължа относно изявите на Гьоста Винберг, след като писах подробно за тия във Виена. През сезона 1983/1984 е неговият дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Там той участва в ролята на Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт (както преди 10 години в същата роля в Сан Франциско). Също почти 10 години по-късно – през 1995 г. – той играе в МЕТ този път като Тамино във „Вълшебната флейта“. В тази роля той през 1985 година е дебютирал на друга световна сцена – в Миланската Скала и то с много голям успех. През 1990 г. следва нова изява в Милано – в главната роля в операта „Идоменей“ от Моцарт.
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Гьоста Винберг има общо 31 оперни изяви между годините 1983 и 1998 в 4 опери – 3 от Моцарт: „Дон Жуан“ (дебют на 29 ноември 1983), после през 1984, 1990 и 1992, „Отвличане от сарая“ в ролята на Белмонте – през 1987 и „Вълшебната флейта“ в ролята на Тамино – през 1995. Четвъртата опера е „Кармен“ от Бизе, в която играе ролята на Дон Хосе през декември 1998 г. – общо в 4 спектакъла.
Цитирам съставите при дебюта му през 1983 г. и този при последната му изява през 1998 г.:
Metropolitan Opera House
November 22, 1983DON GIOVANNI
{379}
Don Giovanni............James Morris
Donna Anna..............Margarita Castro-Alberty
Don Ottavio.............Gösta Winbergh
[Debut]
Donna Elvira............Carol Neblett
Leporello...............Paul Plishka
Zerlina.................Kathleen Battle
Masetto.................Christian Boesch
Commendatore............John Macurdy
Conductor...............Jeffrey Tate
…….
Metropolitan Opera House
December 12, 1998 Matinee BroadcastCARMEN
{883}
Carmen..................Béatrice Uria-Monzon
Don José................Gösta Winbergh
[Last performance]
Micaela.................Hei-Kyung Hong
Escamillo...............Gino Quilico
Frasquita...............Emily Pulley
Mercédès................Patricia Risley
Remendado...............Tony Stevenson
Dancaïre................Kim Josephson
Zuniga..................Jeffrey Wells
Moralès.................Nathan Gunn
Dance...................Maria Benitez
Conductor...............David Robertson
(край на цитата)
Ето още някои други участия на Гьоста Винберг на прочути оперни сцени – през 80-те години в Ковънт Гардън в Лондон: 1982 – главната роля в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, 1993 – Тамино във „Вълшебната флейта“, в „Grand Théâtre de Genève“ (1983 – като Наработ в „Саломе“ от Рихард Щраус), в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона (1986 – като Дон Отавио), в „Lyric Opera of Chicago“ (1988 – като Дон Отавио) и в Оперния театър в Хюстън в САЩ (1988 – като Ферандо).
Гьоста Винберг участва и на редица музикални фестивали, както и в концерти и оперни рецитали. Цитирам такива изяви: той е редовен гост при спектакли във Фестивала в Залцбург. Там играе в ролята на Жакино във „Фиделио“ от Бетовен (1982), Ферандо в „Така правят всички“ (1982, 1991), Тамино (1983-1986), Дон Отавио (1987) и Идоменей (1989). На този фестивал има участия в оратории, меси и концерти, например през 1987 г. в ораторията „Сътворението“ от Хайдн и през 1990 г. в Реквием от Моцарт. През 1988 г. той играе в ролята на Белмонте в „Отвличане от сарая“ на Фестивала в Глайндбърн във Великобритания.
Една негова особено важна изява е участието му в солото за тенор в „Krönungsmesse“ от Моцарт при един концерт в катедралата „Св. Петър“ в Рим, в присъствието на папа Йоан Павел Втори, който също ръководи тържествената служба.
Забележително е, че в края на 80-те и началото на 90-те години Гьоста Винберг преминава от жанра „лиричен тенор“ към „младежки драматичен тенор“ и след това „драматичен тенор“. По този начин той осъществява една своя жизнена мечта. Това обаче той провежда много предпазливо, защото е наясно с възможни неприятности с гласа си. За щастие не претърпява никакви вокални вреди. Така той опитва и роли във Вагнерови опери, но ги пее „по италиански“, тъй като ги изпълнява в основата си на стила „белканто“, който владее отлично. Тази промяна той започва от 1991 г. като Ханс в операта „Продадена невеста“ от Сметана на сцената на Оперния театър в Бон. Заедно с това следват редица роли в опери от Вагнер: през 1990 г. като Лоенгрин (в Оперния театър в Цюрих; през 1993 г. в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона; през 1996 und 2000 г. във Виенската опера; през 1997 г. в Ковънт Гардън в Лондон; през 1998 г. в Дойче Опер Берлин; през 1999 г. в Мариински театър в Санкт Петербург; през 2001 г. в Операта в Лос Анджелис. Други роли: като Щолцинг в „Майсторите певци …“ (1993 и 1998 в Дойче Опер Берлин; 1999 в „Lyric Opera of Chicago“), главната роля в „Парсифал“ (1995 в Кралската опера в Стокхолм; 1998 в Дойче Опер Берлин), Ерик в „Летящият холандец“ (1997 в Оперния театър в Сан Франциско), Зигмунд във „Валкюри“ (2001 в Оперния тетър в Цюрих) и Тристан (2000/2001 във Виенската опера с диригент Семьон Бичков).
Други негови роли като героичен тенор: Хюон в Оберон от Вебер (1998 в Оперния тетър в Цюрих), Каварадоси (1994 в Държавната опера в Берлин, 1998 във Виенската опера) и Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе в Кралската опера в Стокхолм. Заедно с тези роли той има изяви през тези години и в старите си роли от опери на Моцарт.
През 1988 г. Гьоста Винберг получава високата титла „придворен певец“ на шведската монархия. Било е запланувано през юни 2002 г. той да получи титлата „австрийски камерзенгер“. Това не се случва, тъй като на 18 март 2002 г. той умира от сърдечна недостатъчност. Това траурно произшествие става точно един ден след последната му изява на сцената на Виенската държавна опера на 17 март 2002 г. Съгласно съобщение във виенския всекидневник „Die Presse“, два дни след смъртта му той е бил намерен мъртъв във виенския си апартамент. Лекарското становище е установило, че смъртта е настъпила един ден след изявата му във Виенската опера. Каква ужасна участ с тия сърдечни проблеми – прилича ми на тази на редица оперни дейци за които съм писал – италианския диригент и композитор Джузепе Синополи, който почина от сърдечен удар при дирижиране в Берлин на операта „Аида“ от Верди, или смъртта на баритона Събчо Събев във Варна по време на спектакъл на „Евгений Онегин“ от Чайковски.
За да почете паметта и оперната дейност на Гьоста Винберг, след смъртта му през 2002 г. официалните органи на културата в Швеция инициират наградата “Gösta Winbergh” (GWA), с която се награждават всяка година млади амбициозни тенори чрез организиран вокален конкурс, който се провежда на оперната сцена „Confidencen” в района „Ulriksdal Royal Estate”, на няколко километра извън Стокхолм. Първата награда е 14 000 евро, а втората награда – 6 000 евро.
Гьоста Винберг е бил женен, той оставя след смъртта си съпруга и две деца – един син и една дъщеря.
За голямата си вокална дейност Гьоста Винберг е получил редица награди и отличия в Швеция. Цитирам от източник на шведски език:
Priser och utmärkelser
- 1985 – Svenska Dagbladets operapris
- 1988 – Hovsångare
- 1993 – Litteris et Artibus
- 1994 – Ledamot nr 894 av Kungliga Musikaliska Akademien
- 1994 – Jussi Björlingstipendiet
- 2002 – Kammarsångare
Winbergh blev nominerad till flera amerikanska Grammy Awards under sin karriär.
(край на цитата)
Накрая – както правя при статии за оперни певци – репертоар и дискография. Цитирам репертоара му от източник на италиански език:
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
Цитирам дискографията му и изявите в радио и телевизия от източник на шведски език:
Diskografi
CD
- Great Swedish Singers – Gösta Winbergh. Bluebell ABCD 099.
- Opera arias (Puccini, Donizetti, Verdi m.fl). Insp. 1994. Sony SK 61973.
- Gösta Winbergh sjunger Wagner. Insp. 1995. Sony SK 62726.
- Heimliche Aufforderung. Sånger av Richard Strauss. Nightingale Records NC 070760-2.
- Songs from the Heart of Sweden. Sony SK SMK 63373. Svensk mediedatabas.
- Beethoven, Fidelio. Med Kurt Moll, Inga Nielsen m.fl. Nicolaus Esterhazy Sinfonia, dir. Michael Halász. Naxos 8.660070-71.
- Beethoven, Symfoni nr. 9. Med Wiener Philharmoniker. Dir. Claudio Abbado. DG.
- Chausson, Le Roi Arthus. Dir. Armin Jordan. Erato, sedermera Warner Classics.
- Donizetti, Don Pasquale. Med Mirella Freni, Leo Nucci. Riccardo Muti (Conductor). EMI CDS 7 47068 2.
- Donizetti, L’elisir D’amore Med Barabara Bonney och Bernd Weikl. Dir. Gabrile Ferro. DG.
- Gluck, Iphigénie en Tauride. Med Vaness, T. Allen. Teatro alla Scala, dir. Riccardo Muti. Sony S2K 52 492.
- Haydn, Skapelsen. Med Kathleen Battle och Kurt Moll. Dir. James Levine. DG.
- Liszt, En Faust-symfoni. Dir. Riccardo Muti. Insp. 1983. EMI.
- Mahler, Des Knaben Wunderhorn. Med Matthias Goerne, Sarah Fulgoni, Barbara Bonney. Royal Concertgebouw Orchestra. Dir. Riccardo Chailly. Decca
- Mozart, Così fan tutte. Drottningholmsteaterns ensemble. Dir. Arnold Östman. Insp. 1984. Oiseau Lyre.
- Mozart, Enleveringen ur Seraljen. Med Edita Gruberova, Kathleen Battle m.fl. Dir. Georg Solti. Insp. 1985. Decca 417 402-2.
- Mozart, La Clemenza di Tito. Från Salzburg-festivalen 1988. Med Christine Barbaux, Carol Vaness. Dir. Riccardo Muti. EMI Classics 7243 5 55489 2 4.
- Mozart, Die Zauberflöte. Med Håkan Hagegård, Sumi Jo. Dir. Armin Jordan. Erato 2292-45469-2. Svensk mediedatabas.
- Thomas, Hamlet. Med Joan Sutherland, Sherrill Milnes, James Morris. Dir. Richard Bonynge. Decca 433 857-2. Svensk mediedatabas.
- Richard Strauss, Ariadne på Naxos. Med Alfred Kuhn, Steven Cole, Markus Schäfer, Thomas Mohr, Sumi Jo, Margaret Price, Theo Richter, Orchestre De L’Opéra National De Lyon. Virgin Classics 7243 5 45111 2 7.
- Wagner, Mästersångarna i Nürnberg Med Nancy Gustafson, John Tomlinson, Thomas Allen. Dir. Bernhard Haitink. Covent Garden 1997. Royal Opera House Heritage Series ROHS008.
……..
Video, DVD
- Mozart: Kröningsmässa. Med Kathleen Battle. Dir. Herbert von Karajan. Insp. 1985. Sony.
- Mozart: Don Giovanni. Med Håkan Hagegård, Helena Döse m.fl. Drottningholmsteaterns ensemble. Dir. Arnold Östman. Insp. 1987.
- Mozart: Don Giovanni. Från Salzburg-festivalen 1987. Med Ramey, Tomowa-Sintow, Furlanetto, Varady. Dir. Herbert von Karajan. Sony. Även som CD.
- Mozart: Mitridate. Med Yvonne Kenny, Anne Murray, Anne Gjevang. Dir. Nikolaus Harnoncourt. Decca.
- Wagner: Mästersångarna i Nürnberg. Gösta Winbergh sjöng här rollen som Walther. Med Wolfgang Brendel, Eva Johansson, Victor van Halem. Rafael Frühbeck de Burgos. Insp. 1995. Arthaus.
………
Radio och TV
- Wagner: Mästersångarna i Nürnberg. Gösta Winbergh sjöng här rollen som David. Med Leif Roar, Helena Döse, Erik Sædén. Dir. B Klobucar. TV-utsändning 1977.
- Wagner: Tristan i Tristan och Isolde. Med Waltraud Meier, Matti Salminen. Dir. S Bychkov. Radioutsändning från Wiener Staatsoper 14/10 2000. Tidigare framträtt i rollen i Zürich.
(край на цитата)
Нека днес на 30 декември 2018 г. почетем 75 години от рождението на шведския тенор Гьоста Винберг – един изключително талантлив и многообразен оперен певец.
Мир на праха му!
……………….
Изпълнение на Гьоста Винберг:
Gösta Winbergh – “In fernem land” – Lohengrin Paris 1996
…..
Изпълнение на Гьоста Винберг:
Gösta Winbergh – “Ich baue ganz auf deine Stärke” (W. A. …
……
Изпълнение на Гьоста Винберг:
Gösta WINBERGH – Lamento di Federico. L’ ARLESIANA. Cilea
´´´´
Изпълнение на Гьоста Винберг:
Gösta Winbergh – Dein ist mein ganzes Herz
…..
Изпълнение на Гьоста Винберг:
Gösta Winbergh: “Si mostra la sorte”
´´´´
Изпълнение на Гьоста Винберг:
Gösta Winbergh: Dies Bildnis ist bezaubernd schön – Die …
….