Днес се навършват 92 години от рождението на диригента, композитор и музикален педагог Емил Янев
Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 18 декември 2024 г. пиша за пръв път статия за големия български музикант проф. Емил Янев – диригент, композитор, музиколог, педагог и организатор, който е роден на днешния 18 декември през 1932 г. и се помина на 23 декември 2021 г. на 89 години. Само след 5 дни ще се навършат 3 години от кончината му.
Не мога да кажа по какви причини едва днес пиша статия за него във връзка с 92 години от рождението му, макар че той отдавна заслужаваше тази чест. Емил Янев беше музикант и енциклопедист от голям мащаб. През целия си професионален живот от над 65 години той се занимаваше с различни проблеми на музикалното изкуство като творец, педагог, диригент, писател и организатор. През последните 12 години, в които аз пиша моите „оперни истории“, съм попадал десетки пъти на негови статии в различни медии, които той посвещава на видни дейци в българската музикална култура – диригенти, инструменталисти, педагози, композитори. Нека спомена някои имена: цигуларят Васко Абаджиев, диригентите Саша Попов, Руслан Райчев, Васил Стефанов, Ангел Манолов, Лиляна Бочева и много други. По-късно в тази статия ще дам конкретни данни за негови статии, посветени на тия личности.
Интересен факт е и този, че аз познавах лично Емил Янев още от неговите и моите студентски години в София – той е само една година по-млад от мен. Когато аз започнах моето обучение по математика в Софийския университет през есента на 1951 г., Емил Янев започна своето музикално обучение в Софийската музикална академия. Как стана това запознаване? Ще цитирам мой спомен от това време, който съм споделял в мои статии, посветени на личности от тази епоха, като неговата съпруга проф. Лилия Гюлева – голям хоров диригент, с която те учеха тогава заедно в Музикалната академия, но и в мои статии за други техни колеги като бъдещите големи диригенти Васил Арнаудов, Георги Робев и други:
„ (…) В многобройната публика в зала „България“ при симфонични концерти се открояваха физиономиите на хора, които разпознавах почти винаги и ги запомних за дълги години – все изискано облечени софиянци и гости от провинцията, повечето на средна възраст, но имаше и много млади хора, предимно студенти, любители на симфоничната музика. Няколко пъти в първите години срещах там мои съученици от Габрово, учещи в Музикалната академия, като Дора Пенчева, Румяна Хаджиева (съпруга по-късно на композитора Александър Танев и майка на пианистката проф. Борислава Танева), Алипи Найденов (известен наш диригент по-късно), съседката ми Румяна Хасекиева-Щерева (тя стана отлична пианистка, диригент и музикален педагог в Габрово, Русе и София, през последните години доскоро вокален педагог на Хора при Националното радио с диригент починалия наскоро проф. Христо Недялков) и др.
Един път Румяна ми предложи да се видим в стола на Академията на ул. „Московска“, недалеч от Университета (беше още през първия семестър) и там си уредих купони за обяд в продължение на един месец, след като не бях никак доволен от нашата университетска менза с няколко хиляди посетители всеки ден. Академията имаше малък стол, атмосферата там беше като в ресторант, пък и студентите бяха весели и засмяни хора, много различни от нашите колеги в Университета. През този месец – февруари или март 1952 г. – съм бил на обща маса с много музиканти, които после станаха звезди в най-различни насоки на музикалния живот в България. Спомням си: певците Пенка Коева и Асен Селимски, диригентите Васил Арнаудов, Георги Робев, ЕМИЛ ЯНЕВ и Лилия Гюлева, композиторите Борис Карадимчев и Александър Танев (съпруг после на Румяна Хаджиева) и много други. Срещал съм и габровеца Христо Питев, който следваше от две години също в Музикалната академия и сетне направи голяма кариера като диригент, композитор и музикален педагог в родния ни град. Имах желание и по-нататък да се храня в този стол, но дойде забрана студенти от други висши училища да обядват там (…).
(край на цитата)
Така че при тия общи обеди съм разговарял с почти всички лица, които споменах в цитирания по-горе спомен. Емил Янев беше млад симпатичен студент с очила, висок, строен и много разговорлив. Често при ядене на една маса той споделяше весели спомени и моменти от тяхното обучение. По-късно вече не се виждахме, едва през края на 60-те и началото на 70-те години сме се срещали случайно в София в зала „България“ на национални прегледи на художествената самодейност, тъй като аз дълги години пях в Хора на запасните офицери в Габрово и нашият прекрасен хор често стигаше до финалите, които винаги се провеждаха в зала „България“ в София. По това време Емил Янев работеше като диригент на различни хорове и сме се „засичали на сцената“, чакайки да ни дойде реда за изява.
Много години по-късно – около 2017-2018 г. Емил Янев беше разбрал, че аз пиша във ФБ статии на оперни теми и сигурно беше попадал на моя статия за неговата съпруга Лилия Гюлева. Беше ми пратил съобщение във ФБ, че при мое идване в София би се радвал да се срещнем и поговорим. Лилия Гюлева се помина през юли 2003 г. и той сигурно си беше спомнил за нашите срещи през 1952 г. в стола на Музикалната академия. Жалко, не можахме да се срещнем, а той си замина завинаги преди 3 години. Добре че в много мои статии аз цитирах негови публикации, свързани с музиканти, за които пишех.
Нека сега дам някои такива примери (само началото и края на съответна публикация):
Първи пример:
(…) Сега ще направя някои допълнения: в края на март 2016 г. ми попаднаха при търсене в Интернет две информации за Васко Абаджиев, които показват, че той не е забравен в България и постепенно завесата на забвението по отношение на този толкова талантлив българин се надига. Не е ли забележително, че Васко Абаджиев никога не се отказва от произхода си (видяхме това в статията по-горе), макар и да е имал съвсем други пътища за една блестяща кариера по света.
Цитирам статията на Българското Национално Радио от 30 март 2016 г.:
90-годишнината на легендарния цигулар Васко Абаджиев честват в Музикалната академия
публикувано на 30.03.2016 г.
Автор: Татяна Иванова
Интервю с акад. Емил Янев
На 30 март 2016 г. в залата на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” от 18.00 часа млади и утвърдени музиканти ще обединят таланта си, за да отбележат 90-годишнината от рождението на изключителния български цигулар Васко Абаджиев: проф. Йосиф Радионов, проф. Даниела Андонова, Кварто квартет, Студентски камерен оркестър с диригент Райчо Христов и солистите Санджар Сапаев, Зорница Иларионова, Сара Паносян, Елена Генова – лауреати на международните цигулкови конкурси „Васко Абаджиев“ и „Недялка Симеонова“, както и флейтистът Илия Караджов (Германия) – племенник на юбиляра. Ще бъдат изпълнени композиции от Васко Абаджиев и любими пиеси от неговия репертоар.
Повече за концерта разказва академик Емил Янев – директор на Центъра за музика и танц при Българската академия на науките и изкуствата – една от организациите, ангажирани със събитието в партньорство с Националната музикална академия и Юнеско-клуб “Леонардо да Винчи”.
Чуйте в звуковия файл.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче
(край на цитата)
Една чудесна идея, която заслужава да се отбележи. И благодарност на Радио София за отбелязването на това важно събитие. Така всеки може да чуе и сега интервюто на акад. Емил Янев, когото аз лично уважавам за хубавите му статии и материали, някои от които съм цитирал в мои статии за определен кръг български артисти.
Цитирам линк към това предаване на БНР:
……
Втори пример:
(…) Статия за проф. Саша Попов от проф. Емил Янев – в. „Новинар“ от 15.05.2009 г.
Диригентът, познал нотите преди буквите, изградил филхармонията ни, но завършил кариерата си отвъд океана.
Когато се говори за българското симфонично изкуство и неговите диригенти, се започва с името на проф. Саша Попов (12.07.1899, Русе – 12.08.1976, Лос Анджелис, САЩ). Той е общопризнатият „баща” на българския симфонизъм, човекът, който създава предпоставките и очертава с изкуството си параметрите за неговото развитие години напред.
Саша, първородният син на младото семейство Попови, цигулар и пианистка, поразява родителите си с рано проявения си афинитет към музиката: научава нотите, преди да познава буквите, а на 4 г. сам проявява желание да свири на цигулка.
(….)
В 1974 г. по инициатива на големия български кларинетист проф. Сава Димитров – тогава главен секретар на Съюза на българските музиканти, се подема обществена инициатива за официално отбелязване на 75-годишнината от рождението на проф. Саша Попов, като за целта той бъде поканен да дойде в България. Но силното вълнение, обхванало го от получената радостна новина, си направило лоша шега – сърцето на големия музикант не издържало и престанало да бие. Чак в 1999 г. по случай 100-годишнината от неговото рождение прахът му бе донесен в родината и положен в Централните софийски гробища.
(край на статията)
…..
Трети пример:
(…) А сега за статията от проф. Емил Янев на 2 юли 2009 г., малко повече от 3 години след смъртта на Руслан Райчев (цитирам само началото и края на статията):
Явлението Руслан Райчев – многоликият диригент
Футболът бил другата страст на музиканта юрист, оглавявал 3 пъти Софийската опера
Една от най-значимите, колоритни и противоречиви фигури в българското „диригентско братство” е Руслан Райчев (05.05.1919 г., Милано – 09.01.2006 г., София). Той се ражда по време на триумфалните изяви на прочутия си баща – тенора Петър Райчев в Миланската скала. До 13 г. живее в чужбина и овладява отлично италиански, немски и руски език. Общува с изявени европейски музиканти като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Феодор Шалялин, Аурелиано Пертило… Отрано започва да свири на пиано при Карло ди Лусо.
(…..)
Реализирал е над 3000 спектакъла и концерта! Показал е изкуството си от Канада до Япония и от Русия до Бразилия. Той е първият ни диригент, гастролирал в Миланската скала и Виенската щатсопера, бил е артистичен сътрудник на парижката Гранд опера, лондонския Ковън гардън, московския Болшой театър, филхармониите на Санкт Петербург, Стокхолм, Виена, Париж, Лондон и др. Навсякъде критиките за изкуството му са пълни с възторжени отзиви.
(край на статията)
Не знам в кой вестник точно се е появила тази статия, но след нея открих в Интернет един коментар от видната певица Христина Ангелакова (мир на праха й) от 4 юли 2009 г., който прилагам тук:
Христина Ангелакова (04-07-09 17:42 ч.)
„Иска ми се да благодаря и на редакцията на вестника и на проф. Янев за този материал. Чудесно е когато се появи, нищо че доста рядко се случва това, писание за един от титаните на българското музикално и изпълнителско изкуство“.
(край на цитата)
А аз ще кажа: Статията на проф. Янев навява тъжни мисли, свързани с отделни периоди от живота на големия диригент и организатор, но така е било – нищо не може да се върне обратно! Все пак ако той беше жив, щеше да се радва на факта, че хора от неговата фамилия продължават по пътя, начертан от него – става въпрос за синът му Петър Райчев-младши и снаха му – певицата Светлана Иванова – за тях споменах в началото на моята статия.
…..
Четвърти пример:
(…) Началото и края на статия от Емил Янев за диригента Васил Стефанов:
в. „Дума“, 17 май 2013 г., брой 112
Незаменимият Васил Стефанов
100 години от рождението на големия диригент
Акад. проф. Емил Янев
Жизненият път на Васил Стефанов (06.05.1913-19.09.1991) е едновременно праволинеен и изпълнен с най-разнообразни преживявания. Той е бил закърмен с музиката, защото още преди раждането си е бил подложен на музикално въздействие – родителите му били преподаватели по музика и музиката станала неотделим компонент от неговото всекидневие. Баща му – известен в Шумен под името Иванчо Мандолинката – свирил отлично на виолончело, мандолина и китара и имал чудесен лиричен теноров глас, а майка му Пенка – била цигуларка и също пеела добре.
През 1919 г. семейство Стефанови напуснало Шумен и се заселило във Варна. “На 6-годишна възраст получих първите си уроци по цигулка от баща ми. Напредвах бързо и баща ми скоро ме предаде в ръцете на най-добрия варненски цигулков педагог Димитър Младенов. Често се изявявах и като солист, винаги акомпаниран на пианото от сестра ми Розалия“ – споделя Васил Стефанов.
(…..)
И Министерството на културата, и – особено – БНР, сякаш “забравиха” за това събитие и не го представиха на ЮНЕСКО за включване в неговия културен календар, не издадоха юбилеен албум с негови емблематични записи, та дори не наименуваха студио 1 в БНР – в което той работи 40 години! – на негово име!
Дали някой ще се засрами за проявената “грижа” към Васил Стефанов?
(край на цитата)
Виждате колко уместно още през 2013 г. проф. Емил Янев „слага пръста в раната“ – това, за което аз писах още в началото, но не само в тази статия – немърливостта на съответните културтрегери в България към видни дейци на българската култура!
……
Пети пример:
(…) Искам преди да дам биографични данни за диригента Ангел Манолов, да цитирам втората статия на Емил Янев – тя е съвсем нова – от януари 2018 г.:
Ангел Манолов – “баща на Академичния хор”
Маестрото носеше тази титла с достойнство и чест през целия си живот
в. „Дума“, сряда, 10 януари 2018 г., брой: 6
Проф. Емил Янев
Едно от най-важните качества, които се налага да притежава диригентът, е психологическата му нагласа да бъде лидер, водач. Някои хора стават лидери насила, други – по стечение на обстоятелствата, а диригентите – по професионална необходимост. “Тайната на диригентското изкуство е заложена в умението да предразполага, а не да налага” (Добрин Петков). Дефинирайки понятието “музика”, философът олимпийски шампион Платон казва: “Музиката е изкуство да се ръководи хор!”, а същността на диригентското лидерство е то да се използва за изграждането на мостове между композиторите, изпълнителите и слушателите. А според Валери Петров “изкуството е средство за създаване на контакт между хората”. Това означава диригентът да служи на определена кауза, да вижда проблемите и с убеденост и без страх да ги решава оперативно.
(…)
Артистичното дело на Ангел Манолов – Маестрото изцяло принадлежи към компонентите на националното нематериално културно наследство, с което страната ни заслужено се гордее. Не бива да се забравя, че всяко произведение на изкуството, което се реализира във времето, е жив организъм, който при изпълнението се “ражда”, а след това “умира”, но продължава да “живее” в съзнанието на слушателите, понеже ги е обогатило със своите енергийни послания.
(край на цитата)
Една великолепна статия, която – както вече подчертах преди – е напълно достатъчна да ни даде представа за онова хорово наследство, което Ангел Манолов остави на следващите поколения. Нека само добавя, че познавам бегло проф. Янев още от 1952 г., когато той беше студент в Музикалната академия, а аз през един семестър тогава се храних в стола на академията, който беше на ул. „Московска“ и често сме били на обща маса. Но в изминалите повече от 65 години спомените вече са напълно избледнели. Все пак аз следя доста от изявите на проф. Янев, чел съм доста негови публикации по разни теми и съм дълбоко впечатлен от високата му ерудиция, както и от блестящия публицистичен стил.
……
Шести последен пример:
(…) Много повече за Лиляна Бочева може да се научи от редица материали в различни медии, като на първо място според мен е една статия на проф. Емил Янев, публикувана в сайта на хор „Бодра смяна“. Цитирам:
Портал на хор „Бодра смяна“
ЕПОХАТА НА ЛИЛЯНА БОЧЕВА
(статия от проф. Емил Янев)
Диригентката запази високия стандарт на хорово-певческата традиция, създадена от нейния баща, и обогати репертоара на „Бодра смяна“
На 20 септември 2005 г., навършила 81-годишна възраст (родена на 12 април 1924 г. в София (бел. Б.К.: не е родена в София, а в Горна Оряховица)), приключи земния си път диригентката на прославения български хор „Бодра смяна“ Лиляна Бочева. Напусна ни още един представител на българската хорово-диригентска школа, с чието име и художествени резултати пряко са свързани едни от значимите постижения на детското хорово пеене у нас
(….)
Необяснимо беше защо от този траурен ритуал отсъстваха отговорни представители на МОН, Столичната община и Двореца на децата. Или може би за тях съдбата на хор „Бодра смяна“ е излишен проблем, който с кончината на Лиляна Бочева биха желали да отпадне от тяхното внимание?
Проф. Емил Янев, 05.10.2005 г.
(край на цитата)
Позволявам си да цитирам отделно един абзац от статията на проф. Янев, който намирам за много важен:
„ (…) Психолозите отдавна са установили, че емоционалният коефициент на човека е много по-важен, отколкото интелектуалния коефициент за личностното оформяне на всеки индивид, защото показателите му са по-всеобхватни. Неслучайно акад. Антон Дончев казва, че „проблемът за духовността на нацията е централен проблем за съществуването на обществото“. Не е ли страшна перспективата да се живее в общество, съставено от квалифицирани технократи, но бездушни и безразлични към красотата на природата и заобикалящия ни свят? Нима не е ясно, че само хора, притежаващи естетическа култура, а не с неразвиващи се конвейерни сръчности, могат да създават конкурентоспособни стоки и с труда си да подпомагат човешкия прогрес? За обществото емоционално-естетическото възпитание на хората не е самоцелна дейност и „излишен лукс“, а важно средство за запазване на човешкото у човека! Затова художественият продукт не е обикновена стока, а „стока с особено предназначение“, тъй като не засяга „тесни ведомствени интереси“, а интересите на цялото общество и запазването на националната идентичност на всеки народ! (…)
(край на цитата)
Трябва откровено да кажа, че рядко съм чел до сега толкова важни и ценни за всички нас сентенции на тази тема, синтезирани в мислите, изказани от проф. Емил Янев … Респект!
След тия предварителни бележки като увод в моята статия за Емил Янев днес на 18 декември 2024 г. ще премина към данни от неговата биография и дейност. Първо цитирам неговата Уикипедия-страница:
Емил Николов Янев е български хоров и оркестров диригент и педагог, професор, обявен от музикалната критика за един от стълбовете на българската музикална култура.
Биография
Роден е в град Пловдив на 18 декември 1932 година. Завършил е музикалното си образование в Национална музикална академия „Панчо Владигеров“ с две специалности – хорово дирижиране при професор Георги Димитров и оркестрово дирижиране при професор Асен Димитров. По-късно специализира при професор Аарвид Янсонс във Ваймар, Германия.
Умира на 23 декември 2021 г.
Творчество
Професор Емил Янев е диригент на множество формации, между които са хоровете „Георги Кирков“, „Трудова песен“, „Септемврийци“, „Колегиум Музикум Банкя“, „Христина Морфова“. Председател е на „Балкански хоров форум“ и президент на „Федерация на хоровете на Европейския съюз“. Той е и председател на сдружение „Вива ла музика“. Автор е на аранжименти и вокални цикли, както и на десетки публикации в специализирани издания в България и в чужбина.
Освен като хоров и оркестров диригент, професор Емил Янев е познат в музикалните среди и като изявен методист и преподавател. Той има 50-годишна диригентска и педагогическа дейност, осъществена в различни хорови формации, като по-известните от тях са:
- Софийски филхармоничен хор
- хор „Георги Кирков“ – София
- Плевенска филхармония
- хор „Трудова песен“ (преименуван по-късно на „Катя Попова“) – Плевен
- Национално музикално училище „Любомир Пипков“ – София
- Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“ – София
- Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив
- Колегиум Музикум „Банкя“
Освен в България професор Емил Янев е концертирал в Белгия, Германия, Гърция, Латвия, Литва, Северна Македония, Испания, Италия, Полша, Русия, Франция, Холандия, Швейцария, Япония, Югославия и други. Има издадени 7 дългосвирещи грамофонни плочи, 7 компактдиска, 5 музикални филма, и реализирани множество студийни записи в БНР, БНТ и други.
Обществена дейност
Паралелно с артистичните изяви професор Емил Янев развива и активна обществена дейност. Дълги години е заместник-председател на СБМТД. Бива също председател на Сдружението на българските хорови диригенти при СБМТД. Председател е на асоциация „Балкански хоров форум – България“, член на борда на директорите на Международния олимпийски хоров комитет и вицепрезидент на Европейската хорова федерация на Европейския съюз.
Професор Емил Янев многократно е ръководил диригентски курсове в България и чужбина (Гърция, Република Македония, Сърбия, Япония), изнасял е доклади на международни симпозиуми и е участвал в национални и международни журита. Автор е на студии, учебни помагала и множество други публикации, издадени в България, в Русия, САЩ и Холандия. Сред тях са първият български учебник по „Хорознание“, „Методическо ръководство по дирижиране“ и изследването „Многостранните аспекти на диригентското изкуство“.
Отличия и награди
- Званието „Лауреат“ и златни медали от републиканските фестивали на художествената самодейност – 1964 – 1989 г.
- Първа награда от международния конкурс в Неерпелт – Белгия, 1961 г.
- Първа награда от международния конкурс в Бидгошч – Полша, 1966 г.
- Две първи и голямата награда на Световния конкурс за младежки оркестри в Керкраде – Холандия, 1971 г. (в състезание със 110 състава)
- Две първи и голямата награда на Парижката община на втория международен конкурс за младежки оркестри в Париж – Франция, 1972 г.
- Заслужил артист – 1979 г.
- „Златна лира“ – за високи артистични постижения, 1998 г.
- Лауреатски звания и златни медали от II – VII републикански фестивали и др.
(край на цитата)
През 2012 г. е публикувана в българска медия хубава статия за проф. Емил Янев, в която се дават редица сведения за него от различно естество, особено за неговите публикации на музикални и други теми. Особено ми хареса отношението на Емил Янев, където той критикува сегашните български „културтрегери“:
„ (…) Така в разцвета на творческите им сили поради „некои съображения”, „решения по целесъобразност” или поради „пенсиониране” извън активния музикален живот се оказват диригентите Саша Попов, Асен Найденов, Руслан Райчев, Константин Илиев, Добрин Петков, Димитър Манолов… Блестящи музиканти, надарени с артистичен талант, личности с богата култура, духовни аристократи, които не понасят пълзящата посредственост и се опитват да воюват с „мелниците” на човешкото равнодушие и чиновническо бездушие (…).
(край на цитата)
Цитирам тази статия:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАЕСТРО!
Д-р Радко ХАНДЖИЕВ
Проф. Емил Янев на 80 години
Един от стълбовете на българската музикална култура, талантливият диригент и педагог Емил Янев, навършва 80 години на 18 декември. Професионалната му кариера е меко казано впечатляваща – диригент на забележителни формации, между които хоровете „Георги Кирков”, „Трудова песен”, „Септемврийци”, „Колегиум музикум Банкя”, „Христина Морфова”, председател на „Балкански хоров форум“; президент на „Федерация на хоровете на Европейския съюз“; председател на сдружение „Вива ла музика”; методист и преподавател; автор на аранжименти и вокални цикли, както и на десетки публикации у нас и в чужбина в специализирани издания.
Оказва се, че Емил Янев е и невероятно обаятелен разказвач. Неговите очерци за известни български музиканти са написани талантливо. Оказва се, че маестрото стои подобаващо добре и в жанра на изящното слово. „Скици с разноцветна креда” е антология на най-забележителните хорови диригенти. „Неизвестно за известни български музиканти” продължава започнатото от него дело – сказки за най-изтъкнатите български симфонични диригенти и изпълнители на духови и ударни инструменти, проследява средата, в която израстват и се развиват тези забележителни музикални дейци, за да стигнат до триумфалните шествия по световните сцени.
С „Хоровете на България” (1969 г., на френски език), „Учебник по хорознание”, (1985 г. изд. Koorkunde, Холандия), „Bulgarian Choral Art”, (1988 г., US International Choral Bulletin), както и двуезичната реализация на български и на английски език на „Скиците…” маестро Янев демонстрира на свой ред визията си за необходимостта от популяризиране на българското музикално изкуство, на българската култура отвъд пределите на родината. Това, че имаме какво да кажем на света, е повече от очевидно. Нека припомним само Детския хор при Българското национално радио, под диригентството на забележителния Христо Недялков, който в продължение на десетилетия взривява многохилядна публика в Европа, Азия, Америка, Африка, Далечния изток… А пък Христо Недялков е само един от плеядата талантливи ученици и последователи на Добри Христов, патриарха на българската музикална култура.
Обемистите изследвания на Емил Янев не са обикновена възхвала на българското музикално изкуство. В творческите изяви на нашите диригенти и изпълнители той вижда празници на музиката и чрез тях се стреми да изтръгне дилетантизма и лошия вкус. Същевременно авторът не скрива огорчението си от отношението на днешни и предишни администратори спрямо изявени български музикални дейци. Оказва се, че нашите „културни” чиновници бързо забравят приноса на творците, техните национални постижения, заслугите им за развитието на българското музикално изкуство и популяризирането му зад граница и бързат… да ги пенсионират. Така в разцвета на творческите им сили поради „некои съображения”, „решения по целесъобразност” или поради „пенсиониране” извън активния музикален живот се оказват диригентите Саша Попов, Асен Найденов, Руслан Райчев, Константин Илиев, Добрин Петков, Димитър Манолов… Блестящи музиканти, надарени с артистичен талант, личности с богата култура, духовни аристократи, които не понасят пълзящата посредственост и се опитват да воюват с „мелниците” на човешкото равнодушие и чиновническо бездушие.
Същите тези „пенсионирани” поради „некои съображения” талантливи музиканти са приети възторжено извън България и впоследствие гастролират на чуждестранна сцена: Саша Попов става първият български диригент, гастролирал в САЩ; Асен Найденов – в санктпетербургския „Малий театр” и в московския „Болшой театр”; Атанас Маргаритов през 70-те години на 20 век става музикален директор и главен диригент на операта в Гент, Белгия, след 1982 г. е музикален директор и главен диригент в Дижон, Франция; Руслан Райчев през 70-те години е генерал-мюзик директор в Шлезвиг Холщайн, в началото на 90-те години е генерал-мюзик директор в гр. Шверин; след „пенсионирането” му немските импресарски дирекции го наемат като диригент, оценявайки високо неговата универсалност; Димитър Манолов в продължение на десетилетия триумфира в Колумбия…
Публична тайна е, че „освобождаването” през последните години с особено усърдие се прави от никому неизвестни администратори, присламчени на ясла към културното ведомство. Нещо повече, властта нехае за изработване на дългосрочна балансирана прагматична стратегия за развитие на българската култура и образование.
В подготвения за печат „Романът на един живот” юбилярът разказва за себе си: „Израснах в семейство на интелектуалци – обичливи хора, които направиха всичко, според техните сили и възможности, децата им да станат “човеци”.
През 1945 г., едва 12-годишен, получава първото си официално признание, че е… “мъж”! „Понеже растях едър, детският купон, който получавах за дрехи, не достигаше, за да бъда облечен както подобава. Майка ми трябваше да преправя стари таткови дрехи, но всичко беше палиативно. Един ден, изнервена от безсилието си, тя ме заведе при градския комисар, който раздаваше купоните. Търпеливо изчакахме голямата “опашка” и когато дойде нашият ред, влязохме при комисаря.
– Какво искате? – попита строго той.
– Доведох сина си, за да видите колко е порасъл и да му дадете мъжки купон за дрехи, за да мога да го обличам – изрецитира на един дъх майка ми своята просба.
Комисарят – бащата на бъдещата известна оперна дива Райна Кабаиванска, – започна внимателно да ме оглежда от главата до петите, замисли се за кратко и отсече:
– Дайте купона му!
Докато майка ми подаваше листчето, той извади от чекмеджето на бюрото си един печат, с който нанесе на купона ми многократно заветната думичка “мъж”,”мъж”, “мъж”!..”
Впрочем „мъжкото” у Емил Янев се проявява вече 80 години. И в отстояването на позиции, и в отношението към изкуството… Ето и някои сентенции, чийто автор е Емил Янев: „Някои хора стават лидери насила, други – по стечение на обстоятелствата, а диригентите – по професионална необходимост…”; „Дали пък не е възможно Алберт Айнщайн – голям почитател на музикалното изкуство и сам изкусен цигулар – да е достигнал до гениалната си идея за относителността благодарение на изкуството?”; „От появяването на „хомо сапиенса“ музиката винаги е служила за консолидация между хората, за подобряване на човешкия духовен комфорт”; „Колко ли скучен би бил Ню Йорк без Ленърт Бърнстейн?”…
В един кратичък текст не е възможно да се каже кой знае колко за един толкова голям български музикален деец, но може да му пожелаем просто – Честит юбилей, маестро!
(край на цитата)
Биографични бележки за проф. Емил Янев
Професор Емил Янев е роден на 18.12.1932 г. в гр. Пловдив. Завършил е Национална музикална академия „Панчо Владигеров“, магистърска степен, специалности хорово (при проф. Георги Димитров) и оркестрово дирижиране (при проф. Асен Димитров). Специализирал е при проф. Аарвид Янсонс в Музикалната академия „Ференц Лист“ във Ваймар, Германия.
Професионална дейност:
- Столична община, методист по музика, 1955 – 1959 г.
- Софийска филхармония – пом. диригент на филхармоничния хор, 1956-1959 г.
- Хор „Георги Кирков“ – диригент, 1957-1959 г.
- Плевенска филхармония – диригент, 1959-1964 г.
- Хор „Трудова песен“ (преименуван на „Катя Попова“) в Плевен – диригент, 1959 – 1964 г.
- НМУ „Любомир Пипков“ – диригент, 1964-1968 г.
- Хор „Септемврийци“ – диригент, 1962 – 1977 г.
- НМА „Панчо Владигеров“ – диригент, 1970-1988 г.
- Колегиум Музикум „Банкя“ – диригент, 1987-2003 г.
- Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив – преподавател по хорово и оркестрово дирижиране, 1988-2003 г.
- Хор „Христина Морфова“ – диригент, 1965-2003 г. и Главен художествен ръководител след 2003 г.
- Диригент на свободна практика – след 2003 г.
(край на цитата)
В настоящата статия ще се спра на редица публикации на проф. Емил Янев или на такива, свързани с него, както и на концерти, организирани от него. Първо цитирам мнение за една интересна негова книга, издадена през 2021 г.:
Портал „Долап.бг“
Д-р Румяна Лечева, БТА
24.03.2021
„Професорският випуск“ възкръсва в книга на проф. Емил Янев
Историята на „Професорският випуск“ на Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ възкръсва в книга в годината, когато отбелязваме век от основаването на първото висше музикално училище в България.
Предложената на вниманието на българския читател книга принадлежи на перото на известния диригент и музикант проф. Емил Янев. Той даде първото си интервю за БТА преди отпечатването и премиерата на документалния си разказ. Блестящата му кариера продължила десетилетия започва именно в този легендарен випуск в класа на проф. Георги П. Димитров, продължава обучението си по оркестрово дирижиране при проф. Асен Димитров и специализация при проф. Аарвид Янсонс в Музикалната академия „Ференц Лист“ във Ваймар, Германия.
Книгата започва с обзорна статия посветена на „Професорския випуск”, който поставя през 1951 г. началото на нова специалност – хорово-диригентско изкуство, която през тази година чества своя 70 годишен юбилей. Сред 34 възпитаници от класа на проф. Георги П. Димитров, получили дипломи са освен самият проф. Емил Янев, проф. Лили Гюлева (1933- 2003), която наследява проф. Людмила Прокопова на диригентския пулт на хор „Христина Морфова”, проф. Георги Робев (1934-2002), направил известен Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” световно известен, Христо Недялков (1932-2013), основал Детския хор към БНР, Васил Арнаудов (1933–1991), избран през 1990 г. за първи председател на Българския хоров съюз .
Проф. Янев се притеснява да не пропусне някой, но държи да подчертае, че общо 14 от тях са хабилитирани и стават преподаватели в музикалните учебни заведения в цялата страна.
Книгата е събрала историите на 19 български музиканти и диригенти, които са представени с интервюта, спомени, документи, награди и фотографии, някои от които се появяват за първи път и са част от богата архивно-документална колекция, с която е известен авторът.
Това е второто поколение български музиканти, които се налагат на диригентските пултове в нашата страна, изтъква проф. Янев. Първият хор пробил Желязната завеса е „Христина Морфова” през 1965 г. , когато печели Първа награда на авторитетния международен хоров конкурс в Ланголен – Великобритания.. Това е голяма победа, която отваря пътя на българските хорове по света. Грандиозният успех е четири десетилетия след шеметния успех през пролетта на 1923 г. на забележителното сопрано, чието име носи хорът, в „Роял Албърт хол” в Лондон. За концерта влиятелният „Таймс” отбелязва: „Брилянтен глас! Тя разполага с няколко октави, в които няма нито една слаба нота”.
„Това е история, която трябва да се помни, защото носи спомена за големите успехи на таланта на българския народ на световните музикални сцени“, подчертава проф. Янев.
На въпроса ми „Каква е мисията на диригента“, той ми отговори: „Диригент – това е въображение, усет към вълшебното и необяснимото, което ни дава възможност да живеем не само в нормалната реалност, но и да полетим с мечтите си.“
Той самият е бил диригент и главен художествен ръководител на хор „Христина Морфова“. Творческата му биография се свързва и с избора му на президент на „Федерация на хоровете на европейския съюз“ (ФХЕС) – от 2008 г. и председател на Сдружение „ВИВА ЛА МУЗИКА / VIVA LA MUSICA“ – от 2011 година.
Книгата на проф. Емил Янев не претендира за всеобхватност, но затова път се старае да припомни една забравена история.
„Операта или се обожава, или се ненавижда”, припомни ми в края на интервюто думите на Рене Лейбовиц от прочутото му есе „Фантомите на операта“. Това е мъдрост, която се събира година по година, през целия живот.
(край на цитата)
Следва една статия на проф. Емил Янев от 2016 г. относно днешното състояние на българската култура:
Портал „Дума“
24 февруари 2016 г.
автор: Емил Янев
Мнение
Отровата на псевдокултурата
Истинската култура и обществото бяха поставени под пълен олигархически контрол с цел опростачването им.
Благодарение на достиженията на научно-техническата революция съвременният човек живее в увеличаваща се токсична среда. Защитните сили на човешкия организъм се обременяват допълнително и от емоциите, от напрегнатия мисловен труд, от стреса и “токсините”, излъчвани от обществения живот. Това налага тяхното своевременно отстраняване по традиционни и нетрадиционни начини. Според физиолозите най-добър ефект на освобождаване от тях може да се получи чрез целенасочено постигнат правилен начин на живот. Смята се, че той трябва да отговаря на схемата 3х8 – 8 часа труд, 8 часа сън и 8 часа лично време. Проблемът е най-вече в третия елемент – личното време. Според изследователи с интелектуализирането на трудовия процес човекът се обездвижва и затова трябва да преодолява това състояние с двигателна активност. Независимо от верните елементи в това твърдение, не бива да се забравя, че човекът е органично единство от дух и материя. С други думи – във всекидневието ни трябва да има разумен баланс между тези два компонента. Акцентирам върху факта, тъй като във всички лекарски препоръки се подчертава изразходването на натрупаната токсична енергия да става с повече физически натоварвания. Не съм срещнал лекарска препоръка за обратното – преодоляването на натрупаната токсична енергия да става чрез умствената активност…
Ще направя рисков опит за третиране на проблема, основавайки се на две на пръв поглед несъпоставими величини – токсините и музиката. Ръководя се от убеждението, че като всички явления в природата, и токсините, и музиката са с многопрофилна характеристика и може да имат и положително, и отрицателно въздействие върху личността.
Звучи парадоксално, но в природата нищо не е с еднозначно предназначение.
Необходимо е да се уточнят основните термини, за да има яснота и обективност:
Култура – обобщено понятие на многостранните явления и процеси в духовния живот на обществото. По своята същност то е разностранно, понеже има различни аспекти за изява като изящно и приложно, професионално и аматьорско, национално и универсално, лекуващо и разболяващо, възпитаващо и развращаващо…
По принцип културата трябва да е надполитическа и да третира общонационални проблеми в интерес на по-голямата част от обществото. Нейните две основни форми за реализация са култура и псевдокултура, които са паралелни и взаимодопълващи се. Понякога те са с противоречиви характеристики – докато за културата водещото начало са високите художествени постижения, то за псевдокултурата все по-често доминиращи са комерсиалните тенденции с присъщите им естетически негативи, които увеличават обхвата на токсичните средства. Тя дори налага свой модел за начина на живот, основаващ се главно на забавлението, фриволността на поведението и неконтролираното словоизявление. Реалните “токсични” заплахи за културата идват не от подценяването им, а поради премълчаване на обективните факти и даването на приоритет на количествените, а не на качествените показатели в създавания от нея художествен продукт.
Хората, животните и растенията живеят в една биосфера и чрез саморегулацията осъществяват своя вътрешен самоконтрол. Същите взаимоотношения съществуват между културата и псевдокултурата – чрез изградените у хората образователни и верни емоционално-естетически критерии се осъществява – на общо или индивидуално равнище – саморегулацията в духовната сфера. Това определя общественото явление култура като изпълняващо важни национални, морални и надпартийни функции.
Музика – вид изкуство, протичащо във времето, което с помощта на музикални тонове (звуци и шумове) в съчетание на мелодиката с ритмо-метричната й пулсация и многогласието, чрез енергийните излъчвания на художествени музикални образи, изразява духовни послания, които отправя към слушателите, без директно да ги манипулира. Веднага трябва да се уточни, че не всяка комбинация от тези компоненти може да се квалифицира като музика. Най-важното е тя да носи мисли, чувства и идеи с позитивен енергиен заряд, които да обуславят не само нейния спонтанен хедонизъм (насладата, получавана от слуховото възприятие), а и способността й да предоставя на хората значими духовни послания и да осъществява емоционално-интелектуален диалог между тях.
Музиката е най-доброто средство за комуникация между хората от различни народности, защото нейният език е универсален, въздейства директно върху човешките емоции, предизвиква трайни вътрешни състояния върху много хора и може да обединява индивидите за важни духовни каузи. Липсата на конкретност (визуалност) при изграждането на нейните художествени образи обуславя едновременно силата и слабостта й. Въпреки това със своя “език” и виртуална “образност” музиката може да даде необикновена изразителност и мъдрост за реалните неща в живота.
Стрес – отключващият фактор за всички заболявания, който зависи от устойчивостта на нервната система и психическото здраве. Стресът “представлява затруднена адаптация на човека към околната среда”, водеща до дисбаланс във функциите на органите и системите в човешкото тяло. Най-добре се преодолява с позитивни емоции и мислене, здравословен начин на живот и музикотерапия, балансирана с движение.
Човечеството в XXI век се нуждае не само от здравословна и икономическа сигурност, а и от ефикасна защита на своя духовен статус.
“Човекът не е само храносмилателна система” (Ришард Капушчински, полски социолог). “Освен за ума, човекът едновременно трябва да мисли и за сърцето. Неподготвеното сърце не може да опознае необозримия и чуден свят на изкуството. За хладносърдечния човек светът има тесни измерения” (проф. Георги Робев, диригент).
Акцентирането върху ролята на музиката в този лабиринт от всевъзможни взаимоотношения не се дължи на професионални пристрастия, а на констатираната тяхна реалност и сложност. В този контекст няма по-ефикасно средство от изкуствата и специално – от музиката. Тя е призвана да храни виртуално душите ни, т.е. духовното ни здраве.
За да подчертая верността на тези констатации, ще си послужа с още цитати на известни личности:
“Музиката прави човека по-благороден.” (испанска поговорка);
“Слушането на музика с обучени уши е равностойно със съзерцаването на картина с очите на художник.”;
“Все още Музиката е сигурно убежище за красотата, любовта и нежността между хората.” (Давид Фоенкинос, френски писател);
“Музиката е най-краткият път към сърцето на човека! Но внимание – светът е пълен с божествена и дяволска музика.” (Андреа Бочели, певец).
А ето и други постановки, отнасящи се до някои музикални разновидности:
“Нерядко на музиката се гледа единствено през призмата на развлечението. Танцовата музика има силен виталитет, но когато се слуша многократно и ежедневно, става щампа. Хората, израснали в близост с танцова музика, остават “глухи” за голямото изкуство и нерядко са склонни дори да го отричат. Поп музиката често печели битката за сърцата на публиката, залагайки върху мелодичната същност на музиката срещу сложността на изразните средства, използвани от съвременните композитори.” (проф. Георги Робев, диригент);
“Поп музиката е страшно повърхностна – в нея няма никакво съдържание.” (Дейв Грол, английски поп певец);
“Поп културата проми мозъците на много хора и предимно на децата и младежите.” (Владимир Ампов-Графа).
Закономерно се стига до изводите, че: Изкуството е вечна битка между тези, които имат какво да кажат, и носителите на примитивизма и посредствеността;
Истинската култура и обществото – с помощта на псевдокултурата – бяха поставени под пълен олигархически контрол с цел опростачването им;
Продуцентите на всевъзможните развлекателни програми неистово се стремят да направят измислените от тях клишета и схеми канон (задължителни), което е пагубно както за създателите им, така и за консуматорите им;
Колкото и да се търси нещо ново в поп музиката, накрая все се достига до пълното й унифициране;
Както злоупотребата с обезболяващи средства, опиатите и алкохола увеличава равнището на смъртността, така и увеличенията на квазикултурната развлекателна индустрия – независимо от многожанровата им принадлежност – водят до непоправима духовна деградация и влошаване на човешкото психическо здраве.
Отличен пример в това отношение е чалгата – културоподобно явление, характерно за консумативното общество, основаващо се предимно на първичните човешки страсти и начини за получаване на наслада. Използваните от нея музикално-изразни средства – благодарение на притежаваните от тях емоционално-енергийни и комуникационни възможности – имат за задача да улеснят възприемането на посланията, съдържащи се в текста. А поради факта, че в нея водещите компоненти са текстът и еротичното сценично поведение на изпълнителите, независимо от използваните фолклорни интонации, чалгата внася съществен токсичен елемент за отравянето на интелектуално-звуковата среда, в която живеем.
Фактът, че токсичната среда, в която живеем, непрестанно “се обогатява” и от невидими и неподозирани източници, произхождащи от псевдокултурата, задължава обществото да намери подходящите средства за тяхното ефективно неутрализиране. Преодоляването на негативната ситуация е сложен “оздравителен” процес, изискващ ясна концепция. Борбата срещу духовната токсикология изисква адекватна профилактика. Тя трябва да започне от детските градини и да продължи по време на средното образование с целенасочено преработени нормативи и учебни програми по музика. Сегашните “нови” учебни планове не само повтарят грешките на старите, а дори ги задълбочават. Затова в училищата още дълго време няма да има хорове и оркестри.
Към всичко казано дотук трябва да се добави дискриминацията на радиопрограмите към истинската музика и “забравянето” или “подценяването” на творчеството на българските композитори. Както и потоците псевдокултура, насилие, безсъдържателни или подражателни на чужди образци филми и реалити предавания, струящи от телевизионните екрани. Нима “продукцията” на “обществените” електронни медии е безконтролна!?
Разковничето на проблема е заложено в намирането на разумен баланс между проявите на културата и консумативната субкултура, с подчертан приоритет на първата и поставяне на всяка от тях на естественото й място. Културата не се нуждае от ръководство и опекунство, а от компетентна държавна подкрепа за нейното създаване, отглеждане, съхраняване и популяризиране. Тя се нуждае от целенасочени реформи, създаващи необходимата среда, условия и възможности за развитие.
Ако човешката личност символизира Храма, за който се говори в Библията, ясен става подтекстът на неговата повеля за “изгонване на търговците”. С това ефикасно ще се подпомогне и детоксикацията на обществото, от която то се нуждае.
(край на цитата)
Една чудесна статия, в която проф. Янев изказва много критично и остро мнението си за сегашното състояние на българската култура, като дава редица сравнения от миналото, прави анализ на сериозната и развлекателна музика и дава препоръки за бъдещото развитие на културата.
Следва една голяма статия от неговия приятел Иван Вълов, в която се дават много допълнения към възгледите на проф. Янев по различни въпроси на културата и живота:
Портал „Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)“
(без дата)
Иван Вълов
Шест въпроса към акад. проф. Емил Янев
Познавам добре диригента Емил Янев от „плевенският период” (1958–1965 г.) в нашият жизнен път. Понастоящем, в позицията си на „стипендиант” (негова трактовка на понятието „пенсионер”), всяка неделя в 11 часа той се събира на „сладка приказка и чаша кафе”, с група колоритни интелектуалци – негови аркани. Преди време и аз участвах в тези сбирки, но поради различни обективни причини бях принуден да се откажа от това приятно общуване.
85-годишнината на акад. Емил Янев ме провокира и реших да направя интервю с него. Обмисляйки идеята стигнах до извода, че ще бъде по–интересно за читателите ако го направя с хората от неговата компания, която включва широко известният учен проф. Христо Мермерски, кинорежисьорът д-р Огнян Сурдолов, ветеринарният лекар доц. д-р Белин Панайотов, бившият директор на Централният студентски дом Бори Семерджиев, известният актьор доц. Бочо Василев, математикът проф. д-р Константин Миронов и специалиста по медицинска техника доц. инж. Атанас Славчев, които да го охарактеризират – всеки от „неговата камбанария”. За целта подготвих няколко въпроса и ги раздадох на всеки с молба отговорът да бъде в писмена форма.
Първи въпрос: Какво Ви привлича във Вашия неформален мъжки клуб?
– Борис Семерджиев – Стари приятелства.
– проф. д-р Константин Миронов – В неформалния мъжки клуб ме привлича интелигентността на членовете му и най- вече разказите и споделянията на проф. Емил Янев.
– доц. Бочо Василев – Допада ми контактът с приятели, с приятни и интересни творчески личности.
– доц. д-р Велин Панайотов – Твърде задължаващо и пре¬тенциозно е да се твърди, че периодичните ни срещи с приятели на чаша кафе могат да се обозначават като изяви в т.нар. „неформален мъжки клуб”. Това са срещи незадължителни, където в непринудена среда се споделят новини, преживявания, срещи, впечатления.
Разменят се спомени за лица, събития от младостта, обменят се адреси и информация дори за занаятчийски битови услуги. Макар и интересни, някои срещи се пропускат поради битови или здравословни причини. Атмосферата при тези виждания е доброжелателна, занимателна, интересна, насочваща към предстоящи обществени или културни изяви от различни области на културния живот изобщо, без проявата на партийни противопоставяния. Обикновено атмосферата е наситена с хумор (понякога и пикантен), като най-често се обсъждат здравословни, кулинарни и дието-логични въпроси – нещо характерно за хора от „третата” възраст, преминали не само през артистични прояви, но и с вече ограничени възможности за изяви в новите условия на живот.
– д-р Огнян Сурдолов: – В нашия неформален мъжки клуб дълбоко ми импонира, че в него участваме хора на сходна възраст, манталитет и разни професии. Дискусиите са свободни и на всякакви теми. Включително по време на хапване и пийване.
– доц. инж. Атанас Славчев: – Разностранните интереси на членовете на „клуба” – убедени патриоти, многообразието на обсъжданите въпроси и непринудеността на разговорите! В резултат на това, нерядко се раждат нови, свежи идеи, които мисля, че допринасят за духовното обогатяване на всеки от нас.
– проф. Христо Мермерски – Нашите срещи всяка седмица са интересни и позитивни. Общуването с акад. Янев е истинско удоволствие. Той е контактен, спокоен и много добродушен. Може да разговаря по всякакви теми. Удовлетворен е от постигнатите си творчески успехи и известност, но неспокойният му дух продължава да търси нови полета за изява.
Втори въпрос: Към категорията на обществено активните или обществено пасивните артистични кадри спада акад. проф. Емил Янев?
– Борис Семерджиев – Много активен и инициативен!
– проф. д-р Константин Миронов – Безспорно е, че проф. Емил Янев е една перманентна, обществено активна, арти¬стична Личност. Доказателство за това е цялата му музикална, литературна и обществена дейност, които заслужават адмирации.
– доц. Бочо Василев – акад. проф. Емил Янев спада към твърде активните и инициативни творчески личности!
– доц. д-р Белин Панайотов – Прави впечатление, че за Янев е житейска необходимост да споделя в подходяща среда (по-големи или по-малки публични или лични срещи) своите виждания и оценки за минали или настоящи музикални/културни прояви у нас и в чужбина, където на базата на дългогодишен професионален опит е канен или участва в журита на фестивали и конкурси, провеждане на концерти и майсторски класове и пр. Своите констатации от тези срещи и виждания за настоящето и бъдещето на българското музикално изкуство, могат да бъдат открити по-специално в неговите книги и статии, публикувани в периодичния печат. С това той естествено попада в категорията на обществено, все още активните артистични музикални кадри.
– д-р Огнян Сурдолов: Един от малцината съвременни БУДИТЕЛИ. Аз лично бих го определил като ЗВЪНАР. Неуморим в усилията си да разбуди и активизира все по-унесеното в духовна летаргия съвременно българско общество.
– доц. инж. Атанас Славчев: – Еднозначно към обществено активните – било административно-организационно, било творчески-същностно – и то с широк периметър на въздействие, върху институции, творчески и ръководни личности, млади и зрели хора, индивидуално и колективно! Винаги с поглед, отправен напред, неизменно съпътстван от възпитателната компонента и повишаване на културно-образователното равнище на обществото, базиран върху основата на богатия си творчески и административен опит! Много от идеите му са горещо актуални, практични, изпреварващи и надхвърлящи националните граници!
– проф. Христо Мермерски: – Определено акад. Емил Янев спада към много активните артистични кадри, които имат активна гражданска позиция предимно по въпросите, свързани с музикалната култура на страната:
– да има достатъчна финансова подкрепа от държавата и бизнеса, за да се развива културата;
– да се положат усилия за генерално реформиране на остарелите нормативни и структурни закони в съответствие с изискванията на XXI век;
– да се извърши реална реформа в духовната сфера и изработване на дългосрочна стратегия за развитието й;
– да се създаде Висш съвет по културата (ВСК) с две колегии – по проблемите на професионалните и аматьорските артистични дейности – които самостоятелно да обсъждат и решават специфичните си проблеми;
– да се подобри културната инфраструктура, като се построят повече концертни зали за нуждите на страната и др.
Трети въпрос: Споделял ли е акад. Янев своите виждания за бъдещето на българското музикално изкуство?
– Борис Семерджиев: – Непрекъснато!
– проф. д-р Константин Миронов – Проф. Емил Янев е споделял не само лично, но и публично своите виждания за българската култура и българското музикално изкуство. В това отношение са забележителни и изключително практично полезни неговите публикации във в. “Дума” и „Стандарт” от тази година.
– доц. Бочо Василев – С акад. Емил Янев многократно сме споделяли и продължаваме да споделяме редица въпроси и проблеми, свързани с бъдещето на българската култура и на българското музикално изкуство.
– д-р Огнян Сурдолов – В качеството ми на вицепрезидент на Сдружение „Вива ла Музика”, възглавявано от него, сме водили нескончаеми разговори на тази тема. Човек с такива идеи и неизчерпаема енергия, с такава последователна и ярка визия както за насоките на българската култура, така и на българското музикално изкуство (отдавна би трябвало да е на кормилото на Министерството на културата???).
– доц. инж. Атанас Славчев: – Многократно и с държавническа загриженост!
– проф. Христо Мермерски: – акад. Янев смята, че България има музикална култура, която може да се предложи на света и че българското музикално изкуство е част от световния музикален феномен. Само, че са необходими радикални мерки от страна на държавата, за да се стимулират културно-артистичните изяви и да се изгради правилен естетически вкус у хората.
Четвърти въпрос: А за състоянието на емоционално-естети¬ческото възпитание в българските училища?
– Борис Семерджиев: – Като гражданин с високо обществено съзнание и като изявен музикален деец, отлично познаващ състоянието на емоционално-естетическото възпитание в българското училище, той непрестанно води борба за неговото реабилитиране като важен фактор за пълноценното личностно изграждане на подрастващите поколения.
– проф. д-р Константин Миронов – За състоянието на емоционално-естетическото възпитание в българското училище, проф. Емил Янев има напълно изградена, професионална позиция, която непрекъснато аргументирано защитава.
– доц. Бочо Василев – Да, и по тези проблеми многократно сме обменяли размисли. Явно тази тема сериозно ще го вълнува през целия му творчески живот.
– доц. д-р Белин Панайотов: – Със загрижеността на многогодишен учител, преминал през дългите, хубави, но и трудни професионални пътища на активно действащия инструменталист, диригент, оценител или преподавател, Янев продължава да се вълнува искрено и от актуални проблеми, свързани с музикално-естетическото възпитание в българските училища. Многократно той изразява своята загриженост от системно подценяваното през последните години развитие на музикалната култура и образование в училищата, както и естетическото възпитание на младото поколение.
– д-р Огнян Сурдолов: – Акад. проф. Емил Янев не само констатира непрекъснатия упадък на музикално-естетическото възпитание в българските училища, но и предприема различни инициативи, като засипва с конкретни предложения Министерството на образованието и науката. Чука на какви ли не врати. Но, уви?!!!
– доц. инж. Атанас Славчев: – Разговаряли сме по конкретни проекти и опитите му за подобряване на емоционално-естетическото възпитание в училищата, изхождайки от постановката, че „при музиката водещото начало е емоцията, но осветена от разума”! За съжаление сблъсъкът с архаичните и закостенели разбирания на бюрокрацията не винаги са успешни!
– проф. Христо Мермерски: – акад. Янев смята, че трябва много да се направи от страна на държавата за емоционално-естетическото възпитание на учащите се. В този контекст той счита, че е необходимо непрестанно да се усъвършенства системата и кадрите, които обучават ученици в общообразователната сфера и в училищата по изкуствата. Образователната ни система да създаде ефективни условия за развитие на артистичния и музикален потенциал, заложен у децата, които вместо да заминават в чужбина, да остават в страната и в нея да развиват своите творчески възможности.
Пети въпрос: Как оценявате неговото увлечение по аматьорското хорово изкуство?
– Борис Семерджиев: – Разбира се, положително, защото целия му род е закърмен с аматьорското хорово изкуство. А той отдавна е осъзнал могъщата сила на хоровия аматьоризъм и затова убедено служи на неговата комплексна кауза.
– проф. д-р Константин Миронов – Преценявам увлечението на диригента Емил Янев към аматьорското хорово изкуство за похвално, защото музиката във всички свои форми е универсален език на човечеството, която вълнува и облагородява хората.
– доц. Бочо Василев: – Мисля, че той най-добре може да отговори на този въпрос.
– доц. д-р Белин Панайотов: – Може би неговата „генетична” връзка с хоровото изкуство е една от причините, поради които Янев отделя сериозна част от свободното си (вече разбираемо редуцирано) пенсионерско време за подпомагане на аматьорското хорово изкуство, упорито отстоявано все още у нас от някои читалища. Негова цел явно остава да помага за изграждането и артистичното израстване на хоровите състави до висота на професионализма. Той не крие, че е истински щастлив от постигани техни художествени резултати при публичните прояви.
– д-р Огнян Сурдолов: – В качеството си на Президент на „Федерация на хоровете в Европейския съюз” и на „Балкански хоров форум”, той е и генераторът и моторът за тяхната мощна градивна дейност.
– доц. инж. Атанас Славчев: – Не само като приемник и продължител на бележитата диригентка проф. Лилия Гюлева – негова съпруга, но и като авторитетен музикант със собствен почерк и принос, упорито и неизменно работи за постигането на висок професионализъм в изявите на аматьорските състави и за повишаване на артистичната квалификация на техните художествени ръководители. Не му липсва критичен усет, но го прави градивно – с такт и разбиране.
– проф. Христо Мермерски – Положително.
Последен въпрос: Имате ли някакво пожелание към юбиляра?
– Борис Семерджиев – Още дълги години да бъде жив и здрав (в неговия стил „по-малко болен”!) и с непресъхващо чувство за хумор!
– проф. д-р Константин Миронов – Преди да отправя своите пожелания към юбиляря, твореца проф. Емил Янев, искам да отбележа, че човешкият живот е така устроен, че колкото повече се увеличава неговото жизнено минало, толкова повече намалява неговото физическо бъдеще. За 85-годишнината на проф. Емил Янев пожелавам най-малко три неща: Здраве, Любов и Късмет занапред!
– доц. Бочо Василев – Здраве и творческо дълголетие!
– доц. д-р Белин Панайотов – Намирам, че е крайно време да съсредоточи по-егоистично вниманието си за решаване на личните, многостранни битови проблеми, вече достатъчно занемарени, поради липсата на истински близък за неговия бит партньор. В решаването на тези проблеми той не бива да се осланя толкова и само на приятелска помощ, в редица случаи инцидентна активност, а още по-малко на някаква обществена, социална организация. В тази „юбилейна възраст” все по-често ще се усещат сигнали, че трябва да се обръща с повече внимание към себе си, а по-малко към страничните, освен ако не са жизнено приходоносни! Ще се радвам, ако чрез по-разумен начин на живот на юбиляра, ще можем по-дълги години да се срещаме и общуваме тук, на този свят, на земята.
– д-р Огнян Сурдолов – Да бъде колкото се може по-дълго жив, и в тази мисловна и жизнена концепция. А също така край него да се завърти за постоянно грижовна, любяща жена!
– доц. инж. Атанас Славчев: – На многая лета! Да изпълнява високоблагородната си мисия все така всеотдайно, напътствено и поощрително към по-младите си колеги! С богатия си опит, неоспорим авторитет и многобройните си контакти, да поддържа творческия огън в българската култура и музикално изкуство!
– проф. Христо Мермерски – Моите пожелания към юбиляра са:
– На първо място да е жив и здрав и дълго време още да е сред нас.
– Да запази чара си още дълги години – все така да е спокоен, великодушен и завладяващо уравновесен.
– Да намали темпото на работата, за да има време за повече спокойствие и почивка.
(край на цитата)
Портал „Софийска държавна филхармония“
10.04.2013
Юбилеен концерт на проф. Емил Янев
“Европейски музикален фестивал” 2013
Диригенти: Емил Янев, Деян Павлов
Солист/и: Мила Георгиева, Ясен Теодосиев, Цветана Бандаловска, Диана Филипова
Състав: Детско-юношеска хорова студия „Български славей“, Младежка филхармония „София“, Хор „Христина Морфова“ при НЧ „Д-р Петър Берон – 1926“
Програма:
Антонио Вивалди – “Зима” (Концерт във фа минор, оп. 8, №4, RV 297) из “Годишните времена”
Сергей Рахманинов – “Всенощно Бдение” оп. 37 за смесен хор
Антонио Вивалди – “Есен” (Концерт във фа мажор, оп. 8, №3, RV 293) из “Годишните времена”
Георги Арнаудов – Фантасмагории I – Концерт за цигулка, струнни, ударни и тастови
Йожен Боца – „По върховете“, за валдхорна и струнен оркестър, аранжимент Емил Янев
Лео Делиб – “Глория” из Кратка меса за солисти, хор и оркестър (аранжимент Емил Янев)
За събитието
С участието на:
Музиканти от Оркестъра на Класик ФМ радио
Детско-юношеска хорова студия „Български славей“ с диригент Неолина Пелова
Хор „Христина Морфова“ с диригент Мая Василева
В програмата: Шакона от Й. С. Бах в оркестров аранжимент от Емил Янев
„Богородице, Дево“ из „Всенощно бдение“ от С. Рахманинов в аранжимент от Емил Янев
(край на цитата)
Цитирам съобщение за концерт във връзка с 85 години от рождението на проф. Емил Янев:
Портал „Общински културен институт „Надежда“ в София“
Петя Петрова
20.12.2017
ОКИ „Надежда“ отбеляза с концерт 85 години от рождението на проф. Емил Янев
На 85 години – отново на сцената под палката на проф. Янев звуча песента „Хора и улици“ на Борис Карадимчев
Концертната зала на ОКИ „Надежда“ събра на 19 декември много приятели, колеги, ученици и ценители на музиката. Концертът бе посветен на 85-годишнината на един човек – превърнал се в светило в българското музикално изпълнителско изкуство – академик проф. Емил Янев.
Оркестър „Симфониета „София“ с диригент Петър Димитров предложиха на публиката 13 български и чуждестранни произведения, чиито аранжименти са направени от проф. Янев. В програмата звучаха „Испански танц“ от Мануел де Файа, „Андалуски романс“ от Пабло Сарасате със солист – Любов Уришова (цигулка). Солисти на концерта бяха още Ясен Теодосиев (валдхорна) и Борислав Йоцов (кларинет), които изпълниха с оркестъра „По върховете“ от Йожен Боца и Джанпиеро Баси – Вариации из оп. „Риголето“ от Верди. Гласът на вечерта бе Розалина Касабова, която изпя „Не не пей красавице“ и „Обикнах те“ от Сергей Рахманинов.
Специален поздрав към юбиляра направиха Женски хор „Христина Морфова“ с диригент Таня Никлева-Владева, които изпълниха две произведения от Парашкев Хаджиев.
Финалът – изненада за публиката. На 85-години проф. Емил Янев показа за пореден път, че е пълен с енергия и идеи като под негова палка оркестър „Симфониета „София“ изпълни небезизвестната песен „Хора и улици“ от Борис Карадимчев.
(край на цитата)
На 23 декември 2021 г. проф. Емил Янев ни напусна завинаги. В медийното пространство в България се публикуваха десетки статии и съобщения във връзка с неговата кончина. Цитирам няколко такива:
Портал БНТ
23.12.2021
На 89 години почина големият хоров и оркестров диригент проф. Емил Янев
На 89 години почина големият български хоров и оркестров диригент проф. Емил Янев.
Професор Емил Янев е дирижирал забележителни хорови формации, между които са хоровете “Георги Кирков”, “Трудова песен”, “Септемврийци”, “Колегиум Музикум Банкя”, “Христина Морфова”.
Председател на “Балкански хоров форум”, президент на “Федерация на хоровете на Европейския съюз”.
Лауреат е на множество награди като едни от най-значимите в сферата на оркестровото дирижиране са първите отличия на международни конкурси за младежки оркестри в Белгия, Полша, Франция и Холандия като дългогодишен главен диригент на оркестъра на Музикалното училище “Любомир Пипков”.
Поклонението пред големия български диригент проф. Емил Янев ще бъде на 28 декември 2021 г., в 12.00 ч., в църквата “Света София”. Поклон пред паметта му.
(край на цитата)
……..
Портал „Classic FM“
23.12.2021
Почина маестро Емил Янев на 89-годишна възраст
На 89-годишна възраст почина изтъкнатият български хоров и оркестров диригент и педагог акад. проф. Емил Янев, когото музикалните критици окачествяват като един от стълбовете на българската музикална култура с впечатляваща кариера.
Емил Николов Янев е роден на 18.12.1932 г. в Пловдив. Музикалното си образование получава в софийската Българска държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”), която завършва с две специалности – хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово дирижиране при проф. Асен Димитров. Специализирал е при проф. Арвид Янсонс във Ваймар, Германия.
Има 50-годишна диригентска и педагогическа дейност, осъществена в Софийски филхармоничен хор, хор “Георги Кирков” – София, Плевенска филхармония, хор “Трудова песен” (преименуван по-късно на “Катя Попова”) – Плевен, Държавна музикална академия “Панчо Владигеров” – София, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив и камерен оркестър “Колегиум Музикум”- Банкя. Бил е дългогодишен главен диригент на оркестъра на Национално музикално училище “Любомир Пипков” – София.
За високите си артистични постижения, регистрирани с ръководените от него хорове и оркестри, Емил Янев е удостоен със званието Лауреат и Златни медали от републиканските фестивали на художествената самодейност 1964 – 1989 г.; Първа награда на международния конкурс в Неерпелт – Белгия, 1961 г.; Първа награда на международния конкурс в Бидгошч – Полша, 1966 г.; Две първи и голямата награда на Световния конкурс за младежки оркестри в Керкаде – Холандия, 1971 г.; Две първи и голямата награда на Парижката община на втория международен конкурс за младежки оркестри в Париж – Франция, 1972 г.; Заслужил артист – 1979 г.; Златна лира – за високи артистични постижения, 1998 г.; Лауреатски звания и медали от втория до седмия републикански фестивали и др.
Изнесъл е над 2500 концерта в България, Белгия, Германия, Гърция, Латвия, Литва, Македония, Испания, Италия, Полша, Русия, Франция, Холандия, Швейцария, бивша Югославия, Япония и др. Има издадени 7 дългосвирещи грамофонни плочи, 7 компактдиска, 5 музикални филма, и реализирани множество студийни записи в БНР, БНТ и др.
Многократно е бил ръководител на диригентски курсове в България и чужбина (Гърция, Македония, Сърбия, Япония), изнасял е доклади на международни симпозиуми и е участвал в национални и международни журита. Автор е на студии, учебни помагала и множество други публикации, издадени у нас, в Русия, САЩ и Холандия. Сред тях са първият български учебник по “Хорознание”, “Методическо ръководство по дирижиране”, изследването “Многостранните аспекти на диригентското изкуство” и пр. Създател е на аранжименти и вокални цикли.
Паралелно с резултатните си артистични изяви развива и активна обществена дейност. Дълги години е бил зам.-председател на СБМТД. Бил е председател на Сдружението на българските хорови диригенти при СБМТД, председател на асоциация “Балкански хоров форум – България”, член на борда на директорите на Международния олимпийски хоров комитет и вицепрезидент на Европейската хорова федерация, председател на сдружение „Вива ла музика“. Емил Янев бе и дългогодишен главен художествен ръководител на хор „Христина Морфова”.
Доцент е и професор по хорово и оркестрово дирижиране в Академията по танцово и изобразително изкуство – Пловдив, а от 2016 г. е директор на Творческия център “Музика и танц” на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), която му присъди званието “Академик”.
Негова съпруга беше хоровата диригентка и педагог проф. Лилия Гюлева.
Опелото ще се състои на 28 декември 2021 г. от 12:00 часа в църквата “Св.София“ в столицата.
Поклон пред светлата му памет!
…..
Портал „LUPA.bg“
23 декември 2021 г.
Почина хоровият диригент проф. Емил Янев
На 89 години днес почина големият български хоров и оркестров диригент Емил Янев.
Академик проф. Емил Янев е дирижирал забележителни хорови формации, между които са хоровете „Георги Кирков“, „Трудова песен“, „Септемврийци“, „Колегиум Музикум Банкя“, „Христина Морфова“.
Уважаван и достойно оценяван от колегите си, той беше председател на „Балкански хоров форум“, както и президент на „Федерация на хоровете на Европейския съюз“.
Лауреат е на множество награди, като едни от най-значимите в сферата на оркестровото дирижиране са първите отличия на международни конкурси за младежки оркестри в Белгия, Полша, Франция и Холандия като дългогодишен главен диригент на оркестъра на Музикалното училище “Любомир Пипков”.
Поклонението пред големия български диригент проф.Емил Янев ще бъде на 28 декември, в 12,00 часа, в църквата “Св. София“.
Поклон пред паметта му.
……
Портал „Дума“
4 януари 2022 г.
Сбогувахме се с проф. Емил Янев
В навечерието на светлите празници ни напусна известният диригент и педагог проф. Емил Янев. Роден на 18 декември 1932 г. в Пловдив, завършва НМА “Панчо Владигеров” с хорово и оркестрово дирижиране. По-късно специализира във Ваймар, Германия. Автор е на аранжименти и вокални цикли, както и на десетки публикации в специализирани издания у нас и в чужбина. Освен като хоров и оркестров диригент, е познат в музикалните среди и като изявен методист и преподавател. 50-годишната му диригентска и педагогическа дейност е осъществена в различни хорови формации. Концертирал е по цял свят. Има издадени седем дългосвирещи грамофонни плочи, седем компактдиска, пет музикални филма и реализирани множество студийни записи в БНР, БНТ и други. Дълги години е бил зам.-председател на СБМТД и председател на Сдружението на българските хорови диригенти при СБМТД. Председател на асоциацията “Балкански хоров форум – България”, член на борда на директорите на Международния олимпийски хоров комитет и вицепрезидент на Европейската хорова федерация на Европейския съюз. Автор е на студии, учебни помагала и множество други публикации. Има много награди от престижни национални и световни форуми.
Проф. Емил Янев бе дългогодишен уважаван автор на „ДУМА“. В последните дни от своя живот, с присъщото му вълнение и съпричастие, той следеше тринадесетото издание на Международния конкурс за млади певци и инструменталисти “Франц Шуберт” в Русе и излъчените лауреати. “Трябва да заложим на имената на наградените, защото след време те ще градят и утвърждават бъдещия облик на българското интерпретационно изкуство”, заяви проф. Янев. И не скри огорчението си, че медиите не са отразили подобаващо това международно културно събитие (за конкурса „ДУМА“ писа в бр. 229/29 ноември 2021).
“Творческата личност – въпреки че икономическата ѝ обезпеченост не съответства на нейното дарование и полагания ежедневно къртовски труд, изцяло е отдадена на своето изкуство. Тя не може да живее без него, понеже то е част от нейната човешка същност, идеали и стремежи. Колкото и да се развиват IT-технологиите и доусъвършенстването на изкуствения интелект, машините не са в състояние да създадат човешката емоция, която е основната разлика между човека и всички други живи същества. Не може да бъдеш добър технократ, ако си бездуховна личност! Това, което става у нас понастоящем, е истинска “бомба със закъснител”, сподели проф. Янев в интервю за „ДУМА“ по повод своята 85-годишнина. В същия разговор той призна: “Като анализирам многогодишната си диригентска, педагогическа и обществена дейност, стигам до извода, че съм щастлив човек!”
Поклон пред светлата му памет!
…….
Портал БНТ
2.12.2022
Концерт в памет на проф. Емил Янев в зала “България”
Предаване: Култура.БГ,
Днес от 19:00 ч. в зала „България“ ще се състои концерт в памет на проф. Емил Янев – хоров и оркестров диригент. Музикантите от Симфониета „София“ с диригент Свилен Симеонов ще изпълнят аранжименти на проф. Янев.
Цитирам линк към това предаване на БНТ:
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за проф. Емил Янев с една справка по отношение на книги, които той е написал и такива, в които автори са той и неговата съпруга, диригентката проф. Лилия Гюлева. Списъкът не е пълен, дадени са заглавията, година на издаване и имена на съответните издателства. Цитирам:
Хайни | 2013 г. | Меки корици
Изповеди на 11 видни пловдивски музиканти
……
“200 имена, които промениха света“
Сиела | 2014 г. | Меки корици
……
Международна фондация на сътрудничество и културно съревнование “Гоце Делчев” | 2014 г. | Меки корици
…..
“Музикални хоризонти. Бр. 12 / 1980“
СМДБ | 1980 г. | Меки корици
…….
“Методическо ръководство по дирижиране. Част 1“
Музика | 1983 г. | Меки корици
Равноделни размери
…….
“Методическо ръководство по дирижиране. Част 2“
ЦХС | 1984 г. | Меки корици
Неравноделни размери
…..
Музика | 1980 г. | Меки корици
И методика на работата с хор
(край на цитата)
Нека днес на 18 декември 2024 г. почетем 92 години от рождението на големия български музикант проф. Емил Янев, а след 5 дни – на 23 декември сведем глави пред неговата памет – 3 години от смъртта му на тази дата през 2021 г.
Мира на праха му!
…..
Записи:
Христос Воскресе!
Дистанционен концерт на женски хор “Христина Морфова” при НЧ “Д-р Петър Берон 1926 г.“, гр. София. Главен художествен ръководител проф. Емил Янев. Диригент Таня Никлева – Владева.
…..
Интервю на акад. Емил Янев, когото аз лично уважавам за хубавите му статии и материали, някои от които съм цитирал в мои статии за определен кръг български артисти.
Цитирам линк към едно предаване на БНР:
……
Диригентски паралели 1
“Диригентски паралели” 1, книга на акад. проф.Емил Янев, издадена по случай международния ден на музиката 1 октомври от Международна Фондация за Сътрудничество и Културно Съревнование Гоце Делчев, 2014 г.
…….
Диригентски паралели 2
……
Диригентски паралели 3
……
25.04.2018 – Концерт “85 г. от рождението на проф. Лилия Гюлева” – импресия
Хор “Христина Морфова”,
Диригент – Таня Никлева-Владева, Вокален педагог – Георги Петков, Клавирен съпровод – Иван Жеков — Главен художествен ръководител на хорово общество “Христина Морфова – Български славей” – акад. проф. Емил Янев — 25.04.2018 г., Камерна зала “България”, Документален запис, Музикален фон – “За да има песен”, музика Петър Ступел, стихове Георги Струмски
…..
Изпълнения свързани с делото на проф. Лилия Гюлева:
“Christina Morphova” female choir – Sofia, Bulgaria
“Една звезда” / “One star”
Днес, 5-и януари 2017 г., нашата профeсор Лилия Гюлева щеше да навърши 84 години.
Поклон!…
==============
„Една звезда”
Музика и текст – Юли Дамянов
Песента е посветена на нашата учителка – проф. Лилия Гюлева (1933-2003)
Изпълнение на Женски хор „Христина Морфова” с диригент Таня Никлева-Владева и Детско-юношеска хорова студия „Български славей” с диригент Неолина Пелова-Салех – и двата състава при Народно читалище „Д-р Петър Берон-1926” – София
Солист: Йордан Владев
Пиано: Мая Василева-Четрокова
Флейта: Таня Никлева-Владева
Диригент: Авторът
19.10.2016 г., зала „България” , концерт „80 години Женски хор „Христина Морфова”
===========
„Оne Star”
Music & lyrics – Yuly Damianov
The song is dedicated to our Professor Lilia Gyuleva (1933-2003)
Performed by “Christina Morphova” female choir, conductor Tania Nikleva-Vladeva and Youth-children choir “Bulgarian Nightingale”, conductor Neolina Pelova-Saleh – both at the House of the culture “Dr. Peter Beron – 1926”- Sofia, Bulgaria
Soloist: Jordan Vladev
Piano: Maya Vassileva-Chetrokova
Flute: Tania Nikleva-Vladeva
Conductor: The author
19.10.2016, „Bulgaria” Hall, Concert “80 years “Christina Morphova” female choir”
https://www.facebook.com/watch/?v=1194829687239651
………..