Galja Yoncheva

Днес празнува рожден ден певицата Галя Йончева

Драги приятели на оперната музика, днес на 21 април 2020 г. ще припомня рождения юбилей на една гранддама на българската опера – сопранът Галя Йончева, която днес навършва 84 години.

И ето парадокс – съгласно един източник за информация тя е родена през 1936 г., според друг – през 1946 г. Аз приемам първия, знам че не правя грешка, но и двата източника са на латиница, а на български език – колкото и да е чудно – няма къде да се провери, макар и от 2017 г. да има Уикипедия-страница за нея. Нарочно подчертавам последното, защото през 2016 г., когато писах юбилейна статия за кръглата й годишнина, не знаех дали тя е 70 или 80. Втори парадокс е, че в тази сравнително обширна страница не е дадена нито дата, нито година на раждане. Редно е автори на такива статии да пишат конкретни данни, но в България това не е стандарт. Имам предвид, че от стотиците Уикипедия-страници, които съм срещал до сега при писане на моите статии, може би само единици са били също без данни за раждане. Как да е, не е толкова важно, сигурно ще се намери автор, който ще цитира тази дата за Галя Йончева в нейната Уикипедия-страница.

Действително, като погледнах вчера наново в Уикипедия-страницата на Галя Йончева, останах особено доволен – наскоро там са направени значителни допълнения, както от текст, така и от великолепни снимки от нейни участия в оперни спектакли, награди, дискография, личен живот и редица други. И най-важно, внесена е като година на раждане 1936 – тази, която аз приех още в началото. Самата страница е изградена според международните правила за писане на тия страници, така че от 2018 г. информациите за Галя Йончева са значително увеличени.

Въпреки че активната й певческа кариера е приключила, никой не може да каже, че Галя Йончева е скъсала с това велико изкуство. През последните 10-15 години тя намери ново призвание, като се отдаде на писателско-журналистичното поприще, подготви и издаде две много ценни книги, посветени пряко или косвено на това изкуство. По-късно в тази статия ще стане въпрос за това.

Аз не познавам лично тази чаровна жена (както казват много оперни любители за нея), тъй като творческият й път е бил в кулминацията си през годините, когато не съм бил вече в България и нямам преки спомени преди всичко от тия славни 22 години, в които тя е била една от най-изявените певици в Софийската народна опера, като е била солистка в 34 главни роли. Бях чувал името й около 1970 г., когато започнаха изявите й на тази сцена, но от 1971 до 1974 г. бях многократно извън България по специализации, конгреси и симпозиуми като научен сътрудник и преподавател в ТУ Габрово и после заминах окончателно за Германия през 1974 г. Така че много неща за Галя Йончева научавам сега при подготовката на първата статия, която писах през 2016 г. Все пак бях чувал за едно нейно прекрасно представяне на Оперния фестивал в Глайндбърн във Великобритания през 1975 г., където заедно с прочутия певец Асен Селимски са играли главните роли в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски – тя като Татяна, той като Онегин. Съпровождала е Лондонската филхармония.

Трябва да споделя, че фактически през 2011 г. случайно научих нещо по-конкретно за Галя Йончева чрез едно предаване на Българското радио, посветено на рождения й ден, при мое краткотрайно пребиваване в България в края на април 2011 г. Имам кратка извадка от това предаване на 28 април 2011 г., което ще цитирам:

БНР

Честит рожден ден на сопраното Галя Йончева

публикувано на 28.04.2011

„Тази събота ще ви доставим удоволствие с атрактивната компания на една от най-красивите и чаровни актриси и една от най-изисканите певици от състава на Софийската опера. Вълнуващ глас, интелигентност и ерудиция, неоспорим драматичен талант, ярко сценично присъствие и просто – добър и светъл човек. Това е сопраното ГАЛЯ ЙОНЧЕВА, която наскоро отпразнува юбилеен рожден ден в компанията на своето семейство и приятелите, които много обича – и които й отговарят със същото.
Галя Йончева е певицата, „на чиито спектакли през 70-те и 80-те години на ХХ век се изсипвал целият дипломатически корпус” – според свидетелства на очевидци. В интервю, направено преди дни в студио на БНР тя потвърди този любопитен факт от своята кариера и коментира:


„Винаги съм казвала, че публиката влиза в операта не защото някой певец има много красив или голям глас, или красива визия. Ако той не може да хване сърцето на публиката, тя втори път просто няма да отиде. Надявам се, че тази публика, за която Вие споменахте, е идвала не само заради моята визия, а защото съм успявала да дам част от моята душевност, от моя труд… Трудът на всеки оперен артист е огромен, въпреки че отвън това не личи. Отстрани хората просто не могат да си представят с какви усилия, с колко отделено време, с колко лишения сме достигнали до това ниво, в което те ни виждат. Така че, надявам се, че моята публика е идвала, защото след изявите ми е излизала с по-друга нагласа от тази, с която е влизала в залата. Това е предназначението, това е посланието, което един артист отправя към хората: да бъдат по-благородни, по-възвисени, по-добри. Да погледнат към красотата в живота, във взаимоотношенията, да бъдат над ежедневието. В края на краищата – това е целта на всяко изкуство…” .

В оперната вечер Галя Йончева ще разказва за детството си, за трите висши образования, за трънливия път към сцената, за живота в столичния оперен театър; за ролите, които са я обогатили; за партньорите, диригентите и режисьорите, на които е благодарна; за композиторите, на които се възхищава; за публиката…; за любовта: на сцената и в живота; за близките си, които обожава; за радостта от себераздаването, за своите книги… (б.а. Б.К.: в статията за нея в музикалния речник на Kutsch & Riemens, между другото за нея се казва, че преди да се отдаде на вокалното изкустно, е изучила професията на декораторка, може би дизайн, което също е висше образование в редица държави. (край на моя цитат).

Ще припомним нейни студийни и документални записи, от които цялостно ще прозвучат две от върховите й репертоарни постижения: „Албена” на Парашкев Хаджиев и „Човешкият глас” на Франсис Пуленк.

събота, 30 април 2011 г., от 20.00 часа“

(край на цитата)

Ето и линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/post/100080843/chestit-rojden-den-na-sopranoto-galya-ioncheva

През 2016 г., когато писах за първи път статия за Галя Йончева, на това място написах следното: „И така преди три-четири дни, започвайки да пиша, мислех че ще намеря нейна страница на български език в Уикипедия, за да науча повече за биографията и творческия й път. Както често се случва с изявени български артисти, не всички имат в момента такива страници и това ме ядосва (споделял съм го с вас – моите читатели). Така е и с Галя Йончева – нито ред на тази тема. Добре че имаше много материали във връзка с двете й книги, за които споменах по-горе. Обаче нито ред за рождено място, образование и кариера, което да ползвам. Все пак в един „западен“ източник на латиница, който съхранява кратки, но полезни биографични информации за около 120 български оперни певци и певици от миналия век, именно портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ, намерих десетина реда и за Галя Йончева. Предполагам, че данните са автентични и ще ги дам по-долу:

„Сопраното Галя Йончева е родена на 21 април 1936 г. в Гурково. Основното си певческо образование започва в Консерваторията в Атина през 1966 г. и го продължава в София през 1967 г. при Христо Бръмбаров. После специализира във Виена вокално изкуство при Мария Бранд през годините 1975-1976. Още от 1969 г. тя е солистка в Софийската народна опера. През сезона 1976-77 тя гостува на Музикалния фестивал в Глайндбърн. Главни роли в нейната кариера са тези на Мими в „Бохеми“, Бътерфлай, Татяна в „Евгений Онегин“, Лиза в „Дама Пика“, Йенуфа в операта от Яначек, Лейла в „Ловци на бисери“ от Бизе. Освен като оперна певица, Галя Йончева има големи успехи и като концертна певица“.

(край на цитата)

Разбира се, аз направих справка в музикалния речник на Kutsch & Riemens, тъй като в изданието от 1997 г., с което разполагам имаше статия за Галя Йончева. Ето превода на написаното за нея: „Родена на 21 април 1946 г. в София (в другия източник пишеше в Гурково, и то през 1936 г.?). Най-напред изучава професията на декораторка, после учи вокално изкуство при Христо Бръмбаров в София, в Консерваторията в Атина при Spiliopoulou, най-после при Мария Бранд във Виена. Носителка на първа награда при Международния певчески конкурс в София. Оперен дебют през 1969 г. в Софийската опера като Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Член на ансамбъла на Софийската народна опера, като същевременно гастролира успешно на сцените на националните оперни театри в Белград, Варшава и в театъра на името на Сметана в Прага. През 1975 г. играе успешно ролята на Татяна в „Евгений Онегин“ на Фестивала в Глайндбърн. Галя Йончева изгражда внушителен оперен репертоар главно в лиричния сопранов жанр, за ролите в който получава заслужени отзиви от критика и публика: Бътерфлай и Мими в оперите от Пучини, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Микаела в „Кармен“ от Бизе, Дездемона в „Отело“ от Верди, Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Русалка в едноименната опера от Дворжак. Изгражда и педагогическа кариера в София. Има записи на музикални носители от фирмата „Балкантон“.

(край на цитата)

Това беше написаното на това място през 2016 г. Сега разполагаме с нейна Уикипедия-страница, части от която ще цитирам тук:

Галя Йончева е българска оперна певица (сопран), една от най-ярките представителки на българската оперна музика в България и зад граница. Тя е съпруга на изтъкнатия български композитор и диригент Красимир Кюркчийски и е единствената с две висши образования – икономическо и филологическо.

Галя Йончева е родена в София в семейството на интелектуалци и е второ дете в семейството. Баща й е завършил инженерно агрономство във Франция и е ревностен почитател на народната музика. Родителите й са се надявали да бъде момче, но се ражда момиче, а това е оказало влияние тя да се бори и да устоява на трудностите, които я съпътстват по пътя на бурната й кариера. Седемгодишна започва да свири на пиано, а няколко години по-късно започва да учи балет в Софийската опера. Учителката й по пиано госпожа Герджикова, при която девойката се опитва и да пее, уверява родителите й, че тя има талант и трябва непременно да учи в Музикалната академия. Баща й обаче категорично отказва и Галя се записва студентка в Икономическия институт. След завършване на образованието си постъпва на работа във външнотърговска централа, но и по време на следването и по време на работата тя не спира да се занимава с пеене.

Първата учителка по пеене на Галя Йончева е Елизабет Рутгер, сетне продължава при Елена Доскова Рикарди. Постъпва в Академичния хор към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където пее нейната сестра. Там тя веднага е забелязана и е поканена на пробни снимки за филма „Ребро Адамово“, но тъй като няма артистично образование, е отхвърлена. Това я кара да се яви на приемен изпит в тогавашния ВИТИЗ, но и там не я приемат. Малко по-късно тя кандидатства в Софийския университет за специалността „Българска филология“. Тук вече успява да се пребори, завършва и така получава и второто си образование – филологията. Едва след тяхното придобиване завършва и то с отличие висшето си музикално образование в Гърция в Атинската консерватория като ученичка на професор Стильополу. Завръща се в България през 1969 година и се явява на конкурс в Софийската опера за стажант-артисти, който спечелва и веднага е назначена.

Кариера

Красотата на гласа и женското й съвършенство карат мнозина от най-видните български композитори да пишат и посвещават своите оперни творби именно на Галя Йончева. Певицата започва малко късно своята оперна кариера поради двете висши образования, но със стъпването на сцената на Софийската национална опера тя бързо пробива и спечелва както завистта на своите колежки, така и преклонението на публиката. За първи път Галя Йончева излиза на сцената през 1970 г. в ролята на Кети Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. В творческия път на певицата това е най-малката роля, след нея изпява 33 централни роли. Сякаш с най-голям замах влиза в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“. За първи път я пее в Старозагорската опера, после я представя и пред столичната публика. Със състава на Софийската опера или самостоятелно Галя Йончева изпълнява ролята на Татяна почти из цяла Европа.

На българска сцена

На нейния глас и натюрел композиторът Парашкев Хаджиев посвещава три оперни заглавия. Това са оперите „Златната ябълка“, „Лето 893“ и „Мария Десислава“. Именно с певческото и актьорското изграждане на образа на Десислава Галя Йончева окончателно нареди името си сред най-задълбочените изпълнителки на софийска сцена и стана още по-любима на публиката. Омъжена е за композитора Красимир Кюркчийски. Той написва специално за нея операта „Наздраве, господарю“, а любовта им е могъщ стимул композиторът да напише прочутата си творба – „Козият рог“. В ролята на “Вивиян” Галя Йончева блести не само с вокалното си красноречие, но и с женското си магическо очарование. Операта на Кюркчийски не попречва на Парашкев Хаджиев да напише и той нова творба и отново да повери главната роля на Галя Йончева. Това е операта „Албена“, а през 1972 година вдъхновен от красотата на оперната прима, той написва музиката към операта за деца и възрастни „Златната ябълка“.

Световни изяви

По време на работата си в Софийската опера певицата Галя Йончева е изпратена на специализация във Виена при известната вокална педагожка професор Мария Бранд. Там я чува английски екип от Оперния фестивал в Глайндбърн и единодушно я кани да пее в премиерата на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски с режисьор Михаил Хаджимишев. Глайндбърн е оперен театър, който става любимо място за срещи между представители на най-висшия елит на Великобритания и Европа. В образа на Татяна Галя Йончева пее под палката на именития Ендрю Дейвис. Операта е записана за радио Би Би Си, а певицата се превръща в звезда. Англичаните пишат: „От години не сме слушали и гледали толкова нежна и красива певица.“ Галя Йончева е поканена да запише и грамофонни плочи с песни от Глинка и Чайковски в съпровод с пианистката Марта Деянова за фирмата „Нимбъс Рекърдс“.

През 1971 година след представление в Гент / Белгия, един критик пише във вестник „Де Гентерар“: „Тя се нарежда сред най-добрите изпълнителки в света“. Следва ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“. Тази роля наред с Татяна, се превръща във визитна картичка на певицата, с която се представя по световните оперни сцени. С Чо Чо Сан тя се изявява дори в Япония. Следват Адриана Лекуврьор от едноименната опера на Чилеа, Мюзета от „Бохеми“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Лейла от „Ловци на бисери“, Алиса Форд от „Фалстаф“, за да включи и по-драматични роли като Леонора от „Трубадур“, Йенуфа от едноименната опера на Леош Яначек, Лиза от „Дама Пика“ на Чайковски. Участва и в „Годеж в манастира“ от Прокофиев, в „А утрините тук са тихи“ от Молчанов, „Човешкият глас“ от Пуленк и много други. Певицата е поканена в Швейцария за записи на арии от славянски композитори, и то под диригентството на големия и моден в този период Пиер Коломбо. И днес се разказват легенди за представленията на „Евгений Онегин“ в Испания. На едно от тях дори присъства и Хуан Карлос – тогава все още принц, който не скрива възхищението си от българската изпълнителка. В антракта принцът нарежда да бъде организиран коктейл за българските певци, естествено и за да може да се запознае с Галя Йончева. „Неговите комплименти бяха наистина смущаващи“ – признава си певицата в книгата си „Оперни пътеки“. Диригентът на спектакъла Руслан Райчев се обръща към певицата с думите: „Напихме се и се нахранихме благодарение на теб, скъпа Татяна.“ С “Татяна” Галя Йончева открива и музикалните фестивали в Белград и Лозана. Певицата се изявява и във Виена заедно с Маргарита Лилова по повод награждаването на Панчо Владигеров с Хердерова награда.

Късни години

Приключила с оперната си кариера, певицата не спира да работи. Тя е преподавател по пеене в Театралната академия, в Музикалната гимназия „Любомир Пипков“, дава и частни уроци. Пише нови книги, с които обогатява българското музикознание и се радва на своята внучка, която може би ще продължи пътя на баба си. Днес Галя Йончева изглежда прекрасно – млада и жизнена след приключването на оперната си кариера, тя написва няколко обемисти книги, които се превръщат в нагледни учебници както по история на българското оперно пеене, така и като анализ на вокалното певческо майсторство, което тя неизменно притежава.

(край на цитата от Уикипедия – последна редакция от март 2019 г.)

Както вече писах по-горе, в последната редакция на Уикипедия-страницата й от март 2019 г. има редица допълнения, особено снимки в нейни роли, както и списък на всички оперни роли. Няма да се спирам на подробности – всичко може да се прочете там, но искам да цитирам оперния й репертоар в това издание, даден заедно с много снимки:

Творческа дейност, изпълнения и гастроли

В Софийската опера постъпва през 1969 година и работи там до 1991 г. Като спинтов сопран изпълнява 34 оперни роли. Най-значимите измежду тях са:

  1. Татяна – „Евгений Онегин“ от П.И. Чайковски
  2. Лиза – „Дама Пика“ от. П.И. Чайковски
  3. Царица Милитриса – „Цар Салтан“ от Н. Римски-Корсаков
  4. Лиза Бричкина – „А утрините тук са тихи“ от К. Молчанов
  5. Клара – „Годеж в манастира“ от С. Прокофиев
  6. Чо Чо Сан – „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини
  7. Мюзета – „Бохеми“ от Дж. Пучини
  8. Леонора – „Трубадур“ от Дж. Верди
  9. Мисис Алиса Форд – „Фалстаф“ от Дж. Верди
  10. Адриана – „Адриана Лекуврьор“ от Фр. Чилеа
  11. Маргарита – „Фауст“ от Ш. Гуно
  12. Микаела – „Кармен“ от Ж. Бизе
  13. Лейла – „Ловци на бисери“ от Ж. Бизе
  14. Жената – „Човешкият глас“ от Фр. Пуленк (единствено изпълнение в оригинал в България)
  15. Сузана – „Сватбата на Фигаро“ от В.А. Моцарт
  16. Фиордилиджи – „Така правят всички“ от В.А. Моцарт
  17. Елизабет – „Танхойзер“ от Р. Вагнер
  18. Елена – „Сън в лятна нощ“ от Б. Бритън
  19. Йенуфа – „Йенуфа“ от Л. Яначек
  20. Албена – „Албена“ от П. Хаджиев
  21. Калинка-Малинка – „Тримата братя и златната ябълка“ от П. Хаджиев
  22. Милкана – „Майстори“ от П. Хаджиев
  23. Севина – „Лято 893-то“ от П. Хаджиев
  24. Зорница – „Луд гидия“ от П. Хаджиев
  25. Мария Десислава – „Мария Десислава“ от П. Хаджиев
  26. Юла – „Юла“ от Кр. Кюркчийски
  27. Вивиан Боасиер – „Наздраве, господарю!“ от Кр. Кюркчийски

(край на цитата)

Тя е певицата, интерпретирала най-голям брой български оперни образи и песни.

Галя Йончева е изнасяла многобройни песенни рецитали от български, гръцки, английски, руски, португалски, испански, немски, италиански, френски и холандски композитори.

Гастролирала е в Австрия, Англия, Белгия, Германия, Гърция, Израел, Индия, Испания, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Турция, Франция, Холандия, Швейцария, Чехия, Япония.

Радвам се, че и от други материали за нея, свързани с двете нейни книги и публикувани в Интернет, може по косвен път да се научат любопитни моменти от живота и кариерата й, както и интересите й в други области. Във връзка с втората й книга от 2009 г., която има повече автобиографичен характер, Българското радио посвещава специално предаване, за което ще пиша по-късно. Що се отнася до първата книга от 2004 г., тя е интересна с факта, че Галя Йончева – за разлика от много нейни колеги и колежки, сама води разговори и интервюта с различни свои колеги, диригенти и други, т.е., проявява истински журналистически талант, който й позволява – съгласно отзивите на критиката – да създаде една интересна поредица от статии, които ще останат в архивите на сравнително скромната българска мемоарна литература, посветена на нашите съвременни дейци в областта на оперното изкуство. И двете книги са издадени в София от издателство „Сиби“ и след появата им в медиите се публикуват редица положителни критики. Ще дам някои подробности. Първо една статия във в. „Култура“ от 9 април 2004 г.

Да пипнеш оперния артист!

Аз се възхищавам на това, колко дълбоко духовни, образовани, с всестранни интереси, достойни и горди хора са моите колеги. Щастлива съм, че срещнах отклик (…)

Галя Йончева

Неотдавна сред публикациите, посветени на български оперен театър, се появи още едно заглавие – “Оперни пътеки” от сопраното Галя Йончева. Книгата обема 493 страници: предговор от автора, увод от д-р Розалия Бикс, 43 интервюта, заключително авто-интервю и Приложение от 40 страници снимков материал.

Самият факт, че оперен артист сменя своето амплоа и се превъплъщава в автор, прави изданието уникално, адекватно и автентично. Формата се основава на задушевни разговори с колеги и приятели – пряко свързани с изграждането на облика на Софийската опера между 50-те и 90-те години на XX век. Въпреки близките си контакти с избраните събеседници, авторката успява да установи условна дистанция, която да запази опозицията интервюиращ – интервюиран. С изходна схема от предварително замислени въпроси, Галя Йончева води разговорите умело, с индивидуален подход, като по този начин извлича ценна информация за вътрешния свят, семейната, културна и професионална среда на подбраните личности, за първите им стъпки, за избора на оперното поприще, за мястото на любовта, за професионалната ревност, конкуренция, звездни мигове и огорчения, за отношението към педагозите, колегите, ролите…
Видно е, че оперните хора са възприели формата на интервюто. Трифон Силяновски, например, решава именно при срещата с Галя Йончева да разкрие в подробности най-тягостните си преживявания и своите житейски концепции, наред със спомените за работата като оперен корепетитор… Авторката не търси еднакъв обем на материалите, изслушва разговорилите се, не редактира езиково техния изказ, с което предоставя на меломаните и бъдещите изследователи ясни и точни индивидуални характеристики. За достоверността на четивото свидетелстват и подписите на интервюираните, положени след изчитане на вече подготвените в ръкопис разговори.

Струва си да изброя избраните събеседници, чиито имена сами по себе си будят респект и интерес: сопраните Александрина Пендачанска, Благовеста Карнобатлова, Вася Радева, Галина Савова, Гена Димитрова, Дарина Такова, Лиляна Барева, Мария Димчевска, Надя Шаркова, Юлия Винер-Ченишева, Галя Йончева (сведения за себе си); мецосопраните Александрина Милчева, Виргиния Попова, Радка Гаева, Рени Пенкова, Стефка Минева, Христина Ангелакова; тенорите Георги Сапунджиев, Здравко Гаджев, Иван Венчев, Милен Паунов, Никола Николов, Румен Дойков; баритоните Асен Селимски, Никола Василев, Стоян Попов; басите Никола Гюзелев, Николай Гаубич и Павел Герджиков. За придобиването на още по-цялостна представа за атмосферата в Софийската опера допринасят и срещите с диригентите: Борис Хинчев, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Недялко Недялков, Руслан Райчев; режисьорите: Емил Бошнаков, Петър Щърбанов, Светозар Донев; сценографът Радостин Чомаков; хормайсторът Христо Казанджиев; примабалерината Красимира Колдамова; пианист-корепетиторът Елена Миндизова; концертмайсторът Сабина Бояджиева; композиторът, пианист и оперен корепетитор Трифон Силяновски, музиковедът Розалия Бикс и музикалният журналист Марин Бончев.

Всички те са подредени като в справочно издание – по азбучния ред на първите си имена.

Луксозна, четивна, с изобилен и естетски подбран снимков материал (и на достъпна за колеги цена), книгата е предназначена за широк кръг почитатели на оперното изкуство, които могат да “пипнат” любимите си оперни личности, да си “побъбрят” с тях и да съпреживеят емоциите на правещите оперно изкуство… В огледалото “Оперни пътеки” читателят неусетно разпознава и своите въжделения, колебания, въпроси, конфликти, тежки и радостни мигове.

Същевременно книгата представлява вид обемно антропологическо изследване, запечатило и по този начин съхранило ценно знание за ключовите фигури в Софийската опера и тяхната среда между 50-те и 90-те години на XX в.

Миглена Ценова

(край на статията)

Пет години по-късно Галя Йончева публикува втората си книга „Отвъд завесата“, която има автобиографичен характер:

Книга-албум на оперната прима Галя Йончева

16.12.2009 г. (Kafene.bg)

В навечерието на Коледните празници „Сиби“ издаде уникалната книга-албум за операта на изтъкнатата изпълнителка Галя Йончева. Луксозното издание е с твърда корица и е най-добрият подарък за любителите на това сложно и многопластово изкуство, както и за всички, които искат да надникнат зад завесата на оперния спектакъл и да почувстват „отвътре“ неговата магия.

Авторката Галя Йончева е една от примите на Софийската опера, работила на нейната сцена в продължение на 22 години. Книгата „Отвъд завесата“ е обобщение на нейната успешна кариера. В първата част – „Изповед за операта“, Галя Йончева отвежда читателя по дългия и труден път на оперния артист, разкрива му как се изработва музикалната партия и се създава драматичният образ. Споделя какво са били за нея репетициите, представленията, камерните изяви, сцената, публиката и успехът. Разказва за изграждането на ролята като симбиоза между музика и драма, за партньорите, колегиалността и за преодоляването на многобройните предизвикателства. Във втората част – „Щастието да си в образа“, авторката споделя тайнството при сътворението на осем от тридесет и четирите оперни героини, в които се е превъплъщавала, и които са я обогатили най-много. От тази изповед младите оперни артисти могат да почерпят опит и да намерят собствена ориентация в творческите си търсения.

Книгата-албум за операта „Отвъд завесата“ е илюстрирана с повече от 150 уникални фотографии от личния архив на Галя Йончева. Снимките на сцени от представления, както и на ноти от самите опери, са поместени там, където текстът се нуждае и от картинно възприемане, с което се улеснява и засилва вълнуващият ефект на разказа.

Така страниците на луксозното издание „оживяват“ във фотографиите, и досегът с книгата се превръща в празник за сетивата на читателя.

В промоцията за книгата в електронен портал четем:

„Тази книга е за хората, които обичат операта и биха желали да научат нещо повече за нейния вътрешен свят. В нея са споделени размисли, случки, изстрадани мигове и творчески празници от превъплъщенията в тридесет и четири роли на оперната певица Галя Йончева. В първата част – “Изповед за операта”, се разказва за личността на оперната певица и предизвикателствата, които тя трябва да преодолее, за сцената, публиката и успеха – спътници при всяко изпълнителско изкуство, за това как се изгражда образът. Открехната е завесата пред творческото търсене по време на репетициите и динамичния живот на спектакъла. Във втората част – “Щастието да си в операта”, авторката споделя тайнството при сътворението на най-свидните си оперни героини. Тази изповед е за младите оперни артисти – те могат да почерпят опит и да намерят собствена ориентация в творческите си търсения. В тази книга е излята обичта и преклонението към операта на известната българска оперна прима Галя Йончева.“

(край на цитата)

Няколко дни по-късно, на 21 декември 2009 г. Радио София посвещава предаване във връзка с тази книга, както и разговор с авторката Галя Йончева. Ето текста:

Пътуване с примата Галя Йончева към тайните на оперната сцена

публикувано на 21.12.2009

Чуйте разговора на Невена Праматарова с Галя Йончева

В студиото на „Артефир” гостува оперната прима Галя Йончева. Поводът за срещата й със слушателите на предаването е излизането на автобиографичната й книга „Отвъд завесата”, която е посветена на любовта й към оперното изкуство. Галя Йончева е една от примите на Софийската опера, работила на нейната сцена в продължение на 22 години.


Книгата й „Отвъд завесата“ е обобщение на нейната успешна кариера и подарък за любителите на това сложно и многопластово изкуство. В първата част – „Изповед за операта“, авторката ни отвежда…. (следва текста от горния цитат в „Kafene.bg“).

(край на цитата)

Три години по-късно, през декември 2012 г. в. „Култура“ помества статия, в която става въпрос за певицата Галя Йончева. Поводът е откриването на оперния сезон 2012/2013 на Софийската държавна опера. Следва текста на част от статията:

в. „Култура“ – брой 35 (2697), 19 октомври 2012 г. „Златната ябълка откри сезона в операта“ 

„Чудесна идея на Софийската опера – „да смъкне от тавана” поопрашената от годините партитура на „Златната ябълка” и да открие (по традиция) новия си сезон с българска творба. В националния театър тя бе поставена преди 40 години, всъщност, тогава това бе раждането на първата детска опера на Парашкев Хаджиев. (……) . Тогава някои от най-проспериращите певци на театъра с интерес и желание се включиха в реализацията на творбата – ГАЛЯ ЙОНЧЕВА, Павел Куршумов, Павел Герджиков, Петко Маринов, Никола Василев, Николай Стоилов, Асен Селимски и т.н., а постановката направиха диригентът Борис Хинчев (един от фаворитите на Хаджиев), режисьорът Емил Бошнаков, художничката Мариана Попова и забележителният балетмайстор Богдан Ковачев. Игра се няколко сезона и децата много я харесваха. Впрочем, интересно ми беше да ги наблюдавам сега, след толкова години. И сега чувах възгласи и коментари в салона, имаше и уплах, и възторг, и реплики, изказани високо по време на действието. За мен – знак, че „Златната ябълка” никак не е остаряла! …….“

Боянка Арнаудова

(край на цитата от статията в „Култура“)

През октомври 2013 г. Галя Йончева участва при откриване на изложбата на художничката Лиляна Дичева във връзка с нейната 85-годишнина. Ето откъс от съответна информация в печатна медия:

30.10.2013 г.

Художничката Лиляна Дичева отпразнува своята 85-годишнина с нова изложба в столичната галерия „Сезони“. Експозицията обединява картини под мотото „Съчувствие към човека“. Стилът й винаги се е откроявал с изобилие от човешки фигури – движещи се, емоционално-екпресивни, разпознаваеми исторически личности, но и характерни типажи от съвременността, вплетени в контражурен полет. Лицата греят в ярки тонове на фона на космически сюжети – не случайно няколко платна носят заглавието „Ние сме от рода на хвърчащите хора“ (по Валери Петров). Известно е нейното пристратие към музиката, литературата, историята, философията. В еспозицията могат да бъдат видени известни нейни картини, както и нови: „Верди и Вагнер“, „Моцарт и богове“, „Трагични образи на Шекспир“, „Художници страдалци“, „Стефан Дичев“, „Левски и Ботев“, „Двоен автопортрет“ и др. „Тя е един от най-социално болезнените творци в България, интересуващ от всичко, което бушува в света и то е станало фон на тези картини. Тя рисува, слуша радио, гледа телевизия, чете и пише на няколко езика, интересува се от всичко в света на изкуството. Тази изложба е един силно звучащ SOS за човека. Все по-рядко са изложбите с пoртрети – най-често това са салонни портрети, докато нейните образи са състояния – и композициите, и автопортретите. Тя ни напомня за ценностите, които нямат нито политическа, нито времева рамка“ – каза кураторката Райна Йотова. За своята годишнина Лиляна Дичева получи поздравителен адрес от председателя на СБХ Любен Генов. За приносното в творчеството й говори проф. Чавдар Попов, който като изкуствовед е изследвал нейното творческо развитие: „Лиляна Дичева притежава изключително силна образна наситеност. При нея има парадоксална противоположност – едновременно я вълнува актуалността на деня и историческата възстановка на известни исторически личности – художници, писатели, композитори. Тя рисува хора в динамични състояния, бидейки художник на човека – в неговите исторически и съвременни хипостази.“

С изпълнение на „Серенада“ от Шуберт в програмата на откриването на изложбата се включиха младата оперна певица Калина Томова и нейната преподавателка –  известната от близкото минало оперна прима ГАЛЯ ЙОНЧЕВА.

Картините могат да бъдат видени до 12 ноември.

(край на цитата)

И така в края на тази статия за Галя Йончева остава днес на нейния 84-и рожден ден да й пожелаем добро здраве и сили да продължава успешно дейността си също и в областта на музикалната публицистика. Аз не съм чел тези две книги, но от рецензиите виждам, че тя има редица качества в тази област. При това показва определен интерес към историята и документирането на данните за именити български оперни артисти, диригенти, режисьори и други, което е особено необходимо днес при липсата на организирана дейност в това отношение. Много пъти съм казвал в мои статии тук във „Фейсбук“, че ако това не се направи днес, много от тези дейци ще ни напуснат завинаги и след години онова, което са сътворили, няма да се знае достатъчно добре. Най-важното в това отношение е факта, че воденето на интервюта-разговори е най-добрия начин да се запази автентичността на данните, отнасящи се за определена личност.

Знам, че през лятото на 2017 г. Галя Йончева преживя голяма фамилна трагедия – смъртта на сина й Кристиан Таков. В медиите има редица информации по тази трагедия, но аз няма да се спирам тук на подробности. Искам само да изразя съчувствието си към загубата на този изявен български юрист и човек с висок морал и силна воля за справедливост. Мир на праха му!

………