Sonya Yoncheva

Днес празнува своя рожден ден изключителната певица Соня Йончева

Драги приятели на оперната музика, днес „на връх Коледа“ – 25 декември 2021 г. е родена в Пловдив една от най-успелите съвременни български оперни певици – Соня Йончева, която от осем години редовно завладява с изкуството си специално американската публика в МЕТ в Ню Йорк. Пиша това нарочно, защото през тия осем години се появиха в световните медии толкова положителни отзиви за изявите й там, което е уникум.

А в края на 2018 година – само месец преди рождения й ден, Българското Национално Радио излъчи предаване посветено на премиерата на документалния филм “Соня Йончева: Sempre libera“ на режисьора и продуцент Георги Тошев:

БНР

Соня Йончева: Привилегия е, че България направи първа филм за мен

публикувано на 28.11.2018

Автори: Ирена Гъделева , Татяна Иванова

В истинско културно събитие се превърна премиерата на документалния филм “Соня Йончева: Sempre libera“ на режисьора и продуцент Георги Тошев в рамките на “Киномания”. Блясък привнесе присъствието на самата оперна дива Соня Йончева, която пристигна специално. Тя не се притесни ни най-малко от вниманието на присъстващите зрители, които искаха непременно да я поздравят, да се докоснат до нея, да получат автограф и да се снимат. Възможността за този близък контакт беше наистина изкушаваща. А филмът на Георги Тошев вече беше развълнувал всички с историята на Пепеляшка от Пловдив, достигнала с много усилия и жертви от цялото семейство Йончеви до най-високите върхове в оперното изкуство.

Интервю със Соня Йончева

Певицата изрази благодарността си веднага след прожекцията – освен с цветя, тя беше изненадана и с грамота от Министерството на културата за приноса й към българската култура и популяризирането ѝ по света. Заместник-министърът на културата Румен Димитров връчи на Йончева и статуетка – фигура на елен от тракийско съкровище, открито в Севлиевско.


“За 60 минути да си видиш последните години на професионална активност, а също и моя личен живот – това е наистина голяма емоция. Аз бях между сълзите и смеха през цялото време – сподели Соня Йончева в интервю за предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт”, и добави: “Наистина е много голяма привилегия за мен, че именно България този филм първа от всички, въпреки че моят път беше навън. Но тук има един голям артист – Георги Тошев, който така се запали по моя живот, така се запали по тази интрига, дето се върти около мен постоянно, че просто с някакви невероятни усилия на магьосник постигна това и този филм е наистина невероятен резултат!”

Чуйте цялото интервю на Татяна Иванова със Соня Йончева в звуковия файл.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/101051416/sona-ioncheva-privilegia-e-che-balgaria-napravi-parva-film-za-men

Трябва да ви споделя, че не мислех днес изобщо да пиша на такъв празник. Но както писах на днешния ден през 2020 г., погледнах в бележника си и като видях, че Соня има рожден ден, не можах да се стърпя – аз съм събирал през последните години доста материали за нея (майка й е моя добра ФБ-приятелка), така че направих една статия за Соня Йончева почти от цитати за нея, публикувани през последните години. Те говорят много повече отколкото да изнасям сухи сведения от творческата й биография. До 2015 г. не съм писал специално за нея, освен по косвен път при други случаи, свързани с даден юбилей или нещо подобно. Например в статията ми от 21 януари 2014 г. (рожден ден на Пласидо Доминго), написах следните думи:

„Прочутият тенор Пласидо Доминго поиска българката Соня Йончева да участва в концерта му в София. Идеята му е тя да е една от двете сопрано певици, които да му партнират на сцената. Легендарният испанец ще бъде у нас на 14 февруари в зала “Арена Армеец”.

(край на цитата)

Оказва се, че графикът на 32-годишната певица е препълнен. На 23, 25, 27 февруари и на 1 март тя ще изпълнява Виолета в “Травиата” в испанския град Лас Палмас. Така че по време на концерта на Пласидо Доминго в България ще бъде заета с усилени репетиции. Тенорът лично се обажда на директора на операта с молба Соня да бъде освободена за 14 февруари. Но получава отказ.

Пласидо Доминго не случайно настоява българката да участва в изявата му у нас. Талантливата пловдивчанка печели оперния конкурс “Опералия” през 2010 г. Престижното събитие се организира от самия тенор и се провежда в миланската Ла Скала.

Соня учи пиано и оперно пеене в родния Пловдив. В Женевската консерватория получава магистърска степен със специалност оперно пеене. В момента (става въпрос за годината 2020) живее в Швейцария, но заради многобройните си ангажименти пътува непрекъснато до различни точки по света. В София с Пласидо Доминго са били нейните колежки Ейнджъл Блу и Микаела Оесте. И двете изпълнителки са участвали в програмата за млади артисти, организирана от испанската звезда.

Само да коментирам, че Соня Йончева не случайно е направила особено впечатление на Доминго. През цялата 2014 г. тя има огромни успехи по много сцени из целия свят, в последно време в ролята на Виолета в „Травиата“ на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Българските и световни медии широко отразиха това.

(край на цитата от 21 януари 2014 г. с малко допълнение от 2020 г. )

Съвсем смело и честно мога да заявя, че в момента Соня Йончева е най-успялата и заангажирана в най-големите оперни театри по света българска оперна певица в световен мащаб. Това говорят самите факти. Нека разгледам плана за изявите й през 2017 г. и заплануваните през 2018 (не всички). Само на сцената на МЕТ в Ню Йорк Соня Йончева има през март 2017 г. 6 изяви и още една през февруари в операта „Травиата“ в ролята на Виолета. На 31 декември 2017 г. там беше премиерата на „Тоска“ от Пучини, където заедно с Анна Нетребко и още един сопран тя се заменя в ролята на Тоска при редица спектакли през първата половина на 2018 г. Ето цитат за тези изяви:

Giacomo Puccini   Tosca [P] 31 Dez 2017; 3, 6, 9, 12, 15, 18, 23, 27m Jan 2018; 21, 26, 30 Apr 2018; 4, 8, 12 Mai 2018   New York, Metropolitan Opera House The Metropolitan Opera Dirigent   Emmanuel Villaume / Gareth Morrell / Bertrand de Billy Regisseur   David McVicar Ausstattung   John Macfarlane Beleuchtung   David Finn Choreograph   Leah Hausman   ~ Tosca    Sonya Yoncheva / Anna Netrebko / Jennifer Rowley Cavaradossi    Vittorio Grigolo / Marcelo Álvarez Scarpia    Zeljko Lucic / Michael Volle Sacristan    Patrick Carfizzi Spoletta    Brenton Ryan Sciarrone    Christopher Job Cesare Angelotti    Christian Zaremba Un carceriere    Richard Bernstein / Paul Corona Premiere

(край на цитата)

Също в МЕТ Ню Йорк на 7 май 2017 г. Соня Йончева участва в Гала-концерт по случай 50 години от юбилея на МЕТ в „LINCOLN CENTER“ - с много богата програма, в която тя пее арии от операта „Бохеми“. Ето откъс от програмата (началото и нейното участие):

Metropolitan Opera House
May 7, 2017 Broadcast/Streamed

50 YEARS AT LINCOLN CENTER: A GALA CELEBRATION

Bernstein: WEST SIDE STORY
Overture from the film

Conductor...............Yannick Nézet-Séguin

(…)

Puccini: LA BOHÈME
   Franco Zeffirelli's 1981 staging has appeared in
   almost every season over the past three-and-a-half decades

Che gelida manina...Sì, mi chiamano Mimí

Ehi! Rodolfo!...O soave Fanciulla

Sonya Yoncheva
Joseph Calleja
Dwayne Croft
Yunpeng Wang
Sava Vemic

Conductor...............Yannick Nézet-Séguin

(край на цитата)

През ноември и декември 2017 г. Соня Йончева е имала участия в Парижката опера при премиерата на операта „Дон Карлос“ от Верди в ролята на Кралица Елизабет, както и при следващи спектакли, а през декември също в Париж – в премиерата на „Бохеми“ от Пучини. През март и април 2018 г. тя има изяви в МЕТ в операта „Луиза Милер“ от Верди, а от октомври 2017 до март 2018 – редица изяви като Мими в „Бохеми“.

През 2018 г. е имала още 2 премиери и следващи спектакли: през юни и юли в главната роля на Имогене в операта „Пиратът“ от Винченцо Белини на сцената на Миланската Скала и през август в ролята на Попея в „Коронацията на Попея“ от Монтеверди на Музикалния фестивал в Залцбург.

Цитирам подробен план за изявите й през 2017 и 2018 г.:

Sonya Yoncheva: Terminplan
Von Oper  

10-28 Aug 2018 L’incoronazione di Poppea [P] it Poppea Salzburger Festspiele (ML:Christie, R:Lauwers) Haus für Mozart
29 Jun-19 Jul 2018 Il pirata [P] Imogene Teatro alla Scala, Milano (ML:Frizza, R:Loy) Teatro alla Scala
29 Mär-21 Apr 2018 Luisa Miller Luisa The Metropolitan Opera, New York (ML:de Billy, R:Moshinsky) Metropolitan Opera House
5-28 Jan 2018 Faust Marguerite Wiener Staatsoper (ML:Chaslin, R:Joël(original), Roche) Staatsoper
31 Dez 2017-12 Mai 2018 Tosca [P] Floria Tosca The Metropolitan Opera, New York (ML:Villaume / Morrell / de Billy, R:McVicar) Metropolitan Opera House
1-31 Dez 2017 La bohème [P] it Mimì Opéra National de Paris (ML:Dudamel / López-Gómez, R:Guth) Opéra Bastille Okt-Nov 2017 Don Carlos [P] fr Elisabeth de Valois Opéra National de Paris (ML:Jordan, R:Warlikowski)
2 Okt 2017-10 Mär 2018 La bohème Mimì The Metropolitan Opera, New York (ML:Soddy / Armiliato, R:Zeffirelli) Metropolitan Opera House Jul 2017 Siberia [ c ] Stephana Festival de Radio France et Montpellier (ML:Hindoyan) Jun-Jul 2017 La bohème Mimì Teatro alla Scala, Milano (ML:Pidò, R:Zeffirelli(original), Gandini) Mai 2017 Concert NoRole The Metropolitan Opera, New York (ML:Nézet-Séguin) Feb-Apr 2017 La traviata Violetta Valery The Metropolitan Opera, New York (ML:Luisotti, R:Decker) Dez 2016-Jan 2017 La bohème it Mimì Deutsche Oper Berlin (ML:Repušić, R:Friedrich)

(край на цитата)

Мисля, че коментари са излишни, данните говорят сами за себе си!

Както е добре известно, през есента на 2016 г. Соня Йончева участва в една грандиозна премиера на операта „Норма“ от Белини на сцената на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон в главната роля на Норма, за която световните медии писаха много ласкави думи и прекрасни оценки за играта й. За това събитие ще пиша по-късно в тази статия. Сега искам само да наблегна на многото главни роли в съвсем различен репертоар по световните сцени през 2016 година и предвидените за 2017 година (извадка от банка данни на немски език):

 Jul 17   La clemenza di Tito Vitellia it Festspielhaus Baden-Baden ML: Nézet-Séguin;  Jun 17   La traviata Violetta Valéry it Münchner Opernfestspiele ML: A Battistoni; R: Günter Krämer   Jun-Jul 17   La boheme Mimì Teatro alla Scala, Milano ML: Pidò; R: Zeffirelli / M Gandini   Mai-Jun 17   Eugene Onegin Tatiana ru Opéra National de Paris ML: Edward Gardner; R: Willy Decker   Feb-Apr 17   La traviata Violetta Valéry The Metropolitan Opera, New York ML: Luisotti; R: Willy Decker   Jan 17   Manon Manon Opéra de Monte-Carlo ML: Guingal; R: Arnaud Bernard   Dez 16-Jan 17   La boheme Mimì it Deutsche Oper Berlin ML: Repušić; R: Götz Friedrich   Dez 16   Eugene Onegin Tatjana ru Deutsche Oper Berlin ML: Repušić; R: Götz Friedrich   Nov-Dez 16   Les contes d’Hoffmann Antonia fr Royal Opera, London ML: Pidò; R: John Schlesinger   Sep 16-Jan 17   La boheme Mimì The Metropolitan Opera, New York ML: C Rizzi / Marco Armiliato; R: Zeffirelli   Sep 16-Mai 17   La traviata Violetta Valéry it Bayerische Staatsoper, München ML: A Fisch / A Battistoni; R: Günter Krämer   Sep-Okt 16   Norma Norma it Royal Opera, London ML: Pappano; R: l Ollé / Valentina Carrasco   Aug 16   Thais Thaïs Salzburger Festspiele ML: P Fournillier;  Jul 16   Iris Iris Festival de Radio France et Montpellier ML: Hindoyan;  Jun 16   Stabat Mater soprano Théâtre des Champs-Elysées, Paris  Mai-Jun 16   La traviata Violetta Valéry it Opéra National de Paris ML: M Mariotti; R: B Jacquot   Mär-Apr 16   Iolanta Iolanta ru Opéra National de Paris ML: Alain Altinoglu / Stieghorst; R: Tcherniakov   Feb 16   Alcina Alcina Opéra Royal de Versailles ML: Dantone;  Feb 16   Alcina Alcina Opéra de Monte-Carlo ML: Dantone;  Jan 16   La boheme Mimì it Staatsoper Unter den Linden, Berlin ML: Hindoyan; R: Hume 

(край на цитата)

Излишни са коментарите: роли в опери от Хендел („Алцина“), Моцарт („Милосърдието на Тит“), Пучини („Бохеми“), Чайковски („Йоланта“, „Евгений Онегин“), Верди („Травиата“), Маскани („Ирис“), Масне („Таис“, „Манон“), Белини („Норма“), Офенбах („Хофманови разкази“) и то на такива сцени като МЕТ в Ню Йорк, Ковънт Гардън, Миланската Скала, Парижката опера и театър „Théâtre des Champs-Elysées“, както и Операта във Версай край Париж, двата Берлински оперни театъра, Баварската държавна опера в Мюнхен, Операта в Монте Карло, Театъра в Баден Баден, Музикалните фестивали в Залцбург, Мюнхен и Монпелие.

За Соня Йончева съм писал и по други поводи, например при оперен бал в Дрезден, когато тя имаше соло в една оперетна ария и по време на изявата си понани на сцената за танц известния немски тв-модератор Томас Готшалк. Това бе посрещнато от хилядната публика с масови ръкопляскания, на бала присъстваше и шведската кралица.

Сега ще се спра съвсем накратко на творческата биография на певицата.

Сопранът Соня Йончева (в транскрипция на латиница Sonya Yoncheva или Sonja Jontschewa) е родена на 25 декември 1981 г. в Пловдив. Тя учи пиано и вокално изкуство в Пловдив, после в Женевската консерватория. Спечелва редица награди, като най-важната е тази през 2010 година – от конкурса „Опералия“, организиран от тенора Пласидо Доминго и се провежда в миланската Ла Скала.

Соня Йончева пее при редица оперни продукции на сцената на Миланската Скала, в „Teatro Real“ Мадрид, в „Tonhalle“ в Цюрих, в „Alte Oper“ във Франкфурт. През ноември 2013 г. Соня Йончева пее с голям успех в ролята на Джилда в „Риголето“ от Верди на сцената на МЕТ в Ню Йорк заедно с Дмитри Хворостовски в ролята на Риголето. През 2014 г. тя отново пее там, през ноември като Мими в „Бохеми“ от Пучини и като Виолета в „Травиата“ от Верди. През миналата 2015 г. отново е на сцената на МЕТ в ролята на Дездемона в „Отело“ от Верди.

През 2015 г. Соня Йончева спечелва престижната награда ECHO Klassik в категорията „подрастваща артистка за годината (Nachwuchskünstlerin des Jahres) в жанра „вокално изкуство“.

Соня Йончева е омъжена за диригента от Венецуела Domingo Hindoyan . Семейството живее с малкия си син в швейцарския кантон Waadt.

(край на описанието)

Нарочно не давам повече подробности на това място, тъй като в редица цитати от последните 8 години, които сега ще следват в хронологичен ред, са дадени много подробности за Соня Йончева и изявите й в България и в чужбина. В Уикипедия за нея има страници – не големи – на 10 езика: английски, немски, френски, български, руски, украински, испански, норвежки, естонски и японски.

Соня Йончева дебютира в Метрополитън опера

(извадка от в. “България СЕГА” Ню Йорк, 7 декември 2013 г.)

Джилда е ролята, с която Соня Йончева излиза за първи път на сцената на Метрополитън опера, една година преди планирания й дебют в “Бохеми”. Добрите орисници са дали на певицата както глас, осанка, артистизъм, така и предусещанетo в какво да концентрира енергията си, за да е готова за поредното сценично предизвикателство. Пяла Джилда през лятото на “Арена ди Верона”, Соня Йончева е готова с лекота да замести сопраното Александра Куржак в “Риголето”.

Думата лекота е най-точна за сценичното й присъствие. Нейната Джилда е чиста, невинна, доверила докрай сърцето си на избранника, тя е любяща дъщеря, която страда заедно с баща си, а на финала -достатъчно силна, за да прости и на двамата. Умира щастлива, защото, според интерпретация на Соня Йончева щастие е, когато обичаш, а идеалната любов е своего рода смърт. 

Гласът на Соня Йончева градира чувства, страсти и операта става съвременна отвътре, а не отвън, както се е опитал малко формално да я осъвремени режисьорът – Майкъл Mайер, като я е “придърпал” от средновековните дворци към казината на Лас Вегас през 60-те години на миналия век. Това донякъде механично осъвременяване прави сцената богата и бляскава – всяко действие е в различна сценографска среда, но този фалшив, в прекия и преносен смисъл блясък, превръща сцената на Метрополитън в класическа Бродуейска сцена. Път към осъвременяването е по-активната работа на режисьора с актьора, за да може той да разкрива персонажа си и чрез сценична игра, а не само чрез гласа. където емоциите са външни или разкрити с една-единствена черта. При Соня Йончева работи природната й сценична дарба, с която  тя  непринудено разкрива разнообразните чувства на обич, които изпитва към любимия – тенорът Матю Полензани в ролята на Херцога и към баща си – баритонът Дмитри Хворостовски в ролята на Риголето. Диригентът-съучастник бе Пабло Херас-Касадо, избран от музикалното списание Musical America за “Диригент на 2014 година”.

Кариерата на Соня Йончева изглежда “естествена и справедливо възнаграждаваща я”, но тя е следствие и на осъзната отговорност към природната дарба. Соня започва да пее оше шестгодишна в хор „Детска китка“ с диригент Златина Делирадева, после идват годините в Пловдивското музикално училище и Женевската консерватория. Светът отдавна е отворен за нея и тя пее, както пред принцове и принцеси, така и пред неизкушена публика, която за първи път слуша опера на живо. Соня има куража да приема както нови предизвикателства, и на експериментатори-режисьори, и на опери, които предлагат участие в продукции с десетилетна традиция. Новото предизвикателство за нея е включването й в звукозаписния бизнес – Sony Classical подписа дългосрочен договор със Соня Йончева. 

Репертоарът на Соня Йончева включва бароков и белкантов материал, а 2013 година е годината на Верди в нейната кариера. Тя споделя, че пътува навсякъде с поне три партитури, които изучава или усъвършенства. След като печели “Опералия” под патронажа на Доминго, тя “влиза в неговото семейство”. В чест на 70-годишнината на Доминго Соня Йончева за първи път пее на сцена в Линкълн център, но на концертния подиум, изпитанието в Метрополитън е друго и тя го преодолява с лекотата на силния. 

Успехът й добавя ярко българско сопрано към плеядата от велики български певици в Метрополитън опера – Люба Велич, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Галина Савова, Цветелина Василева, Дарина Такова и Красимира Стоянова.

Майя Праматарова
в. “България СЕГА”
Ню Йорк

(край на цитата)

А сега една статия на английски език от ноември 2014 г.:

A Last-Minute Sensation

The Soprano Sonya Yoncheva Is Poised for Stardom

By MICHAEL COOPER

NOV. 26, 2014

Sonya Yoncheva, a Bulgarian soprano on the brink of stardom, received a phone call with a bold request last month at her home in Switzerland. Could she quickly learn the role of Mimì in Puccini’s “La Bohème,” fly to New York and sing the part onstage, for the first time, at the Metropolitan Opera just five weeks after giving birth to her first child?

“I know it’s a crazy thing, but do you think you can do it?” Ms. Yoncheva, 32, recalled her agent asking when she got the offer to fill in for another soprano who had withdrawn on short notice. “But when the Metropolitan called me for this, I didn’t think twice. I just went for it.”

So she scrambled to get a passport for her baby boy, Mateo. In the middle of the night, as she nursed him, she would study the score of “Bohème.” She knew all the arias and the main duet, but not the rest. But if it was all a bit of a tightrope walk for a new mother and a burgeoning opera star, she did not fall: When she first sang the role this month, she earned a rave review in The New York Times from Zachary Woolfe, who called her “the real deal” and wrote that “her delicate, dreamy, detailed Mimì has arrived more or less fully formed.” She will repeat the role on Friday night, and twice more next week.

Now, the Met has big plans for Ms. Yoncheva: Peter Gelb, its general manager, disclosed in an interview that he had engaged Ms. Yoncheva to sing at next year’s opening night as Desdemona in a new production of Verdi’s “Otello” that is to be directed by Bartlett Sher.

“My hope is that she will become one of the big stars of the Met, and I’m working with her to make sure that she sings here at least twice every season going forward,” Mr. Gelb said.

Ms. Yoncheva finds herself at a turning point, as her career takes off, propelled by raw talent, serendipity and hard work. Her days as a brave, and successful, last-minute fill-in are giving way to invitations to anchor new productions at leading opera houses. In January, Sony Classical will release her debut album, a series of French- and Parisian-theme arias that will be called “Paris, Mon Amour.” This week, over coffee in the Upper West Side apartment where she is staying, Ms. Yoncheva, who had just taken Mateo for a checkup at the pediatrician’s and a walk in Central Park, described some of the twists and turns that had brought her there.

Parts of her biography would be familiar to many singers, including the piano lessons she took as a child and the rigorous music education she got while growing up in Plovdiv, the second-largest city in Bulgaria, and the conservatory training. Others aspects would be less familiar: As a teenager, Ms. Yoncheva became the host of a Bulgarian television show.

„It was something completely new to me, and I was a very timid person,” she recalled of the music-theme show, which ranged from rock to classical. “It helped me later on to be better onstage: to learn your face, your expressions, and above all, to fight the fear.”

Continue reading the main story

She took up singing in a serious way. One of her formative experiences, she said, was becoming a member of William Christie’s academy for young Baroque and early music singers, Le Jardin des Voix, which gave her the chance to learn early music and tour. That led to more engagements at opera houses and then, in 2010, Ms. Yoncheva won first prize at Plácido Domingo’s “Operalia” competition, which was held at La Scala in Milan.

“What was most important to learn after ‘Operalia’ was that it’s not important to win,” she recalled. “It’s important to defend your title. It’s very important to remain on that level, and to be — how to say? — to be always ready, always in good shape, always awake and always aware of what you’re doing.”

That readiness has served her well, especially when unexpected opportunities arose.

Last year, Ms. Yoncheva made her debut at the Met ahead of schedule when another soprano withdrew from Verdi’s “Rigoletto” because she was pregnant. Her performance caused a stir: Anthony Tommasini of The Times wrote that she “seems an artist on the brink of a major career.” and that she “brought lovely stage presence and a sumptuous, penetrating voice to her performance.”

That was followed by an even higher-stakes substitution. When Anna Netrebko, one of the biggest stars in opera, withdrew from performances of Gounod’s “Faust” in Europe last season, saying that the role of Marguerite no longer suited her voice, Ms. Yoncheva was once again called upon to fill in. A reviewer for The Guardian said that Ms. Yoncheva was “surely a star in the making” and described her singing as “technically nigh-on faultless.”

“It’s a really crazy year for me,” she said of all the switches. “Because I always have to learn these parts at the last moment.”

This season has proved even crazier. Ms. Yoncheva was originally scheduled to sing her first Mimì this month at the San Francisco Opera with the tenor Michael Fabiano. Then she learned that she and her husband, the conductor Domingo Hindoyan, were expecting their first child, and that the baby was due just as rehearsals were set to begin. She withdrew.

Then things began to change. Quickly. First the Met asked if she would replace Marina Poplavskaya in a series of performances of Verdi’s “La Traviata” in January. She agreed. Then a hole opened up in the Met’s “Bohème” casting: Kristine Opolais, another rising star, was originally scheduled to sing Mimì. But the Met had released her from her contract, so that she could go to the Bavarian State Opera in Munich to replace Ms. Netrebko, who had just withdrawn from a starry new production of Puccini’s “Manon Lescaut.”

At first, Ms. Yoncheva said, the Met only asked if she would sing at a few of the later performances, and she agreed, thinking that she would have several weeks to prepare. Then, she said, the company asked if she would do more, which gave her little time to get ready.

Adding to the chaos, the tenor who was scheduled to sing Rodolfo, Ramón Vargas, withdrew because of illness, so Ms. Yoncheva found herself singing opposite a rotating roster of Rodolfos. (The Met announced Wednesday that a new Rodolfo would join the cast for two performances next month, after Ms. Yoncheva moves on: Mr. Fabiano, who sang the role in the San Francisco production that she withdrew from.)

Ms. Yoncheva’s first performance as Mimì was on Nov. 14, which turned out to be, by an odd stroke of fate, the same night she had originally been scheduled to make her debut in the role in San Francisco. Mr. Gelb made a brief curtain speech before the performance that night.

“I said to the audience that we were very fortunate that she had decided to spend her maternity leave singing on the stage of the Met,” he recalled.

A version of this article appears in print on November 27, 2014, on page C1 of the New York edition with the headline: A Last-Minute Sensation. Order Reprints| Today’s Paper|Subscribe

(край на цитата)

Нов успех за Соня Йончева в Метрополитън

Posted on 16.01.2015

by Васил Богданов (относно Васил Богданов: Публикувал е в Капитал LIGHT, Playboy, Maxim, “Бакхус”, “Една седмица в София” и др.)

Овации за българското сопрано в „Травиата“

автор: Zachary Woolfe, The New York Times, 15.01.2015

превод: Васил Богданов за „NaOpera.com“

Във второ действие на „Травиата“ (Верди) на режисьора Вили Декер светлината на сцената постепенно избледнява. Както надеждите на Виолета потъмняват, така и цветовете на декора бавно се измиват до пепелявосиво.

Това е сценичен ефект, но в сряда вечер в Метрополитън опера имаше едно сопрано, което бе в синхрон с него. Докато Виолета се съгласяваше да остави своя любим Алфред, пеейки покъртителното “Dite alla giovine”, изгряващата звезда Соня Йончева остави гласа си да бъде превзет от меланхолията и да избледнее като цветовете на сцената.

Ефектът бе още по-трогателен заради това, че до този момент Йончева представи една много жизнена и чувствена Виолета. Докато нейната Мими в „Бохеми“ (Пучини) през ноември в МЕТ бе мека и деликатна, тук тя бе уверена и своеволна жена.

Във второ действие, когато Виолета казва на бащата на Алфред “Lui solo amar vogl’io” (Никога няма да обичам друг освен него), Йончева изпява „solo” от дълбочината на гърдите си, сякаш осъзнавайки гаснещата си властност. Дори в арията си от трето действие, “Addio del passato”, тя загатва чувството на горчивина, скрито под примирението.

Както и при Мими, Йончева изгражда образа на Виолета с много детайли. „Никой на този свят не ви обича“, казва й Алфред в първо действие, а нейният отговор “Nessun?” (Никой?) изразява не само остроумие, но и дълбока печал.

Докато Алфред пее във второ действие своята весела ария “De’ miei bollenti spiriti”, Соня Йончева се крие зад дивана, гледайки втренчено сякаш вижда призрак (дори на върха на щастието, тя предусеща своята участ). Това са само отделни моменти, но изпълнението на Соня Йончева бе впечатляващо през целия спектакъл. Нейният силен и леко опушен глас (strong and faintly smoky) се носеше на приливи и отливи през фразите, сцените и действията. Това бе една дълга и добре обмислена игра (She plays the long game).

Нейният Алфред, тенорът Francesco Demuro, пя здраво (sang with healthy tone) и с една особена сдържана пламенност. В ролята на бащата Жорж Жермон бе великолепният млад баритон (superb young baritone) Quinn Kelsey.

Цялото представление бе много вълнуващо, но все пак това бе вечерта на Виолета (this was Violetta’s show). Следващата роля на Соня Йончева в Мет е много голяма: през септември тя ще пее Дездемона („Отело“, Верди) при откриването на сезон 2015/2016. Ще се видим там!

До 24 януари Соня Йончева ще пее в още три спектакъла на „Травиата“.

Оригиналното заглавие на статията е: Irrepressible Passion, Laced With Sadness (Неудържима страст, преплетена с печал)

Превод на рецензията в NYT за представянето на Соня Йончева в „Бохеми“

Портрет на Соня Йончева в NYT

Posted in Uncategorized Tagged Метрополитън опера, Соня Йончева, Травиата permalink

(край на цитата)

Йончева направи бляскаво изпълнение в Метрополитън

17 януари 2015,

Фотограф: Javier del Real [Личен архив]

Певицата Соня Йончева покори критиката и публиката на Метрополитън с ролята си на Виолета в “Травиата”. Веднага след спектакъла в сряда вечер в “Ню Йорк Таймс” се появи рецензия, в която се казва: “Изпълнението на Соня Йончева бе впечатляващо. … Това беше вечерта на Виолета”. Постановката е на Вили Декер. До 24 януари предстоят още три спектатъла.

В последния брой на списание Vogue се появи нейна фотосесия и портрет:  “Запознайте се със Соня Йончева – най-ярката звезда на операта”. В него се разказва за дебюта на певицата в Метрополитън през 2013 г. с ролята на Джилда в “Риголето”, и последвалата бляскава рецензия в “Ню Йорк Таймс”, в която гласът й е наречен “великолепен и проникващ”. Веднага след това е поканена от генералният мениджър на операта за ново участие, и не след дълго влиза в ролята на Виолета в “Травиата”.

“Имам много силна майка, майка-лъвица, както казваме в България.”, разказва певицата. Точно майка й един ден й казала “Ти ще бъдеш оперна певица.

На 19 години заминава за Швейцария, където учи в Консерваторията в Женева. През 2010 г. печели оперния конкурс “Опералия”, основан от Пласидо Доминго, което й отваря вратите към голямата опера.

Днес ангажиментите й са ясни за пет години напред, включително откриването на сезона 2015/16 на Метрополитън през септември, когато ще влезе в ролята на Дездемона в “Отело”. Спектакълът ще бъде предаван на живо на много места по света.
Този месец певицата издаде дебютния си албум за Sony Classical “Paris, Mon Amour” с произведения на Офенбах, Масне, Гуно, и класика от Верди и Пучини.

Соня Йончева е номинирана за най-добра певица в престижните Награди за опера 2015.

(край на цитата)

„Вог” обяви българското сопрано Соня Йончева за най-ярката нова оперна звезда в САЩ

Петък, 16 януари 2015

Дълга статия за българското сопрано Соня Йончева публикува едно от най-престижните списания “Вог” в американския си брой преди дни. В нея изданието обявява красивата певица за най-ярката нова оперна звезда в САЩ.

Йончева се изявява от малко повече от година в “Метрополитън”. Там пловдивчанката е поканена да замества титулярката в ролята на Мими в “Бохеми”. Малко преди това влиза в ролята на Джилда в “Риголето”. Всичко това се случва в края на 2013 г., когато покрай коледните и новогодишните празници посещаемостта и интересът към театрални и оперни постановки се увеличава. Така новата певица в “Метрополитън” става една от най-обсъжданите личности.

Точно на Коледа сопраното навърши Христовата възраст 33 г. Отскоро тя е и майка. Всъщност поради тази причина Соня Йончева разказва пред “Вог”, че в момента експериментира с новия си глас. “Казаха ми, че ще има промяна в гласа ми, в тялото ми и във всичко останало. Казах си: “Е, не може да е толкова голяма. Той все още ще бъде моят глас.” И е така. Но наистина усещам, че гласът ми се развива в нова светлина на сопраното”, обяснява певицата.

В момента Соня Йончева пее в ролята на Виолета в “Травиата” на сцената на “Метрополитън”.

(край на цитата)

Соня Йончева и Красимира Стоянова с номинации за Международните оперни награди 2015

(20.01.2015)

Българските оперни певици Соня Йончева и Красимира Стоянова са в списъка на музикантите, които тази година са претенденти за голямото оперно отличие The International Opera Awards. Тези награди от света на операта биват често сравнявани с отличията „Оскар” от филмовата индустрия, най-вече заради високата степен на признание, и то от страна на утвърдената професионална критика. Името на Соня Йончева стои редом до тези на звездите Анна Нетребко и Джойс ДиДонато в категорията за най-добра певица. Впрочем, само преди няколко дни списанието „Vogue“ посвети цяла статия на българското сопрано под заглавието „Запознайте се със Соня Йончева: най-ярката нова звезда на операта“, по повод невероятните й скорошни успехи в Метрополитън опера. Красимира Стоянова пък има номинация за запис на „Оперен рецитал“ – за албума й с арии от Джузепе Верди с Мюнхенския радиооркестър и диригента Павел Балев /„Orfeo“, 2014г./, което я поставя в конкуренция с Чечилия Бартоли и нейния „St Petersburg“ , както и американката Джойс ДиДонато /отново и в тази категория/ със „Stella di Napoli“. Друга приятна изненада е и Чешката филхармония с диригента Иржи Белохлавек, които имат номинация в категорията „Преоткрити творби”. „Международните оперни награди се завръщат за трети път през април 2015г.“ – пише на официалния уебсайт на инициаторите, където са публикувани и всички номинации. Целта на тези награди е „насърчаване на върховите постижения в операта и предоставяне на финансиране на оперната общност чрез фондацията The Opera Awards“. Специалистите, които правят своя подбор във всяка една от 19-те категории са водещи капацитети в музикалната критика. Главната фигура е Джон Алисън от британското издание „Opera magazine“ и музикален критик от „The Sunday Telegraph“, който има основна роля сред всички в журито. Освен критици от „The Sunday Times“, „The Observer“ и други авторитетни издания, тук са и доказали се личности от ръководството на някои от големите оперни къщи: бившият художествен директор на Баварската държавна опера сър Питър Джонас, Илейн Педмор от Covent Garden, която до 2011г. бе директор на Кралската опера и Никълъс Пейн, ръководещ Opera Europa. Тази година читателите на списанието „Opera“ могат да преценят на кого да присъдят своята награда, избирайки между много известни имена, сред които италианския бас Феручио Фурлането, шведското сопрано Нина Стеме, полския тенор Пьотр Бечала, американското мецосопрано Сюзън Греъм, немския тенор Йонас Кауфман, финландското сопрано Карита Матила и др. В категориите за 2015 г. е включен специален раздел, отбелязващ 150-годишнината на композитора Рихард Щраус, в който се състезават тематични постановки. Церемонията се очаква на 26 април в The Savoy Theatre в Лондон и ще бъде последвана от тържествена гала вечеря в хотел Savoy.

(край на цитата)

Kак Соня Йончева превзе Метрополитън опера

Световните медии се прехласват по българката

Площад СЛАВЕЙКОВ 22.01.2015

Светът аплодира Травиата на Соня Йончева в “Метрополитън опера”.

Търсите ли лиричен сопран, който да влети в последния момент на сцената, да пее мелодично и след това да умре трогателно? Ще я намерите в Метрополитън опера в Ню Йорк в лицето на Соня Йончева, пише „Асошиейтед прес”.

Йончева е в Ню Йорк, за да излезе в образа на бляскавата куртизанка Виолета, която намира любовта твърде късно, в „Травиата“ на Верди за четири представления.

Българката дебютира през 2013 г. като Джилда в „Риголето“, а през ноември влезе в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини.

„Трябваше да се подготвя за ролята на Мими за пет дни, преди да започнат репетициите”, сподели българският сопран в интервю по-рано този месец.

Йончева, която живее в Швейцария със съпруга си – диригента Доминго Хиндоян, отскоро е майка. Тя роди сина си Матео през октомври.

„Спомням си как през нощта кърмех и разучавах ролята на Мими. Не спях, мислех си само за визи, документи и паспорт на сина ми“, разказва Соня Йончева.

В крайна сметка всички заминаха за Ню Йорк и тя превзе сцената.

Медиите обсипват с похвали изпълнението на българското сопрано.

„Когато правиш подобни неща, нямаш много време да мислиш, и така е е по-добре, – казва Соня. – Не мисля за напрежението, просто действам. Ти си като спортист, който трябва да изиграе мача.“

Съдейки по отзивите на критиката, тя спечели мача лесно. Закъри Улфи написа в „Ню Йорк Таймс“, че Соня Йончева изпълнява ролята по удивителен начин. Нейното деликатно, мечтателно представяне на Мими е напълно оформено. Йончева разби старото клише, че за Виолета се изисква сопрано с „три различни гласове“ – висока колоратура за първо действие, лирична линия във второ и по-пълен, по-драматичен звук за сцената на смъртта й.

„Аз нямам копче, за да се настройвам да пея с определен вид глас, – казва българката. – Но подходът винаги е различен, защото Верди представя Виолета в три различни парчета от живота й.“

При първото си представяне миналата седмица Йончева се бореше с високите тонове в арията Sempre Libera. За щастие за нея и феновете й, нещата на Йончева се нареждат чудесно. Следващата есен тя ще открие сезона като Дездемона в новата продукция по „Отело“ на Верди. Не е изненадващо, че това е още една роля, която тя ще изпълнява за първи път.

Бързото изкачване на 33-годишната Соня Йончева към славата започва в родния й град Пловдив, където майка й, актриса, която е играла малки роли във филми, е твърдо решена да направи от дъщеря си артист, без значение какъв.

„Тя опита всичко с мен, – разказва през смях Йончева. – Искаше й се да ме качи на сцената, водеше ме по хорове, в театъра, да рисувам, да танцувам, дори да пиша поезия… Тя дори ме изпрати, когато бях тийнейджърка на прослушване за работа като модел”.

„Един ден чухме по телевизията изпълнение на ария на Моцарт, което особено й хареса, – продължава разказа българката. – Никога не бях чувала толкова чист и прекрасен звук. Тогава си казах, че искам да възпроизведа същия звук и пробвах у дома. Майка ми ме чу и каза: „Мисля, че имаш талант.“

Йончева тръгва на уроци по пеене и печели конкурси, а след това заминава за Женева. Там през 2007 г. е приета да учи при диригента Уилям Кристи, който обучава млади изпълнители. Три години по-късно печели първо място в конкурса Operalia на Пласидо Доминго и тръгва по пътя си към славата.

(край на цитата)

Соня Йончева – новата изгряваща звезда на Метрополитън опера

23 януари 2015

Автор: Нели Хаджийска, Ню Йорк

“Соня Йончева се присъедини към краткия списък на великолепните Виолети в МЕТ опера” («Sonya Yoncheva Joins the Short List of Great Violettas at the Met»), написа Ню Йорк Обзървър. Досега списъкът на автора на статията, Джеймс Джордън, съдържал само две имена: Анджела Георгиу в МЕТ и Диана Совиеро, пяла тази роля преди 30 години в Ню Орленас.

Наскоро, под предишна моя статия, прочетох следното мнение на читател: “Театърът и операта учат от ранна възраст децата на лицемерие, лъжа, разболяват фантазията и водят до болнава чувствителност.” Спрете в този момент да четете написаното по-долу, ако споделяте този възглед.

Има много и различни начини да възпитаваш добре едно дете. Ако решите да го оформяте естетически и нравствено включително с ранно запознаванe с оперното изкуство, няма да сгрешите. Защото операта е приказка играна от възрастни с души на деца и предназначена за онези, които нямат нищо против да продължат приказните си детски емоции дори след като вече са пораснали. Операта може да е и една от силните ви връзки с порасналите ви вече деца, които въпреки успешни кариери и личен живот ентусиазирано ще казват “да”, ако ги попитате “искате ли да видите новата звезда на МЕТ Соня Йончева в “Травиата”?

На 21 януари 2015 публиката на Метрополитън опера в Манхатън се наслади на удивителната Виолета от “Травиата” на Верди, изиграна от чудесното българско сопрано Соня Йончева, която изправи публиката на крака. Дивата ни беше искрено и силно аплодирана. И неподправено обожавана.

Стажът ми на почитател на институцията МЕТ и всички нейни усилия да направят живота ни по-светъл и уютен е деветнайсет годишен. Гледала съм разкошни представления и сценографии на “Кармен”, “Бохеми”, “Тоска”, “Селска чест”, “Дама пика”, “Хензел и Гретел”, “Война и мир”, “Турандот”, “Мадам Бътерфлай”, “Мефистофел”, “Вълшебната флейта”, “Сватбата на Фигаро”, «Риголето», «Бал с маски» и много други. МЕТ опера е известна, и често обвинявана, в старовремство, заради пищните костюми и приказните декори създавани от хора като Франко Дзефирели. Публиката й е разглезена тип “искаме-буфан ръкави-дълги рокли-къдрици с панделки-и разкошни шапки”. Поради тази причина бях изненадана от семплата постановка на Уили Декър (Willy Decker), която, разбирам, върви в МЕТ от 2010 г. Има спор за това дали семплотата е отражение на световната кризата в 2009 г. или наистина е оригинално творческо, модернистично, изчистено и т.н. решение.

Така или иначе, влизайки в залата, човек вижда сцена в бяло-сиво с един-единствен червен диван, бели скамейки в полукръг и огромен часовник в дясно, лесна за отгатване метафора на преброените дни на Виолета. До часовника стои човек в черно, който силно ви прилича на посланик от отвъдното, но в последствие се оказва просто лекарят на Виолета.

Целият първи акт се изигра в тази обстановка: шумното парижко парти, известната на всички ни наздравица “Libiamo ne’ lieti calici” (“Let’s drink from the joyful cups”, “Да пием наслада от тез пълни чаши”), незабравимия отговор на Виолета «Sempre libera» (“Always free”), дуета «Un dì, felice, eterea» (“One day, happy and ethereal”) . Участниците в пира, хорът на операта, бяха облечени в еднакви черни костюми, бели ризи и папионки, и мъжете, и жените.

Всъщност, хорът на МЕТ в “Травиата” определено нямаше пол и често пееше и репликираше ставащото над сцената, сякаш гледаха някаква вълнуваща корида. Понякога те носеха маски, във втория акт бяха груби, диви и жестоки към Алфредо и болката му, далеч от разбирането за изнежена парижка тълпа. Описвам подробно сцената защото има един много важен момент за всяка постановка: ако сценографията и костюмите са семпли, като в случая, задачата на певците да спечелят публиката е двойно по-тежка. Вниманието ни се насочва единствено и само към тях поради липса на друго развлечение за очите и сетивата.

В тази обстановка младото българско сопрано Соня Йончева се справи великолепно.  На Соня й трябваше съвсем малко време от първия акт за да разцъфти буквално пред очите ни. И докато приемахме, че ето на, това е тя, с цялата й хубост на артист и певец, тя продължаваше разцъфтяваше още повече докато ни се разказваше историята на Виолета с нежност и страст, и ярост, и не малко ревност от страна на Алфредо.

Преди началото на операта се шегувахме с моя едноименица в кулоарите, че всеки българин зад граница приема успеха на съгражданите си като свой собствен. Моят случай е малко по-особен, аз по-скоро преживявам неуспехите на съгражданите си като свои. Поради тази причина първите минути стоях напрегната, като на тръни, вслушвайки се дали пък Соня няма нещо да сбърка. С нищо не помогна и сина ми, който тихо ми пошепна: “откога МЕТ има проблеми с акустиката?”. Първо действие наистина започна някак приглушено.

Но в момента в който Виолета беше вдигната на ръце от своите обожатели, заедно с червения диван тип кожен “Ikea” на който тя ту сладострастно се изтягаше, ту грейнала се изправяше в цял ръст с шампанско в двете си ръце, изведнъж всичките ми мускули се отпуснаха и започнах да се наслаждавам на гледката.

Като почти всяка опера на Верди, “Травиата” сякаш е направена от световно известни цитати. Бащата на влюбеният във Виолета Алфредо – Джорджио Гермонт – беше неповторим във втория акт с Di Provenza il mar, il suol chi dal cor ti cancellò? (“Who erased the sea, the land of Provence from your heart?”). Казват, че е нормално баритоните в тази опера да надвиват гласово тенорите, точно както разумът на бащата се опитва да надвие безкрайната емоция на порасналия син. Но и бащата, и сина, са сякаш декор за сложната и много драматична роля на Виолета, която пее повече от 90% от времето.

Емоционалното българското сопрано успя да ме отвлече от не по вкуса ми сценични решения: Алфредо във втория акт пееше за достойнство по боксерки, наметнал халат на ярки цветя, десен взет сякаш от 1001 нощ или от пищен азиатски декор в заможен дом в Ташкент. Декорът на втория акт се различаваше от първия само по броя дивани (този път бяха пет) наметнати със същата материя на цветя като халатите на Алфредо и Виолета. Дори часовникът бе покрит с тази материя, пак метафора, този път, че за всеки влюбен времето спира, за малко поне.

Виолета влизаше и излизаше от ролята си на куртизнка в ролята на трагично влюбена жена и след това отново куртизанка по задължение, за да спаси честта на семейството на Алфредо, като сваляше пред очите ни ярко червена рокля и обувки и оставаше по бяла сатенена домашна роба.

В тази сценична обстановка всеки без талант би пропаднал. Но не и нашата Соня. В третия акт ги нямаше дори диваните – останаха само Виолета, часовникът и лекарят й, а в ъгъла, прислужничката й. Минутите на надежда, кратко щастие и оптимизъм, когато вижда завърналия се Алфредо, бяха отбелязани само с ярката светлина, нахлула през отворената за секунди врата. И после дойдоха овациите. Неистови за Соня и любезни за всички останали. Това беше миг от славата й. Хората викаха възторжено и пляскаха френетичино. 

Соня Йончева е удивително млада и непосредствена, нещо, което установихме след предствлението, когато феновете могат да отидат и да я поздравят. Излезе от гримьорната с очарователното бебе Матео, който е на 5 месеца и който при вида на толкова непознати усмихнати лица заплака неутешимо. Оказа се, че до 22:40 не е спал, а примерно е гледал на телевизор зад сцената представлението на мама, в ръцете на баба си. Таткото е диригент, от Венецуела, на име Доминго Хиндоян. Младата ни оперна звезда е от Пловдив, възпитаничка на пловдивското музикално училище, специалности пиано и оперно пеене, а на 19 години заминава да учи в консерваторията в Женева. Там живее и до днес със семейството си.

В 2010 година Соня става победител в най-известния оперен конкурс в света „Опералия”, дирижиран и организиран от Пласидо Доминго в театър „Ла скала” в Милано и е удостоена със специалната награда „Cultur Arte”. Но най-важното признание за нея досега, след дебюта й в МЕТ като Джилда в “Риголето” в 2013, след участието й като Мими в “Бохеми” в края на 2014 и след разкошното й представяне като Виолета в “Травиата” е факта, че МЕТ е подписал договор със Соня за редица опери до 2019.

През октомври 2015 г. ще имаме удоволствието да я видим като Дездемона в друга опера на Верди, “Отело”. Удивително е колко бързо и дълбоко тя завладя сърцата на нюйоркската музикална критика. Докато участието «Риголето» в 2013 е било прието повече като случайност, след ролята на Мими в «Бохеми» и Виолета в «Травита» тя определено стана любимка на американските оперни критици. В материалите, които прочетох, нямаше сянка от критика към нея, всички са единодушни в обожанието си към гласа й, артистичните й качества и безукорното й професионално поведение, когато е била помолена да замества във водещи роли в кратки срокове. Това са част от заглавията: «Thrilling Violetta from Sonya Yoncheva», «Bulgarian soprano makes big impact as Met stand-in», «Sonya Yoncheva, who breathed new life into the Willy Decker LA TRAVIATA. She’s a marvel, both as an actress and a singer”. Ден след представлението за което пиша, Соня подписваше в МЕТ за свои фенове  дебютния си албум издаден от Sony Classical “Paris, Mon Amour”.

Моето поколение познава “Травиата”, ако не от оперните салони, то поне от филми като “Хубава жена” (Pretty Woman) с Джулия Робъртс и Ричард Гиър и “Лунатици” (Moonstruck) с Шер и Никълъс Кейдж. Героите на “Лунатици” гледаха точно представление в МЕТ. За “Травиата” казват, че е безсмъртна, самият Верди я нарича «тема на нашето време», в смисъл на всяко време. Каква ирония след трудното й начало на 6 май 1854 г., когато композиторът признава, че премиерата е «пълно фиаско, и нещо повече, «те» се смееха». 161 години след това аз плачех в МЕТ гледайки Соня Йончева в ролята на Виолета.

(край на цитата)

Соня Йончева пее Масне и Пучини в зала „България“

Българката с номинация за певица на годината на най-престижните световни награди за опера

Площад СЛАВЕЙКОВ 30.03.2015

В концерта на Соня Йончева ще участва и брат й Марин – популярен с победата си в първото музикално риалити у нас „Стар Академи“.

Арии от Жул Масне и Джакомо Пучини ще изпълни в столичната зала „България“ Соня Йончева на 5 април. Българката ще излезе пред родната публика в зенита на кариерата си – тя е суперзвездата на „Метрополитън опера“ в момента, а гастролът й у нас е реверанс към родината. Диригентът Доминго Хиндоян – съпруг на Йончева, ще дирижира рецитала й със Софийската филхармония.

Концертът ще бъде в две части – в първата ще прозвучат творби на Жул Масне, а във втората на Пучини, някои от които са от дебютния й албум Paris, Mon Amour. В програмата са включени дуети на певицата с брат ѝ Марин Йончев, познат от музикалното риалити „Стар Академи“.

Изборът на арии, създадени в епохата Бел Епок, дава възможност на Соня да разкрие вокалния си и драматичен потенциал и да демонстрира своя „поразително красив, лиричен, разкошен и проникващ сопран“ (New York Times). Тенорът Марин Йончев ще има и с две самостоятелни изпълнения, а Софийска филхармония ще открие концерта с увертюрата La forza del destino от Верди, а след паузата – с произведение от Дебюси.

Дни след концерта си у нас Соня Йончева ще присъства на най-престижните отличия в света на операта – Международните оперни награди 2015, които ще се проведат на 26 април в театър „Савой“ в Лондон. Българката е номинирана в категорията „Певица на годината“ – конкуренти за отличието са й Анна Нетребко, Анита Рачвелишвили, Джойс ДиДонато, Аня Хaртерос и Людмила Монастирска.

Концертът на Соня Йончева със Софийска филхармония под диригентството на Доминго Хиндоян се реализира благодарение на Фондация „Америка за България“. Билетите за събитието в зала „България“ са на цени между 20 и 70 лева.

(край на цитата)

Соня Йончева: Искам да кажа на света, че съм от България!

Оперната звезда се чувства задължена да покаже талантите на страната ни

Преслав ГАНЕВ 01.04.2015

Оперната певица изтъкна, че следва това, което са установили в оперното изкуство тримата тенори – Пласидо Доминго, Лучано Павароти и Хосе Карерас.

„Искам да кажа на света, че съм от България, винаги настоявам това да го има в пресата“, разкри на среща с журналисти световната оперна звезда Соня Йончева, която в неделя има концерт със Софийската филхармония. „България е моят дом, цялото ми семейство е тук. Имам задължението да разкажа, че тук има много таланти, не само в оперната музика, но и в класическата“, разказа с блестящата си усмивка певицата.

Йончева призна, че изпитва голямо удоволствие да се прибере в България, където не си е идвала отдавна. Съпругът ѝ Доминго Хиндоян се похвали, че за него това е първо посещение у нас и е изключително щастлив, че ще дирижира един от най-добрите оркестри в страната.

На концерта си на Цветница (5 април) Соня Йончева ще запее първо Масне, а след това, във втората част – Пучини. „Те показват връзките ми с Франция и Италия, много са земни и си пасват, за да бъдат в една програма“, обясни решението си певицата и се усмихна, че се е опитала да избере програма, която да се хареса на българската публика.

Концертът ще бъде открит от Филхармонията с увертюрата на Верди „Силата на съдбата“, а след антракта и преди Йончева да започне с изпълненията си на Пучини, оркестърът ще изпълни „Следобедът на един фавън“ на Дебюси. Солови изпълнения, както и дует със Соня Йончева ще има брат ѝ Марин Йончев.

„В Централна Европа искат да открият всички цветове у мен, така че защо да не пея и на български език“.

Певицата се надява един ден да пее и на български език. „В Централна Европа искат да открият всички цветове у мен, така че защо не“, обясни тя и даде пример с Анна Нетребко, чиито изпълнения на родния ѝ руски се приемат радушно в целия свят.

На въпрос дали планира да прави т.нар. „кросоувър“ концерти, в които се смесват различни стилове (тя направи подобно участие в зала „България“ през 2011 г., бел. ред.), Йончева призна, че музиката е без граници и ако възможностите ѝ го позволяват, би пяла и джаз, и рок, и попмузика. Самата тя е имала и скорошни такива концерти. „Например във Франция, например в Италия, макар че Италия е много традиционална страна, там традицията в операта е много силна, така че е по-трудно, но откакто съществуват тримата тенори, Пласидо Доминго, Лучано Павароти и Хосе Карерас, те бяха първите, които дадоха този тласък на оперните певци да се видят в една друга светлина и аз следвам не техните стъпки, но поне това, което те вече са установили в нашия бизнес“, сподели тя. Самата тя била особено близка със съпругата на Доминго, която се случвало да ѝ дава съвети – например малко преди на бял свят да се появи синът ѝ Матео ѝ препоръчала да започне коремни преси още на 5-ия ден след раждането. „Освен да имаме глас, ние трябва и да сме красиви“, каза Йончева и озари събеседниците си с усмивка. Много важно за нея е и да е искрена – не само в живота, но и в професията. „Оперният певец е артист – той трябва да притежава много качества“, коментира тя.

Соня, много е лошо положението, идвай!

Йончева ведро разказа и подробности за това как се е случило изненадващото ѝ ударно завръщане в „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк – само 5 седмици след раждането на сина ѝ Матео (преди около 6 месеца).

„Съпругата на Пласидо Доминго ми каза – на петия ден след раждането започвай да правиш лицеви опори.“

Тя описа как ѝ се обадил шефът на знаменитата концертна зала и ѝ казал: „Соня, много е лошо положението, нямаме Мими (от „Бохеми“, бел. ред.), трябваш ни!“, а тя отвърнала: „За коя година?“, без да подозира, че става дума за излизане на сцена след броени дни.

Йончева мислила едва 20 секунди. След като си казала, че не е мърдала 4 месеца заради бременността, тя решила – „не, трябва да започна отначало“. „Не взех решението на много трезва глава“, разсмя се тя.

Съпругът, майката и детето

Соня Йончева и Доминго Хиндоян имат дом в Женева и засега нямат планове да местят постояния си адрес. Въпреки това обаче и двамата музиканти непрекъснато са в движение, а голяма помощ в грижите за малкия дава майка ѝ Теменужка. „Веднъж, докато работех по „Дон Джовани“ в Монако, Доминго хвана самолета и дойде при нас само за да види сина си – въпреки че имаше едва 20 свободни часа“, разказа тя.

Соня и Доминго си говорят на френски, но и двамата учат родния език на другия.

Двамата обаче нямат планове за много общи концерти – най-много веднъж годишно. „Трудно е да го поканя и той да приеме“, каза Йончева за съпруга си, който има ангажимент към Берлинската опера, а през следващия сезон ще дирижира там и „Бохеми“ с участието на съпругата си.

Иначе и двамата усилено учат съответно български и испански език – за да разбират какво говори другият на сина им. А помежду си говорят на френски…

Соня и програмата ѝ за 9 години

Както обясни още в началото на срещата, плановете на оперните певци на най-високо ниво са резервирани за години напред. В случая с Йончева, тя готви роля на Дездемона в нова постановка на „Отело“ за откриването на следващия сезон в „Метрополитън“. „Бохеми“ и „Травиата“ също остават в програмата на оперния театър за следващите 5 години.

Йончева като Дездемона ще може да се гледа и в България, макар и не на живо, тъй като сезон 2015/2016 на „Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” ще бъде излъчен и у нас. Всички представления в програмата на новия сезон, който предстои между 3 октомври 2015 г. и 30 април 2016 г., ще могат да бъдат видяни и от българските любители на високото оперно изкуство.

Йончева скоро ще направи и нов албум, като се очаква той да е бароков. Дори първоначалната идея на „Сони мюзик“ е била дебютният ѝ албум да е такъв, но тогава тя е изпълнявала Пучини на сцена, а „не върви да пееш Пучини и Хендел“. Получих си първият зелен светофар именно в Париж, затова и посветих първия си албум на тях“, призна Йончева и се разсмя: „Там са големи откриватели на таланти, а после се гордеят с това“.

Гастролът на Соня Йончева е в Софийската филхармония от 19 часа на 5 април. Той се осъществява с помощта на фондация „Америка за България“.

(край на цитата)

Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова се срещна с оперната певица Соня Йончева

3 април 2015 г.

София. Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова се срещна с оперната певица Соня Йончева, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За мен е истинска чест и удоволствие да се запозная с тази силна и невероятна жена, заредена с позитивна енергия, която прави толкова много красиви неща за нашата България и за София в частност“, заяви Йончева за кмета на Столична община Йорданка Фандъкова. „Моят брат ме информира постоянно за нещата, които се случват в България и в София и сме много горди с всичко това“, добави още тя.


Кметът Фандъкова посочи, че в работата си за града изпълняват проекти за култура като това допринесе София да бъде в челната десетка на европейските столици по принос на културните и творческите индустрии в икономиката на града. Столичната програма „Култура“ е първата в България меценатска програма за подкрепа на творците и културни проекти. През 2014г. София бе избрана за творчески град на киното под егидата на ЮНЕСКО.


На срещата присъства председателят на комисията по култура към Столичния общински съвет Малина Едрева, заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов, заместник-председателят на Столичния общински съвет Николай Стойнев.
Певицата Соня Йончева ще направи концерт в София на 5 април от 19.00 часа в зала „България” заедно със Софийската филхармония под диригентството на съпруга си – венецуелеца Доминго Гарсия Хиндоян. Соня Йончева е удостоен с голямата награда от конкурса “Опералия” на Пласидо Доминго. Тя пее по всички големи оперни сцени в Испания, Франция, Италия, Англия, а отскоро и в “Метрополитън”, Ню Йорк.
Деница СТОИЛОВА

(край на цитата)

През лятото на 2016 г. имаше музикално събитие от голям мащаб, в което участва и Соня Йончева. Ето какво писах на 4 юли 2016 г. тук на моята стена във ФБ по този случай:

„Драги приятели на оперната и сакрална музика, едва ли днес на 4 юли 2016 г. щяп да пиша нещо – нямах предвиден артист с юбилей на тази дата. Но късно вечерта открих

нещо, свързано с българската певица Соня Йончева, което искам да споделя с вас.

През декември 2015 г. – точно на 25 декември аз писах подробна статия за нея по случай рождения й ден, така че няма защо да повтарям неща от тогава. Причината днес да пиша нещо за нея е факта, че на 27 юни 2016 г. тя е имала солова изява в Париж в едно произведение от предкласиката – „Стабат матер“ от Джовани Батиста Перголези, което е имало огромен успех и поради това искам да кажа няколко думи. Преди малко се осведомих е ще споделя прочетеното.

Ето официалното съобщение от банка данни:

Giovanni Battista Pergolesi Stabat Mater

27c Jun 2016

Paris, Théâtre des Champs-Elysées

Ensemble Amarillis

soprano Sonya Yoncheva

mezzo-soprano Karine Deshayes

А ето и някои допълнения за знаменитата творба от тази епоха, която двете солистки са изпълнили заедно със съответен ансамбъл (информация на английски език):

Stabat Mater is a musical setting of the Stabat Mater sequence, composed by Giovanni Battista Pergolesi in 1736. Composed in the final weeks of Pergolesi’s life, it is scored for soprano and alto soloists, violin I and II, viola and basso continuo (cello and organ).

Many pieces which were said to have been composed by Pergolesi have been misattributed; the Stabat Mater is definitely by Pergolesi, as a manuscript in his handwriting has been preserved. The work was composed for a Neapolitan confraternity, the Confraternità dei Cavalieri di San Luigi di Palazzo, which had also commissioned a Stabat Mater from Alessandro Scarlatti. Pergolesi composed it during his final illness from tuberculosis in a Franciscan monastery in Pozzuoli, along with a Salve Regina setting.

The Stabat Mater is one of Pergolesi’s most celebrated sacred works, achieving great popularity after the composer’s death. Jean-Jacques Rousseau showed appreciation for the work, praising the opening movement as “the most perfect and touching duet to come from the pen of any composer”. Many composers adapted the work, including Giovanni Paisiello, who extended the orchestral accompaniment, and Joseph Eybler, who added a choir to replace some of the duets. Bach‘s Tilge, Höchster, meine Sünden is a parody cantata based on Pergolesi’s composition.

The work was not without its detractors. Padre Martini criticised its light, operatic style in 1774, and believed it was too similar to Pergolesi’s comic opera La serva padrona to adequately deliver the pathos of the text.”

(край на цитата)

Нека се върна на операта „Норма“ от Белини, за която писах в началото на тази обзорна статия във връзка с кръглия рожден ден на Соня Йончева – на 25 декември 2016 г. тя навърши 35 години.

В редица български и световни медии след нейния голям успех в Лондон през есента на 2016 г. се публикуваха редица материали, от които цитирам два:

Българско Национално Радио

Спечелете билети за „Норма” на „Ковънт Гардън” със Соня Йончева

публикувано на 25.10.2016

Автор: Росица Кавалджиева

Българският сопран Соня Йончева пожъна огромен успех на сцената на Лондонската кралска опера “Ковънт Гардън”, която откри новия си сезон с операта “Норма” от Белини.

Гласът й е свеж и блестящ. Там, където други певици се затрудняват, тя излива безкраен поток от бляскави тонове… Нейното изключително красиво пеене е главната причина да гледате тези спектакли, написа “Файненшъл таймс”.

След броени дни с „Норма” ще започнат и прожекциите в България от новия кино сезон на престижния театър – на 2-и, 5-и и 6-и ноември в кината “Арена” в София, Варна, Стара Загора, Плевен и Смолян.

Българското национално радио ви дава възможност да бъдете сред публиката с билети – подарък от предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива”. Ако желаете да опитате късмета си в томболата, пишете ни на електронната поща castadiva@bnr.bg до 26-и октомври. Моля, попълнете Вашето име и телефон за връзка! Жребият ще изтеглим в изданието на „Каста дива” на 30-и октомври от 20 до 22 ч. по програма „Хоризонт”.

Пожелаваме Ви късмет!

(край на цитата)

Българско Национално Радио

Соня Йончева впечатли Великобритания с дебюта си в „Норма” на Белини

публикувано на 22.10.2016

Автор: Ралица Фичева

(на това място е дадена снимка на Соня Йончева заедно с мецосопраното Соня Ганаси в ролята на Адалджиза)

В края на месец септември медийното пространството бе залято от новината за поредния голям успех на сопраното Соня Йончева – тя дебютира в ролята на Норма от едноименната опера на Винченцо Белини при откриването на сезона на Кралската опера в Ковънт Гардън. Според специалисти, да се намери и една певица, която може да се справи с вокалните трудности на произведението, е истинско предизвикателство. Какво ли се случва, когато се наложи да се открият две? Ръководството на Кралската опера бе подложено точно на такова изпитание – след като Анна Нетребко се отказа от ангажимента да се превъплъти в образа на Норма, българката Соня Йончева зае нейното място. Това се оказа изключително успешен ход за младата изпълнителка, защото въпреки краткото време, за което е трябвало да се подготви, музикалните и артистичните й качества успяха да впечатлят критиката. Ричард Феърман от вестник „Financial Times“ пише: „красивото пеене на Соня Йончева е основната причина публиката да слуша „Норма” в „Ковънт Гардън” тази есен. Решението на Алекс Оле да пренесе историята в наши дни изглежда доста абсурдно и добре, че поне имахме Йончева. В началото на трийсетте, българката е по-млада от много други изпълнителки на ролята, което означава, че гласът й е все още красив, свеж и бляскав. Младостта и енергичността й позволяват да се справи с капаните, поставени от композитора Винченцо Белини. Певицата запазва очарованието на Норма като класическа романтична героиня“.

Вестник „Independant“ определя българското сопрано като наследничка на легендарната Мария Калас и допълва: „Йончева определено би могла да разцъфти в една от най-добрите интерпретаторки на Норма на нашето време – ако успее да намери по-убедителна постановка, в която да изпъкне“.

Престижното английско списание „Opera“ също публикува обширна статия за успеха на Соня Йончева и освен това й отрежда специално място на корицата на ноемврийския си брой.

В съботната оперна вечер ще ви предложим документален запис от спектакъла на „Норма”, състоял се на 1 октомври 2016 г. в Лондон. Програма „Христо Ботев” ще предостави на меломаните възможността да чуят спектакъла дни преди той да бъде излъчен в киносалоните. Освен Соня Йончева като Норма, в ролята на Адалджиза ще пее Соня Ганаси, тенорът Джоузеф Калея е Полионе, Бриндли Шерат – Оровезо, Влада Боровко е Клотилде, а Дейвид Ким – Флавио. Хора и оркестъра на Кралската опера дирижира Антонио Папано, а режисьор на продукцията е испанецът Алекс Оле.
В звуковите файлове може да чуете какво е мнението на самата Соня Йончева за образа на Норма, а диригентът Антонио Папано разкрива кое точно го привлича в произведението на Белини.

Изпълнителски състав:
Норма, дъщеря на Оровезо, сопран – Соня Йончева
Адалджиза, жрица, сопран – Соня Ганаси
Полионе, римски проконсул в Галия, тенор – Джоузеф Калея
Оровезо, глава на ордена на Друидите, бас – Бриндли Шерат
Клотилде, приятелка на Норма, сопран – Влада Боровко
Флавио, спътник на Полионе, тенор – Дейвид Ким

Съдържание на операта „Норма”

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100750889

Понеже изпълнителите на другите две главни роли – Адалджиза и Полионе, макар и да са артисти от световен мащаб, може да не са познати на всички читатели, давам малко информация за тях – на английски, съответно на руски език:

Sonia Ganassi (born 1966) is an Italian mezzo-soprano. Born in Reggio Emilia, she made her debut as Rosina in Rossini’s The Barber of Seville in Rome in 1992. She has performed in many of the world’s famous opera houses including the Metropolitan Opera in New York City, the Royal Opera House in London and the Teatro alla Scala, Milan. She is best known for her work in the bel canto repertoire. Her roles in Rossini operas include Elisabetta in Elisabetta, regina d’Inghilterra (ROF, 2004), Elena in La donna del lago (Lady of the Lake) (Rossini in Wildbad, 2006), Ermione (ROF, 2008), and Elcia in Mosè in Egitto (ROF, 2011). In 2009 she participated in a live recording of Giuseppe Verdi’s Messa da Requiem conducted by Antonio Pappano (EMI Classics 6 98936 2).

(край на цитата)

Джозеф Калле́йя (Каллея, Кальеха, мальт. Joseph Calleja; род. 22 января 1978 года, Аттард, Мальта) — мальтийский оперный певец, тенор. Обладатель «голоса „золотого века“», регулярно сравниваемый с такими выдающимися тенорами прошлого, как Юсси Бьёрлинг, Беньямино Джильи, Энрико Карузо. Считается одним из наиболее известных и востребованных теноров. Лицо авиакомпании Air Malta.

Начал заниматься пением в шестнадцатилетнем возрасте, пел в церковном хоре, обучался под руководством мальтийского тенора Пола Асциака, с которым сотрудничает и до настоящего времени.

В девятнадцатилетнем возрасте (1997) дебютировал в мальтийском театре Astra в роли Макдуфа в опере Верди «Макбет». Начало карьеры ознаменовалось и победой на международном конкурсе вокалистов Hans Gabor Belvedere в Вене. С этой победы началась международная оперная карьера молодого певца. В 1998 году Каллейя победил в конкурсе имени Энрико Карузо в Милане. В 1999 году вошёл в число призеров «Опералии». В этом же году дебютировал на фестивале Сполето и в США.

Джозеф Каллея — артист 2012 года по результатам голосования по версии журнала Gramophone, а Национальное Общественное Радио США (NPR) назвало Каллейю «бесспорно, лучшим лирическим тенором нашего времени»

(край на цитата)

На 25 декември 2018 г. към горните впечатлителни информации за Соня Йончева прибавих две нови информации от 2017 г., а последните й изяви по световните сцени през 2017 и 2018, преди всичко в МЕТ Ню Йорк, цитирах в началото на тази статия:

БНТ

Соня Йончева пред БНТ за полета на музиката

21.04.2017 • от Миглена Стойчева

Животът / Култура

Соня Йончева ще започне Европейското си турне от София с голям концерт на 18 юни. Поредицата от концерти в Централна Европа ще бъдат с изцяло Вердиева програма. Една от най-ярките звезди на съвременната опера – българското сопрано Соня Йончева подготвя голям концерт в родината. На 18 юни тя ще излезе на сцената на зала 1 на НДК. Именно от тук ще тръгне турнето с поредица от концерти в Централна Европа с изцяло Вердиева програма. Наш екип се срещна със Соня Йончева в Париж, където тя даде ексклузивно интервю за БНТ, в което говори открито за кризата в операта и за предизвикателствата в живота на една модерна оперна звезда.

(край на цитата)

Телевизия „bTV“

8.06.2017

Как Пласидо Доминго промени живота на Соня Йончева

Разказват Георги Тошев и операторът Румен Василев

Соня Йончева: Години след конкурса „Опералия” Пласидо Доминго ми сподели „Слава Богу, че в журито имаше хора, които те познават от предишни изяви”. Те, както и неговата съпруга, са настоявали да изпея още една ария, защото за Доминго изпълняването на арията на Микаела от „Кармен” е било абсолютна грешка.

С Пласидо Доминго пяхме заедно на няколко концерта. Първата ни среща в оперна постановка трябваше да бъде в „Ковънт Гардън” („Травиата”), но тогава сестра му почина. На другата година трябваше да пеем пак в „Травиата”, в Париж, но тогава пък моят баща почина.

(край на цитата)

Какви са новините за Соня Йончева през годината 2019?

През 2019 г. тя има редица изяви по световните оперни и концертни сцени. Както стана известно още в началото на 2019 г., Соня Йончева очаква второ дете и се наложи да отложи някои свои запланувани ангажименти. Конкретни сведения няма да давам – в редица източници това може да се научи.

Все пак искам да завърша статията си от 25 декември 2019 г. като кажа няколко думи за изявата на Соня Йончева в София на 15 ноември 2019 г., когато тя изнесе концерт в зала „България“ с арии от опери на Пучини, в който концерт участва и младият тенор Михаил Михайлов. Това стана само след като няколко седмици преди това тя роди второто си дете. Респект!

Цитирам кратка информация за този концерт:

Портал „24 часа“

Соня Йончева три пъти на бис в зала “България”

Соня Йончева пя любими арии на Пучини.

Световноизвестното сопрано изнесе концерт с арии на Пучини

Соня Йончева изнесе концерт в столичната зала “България”, а билетите бяха разпродадени много преди датата на събитието. Световноизвестното сопрано пя пред българската публика в петък вечерта, 15 ноември 2019 г., само няколко седмици след като роди второто си дете – София.

(край на цитата)

На другия ден след концерта десетки медии в София отразиха концерта с възторжени статии и снимки. Цитирам част от такава статия в портал „Lupa.bg“:

„Lupa.bg“

16.11.2019

Автор: Марина Чертова

Соня Йончева отново покори София (ГАЛЕРИЯ)

Публиката в зала “България” се отблагодари на оперната прима с бурни аплодисменти и с много цветя

Много емоции съпътстваха великолепния концерт на Соня Йончева в зала “България” в петък вечер. Тя изпълни арии от опери на Джакомо Пучини под съпровода на Софийската филхармония и главния диригент на националния ни оркестър Найден Тодоров. На сцената й партнираше младият тенор Михаил Михайлов – лауреат на международните конкурси „Панчо Владигеров“ и „Гена Димитрова“.

Публиката посрещна с бурни аплодисменти Соня Йончева, която излезе с ослепителна златиста рокля с голи рамене. След всяко свое изпълнение оперната прима, която само преди месец отново стана майка този път на малката София, получаваше огромни букети с цветя. Талантливата българка многократно благодари на публиката за топлото посрещане, а на Софийска филхармония и на нейния директор Найден Тодоров за високия професионализъм. Маестрото продължава своята успешна мениджърска политика да кани световноизвестни български и чуждестранни музиканти, които да си партнират със Софийска филхармония.

Във втората част на концерта магнетичната пловдивчанка се появи с приказна червена рокля отново с голи рамене и за пореден път очарова публиката с чувствените си изпълнения на Пучиниевите арии. Соня Йончева уважи публиката и излезе три пъти на бис. Дълго след края на концерта възторжените меломани я аплодираха, а сцената се оказа тясна за многобройните кошници с цветя, с които бе отрупана оперната дива. Напълно заслужени овации имаше и за Софийска филхармония и за маестро Найден Тодоров, както и за тенора Михаил Михайлов. Певицата пък с радост се снима с всички желаещи и повече от два часа раздаваше автографи на почитателите си. 

Само преди дни, на 9 ноември в Хамбург, на една от най-престижните сцени в света – Голямата зала на „Елбфилхармони“, оперната певица излезе за пръв път пред публика след четиримесечно отсъствие, заедно със Северозападната немска филхармония. Диригентът на този концерт, българинът Боян Виденов, е създател и диригент на Манхаймска филхармония.

Произведенията, които Соня Йончева изпълни в София, прозвучаха на 13 ноември и в Москва, в зала „Чайковски“, с Руския държавен академичен симфоничен оркестър „Евгений Светланов“, под диригентството на Диего Матеус.

Изявите на Соня Йончева предизвикват огромно вълнение сред меломаните – заради нейния прекрасен глас и неотразимо сценично присъствие. Българката е сред любимките на оперната публика по света. Тя е сред малцината артисти в историята на Метрополитън опера, който в един сезон участва в три спектакъла, всеки един от които е предаван на живо в 2000 кинотеатри по целия свят.

Успешната ѝ кариера минава през сцените на Кралската опера Ковънт Гардън, Ла Скала, Баварската опера, Берлинската опера, Виенската и Парижката опери. Сред нейните партньори са Пласидо Доминго, Дмитрий Хворостовски, Стинг, Йонас Кауфман.

(край на цитата)

През годината 2020 нещата се развиха много драматично в целия свят – причина е световната „корона“-криза, която промени както програмите на редица оперни театри, така и личните програми на хиляди артисти. Що се отнася до Соня Йончева, макар и да се наложиха много ограничения, тя продължи с редица изяви. Няма да се спирам на подробности, ще изложа някои от тях:

На 9 април 2020 г. телевизия Би Ти Ви организира предаване от дома на Соня Йончева в Швейцария. Ето заглавието:

9.04.2020

bTV


Гостуваме в дома на оперната звезда Соня Йончева

Какво прави една оперна звезда, когато световните театри и концертни зали затвориха врати? Може ли в пандемията да открием нещо положително?

Георги Тошев намери Соня Йончева в къщата й в Женева, където певицата е с цялото си семейство. Между грижите за двете им деца – синът Матео и 5-месечната София, Соня и съпругът й Доминго направиха домашен пиано бар. Дуетът им – кавър на песента “Пароле, пароле” на Далида и Ален Делон се превърна в хит в социалните мрежи. Вижте разговора във видеото…

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на Би Ти Ви:

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/gostuvame-v-doma-na-opernata-zvezda-sonja-joncheva-v-shvejcarija.html

Друго значително събитие бе един неин концерт в Италия през юли 2020 г. Цитирам информация от 28 юли 2020 г.

Портал „IMPRESSIO“

28.07.2020

НАШИ СВЕТОВНИ ЗНАМЕНИТОСТИ

Соня Йончева завладява Италия преди концерта в Пловдив

60 телевизии и милионна аудитория гледа световноизвестното българско сопрано на концерта пред Айфеловата кула, тя съчетава работа със семейна ваканция в Италия

“Тя е най-добрата Виолета заедно с Мария Калас в историята на оперния театър”, пишат италианските медии за концертното изпълнение на операта “Травиата” с участието на българското сопрано Соня Йончева на фестивала „Maggio Musicale Fiorentino“ във Флоренция. Йончева съчетава работните си ангажименти в Италия със семейна ваканция по време на пандемията от Ковид-19 (…)

(край на цитата)

Цялата статия, заедно с много снимки, може да се прочете чрез следния линк:

https://impressio.dir.bg/noti/sonya-joncheva-zavladyava-italiya-predi-kontserta-v-plovdiv?fbclid=IwAR1nNAiwfxvra7s_Z4akgNzUiCHKMkPvBjDo_pNh8wJwOs5wkYNrz9KS8zY

Несъмнено едно от най-важните събития през лятото на 2020 г. беше концерта на Соня Йончева в родния Пловдив, който се състоя след нейната изява в Италия през юли, за който писах по-горе. В медиите има редица информации, от които цитирам следната:

Портал „Свободна Европа“

26.08.2020

Нели Делчева

Тя, съгражданката. Соня Йончева, която подари концерт на родния Пловдив

Грандиозен концерт на една от най-емблематичните български сцени. Тази на Античния театър в Пловдив. Среднощно шофиране. Полет. Така минават последните 24 часа на оперната прима Соня Йончева. Звездата на големите оперни сцени се прибра в родния Пловдив за един концерт, озаглавен “Завръщане”. Нарича го “един много личен концерт”. На 25 август Йончева излезе за първи път на пловдивска сцена след 8-годишно отсъствие в компанията на брат си Марин Йончев, 26-годишния бас Божидар Божкилов, диригента Найден Тодоров и оркестъра на Държавна опера Пловдив.

Тя е на 38 години. Омъжена е за диригента Доминго Хиндоян. Двамата се срещат в Женева. Хиндоян дирижира финалния изпит за магистърската степен на Йончева. Родители са на две деца.

“Концертът ми в Пловдив е моят личен подарък за пловдивчани и за българската публика в ситуацията на COVID-19 и промените, в които живеем”, казва Соня Йончева. Тя поема за собствена сметка разходите по организацията на концерта и наема на Античния театър. Концертът е първият, организиран от създадената наскоро от нея продуцентска кампания “SY11”. “Пловдив са очите на хората, които разпознавам по улиците. Това завръщане за мен е 8-годишно. 8 години съм мечтала да се завърна. И сега, като вървя по улиците, Пловдив за мен е не “аз, Соня, дивата”, а “аз, Соня, съгражданката”. Разпознавам съученици, съседи, предподаватели”. Така Йончева описва усещането да е в родния град.

На концерта ѝ не са поканени президенти, министри или други хора на високи властови позиции. Всеки може да си купи билет и да гледа примата. Гости има, но те са по-специални. И са хора, които са специални за самата нея. “Аз никога не забравям хората, които са ми подали ръка. Много е важно, не само в изкуството, някой да ти помогне навреме. Ето защо съм щастлива да посрещна на сцената Кирил Ампов – човека, който преди 20 години помогна на мен и на брат ми да ни види широката публика”, казва Соня от сцената. Когато решава, че ще дойде в България за този концерт, тя се обръща към журналиста Георги Тошев с молба да покани като неин гост Кирил Ампов, когото не е виждала от 20 години. А с поканата си голямата оперна дива иска да засвидетелства уважението си към човека, който я е оценил, когато все още не е била известна.

Соня казва, че истинската дива в тяхното семейство, е майка ѝ, а не тя. Именно Теменуга е човекът, който през годините прави всичко възможно да развива музикалния талант на децата си. Във вторник вечер в Пловдив Йончева изпълнява любима песен на майка си – “Замълчи, замълчи” от филма “Любимец 13”. Решава това да бъде поздрава за българската публика. Въпреки че по време на изолацията заради COVID-19 Йончева записва четвъртия си албум и в него има специален бароков аранжимент на “Заблеяло ми агънце”, тя избира друга песен като жест към българската публика. Защото вече е изпълнявала “Заблеяло ми агънце” в Залцбург. Най-голямата изненада за публиката обаче е друга. Това е моментът, в който Йончева представя песента “България” по текст и аранжимент на майка ѝ в изпълнение на Соня, брат ѝ Марин и Божидар Божкилов. Реакцията на публиката е френетична.

38-годишната Соня е на върха на своята кариера. Тя казва, че ще помага на млади български изпълнители и вече го прави. Доказателство за това е и конкурсът, който обяви за млад изпълнител, който да излезе с нея на сцената на Античния театър. Той беше спечелен от 26-годишния бас Божидар Божкилов. Соня има и по-големи планове за младите изпълнители и има искреното желание да им подаде ръка, за да достигнат до големите световни сцени. Сцени, на които тя е желана. “Метрополитън опера”, “Ковънт Гардън”, “Ла Скала”, оперите във Виена, Берлин, Париж са само някои от тях. Единствено човек, който е виждал Ню Йорк или Москва, обсипани с билборди и плакати с лика на български артист от подобна величина, би могъл да си представи вълнението на публиката в Античния театър, изправени пред огромния талант и смелост на Соня Йончева.

(край на цитата)

Цитирам линк към тази статия, в която има редица хубави снимки от изявата в Пловдив:

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30804069.html

Последната ми бележка днес през 2021 г. е свързана с една изява на Соня Йончева а 7 декември 2020 г.. Както е известно, всяка година именно в началото на декември Миланската Скала открива своя сезон с нова оперна постановка. Заради „корона“-пандемията през 2020 г. нямаше такава оперна изява, а специален концерт с участие на най-изтъкнати солисти от цял свят, между които беше и Соня Йончева. Аз лично слушах този концерт по немска телевизия и даже написах кратка статия във ФБ. Програмата на концерта беше много богата – над 30 творби, като към края – под номера 26 и 27 един след друг пяха Пласидо Доминго и Соня Йончева – и двамата изпълниха арии от операта „Андре Шение“ на Умберто Джордано.

Цитирам линк към концерта, който може да се слуша чрез него до средата на 2021 година:

https://www.arte.tv/de/videos/101180-001-A/ein-besonderer-abend-an-der-mailaender-scala/

През настоящата 2021 година Соня Йончева продължава успешно дейността си въпреки световната пандемия. Тя има редица гастроли в различни оперни роли, но една нейна изява във Виенската държавна опера в „Тоска“ от Пучини заедно с полския тенор Пиотр Бечала направи особено впечатление на музикалните критици, които написаха възторжени отзиви за играта й във Виена. Няма да се спирам на други нейни изяви тази година, но ще цитирам публикацията, която се отнася до играта й във Виенската държавна опера, като преведа първия абзац, който е много показателен за Соня Йончева:

Портал „Klassik begeistert“

Das Klassik-Blog

22 mai 2021

Andreas Schmidt

Wiener Staatsoper, 21. Mai 2021


Giacomo Puccini, Tosca

Foto: Sonya Yoncheva und Ambrogio Maestri, Michael Pöhn ©

von Andreas Schmidt

Allein ihr „Vissi d’arte…“ war den Eintritt zehnfach wert.

Wer diese Ausnahmeerscheinung, diese Primadonna assoluta, am Freitagabend in der Wiener Staatsoper in der Jahrtausendoper „Tosca“ von Giacomo Puccini erleben durfte, wurde Zeitzeuge eines musikalischen Ausnahmeerlebnisses.

Sonya Yoncheva als Tosca in Wien: Hier singt eine Sopranistin auf dem Höhepunkt ihrer Schaffenskraft, hier offenbart sich stimmliche Vollkommenheit und Genauigkeit und paart sich mit spielerischer Freude.

Sonya Yoncheva war an diesem Abend stimmlich umwerfend, sinnlich, weich, aber auch kapriziös, manchmal mit angenehmer Schärfe in den Eifersuchtsszenen. Das „Vissi d’arte“ hatte an Wärme und Wohlklang nicht seinesgleichen. „In der Tosca habe ich bei Sonya Yoncheva immer den Eindruck, sie spielt sich selbst und ihre Erscheinung wird der großen Diva ja auch wahrhaftig gerecht“, sagte eine Opern-Begeisterte. „Sie ist eindeutig die schönste Tosca, die ich kenne. Sie ist für mich die einzige Sängerin, die zur Zeit das Prädikat ‚Primadonna assoluta‘ verdient.“

Превод:

Всеки, на когото беше позволено да изживее този изключителен феномен, тази „примадона ассолута“, в петък вечерта във Виенската държавна опера в хилядолетната опера „Тоска“ от Джакомо Пучини, стана свидетел на изключително музикално изживяване.

Соня Йончева като Тоска във Виена: Тук сопраното пее на върха на творчеството си, тук се разкриват вокалното съвършенство и точност и се съчетават с игрива радост. Соня Йончева беше вокално зашеметяваща тази вечер, чувствена, мека, но и капризна, понякога с приятна острота в сцените на ревността. „Vissi d’arte“ беше несравнима по отношение на топлина и благозвучие. „В „Тоска“ винаги оставам с впечатлението със Соня Йончева, че играе себе си и че външният й вид наистина отговаря на голямата дива“, каза един оперен ентусиаст. „Тя определено е най-красивата Тоска, която познавам. За мен тя е единствената певица, която в момента заслужава титлата „Prima donna assoluta“.

(край на превода)

(…) Beeindruckend agierte auch der italienische Bariton Ambrogio Maestri, wie auch schon klassik-begeistert.de-Autor Ulrich Poser festgestellt hat. Meister Maestri hat an diesem Abend nicht nur stimmliche Maßstäbe gesetzt. Er hat die Rolle des Scarpia unter maximalem körperlichen Einsatz auch glänzend und mit Liebe zum  Detail gespielt. Seine Darbietung war aufopfernd. Er sang und spielte den Scarpia jedoch nicht nur, er war an diesem Abend Scarpia. Alles in allem war das die ganz große Ambrogio-Maestri-Show; Weltklasse in Wien! Maestris Scarpia und sein Falstaff sind die besten und beeindruckendsten, die derzeit auf diesem Planeten zu hören sind. Mit einer mächtigen Stimme baritonalen Wohlklangs artikuliert er die Feinheiten seiner Partie auf höchstem sängerischen Niveau: Wandlungsfähig, dynamisch und glasklar brilliert er hier in einer seiner Paraderollen.

Treffen beim Italiener Trattoria da Enzo, Wexstraße 34 in Hamburg-Neustadt: klassik-begeistert.de-Herausgeber Andreas Schmidt, der italienische Bariton Ambrogio Maestri und Entlebucher Sennhündin Juli, 20. Januar 2020

Kommen wir nun zu einem der Publikumslieblinge in der Wiener Staatsoper: Piotr Beczała, der unglaublich sympathische Pole. Er hat, wenn er frei und frisch singt, wirklich das ganz besondere, elektrisierende Timbre. Dieses schimmerte auch immer wieder durch an diesem großen Abend. Unglaublich: Wie auch einst bei Jonas Kaufmann applaudierte das Wiener Publikum so lange, dass der Tenor – während der Aufführung – eine Zugabe zu der zauberhaften Arie „E lucevan le stelle“ (italienisch für: „Und es leuchteten die Sterne“) gab. Er sang die Arie bei zweiten Mal auch wirklich sehr, sehr schön, besonders einfühlsam im mittleren und tiefen Register, mit gaaaaanz viel Gefühl. Was ihm indes (nicht bei der Reprise) fehlte, war eine selbstverständliche, entspannte, freie, tenorale Strahlkraft.

Piotr Beczała , Sonya Yoncheva. Alle Fotos: Wiener Staatsoper / Mchael Pöhn

Immer wieder wurde an diesem Abend deutlich, dass Beczała nicht locker singt in den Höhen wie etwa seine Mitstreiterin Sonya Yoncheva. Beczała muss immer wieder arbeiten, „hackeln“, wie man in Wien sagt, sich richtig anstrengen, pressen, eng machen. Auch seine „Vittoria! Vittoria!-Rufe“ sang er anfangs mit enger Kopfstimme leicht von unten an – dann aber gerieten sie aber zu einem Fanal unendlicher Stärke und Vollkommenheit.

Piotr Beczała bekam an diesem Abend vom „seinem Publikum“ ganz ganz viele Bravi !!! und ein paar Buhs.

Das Orchester der Wiener Staatsoper unter Axel Kober spielte: magisch – merci!

Der ganze Abend war ein beeindruckendes Zeugnis von der weltweiten Spitzenstellung des Wiener Hauses am Ring.

AutorInnen von klassik-begeistert.de haben den Star des Abends, die Bulgarin Sonya Yoncheva, mehrfach gehört. Jedem Klassik-Liebhaber sei es empfohlen, diese Ausnahmesängerin baldmöglichst zu erleben. Zusammen mit ihrem Ehemann, dem Dirigenten Domingo Hindoyan, hat sie einen Sohn und eine Tochter.

Dr. Holger Voigt:„Für Sonya Yoncheva war es eine Zelebration ihres derzeitigen Stimmvermögens, eine Demonstration höchster Gesangskunst. Verblüffend, wie leicht ihr die hellen, hoch und beweglich angelegten Partien gelangen, wo doch ihre wahre Stärke in den „tiefer gelegten“ dramatischen Partien zu liegen scheint, deren Forte und Fortissimo-Anteile unvergleichlich kraftvoll von ihr gesungen werden können – hier scheidet sich ja oft die Spreu vom Weizen, und vielen anderen Sängerinnen geht dort die Luft aus.

Was Sonya Yoncheva hier erklingen ließ, hat eine nicht zu übertreffende Präsenz, Eindringlichkeit und Dramatik, wie man es früher nur bei einer Maria Callas hören konnte. Vergleiche mit früheren oder kontemporären Sängern und Sängerinnen sind immer arbiträr oder gar unfair, doch hier erinnert tatsächlich vieles an die große Callas.

© Gregor Hohenberg / SonyClassical

Das Spannende wird sein, zu sehen, wie sich Sonya Yonchevas Stimme weiterentwickeln wird. Sie ist kein definitiver Mezzo, aber kann nach oben und unten eigentlich alles mit einer Eindringlichkeit, die ihresgleichen sucht. Es ist unmöglich von dieser Stimme nicht gefesselt zu werden. Bravissima, Sonya!“

Peter Sommeregger: „Sonya Yoncheva gibt mit der Medea ein Rollendebüt und setzt damit einen weiteren Fuß ins dramatische Fach. Die Stimme ist hörbar groß geworden, erinnert in manchen Augenblicken sogar an das Timbre von Maria Callas, allerdings eher an die späte, bereits sehr gefährdete Callas. Yoncheva fehlt es nicht an der Kraft für die großen Bögen und Ausbrüche dieser Partie, aber in den exponierten Lagen gerät die Stimme doch etwas aus dem Fokus, da macht sich  ein gefährlich starkes Vibrato bemerkbar, einzelne Töne geraten dann eher unschön. Rollen dieses Kalibers sollte die Sängerin vielleicht nur in sparsamen Dosen singen.“

„Sonya Yoncheva als Desdemona ist für den lyrischen Part zuständig und erledigt ihre Aufgabe mit Bravour. Die Stimme klingt frei, gut fokussiert und auch in den heikelsten Passagen bombensicher. Ihr Sopran blüht im Lied von der Weide förmlich auf und setzt einen weiteren Höhepunkt des Abends. Yoncheva, die offensichtlich erneut Mutterfreuden entgegensieht, ist auf der Höhe ihrer Kunst.“

Yehya Alazem: „Wer könnte es glauben, dass man nach Maria Callas, die das Interesse für diese (leider vergessene) großartige Oper von Luigi Cherubini Mitte des 20. Jahrhunderts erweckte, etwas auf dem gleichen Niveau 60 Jahre später erleben könnte? Doch gibt es eine: Vom ersten bis zum letzten Ton verleiht die bulgarische Star-Sopranistin Sonya Yoncheva dieser Welt etwas PHÄNOMENALES. Ihre Darstellung der verrückten Frauenfigur Medea (Médée) ist sowohl gesanglich als auch darstellerisch wirklich kaum zu glauben.

Yoncheva hat ihr eigenes, persönliches Timbre, das dunkel, warm und rund ist, dazu kommt eine solide Höhe mit perfektem Vibrato. Die Stimme besitzt eine unglaubliche Intensität, Ausdruckskraft, Einfühlungsvermögen und klingt total unerschöpflich. Jeder Ton und jede Phrasierung ist im kleinsten Detail durchdacht, und alles kommt gerade vom Herzen heraus. Wie sie die mütterliche Leidenschaft, die Liebe und die glühende Rache sowohl musikalisch als auch dramatisch authentisch darstellt, ist unfassbar. Besser geht es einfach nicht: Sonya Yoncheva IST Medea.“

Maria Steinhilber: „La traviata, ‚die vom Wege abgekommene’ Violetta, singt die Bulgarin Sonya Yoncheva. Sie hat ein solches Volumen, dass sie gefühlt das ganze Orchester zusammen singen könnte. Der dramatische Koloratursopran steht ihr vorzüglich. Oft musste sie schon für Anna Netrebko einspringen und hat sich auch dadurch einen Namen auf den Bühnen der Welt gemacht. Ein starkes Vibrato schmückt ihre Stimme, und in den hohen Lagen hat sie eine wahnsinnige Ausdruckskraft.“

„Sonya Yoncheva zielt auf den Wesenskern einer Phrase. Sie hat eine weiche und füllige Mittellage, kräftig und dramatisch singt sie die tieferen Töne. Ihre Höhe ist intonatorisch perfekt und verfügt über eine große Strahlkraft – hier steht ein Weltstar auf der Bühne. „Meine Stimme ist eine mächtige Waffe“, sagt die Bulgarin, doch viel wichtiger ist ihr noch, die Geschichte ihrer Figur darzustellen. Und diese Violetta stellt sie wunderbar dar. Starke Frauen sind genau ihre Rollen! Violetta will eine tadellose Frau sein; auch wenn sie in der Gesellschaft eine „Halbwertdame“ ist, ist sie durchaus zu bewundern. Für ihre Liebe zu Alfredo verzichtet sie auf ihr bequemes Leben. Dieses Leistungsbewusstsein und sogleich die Leichtigkeit der Violetta singt und spielt Sonya an diesem Abend fantastisch – sie verdient durchaus die Bezeichnung ‚kleine Schwester der Netrebko‘.“

© Julian Hargreaves / SonyClassical

Wunderbar passen für diesen Abend in leichter Abwandlung die Worte von klassik-begeistert.de-Autor Sebastian Koik, die er für die große Anja Harteros fand: „Die Star-Sängerin spielt die Star-Sängerin. Es ist ihre Rolle: Sonya Yoncheva ist als Floria Tosca eine Sensation! Besser als sie kann man diese Rolle nicht singen und spielen. Tosca ist eine der am häufigsten aufgeführten und meist besuchten Opern. Und niemand auf der Welt gibt diese leidenschaftliche, eifersüchtige und starke Bühnenfigur Tosca besser als die Bulgarin.

Beim ersten Auftritt löst sie in Sekunden Gänsehaut aus. Ihre ungemein dichten Höhen strahlen mannigfaltig, funkeln komplex und wundersam in viele Richtungen. Ihre Mittellagen und Tiefen sind ebenfalls vollkommen. Sonya Yoncheva begeistert in der Wiener Staatsoper mit Intensität, herrlicher Cremigkeit und exzellenter dramatischer Ausgestaltung und Nuancierung. Frau Yonchevas Stimme klingt golden und warm. Die Wunder-Sopranistin kann auch die höchsten Höhen sehr geerdet klingen lassen. Alles hat ein solides Fundament, alles ist genau richtig. Und alles klingt bei ihr absolut natürlich, sieht so unfassbar leicht aus. Sonya Yonchevas Tosca ist vollkommen souverän, von grandioser Selbstverständlichkeit… und unglaublich schön. Diese Frau kann alles. Ihre Sangeskunst ist ohne Schwächen.

Sonya Yoncheva singt und redet wie eine Italienerin, sie bewegt sich wie eine temperamentvolle Italienerin, sie strahlt Leidenschaft, Feuer und Kraft aus, sie spielt die launische Diva mit Perfektion in jeder Geste, Toscas Eifersucht gestaltet sie bis ins kleinste Detail. Yoncheva wirft Blitze der Eifersucht in den Saal und füllt die Staatsoper bis in die kleinsten Winkel mit Tosca-Emotionalität.

Ihre Bühnenpräsenz ist gewaltig! Diese Frau hat Aura und verzückt in jedem Augenblick das Publikum, löst immer wieder Gänsehaut und Kälteschauer aus. Wenn diese Floria Tosca ihrem Mario am Ende erzählt, wie sie dem Peiniger Scarpia das Messer ins Herz stach, dann sind das nicht nur Worte! Es hört und fühlt sich an, als wäre man noch einmal dabei, wie sie Scarpia erdolcht, diesmal mit der gewaltigen Kraft ihrer Stimme.“

Auch der Berliner Blogger Anton Schlatz hat die Sopranistin erlebt:

”Nun singt Sonya Yoncheva auch so gut wie erwartet, und sie sieht jung und verführerisch aus. Die Yoncheva hat vieles: Farbe, pastose, cremige Mittellage, lyrische Üppigkeit. Von fehlender psychologischer Einfühlung, wie verschiedentlich bemängelt, höre ich nicht die leiseste Spur. Sie singt ohne jede aufgesetzte Theatralik (wie das Angela Gheorghiu gerne macht). Ja, in ausladenden großen vokalen Gesten klingt die Stimme nicht so natürlich, das gilt auch für die Spitzentöne in Vissi d’arte. Yoncheva ist eben kein geborener Spinto. Auch nicht vom Temperament her: im Hass auf Scarpia überzeugt sie nicht ganz. Dennoch: So sattschön in den beiden großen Duetten habe ich schon lange keine Tosca mehr gehört. Eifersüchtig im Andrea-della-Valle-Akt, zart im leidenden Piano im Farnese-Akt, freiströmend im trügerischen Traum von der Freiheit im Engelsburg-Akt. Einiges Lyrische habe ich nie gelungener gehört: sempre, con fé sincera, das ist dunkel und üppig abgetönt, mit verletzlichem Herzen gesungen. Yoncheva findet die richtigen Farben für Toscas Tragödie. Sie phrasiert mit Instinkt. Sie hat den tiefen, von innen leuchtenden Glanz. Kleine Anmerkung, die ihre Leistung nicht schmälert: Im 1. Akt ist sie oft ein Ticken langsamer als das Orchester.“ (Anton Schlatz, Blogger)

Soweit zum Star des Abends.

Andreas Schmidt, 22. Mai 2021, für
klassik-begeistert.de und klassik-begeistert.at


(край на цитата)

Няма да давам превод, това може всеки да направи с помощта на Гугъл-преводача. В статията има редица хубави снимки, поради което ще дам линк към нея, за да се разледат:

Мисля, че с тези около 35 печатни страници от биографията и дейността на Соня Йончева напълно обрисувах картината за тази толкова успешна и талантлива певица.

Нека днес на 25 декември 2021 г. – на нейния 40-и рожден ден да я поздравим и й пожелаем здраве, щастие и нови успехи по световните сцени.

За много години Соня Йончева!

………………..

Значително събитие през юли 2020 г. беше един концерт на Соня Йончева в Италия. Цитирам информация от 28 юли 2020 г.

Портал „IMPRESSIO“

28.07.2020

НАШИ СВЕТОВНИ ЗНАМЕНИТОСТИ

Соня Йончева завладява Италия преди концерта в Пловдив

60 телевизии и милионна аудитория гледа световноизвестното българско сопрано на концерта пред Айфеловата кула, тя съчетава работа със семейна ваканция в Италия

“Тя е най-добрата Виолета заедно с Мария Калас в историята на оперния театър”, пишат италианските медии за концертното изпълнение на операта “Травиата” с участието на българското сопрано Соня Йончева на фестивала „Maggio Musicale Fiorentino“ във Флоренция. Йончева съчетава работните си ангажименти в Италия със семейна ваканция по време на пандемията от Ковид-19 (…)

(край на цитата)

Цялата статия, заедно с много снимки, може да се прочете чрез следния линк:

https://impressio.dir.bg/noti/sonya-joncheva-zavladyava-italiya-predi-kontserta-v-plovdiv?fbclid=IwAR1nNAiwfxvra7s_Z4akgNzUiCHKMkPvBjDo_pNh8wJwOs5wkYNrz9KS8zY

………..

Несъмнено едно от най-важните събития през лятото на 2020 г. беше концерта на Соня Йончева в родния Пловдив, който се състоя след нейната изява в Италия през юли. В медиите има редица информации, от които цитирам следната:

Портал „Свободна Европа“

26.08.2020

Нели Делчева

Тя, съгражданката. Соня Йончева, която подари концерт на родния Пловдив

Цитирам линк към тази статия, в която има редица хубави снимки от изявата в Пловдив:

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30804069.html

……….

Последната ми бележка днес през 2021 г. е свързана с една изява на Соня Йончева а 7 декември 2020 г.. Както е известно, всяка година именно в началото на декември Миланската Скала открива своя сезон с нова оперна постановка. Заради „корона“-пандемията през 2020 г. нямаше такава оперна изява, а специален концерт с участие на най-изтъкнати солисти от цял свят, между които беше и Соня Йончева. Аз лично слушах този концерт по немска телевизия и даже написах кратка статия във ФБ. Програмата на концерта беше много богата – над 30 творби, като към края – под номера 26 и 27 един след друг пяха Пласидо Доминго и Соня Йончева – и двамата изпълниха арии от операта „Андре Шение“ на Умберто Джордано.

Цитирам линк към концерта, който може да се слуша чрез него до средата на 2021 година:

https://www.arte.tv/de/videos/101180-001-A/ein-besonderer-abend-an-der-mailaender-scala/

……

Sonya Yoncheva “Vissi d’arte” Tosca (2021)

Sonya Yoncheva singing “Vissi d’arte” from Puccini’s Tosca at the Wiener Staatsoper 2021. Conductor: Axel Kober Staging: Margarethe Wallmann Wiener Staatsoper, May 2021

´´´´´´

Sonya Yoncheva “Un bel dì” from Madama Butterfly (2019)

Sonya Yoncheva singing “Un bel dì” from Puccini’s “Madama Butterfly”. Recorded at the Jubilee Concert celebrating the 150 years of the Wiener Staatsoper on May 26, 2019. Conductor: Marco Armiliato

´´´´´´

“Habanera” from Bizet’s Carmen – Sonya Yoncheva

Opera Gala at Festspielhaus Baden-Baden Sonya Yoncheva, soprano Deutsche Radio Philharmonie Saarbrücken Kaiserslautern conducted by Domingo Hindoyan

´´´´´´

Juan Diego Florez & Sonya Yoncheva – Nuit d’hyménée – 23 Jun 2019

´´´´´´

Sonya’nın Desdemona’sı sahnede devleşiyor – musica (линк на турски език)

New York’taki Metropolitan Operası, Verdi’nin ünlü Otello’sunun uzun süredir beklenen yeni mizanseniyle sezonu açıyor. Musica, bu büyüleyici atmosferde Kanadalı şef Yannick Nézet-Seguin ve muhteşem performansıyla Desdemona’yı seslendiren Bulgar soprano Sonya Yoncheva ile bir araya geldi.

´´´´