Vesselina Zafirova

Днес почитаме паметта на голямата певица и вокален педагог от Варна Веселина Зафирова

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 юни 2020 г. пиша наново статия, посветена на един изключително заслужил вокален педагог на България, чийто творчески път е бил през изминалите 40-80 години, но е оставил такава светла диря в развитието на българското вокално изкуство, която се забелязва днес в постиженията на редица изтъкнати певици и певци, които славят България в родината си и по света. Става въпрос за изключителната Веселина Зафирова, родена на 22 юни 1916 година.

Нека спомена още в началото някои имена – нейни ученици, които днес показват резултатите на тази усилена и много успешна вокална подготовка, която са получили преди години от Веселина Зафирова (само някои имена): Калуди Калудов, Стефка Евстатиева, Светлана Иванова, Арсений Арсов, Пенка Маринова, Тинка Сколуфанова-Попова, Вяра Железова, Ганка Димова, Трендафил Казаков, Станка Николова, Иван Димов, Тодор Дачев, Люба Вълкова, Пенка Димова, Бисер Костадинов, Бисер Николов, Марчо Апостолов, Гео Чобанов и много други.

Още когато научих през 2016 г. за кръглата 100-годишнина от рождениета на Веселина Зафирова, на която бе отделено особено внимание преди всичко във Варна, където тя е оставила най-добри спомени от живота и дейността си, реших да проуча детайли от кариерата й и отделя време да напиша статия за нея, както направих това през 2018 г. с един друг отличен вокален педагог, когото познавам лично – русенецът Георги Делиганев, чиято дейност много често се оценява особено високо. Но Веселина Зафирова е започнала да работи почти 20 години преди Делиганев и то във Варна и при други условия. Не правя никакви паралели, просто споменавам две имена, които са ме впечатлили и затова се радвам да пиша за тях.

Искам веднага да подчертая, че не беше леко да се пише статия за Веселина Зафирова. Освен обявите за концерти в нейна чест през юбилейната 2016 г., когато се навършиха 100 години от рождението й и някои информации от кариерата на нейни възпитаници, в които се казва, че са били нейни ученици, в медиите няма почти никакви биографични и други сведения за Веселина Зафирова. Все пак през 2018 г. имах щастие да открия един много хубав подробен материал за нея, който ми даде възможност тогава да запозная читателите си по-подробно с живота и дейността на артистката. Освен това в медиите почти липсваха снимки на Веселина Зафирова. В това отношение дължа благодарност на моята ФБ-приятелка Грета Бурова, която ми изпрати през 2018 г. една великолепна снимка на юбилярката от годините на младостта й, която ще поместя на първо място.

Започвам направо с цитат, от който ще научим най-важното за живота и делото на Веселина Зафирова:

Сайт „Public Republic“

21 март, 2013

Анна-Мария Станоева

ИЗ „ДНЕВНИЦИ“

Имам една лична история, обагрена от преживелици и емоция, и тя е свързана с човек, който съм познавала в един дълъг период. Този човек е жена и се казва Веселина Зафирова. Реших да върна образа ѝ. Тръгнах да го правя с думи. Преди години пробвах с рисунка, после направих портрет. Тя беше още жива и тоя мой портрет много я зарадва. Не знам защо никой друг не се беше сетил да го стори. Ако трябва да съм честна, и аз нямаше да се сетя, но тя ме избра и подтикна. Милата, сладка, белокоса и дребна, стара дама.

Скоро разбрах, че е почетен гражданин на родния ми град Варна. Интересен образ беше госпожата – жива, ходеща история. Какво не бе видяла и преживяла. Малко са подобни личности. Тя е един от основателите на варненското музикално училище и също тъй на русенското. Тя има своя дълбок отпечатък върху алеята на славата от уникални български оперни гласове във Варна, в Русе и във всички градове на страната, от които идват учениците ѝ.

Когато се опитах да потърся повече подробности за нея, не открих нито една снимка. Публикациите също бяха оскъдни, както и моите изветрели, детски, пубертетски и младежки спомени. Причината да се влюбят моите родители и да станат по-късно семейство е нейният дискретен, елегантен подтик. Може да се каже,че е изпълнила ролята си на Амурче. Аз като последица на тази причинно-следствена завръзка съм била очакваният акцент на семейната картина. Дълги години мама е била нейна ученичка, по-късно сестра ми, която също стана оперна певица, беше също нейна възпитаница.

Но госпожа Зафирова бе много повече от обикновен преподавател. За всички тях, ТЯ е „майка Кураж”… Жената, която ги превръща от сиви и невзрачни птичета, проскубани врабчета, гарги, свраки или сойки във славеи и чучулиги, сияещи и греещи като истински звезди на Операта.

Някои от тях са от бедни и не особено образовани семейства. Често те нямат погледа и възпитанието, за да бъдат героите на своите партии и арии, какъвто е случаят с голямата оперна прима Пенка Маринова (солистка на Русенската опера). Г-жа Зафирова ги учи не само на музика, но и на култура на поведение, на мислене и на отношение към всичко, което биха срещнали по пътя си като артисти.

Знам, че примерно моята майка издигаше Зафирова във култ. Възхищаваше се на всичко в нея. От начина ѝ на работа, до начина, по който тихо и достойно изпълваше смисъла на името си – Веселина.

Сред нейните ученици са безчетен брой големи български гласове като: Станка Николова, Пенка Маринова, Иван Димов, Тодор Дачев, Люба Вълкова, Пенка Димова, Калуди Калудов, Стефка Евстатиева, Бисер Костадинов, Бисер Николов, Марчо Апостолов, Гео Чобанов… Едва ли могат стриктно да се проследят всички поколения певци, нейни чеда и възпитаници. Световноизвестният български тенор Калуди Калудов, който е признат за един от 10-та най-големи съвременни оперни тенори на планетата, е нейният най-известен ученик. Роденият във Варна певец е делил една сцена със звезди като Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Хосе Карерас. До неговото име се нареждат още много и все така стойностни имена на българската сцена.
Когато тя идваше да ни гостува, обожавах да си говорим и да я разпитвам за дните на нейната младост.

Родена на 27 юни (б.а. Б.К.: след направена справка се оказа, че рождената дата е 22 юни) през далечната 1916-та година, тя получава подходящо за времето си, добро възпитание и образование. Обучава се не само на обноски и етикет, но и на немски, френски, пиано и солфеж и техника на вокално изпълнение. Отначало е ученичка на Найден Найденов (1897–1976) – пианист-педагог, концертиращ артист, акомпанятор, публицист, музикант-общественик. Сподвижник, съратник на друг бляскав просветител и апостол на музикалното дело – Юрдан Тодоров, както и на Добри Христов – един от първите композитори, патриарси на българската музика и българската традиция в нея, част от основата на музикалната ни култура.

След завършването на Девическата гимназия във Варна кандидатства на редовния конкурс в Консерваторията. Завършва пеене при Мара Маринова Цибулка, иметина певица и педагог от началото на 20-ти век. Дъщеря на героя от боевете при Видин по време на Балканската и Междусъюзническата война, генерал-майор Кръстю Маринов Празов и съпруга на чеха Иван Вацлав Цибулка. (Цибулка е основоположникът на музикалния ни живот и пристига в България по покана на Фердинанд, за да свири в Гвардейския оркестър. Години по-късно той е признат и за основоположник на българската опера, на симфоничния ни оркестър и създател на школата за обучение на виолончело. Син на известната фамилия е големият композитор Кирил Цибулка).

Младата и упорита Веселина Зафирова, възпитаницата на Мара Цибулка, още от втори курс започва работа като педагог. През 1944/45 г. заедно с директора Найден Найденов на Държавното средно музикално училище във Варна започва да преподава и в последствие работи като активен колега и съучастник в музикалното дело.

Рядко можеше да я извадиш от доброто настроение. Но ако това се случеше, то биваше обвързано с работата над някой клавир или разучаването на някоя партия. Много добър психолог, тя схващаше моментално характера и типичните странности на човека срещу нея. Беше много стриктна и точна в уговорките си и извънредно обидчива при неспазването им. Да спазиш обещанието или думата си за нея бе израз на характера и неговата стабилност.

Ако човек се вгледаше внимателно: снежно-бялата, завита на хубав, оформен кок, коса, не особено големите по форма очи, силният, изразителен, леко гърбав в корена си нос, някак неминуемо достигаше до смътното чувство за прилика или близост със семейството на Хабсбургите… По нещо им приличаше. И това впечатление като че още по-явно се засилваше от специфичния тен на кожата ѝ, светлите очи, леко издадената напред брадичка и наклонено на дясно лице, с вдигнати вежди, като леко учудени от някакъв интересен, но невидим на пръв поглед парадокс… Много по-късно, гледайки архивни фотоси, установих известна прилика с баба ѝ Мария от видния род Хаджияневи.

Рядко говореше за детайлите от живота си и впоследствие установих, че за това е имала сериозни причини. Както се казва „крушката си има опашка”… каквото ми е разправила, е било на четири очи, и в нейните години на залез. Едва ли нещо вече би могло да я разтърси и пречупи фатално. Повечето неща отдавна вече не са имали този смазващ ефект както в младините ѝ. За да се разбере по-добре, ще трябва да вмъкна още малко подробности. Уникално е през какви места и периоди, през какви изпитания и митарства е преминала тази малка и неуморима женица с крехка физика и завидна виталност.

ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА е родена в Нови Пазар в семейството на Любен Зафиров и Елена Александрова Попорушева.

Непознатият и забравен Любен Зафиров e първият кмет на Нови Пазар. Този човек е известен за времето си адвокат, уважаван и почтен човек. Съден e от Народния съд, обаче бива оправдан и, разбира се, всичко му бива отнето, но най-впечатляващото в историята е, че в съда се явяват триста евреи да свидетелстват в негова полза и да го спасят от “неизбежното” като така му връщат жеста на “спасение”, който преди това са получили… Много трогателна история, но при почти месечното ми проучване никъде нищо не можах да намеря. Любен Зафиров е съпруг на Елена Александрова Попорушева, четвърта по ред сестра на големия герой Тодор Александров, за когото е написано стихотворението “Заточеници” на Яворов. Ето чия дъщеря е известната вокална педагожка Веселина Зафирова!

“Изумително е как човек, който е бил първият кмет на града, с няколко мандата, не присъства никъде – на никакви официални места, сайтове, документи… сякаш е потънал вдън земя! В сайта на Нови Пазар намерих като известни личности на града на едно от първите челни места (какво безумие – Азис!!!)…

Като изключим този факт, разбира се, другите упоменати личности са наистина извънредна гордост за града. Професор Леон Суружон и любимата ми художничка Султана Суружон примерно, или Мариус Куркински, който лично познавам и високо ценя. Също и професор Хачо Бояджиев, който се оказа, че е нает за първи път в живота си на работна позиция именно от Любен Зафиров, в неговата кантора като писар. И тук свършват следите. Но колко са били евреите в Нови Пазар, които са го защитили, изобщо от там ли са били? Народният съд, доколкото знам, е заседавал във Варна! Възможно ли е това да е станало всъщност във Варна? И ако е така, не трябва ли да търся информация и сред еврейските фамилии във Варна?

Намерих “малко трохички”, така мога да оприлича това, което откривам. В известна степен е обезсърчително, защото районът, заключен между Варна, Шумен и Нови Пазар, е един вид бермудски триъгълник. Прочетох материали на г-жа Бета Хараланова, която председателства еврейската организация Шалом в Шумен. Тя има доста задълбочени историографски проучвания, но на първа ръка става ясно, че има няколко вълни на изселване, в резултат на което общността е много намаляла. Намирам, че има връзка между еврейските общности в Нови Пазар и Шумен – те просто са близо, също и до Варна… Рових в едни линкове, които са на жертвите от Народния съд и такива, оцелели от комунистическите лагери (зная, че най-малката леля на Зафирова е била в такъв лагер, където усърдно са се грижили да я пречупят и изличат, но тя все пак оживява!).

Надеждата ми беше да видя някъде нещичко за някой член от семейството или поне нещо за съдебната процедура около Любен Зафиров, понеже все пак е бил адвокат! Застанал е срещу свои колеги, други “адвокати”… Междувременно мой приятел ми каза, че в биографичната монография на г-н Ешкенази, върху която възлагах някакви очаквания, няма никаква следа или упоменаване. Когато разказах тази история и я пуснах в конкретни форуми с намерение и тайно очакване някой да помогне, много еврейски изселници, и такива, които помнят тези времена, проявиха жив интерес.

За момент се почуствах по начин, невъзможен за описване. От една страна, привлякох твърде много внимание, от друга страна, целта ми беше точно тази – в името на истината. Едно момиче много развълнувано ми сподели, че според еврейската традиция правя нещо много силно и много важно – опазването на памет, опазването на имена, лица, на живи хора, чиято лична история носи огромния пример за човеколюбие и патриотизъм.

Около всички роднини на Веселина Зафирова витае ореола на мъченичеството.

Да си роднина на Тодор Александров е имало висока цена. Майка ѝ, Елена, е сестра на големият революционер, иконата на македоно-одринското освободително движение, лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Един национален герой, мъченик и поборник за „българщината” с харизмата и мащаба на Ботев и Левски. Има още пет сестри (Екатерина, София, Василка, Елена е четвърта поред, Кира и Костадина). Всички те са учители, будители, дейни и активни просветители, участващи в революционната и патриотичната дейност, дейността на революционната организация (ВМРО) на поробените българи, останали след Ньойския мирен договор (1919 г.) в рамките на Гърция и Сърбия. Подкрепящи и следващи стъпките и делата на своя голям брат. Всички те, включая децата им, са мъченици, носещи гордо „петното” сестри, племенници и роднини на Тодор Александров. Гонени, преследвани, мъчени и пребивани, хвърляни по затвори и зандани… Въдворявани в лагери и разстрелвани, следени, ограбвани и обезнаследявани.

Всички те гордо, мълчаливо и скромно, носят своя трънен венец. Всички са патриоти и родолюбци, непримирими, нетърпящи неправдата и поругателството над българския народ.

Веселина Зафирова имаше това силно изявено чувство на родолюбие, човешко достойнство, гордост и упорита непримиримост. Не помня някога да е прекланяла глава или да е била в позиция на умилкваща се или просеща за нещо. Често казваше за себе си, че е „македонски инат”.

Живота на тази жена е като някакъв трагичен и забързан от събития и поврати драматичен филм. Освен че баща ѝ – адвокатът – попада под ударите на Народния съд, съпругът ѝ Борис също бива заловен и без малко да бъде изпратен в лагер. След Девети септември го прибират без обяснения, арестуват го и той изчезва незнайно къде. Никой не дава обяснение, докато не става ясно, че ще си го получи обратно срещу невижданата тогава сума от 20 000 златни лева. Иначе можело повече да не го види жив!

Тя често бива изнудвана. Мъжът ѝ бил много богат фабрикант. Рушветите и подкупите били пак на дневен ред и тогава пред червените комунистически началници. Веднъж на едно място подарила обиците си, на друго място дала часовника си, а на трето място оставила коженото си палто… Всичко им прибрали – имотите, къщите, колите, заводите, машините, суровините, каквото не успели от раз, прибирали постепенно парче по парче, бавно и мъчително, къде със заплахи, къде с директни разпореждания, къде с изнудване… но цялата им сигурност висяла на косъм във въздуха. Нямали нито къде да живеят, нито какво да ядат. И в тези тежки моменти тя се спасявала чрез работата си и чрез своите ученици или познати, чрез семейни и други приятели, които я уважавали и подкрепяли, и били готови да помогнат. Въпреки, че тя рядко молеше за каквото и да било!

Аз лично ще я запомня с една паметна случка. Помня – веднъж пристига запъхтяна вкъщи с оплакването, че пресякла на червено и шофьорът, набил спирачки, бесен отворил вратата, подал се и закрещял: ”- Бабкеее, накъде така, алооо!!!! За какво си мислиш бе, жена!!!” …а госпожата невъзмутимо почукала по капака му с чадъра си и казала: „Ееее! Е, как за какво младежо? Много просто!… Ами за ЛЮБОВ!”

И така на финала на моя разказ пак се връщам на думата „Спасение”. Сега по-дълбоко осъзнавам голямата ѝ обвързаност с думата „Възкресение”… Вместо да разказвам за себе си и за моя ден и как е преминал той, предпочетох да разкажа нещо, което е далеч по-важно, не просто за мен, а за всеки българин, роден на тази изстрадала земя.

Наближава Великден. Постните седмици на равносметка и осмисляне минават през живота на нашата памет. Ако Исус е Спасителя и ни е спасил, по толкова силен и жертвоготовен начин, то ние, хората, трябва да помним това и да търсим ехото и отражението на неговия пример. Възкресението на Исус дава надеждата на отчаяните, копнеещи за светлинка, взрени в мрака на битието души. Духът носи тази светлина и нетление. Той всъщност възкръсва въпреки всичко и независимо от всичко.

Ето защо искам да припомня за светлите духове на хората, за които вече разказах и с това да върна Образа и Паметта за ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА.

„Спасяването” всъщност е „Възкресение” на Паметта… Връщането на лика ѝ от отвъдното… поне за мъничко.

(край на цитата)

Великолепно написана статия – не, това не е обикновена статия, а новела, която ни връща в едно време, което показва каква роля е играла силата на човешкия характер, на смелостта, твърдостта, непоколебимостта на Веселина Зафирова.

Искам да цитирам откъс от една обява за варненското музикално училище „Добри Христов“, в което тя е работила като вокален педагог:

„Тържественото откриване на училището е с първия му концерт на 25.02.1945 г. в залата на Варненския драматичен театър. Четирима са основателите на училището: Христина Стоянова – преподавател по цигулка, директор през 1944 г. и 1945-1960 г., Найден Найденов (1897-1974), директор 1944-45 г. и преподавател по теоретични дисциплини и пиано; Мила Михайлова (1913-2002), преподавателка по пиано, ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА (1916-2007), преподавателка по солово пеене. В историята на училището с особено признание стоят имената на директорите: Мирчо Мирчев (1931-1976), преподавател по солфеж и директор от края на 1960 до 1968 г.; Димитър Райчев (1928-1983), преподавател по цигулка и директор от 1968 до 1983 г.; Марко Добрев (1942), преподавател по фагот, художествен ръководител на духовия оркестър и директор от 1983 г. до 2008 г. От май 2008 г. директор е Христо Дипчиков – преподавател по камерна музика“.

(край на цитата)

Сега нека се върна на обявите, свързани с концерта по случай 100 години от рождението на Веселина Зафирова:

ПОКАНА ЗА ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ 
16.12.2016
18
часа

  pin     Градска художествена галерия-Варна / Varna City Art Gallery

Клуб ЮНЕСКО – Варна кани всички варненци и гости на града, почитатели на оперното изкуство, на концерт, част от Рождественски салон на изкуствата. Повод за събитието е 100-годишнината от рождението на вокалния педагог – ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА, оставила трайни следи в културния живот на страната и в съдбата на много от големите имена в музикалното изкуство.

Специални гости са именити ученици на Веселина Зафирова, които ще разкажат за спомените си с нея и ще зарадват публиката със свои изпълнения. Събитието се осъществява със съдействието на Община Варна.
 

В програмата:

Калуди Калудов – тенор

Арсений Арсов – тенор

Любомир Григоров – баритон

Вяра Железова – мецосопран

Евгения Григорова – сопран

Светлана Рафаелян – сопран

Жасмина Богословова – сопран

Жанет Бенун – пиано

ВХОД СВОБОДЕН!

ЗАПОВЯДАЙТЕ

(край на цитата)

За този концерт има обява и във Варненската Опера:

Сайт на Варненска Народна Опера

Събота, 17 декември 2016 г.

Оперен концерт с възпитаници на Веселина Зафирова

100 години от рождението на именитата вокална педагожка

16 декември 2016, 18.00, ГХГ

Оперен концерт по повод 100-годишнината от рождението на именитата варненска вокална педагожка ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА организират на 16 декември, 18.00 часа, в Градската художествена галерия изтъкнати нейни възпитаници. Сред тях са тенорите Калуди Калудов и Арсений Арсов, мецосопраното Вяра Железова, баритонът Любомир Григоров, сопраните Евгения Григорова, Светлана Рафаелян и Жасмина Богословова, басът Гео Чобанов. На пианото Жанета Бенун.

Солистът на Държавна опера Варна Арсений Арсов, чийто неотдавнашен концерт „Историята на една любов” препълни залата на операта, ще изпълни любими свои арии из опери и канцонети. Освен това той ще чете откъси от книгата си „Бразди”, в която една цяла глава е посветена на Веселина Зафирова.

Тя е озаглавена „Госпожата”, както с респект наричали обичаната от поколения български оперни певци педагожка. Като съпруга на фабрикант, собственик на „Фанев и сие Иванови”, тя попаднала в списъка на недолюбваните от соцрежима интелигенти и това й попречило да направи кариера на оперна певица. А тя притежавала всички данни за това – красив глас, богата музикална култура, огромна ерудиция и завидна самодисциплина. Била също изключителна пианистка с богат репертоар, в който влизали 300 песни от Шуберт, 400 от Шуман, 300 от Брамс и още много други. Любомир Пипков толкова харесвал нейните камерни концерти, че с респект целувал всеки един от пръстите й.

Всички тези таланти Веселина Зафирова всеотдайно посветила на своите ученици – една плеяда от имена, сред които блестят Калуди Калудов и Арсений Арсов, Стефка Евстатиева, Тинка Сколуфанова-Попова, Светлана Иванова от Музикалния театър, Вяра Железова от Варненската опера, Пенка Маринова и Иван Димов от Русенската опера, Ганка Димова и Трендафил Казаков от Варненската опера и още много други. Русенската и Варненската опера дължат на Веселина Зафирова най-хубавите си гласове. И ако сега за хора на Варненската опера казват, че е най-добрият в България, то заслугата в голяма степен е на изтъкнатата педагожка, през чиято вокална школа е минал половината от хоровия състав.

Арсений Арсов, когото Веселина Зафирова приемала като „моя трети син”, може да говори с часове за своята първа учителка. „Тя откри у мен певеца, а аз открих у нея човека”, обобщава той прочувствено. И до днес Веселина Зафирова остава неговият най-верен ориентир в изкуството.

Възхищава се на интелигентността, взискателността и последователността й, на умението й да извади оптималното от всеки глас, независимо дали е голям или малък, ярък или скромен. Работейки от самото начало с младите певци, в онзи първи, все още неукрепнал, но най-труден и най-важен период за тяхното развитие, тя успява да изгради у тях необходимата дихателна опора, системата, която ще поддържа силата и красотата на гласа им за една дългогодишна творческа кариера. Не случайно, когато заминавала на турне, проф. Мара Цибулка редовно оставяла целия си клас в надеждните ръце на своята асистентка Веселина Зафирова.

Концертът в памет на Веселина Зафирова се провежда в рамките на Рождественския салон на изкуствата на Община Варна, със съдействието на Клуб ЮНЕСКО Варна.

(край на цитата)

В края на тази статия ще дам извадки от биографии на именити български певици и певци, които са били ученици на Веселина Зафирова:

Калуди КАЛУДОВ – Уикипедия на руски език:

(…) Калуди Калудов родился в селе Любен Каравелово неподалёку от Варны. В детстве играл на аккордеоне. После окончания 8-летней школы в Варне пытался поступить в музыкальное училище, но не был принят из-за «отсутствия голоса». Закончил народное училище по специальности мастера по двигателям внутреннего сгорания, ремонтировал двигатели тракторов на заводе имени Василя Коларова. Будущего великого певца в Калуди услышала педагог по вокалу ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА. Зафирова обучала Калуди в течение шести месяцев бесплатно, затем 17-летний Калуди был принят в Военно-морской ансамбль. Руководитель ансамбля хоровой дирижёр Атанас Димитров внёс свою лепту в вокальное образование Калудова.

Калудов завоевал бронзовую медаль на вокальном конкурсе и был принят в Софийскую музыкальную академию, в класс Лиляны Жабленской. На втором курсе завоевал третье место на конкурсе в Женеве. На третьем курсе консерватории Калудов женился на гражданке Польши и уехал в Варшаву, где был замечен в Варшавской консерватории и начал выступать в Большом театре, учась на четвёртом курсе консерватории (…)

…..

Стефка ЕВСТАТИЕВА през 2007 г.

Култура – Брой 34 (2473), 12 октомври 2007

(…. ) Родена съм в Русе на 7 май 1947 година, но детството ми мина в Силистра. Родителите ми бяха страстно влюбени в пеенето самодейци и от дете отраснах в атмосфера на музика. Първо решиха да свиря на цигулка, но не я обикнах, затова в Русенското музикално училище минах на контрабас. Тук забелязаха гласа ми. За Консерваторията ме подготви ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА, вокален педагог по това време в Русенската опера и в Музикалното училище. Театърът ме привличаше от дете, но да стана певица ми се струваше недостижима мечта. По природа съм стеснителна, нямах самочувствие, когато кандидатствах, но бях приета в Музикалната академия в класа на проф. Елена Киселова, на която дължа голяма признателност. През 1971 г., веднага след като завърших Консерваторията, ме назначиха в Русенската опера. По това време тя бе голям и прочут оперен театър, в който пееха известни певци (…..)

……………

Огнян Стамболиев в статия за Пенка МАРИНОВА:

(…) Пенка Маринова е родена на 9 януари на 1929 година, под знака на упорития и самотен Козирог, в малкото северно градче Нови Пазар, в много бедно семейство. Пее от дете и от ученическата самодейност попада почти случайно в новооснованото след 1944 г. (първото извън София) музикално училище “Добри Христов” във Варна. Там има шанса да се срещне с една чудесна педагожка – ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА. С нея ще работи и по-късно, когато г-жа Зафирова ще преподава в Русенското музикално училище, в което след нея, за съжаление, вече няма да се появи вокален педагог от нейната класа. “Госпожа Зафирова ме научи не само да пея, но и да правя музика. С нея подготвих един огромен репертоар, още когато бях в Музикалното училище във Варна. Тя ме въведе не само в света на операта, но и в невероятния свят на песента, на Шуберт, Шуман, Малер. Под нейното ръководство подготвих почти целия си концертен репертоар. Страшно съм й задължена! (….)”

……

Портал „В трета възраст“

12 септември 2017 г.

Жени Веселинова

Разговор с примата на оперетата Светлана ИВАНОВА: 

Примата на Националния музикален театър „Стефан Македонски” Светлана Иванова е завършила музикална гимназия „Добри Христов“ във Варна и Консерваторията в София. В репертоара си има над 50 централни роли в оперети и мюзикъли. На 24.10.2015 г. се състоя юбилейният и концерт.

       –   Как се насочихте към пеенето?

      – От малка пея и танцувах народни танци. Колебаех се между Хореографското и Музикалното училище. Един ден съвсем „случайно“ баща ми среща своята първа учителка по солфеж в Музикалното училище във Варна, която освен това е и вокален педагог. Незабравимата ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА. От нея получих първата важна оценка: „Невероятно зрял за възрастта си глас”. Това определи моята съдба. Благодарна съм на тази невероятна жена.

…..

Предаване на БНР

22 октомври 2015 г.

  • Интервю със Светлана ИВАНОВА

(…) Израсла съм в семейство на космополити, пътувах по света, живяла съм в различни страни – разказва Светлана Иванова. – Съзнателното ми детство и юношество премина във Варна. Завърших Музикалната гимназия, където имах невероятния шанс да попадна при ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА – моя вокален педагог. Тя ми даде толкова много – професионални познания и умения, обща култура, учеше ме как да се държа на сцената и в обществото. Мога да кажа, че винаги съм имала голям късмет по отношение на преподавателите, докоснах се и до много големи личности в Музикалната академия в София. Майсторски клас завърших при Тамара Горинова. Още докато следвах започнах работа като солист на Хоровата капела „Светослав Обретенов”. Диригент тогава беше Георги Робев – изключителен музикант. С капелата обиколихме цял свят, участвахме в различни продукции, срещнах се с невероятни диригенти – Зубин Мета, Евгений Светланов, Мишел Пласон. Незабравими са ролите, които изиграх под палката на Руслан Райчев, Борис Хинчев (…)

….

Забележка: след статията ми за Веселина Зафирова през 2018 г. певицата Светлана Иванова ми изпрати една ценна снимка на Зафирова заедно с нейни ученици, като също така направи следното допълнение:

„Даже г-жа Зафирова се шегуваше и казваше : “Не зная каква зодия съм, защото съм родена на 22-ри – границата с другата зодия”…

Живееше до нас във Варна и през годините ми в музикалната гимназия тя беше неотлъчно до мен. Заедно ходехме на опера, в летния театър на концерти и други събития. Никога няма да забравя колко много ме научи, не само за пеенето, а и за в живота!! УНИКАЛНА, интелигентна, ерудирана личност!! Такива рядко се раждат …
А, и още нещо, Борис: Веселина Зафирова е преподавала солфеж на моя баща (свирил на тромпет) в първия випуск на новооткритото музикално училище през 1947 г., когато е била още госпожица …

(край на цитата)

……

Портал „Народно дело“ Варна

35 години на сцената: Или Арсений АРСОВ с историята на една любов

21.11.2016

Виолета Тончева


Държавна опера Варна ще отбележи творчески празник на своя водещ тенор Арсений Арсов със специалния концерт „Историята на една любов” на 28 ноември 2016 г. от 19 часа. В концерта ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов.

Арсений Арсов е солист на Варненската опера, на международната оперна компания „Eurostage”, гост-солист на Софийската национална опера. Пял е на престижните оперни сцени в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и др. Спечелил е редица национални и международни конкурси, носител е на награда „Варна” за 2008 година. През 2012 година е удостоен със «Златна лира» на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи постижения в областта на оперното изкуство. През 2016 година, по повод 35-годишната му творческа дейност, е отличен с Почетен знак за заслуги на кмета на Община Варна.

Ето какво разказва той за тези 35 години на сцената: „Моята покойна майка ме заведе на опера, когато бях на 4 години. Играеха „Риголето”, нищо не разбирах, но бях запленен от видяното. По-късно разбрах, че това е било дипломната работа на Сабин Марков, а след години съдбата ме събра с този баритон на сцената на „Еркел Театър” в Будапеща, пак в „Риголето”. Като ученик във Френската гимназия вече имах активно отношение към операта и редовно посещавах спектаклите на Варненската опера. Тогава певците работеха с двама вокални педагози – ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА и Вяра Здравeва. Веселина Зафирова изигра решаваща роля в развитието ми като певец. Тя ме подготви за Академията само за 3 месеца и така любовта ми към операта се превърна в историята на моя живот. Другата личност, която ме посвети в изкуството на операта е моят вокален педагог проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Тя ми разкри постулатите на италианското пеене. То изисква непрекъснато усъвършенстване и непрестанна борба със самия себе си. Трябва непрекъснато да се бориш, да спазваш режим, да отбягваш лютиво, сладолед, газирани напитки, преди концерт задължително да се концентрираш, да се подготвиш ментално за предстоящото изпитание. Не може ей така да се отпуснеш щастливо и да излезеш на сцената. В репертоара си имам 45 роли (…)

…….

Портал „Moreto.net“ Варна

Златна лира за 30-те възходящи творчески години на Вяра ЖЕЛЕЗОВА

2014 година завършва с култовия спектакъл ”Carmen Dance” във Варна и Вяра Железова в ролята на Кармен.

18 декември 2014 г.

(…) Завършила Музикалното училище във Варна като ученичка на ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА и в София в НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър. Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от “Дъщерята на полка” от Доницети, Розина и Берта от “Севилският бръснар” на Росини и Баба Дуда от операта “Запустялата воденица” на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията. Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио “София”, което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г. Вяра Железова работи като артист-солист в Камерна опера Благоевград. През тези първи години на професионална сцена е изпяла над 15 роли от творби на предкласиката, класиката и романтизма до съвременни български и чужди автори като Глук, Вебер, Росини, Калман, Холминов, Парашкев Хаджиев, Иван Спасов, Любо Денев и др. Със спектакли на Камерната опера е посетила Македония, Египет, Испания, Гърция (…)

БНР

Спомен за певицата Тинка Сколуфанова

публикувано на 13.08.2018

Автор: Красимира Йорданова

(Снимка: Тинка Сколуханова и Константин Петков – сцена от „Прорадеда невеста“ на Бедржих Сметана) – Варненска опера, 1955 г.

В рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт” припомняме на нашите слушатели една прекрасна певица и чаровна актриса – Тинка Сколуфанова. Вероятно много варнеци веднага ще си я спомнят – целия ѝ творчески път премина на сцената на Варненската опера. Цели 25 години тя държеше лирико-колоратурния  репертоар на театъра. Ще си я припомнят като Виолета, Памина, Маргарита, Розалинда, Гергана, Фиордилиджи, а в последните години от кариерата си и като Манон Леско, Мадам Бътерфлай, Мадалена де Коани, Дездемона, Татяна, както и в ролите от оперите на Парашкев Хаджиев, където тя бе предпочитана изпълнителка – Албена, Зорница от „Луд гидия“, Севина от „Лето 893-то“, Златина от „Рицарят“.

  • Помните ли… Тинка Сколуфанова?

Тинка Сколуфанова се представи в общо 30 роли и бе любимка на Варненската публика. На 8 август 2018 г. се навършват 95 години от нейното рождение. Завършила е Варненското музикално училище като цигуларка и е учила пеене при ВЕСЕЛИНА ЗАФИРОВА, завъшва и Музикалната академия в класа на Мара Маринова-Цибулка. Дебютът ѝ във Варненската опера е с ролята на Марженка от операта „Продадена невеста“ от Сметана през 1955 година, а утвърждаването ѝ идва след ролята на Гергана от операта „Луд Гидия“ на Парашкев Хаджиев.


В рецензия в пресата проф. Венелин Кръстев пише за изявата на Сколуфанова в трудната роля на Фиордилиджи от “Така правят всички жени” на Моцарт: “Ролята на Фиордилиджи е връхно постижение за талантливата артистка Тинка Сколуфанова. Певчески много трудната партия тя преодоля без усилие, с лекота и емоционална непосредственост. В играта ѝ има много нерв и истинско артистично увлечение“.

В Златния фонд на БНР е запазено изказване на певицата от 1981 г., направено след спектакъл с нейно участие на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини под диригентството на Асен Найденов, а музикалният откъс в рубриката ни е Ария на Фиордилиджи от “Така правят всички жени” на Моцарт. Чуйте в звуковия файл.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/101007835/spomen-za-pevicata-tinka-skolufanova

…….

Това бяха информации само за част от най-известните ученици на Веселина Зафирова, но те са достатъчни, за да ни дадат пълна картина на описанието й – отдадена до край на професията си, на любовта към младите – току-що започващи кариерата си оперни певци. Като че ли тя е имала почти майчинско отношение към всеки от тях.

Направиха ми силно впечатление думите на Арсений Арсов, които той е казал при концерта през 2016 г. по повод 100-годишнината от рождението на Веселина Зафирова:

„Арсений Арсов, когото Веселина Зафирова приемала като „моя трети син”, може да говори с часове за своята първа учителка. „Тя откри у мен певеца, а аз открих у нея човека”, обобщава той прочувствено. И до днес Веселина Зафирова остава неговият най-верен ориентир в изкуството“.

(край на цитата)

Нека днес на 22 юни 2020 г. почетем 104 години от рождението на забележителната вокална педагожка и хуманистка Веселина Зафирова и си спомним за нейното велико дело. За съжаление не намерих в медиите данни, в кой ден от годината 2007 се е поминала тя. Годината на смъртта – 2007 – е дадена в обявата на Варненското музикално училище „Добри Христов“, във връзка със 100 години от рождението й. В това училище тя е работила като вокален педагог.

Мир на праха й!

…….