Вчера се навършиха 85 години от рождението на италианската певица Челестина Казапиетра.
Драги приятели на оперната музика, днес на 24 август 2024 г. нямам дата за статия на оперна тема, но вчера не можах да отбележа годишнината от рождението на прочутата италианска певица Челестина Казапиетра (1939-2024), понеже писах статии за българския композитор Георги Тутев и за тенора Георги Чолаков. Така че днес ще напиша тази статия за Челестина Казапиетра.
Забелязахте ли кога се е поминала тази певица? През настоящата година. Аз бях запланувал отдавна да пиша статия за нея и понеже на 23 август тя щеше да навърши кръглите 85 години, затова бях направил това планиране. В някои информации за нея е написано, че е родена не през 1939, а една година по-рано – през 1938. Това не е важно, но когато започнах преди седмица да събирам данни за нея, се опечалих – Челестина Казапиетро се е поминала съвсем наскоро – на 10 август 2024 г. в Италия, не далеч от Генуа, където тя живее в последно време. Както ще видим, голяма част от активната й певческа кариера протича тук в Германия между годините 1965 и 1993, главно в Берлин, където също има жилище.
Името на тази певица ми е познато отдавна, защото в годините, когато великият български тенор Спас Венков започна грандиозна кариера извън България първо в ГДР, а после и в Западна Германия, макар и тогава да не съм се занимавал активно с оперна история и музика, по радио или по телевизия бях чул името й като партньорка на Спас Венков при музикални записи с тяхно участие, при което и двамата са били в ГДР. Сега в хода на подготовка на тази статия намерих конкретни данни за такива записи, понеже ще приложа някои от тях след статията. Особено се възхитих на следните три записа:
„Die Meistersinger von Nürnberg – 3. Akt (Staatsoper Berlin 1980, Suitner, Casapietra, Adam, WENKOFF, Leib)
Richard Wagner: “Die Meistersinger von Nürnberg” – 3. Akt Staatsoper Berlin – 14.12.1980 (Suitner – CASAPIETRA, Burmeister; Adam, WENKOFF, Leib, Vogel, Schreier, Olesch u.a.) Musikalische Leitung: Otmar Suitner, Inszenierung: Werner Kelch, Hans Sachs: Theo Adam, Veit Pogner: Siegfried Vogel, Kunz Vogelgesang: Henno Garduhn, Konrad Nachtigall: Erich Siebenschuh, Sixtus Beckmesser: Günther Leib, Fritz Kothner: Peter Olesch, Balthasar Zorn: Joachim Arndt, Ulrich Eißlinger: Peter Bindszus, Augustin Moser: Peter Menzel, Hermann Ortel: Heinz Reeh, Hans Schwarz: Bernd Zettisch, Hans Foltz: Günther Fröhlich, Walther von Stolzing: SPAS WENKOFF, David: Peter Schreier Eva: Celestina CASAPIETRA, Magdalene: Annelies Burmeister“
или
„Verdi: Othello – 4. Akt (deutsch, CASAPIETRA, WENKOFF, 1982)
Desdemona: Celestina CASAPIETRA, Emilia: Uta Priew, Othello: Spas WENKOFF, Jago Franz Grundheber“
или
„Puccini: Tosca (CASAPIETRA, WENKOFF, Adam 1983)
Giacomo Puccini: “Tosca” (Staatsoper Berlin, 30.10.1983) (Kurz – CASAPIETRA, Nossek; WENKOFF, Adam, Reeh, Olesch, Arndt, Siebenschuh, Itzuki) Dirigent: Siegfried Kurz, Floria Tosca: Celestina CASAPIETRA, Mario Cavaradossi: Spas WENKOFF, Baron Scarpia: Theo Adam“.
(край на цитатите)
Както четем, участия на двамата при запис на цели опери, и то оперите „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер, „Отело“ от Верди и „Тоска“ от Пучини, съответно през годините 1980, 1982 и 1983.
И други български артисти са имали общи изяви със сопраното Челестина Казапиетра на сцената на Виенската държавна опера. Това са певиците Александрина Милчева и Маргарита Лилова, както и басът Любомир Панчев. Това е било при техни изяви в оперите „Палячи“ от Леонкавало през 1972 г. и „Фалстаф“ от Верди през 1985 г., съответно при дебюта и при последната изява на Челестина Казапиетро във Виена. Цитирам съставите на ансамблите при тия изяви:
„Палячи“ от Леонкавало:
Besetzung | 21.09.1972
| Dirigent | Heinz Wallberg |
|---|---|
| Inszenierung | Paul Hager |
| Bühnenbilder und Kostüme | Jean-Pierre Ponnelle |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Canio (Pagliaccio) | Ludovico Spiess |
| Nedda (Colombina) | Celestina Casapietra |
| Tonio (Taddeo) | Gianpiero Mastromei |
| Beppo (Arlecchino) | Murray Dickie |
| Silvio | Vicenzo Sardinero |
| Erster Bauer | Ljubomir Pantscheff |
| Zweiter Bauer | Fritz Sperlbauer |
(край на цитата)
„Фалстаф“ от Верди:
Besetzung | 26.02.1985
| Dirigent | Alberto Zedda |
|---|---|
| Inszenierung und Ausstattung | Filippo Sanjust |
| Choreinstudierung | Walter Hagen-Groll |
| Sir John Falstaff | Juan Pons |
| Ford | Thomas Allen |
| Fenton | Francisco Araiza |
| Dr. Cajus | Heinz Zednik |
| Bardolfo | Wilfried Gahmlich |
| Pistola | Rudolf Mazzola |
| Alice Ford | Celestina Casapietra |
| Nannetta | Maria Venuti |
| Mrs. Quickly | Margarita Lilowa |
| Meg Page | Alexandrina Miltschewa |
(край на цитата)
Сега ще се спра на биографични бележки и дейност на сопраното Челестина Казапиетра. Ползвам данни главно от източници на италиански и немски езици.
Челестина Казапиетра (23 август 1939 г. – 10 август 2024 г.) е италианско оперно сопрано. Член е на Берлинската държавна опера от 1965 г. до 1993 г. и се изявява във водещи европейски оперни театри. Тя изпълнява широк репертоар от колоратурни роли като Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер и Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано, които записва на DVD заедно с Франко Корели.
Живот и кариера
Родена в Генуа на 23 август 1939 г., Казапиетра се запознава с операта твъдде рано, взема уроци по пиано като дете и участва в хора при Реквиема на Верди на 15-годишна възраст. Тя учи вокално изкуство в Консерваторията в Генуа и в Консерваторията в Милано при Марио Васкес д’Акуньо и Джина Чиня.
Казапиетра дебютира в „Teatro Nuovo“ в Милано през 1961 г. в „Mese mariano“ от Умберто Джордано. Тя печели награди на конкурси в Милано и Рим през 1963 г.
и пее в оперните театри в Генуа, Сан Ремо, Пиза и Венеция, както и в „Opéra National de Lyon“ във Франция.
Тя печели конкурса A.S.L.I.C.O през 1963 г. и вече пее в оперни театри в Италия и Франция, когато австрийският диригент Отмар Суитнер я открива за Берлин. Това, което последва, е наблюдавано от безброй фенове на операта: тя играе в много важни роли, особено в произведения от Моцарт, Пучини, Вагнер и Щраус, както в Берлинската държавна опера, така и в гостувания на много големи сцени в Европа, Америка и Япония.
Както писах, Челестина Казапиетра е открита от диригента Отмар Суитнер през 1964 г., когато тя участва в „Парсифал“ от Вагнер. Той я убеждава да се присъедини към Берлинската държавна опера в Източен Берлин. Тя се съгласява и пее там от 1965 г., първо като Kуртизанката в „Die Verurteilung des Lukullus“ от Паул Десау, Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт, Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт и Воглинде в цикъла „Пръстена на нибелунга“ от Рихард Вагнер.
На 20 февруари 1965 г. е премиерата на „Така правят всички” от Моцарт в Берлинската държавна опера в зала „Аполо”. Под ръководството на маестро Отмар Суитнер, родената в Генуа певица пее в ролята на Фиордилиджи на родния си език. Критик написва по това време: „Ентусиазираните аплодисменти… може би са й показали, че е спечелила сърцата на берлинчани с буря“.
Казапиетра се запознава с диригента Херберт Кегел, тогава ръководител на Лайпцигския радиохор и по-късно главен диригент на Дрезденската филхармония, напуска Италия заради него през 1966 г. и двамата се женят. Когато е бременна в осмия месец, тя лети за Генуа, за да не се роди синът й Бьорн Казапиетра като гражданин на ГДР с всички ограничения на свободата при пътуване. Бракът завършва с развод през 1983 г.
В Берлинската държавна опера Казапиетра играе още като Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Агате във „Вълшебният стрелец“ от Вебер, Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски и Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано. През 1971 г. тя изпълнява главната роля в „Манон“ от Жюл Масне заедно с Петер Шрайер като Де Грийо, постановка на Хорст Боне и дирижирана от Артур Апелт. Тя участва в Берлин също като Клеопатра в „Юлий Цезар“ от Хендел, Алис Форд във „Фалстаф“ от Верди, Лиу в „Турандот“ от Пучини и Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер.
Удостоена е със званието „Камерзенгерин“ от Берлинската държавна опера. Договорът й е прекратен през 1993 г., което води до дълго съдебно дело, което тя печели.
Челестина Казапиетра гостува в театър „La Fenice“ във Венеция, Виенската държавна опера, Баварската държавна опера в Мюнхен, Хамбургската държавна опера и Болшой театър в Москва. На Залцбургския фестивал тя се изявява в операта „Rappresentatione di Anima, et di Corpo“ от Кавалиери през годините от 1969 до 1971 г. По време на „Седмицата на Моцарт“ в Залцбург през 1984 г. Казапиетра играе в ролята на Вителия в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, а през 1985 г. в Дъблин участва в ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, после през 1986 г. на Фестивала в Лас Палмас на Канарските острови играе Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер. През същата 1986 г. Казапиетра играе в съвременната опера „Тебеширеният кръг“ от Александър фон Землински в ролята на Ю-Пей. През 1994 г. тя изпълнява ролята на Тоска в едноименната опера от Пучини в Генуа и в главната роля на Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Лион.
Образите, които е превъплъщавала на оперната сцена, включват: Дона Анна / Дона Елвира („Дон Жуан“), Графинята („Сватбата на Фигаро“), Леонора („Фиделио“), Мими („Бохеми“), Мадам Бътерфлай (Чо Чо Сан), Манон Леско и Тоска в оперите от Пучини, Елза („Лоенгрин“), Ева („Майсторите певци от Нюрнберг“), Зиглинде („Валкюра“), Виолета („Травиата“), Дездемона („Отело“), Алис Форд („Фалстаф“), Жулиета („Хофманови разкази“), Маршалката („Кавалерът на розата“), „Ариадна на Наксос“ Ариадна („Ариадна на Наксос“), Дафне („Дафне“) и Императрицата („Жената без сянка“) от Рихард Щраус. Един от върховете в нейната кариера е Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано с Франко Корели във видео продукция.
Допълнителни продукции с Челестина Казапиетра могат да бъдат намерени в множество записи на винил и CD („Така правят всички“, „Маргерита“, „Кармина бурана“, „Missa brevis“ от Моцарт, симфонична кантата „Lobgesang“ в до минор от Менделсон-Бартолди, 4-та симфония от Малер и „Юлий Цезар“ и „Танхойзер“ на DVD.
Тя винаги се радва да се връща в Берлинската държавна опера, която сега е нейният артистичен дом, чак до онова незабравимо представление на „Танхойзер“ на 19 октомври 1993 г., в което – нещо рядко срещано в опера – Челестина Казапиетра играе двете роли на Елизабет и Венера по също толкова очарователен начин.
На сцената на Виенската държавна опера Челестина Казапиетра има следните изяви:
Die Meistersinger von Nürnberg
Eva | 1 Vorstellung | 30.06.1979
Falstaff
Alice Ford | 3 Vorstellungen | 19.02.1985–26.02.1985
La clemenza di Tito
Vitellia | 3 Vorstellungen | 08.11.1978–26.01.1979
Pagliacci / Der Bajazzo
Nedda (Colombina) | 1 Vorstellung | 21.09.1972
(край на цитата)
Както виждаме, тя има общо 8 изяви в оперите „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер, „Фалстаф“ от Верди, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт и „Палячи“ от Леонкавало през годините от 1972 до 1985.
Нейният дебют във Виена е на 21 септемвври 1972 г. в ролята на Неда в „Палячи“. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:
Besetzung | 21.09.1972
| Dirigent | Heinz Wallberg |
|---|---|
| Inszenierung | Paul Hager |
| Bühnenbilder und Kostüme | Jean-Pierre Ponnelle |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Canio (Pagliaccio) | Ludovico Spiess |
| Nedda (Colombina) | Celestina Casapietra |
| Tonio (Taddeo) | Gianpiero Mastromei |
| Beppo (Arlecchino) | Murray Dickie |
| Silvio | Vicenzo Sardinero |
| Erster Bauer | Ljubomir Pantscheff |
| Zweiter Bauer | Fritz Sperlbauer |
(край на цитата)
В този състав четем името на българския бас Любомир Панчев (1913-2003) в ролята на Първия селянин. Любомир Панчев е оперен певец, който наред с титлата „цар на малките роли“, понеже в течение на дългата си кариера във Виенската държавна опера, където има хиляди участия (макар и в малки роли), е останал в музикалните летописи и с това, че е роден и починал в един и същ ден – именно 28 август.
Последната изава на Челестина Казапиетра във Виенската държавна опера е на 26 февруари 1985 г. в ролата на Алис Форд във „Фалстаф“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна нейна изява във Виена:
Besetzung | 26.02.1985
| Dirigent | Alberto Zedda |
|---|---|
| Inszenierung und Ausstattung | Filippo Sanjust |
| Choreinstudierung | Walter Hagen-Groll |
| Sir John Falstaff | Juan Pons |
| Ford | Thomas Allen |
| Fenton | Francisco Araiza |
| Dr. Cajus | Heinz Zednik |
| Bardolfo | Wilfried Gahmlich |
| Pistola | Rudolf Mazzola |
| Alice Ford | Celestina Casapietra |
| Nannetta | Maria Venuti |
| Mrs. Quickly | Margarita Lilowa |
| Meg Page | Alexandrina Miltschewa |
(край на цитата)
Тук в състава на ансамбъла четем имената на две български певици в главни роли: мецосопраните Маргарита Лилова в ролята на Мис Квикли и Александрина Милчева в ролята на Мег Пейдж.
Личен живот
Челестина Касапиетра е омъжена за диригента Херберт Кегел през 1966 г., от когото има син, тенорът Бьорн Казапиетра, който е роден в Генуа и има италиански паспорт. Майка и син често имат общи концертни изяви и съвместни записи. Казапиетра и Кегел са смятани за бляскава двойка в Източна Германия през 60-те години на миналия век и се развеждат през 1983 г. Тя има жилища в Берлин и Сори, Лигурия, недалеч от Генуа, Италия.
В едно интервю на Бьорн Казапиетра от по-късни години той изказва интересни мисли. Цитирам думите на оперен любител:
„Интересно е и едно дълго интервю, което нейният син Бьорн Казапиетра веднъж даде на голям вестник, в което описва много подробно и критично детството си като син на двойката музиканти Казапиетра / Кегел, които не само бяха високо ценени в ГДР, но и надарени с много привилегии. Мисля, че се появи във „FAZ“ тогава, но можеше да бъде и в „ZEIT“. За съжаление не го запазих, може би защото не показва Челестина Казапиетра, която всъщност много ценя, в много благоприятна светлина. Но може би все още можете да го намерите някъде в глобалния Интернет? Може би никой днес не се интересува колко фанатичен е бил животът на артистичните движещи сили в ГДР.“
(край на цитата)
Челестина Касапиетра умира в Сори на 10 август 2024 г. на 85-годишна възраст.
Записи
Челестина Казапиетра записва ролята на Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт (немската версия) през 1971 г., като Отмар Суитнер дирижира „Staatskapelle Berlin“, заедно с Анелизе Бурмайстер като Дорабела, Силвия Гести (Sylvia Geszty) като Деспина, Петер Шрайер като Ферандо, Гюнтер Лайб като Гулиелмо и Тео Адам като Дон Алфонсо. През 1973 г. тя участва като Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано при запис на DVD за лейбйла „Харди Класик“, заедно с Франко Корели в главната роля и Пиеро Капучили. Рецензентът Алън Блайт от „Gramophone“ пише, че „Казапиетра успешно изиграва ролята си на разглезено момиче, което се превръща в отчаяна любовница, пеейки с хубава комбинация от нежност и интензивно чувство“.
Нейните записи на концертен репертоар включват Месата на Бах в си минор, дирижирана от съпруга й Херберт Кегел през 1975 г. с „Rundfunkchor Leipzig“ и „Rundfunk-Sinfonieorchester Leipzig“, със солисти Челестина Казапиетра, Ренате Франк-Райнеке, Вера Сукупова, Еберхард Бюхнер и Зигфрид Фогел. През 1992 г. следва записа на „Кармина бурана“ от Карл Орф, при който запис съпругът й Херберт Кегел дирижира „Rundfunkchor Leipzig“, „Dresdner Kapellknaben“ и „Rundfunk-Sinfonieorchester Leipzig“. Рецензент отбелязва, че тя е изпяла предизвикателните сопранови сола в „Кармина бурана“ „с отличие, деликатност, стабилност и поетична чувствителност“. Тя изпълнява сопрановото соло в „Lobgesang“ от Менделсон в запис от 1990 г. на всичките му 5 симфонии за „Eurodisc“ с Курт Мазур, който дирижира „Gewandhausorchester“ в Лайпциг.
Челестина Казапиетра участва и в оперния филм на студио „DEFA“ със заглавие „Gala unter den Linden“ (ГДР, 1977) и играе ролята на учителката по пеене във филма „Дранси Авенир“ от 1997 г. на Арно де Палиер.
(край на биографичните бележки и дейност)
След смъртта на Челестина Казапиетра на 10 август 2024 г. редица европейски медии главно в Германия и Италия публикуват в Интернет траурни съобщения с подробности за нейната кариера в различни държави. Ще цитирам няколко такива в оригинал и в превод на български език:
Портал „La Repubblica“ Genova
10 Agosto 2024
Addio a Celestina Casapietra, fu primo soprano del Berlin Staatsoper
di Roberto Iovino
La grande artista vantava un repertorio estremamente ampio che includeva Wagner, Strauss, ma anche tutta l’opera italiana
“Mio padre era un grande melomane. Aveva una tipografia (La Provvidenza) che stampava i biglietti del teatro e non si perdeva uno spettacolo. Sono stata abituata sin da piccola ad ascoltare le opere. Avevo iniziato con il pianoforte, ma poi passai al canto. Fu Angelo Costaguta, celebre direttore d’orchestra a farmi entrare nel coro del Carlo Felice, avevo 15 anni, per un Requiem di Verdi”. Raccontava così i suoi esordi, Celestina Casapietra. La grande cantante genovese si è spenta questa mattina.Un nome caro ai melomani di tutto il mondo. Artista di grande personalità, la Casapietra è stata primo soprano del Berlin Staatsoper dal 1965 al 1993.
Vantava un repertorio estremamente ampio che includeva Wagner, Strauss, ma anche tutta l’opera italiana. Casapietra si era formata in parte a Genova: “Al Paganini – ci aveva dichiarato nel corso di una intervista una decina d’anni fa – studiavo con Gina Cigna. Ogni tanto mi chiamava a Milano e ricordo quei terribili viaggi in terza classe in treni che trasportavano anche cavalli! Poi su segnalazione di Costaguta andai da Mario Vasquez D’Acuño. Lavoravo già, lui mi ascoltò e mi disse: “Ma tu vuoi cantare la lirica o le canzonette?”. Mi offesi, scappai via, ma dopo qualche giorno ritornai. Debbo a lui la tecnica che mi ha permesso poi di fare la carriera che ho fatto”.Una carriera che l’ha portata presto in Germania: “Mi ascoltò qui nel Parsifal il direttore Suitner e mi volle a tutti i costi a Berlino. Con Berlino ho poi avviato una collaborazione che è durata tutta la vita. Ancora adesso abito là, anche se ho casa pure qui a Sori”.
Con Genova, del resto Casapietra ha mantenuto contatti continui e qui ha cantato spesso: “Ricordo La dama di picche nel vecchio Carlo Felice, affascinante con i suoi tendoni rossi. E poi, al Margherita, nel 1971, un Lohengrin in cui accadde una cosa curiosa: i primi due atti furono eseguiti nell’edizione italiana, ma poi l’opera rischiò di essere sospesa per l’indisposizione di un tenore. Dal pubblico allora si alzò un sostituto che si offrì di proseguire. Cantava in tedesco e così mi adeguai cantando in tedesco anch’io con grande sorpresa del pubblico”.
(край на цитата)
Превод от италиански език:
Портал „La Repubblica“ Генуа
10 август 2024 г.
Сбогом на Челестина Казапиетра, тя беше първото сопрано на Берлинската държавна опера
от Роберто Йовино
Голямата артистка се похвали с изключително широк репертоар, включващ Вагнер, Щраус, но също и целия италиански оперен репертоар.
„Баща ми беше голям меломан. Той имаше печатница (La Provvidenza), която отпечатваше билети за театър и никога не пропускаше представление. От малка съм свикнала да слушам опери. Започнах с пиано, но после преминах към пеенето. Беше Анджело Костагута, известен диригент на оркестър, който ме накара да се присъединя към хора на театър „Карло Феличе“, бях на 15 години, за Реквием от Верди”.
Така Челестина Казапиетра описва началото си. Великата генуезка певица си отиде тази сутрин, голяма загуба за меломаните по света. Артистка с голяма личност, Казапиетра е главен сопран на Берлинската държавна опера от 1965 до 1993 г.
Тя може да се похвали с изключително широк репертоар, включващ Вагнер, Щраус, но също и цялата италианска оперна литература. Казапиетра беше тренирала отчасти в Генуа: „В Милано – каза ни тя по време на интервю преди около десет години – учих с Джина Чиня. От време на време ми се обаждаше в Милано и си спомням онези ужасни пътувания в трета класа с влакове, в които има и коне! След това, след препоръка на Костагута, отидох при Марио Васкес Д’Акуньо. Вече работех, той ме изслуша и каза: „Ама опери ли искаш да пееш или песни?“. Обидих се, избягах, но след няколко дни се върнах. На него дължа техниката, която ми позволи да направя кариерата, която имах.”
Кариера, която скоро я отвежда в Германия: “Диригентът Суитнер ме изслуша тук за „Парсифал“ и ме искаше в Берлин на всяка цена. След това започнах сътрудничество с Берлин, което продължи цял живот. Все още живея там, въпреки че също имам дом тук, в Сори.”
Освен това Казапиетра поддържа непрекъснат контакт с Генуа и тук често пее. Тя споделя:
„Спомням си „Дама Пика“ в стария театър „Карло Феличе“, очарователен с червените си завеси. И тогава, в „Театър Маргарита“ в Генуа, където се играеха спектаклите докато реставрират театър „Карло Феличе“, през 1971 г. в „Лоенгрин“ от Вагнер се случи любопитно нещо: първите две действия бяха изпълнени в италианската редакция, но тогава операта рискуваше да бъде спряна поради неразположение на тенора. След това тенор-заместник се изправи от публиката и предложи да продължи. Той пееше на немски и аз се адаптирах, като пеех и на немски, за голяма изненада на публиката.”
(край на превода)
Портал „Berliner Zeitung“
12.08.2024
Sie wurde 84 Jahre alt
Berlins Operndiva Celestina Casapietra gestorben
Von Sebastian Bauer
Sie kam einst für die Liebe. Und das Berliner Publikum liebte sie dafür tausendfach zurück. Die Italienerin Celestina Casapietra war einer der großen Opernstars unserer Stadt, ein Schimmer Weltruhm in der abgesperrten DDR. Am Sonnabend ist die Grand Dame der Staatsoper in ihrer Altersresidenz gestorben.
Das gab ihr Sohn, der Operntenor und Schauspieler Björn Casapietra auf Facebook bekannt. Der 54-Jährige bekam den Weltbürgerstatus in die Wiege gelegt, als seine Mutter hochschwanger aus Ost-Berlin in ihre Geburtsstadt Neapel zurückflog, um ihrem Kind die DDR-Reisebeschränkungen zu ersparen. Die Familie führte fortan ein Leben zwischen Rauchfangswerder und großer weiter Welt.
In der DDR landete Celestina Casapietra 1966 wegen ihrer Liebe zu Star-Dirigent Herbert Kegel, die sie „wie ein Blitz“ getroffen habe, sagte sie einmal. Die Diva und der Maestro waren eins der Glamour-Paare Ost-Berlins. Die Ehe hielt bis 1983.
An der Staatsoper wurde Casapietra mit dem Titel der Kammersängerin geehrt. Die Sopranistin sang viele bedeutende Partien von Strauss bis Mozart. Sie war die Mimi in „La Bohème“, die Eva in Wagners „Die Meistersinger von Nürnberg“ und die Leonore in „Fidelio“.
Zum letzten Mal trat Celestina Casapietra 1993 Unter den Linden auf. Schuld sei ein Richtungsstreit mit dem damals frischen Generalmusikdirektor Daniel Barenboim gewesen.
Doch die innige Liebe von Berlin zu seinem großen italienischen Star blieb ungebrochen. Celestina Casapietras Stimme fehlt schmerzlich.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Berliner Zeitung”
12 август 2024 г.
Тя беше на 84 години
Почина берлинската оперна дива Челестина Казапиетра
От Себастиан Бауер
Веднъж тя дойде в Берлин от любов. И берлинската публика я обикна хиляди пъти. Италианката Челестина Казапиетра беше една от големите оперни звезди на нашия град, блясък на световна слава в затворената ГДР. Голямата дама на Държавната опера почина в дома си за възрастни в събота.
Това съобщи във Фейсбук нейният син, оперният тенор и актьор Бьорн Казапиетра. 54-годишният мъж е роден с космополитен статут, когато майка му, тежко бременна, се връща от Източен Берлин до родния си Неапол, за да спести на детето си ограниченията за пътуване от ГДР. Оттогава нататък семейството живее между жилището им на „Rauchfangswerder“ и големия свят.
Челестина Казапиетра се озовава в ГДР през 1966 г. заради любовта си към звездния диригент Херберт Кегел, която я поразява „като светкавица“, казва тя веднъж. Дивата и маестрото бяха една от бляскавите двойки на Източен Берлин. Бракът продължава до 1983 г.
В Държавната опера Казапиетра е удостоена със званието „Камерзенгерин“. Сопраното изпява много важни роли от Щраус до Моцарт. Тя е Мими в “Бохеми”, Ева в “Майсторите певци от Нюрнберг” на Вагнер и Леонора във “Фиделио“ от Бетовен”.
Челестина Казапиетра пее за последен път в „Унтер ден Линден“ през 1993 г. Спорът между нея с тогавашния нов генерален музикален директор Даниел Баренбойм за посоката на развитие е виновен за напускането й.
Но дълбоката любов на Берлин към неговата велика италианска звезда остана непрекъсната. Гласът на Челестина Казапиетра много липсва.
(край на превода)
Портал „PIZZICATO“
13.08.2024
Sopranistin Celestina Casapietra gestorben
Die italienische Opernsängerin Celestina Casapietra ist am 10. August in Genua verstorben. Sie war 84 Jährte alt. Nach ihrem Debüt 1963 in Mailand war Casapietra von 1965 bis 1993 erster Sopran der Berliner Staatsoper. Daneben gastierte sie u. a. an der Mailänder Scala, der Wiener Staatsoper, am Teatro Carlo Felice Genua, an der Bayerischen Staatsoper, der Hamburgischen Staatsoper und bei den Salzburger Festspielen.
Casapietra war etliche Jahre lang mit dem Dirigenten Herbert Kegel verheiratet.
(край на цитата)
Превод:
Портал “ПИЦИКАТО”.
13 август 2024 г.
Сопраното Челестина Казапиетрасе помина
Италианската оперна певица Челестина Казапиетра почина на 10 август в Генуа. Тя беше на 84 години. След дебюта си в Милано през 1963 г., Казапиетра е първи сопран в Берлинската държавна опера от 1965 до 1993 г. Тя също така гостува, наред с други театри и в Миланската скала, Виенската държавна опера, „Театро Карло Феличе“ в Генуа, Баварската държавна опера, Хамбургската държавна опера и на фестивала в Залцбург.
Казапиетра беше омъжена за диригента Херберт Кегел в продължение на много години.
(край на превода)
Ще завърша статията за Челестина Казапиетра с мнения на оперни любители за изкуството й, споделени в портала на немски език „TAMINO KLASSIKFORUM“. И друг път съм писал, че този портал е изграден за оперни любители, които споделят в него периодично мненията си за конкретни оперни певци, предложени от редактора на портала, както и за техни записи и други неща. Много често участниците са високо ерудирани хора със специални интереси към оперната музика.
По отношение на Челестина Казапиетра избрах три такива мнения, които ще поместя в оригинал и после в мой превод:
Портал „TAMINO KLASSIKFORUM“ (без дата)
Celestina Casapietra war in der Tat eine der wirklich herausragenden Sängerinnen, die fest in das Ensemble der Staatsoper Berlin eingebunden waren. Sie sang – wie erwähnt – ein ganz breites Repertoire. Besonders stark war sie als Manon (Massenet), wo sie in Eberhard Büchner (alternierend mit Peter Schreier der nun wirklich kein Ges Grieux war!) einen idealen Partner hatte. Die vielleicht beste Leistung, die ich von ihr gehört habe, war die Kaiserin in der Frau ohne Schatten. Sie hatte die Leichtigkeit für die Koloraturen des ersten Aktes,die Leidenschaft und die heiklen Spitzentöne für den zweiten Akt und schließlich die großen dramatischen Bögen für den dritten Akt, Ihr nahm man die Wandlung von der weisse Gazelle, durch deren Leib das Licht wandelte, zur entschieden Liebenden, die mutig für ihr Glück kämpfte und opferbereit war, wirklich ab. Ich würde sie vor Rysanek und sogar vor Janowitz stellen, wenn ich sagen sollte, wer denn in den letzten Jahrzehnten eine ideale Kaiserin war! Unter den wenigen Aufnahmen, die ich von ihr kenne, wären noch zu nennen: die Fiordiligi in der COSI FAN TUTTE von Suitner , obwohl ihre Stimme da merkwürdig blass klingt und die Elisabeth im TANNHÄUSER ebenfalls unter Suitner ( mit Dvorakova, Wenkoff, Lorenz und Hübner), ein Mitschnitt in nicht gerade bestechender technischer Qualität! Und für jeden Casapietra-Fan ist natürlich die Maddalena in ANDREA CHENIER neben Corelli ein Must-have!
(край на цитата)
Превод:
Челестина Казапиетра наистина беше една от изключителните певици, които бяха здраво интегрирани в ансамбъла на Берлинската държавна опера. Както споменахме, тя изпя много широк репертоар. Тя беше особено силна като Манон (Масне), където имаше идеален партньор в лицето на Еберхард Бюхнер (редуван с Петер Шрайер, който всъщност не беше Де Грийо!). Може би най-доброто представяне, което съм чувал от нея, беше като Императрицата в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус. Тя притежаваше лекотата на колоратурите в първо действие, страстта и деликатните връхни нотки във второто действие и накрая страхотните драматични дъги при третото действие. На нея се приписваше преобразяването на бялата газела, през чието тяло минава светлината, водеща до решителна любовница, която се бори смело за щастието си и е готова да прави жертви. Бих я поставил пред Леони Рязанек и дори пред Гундула Яновиц, ако трябва да кажа коя беше идеалната императрица през последните десетилетия! Сред малкото записи, които знам за нея, са: Фиордилиджи в „Така правят всички“ с Отмар Суитнер, въпреки че гласът й звучи странно блед, и Елизабет в „Танхойзер“, също под ръководството на Суитнер (с Дворакова, Венков, Лоренц и Хюбнер), един запис с не особено впечатляващо техническо качество! И за всеки фен на Казапиетра, ролята й като Мадалена в „Андре Шение“ заедно с Корели е нещо, което трябва да имате като запис!
……
Sie wurde von Gina Cigna in Mailand ausgebildet und trat dort 1961 in Giordanos Mese Mariano auf. Sang an ital. Bühnen, bis sie 1965 von Suitner an die Berliner Staatsoper engagiert wurde (bis 1993). Dort hat sie von Mozart bis Wagner seither alle Partien des jugendlich-dramatischen Fachs gesungen. Trat 1983 in Hamburg in der Wiederaufnahme von Zemlinskys Kreidekreis auf, mit dem sie auch 1989 in Amsterdam gastierte. 1984 sang sie Vitellia in Mozarts La clemenza di Tito bei den Salzburger Mozartwochen, 1986 Elisabeth in Wagners Tannhäuser beim Festival von Las Palmas (Gran Canaria). 1994 als Tosca in Genua und Strauss’ Ariadne in Lyon.
Sie war zeitweilig verheiratet mit dem Dirigenten Herbert Kegel (1920–70).
…..
Превод:
Тя е обучена от Джина Чиня в Милано и се изявява там в „Mese Mariano“ от Джордано през 1961 г. Пее на италиански сцени, докато Суитнер я наема в Берлинската държавна опера през 1965 г. (до 1993 г.). Оттогава тя е изпяла всички роли в младежкия драматичен жанр, от Моцарт до Вагнер. Изявява се в Хамбург през 1983 г. във възраждането на „Тебеширения кръг“ на Землински, с който се изявява и в Амстердам през 1989 г. През 1984 г. тя пее Вителия в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт при „Седмицата на Моцарт“ в Залцбург, а през 1986 г. пее Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер на Фестивала в Лас Палмас (Гран Канария). През 1994 е Тоска в Генуа и Ариадна от Щраус в Лион.
Известно време е била омъжена за диригента Херберт Кегел (1920–1970).
…..
Interessant ist im Übrigen ein langes Interview, das Björn Casapietra mal einer grossen Zeitung gegeben hat und in dem er seine Kindheit als Sohn des in der DDR nicht nur hochgeschätzten sondern mit vielen Privilegien ausgestatteten Künstlerehepaars Casapietra/Kegel sehr detailliert und kritisch beschrieben hat. Ich glaube es ist seinerzeit in der FAZ erschienen, kann aber auch in der ZEIT gewesen sein. Leider habe ich es nicht aufgehoben, Vielleicht weil es die von mir eigentlich hochgeschätze Celestina Casapietra doch nicht gerade in einem sehr günstigen Licht erscheinen lässt. Aber vielleicht kann man das ja irgendwo noch finden im weltweiten Netz? Möglicherweise interessiert es heute auch niemanden mehr, wie bigott das Leben der künstlerischen Zugpferde in der DDR war.
….
Превод:
Интересно е и едно дълго интервю, което нейният син Бьорн Казапиетра веднъж даде на голям вестник, в което описва много подробно и критично детството си като син на двойката музиканти Казапиетра / Кегел, които не само бяха високо ценени в ГДР, но и надарени с много привилегии. Мисля, че се появи във „FAZ“ тогава, но можеше да бъде и в „ZEIT“. За съжаление не го запазих, може би защото не показва Челестина Казапиетра, която всъщност много ценя, в много благоприятна светлина. Но може би все още можете да го намерите някъде в глобалния Интернет? Може би никой днес не се интересува колко фанатичен е бил животът на артистичните движещи сили в ГДР.
…….
Нека днес на 24 август 2024 г. почетем 85 години от рождението на италианското сопрано Челестина Казапиетра вчера на 23 август, която се помина съвсем наскоро – на 10 август т.г. в Италия.
Мир на праха й!
…..
Изпълнения:
Björn und Celestina Casapietra – L’amore Vincera
……..
Björn+Celestina Casapietra in South Africa – L’amore Vincerá
´´´´
Celestina Casapietra – O Mio Babbino Caro 2010
Aria from the opera ‘Gianni Schicchi’ by Giacomo Puccini
´´´´´´
In Memoriam Kammersängerin Celestina Casapietra: Radio-Portrait (Interview und Musik) von 1991
https://www.youtube.com/watch?v=zfuE02IkjY8&list=PLyDdwiOU4X2KFPDaaZ3o-tMkq2H6XT5ZX
´´´´´´
Celestina Casapietra singt Rezitativ und Rondo der Vitellia ..
…..
La Mamma Morta – Celestina Casapietra, 1973
“Andrea Chénier”, Umberto Giordano, 1896 Orchestra Sinfonica di Milano della RAI Direttore Bruno Bartoletti
´´´´
Die Meistersinger von Nürnberg – 3. Akt (Staatsoper Berlin 1980, Suitner, Casapietra, Adam, Wenkoff, Leib)
Richard Wagner: “Die Meistersinger von Nürnberg” – 3. Akt Staatsoper Berlin – 14.12.1980 (Suitner – Casapietra, Burmeister; Adam, Wenkoff, Leib, Vogel, Schreier, Olesch u.a.) Musikalische Leitung: Otmar Suitner, Inszenierung: Werner Kelch, Hans Sachs: Theo Adam, Veit Pogner: Siegfried Vogel, Kunz Vogelgesang: Henno Garduhn, Konrad Nachtigall: Erich Siebenschuh, Sixtus Beckmesser: Günther Leib, Fritz Kothner: Peter Olesch, Balthasar Zorn: Joachim Arndt, Ulrich Eißlinger: Peter Bindszus, Augustin Moser: Peter Menzel, Hermann Ortel: Heinz Reeh, Hans Schwarz: Bernd Zettisch, Hans Foltz: Günther Fröhlich, Walther von Stolzing: SPAS WENKOFF, David: Peter Schreier Eva: Celestina Casapietra, Magdalene: Annelies Burmeister
´´´´
Verdi: Othello – 4. Akt (deutsch, Casapietra, Wenkoff, 1982)
Desdemona: Celestina Casapietra, Emilia: Uta Priew, Othello: Spas Wenkoff, Jago Franz Grundheber
´´´´´´
Puccini: Tosca (Casapietra, Wenkoff, Adam 1983)
Giacomo Puccini: “Tosca” (Staatsoper Berlin, 30.10.1983) (Kurz – Casapietra, Nossek; Wenkoff, Adam, Reeh, Olesch, Arndt, Siebenschuh, Itzuki) Dirigent: Siegfried Kurz, Floria Tosca: Celestina Casapietra, Mario Cavaradossi: Spas Wenkoff, Baron Scarpia: Theo Adam
´´´´
Celestina Casapietra & Franco Corelli: Un di all’azzurro spazio (Improvviso)
Celestina Casapietra as Maddalena, Franco Corelli as Andrea Chénier
´´´´´´
ANDREA CHENIER – FRANCO CORELLI & CELESTINA CASAPIETRA duetto FINALE OPERA – GIORDANO
FRANCO CORELLI & CELESTINA CASAPIETRA – duetto FINALE OPERA – ANDREA CHENIER di UMBERTO GIORDANO – ORCHESTRA della RADIOTELEVISIONE ITALIANA Dir. BRUNO BARTOLETTI 1973.
´´´´