Диригентът от Австралия Чарлз Макерас, починал преди 15 години
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 14 юли 2025 г. се навършват кръглите 15 години от кончината на световно известният диригент от Австралия Сър Чарлз Макерас (Sir Alan Charles MacLaurin Mackerras), роден на 17 ноември 1925 г. в САЩ, починал в Лондон на 14 юли 2010 г.
Трябва веднага да благодаря на моя приятел – тенорът Михаил Светлев, който напомни на 17 ноември 2015 г. на своята стена във Фейсбук за 90 години от рождението на Чарлз Макерас и тогава написах кратка статия по този повод. След това още един път писах статия за този бележит музикант във връзка с 5 години от кончината му.
Тенорът Михаил Светлев е имал изяви под негово диригентство, даже имам снимки на двамата, които ще приложа след статията. Фактически съобщението на Мишо Светлев през 2015 г. гласеше така:
„17-ти ноември – рожденна дата на световно известният диригент Чарлз Макерас, с когото Михаил Светлев е имал възможността да пее многократно, между другото в Цюрих, Лондон и др. С почит към този голям музикант!“
(край на цитата)
В днешната статия давам редица биографични бележки и данни за дейността на сър Чарлз Макерас. Между редицата информации на различни езици, за него има Уикипедия-страници на 22 различни езика – очевидно е артист с международна известност.
Цитирам първо тази негова Уикипедия-страница на английски език в превод на български и част от страницата на италиански език:
Сър Чарлз Макерас (Sir Alan Charles MacLaurin Mackerras, AC, CH, CBE) е роден на 17 ноември 1925 година в Schenectady, щат Ню Йорк / САЩ, но е известен като австралийски диригент, специалист в бароковия и класически репертоар (Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, Кристоф Вилибалд Глук, Волфганг Амадеус Моцарт), както и в репертоар от чешки автори (специално Леош Яначек, Бедржих Сметана). Родителите на Чарлз Макерас са австралийци, баща му е електроинженер, а един от предците му – Айзек Натан (около 1792-1864) е бил известен композитор в Австралия, баща на австралийската музика.
Чарлз Макерас израства в голямо семейство – той е най-голямото от 7 деца. През 1927 година цялото семейство се завръща в Австралия. Чарлз учи в Сидни в начално и средно училище, после в Консерваторията в Сидни се обучава като обоист, но учи и пиано и композиция. В началото на 40-те години постъпва като обоист в Симфоничния оркестър в Сидни, после става първи обоист в този оркестър. След известно време решава да се посвети на диригентската практика. След края на Втората световна война решава да се установи във Великобритания. Чрез британска стипендия заминава за Чехословакия, където учи в Пражката музикална академия.
Особено значение за кариерата му по-сетне имат годините на обучение в Прага при прочутия диригент Вацлав Талих (Václav Talich), където самият той се посвещава на музикалната традиция в Бохемия. В тези години той учи не само дирижиране, но успява да се привърже към местната музикална култура.
През годините 1954-1956 той е шеф-диригент на „ВВC Concert Orchestra“. Преди това и заедно с тази дейност от 1948 до 1977 г. Чарлз Макерас дирижира редовно спектакли в „Sadler’s Wells Theatre“ в Лондон, в последните години като техен Генерален музикален директор. В годините от 1961 до 1970 има усилена дейност и в Германия – от 1961 до 1963 г. в Берлинската държавна опера, от 1965 до 1970 г. – в Държавната опера в Хамбург. От 1964 г. дирижира и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон.
През 1972 г. идва дебюта му на сцената на МЕТ в Ню Йорк, една година по-късно – този в парижката „Grand Opéra“. След тези изяви на най-големите и важни оперни сцени Чарлз Макерас става един от най-търсените и уважавани диригенти в световен мащаб. След смъртта на Рафаел Кубелик (писах статия за него във връзка с рожден ден) Макерас е считан за един от най-автентичните „чешки“ диригенти от старата школа. Той е почетен гражданин на Прага и дълги години дирижира редовно концерти на Чешката филхармония.
Що се отнася до неговите музикални записи, в голямата му дискография особено място заема исторически обоснованото записване на Хенделовата „Messiah“ през 1967 г. с първокласни солисти като Robert Tear, Janet Baker und Elizabeth Harwood . (За Janet Baker съм писал статия във връзка с неин рожден ден). Независимо от недостатъчно добрите хорови състави при тази творба, този запис и сега се третира като исторически. Особено се ценят записите на опери от Леош Яначек, благодарение на които се дължи признателността към Чарлз Макерас за това, че са допринесли оперите на Яначек да станат популярни на оперните сцени на Запад.
Една интересна подробност: през месец ноември 2010 г. британското списание за класическа музика „BBC Music Magazine“ провежда интересно допитване до 100 диригенти от различни страни (в други мои статии за прочути диригенти съм писал по този въпрос), в което да класират по свое мнение най-добрите диригенти за всички времена. Ето някои от избраните диригенти за гласуване: сър Колин Дейвис (Великобритания), Валери Гергиев (Русия), Густаво Дудамел (Венецуела), Марис Янсонс (Латвия). След провеждане на класацията се оказва, че Чарлз Макерас заема 20-а позиция в списъка на най-добрите диригенти за всички времена.
Едно впечатлително класиране при избора от най-малко 300-400 имена.
Сравнително подробно описание по години на изявите му по целия свят след 1972 година може да се намери в източник на италиански език, което цитирам без превод:
Ad Edimburgo nel 1972 dirige Duke Bluebeard’s Castle di Béla Bartók, Oedipus rex (Stravinskij) e Carmen (opera).
Nel 1972 debutta al Metropolitan Opera House di New York dirigendo Orfeo ed Euridice (Gluck) con Marilyn Horne.
Nel 1973 ha diretto la prima rappresentazione in oratorio nel Teatro La Fenice di Venezia di “La clemenza di Tito” di Wolfgang Amadeus Mozart.
Ad Edimburgo nel 1976 dirige Das Rheingold, Die Walküre, Il crepuscolo degli dei e Sigfrido (opera), nel 1978 Simon Boccanegra, Dido and Aeneas e Savitri di Gustav Holst.
Ancora nel 1976 dirige Norma (opera) con Beverly Sills e Tatiana Troyanos al San Diego Opera.
Nel Coliseum Theatre di Londra dirige le prime di Julietta aneb Snár di Bohuslav Martinů nel 1978, di Maria Stuarda (opera) di Donizetti con la Baker e John Tomlinson nel 1982 e di “Serse (opera)” di Händel nel 1985.
Nel 1979 dirige Le prophète al Metropolitan con Marilyn Horne.
Nel 1980 dirige il Judas Maccabaeus di Georg Friedrich Händel con l’English Chamber Orchestra nel Teatro alla Scala di Milano e la prima rappresentazione nel Théâtre de l’Opéra di Parigi di “Jenůfa” di Leoš Janáček.
Sempre nel 1980 Sir Charles Mackerras dirige “Jenůfa” di Leoš Janáček al Wiener Staatsoper dove nel 1982 dirige Der Rosenkavalier con Gundula Janowitz, nel 1983 Il trovatore con Giorgio Zancanaro e Ghena Dimitrova, nel 1984 Der fliegende Holländer con Gwyneth Jones ed Attila (opera) con Nicolai Ghiaurov, Piero Cappuccilli e Maria Chiara, nel 1986 La bohème, nel 1987 La traviata con Ileana Cotrubas, Macbeth (opera) con Renato Bruson ed Ifigenia in Aulide (Gluck). Fino al 1989 il maestro ha diretto in 55 rappresentazioni viennesi.
Al Palais Garnier di Parigi nel 1980 dirige Geneviève ou Sa belle-fille (Jenufa) con Jane Berbié e nel 1981 The Greek Passion di Martinü a Cardiff per la Welsh National Opera.
Nel 1982 vince il Grammy Award for Best Opera Recording con l’album Janáček: From the House of the Dead con i Wiener Philharmoniker.
Nel 1983 dirige Giulio Cesare (Haendel) con Tatiana Troyanos al Grand Théâtre di Ginevra.
Per il Teatro La Fenice nel 1985 dirige Orlando (opera) di Händel con Lella Cuberli, Marilyn Horne e Giorgio Surian ed un concerto nella Basilica di San Marco con William Matteuzzi.
Nel 1985 dirige la prima rappresentazione nel Théâtre du Châtelet di Parigi di Rinaldo (opera) di Händel con Ewa Podleś e James Bowman (controtenore).
Dal 1987 al 1992 è il direttore musicale del Welsh National Opera.
Nel 1988 dirige Z mrtvého domu (D’une maison des morts) di Janacek al Théâtre national de l’Opéra-Comique di Parigi.
Al Glyndebourne Festival Opera nel 1990 dirige Falstaff (Verdi) con la London Philharmonic Orchestra e Claudio Desderi, nel 1997 Le nozze di Figaro, nel 1999 Rodelinda (opera) con l’Orchestra of the Age of Enlightenment, nel 2005 Die Zauberflöte con Robert Lloyd e nel 2010 Così fan tutte con Pietro Spagnoli.
Nel 1991 dirige il concerto nel Mozarteum di Salisburgo con la ciaccona e il balletto da “Idomeneo, re di Creta ossia Ilio ed Idamante” per pianoforte e orchestra di Wolfgang Amadeus Mozart e “Les illuminations” di Benjamin Britten.
Al Metropolitan nel 1991 dirige Kát’a Kabanová con Leonie Rysanek e nel 1992 Billy Budd (opera), nel 1998 The Makropulos Case di Leoš Janáček e Die Zauberflöte, nel 1999 Lucia di Lammermoor con Andrea Rost, nel 2001 Hänsel e Gretel (opera) con Jennifer Larmore. Fino al 2002 il maestro ha diretto in 60 rappresentazioni al Met.
A Edimburgo nel 1994 dirige Le nozze di Figaro con Carol Vaness.
Nel 1995 ha diretto un concerto al San Francisco Opera.
A Edimburgo nel 1997 dirige Lucia di Lammermoor con Andrea Rost, nel 2001 Idomeneo, re di Creta con Lorraine Hunt Lieberson e Barbara Frittoli, nel 2002 Maria Stuarda (opera) con Anna Caterina Antonacci e la Frittoli, nel 2003 Macbeth (opera), nel 2004 Der Freischütz con Jonas Kaufmann, nel 2005 La clemenza di Tito con Magdalena Kozená, Zaide ed infine Fidelio e nel 2006 La Creazione.
Nel 2000 dirige Così fan tutte con Barbara Frittoli e Rolando Panerai all’Opéra National de Paris.
(край на цитати от Уикипедия-страницата на английски език и част от страницата на италиански език).
Четем по-горе, че през 1983 г. Чарлз Макерас е дирижирал спектакъл на „Трубадур“ във Виенската държавна опера с участието на Гена Димитрова, а през 1984 – „Атила“ от Верди с участието на Николай Гяуров.
От източник на немски език цитирам допълнителни данни от биографията на Чарлз Макерас в превод на български:
Биография
Сър Чарлз Макерас е роден в Америка през 1925 г. от австралийски родители. Учи в Сидни и Прага и дебютира като оперен диригент в оперния театър „Садлърс Уелс“. Той е главен диригент на Хамбургската опера (1966–1969) и музикален директор както на „Садлърс Уелс“ (по-късно Английска национална опера) (1970–1977), така и на Уелската национална опера (1987–1992), където се радва на голям успех, включително забележителните си продукции на Яначек. От 1976 до 1979 г. сър Чарлз Макерас е главен диригент на Симфоничния оркестър в Сидни и дирижира откриващия концерт в Операта в Сидни. Той е диригент-лауреат на Шотландския камерен оркестър, главен гост-диригент на Филхармоничния оркестър, диригент-лауреат на Уелската национална опера и главен гост-диригент на Операта в Сан Франциско. Сър Чарлз Макерас е специализиран в чешки репертоар и е бил главен гост-диригент на Чешката филхармония от 1997 до 2003 г., като през целия си живот е бил свързан както с оркестъра, така и с много аспекти на чешкия музикален живот.
Той е проучил обширно изпълнителската практика през 18-ти и 19-ти век. Един от акцентите на сезон 1991 беше повторното откриване на театър „Статове“ в Прага, където се състоя премиерата на „Дон Жуан“. За да отбележи 200-годишнината от смъртта на Моцарт, сър Чарлз Макерас дирижира нова продукция на тази опера. С Пражкия камерен оркестър той записва всички симфонии и серенади на Моцарт. С Шотландския камерен оркестър той записва седем опери на Моцарт и „Милосърдието на Тит“, след изпълнение на Международния фестивал в Единбург през 2005 г. 2002 г. отбелязва 50-годишнината на сър Чарлз Макерас на фестивала в Единбург, където дирижира „Мария Стюарда“ на Доницети, „Йефта“ на Хендел и „Гран Партита“ на Моцарт.
Обширната му дискография включва награждаван цикъл от опери на Яначек с Виенската филхармония, „Глориана“ на Бритън (наградена с наградата на списание „Грамофон“ за най-добър оперен запис през 1994 г.) и „Русалка“ от Дворжак с Чешката филхармония (наградена с наградата на списание „Грамофон“ за най-добър оперен запис и най-добър запис на годината през 1999 г., както и с наградата на германските критици за звукозаписи, наградата „Цецилия“ и наградата „Едисон“). Забележителни записи включват симфониите на Бетовен и Малер с Кралския ливърпулски филхармоничен оркестър и четирите симфонии на Брамс с Шотландския камерен оркестър. Сър Чарлз Макерас и Шотландският камерен оркестър записват осем концерта на Моцарт с Алфред Брендел. Той е записал множество чешки произведения с Чешката филхармония, включително „Славянски танци“ от Дворжак, „Моят баща“ от Сметана, Двоен концерт „Полева меса“ от Мартину и „Катая Кабанова“, „Шарка“ и „Глаголическа меса“ от Яначек, всички за „Supraphon“. Съвсем наскоро той записва „Вълшебната флейта“ от Моцарт и „Аферата Макрополос“ от Яначек за „Chandos Records“.
Сър Чарлз Макерас има дългогодишна връзка с Кралската опера, дирижирайки 30 опери там от 1964 г. насам, включително „Бал с маски“, чиято премиера е на 80-ия му рожден ден. В допълнение към многобройните си участия с операта на Сан Франциско, той има дългогодишна връзка с Метрополитън опера в Ню Йорк. Дебютира на Залцбургския фестивал с Виенската филхармония през 1998 г., дирижирайки „Сватбата на Фигаро“, и се завръща в Залцбург през 2005 г., за да дирижира оркестъра в програма от Шуберт и Моцарт. Дебютира с Берлинската филхармония през 2004 г., същата година дебютира и в Националния театър Прага, дирижирайки „Вълшебните екскурзии на господин Броучек“ от Яначек.
Сър Чарлз Макерас е награден с орден CBE през 1974 г. и е посветен в рицарство през 1979 г. Той получава Медал за заслуги на Чехия през 1996 г., е назначен за кавалер на Ордена на Австралия през 1997 г. и е удостоен със званието Почетен кавалер на церемонията по случай рождения ден на кралицата през 2003 г. През май 2005 г. получава Златния медал на Кралското филхармонично дружество, а през ноември 2005 г. е първият носител на Медала на кралицата за музика. Той е бил доктор по музика (почетен) на университетите в Хъл, Йорк, Нотингам, Грифит (Австралия), Оксфорд, Нейпиър, Мелбърн, Сидни, Музикалната академия „Яначек“ (Бърно) и Пражката музикална академия. Сър Чарлз Макерас е бил и президент на Музикалния колеж „Тринити“.
(край на цитата)
От друг източник на немски език цитирам в превод на български допълнителна информация за сър Чарлз Макерас, както и едно изложение на дейността му по години:
Портал „Klassik heute“
17 ноември 2020 г.
Биография
Сър Чарлз Макерас щеше да отпразнува 95-ия си рожден ден на 17 ноември 2020 г. Роден в Скенектади, Ню Йорк, от австралийски родители, диригентът е бил задълбочен познавач на произведенията на Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен и Артър Съливан и интензивно се е занимавал с исторически автентичната музикална практика, което е допринесло за неговите изпълнения и записи на барокова музика.
Той е бил смятан и за специалист по чешка музика, изпълнявайки произведения на Дворжак, Яначек и Сметана по целия свят. Освен всичко друго, той е дирижирал френската премиера на „Йенуфа“ от Яначек и английската премиера на „Случаят Макропулос“ и „Катя Кабанова“ от Яначек, която е записал и за „Decca“. Той е бил международно признат като оперен и концертен диригент и редовно е дирижирал британски оркестри, както и Виенската филхармония и Дрезденската държавна капела.
През 1980 г. той става първият небританец, дирижиращ популярния „Last Night of the Proms“ в Лондон, а през 1973 г. открива тогава новата опера в Сидни. Макерас много неохотно приема постоянни позиции на главен диригент, предпочитайки да работи предимно като диригент на свободна практика. Той се радва на интензивно сътрудничество с Шотландския камерен оркестър, Чешката филхармония и Оркестъра на Уелската национална опера, където е главен диригент от 1987 до 1992 г. През 1979 г. е посветен в рицарство от кралицата. Неговото артистично наследство е документирано в множество записи („Chandos“, „Supraphon“, „Sony“, „Hyperion“, „Telarc“, „Decca“, „Philips“).
Сър Чарлз Макерас умира в Лондон на 14 юли 2010 г. на 84-годишна възраст.
(край на цитата)
Таблична биография по години
1925
Роден в Скенектади, Ню Йорк, от австралийски родители; израства в Австралия от 1927 г. нататък; ранна музикална дейност; първи ангажимент за диригент през 1938 г. в Консерваторията; учи обой, пиано и композиция в Сидни
1943
Обоист в оркестъра на „ABC“ в Сидни; засилва диригентската си дейност
1947
Февруари: Заминаване за Лондон; репетитор в операта „Sadler’s Wells“; септември: Заминаване за Прага; уроци при Вацлав Талих и Карел Анцерл; първа среща с музиката на Яначек
1948
Завръща се в Англия; диригент в „Sadler’s Wells“ (до 1953 г.).
1951
Първо изпълнение и запис на „Pineapple Poll“, премиера на „Ката Кабанова“; опит като репетитор, асистент-диригент и диригент на свободна практика. Занимава се с музикологични въпроси
1954
Диригент на Концертния оркестър на „BBC“ (до 1956 г.); Дирижира повечето английски оркестри
1959
Запис на музиката на Хендел за Кралските фойерверки с оригиналната инструментация
1964
Първо английско изпълнение на „Аферата Макропулос“ от Яначек
1965
Първо английско изпълнение на „От къщата на мъртвите“ от Яначек
1966
Първи капелмайстор в Хамбургската опера (до 1969 г.)
1970
Музикален директор на Английската национална опера (бивша опера „Садлърс Уелс“; до 1977 г.)
1975
Нова продукция на „Ката Кабанова“ от Яначек в собственото издание на Макерас
1976
Първи запис на опера на Яначек за „Decca“: „Ката Кабанова“
1987
Музикален директор на Уелската национална опера (до 1992 г.)
2004
Дебют с Берлинската филхармония през януари
2005
Втори път дирижира с Берлинската филхармония (19, 20 и 21 октомври 2005 г.). На 17 ноември 2005 г., 80-ият рожден ден на диригента.
2010 г.
Сър Чарлз Макерас умира на 14 юли 2010 г. в Лондон на 84-годишна възраст. Той трябваше да дирижира концерт в Дрезден и два концерта „Промс“ в Лондон на 18 юли.
(край на цитата)
Особено интензивна е диригентската дейност на сър Чарлз Макерас във Виенската държавна опера. Цитирам подробна информация от архива на театъра:
Attila
Dirigent | 8 Vorstellungen | 19.02.1984–28.11.1988
Der Dreispitz
Dirgent | 4 Vorstellungen | Ballett | 16.12.1987–27.12.1987
Der fliegende Holländer
Dirigent | 8 Vorstellungen | 08.02.1984–09.12.1988
Der Rosenkavalier
Dirigent | 4 Vorstellungen | 19.12.1982–29.12.1982
Die vier Temperamente
Dirigent | 4 Vorstellungen | Ballett | 16.12.1987–27.12.1987
Gastspiel International Ballet of the Marquise de Cuevas
Dirigent | 7 Vorstellungen | Ballett | 19.11.1957–24.11.1957
Il trovatore
Dirigent | 6 Vorstellungen | 21.09.1983–17.01.1984
Iphigénie en Aulide
Musikalische Leitung | 10 Vorstellungen | 15.11.1987–07.02.1989
Jenůfa
Dirigent | 12 Vorstellungen | 29.02.1980–14.12.1987
La Bohème (Puccini)
Dirigent | 2 Vorstellungen | 26.12.1986–30.12.1986
La traviata
Dirigent | 2 Vorstellungen | 28.01.1987–29.01.1989
Macbeth
Dirigent | 3 Vorstellungen | 05.04.1987–14.04.1987
Serenade
Dirigent | 4 Vorstellungen | Ballett | 16.12.1987–27.12.1987
(край на цитата)
Както четем, сър Чарлз Макерас е дирижирал общо 74 спектакъла на тази сцена в интервала от 1957 до 1989 г.
Дебюта му като диригент там е на 19 ноември 1957 г. при гостуване на балета „Ballet of the Marquise de Cuevas“.
Последната му изява е на 7 февруари 1989 г. като диригент на „Ифигения в Авлида“ от Кристоф Вилибалд Глук. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:
Besetzung | 07.02.1989
| Musikalische Leitung | Sir Charles Mackerras |
|---|---|
| Inszenierung | Claus Helmut Drese |
| Bühnenbild | Hans Schavernoch |
| Kostüme | Lore Haas |
| Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
| Choreographie | Eva Campianu |
| Agamemnon | Hans Helm |
| Clytemnestre | Gundula Janowitz |
| Iphigénie | Joanna Borowska |
| Achille | Thomas Moser |
| Patrocle | Walter Zeh |
| Calchas | Kurt Rydl |
| Arcas | Peter Köves |
(край на цитата)
Както писах в началото, българските певци Гена Димитрова и Николай Гяуров са имали изяви във Виенската държавна опера под диригентството на сър Чарлз Макерас съответно в „Трубадур“ и „Атила“. Цитирам състава на ансамбъла при двете опери при първите представления с тяхно участие във Виена:
Besetzung | 21.09.1983
| Dirigent | Sir Charles Mackerras |
|---|---|
| Bühnenbild | Teo Otto |
| Projektionen | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Graf von Luna / Il conte di Luna | Giorgio Zancanaro |
| Leonora | Ghena Dimitrova |
| Azucena | Mariana Paunova |
| Manrico | Nicola Martinucci |
| Ferrando | John-Paul Bogart |
| Ines | Joanna Borowska |
| Ruiz | Ewald Aichberger |
| Ein alter Gitano | Gerhard Panzenböck |
| Ein Bote / Un messo | Béla Perencz |
(край на цитата)
Както четем, българското мецосопрано Мариана Паунова (1951-2002) е участвала също в тази опера в ролята на Азучена. За нея съм писал няколко пъти статии. Жалко, тя се помина едва на 50 години през 2002 г. след тежко заболяване – певица с голяма международна кариера, също и в Америка.
Сега за Николай Гяуров – няколко пъти в „Атила“ от Верди, състав на ансамбъла на 19 февруари 1984 г.:
Besetzung | 19.02.1984
| Dirigent | Sir Charles Mackerras |
|---|---|
| Inszenierung | Giulio Chazalettes |
| Ausstattung | Ulisse Santicchi |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Attila | Nicolai Ghiaurov |
| Ezio | Piero Cappuccilli |
| Odabella | Maria Chiara |
| Foresto | Kaludi Kaludow |
| Uldino | Ewald Aichberger |
| Papst Leo I. | Konstantin Sfiris |
(край на цитата)
Тук четем името на Николай Гяуров в ролята на Атила, но и друг българин – тенорът Калуди Калудов участва в ролята на Форесто (също и при други изяви в тази опера).
При други спектакли на „Атила“ във Виена с диригент сър Чарлз Макерас също тенорът Божидар Николов има участия в ролята на Улдино, но Атила тук е Руджеро Раймонди. Калуди Калудов наново участва в ролята на Форесто. Цитирам състава на 28 ноември 1988 г.:
Besetzung | 28.11.1988
| Dirigent | Sir Charles Mackerras |
|---|---|
| Inszenierung | Giulio Chazalettes |
| Ausstattung | Ulisse Santicchi |
| Choreinstudierung | Karl Kamper |
| Attila | Ruggero Raimondi |
| Ezio | Antonio Salvadori |
| Odabella | Mara Zampieri |
| Foresto | Kaludi Kaludow |
| Uldino | Bojidar Nikolov |
| Papst Leo I. | Peter Köves |
(край на цитата)
Интензивна дейност като диригент сър Чарлз Макерас има също и в Метрополитън опера в Ню Йорк, където през годините от 1972 до 2002 има общо 60 изяви в течение на 30 години. Първата му изява е на 31 октомври 1972 г. в операта „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук, последната – на 5 януари 2002 в операта „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк.
В МЕТ той е дирижирал следните опери: „Орфей и Евридика“ (Глук), „Пророкът“ (Майербер), „Катя Кабанова“ (Яначек)“, „Били Бъд“ (Бритън), „Аферата Макропулос“ (Яначек)“, „Вълшебната флейта“ (Моцарт), „Лучия ди Ламермур“ (Доницети) и „Хензел и Гретел“ (Хумпердинк).
(край на информациите за Виена и Ню Йорк)
Дискографията на сър Чарлз Макерас е впечатлителна. Цитирам я от източник на италиански език:
CD parziale
- Brahms: Serenades No. 1 And No. 2 – Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 1999 Telarc
- Britten, Gloriana – Mackerras/Barstow/Langridge, 1992 Decca
- Chopin: Piano Concerto No. 1; Grande Valse Brillante; Variations On la Ci Darem la Mano – Catherine Mackintosh/Emanuel Ax/Orchestra of the Age of Enlightenment/Sir Charles Mackerras, 1999 Sony/BMG
- Delibes/Messager/Gounod: Ballet Music – Sir Charles Mackerras, 1988 EMI/Warner
- Delius: Orchestral Works – Orchestra of the Welsh National Opera/Sir Charles Mackerras, 1990 Decca
- Donizetti: Lucia di Lammermoor – London Voices/Andrea Rost/Sir Charles Mackerras/Angela Moore/Alastair Miles/The Hanover Band, 1998 Sony/BMG
- Dvorak, Rusalka – Mackerras/Fleming/Heppner, 1998 Decca
- Haendel (Mozart), Messia – Mackerras/Mathis/Adam/Finnila, 1990 Archiv Produktion
- Handel: Messiah, HWV56 – The Ambrosian Singers/Dame Janet Baker/English Chamber Orchestra/Robert Tear/Sir Charles Mackerras, 1967 EMI/Warner
- Haendel, Arie – Terfel, 1997 Deutsche Grammophon
- Handel: Water Music – Orchestra of St. Luke’s/Sir Charles Mackerras, 1991 Telarc
- Haydn: Symphonies No. 31 – “Hornsignal” & No. 45 – “Farewell” – Orchestra of St. Luke’s/Sir Charles Mackerras, 1989 Telarc
- Humperdinck: Hansel and Gretel – Jennifer Larmore/Rebecca Evans/Jane Henschel/Philharmonia Orchestra, 2007 Chandos – Grammy Award for Best Opera Recording 2008
- Janacek, Sinfonietta/Taras Bulba/Suite Piccole volpi astuta – Mackerras/WPO, 1979/1980 Decca
- Janacek, Affare Makropulos – Mackerras/Zitek, 1991 Decca
- Janacek, Dalla casa dei morti, Mackerras/Zitek, 1980 Decca
- Janacek, Jenufa – Mackerras/Söderström/Popp, 1982 Decca
- Janacek, Kata Kabanova – Mackerras/Söderström/Kniplova, 1976 Decca
- Janacek, Opere (Piccola volpe/Katia K/Makropulos…) – Mackerras/Söderström/Popp, Decca
- Janacek, Piccola volpe astuta – Mackerras/Popp/Marova/Krejcik, 1981 Decca
- Janacek/Weinberger/Smetana – Sir Charles Mackerras, 1990 EMI/Warner
- Mozart, Conc. pf. n. 9, 25 – Brendel/Mackerras/Scottish CO, 2001 Philips
- Mozart, Conc. pf. n. 20, 24 – Brendel/Mackerras/Scottish CO, 1998 Philips
- Mozart, The Mozart album – De Niese/Mackerras/OAE, 2009 Decca
- Mozart: Symphonies 38-41 – Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 2008 Linn
- Mozart: The Magic Flute – London Philharmonic Orchestra/Sir Charles Mackerras/John Tomlinson, 2005 Chandos
- Mozart: The Magic Flute – Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 1991 Telarc
- Mozart: Marriage of Figaro – Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 1995 Telarc
- Mozart: La Clemenza di Tito – Hillevi Martinpelto/Magdalena Kozená/Rainer Trost/Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 2006 Deutsche Grammophon
- Mozart: Don Giovanni – Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 1996 Telarc
- Mozart: Cosi Fan Tutte – Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 1994 Telarc
- Mozart: Serenade In B-Flat For 13 Winds – Orchestra of St. Luke’s/Sir Charles Mackerras, 1994 Telarc
- Purcell: Dido and Aeneas; Ode on St. Cecilia’s Day – Alexander Young/Barry McDaniel/John Rippon/John Shirley-Quirk/Paul Esswood/Simon Woolf/Sir Charles Mackerras/Tatiana Troyanos, 2005 Deutsche Grammophon
- Rimsky-Korsakov: Scheherazade – Capriccio Espagnol – London Symphony Orchestra/Sir Charles Mackerras, 1990 Telarc
- Scarlatti, Stabat Mater – Freni/Berganza/Mackerras, Archiv Produktion
- Schubert: Symphonies No. 5, 8 & 9 – Sir Charles Mackerras, 2000 Erato
- Sibelius: Symphony No. 2; The Swan of Tuonela – London Symphony Orchestra/Sir Charles Mackerras, 2005 LSO
- De Niese: The Mozart Album – Danielle de Niese/Orchestra of the Age of Enlightenment/Sir Charles Mackerras, 2009 Decca
- Fleming, Arie da opere it. e francesi – Mackerras/LPO, 1999 Decca
- Fleming: Mozart Arias – Renée Fleming/Sir Charles Mackerras/The Orchestra Of St. Luke’s, 1996 Decca
- Terfel: Tutto Mozart! – Bryn Terfel/Scottish Chamber Orchestra/Sir Charles Mackerras, 2006 Deutsche Grammophon
- Endless Pleasure – Ruth Ann Swenson/Hancock William Carter/Elizabeth Kenny/Sir Charles Mackerras/Orchestra of The Age of Enlightenment/Susan Sheppard/John Toll, 2003 Angel/EMI
…….
DVD & BLU-RAY parziale
- Britten, Billy Budd – Mackerras/Glossop/Pears/LSO, 1966 Decca
- Delius, A village Romeo and Juliet – Mackerras/ORF SO, 1992 Decca
- Gounod: Romeo et Juliette (Royal Opera House, 1994) – Roberto Alagna/Charles Mackerras, Opus Arte/Naxos
- Handel: Julius Caesar (ENO, 1984) – English National Opera Chorus and Orchestra/Charles MacKerras, Arthaus Musik/Naxos
- Handel: Xerxes (ENO, 1988) – regia Nicholas Hytner, Arthaus Musik/Naxos
- Janacek: The Cunning Little Vixen (Chatelet, 1995) – Thomas Allen/Orchestre de Paris, Arthaus Musik/Naxos
- Lortzing: Zar und Zimmermann (Hamburg State Opera, 1969) – Lucia Popp, Arthaus Musik/Naxos
- Mozart: Don Giovanni (Royal Opera House, 2008) – Simon Keenlyside/Eric Halfvarson/Joyce DiDonato/Ramón Vargas, Opus Arte/Naxos
- Wagner: Die Meistersinger von Nurnberg (Opera Australia, 1988), Arthaus Musik/Naxos
(край на цитата)
Редица записи на сър Чарлз Макерас са направени от лейбъла „Supraphon“ от Чехия. В техния архив има хубава статия на немски език, посветена на тия записи. Цитирам превод на български език:
Портал „Supraphon“
(без дата)
Сър Чарлз Макерас / Диригент
Сър Чарлз Макерас, роден в Америка през 1925 г. от австралийски родители, учи в Сидни и Прага и дебютира като оперен диригент в „Sadler’s Wells“. Той е главен диригент на Хамбургската опера (1966–1969) и музикален директор както на „Sadler’s Wells“ (по-късно Английска национална опера) (1970–1977), така и на Уелската национална опера (1987–1992), където, наред с много други места, са били чествани неговите забележителни постановки на творби от Леош Яначек. От 1976 до 1979 г. сър Чарлз Макерас е главен диригент на Симфоничния оркестър в Сидни, а също така дирижира и първия концерт в Операта в Сидни. Той е диригент-лауреат на Шотландския камерен оркестър, диригент-лауреат на Уелската национална опера и главен гост-диригент на Операта в Сан Франциско. Специалист по чешкия репертоар, сър Чарлз Макерас е назначен за главен гост-диригент на Чешката филхармония, поддържайки доживотна връзка както с оркестъра, така и с много аспекти на чешкия музикален живот.
Сър Чарлз Макерас е проучил обширно изпълнителската практика през 18-ти и 19-ти век. Един от акцентите на сезон 1991 е повторното откриване на театър „Статове“ в Прага, мястото на световната премиера на „Дон Жуан“. Той дирижира нова продукция на тази опера, за да отбележи 200-годишнината от смъртта на Моцарт. Той е записал всички симфонии и серенади на Моцарт с Пражкия камерен оркестър, както и „Вълшебната флейта“, „Така правят всички“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Отвличането от сарая“ и „Идоменей“ с Шотландския камерен оркестър (след изпълнения на Международния фестивал в Единбург). На Единбургския фестивал през 1999 г. сър Чарлз Макерас дирижира Шотландския камерен оркестър в „Саул“ на Хендел и редица оркестрови произведения на Шуман, а през 2000 г. дирижира Чешкия филхармоничен оркестър в концерти и балети от Иржи Килиан.
Обширната му дискография включва и награждаван цикъл от опери на Яначек с Виенската филхармония, „Глориана“ на Бенджамин Бритен (наградена с наградата „Грамофон“ за „Най-добър оперен запис“ през 1994 г.) и „Русалка“ на Дворжак с Чешката филхармония (наградена с наградата „Грамофон“ за „Най-добър оперен запис“ и „Най-добър запис на годината“ през 1999 г., както и наградата на германските звукозаписни критици, наградата „Чечилия“ и наградата „Едисон“). От особено значение са записите му на симфониите на Бетовен и Малер с Кралския ливърпулски филхармоничен оркестър и по-скорошните му „Четири симфонии“ на Брамс с Шотландския камерен оркестър. Той е записал много чешка музика с Чешката филхармония, сред които е много успешен компактдиск със „Славянски танци“ на Дворжак, „Má vlast“ на Сметана, „Полева меса“ и „Двойният концерт“ на Мартину, както и „Катя Кабанова“, „Шарка“ и „Глаголическа меса“ на Яначек, всички за „Supraphon“.
Сър Чарлз Макерас е свързан с Кралската опера Ковънт Гардън“ в Лондон в продължение на много години и се завръща там през 2000 г., за да дирижира „Ромео и Жулиета“ (Гуно) и „Гръцка страст“ от Мартину. В допълнение към многобройните си участия в операта в Сан Франциско, той редовно дирижира в Метрополитън опера в Ню Йорк, където последните му участия включват „Аферата Макропулос“, „Катя Кабанова“, „Вълшебната флейта“ и „Лучия ди Ламермур“. По време на едно от многото си посещения в Австралия той дирижира нова продукция на „Йенуфа“. Той също така дебютира на Залцбургския фестивал с Виенската филхармония в изключително успешни изпълнения на „Сватбата на Фигаро“ и се завръща през 2000 г., за да дирижира отново оркестъра в „Медея“ (Керубини).
Сър Чарлз Макерас е удостоен с орден CBE през 1974 г. и е посветен в рицарство за заслуги към музиката през 1979 г. През 1996 г. получава Медал за заслуги на Чехия, а през 1997 г. е назначен за Кавалер на Ордена на Австралия. Той е доктор по музика (почетен) на университетите в Хъл, Йорк, Нотингам, Бърно (Чехия), Грифит (Бризбейн, Австралия), Оксфорд, Нейпиър и Пражката музикална академия. Почетен член е на Кралския музикален колеж, Кралската музикална академия, Музикалния колеж „Тринити“ (Лондон), Колежа „Сейнт Питърс“ (Оксфорд) и Кралския северен музикален колеж.
Сър Чарлз Макерас отпразнува 70-ия си рожден ден през 1995 г. с гала концерти с Шотландския камерен оркестър в Единбург, Уелската национална опера в Кардиф и Операта на Сан Франциско. Той също така отпразнува 75-ия си рожден ден през 2000 г. с изпълнения на „Кавалерът на розата“ и „Семела“ в Операта на Сан Франциско. Той отпразнува 76-ия си рожден ден с изпълнения на „Продадена невеста“ от Сметана в Кралската опера „Ковънт Гардън“.
(край на цитата)
И почти накрая в тази статия – списък на наградите и отличията (цитат на английски език), които сър Чарлз Макерас е получил:
Honours
Charles Mackerras was appointed a Commander of the Order of the British Empire (CBE) in the 1974 New Year Honours, and was knighted in the 1979 New Year Honours. In 1978, he was presented with the Janáček Medal for services to Czech music, on stage at the Coliseum Theatre, by the Czechoslovak ambassador. In 1990, he was awarded an Honorary Degree by the University of Hull. In 1996, he received the Medal of Merit from the Czech Republic, and, in 1997 he was made a Companion of the Order of Australia (AC) for services to music and Australian music. In 2000 he was awarded the Hanno R. Ellenbogen Citizenship Award by the Prague Society for International Cooperation. In 2001, he was awarded the Centenary Medal, created to mark the centenary of the Federation of Australia. In 2003 he was made a Companion of Honour (CH) in the Queen’s Birthday Honours. In 2005, he was presented with the Royal Philharmonic Society Gold Medal, and he was also the first recipient of the Queen’s Medal for Music, announced by the Master of the Queen’s Music, Sir Peter Maxwell Davies, on the stage of the Royal Albert Hall before a Proms performance of H.M.S. Pinafore.
(край на цитата)
Една впечатлителна листа от награди и отличия, също и от Чехия. Чест е за Михаил Светлев, че е играл на оперна сцена под ръководството на такъв прочут диригент.
Ще завърша днешната статия за сър Чарлз Макерас с една публикация от юли 2010 г. във връзка с кончината му на 14 юли 2010 г., публикувана в авторитетната немска медия „Die Zeit“. Цитирам в превод на български език:
Портал „Die Zeit“
16 юли 2010 г.
Сър Чарлз Макерас
Бохемия дирижира!
Диригентът и обоист сър Чарлз Макерас направи велики неща за чешката музика. Той почина на 84-годишна възраст.
Когато дойде в Прага през 1947 г. на 22-годишна възраст, за да изучи диригентския занаят, той веднага се влюби в музиката на Леош Яначек. Запозна се с музикалната традиция на Бохемия под ръководството на легендарния Вацлав Талих. Това позволи на Чарлз Макерас, роден в Ню Йорк през 1925 г., израснал в Австралия и първоначално обучен като обоист, да се превърне в един от най-важните интерпретатори на чешкия композитор.
Фактът, че „Йенуфа“ и „Катя Кабанова“ на Яначек сега са част от основния репертоар на оперните театри, е до голяма степен негова заслуга; той направи забележителни записи с Виенската филхармония. Прага го направи почетен гражданин, а през 1991 г. дирижира „Дон Жуан“ при повторното откриване на реновирания театър „Статове“. Великобритания обаче става негов приемен дом, където е посветен в рицарство като „сър“ през 1979 г. Дирижира в лондонския театър „Садлърс Уелс“ от 1948 г. и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ от 1964 г. През 1980 г. е първият небританец, дирижиращ „Last Night of the Proms“.
Естествено, маестрото е нужен и в Австралия. Той се качва на подиума при откриването на операта в Сидни през 1973 г.; от 1982 г. ръководи Симфоничния оркестър на Сидни в продължение на три години, преди да поеме поста директор на Националната опера „Уолш“. Макерас е рядка гледка в Германия, дирижирайки в Берлинската държавна опера и в Хамбург през 60-те години на миналия век, а наскоро и като чест гост на Дрезденския държавен оркестър.
В допълнение към чешкия репертоар, той се фокусира върху Хендел, Моцарт и Брамс, както и върху сатиричните оперети на Гилбърт и Съливан. Той е бил и запален изследовател на източници, прекарвайки много време в архивите. Симфониите на Брамс, които той записва с Шотландския камерен оркестър през 1997 г. след интензивно проучване на автографа, са посрещнати с ентусиазъм: „Свеж, лек и нов“ е начинът, по който „Сънди Таймс“ описва този Брамс; „важна стъпка по пътя ни към разбирането на автентичната изпълнителска практика от края на 19 век“, хвали „Уолстрийт Джърнъл“.
Чарлз Макерас почина в Лондон на 84-годишна възраст.
(От отпечатания „Тагесшпигел“ от 16 юли)
(край на цитата)
Нека днес на 14 юли 2025 г. да почетем 15 години от кончината на сър Чарлз Макерас, починал на тази ден през 2010 година. Само след 4 месеца – на 17 ноември ще се навършат 100 години от рождението му през 1925 година!
Мир на праха му!
………………….
Записи:
Sir Charles Mackerras conducts Mozart (Official Video)
…..
Mackerras, Czech Phil., Prague Symphony Orchestra / Dvořák …
…..
Sir Charles Mackerras – Symphony No. 40 in G Minor, K. 550: I ..
….
Bartok: Piano Concerto No 2 – Idil Biret, Sydney Symphony …
….
Sir Charles Mackerras: The last interview
…..
Book Review: Charles Mackerras
…..