Veröffentlicht am von Kontohow

Cheryl Studer

Днес празнува рожден ден певицата от САЩ Черил Стюдър

Драги приятели на оперната музика, днес на 24 октомври 2020 г. празнува кръгъл рожден ден – 65 години – една американска певица от САЩ, но с голяма дейност в Европа – сопранът и мецосопран Черил Стюдър (Cheryl Studer), родена на 24 октомври 1955 г., чиято творческа биография е толкова богата и разнообразна, пълна с най-невероятни случки и превратности, с периоди на „възход и падение“, в които Стюдър винаги остава оптимистично настроена и не губеща вяра в бъдещето. От редица години тя е изявен вокален педагог, в момента професор в Консерваторията в град Вюрцбург в Германия.

Още една малка подробност: ако се празнуваха „половинки рождени дни (два пъти в годината на шест месеца), днес аз също имам „половин рожден ден“ – ставам на „89 и половина“ години. Дано съм жив и здрав след 6 месеца да достигна 90 („самопоздрав“, ако има такава дума, като „самоличност“, „самочувствие“, „самоирония“ или „самоизмама“).

През 2015 година Черил Стюдър навърши кръглите 60 години, но на днешния ден тогава имах неотложни ангажименти и не можах да й посветя статия – така ми се искаше, понеже съм се запознал преди години лично с нея в сградата на Оперния театър в Дармщадт. Ще направя това посвещение през настоящата година, пишейки юбилейна статия за нея.

Трябва да ви призная, че преди много години, когаго тя започваше професионалната си кариера тук в Германия, най-напред в Баварската държавна опера в Мюнхен през сезона 1981/1982 г., тя дойде за два сезона и в Държавната опера в Дармщадт, където имах възможността да я гледам и слушам в някои спектакли. Понеже няколко години преди това бях пял в Дармщадт в разширения оперен хор при постановката на „Лоенгрин“ от Вагнер, където се запознах със симпатични хористи – добър приятел ми беше баса Калин Владев (мир на праха му!), който пееше в основния хор на оперния театър), при едно посещение на репетиции през 1982 или 1983 г., когато исках да срещна мои познати, тя беше също в кафенето на Операта и се запознахме – приятелите ми бяха на същата маса. Млада, симпатична и много надеждна певица, весела, разговорлива (беше научила вече добре немски език, учила е преди това във Виена). След това замина за Брауншвайг, не се срещнахме вече, после стана член на ансамбъла на Държавната опера в Берлин, гостува и на прочутия фестивал в Залцбург и стартира шеметна професионална кариера както в Германия, така и по целия свят.

На подробности днес няма да се спирам, в нейните страници на различни езици в Уикипедия има достатъчно информация. Само ще отбележа, че от 2003 г. тя е професор по вокално изкуство във Висшето училище за музика във Вюрцбург, че все още има изяви в опери и концерти, макар и не така интензивно и че напоследък пее и роли за мецосопран.

Ето кратка информация от биографията й: Черил Стюдър е родена на 24 октомври 1955 г. в Мидленд, Мичиган / САЩ и започва музикалното си образование в Tanglewood Music Center, Tanglewood, а след първи гастроли в САЩ по съвет на Ленард Бърнстейн заминава за Европа, като продължава обучението си във Виена в прочутото „Hochschule für Musik und Darstellende Kunst“ при известния певец и педагог Ханс Хотер, като се запознава преди всичко с творчеството на много немски и австрийски композитори. Изгражда роли от лиричния и драматичен сопранов жанр, запознава се с оперите на Рихард Щраус и Рихард Вагнер, които после стават нейни любими композитори. След ангажименти в Мюнхен, Дармщадт, Брауншвайг и Берлин, през 1985 г. е дебюта й на фестивала в Байройт като Елизабет в операта „Танхойзер“.Там пее след това в редица главни роли. На фестивала в Залцбург има големи успехи в главни роли от опери на Рихард Щраус – „Електра“, „Жената без сянка“, „Кавалерът на розата“. Постепенно изгражда репертоар от около 80 оперни роли. Следват изяви в Миланската Скала, Гранд опера в Париж, Виенската държавна опера, Ковънт Гардън в Лондон, МЕТ в Ню Йорк и на много други места. Участва като солистка в големи произведения на световната класика и на модерното музикално изкуство, така също и в самостоятелни песенни концерти.

Цитирам изявите на Черил Стюдър на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Ariadne auf NaxosPrimadonna/Ariadne19.09.1997–08.03.20018 mal
Der RosenkavalierDie Feldmarschallin03.12.1996–05.10.20007 mal
Die Frau ohne SchattenDie Kaiserin08.01.2002–21.01.20024 mal
Die WalküreSieglinde11.03.1998–07.04.20023 mal
Don GiovanniDonna Anna13.05.1990–18.06.19927 mal
ElektraChrysothemis10.06.1989–18.06.19893 mal
Il trovatoreLeonora22.10.1993–07.11.19932 mal
La traviataVioletta Valéry04.01.19921 mal
Le nozze di FigaroContessa Almaviva12.05.1991–18.10.199713 mal
LohengrinElsa von Brabant21.01.1990–20.04.199711 mal
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf WartburgElisabeth22.06.1998–30.06.19983 mal

(край на цитата)

За да имаме представа за огромния й оперен репертоар, ще спомена, че само в опери от Рихард Вагнер играе в 13 различни роли, от Рихард Щраус – 10, от Верди – 7, както и пее соловата партия в неговия „Реквием“, от Моцарт – 6, от Росини – 3, от Вебер и от Гуно – 2. В репертоара й влизат опери и от: Бетовен, Белини, Бизе, Доницети, Глук, Хумпердинк, Яначек, Масне, Офенбах, Шуман, Сметана, Шпор, Землински, Чайковски (Татяна в „Евгений Онегин“, разбира се на руски език. Когато е подготвяла тази роля, споделяла е с Мирела Френи редица въпроси, тъй като Френи беше една знаменита интерпретаторка на тази роля – на чудесен руски език. За това ще стане въпрос в края на тази статия при едно интервю на Черил Стюдър от преди няколко години).

Пее солови партии в творби от Брамс (Един немски реквием), Бетовен (Миса солемнис), Хендел (Месия), Рихард Щраус (Четири последни песни), Рихард Вагнер (солистка във Везендонк-песни). Играе и в класически оперети от Йохан Щраус и Франц Лехар. Изявите й като концертна певица в песенния жанр обхващат десетки произведения на автори като: Брамс, Шуберт, Шуман, Хуго Волф, Рихард Щраус, Малер, Равел, Масне, Албениц, де Файа, Верди, Росини, Копланд, Самюел Барбър и други.

Извънредно богатата й оперна дискография обхваща над 40 диска, записани между годините 1983 и 1994. Концертните и соловите й записи надхвърлят цифрата 30 диска.

Интересен е факта, че наред с педагогическата си дейност от началото на новото хилядолетие Стюдър има оперни изяви и смели планове за бъдещето. Ето малка информация:

Изяви през годината 2010 и след това:

юли 2010 – участие в новата продукция на „Севилският бръснар“ от Росини на сцената на Баварската камерна опера във Вюрцбург. През същата година е режисьор на постановката в учебния театър на Академията във Вюрцбург, където е професор, на операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, също и на „Севилският бръснар“ от Росини. През май 2011 г. Стюдър е наградена в Португалия с престижната награда „Terras sam Sombra International Prize” (б.а. Б.К.: в източника от където взех тази информция – в страницата за нея в Уикипедия на английски език е писано погрешно, че наградата й е била присъдена от „кралската фамилия на Португалия“. Кой автор измисли това – Испания е кралство, но Португалия отдавна е република!). През ноември 2011 г. тя изнася концерти в Нюрнберг и в Антверпен в съпровод на Симфоничния оркестър в Нюрнберг, заедно с белгийския бас-баритон Вилфрид ван ден Бранде, с програма от Вагнерови опери. В този период тя пее и в роли от жанра на мецосопраните. През декември 2011 г. играе в ролята на Гертруд (мецосопран) в операта „Хензел и Гретел“ от Енгелберт Хумпердинк на сцената на Държавната опера в Хамбург. Там играе същата роля и през 2013 г.

През май 2014 г. Стюдър пее за пръв път също в Хамбург в ролята на Аделаиде (мецосопран) в операта „Арабела“ от Рихард Щраус. Преди години тя е играла ролята на Арабела (партия за сопран). През месец октомври 2014 г. Стюдър е председател на журито на 38-ия международен певчески фестивал на името на Мария Калас в Атина. А през февруари 2015 г. тя дебютира като Madame de Croissy в операта „Диалозите на кармелитките“ от френския композитор Франсис Пуленк на сцената на оперния театър в Клагенфурт / Австрия. Имала е концерти през 2015 г. в Дания и в Хонконг.

Стюдър има намерение да работи с немския композитор Щефан Хойке (Stefan Heucke) в негова нова опера с премиера през 2016 г. Тя работи и над ролята на Кундри в „Парсифал“ от Вагнер – 14-та нейна роля в негови опери. Това е незапомнен рекорд в последно време за певица с такъв богат Вагнеров репертоар. Работи и над ролята на Иродиада в „Саломе“ от Рихард Щраус, също за мецосопран. В тази опера вече е имала големи успехи като Саломе. Както виждаме, една особено амбициозна артистка. Като специална задача тя пише в предните години и своята автобиография.

За по-конкретна информация относно дати, оперни театри, диригенти и режисьори давам по-долу малка справка за изявите й от 2011 до 2019 г. (извадка на немски език от банка данни за оперни певци):

ab/bis

Oper

Rolle

Kulturinstitution / Ort

Produktionssteam

Jan-Feb 2019

Elektra

Die Vertraute/ die Aufseherin / Staatsoper Unter den Linden, Berlin

ML: Barenboim / R: Chéreau

Sep 2018-Jun 2019

Cavalleria rusticana

Lucia

Oper Graz / Opernhaus

ML: Lyniv / R: Fioroni

Dez 2016-Mai 2017

Carousel

Nettie Fowler

Theater Basel

ML: Verwey / R: Charim

Okt-Nov 2016

Elektra

Die Vertraute/ Die Aufseherin

Staatsoper Unter den Linden, Berlin / Schiller Theater

ML: Barenboim / R: Chéreau, Huguet

(оттук надолу структурата на участията е малко по-друга):

 Jan-Mär 15  Dialogues des CarmelitesMadame de Croissy frKlagenfurtML: Soddy; R: Richard Brunel 
 Mai-Jun 14  ArabellaAdelaide deHamburg(SO)ML: Soltesz; R: Bechtolf 
 Dez 13  Hansel und GretelGertrud deHamburg(SO)ML: Nicholas Carter; R: P Beauvais 
Dez 11  Hansel und GretelGertrud deHamburg(SO)ML: Johannes Fritzsch; R: P Beauvais 

(край на цитата)

Както писах по-горе, Черил Стюдър продължава оперната си дейност, макар и не така интензивно. Една справка тия дни ми показа, че именно през последните дни на октомври 2016 г. тя играе в ролята на „Die Vertraute“ („Доверената“ или „Близката“) в операта „Електра“ от Рихард Щраус на сцената на Държавната опера в Берлин („Staatsoper Unter den Linden“, Berlin – в момента спектаклите се изнасят в „Schiller Theater“ поради основна реконструкция на оперната сграда) – на 23, 26 и 29 октомври. На 23-и е била първата изява – точно срещу рождения й ден! Още две изяви са планирани в началото на ноември – на 1-и и 4-и.

Диригент е Даниел Баренбойм, от дълги години главен диригент на този оперен театър, един от трите в Берлин (наред с „Дойче Опер Берлин“ и „Комише опер“). Постановката е на легендарния Патрис Шеро от Франция, който се помина през 2013 г. Редица оперни меломани, любители на оперното творчество на Рихард Вагнер, си спомнят неговата прочута постановка на „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнеровия фестивал в Байройт от 1974 г., наречена не случайно „Постановка на столетието“. Тогава музикален ръководител беше също легендарен французин – Пиер Булез, също покойник от скоро време. Писал съм статии както за Патрис Шеро, така и за Пиер Булез във връзка с техни юбилеи.

Ето списък на главните роли в операта „Електра“ от Рихард Щраус (в оригинал на немски език):

Klytämnestra, Witwe Agamemnons, Herrscherin Mykenes (Mezzosopran) Elektra, ihre Tochter (Sopran) Chrysothemis, ihre Tochter (Sopran) Aegisth, Klytämnestras neuer Gemahl, (Tenor) Orest, Elektras Bruder (Bariton) Der Pfleger des Orest (Bariton) Die Vertraute (Sopran (край на цитата)

През 2017 година Черил Стюдър играе в мюзикъла „Carousel“, поставен на сцената на Оперния театър в Базел / Щвейцария. Ето данни за този мюзикъл:

„Carousel“ („Карузел“ или „Венецианска въртележка“ в буквален превод на български език) е мюзикъл от Richard Rodgers, либрето и текст на песните от Oscar Hammerstein II (втори) по пиесата «Liliom» (1909) от Ferenc Molnár. Адаптацията за спектаклите в Базел е от Benjamin F. Glazer, хореограф е Agnes de Mille. Текста (либретото) на немски език е преведен от Frank Thannhäuser. Песните се изпълняват на английски език.

Спекталите в Базел са на следните дати: 15 (премиера), 20, 22, 28, 31 декември 2016 г. Следват през 2017 г.: 2, 7,15 и 30 януари, 17, 19 и 24 февруари, 18, 25 и 27 март, 2 и 29 април, 5 май. На всички дати Черил Стюдър играе в ролята на Nettie Fowler. В тази голяма съвместна постановка участват артисти от оперния състав, балета и драматичния състав на Държавния театър в Базел.

Няколко думи по историята на мюзикъла „Carousel“. Премиерата е на 19 април 1945 година в Majestic Theatre на „Бродуей“. Този театър се намира в New York City (245 West 44th Street), има 1607 места и е един от най-големите театри на „Бродуей“. Следват общо 890 спектакла на тази сцена. Премиерата в Лондон е на 7 юни 1950 г. в „Drury Lane Theatre“ с 566 представления. Във версията на немски език мюзикъла „Carousel“ има премиерата си на 15 октомври 1972 г. на сцената на „Виенската народна опера“ (Volksoper Wien) . Немската адаптация е направена от Robert Gilbert.

През 1956 година е направена една филмова адаптация на мюзикъла, направена в студиото на 20th Century Fox под режисурата на Henry King . През 1967 г. в САЩ е излъчвана една телевизионна версия на мюзикъла. На 6 юни 2002 г. в чест на Hammerstein и Rodgers е показано едно концертно изпълнение на мюзикъла в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк.

Наскоро прочетох за една постановка от 2015 г. в Чикаго (информация на руски език). Ето детайли:

“Карусель” (“Carousel”) Р. Роджерса и О. Хаммерстайна в Лирик-опере Чикаго

By: Sergey Elkin 20 April 2015

Цитирам интересна информация на руски език:

Действующие лица и исполнители:
Билли Бигелоу – Стивен Паскуале,
Джули Джордан – Лора Оснес,
Керри Пиперридж – Дженн Гамбатезе,
Энок Сноу – Мэтью Хидзик,
Нетти Фаулер – Денис Грейвс.
Дирижер – Дэвид Чейз.
Новая постановка. Режиссер-постановщик и хореограф – Роб Эшфорд.
Спектакль идет до 3 мая.

Второй после “Оклахомы” мюзикл Ричарда Роджерса и Оскара Хаммерстайна “Карусель”написан в 1945 году. В его основе – пьеса венгерского драматурга Ференца Молнара “Лилиом” о любви рабочего Лилиома (в мюзикле его зовут Билли), обслуживающего карусель, и безработной девушки Жюли (в мюзикле ее имя – Джули). Пьеса датирована 1910 годом. В 1934 году на нее обратил внимание знаменитый немецкий режиссер, автор “Метрополиса” и “М” Фриц Ланг. К тому времени он уже уехал из Германии и жил во Франции. Главные роли в фильме Ланга исполнили знаменитые французские актеры тридцатых Шарль Буайе и Мадлен Озерей. Во время своей поездки в Европу в 1936 году эту ленту увидел поэт и драматург Оскар Хаммерстайн. Одержимый сделать из пьесы мюзикл, он вернулся в Америку. Окончание этой истории вы уже знаете. Премьера “Карусели” состоялась на Бродвее 19 апреля 1945 года, так что в этом году мюзиклу исполняется семьдесят лет.

В 2000 году журнал “Time” назвал “Карусель” лучшим мюзиклом XX века.
Американский режиссер, в прошлом – танцовщик, лауреат премии “Тони” Роб Эшфорд известен, в основном, своими работами на Бродвее. Из последних – восстановление спектакля “Кошка на раскаленной крыше” и мюзикла “Эвита”. Эшфорд часто выступает в качестве хореографа своих спектаклей. За один из них – “Thoroughly Modern Millie” – он был удостоен премии “Тони” за лучшую хореографию. В лондонском театре Donmar Warehouse в его постановке идет “Трамвай “Желание” (премия Лоуренса Оливье 2010 года за лучшее восстановление). Эшфорд был одним из режиссеров 87-й церемонии вручения премии “Оскар” 22 февраля этого года. В Лирик-опере он дебютировал в сезоне 2013-14 годов в качестве режиссера “Севильского цирюльника”.


Создатели “Карусели” обещают воссоздать оригинальные танцы знаменитой танцовщицы Агнес де Милль. На нижнем этаже Лирик-оперы (Opera Club) демонстрируется выставка “Создание “Карусели”. Среди экспонатов – макеты фрагментов декораций, элементы рисунков будущих костюмов, видеоинтервью с первыми постановщиками мюзикла. Материалы предоставлены фирмой Architectural Artifacts. Вход на выставку свободный для всех посетителей Лирик-оперы.

(край на цитата)

В последния абзац четем името на хореографа Агнес де Милль (Agnes de Mille) – същото име, което е дадено и при постановката в Базел. Това обещава спектаклите в Базел да са на особено високо ниво. Предполагам, че Черил Стюдър е имала успех в тия 18 спектакъла в края на 2016 и първите месеци на 2017 година.

Не можах да открия нищо по отношение на този мюзикъл, дали е представян до сега в България. Научих обаче нещо интересно – една песен от него, която е популярна в цял свят, особено между футболните запалянковци. Даже има на български език Уикипедия-страница за тази песен. Цитирам я:

You’ll Never Walk Alone

You’ll never walk alone е официалният химн на Селтик и ФК Ливърпул. В него се пее, че никога не трябва да губиш надежда. Песента се пее и от феновете на множество отбори от Европа и света, като ФК Дженоа, Ипсуич, Рапид Виена, Борусия Дортмунд, Динамо Загреб, Фейенорд, Твенте, АЕК (феновете им са измислили гръцки текст на песента), Вердер Бремен, Спартак Плевен и много други.

История

Песента е написана от Ричард Роджърс и Оскар Хамерщайн II през 1945 г. за техния мюзикъл „Карусел“. През 1963 г. поп рок групата Джери и Пейсмейкърс прави нов музикален вариант на You’ll Never Walk Alone, като песента става номер 1 в продължение на 4 седмици в класациите във Великобритания. Много скоро след това песента става и химн на „Ливърпул“. На актуалната емблема на „Ливърпул“ има надпис „You’ll Never Walk Alone“. Феновете на „Ливърпул“ я пеят на абсолютно всеки мач на своя отбор, особено в трудни моменти, когато отборът губи. Доста специалисти смятат, че публиката на Ливърпул прави невероятна атмосфера на мач, която никоя друга публика не може да направи.

На финала за Шампионската лига през сезон 2004/2005 „Ливърпул“ играе финал с „Милан“. На почивката „мърсисайдци“ губят с 3-0. Феновете на „червените“ изпяват по време на почивката песента и в началото на второто полувреме. Мощната подкрепа оказва голямо влияние върху играта на „Ливърпул“ и те вкарват 3 гола за 6 минути и докарват мача до продължения и дузпи, които печелят. Според капитана на „червените“ Стивън Джерард в този финал подкрепата на феновете е оказало голямо влияние върху самите футболисти и те са се окуражили.

Текст:

You’ll Never Walk Alone ]

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don’t be afraid of the dark
At the end of the storm
There is a golden sky
And the sweet silver song of a lark

Walk on through the wind
Walk on through the rain
Though your dreams be tossed and blown
Walk on, walk on
With hope in your heart

And You’ll Never Walk alone
You’ll never walk alone

Walk on, walk on
With hope in your heart

And you’ll never walk alone
You’ll never walk alone!

(край на цитата)

През 2014 г. Черил Стюдър дава интервю в град Гютерсло в Германия. Там се провежда на всеки две години прочутия Международен певчески конкурс „Neue Stimmen“ (нови гласове). Началото е поставено през 1987 г. от т.н. „Bertelsmann Stiftung“ и там българската певица Веселина Кацарова спечелва първата награда през 1989 г., което й отваря пътя за една знаменита международна кариера, която трае и до сега. През 2015 г. се провежда за 16-и път този авторитетен конкурс за млади оперни дарования. В практиката на конкурса от 1997 г. е прието да се провеждат в годините, в които няма конкурс майсторски курсове с подбрани млади таланти, които под ръководството на международно известни вокални педагози и добри пианисти една седмица се работи върху гласовете и сценичните им способности. Такъв ангажимент е поела за 2014 г. и Черил Стюдър.

В това интервю на немски език се говори и за много детайли от живота и кариерата на Черил Стюдър. Ще цитирам по-долу текста на интервюто, той е полезен за много музикални педагози, организатори на вокални конкурси и членове на журита:

Gütersloh, 22.10.2014

Starsopranistin Cheryl Studer im Interview

Gütersloh (dop) – Cheryl Studer ist schnell im Denken und temperamentvoll im Handeln. Sie scheut sich nicht, die Dinge beim Namen zu nennen. Und wer sie als Dozentin erlebt, der erfährt, dass sie so charmant wie unerbittlich jedes Detail entdeckt, um den Klang zu perfektionieren.

Die US-Sopranistin Cheryl Studer ist für eine Woche zu Gast in Gütersloh. Wer sie als Dozentin beim Meisterkursus Neue Stimmen erleben möchte, hat dazu am Mittwoch, 22. Oktober, von 10 bis 12 Uhr auf der Studiobühne im Theater Gelegenheit.

Sie macht das wortgewaltig, mit blitzenden Augen und mitunter dramatischer Geste. Cheryl Studer, US-Sopranistin von Weltrang, ist als Dozentin des Meisterkurses Neue Stimmen eine Woche zu Gast in Gütersloh. „Die Glocke“ hatte Gelegenheit zu einem Interview.

„Die Glocke“:  Frau Studer, was müssen junge Sänger heute können?

Studer: Eine schöne Stimme ist nicht mehr das Wichtigste. Ausstrahlung und Flexibilität sind entscheidend.

„Die Glocke“:  Warum? 

Studer: Weil in jedem Wettbewerb, bei jeder Besetzung Juroren oder Programmdirektoren sitzen, die genau wissen, dass man einer Stimme durch gezielten Unterricht noch viel an Farben und Nuancen beibringen kann. Aber Bühnenpräsenz ist etwas ganz anderes. Wer sie hat, überzeugt in den ersten 30 Sekunden. Und die sind oft entscheidend.

„Die Glocke“:  Das heißt, es geht mehr ums Aussehen als um die Stimme?

Studer: Naja, die Regisseure wollen authentische Figuren auf der Bühne. Früher konnte eine dralle 45-jährige Sopranistin das Bauernmädchen Micaela in der „Carmen“ spielen. Das geht heute nicht mehr. Allerdings sollte man sich bei diesen Ansprüchen schon manchmal fragen, ob die anfangs pummelige Callas heutzutage ein Engagement bekäme.

„Die Glocke“:  Was lehren Sie die Teilnehmern dieses Wettbewerbs?

Studer:  Ich suche zunächst bei jedem das Plus, an dem es sich weiterzuarbeiten lohnt. Ein guter Sänger muss elastisch und flexibel sein. Und ich helfe ihnen, jenes Bewusstsein zu entwickeln, dass sie sagen können: „Ja, ich gehöre auf die Bühne“, ohne dass da ein Aber mitschwingt. Denn jedes Aber ist fatal.

„Die Glocke“:  Ihnen geht es also nicht nur um das Auftreten? 

Studer: Junge Sänger brauchen mentales Rüstzeug. Sie müssen stolz auf sich sein können, auf das, was sie erreichen. Dazu benötigen sie eine gut funktionierende Gesangstechnik, die sie über alle Klippen trägt. Stimme und Musikalität sind ihnen geschenkt worden. Aber nur mit der richtigen Technik beherrschen sie sie auch wirklich.

„Die Glocke“:  Wo setzen Sie da an? 

Studer:  Beim Atem. Er ist das A und O beim Singen. Die Stimme ist ein Luftinstrument, das aus vielen Elementen zusammengesetzt ist. Da muss man sich auf jedes Detail konzentrieren.

„Die Glocke“:  Sie bemängeln oft die Haltung junger Sänger.

Studer: Ja, sie ist auffallend schlecht, weil auch die Kleidung so schlecht geworden ist. Alles ist nur noch salopp, die Klamotten und die Körperhaltung. In vielen jungen Sängern ist keine Spannung mehr. Wie soll da Energie fließen?

Kampfansage an die Langeweile

„Die Glocke“:  Sie gehören zu den legendären Primadonnen, die von Mozart bis Rossini und von Wagner bis Bach ein extrem breitgefächertes Repertoire beherrschten. Müssen junge Sängerinnen das auch können?

Studer: Ich liebe Extreme: die Rhythmik bei Rossini, die Harmonie bei Wagner und die Mischung von beidem bei Strauss. Deshalb habe ich alles gesungen. Meinen Studenten empfehle ich aber eher, sich auf etwas zu konzentrieren.

„Die Glocke“:  Wegen möglicher Überforderung? 

Studer:  Nein, seine Stimme überfordert man nur, wenn man die Kontrolle darüber verliert, weil man die Technik nicht beherrscht. Aber ich sehe derzeit niemanden, der diese große Bandbreite abdecken könnte.

„Die Glocke“:  Der Konkurrenzdruck ist groß. Können junge Sänger überhaupt eine Rolle ablehnen, wenn sie sich ihr stimmlich noch nicht gewachsen fühlen, ohne dass für sie dann auf lange Zeit wichtige Türen zufallen? 

Studer:  Das war schon immer ein Problem. Auch wenn man es mir bei all den vielen Auftritten und Platteneinspielungen nicht glaubt: Ich habe öfter Nein als Ja gesagt, was mir so mancher Dirigent übelgenommen hat und mich das dann auch spüren ließ. Aber man sollte ehrlich zu sich sein und wissen, was man leisten kann. Und mit dieser Entscheidung muss man eben leben.

„Die Glocke“:  Woher nehmen Sie Ihre Energie?

Studer: Ich habe jahrzehntelang mit 1a-Leuten überall auf der Welt gearbeitet. Da gibt es unendlich viele gute Erfahrungen, die ich weitergeben kann und möchte. Rosenknipsen im Garten ist ja ganz schön, aber mir nicht genug. Nichts ist langweiliger als sich zu langweilen.

„Die Glocke“:  Treten Ihre Töchter in Ihre Fußstapfen? 

Studer:  Die 30-Jährige hat sich als Komponistin und Texterin für den Popbereich entschieden. Die 21-Jährige beendet gerade ihre Ausbildung zur Maskenbildnerin. Ich bin froh, dass beide keinen Hass auf die Musik entwickelt haben, die ihnen ihre Mutter so oft vorenthalten hat.

„Die Glocke“: Haben Sie ihnen eine Lebensmaxime mit auf den Weg gegeben?

Studer  (lacht): Nein, die brauchten sie nicht. Während ich immer eher ein Ja-Mädchen gewesen bin, sind meine Töchter eindeutig starke Nein-Mädchen.

(край на интервюто)

Следва бележка от „Die Glocke“:

Zur Person

Cheryl Studer  studierte in Tanglewood und an der Hochschule für Musik in Wien. Auf erste Auftritte in München und an der Deutschen Oper Berlin folgte 1985 ihr Debüt bei den Bayreuther Festspielen als Elisabeth in „Tannhäuser“, wo sie auch als Elsa, Senta und Sieglinde große Erfolge feierte. Sie sang mehr als 80 der großen Sopranrollen an den bedeutendsten Opernhäusern Europas und der USA – bis es 1998 zum Eklat kam: Die Bayrische Staatsoper kündigte ihren Gastvertrag, weil sie angeblich als Agathe im „Freischütz“ nicht mehr die Höhen meistern konnte. Das warf im Musikbetrieb die Frage nach Überforderung und Sittenverfall im Umgang mit den Sängern auf.

Die mehrfach ausgezeichnete zweifache Grammy-Gewinnerin wirkte bislang an mehr als 100 Platten- und CD-Einspielungen sowie Videoproduktionen mit. Seit 2003 hat Studer eine Professur für Gesang an der Hochschule für Musik Würzburg. Sie ist als Regisseurin tätig („Ariadne“ und „Il barbiere di Siviglia“). 2015 wird sie Madame de Croissy in einer Neuproduktion am Stadttheater Klagenfurt singen.

(край на информацията)

Обърнете внимание на втората част в първия абзац по-горе: голямата неприятност, която е изживяла Черил Стюдър в Мюнхен през 1998 г., когато не й продължават договора за ролята на Агате във „Вълшебният стрелец“ от Вебер поради гласови проблеми във високите тонове и друга певица се заема с тази роля. Спомням си много добре каква буря се беше вдигнала в пресата – както за голямата преумора на някои артисти, така също и за бруталното поведение на някои оперни интенданти. Спомням си още, че г-жа Стюдър беше подала молба въпроса да се реши в съд, който след делото се произнесе, че „тя има право да си получи договорените суми, тъй като здравословното й състояние по отношение на гласа не е причина да бъде отстранена от участие без съответното материално обезщетение“. Извод за мен: умните певци трябва да мислят много за запазване на „добрия си инструмент“ (спомнете си за италианеца Роландо Панераи от преди няколко години!) и да не прекаляват, от друга страна – човек винаги да се бори за правата си, след като има закони за това.

Тогава бях на страната на г-жа Стюдър, тя е един борбен и амбициозен човек, доказала го е многократно. Знам, че ставаше въпрос за 8 спектакъла по 25 хиляди марки и 50 хиляди марки за репетиции – една голяма сума възнаграждение от рода на 250 хиляди марки (тогава още не беше въведена новата валута в евро), което й беше изплатено после от Баварската опера въпреки неучастието й на сцена. Да не забравяме, че преди това тя вече е вложила стотици часове в подготовка на ролята. Интересно ми е, как би се подходило в такъв случай в оперен театър в България, какво ли ще стане? Сигурно мои читатели ще знаят отговора.

В немските медии тогава имаше различни информации, от които имам линк към статия на един известен немски музиколог – Клаус Умбах (Klaus Umbach) със заглавие „Отстранена от трона“, който разглежда въпроса от различни гледни точки и ще го цитирам тук, полезно е човек да се запознае с тази твърде деликатна история. Статията беше публикувана на 2 ноември 1998 г. в авторитетното списание „Дер Шпигел“. Ето адреса на този линк:

https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-8029104.html

На това място ще се спра на изявите на Черил Стюдър в МЕТ Ню Йорк.

В този оперен театър тя има общо 38 изяви в периода от 1988 до 2000 г. в следните 5 опери: „Кармен“ от Бизе (Микаела), „Дон Жуан“ от Моцарт (Донна Анна), „Идоменей“ от Моцарт (Елетра), „Травиата“ от Верди (Виолета) и „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (Маршалката).

Цитирам състава на ансамбъла при дебюта й в МЕТ като Микаела в „Кармен“ от Бизе на 11 ноември 1988 г.

Metropolitan Opera House
November 11, 1988

CARMEN {816}
Bizet-Meilhac/L. Halévy

Carmen………………Alicia Nafé [Debut]
Don José…………….Gary Lakes
Micaela……………..Cheryl Studer [Debut]
Escamillo……………Jean-Philippe Lafont [Debut]
Frasquita……………Cynthia Barnett
Mercédès…………….Ariel Bybee
Remendado……………Anthony Laciura
Dancaïre…………….David Hamilton
Zuniga………………Stephen Dupont
Moralès……………..Erich Parce
Lillas Pastia………..Nico Castel

Conductor……………Plácido Domingo

(край на цитата)

Както четем, спектакъла дирижира тенора и диригент Пласидо Доминго. След редица изяви в тази роля, 2 години по-късно – на 27 септември 1990 г. Черил Стюдър играе в ролята на Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт. Цитирам ансамбъла при тази първа изява в тази опера:

Metropolitan Opera House
September 27, 1990

DON GIOVANNI {397}
Mozart-Da Ponte

Don Giovanni…………Thomas Hampson
Donna Anna…………..Cheryl Studer
Don Ottavio………….Hans Peter Blochwitz [Debut]
Donna Elvira…………Patricia Schuman [Debut]
Leporello……………Paul Plishka
Zerlina……………..Marie McLaughlin
Masetto……………..Julien Robbins
Commendatore…………Sergei Koptchak

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Чудесен ансамбъл от първокласни солисти, начело с баритона Томас Хемпсън от САЩ в ролята на Дон Жуан, също и останалите солисти. Дирижира маестро Джеймс Ливайн.

Една година по-късно – на 28 септември 1991 г. Черил Стюдър наново е солистка в опера от Моцарт – този път като Елетра в „Идоменео“. Ето ансамбъла при първата й изява в тази опера:


Metropolitan Opera House
September 28, 1991 Matinee

IDOMENEO {32}
Mozart-Varesco

Idomeneo…………….Anthony Rolfe Johnson [Debut]
Ilia………………..Hei-Kyung Hong
Idamante…………….Anne Sofie von Otter
Elettra……………..Cheryl Studer
Arbace………………Peter Kazaras
High Priest………….John Horton Murray
Voice of Neptune……..Terry Cook
Woman……………….Theresa Cincione [Debut]
Woman……………….Jane Shaulis [Debut]
Soldier……………..Michael Forest
Soldier……………..Kevin Short [Debut]

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Два месеца по-късно – на 18 ноември 1991 г. идва нова роля на Черил Стюдър – този път в главна роля в опера от Джузепе Верди, и то в знаменитата му драма „Травиата“. Ето състава при първата изява:

Metropolitan Opera House
November 18, 1991

LA TRAVIATA {763}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Violetta…………….Cheryl Studer
Alfredo……………..Franco Farina
Germont……………..Juan Pons
Flora……………….Ariel Bybee
Gastone……………..Bernard Fitch
Baron Douphol………..John Fiorito
Marquis D’Obigny……..Thomas Woodman
Dr. Grenvil………….Richard Vernon
Annina………………Tichina Vaughn
Giuseppe…………….Tim Willson
Gardener…………….Mitchell Sendrowitz

Conductor……………John Fiore

(край на цитата)

Последната – пета роля на Черил Стюдър в МЕТ е чак през 2000 г., но пак в главна роля – Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, където тя има особено големи успехи в осем спектакъла – дебют на 16 ноември 2000 г., последна изява – на 14 декември 2000 г. Ето състава при дебюта й в тази роля:

Metropolitan Opera House
November 16, 2000

DER ROSENKAVALIER [351]
R. Strauss-von Hoffmannsthal

Octavian…………………Kristine Jepson
Princess von Werdenberg……Cheryl Studer
Baron Ochs……………….Eric Halfvarson
Sophie…………………..Elizabeth Norberg-Schulz
Faninal………………….Alan Opie
Annina…………………..Wendy White
Valzacchi………………..Anthony Laciura
Italian Singer……………Marcello Giordani
Marianne…………………Claudia Waite
Mahomet………………….Remy Rovelli [Debut]
Princess’ Major-domo………Jonathan Green [Debut]
Orphan…………………..Beverly Withers
Orphan…………………..Sandra Bush
Orphan…………………..Lee Hamilton
Milliner…………………Sara Wiedt
Animal Vendor…………….John Hanriot
Hairdresser………………Glen Harris
Notary…………………..James Courtney
Leopold………………….Gregory Lorenz
(…)

Conductor………………..Jiri Kout

(край на цитата)

С тази последна роля като Маршалката се приключват изявите на Черил Стюдър в МЕТ.

През следващите години тя има редица изяви на други оперни сцени по света, но заедно с това започна и нейната дейност като вокален педагог. След неприятностите през 1998 г. в Баварската държавна опера тя няма повече изяви там, макар че вече е станала смяна на ръководството на същата – интендантът от 1998 г. сър Питър Йонас (той вече е покойник) не е там, но интересите на Стюдър са на други сцени (както през 2000 г. в МЕТ и другаде), пък и някои диригенти в Баварската опера, като Зубин Мета (в тия години музикален шеф на тази опера), не са имали особено желание да работят с нея. Това последното научих от статията на Клаус Умбах, линк към която цитирах по-горе.

Както вече споменах още в началото, от редица години Черил Стюдър е професор по вокално изкуство в Консерваторията на град Вюрцбург в Германия.

Преди да премина към сведения за репертоара и дискографията на Черил Стюдър, ще пиша нещо и по лични въпроси за нея. Тя е омъжена два пъти – първо с Ервин Шварц, който е и неин мениджър, по-късно се развежда и втори път е омъжена за тенор от Гърция.

Любовта на Черил Стюдър към оперното творчество на Рихард Вагнер е пословична – тя има две дъщери, които носят имената на две героини от Вагнерови опери, в които майка им е играла в главните роли: Елза и Сента, съответно от оперите „Лоенгрин“ и „Летящият холандец“. Голямата й дъщеря Сента е поп-певица, през 2014 година е издала собствен албум. Малката дъщеря също учи в областта на театъра – гримиране и маски.

Цитирам от източник на немски език оперния репертоар на Черил Стюдър, в който са включени и нейните солови участия в симфонични и кантатно-ораториални произведения, подредени по автори:

Repertoire

(край на цитата)

Прави особено впечатление големия брой роли в опери от Рихард Щраус и Рихард Вагнер. Едва ли има певица в нейната генерация, която да е имала този огромен брой роли в опери от тия двама композитори. Изобщо при четене на този списък се вижда какъв широк е диапазона от роли, в които има участие тази талантлива и особено усърдна в работата си артистка. Респект, а тези неприятности през 1998 г. в Мюнхен могат да се случат с всеки оперен артист. Именно по това време се е родила една от двете й дъщери – Сента или Елза.

Като финал на тази юбилейна статия прилагам от източник на английски език подробен списък на огромната дискография на Черил Стюдър:

Discography

Complete opera recordings

………

Concert recordings

………….

Solo recordings

(край на цитата)

Нека днес на 24 октомври 2020 г. да поздравим Черил Стюдър по случай навършване на 65 години и да й пожелаем добро здраве и да изпълни плановете си, така както ги е подготвила. Нека има успех и като изявен вокален педагог, професор във Вюрцбург!

Още една малка подробност: ако се празнуваха „половинки рождени дни (два пъти в годината на шест месеца), днес аз също имам „половин рожден ден“ – ставам на „89 и половина“ години. Дано съм жив и здрав („самопоздрав“, ако има такава дума, като „самоличност“, „самочувствие“, „самоирония“ или „самоизмама“).

……..

Cheryl Studer: Der Hölle Rache – Die Zauberflöte

“Der Hölle Rache kocht in meinem Herzen” Second aria of the Queen of the Night Wolfgang Amadeus Mozart Die Zauberflöte (The Magic Flute) Königin der Nacht: Cheryl Studer, soprano Sir Neville Marriner. Studio Recording.

´´´´´´´´

Crudele! Non mi dir – Cheryl Studer – Don Giovanni , Abbado

´´´´´´

Cheryl Studer sings “Dich, teure Halle” | TANNHÄUSER

Berlin, 31 December 1993

´´´´´´

Cheryl Studer sings “Vilja-Lied”, from Lehár’s DIE LUSTIGE WITWE

´´´´´´