Българският тенор с кариера в Германия Христо Баев, роден преди 102 години
Драги приятели на оперната музика, вчера на 15 август 2024 г. – на големия християнски празник „Успение на Пресвета Богородица“ аз писах статии във връзка с 85 години от кончината на моята баба Руска Контохова в този ден, както и статия за френския диригент Жорж Претр, роден на 14 август преди 100 години.
Но в този светъл празник „Успение на Пресвета Богородица“ се е родил отдавна – преди 102 години един голям български певец – тенор, който се е поминал доста отдавна в Германия – на 26 август 1983 г. – едва навършил 61 години. Той се нарича Христо Баев (Christo Bajew) и е роден на 15 август 1922 г. в село Добромирка, недалеч от Севлиево. За мен Христо Баев е един от т.н. по моята терминология ЗБГ (Забравени Български Гласове) – почти нищо не се знае в България за него.
След като обърнах внимание, че Христо Баев се е родил точно на един голям християнски празник, нека отделя малко място за някои пояснения. За такива неща трябва да се говори, след като десетилетия наред българската нация беше възпитавана и превъзпитавана в атеизъм и безверие, което може би доведе до този срив в моралните ценности и стойностни представи на голяма част от сегашното население. Не е тук място за специални лекции и напътствия, но само като си помислим, че в 400-годишната история на оперното изкуство редица сюжети и основи за оперните либрета почиват на религиозни теми или такива, свързани с вярванията на хората от най-древни времена, както и за не малкото войни и битки между отделни народи, повлияни от разликата на религиите им. Помислете за сюжетите на толкова опери от Верди, Вагнер, Доницети, Рихард Щраус, чак до Арнолд Шьонберг (операта „Мойсей и Аарон), да не говорим за оперите от стила на барока, които имат основата си на теми, пряко или косвено свързани с религията и вярванията.
В православния календар винаги е написано, че „Успение на Пресвета Богородица“ е един от най-големите християнски празници. И на Запад двете основни религии – католическа и протестантска, отбелязват този ден като официален църковен празник. Тук в Германия (сигурно и в Австрия и части от Швейцария) той се нарича „Mariä Himmelfahrt“ (Пътуване на Мария към небето), във всички календари е отбелязан с червен цвят и в някои провинции с по-голяма част на населението от католици, на него не се работи, ако не е събота или неделя. Понеже вчера беше четвъртък, това се чувства, има голямо движение в някои общини на дадена провинция. Какво означава това, защо само в някои общини. Например в провинция Бавария има общини, в които почти цялото население е католическо. В тези общини, ако днес не е събота или неделя, всички учреждения, магазини, фабрики, училища са затворени на 15 август – населението има все едно допълнителен почивен ден и редица хора пътуват до съседни общини или провинции, където днес се работи. Това се чувства обобено силно тук в Дармщадт и околността, тъй като градът (провинция Хесен е с повече протестанти) е на 20 км. от границата с Бавария и когато там е неработен ден, десетки хиляди баварци, особено от живописния Ашафенбург и селата около него, идват тук на разходка или покупки, създава се голямо оживление по пътищата и в магазините. Това беше само един пример.
Интересен е факта, че Христо Баев се е родил на този голям празник, и както ще видим по-долу, след като е приключил много успешно гимназиалното си обучение, е следвал и завършил теология. Дали това има някаква връзка с този празник, едва ли, но все пак – някакво съвпадение. За мен лично денят 15 август ми е малко тъжен – всяка година на този ден си спомням за събитието от далечната 1939 година, когато рано сутринта баба ми Руска – майка на баща ми, при премитане на двора в къщата ни в Габрово получи мозъчен удар и късно след обед напусна този свят. Тя беше една прекрасна жена, свързана с живота на цялото ни семейство и остави чудесни спомени чак до сега – тогава бях едва на 8 години. На този ден всяка година запалвам малка свещичка в памет на баба ми, която и вчера гореше на масичката недалеч от бюрото ми, на което пиша в момента. Баба Руска беше близка приятелка с оперната певица Христина Морфова, която до смъртта си при катастрофата на 1 юни 1936 г. край Карлово често при концертните си пътувания из България се отбиваше в Габрово да ни посети.
Сега за Христо Баев. Пиша името му на латиница, и то с транскрипция на немски език, защото съм сигурен, че много малко любители на оперното изкуство го познават в България, макар че е роден и отраснал там. Цялата му певческа кариера до смъртта му през 1983 г. е преминала изключително в Германия и отделни гастроли в някои европейски страни. Предполагам, че той не е имал артистични изяви в родината си, затова е оставил много малко спомени там. Аз лично не го познавам, тъй като през първите години, в които дойдох тук през 1974 г., той вече почти не пееше така активно, както до началото на 70-те години. Как тогава съм разбрал, че има български певец с това име?
Христо Баев е родом от село Добромирка, недалеч от Севлиево, значи и от Габрово. При едно мое гостуване около 1990 година мой бивш студент, родом от Добромирка, който знаеше, че обичам музика и че живея в Германия, при разговор ме попита дали познавам оперен певец в Кобленц с това име. Отговорих отрицателно, но той ми обясни кратко, че един техен „земляк“ от доста години живее в този град, поминал се е преди няколко години и е имал голяма певческа кариера, специално в Кобленц. Това беше. Сетне се заинтересувах, потърсих в музикална литератури и речници името му и „открих“ Христо Баев.
Нататък е лесно, след като в речника на Kutsch & Riemens намерих статия за него – около 30 реда на едната колона в съответната страница, все пак не малко. И така, в хода на подготовка на моите „оперни истории“ се радвам днес да запозная сигурно много оперни любители с този интересен „българо-немец“, оставил трайни спомени не само в Кобленц, но и другаде чрез оперната си и оперетна дейност в течение на доста години. Както всеки може да провери, при влизане в Google с неговото име на латиница се откриват десетки линкове, пълни с разни информации за него – адреси, оперни и оперетни изяви, факсимилета на музикални дискове в негови изпълнения, части от афиши, програми от концерти и пр., което говори, че действително Христо Баев е бил много популярна личност в този красив район на централна Германия, където природата е дала много забележителности и прекрасни изгледи. Напротив, ако се търси в Google информация за Христо Баев чрез българското му име, няма да намерим нито ред – все едно, че той не е съществувал. Защо е така, не мога да ви кажа.
Днес не пиша за пръв път за Христо Баев – писах вече 3 или 4 пъти, за последен път през 2019 г. Но в изминалите 5 години имам редица нови ФБ-приятел и читатели, нека днес научат нещо за този именит тенор, непознат в България.
Понеже свързвам Христо Баев с града Кобленц, ще направя малко отклонение. Преди няколко години в Кобленц имаше т.н. „Bundes-Gartenschau“ – една грандиозна изложба на цветя, градини и всички свързани с този отрасъл занаяти, индустрии и производства. Тази централна за Германия изложба се организира за следващата година, когато обикновено през пролеттта се открива изложбата, траеща чак до есента. Това става почти всяка година в различен град, като за целта се избира грамадна площ или район, който още от предната година започва да се подготвя – засява, променя, култивира. Разбира се, посещението е чрез заплащане на съответен вход. Тази изложба в Кобленц преди няколко години беше нещо изключително и аз успях да я посетя, както и да гледам по телевизията редица предавания, главно концерти и театрални представления.
Христо Баев е роден на 15 август 1922 г. в село Добромирка, недалеч от Севлиево. След завършване на гимназиално образование (бил е много добър ученик) учи теология (бел. Б.К.: в източниците за него не е пояснено къде, аз предполагам, че в Софийската духовна семинария, която около 1940-41 г. обучава семинаристите. Не съм сигурен, по това време може да има и Богословски факултет към Софийския университет). Малко преди да се дипломира като теолог, Христо Баев участва в някакъв концерт, на който присъства режисьор от известната по това време немска филмова компания „Tobis“ (бел. Б.К.: свидетел съм, в годините около Втората световна война почти всички немски игрални филми (също и такива с подчертан музикален характер) бяха производство на компаниите „Tobis“ или „UFA“). Този режисьор, който се нарича Граф Молни (Graf Molny), забелязва чудесния му глас и предлага Христо Баев да замине на обучение в Германия. (Не се дават подробности как е станало това). Христо Баев заминава за Германия и започва вокално образование във Висшето музикално училище – Musikhochschule в Дрезден.
След успешното му завършване Христо Баев започва голяма певчеса дейност в оперните театри в Дрезден, Мюнхен и Висбаден, а през 1949 г. е ангажиран в Държавния театър в Кобленц. Заедно с този ангажимент той предприема редица гастроли на други сцени, също и в чужбина. Забележително е, че неговата популярност много бързо нараства поради редица негови участия в музикални предавания по радиото – в различни предаватели. Известно е, че Христо Баев е взимал участие при 24 пълни предавания по радиото на цели опери и оперети (да не забравяме, тогава телевизията е в „детски обувки“ и радиото играе голяма роля). До 1971 г. Христо Баев е в центъра на годишните оперетни спектакли на „Freilichtbühne im Rhein“ (откритата сцена до реката Рейн), които се изнасят всяка година (бел. Б.К.: това е един прекрасен триъгълник в Кобленц, където реката Мозел се влива в Рейн и там редовно се провеждат различни концерти и други на открито, както при много тържества на „Bundes-Gartenschau“, за което писах по-горе).
Репертоарът на Христо Баев е огромен и обхваща заглавия от всички стилове и епохи, също и много заглавия от основния оперетен жанр. Много от тези изпълнения са заснети на музикални носители от тази епоха, и те са свидетели на огромната му и плодовита дейност. Някои могат да се закупят в електронните магазини, други да се чуят в YouTube или другаде. Както писах вече, при влизане в Google се откриват десетки линкове към такива заглавия и справки къде са изпълнявани. Както знаем, немската перфектност е запечатала много сведения за Христо Баев, който в България съм сигурен, че е почти непознат. От известните фирми на първо място стои лейбъла „RCA“ (оперетата „Die große Sünderin“ от E. Künnecke). Редица записи са останали в архивите на различни радиостанции.
В данните от биографията му в речника на Kutsch & Riemens не е споменато, че Христо Баев е получил почетната титла „Камерзенгер“, която се дава тук в Германия и в Австрия на заслужили певци и певици. На една негова снимка (единствената, която имам и която ще публикувам след тази статия) е написано „Kammersänger“, което показва, че неговата голяма певческа дейност е била оценена и той е станал носител на това отличие.
Още от 1962 г. Христо Баев е ръководител на певческо и оперетно студио в Кобленц. Ето например откъс от информация за един негов ученик – известния оперен певец Мартин Финке (на немски език):
Martin Finke
Gesangstudium an der Folkwang-Musikhochschule Essen, vor allem bei Hilde Wesselmann. Er begann seine Bühnenkarriere 1966 bei einer Operettengesellschaft, die unter der Leitung des Tenors CRISTO BAJEW stand, war seit 1967 am Stadttheater von Augsburg engagiert und kam 1971 an das Opernhaus von Köln, an dem er länger als 25 Jahre wirkte. Seit 1975 auch der Staatsoper Stuttgart verbunden. Im gleichen Jahr 1975 wirkte er bei den Festspielen von Bayreuth als Augustin Moser in den »Meistersingern« und als einer der Knappen im »Parsifal« mit. Gastspiele an der Münchner Staatsoper, an den Operntheatern von Hannover, Nürnberg, Frankfurt a.M., Wiesbaden, an der Deutschen Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg, bei den Festspielen von Schwetzingen und Bregenz (1984 als Spoletta in »Tosca«), am Opernhaus von Zürich, in Rom, Lyon, am Teatro Liceo Barcelona (1983 als Jacquino im »Fidelio«), am Théâtre de la Monnaie Brüssel (1985 als David in den »Meistersingern«), beim Festival von Perugia und an der Pittsburgh Opera. Am 15.8.1986 sang er bei den Salzburger Festspielen in der Uraufführung von »Die schwarze Maske« von K. Penderecki und gastierte mit dieser Produktion auch 1986 an der Staatsoper Wien, am 6.12.1980 an der Stuttgarter Staatsoper in der von Hermann Reutters Oper »Hamlet«. Er bewährte sich als Sänger wie als Darsteller im Buffo- und Charakterfach in einem Repertoire, dessen Höhepunkte Partien wie der Pedrillo in der »Entführung aus dem Serail«, der Monostatos in der »Zauberflöte«, der Jacquino im »Fidelio«, der Valzacchi im »Rosenkavalier« (Köln, 1986), der Mime im Nibelungenring (Oper von Nizza 1988) und der David in den »Meistersingern« bildeten. 1991 sang er am Opernhaus von Köln in der deutschen Erstaufführung von »Der Meister und Margarita« von York Höller, im gleichen Jahr 1991 bei den Festspielen von Eutin und an der Mailänder Scala den Monostatos. Dazu war er ein geschätzter Oratorien- (Bach- Passionen, Messias, Missa solemnis) und Liedersänger; auf der Bühne auch als Interpret von Operettenpartien hervorgetreten.
(край на цитата)
Превод:
Мартин Финке
Учи пеене в Музикалната академия „Фолкванг“ в Есен, особено при Хилде Веселман. Започва сценичната си кариера през 1966 г. с оперетна трупа под ръководството на тенора ХРИСТО БАЕВ, от 1967 г. е ангажиран в Градския театър в Аугсбург и през 1971 г. идва в Кьолнската опера, където работи повече от 25 години. Също така е свързан с Държавната опера в Щутгарт от 1975 г. През същата година, 1975 г., той се появява на фестивала в Байройт като Августин Мозер в „Майсторите певци от Нюрнберг” и като един от миньорите в „Парсифал”. Гостува в Мюнхенската държавна опера, в оперните театри на Хановер, Нюрнберг, Франкфурт, Висбаден, в „Deutsche Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg“, на фестивалите в Швецинген и Брегенц (1984 като Сполета в “Тоска”), в оперните театри в Цюрих, Рим, Лион, в „Teatro Liceo Barcelona“ (1983 г. като Жакино във „Фиделио“), в „Théâtre de la Monnaie“ Брюксел (1985 г. като Давид в „Майсторите певци от Нюрнберг”), на фестивала в Перуджа и в Питсбърг Опера.
На 15 август 1986 г. той пее на фестивала в Залцбург в премиерата на “Черната маска” от К. Пендерецки и също така се появява с тази постановка през 1986 г. във Виенската държавна опера, и на 6 декември 1980 г. в Щутгартската държавна опера в Операта на Херман Ройтер “Хамлет”. Той се доказва като певец и като актьор в жанровете на буфо и героите в репертоар, чиито акценти включват роли като Педрило в „Отвличане от Сарая“, Моностатос във „Вълшебната флейта“, Жакино във „Фиделио“, Валзаки в “Кавалерът на розата” (Кьолн, 1986), Миме в „Пръстена на нибелунга“ (Операта в Ница през 1988 г.) и Давид в „Майсторите певци от Нюрнберг”. През 1991 г. пее в немската премиера на „Майстора и Маргарита” от Йорк Хьолер в Оперния театър в Кьолн, а през същата 1991 г. пее Моностатос на фестивала „Eutin“ и в Миланската Скала. Той също така е ценен солист в кантатно-ораториални произведения (Бах: „Passion“, „Messiah“, „Missa solemnis“) и певец на песни; Изявява се и като интерпретатор на оперетни роли.
(край на превода)
Аз нямам повече сведения от биографията на Христо Баев, специално за годините около смъртта му – дали болест или друга причина е предизвикала той на 61 години да се помине. Обаче тук в Германия при негови кръгли годишнини някои медии отбелязват това. Напрмер на 15 август 2012 г., когато той е имал 90-и рожден юбилей, в електронен портал е публикувана статия за него с възможност за коментари. Ето малък откъс (на немски език, голяма част от биографията му е цитирана от Kutsch & Riemens):
Mittwoch, 15. August 2012
Zum 90. Geburtstag des Tenors Christo Bajew
Mal wieder ein längst vergessener Sänger aus unserer Jugendzeit:
Bajew, Christo, Tenor, * 15.8.1922, Dobromirka in Nord-Bulgarien, † 26.8.1983 Koblenz;
nach Besuch des Gymnasiums begann er das Theologiestudium. Kurz vor Abschluß dieses Studiums Entdeckung seiner Stimme (als er in einem Chorkonzert ein Solo sang) durch den Regisseur der Tobis-Filmgesellschaft Berlin, Graf Molny.
Er kam dann nach Deutschland und absolvierte sein Gesangstudium an der Musikhochschule Dresden. Nach Bühnenengagements in Dresden, München und Wiesbaden wirkte er seit 1949 am Stadttheater von Koblenz. Dazu Gastspiele an deutschen und ausländischen Bühnen. Weiten Kreisen wurde er durch seine Mitwirkung in Opernsendungen deutscher Rundfunksender bekannt; er wurde hier allein in 24 Sendungen vollständiger Opern und Operetten gehört.
Bis 1971 stand er im Mittelpunkt von alljährlichen Operettenaufführungen auf der »Freilichtbühne im Rhein« in Koblenz. Sein Repertoire war sehr umfangreich und enthielt Aufgaben aus den verschiedensten Stilepochen.
Seit 1962 war er Leiter eines Gesang- und Opernstudios in Koblenz.
[Quelle: Kutsch-Riemens, Großes Sängerlexikon, S. 1076]
Schallplatten: RCA (»Die große Sünderin«, Operette von E. Künnecke),
Mitschnitte von Rundfunksendungen, z. B.
(край на цитата)
Превод:
Сряда, 15 август 2012 г.
90 години от рождението на тенора Христо Баев
Отново един позабравен певец от нашата младост:
Баев, Христо, тенор, * 15 август 1922 г. Добромирка в Северна България, † 26 август 1983 г. Кобленц;
След като завършва гимназия, започва да учи теология. Малко преди да завърши обучението си, гласът му е открит (когато пее соло в хоров концерт) от директора на филмовото общество „Тобис“ в Берлин – граф Молни.
След това идва в Германия и завършва обучението си по пеене в Дрезденския музикален университет. След сценични ангажименти в Дрезден, Мюнхен и Висбаден, от 1949 г. работи в Градския театър в Кобленц. Освен това гостува на немски и чужди сцени. Става широко известен с участието си в оперни предавания по немски радиостанции; Само тук той е чут в 24 предавания на пълни опери и оперети.
До 1971 г. той е в центъра на годишните оперетни представления на „Откритата сцена на Рейн“ в Кобленц. Репертоарът му е много обширен и включва творби от голямо разнообразие на стилови епохи.
От 1962 г. е директор на певческо и оперно студио в Кобленц.
[Източник: Kutsch-Riemens, „Large Singer Lexicon“, стр. 1076]
Записи: RCA („Великият грешник“, оперета от Е. Кюнеке),
Записи на радиопредавания, например
(край на превода)
Коментари (авторът на статията се нарича Харалд Крал):
Mittwoch, 15. August 2012, 16:36
Mein lieber Harald!
Schön, daß Du an den Tenor Christo Bajew erinnerst. Ich habe einige Aufnahmen von ihm. In der Gesamtaufnahme des “Zigeunerbaron” unter Marszalek singt er den Ottokar.
W.S.
(превод: Драги Харалд, хубаво, че напомняш за тенора Христо Баев. Аз имам някои негови записи. В общото издание на „Цигански барон“ с диригент Маршалек той пее в ролята на Отокар).
……
Montag, 26. August 2013, 14:35
Heute ist sein 30. Todestag
Christo Bajew, Tenor, * 15.8.1922 Dobromirka (Bulgarien), † 26.8.1983 Koblenz
In Erinnerung an Christo Bajew läuft bei mir dieser wunderbare “Zigeunerbaron”. Er singt hier den Ottokar:
B.S.
(превод: Във връзка със спомена за Христо Баев при мене звучи този чудесен „Цигански барон“. Той пее тук в ролята на Отокар).
(край на коментарите)
И накрая една малка история от започването на летни оперетни представления в Кобленц, в които е вземал участие по-късно и Христо Баев. Например през 1958 г. той е участвал в 57 представления на оперетата „Цигански барон“. Ето цитат (на немски език):
“Im Jahr 1930 entwickelte der damalige Intendant Jost den Plan, in Koblenz Sommerspiele zu veranstalten. Es ging ihm weniger darum, das Haushaltskonto des Stadttheaters aufzubessern, als vielmehr dem ansonsten arbeitslosen Ensemble eine Verdienstmöglichkeit zu verschaffen. Die mit großem Engagement vorbereiteten Freilichtaufführungen auf dem Ehrenbreitstein hatten jedoch nur geringen Erfolg beim Publikum. ‘Sommerspielzeiten’ der folgenden Jahre bestanden wie zuvor hauptsächlich in Gastspielen in nahegelegenen Kurorten.
Die Existenzkrise des Theaters 1949/50 brachte Intendant Prof. Krauss auf die Idee, eine Sommer-Operette auf der Rheinlache einzuführen. Im Sommer 1950 veranstaltete das Ensemble des Stadttheaters unter der Verantwortung des Koblenzer Fremdenverkehrsamtes die erste Aufführung der Operette ‘Eine Nacht in Venedig’ auf der Rheinbühne. Der finanzielle Erfolg, der im wesentlichen dem Verkehrsamt zugute kam, war derart groß, daß sich die Stadtverwaltung entschloß, von nun an regelmäßig Sommerspiele zu veranstalten. Die zunächst primitiven Bühnen- und Tribünenverhältnisse wurden von Jahr zu Jahr verbessert. Wechselnde Inszenierungen und publikumswirksame Gaststars brachten volle Kassen.
1958 konnte die Wolff-Inszenierung von ‘Der Zigeunerbaron’ mit CHRISTO BAJEW als Schweinezüchter Czupan 57mal aufgeführt werden. 1962 sorgten der Weltrekordläufer Carl Kaufmann in ‘Blume von Hawaii’ und 1964 Rudolf Schock und Margit Schramm in ‘Lustige Witwe’ für überfüllte Tribünen.
Zusätzlich zu den Operettenspielen konnte das Stadttheater bald mit weiteren Sommerattraktionen aufwarten.
Quelle: Petra Habrock-Henrich: 200 Jahre Theater Koblenz 1787-1987. Begleitheft zur Ausstellung im Stadttheater. Koblenz 1987, S. 53-54 (Hervorhebungen vom Bearb.).“
(край на цитата)
Превод:
„През 1930 г. тогавашният директор Йост разработи план за организиране на Летни игри (Музикален фестиал) в Кобленц. Той беше по-малко загрижен за подобряване на бюджета на градския театър, отколкото за предоставяне на иначе безработен ансамбъл с възможност да печелят пари. Представленията на открито на „Ehrenbreitstein“ бяха подготвени с голям ангажимент. Въпреки това „летните сезони“ от следващите години имаха, както и преди, само ограничен успех сред публиката.
Екзистенциалната криза на театъра през 1949/50 г. дава на режисьора проф. Краус идеята за въвеждане на Лятна оперета върху „Rheinlache“. През лятото на 1950 г. ансамбълът на градския театър, под ръководството на туристическото бюро в Кобленц, поставя първото представление на оперетата „Една нощ във Венеция“ на сцената на Рейн. Финансовият успех, от който се възползва главно транспортната служба, е толкова голям, че градската управа решава отсега нататък да организира редовни летни фестивали. Първоначално примитивната сцена и условията на трибуната се подобряват от година на година. Сменящи се продукции и приятни за посетителите гост-звезди донасят пълна хазна.
През 1958 г. продукцията на Волф „Цигански барон“ с ХРИСТО БАЕВ в ролята на свинаря Чупан е представена 57 пъти. През 1962 г. световният рекордьор Карл Кауфман в „Цветето от Хавай“ и през 1964 г. Рудолф Шок и Маргит Шрам във „Веселата вдовица“ осигуряват пълни трибуни.
Освен оперетните представления градският театър скоро може да предложи и други летни атракции.
Източник: Петра Хаброк-Хенрих: „200 години театър Кобленц 1787-1987“. Книжка към изложбата в градския театър. Koбленц, 1987, стр. 53-54 (подчертано от редактора).“
(край на превода)
В хода на подготовка на тази статия дойдох до редица интересни подробности за Христо Баев, особено по отношение на негови музикални записи, главно в годините след 1951. Той е направил редица ценни записи, някои от които са качени в YouTube и други портали, така че неговото изкуство не е останало непознато за широкия кръг любители на музиката. Срещнах доста хубави рецензии на слушатели в различни портали, както и в материали, които придружават тези музикални записи. След статията ще дадам обложки на някои от тях. Направи ми особено впечатление едно мнение по отношение на записи на голямата немска певица Инге Борг (Inge Borkh), родена на 26 май 1921 г., починала на 26 август 2018 г. Тя е имала съвместни изпълнения с Христо Баев в откъси от опери, като за някои от тях се говори в това мнение, което придружава съответния запис. Ето текста му:
„Inge Borkh gehört zu den Sängerinnen, die gerne mit einer Rolle identifiziert werden. In ihrem Fall ist es die Magda Sorel in Menottis ‘Der Konsul’. 1951 feierte sie in dieser eindringlichen Oper über den Schrecken von Gewaltherrschaft mitten im zerbombten Berlin einen kometenhaften Aufstieg. Zurecht, denn ihre Interpretation stellt alle andern Sängerinnen in den Schatten, die man bisher in dieser Rolle gehört hat. Man könnte sogar sagen: wer die Magda Sorel nicht mit Borkh gehört hat, hat sie gar nicht gehört. Neben die erschütternde Interpretation von ‘Mein Kind ist tot’ aus dem Konsul setzt Voigt die fulminanten Euryanthe-Szene ‘Betörte – Er konnte mich um sie verschmähn’. Gleich darauf hört man sie im Duett mit Otto Wiener im Fliegenden Holländer (Wie aus der Ferne). Natürlich darf hier auf einer solchen Aufnahme ‘Abscheulicher! – Komm Hoffnung’ aus Fidelio nicht fehlen, ein weiteres Beispiel für das dramatische Potential und die Gesangskultur der Borkh.
Ein wirkliches Bonbon sind jedoch die Ausschnitte aus Aida (Zu dir führt mich/ A te grave cagion) mit CHRISTO BAJEW, dem Troubadour (In deines Kerkers tiefe Nacht/D’amor sull’ali rose) und schließlich ein mitreißendes Finale aus ‘Andrea Chénier’ (Giordano) zusammen mit dem Ausnahmetenor Richard Tucker. Hier zeigt Inge Borkh das italienische Feuer, das sie entfachen konnte, obwohl man mir ihre Stimme und ihrem Aussehen immer die große blonde Deutsche assoziierte.“
(край на цитата)
Превод:
„Инге Борк е от онези певици, които обичат да бъдат идентифицирани с роля. В нейния случай това е Магда Сорел в “Консулът” на Меноти. През 1951 г. тя отбелязва стремителен възход в тази натрапчива опера за ужаса на тиранията насред бомбардирания Берлин. С право, защото нейната интерпретация засрамва всички останали певици, които са участвали в тази роля. Дори може да се каже: ако не сте слушали Магда Сорел с Борк, значи изобщо не сте я чували. В допълнение към шокиращата интерпретация на „Моето дете е мъртво“ от “Консулът”, Фойгт поставя брилянтната сцена от „Еврианте“ – „Betörte – Er konnte mich um sie verschmähn’“ (Той може да ме отхвърли заради нея“. Веднага след това можете да я чуете в дует с Ото Винер в „Летящият холандец“ – „Wie aus der Ferne“ (Сякаш от разстояние). Разбира се, на запис като този – „Komm Hoffnung“ (Ела моя надежда) от „Фиделио“ на Бетовен’, може да сехкаже „Отвратително!“, друг пример за драматичния потенциал и певческата култура на Инге Борк.
Особено хубави са (буквален превод: „един истински бонбон“) записите от „Аида“: „Zu dir führt mich“ (Води ме при теб) с ХРИСТО БАЕВ – трубадурът от затвора („D’amor sull’ali rose“) и накрая един вълнуващ финал от „Андре Шение“ на Джордано, заедно с изключителния тенор Ричард Тъкър. Тук Инге Борк показва италианския огън, който успява да разпали, макар че нейният глас и изражението й асоциират „голямата руса германка“.
(край на превода)
Това е било особено голяма чест за Христо Баев да бъде поканен от съответната фирма да участва в запис с такива именити артисти като Инге Борг и Ричард Тъкър.
По-долу цитирам още една извадка за друг негов запис от 1955 година на операта „Двете вдовици“ от Бедржих Сметана, направен в Щутгарт:
Die zwei Witwen (in dt.Spr.)
Trude Eipperle, Hetty Plümacher, Christo Bajew, Alfons Rischner
2 CDs
CD (Compact Disc)
Herkömmliche CD, die mit allen CD-Playern und Computerlaufwerken, aber auch mit den meisten SACD- oder Multiplayern abspielbar ist.
- Künstler: Trude Eipperle, CHRISTO BAJEW, Hetty Plümacher, Frithjof Sentpaul, Stuttgart RO, Alfons Rischner
- Label: Line, AAD/m, 1955
- Bestellnummer: 2280457
- Erscheinungstermin: 10.2.2012
Disk 1 von 2
- 1 Hörprobe Track 1: Zwei Witwen – Erster Akt Zwei Witwen – Erster Akt
Disk 2 von 2
- 1 Zwei Witwen – Zweiter Akt
(край на цитата)
На една от снимките, които прилагам след статията виждаме факсимиле на един документ, издаден от Христо Баев в качеството му на вокален специалист в гр. Кобленц. Както стана въпрос по-горе в статията, той е имал вокално студио в този град и при него са идвали не само певци, но и хора, които са имали нужда от оценката на гласа им. Именно в това факсимиле четем, че той дава преценка за гласа на негов клиент, който е имал нужда от такава не само като певец, но и като радио-говорител и нещо подобно. Текста се чете лесно на снимката, превод няма да давам.
Последната забележка е твърде неприятна за родното му село Добромирка край Севлиево. Случайно проверих през 2015 г. в Уикипедия-страницата на селото, дали не се споменава името на Христо Баев като прочута личност на това село. Цитирам:
Личности:
- Ангел Тодоров (р. 1922) – политик от БКП
- Димитър Генчев – поет
- Кунчо Грънчаров (1906–1990) – самоук художник
- Владимир Пенев (р. 19.02.1956, Димитровград) – художник, завършил „Живопис“ при проф. Светлин Русев в Художествената академия
- Пеньо Пенев (1930–1959) – поет
- Нено Станев Цървуланов (1877-1925) – лекар, общественик и журналист. Член на БКП (от 1908). Учил медицина в Цюрих (Швейцария), завършил във Вюрцбург (Германия). Идеите на комунизма възприема в Швейцария под влияние на руската революционна емиграция. Работил като психиатър в Александровската болница в София. Изтъкнат комунист и синдикален деец. Един от основателите на Съюза на мед.-сан. работници и негов секретар до разтурянето му (1919—1923), главен редактор на органа на съюза «Медико-санитарен работник» (1922—1923). Участвал в санитарната подготовка на Септемврийското въстание през 1923 г. Убит от полицията.
(край на цитата)
За съжаление, Христо Баев не фигурира по-горе. Споменати са 6 личности главно от кръга на известни комунисти, родени в селото, както и поета Пеньо Пенев (за него знам и аз), но Христо Баев не е намерил място. Парадоксът е обаче в следното: за село Добромирка има още 8 други Уикипедия-страници на различни езици, даже на английски език. Вижте какво са казва в нея:
People
In 2001, according to the census, Dobromirka had a population of 670. By the time of the 2011 census the number of inhabitants had been reduced to 450.
Dobromirka is the birthplace of the poet Penyo Penev and tenor Christo Bajew (Baev).
(край на цитата)
Какъв по-голям парадокс – британците (или други пишещи на ангийски език) го уважават като личност на Добромирка, а в България това въобще не се споменава! Дано кметът на селото научи някак за този случай!
Нека ви споделя и това, че през 2016 г. обърнах внимание за този пропуск на моя приятел в Габрово инж. Николай Колев, който има опит в Уикипедия и го замолих да нанесе тази корекция в сайта на Добромирка. Проверих след няколко дни, корекцията е направена.
Приключвайки тази не голяма статия за Христо Баев, поради малкото информации за него, често си задавам въпроса, защо в България няма интерес към ония оперни певци и певици, направили голяма кариера извън отечеството си, а са почти непознати за 99% от хората. През миналите години писах за няколко такива българи, като Арман Токатян и Енрико ди Мазей от Пловдив, имащи български корени, за Мариана Паунова, Лиляна Нейчева и други. Писах вече, пак ще повторя: в София има специален Институт за Изследване на Изкуствата (ИИИ) към БАН, в чиято дейност трябва да има сътрудници, които да се заемат и с тази дейност – събиране сведения и информации на такива артисти от България, за които малко се знае поради основната им дейност в чужбина. Някои ще кажат, трябва да се правят икономии, нови ли лица ще бъдат назначени за тая дейност? Аз ще отговоря просто: в този институт се защитават докторски дисертации, преди 10 години моята ФБ-приятелка Ема Жунич успешно защити дисертация за историята и артистите в Старозагорската опера и сега работи към този институт. Сигурен съм, че има много други кандидати за доктори по изкуствата. Ето една подходяща тема от вокалния сектор, от защитата на която ще има полза цялата българска музикална култура. Трябва да се помисли върху това.
Нека днес на 16 август 2024 г. си спомним с признание и почит за тенора Христо Баев,
роден вчера на 15 август преди 102 години. Дано името му не остане съвсем забравено в родината му. Може би в родното му село Добромирка не е така (дано имам право).
Мир на праха му!
………….
Записи:
Christo Bajew A vuccella
´´´´
Christo Bajew “Juble mein Herz ” Kattni
….
Christo Bajew “In der grünen Laube” Jäger
…….
Christo Bajew Der Bettelstudent, Act II: “Ich setz’ den Fall”
Der Bettelstudent, Act II: Ich setz den Fall · South German Radio Symphony Orchestra Christo Bajew · Alfons Rischner · Friederike Sailer · Carl Millöcker Beliebte Operettenmelodien ℗ 1993 Countdown
…….
Christo Bajew Turandot Nessun dorma
……
Christo Bajew Tarantella
….
Christo Bajew Sei nicht bösе
…..
Christo Bajew Prinz von Thule
….
Christo Bajew Banditenstreiche
´´´´´´