Днес празнува рожден ден певицата Мария Христов
Драги приятели на оперната музика, днес на 4 юли 2020 г. пиша за пръв път статия за една българска оперна певица, която ми е ФБ-приятелка от няколко години, но едва днес – на рождения й ден най-сетне успях да й обърна необходимото внимание – да напиша статия за нея, с която да припомня един богат оперен живот преди години както в България, така и в чужбина. Това е било доста отдавна, така че много от по-младите оперни певци и любители едва да я познават – сопранът (в известни периоди мецосопран) Мария Христов (по рождение), по-късно известна като Мария Петрова- Попова. В чужбина се е наричала по различен начин – най-често Maria Popova-Christoff или Christov.
Нека веднага добавя, че Мария Христов (така ще я пиша за кратко в моята статия) от дълги години не живее в България. След като получава своето музикално образование в Софийската музикална академия (после ще пиша подробности), започва оперна дейност през 1978 г. в Русенската опера, после в Софийската опера, междувременно спечелва редица награди на вокални конкурси в чужбина и в България. Ето малко подробности:
Оперният й дебют е през 1978 г. в ролята на Леонора от „Трубадур“ на Верди на сцената на Русенската опера. От 1986 г. тя принадлежи към солистите в ансамбъла на Софийската опера. В Русенската опера е солистка от 1978 до 1986 г., в София – от 1986 до 1989 г. Именно там Мария Христов развива и доусъвършенства своята креативност благодарение на съвместната работа с най-добрите български оперни диригенти и режисьори.
Преди това Мария Христов получава редица национални и международни вокални награди: тя е носител на награда при Международните певчески конкурси в Париж през 1978 г. и в Брюксел през 1983 г., а на Международния певчески конкурс за млади оперни певци в София през 1984 г. получава Първа награда и Златен медал, както и специалната награда на Съюза на българските композитори за ролята на Мария Десислава в операта „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев.
През 1988 г. Мария Христов специализира при световно известния оперен певец Борис Христов в Рим, а през 1989/1990 г. във Виенската държавна опера – при Маргарита Лилова.
Наред с изявите си в Русе, а после в София, следва усилена оперна и концертна дейност и в редица държави извън България – Чехословакия, Франция, Белгия, Куба, САЩ, Корея, Унгария, Великобритания, Русия, Швейцария и другаде.
По редица причини в края на 80-те години Мария Христов решава да замине от България и се установява със семейството си в Канада, недалеч от Монреал, където живее и до сега. По-късно започва да се занимава и с педагогическа дейност – преподава пеене, постановка на гласа, дишане и има свои ученици. Член е на „Американската асоциация на преподавателите по пеене“.
По-късно в тази статия ще се спра на подробности, сега искам да споделя малко интересни лични мисли.
С Мария Христов станахме ФБ-приятели през септември 2018 г., когато тя ми предложи това. Първите ни постинги бяха свързани с факта, че тя познава Габрово и моето семейство. Оказа се, че от дълги години е омъжена за габровец – актьорът Севдалин Попов – син на моя съсед от годините ми до 1974 в Габрово Денчо Попов, когото добре познавам. Тя ми припомни, че Севдалин също ме познава, понеже като ученик е идвал при мен на частни уроци по математика. Това е било много отдавна – те са се оженили по времето, когато тя е била оперна певица в Русенската опера, а той е бил актьор в Русе. После са заминали за София и в средата на 90-те години, заедно със сина си Петър – за Канада, където живеят и до сега.
Стана ми много приятно, но аз не я познавах в България – заминах за Германия през 1974 г., когато тя е била студентка в София и сме нямали никакъв контакт. Не съм бил на нейни изяви в Русе и София по простата причина, че тогава бях вече в Германия. Не е важно това, но тя е била често в Габрово по-късно и затова познава дома ни – вероятно после Севдалин е разказвал за уроците си при мен.
Как да е, в течение на тия 2 години си разменихме редица постинги с най-различно съдържание, тя ми писа последователно за живота си като певица в Русе, София и за многото гастроли в различни държави, за някои разочарования, които са принудили нея и семейството й да напуснат България.
В последно време решихме с нея, след като научих миналото й в България, да напиша статия във връзка с рождения й ден днес на 4 юли – тя е имала впечатлителна кариера преди години, а аз обичам да се занимавам с делото на български певци, които са оставили следи в музикалния живот на държавата, да не бъдат забравени… Нали затова имам група ЗБГ – Забравените Български Гласове. Така че и Мария Христов е един такъв глас.
Именно през последните седмици тя ми изпрати редица нейни снимки от изяви в миналото, както и сведения за образованието и дейността си, въз основа на които пиша настоящата статия. Трябва веднага да кажа, че в медиите НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВИ СВЕДЕНИЯ за нея. Как е възможно това, тя е била лауреат на редица вокални конкурси, особено на Международния певчески конкурс за млади оперни певци в София през 1984 г., което не е отразено в Интернет. Добре че тя има свой архив, от който черпя всички тези сведения. В сайтовете на Русенската и на Софийската опера също няма никакви данни, макар че е била солистка в ансамблите на тези оперни театри.
Най-напред ще изложа биографични данни и такива за дейността на Мария Христов от диск, който е изработен преди години в сътрудничество с проф. Боянка Арнаудова. В тия данни има и отзиви за нейни гостувания в чужбина, написани на немски език от г-жа Арнаудова, които аз преведох на български език и цитирам тук:
Мария Попова-Христов (или Мария Петрова-Попова) е значителна българска оперна певица, родена в София. Тя е завършила Софийската музикална академия с магистърска степен, катедрата по вокално изкуство, като ученичка на проф. Мати Пинкас. Специализирала е при световно известния оперен певец Борис Христов през 1988 г. в Рим и във Виенската държавна опера през 1989/1990 г. при Маргарита Лилова.
Оперния й дебют е през 1978 г. в ролята на Леонора от „Трубадур“ на Верди на сцената на Русенската опера. Мария Попова-Христов е известна като истинска белканто-певица. Нейните изяви в съвременния български и международен оперен репертоар се отличават с майсторска интерпретация на ролите и дълбоко вникване в характера на героините й. От 1986 г. тя принадлежи към солистите в ансамбъла на Софийската опера. В Русенската опера е солистка от 1978 до 1986 г., в София – от 1986 до 1989 г. Именно там Мария Попова-Христов развива и доусъвършенства своята креативност благодарение на съвместната работа с най-добрите български оперни диригенти и режисьори.
Преди това Мария Попова-Христов получава редица национални и международни вокални награди: тя е носител на награда при Международните певчески конкурси в Париж през 1978 г. и в Брюксел през 1983, а на Международния певчески конкурс за млади оперни певци в София през 1984 г. получава Първа награда и Златен медал.
Мария Попова-Христов притежава чудесно обучен и обработен глас, благодарение на който изгражда широк оперен репертоар от сопранови партии, както лирични, така и драматични. Към този репертоар спадат партии като: Аида в едноименната опера, Амелия в „Бал с маски“, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, Леонора в „Силата на съдбата“ и Леонора в „Трубадур“, Абигайл в „Набуко“ и Елвира в „Ернани“ – всички от Верди, Тоска и Турандот в едноименните опери от Пучини, Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер, Адриана в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Татяна в „Евгений Онегин“ и Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Йежибаба (Баба Яга) в „Русалка“ от Дворжак и други.
….
Отзиви за изкуството на Мария Попова-Христов (превод от английски и немски езици):
Музикалната критика винаги подчертава особено хубавия и изразителен глас на Мария Попова-Христов:
„Мария Петрова-Попова се представи като певица с внушителен сопранов глас, подходящ за опери на Верди, притежаващ особена широта (…) нейното изпълнение на „Libera me“ в края на Реквиема от Верди беше особено импозантно (…) Ако се съди по квалификацията на гласа й, той трябва да се сравнява с този на една Мария Калас или на Леонтин Прайс (…)“
„Times“, 1986, USA
„Мария Петрова-Попова е една съвършена оперна певица, която овладява прекрасно своя глас чрез подходящ релеф и завладяващ драматичен талант (…)“
„Gazette van Antwerpen“, 1984, Belgien
„Един мощен, но топло кадифен глас, украсен чрез изключителна музикалност и високо чувство за художествена изразителност (…)“
„De Morgen“, 1984, Belgien
„Мария Петрова-Попова пее впечатлително и с пълно чувство, тембърът на гласа й е прекрасен (…)“
„News Free Press“, 1986, USA
„Мария Петрова-Попова впечатлява чрез мощността на гласа си (…)“
„Figaro“, 1987, Paris
Мария Попова-Христов гастролира на концертните сцени в САЩ, Белгия, Франция, Унгария, Великобритания, Русия, Куба, Швейцария, Чехословакия и другаде. Тя има редица записи в Българското Радио, една дългосвиреща плоча с нейни солови изяви и редица други музикални записи от солови изпълнения или части от оперни сцени.
(край на цитата)
Към редица от снимките, които получих от Мария Христов, тя е написала кратки, но съдържателни коментари, които показват с колко известни в миналото български певци, диригенти и режисьори тя е имала контакти и общи изяви. Ще спомена само някои имена, а при снимките ще дам конкретни данни:
(…) Заключителен концерт под палката на Маестро Димитър Манолов (Бог да го прости!). С него се познавахме още от Фестивала на младежта в Куба, където той дирижира концерта за Фидел Кастро.
(…) Кармен – Хабанера в Северна Корея през 1993 г. (Фестивал “Априлска пролет”), на който получих специална парична награда за това изпълнение от президента Ким Ир Сен.
(…) След концерт в „Дом-академия“ на Борис Христов през 1988 г. (незабравими моменти) и доста тежки за него след прекаран инсулт!
(…) С Николай Гяуров в „Шанз Елизе“ Париж – след концертното изпълнение на „Хованщина“ под палката на Маестро Емил Чакъров.
(…) Заедно със Сабин Марков (Бог да го прости, в ролята на Иван Шишман) и Мария Димчевска.
(…) Амелия в „Бал с маски“ в Русенска опера. В тази опера пях на 60-годишнината на Николай Здравков. Ех, хубави години бяха – цели 8 години! А и там се омъжих за Севдалин Попов и станах майка на един прекрасен син – Петър!
(…) Амелия в „Бал с маски“, с която станах лауреат в Брюксел на Конкурса на Радиото и Телевизията – 1983 г. Тази роля ми изработи Маестро Михаил Хаджимишев, както и моето най-голямо актьорско постижение – Татяна в „Евгений Онегин“ на Чайковски. Имаше някъде статия на проф. Розалия Бикс за „Мартенски музикални дни“ в Русе – премиерата.
(…) Тоска в Софийска опера – тук с моя колега Здравко Гаджев.
(…) Татяна в София – в „Евгений Онегин“.
(…) С моя колега Иван Консулов в Русе по време на спектакъл на „Ернани“ – Елвира.
(…) Този път с друг мой любим колега – Емил Иванов. Аз изпях 15 спектакъла на „Ернани“ – Елвира.
(…) От диска – Амелия в „Бал с маски“ на конкурса в Брюксел (Белгия).
(…) Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди.
(…) „Русалка“: И хайде ново начало и нов “фах” – мецосопрано – Йежи Баба на чехски – много ми лежеше. Чудя се, защо не продължих в Чехия. Там имах големи успехи винаги когато съм пяла – в Прага, Бърно, Острава, Братислава, ама …. съдба!
(край на цитатите)
Особено интересни и хубави забележки относно конкретни изяви на Мария Христов.
Искам да споделя и други мисли на Мария Христов, които тя ми е писала през тия две години и имат смисъл в изясняване живота и делото на певицата:
„ (…) Имах гласова криза, от която ме извади Маргарита Лилова във Виена, но аз трябваше да напусна България, което и направих. В 1994 г. Канада ме прие легално като имигрант заедно със семейството ми (…)“.
„(…) Следя с голям интерес Вашите статии и една от последните за Иван Стоев ме разтърси. Ние бяхме ученици на един вокален педагог – Мати Пинкас (Бог да я прости!) и нейния асистент и мой колега и голям приятел Сабин Марков (Бог да го прости и него!). На него пък аз му бях асистент в неговата частна академия. Но да се върна на Иван Стоев (Бог да го прости!) – не мога да повярвам, че си е отишъл от този свят толкова рано. Ние бяхме и колеги в Русенската опера, където аз пях 8 сезона от началото на моята кариера и след това в Софийска опера аз бях прехвърлена след моята 1-ва награда – Златен медал и специалната награда на БГ-композитори за изпълнението на Мария Десислава в операта от Маестро Парашкев Хаджиев. Иван Стоев не пееше много роли в Русе по мое време и трудно му вървеше кариерата. След 1986 г. той може да се е поразвил повече, но лично аз си спомням, че пееше в оперети като „Цигански барон“ например и то с добър успех. Изненадана съм и тъжна за преждевременната му кончина (…)“.
„(…) Огнян Стамболиев също писа за мен след моите награди на конкурса в Брюксел (1983) и други. Една изключителна статия пък написа проф. Розалия Бикс по повод премиерата на „Евгений Онегин“ на „Мартенски музикални дни“ в Русе, в която аз пях Татяна (моята най-добра роля от артистична гледна точка). И това беше благодарение на Михаил Хаджимишев, който настоя аз да пея Татяна (…)“.
„Данни за някои от изявите ми: Лауреатският концерт е под палката на Димитър Манолов – 1984 г., Концертът в Прага със Софийска филхармония е с диригент Емил Табаков (директно излъчен по радиото в Прага и много други) … „Аида“ с Иван Филев в Русе и Методи Матакиев в София, Леонора в „Трубадур“ с много диригенти: Иван Маринов във Варна, Ромео Райчев в Русе, Недялко Недялков в София и Никола Николов, „Тоска“ (Иван Маринов и Руслан Райчев), Иван Филев със Стефан Попов, и много други, Амелия с Николай Здравков (Веселин Байчев и други), „Мария Десислава“ с Недялко Недялков и т,н. „Евгений Онегин“ – Татяна с Иван Димитров на „Мартенски музикални дни“ в Русе – предавано директно по Радио София“ (…) Лауреат на конкурса в Белгия – 1983 г. на Радиото и Телевизията, предаван по BBC директно. Винаги под името Мария Петрова-Попова (…)“.
(край на цитатите)
Мария Христов е участвала при музикалния запис на операта „Хованщина“ от Мусоргски в ролята на Сузана, диригент Емил Чакъров, заедно с хор и оркестър на Софийската опера. Солисти са големите певци Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Здравко Гаджев, Калуди Калудов, Стоян Попов и Александрина Милчева. Този запис е издаден в чужбина и имам информация на английски език. Цитирам:
Modest Petrovich Mussorgsky (1839-1881), Россия Хованщина / Khovanshchina (A popular musical drama in 5 acts).
Music and libretto by Modest Petrovich Mussorgsky Orchestrated by Dmitry Shostakovich (The action takes place in Moscow in 1682).
Act III Prince Ivan Khovansky, bass – Nicolai Ghiaurov Prince Andrey Khovansky, tenor – Zdravko Gadjev Prince Vasily Golitsin, tenor – Kaludi Kaludov Shaklovity, baritone – Stoyan Popov Dosifey, bass – Nicola Giuselev Marfa, mezzo-soprano – Alexandrina Miltcheva Susanna, soprano – MARIA PETROVA POPOVA.
Sofia National Opera Chorus Sofia national Opera Orchestra Emil Tchakarov.
(край на цитата)
Мария Христов има редица записи в Българското Радио, една дългосвиреща плоча с нейни солови изяви и редица други музикални записи от солови изпълнения или части от оперни сцени.
Това бяха всички данни в днешната ми статия за Мария Христов. Остава днес на 4 юли 2020 г. да я поздравим за рождения й ден и й пожелаем добро здраве, лично щастие и успехи в музикалната педогагика.
За много години, драга Мария!
……