Портрет на френската певица Корнели Фалкон (1814-1897), рисуван от френския художник Ашил Жак-Жан-Мари Девериа (фр. Achille Jacques-Jean-Marie Devéria; роден на 6 февруари 1800 г. в Париж, починал на 23 декември 1857 г.).
„ (…) Тази трагедия с Корнели Фалкон трябва да помогне на редица млади оперни певици и певци, които започват кариерата си с неправилен избор на репертоар, огромно претоварване на гласа и редица други причини, които вокалните педагози трябва да анализират дълбоко и да предпазят до колкото е възможно учениците си. При всички случаи нещастната история с Корнели Фалкон трябва да остане като пример в музикалната история също и в България, където до сега е имало подобни случаи с редица певици и певци.
(цитат от днешната статия за певицата от Франция Корнели Фалкон)
Драги приятели на оперната музика, днес на 27 януари 2024 г. пиша за пръв път статия за френската оперна певица от далечното минало Корнели Фалкон (Cornélie Falcon), родена преди 210 години на 28 януари 1814 година в Париж, починала на 25 февруари 1897 г. също там. Пиша един ден преди точната рождена дата, понеже на 28 януари имам статия за българсикя певец Тодор Бонев, когото искам да уважа точно на датата от рождения му ден.
За Корнели Фалкон стана дума в една моя статия през месец декември 2023 година, когато писах статия за друга певица от Франция, именно за прекрасната Беатрис Урия-Монсон (Béatrice Uria-Monzon), родена на 28 декември 1963 г. Тогава споменах следния интересен факт:
„ (…) Но има и други особености, типични за гласа на Беатрис Урия-Монсон – неговата звучност, която преминава границите на нормалния мецосопранов регистър. Тя участва и в роли за драматичен сопран, например на Тоска в операта от Пучини или на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани. Това се дължи на факта, че нейният глас е определен от специалистите като „сопрано Фалкон“.
Понеже това понятие не се среща много често във вокалното изкуство, ще дам някои пояснения.
Понятието „сопрано „Фалкон“ идва от името на известната през 19-и век френска певица Корнели Фалкон (Cornélie Falcon), която е имала изключително изразителен глас и като сопран, и като мецоосопран. Няколко думи за тази певица: Корнели Фалкон, родена на 28 януари 1814 г. в Париж; починала на 25 февруари 1897 г. там, е легендарна френска оперна певица, която, наред с други неща, се изявява в опери от Халеви и Майербер. Въпреки че има много кратка кариера, гласов тип е кръстен на нея във Франция – „сопрано „Falcon“.
Гласът на Корнели Фалкон не може да бъде ясно класифициран в съвременните вокални категории сопран или мецосопран. Тя е имала голям диапазон от повече от две октави, като в ролята на Рашел от операта „Еврейката“ на Халеви варира от ниското „ла бемол“ до високото „ре“, със сравнително често използване на високото „до“. Гласът й е описан като пълен, тембърът й като тъмен. Въпреки че трябва да е притежавала известна колоратурна способност (пяла е в ролята на Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт и партии от опери на Росини с либрето на френски език), композираните за нея партии, като Рашел при „Еврейката“ от Халеви или на Валентин в операта „Хугеноти“ от Майербер, изискват преди всичко лиричен талант, голяма драматична сила и изразителност.
(край на бележката за „сопрано Фалкон“)
Както ще видим в статията по-долу, Беатрис Урия-Монсон има именно този типичен глас „сопрано Фалкон“, което се подчертава в редица статии за нея. Ще забележим това и от цитираните роли в репертоара й, много от които са не само за мецосопран.
(край на цитата от статията ми за Беатрис Урия-Монсон)
Така че днес посвещавам статията си на тази легендарна френска певица Корнели Фалкон, като се спра на редица подробности от биографията и творческата й кариера, която за голямо съжаление трае много малко – едва 5-6 години, когато през март 1837 г. тя катастрофално губи гласа си, а е едва на 23 години. Защо е станало всичко това – много са причините, но нека изложа тяхно резюме:
„ (…) Има различни спекулации относно причината за нейната преждевременна и трагична загуба на гласа: вероятно вокални или дихателни слабости; или че всъщност е била мецосопран, тласнат към висините; претоварване на гласа й, защото ролите в оперите, които пее, са (все още) твърде драматични за нея в този момент; или че е изнесла твърде много представления и е правила твърде малко почивки. В допълнение или освен горните причини биха били възможни психологически фактори, които не биха могли да бъдат съвместими с оперна кариера в дългосрочен план.
(…) Въпреки всичко, певческата кариера на Фалкон е забележително кратка. При второто представление на операта „Страдела“ от Луис Нидермайер в Парижката опера през март 1837 г. тя катастрофално губи гласа си. Когато тенорът Адолф Нури в ролята на Страдела я попитва: „Demain nous partirons – voulez-vous?“ („Тръгваме утре, готова ли сте?“), Фалкон не можа да изпее нейната реплика „Je suis prête“ („Готова съм“), пада припаднала на земята и е изнесена от сцената лично от Нури. Композиторът Ектор Берлиоз, който присъства на спектакъла, описва случилото се така: „силни звуци като тези на дете с хрипове – гърлени, свистящи звуци, които бързо избледняват като тези на флейта, пълна с вода“.
Фалкон подновява концертите си, но нейните вокални затруднения продължават и тя дава последното си редовно изпълнение в Парижката опера на 15 януари 1838 г. в „Хугеноти“ от Майербер. Тя прибягва до всякакви „фалшиви лечения“ и средства и се премества в Италия за 18 месеца с надеждата, че климатът ще има положително въздействие.
Корнели Фалкон се завръща в Парижката опера на 14 март 1840 г. за благотворителен концерт, където е планирано да пее откъси от второ действие на „Еврейката“ от Халеви и четвърто действие на „Хугеноти“ заедно с Жилбер Дюпре, Жан-Етиен Масол и Жули Дорус-Гра. Поведението й е описано като привидно спокойно, тъй като тя получава овации при влизането си. Диапазонът й от оценки е значително ограничен и тя не може да участва в спектакъла. Твърди се, че тя е плакала в отговор на състоянието на собствения си глас. Скоро обаче става ясно, че нейните гласови способности са изчезнали.
Френският музикален писател и критик Spire Pitou разказва: „Тя плака за собствената си жалка съдба, но продължаваше да плаче, въпреки че не можеше да направи нищо друго, освен да накара публиката да съжалява за загубата на нейните дарби. Когато стигна до болезнено трогателните думи в „Хугеноти“: „Nuit fatale, nuit’ d’alarmes, je n’ai plus d’avenir“ („Съдбовна нощ, нощ на тревоги, нямам бъдеще“), тя не можеше да понесе ужасната ирония на изречението. Фалкон нямаше друг избор, освен да се оттегли …”
Следват няколко изяви в Русия през 1840-1841 г., но след това тя напуска сцената завинаги, с изключение на няколко частни изяви в Париж в двора на Крал Луи-Филип (предпоследният крал на Франция) и пред Принц Лудвиг – херцога на Немур (син на Крал Луи-Филип).
Дадени са много обяснения за загубата на гласа на Корнели Фалкон, включително огромните музикални изисквания на парижката „Гранд Опера“ – последици от пеенето в голяма опера, преди тялото й да е напълно зряло и опитите на Фалкон да увеличи вокалния си обхват, като се подобри същия чрез естественият гласов диапазон на мецосопраното и нервната умора, причинена от личния й живот.
Бенджамин Уолтън анализира музиката, написана за нея, и предполага, че има прекъсване между „ла“ и „си бемол“ в гласа й. Жилбер Дюпре, който пее с нея няколко пъти, предполага, че неспособността й да преодолява този преход е фактор за нейния „вокален спад“.
(край на резюмето за загубата на гласа на Корнели Фалкон)
Както виждаме – една човешка трагедия, сполетяла една особено даровита и способна певица като Корнели Фалкон, оставила незалечими спомени от кратката си кариера, довела все пак за налагането на нейния жанр „сопрано Фалкон“, за който стана въпрос при певицата Беатрис Урия-Монсон.
Тази трагедия с Корнели Фалкон трябва да помогне на редица млади оперни певци и певици, които започват кариерата си с неправилен избор на репертоар, огромно претоварване на гласа и редица други причини, които вокалните педагози трябва да анализират дълбоко и да предпазят до колкото е възможно учениците си. При всички случаи нещастната история с Корнели Фалкон трябва да остане като пример в музикалната история също и в България, където до сега е имало подобни случаи с редица певици и певци.
След този важен увод ще се спра на биографични бележки и дейност на френската певица Корнели Фалкон. Ползвам данни за нея от източници на френски, английски и немски езици. Първо данни от източник на английски език в превод на български:
Корнели Фалкон (на френски език: Cornélie Falcon), родена на 28 януари 1814 г. в Париж, починала на 25 февруари 1897 г. там, е легендарна френска оперна певица, която, наред с други неща, се изявява в опери от Халеви и Майербер. Въпреки че е имала много кратка кариера, гласов тип във Франция е кръстен на нейно име – „глас Фалкон“.
Живот
Корнели Фалкон е най-голямата от трите дъщери на шивача Пиер Фалкон и съпругата му Едме-Корнели; по-малките й сестри се казват Жени и Елизабет.
Тя учи при Феличе Пелегрини и Адолф Нури в Парижката консерватория и получава, наред с други неща през 1831 г. премиерна награда за пеене и лирична декламация. Дебютира в Парижката опера през 1832 г. като Алиса в „Роберт дяволът“ от Джакомо Майербер. Нейният репертоар включва също Дона Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, Жули във „Вестаката“ от Гаспаре Спонтини и роли на героини от френските опери на Джоакино Росини.
Специалният вокален тон на Корнели Фалкон, нейното изразително драматично пеене в комбинация със специален актьорски талант са толкова впечатляващи, че за много кратко време музиканти, писатели, художници – накратко “красивият свят” на цял Париж са в краката й. Към това са добавени специалната й красота, външен вид, който подхожда на нейните трагични роли, и добродетелно поведение, което е необичайно в театралната среда на епохата и й спечелва уважението на хората около нея, които понякога я наричат „весталска дева”.
В разгара на кариерата си Корнели Фалкон печели два пъти повече в оперните си изяви от звездния тенор (и неин учител) Адолф Нури. Най-значимите роли, създадени за Корнели Фалкон, са Рашел в „Еврейката“ от Фроментал Халеви (премиера на 25 февруари 1835 г.) и Валентин в „Хугеноти“ от Джакомо Майербер (29 февруари 1836 г.). Луиз Бертен също пише за нея главната роля в „Есмералда“ (премиера на 14 ноември 1836 г.; базирана на романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“), а Луис Нидермайер пише за нея главната женска роля на Леонор в „Страдела“ (Stradella) (1837).
След като легендарната по това време певица Мария Малибран чува Корнели Фалкон в дуета от четвърто действие на „Хугеноти“ от Майербер, тя е толкова развълнувана, че под очарованието на несравнимата интерпретация, трепереща от неописуемата радост, която й доставя известният дует, в който Корнели Фалкон достига до безпрецедентни (артистични) висоти, излиза на сцената, обвива ръцете си около врата на младата певица и я прегръща с най-силно чувство, насред продължителните аплодисменти на публиката, която е едновременно омагьосана и объркана от спонтанността на тази сцена и хубав жест.
Въпреки това, големите успехи на Корнели Фалкон в оперните й изяви очевидно са довели до пренапрягане на вокалния й потенциал с трагични последици. По средата на изпълнение на операта „Страдела“ от Нидермайер през март 1837 г., гласът й се пречупва и тя трябва да изостави изпълнението. Въпреки вокалните си проблеми, тя се опитва да продължи кариерата си след кратка пауза и продължава да пее напрегнати изпълнения в оперните си участия, докато не може повече да го прави през октомври 1837 г. След последно участие в „Хугеноти“ на 15 януари 1838 г. тя пътува до Италия два пъти с надеждата, че гласът й ще се възстанови в по-топлия климат.
На 14 март 1840 г. тя се завръща на оперната сцена отново, за да изпее части от „Еврейката“ и „Хугеноти“ при благотворително събитие, но гласът й е трайно повреден. През зимата на 1841/1842 г. Корнели Фалкон заминава на турне в Русия заедно с Laure Cinti-Damoreau и след това се изявява на няколко частни концерта в Париж. Носят се слухове за чудотворни изцеления, но Корнели Фалкон никога повече не се изявява на оперната сцена.
По-късно тя се омъжва за господин Малансон и с любов се грижи за синовете му от първия му брак, като им дава уроци по пиано и пеене. След напълно оттеглен и прост живот на средната класа, тя умира почти забравена през юни 1897 г. и е погребана в гробището „Пер Лашез“ в Париж.
Гласов тип „Фалкон“
Гласът на Корнели Фалкон не може да бъде ясно класифициран в съвременните вокални категории сопран или мецосопран. Тя има голям диапазон от повече от две октави, вариращ от ниското „ла бемол“ до високото „ре“’ в ролята на Рашел в „Еврейката“ от Халеви, със сравнително често използване на високото „до“. Гласът й е описан като пълен, тембърът й като тъмен. Въпреки че трябва да е притежавала известна колоратурна способност (пяла е в „Дона Анна“ от Моцарт и във френски опери от Росини), композираните партии, като тези на Рашел в „Еврейката“ от Халеви или на Валентин в „Хугеноти“ от Майербер, изискват преди всичко лиричен талант и голяма драматична сила и изразителност.
Критикът Анри Блас пише за нея:
„Корнели Фалкон излъчваше пълния блясък на младостта и успеха. Глас на сопрано с по-голям диапазон, по-ясен, по-възхитително красив и автентичен, и в същото време дори по-способен на най-грандиозни усилия, човек не можеше да си представи: това беше несравним метал, тембър, какъвто никога не е бил чуван досега, и както вероятно човек никога няма да чуе отново. Защото, ако използвам думите на един известен поет, природата прилича на себе си, но не се повтаря”.
(край на цитата)
Ентусиазирано описание на изкуството и гласа на Корнели Фалкон може да се прочете в „Biographie des acteurs de Paris“ от 1837 г.:
„Корнели Фалкон изведнъж се издигна като брилянтен метеор на хоризонта на „Académie Royale de Musique“. Днес тя е една от кралиците на пеенето. … Великолепен и прекрасен, гласът на Корнели Фалкон разтърсва най-дълбоките зони на чувствата ви с мощните си тонове, възвисяващи и предизвикващи възхищение. Това е силен, колосален глас със свръхестествен блясък, чиято драматична вибрация ви кара да настръхвате, изпраща студени тръпки по гърба ви и смазва и унищожава всичко, което до сега за вас е било голямо и красиво. Изпълнено с ентусиазъм и дух, нейното пеене привлича масите чрез топлото си красноречие; тя ви кара да треперите с нейната жива енергия. Фалкон има такива сърцераздирателни акценти, жестове, толкова шокиращо истински, че наелектризираната публика спонтанно се изправя, сякаш ударена от токов удар. Тя може да се гордее с всички викове на възхищение, всички „браво“, всички цветя, целия делириум в чест на нейния талант. С помощта на уроците на Адолф Нури, Корнели Фалкон се научи да става велик трагик“.
(край на цитата)
Има различни спекулации относно причината за нейната преждевременна и трагична загуба на гласа: вероятно вокални или дихателни слабости; или че всъщност е била мецосопран, тласнат към висините; претоварване на гласа й, защото ролите в оперите, които пее, са (все още) твърде драматични за нея в този момент; или че е изнесла твърде много представления и е правила твърде малко почивки. В допълнение или освен горните причини биха били възможни психологически фактори, които не биха могли да бъдат съвместими с оперна кариера в дългосрочен план.
(край на цитатите от източници на английски език)
Сега искам да изложа редица подробности от кариерата и дейността на Корнели Фалкон, като ползвам данни от източници на френски език:
Корнели Фалкон (на френски език: Cornélie Falcon), родена на 28 януари 1814 г., починала на 25 февруари 1897 г., е френско драматично сопрано, което пее в Оперния театър в Париж. Най-големият й успех е създаването на ролята на Валентин в „Хугеноти“ от Майербер. Тя притежава „пълен, звучен глас“ с характерен тъмен тембър и е изключителна актриса. Въз основа на ролите, написани за нейния глас, вокалният й диапазон е от ниско „ла“ до високо „ре“ – 2,5 октави. На нея и тенора Адолф Нури се приписва основната отговорност за издигането на артистичния стандарт в Парижката опера, а ролите, в които тя превъзхожда, стават известни като партии на „соколов сопран“. (Моя бележка – Б.К.: на френски език птицата „сокол“ се казва „фалкон“). Тя има изключително кратка кариера, която по същество приключва около пет години след дебюта й, когато на 23-годишна възраст загубва гласа си по време на изпълнение в операта „Страдела“ от Нидермайер.
Ранен живот и образование
Корнели Фалкон е родена като Мари-Корнели Фалкон в Le Monastier sur Gazeille (Velay), предградие на Париж. Тя е дъщеря на майстор шивача Пиер Фалкон и съпругата му Едме-Корнели.
Корнели Фалкон е едно от три деца; нейната сестра Жени Фалкон трябва да се омъжи за руски благородник и да се изяви на сцената на Михайловския театър в Санкт Петербург.
Корнели е записана в Парижката консерватория от 1827 до 1831 г. Там учи първо с Феличе Пелегрини и Франсоа-Луи Анри, по-късно с Марко Бордони и Адолф Нури. Тя печели втора награда за солфеж през 1829 г., първа награда за вокално изкуство (Vocalization) през 1830 г. и първа награда за пеене през 1831 г.
Дебют в „Роберт дяволът“
По покана на Адолф Нури тя дебютира в Парижката опера на 18-годишна възраст като Алиса в 41-то представление на „Роберт дяволът“ от Джакомо Майербер (20 юли 1832 г.). Актьорският състав включва Адолф Нури и белгийската певица Жули Дорус (премиера на ролята през 1830 г.). Директорът на Операта Луи Верон е осигурил голяма предварителна реклама и залата е пълна. Публиката включв композиторите Росини, Берлиоз, Керубини, Халеви и Обер, певиците Мария Малибран, Каролин Браншу и Юлия Гризи, както и две от най-големите френски актриси на „Комеди Франсез“ – мадмоазел Марс и мадмоазел Жорж. Между зрителите са художниците Оноре Домие и Ари Шефер, либретистът Йожен Скрибе и критиците и писатели Теофил Готие, Александър Дюма, Виктор Юго и Алфред дьо Мюсе. Въпреки че Корнели Фалкон разбираемо страда от сценична треска, тя успява да изпее първата си ария безупречно и завършва ролята си с „лекота и компетентност“. Нейното трагично поведение и мрачна външност много подхождат на ролята и тя оставя ярко впечатление на публиката.
Самият Мейербир идва в Париж, за да наблюдава Фалкон като Алиса, но след петото й представление на 24 август тя трябва да отмени участието си поради заболяване и той не можа да я чуе до 17 септември, когато тя отново участва. На следващия ден Майербер пише на съпругата си:
„Парижката опера беше пълна, доколкото може да бъде, 8700 франка (без абонамент) и много хора не можаха да намерят места. Представлението беше свежо, като че ли творбата има премиера, без следа от разиграване. За Корнели Фалкон не смея да направя окончателно заключение, само си личи, че има силен и красив глас, не лишен от ловкост, но в същото време е експресивна (но донякъде претоварена) актриса. За съжаление тонът й не е съвсем чист и се страхувам, че никога няма да преодолее тези слабости. В обобщение, мисля, че тя може да бъде изключителна звезда и определено ще напиша главна роля за нея в новата ми опера“.
(край на цитата)
Новата опера на Майербер трябва да бъде „Хугеноти“, в която Фалкон ще постигне най-големия успех в кариерата си.
Допълнителни ранни роли в Парижката Опера
Следващата роля на Корнели Фалкон в Парижката опера идва на 27 февруари 1833 г., когато пее Амели в „Гюстав III“ от Даниел Обер. Ellen Creathorne Clayton описва изпълнението по следния начин:
„Жалко, ролята на графиня Амели с нейната пудра, обръчите и красивото й кокетство не се вписва в мрачния и мистичен стил на Корнели. Jules Janin възкликва: „За съжаление, госпожица Фалкон, това младо същество с толкова големи надежди пееше без глас, без изражение, без усилия, без енергия, без смисъл.“ Тя беше задушена от дивото веселие, вихъра на танцьорите, великолепието на сцените. Певците в „Гюстав III“ всъщност бяха „никъде“, танцьорите имаха надмощие“.
(край на цитата)
Композиторът Луиджи Керубини помолва Корнели Фалкон да играе ролята на Моргиана в новата му лирична трагедия в четири действия „Ali Baba, ou Les quarante voleurs“ (Али Баба и четиридесетте разбойници). Премиерата се състои на 22 юли 1833 г. и както ни казва Спир Питу, „поканата му беше повече ласкателна, отколкото съществена, тъй като ролята на Моргиана едва ли представлява истинско предизвикателство за млада и амбициозна певица“.
Следващият истински шанс на Корнели Фалкон да блесне идва с новата постановка на „Дон Жуан“. Това е адаптация в пет действия на „Дон Жуан“ от Моцарт на френски език от Кастил-Блес, неговия син Анри Блес и Емил Дешан. Звездният актьорски състав включва Корнели Фалкон като Дона Анна и Нури като Дон Жуан, заедно с Никола Левасьор като Лепорело, Маршелин Лафон като Дон Отавио, Проспер Деривис като Командор, Анри Дабадие като Мазето, Жули Дорус-Грас като Елвира и Лор Синти-Даморо като Церлина.
Берлиоз, който очевидно присъства на генерална репетиция, има някои резерви относно изпълнението на Фалкон, пишейки в „Rénovateur“ (6 март 1834 г.):
„Корнели Фалкон, която беше толкова енергична в „Роберт дяволът“, беше физически идеалната Дона Анна, изглеждаща „бледа като красива есенна вечер“. Тя имаше красиви моменти в акомпанирания речитатив, изпят над тялото на баща й. Защо тогава тя внезапно се разстрои в голямата ария от първо действие „Tu sais quel inflâme“? О Корнели Фалкон, с вашите черни очи и пикантния ви глас, няма защо да се страхувате. Нека очите ви блестят и гласът ви звъни: ще бъдете себе си и ще бъдете въплъщение на отмъстителните испански благородници, чиито основни характеристики вашата срамежливост е скрила от нас“.
(край на цитата)
Берлиоз е малко по-откровен в писмо, в което пише:
„Моята позиция [като критик] не ми позволи да призная, че всички певци, без изключение, и Нури най-вече, са хиляди мили под своите роли.“ Въпреки това, Фалкон беше изключително подходяща за ролята и нейният прием след откриването на 10 март 1834 г. беше дори по-благосклонен от този, който беше получила за Алиса“.
(край на цитата)
На 3 май 1834 г. Фалкон пее Жулиета във възстановка на „Весталката“ от Спонтини, бенефис за Адолф Нури. В допълнение към Нури като Лициний, актьорският състав включва още Никола Левасьор като Цина, Анри Дабадие като Върховния жрец и Зулме Леру-Дабадие като Великата весталка. Второто действие е повторено като откъс още пет пъти този сезон. Превъплъщението на Джулия от Фалкон е прието положително.
Концерти с Берлиоз
Въпреки това възхищението на Берлиоз от певицата е голямо и с разрешението на директора на Парижката опера Верон, той я наема за един от концертите си, които организира в залата на Парижката консерватория през зимата. Това е втория концерт от поредицата и е представен на 23 ноември 1834 г. под ръководството на Нарсис Жирар. Фалкон пее новите оркестрации на Берлиоз на песните „La captive“ и „Le Jeune Pâtrie breton“ и получава бис, в който тя изпява ария от Белини. Концертът включва и премиерата на новата симфония на Берлиоз „Харолд в Италия“, както и още „Duc d’Orléans“ и творби от Шопен и Лист. С новата симфония и Фалкон като водеща певица приходите са повече от два пъти по-високи от тези на първия концерт на 9 ноември, който включва „Фантастична симфония“ и увертюрата „Le Roi Lear“. Въпреки това „La captive“, а не „Харолд в Италия“ са хитът на представлението и „Gazette Musicale“ (7 декември 1834 г.) го нарича „шедьовър на мелодични умения и оркестрация“.
Фалкон се изявява и през следващата година в концерт, организиран съвместно от Жирар и Берлиоз на 22 ноември 1835 г., в който тя отново пее „Le Jeune Pâtre breton“ от Берлиоз и ария от операта на Майербер „Il crociato in Egitto“ (Кръстоносец в Египет).
Следващи роли в Парижката Опера
Други изяви на Фалкон в Парижката опера включват ролите на Рашел в „Еврейката“ от Халеви (23 февруари 1835 г.), Валентин в „Хугеноти“ от Майербер (29 февруари 1836 г.), главната роля в „Есмералда“ от Луис Бертин (14 ноември 1836 г.) и Леонор в „Страдела“ от Луис Нидермайер (3 март 1837 г.). Тя също се изявява като графинята в „Граф Ори“ от Росини и като Памира в „Обсадата на Коринт“ от Росини (1836).
През 1835 г. Фалкон печели 50 000 франка годишно в Парижката опера, което я прави най-добре платената артистка там. Тя печели почти два пъти повече от Адолф Нури и три пъти повече от Жули Дорус.
Вокално спадане и последни години
Въпреки това, певческата кариера на Фалкон е забележително кратка. При второто представление на „Страдела“ в Парижката опера през март 1837 г. тя катастрофално губи гласа си. Когато Нури като Страдела я попитва: „Demain nous partirons – voulez-vous?“ („Тръгваме утре, готова ли сте?“), Фалкон не можа да изпее нейната реплика „Je suis prête“ („Готова съм“), пада припаднала и е изнесена от сцената от Нури. Берлиоз, който присъства на спектакъла, описва случилото се така: „силни звуци като тези на дете с хрипове – гърлени, свистящи звуци, които бързо избледняват като тези на флейта, пълна с вода“.
Фалкон подновява концертите си, но нейните вокални затруднения продължават и тя дава последното си редовно изпълнение в Парижката опера на 15 януари 1838 г. в „Хугеноти“ от Майербер. Тя прибягва до всякакви фалшиви лечения и средства и се премества в Италия за 18 месеца с надеждата, че климатът ще има положително въздействие.
Корнели Фалкон се завръща в Парижката опера на 14 март 1840 г. за благотворителен концерт, където е планирано да пее откъси от второ действие на „Еврейката“ и четвърто действие на „Хугеноти“ с Жилбер Дюпре, Жан-Етиен Масол и Жули Дорус-Гра. Поведението й е описано като привидно спокойно, тъй като тя получава овации при влизането си. Диапазонът й от оценки е значително ограничен и тя не може да участва в спектакъла. Твърди се, че тя е плакала в отговор на състоянието на собствения си глас. Скоро обаче става ясно, че нейните гласови способности са изчезнали.
Френският музикален писател и критик Spire Pitou разказва: „Тя плака за собствената си жалка съдба, но продължаваше да плаче, въпреки че не можеше да направи нищо друго, освен да накара публиката да съжалява за загубата на нейните дарби. Когато стигна до болезнено трогателните думи в „Хугеноти“: „Nuit fatale, nuit’ d’alarmes, je n’ai plus d’avenir“ („Съдбовна нощ, нощ на тревоги, нямам бъдеще“), тя не можеше да понесе ужасната ирония на изречението. Фалкон нямаше друг избор, освен да се оттегли. ..”
Следват няколко изяви в Русия през 1840-1841 г., но след това тя напуска сцената завинаги, с изключение на няколко частни изяви в Париж в двора на Крал Луи-Филип (предпоследният крал на Франция) и пред принц Лудвиг – херцога на Немур (син на Крал Луи-Филип).
Дадени са много обяснения за загубата на гласа на Корнели Фалкон, включително огромните музикални изисквания на парижката „Гранд Опера“, последици от пеенето в голяма опера, преди тялото й да е напълно зряло и опитите на Фалкан да увеличи вокалния си обхват, като се подобри чрез естественият гласов диапазон на мецосопраното и нервната умора, причинена от личния й живот. Бенджамин Уолтън анализира музиката, написана за нея, и предполага, че има прекъсване между „ла“ и „си бемол“ в гласа й. Жилбер Дюпре, който пее с нея няколко пъти, предполага, че неспособността й да преодолява този преход е фактор за нейния „вокален спад“.
Фалкон се омъжва за финансист, става мадам Фалкон-Малансон и после баба и живее до смъртта си в уединение близо до „Гранд Опера“ на улица „Chaussée d’Antin“. В края на 1891 г. тя се съгласява да се появи на сцената на „Гранд Опера“ заедно “с трима от оцелелите си съвременници” по случай честванията на 100-годишнината от рождението на Джакомо Майербер. Тя умира през 1897 г. и е погребана в гробището „Пер Лашез“.
Мнения за изкуството на Корнели Фалкон
След като изпява много от важните роли в ранната „френска голяма опера“, Фалкон става тясно свързана с жанра сред съвременната публика. Вокалното наименование „Falcon“ – драматично сопрано с мощен долен регистър (и по-ярък горен регистър), отразява това.
Кастил-Блес описва гласа й през 1832 г.:
(…) Диапазон от две октави, вариращ от „си“ до „високо ре“ и вибриращ с еднаква сила във всички регистри. Сребрист глас с брилянтен тембър, достатъчно стегнат, че дори тежестта на рефрена да не може да го надвие; И все пак звукът, доставен с такава сила, никога не губи своя чар или чистота“.
(край на цитата)
Личната репутация на Фалкон също е от значение за нейната кариера. „Може би единствената певица на своето време, запазила репутация на целомъдрие“, това възприятие се пренася в оценяването на нейните изпълнения на нетрадиционните роли, с които е известна.
През 1844 г. британският музикален критик Хенри Чорли пише за Фалкон така:
(…) Злополучната мадмоазел Фалкон – любимката и изгубена от „L’Académie“.
Тя наистина беше човек, който би издебнал дори минаващ непознат. Въпреки че печатът на нейната раса лежеше върху нейната красота и тя носеше изражението на Дебора или Юдит, а не на Мелпомена, никога не съм виждал актриса, която толкова да заслужава този стил на външен вид и жест и титлата „муза на модерната трагедия“. Големи, тъмни, меланхолични очи, фини черти на лицето, форма на тялото, макар и крехка, но не бедна, и най-вече изразителност на тона, каквато рядко се среща в гласове от нейния диапазон, който беше законен сопран.
Способността да предизвиква интерес само с поглед и стъпка, когато се появи за първи път, и да възбужда най-силните чувства на съжаление, ужас или напрежение чрез страстта, която можеше да развие в действие – това бяха нейните дарби. Към това се добавят прелестите на нейната младост и любовта, показана към нея от всички нейни колеги; и загубата на гласа й, последвана от почти отчаяните усилия да си го върне, и катастрофалният й последен вид, когато никаква сила на волята не може да измъчи разбития природен дар дори до временно съживяване – всичко това представлява една от онези трагедии, в които тя превръща себе си.
Появява се ужасна сума от унищожени надежди, отчаяние и страх. Ако всички истории са верни, тяхното развитие е твърде мрачно, за да бъде повторено, дори с честното намерение да не се поддаде на злонамерено любопитство, а да посочи клопките и примките, които дебнат всеки артист, и да проучи в името на изкуството и човечеството (двете са неразривно свързани), ако няма защита срещу тях – няма начин да ги избегнем?!?
(край на цитата)
Нека днес на 27 януари 2024 г. почетем 210 години от рождението на легендарната френска певица Корнели Фалкон, които ще се навършат утре на 28 януари и която е останала в музикалните летописи с изумителния си глас, чрез който във вокалното изкуство се е наложил жанра „сопрано Фалкон“.
Мир на праха й!
……