Сцена от операта “Дафне” от Рихард Щраус, продукция на Държавната опера във Франкфурт през 2014 година
Драги приятели на оперната музика, днес на 15 октомври 2013 г. в моите архиви няма юбилей на известна личност в оперната история (рождена дата или такава на смърт), но на 15 октомври 1938 г. – точно преди 75 г. е била премиерата на една от оперите на Рихард Щраус – операта „Дафне (Daphne)“ на сцената на прочутата „Semperoper“ в Дрезден.
Опери от Щраус (той е композирал общо 15 опери) между годините 1894 и 1944 (точно 50 години !) се играят днес по целия свят с голям успех. Много от тях той е наричал „музикални драми“, както великият му сънародник Рихард Вагнер е наричал собствените си опери, не само защото музиката му – в късния етап от развитето на романтизма – съчетава идеи от класиката (Щраус е бил горещ почитател на Моцарт), но е обогатена с нови изразни средства от модернизма в началото на 20-ти век и благодарение на пищната инструментация. Често негови творби се дават като пример в учебниците по инструментация за музикалните академии поради разнообразие в темпи, ансамблови и солови части и тези опери са се наложили като едни от най-предпочитаните творби след епохата на Пучини, Верди и други майстори на оперното изкуство.
Както е известно, Щраус е работил при изготвяне на либретото към всяка своя опера много внимателно, някои от тях е писал сам, но най-вече те са от прочутите австрийски писатели Хуго фон Хофманстал (1874-1929) и от Стефан Цвайг (1881-1942, сложил сам край на живота си в Бразилия). След смъртта на Хофманстал и емиграцията на Цвайг в Америка последните му 4 опери, между които и „Дафне“ имат либрето, написано от Йозеф Грегор и от Клеменс Краус.
Както и при други негови опери, сюжетът на „Дафне“ е от античната история – главни герои са Apollo, Peneios, Gaea, Daphne и Leukippos от гръцката митология. Музиката на Щраус е както в много други негови опери – свързване на водещите теми както при Вагнер (на немски език – Leitmotivtechnik) със симфонично изградената музикална драма и превръщането й в едно майсторско произведение на тогавашния „музикален театър“, подобно на това като „Ариадна на Наксос“. Оркестърът е голям, също и богатството от багри и нюанси, характерно за Щраус, не само в оперните му, но и в симфонични произведения. Музиката е светла и разбираема – повече отколкото в по-ранни негови творби. Единствено при смъртта на Leukippos преобладава траурното звучене на музиката, имаща типично лиричен характер в цялата опера.
През втората половина на миналия век „Дафне“ е предпочитана опера (както и сега) за много оперни театри и солисти, особено заради прекрасната сопранова партия в ролята на Дафне. Тази роля са играли такива певици като Hilde Güden, Lucia Popp, Beverly Sills и др. За препоръчване са два записа на дискове: от 1964 г. със солисти Güden, Fritz Wunderlich (Leukippos), James King (Apollo) и др. – с Виенските филхармоници, диригент Карл Бьом; и от 1982 г. със солисти Lucia Popp, Peter Schreier (Leukippos), Rainer Goldberg (Apollo) и др. – с оркестъра на Баварското радио, диригент Bernard Haitink.
Както писах по-горе, премиерата е била през 1938 г. в Дрезден. Оттогава този известен немски оперен театър редовно представя опери от Рихард Щраус, също и „Дафне“. Еднап от последните постановки на „Дафне“ е от 2010 г., когато интендант на театъра става за първи път жена – Ulrike Hessler. Под музикалното ръководство на израелския диригент Omer Meir Wellber и под режисурата на Torsten Fischer младият оперен екип показва една забележителна интерпретация на тази хубава опера от последния период на оперното творчество на големия майстор Рихард Щраус.
………
След тези уводни бележки за операта „Дафне“ от Рифард Щраус ще се спра на подробности относно историята на създаването на операта, съдържание, различни постановки, солисти и записи на прочути оркестри и диригенти.
„Дафне“ – Буколическа трагедия в едно действие (Opus 82, TrV 272) е 13-ата опера на композитора Рихард Щраус. Либретото е написано от Йозеф Грегор. Премиерата се състои на 15 октомври 1938 г. в Дрезденската „Земперопер“ под диригентството на Макс Хофмюлер (1881–1981).
Сюжет
Място и време: Гърция, на брега на река Пеней, в митичните праисторически времена Сцена: Каменист бряг на река, гъсти групи маслинови дървета, вдясно къщата на рибаря Пеней, на заден план масивът на планината „Олимп“.
Здрач. Овчарите се връщат при реката със стадата си. Те се подготвят за празник на плодородието в чест на бог Дионис. Дафне – почти детската дъщеря на рибаря Пеней, оплаква наближаващата нощ („О, остани, любим ден…“). Левкип, млад пастир, тормози Дафне и яростно й признава любовта си. Тя го отхвърля, объркана. Гея води дъщеря си в къщата. Въпреки молбите на майка си, Дафне отказва да присъства на пиршеството. Левкип моли прислужниците на къщата за женска дреха, за да може да се преоблече като жена и да бъде с жените близо до Дафне.
Пеней събира около себе си пастирите на пиршество. Олимп все още блести във вечерната светлина. Бог Аполон спира слънчевата си колесница, когато вижда Дафне на земята и се появява в образа на пастир. Пеней кани непознатия на пиршеството и нарежда на Дафне да се грижи за госта. Дафне е очарована от мистериозния непознат („Колко много знаеш за моята душа“). Тя се оставя да бъде съблазнена в целувка, но след това бяга от обятията на все по-настоятелния бог към празника („Ти се промъкна в съня ми!“).
На празника Левкип подава на нищо неподозиращата Дафне чаша вино и я кани на танц. Ревнив, Аполон предизвиква буря и пастирите се втурват тревожно към стадата си. Дафне, Левкип и Аполон остават назад. Левкип се разкрива и моли за любовта на Дафне в името на бог Дионис, като предизвиква ревнивия бог Аполон на дуел за Дафне. Аполон убива Левкип. Когато Аполон вижда детската скръб на Дафне по нейния приятел и отхвърлен любовник, той признава собствената си вина. Той моли другите богове да допуснат Левкип на Олимп. Самата Дафне се превръща във вечнозелено дърво („Нека цъфти в кръга на приятелите си…“), за да може невинното дете на природата да стане едно с нея завинаги.
Работна история
Източници на съдържанието
Сюжетът на операта се основава на една от най-старите и най-често поставяни теми в историята на музиката. Либретата на първата документирана опера (композитор Якопо Пери) и първата немска опера (Хайнрих Шютц) вече използват легендата за нимфата Дафне, която се превръща в лаврово дърво, за да се защити от преследванията на бог Аполон. Легендарният материал от гръцката митология е, наред с други неща, предаден от поетите Овидий и Плутарх.
Произход
Още по време на съвместната им работа (1934) върху операта „Мълчаливата жена“, Щраус моли своя либретист Стефан Цвайг за нова оперна книга. Въпреки това, политическите обстоятелства в Германия и расовите закони правят невъзможно по-нататъшното сътрудничество с писателя Стефан Цвайг (с еврейски корени), който след това имигрира по-късно в Бразилия. Самият Цвайг предлага на Щраус за текстописец виенския театрален историк Йозеф Грегор.
След като отхвърля книга с историята на Семирамида като възможен текст за опера, през 1935 г. Щраус се спира на текста за оперите „Фриденстаг“ (Ден на мира) и „Дафне“ (и двете по идеи на Стефан Цвайг). Твърди се, че Щраус е бил вдъхновен да използва този материал за „Дафне“ от скулптурата на Джан Лоренцо Бернини „Аполон и Дафне“.
Йозеф Грегор написва три пълни текста като проект за „Дафне“. Между двамата не е възможно никога наистина хармонично сътрудничество, като Щраус избира третата версия, която самият той значително модифицира във финалната сцена (други източници посочват диригента Клеменс Краус като инициатор на идеята за промяна). Оригиналната легенда е променена частично – Дафне вече не е нимфа, а дъщеря на рибари, а фигурата на бог Аполон получава известно морално надграждане.
Композиторът посвещава операта на оперния режисьор в Дрезден Карл Бьом, който вече е дирижирал премиерата на „Мълчаливата жена“ и дирижира първото представление на „Дафне“ на 15 октомври 1938 г. Премиерата в Дрезден (съчетана с операта „Фриденстаг“ по идея на композитора – практика, която не е продължена) е посрещната с голямо признание в цяла Европа, но никога не постига въздействието на тази опери на Щраус, които са по-ранни произведения.
До прекъсването на дейността на театъра в Дрезден поради Втората световна война следват представления в Берлин, Мюнхен, Виена и Милано. „Дафне“ обаче така и не се превръща в истинско репертоарно заглавие след войната, въпреки някои забележителни изпълнения, често със страхотен актьорски състав. Причините могат само да се спекулират; понякога драматургично слабото либрето се посочва като причина – недостатък, който е повече от компенсиран с музиката на Щраус.
Извън Европа операта „Дафне“ също има продукции: през 1948 г. Ерих Клайбер дирижира премиерата в „Театро Колон“ (Буенос Айрес) с Роуз Бамптън, Лудвиг Вебер, Антон Дермота и Сет Сванхолм. В САЩ операта има премиера през 1964 г. в Оперния театър на Санта Фе с Роберта Александър в главната роля нао Дафне и се играе спорадично и в европейски театри. Тази опера рядко се изпълнява днес – в статистиката на „Operabase“ фигурират само 8 изпълнения за периода 2005–2010 г.
Цитирам данни за още няколко постановки в последно време:
Творбата рядко се изпълнява на сцена. Театър „La Fenice“ във Венеция предлага „движеща се версия“ през 2005 г., записана на DVD с Джун Андерсън в главната роля на Дафне, издадена през следващата година.
Във Франция по инициатива на „Capitole Theatre“ в Тулуза, една версия на операта е изнесена на „Avant-Scène“ с поредица от представления през 2014 г. Музикални критици там казват: „Следователно това е непоследователно оперно дело, но трябва да сме благодарни на „Capitole Theatre“ за съживяването на „Дафне“ от Щраус през тази година“.
(край на цитата)
Режисьорът Ромео Кастелучи също прави свой собствен прочит на „Дафне“ в Берлинската държавна опера през март 2023 г. под диригентството на Томас Гугайс, с Вера-Лоте Бьокер и Рене Папе в главните роли.
Във връзка с тази постановка в Берлин четем следното в сайта на Берлинската държавна опера (цитирам оригинал на немски език и превод на български):
Портал „Staatsoper Unter den Linden“ Berlin
Januar 2024
„Daphne“
Bukolische Tragödie in einem Aufzug (1938)
Musik von Richard Strauss
Text von Joseph Gregor
Die Welt, in der Daphne lebt, ist ihr fremd. Als Verkörperung der Natur sind ihr menschliches Verhalten und Verlangen fern. Auf dem Dionysosfest erscheinen Apollo und Leukippos. Beide begehren Daphne. Leukippos’ Plan geht auf: Daphne verliert sich im Rausch. Zu spät erkennt der von Leukippos verfluchte Apollo, gegen seine göttliche Bestimmung und die Natur Daphnes gehandelt zu haben …
»Daphne« zählt zu den letzten Opern von Richard Strauss. Die Handlung basiert auf einem Sagenstoff der antiken Mythologie und wurde u. a. von den Dichtern Ovid und Plutarch überliefert. Seither ist der Stoff in Kunst, Musik und Literatur präsent. Richard Strauss verknüpft in »Daphne« sinfonische Klänge und lyrische Passagen im kammermusikalischen Gestus zu einem eindrücklichen Musikdrama. Heute zählt »Daphne« zu den selten aufgeführten Werken des Komponisten.
Die Neuinszenierung der Oper übernimmt Romeo Castellucci, dessen Arbeiten von einer kraftvoll-suggestiven Bildsprache geprägt sind, in welcher Musik, Licht und Bildende Kunst miteinander verschmelzen.
Musikalische Leitung: Thomas Guggeis
- Inszenierung, Bühne, Kostüme, Licht: Romeo Castellucci
- Choreographie: Evelin Facchini
- Peneios: René Pape
- Gaea: Anna Kissjudit
- Daphne: Vera-Lotte Boecker
- Leukippos: Johan Krogius
- Apollo: David Butt Philip
- Vier Schäfer: Arttu Kataja, Florian Hoffmann, Adam Kutny, Friedrich Hamel
- Zwei Mägde: Evelin Novak, Natalia Skrycka
(край на цитата)
Превод (без превод на имената на солистите):
Портал “Държавна опера Унтер ден Линден” Берлин
януари 2024 г.
„Дафне“
Буколична трагедия в едно действие (1938)
Музика от Рихард Щраус
Текст от Йозеф Грегор
Светът, в който Дафне живее, е чужд за нея. Като въплъщение на природата, човешкото поведение и желания са далеч от нея. Аполон и Левкип се появяват на фестивала на Дионис. И двамата желаят Дафне. Планът на Левкип работи: Дафне се губи в опиянение. Твърде късно Аполон, прокълнат от Левкип, осъзнава, че е действал против божествената си съдба и природата на Дафне…
„Дафне“ е една от последните опери на Рихард Щраус. Сюжетът се основава на легенда от древната митология и е, наред с други неща, предадени от поетите Овидий и Плутарх. Оттогава темата присъства в изкуството, музиката и литературата. В „Дафне“ Рихард Щраус съчетава симфонични звуци и лирични пасажи в стил камерна музика, за да създаде впечатляваща музикална драма. Днес „Дафне“ е едно от рядко изпълняваните произведения на композитора.
Новата постановка на операта е режисирана от Ромео Кастелучи, чиито творби се характеризират със силен и внушаващ визуален език, в който музика, светлина и визуално изкуство се сливат заедно.
(край на превода)
Оркестър
3 големи флейти (3-та също пиколо), 2 обоя, английски рог, 2 „A“-кларинета, „C“- кларинет, басет хорн, бас кларинет („A“), 3 фагота, контрафагот, 4 валдхорни, 3 тромпети, 3 тромбона, туба, тимпани, бас барабан, чинели, триъгълник, дайре, 2 арфи, 16 първи цигулки, 16 втори цигулки, 12 виоли, 10 виолончела, 8 контрабаса. На сцената: орган, алфорна
Музика
Въпреки големия оркестър, „Дафне“ е оскъдно оркестрирана за големи части от операта. Типичният тонален език на композитора е предимно спокоен, без експресионистичните изблици като в по-ранни творби. Ако се сравни „Дафне“ с „Електра“, която е сходна по тематика, диалогичните сцени нямат вдъхновение и дълбочина, отделните сцени нямат острота, а хоровете изглеждат насилени. Въпреки тези недостатъци, страстта на композитора отново се разпалва в заглавния герой, като Щраус го дарява с чудесно богатство от мелодични и инструментални идеи. Трите солови сцени на Дафне – (безмълвната) любовна сцена с бога Аполон, трансформиращата музика и лиричният завършек на операта са сред най-красивите неща, създадени от композитора. Трансформацията на Дафне вероятно също символизира собственото желание на Щраус да „се предпази от реалността в една митизирана идилия“ (думи на музикалния критик Шрайбер).
В едно есе испанската музикална критичка Беатрис Котело обяснява: „Щраус прави контраста между божествения и земния „звук“… Сцената на трансформация не може да бъде описана или „оцветена“, защото не е конкретно явление: това е идеята за метаморфозата, която се оформя в музиката, чрез обгръщащи звуци, съчетани с изтръгнати ноти.“
(край на цитатите)
Солисти при премиерата на 15 октомври 1938 г. в Дрезденската „Земперопер“ (цитат на немски език):
| Charakter | Reichweite | Dresdner Erstaufführung, 15. Oktober 1938 ( Regie : Karl Böhm ) |
|---|---|---|
| Peneios, ein Fischer | niedrig | Sven Nilsson |
| Gaea, seine Frau | Altstimme | Helene Jung |
| Daphne , seine Tochter | Sopran | Margarete Teschemacher |
| Leukippos , ein Hirte | Tenor | Martin Kremer |
| Apollo | Tenor | Torsten Ralf |
| Vier Hirten | Bariton , Tenor, Bass | Arno Schellenberg, Heinrich Tessmer, Hans Löbel, Erich Händel |
| Zwei Jungfrauen | Sopranistinnen | Angela Kolniak, Marta Rohs |
(край на цитата)
Операта „Дафне“ от Рихард Щраус никога не е била представяна в България. Български оперни певици или певци не са гостували в роли от тази опера в чужбина. Певиците Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова и Нели Божкова са играли в други опери от Рихард Щраус на сцената на Виенската държавна опера, но никога в „Дафне“.
Цитирам без превод дискографията на операта „Дафне“ от Рихард Щраус (източник на немски език):
Diskographie (Auswahl)
- GA 1944: Böhm; Reining (Daph.), Alsen (Pen.), Friedrich (Apo.), Dermota (Leuk.); Wiener Philharmoniker (Walhall)
- GA 1949: Grüber; Cunitz, Anders, Fehenberger, Fischer, Greindl; Orchester des Nordwestdeutschen Rundfunks (NWDR) Hamburg (Line Music)
- GA 1950: Jochum; Kupper, Fehenberger, Hopf, Fischer, Hann; Orchester der Bayerischen Staatsoper München (Line Music)
- GA 1964: Böhm; Güden, Schöffler, King, Wunderlich; Wiener Symphoniker live (Deutsche Grammophon)
- GA 1972: Stein, Coertse, Grobe, Cox, Lilowa, Wiener Staatsopernorchester live, CD: MC017
- GA 1982: Haitink; Popp, Moll, Goldberg, Schreier; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks(EMI)
- GA 2005: Bychkov; Fleming, Botha, Wittmoser, Kleiter, Youn, Ifrim, Schade, Larsson, Robinson, Reinhart, Schulte; WDR Sinfonieorchester Köln (Decca)
- GA 2005: (DVD) Reck; Anderson, Ferrari, Eberle, Mac Allister; Teatro La Fenice Orchestra (Dynamic)
(край на цитата)
Нека днес на 15 октомври 2013 г. припомним за операта „Дафне“ от Рихард Щраус във връзка със 75 години от премиерата на тази опера на сцената на прочутата „Semperoper“ в Дрезден.
…….
Записи:
Auftakt – Audioeinführung zu »Daphne« von Richard Strauss …
´´´´
Daphne | Richard Strauss | Staatsoper Hamburg
´´´´
DAPHNE I Staatsoper Unter den Linden
´´´´
R. Strauss: Daphne – Opera in 1 Act, Op. 82: Daphnes …
´´´´
The catchy leitmotif of Strauss’ DAPHNE
´´´´