Die tote Stadt Oper

Днес се навършват 100 години от премиерата на операта “Мъртвият град” от Ерих Корнголд

Драги приятели на оперната музика, днес на 4 декември 2020 г. има рожден ден не един оперен певец или певица, а цяла опера, и то едновременно на сцените на два големи оперни театъра в Германия – в Хамбург и в Кьолн – ТОЧНО ПРЕДИ 100 ГОДИНИ, на днешния ден през 1920 година. Това е операта „Мъртвият град“ от австрийския композитор с еврейски произход Ерих Волфганг Корнголд (1897-1957). Оригиналното название на операта на немски език е „Die tote Stadt“.

Само какъв парадокс, какъвто срещам за пръв път – една нова оперна творба, която да има премиерата си В ЕДИН И СЪЩ ДЕН НА ДВЕ РАЗЛИЧНИ СЦЕНИ!

Не ми е известно защо тази опера е имала премиерата си в един ден на две места. Обикновено композиторите обичат да бъдат на премиерите на своите творби – това е напълно естествено, те трябва да видят каква е реакцията на публиката и на критиката, и то на мястото на събитието. Защо Корнголд е решил това да стане по твърде необичаен начин, не мога да знам. През 1916 г. са премиерите на две негови други опери, но на различни дати (тогава той е едва на 19 години), но не така известни, както е станало по-късно с „Мъртвият град“. Може би плановете на двата театъра в Хамбург и в Кьолн през 1920 г. не са позволили друг вариант, може би той просто е желаел така. Но това сега не е важно. Както ще видим, операта му „Мъртвият град“ има много интересна история и след толкова години оттогава сега изнасянето й по цял свят предизвиква известен ренесанс, след като дълги години е била почти забравена. По-късно в статията ще се спра и на факти за нейната популярност в България.

И сега в последно време тя се играе много успешно в редица оперни театри не само в Европа, но и в други континенти. Тия дни при подготовка на моята статия попаднах на една нова постановка в Белгия от съвсем скоро време – само преди няколко седмици. Имам линк към нея и ще го приложа. Ето какво споделям:

„ (…) За тия мои читатели, които искат да чуят цялата опера „Мъртвият град“ от Ерих Корнголд, цитирам линк към изпълнение от преди няколко седмици в Белгия в прочутия оперен театър „La Monnaie“ в Брюксел. Това има символичен характер – действието на операта става в град Брюге в Белгия.

Солисти в двете главни роли са Марлис Петерсен (MARLIS PETERSEN) и Роберто Сакка (ROBERTO SACCÀ) – певци от световен ранг, които пеят на оригиналния немски език, но има и надписи на френски език.

Операта трае около 2 часа:

https://www.youtube.com/watch?v=vktWRrstSWo&ab_channel=LaMonnaieDeMunt

Ето и подробности на английски език:

A restrained psychological thriller, inspired by one of the masterpieces of Belgian Symbolism. ‘Die tote Stadt’ is the story of a man who, following the death of his wife, sinks into a mood of obsession and delusion. The opera was a huge hit for 23-year-old Erich Wolfgang Korngold, whose ecstatic, at times exuberant music prefigured his later career as a film composer. The work has inspired the director Mariusz Treliński to create a production in which the lines between reality and the imaginary are constantly blurred, while the La Monnaie Symphony orchestra reaps the benefits of conductor Lothar Koenigs’ unerring feeling for the late-Romantic repertoire.

Conductor – LOTHAR KOENIGS Director – MARIUSZ TRELIŃSKI Set design – BORIS KUDLIČKA Costumes – MAREK ADAMSKI Lighting – MARC HEINZ Video – BARTEK MACIAS Choreography – TOMASZ JAN WYGODA Dramaturgy – MARCIN CECKO Adaption of the score – LEONARD ERÖD.

Paul – ROBERTO SACCÀ Marietta / Die Erscheinung Mariens – MARLIS PETERSEN Frank – DIETRICH HENSCHEL Brigitta – BERNADETTA GRABIAS Juliette – MARTINA RUSSOMANNO Lucienne – LILLY JØRSTAD Gaston / Victorin – FLORIAN HOFFMANN Pierrot – NIKOLAY BORCHEV Graf Albert – MATEUSZ ZAJDEL

La Monnaie Symphony Orchestra La Monnaie Children’s and Youth Choir & Choral Academy, led by BENOÎT GIAUX Production DE MUNT / LA MONNAIE based on the original coproduction with TEATR WIELKI – POLISH NATIONAL OPERA With the support of NATIONALE LOTERIJ / LOTERIE NATIONALE Reorchestration of the music score co-commissioned by DE MUNT / LA MONNAIE and THEATER AN DER WIEN

(край на цитата)

Операта „Мъртвият град“ от Ерих Корнголд има премиерата си на 4 декември 1920 г. едновременно на две оперни сцени в Германия – един уникум – в Градския театър в Хамбург (диригент Егон Полак) и в Градския театър в Кьолн (диригент Ото Клемперер). До средата на миналия век – около 50-те години, операта има над 50 постановки в целия свят, между другото и на сцената на МЕТ в Ню Йорк през ноември 1921 г. – една година след премиерата в Европа, където легендарната Мария Йерица (1887-1982) от Чехия (писал съм статии за нея) играе в ролята на Мариета и тази роля е неин дебют в МЕТ. В ролята на Паул е прочутият тенор Orville Harrold (1877-1933). Тази опера е първата опера на немски език след края на Първата световна война, поставяна на сцената на МЕТ и двамата имат там редица успешни изяви в тази опера в продъление на няколко сезона.

Ето състава при премиерата й в МЕТ Ню Йорк:

Metropolitan Opera House
November 19, 1921 Matinee

United States Premiere

DIE TOTE STADT {1}
Korngold-P. Schott

Marietta, Marie………Maria Jeritza [Debut]
Paul………………..Orville Harrold
Brigitta…………….Marion Telva
Frank……………….Robert Leonhardt
Fritz, Pierrot……….Mario Laurenti
Juliette…………….Raymonde Delaunois
Lucienne…………….Grace Anthony
Gaston………………Armando Agnini
Victorin…………….George Meader [Debut]
Albert………………Angelo Badà

Conductor……………Artur Bodanzky

(край на цитата)

След идване на националсоциалистите на власт в Германия и в Австрия в началото на 30-те години, операта е свалена от репертоара на театрите в тези страни – сюжета е от жанра на сюрреализма, не отговарящ на представите за изкуство при тази власт.

След смъртта на Корнголд (починал през 1957 г. в Лос Анджелис) операта му остава в забрава. Едва от 1967 г. тя се играе наново в Европа – във Виенската Народна Опера и през 70-е години отново се изнася редовно. На сцената на „New York City Opera“ се прави една цялостна продукция, която е записана и на музикален носител и оттогава операта преживява един истински ренесанс. През 1983 г. големият режисьор и интендант на „Deutsche Oper Berlin“ – Гьоц Фридрих поставя „Мъртвият град“ в неговия театър, като тази постановка после се приема и при Виенската държавна опера. Същата е записана за телевизията и след това е продуцирана на компакт-дискове. Един чудесен запис на „Мъртвият град“ е направен през 1975 г. от фирма „RCA-BMG-Ariola“ (2 CD’s) със солисти Carol Neblett (Мариета) и Рене Колло в ролята на Паул. Свири Мюнхенският симфоничен радиооркестър с диригент Ерих Лайнсдорф.

През новия век режисьорът Анселм Вебер инсценира „Мъртвият град“ през 2009 г. във Франкфурт. В най-ново време режисьорът Йоханес Ерат (Johannes Erath ) поставя операта през 2015 г. на сцената на Оперния театър в Грац / Австрия. Сценографията е на Херберт Мурауер (Нerbert Murauer). Прави ми впечатление, че снимки от тази последна постановка в Грац са поместени в редица Уикипедия-страници за тази опера или в такива за автора й – Ерих Волфганг Корнголд.

Статистиките показват, че до 2015 година е имало около 550 спектакли на тази опера в световен мащаб. Не ми е известно „Мъртвият град“ да е поставяна в България и би било интересно, кой оперен театър ще се наеме за пръв път да я постави. Както ще видим, музиката е мелодична и в стила на късния романтизъм, с влияние от импресионистите и сюрреализма, от оркестровата техника на Рихард Щраус, от хроматичното изкуство на Рихард Вагнер и най-сетне – от влиянието на „веризмото“ в Италия, преди всичко от Пучини. Макар и повлиян от учението на „Виенската школа“ на Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн, които по-късно пропагандират дванадесеттоновата система, Ерих Корнголд остава чужд в тази си опера на тия тенденции. Както писах по-горе, късният романтизъм и споменатите влияния на цитираните композитори са типични за тази интересна опера. Като най-известни откъси от операта се считат силно мелодичният дует на Паул и Мариета „Glück, das mir verblieb“ (Щастието, което ми остана) – песен на Мариета и меланхолично звучащата баритонова ария „Mein Sehnen, mein Wähnen“ (Мой копнеж, моя надежда).

Ето подробности за операта (автори, място на действието и действащи лица) на немски език:

Werkdaten
Titel:	Die tote Stadt
Оriginalsprache:	deutsch
Musik:	Erich Wolfgang Korngold
Libretto:	Paul Schott
Uraufführung:	4. Dezember 1920
Ort der Uraufführung:	Stadttheater Hamburg und Stadttheater Köln
Spieldauer:	3 Stunden
Ort und Zeit der Handlung:	Brügge, Ende des 19. Jahrhunderts
Personen
Paul – Tenor Marietta, (Tänzerin), die Erscheinung Mariens (Pauls verstorbener Gattin) – Sopran Frank, Pauls Freund – Bariton Brigitta (bei Paul) – Alt Juliette (Tänzerin) – Sopran Lucienne (Tänzerin) – Mezzosopran Gaston (Tänzer) – stumme Rolle (Komparse) Victorin (der Regisseur) – Tenor Fritz, der Pierrot – Bariton Graf Albert – Tenor

(край на цитата)

Както се вижда, действието се развива в края на 19-и век в белгийския град Брюге. Либретото базира върху романа от епохата на литературния символизъм „Мъртвият Брюге“ (Bruges-la-morte, 1892) от Georges Rodenbach (1855–1898).

Ще се спра накратко на съдържанието на операта:

Първо действие: Паул живее в Брюге в малко жилище само от една стая, което той нарича „Църквата на случилото се“, понеже всичко в нея му напомня за неговата починала жена Мари. В една визия (представа) му се появява Мари и му казва, че ще дойде денят, в който той изцяло пак ще я притежава. Бригита – домашната прислужница на Паул се появява и казва, че е дошла една жена, забулена във воал. Скоро след това в стаята влиза танцьорката Мариета. Тъй като тя изглежда съвсем подобна на Мари, успява „да оплете в мрежата“ си Паул. Той й дава една лютня (музикален инструмент) и един шал, които принадлежат на починалата му жена, за да може Мариета още по-силно да прилича на Мари. Заедно със съпровод на лютнята Мариета пее арията „Glück, das mir verblieb“ (Щастието, което ми остана). След като без да иска Мариета открива и му показва една картина на Мари, Паул се стъписва и Мариета напуска стаята.

Второ действие: Паул е влюбен в Мариета и я търси. Тя се намира при своята театрална трупа, заобиколена от почитатели. Паул скрито наблюдава репетицията на трупата, която в момента пробва сцената с „Totenerweckung von Helene (Възкресяването на Елена)“ в операта „Роберт Дяволът“ от Джакомо Майербер. В крайна сметка Паул казва на Мариета, че той я обожава, а тя само обича да прилича на починалата му жена. Тогава Мариета му демонстрира цялото си изкуство на прелъстяване, за да му докаже обратното.

Трето действие: Мариета изисква от Паул той изцяло да я обича или въобще не. Тя започва да го провокира и след като измъква от едно чекмедже къдрица от косата на Мари, започва да танцува пред него. Това така разгневява Паул, че той я одушава. В този момент Паул идва на себе си и разбира, че станалото във второ и трето действие е било само един сън. В това време Мариета идва отново, за да си вземе чадъра и розите, които в края на първо действие е забравила при него. Паул обяснява на своя приятел Франк своята версия за станалото. Тогава Франк го съветва да напусне „Църквата на случилото се“. Паул се съгласява със съвета на приятеля си и е готов за винаги да напусне Брюге – мъртвият град.

(край на съдържанието)

Що се отнася до самата музика, аз още в началото писах за нея – музиката е мелодична и в стила на „късния романтизъм“, с влияние от импресионистите и сюрреализма, от оркестровата техника на Рихард Щраус, от хроматичното изкуство на Рихард Вагнер и най-сетне – от влиянието на „веризмото“ в Италия, преди всичко от Пучини. Както видяхме от съдържанието, то дава възможност за голяма свобода в музикалното му тълкуване и осмисляне чрез средствата на ония техники, за които стана въпрос. И действително това Корнголд постига много добре. Разбира се, всичко е въпрос на вкус. На мен лично голяма част от тази музика ми допада и някои пасажи от операта слушам многократно. На първо място остава артията „Glück, das mir verblieb“ (Щастието, което ми остана).

Мислех да пиша и за самия Ерих Корнголд, но времето за писане и дължината на статията не ми позволяват това. Животът му е много интересен. Като типичен „вундеркинд“ той получава отлично музикално и общо образование, в което много помага и баща му. Роден е през 1897 г. в Бърно, но фамилията заминава скоро за Виена. Още като 9-годишен обръща особено внимание на Густав Малер, на 11 години написва първата си балетна пантомима, която е изнесена през 1910 г. във Виенската Придворна Опера. На 19 години написва двете си едноактни опери „Виоланта“ и „Пръстенът на Поликрат“. С „Мъртвият град“ от 1920 г. обаче идва музикалният му триумф (писах в началото). От 1927 г. той е вече професор във Виенската музикална академия, където преподава композиция, теория на музиката и дирижиране. В същото време работи и заедно с Макс Райнхардт в Берлин при продукцията на съвместни оперетни постановки.

През 1933 г. идва кризата – понеже има еврейски произход, Корнголд трябва да емигрира и през 1934 г. последва Макс Райнхардт в Америка – той вече е там. Годините след това са съвсем други – Корнголд трябва да пише музика за ревюта, филми и други, което също му се удава. Особено голям е успеха му при филмови продукции – написва музиката за 18 филма в Холивуд. По-късно успява да пише музика и в жанровете от класиката – симфонии, камерна музика, инструментални концерти с оркестър. Все пак световно известен остава с операта си „Мъртвият град“.

На 29 ноември 1957 година Ерих Волфганг Корнголд умира в Лос Анджелис.

В края на тази статия нещо и за „българската връзка“ с операта „Мъртвият град“. Както писах в началото, не ми е известно дали тази опера е поставяна на българска сцена. Знам обаче, че оперни артисти от България са имали участие в тази опера при постановки в чужбина, също и това, че солисти са пели арии от операта. За самата опера също е ставало въпрос в медиите – главно в Българското радио и в някои печатни органи, като в. „Култура“. Ето именно оттук ще започна: през 2004 г. Светлана Нейчева публикува във в. „Култура“ обзорна статия за Музикалния фестивал в Залцбург. Ето част от началото:

Вестник “Култура”, брой 36, 1 октомври 2004 г.

Светлана Нейчева

На ежегодния летен фестивал в Залцбург (тази година от 24 юли до 31 август) музиката и театърът, традицията и експериментът са в диалог. Всяка година този диалог се подновява с цената на усилията на широк кръг от специалисти, обединени браншово. За публиката техният труд е невидим; в нейните очи фестивалът – това са артистите, звездите, ансамблите. И интендантът, разбира се: една вездесъща фигура, както мнозина смятат. И донякъде с право. Личностите, които въртят кормилото на фестивалната политика, разполагат с най-малко няколко години, за да докажат идеите си. През втората половина на 90-те името на Жерар Мортие бе гарант за реформа в постановъчната практика на оперния театър. Мортие бе последван от Петер Ружичка, сегашния артистичен ръководител. Последните новини гласят, че той ще отстъпи поста си след две години на Юрген Флим. Флим е добре познат драматург и режисьор, с опит на оперните сцени в Залцбург и Байройт. Вероятно той ще продължи започнатото от Мортие, като работи в полза на театралната кауза и, следователно, за доброто на операта.

Програмата и най-вече оперната програма е барометър, който отчита не само художествените амбиции на един или друг интендант. Амбициите обикновено се съобразяват с по-малко възвишени фактори, като спонсорството (обикновено щедро). Всеки го знае, но малцина са тези, които познават всемогъщия Спонсор, защото обикновено само фирмите-гиганти афишират имената си, докато личностите държат на анонимност. (В порядъка на изключението: допреди година-две богаташът Алберто Виар публикуваше снимката си на всяка програма: “най-щедрият… годишна вноска от над 6 000 000 долара”).

Обществена тайна е, че фестивалът в Залцбург е най-богатият сред побратимите си в Европа. Резултатът тази година са седем опери (истинският “гръбнак” на форума) – творби, които предстявят различни епохи и стилове в жанра. Четири са постановките: “Крал Артур” от Пърсел, диригент Николаус Харнонкур, постановка на Юрген Флим; “Така правят всички” от Моцарт; “Отвличане от сарая”, пак Моцарт, диригент Юлия Джонс, постановка Щефан Херхайм; “Кавалерът на Розата” от Рихард Щраус; “МЪРТВИЯТ ГРАД” от ЕРИХ КОРНГОЛД, един сравнително неотдавна преоткрит представител на австрийската школа между двете войни.

“МЪРТВИЯТ ГРАД” (световна премиера 1920) е образец на символизъм в жанра. С тази постановка бе свързана и темата на ежегодния научен симпозиум: “Блян и реалност в (музикалния) театър и операта”, който се провежда традиционно под егидата на Международната залцбургска асоциация и Университета в Залцбург и със съдействието на фестивалното ръководство ….

(край на цитата)

Една година преди това – през декември 2003 г.. Радио София запознава най-верните любители на оперната музика с тази опера. Ето цитат:

Програмата на Mezzo за 6 – 12 декември

събота, 6 декември 2003 г.

07,00 MEZZO емоция

10,30 MEZZO магазин

……………….

………………

19,00 Концерт на Боби Макферин

20,00 Черна музика: “Харлем” – документален филм
;……………………

……………………..

21,50 “МЪРТВИЯТ ГРАД” – опера от Корнголд

22,50 ………..

(край на цитата)

Както се вижда, излъчването не е късно през нощта, а именно от 21,50 до 22,50 часа.

Но това не е единствено предаване – през 2012 г. следва друго – „нощно предаване“ по друга програма, макар и само с една ария от тази опера:

Програма на „Еврокласик ноктюрно“ от 11 до 20 юли 2012

18 юли 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Концерт за цигулка и оркестър, оп. 61 в ре мажор. Солист Рено Капюсон (цигулка). 3.41 часа – Густав Малер (1860-1911), Симфония № 1 в ре мажор „Титанът” Изпълнява Люксембургската филхармония с диригент Еманюел Кривин. 4.33 часа – Ерих Волфганг КОРНГОЛД (1897-1957), Ария „Мои копнежи, мои надежди” (Mein Sehnen, mein Wähnen) из Второ действие на „МЪРТВИЯТ ГРАД”. Изпълнява Брет Полегато (баритон) с Оркестъра на Канадската оперна компания. Диригент Ричард Брадшоу.

(край на цитата)

А сега ще видим и информация за българска оперна певица, която играе главна роля в операта „Мъртвият град“:

Българска Тоска закрива сезона в Карлсруе

в. „Стандарт“ от 19.07.2000 г.

ВЕСЕЛАЗЛАТЕВА бе обявена от немските критици за новата оперна дива, заедно с нея в представлението участват още трима наши гласове

Изключителен сопран – наситен, чувствен, колоритен, с огнени нюанси, съчетан с една горда царствена осанка, която напомня сценичното присъствие на легендарните оперни диви. Така “Базлер Цайтунг” възхвалява изпълнението и играта на примадоната на оперния театър в Карлсруе – българката ВЕСЕЛА ЗЛАТЕВА, за ролята й на Тоска. “В една импресионистична постановка на шедьовъра на Пучини (инсценировката е дело на Джон Дю, а диригент е музикалният директор Казуши Оно) представлението се превръща във вечерта на Весела Златева, съобщава в. “Бадише Нойесте Нахрихтен”. “Тоска” си е опера за примадони, пише още вестникът, и Златева се изявява не само като хладнокръвна дива, но и като предана любяща жена. Когато трябва да укроти драматичния, развълнуван глас, настъпва времето за наслада от нюансите и тънкостите, които успява да постигне.” На сцената заедно с Весела Златева на 15 юни 2000 г. властваха още трима българи – Костадин Андреев в ролята на Каварадоси, баритонът Иван Димитров като Скарпия и басът Иво Мишев като Шароне, също специално изтъкнат от критиката.

С похвали обсипва Весела Златева и сп. “Опернвелт”, а “Щутгартер Цайтунг” дори споменава, че меломаните пътуват специално от Щутгарт до Карлсруе за представленията. “Тя е дявол и светица в едно. Само за тази изключителна драматична певица не е проблем двойната роля на МАРИЕТА / МАРИ в една доста безпощадна към гласовете на артистите постановка на “Мъртвият град”, пише критикът Хорст Кьоглер за друг образ, изваян от сопраното ни. “МЪРТВИЯТ ГРАД” е писана от виенския композитор Ерих Волфганг Корнголд и премиерата й е била през 1920 г. в Хамбург и Кьолн едновременно. Интересът към музиката на този признат наследник на големите майстори напоследък се възроди и операта му бе поставена този сезон на пет европейски сцени. “Гласът на Златева излъчва сила и покорява, той може да изрази както земната чувственост, така и небесното просветление”, завършва статията си Кьоглер.

(край на цитата)

Още преди да се запозная с тая статия, аз бях чел и друга информация за участието на Весела Златева в някои оперни театри. Ето откъс за нея от статия с автор Таня Каранова:

„Месец по-късно втората премиера, в която Златева участва, предизвиква още
по-възторжени отзиви. Като Мюзета в “Бохеми”, поставена от Джанкарло дел
Монако, син на прочутия тенор Марио дел Монако, Златева разплакала не само
публиката, пише пресата. “Тя успява да създаде такава атмосфера, че дори на
колегите й на сцената беше трудно да удържат сълзите си. Гласът й е така
красив, чувствителен и чувствен едновременно…”, не пести похвали
критиката. Освен че пее и танцува в главната роля и на оперетата “Веселата
вдовица” от Лехар, Весела Златева готви две партии пак за премиери, които
предстоят в края на февруари и началото на март. Това са Мариета в операта
“МЪРТВИЯТ ГРАД” на Корнголд, която е призната за истинско изпитание, и Тоска
от едноименната творба на Пучини.“

(край на цитата)

Така че още през 2000 г. читателите на в. „Стандарт“ (сега и в Интернет) са научили за големите успехи на Весела Златева както в „Тоска“, така и в “Мъртвият град”. Аз лично знам доста за нея, защото още през 90-те години на миналия век, когато събирах информаци за изявите на български оперни артисти тук на Запад, често попадах на нейното име. Тя още през 1992 г. имаше изяви в Оперния театър във Фрайбург (на 17 декември 1992 г. като Мими в „Бохеми“ от Пучини), в Базел (на 18 февруари 1996 г. при премиерата на „Продадена невеста“ от Сметана в ролята на Мари), в Народната опера във Виена (8 изяви през октомври 1996 г. в оперетата „Светът на усмвивките“ от Лехар), в Люцерн (редица изяви през май 1996 г. в ролята на Розалинде в „Прилепът“ от Йохан Щраус), както и редица други изяви главно в Карлсруе. Тя е била член на ансамбъла на Оперния театър в Базел, а от началото на новия век е редовна солистка в ансамбъла на Оперния театър в Карлсруе. Можем само да се радваме за хубавите отзиви, които Весела Златева получава от печатните медии и особено от критиката на Хорст Кьоглер, един от най-авторитетните автори в сп. “Опернвелт”.

Всичко, за което пиша по-горе е ставало точно преди 20 години. Нека кажа още и това, че Весела Златева е дъщеря на голямата певица Маргарита Лилова, което е оказало огромно влияние във вокалната подготовка на дъщеря й – в това съм напълно сигурен. Доколкото знам, тя живее в Австрия и за нея ми е писал тенорът и вокален педагог във Виена Божидар Николов, за когото знам, че са добри приятели с Весела Златева. През месец август на настоящата 2020 г. тя навърши кръглите 60 години и аз й посветих на рождения ден – 19 август – специална статия с много подробности и снимки. Тя е от редица години прочут и успешен вокален педагог и писах също за нейни ученици.

Предполагам, че в момента Весела Златева не продължава активно да пее – нейните големи успехи в Карлсруе са от преди 20 години, но все съм си мислил по това време за „една фантазия“ (сигурно е така, понеже не стана действителност), която нека споделя с моите читатели:

„ (…) Сега остава само при една евентуална постановка на “Мъртвият град” в България Весела Златева да бъде поканена да играе в тази трудна двойна роля на Мариета / Мари. За ролята на Паул не познавам български тенор, който да я има в репертоара си. Възможно е, защото редица български тенори играят в оперни театри на Запад, а тази опера често се поставя на сцените там. За третата роля – на баритона Франк, също можем да сме спокойни – през 2014 г. младият певец Алек Аведисян, който спечели Първа награда на Втория международен конкурс за млади оперни певци на името на Елена Николай в Панагюрище, при Втория тур на конкурса включи в програмата си ария от тази опера (б.а. Б.К.: в информацията в Интернет мисля има някаква грешка, защото там е написано така: „Ария на Пиеро из операта “МЪРТВИЯТ ГРАД” от Ерих Корнголд, на рояла – Мариана Мирчева. Мисля, че грешката е в това, че няма лице в операта с име Пиеро. Или това е Паул (тенор), или Франк (баритон). Алек Аведисян е баритон, той е мой ФБ-приятел, сега от доста години е солист в Оперния театър в Инсбрук, също и другаде).“

(край на цитата)

С тези бележки приключвам днешната ми статия, посветена на операта “Мъртвият град” от Ерих Корнголд с премиера на днешния 4 декември 2020 г. точно преди 100 години – на 4 декември 1920 г. в Хамбург и в Кьолн едновременно!

Остава още да пожелаем и тази опера да намери своята постановка в България (дано се лъжа, че още не е поставяна). Мисля, че българската публика ще я приеме радушно – в тези неспокойни времена малко повече „оперни фантазии“ са необходими за широката публика. А при подходящ случай ще пиша и повече за автора й – големият музикант Ерих Волфганг Корнголд (1897-1957). Мир на праха му!

…………………..

Цитирам линк към една ария от операта „Мъртвият град“ на Крнголд, която се нарежда между най-красивите образци в съвременната оперна музика – арията на Мариета в първо действие на операта „Glück, das mir verblieb“ (Щастието, което ми остана). Изпълнява прочутия сопран от САЩ Рене Флеминг:

https://www.youtube.com/watch?v=QTqRwuGPnU8&ab_channel=liederoperagreats

……

Цитирам линк към дует на Мариета и Паул от операта „Мъртвият град“ на Ерих Корнголд в изпълнение на Юлия Клайтер и Йонас Кауфман през 2014 г.:

https://www.youtube.com/watch?v=jBCV5ylGhfI&ab_channel=liederoperagreats

Jonas Kaufmann—Tenor, Julia Kleiter—Soprano, Jochen Rieder—Conductor, Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin, 2014.

……..