Penka Dilova

77 години от рождението на певицата Пенка Дилова

„ (…) През 1971 г. Пенка Дилова става член на ансамбъла на Русенската опера, където тя е почти 30 години водеща певица на този оперен театър. Там тя участва общо в 55 роли за мецосопран. През 1980 г. Дилова получава покана за прослушване в Миланската Скала, до което не се идва поради тежка автомобилна катастрофа с нея, което й коства почти двегодишно лечение в различни болници. През 1985 г. се идва до това прослушване, което е успешно, и през 1986 г. тя трябва да дебютира в Миланската Скала. Жалко, съответните български органи не й издават изходна виза на Запад (Италия), поради което не се стига до този дебют (…) “

(мой превод на цитат от Уикипедия-страницата за Пенка Дилова на немски език)

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 февруари 2020 г. пиша статия за една оперна певица, която е родена на утрешния 18 февруари през 1943 г., но понеже утре имам статия за друга оперна артистка, реших един ден по-рано да напиша статията си за въпросната личност. Това е мецосопранът Пенка Дилова (1943-1998), която като редица други артисти, за които вече писах през последните месеци, е оставила трайна диря в историята на българското оперно изкуство през втората половина на миналия век.

За Пенка Дилова в тия години се е говорило с най-големи суперлативи, за нея са правени изключителни прогнози и за която – като доста нейни колеги и колежки – съдбата не е била много щедра по различни причини до края на оперната им кариера. Ако Пенка Дилова беше жива, утре тя щеше да празнува своята 77-а годишнина, помина се на 17 септември 1998 г. – едва на 55 години, след 7 месеца ще станат 22 години.

През 2015 година на този ден написах статия за Пенка Дилова и веднага след това се получиха реакции от нейни бивши колеги в Русенската опера, като Стефка Евстатиева и Иван Консулов. Ето кратки цитати от тия коментари:

Stefka Evstatieva : Вили, Иване, помните ли, когато Пенчето казваше “Сладко бебчи на кака Пенчи” имитирайки Батко Борчо.

Boris Kontohow : Спомени, спомени, разбутах ви хубавите преживявания от едно време. Стефче, кой е този “Вили” ? А “батко Борчо” ?

Stefka Evstatieva : Вили е Виолета Шаханова на снимката с Пенка, а батко Борчо беше тенор солист в Русе опера, Борис…уууупс, забравих….Христов…не смея да кажа, беше голям зевзек, с един голям гръден кош, винаги изпъчен. Вечна му памет и на него.

Ivan Konsulov : Chef, Ludata kato men kazvasche Sladko Beb4e ste te klavna i bozna Ujasna. Boje Chef gotino besche. Sega sa tolkova dale4e ot onija Vremena koito nie imahme strahoten Kef. Boje kak hodihme da jadem v Stola na Operata. Tam imasche edna debeli4ka – kato me vidi as ja hipnotizirah – vinagi i mi slagasche strahotni Porzij. Ei tija zlatni Vremena Zelufki. Oste 1 mesez i aide po Russensko za 10 dni. Kef.

Stefka Evstatieva : “Ще те клъвна” беше лаф на всички и дойде от вица дето едно червейче пълзяло, пълзяло и стигнало върха. Прелетял един орел и казал “ще те клъвна”…Васил Стефанов на концерт пред целия оркестър и аз до него, ме поглеждаше хитро и ми казваше “ще те клъвна” и започваше да дирижира. Нашите хубави спомени.

(край на коментарите)

На фона на тези весели мисли веднага се очертава нещастната съдба на Пенка Дилова, която преди много години съм гледал в нейни оперни изяви с Русенската опера при техни гостувания в Габрово. Стана ми така жално за съдбата на Дилова, която се е развила преди 50 години и така рано тази даровита и много способна певица е приключила както с кариерата си, така и с живота си. За всичко това ще стане дума по-долу в статията. Само хора като мен, които са живели и в двете епохи, могат да разберат за какво говоря. След малко, като се запознаете с детайлите от битието на Пенка Дилова, ще разберете за какво намеквам. Не правя никакви паралели, просто изтъквам колко е сложен живота на един оперен артист, когато не може да осъществи намеренията си, въпреки че има всички реални предпоставки да направи това, но му пречат фактори, които не зависят от него.

Както при Пенка Маринова в Русе, при Георги Енев и Тодор Бонев в Стара Загора, при Стефан Еленков и Катя Попова в София, все нещо неприятно се е случвало, било то катастрофа или професионална несполука, причинена от безсъвестен ръководител или администратор, което е водело или до преждевременна смърт или до край на успешно започналата кариера. Често си мисля в последно време, като преглеждам толкова материали, защо става така, че способни млади оперни певци не винаги имат този жребий, който да им позволи докрай да развият и покажат таланта си. Ето, както ще видим, Пенка Дилова е имала възможност за знаменита международна кариера, но не е могла да я осъществи.

Изглежда отговорът е твърде комплициран и по-добре да не го търсим – нищо не може да се върне обратно. Истина е обаче, че редица авторитетни чуждестранни певци, диригенти, музиколози и критици открито признават факта, че българските певци и певици действително са заемали и заемат достойно място в листата на най-добрите представители на това изкуство в международен аспект.

Не трябва да забравяме, че в оперното изкуство критериите за оценка на качествата са глобализирани и трудно може да се спекулира и извратява тълкуването на тия критерии. След като един певец от ранга на Пласидо Доминго го подчертава в интервю по време на гостуването си в София през февруари 2014 година, трябва да сме убедени в това. Че в последно време Соня Йончева, Красимира Стоянова (цитирам само две имена – има и други) постигат значителни успехи на различни сцени и в различни прояви говори не само за една случайност, а за последователност в подготовката и изграждането на тези млади представители в това поприще. Няма да продължавам на тази тема, наново се връщам към певицата Пенка Дилова, чийто живот и дело са особен пример за горните мисли.

Както и при други мои статии, и днес ще цитирам мисли и мнения на публициста, писателя и преводача Огнян Стамболиев, тъй като Пенка Дилова е била дълги години член на ансамбъла на Русенската опера и той като драматург в тази опера през тези години е имал конкретни наблюдения за работата й. Наново ми прави впечатление неговата точна и прецизна преценка, съдържаща конкретни данни и по тази причина ще цитирам по-долу една негова статия, написана през 2008 г. по случай 65 години от рождението на Пенка Дилова. Както и при доста други артисти от тази епоха – втората половина на миналия век, в Интернет и в Уикипедия не могат да се намерят много сведения за Пенка Дилова. И при друг повод писах, че Българското радио, специално предаването „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ отделя достойно място със сведения и музикални илюстрации за делото на редица български оперни дейци. Така на 31 януари 2013 г. е имало предаване, посветено на тримата артисти от Русенската опера – певците Пенка Дилова и Николай Здравков и диригента Ромео Райчев. Ето какво се казва в него за Пенка Дилова и другите двама:

Пенка Дилова, Николай Здравков и Ромео Райчев ни връщат към златните години на Русенската опера

публикувано на 31.01.2013 г.

Трима великолепни музиканти: мецосопраното Пенка Дилова, тенорът Николай Здравков и диригентът Ромео Райчев ще пробудят у мнозина спомена за най-силните години в историята на Русенската опера. Време, когато театърът буквално се пука по шевовете, а ентусиазираната публика носи на ръце своите любимци“. И сетне: „Впрочем Здравков и Райчев идват в Русенската опера приблизително по едно и също време – в средата на 50-те години. И работят заедно там повече от 30 години. През 1971 г. към трупата се присъединява мецосопраното Пенка Дилова. Скоро за нея започват да говорят като за явление в българския оперен театър. По време на гостуване на Русенската опера в Букурещ Дилова блести на сцената в ролята на принцеса Еболи от „Дон Карлос”. Критиците я наричат „откритие“ и добавят: „Гласът на българката въздейства с красота и мощ, с изумителна палитра от нюанси. Потъва надълбоко в ролята със страст и вдъхновение…”. През 70-те години, най-вече на сцената на Русенската опера, Пенка Дилова извая запомняща се палитра от образи: Кармен, Далила, Азучена, Амнерис, Улрика, Дорабела… Ще си припомним някои от тях в събота вечер.

(край на цитата)

На 30 април 2015 г. Радио София излъчва ново предаване за Пенка Дилова в програма „Христо Ботев“, в което научаваме и датата на смъртта й – 17 септември 1998 г., която дата не ми беше известна до сега, само годината.

Хубаво е, че 4 години по-късно – на 6 февруари 2019 г. Радио София повтори това предаване, придружено с изпълнения на Пенка Дилова. Така нейното изкуство е припомнено и е възстановено за новите музикални слушатели, които не я познават. Цитирам статия за предаването:

БНР

Спомен за Пенка Дилова

публикувано на 06.02.2019

Автор: Светлана Димитрова

Пенка Дилова изпълнява ария на Леонора от „Фаворитката” на Доницети

Ще слушаме една великолепна певица, солистка на Русенската опера – Пенка Дилова. В предаването ще звучат арии и сцени от „Орлеанската Дева” и „Дама Пика” на Чайковски, „Севилският бръснар” на Росини, „Тайният брак” на Чимароза, „Така правят всички жени” на Моцарт, „Момчил” на Пипков, „Селска чест” на Маскани, „Дон Карлос” и „Трубадур” на Верди, „Фаворитката” на Доницети осъществени през 1970, 1973,1975, 1979, 1984 години под диригентството на Васил Стефанов, Иван Филев, Драгомир Ненов и Емил Чакъров.

Доволна съм, че не заминах в чужбина да търся кариера“ – казва тя в едно интервю. „В русенския колектив намерих среда, творчески климат, отлични певци, партньори и колеги“. Първата роля на тази сцена е от февруари 1971 г. – Шарлота от „Вертер” на Масне. „Такава певица не сме имали отдавна. Тя е истинско откритие за операта“ – мълвят присъстващите на репетициите. Следващата задача за младата певица отново е от френска опера – изкусителката Далила от „Самсон и Далила” на Сен-Санс. После идват и комичнита роли, които разкриват богатия артистичен талант на певицата – Берта от „Севилският бръснар” на Росини, Фидалма от „Тайният брак” на Чимароза, г-жа Райт от „Веселите уиндзорки” на Николай, Доротея от „Вива ла Мама” на Доницети.

Репертоарът на Пенка Дилова е огромен – над 50 роли от Хендел до Меноти, вокално-симфонични и кантатно-ораториални творби. Тя е една от певиците, които с вдъхновение изпълняват и български опери – „Момчил” и „Янините девет братя” на Пипков, „Лето 893”, „Мария Десислава”, „Албена”, „Луд гидия” и „Юлска нощ” на Хаджиев, „Тревога” на Райчев, „Еленово царство” на Илиев и „Юла” на Кюркчийски.

Чух за първи път Пенка на Петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти в София през май 1969 година, като студент в София“ – пише в спомените си Огнян Стамболиев. „Още си спомням какъв взрив от аплодисменти предизвикаха нейните арии – на Орлеанската дева от Чайковски и Ефросина от „Момчил” на Пипков. Чуха я чужди импресарии и я поканиха за гастроли в Германия, Унгария и Франция. Там тя дебютира в няколко опери – съвсем млада, неопитна за сцената, но вече със самочувствие, готова да покорява върхове. С Робер Ирш и Пиер Дерво тя направи роли в „Любовта към трите портокала” на Прокофиев, „Самсон и Далила” и „Вертер” във Франция, „Трубадур” в Германия и Унгария, като в последната партнира на звездата Хосе Карерас и Юлия Варади“ – завършва г-н Стамболиев.

Пенка Дилова е родена през 1943 г. на 18 февруари в София. Завършва софийската консерватория при Илия Йосифов. Още като студентка пее на сцената на Софийската опера. След като завършва, за 34 сезона е в състава на Русенската опера. Умира внезапно на 17 септември 1998 г.

петък, 8 февруари, от 23.00 часа

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/101078017/spomen

Сега ще цитирам дословно статията на Огнян Стамболиев, която дава достатъчно информация за Дилова. Не са нужни повече коментари, нито допълнения от мен. Лично аз си спомням две нейни участия при гостуване на Русенската опера в Габрово през първите три години на десетилетието 1970. През 1974 г. напуснах Габрово и България и нямам преки спомени от кариерата й.

ПЕНКА ДИЛОВА – ПЕВИЦА ОТ ЕВРОПЕЙСКИ МАЩАБ
65 години от рождението й

Огнян Стамболиев

Пенка Дилова (1943-1998) беше явление в българския оперен театър. Имах възможността да проследя цялата й кариера у нас (за чуждите й изяви получавах информация от медиите и записите, които тя носеше) и мога да заявя, че бе наистина певица от европейски мащаб. За съжаление, катастрофа я осакати – през 1981, по пътя за София, я блъсна кола от кортежа на Тодор Живков, и това прекъсна голямата й кариера и съкрати живота й. Но въпреки това, Пенка постигна върхове в изкуството и остави златна диря в историята на Русенската опера.

Родена е на 18 февруари 1943 в София в бедно семейство. Заедно със сестра си Ганка Дилова (посветила живота си на Пенка), израства в детски дом и отрано се научава да се бори с живота. Откриват гласа й в гимназията и я насочват към Консерваторията. Попада в класа на именития педагог проф. Илия Йосифов, но всъщност учи повече при асистента му, Чавдар Хаджиев, който успява да я оформи като певица. Гласът й е форматен мецосопран (две октави и половина! – с лекота достигаше сопрановото до на трета октава), с рядко красив, топъл, оригинален тембър. Музикалността й е природна, както и вроденото й чувство за сцена, интелигентна и упорита е – всичко това предвещава една голяма, бих казал световна кариера. Особено като се има предвид, че България, за разлика от Румъния или Русия и Украйна, рядко ражда добри и качествени мецосопранови гласове – у нас винаги в изобилие са били сопраните и басите. Завършила успешно Консерваторията, Пенка започва работа като солист в Ансамбъла на Армията, пее с този добър професионален състав още като студентка и натрупва солиден кантатно-ораториален и песенен репертоар. Като студентка излиза за първи път на сцената на Учебния оперен театър – в ролята на Амастра от „Ксеркс” на Хендел.

Чух за първи път Пенка на Петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти в София през май 1969 година, като студент в София. Нивото на този голям национален конкурс бе наистина изключително и е до днес неповторено. Много от участниците тогава сега са водещи фигури в нашия музикален живот. Пенка получи само диплом (журитата у нас са често несправедливи и некоректни!), което възмути публиката. А бе сред истинските й фаворити, заедно с незабравимите Валери Попова, Стефан Еленков, Румяна Барева и Светлана Котленко. Още си спомням какъв взрив от аплодисменти предизвикаха нейните арии – на „Орлеанската дева“ от Чайковски и Ефросина от „Момчил” на Пипков. Чуха я чужди импресарии и я поканиха за гастроли в Германия, Унгария и Франция. Там тя дебютира в няколко опери – съвсем млада, неопитна за сцената, но вече със самочувствие, готова да покорява върхове. С Робер Ирш и Пиер Дерво тя направи роли в „Любовта към трите портокала” на Прокофиев, „Самсон и Далила” и „Вертер” във Франция, „Трубадур” в Германия и Унгария, като в последната партнира на звездата Хосе Карерас и Юлия Варади.

Завърнала се в България (а можеше да остане на Запад и да направи по-лесна и по-голяма кариера!), тя се яви на конкурс за солистка в Русенската опера, която допълваше състава си с млади артисти. Прие я директорът Коста Крушовенски, музикант – театрал и градител. Веднага й даде роли и спектакли. Присъствах на първата й репетиция с оркестър на „Вертер” от Масне. Всички останаха изумени – „Какъв красив и мащабен мецосопран е пристигнал в Русе!”, възкликна един от хористите. Колегите я посрещнаха с аплодисменти. Започна кариерата й в театъра, в който винаги е имало добри певци и солистите са били на почит. Пенка бе жадна за работа, за нови роли и Русе й ги даде. Спомням си, тогава вече бях драматург, че през сезона 1974/1975 година тя подготви и изнесе 6 централни роли: Кармен, Дорабела от „Така правят всички”, Берта от „Севилският бръснар”, Далила от „Самсон и Далила”, Азучена от „Трубадур”, Ефросина от „Момчил”. Междувременно беше се превъплътила в Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, не в Русе, а на гастрола на Русенската опера в Букурещ с това заглавие!, в Ермиара от „Лето 893” на Парашкев Хаджиев, като Фидалма от „Тайният брак” на Чимароза, Амнерис от „Аида”. Както се вижда, поредица от най-различни роли – драматични и комични, съвременни и класически…

Репертоарът й беше изключително широк – от Моцарт и Чимароза, през Росини, Доницети, Верди, Маскани, Гуно, Мусоргски, до Бритън, Меноти, Яначек, Константин Илиев и Лазар Николов. За нея просто нямаше стилови трудности и ограничения. Обемният й, добре изравнен във всички регистри мецосопран – с дълбоки изразителни низини, здрав център и бляскави сопранови височини (до „до“ на трета октава!), вродената й музикалност, й позволяваха да се справя безпроблемно с всичко. Освен операта, обичаше много и камерната и кантатно-ораториалната музика. Често изнасяше сама или с по-младите си колеги (Виолета Шаханова и Иван Консулов) стилни камерни концерти. Особено й лежаха руските автори: Глинка, Чайковски, Рахманинов, Бородин, Свиридов. Правеше много концерти и с музика на български автори, нерядко и първи изпълнения. Беше високо ценена от големите ни композитори: Пипков, Големинов, Райчев, Хаджиев, Сагаев. Диапазонът й като актриса също бе широк и наистина впечатляващ. Успяваше с немного, но точни и ярки щрихи, обобщено, лаконично и достатъчно силно въздействащо да изгради един завършен сценичен образ. Имаше силно излъчване, присъстваше забележимо, властно на сцената, дори когато ролята й беше по-малка. Запомняше се и като Алиса в „Лучия”, Емилия в „Отело”, и като Мадлон в „Андре Шение”, Нянята в „Евгений Онегин” или Агнеса в „Юла” на Кюркчийски. За Пенка нямаше малки или големи роли – имаше просто роли! Беше винаги жадна за контакти с публиката! Беше еднакво убедителна и в героичното, и в смешното, и в трагичното. Едрата й, възпълна фигура, беше внушителна, но и пластична. Мимиката й – пределно точна и изразителна. Имаше особено излъчване на сцената, още с появата си „прехвърляше рампата”, приковаваше вниманието на публиката.

Българските автори, представящи за първи път в Русе своите опери, неизменно търсеха нейното участие, убедени, че само ще спечелят от него. За Парашкев Хаджиев беше сред предпочитаните артисти в театъра. Затова й повери трудната и ефектна роля на Ермиара от „Лето 893” и Теодора-Сара от „Мария Десислава”. Александър Райчев я пожела за Райна в „Тревога”, а Константин Илиев за Ферина в „Еленово царство” (1976). Беше и прекрасна Майка в „Луд Гидия”, предпочетена от Парашкев Хаджиев за юбилея му през 1987, заедно с Виолета Шаханова (Зорница) и Евгени Леков (Илия). Отделно внимание заслужават комедийните й роли: Берта, Фидалма, Фрау Райх от „Веселите уиндзорки” в силното трио Виолета Шаханова (Фрау Флут) и Стефан Димитров (Фалстаф) – (без съмнение, един от най- силните и обичани от публиката спектакли на театъра, 1980), Божена Куденщайн в „Цигански барон” на Щраус-син (1982), до последните й роли – Баба Цоцолана в „Патиланци” на Александър Йосифов (1995) и Цецилия в „Царицата на чардаша” (1997). Силен акцент в кариерата й внесе трагедийната роля на Мадам Флора в „Медиумът” на Джанкарло Меноти през 1980 г. в първата българска постановка на Карталов в Камерния театър на Благоевград. Пенка Дилова беше артистка, достойна за Националната ни опера, но по разни причини не я назначиха там. През силните си сезони гостуваше често в София с големите си роли: Амнерис, Еболи, Азучена (с тях се представи и на немалко големи сцени главно в Източна Европа). През 1977 година беше поканена от режисьора Стефан Трифонов за интересната роля на Костелничката в първата българска реализация на „Йенуфа” от Леош Яначек в Софийската опера. Направи я великолепно! Доминираше над останалите изпълнители. Но ръководството на Националната опера не я назначи… Беше високо ценена във Варна – с Варненската опера пожъна истински триумф като Сантуца в „Селска чест” от Маскани на фестивал в Барселона (критиката там я оцени изключително високо, като „феноменален глас”). Пееше редовно и в Пловдив, Стара Загора, в цяла България. В края на творческия си път имаше щастлива среща с големия български диригент Емил Чакъров и продуцента Глоц, които я ангажираха за участие в записите на „Дама Пика” и „Евгений Онегин” – в малките, но отговорни партии на Графинята и Нянята в екип със световни певци. Това бе един от звездните мигове в рано прекъсналата й кариера.

Пенка Дилова беше от ранга на големите ни мецосопрани – Ана Тодорова и Елена Николай. Рядко красив, форматен глас, с хубави, плътни, закръглени тонове. Излъчваше естественост и спонтанна топлота, при това не само с гласа си, но и с актьорското си присъствие, а също и в живота. Бяхме добри приятели и мисля, че още ми липсва. Съжалявам за безвременната й смърт, косвено причинена от един наш оперен директор и псевдоимпресарио. Мисля, че след нея у нас все още не се е появил истински мецосопран от нейния мащаб и класа.

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2008, № 11 (108)

(край на цитата)

Разполагам с един списък от участия на Пенка Дилова през годините 1986 до 1990, от които могат да се извлекат интересни информации както за нея, така и за партньорите й. Под диригентството на незабравимия Емил Чакъров са изброени редица оперни постановки с участието на български артисти като Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стефка Евстатиева, Стефка Минева, Веселина Кацарова, Людмила Хаджиева, Димитър Петков, Иван Консулов, Димитър Станчев, Лиляна Барева и други, както и на световно известните полски артисти Stefania Toczyska и Wieslaw Ochman. Много от тези изяви са документирани на музикални носители. (При публикуването има размествания на редове и колони от оригинала в Интернет):


Penka Dilova (Sänger) JahrKomponistOperDirigentGesangspartnerRolleOrchester
Angel Petkov (3)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Angel Petkov (Krushchov)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Angel Petkov (Missail)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Angel Petkov (Tchekalinsky)
Mincho Popov (2)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Mincho Popov (Simpleton)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Mincho Popov (Tchaplitsky)
Stoil Georgiev (2)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Stoil Georgiev (Chernikovsky)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Stoil Georgiev (Narumoff)
Josef Frank (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Josef Frank (Shuiski)
Ivan Konsulov (1)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Ivan Konsulov (Count Tomsky)
Dimiter Petkov (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Dimiter Petkov (Varlaam)
Vesselina Kasarova (1)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Vesselina Kasarova (Governess)
Stefka Evstatieva (1)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Stefka Evstatieva (Lisa)
Rumiana Bareva (1)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Rumiana Bareva (Masha)
Nicolai Ghiaurov (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Nicolai Ghiaurov (Boris Godunov)
Peter Petrov (1)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Peter Petrov (Sourin)
Wieslaw Ochman (1)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Wieslaw Ochman (Hermann)
Stefania Toczyska (1)
1990 – Pique Dame (Tchaikovsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (The Countess), Stefania Toczyska (Polina)
Stefka Mineva (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Stefka Mineva (Marina)
Rossitza Troeva-Mircheva (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Rossitza Troeva-Mircheva (Feodor)
Dimiter Stanchev (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Dimiter Stanchev (Nikitch)
Nicolai Ghiuselev (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Nicolai Ghiuselev (Pimen)
Boris Martinovich (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Boris Martinovich (Rangoni)
Lyudmila Hadjieva (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Lyudmila Hadjieva (Xenia)
Kosta Dinko (1)
1986 – Boris Godunov (Mussorgsky) – Emil Tchakarov: Penka Dilova (Innkeeper), Kosta Dinko (Mitukha)

(край на цитата)


От статията на Огнян Стамболиев ясно се вижда широкия спектър от роли, стилове и епохи, в които Пенка Дилова е вземала участие. Като имаме предвид, че това е ставало в един сравнително къс период – годините от 1970 до 1997 (годините след катастрофата през 1981 г. не могат да се считат за съвсем нормални), аз лично оставам възхитен от постиженията й – такова отдаване на роли от родния репертоар (едва ли днес имаме певци, които пеят в такова голямо количество роли от български опери), скокът от предкласика и класика до опери от Яначек и Прокофиев, от Меноти и Бритън прави особено впечатление. Вижте само листата на българските композитори – всички, които са писали опери в тази епоха. Това навява и на известна тъга – колко от тези опери се поставят и играят днес в немалкото на брой оперни театри в момента в България. Искаме младите хора да се запознават с оперното изкуство. Да вземем програмата на даден оперен театър в Чехия, Словакия или Полша. Поне една четвърт от заглавията са от автори на съответната страна. Защо в България не е така, не е вярно, че няма произведения, които са действително интересни, при това голяма част са „разбираеми“ за широкия кръг слушатели, много често на историческа основа. Причината – липса на мотивация и широко мислене, на поглед в бъдещето и почит към родните композитори. Не искам да изпадам в детайли – казвам тези думи само от гледната точка на един обикновен оперен любител.

Завършвайки тази статия, пак с малка тъга ще отбележа, че до скоро не знаех точната дата за смъртта на Пенка Дилова, която научих от предаване на Радио София – това е 17 септември 1998 г., била е едва на 55 години – една лична трагедия.

Все още в Уикипедия няма страница на български език (нито на друг език) за нея. Ако не бяха статиите на Огнян Стамболиев и двете предавания на Радио София, както и кратката статия на английски език в портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър от Питсбърг / САЩ, почти нищо съществено не е написано както за Дилова, така и за много нейни колеги от тази епоха. Лично аз ценя публикациите на г-н Стамболиев особено високо, понеже съчетават много добре конкретна информация с отлично обусловени от професионална гледна точка оценки и мнения. Бих замолил живите колеги на Пенка Дилова, като Стефка Евстатиева, Стефка Минева, Иван Консулов (те са мои Фейсбук-приятели) и други, да напишат нещо в моята страница след тази статия, което им е направило впечатление при общата работа с Пенка Дилова. Така ще допълним картината за тази даровита и способна певица, което ще остане за бъдещите поколения оперни любители.

Сега през 2020 г. с голямо удоволствие трябва да отбележа, че от края на 2019 г. има вече Уикипедия-страница за Пенка Дилова, И ТО НА НЕМСКИ ЕЗИК! На български език обаче ОЩЕ НЯМА – какъв парадокс, на родния й език няма! Цитирам текста на тази страница:

Penka Dilowa

Рenka Dilowa (bulgarisch Пенка Дилова; wiss. Transliteration: Penka Dilova; * 18. Februar 1943 in Sofia; † 17. September 1998) war eine bulgarische Opernsängerin (Mezzosopran).

Leben

Penka Dilowa studierte Gesang an der Staatlichen Musikakademie Sofia bei der Mezzosopranistin Anna Todorova (1892–1972) und dem Tenor Ilija Jossifov (1912–1993). In ihrem dritten Studienjahr wurde sie an die Staatsoper Sofia engagiert, mit deren Ensemble sie Gastspiele in Ungarn, Polen, der Deutschen Demokratischen Republik und der UdSSR gab.

1971 wurde sie Mitglied der bulgarischen Nationaloper Russe (Donau), an der sie fast 30 Jahre engagiert war und zu den führenden Sängerinnen des Hauses gehörte.[1] Dort sang sie insgesamt 55 Partien für Mezzosopran. 1980 erhielt sie eine Einladung für ein Vorsingen an der Mailänder Scala, die sie jedoch aufgrund eines schweren Autounfalls, der eine fast zweijährige Behandlungszeit in verschiedenen Krankenhäusern nach sich zog, absagen musste. 1985 hatte sie ein erfolgreiches Vorsingen an der Scala, wo sie 1986 debütieren sollte, jedoch verweigerten ihr die bulgarischen Behörden das Ausreisevisum in den Westen.

Zu ihren Hauptrollen auf der Opernbühne gehörten die Prinzessin Eboli in Don Carlos, Leonora in La Favorita, Azucena in Il trovatore, Amneris in Aida, Santuzza in Cavalleria rusticana, Dorabella in Così fan tutte sowie die Titelrolle in Die Jungfrau von Orléans von Tschaikowski. 1984 gastierte sie bei den Sommerfestspielen Split in Jugoslawien als Amneris in Aida unter der musikalischen Leitung von Vjekoslav Šutej.[2] Sie hatte außerdem eine erfolgreiche Karriere als Konzertsängerin.

Im Westen wurden sie vor allem durch ihre Mitwirkung in zwei Gesamtaufnahmen russischer Opern, die bei Sony Classical erschienen und jeweils unter der musikalischen Leitung von Emil Tschakarow eingespielt wurden, bekannt. In der 1986 entstandenen Produktion von Boris Godunow (Veröffentlichungsdatum: 1991) sang sie die Schenkwirtin.[3][4] In Pique Dame, 1988 eingespielt, übernahm sie die Rolle der Gräfin.[5]

Penka Dilowa starb unerwartet im September 1998 an einem Herzinfarkt.

Weblinks

Penka Dilova – Biografie (engl.)

Penka Dilowa bei Discogs (englisch)

Voi lo sapete – Tondokument auf YouTube (ital.)

Einzelnachweise

State Opera – Rousse. Geschichte (engl.). Abgerufen am 10. Oktober 2019.

Aida – Verdi – Split 1984. Live-Mitschnitt (ital.). Abgerufen am 10. Oktober 2019.

Boris Godunov by Modest Mussorgsky performed in Russian. Abgerufen am 10. Oktober 2019.

Mussorgsky’s Boris Godunov – A survey of the discography. Musicweb-International.com. Abgerufen am 10. Oktober 2019.

Lenski s’est trompé d’opéra. CD-Kritik. Forumopera.com (frz.). Abgerufen am 10. Oktober 2019.

(край на цитата)

Съжалявам, но по липса на време няма да давам превод, това може всеки да направи чрез Гугъл-преводачът, ако не познава немски език. Все пак твърде интересен е един абзац, който говори много за трагичните моменти в кариерата на Пенка Дилова. Цитирам заедно с превод:

„ (…) 1971 wurde sie Mitglied der bulgarischen Nationaloper Russe (Donau), an der sie fast 30 Jahre engagiert war und zu den führenden Sängerinnen des Hauses gehörte.[1] Dort sang sie insgesamt 55 Partien für Mezzosopran. 1980 erhielt sie eine Einladung für ein Vorsingen an der Mailänder Scala, die sie jedoch aufgrund eines schweren Autounfalls, der eine fast zweijährige Behandlungszeit in verschiedenen Krankenhäusern nach sich zog, absagen musste. 1985 hatte sie ein erfolgreiches Vorsingen an der Scala, wo sie 1986 debütieren sollte, jedoch verweigerten ihr die bulgarischen Behörden das Ausreisevisum in den Westen (…)“.

(край на цитата)

Превод: „ (…) През 1971 г. Пенка Дилова става член на ансамбъла на Русенската опера, където тя е почти 30 години водеща певица на този оперен театър. Там тя участва общо в 55 роли за мецосопран. През 1980 г. Дилова получава покана за прослушване в Миланската Скала, до което не се идва поради тежка автомобилна катастрофа с нея, което й коства почти двегодишно лечение в различни болници. През 1985 г. се идва до това прослушване, което е успешно, и през 1986 г. тя трябва да дебютира в Миланската Скала. Жалко, съответните български органи не й издават изходна виза на Запад (Италия), поради което не се стига до този дебют“.

(край на превода)

Нека всеки читател да си направи сам съответния извод!

Тъй като намерих една обща изява на Дилова, Евстатиева и Консулов от далечната 1977 г., нека припомня на моите приятели Стефка и Иван тази им обща изява на 15 декември 1977 г. в Русенската опера. Цитирам:

Бал с маски“ от Джузупе Верди

Възстановена постановка на 15.12.1977 г. с диригент Ромео Райчев и с участието на:


Николай Здравков – Рикардо
Иван Консулов – Ренато
Стефка Евстатиева – Амелия
ПЕНКА ДИЛОВА – Улрика
Цветана Тодорова – Оскар и др.

Много често приятните спомени ни връщат в едно отдавна изживяно, но щастливо време. Сега тук мога да благодаря за спешната реакция на Стефка Евстатиева и Иван Консулов, които през 2015 година (вече 5 години оттогава!) веднага взеха отношение към статията ми и аз още в началото на днешната статия цитирах думите им.

Нека утре на 18 февруари – на рождения ден на Пенка Дилова през 1943 г. да си спомним с почит за нея и за нейното дело. Тя щеше да навърши 77 години.

Мир на праха й!

……..

Моя бележка: На 18.02.2019 г. след моята статия за Пенка Дилова тенорът Живко Желев написа:

Jivko Jelev – Пенка ми гостува през далечната 1993 година в Ерфурт! Пяхме заедно един концерт и си прекарахме чудесно! Любимото изречение беше: “И, Буци, казвам ти… ” много се смяхме! Още си правим печени картофи с чубрица ала Пенка Маринова! Светъл й път!

Boris Kontohow Живко, нямаш ли някоя снимка – има съвсем малко в медиите ….

Jivko Jelev Boris Kontohow – Съжалявам, Борис, след толкова много пренасяния, някой материали останаха в небитието! Имахме снимка от концерта в Ерфурт, имах нейните интерпретации на песни от български композитор, когото представяхме тогава… Беше изключително весела и жизнена персона! Запомнихме я завинаги!

…….

Друга моя бележка: също след статията ми за Пенка Дилова през 2019 г. певецът Жечо Христов от Словения ми изпрати две ценни снимки, в които е и Пенка Дилова. Ще ги приложа днес – за първи път – след статията ми.

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.