Dimitar Kozhuharov

Басът Димитър Кожухаров, роден на днешния ден през 1911 година

Драги приятели на оперната музика, днес на 27 април 2022 г. пиша статия за втори път за един голям български певец – басът Димитър Кожухаров, роден на днешния ден преди 111 години – на 27 април 1911 г. По различни причини отлагах писането на такава статия дълги години – до миналата 2021 година, когато писах за пръв път за него. Аз съм бил на негови изяви в Софийската опера през 50-те години на миналия век по време на моите студентски години в София в периода 1951-1956 и макар да не съм си водил бележки за конкретни изяви, помня името му, защото тогава той беше един от основните певци-баси в ансамбъла на Националната опера.

В тия години Димитър Кожухаров пееше в един особено широк оперен репертоар, но аз съм го запомнил основно в чудесните му роли в руския репертоар, където преди идването на Николай Гяуров, Димитър Петков и сетне на Никола Гюзелев и още на няколко имена, той блестеше особено в основните роли в опери от Модест Мусоргски. Беше незаменим Борис в „Борис Годунов“, но играеше също Пимен и Варлаам. Най-добре си го спомням в ролята му на Борис, в която той игра за пръв път при постановката през 1953 г., когато бях студент втора година и съм бил на един от тези спектакли. В ролите на Пимен и Варлаам Кожухаров е играл за пръв път при постановка през 1946 г., но тогава съм бил ученик в Габрово. Помня още и играта му в „Хованщина“ – една впечатлителна продукция на Народната опера, където през 1954 г. той игра в ролята на Княз Иван Ховански, а през 1955 г. беше чудесен Досифей. Не помня кой бас е играл тогава Княз Ховански.

Ако паметта ми не ме лъжи, за пръв път съм бил на оперна изява на Димитър Кожухаров през 1946 г., когато той игра в ролята на Колин от „Бохеми“ на Пучини, защото това беше моето първо посещение на цяла опера в живота ми. Бяхме с втората ми майка Деца за няколко дни на гости в София и тя, знаейки за моите интереси към музикалното изкуство, ме заведе на опера, и то – какъв късмет – точно на „Бохеми“, която стана моя любима опера и до сега. Бях си записал целия състав и го имах в бележник в Габрово, който остана там и сетне се загуби когато дойдох в Германия. Помня още, че Нели Карова беше Мими, Илия Йосифов – Родолфо, Михаил Люцканов – Марсел и Димитър Кожухаров – Колин. За другите артисти нямам спомен. Даже при статията ми в края на 2020 г. за Нели Карова писах във връзка с тази нейна изява в „Бохеми“. Ще цитирам съответен откъс във връзка с това мое първо посещение на опера:

„(…) Майка Деца – тогава на 46 години – беше живяла дълги години в София и след като забеляза, че аз имам влечение към музиката, реши през пролетта на 1946 г. да отидем за 4-5 дни в София. Там отседнахме при наши роднини, и по нейна инициатива посетихме опера. За мен това беше първото ми посещение на цяла опера в живота ми. Преди това в Габрово са гостували редица солисти за концерти – певци и инструменталисти, но цели оперни спектакли в града ни не са били изнасяни. Може би е имало отделни картини или сцени, но по това време в Габрово имаше само един театрален салон – този на читалището „Априлов-Палаузов“, където сценичните условия бяха подходящи за драматични театрални изяви, но не и за опери – липса на оркестрина и подходяща техника на сцената.

Никога няма да забравя това първо посещение на опера в София – гледахме спектакъл на „Бохеми“ от Пучини. Така пленен бях от онова, което видях и чух през тия 2-3 часа, че после дълго мислех само за това, когато се прибрахме в Габрово. Тогава оперните спектакли се изнасяха в салона на Народния театър – при пълна зала и при прекрасен състав. Бях малък за да запомня имената на всички солисти, но още тогава запомних името на главната героиня Мими – това беше Нели Карова. Вече не си спомням името на Родолфо, все мисля, че беше Илия Йосифов, но не съм сигурен. Аз бях завладян от играта на сцената, от хубавата музика – още тогава разбрах, че Пучини ще стане един от любимите ми композитори.

Това беше – Нели Карова от тия години остана в паметта ми, после дълги години тя беше солистка в Софийската опера, но и при нея превратностите на живота изиграха лоша роля и тя напусна България и така се загубиха следите й. За сегашните млади любители на оперното изкуство съм сигурен, че нейното име не говори нищо особено, защото в края на 50-те години се случиха доста драматични събития“.

(край на цитата)

В края на този предговор към днешната ми статия ще кажа и причината, защо до сега не съм писал за Димитър Кожухаров, въпреки голямата му известност тогава. Причината е проста – по липса на сведения за него. Той се пенсионирва след почти 30-годишна кариера в Софийската опера, след това е много успешен вокален педагог, но в медиите доскоро нямаше абсолютно никакви информации относно биография и сведения за дейността му като певец и педагог. Как да се пише статия без източници за нея? Едва когато се снабдих преди няколко години с „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН през 1967 г. в София, там намерих 15-20 реда за Димитър Кожухаров, но това е съвсем малко. Нещо повече се съдържа в една статия на русенския писател и преводач Огнян Стамболиев, която той публикува през октомври 2020 г. и там има много ценни информации. Аз ползвам тази статия на Огнян Стамболиев и по-късно ще я цитирам изцяло, но нека дам само началото й, ще видим действително каква роля е имал Димитър Кожухаров в българското оперно изкуство по време на дейността си. Ето един от първите абзаци:

„ (…) А от средата на 30-те до средата на 60-те години Димитър Кожухаров беше сред най-забележителните наши певци. И ако Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Рафаел Арие и Димитър Петков направиха кариерата си в чужбина и малко пяха в родината си, той, макар и същата класа и мащаб, остана верен на България. Повече от три десетилетия твори на наша сцена и дълго след това работи и като много успешен вокален педагог. Ще спомена само няколко от прочутите му ученици: Рени Пенкова, Катя Попова, Бойка Косева и преди всички абсолютната дългогодишна  примадона Юлия Винер. Ето какво каза тя за своя учител: ” (…) Ако го нямаше него, просто аз нямаше да стана певица! Аз на него дължа всичко! Бях щастлива, че учих при Димитър Кожухаров и че бях и заедно на сцената с него!”.

(край на цитата)

Едва през 2019 г. намерих достатъчно сведения за Димитър Кожухаров, когато попаднах на една прекрасна мемоарна книга за дейци на българското оперно изкуство и там имаше достатъчно сведения за него. Нека дам подробности във връзка с мои критики, че твърде рядко се намира такава литература, която критика съм писал и в други мои статии:

(…) Понеже в тия редове пиша все негативни изводи, нека поне сега кажа, че всичко не е толкова черно, както го представям. Винаги е имало хора в областта на оперното дело, които са мислили за бъдещето. Става дума за журналиста, поет и публицист Петко Тихолов (1903-1978), който е една от тези личности. Ето за какво намеквам:

През месец май 2019 г. успях да получа като подарък при мой престой в България една много ценна книга, за която не съм знаел че съществува – сборникът репортажи на известния журналист, поет и публицист от миналото Петко Тихолов със заглавие „Към върховете на изкуството“ – 105 статии за български и няколко чужди оперни дейци – главно певци, диригенти, режисьори, сценографи, балетисти и други, написани до годината 1979, когато тя е издадена от издателство „Музика“ в София.

До май 2019 г. не бях чел по-интересна и задълбочена мемоарна книга от български автор, посветена на тази тема. Кое е особеното при нея – със всички тия 105 личности Петко Тихолов е водил продължителни и изчепателни разговори, най-често в жилищата им главно в София, посещавал е някои от артистите по няколко пъти и е писал по дати подробен дневник на тия разговори. Няма да се спирам на отделни лица – това са най-известните дейци още от зараждането на оперното изкуство в България, като се започне от Иван Вулпе, Драгомир Казаков и Константин Михайлов-Стоян и се стигне до Илия Йосифов, Надя Афеян, Мати Пинкас и десетки други от това време.

В тези репортажи се дават автентични сведения за съответните дейци, разказани лично от тях и са едно колкото документално четиво, толкова и полезно за запознаване с епохата, нравите, порядките и особеностите на „оперния свят“ в тези отдавна отминали години. А това е толкова важно за българската оперна историография, която не разполага с особено много лични архиви на такива дейци, много от които са останали по домовете им, след като те са напуснали този свят.

Жалко, няма снимки на тези личности, но това, което четем в тази книга, е несравнимо ценно и полезно.

За голямо щастие там има статия от няколко страници и за Димитър Кожухаров и днес ще цитирим най-важното от онова, което Петко Тихолов е написал за него. Някои от мислите му предавам в трето лице – все едно разказани от мен.

Петко Тихолов започва разказа си така:

„Заслужилият артист Димитър Кожухаров изминава дълъг творчески път. Той създава редица реалистични образи от басовия репертоар – Борис, Пимен и Варлаам от „Борис Годунов”, Иван Сусанин, Филип Втори, Мефистофел, Кончак и Галицки от „Княз Игор”, Досифей и Иван Ховански от „Хованщина”, Осмин от „Отвличането от Сарая”, Зарастро от „Вълшебната флейта”, Фиеско от „Симон Боканегра”… И още: Раймондо от „Лучия ди Ламермур”, Варяжкият гост от „Садко”, Гремин от „Евгений Онегин”, Тимур от „Турандот”, Балдасаре във „Фаворитката“, Тарас в „Семейството на Тарас“, Дон Базалио в „Севилският бръснар“, Фафнер в „Рейнско злато“ (поставена от гостуващия немски режисьор Ханс Майснер) и други“.

(край на цитата)

Кожухаров играе с успех и в български опери: Селим Ходжа в „Цвета“ от Георги Атанасов, Чорбаджи Радан в „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев и Нар Хаваз в „Саламбо“ от Веселин Стоянов. Изпълнява успешно и няколко баритонови роли: Холандеца на Вагнер, Княз Игор, Скарпия от „Тоска”.

На 4 октомври 1939 г. Димитър Кожухаров се представя в ролята на Дон Балдасаре от „Фаворитката” на Доницети. За това му участие във вестник „Дневник” на 7 октомври 1939 г. Петко Тихолов пише следните редове:

„Слушали бяхме и друг път г-н Кожухаров. Тая вечер той успя да завладее публиката със своя мощен глас, свободно и изискано държане на сцената, с ясната си фраза и прецизна музикалност. Публиката заслужено го награди с възторжени ръкопляскания”.

(край на цитата)

Димитър Кожухаров е бил директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ и заместник директор на Народната опера по художествените въпроси. Носител е на ордените „Кирил и Методий“ Първа степен и „Народна република България“ Трета степен.

На 9 март 1978 г. Петко Тихолов посещава дома на Димитър Кожухаров, намиращ се в София, кв. „Младост“, блок 64, вход Б. От разговора им научаваме следното:

Бащата на Кожухаров – Слав Кожухаров е адвокат, майка му София – учителка. Той е роден на 27 април 1911 г. в Ямбол. Когато е на 9 години, семейството им се преселва в София. Кожухаров завършва гимназия и следва право. Влечение към пеенето има още от детинските си години.

Пред 1932 г. Кожухаров се явява за пръв път на сцената – играе Казанова в едноименната оперета на Йохан Щраус, която се представя в Оперетния театър на Ангел Сладкаров. Окуражен от успеха, Димитър Кожухаров решава да се откаже от следването на правни науки и се отдаде на изкуството. Започва да учи постановка на гласа при оперните артисти Събчо Събев, Георги Дончев и Христо Бръмбаров.

През 1936 г. се провежда конкурсен изпит за артисти в Народната опера. От 86 кандидати-мъже Кожухаров се класира първи по успех. През 1943 г. специализира в Залцбург / Австрия при видния вокален педагог Виторио Морати.

След завръщането си в България играе първо в ролята на Фафнер от „Рейнско злато“ на Вагнер, после следват редица други. При въпроса на Петко Тихолов, кои роли му са били най-любими от многото роли, които е застъпвал, Кожухаров казва:

„Борис от „Борис Годунов“, Княз Галицки в „Княз Игор“ и Тарас в едноименната опера на Дмитрий Кабалевски, който присъства на премиерата. На следния ден преди обед, след представлението, което видя авторът, участващите и други артисти се срещнахме със съветския композитор в хоровата зала да споделим впечатленията си. Изказа се и Кабалевски: „Общо взето“, подчерта той, „изпълнителите се справиха добре с ролите си. Досега аз смятах, че не съм написал добре последната, осма картина, посрещането на съветската армия. Но от това, което видях и чух снощи, мога спокойно да заявя, че изпълнителят на Тарас, басът Кожухаров се изяви много добре. В неговата игра и глас видях своя истински герой и дойдох до убеждението, че не картината, а изпълнението досега не е било на необходимата висота!”.

(край на цитата)

На въпроса на Петко Тихолов, при подготовката на кои чужди режисьори Димитър Кожухаров е играл, отговорът е:

„При Павел Румянцев, Евгений Соковнин и Борис Покровски, които повлияха за моето израстване като оперен артист“. Следва въпрос, при кои режисьори на Народната опера той е работил, и с кои най-много. На този въпрос следва отговор: „С Илия Иванов. Той разкриваше образите дълбоко психологически. От артиста искаше да бъде искрен на сцената. Между него и мен като че ли имаше духовно сродство, еднакво идейно и художествено схващане и разбиране при оформяне на образите. Двамата се допълвахме взаимно. Благодарение на неговата режисьорска помощ аз засилвах и задълбочавах психологическите моменти“.

(край на цитата)

Следва подобен въпрос за музикалните ръководители на Народната опера Асен Димитров и Асен Найденов, на който въпрос Димитър Кожухаров отговаря така:

„С нас, артистите, Асен Димитров изпипваше взискателно, основно, в най-малки подробности възлаганите роли, а Асен Найденов дирижираше с широка, красива линия, благодарение на което се изграждаха цялостни спектакли“.

Нов въпрос: „Къде в чужбина сте гостували“, на който получава отговор: „В Корея, Китай, Виетнам с концерти. Пях арии и песни. С артисти от Народната опера гостувах в Брюксел, Белгия. Представихме „Борис Годунов“, „Дама пика“ и „Война и мир“. Аз се представих с голям успех в ролята на Борис. Гостувах и в Букурещ. Играх Княз Гремин в „Евгений Онегин“. Изнесох и няколко самостоятелни концерта. Но незабравимо ще остане гостуването ми с Народната опера в Болшой театър през 1953 г. Представихме оперите „Борис Годунов“, „Иван Сусанин“, „Момчил“ и балета „Хайдушка песен“. В ролята на Борис имах изключителен успех, какъвто никъде другаде не съм имал. Нескончаеми ръкопляскания, скандирания. Много пъти завесата се вдигаше и спускаше …“.

(край на цитата)

Следват последни въпроси: „Няколко думи за концертната ви дейност у нас“. Следва отговор: „Развивах активна концертна дейност. Пял съм в цяла България – по села и градове, по трудови обекти, ТКЗС, гранични застави. Изпълнявал съм и произведения от Бетовен, Верди, Вагнер, Шапорин, Шостакович и други в съпровод на Софийската държавна филхармония“. Нов въпрос: „Вие се занимавате и с педагогическа дейност“, на което следва отговор: „И тази дейност ми е присърце. Подготвям вокално млади оперни кадри, някои от които се изявиха блестящо на сцената. Мои ученици са народните артисти Юлия Винер и Катя Попова, заслужилата артистка Бойка Косева и други“. И последен въпрос: „Колко години бяхте на оперната сцена?“. Следва отговор: „Повече от 30 години, от 1936 до 1967 година, когато се пенсионирах“.

(край на цитата)

С това завършва статията-интервю на Петко Тихолов с Димитър Кожухаров. Доволен съм, защото виждаме в автентична форма една биография, която е почти изказана лично от самото лице. А това е толкова важно за оперната лексикография, защото няма измислени и преиначени неща, а споделени мисли направо от самия артист. Колко хубаво би било да има такива разкази-интервюта за повечето български оперни дейци … Вярно е, има и други книги с подобен характер, като на първо място бих посочил двете книги на певицата Галя Йончева, за които стана въпрос съвсем скоро – при статита за нея на 22 април 2021 г. Това бяха мемоарните книги „Оперни пакети“ и „Отвъд завесата“.

Сега ще цитирам статията на Огнян Стамболиев за Димитър Кожухаров, която той публикува през октомври 2020 г., където има много ценни информации.

Портал „SKiF“ (С книга и филм)

Димитър Кожухаров – забележителен певец и педагог

20 октомври 2020 г.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

През 1995 година, в разгара на „демокрацията” ни напусна незабелязано Димитър Кожухаров. А от средата на 30-те до средата на 60-те години беше сред най- забележителните наши певци. И ако Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Рафаел Арие и Димитър Петков направиха кариерата си в чужбина и малко пяха в родината си, той, макар и същата класа и мащаб, остана верен на България. Повече от три десетилетия твори на наша сцена и дълго след това работи и като много успешен вокален педагог. Ще спомена само няколко от прочутите му ученици: Рени Пенкова, Катя Попова, Бойка Косева и преди всички абсолютната дългогодишна  примадона Юлия Винер. Ето какво каза тя за своя учител: “…Ако го нямаше него, просто аз нямаше да стана певица! Аз на него дължа всичко! Бях щастлива, че учих при него и че бях и заедно на сцената с него!”

Дълъг е творческият път на артиста. Започва кариерата си като концертен певец в наскоро основаното “Радио София”. За щастие, днес БНР съхранява 15 записа на цели оперни спектакли с негово участие на софийска сцена. Десетки са и соловите му записи във Фонотеката. Много са и концертните и студийните регистрации. Първите му солови изяви пред микрофона датират още от 1936 година. (Друг е въпросът, че днес БНР представя повече записи на чужди, небългарски певци, за сметка на нашите, които вече започнаха да се забравят!).

Роден е на 27 април 1911 година в Ямбол в семейството на юрист и учителка. От деветгодишен живее в София, където се преселва семейството му. Завършва Първа мъжка гимназия с отличие и по настояване на баща си записва право в Софийския университет. Но пее от дете и любовта му към музиката надделява. На 21 години вече е на сцената – изпълнява ролята на Казанова в едноименната операта на Йохан Щраус в прочутия на времето театър на Ангел Сладкаров. Окуражен от успеха на премиерата, решава да се посвети изцяло на сцената. Започва да учи сериозно пеене, първо при Димитър Попиванов, после при Христина Морфова и Събчо Събев. През 1943 година е изпратен на специализация в Залцбург при прочутия италиански педагог Виторио Мурати. Красивият му, обемен, мощен бас получава солидна постановка, а безспорната му музикалност и артистичност са гаранция и за първите му успехи в оперетата.

През 1939 г. е поканен да направи своя дебют и в операта. Ролята е трудна, белкантова – Дон Балдасаре от „Фаворитката” на Доницети. Работи под музикалното ръководство на диригента Венедикт Бобчевски и режисурата на Илия Иванов. За това му участие във вестник „Дневник” на 7 октомври 1939 г. музикалният критик Петко Тихолов пише следните редове:

„Слушали бяхме и друг път г-н Кожухаров. Но тая вечер той успя да завладее изцяло публиката със своя мощен глас, свободно и изискано държание на сцената, с пределно ясната фраза и прецизна музикалност. Нашата публика заслужено го възнагради с възторжени ръкопляскания.” 

(край на цитата)

От 1940 до 1967 г. Димитър  Кожухаров е редовен солист на първата ни оперна сцена. Близо 50 са неговите роли, главно централни от големия класически руски, западен, а също и от българския репертоар. Респектира дори само изброяване на част от на играните: Борис Годунов, Пимен и Варлаам от „Борис Годунов”,  Иван Сусанин, Филип Втори, Мефистофел, Кончак и Галицки от „Княз Игор”, Досифей и Иван Ховански от „Хованщина”, Осмин от „Отвличането от Сарая”, Зарастро от „Вълшебната флейта”, Фиеско от „Симон Боканегра”… И още: Раймондо от „Лучия”, Варяжкият гост от „Садко”,  Гремин от „Онегин”, Тимур от „Турандот”…  Изпълнява с успех и няколко баритонови роли: Холандеца на Вагнер, Княз Игор, Скарпия от „Тоска”.

Звезден миг в кариерата му е срещата с бележития немски режисьор Ханс Майстер през 1943 г. С него прави ролята на Фафнер от първата българска постановка на „Рейнско злато” от Рихард Вагнер. Премиерата на 31 октомври 1943 г. е триумф и за певеца и му открива пътя към големите роли: Филип, Борис, Сусанин. 

През 50-те и 60 години, заедно с Михаил Попов, Димитър Кожухаров поема целия басов репертоар, като заедно с класическите роли става първи изпълнител на много герои от творби на български, руски и славянски автори: Маестро Атанасов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Сметана, Чайковски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Кабалевски… Последният го оценява изключително високо в ролята на Тарас от своята опера „Семейството на Тарас”. Ето какво пише той в сп. „Българска музика”:

„Всички изпълнители се справиха много добре с ролите си. Досега обаче  смятах, че не съм написал добре последната, осма картина на тази моя творба. Но от това, което видях и чух снощи на премиерата в София (17 декември 1952), мога спокойно да заявя, че изпълнителят на Тарас, басът Димитър Кожухаров се справи отлично! В неговата игра и пеене успях за първи път да видя своя истински герой и дойдох до убеждението, че не картината, а изпълненията у нас досега не са били на необходимата висота!”.

(край на цитата)

Да, оценката на един от големите оперни автори на ХХ век за нашия певец не е преувеличена. От този мащаб, от това качество бяха всички негови роли. Изработени прецизно и вдъхновено, заедно с големите оперни майстори от неговото време – диригентите Асен Димитров, Асен Найденов, Атанас Маргаритов, режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Илия Иванов, те ще останат като еталон в историята на първия ни оперен театър. 

(край на статията от Огнян Стамболиев)

Преди да премина към сведения за педагогическата дейност на Димитър Кожухаров, ще изложа списък на ролите му, които е играл в Софийската опера (по години):

Пьотр Чайковски: „Евгений Онегин“ (Гремин) – 1937, „Йоланта“ (Крал Рене) – 1952, Веселин Стоянов: „Саламбо“ (Нар Хаваз) – 1940, Георги Атанасов: „Цвета“ (Селим Ходжа) – 1941, Лудвиг ван Бетовен: „Фиделио“ (Дон Фернандо) – 1941, Гаетано Доницети: „Лучия ди Ламермур“ (Раймондо) – 1941, Джузепе Верди: „Трубадур“ (Ферандо) – 1945, Аида“ (Рамфис) – 1952, „Отело“ (Лодовико) – 1958, „Дон Карлос“ (Филип Втори) – 1960, Джакомо Пучини: „Бохеми“ (Колин) – 1946, Модест Мусоргски: „Борис Годунов“ (Пимен, Варлаам – 1946, Борис – 1953), „Хованщина“ (Княз Иван Ховански – 1954, Досифей – 1955), Александър Бородин: „Княз Игор“ (Кончак, Галицки) – 1947, Волфганг Амадеус Моцарт: „Отвличане от сарая“ (Осмин) – 1947, Дмитри Кабалевски: „Семейството на Тарас“ (Тарас) – 1952, Шарл Гуно: „Фауст“ (Мефистофел) – 1957, Сергей Прокофиев: „Война и мир“ (Генерал Бенингсен, Генерал Белер) – 1957, Рихард Вагнер: „Летящият холандец“ (Холандецът) – 1959, Парашкев Хаджиев: „Луд гидия“ (Чорбаджи Радан) – 1959.

(край на цитата)

Що се отнася до педагогическата дейност на Димитър Кожухаров, в медиите няма специални сведения за това. Аз съм търсил такива в биографиите на съответните артисти, както и общи информации в някои медии, където става въпрос за негова педагогическа дейност.

На първо място се спирам на неговата ученичка с най-големи вокални постижения по думите му, а именно Юлия Винер. Ето цитат от моя статия за нея:

„ (…) Юлия Яковлевна Винер-Ченишева (17 юни 1929 – 22 октомври 2010) е родена в София в семейство на руски емигрант от еврейски произход и майка българка. Твърди, че музикалният ѝ ген идва от българския род. От 1947 до 1951 г. е студентка в Българската държавна консерватория в класа на Елена Ангелова-Орукин. В консерваторията я приемат от раз между първите шест, но не безпроблемно. Юлия е по-малка и близки уреждат с добавка в паспорта година по-рано, така 17-годишната девойка прекрачва прага на учебното заведение. Винер-Ченишева чества всички последващи годишнини съобразно рождената си дата от паспорта. В Консерваторията е ученичка и на известния бас ДИМИТЪР КОЖУХАРОВ, с когото продължава съвместна работа и по-късно, когато вече е известна певица. Като студентка през 1951 г. на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти печели трета награда (…) “.

(край на цитата)

Друга ученичка на Димитър Кожухаров е сопранът Иванка Митева–Коралова – доайен на българската опера, която се помина през 2013 г. на 102 години. Цитирам статия за нея, в която става въпрос и за Димитър Кожухаров:

Портал „Faktor.bg“

20.12.2013

Почина доайенът на българската опера Иванка Митева

На 102 години, в дома си в София почина Иванка Митева–Коралова – доайен на българската опера.

Своята 100-годишнина певицата отбеляза на 30 януари 2011 с представлението “Хофманови разкази”. В 25-годишната си кариера тя е изпълнявала най-дълго ролята на Мадам Бътерфлай – повече от 20 години в десетки спектакли.

Иванка Митева–Коралова е родом от Враца. 16-17 годишна пристига в София за прослушване при Иван Вулпе. Ученичка на Вулпе, Пенка Тороманова и Христина Морфова, Иванка Митева е работила с големия бас ДИМИТЪР КОЖУХАРОВ и с режисьора Михаил Хаджимишев. В Софийската опера пее от 1936 година, а през 1940 печели Хумболтова стипендия и специализира в Берлин.

Близко приятелство свързва Иванка Митева-Коралова с Магда Петканова, Анна Каменова и Николай Лилиев. Запленен от таланта й, Любомир Пипков дописва специално за нея малка ария за премиерата на операта си „Янините девет братя“ през 1937 година.

(край на цитата)

Отлична ученичка на Димитър Кожухаров е мецосопранът Рени Пенкова, за която писах няколко пъти статии във връзка с рождения й ден на 28 октомври, последен път през 2020 г. С нея сме лични приятели от доста години и имам и телефонна връзка със София, където тя живее. В последната ми статия за нея писах и това, че е учила и при Димитър Кожухаров. Ето цитат от тази моя статия:

„ (…) Школата на Рени Пенкова беше много добра. През годините нейни педагози са били: Надя Аладжем, Елена Доскова-Рикарди и ДИМИТЪР КОЖУХАРОВ. Те й дават отлична база, за да направи тя своята върхова, незабравима роля, Анджелина от „Пепеляшка”. И може да се съжалява, че след този забележителен успех, не се представи и като Розина в „Севилският бръснар”, в оригиналната редакция за мецосопран, а също и като Изабела в „Италианката в Алжир”. А това бяха роли за нея. Но Рени Пенкова беше скромна и не достатъчно борбена, за да получи онова, което заслужаваше в театъра, на който отдаде младостта, таланта и целия си творчески живот (…) “.

(край на цитата)

И накрая в този списък от ученици на Димитър Кожухаров ще спомена и моят приятел от Виена – тенорът и вокален педагог Божидар Николов, който само преди два дни ми нарписа на 25 април 2021 следните думи:

„ (…)110 години се навършват от рождението и на ДИМИТЪР КОЖУХАРОВ – бас. Знам, че е роден също през април през 1911 г., но съм забравил в кой ден е станало това. Като студент учих при него, а негови ученици са били Юлия Винер и Бойка Косева. Беше прекрасен човек, ако имате време, моля напишете нещо за него (…) “.

(край на цитата)

Веднага отговорих на Божидар, че подготвям статия и се радвам, че и той е бил ученик на този забележителен човек, певец и педагог.

За Бойка Косева не пиша днес, защото нямам достатъчно материали за нея – още не съм писал статия, но имам връзка с нейна близка роднина, събирам данни и в скоро време ще попълня и този пропуск.

В мои статии за Катя Попова не намерих данни за това, че е учила при Димитър Кожухаров, поради което не мога да цитирам съответно доказателство.

До края на тази статия ще напиша още за Димитър Кожухаров във връзка с други материали в някои медии, където става дума за него по други поводи.

Портал „Дума“

18 ноември 2014 г.

Мирчо Сливенски разказва историята на БНР в кадри

Българското национално радио откри уникална фотографска изложба – “Историята на БНР в кадри”, която представя емблематични моменти от 80-годишната история на медията. Фоторазказът на автора Мирчо Сливенски – дългогодишен музикален оформител в Радио София, обединява 40 черно-бели снимки, които са запечатали любопитни моменти и постижения, оставили златна диря в развитието на обществената медия.


“Радиото е моят живот и съдба. В БНР съм живял повече, отколкото в дома си. Снимам от първия ден, в който постъпих на работа – 1 март 1960 г. Щастлив съм, че тази изложба сбъдна моя дългогодишна мечта”, разказва Сливенски, който е уловил с фотообектива и пази в личния си архив над 1000 уникални снимки от създаването и развитието на радиото.


Повечето от фотосите в изложбата се показват пред публика за първи път. Архивните кадри са запечатали радиодоайена проф. Веселин Димитров, първите записи на легендарния бас Борис Христов, неповторимото изпълнение на “Опълченците на Шипка” на Константин Кисимов, златното трио на смеха – Георги Парцалев, Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, старта на емблематичното предаване “Тромбата на Вили”, което първо в ефира започва да търси и открива млади таланти, създателите на легендарното предаване “Спорт и музика”, което звучи повече от 50 години в ефира на БНР – Петър (Радио) Петров, ДИМИТЪР КОЖУХАРОВ, Асен Минчев, Иван Пашов, Емил Кожухаров, Калин Катев, Радослав Янкулов, Гюрга Пинджурова, Райна Кабаиванска, генерал Славчо Трънски, Димитър Талев и др.


Фотоизложбата е подредена в Мраморното фоайе пред Първо студио на БНР до края на ноември, научи ДУМА от Иван Върбанов.

(край на цитата)

И накрая пиша за един концерт в София преди почти 70 години – през 1952 г., в който е участвал като солист и Димитър Кожухаров:

Сайт на Софийска филхармония

КОНЦЕРТ ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Диригент:Васил Стефанов

Солист/и: Боян Лечев, ДИМИТЪР КОЖУХАРОВ, Илия Йосифов

Състав: Национален филхармоничен хор, Национален филхармоничен оркестър

Дата: 16.10.1952, начало: 19:30 ч., край: 21:30 ч.


Зала „България“

Програма:

Георги Тутев – “Легенда за Лопянската гора” ­– симфонична поема


Дмитрий Шостакович – “Песен за горите” – оратория за тенор, бас, момчешки хор, смесен хор и оркестър, опус 81


Сергей Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър № 1 в ре мажор, опус 19.

(край на цитата)

Това беше всичко за днес в статита ми.

Нека почетем днес на 27 април 2022 г. 111 години от рождението на големия български бас и вокален педагог Димитър Кожухаров, починал през 1995 г. – точната дата не е дадена в никоя информация в медиите.

Мир на праха му!

…….

Забележка: при търсене на евентуали изпълнения на Димитър Кожухаров в Ю Тюб, които не намерих, попаднах на една информация за концерт през 2010 г. на бас със същото име, но съвременен певец от Северна Македония, който очевидно няма нищо общо с „нашия“ Кожухаров. Все пак нека цитирам тази информация, при която има и 5 снимки:

Концерт на Димитар Кожухаров-бас и Наташа Трбојевиќ-пијано на Штипско лето

Trbojevik, Natasa (2010) Концерт на Димитар Кожухаров-бас и Наташа Трбојевиќ-пијано на Штипско лето. [Performance]


Image (Плакат за концерт на Димитар Кожухаров и Наташа Трбојевиќ)
Untitled-21.jpg


Image (Програма за концерт на Димитар Кожухаров и Наташа Трбојевиќ)
Untitled-23.jpg


Image (Програма за концерт на Димитар Кожухаров и Наташа Трбојевиќ)
Untitled-24.jpg


Image (Фотографија од концерт на Димитар Кожухаров и Наташа Трбојевиќ)
slika od stipsko leto.jpg


Image (Фотографија од концерт на Димитар Коќухаров и Наташа трбојевиќ)
slika od stipsko leto.jpg1.jpg

Abstract

програма:


1. F. Durante: Vergin tutto amor
2. A. Caldara: Come raggio di sol
3. W. Amadeus Mozart: O ssis und Osiris (Арија на Зарастро од операта “Волшебната флејта”)
4. W. Amadeus Mozart: N diesen heilgen hallen (Арија на Зарастро од операта “Волшебната флејта”)
5. G. Verdi: Il lacerato spirito (Арија на Фиеско од операта”Симон Боканегра”)
6. W. A. Mozart: Madamina (Арија на Лепорело од операта”Дон Џовани“)
7. V. Bellini: Vi ravisso o lugrameni (Арија на Родолфо од операта “Месечарка”)
8. G. Verdi: Ella gia mmaimamo (Арија на Филип од операта “Дон Карлос”)

(край на цитата)

Жалко, няма записи на Димитър Кожухаров в Ю Тюб или другаде. Поради това ще приложа някои на най-добрите му ученици, тук на Юлия Винер:

 La Forza del Destino Pace, pace mio Dio

……

Юлия Винер:

Wagner: Tannhäuser Dich teure Halle

´´´´´´

Катя Попова:

Gounod: Faust “Jewel Song”

…….

Бойка Косева:

Un ballo in maschera Re dell’ abisso

……

Рени Пенкова:

Rossini: La Cenerentola Nacqui all’affano

……