Dimitar Nenov

Днес се навършват 124 години от рождението на пианиста, композитор и архитект Димитър Ненов

„Димитър Ненов е уникално явление по аристократичната щедрост, с която бе надарен от природата и по демократичната непосредственост, с която общуваше с аудиторията си, за да я направи пряк съучастник и партньор на собственото си артистично превъплъщение. Важна, фундаментална съставка към артистичния облик на Д. Ненов бе неговата енциклопедична култура. У Ненов наистина имаше нещо Леонардовско, както в многостранността на способностите, така и в разнообразието и многоплановостта на творческата деятелност. За мнозина не е тайна, че бидейки всестранно надарен музикант Ненов бе същевременно професионален архитект, към чийто актив следва да отнесем и идейния проект (за съжаление нереализиран) за нова сграда на Националната музикална академия“.

(мисли на проф. д.и. Иван Бакалов за Димитър Ненов)

„Всички негови записи са унищожени и това е една от големите трагедии в българската музикална култура“, казва Венета Нейнска в интервю за предаването „Съботно кафе“ с Радостина Узунова. Тя е гост на „Радио Класик А“, за да разкаже за музиката на българския пианист, композитор и архитект Димитър Ненов (1901–1953), за когото създаде 18-минутния документален филм „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“.

Драги приятели на музиката, днес на 19 декември 2025 г. пиша за пръв път статия за големия български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик Димитър Ненов, роден в Разград на днешния ден през 1901 г., починал на 30 август 1953 г. в София.

Преди да започна с неговата биография и дейност, нека споделя, че съм имал щастието да познавам лично този забележителен български интелектуалец, получил в Западна Европа всестранно обучение като музикант и архитект, който се стреми с голям ентусиазъм да внедри в България една нова култура, която все още е чужда за младата българска държава.

През 1945 г. в Габрово се основа Държавен драматичен театър с директор Мишо Георгиев, който в продължение на 4-5 години се наложи като един от най-добрите извън София. След първата голяма група артисти-основатели, главно софиянци, на които бяха предложени чудесни битови условия в Габрово, между които Султанка и Иван Куманови, Любчо Ламбрев (после той направи значителна кариера в Народния театър в София до ранната си смърт), дойдоха артисти като Невена Коканова, Виолета Минкова, Анани Явашев (брат на Кристо), Емил Греков, които започнаха кариерата си в нашия град. Имал съм щастието, че в този период като подрастващ младеж и силно заинтересуван от музикалното и сценично изкуство съм търсил връзки и пътища да намеря контакти с хора, работещи непосредствено в тези области. В Габрово гостуваха като гости на местния театър или с групи от Народния театър в София артисти от ранга на Кръстю Сарафов, Владимир Трандафилов, Константин Кисимов, Ружа Делчева, Петя Буюклиева, по-късно Спас Джонев, Апостол Карамитев, Мила Павлова, Андрей Чапразов и десетки други.

Как ставаха тези контакти. Извинете за малкото отклонение: имах леля – сестра на баща ми, семейна без деца, която обожаваше изкуствата, без да имаше специално образование. Самата тя пееше добре, беше отлична домакиня, семейството беше с добро финансово състояние. Мъжът й – също любител на изкуствата, беше добър цигулар и дълги години музикален деятел в града – председател, зам. председател на местните музикални дружества. В техния дом съм забелязъл и чел на 13-14 години големия труд на Николай Райнов – „История на изкуствата“. Свако ми беше обаятелен човек – високо интелигентен, с чувство за хумор, образован, имаше контакти с много художници и артисти от различни браншове в София. В годините 1935-1945 той беше един от инициаторите на тези гостувания в Габрово. В дома им се правеха след концертите малки приеми с почерпка, кафе, сандвичи, напитки. При гостуване на клавирни виртуози можеше да се организират импровизирани малки концерти, те имаха пиано в големия си апартамент. Там винаги съм бил поканен от леля ми в първите няколко часа и съм имал възможност редица години да „плувам в тази артистична атмосфера“, която ми е останала в паметта и сега. При това през лятото на 1941 г. се помина майка ми и баща ми реши аз да се преместя за една година в тяхното жилище – нашето училище беше на 20 м. от дома им. Така, прекарвайки по-голямата част от деня в жилището им, надниквах любопитно в богатата библиотека на свако ми, леля ми ме обичаше като свое дете и играеше до някъде в тези години ролята на заместник на рано починалата ми майка. Все още помня едно гостуване на пианиста проф. ДИМИТЪР НЕНОВ в Габрово, около 1941-42 г., когато той след концерта гостува в дома на леля ми, после бе на вечеря у тях и аз с баща ми и сестра ми също бяхме поканени. След вечерята – при хубаво настроение, леки напитки и сладкиши – той изнесе половинчасов концерт за нас – 10-12 гости. Такива неща не се забравят лесно, те са вградени в детската памет и остават до край.

(край на моя спомен от срещата ми с проф. Димитър Ненов)

Нека започна първо с „визитнага картичка“ на Димитър Ненов:

Димитър Ненов (1901–1953) е една от най-многостранните и енигматични фигури в българската култура — пианист-виртуоз, композитор-модернист и архитект.

Най-важното за неговата дейност

Пианист: Смятан за един от най-големите български пианисти на всички времена. Наследник е на школата Лист-Бузони чрез своя учител Егон Петри.
Композитор: Представител на „второто поколение“ български композитори и съосновател на дружеството „Съвременна музика“ (1933). Музиката му съчетава българския национален стил с европейския модернизъм и късния романтизъм (влияния от Скрябин).
Архитект: Завършва архитектура в Дрезден (1927). Проектира сгради на гари и участва в изграждането на държавната железопътна инфраструктура, както и балдахина над главния вход на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София.
Радио пионер: Първият музикален уредник на Радио София (днес БНР), където основава първия радио оркестър в страната.

Оценка на творчеството на Димитър Ненов

Творчеството му се определя като „духовен аристократизъм“ и интелектуален модернизъм. Неговата музика е изпреварила времето си със своята сложна хармония и философска дълбочина. Основните му произведения включват:

Симфонична музика: „Рапсодична фантазия“, „Тракия“, Концерт за пиано и оркестър.
Вокално-инструментални творби: Ораторията „Коледа“.
Клавирни творби: Тема с вариации, „Миниатюри“.

Отзвук в чужбина

Концертна дейност: Приживе Димитър Ненов изнася множество успешни концерти в Германия (Берлин, Лайпциг, Дрезден), Италия, Полша, Дания, Унгария и Румъния.
Международно признание: Бил е член на журито на престижния Международен конкурс за пианисти „Шопен“ във Варшава през 1949 г..
Съвременен интерес: През последните години интересът към него нараства чрез издания на престижни лейбъли като „Naxos“ и „Grand Piano“. Документалният филм „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“ (2021) вече има и версия на английски език за международно разпространение.

(край на „визитната картичка)

След тези встъпителни бележки ще се спра обстойно на биографията и дейността на Димитър Ненов. Първо цитирам неговата Уикипедия-страница в Интернет (освен на български език, има още такива на английски, немски, френски, нидерландски, македонски, датски, каталонски и арабски езици):

Димитър Стефанов Ненов е български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик, роден в Разград на 19 декември 1901 г., починал на 30 август 1953 г. в София..

Биография

Още от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6-годишна възраст започва да учи пиано под ръководството на майка си и въпреки че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От 1919 г. е частен ученик по пиано на Андрей Стоянов.

През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години изучава архитектура. Занимава се и с философия, литература, история на изкуството, математика и физика. Същевременно учи пиано при Карл Фелинг (Karl Fehling) и теория и композиция в консерваторията в Дрезден при Теодор Блумер (Theodor Blumer) и П. Битнер (Paul Bitner). Музикален ръководител на балета „Теа Джолис (Thea-Jolles-Ballett)“ (1925– 1927). След като завършва архитектура през 1927 г., се завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927–1929) и в Главна дирекция на железниците (1929–1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, днешния Първомай след Чирпанското земетресение 1928 г. Строи няколко жп гари, жп лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково.

Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония № 1.

Посвещава се изцяло на музиката в началото на 30-те години. Специализира пиано в Закопане, Полша при Е. Петри и завършва окончателно музикалното си образование в Болоня, Италия през 1932 г. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър.

Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Концертира с успех в България и чужбина. Участва в трио с цигуларя Христо Обрешков и виолончелиста Константин Попов. Изпълнява богат репертоар, като свири с артистичен финес и емоционалност.

В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподавател е по пиано (1933–1935, 1937–1943) и професор в Държавната музикална академия в София. Ненов е пръв музикален уредник на Радио „София“ (1935–1937) и създател на фонотеката на радиото. Съосновател и секретар на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“, създадено през 1933 г. Занимава се активно с музикална публицистика.

При бомбардировките над София от 30 март 1944 г. апартаментът на ул. „Искър“ и „Веслец“, където Димитър Ненов живее, сериозно пострадва, така че той се мести на ул. „Бистрица“ 7А в София, в апартамент на родителите на композитора Георги Арнаудов, който се оказва негов последен дом.

След 1948 година здравословното състояние на Димитър Ненов се влошава и в началото на 1949 година той получава разрешение да замине за Будапеща, където през 1939 година вече веднъж се е лекувал. Според Лазар Николов нервите му са започнали да му „изневеряват“. Проблемите със здравето му се увеличават, поради тежка мигрена и бъбречни болки приема силни болкоуспокояващи.

В протокола от аутопсията на Димитър Ненов е записано „фиброзна склероза на двата бъбрека“.

Удостоен с Димитровска награда (1952).

Творчество

Ненов е представител на българския музикален модернизъм. Музикалният му език е оригинален и уникален сред създаваното от неговите съвременници – изтънчен, но също така богат на звукови цветове. Независимо че използва в произведенията си народната песен, той я претворява, подобно на Пенчо Славейков или Пейо Яворов в литературата, в една съвременна музикална поетика. Някои откриват влияние на Александър Скрябин върху композиционния му стил, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме дотолкова, доколкото и двамата споделят тенденцията на излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация. Главни жанрове в музиката на Ненов са симфоничната и клавирната музика. През 1920-те години той работи над 3 симфонии и композира Четири скици за голям оркестър. Едно от най-често присъстващите произведения в репертоара на българските пианисти е Неновата Токата.

По своя хармоничен стил музиката му е самобитна и оригинална. Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище.

Димитър Ненов написва симфоничната поема „Коледа“ (1938–1939) и симфоничната сюита „Тракия“ (1940). Едни от най-ранните му пиеси са „Ноктюрно“, „Етюд“ и „Рондо“.

Списък с произведения на Димитър Ненов

Списъкът с произведения на Димитър Ненов е изготвен от самия автор през 1947 г. и е предаден лично на композитора Димитър Сагаев (по онова време завеждащ отдел „Художествена музика“ в Радио София).

Идентичността на датите в него е потвърдена и в писмо от композитора да Константин Зидаров, публикувано в изданието „Димитър Ненов. Спомени и материали“ през 1969 г.

Творби за пиано

Шест прелюдии, (1920–21), първо изпълнение – Авторът
Първя соната за пиано в ми бемол минор, (1921), Въведение и Алегро кон брио, първо изпълнение – Авторът
Четири пиеси (1922–27), първо изпълнение – Авторът
Тема с вариации (1931–32), първо изпълнение – Авторът; написана през 1921 г. в Дрезден като част от незавършена соната
Два етюда за пиано (1931–32),
- № 1 в До мажор, изпълнители Авторът, Люба Енчева, Тамара Янкова, Марчела Фурне – Немска
- № 2 Кварти, изпълнители Авторът
Токата (1939–40), първо изпълнение – Авторът
Танц (1941), първо изпълнение – Авторът, изпълнители Авторът, Люба Енчева, Тамара Янкова, Лили Стоянова, Марчела Фурне-Немска
Шест миниатюри (1945-47), първо изпълнение – Авторът
Две детски пиески (1946),
- Приказка, изпълнители Авторът
- Танц, изпълнители Авторът

Творби за пиано и оркестър

Фантазия за пиано и оркестър (1920–21), 30′
Концерт за пиано и оркестър (1932–36), 33′
Балада Концертанте, за по-малък симфоничен състав и пиано концертанте (1942–43), 18′

Симфонични произведения

Симфония № 1 в до диез минор (1922), 34′
Симфония № 2 (1922), 30′
Симфония № 3 (Симфонична поема) (1923), 22′
Първа балада за голям оркестър (1924), 25′
Четири скици за голям оркестър (1924-25), 16′
- Въжделение
- Копнеж
- Гротеска
- Танц
„Коледа“ – симфонична поема за смесен хор, солисти и оркестър (1938-39), 35′ в 6 картини. Поради щети от бомбардировките нотният материал на V част е загубен
- Коледа
- Момче колежданче
- Коледвало-погледвало. Пейзаж
- Пожелания
- Финал
Симфонична сюита от тракийски песни и танци за дамски хор, сопран соло и оркестър (1940), в 5 части. 27′.
- Мари не обувай се, девойко
- Градушка
- Два са млади
- Кум Янъкьовата майка
- Финал – Хоро
Рапсодична фантазия за голям оркестър (1938-40, преработена 1946), 24′

(край на списъка от произведения)

Памет

На Димитър Ненов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Ученици на Димитър Ненов

Белина Дръндарова – пианистка с кариера във Франция
Вела Дренкова – пианистка, професор в Торино, Италия
Вера Баева – пианистка и композитор
Галунка Белчева – доцент в БДК (днес НМА)
Генко Генков – пианист
Иван Бакалов – доцент в БДК (днес НМА)
Иван Стайков – композитор
Катя Вълева – пианист
Лазар Николов – професор в БДК (днес НМА)
Любомир Романски – диригент
Милена Моллова – пианистка, диригент в БДК (днес НМА)
Надя Илиева – пианистка с кариера в САЩ
Павлина Пеева – пианист-педагог
Светла Протич – пианистка
Трифон Силяновски – пианист, композитор, педагог

(край на данните от Уикипедия-страницата на Димитър Ненов)

Ще приложа няколко мои бележки:

В Уикипедия-страницата на Димитър Ненов не са дадени сведения за неговите песенни творби със съпровод на пиано или оркестър. В това отношение много е направила голямата българска оперна и концертна певица Росица Тренкова, родена през 1935 г., която в края на 80-те години записва в София 13 негови песни, композирани за глас в съпровод на пиано, като 11 са по текстове на български писатели, а последните 2 – по текст на френския писател Шарл Бодлер (1821-1867). Аз съм личен приятел с г-жа Тренкова, посетих я в родния Самоков през пролетта на 2023 г. и имах интересен разговор с нея на различни теми, главно музикални. Преди това тя ми беше изпратила в Германия по пощата една чудесна нейна книга – „Откровение“, 312 стр., издадена в София през 2012 г., в която тя описва подробно целия си личен и музикален живот. Там тя пише и за тия песни на Димитър Ненов и тяхното записване в края на 80-те години в „Балкантон“ в София, където й акомпанира на пианото проф. Атанас Куртев. Заедно с книгата получих и един диск с въпросните 13 песни и подробности относно заглавията.

Понеже в момента няма в България други записи с песни от Димитър Ненов, нека опиша какво съдържа диска. Първите 11 песни са по текстове на български писатели. Цитирам: 5 песни по тест на Елисавета Багряна – три със заглавия „На дача“ (1,2,3). Следват „Вечната“ и „Святата“. После: „Дървар“ (текст Димитър Пантелеев), „Цветарче“ (текст Владимир Русалиев), „Вечерня“ (текст Николай Лилиев), „Земята е от твойто слънце уморена“ (текст Дора Габе), „Угасна слънце“ (текст Пейо Яворов), „Смърт“ (текст Димчо Дебелянов). Последните две песни са по текст на Шарл Бодлер със заглавия: „Очите на Берта“ и „Смъртта на влюбените“.

Росица Тренкова ми изпрати и българските текстове на тия две песни по Бодлер. Цитирам ги:

„Очите на Берта“: „Може и да презирате тези очи / на моето малко дете, / тези очи, които излъчват в нощта / всеотдайност и доброта. / О, лъчисти очи, покрийте ме, / обожавани, с вашите тайнствени сенки. / Погълнете ме в пещерите, / където зад скупчени сънни тъми / проблясват непознати съкровища. / Очите на моето малко дете / са дълбоки и тъмни / като тебе, безкрайна и несвършваща нощ, / като тебе са те озарени и светли. / Искрят и припламват във тях / разпилените скъпи маниста / на упойваща вяра и страх – / сладостно, непорочно и чисто“. (край)

„Смъртта на любимите“: „В уханни легла ще лежим / като в гробници, / странни цветя ще цъфтят покрай нас. / Ние ще грабим последния техен живот, / докато в двойния пламък / на горящите наши сърца / се отрази огледално / нашият двоен копнеж. / В една вечер от рози и синьо небе / между нас ще просветне / единствена мълния, / а нейното сбогом ще бъде за нас като плач, / като дълго ридание, / докато радостен ангел един / ще отвори вратите, / за да ни озари / със своята вярност“. (край)

(край на цитатите)

По отношение на симфоничните творби и поеми на Димитър Ненов, през последните години в България особено се откроява ролята на диригента Йордан Камджалов по отношение на тяхното изпълнение. Той дирижира различни оркестри със солисти – преди всичко поемата „Коледа“ за смесен хор, солисти и оркестър, както в София, така и на други места. Сега в навечерието на Коледните празници през 2025 г. тя наново ще прозвучи в София.

Що се отнася до клавирните творби на Ненов, в последо време пианистката Венета Нейнска е особено активна в изнасяне и записване на негови творби. В края на тази статия ще приложа записи на „Токата“ и „Медитация“ в нейно изпълнение. Пианистът Ростислав Йовчев също е ревностен изпълнител на творби от Ненов. На 2 юни 2015 г. той изпълнява при свой концерт „Токата“ от Ненов в камерна зала “България“ в София. Запис на тази творба от този концерт ще приложа в моята статия.

(край на моите бележки по творбите на Ненов)

В медиите има достатъчно данни за дейността на Димитър Ненов като музикант и архитект, както и много сведения за неговата дейност в чужбина. Ще се спра на редица такива източници, по възможност в хронологичен ред.

Портал „BG север“

Брой 39 (15-21 ноември 2013 г.)

Музикантът Димитър Ненов проектира изящна сграда, чалгата я обезобразява

Арх. Иван Стефанов припомня за талантливия българин, тръгнал от Плевен

Мая Паскова

Гарата в Телиш и сградата, в която днес се помещава една банка в Плевен (срещу Върбеновата къща), са проектирани от по-известния като музикант и композитор Димитър Ненов. За това разказа плевенският архитект Иван Стефанов.

“Преди години един приятел архитект – Иван Аврамов, обикаляше от град на град, ровеше планове, събираше снимки, изрезки от писания, изслушваше спомени в търсене на сгради, проектирани от Димитър Ненов. Искаше да ни го върне, защото той не е само на музикантите. Човек рано или късно си отива. В историята остава само с това, което е направил. Музика, картина, книга, сграда…. Няма значение какво е. Важното е да вълнува, да е изкуство, да изважда от летаргия, да те прави горд, че и ние нещо сме дали на света”, казва арх. Стефанов.

Аврамов се добира до данни, че в града ни има сгради, строени по проекти на Димитър Ненов, но все още не е много сигурен в това. Само за една от тях нямало съмнение – тя била изящна. Вътре имало кръг от стройни, изопнати като струни коринтски колони, отляти от чугун. После идват промените. С тях и чалгата. Която не подминава приказната сграда на Ненов. “Когато звучи музика, и то на Ненов, се мълчи. Сега в онази къща няма да се види ни архитектура, ни да се чуе музика. Обезобрази я едно “гениално” архитектче… Един плевенски Азис“, с болка отбелязва арх. Стефанов. Той се опитва да пробуди интереса на Плевенската общественост покрай честването на 110 години от рождението на Димитър Ненов. Неуспешно, в нито една от двете гилдии, за които би трябвало да бъде образец. Посрещнат е с недоумяващ поглед: Кой е този?

Тази година се навършиха 60 години от смъртта на архитекта-музикант. Плевен е градът, който за пръв път му предоставя голямата сцена. През 1911 г. тук, едва деветгодишен, Димитър Ненов дебютира като млад пианист. Изгрява един млад талант, роден в семейството на известния навремето с неподкупната си почтеност царски генерал Стефан Ненов и на бесарабската българка Стиляна Мартинова.

Димитър мечтае да учи музика в Австрия или Германия, защото е разбрал, че музиката е негова съдба. По съвета на своята майка в Дрезден той избира от всички “по-реални” специалности архитектурата, защото, както пише той в автобиографията си, тя е най-близко до музиката. Но твърдо държи на двойния си избор. През 1927 г., с диплом на архитект и самочувствието на пианист и композитор, той се връща в България.

В Борисовград (днес Първомай) Ненов реализира своята мечта – проектира новата черква и създава музикална творба, в която храмът и пътят към храма са изградени в съвършена архитектоника, обединявала винаги музиката и архитектурата.

Плодотворната дейност на арх. Ненов в проектантското бюро на БДЖ ражда няколко негови реализации на ж.п. гари и други обслужващи сгради. Той е главният консултант на арх. Светозар Младенов при проектирането и особено при строежа на сградата на националното радио. През 1931 г. един професор му урежда специализация в Италия по нови ж.п. гари, зад която всъщност Ненов се дипломира като музикант в Болоня.

Фаталният 30 август 1953 г. слага край на житейския му път. Но в духовната история на народа си Димитър Ненов остава с творения като Симфония № 1, двете балади и Рапсодична фантазия за голям симфоничен оркестър, Киносюита и Токата за соло пиано, Концерт за пиано и оркестър, “светската” оратория “Коледа”, симфоничната кантата “Тракия” и редица други. И си отива с горчивото признание, че приживе не е успял да си купи дори собствено пиано.

(край на цитата)

Портал „ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ“

декември 2016 г.

„Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите“ (Св. Константин-Кирил Философ)

Годишнина на Димитър Ненов

През 2016 год. се навършват 115 години от рождението на Димитър Ненов, пианист и композитор, оставил трайна диря в цялостното развитие на българската музика.

Имаме шанса да Ви представим есето на проф. д.и. Иван Бакалов, един от последните негови ученици. Този забележителен текст е не само високопрофесионален анализ на творческото дело на Ненов, но и своеобразен паметник на преклонение пред на ученика пред гениалната фигура на неговия забележителен учител.

Проф. Иван Бакалов е един от доайените на диригентската професия и в частност на диригентското образование у нас. Завършва Софийската музикална академия в класовете по пиано на проф. Д. Ненов и по оркестрово дирижиране на проф. Асен Димитров. По-късно осъществява двегодишна специализация в Парижката национална консерватория при проф. Робер Бло и при проф. Макс Дойч от „Екол нормал дьо мюзик“. Парижкият му период е увенчан с гастрол през 1961 г. в най-реномирания френски симфоничен състав – Националния оркестър на Франция.

Повече от половин век проф. Бакалов посвещава на строителството на националната ни симфонична култура като диригент на редица български професионални оркестри и като преподавател по различни диригентски дисциплини, и професор по Оперно-симфонично дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“.

Проф. д.и. Иван Бакалов

Проф. Димитър Ненов – символ, легенда, пример

(по случай 115 години от рождението му)

Пиша този материал за моя (много по-точно е да кажа нашия, на цялото мое поколение) учител проф. Димитър Ненов с дълбоко преклонение, обич и възхита към личността и творчеството му на изключителен, надрасъл епохата и обкръжението си музикален творец – композитор, пианист от най-високо интернационално ниво, педагог и всестранно развит ерудит във всички области на съвременната му духовна култура, но и с известна доза горчивина, че за такива титани на националната ни култура, чието творческо дело не бива да е спомен, а духовно ежедневие за народа ни говорим в исторически аспект и то само по определени поводи.

Димитър Ненов е уникално явление по аристократичната щедрост, с която бе надарен от природата и по демократичната непосредственост, с която общуваше с аудиторията си, за да я направи пряк съучастник и партньор на собственото си артистично превъплъщение.

Важна, фундаментална съставка към артистичния облик на Д. Ненов бе неговата енциклопедична култура. У Ненов наистина имаше нещо Леонардовско, както в многостранността на способностите, така и в разнообразието и многоплановостта на творческата деятелност.

За мнозина не е тайна, че бидейки всестранно надарен музикант Ненов бе същевременно професионален архитект, към чийто актив следва да отнесем и идейния проект (за съжаление нереализиран) за нова сграда на Националната музикална академия.

На широката публика Ненов бе известен преди всичко като блестящ концертен пианист, камерен изпълнител, забележителен педагог, проникновен музикален писател и особено като самобитен и ярък композитор.

Възпитан в традициите на Лист и Бузони от ученика на последния Егон Петри, Д. Ненов бе носител на нова концепция за клавирно изпълнение, на чиято основа той изграждаше неповторими по своята архитектонична внушителност звукови катедрали от великите творби на Бах и Бетовен до шедьоврите на съвременната (в това число и неговата собствена) музика.

Артистичната натура на Д. Ненов имаше две най-ярки страни: Ненов-пианиста и Ненов-композитора. Втората страна – композиторът от голям мащаб, въплъщаваше с ярка самобитност и богат диапазон своите технически умения и знания, които му даваха възможност да реализира безупречно всеки свой замисъл.

Създавано в продължение на повече от три десетилетия (от студенския период в Дрезден в началото на 20-те години до смъртта му през 1953 г. в София) творчеството на композитора Ненов се разслоява в три главни насоки:

1. Клавирно – включващо „Соната за пиано“, „Вариации“, „Токата“, „Пет миниатюри“ и редица по-малки пиеси (етюди, „Танц“ и др.)

2. Вокално-симфонично. Тук са циклите „Родина“, „Тракия“ и „Коледа“ за солисти, хор и оркестър.

3. Симфонично – включващо партитурите на „Симфония“, „Четири скици за голям оркестър“, „Балада“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Балада кончертанте за оркестър и пиано“, „Рапсодична фантазия“.

Д. Ненов бе учител на младежта. Неговата дейност в тази насока трудно би могла да бъде вместена в по-елементарното понятие педагог. Неговото обучение визираше цялостното изграждане на музиканта, неговото формиране като артист и творческа личност.

Ненов възпита значителен брой музиканти. Малко от тях станаха концертиращи пианисти (таванът, който собственият му пример извисяваше бе неизмеримо далечен и малцина имаха куража да го следват). Затова пък композиторите, диригентите и музикалните педагози, които излязоха из средата на Неновите ученици встъпиха в новите си поприща с богатия запас от знания и възможности, придобити от неговото обучение и валидни във всяка област на музикалната практика.

Проследявайки артистичната биография и контакти на Д. Ненов неминуемо ще се натъкнем на факта, че в орбитата на неговото творческо влияние и професионална ерудиция попаднаха било пряко, като негови ученици или косвено, под някаква друга форма на артистичен контакт, голяма част от най-будните представители на следващото поколение музиканти. Следвайки този род на мисли смятам, че няма да сбъркам ако в тази фаланга наред с преките му ученици: Лазар Николов, д-р Любомир Романски, Трифон Силяновски, Иван Стайков и др. поставя и имената на Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Казанджиев и на всички по-изявени млади пианисти от поколението формирано между края на войната и началото на 50-те години на 20 в.

Ненов беше поет в мечтите си. Идеалът му бе процъфтяващо, висококултурно и национално осъзнато родно музикално изкуство на високо европейско ниво, от което да струи гордия и свободен дух на българина. Животът му, посветен на този идеал, днес е символ, легенда и пример за всеотдайна служба в името на националната и европейска духовна култура.

(край на цитата)

Портал „Въпреки“

16.09.2017

Полина Антонова: Димитър Ненов е гледал сто години напред

„Не го приемам за мисия, но самата работа ме увлече и особено работата с архива на Димитър Ненов, с кореспонденцията му. Нека да извадим истината наяве и митовете и реалността да бъдат разграничени. Да е ясно къде е Димитър Ненов, защо хората мислят, че той е непознат”. Споделя за „въпреки.com” Полина Антонова (на снимката), пианистка, главен асистент в сектор “Музика” в Института за изследване на изкуствата към БАН.

И продължава: „Противоречиво е дали той е бил жертва на режима – може би да. Намерили са начин хората, които са му завиждали, вместо да се опитват да му помогнат и да го изкарат напред, там, където е било неговото място, всъщност са го смазали. Използвали са неговите слабости срещу него изключително умело. Това е неговата най-голяма драма. Той е някак си встрани. Но е бил много колегиален и с Панчо Владигеров (1899-1978), имали са доста силна професионална връзка. Владигеров винаги е говорил с уважение за Ненов. Самият Ненов е свирил много българска музика. Това е много важен момент в неговата клавирна биография като пианист. Той е правил всичко възможно българската музика да се чува, навсякъде да се знае. Известни са и проблемите му с Андрей Стоянов (1890-1969) и Веселин Стоянов (1902-1969) в Академията. Това е нормално, защото са имали различни виждания за клавирната интерпретация. Многото таланти на Димитър Ненов, изключителната му музика го отличава от всички останали.

Мразили са го, защото е бил „докоснат”!

Това е, той е бил „докоснат”. Това е най-голямата му драма, най-тежкият кръст!”. С изключителна убеденост, дори със страст говори Полина Антонова като музикант и изследовател. Тя е защитила докторска дисертация „Архивът на Димитър Ненов: Систематизации, интерпретации, анализи” в БАН през 2015 година. Този неин забележителен труд задочно ни запозна с нея в подготовката на проекта ни по Програма „Европа” на Столична община „Европа на една софийска улица”. А за личното ни запознанство ще разкажем малко по-късно. Питаме я защо е избрала именно Димитър Ненов в своята изследователска работа като музикален историограф.

„Димитър Ненов е детската ми любов още в Музикалното училище в Бургас. Моето запознанство с него беше в часа по „История на музиката”, когато Бисерка Граматикова ни разказваше за него. И след това, когато започнах да го изпълнявам. С музиката му, която е написал не само за пиано и с всички интересни истории около него”. С усмивка си припомня Полина. Тя е завършила Музикалната академия „Панчо Владигеров” в класа на именития ни пианист Йовчо Крушев. А тя продължава да разказва за избора си така последователно да посвети професионалната си дейност на големия композитор.

„Темата за Димитър Ненов, колкото е интересна, толкова е и болезнена в нашата история на музиката, в нашето българско музикознание и аферата около неговия личен архив. Димитър Ненов умира през 1953 година, не навършил 52 години. Най-ценното е музикалното му наследство – оригиналните му нотни ръкописи, неговите автобиографични бележки и текстове, които е писал. Той, освен композитор и архитект, е и публицист. В архива му в момента има документи, които показват, че освен тази му дейност още като дете е започнал да се занимава с преводи. Той е широкоспектърна, артистична личност, която впоследствие се превръща в едно главно действащо лице в българския интелектуален елит в първата половина на 20-ти век. Моят интерес към него е преди всичко инструментален като пианист. По-късно и от изследователска гледна точка исках да се докосна, исках да видя какво се случва, до каква степен всичко е в сферата на мистификациите, на приказките.

Отношението към Димитър Ненов е от „Осанна” до „Разпни го!”

Исках да разбера какво се е случвало в главата на този човек, исках да видя документите, да видя нотите, какво е написал, как го е написал… Исках да видя контактите му, да видя защо говорят всички тези неща за него, исках да разбера защо са унищожили записите му, защо е толкова умишлено избутван…”. И тук започва разказът на Полина Антонова за Димитър Ненов, който почти не прекъсваме, освен с някакъв малък въпрос, преди всичко какво е разбрала за живота му, за изключителността му. В момента тя продължава да работи върху архива му.

„Неговата най-голяма драма е, че не е успял да попадне в средата, в която е трябвало да попадне, музикантска среда в България. Другата му драма е, че е трябвало да учи архитектура, а сърцето му, талантът му, цялото му същество се е стремяло към музиката. Това се вижда още в ранните му произведения, въпреки че той ги неглижира след това, но в архива са запазени почти всички. Да, те са в един късно романтичен стил, подражателен, но да подчертая , че в този момент той няма никакъв учител. Единственият му учител е майка му, която не е професионална пианистка – Шопен, Бетовен, Лист са нещата, които свири. Изключителен талант – той съвсем малък започва да свири и да импровизира. Неговото огромно желание е да прави музика.

Животът му е доста драматичен, може би така се случва при много талантливите хора, които са „докоснати”. След преместването на семейството, тъй като баща му е бил военен, в София Димитър Ненов взима няколко урока при пианиста Андрей Стоянов (1890-1969). Много бързо прави впечатление на музикалната гилдия. Той пише това в писмо до Константин Зидаров (1909-2004), но въпреки това родителите му отказват да го пратят да учи музика в Дрезден, както той е искал, поради социалната среда на времето и поради изискванията, която тя е имала към мъжете – „музикант къща не храни”. Заминава да учи архитектура в Дрезден. Това е основният му конфликт със семейството – родителите му не го подкрепят. Той учи допълнително музика, извън архитектурата, като взима частни уроци. В началото в консерваторията в Дрезден, след което той сам казва, че започва да се занимава на частно на пиано при Карл Фелинг, при Теодор Блумер. Занимава се самостоятелно, но за съжаление съдбата му изиграва лоша шега – идва голямата криза в Германия. През 1923 година изоставя пианото и започва ходенето по мъките. За да се издържа започва да свири в кино първо по заместване, а през 1924 година свири по 10 часа на ден, като озвучител на неми филми заедно с оркестър. Тежестта в тази работа е падала основно на него. 1925-1926 година след като напуска киното, както той документира в единствените запазени дневници, че тази работа е била за него изключително тежка и трудна, заради, която е оставил истинските си занимания като композитор, а и като пианист. В края на този период започват да се развиделяват облаците над него. Има контакти с цигуларя Петър Панов, с поета Кирил Христов (1875-1944). Тези факти са малко известни, но това показва личната му кореспонденция. Той има възможност в Дрезден, благодарение на българи, които са там да свири на концерти, организирани от тях. Така започва кариерата му като пианист. Това е паметно време за него, защото тогава е забелязан като пианист, получава много добри отзиви. Но няколко години по-късно, вместо да тръгне по света да концертира, както е искал, тогава в младите му години композирането е на по-заден план, той се завръща в България. Това е 1927 година и е по обясними причини – кризата не само в Германия.

Това, което Димитър Ненов е оставил като документи за Германия е, че не е имал достатъчно възможност и подкрепа. Не е имал финанси, не е имал и лична подкрепа, която да го оттласне, да му даде начален старт да може да тръгне да концертира. Така, както е тръгнал Сава Савов (1909-1989), един български пианист, който много рано заминава от България, още на 18 години. Той е много малко известен и има кореспонденция с Димитър Ненов, но Савов е имал възможността да направи кариера по света. Тук той не се познава, архивът му не е тук. Две години Димитър Ненов работи тук като архитект. Тогава той има голям архитектурен проект за Музикална академия.

По проект е трябвало да се намира на мястото на старата зоологическа градина в пространството на Княжеската градина срещу сегашното Министерство на младежта и спорта. Този проект не се осъществява, но го има. Той е в колектива, изработил сградата на гарата в Зверино. Докато работи като архитект, той не спира да свири, но архитектурата е неговата професия и пианото малко или много остава на заден план. През 1932 година заминава за Италия, в Болоня, където успява след няколко месеца занимания да се дипломира в 1933 година като музикант – пиано и композиция. Едва тогава той получава диплома за професионално образование по музика. Известно е от документите, че специализацията му е при Егон Петри (1881-1962), един от големите пианисти на 20-ти век. Той е последовател на линията Лист – Бузони – Петри и Димитър Ненов. Хубаво е да се знае, че Егон Петри е бил изключително впечатлен от таланта и уменията, които е имал Ненов. Петри е бил много търсен учител и не е преподавал на всеки, който го е търсил. Съгласил се е да работи с Димитър Ненов, дори и срещу по-малко пари. Това е признание за един български пианист в една прохождаща в това време българска култура. Димитър Ненов е един от основните действащи лица в създаването на професионална композиторска школа. Неговият принос е особено голям, освен в композиторското творчество и за българските пианисти, и за клавирната ни школа. Голям минус е, че неговият научен труд „Педагогията” е изчезнал. За този негов научен труд има документация от писмата му, които той е писал. Но това е потънало, в архива няма такова нещо.

След Италия Ненов се връща в България и започват едни интриги в обкръжението му. Опитва се да стане преподавател в музикалната академия, както му е обещано, но не става.

След създаването на Радио „София” той е създателят на фонотеката, поканен от Сирак Скитник. Това е изключително важен момент. Тук заедно с Полина си припомняме, че се запознахме в Голямата зала НМА „Панчо Владигеров”, когато пианистът Иво Върбанов, който живее и работи в Лондон (разговор с него можете да прочетете тук) и диригентът маестро Емил Табаков представиха компакт диска с включени единствения концерт за пиано на Димитър Ненов и Балада № 2 за пиано концертанте и оркестър в тяхно изпълнение с Кралския национален шотландски оркестър. Този диск е и сбъдната мечта на Димитър Ненов след толкова десетилетия. Полина е категорична, че той проправя пътя на съвременната европейска музика в България. Той отваря вратите. И най-важното – професионалната българска музика започва да звучи по радиото. Ненов поръчва на композитори да пишат специално за радиото. Тогава е имало оркестър, малък с различни инструменти, тип Симфониета, за който Ненов е писал песните си. Но се връща към концерта му за пиано. Може би не се знае от всички, че премиерата на този концерт е била в Белград, не в София, през 1936 година, като солист е бил самият композитор. Много рядко след това е изпълняван в България – само три пъти. Един път в София, в Пловдив и на Мартенски музикални дни в Русе. Изпълнявали са го Антон Диков (1938-2004), Марио Ангелов и Ромео Смилков.

„Работата му по концерта не е от периода 1931-1935 година, както той го е написал. В скиците, които открих в архива се разбира, че встъплението на творбата пише още 1924 година в Дрезден. Очевидно това е идея, която много време е узрявала. Същинското композиране на концерта е в началото на 30-те години. Малко преди да почине се запознава със знаменитата пианистка Маргарита Лонг на конкурса „Шопен” във Варшава, когато е поканен за член на журито през 1949 година. Едно единствено писмо е запазено. Не може да се каже дали е имало и други. Имал е огромното желание да представи на Маргарита Лонг (1874-1966) концерта си за пиано и тя да го изпълни. Тя е имала интерес, защото има документи, които навяват на мисълта, че той е правил ръкописи на концерта за нея”. Това предполага Полина Антонова. След радиото Ненов започва много активна концертна дейност като солов пианист. Той е от създателите на Съюза на българските композитори (Сдружение на българските компонисти). Това е периодът, когато той заедно с Панчо Владигеров (1899-1978), Марин Големинов (1908-2000), второто поколение български композитори започват борба за създаване на българска композиционна школа, за издигане на българския музикален професионален стил.

Според нея драматичните събития за Димитър Ненов започват още в Дрезден. „Самият той е много чувствителен, дори маргинален. Принудата, която го кара да прави нещо, което не е искал ден след ден, година след година малко по малко го е смазвала, липсата на подкрепа. Конфликтът в семейството му е изиграл доста голяма роля. Започват болестите му след силното натоварване в Германия. Описва в дневника си физическото и психическото състояние, в което е изпаднал заради работата си в киното. Така започва тежкото му боледуване и то се развива, преди всичко депресивно. Обстоятелствата много са спомогнали за това, но и заради неговия характер, заради дълбоката му чувствителност има една аристократична непримиримост. Човек от друг свят е бил. Димитър Ненов е гледал сто години напред! Той е елитарен съвременен композитор!”.

Известно е, че неговите записи в Радио „София” са унищожени, има само един единствен запазен. Очевидно нещо е станало, много е сложно, казва Полина. Реди и разгадава пъзела на живота и творчеството на Димитър Ненов музикантката. По човешки коментира, че много се тиражира неговата хомосексуалност, но тя не е видяла това в архива. „Там има справка, писана след 2001 година, че архивът му е чистен именно заради хомосексуалните му наклонности. Няма никакво значение какъв е. Но в „Скиците” му открих „Молитва“ за смесен хор, духовна песен, не е издавана, но в нея има много-много ситен шрифт, който разчетох с лупа, Ненов е написал „1936 година на 12 юни, в 12 часа по пладне се спомина жената, за която исках да се оженя”. В Дрезден от немската му кореспонденция излезе друго женско име, на балерината Ирма Щайнберг, с която той очевидно е имал връзка”.

След 9 септември 1944 година Ненов е вече в дълбока депресия и два пъти заминава за Германия на лечение. Проблемите със здравето му ескалират и дори поради големите му мигренозни болки и бъбречни, той всъщност умира от заболяване на бъбреците. Започнал е да пие силни болкоуспокояващи. А освен мълвата за неговия хомосексуализъм е бил наричан и „морфинист”, а всъщност е бил болен. На въпроса ни защо, все пак Ненов не е достатъчно познат в България и музиката му се изпълнява доста рядко, Полина предполага: „Кореспонденцията му разкрива защо е непознат тук.

Той не е искал да бъде издаван в България.

Оцелелият архив води в тази посока. Правил е всичко възможно да бъде издаван в чужбина. Искал е да отиде там, където му било е мястото, надмогнал е границите ни. Бил е на друго ниво. Не, че в България е било лошо и ние сме на ниско ниво. В никакъв случай! Това е искал той. Искал е да излезе и не успява да го реализира”. За себе си тя признава, че иска да го популяризира от гледна точка на историографията. Работи в момента по немската кореспонденция на Димитър Ненов, запазена в архива. „Тя не се знае, не е превеждана. Не се знае какво има в нея. Работя и по семейната кореспонденция, за да може след доктората, който направих архивът да има един цялостен вид и пъзелът да се нареди. Кореспонденцията му е запазена в БАН в научния архив. Дарен е на БАН след смъртта му от сестра му, който не е малък, но е прочистван. От една страна е чистен умишлено, но е чистено и просто ей така. Има версии за това, но и да го коментираме, то вече няма никакво значение. Човекът го няма и важното е да го съберем, да направим възможна работата по него. Да го съберем, защото има такива хора като Иво Върбанов, като вашия проект, за да звучи музиката на Димитър Ненов. Да се види какъв е бил неговият творчески път, какви са акцентите в биографията му”.

Тя знае, че нашият проект „Европа на една софийска улица”, чийто финал е на 30 септември на ул. „Цар Самуил” между улиците „Солунска” и „Денкоглу” е вдъхновен и от Димитър Ненов, който е живял последните си години на ул. „Бистрица” 7А в апартамента на родителите на големия наш композитор Георги Арнаудов. Някои от песните на Ненов са писани за неговата майка Сузана, която е завършила Римската академия „Санта Чечилия”. А вуйчото на Джо е живял в Италия и Ненов е имал контакти с него, докато е бил в Болоня има запазена малка кореспонденция. Според Полина тази кореспонденция е чистена и то умишлено. Димитър Ненов умира в цвета си, в една творческа зрялост малко над 50 години.

На 30 септември в залата на къщата-музей “Борис Христов” Полина Антонова ще изсвири за публиката две много ранни произведения на Димитър Ненов, които са много слабо познати – „Етюд” и „Ноктюрно”. Това е първи негов опит в жанра на художествения етюд и ноктюрното, но и защото се вижда още тогава как композира, когато никой не го е учил. „Да, стилът му е подражателен, бил е на 15 години. Той и Бетовен е подражателен на тази възраст. Избирам ги и, за да илюстрирам таланта му, а и защото тези произведения много малко се свирят. Ще изсвиря и една медитация, която е от дрезденския период, писана е 1923-1924 година. Ще изпълня и творба от Дебюси, един от най-предпочитаните автори на Димитър Ненов в клавирните му рецитали. Накрая ще изсвиря „Миниатюрите”, най-известното произведение на Димитър Ненов”, обосновава избора си пианистката. А и ще ни пусне на запис малък откъс от негово изпълнение на Лист. Ще прозвучи и дискът със записа на Концерта за пиано на Димитър Ненов в изпълнение на Шотландския кралски оркестър със солист Иво Върбанов и диригент Емил Табаков.

Полина Антонова е и преподавателка по пиано и я питаме на какво учи децата, освен на техника. „Уча децата преди всичко да обичат това, което правят, да не го правят по задължение и да не бъдат много амбициозни. Защото това ужасно много им пречи. Опитвам да култивирам в тях вкус към красота. По повод на ученето пак ще се върна към Димитър Ненов с това, което Иван Бакалов разказва, тъй като той е негов ученик. Когато Ненов е преподавал урокът не е бил просто урок по пиано, а е бил урок по пиано, музикална форма, изобразително изкуство, философия и история на музиката. Не случайно Иван Бакалов казва за неговото преподаване като слоган „култ към звука и формата”. На това ги уча. Професионалната техника, в нея няма нищо забавно. Опитвам се да култивирам у тях вкус”.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

(край на цитата)

Портал „ Hyperion“

(без дата, вероятно през 2017 г.)

Herzlich willkommen bei „Hyperion“, dem britischen Klassik-Label, das Ihnen hochkarätige Aufnahmen von Musik aus allen Stilrichtungen vom 12. bis zum 21. Jahrhundert bietet!

Dimitar Nenow

*19 December 1901

† 30 August 1953

country: Bulgaria

Pianist und Komponist, Architekt, Pädagoge, Rundfunkproduzent und Person des öffentlichen Lebens: Dimitar Nenow (1901–1953) war ein Universalgenie, wie es nur wenige gab. Als Pianist gab er hunderte von der Presse bejubelte Konzerte—in Deutschland (Berlin, Leipzig, Frankfurt, Dresden), Österreich (Wien, Salzburg), Italien (Rom, Bologna), der Tschechischen Republik, Polen, Ungarn, Serbien, Rumänien und in seiner Heimat Bulgarien.

Mit zahlreichen Orchestern trat er als Solist in Klavierkonzerten auf und spielte in Deutschland, Ungarn und Bulgarien ein großes Repertoire an konzertanten und solistischen Werken ein; beim Internationalen Chopin-Wettbewerb in Warschau 1949 war er Mitglied der Jury. Als Architekt entwarf er eine Reihe von Gebäuden in Bulgarien, darunter etliche Bahnhöfe sowie einen Baldachin über dem Haupteingang der berühmten Kathedrale St. Alexander Newsky in Sofia, der auf rätselhafte Weise verschwand. Als erster Musikredakteur bei Radio Sofia, dem späteren Bulgarischen Nationalrundfunk, gründete er 1930 das erste Rundfunkorchester des Landes und schuf die Grundlage für Kompositionsaufträge, Musikaufnahmen und -programme des Senders, die für die Weiterentwicklung der bulgarischen Musik und die Bewahrung der Volksmusik des Landes eine wichtige Rolle spielen sollten und den höchsten europäischen Maßstäben genügten.

Er war Musikschriftsteller und 1933 Mitbegründer der Gesellschaft für zeitgenössische Musik—zusammen mit führenden Komponisten wie Pantscho Wladigerow, Marin Goleminow, Ljubomir Pipkow und Wesselin Stojanow—, aus der später die Bulgarische Komponistenunion hervorging. Als Klavierprofessor am Staatlichen Konservatorium Sofia unterrichtete er bedeutende bulgarische Pianisten der jüngeren Generation, u. a. Lasar Nikolow und Trifon Siljanowski. Als Komponist entwickelte er eine eigenständige Tonsprache, die eine breite Palette klassischer Gestaltungsmittel, traditionelle bulgarische Musik und neueste zeitgenössischen Entwicklungen einschloss—bisweilen auch mit einem visionären Blick in die Zukunft. Zu seinen bedeutendsten Kompositionen zählen zwei Sinfonien, ein Klavierkonzert, die beiden Oratorien Weihnacht und Thrakien, die Rhapsodische Fantasie und Vier Skizzen für Orchester, einige Gesangszyklen sowie eine Sonate, Toccata und Kino-Suite für Klavier; zahlreiche Werke blieben unvollendet.

Als 1944 in Bulgarien der Kommunismus an die Macht kam, kam Dimitar Nenow in eine sehr unvorteilhafte Lage. Er stammte aus der Familie eines Generals der Zarenarmee; das machte ihn automatisch zur verdächtigen Figur. Hinzu kam seine Ausbildung und die Zeit, die er im europäischen Ausland verbracht hatte. Nach seinen Anfängen als Klavierschüler seiner Mutter und des berühmten bulgarischen Pianisten Andrej Stojanow hatte er in Dresden Architektur, Klavier, Musiktheorie und Komposition studiert, dann in Bologna Architektur und Klavier und wurde schließlich Student des Busoni-Schülers Egon Petri in Polen. Er hatte den ganzen Kontinent als Solist bereist und einige Jahre in Dresden als Musikdirektor einer Balletttruppe gewirkt, bevor er in den letzten Jahren des Königreichs Bulgarien in seine Heimat zurückgekehrt war, um als Musiker und Architekt bedeutende Positionen zu übernehmen. Mit dieser verdächtig bourgeoisen Vergangenheit nicht genug, schrieb er auch nie eine Note zum Ruhme der Kommunistischen Partei, womit er unter den wichtigen bulgarischen Komponisten seiner Zeit eine absolute Ausnahme darstellte. Die Folgen blieben nicht aus. Auf den Seiten der Zeitschrift Sowjetische Musik tadelte kein Geringerer als Aram Chatschaturjan Nenow und dessen Rhapsodische Fantasie, denn sie stehe unter dem Einfluss des „westlichen Modernismus“ und zeige „Züge von Impressionismus und Kosmopolitismus“. Zwar gehörte Bulgarien nicht zur Sowjetunion, doch wurden Signale aus Moskau dort oft mit größerem Eifer aufgegriffen als im Sowjetreich selber. Auf Anweisung des damaligen Rundfunkdirektors Nayden Naydenow wurden alle Aufnahmen Nenows beim Bulgarischen Nationalrundfunk vernichtet; lediglich beim Ungarischen Nationalrundfunk hat sich eine Aufnahme des Solisten Nenow von Liszts 2. Klavierkonzert erhalten. Nur durch Zufall entging die autografe Partitur von Nenows Oratorium Weihnacht beim Bulgarischen Nationalrundfunk dem Schicksal, verbrannt zu werden. Sein persönliches Archiv wurde „bereinigt“, und etliche erhaltene Werkmanuskripte und persönliche Dokumente weisen willkürliche Eingriffe auf.

Nach der ersten, radikalsten Phase des Regimes erlebte Nenow so etwas wie eine Rehabilitation—er bekam ein Jahr vor seinem Tod sogar den staatlichen Dimitrow-Preis verliehen. Doch hatten die jahrelangen Anfeindungen und Demütigungen zweifellos Spuren hinterlassen, und als er 1953 starb, verfielen der Komponist und Mensch Nenow einem klammen Schweigen. Bis heute sind seine Kompositionen außerhalb Bulgariens unbekannt.

aus dem Begleittext von Martin Georgiev © 2017
Deutsch: Friedrich Sprondel

(край на цитата)

Превод:

Портал на „Hyperion“

(без дата, вероятно през 2017 г.)

Добре дошли в „Hyperion“, британският лейбъл за класическа музика, предлагащ ви висококачествени записи на музика от всички жанрове, обхващащи периода от 12-ти до 21-ви век!

Димитър Ненов

*19 декември 1901 г.
†30 август 1953 г.
Държава: България

Пианист и композитор, архитект, педагог, радиопродуцент и общественик: Димитър Ненов (1901–1953) е истински полимат. Като пианист, той изнася стотици високо оценени от критиката концерти в Германия (Берлин, Лайпциг, Франкфурт, Дрезден), Австрия (Виена, Залцбург), Италия (Рим, Болоня), Чехия, Полша, Унгария, Сърбия, Румъния и родната си България.

Изпълнява като солист в клавирни концерти с множество оркестри и записва голям репертоар от концертни и солови произведения в Германия, Унгария и България; През 1949 г. е член на журито на Международния конкурс „Шопен“ във Варшава. Като архитект проектира редица сгради в България, включително няколко жп гари и навес над главния вход на известната катедрала „Свети Александър Невски“ в София, която мистериозно изчезва. Като първи музикален редактор в Радио София, по-късно Българско национално радио, той основава първия радиооркестър в страната през 1930 г. и полага основите за поръчки, записи и програми за станцията, което играе жизненоважна роля в развитието на българската музика и запазването на народната музика на страната, отговаряща на най-високите европейски стандарти.

Той е музикален писател и през 1933 г. е съосновател на Дружеството за съвременна музика – заедно с водещи композитори като Панчо Владигеров, Марин Големинов, Любомир Пипков и Веселин Стоянов – което по-късно става Съюз на българските композитори. Като професор по пиано в Софийската държавна консерватория, той обучава важни български пианисти от по-младото поколение, включително Лазар Николов и Трифон Силяновски. Като композитор, той развива отличителен музикален език, който обхваща широк спектър от класически композиционни техники, традиционна българска музика и най-новите съвременни развития – понякога с визионерски поглед към бъдещето. Сред най-важните му композиции са две симфонии, концерт за пиано, двете оратории „Коледа“ и „Тракия“, Рапсодичната фантазия и „Четири скици“ за оркестър, няколко вокални цикъла, както и соната, токата и киносюита за пиано. Многобройни произведения остават недовършени.

Когато комунизмът идва на власт в България през 1944 г., Димитър Ненов се оказва в изключително неизгодно положение. Той произхожда от семейството на генерал от царската армия, което автоматично го прави заподозрян. Към това се добавят образованието му и времето, прекарано в чужбина в Европа.

След като започва обучението си по пиано с майка си и известния български пианист Андрей Стоянов, той учи архитектура, пиано, музикална теория и композиция в Дрезден, след това архитектура и пиано в Болоня и накрая става ученик на Егон Петри, ученик на Бузони, в Полша. Той обикаля континента като солист и работи няколко години в Дрезден като музикален директор на балетна трупа, преди да се завърне в родината си през последните години на Царство България, за да заеме видни позиции като музикант и архитект. Недоволен от това подозрително буржоазно минало, той никога не е написал нито една хвалебствена бележка за Комунистическата партия, което го прави абсолютно изключение сред важните български композитори на неговото време. Последствията са неизбежни. На страниците на списание „Съветска музика“ не друг, а Арам Хачатурян критикува Ненов и неговата „Рапсодична фантазия“, твърдейки, че тя е под влиянието на „западния модернизъм“ и показва „черти на импресионизма и космополитизма“. Въпреки че България не е била част от Съветския съюз, сигналите от Москва често са били приемани там с по-голям плам, отколкото в самия Съветски съюз. По заповед на тогавашния радиодиректор Найден Найденов всички записи на Ненов в Българското национално радио са унищожени; само запис на Ненов като солист в Концерт за пиано № 2 на Лист е оцелял в Унгарското национално радио. Автографът на ораторията „Коледа“ на Ненов едва не е изгорял в Българското национално радио. Личният му архив е „прочистен“ и няколко оцелели ръкописа и лични документи показват признаци на произволни промени.

След първата, най-радикална фаза на режима, Ненов преживява нещо като реабилитация – дори е удостоен с държавната Димитровска награда година преди смъртта си. Но годините на враждебност и унижение несъмнено са оставили своя отпечатък и когато той умира през 1953 г., композиторът и човекът Ненов потъват в мълчание. И до днес неговите композиции остават непознати извън България.

От придружаващия текст на Мартин Георгиев © 2017
Немски: Фридрих Шпрондел

(край на превода)

БНР

Спомен за композитора Димитър Ненов

публикувано на 22.12.2021

Автор: Красимира Йорданова

Навършиха се 120 години от рождението на забележителния български музикант Димитър Ненов – блестящ пианист виртуоз, композитор със собствен стил, изтъкнат клавирен педагог, а в същото време известен архитект – една изключително ерудирана личност с дълбоки познания в областта на математиката, астрономията, медицината, естествените науки, литературата, историята, археологията и особено в областта на философията.

Той е изтъкнат български интелектуалец, личност с високи морални принципи. За съжаление, през 40-те години той е подложен на отвратителна кампания срещу него с клевети, интриги, лъжи – неизвестно защо. Той не е политически ангажиран, явно личната завист и злоба са взели връх. Необяснимо е защо са били унищожени всички негови записи в Националното радио и днес можем да чуем само запазения (или укрит) запис на Ла-мажорния концерт за пиано и оркестър от Ференц Лист в негова интерпретация.

Димитър Ненов е роден на 19 декември 1901 г. в Разград. 6-годишен започва да свири на пиано под ръководството на майка си. Развива се като пианист много бързо и още като гимназист изнася самостоятелни концерти. В София учи при много взискателния клавирен педагог Андрей Стоянов.

Родителите му го изпращат в Дрезден да следва архитектура и той, едновременно с това, учи в консерваторията при проф. Карл Фелинг. За да се издържа, свири на вечерните прожекции на неми филми и в локали. Композира много – Соната за пиано, Соната за пиано и цигулка, Първата си симфония, “Четири скици за оркестър“. Това пренапрежение му коства много – той получава хронично главоболие, което го мъчи до края на живота му.

При завръщането си в България Ненов започва работа като архитект, като някои от неговите проекти са запазени и днес – гарите в Зверино, Горни Дъбник, Кресна, сточната гара с магазия на пристанището в Русе, Противотуберколозният диспансер при Окръжната болница в Хасково, балдахинът над главния вход на храм-паметника „Александър Невски“ и други.

И все пак, любовта му към музиката надделява и той завършва Консерваторията в Болоня – учи при знаменития Егон Петри. През периода 1930/1940 г. развива огромна концертна дейност – и със самостоятелни концерти, и с участието си в различни камерни ансамбли. Той е един от първите музикални ръководители на новосъздаденото Радио София. Участва активно в Дружеството на българските композитори „Съвремена музика“, като пропагандира творбите на нашите композитори не само в София, но и в цялата страна. От този период са и най-известните му композиции: вокално-инструменталните сюити “Тракия“ и „Коледари“. Отделя време и за преподавателската си дейност като клавирен педагог в Музикалната академия, става професор. Негови ученици са Лазар Николов, Любомир Романски, Стефан Ременков, Трифон Силяновски, Тодор Кювлиев, Галунка Белчева и др.

Димитър Ненов умира на 30 август 1953 г., едва 51-годишен.

В Златния фонд на БНР е запазено интервю от 1972 г. с големия наш композитор Любомир Пипков, в което той говори за Димитър Ненов. Чуйте в звуковия файл, където е добавен и фрагмент от Балада № 2 за пиано и оркестър от Ненов, записан от Иво Върбанов и Кралския шотландски симфоничен оркестър под диригентството на Емил Табаков и издаден във Великобритания за световно разпространение през 2017 г.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

https://old-news.bnr.bg/horizont/post/101576492/spomen-za-kompozitora-dimitar-nenov

Портал „dimitarnenov.com“

(без дата, вероятно от 2021 г.)

Димитър Ненов

композитор, пианист, педагог, общественик, архитект

Биография

На 19 декември 2021 се навърши юбилей – 120 години от рождението на Димитър Ненов (1901-1953) – отбелязан с музикален проект избран за музикален проект на годината.

Димитър Ненов е една фигура с много трудна съдба, с изключителен принос за българската култура и институционално напълно неглижиран. Това е един от българските композитори, който изненадва с модерността си в музикално отношение. Той е може би единственият композитор в нашата история, за който има заповед да бъдат изтрити неговите записи от българското национално радио (БНР) по политически причини, един феномен с няколко висши образования, на свръхинтелект. Когато той се връща в България след голямото земетресение в Чирпан, царят изпраща именно него да разработи план за възстановяването на града. Паралелно с това той пише произведения на много високо музикално ниво.

„Ненов беше първият български пианист, който спечели международно признание за нашето клавирно изкуство. С многобройните си рецитали и концертите си с триото в състав Ненов, Обрешков и Попов, както и със сонатните вечери, които той изнасяше с двамата членове на триото у нас и в чужбина. Той проправи широка пъртина, по която тръгна голям възход на нашето клавирно изкуство. Характерно за неговото изпълнителско майсторство бяха културата на звука, неповторимото чувство за архитектуричното изграждане на формата, безупречното познаване на стиловите особености на всеки автор и епоха и това равновесие между емоционалното и интелектуалното начало. Когато изпълняваше произведения от Лист, Шопен или Скрабин, Ненов покоряваше слушателите с поезията, мъдростта и демоничната сила на музикалните идеи. Репертоарът на пианиста се движеше в широките рамки от Бах до Скрабин, Равел и Дебюси, и разбира се творбите на българските композитори. Ненов разви своето творчество предимно в областта на клавирната, вокална и симфонична музика. Той остави сравнително малко творби, но всички разкриват оригинална мисъл, забележителна композиционна техника и вдъхновена поетичност на музикалните идеи” – казва Константин Илиев пред БНР.

Той настоява пред родителите си да бъде изпратен да учи музика във Виена, Австрия, но след тяхното категорично несъгласие решава да се вслуша в съвета им да следва архитектура в Дрезден. Ето как Ненов коментира това свое решение: „Архитектурата избрах пред другите, ръководен от моя инстинкт, че повече от всички други образования ще ми позволи да работя музика, а като творчество ще ми помогне да развихря силите си за постигане на своите идеали за „свободно творчество“, а същевременно ще задоволява моите творчески амбиции”.

Димитър Ненов е автор на произведения за симфоничен оркестър; вокално-инструментални творби; клавирни пиеси и др. Музиката му изразява неговото оригинално виждане за музикално творчество, което съчетава индивидуално, съвременно и българско. Тя е възприета като образец от редица композитори, представители на следващи творчески генерации, които търсят и утвърждават нови пътища в българската музика. По-подробна биография може да се прочете в сайта на Съюза на българските композитори.

МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ “ДИМИТЪР НЕНОВ” – РАЗГРАД

(14,15 и 16 септември 2022 г.)

(край на цитата)

Портал „Radio classica.bg“

10.10.2025

„Димитър Ненов и измеренията на изяществото“ с премиера на английски език

Чуждестранна публика може да види филма за българския композитор на 10 октомври

10 октомври 2025 г.

„Всички негови записи са унищожени и това е една от големите трагедии в българската музикална култура“, каза Венета Нейнска в интервю за предаването „Съботно кафе“ с Радостина Узунова. Тя беше гост на „Радио Класик А“, за да разкаже не само за музиката на българския пианист, композитор и архитект Димитър Ненов (1901–1953), за когото създаде 18-минутния документален филм „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“, но и да представи новия си звукозаписен проект – албум, отново посветен на Ненов. Малко повече от месец след този разговор, днес (10 октомври) филмът ще има своята премиера на английски език, за да бъде достъпен и за всеки чужденец, който се интересува от наследството на българската музика.

След появата си през 2021 г., филмът е бил видян от стотици зрители у нас, пътувал е извън границите на България, но сега за първи път тук, в София, ще бъде показан пред чуждестранна аудитория – на 10 октомври (петък) от 19:00 ч. в Хеликон арт на ул. „Граф Игнатиев“ № 6 ще се състои премиерата на английската му аудио версия. Това специално събитие е от поредицата на Венета Нейнска „Концерти с история: Светът на виртуозите“ и част от календара на „Sofia Art Institute“ – честване на българския пианист, композитор и архитект Димитър Ненов. (Билети: на epaygo.bg)

„Една от най-значимите фигури в културния живот на България през първата половина на ХХ век. Въпреки изключителния му принос, наследството му претърпява трагична съдба: всички негови записи са умишлено унищожени след смъртта му през 1953 г. Ненов е бил завладяваща личност – може би най-великият български пианист на всички времена“, пише Венета Нейнска в поканата си към англоговорящите зрители. Филмът ще бъде последван от концерт с произведения на Ненов и Ференц Лист, на чиято музика Ненов особено се е възхищавал.

За „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“

Всичко започва още по време на Covid пандемията, когато с помощта на Национален фонд „Култура“ идеята да се направи „кратък музикално-документален филм“ се осъществява. Венета Нейнска работи върху творбата в тандем с видеопродуцента Ясен Харалампиев, а днес вече е уверена, че са били на прав път: „Този филм има доста голям успех, показван е в множество различни страни из цяла Европа, разбира се, и в цяла България, а наскоро пътува чак до Щатите, където беше показан в Ню Йорк“.

Интересът към Димитър Ненов е съвсем естествен, подобно на всеки български музикант, прекарващ часове пред пианото още от най-ранните си години. И все пак, за Венета Нейнска той е подплатен и от разкази на нейния баща, който също като големия интелектуалец, е архитект. „Винаги съм знаела, че той е много ценна фигура и много интелигентен човек с широки познания, с модерно виждане по отношение на изкуството, което създава. Но в последните пет години се зарових дълбоко – и в творчеството му, и в живота му, и в архивите му – и смея да кажа, че колкото повече време прекарвам с него и с тези материали, толкова по-интересно ми става“. Тя сподели също, че се подготвя да направи следваща важна крачка – да събере всички материали в „един сериозен биографичен труд, в който да сложим на едно място цялата информация, с която разполагаме, а интересното е, че постоянно изкачат нови и нови извори“. „Ако говорим с модерна терминология, бихме го нарекли „визионер“. Първо, той е музикален директор на Българското национално радио и още тогава създава основната структура на Радиото – с различните музикални състави, музикални предавания, той е инициатор на една огромна колекция от новонаправени записи с всички активни български музиканти, независимо дали те са класически или народни. Разбирал е, колко важно е за нашата култура да се създаде този ценен фонд. И, разбира се, шокиращото в неговата биография е, че именно човекът, който е създал този огромен архив е този, който е пострадал лично – защото много скоро след смъртта му всички негови записи са умишлено унищожени. Това е една от големите трагедии в българската музикална култура“.

Веднага след премиерата в София на английската аудио версия на филма, Венета Нейнска предприема амбициозно концертното турне в Австрия и Съединените щати, с музика на Шопен, Лист и отново – Димитър Ненов.

„Подборът на тези композитори не е случаен, защото бих искала да представя творчеството на Димитър Ненов в контекста на неговия репертоар като пианист – а той като пианист е обичал да изпълнява Шопен и Лист, които са много важни композитори за него“, коментира тя. Турнето започва сега от 13 октомври във Виена, продължава в Грац (16 октомври) и завършва в Ню Йорк (12 ноември), включвайки такива престижни зали като „Концертхаус“ в австрийската столица и мечтаната от всеки изпълнител „Карнеги хол“. Програмата, която ще слуша публиката в тези три града, е озаглавена „Пътища и посоки“ („Chances & Choices“).

Днес ви припомняме интервюто на Радостина Узунова с пианистката (излъчено на 30 август), в което тя говори и за най-новия си албум с творби на българския композитор, издаден от британския лейбъл „CRD Records“. От месец насам албумът „The Architect’s View“ може да бъде предварително поръчан, а официалната премиера предстои на 7 март 2026 г., по повод 125-годишнината от рождението на Димитър Ненов.

(край на цитата)

Нека днес на 19 декември 2025 г. почетем 124 години от рождението на големия пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик Димитър Ненов, роден на този ден през далечната 1901 година. Радостно е, че през последните години неговото дело като музикант и архитект става все повече достояние на много млади хора, които виждат в него една водеща фигура в културния живот на България. При това в дните пред Коледа и новата година симфоничната му поема за смесен хор, солисти и оркестър „Коледа“ наново ще бъде изпълнена в София (може би и другаде) и името му отново ще се спомене…

Мир на праха му!

…..

Записи: