Svetozar Donev

87 години от рождението на режисьора Светозар Донев

Драги приятели на оперното и оперетно изкуство, днес на 29 януари 2020 г. навършва 87 години една особена важна личност в музикалния и театрален живот на България – режисьорът Светозар Донев, който е както оперен, така и драматичен режисьор, дълги години директор на редица театри в България, общественик и педагог.

По моя причина нямах до 2018 г. неговата рождена дата в архива си и късно вечерта на 27 януари 2018 г. мой приятел ми напомни за кръглата му 85-годишнина тогава. Бързо потърсих сведения и на 29 януари написах статия за него, която днес ще допълня и наново публикувам. За една година имам над 150 нови ФБ-приятели и читатели, нека прочетат това, което съм писал тогава. Започвам с текста от 2018 г.:

„Светозар Стефанов Донев е български драматичен и оперен режисьор и преподавател, професор по актьорско майсторство и оперна режисура в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“, роден на 29 януари 1933 г. в София. През 1954 г. завършва режисура при Георги Стаматов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. След това специализира оперна режисура в Париж и Москва. Дебютира през 1954 г. с постановката „Младостта на бащите“ от Б. Горбатов в Драматичен театър – Стара Загора. Работи в Драматичен театър – Бургас, Драматичен театър – Русе, Държавен музикален театър „Стефан Македонски“ и Софийската народна опера.

Два пъти е директор и главен художествен ръководител на Държавния музикален театър в София – в периода 1972–1978 г. и от 1996 г. Работи и като директор и главен художествен ръководител на Националната опера в София.

Член е на жури на международни оперни конкурси в България, Испания, Швейцария, Белгия, Япония.

Цитирам повече подробности за дейността му като режисьор на 200 постановки на опери, оперети, мюзикъли, драми, радиопиеси и телевизионни спектакли.

Някои от музикално-сценичните му постановки са (отделно по градове и държави):

Стара Загора	Аршин Малалан	Хаджибеков
Бургас	Продадена невеста	Сметана
	Ако бях цар	Адам
Пловдив	Царицата на чардаша	Калман
Русе	Царицата на чардаша	Калман
София	Принцесата на цирка	Калман
	Севастополски валс	Листов
	Лизистрата	Дендрино
	Бел ами	Кройдер
	Момичето, което обичах	Леви
	Моряците от Сан Франциско	Мазанец
	Пет милиона и нещо отгоре	Хаджиев
	Дъщерята на мадам Анго	Льокок
	Сламената шапка	Ступел
	Моята прекрасна лейди	Лоу
	Дами и хусари	Солин
	Рицарят Синята брада	Офенбах
	Целуни ме, Кейт	Портър
	Бунтовна песен	Златев-Черкин
	Веселата вдовица	Лехар
	Милионерът	Хаджиев
	Дванадесета нощ	Вълчев
	Рицарят	Хаджиев
	Звездни пътища	Дунаевски
	Страната на усмивките	Лехар
	Службогонци	Хаджиев
	Сирано дьо Бержерак	Хаджиев
	Срещи	Виктор Райчев
	Прилепът	Щраус
	Мария Десислава	Хаджиев
	Хан Крум Ювиги	Йосифов
	Ловци на бисери	Бизе
	Фалстаф	Верди
	Тоска	Пучини
	Силата на съдбата	Верди
	Почивка в Арко Ирис	Йосифов
	Борис Годунов	Мусоргски
	Луд Гидия	Хаджиев
Пловдив	Аида	Верди
	Дон Карлос	Верди
	Набуко	Верди
	Хубавата Елена	Офенбах
София	Паганини	Лехар
	Йосиф и неговата фантастична дреха	Уебър
	Исус Христос – суперзвезда	Уебър
	Евита	Уебър
	Котки	Уебър
	Хубавата Елене	Офенбах
	Четиримата близнаци	Костов
	Хелоу, Доли	Хърман
	Принцесата на цирка	Калман
	Една нощ във Венеция	Щраус
	Казанова	Костов
	Цигански барон	Щраус
	Прилепът	Щраус
	Хубавата Елена	Офенбах
	Сантиментално пътешествие	Костов
	Циганска любов	Лехар
	Мис Сайгон	Шьонберг
	Херцогинята на Чикаго	Калман
	Виктория и нейният хусар	Абрахам
	Кармен	Бизе
	Така правят всички	Моцарт
	Веселите уиндзорки	Николай
	Хензел и Гретел	Хумпердинк
Билбао	Риголето	Верди
	Травиата	Верди
	Лучия ди Ламермур	Доницети
	Дон Паскуале	Доницети
	Фаворитката	Доницети
	Севилският бръснар	Росини
	Така правят всички	Моцарт
	Отвличане от сатая	Моцарт
Памплона	Лучия ди Ламермур	Доницети
	Така правят всички	Моцарт
Одеса	Рицарят	Хаджиев
Варна	Котки	Уебър

´´´´´´´´

Някои от драматичните му постановки са:

Стара Загора	Младостта на бащите	Горбатов
Бургас	История на една любов	Симонов
	На добър час	Розов
	Майстори	Стоянов
	Вера	Нешков
Русе	Нашествие	Леонов
	Мария Тюдор	Юго
	Майка на своите деца	Афиногенов
	Третата дума	Касона
	Хъшове	Вазов
	По следите на радостта	Розов

(край на цитата)

Друга информация за проф. Светозар Донев е дадена в сайта на Софийската народна опера:

Проф. Светозар Донев е един от най-изтъкнатите творци на съвременното българско театрално и музикално изкуство

Завършва режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и след това специализира в Лондон, Москва и Париж. Професор по актьорско майсторство и оперна режисура в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, Светозар Донев има над 250 постановки на спектакли във всички български оперни театри. С голям успех реализира оперите „Борис Годунов”, „Фалстаф”, „Силата на съдбата”, „Тоска”, „Луд гидия”, „Отвличане от сарая”, „Мария Десислава”, „Хан Крум Ювиги”, „Кармен” и други на сцената на Софийска опера. Има поставени над 80 оперети и мюзикъли в ДМТ „Стефан Македонски”.

Като гост-режисьор и постановчик проф. Донев поставя в Чехия, Испания, Швейцария и Украйна „Така правят всички”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”, „Дон Паскуале”, „Травиата”, „Риголето”, „Сирано дьо Бержерак”.

Проф. Донев е бил член на жури на международни певчески конкурси в София, Маями Бийч, Барселона, Билбао, Памплона, Вервие, Женева и др.

От 1960 до 1978 г. и от 1996 г. до 2009 г. е главен режисьор и директор на ДМТ „Стефан Македонски”. От 1978 до 1981 г. е заместник-генерален директор на ДО „Театър и музика” към Министерство на културата, а от 1981 до 1990 г. проф. Светозар Донев е директор на Софийската опера. Бил е два мандата заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци и председател на Творческия фонд.

За изключителни заслуги към българската музикална, театрална и танцова култура проф. Донев е награден с най-високия държавен орден „Стара планина” І-ва степен.

(край на цитата)

От многото информации за проф. Светозар Донев в различни източници избрах една статия-интервю с него през 2014 г., която ми хареса, тъй като дава сведения за много важни неща, които той спеделя тогава:

Портал „БЛИЦ“

Проф. Светозар Донев на 81 г.: Несбъдната мечта ми е “Графиня Марица”, а съм я гледал 24 пъти с Мими Балканска

Три години не ме пускаха да влизам в “Стефан Македонски”

28 февруари 2014 г.

Елена КОЦЕВА

Той е известен най-вече като режисьор-постановчик на оперетни и оперни спектакли, които са над 250. Светозар Донев е завършил ВИТИЗ (тогава Държавното висше театрално училище), където негови преподаватели са били личности като Георги Стаматов, Н. О. Масалитинов, Владимир Трандафилов, Любомир Тенев и др. От малък е свързан с Музикалния театър в София, където като дете в семейството на диригент общува с известни оперетни артисти, дори участва с малки роли в детски представления.

• Имате много богат и дълъг творчески живот. Кой като вас?
• А, да, не се оплаквам. Имаше навремето във Велико Търново детска театрална школа, ръководена от известната Мара Пенкова, там започнах да играя, да пея. Аз се пенсионирах на 76 години, с 55 години трудов стаж. А имам 33 години директорски стаж – как ви звучи, а? На Музикалния театър ”Стефан Македонски” съм бил директор два пъти – общо 22 години, а на Софийската опера – 10 години и т.н.
  
  – Работили сте и в операта, и в оперетата. Какво обаче предпочитате – опера или оперета?
• Повечето години съм посветил на оперетата, но обичам и операта също толкова. Поставял съм много мюзикъли, много постановки и в чужбина, и всичко ми е било много приятно, много вълнуващо. Аз съм свикнал непрекъснато да работя и не мога да стоя така, не мога да се излежавам. Знаете, поставих миналата година във Велико Търново “Хубавата Елена”, сега след два месеца във Варна пък ще бъде премиерата на “Исус Супер стар” – рок опера. Аз съм я правил и в Музикалния театър в София, но сега ще бъде в съвсем друг вариант. С други изпълнители. Мирен не мога да стоя, от сутрин до вечер трябва да съм зает. Телефонът ми звъни всеки 10 минути. Макар че в тежки моменти не рядко съм си мислил, и то най-сериозно, че ще ме изнесат от директорския кабинет с краката напред. Човешко е.
• Всъщност кои бяха най-трудните дни в кариерата ви?
• Например през 1989 г. решиха, че големите български артисти, като Николай Гяуров, Ана Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Александрина Милчева, Гена Димитрова, трябвало да им спират заплатите, когато те са в чужбина. Идва ревизия, подтикната от посредствените артисти вероятно, искат да ме накажат, че трябвало да им режа заплатите, а те бяха на специален щат, като посланици на българската култура. Можете ли да си представите? Няма да влизам в подробности, но ревизията все пак бе прекратена, но това да не ви казвам какво ми струваше – цяла година тормоз. А самите певци, като разбраха какво става, пък си подадоха оставките веднага. Напуснаха и много по-късно Пламен Карталов ги върна и ги направи почетни артисти.
• А какви им бяха заплатите тогава?
• Към 400-500 лв. Нищо! Те бяха и народни артисти и получаваха по още 100 лв. отгоре. Ама пак нищо за цвета на оперното ни изкуство.

• Пенсионирането си също не сте приели лесно?
• Мен ме пенсионира Вежди Рашидов, като стана министър на културата. Беше 2009 г., цели три месеца не искаше да ме приеме, а аз все пак бях тогава директор на Музикалния театър, на голяма културна институция. Секретарката му ми отказваше и аз разбрах, че нещо се мъти. И сам си подадох оставката, а той я прие веднага, ама в същия ден, не бяха минали 24 часа. Това много ме огорчи, защото бях подготвил в Музикалния театър свои заместници, стажант-артисти, млад главен диригент и т.н., с две думи, бях подготвил пълна смяна, знам, че не съм вечен и че ми се полага отдих. А Вежди Рашидов назначи за директор един човек, който има в “Младост” фирма за пренос-превоз. Хамалин! И той забрани да влизам в театъра и аз 3 години бях персона нон грата. А сега си влизам вече, защото директор е Марио Николов.
• Работили сте с най-знаменити актьори и певци. Каква беше връзката ви с Мими Балканска например?
  
  – С Мими Балканска бяхме много близки приятели. Вторият ми баща, който беше диригент, има заслуги аз да израсна в театъра. И като имаше детски роли, аз играех на сцената заедно с нея. Случвало се е често. А вече като режисьор в Музикалния, бях на 25, а тя беше още артистка там, започнах да работя с нея. Тя участваше почти във всичките ми постановки. Беше прекрасна. По-късно стана кръстница на сина ми Стефан. Няма да забравя как носеше една голяма торта и изкачи 8 етажа с нея в ръце, беше пушач и пухтеше страшно, но издържа. Тортата беше за сина ми. И така, днес аз съм единственият жив режисьор, работил с Мими Балканска. В началото бях много смутен по време на първите репетиции с нея, защото тя идва с три цветни молива, седнали сме на една маса и си записва, подчертава като ученичка. А аз по цели нощи не спях, мислех какво да кажа на една Мими Балканска. Тя ми даде самочувствие. Вярваше ми.
• А с Райна Кабаиванска?
• Поставихме операта “Тоска” с нея, страхотна актриса, публиката замираше, като я гледа. За съжаление, с Гена Димитрова не съм работил, бил съм й директор, пътували сме по турнета заедно, но не е участвала в мои постановки.
  
  
  – Неотдавна си отиде Лиляна Кисьова…
• Също голяма личност. Изпратихме я с почест. Преди дни ми се обади дъщеря й Габриела, която живее в Унгария, тя е също актриса, играе, владее унгарски перфектно. Най-хубавите ми представления са с Лиляна Кисьова – “Моята прекрасна лейди” например. Игра се 650 пъти в разстояние на 4 години. И с Видин Даскалов се разбирахме отлично. Позабравиха го хората. А те двамата играеха непрекъснато заедно, но никога не е имало любовни отношения между тях, както беше писано по вестниците. Гарантирам. Ние сме като едно семейство в театъра и всичко се знае, нали?
• Имали сте няколко срещи с великия Караян. Какви бяха те?
• Покрай покойния диригент Емил Чакъров Караян се запозна с тогавашния министър на културата Георги Йорданов, който го покани да прави минерални бани в станцията на МС във Велинград, сега я ползва Народното събрание. И Караян 20 дни си почива във Велинград. Беше май 1986-87 г., а аз бях тогава директор на операта. По същото време в Стара Загора имаше оперен фестивал и Софийската опера участваше с “Лебедово езеро”. И на път за там минахме през Велинград, за да се запозная с Караян. Представих му се, беше с жена си, бивша манекенка, много красива, и отидохме да обядваме. Аз пих една водка, а той, няма да забравя никога, като поръча бутилка вино – розе, и цяла чиния люти чушки?! Изяде ги. Оказа се, че много му харесвала българската кухня. Караян уважаваше много българските оперни певци, смяташе, че имаме прекрасна вокална школа, с която трябва да се гордеем. И това не бяха празни думи, защото той беше работил и с Гена, и с Райна, и с Ана Томова-Синтова… Той ме покани в Залцбург, бяхме там със съпругата ми, показа ми къде живее, в една вила с басейн на 14 км от града. Всичко беше музика при него. Той докато плува, слуша музика, като е в колата, пак слуша музика, бях на негови репетиции – много беше интересно.
• Казват, че сте много горд с децата си. Защо?
• Светлана, съпругата ми, беше примабалерина в Музикалния театър. Истинска, класическа балерина, с много специализации в чужбина. Ние сме от една махала, бяхме гаджета дълго време, но като започнах работа в Музикалния, се оженихме. Искам да кажа, че нашите две деца израснаха в много артистична среда. Синът ми Стефан завърши музикалното училище, оперна режисура, културология, а сега готви докторантура и е главен асистент във вокалния факултет по актьорско майсторство на Музикалната академия. Той е на 44 години. Много активно работи. Дъщеря ми Анна завърши балетното училище, след това отиде в Лондон, завърши Института по модерен балет, върна се и започна да преподава в балетното училище и същевременно работеше и с “Арабеск”. Преди 3 години се яви на конкурс и стана директор на балетното училище. И същевременно в “Арабеск” постави “Лебедово езеро”. Заедно с нея поставихме “Котките”, сега заедно работим за постановката на “Исус Супер стар”, която ще бъде във Варна.
• А съпругата ви вероятно много се отегчава в момента – една балерина в кухнята?!
• Горе-долу е така. Тя е пенсионерка и не се чувства много добре. Знаете, че и в балета е като в спорта – има куп болежки, проблеми със ставите. А и непрекъснатите диети, които балерините по правило спазват, също се отразяват. Тя е на 73 години и е качила вече два-три килограма, но внимава много.
• Вие докога ще се вихрите по театрите?
• Ами не знам. Докогато ме канят. В добри отношения съм и с Пламен Карталов, и с Марио Николов, който е директор на оперетата. Това е добре, защото аз мога да ходя на представления, да пия по кафе с колеги, да се видя с артистите, да съм в мои води. Между другото, аз даже нямах честване на 80-годишния си юбилей. Но пък получих кошница цветя от президента Росен Плевнелиев, а при Георги Първанов получих орден “Стара планина” първа степен. Не мога да се оплача, че не съм уважаван. Много се радвам, че Марио Николов изправя Музикалния театър на крака, знаете, че откри сезона със “Службогонци” блестящо. Покани всички бивши пенсионирани артисти, хористи, балерини на премиерата. Така трябва.
• Коя е постановката на живота ви, любимата ви?
• Най на сърце, любимата ми оперета, която мечтая цял живот да я поставя, а не съм, е “Графиня Марица”. Гледал съм я 24 пъти с Мими Балканска като дете. Очевидно нямам шанс, не мога да се предложа – поканете ме, ще я поставя, а имам готова трактовка, всичко ми е в главата, но няма шанс. А любим мюзикъл ми е “Моята прекрасна лейди” – това е най-хубавото, което съм режисирал.
• Още ли сте заклет левскар?
• И питате? Много съм свързан с “Левски”, от дете. Аз даже вкъщи като гледам мач на “Левски”, съм със синьото шалче на врата. Сам си викам пред телевизора, а жена ми умира от страх да не си докарам инфаркт. Цялото ми семейство е от левскари. Член съм на фен клуб “Гунди”. Само “Левски”! Елена КОЦЕВА
  

(край на цитата)

Прекрасно четиво – много ми хареса! Всичко разказано от проф. Донев е пълно с хубави мисли, с полезни съвети за млади и стари, и най-важното, че ако човек желае, може да работи и след пенсионирането си, стига да бъде поканен за това. Е, в България не винаги е така, но какво да се прави!“

(край на статията за Светозар Донев от 2018 г.)

Малко преди и след рождения ден на Светозар Донев през януари 2018 г. в медиите се появиха редица малки и големи статии, интервюта с него и други, в които има много интересни негови мисли във връзка с най-разнообразни въпроси от света на операта и оперетата. Аз съм избрал няколко от тях и ще ги цитирам в хронологичен ред. Също и Българска Телевиизя и Българското Радио отделиха време за предавания по този случай. Цитирам избраните от мен публикации:

Портал „Impressio“

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ОПЕРЕТАТА

Проф. Светозар Донев чества 85-годишен юбилей с концерт и представяне на книга

Музикалният театър почита доайена на Оперетата на 28 януари от 16:00 часа

25 януари 2018 г.

На 28-ми януари от 16 часа в Музикалния театър на представянето на книгата “Светозар Донев- режисьорът”. Неин автор е музикалният критик Марин Бончев. Биографичната книга се издава от Съюза на музикалните и танцови дейци и Фонд “13 века България”.

На 28-ми януари един от доайените на Музикалния театър проф. Светозар Донев празнува своя 85-годишен юбилей и 65 години творческа дейност като режисьор. През дългата си кариера, която продължава и в момента, той е реализирал над 250 постановки на опери, оперети и мюзикъли в България и в чужбина.

В ДМТ “Стефан Македонски” е работил с най-големите имена на оперетата у нас – Мими Балканска, Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Минко Босев, Лиляна Кисьова, Тинка Краева; композиторите Парашкев Хаджиев, Жул Леви, Димитър Вълчев, диригента Росица Баталова, хореографа Фео Мустакова и много други звездни имена на българската музикална сцена.

“Обичах всички в театъра – солисти, хористи, музиканти, сценични работници. Срещах се с тях и разговаряхме като равни. Опитвах се да им помагам с каквото мога. Макар че имам семейство, което много обичам – моето второ семейство беше Музикалният театър” – признава в книгата проф. Светозар Донев.

Концертът “100 години Оперета” на 28 януари, неделя, от 17 часа в Музикалния театър е посветен на юбилея на проф. Светозар Донев.

Проф.Светозар Донев е роден на 29 януари 1933 г. в София. Завършва режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, специализира в Лондон, Москва и Париж. Професор по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, Светозар Донев има над 250 постановки на оперни и оперетни спектакли в България и в чужбина.

На сцената на Държавен музикален театър “Стефан Македонски” той поставя над 80 оперети и мюзикъли. Сред тях са “Принцесата на цирка”, “Царицата на чардаша”на Имре Калман, “Веселата вдовица” на Лехар. Пръв поставя мюзикъл на българска сцена – “Бел Ами” на Крайдер, а по-късно и “Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, който се играе шест години на сцената на Държавния музикален театър и има над 600 представления. На същата сцена през 90-те години под негова режисура са и първите постановки в България на мюзикълите на Андрю Лойд Уебър “Исус Христос – суперзвезда”, “Котки” и други.

Светозар Донев поставя български оперети и мюзикъли на Парашкев Хаджиев, Жул Леви, Димитър Вълчев, Александър Йосифов.

В периода 1996 – 2009 г.като директор на Музикалния театър води трупата на турнета в Германия, Австрия, Швейцария и Дания. Между 2007 и 2009 г. солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър гостуват три пъти в Япония.

Като гост-режисьор и постановчик проф. Донев поставя в Чехия, Испания, Швейцария и Украйна “Така правят всички”, “Лучия ди Ламермур”, “Фаворитката”, “Дон Паскуале”, “Травиата”, “Риголето”, “Сирано дьо Бержерак”. С голям успех реализира оперите “Борис Годунов”, “Фалстаф”, “Силата на съдбата”, “Тоска”, “Луд гидия”, “Отвличане от сарая”, “Мария Десислава”, “Хан Крум Ювиги”, “Кармен” и други на сцената на Софийска опера.

Бил е член на журито на международни певчески конкурси в София, Маями Бийч, Барселона, Билбао, Памплона, Вервие, Женева и др.

От 1960 до 1978 г. и от 1996 г. до 2009 г. е главен режисьор и директор на ДМТ “Стефан Македонски”. От 1978 до 1981 г. е заместник-генерален директор на ДО “Театър и музика” към Министерство на културата, а от 1981 до 1990 г. проф. Светозар Донев е директор на Софийската опера. Бил е два мандата заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци и председател на Творческия фонд.

За изключителни заслуги към българската музикална, театрална и танцова култура проф. Светозар Донев е награден с най-високия държавен орден “Стара планина” І-ва степен.

(край на цитата)

Портал „БГНЕС“

28.01.2018

Проф. Светозар Донев на 85: Още ми се работи

Имам много интересни идеи. Искам да предам това, което знам на много артисти, на много театри, особено на младите хора. Това сподели пред БГНЕС доайенът на Музикалния театър, режисьорът проф. Светозар Донев.

В столичния Музикален театър беше представена книгата „Светозар Донев – режисьорът”, чийто автор е музикалният критик Марин Бончев. Проф. Светозар Донев празнува днес своя 85-годишен рожден ден и 65 години творческа дейност като режисьор. През дългата си кариера, която продължава и в момента, той е реализирал над 250 постановки на опери, оперети и мюзикъли в България и в чужбина.

Проф. Донев с усмивка на лице призна, че от няколко дни проверява рождената си дата и не може да повярва, че е на 85 години, защото още му се работи. „Имам много интересни идеи. Искам да предам това, което знам на много артисти, на много театри, особено на младите хора”, каза той. Споделя, че цял живот е работил. За 40 години, с прекъсване, в Музикалния театър установил, че той е неговият втори дом. „И тук се вълнувам, когато съм и на сцената, и в салона. Много преживявания имам тук”, каза проф. Донев. Той се сеща за оперетата на Имре Калман „Графиня Марица”. Понеже вторият му баща е бил диригент тук, от дете гледал тази постановка с Мими Балканска. „Аз съм я гледал 23 пъти с Мими Балканска. И така съм впечатлен от нея и толкова идеи имам интересни за тая постановка. Цял живот мечтая. Два пъти съм бил тук директор, поставяла се е пиесата, но винаги съм я давал на други режисьори, така е трябвало да бъде, някак си. И останах с тая мечта за „Графиня Марица”. Тя е една от най-хубави оперети на Калман”, споделя той и днес.

В ДМТ „Стефан Македонски” проф. Донев е работил с най-големите имена на оперетата у нас – Мими Балканска, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Тинка Краева; композиторите Парашкев Хаджиев, Жул Леви, Димитър Вълчев, диригента Росица Баталова, хореографа Фео Мустакова и много други звездни имена на първата ни оперетна сцена. „Обичах всички в театъра – солисти, хористи, музиканти, сценични работници. Срещах се с тях и разговаряхме като равни. Макар че имам семейство, което много обичам – моето голямо семейство беше Музикалният театър”, признава в книгата проф. Светозар Донев. Освен книгата на Марин Бончев, която бе представена в театъра, на сцената започна и концертът „100 години оперета”, също посветен на юбилея на професора. /БГНЕС/

(край на цитата)

Портал „Blitz.bg“

6 февруари 2018 г.

Проф. Светозар Донев на 85 г.: Сцената беше и е моят втори дом

„Живот човешки, живот глупешки, но вижте само с какви велики имена съм работил – Георги Стаматов, Видин Даскалов, Гяуров, Мими Балканска, Гюзелев и още, и още, аз съм честит, защото те са в сърцето ми“, споделя с вълнение юбилярят, доайен на Музикалния театър в София.

Проф. Светозар Донев е роден на 29 януари 1933 г. в София. Завършва режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, специализира в Лондон, Москва и Париж. Професор по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Той е един от доайените на Музикалния театър и Националната опера. Проф. Светозар Донев отпразнува официално своя 85-годишен юбилей и 65 години творческа дейност като режисьор. През дългата си кариера, която продължава и в момента, той е реализирал над 250 постановки на опери, оперети и мюзикъли в България и в чужбина.

….

• И на 85 години продължавате да творите. Откъде идва тази вашата изключителна работоспособност?
• Сцената е моят втори дом. Няма друго. Казват, че е от умението ми да контактувам с хората, да ги печеля като приятели за цял живот. Вижте само с кои велики имена съм си имал работа – Стаматов, мой кумир, Балканска, Даскалов, Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Томова-Синтова… с Кошлукова, Тинка Краева, с композиторите Парашкев Хаджиев, Жул Леви, Димитър Вълчев, диригента Росица Баталова, хореографа Фео Мустакова и много други звездни имена на българската музикална сцена.
• Известно е, че на сцената на Музикалния театър “Стефан Македонски” поставяте над 80 оперети и мюзикъли. Помните ли ги всичките?
• Да, почти. Сред тях са “Принцесата на цирка”, “Царицата на чардаша” на Имре Калман, “Веселата вдовица”, мюзикълите “Бел Ами” на Крайдер, “Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, който се играе шест години на сцената на Държавния музикален театър и има над 600 представления. На същата сцена през 90-те години под моя режисура са и първите постановки в България на мюзикълите на Андрю Лойд Уебър “Исус Христос – суперзвезда”, “Котки” и още, и още.
• В периода 1996 – 2009 г. като директор на Музикалния театър водите трупата на турнета в Германия, Австрия, Швейцария и Дания. Между 2007 и 2009 г. солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър гостуват три пъти в Япония. Нека се спрем на посещението ви в Япония, било е изключително интересно?…
• Били сме наистина три пъти в Япония, основно в Токио, един път през лятото и два пъти за посрещане на Нова година. Турнетата ни продължаваха по двайсет дни. Да отидеш в Япония със 140 души състав никак не е лесно. Имахме голям успех, от театъра до хотела ни правеха един зашеметяващ шпалир, хвърляха цветя. А там не можеш да хвърлиш угарка на улицата – чисто, чисто. Представяхме “Веселата вдовица”, “Прилепът” и “Новогодишен концерт”, и то в най-представителната токийска зала “Бунка Кайкан”. Незабравимо.
• По време на юбилей, въпреки вниманието на всички, човек някак си се натъжава, а при вас май няма такова нещо. Защо ли?
• Вече сериозно се замислям дали наистина съм ги направил тези 85 години. Проверявам – толкова са, 85, а на мен ми се работи. Неистово. Аз цял живот съм работил най-малко на две места. И сега, когато съм в пенсия, не мога да стоя на едно място, дори си мисля, че сега мога най-много да дам. Нали казват, че режисьорът и диригентът са като виното, което с годините узрява и става по-хубаво. Радвам се, че срещам разбиране и добро отношение във Варненската опера. Направих там доста добри неща, а сега пък работя върху български мюзикъл по комедията на Ст. Л. Костов “Големанов”. Поканил съм за либретист Иво Сиромахов, така че още през тази пролет ще го представим на публиката.
• А доволен ли сте от концерта във ваша чест, който се състоя ден преди вашия рожден ден?
• Е, този концерт вече 5-6 пъти се представя, и то при голям успех. Радвам се, че всички артисти от Музикалния театър взеха участие. Благодаря и поклон!
• Все пак вашият юбилей беше почетен и с книга, това си е още едно признание за вас?
• Така е, благодаря на музикалния критик Марин Бончев. Богата ми е биографията. И той добре я познава. Още като студент третокурсник започнах работа като режисьор в БНР със специалното разрешение на големия Боян Дановски. През далечната 1953 г. у нас имаше едно-единствено радио. И нека да кажа, макар и да не се връзва с вашите въпроси, че мои състуденти по онова време бяха незабравимите поне за мен личности като Стефан Гецов, Любомир Димитров, Владимир Каракашев, Васил Попилиев, Стойчо Мазгалов – няма ги вече, но са в сърцето ми.
• Ваши колеги твърдят, че много любов и обич пръскате в работата си, в отношенията си към хората, с които работите. Откъде извират тези чувства?
• Това е тайната на успехите ми. Имам общо 33 години като директор и в Музикалния театър, и в Софийската опера. Обичал съм, грижил съм се за ближните. Просто така. Не съм уволняван, не е имало подписки срещу мен, но пък съм напускал сам, като видя, че не върви работата, си тръгвам.
• А семейството ви ревнуваше ли от тази ваша отдаденост?
• Абе, може би малко, но аз съм се грижил за семейството си, не съм давал поводи на съпругата и децата ми да се чувстват пренебрегнати. У дома телефонът не млъкваше, а пък като се пенсионирах, хвана паяжини. Такъв е животът. Съпругата ми Светлана Донева е бивша примабалерина, от деца се знаехме. Аз навремето си падах по балерините. Оженихме се през 1964 г. и тук има… юбилей.
• Като се връщате назад, кога сте се чувствали на Седмото небе?
• О, подочули сте нещо. Имал съм такива случаи – наистина. Например когато съм се возил в модната спортна кола на Георги Стаматов, която беше само с две седалки и там имаше място само за неговата съпруга Петя Герганова, а аз бях от малцината, които имаха право да се возят с този автомобил. Разбира се, в багажника, който се превръщаше в седалка в моя чест. Така можех да придружавам великата двойка по време на техните пикници и гастролни изяви. Беше невероятно.
• И миналата година беше почти невероятна за вас, много успешна, нали?
• Може би. Освен работата си във Варненската опера, правих много концерти. А сега на 10 февруари по случай официалното честване на 100 години на българския професионален оперетен театър ще има пак концерт, който ще бъде по мой сценарий.
• И все пак кой е вашият най-голям триумф на сцената?
• И според мен, и според критиката основно е постановката “Котки”. Музикалната критика нарече спектакъла режисьорски и хореографски шедьовър. Бях щастлив, че публиката се върна в театъра.
• Верен фен сте на “Левски”. Като запален левскар какво ще кажете за днешното състояние на “сините” футболисти?
• Нещо не ми харесват. Продължавам да ги гледам и следя, но “Левски” шампион скоро няма да бъде. Треньорът Роси също ме разочарова. Много му вярвах в началото, но сега ми се струва, че просто е остарял. Не е като моя приятел бившият треньор на синия клуб Витлачил. Ех, какви години бяха тогава. И друго. Като гледам колко много чужденци има в нашите отбори – в “Лудогорец”, в ЦСКА и къде ли не, а зрителите от време на време викат “Българи-юнаци”, просто се хващам за главата. Неприятно ми е. Аз съм свикнал в “Левски” футболистите да играят не за пари, а от любов. Но явно това е отживелица. От чуждите отбори симпатизирам на “Атлетик“- Билбао, може би се чудите защо. Там играят само баски в състава, няма нито един чужденец. И понеже аз имам 19 постановки в Билбао, бях член цели 20 години в журито на оперния конкурс в този град, сприятелих се с местните хора и те ме водеха редовно по мачове. Та за там искам да кажа, че не допускат чужденци, най-много треньорът им да е от другаде. Това ми харесва.
• А тук като гледате нашите музикални предавания по телевизиите, като “Гласът на България” например, как ги оценявате?
• Не мога да понасям хвалебствията на журитата. Такива силни думи не са изричани за нашите най-велики оперни певци. Например казват “ти си щастието на света”, ти си чудо невиждано, това или нещо подобно като го чуя, изключвам телевизора. Не може така да се говори на младите хора, първо те ги вманиачават. И най-важното – не е истина! Момчето или момичето не са такова явление, защо прекаляваш. Непрофесионално, непедагогично.

Елена КОЦЕВА
(край на цитата)

БНР

Проф. Светозар Донев: Театърът и музиката са моята религия

публикувано на 3.07.2018

Автор: Даниела Бенишева

Проф. Светозар Донев: Свикнал съм на работа от сутрин до вечер

Проф. Светозар Донев е сред най-изтъкнатите творчески личности на съвременното българско театрално и музикално изкуство. Над 200 са поставените от него драми, опери, оперети, мюзикъли, радиопиеси и телевизионни спектакли. От 1981 до 1990 г. той е директор и главен художествен ръководител на Софийската опера и балет. Два пъти заема този пост и в Музикалния театър.

Аз съм възпитан театърът и музиката да бъдат моята религия. Аз съм като християнин-фанатик влюбен в музиката и театъра. Аз вярвам в тази симбиоза така, както истинският християнин вярва в Бог, каза пред Радио София творецът.

2018 г. е юбилейна за известния режисьор. На 29 януари той навърши 85 години. На юбилея е посветена книгата на Марин Бончев “Светозар Донев – режисьорът”, която днес беше представена официално в Софийската опера.

Макар и на тази достолепна възраст, проф. Светозар Донев  не спира да поставя спектакли, да работи от “сутрин до вечер”. Сред непосредствените му ангажименти са “Дон Паскуале” на Доницети в Софийската опера, мюзикълът “Службогонци” във Варненската опера, както и рок-операта на Андрю Лойд Уебър “Исус Христос – суперзвезда” в Старозагорската опера.

(край на цитата)

Портал „В трета възраст“

Професор Светозар Донев – 65 режисьорски години, отдадени на Музикалния театър

Сряда, 8 август 2018 г.

Светозар Донев е роден на 29.І.1933 г. в София. Завършил е НАТФИЗ. Специализирал е оперна режисура в Париж и Москва. Професор е по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Два пъти е бил директор и художествен ръководител на Националния музикален театър „Стефан Македонски”, директор и главен художествен ръководител на Софийската опера през 1981-1990 г. Два мандата е зам.-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, председател на творческия фонд. Режисирал е 250 опери, оперети, мюзикъли, радиопиеси и телевизионни спектакли. Носител е на орден „Стара планина” I степен. 

………..

– Как стана така, че режисирахте концерта „100 години оперета” в Националния музикален театър?

– За мен е голяма чест и удоволствие. Покани ме директорката Марияна Арсенова. От дете съм в този театър, в този жанр оперета – празничен жанр за участници и публика. Моят втори баща Илия Стоянов – Чанчето беше един от основателите на българския оперетен театър. Покрай него играех много детски роли в репертоара. След това вече ми стана призвание.

–  Като че ли пъпът ви е хвърлен тук?

– Бях назначен много млад режисьор в Музикалния театър. След това бях главен режисьор. Два пъти бях директор. Имам 38 години трудов стаж в този театър. Изкачвал съм се професионално по стълбичката, но съм се и учил. Тук имаше много големи режисьори – Хрисан Цанков, който дълги години беше главен режисьор на Народния театър, Хитьо Попов – дълги години главен режисьор в Софийската опера. Имаше големи артисти, на първо място Мими Балканска.

– Животът ви е бил сред красиви жени.

– Мими Балканска имаше една реплика: „Когато една жена-артистка излезе на сцената, всички мъже в салона трябва да я поискат.” Трябва да има красота външна и вътрешна. Веднъж ме попитаха как все толкова красиви артистки около мен. Отговорих: „Аз ги създавам. Аз ги възпитавам.“

 – Какво не знаем за Музикалния театър?

 – Музикалният театър не е оперетен театър. Създаден е след национализирането на последните два частни театъра – „Одеон” и Художествения оперетен театър с директор Асен Русков. Стана Народна оперета през 1947 г. През 1948 г. при реорганизацията го нарекоха Музикален театър. Тогава директорът Стефан Македонски отиде в Москва и взе щата на Музикалния театър от Москва. А в Москва има и оперетен театър. От Министерството на културата са имали предвид театърът да разшири дейността, да има комична опера.

По-късно въведох мюзикъла, голямата балерина Фео Мустакова ръководеше балета. Саша Попов по това време беше музикален консултант на театъра, Руслан Райчев – главен диригент. А Хрисан Цанков, главен режисьор на Народния театър, който е бил изселен като брат на Ал. Цанков, го връщат и правят главен режисьор. Така че една от линиите в репертоара е оперетата. И затова, когато има 100 години професионален оперетен театър в България, трябва именно Музикалният театър да чества.

– Опера или оперета?

– Имам 250 постановки. Догодина правя 85 години, от които 65 са режисьорски. Започнах много рано като режисьор. Като студент ме назначиха щатен в радиотеатъра с разрешение на директора на ВИТИЗ. Завърших и бях 5 години в драматичните театри – русенски, бургаски, след това – операта. Не е стоял този въпрос. Много обичам операта. И тя ми е на сърцето. Направил съм много оперни постановки и в чужбина – „Рицарят” на Парашкев Хаджиев през 60-те години на ХХ век в Одеската опера; в Билбао, Испания, бях постоянен член на журито на оперния конкурс, имам 19 оперни постановки само в Билбао. Така, че и опера и оперета. Всъщност, театър с музика. И операта е музикален театър.

– Съпругата ви примабалерината Светлана Донева неотдавна беше удостоена с орден „Златен век”. Как я срещнахте?

– От деца сме от една махала. Още като студенти имахме закачка. Когато дойдох в театъра, беше вече прима балерина. Тук се оженихме, тук се родиха двете ни деца. Дъщеря ми завърши модерна хореография в Лондон. С нея поставих „Котките”. Преди това „Исус Христос супер стар”, „Евита ” и др. Във Варна направихме три постановки на А. Л. Уебър в последните 5-6 години. Иначе това лято поставихме „Котките” във Варна. А синът ми Стефан Донев е млад режисьор, асистент в катедрата по актьорско майсторство в Музикалната академия. В Стара Загора поставихме „Норма“ на Белини, а той самостоятелно – „Дон Паскуале”. В Музикалния театър направи „Патиланци” на Ал. Йосифов. Има и други постановки.

– Пенсионер сте, но като че ли не ви се стои вкъщи?

– Не мога да стоя без работа. От 7 години съм пенсионер. Сам си подадох оставката в Операта. Никъде не съм уволняван – това искам да се знае.

– Какво правите в свободното време ?

– В свободното време съм левскар, ходя по мачове, активен член съм на фен клуб „Гунди“ към „Левски“. Обичам планината. Със здравето съм добре (чука на дърво). Съпругата ми се занимава с домакинството.

 – Пожеланието ви към читателите?

 – Пожелавам да бъдат здрави. Може компромиси да направиш с всичко, но със здравето не можеш.

Жени ВЕСЕЛИНОВА

……

Първата постановка

Бях млад режисьор, когато дойдох в Музикалния театър (1959 г.). Първата ми постановка беше „Принцесата на цирка“ на Калман, Мими Балканска участваше. На първата репетиция не мога да спя цяла нощ. Как ще режисирам Мими Балканска, кой съм аз? Аз от нея трябва да се уча. А тя дойде като ученичка с два подострени цветни молива. С единия си отбелязваше моите забележки, с другия забележките по мизансцена. Първите репетиции са на маса. Когато започнаха, тя влизаше в балетната зала, да си учи танците. Танцуваше блестящо. Отнасяше се към мен като режисьор, човек, когото слуша, уважава. Аз се успокоих. Това ми даде криле. Пред мен не е играла примадона и в живота не беше такава. Тя беше естествен човек. Хората много я обичаха. Когато излезеше на сцената, публиката започваше да ръкопляска. Аплаузи! Тя стои, не може да започне да играе.

Ако има  „Мис  България 20 век”, това трябва да бъде Мими Балканска

„Техни Величества” – така казваше за трите елемента на оперетния жанр – пеене, диалог и танц. Тя ги владееше органично и така изграждаше сценичния образ. И като прибавим, че беше много красива жена.

Либретата на оперетите обикновено са по-слаби откъм литературната си страна, тъй като либретистите често са били неуспели поети, драматурзи и затова е необходимо артистът, каквато беше Мими Балканска, какъвто беше бай Асен Русков, да бъде персоналите, т. е. личност. Тяхното присъствие, тяхното „персоналитé“ изграждаше драматургията в самата пиеса.

Музикалният театър е школа

Мими Балканска беше изключителна. Но има много талантливи актьори от онова време като Вера Салплиева, Мара Чуклева, Тинка Краева. След това другото поколение – Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Донка Шишманова, Людмила Чешмеджиева, Зорка Димитрова, Минко Босев и т.н. Сегашното. Те са няколко различни поколения много талантливи хора. Затова в този театър много трудно идва външен артист да гастролира. Театърът е изработил своя школа, всички са професионално и стилно свързани помежду.

Тук са работили и много силни режисьори като Коста Наумов. Когато станах директор, назначих Леон Даниел – беше тук 6 години. Постави прекрасни постановки. След това Пламен Карталов беше известно време. В театъра, без да обиждам диригентите, тези три елемента – пеене, диалог и танц, се обединяват и от режисьора.

(край на цитата)

Както стана въпрос в тази статия, проф. Светозар Донев не е престанал да прави нови постановки в различни жанрове на музикалния театър. През сезона 2019/2020 той направи още две значителни постановки – в оперното изкуство и в мюзикъла. На сцената на Софийската опера той режисира операта „Дон Паскуале“ от Доницети, а във Варненската опера постави за първи път в България последния мюзикъл на Сър Андрю Лойд Уебър„Любовта никога не умира“.

Цитирам две публикации във връзка с тези две постановки:

Сайт на Софийската опера

(без дата)

Иван Върбанов

Светозар Донев поставя „Дон Паскуале“ в Софийската опера

На 12-ти и 13-ти януари са примерните постановки на операта “Дон Паскуале”, под режисурата на проф. Светозар Донев.

С комичната опера на Гаетано Доницети първият ни оперен театър стартира календарната 2019-та година. Предвидени са пет спектакъла, а заглавието ще бъде част от програмата на фестивала “Опера в парка”, който отбелязва своята 10-та годишнина. 

В солистичния състав са включени артистите от Корея – Джеонгхйеок Сео и Сеонкйонг Ева Джонг – ученици от майсторския клас на примата Райна Кабаиванска, редом с утвърдените певци Георги Султанов, Диана Василева, Николай Петров, Илия Илиев, Хрисимир Дамянов. Диригент на спектакъла е маестро Жорж Димитров.

Операта „Дон Паскуале ” е изиграна за първи път на 4 януари 1843 година в Париж и от тогава до днес се радва на огромен зрителски интерес. Първата й постановка в България е през 1932 година в Софийската опера.

„Дон Паскуале” е определяна от критиката като една от най-ценните комични опери на Доницети в историята на музиката и на жанра – опера буфо. Творба, чиято музика композиторът създава само за осем дни и чрез нея прави публиката съпричастна на предлагания от сюжета възел от комични ситуации и истории за предателства – и всичко това в името на любовта.

Вижте какво каза режисьорът – проф. Светозар Донев по повод премиерата на “Дон Паскуале”:

(цитирам линк към информация за операта „Дон Паскуале“ и изказване на режисьора Светозар Донев за постановката в Софийската опера):

https://www.operasofia.bg/novini/item/7204-premierni-postanovki-na-don-paskuale-v-sofiiska-opera-2019-ivan-varbanov-the-news-bg-reporter

(край на цитата)

И втората информация:

Портал „Културни новини“

10.07.2019

Автор: Виолета Тончева

Сцена / екран / ефир

Проф. Светозар Донев: Уебър е Моцарт на мюзикъла

“Любовта никога не умира” с българска премиера във Варна

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ ЗА МЮЗИКЪЛА “ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА”

Проф. Светозар Донев разказва за първата българска постановка на „Любовта никога не умира“, за тенденциите в съвременния музикален театър и Сър А. Л. Уебър като Моцарт на мюзикъла, за символиката в „Любовта никога не умира“ и логичната поява на този мюзикъл на варненска сцена. Премиера на ММФ “Варненско лято” 2019 на 10 юли и 13 август, 21.00 ч.  

• Проф. Донев, Вие доведохте в България мюзикълите на Сър Андрю Лойд Уебър, които не спират да будят възхищението ни и това повишава очакванията към най-новия му мюзикъл „Любовта никога не умира“.
• Сър Андрю Лойд Уебър оправдава твърдението, че неговото творчество очертава бъдещето на световния музикален театър. С всеки нов мюзикъл, с всяко следващо произведение той изкачва още едно стъпало нагоре по стълбата, на която той и без това стои най-високо. Сравнението с него трудно се издържа, да не говорим за онези творби, които само с няколко музикални номера гръмко претендират да се наричат мюзикъл. Уебър определя посоките в развитието на жанра в световен мащаб. Благодарение на него съвременният мюзикъл вече се доближава до операта, може дори да се каже, че той е съвременна опера.

– Оперните шедьоври от миналото принадлежат на друго време и това обяснява защо днес не се създават подобни произведения.

– Точно така. А Сър Андрю Лойд Уебър със своя музикален език отразява съвременния човек с неговата чувствителност и неговите мечти. Няма друг композитор като него, който така добре да познава душевността на съвременните хора, затова и те толкова го обичат. Обичат го не заради прекрасните хитови мелодии, тук моментът не е търговски, а чисто художествен. Като композитор той е гениален, заради начина, по който улавя съвременния човек и пресъздава неговото светоусещане чрез музиката. Уебър е музикалният гений на нашето съвремие. Той е Моцарт на мюзикъла.

– С какво откроявате „Любовта никога не умира“ сред останалите мюзикъли на Уебър?

– „Любовта никога не умира“ е продължение на „Фантомът на операта“ и за мен е многозначително, че Фантомът е композитор, музикант, един от нас. Фантомът живее не къде да е, а в подземието на Парижката опера, където се крие заради недъга си и пише музика. Не са без значение и твърденията, че подобна личност наистина е съществувала.

В „Любовта никога не умира“ героите от „Фантомът на операта“ се срещат 10 години по-късно в Манхатън. Не в Париж, а на съвсем друго място, където Фантомът вече не е долу, в подземието на операта, а на самия връх на изкуството. Той е известен композитор, със свой собствен театър. Оттам и режисьорската ми идея за фара и тази висока кула, откъдето Фантомът наблюдава другите и откъдето се направляват събитията.

В „Любовта никога не умира“ Фантомът среща отново голямата си любов и разбира, че двамата имат син, заченат някога в лодката, в единствената им среща в езерото под Парижката опера. Сега на същото това място се пресичат линиите на метрото, Парижката опера носи името на архитект Гарние, проектирал зданието и на нейната сцена се изнасят само балетни спектакли. Оперните спектакли са се изместили в Операта на Бастилията. Цялата тази символика и това преплитане между реалност и измислица в „Любовта никога не умира“ създават неустоимия чар на мюзикъла.

– Наистина въздействието на мюзикъла върху артистите е поразително, всички са влюбени в „Любовта никога не умира“…

– Това е така, защото самият Уебър е написал произведението с любов и защото в него той по несравним начин показва силата на това най-красиво човешко чувство. Исторически любовта никога не умира и Уебър го доказва. Аз потърсих в тази връзка още един режисьорски символ – лодката, в която Фантомът и Кристин са прекарали своята първа незабравима нощ. В сценария нямаше лодка, но по моя идея в края на спектакъла именно лодката отново събира Фантомът и Кристин, заедно с рожбата на любовта им – техния син.

– Проф. Донев, Варненската опера Ви дължи благодарност за това, че тук поставяте за пръв път в България „Любовта никога не умира“. Защо?

– Пристрастен съм към варненската сцена. Във Варненската опера логично се появява българската премиера на „Любовта никога не умира“, втората част на „Фантомът на операта“. Причината е, че тук работи една творческа група със специално отношение към Уебър, а и към мюзикъла въобще. Тук съществува една взаимна любов между Уебър и артистите на Варненската опера. Смея да кажа, че ако премиерата на „Любовта никога не умира“ беше в друг град, това щеше да бъде неестествено.

* * *

Любовта никога не умира

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на “Фантомът на Манхатън” от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

ФАНТОМ – Пламен Долапчиев, Момчил Караиванов 
КРИСТИН – Илина Михайлова, Лилия Илиева 
МЕГ – Сребрина Соколова, Калина Жекова
РАУЛ – Велин Михайлов, Нейчо Петров – Реджи 
ЖИРИ – Вяра Железова, Миглена Страдалска
ГУСТАВ – Кристиян Славеев, Белла Петрова
ГАНГЪЛ – Людмил Петров
СКУЕЛЧ – Николай Димитров
ФЛЕК – Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев. Помощник-режисьори Елиана Атанасова, Лора Карагьозова. Репетитор на балета Гергана Георгиева-Караиванова. Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

(край на цитата)

Нека днес на 29 януари 2020 г. поздравим проф. Светозар Донев с навършване на 87 години и да му пожелаем да бъде здрав и все така активен и позитивно настроен, какъвто го познаваме от десетилетия.

За много години, маестро Донев!

……