Мецосопранът Елена Чавдарова-Иса празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 2 ноември 2021 г. пиша статия за първи път за певицата-мецосопран Елена Чавдарова-Иса, която е родена на днешния ден. Нека веднага поясня, че прибавката „Иса“ към презимето на певицата означава името на Иисус Христос на арабски език.
Веднага трябва да отбележа, че аз съм срещал нейното име при редица информации, свързани с български оперни артисти, когато съм писал статии за тях, в които информации се цитира и нейното име или пък съм публикувал техни снимки от оперни участия, в които е играла и Елена Чавдарова-Иса, както и при симфонични концерти, в които тя е била солистка. Доскоро обаче не съм имал пряк контакт с нея – това стана едва след като се запознахме чрез Фейсбук през 2020 г.
Нека още в началото цитирам линк към изказване на Елена Чавдарова-Иса за вокален конкурс през 2021 г., в който тя е председател на журито (изпратен ми на 16.04.2021 г.):
Понеже започнах с пример за участия на Елена Чавдарова-Иса като солистка в симфонични концерти, нека бъда конкретен:
Аз съм горещ любител на симфоничното творчество на Густав Малер и се интересувам кои от неговите 10 симфонии (последната е недовършена) са представяни в България през предните десетилетия и напоследък. Спомням си добре, че по време на моите студентски години 1951-1956 в София музиката на Малер не беше толкова позната и младият диригент Константин Илиев дирижира негова симфония по това време (не помня коя точно беше), както и такава на Антон Брукнер, което в тия времена беше нещо сензационно. Знам, че сега редица симфонии на Малер се изнасят по различни поводи в София и другаде, макар и рядко, защото изискванията за оркестър и доста дългото времетраене на някои от тия симфонии не позволява те да бъдат изпълнени така, както са замислени от автора. Много от тия симфонии траят повече от час, а Осмата симфония, т.н. „Симфония за хиляда“, действително е за хиляда изпълнители. Там освен огромния – почти двоен оркестър има и няколко мъжки, дамски, смесени и детски хорове, орган и редица други инструменти. Не знам точно, но положително в България специално Осмата симфония не е представяна до сега (не съм сигурен).
Знам също, че диригентът Йордан Камджалов е горещ интерпретатор на симфониите на Малер и дирижира някои от тях също и в България. Бях слушал негов запис на Петата симфония заедно с Русенската филхармония от концерт в София, който се е състоял на 17 март 2019 г. в зала „България“. Този запис е в Ю Тюб и може винаги да се слуша при желание.
Също и българският диригент Росен Гергов, който известно време беше главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, има в репертоара си симфонии от Малер. В Ю Тюб има негов запис на Трета симфония (при нея има и солистка – мецосопран) със Симфоничния оркестър на БНР (годината не е дадена, около 2016).
Тия дни се осведомих за редица подробности относно участията на днешната юбилярка Елена Чавдарова-Иса със Софийската държавна филхармония и прочетох в сайта на филхармонията следното:
Портал „Софийска държавна филхармония“
Изяви на Елена Чавдарова-Иса със Софийската държавна филхармония:
05.01.2014 – Оперен концерт с диригент Шунго Мориама
22.02.2013 – Симфоничен оркестър на БНР – диригент Амос Талмон
04.10.2012 – Симфония № 3 от Густав Малер (със солистка мецосопран)
14.06.2012 – Симфоничен концерт – диригент Любка Биаджони, солистки Веселина Василева и Елена Чавдарова – Иса
02.02.2012 – Йордан Камджалов дирижира Симфония № 2 „Възкресение“ от Густав Малер (със солистки сопран и мецосопран)
(край на цитата)
Даже в Интернет намерих плакат за този концерт на 2 февруари 2012 г. с текст:
„Каним ви на концерта този четвъртък – 02.02.2012 г., от 19 ч., в зала “България” с програма: Густав Малер – Симфония № 2, диригент Йордан Камджалов. Солисти: Пламена Гиргинова (сопран) и Елена Чавдарова-Иса (мецосопран). С участието на Националния филхармоничен хор “Светослав Обретенов”, диригент на хора – Люба Пешева“.
(край на цитата)
Пет години преди това е имало и друго изпълнение на Втората симфония на Малер на 29.11.2007 г. с друг диригент и други солистки. Ето подробности:
Програма – Густав Малер – Симфония № 2 в до минор “Възкресение”
Диригент – Урош Лайовиц
Солисти – Андреана Николова и Антония Раднева
Състав – Национален филхармоничен оркестър
Дата – 29.11.2007, час – начало: 19:00 ч., край: 21:00 ч.
Зала – Зала „България“
(край на цитата)
Всичко това показва, че през миналите няколко години симфонии на Малер са изпълнявани в София и Елена Чавдарова-Иса е била солистка във Втора и Трета симфонии през годината 2012 – респект! За да довърша тия бележки за Малер, нека кажа още нещо специално за Втората симфония, в която Елена Чавдарова-Иса е солистка:
Докато е главен диригент на Хамбургската опера, Густав Малер написва Втората симфония. Премиерата й в Берлин е публичен триумф за Малер като композитор, въпреки че все още няма недостиг на отрицателни рецензии в пресата. В тази симфония Малер въвежда вокални партии за първи път в своя симфония, което той прави после в Трета, Четвърта и Осма симфонии (в Осмата даже има 8 солисти). И за първи път в европейското изкуство мисълта за лична катастрофа се трансформира в образа на световна катастрофа – от погребалния марш на първата част на Втора симфония до безмилостната картина на Апокалипсиса, с която започва финалът.
Това е Малер, който ще резонира в тревогите от втората половина на 20-ти век. Малер, за когото диригентът Ленард Бърнстейн ще каже: времето му дойде.
(край на коментара за Втората симфония на Малер)
Много пъти съм писал в мои статии, че когато реша за първи път да пиша нещо за даден съвременен артист, търся пряк контакт с него, за да се информирам направо „от извора“. Благодарение на Интернет и по-специално на Фейсбук, това е лесно, стига въпросната личност да има свой профил там. Така стана с редица „герои в мои статии“ още от началото на 2014 г. Понеже тази практика прилагам успешно вече 8 години, ще дам някои подробности:
Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили
артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 7-8 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.
Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев.
Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.
Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.
И понеже днес пиша за Елена Чавдарова-Иса, през 2019 г. открих нейния профил във ФБ и й предложих приятелство през август 2020 г., което тя прие почти дни след моята покана. Оттогава си разменяме кратки информации, при една от които тя ми съобщи рождената си дата – 2 ноември, което е и повод за днешната първа статия за нея.
Ще премина към биографични бележки и творчески път на днешната юбилярка:
Елена Чавдарова-Иса е родена на 2 ноември в Кърджали в семейство на музиканти, баща й е оперен певец, а майка й е цигуларка. Учи в Музикалното училище ”Добрин Петков” в Пловдив в клас по оперно пеене на Иванка Михайлова през годините 1980-1985 г. След това от 1985 до1987 г. 3 години специализира в Централното студио за оперни певци към Софийската опера и балет в класа на проф. Илия Йосифов и маестро Асен Найденов, а после в годините 1987 до 1992 следва и завършва с диплом оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София при доц. Ирена Бръмбарова – школата на проф. Христо Бръмбаров, от която са произлезли такива имена на европейските и световните сцени, като Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Димитър Узунов и много други.
През 1987 г. Елена Чавдарова-Иса дебютира на оперна сцена в ролята на Мадалена в „Риголето” от Верди в Пловдивската опера и после се утвърждава като водещ мецосопран в състава. От 1994 г. е редовен участник във фестивала „OPERA OPEN“ – Пловдив. Oт 1997 г. пее в Нaционалната опера и балет в София. Още в тия години тя получава впечатляващи рецензии: „ (…) Елена Чавдарова-Иса притежава красив глас с голям диапазон и завидна вокална техника. С нюансирано и прецизно майсторство тя успява да преодолее едни от най-трудните мецосопранови партии в оперния репертоар (…).
(край на цитата)
Елена Чавдарова-Иса е лауреат на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София през 1996 г., на Международния конкурс за оперни певци в Билбао, Испания през 1996 г. – Първа награда и на „Опералия“ в Токио, Япония през 1997 г.
В репертоара ѝ влизат централни партии за мецосопран в оперите „Дон Карлос“ (Еболи), „Набуко“ (Фенена), „Трубадур“ (Азучена), „Аида“ (Амнерис), „Риголето“ (Мадалена), „Отело“ (Емилия), „Бал с маски“ (Улрика) от Верди, „Кармен“ (Кармен) от Бизе, „Евгений Онегин“ (Олга) от Чайковски, „Джоконда“ (Лаура) от Понкиели, „Селска чест“ (Лола) от Маскани, както и роли в оперите: “Мадам Бътерфлай”, “Мария Тюдор”, “Княз Игор” и много други, също и участия в симфонични творби, кантатно-ораториални произведения и камерна музика (соловите партии в „Реквием“ от Верди, Девета симфония от Бетовен, Втора и Трета симфонии от Густав Малер) и други.
Това са неповторими певчески и актьорски образи с висока вокална трудност и големи интерпретационни проблеми. В тях Елена Чавдарова-Иса показва творческа фантазия, ярко вокално и сценично присъствие, техническа стабилност на богатите си певчески дадености, подобаващо оценявани от наши и чужди критици. Сериозният творчески капацитет, високото изпълнителско ниво, както и подчертаното й сценично обаяние стават причина тя да е желан гост в оперните театри на Европа, Америка, Азия и Африка.
Елена Чавдарова-Иса гастролира в престижни оперни театри в Европа, Азия и Америка, сред които са „Театро Политеама“ в Палермо, „Театро Мунисипал“ в Рио де Жанейро, „Аудиториум“ в Мадрид, „Форест национал“ в Брюксел, Операта в Гент, „Сан Карло“ в Неапол, „Буйка Кайкан“ в Токио, в Лисабон, Южна Корея, Египет, Италия, Германия, Нидерландия, Испания, Португалия, Белгия, Русия, Гърция, Кипър, Хърватия, Северна Македония, Швейцария, както и на сцената на Миланската филхармония, Кралската филхармония на Мароко и други.
Работила е с диригенти като Рикардо Шайи, Антонио Гуаданио, Юрий Темирканов, Гандолфи, Малейро, Марчиано, Херля, Наги, Лучано Ди Мартино и всички български диригенти.
Елена Чавдарова-Иса има голям принос към българското певческо изкуство, като е пяла съвместно с големите съвремени певци Пласидо Доминго, Лео Нучи, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Красимира Стоянова, Димитър Петков, Емил Иванов, Владимир Стоянов, Валери Петров, Соня Йончева, Стефано Секко, Хюй Хе, Луис Лима, Амброджо Маестри, Паула Романо, Марчело Джордани, Кристиян Бенедикт, Алберто Гадзале и много други световноизвестни певци.
Ето един пример от годината 1999 за изява в Софийската опера:
„Неделя 22 март 16.00 ч. „ДЖОКОНДА“ опера от Амилкаре Понкиели. Диригент: Георги Нотев. В главните роли: Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Румен Дойков, Стефка Минева, Живко Пранчев, Елена Чавдарова-Иса“.
(край на цитата)
Наред с активната оперна дейност у нас и в чужбина, тя изнася и редица самостоятелни рецитали в концерти с творби от: Чайковски, Рахманинов, Глиер, Бородин, Стравински, Белини, Пучини, Бритън, Гершуин, Георги Златев-Черкин, Парашкев Хаджиев, Георги Спасов, Тодор Попов и др.
Елена Чавдарова-Иса има записи във фондовете на Българска национална телевизия, Българско национално радио и Радио Пловдив, както и богата дискография.
На това място искам специално да отбележа, че заедно с редовната си вокална дейност в България и в чужбина Елена Чавдарова-Иса проявява интерес и в научното музикално поприще и през годините 2014 и 2015 се занимава като докторант къмкатедра: „Оркестрови инструменти и класическо пеене” при АМТИИ – Пловдив, с темата:
„Вокалното наследство на Джузепе Верди (камерно, кантатно-ораториално и музикално-сценично). Изпълнителски ракурси“
за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ по музика.
Неин научен ръководител е проф. Калина Саракинова Жекова и през 2015 г. Елена Чавдарова-Иса защитава успешно научния си труд и получава титлата „доктор“. От тази година тя носи тази титла пред името си.
В заключението на съответната комисия са казани редица хубави неща за труда й, част от които ще цитирам по-долу:
„ (…) Представената дейност е значителна в количество и качество, като някои от творбите са с изключителна вокална трудност. Много малко певици имат в репертоара си тези роли „на куп” плюс сложната за интерпретация и начин на вокализация партия на мецосопраното в „Реквием“ на Верди. Стойността на тези многократно изграждани вокални и актьорски образи е много висока. Чавдарова не се ограничава само в сценичната оперна изява, а обогатява интерпретаторския си интерес и с изпълнение на песните на Верди и други автори, в редицата концерти, включени към докторантурата.
Нейната професионална и творческа активност е безспорна и считаме, че цитираните изяви имат значителен принос в творческо-изпълнителската практика на българската музикална култура със стойност на хабилитационен труд. (…) Изследването е опит за комплексно проучване, преоценка и анализ на част от творчеството на Верди с цел споделеният опит и знания на певеца-интерпретатор и педагог да помогне за приобщаването на по-голям кръг изпълнители, посветили се на оперното изкуство.
Дисертационният труд в обем от 191 страници се състои от увод, 4 глави, заключение, библиография от 56 източника и приложение. Включва още нотни примери, таблици, схеми, хронологичен списък на композиции за глас и пиано. Обект на труда са романсите на Верди, операта „Аида” и „Реквием”, разгледани през погледа на изпълнителя – мецосопран. Интересен е подходът й към камерно-вокалното творчество на Верди. Чрез теоретичен, музикален и драматургичен анализ на романсите, тя отразява проблематиката от позицията на твореца – изпълнител, участващ лично в реализацията им.
От педагогическа гледна точка е направен исторически обзор, езиково-фонологичен, музикален, структурен и стилов анализ на всеки един от 16-те романса на Верди. Целта е постигането на вокално майсторство в изпълнението на разнообразните щрихи, уеднаквеното водене на гласа във всички регистри, майсторски издържана фактура и мелодична линия. Специално внимание е насочено към включване на мецосопрановия глас към камерното творчество на композитора (примери с изтъкнати наши и чужди изпълнители, таблица с посочени автор на текст, година на създаване, за какъв вид глас подхождат най-добре, музикален анализ за всеки романс по отделно).
За първи път Чавдарова предлага свободен превод от италиански на български език на всичките 16 романса. Заедно с предложените нотни примери и анализи, тази част от труда се превръща в теоретична разработка с приложен характер в изпълнителската и педагогическата практика. За това имат принос и записите на част от творбите в изпълнение на докторантката. В тази глава на разработката, считаме за принос следното:
– за първи път се представя изследване на вокално–камерната дейност на Верди;
– музикален анализ, включващ форма, стил, композиционен похват;
– история на създаването;
– популяризирането на малко познати романси и песни сред широк кръг слушатели;
– свободния превод на романсите и приноса на изпълнителката.
Като цяло трудът има теоретико-практическа насоченост и може да се използва от студенти и преподаватели. Налице е задълбочено познаване на поставените проблеми, връзката им с вокалната техника и изпълнителското майсторство. Авторката
представя своя собствен артистичен и педагогически опит. Изявена певица с богат репертоар от най-трудните мецосопранови оперни героини и активна концертна дейност, Елена Чавдарова-Иса е сполучливо съчетание на действаща оперна, камерна, кантатно-ораториална певица и вокален педагог (…) “.
(край на бележките за докторската работа на Елена Чавдарова-Иса)
До края на тази юбилейна статия за Елена Чавдарова-Иса ще се спра на редица статии и публикации в медиите през изминалите 12 години, в които става въпрос за нейни участия. Ще ги изложа в хронологичен ред:
Портал „BG Klasika“
Български сайт за класическа музика
Коледен концерт на ОФД Пловдив – Мариана Цветкова, Елена Чавдарова-Иса и Калуди Калудов
Събитие
Кога: 23.12.2009 18:00 ч.
Къде: Зала на филхармонията – Пловдив
Категория: Kонцерти
Информация
КОЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ на 23 декември, от 18.00 часа с участието на световноизвестните оперни изпълнители Мариана Цветкова, ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА и Калуди Калудов
Диригент Григор Паликаров
В програмата:
Увертюри, арии, дуети и хорове от оперите “Италианката в Ажир” (Росини), “Бал с маски”, “Силата на съдбата”, “Аида” (Верди), “Тоска”, “Манон Леско” (Пучини), “Андре Шение” (Джордано), “Палячо” (Леонкавало), “Селска чест” (Маскани), “Джоконда” (Понкиели).
МАРИАНА ЦВЕТКОВА е завършила вокалния факултет в класа по пеене на Илия Йосифов. Едновременно с това е студентка и в теоретичния факултет. Характерно за нея е съчетаването на интересите й към оперната сцена и към теорията на оперното изкуство. И не само. Мариана Цветкова има диплома по “Бизнес мениджмънт и маркетинг” на УНСС.
Дебютира на сцената Софийската опера през 1991 година с партията на Ени Трулав от операта на Игор Стравински “Похожденията на безпътника”. Това е поводът да посвети дипломната си работа на сценичната интерпретация на творчеството на големия композитор. През 1990–1991 г. учи в Българската академия за изкуство и култура в Рим при Борис Христов. Русенската опера я кани през 1992 година в главните роли в “Аида”, “Трубадур”, “Танхойзер”. През 1994-1997 г. специализира в Блумингтън.
Конкурсите, с които Мариана Цветкова става известна са: “Кралица Елизабет” в Брюксел – Голямата награда през 1996 година Конкурсът в Тулуза, втора награда от конкурса на Фондация “Пучини” в Ню Йорк. Следват изяви в Аахен, Детройт и в Миланската Скала Сцените, на които певицата се представя са сред най-авторитетните: пяла е в Баварската опера в Мюнхен, в оперния театър в Шверин Дрезденската Земперопер, операта в Генуа Операта в Есен, в Лион, Генуа, Токио, Рио де Жанейро… Репертоарът й обхваща водещи сопранови партии от опери на Верди, Вагнер Рихард Щраус, както и кантатно ораториалните произведения “Стабат Матер” на Перголези, Дворжак и Росини, “Девета симфония” от Бетовен, “Реквием” на Верди и др.
ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА завършва оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София при доц. Ирена Бръмбарова. Специализира в Централното студио за оперни певци към Софийската опера и балет в класа на проф. Илия Йосифов и маестро Асен Найденов.
Лауреат е на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София през 1996 г., на Международния конкурс за оперни певци в Билбао, Испания през 1996 г. – Първа награда и на „Опералия“ в Токио, Япония.
От 1993 г. е солист на Държавна опера Пловдив.
От 1994 г. е редовен участник във фестивала „OPERA OPEN“ – Пловдив. От 1996 г. е постоянен гост-солист на Софийската опера и балет.
В репертоара ѝ влизат централни партии за мецосопран в оперите „Дон Карлос“ (Еболи), „Набуко“ (Фенена), „Трубадур“ (Азучена), „Аида“ (Амнерис), „Риголето“ (Мадалена) от Верди, „Кармен“ (Кармен) от Бизе, както и роли в оперите: “Мадам Бътерфлай”, “Селска чест”, “Мария Тюдор”, “Княз Игор” и много други, също и участия в кантатно-ораториални произведения и камерна музика.
Гастролира в престижни оперни театри в Европа, Азия и Америка, сред които са „Театро Политеама“ в Палермо, „Театро Мунисипал“ в Рио де Жанейро, „Аудиториум“ в Мадрид, „Форест национал“ в Брюксел, Операта в Гент, „Сан Карло“ в Неапол, Лисабон, „Буйка Кайкан“ в Токио, както и на сцената на Миланската филхармония, Кралската филхармония на Мароко и др.
КАЛУДИ КАЛУДОВ завършва Музикалната академия в София като ученик на доц. Лиляна Жабленска. По-късно работи с Никола Николов. Д е б ю т и р а н а Пловдивска сцена в ролята на Алфред от операта на Верди – “ Травиата ” . От декември 1978 година е солист на Националната опера – София, на чиято сцена пее в продължение на 12 сезона. Активната международна кариера на Калуди Калудов започва през 1983 година с “Реквием” на Верди в Лондон и ролята на Форесто от операта “Атила” на Верди във Виенската Щатсопер. Следват години на неспирен възход по големите световни оперни сцени. В Миланската скала има вече договор през 1985 година и пее в “Сватбени ризи” на Дворжак, а по-късно “Атила” и “Бал с маски” на Верди, “Манон Леско” на Пучини. Пял е в най-големите европейски оперни театри, както и в САЩ, Япония, Южна Корея, Чили, Австралия. Многократно е участвал в спектакли с най-прочутите певци в света през последните 15 години на XX век и с диригенти като Клаудио Абадо, Чарлз Макерас, Рикардо Мути, Фабио Луизи, Зубин Мета и др. Калуди Калудов има в репертоара си над 60 тенорови партии. Внушителен е и концертния му репертоар, в чийто списък наред с Реквиемите на Моцарт и Верди, с Деветата симфония на Бетовен, се четат още и “Stabat Mater” от Росини и Дворжак, както и “Меса Глаголица” от Яначек. Има студийни записи и издания на Балкантон, NAXOS, Sony Classic, Decca, Българско национално радио, Радио Катовице, радио RAI, Музикална къща “Гега ню”, видеозапис на RAI на операта “Атила” на Верди в Миланската скала и др. Почетен гражданин е на Варна. От юни 2009 г. е директор на ОФД Пловдив
(край на цитата)
Държавна опера Варна
„Набуко” в Опера в Летния театър – Варна 2014
Елена Хаберман – специален пратеник на „Der neue Merker” – Zeitschrift für Opera und Ballett in Wien und der ganzen Welt (списание за опера и балет във Виена и цял свят)
23 август 2014
Метеорологичната обстановка тази вечер беше малко напрегната – дали отново ще вали или ще гледаме „Набуко”?
В крайна сметка небето отсъди за „Набуко”. Звездният гост Карло Коломбара, поканен за ролята на Закария, пристигна едва по обяд във Варна, директно от Залцбург, където участва предната вечер в премиерата на операта „Фаворитката” от Доницети.
Това обаче не му попречи да пресъздаде с изключително майсторство образа на Върховния жрец на Йехова. Великолепният му кадифен бас струеше завладяващо във всички регистри и покори напълно публиката.
В главната роля имахме удоволствието да чуем Кирил Манолов с неговия най-мощен глас.
Набуко точно, какъвто трябва да бъде – първо агресивен и обсебен от желанието да победи врага, после разтърсен горчиво от извършеното светотатство, много убедителен във всичките си превъплъщения.
Певецът често пее в Италия, обикновено под диригентската палка на Рикардо Мути и този италиански привкус на неговата интерпретация осезателно се усети както в музиката, така и в езика.
Много голяма изненада (с каквито не сме свикнали във Виена) поднесе младият тенор Борис Луков. Той направи изключително впечатление с издръжливия си и силен спинтов глас с приятен тембър, подходящ за Измаел!
Истинско сензационно откритие бе Сорина Мунтеану като Абигайл. Огромен глас без никакви колебания, толкова сигурно и красиво поставен, никога писклив, забележителен в пианисимите от нейната голяма заключителна сцена. Направо превъзходна. Препоръчвам я. Певицата има твърд ангажимент с Букурещката опера, но сигурно би гостувала с удоволствие в най-престижните оперни театри. Гласът й го заслужава.
Удоволствие бе да чуем и Фенена на ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА. Един много мек, копринен глас, който никога не се форсира. В ролята на Анна, Илина Михайлова, едно съвсем младо сопрано от ансамбъла, допринесе значително за успеха на спектакъла. Гео Чобанов се представи внушително като Висшия жрец на Баал, а в ролята на Абдало Христо Ганевски демонстрира светлия си теноров глас.
(край на цитата)
Портал „Moreto.net“ Варна
1 юни 2015 г.
С “Реквием” от Джузепе Верди ще бъде отбелязана една година от кончината на известната оперна певица София Иванова, съобщиха от варненската опера за „Moreto.net“. Събитието предстои на 2 юни от 19 часа в зала № 1 на ФКЦ с участието на симфоничен оркестър и хор при Държавна опера Варна и смесен хор «Морски звуци».
Зад диригентския пулт ще застане съпругът на София Иванова – маестро Борислав Иванов, директор в различни периоди на оперните театри във Варна, София, Пловдив и Русе, дългогодишен генералмузикдиректор и диригент на Берлинския симфоничен оркестър, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, почетен главен диригент на Истанбулската опера и доайен на българските диригенти с над 3 000 спектакъла на всички континети, с изключение на Австралия.
“Макар че от 1964 г. досега съм дирижирал Вердиевия Реквием в Берлин, Амстердам, Мадрид и други градове над 25 пъти, за мен това ще бъде най-трудният Реквием – първият без моята Софи”, споделя с нескривано вълнение маестро Борислав Иванов.
В концертите в София винаги София Иванова изпълнява сопрановата партия, ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА най-често поема мецосопрановата партия, постоянни солисти са тенорите Калуди Калудов и Орлин Горанов, както и басите Орлин Павлов – баща и Ивайло Джуров.
Сега е поканен почти същият солистичен състав – Елена Чавдарова-Иса, Калуди Калудов и Ивайло Джуров, а сопрановата партия ще изпълни младата солистка на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която София Иванова особено е харесвала. Реж
исьор: Мариана Ангелова
(край на цитата)
Портал „Varna24.bg“
27.10.2015
Аплодираме Елена Чавдарова-Иса и Ивайло Михайлов в “Кармен“
На 30 октомври от 19 часа, под диригентството на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, варненските меломани ще аплодират ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА – един от най-добрите съвременни български мецосопранови гласове, в ролята на своенравната циганка Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе.
Варна познава и обича тази оперна певица, която впечатлява с перфектната си вокална техника и силно сценично присъствие.
Солистката на Пловдивската опера води със себе си и своя колега, Ивайло Михайлов, когото за пръв път ще видим в ролята на Дон Хосе. Ученик на именития тенор Калуди Калудов, завършил оперно пеене и музикално-сценична режисура в НМА «Панчо Владигеров» и в НБУ, специализацирал в Италия, младият тенор има вече над 30 роли в репертоара си и многобройни успехи като певец и режисьор у нас и в чужбина. Ние помним успешния му дебют като Ернани в постановката на едноименната опера, с която Държавна опера Варна гастролира успешно на сцената на Софийската опера и балет през 2012 г.
Дебютът му в Букурещката национална опера и балет е следващата година като Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно. Следват Дон Хозе в Колизео до Порто през май на 2014 г. и главната роля на Вакула в приказната опера “Черевички” на Чайковски в операта в Каляри, която беше излъчена по телевизия RAI през януари 2015 г. През 2013-2014 той е наставник и съдия в първото издание на “Pop star to opera star” – Виетнам и вокален педагог в X-фактор. Ивайло Михайлов има множество записи за Българското национално радио и телевизия. Работи с диригентите Donato Renzetti, Adrian Morar, Михаил Ангелов, Борислав Иванов и др.
Останалите роли в «Кармен» са поверени на солисти на Държавна опера Варна – Ирина Жекова ще направи своя дебют като Микаела на варненска сцена, Свилен Николов пък ще дебютира като Ескамилио. В другите роли ще се представят Евгений Станимиров като Цунига, Пламен Долапчиев – Ремендадо, а двете красавици Фраскита и Мерцедес се изпълняват съответно от Галина Великова и Силвия Ангелова. Режисьор на постановката е Кузман Попов.
(край на цитата)
Портал „Култура“
(портал за култура, изкуство и общество)
13.06.2019
Цитат от статията „МИТЪТ ЗА ОРФЕЙ И ЩАСТЛИВИЯТ КРАЙ“
Автор: Светлана Димитрова
„ (…) На 8 юни 2019 г. беше откриването с концерт-спектакъл, наречен „Огънят, празникът“. Целият състав на пловдивската опера беше ангажиран за събитието, както и академичният народен хор при АМТИИ с диригент Костадин Бураджиев. От Кристоф Вилибалд Глук до Оливие Месиен се разпростря музиката, озарена от мултимедията на Петко Танчев. Цялостната концепция е на Нина Найденова, Диан Чобанов, Драгомир Йосифов и Георги Динев. Програма неочаквана, красива, стилна, осмислена с всеки звук и картина. Омая ни от първия акорд, омая ни и с изумителния финал. Не с Бетовен и неговата „Ода“, а със Симфонията за пиано и онд мартено „Турангалила“ на Оливие Месиен. Забележителна концепция – от „Орфей и Евридика“ на Глук, белязала новия път на операта, през „Валкюра“ на Вагнер със „Заклинанието на огъня“ – солист Ивайло Джуров. Последва поемата на огъня „Прометей“ за соло пиано, хор, оркестър и светлина на Александър Скрябин със солист Димитър Наков. Родопските песни на Димитър Ненов бяха съчетани с „Хубава Маврудо“ на Иван Спасов в интерпретацията на фолклорните певици. Фини щрихи в песните на Ненов внесоха Марияна Панова, Таня Иванова, Евгения Ралчева и Станислава Момекова. Концертът продължи с две сцени от „Отело“ и „Фалстаф“ на Верди – препратка към предстоящите в Пловдив постановки, но и свързани с идеята за празника и огъня. Да, целият свят е сцена, казва Верди, озарен от звука и светлината. Вера Гиргинова, ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА, Георги Султанов и Ивайло Джуров създадоха великолепна тържественост с „Одата на радостта“на Бетовен. Публиката реши, че това е краят, но тогава дойде изненадата – финалът на „Турангалила“ на Месиен. Гениално решение, прекрачващо стандартите и отправящо послание към света и към нас, събрали се под небето в Пловдив – заедно в светлината, в красотата, в музиката и шума на природата (…) “.
(край на цитата)
Опера Пловдив
ПУБЛИКУВАНО: 17.07.2019
“Всичко в света е майтап и човекът за шут е роден“ – с тези думи завършва комичната опера „Фалстаф” – последната творба на Верди по пиесата „Веселите Уиндзорки” на Шекспир. Потопени в глазурата на „la dolce vita“, ще узнаете тайни и интриги, обилно полети с херес; ще преживеете един финал, в който животът не свършва, а неудържимо блика в пъстри пръски. Незабравима вечер с Кирил Манолов – навярно най-добрия, колоритен и могъщ Фалстаф сред съвременните оперни изпълнители и със специалното участие на примата Мариaна Пенчева.
Диригент – Павел Балев
Режисьор – Нина Найденова
Сценография и костюми – Елена Иванова
Хореографски дизайн – Анна Пампулова
Хормайстор – Драгомир Йосифов
Пом.-режисьори: Мая Лачева, Дима Димитрова
Корепетитори: Рита Дечева, Ралица Ботева, Росица Димова, Ния Недкова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
Джон Фалстаф – Кирил Манолов – гост
Форд – Свилен Николов
Фентън – Марк Фаулър
Доктор Каюс -Александър Баранов
Бардолф – Момчил Караиванов
Пистол – Евгений Арабаджиев
Алис Форд – Марияна Панова
Нанета – Вера Гиргинова
Мисис Куикли – Мариана Пенчева – гост
Мег Пейдж – ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА – ИСА
(край на цитата)
Портал „Eventim“
без дата
Оперни арии и дуети с вечеря и вино
Детайли за събитието
„Вечер на класическата опера Tutto è Musica”
В очарователната обстановка на ресторант „Мезон“ в Мезон София Хотел ще бъдат изпълнени известни оперни арии, дуети и ансамбли на Моцарт, Верди, Доницети, Росини, Бизе и Гуно от популярни български оперни артисти с международно признание.
В цената на билета влиза и 3-степенно меню за вечеря и вино.
Солисти: Атанас Младенов (баритон), ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА – ИСА (мецосопран), Елена Стоянова (сопран), Пламен Кумпиков (бас), Хрисимир Дамянов (тенор), Силвана Пръвчева (сопран), Маргарита Илиева (пиано)
Program/Програма
Part I/Част I
Verdi, Overture – Nabucco/Набуко
(Margarita Ilieva/Маргарита Илиева)
Verdi, Trio– Nabucco/Набуко
(Silvana Pravtcheva, Elena Chavdarova-Isa, Hrisimir Damyanov/Силвана Пръвчева, Елена Чавдарова-Иса,Хрисимир Дамянов)
Verdi, Aria di Fenena – Nabucco/Набуко
(Elena Chavdarova-Isa/Елена Чавдарова-Иса)
Verdi, “Di Provenza” – La Traviata/Травиата
(Atanas Mladenov/Атанас Младенов)
Verdi, “Addio del passato” – La Traviata/Травиата
(Elena Stoyanova/Елена Стоянова)
Donizetti, “Com’e gentil” – Don Pasquale/Дон Паскуале
(Hrisimir Damyanov/Хрисимир Дамянов)
Gounod, Méphistophélès’s Aria “Le veau d’or” – Faust/Фауст
(Plamen Kumpikov/Пламен Кумпиков)
Verdi, “Dio Che Nell’alma Infondere Amor” – Don Carlo/Дон Карлос
(Hrisimir Damyanov, Atanas Mladenov/Хрисимир Дамянов/Атанас Младенов)
Part II/Част II
Mozart, “Voi che sapete” – Le nozze di Figaro/Сватбата на Фигаро
(Silvana Pravtcheva/Силвана Пръвчева)
Rossini, Cavatina Figaro – Il barbiere di Siviglia/Севилският бръснар
(Atanas Mladenov/Атанас Младенов)
Rossini, “La calunnia” – Il barbiere di Siviglia /Севилският бръснар
(Plamen Kumpikov/Пламен Кумпиков)
Verdi, “Saper vorreste” – Un Ballo in maschera/Бал с маски
(Elena Stoyanova/Елена Стоянова)
Donizetti, Nemorino/Dulcamara Duet – L’elisir d’amore/Любовен Еликсир
(Plamen Kumpikov, Hrisimir Damyanov/Пламен Кумпиков, Хрисимир Дамянов)
Bizet, “Chanson Bohème” – Carmen/Кармен
(Elena Chavdarova-Isa/Елена Чавдарова-Иса)
Verdi, “La donna e’ mobile” – Rigoletto/Риголето
(Hrisimir Damyanov/Хрисимир Дамянов)
Verdi, “Bella Figlia DellAmore”, Quartet – Rigoletto/Риголето
(Elena Soyanova, Hrisimir Damyanov, Atanas Mladenov, Elena Chavdarova – Isa/Елена Стоянова, Хрисимир Дамянов, Елена Чавдарова-Иса, Атанас Младенов)
Verdi, “Brindisi” – La Traviata/Травиата
(Elena Soyanova, Hrisimir Damyanov, Atanas Mladenov, Elena Chavdarova – Isa, Plamen Kumpikov, Silvana Pravtcheva/ Елена Стоянова, Хрисимир Дамянов, Елена Чавдарова-Иса, Атанас Младенов, Пламен Кумпиков, Силвана Пръвчева)
(край на цитата)
Портал НДК, декември 2019 г.
Едно от ярките събития, включени в програмата на Новогодишния музикален фестивал в НДК, е концертното изпълнение на операта „Евгений Онегин“ на Пьотр Илич Чайковски, което ще бъде осъществено от Смесения хор с хормайстор Любомира Александрова, Симфоничния оркестър на Българското национално радио с диригент Павел Балев и солистите:
• Евгений Онегин – Атанас Младенов, баритон
• Татяна – Красимира Стоянова, сопран
• Олга – Виолета Радомирска, мецосопран
• Ларина – ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА – ИСА, мецосопран
• Филипиевна – Галя Павлова, мецосопран
• Ленски – Михаил Михайлов, тенор
• Княз Гремин – Петър Найденов, бас
• Ротният – Васил Антов, бас
• Зарецки – Виктор Кръстанов, бас
• Трике – Росен Ненчев, тенор
Начало: 19 часа на 21 декември 2019 г.
(край на цитата)
БНР
„Опера бутик“ в Пловдив представя концерт с руски романси
публикувано на 19.02.2021
Автор: Светлана Димитрова
Житейският път – това е вечният дуел между мечтите на личността и реалността на живота! Разумът и сърцето, представени от актьора Петър Тошков и баритона Крум Гълъбов, отвеждат в едно духовно приключение със специалното участие на Евгения Ралчева и ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА. Клавирният съпровод е на Зарина Гетоева, режисьор е Дима Димитрова, оператор Тони Марчев.
Ще прозвучат романси от Пьотр Илич Чайковски, Александър Бородин, Рейнолд Глиер и Сергей Рахманинов, а поезията на Пушкин ще допълни това духовно приключение!
Мултимедийният спектакъл е в градския дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив на 20 февруари от 18 часа. Местата са ограничени!
„Всеки един ден без музика е загубен ден“ – казва Крум Гълъбов, а какво още сподели, чуйте в звуковия файл.
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://bnr.bg/post/101424188/opera-butik-v-plovdiv-predstava-koncert-s-ruski-romansi
……
Портал на Оперния театър в Пловдив
OPERA OPEN 2021: “СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР” – Росини
ЧЕСТИТА ПРЕМИЕРА!!!
Рефренът “Фигаро, Фигаро, Фигаро” огласи Античния театър, прогони облаците и чудото се случи – дългоочакваната премиера озари с жизнерадостни усмивки лицата на публиката и артистите и ги потопи в изобилие от пяна!
Комичната опера бе “завихрена” с намигване към суетата и глупостта на днешния ден от диригента Павел Балев, режисьора доц. Нина Найденова, хореографа Боряна Сечанова, сценографа Елица Георгиева, художника на костюмите Николина Костова-Богданова и хормайстора Драгомир Йосифов.
Заслужени аплодисменти за солистите: неизчерпаем в детайлите и заразно весел Кирил Манолов като Фигаро, безупречна Вера Гиргинова като Розина, цветен и необичаен Александър Носиков като Дон Базилио, затрогващ и виртуозен Хулиан Гонзалес като граф Алмавива, Евгений Арабаджиев като най-бързорекият и смешен Бартоло на света, забележително артистичната ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА като Берта и Август Методиев като сладкопойния Фиорелло.
Аплодисменти за пъргавия и прецизен Оркестър на Опера Пловдив с концертмайстор Мичо Димитров!
Аплодисменти за Хора и Балета на Опера Пловдив и техните колоритни, мускулести (и гологлави) персонажи – всякаква прилика с реални хора и събития, разбира се, е (не)случайна!
Аплодисменти за асистент режисьорите и сценините служби, които с професионализъм подходиха към всеки детайл на изискващия спектакъл.
Аплодисменти и за всеотдайната публика, която въпреки дъждовното време преди началото съпреживя с артистите оперната магия!
Продукция на Опера Пловдив
снимки: Александър Богдан Томпсън
„Opera Open“ е част от програма “Наследство” на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC
(край на цитата)
…..
Портал „PlovdivTime“
16.04.2021
Изпълнители от Пловдив канят на концерт „Малката песен в големия Бродуей“
Концерт „Малката песен в големия Бродуей“ с участието на артисти от АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” и Пловдивската опера ще има на 22 април от 18 часа в културен център “Тракарт”. Събитието е с вход свободен и е част от творческия проект “И утре ще ни има!” на сдружение “Кей-Търн”. Участниците в проекта са избрали програма с оригиналните версии на песни, създадени от Джордж и Айра Гершуин.
Сцената ни ще заискри от положителни емоции както с песните, станали по-късно лайтмотив на световно известни мюзикъли в Бродуей, така и от изпълнените откъси от мюзикъли на композиторите Кол Портър, Ерол Гарнър, Харлод Арлен и Ричърд Роджърс.
Участват Светлана Иванова – сопран, д-р ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА-ИСА – мецосопран, Марчо Апостолов – тенор, доц. Д-р Надежда Кузманова, Маринела Иванова, Ваня Балева, доц. д-р Георги Митев. Водещ е Валерия Минева, а режисьор – Мариана Ангелова.
Входът е свободен.
(край на цитата)
Нека днес на 2 ноември 2021 г. поздравим за рождения й ден певицата д-р Елена Чавдарова-Иса, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи. Направеното до сега от нея в изтеклите над 30 години е гаранция за нови вокални и педагогически успехи.
За много години, уважаема Елена!
…….
Изпълнениe на Елена Чавдарова-Иса:
Elena Chavdarova-Isa – L’amour est un oiseau rebelle (Habanera)
Bulgarian mezzo-soprano Elena Chavdarova-Isa performs the habanera of Carmen “L’amour est un oiseau rebelle” from the First act of the opera “Carmen” by Georges Bizet.
´´´´
Изпълнениe на Елена Чавдарова-Иса:
Elena Chavdarova-Isa – Ulrica, Un Ballo di Maschera
´´´´
Изпълнениe на Елена Чавдарова-Иса:
Elena Chavdarova-Isa – „Aida“, duet Amneris Radames, pt 2
´´´´´´
Изпълнениe на Елена Чавдарова-Иса:
Elena Chavdarova-Isa – Il Trovatore, duet Manrico/Azucena, pt 1
…..