Драги приятели на оперната музика, вчера на 9 януари 2020 г. се навършиха 83 години от рождението на рано починалия през 1997 г. – на 60 години – изключителен бас Стефан Еленков, роден през 1937 година. Поради статиите ми вчера за маестро Руслан Райчев и за Алексис Вайсенберг реших днес на 10 януари да пиша за Стефан Еленков.
За този български певец с редица участия и в чужбина вече писах 3-4 пъти статии както по повод на рождения му ден, така и по повод на кончината му на 5 октомври 1997 г. Последната беше през 2019 г., но си спомням добре, че след статията ми през 2015 г. покойната вече Христина Ангелакова написа в профила ми следните думи:
„Christina Anghelakova : Стефан Еленков беше едно ярко присъствие в оперния живот на България и Европа! Отиде си толкова огорчен от Софийската опера! Директорът беше оставил заповедта за пенсионирането му при портиера – нямам думи за подобно отношение!“
(край на цитата)
Аз не знам кой е бил тогава директор на Софийската опера, но това е ужасно!
Стефан Еленков е имал и значителна международна кариера, оставила следи както в България, така и тук на Запад. Жалко, че Еленков твърде късно е проявил таланта си и поради много причини кариерата му не е траела дълго – почти 20 години.
Както казах в началото, писал съм статии за Стефан Еленков обикновено при годишнина от рождения му ден 9 януари, но на тази дата е родена и голямата певица Пенка Маринова, а аз предпочитам да не пиша две статии в един ден, макар че вчера писах две такива. Вчера не писах за Пенка Маринова – при друг случай ще направя това. Спомням си, че на 9 януари 2018 г. писах и за двамата – за Стефан Еленков и за Пенка Маринова и направих малък паралел между двамата певци по отношение краткия период на вокалната им кариера. По-горе споменах, че при Стефан Еленков тя е била почти 20 години, а ето какво писах за Пенка Маринова тогава:
„Също около 20 години е била и кариерата на Пенка Маринова, която въпреки отличните си гласови качества на лиричен сопран, не е била достатъчно умело ръководена и поради голямо претоварване с нетипични за гласа й роли много рано е прекъснала активната си сценична дейност. Пенка Маринова е типичен пример за талант, който в тези „бурни времена на оперен разцвет“ в България е била (поне за мен) доста експлоатирана от някои музикални ръководители, които са прилагали „стахановският принцип“ от промишленото производство и в областта на певческото изкуство. Младите българи не помнят това, когато след 1948-50 г. в много български предприятия, особено в текстилната промишленост (Габрово беше един от центровете) се славеха и въздигаха работничките, които обслужваха по няколко (до 10-15) тъкачни стана, бягаха от един на друг стан и поставяха неимоверни рекорди. Дали тази „зараза“ не се пренесе и на оперната сцена – колкото се може даден оперен певец или певица да бъде натоварен с голям репертоар, често неподходящ за гласа му? Не съм специалист, но опитът по света е доказал това и продължава да го доказва“.
(край на цитата)
Когато преглеждах информациите си за Стефан Еленков установих, че не разполагам с много материал. Не бях го слушал в София при мои гостувания там до 1974 г. – само един път през 1974 г., когато той стана член на Софийската държавна опера, но разбрах веднага за изключителния му талант. През есента на същата година напуснах България и тук в Германия съм имал сведения за него само през годините след 1990, когато усърдно събирах оперна информация. В моите бележки има няколко сведения, като последното му участие е в ролята на Варлаам в „Борис Годунов“ от Мусоргски по време на негова изява в Бордо на 19 март 1993 г., отразена в списание „Opernwelt“, брой 6 от 1993 г., стр. 46.
Неговата биография и творческа кариера са описани бегло в речника за певци на Kutsch & Riemens от 1997 г., както и в оскъдните данни в страницата му в Интернет на латиница, част от които цитирам по-долу:
„Стефан Еленков е роден на 9 януари 1937 г. във Видин. След завършване на средното си образование започва да следва инженерни науки в София, но решава да се отдаде на певческото изкуство и учи при известния педагог и певец Христо Бръмбаров. През 1972 г. продължава това обучение в Италия – при известната певица и педагожка Gina Cigna в Палермо. От 1974 г. Еленков е член в ансамбъла на Софийската народна опера. Тук, както и след това при гастроли в много европейски и други оперни театри той има голям успех в главни роли от опери като: Мoйсей в „Moйсей в Египет“ от Росини, Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, Пимен в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски и други. Наред с известните вече в чужбина Борис Христов и Антон Дяков (в тия години и двамата все още „табу-тема“ в България), Николай Гяуров, Димитър Петков и др., Стефан Еленков се налага като профилиран певец с прекрасен глас, чудесно сценично майсторство и дълбока интерпретация на ролите си. Следват и първите му задгранични гастроли в „Болшой“-театър в Москва, в държавните опери в Будапеща и във Виена, в „Netherlands Opera“ в Амстердам, както и на други европейски сцени от висок ранг.
През 1978 г. Еленков взема участие в Музикалния фестивал в Залцбург. През същата година е дебюта му в Германия – на сцената на Държавната опера в Хамбург в ролята на Ферандо в „Трубадур“ от Верди, като изявите му на сцената на този театър продължават и през следващите години. През 1987 г. Еленков играе с голям успех ролята на Кончак в операта „Княз Игор“ от Бородин при гостуването на Софийската държавна опера на Музикалния фестивал в Перуджа / Италия. През следващата година – също в Италия – на фестивала в Равена той играе ролята на Закариа в „Набуко“ от Верди. С тази роля той участва и през 1992 г. с подчертан успех в Тел Авив / Израел. Преди това е и дебюта на Еленков в САЩ – той играе ролята на Кончак в „Княз Игор“ от Бородин на сцената на Оперния театър в Далас“.
(край на цитатите от речника на Kutsch & Riemens)
По-горе стана въпрос за ролята на Ферандо в операта „Трубадур“ от Верди на сцената на Държавната опера в Хамбург. Във връзка с тази роля в музикалните летописи има интересни забележки. Ето една, която цитирам от статия на Марин Бончев за певицата Райна Кабаиванска, в която се говори за Стефан Еленков и неговото участие в Музикалния фестивал в Залцбург под диригентсвото на Херберт фон Караян:
Тя получи повече аплодисменти от Павароти
Марин Бончев, 3 юни 2010 (из неговата книга за Райна Кабаиванска)
„ (…) Херберт фон Караян, директор на виенската Щатсопер, поставя “Трубадур” като диригент и режисьор. Декор почти липсва, а костюмите са на художника Вуйкович. Постановката е тъмна, навяваща скръб, тъга и отчаяние, и е негласно наречена от малцината критици, които се опълчват срещу Караян, концертно изпълнение с костюми.
Независимо от всичко, музикалното внушение е страхотно, певците дават всичко от себе си. Може би това е търсел и Караян?! Постановката ражда вицове. За ролята на Леонора е поканен американския сопран Леонтин Прайс, която е негърка. В тъмнината на сцената тя изчезва от време на време и диригентът на пулта се ориентира за темпа, следейки зъбите на певицата, които единствени се откроявали в мрака.
През 1978 г. Евровизия иска да излъчи именно постановката, и то директно представление от Щатсопер под палката на Караян. Режисьорът веднага решава да направи известни промени в декора и осветлението и, естествено, подбира нов състав. За ролята на Манрико е поканен Франко Бонизоли, който трети сезон пее в същия театър, за Азучена – Фиоренца Косото, за граф Ди Луна – Пиеро Капучили, и за Леонора – Райна Кабаиванска. Караян иска да покаже пред света най-добрите певци и да утвърди имиджа си на бележит интерпретатор, затова забравя обидата от българката.
На генералната репетиция избухва скандал. Публиката не харесва Франко и темпераментният певец побеснява. Като истински сицилианец той захвърля шпагата, докато крещи най-звучните италиански псувни, и напуска сцената. Диригентът също е ядосан, но побеснява още повече, когато разбира, че Франко отказва да участва на премиерата на Евровизия. Излъчването е обявено за 1 май, затова много бързо намират негов заместник. Това е вече известният Пласидо Доминго, който пее блестящо.
Изпълнението на Райна Кабаиванска на двете арии и дуетите с Манрико пред кулата и с баритона Пиеро Капучили са посрещнати ласкаво. Режисьорски ролята на Леонора е поставена почти статично, явно Караян цели да блесне повече музиката за сметка на действието. Райна си позволява волността да разчупи режисьорските ограничения и да вложи свое тълкуване на образа. Самоубийството и смъртта в последно действие я издигат не до оперна примадона, а до бележито драматично театрално величие.
Независимо от преживените емоции с тенора Бонизоли и от разчупената режисьорска концепция на Райна, Караян решава да пренесе постановката на “Трубадур” на Летния музикален фестивал в Залцбург. Той кани българката, Франко Бонизоли и Пиеро Капучили, а за ролята на Азучена привлича българското мецосопрано Александрина Милчева. В ролята на Ферандо е друг българин – СТЕФАН ЕЛЕНКОВ.
Още на първите репетиции се стига до конфликт между Караян и Стефан Еленков. Маестрото се държи грубо с баса, който не желае да приеме неговото темпо в първо действие, а Еленков го пее многократно по оперните сцени на Италия и България. Разривът се задълбочава и певецът се прибира в родината след първото представление. На негово място е поканен Жозе ван Дам – повече баритон, отколкото бас, но това е избор на Караян и неговите решения не се обсъждат. Този път успехът на диригента и Райна е пълен и новата реализация на “Трубадур” е посрещната възторжено за разлика от тази във Виена (…)“.
(край на цитата)
По-долу цитирам изявите на Стефан Еленков на сцената на Виенската държавна опера през годините 1975-1980:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Boris Godunow | Boris Godunow | 21.10.1976–13.01.1980 | 7 mal | |
Chowanschtschina | Dossifei | 29.03.1975 | 1 mal | |
Chowanschtschina | Fürst Iwan Chowanski | 07.11.1979–12.11.1979 | 2 mal | |
Fürst Igor | Kontschak | 02.11.1979 | 1 mal |
(край на цитата)
Интересно е да видим кои певци и певици са били партньори на Стефан Еленков в по-главни роли при някои от тези му изяви във Виена, специално в „Борис Годунов“ и в „Хованщина“. При първата му изява в тази опера в ролята на Досифей това става при гостуване на Софийската опера във Виена. Дирижира Атанас Маргаритов, Борис пее Димитър Петков, постановката е на Борис Покровски. През 1976 г. има повече промени. Ето подробности: при първата изява от всичко седем на Стефан Еленков като Борис в „Борис Годунов“ на 21 октомври 1976 г. четем:
Donnerstag, 21. Oktober 1976 | 18:00 | in russischer Sprache
10. Aufführung in dieser Inszenierung
- János Ferencsik | Dirigent
- Otto Schenk | Inszenierung
- Günther Schneider-Siemssen | Bühnenbild
- Leo Bei | Kostüme
- STEPHAN ELENKOV | Boris Godunow
- Rohangiz Yachmi | Fjodor
- Sona Ghazarian | Xenia
- Biserka Cvejic | Xenias Amme
- Waldemar Kmentt | Fürst Wassili Schujski
- Hans Helm | Andrei Schtschelkalow
- Kolos Kovás | Pimen
- Wladimir Atlantow | Grigori Otrepjew
- Sena Jurinac | Marina Mnischek
- Oskar Czerwenka | Warlaam
- Horst Nitsche | Missail
- Margarita Lilowa | Schenkenwirtin
- Alfred Šramek | Hauptmann/Erster Polizeioffizier
(край на цитата)
Първокласен състав – Соня Газарян, Бисерка Цвеич, Валдемар Кмент, Владимир Атлантов, Сена Юринач, Оскар Червенка и българката Маргарита Лилова. При това постановка на легендарния режисьор Ото Шенк и с диригент не по-малко известният Янош Ференчик. Каква чест за Стефан Еленков да играе и пее в такова обкръжение.
При последната изява в ролята на Борис – на 13 януари 1980 г. съставът е следният:
Sonntag, 13. Januar 1980 | 18:00 | in russischer Sprache
26. Aufführung in dieser Inszenierung
- Berislav Klobučar | Dirigent
- Otto Schenk | Inszenierung
- Günther Schneider-Siemssen | Bühnenbild
- Leo Bei | Kostüme
- STEPHAN ELENKOV | Boris Godunow
- Olivera Miljakovic | Fjodor
- Hiroko Shiraishi | Xenia
- Margarethe Bence | Xenias Amme
- Waldemar Kmentt | Fürst Wassili Schujski
- Reid Bunger | Andrei Schtschelkalow
- Nikolai Stoilov | Pimen
- Wladimir Atlantow | Grigori Otrepjew
- Alexandrina Miltschewa | Marina Mnischek
- Oskar Czerwenka | Warlaam
- Christopher Doig | Missail
- Margarita Lilowa | Schenkenwirtin
- Alfred Šramek | Hauptmann/Erster Polizeioffizier
(край на цитата)
И сега участват известни артисти, някои от тия през 1976 вече ги няма, но като Пимен играе Николай Стоилов, а Александрина Милчева е Марина, заедно с Маргарита Лилова като кръчмарката, както през 1976 г. – четирима българи в една вечер на сцената на Виенската опера.
Нека видим как е при „Хованщина“. Еленков пее два пъти в главната роля на Ховански на 7 и 12 ноември 1979 г., два месеца преди да пее за последен път на виенска сцена в ролята на Борис.
Mittwoch, 7. November 1979 | 18:00 | in russischer Sprache
Gastspiel des National-Akademischen Theaters für Oper und Ballett, Sofia
- Ruslan Raytscheff | Dirigent
- Boris Pokrowskij | Inszenierung
- Emil Boschnakov | Spielleitung
- Waleri Lewenthal | Ausstattung
- STEPHAN ELENKOV | Fürst Iwan Chowanski
- Ljuben Mihailov | Fürst Andrei Chowanski
- Ljubomir Bodurov | Fürst Wasili Golizyn
- Stojan Popov | Schaklowity
- Nikolai Stoilov | Dossifei
- Stefka Mineva | Marfa
- Blagowesta Karnobatlowa | Emma
- Nikola Vassilev | Warsonofiew
- Werther Vratschovski | Kuska
- Assen Selimski | Streschnew
- Stoil Georgiev | 1. Strelitze
- Dimiter Stantschev | 2. Strelitze
- Angel Petkov | Ein Schreiber
(край на цитата)
Ясно, изцяло български състав – гостуване на Софийската държавна опера във Виена – едно важно събитие за двете държави по отношение на културния живот. Научих по-късно за това гостуване, но 1979 година беше една от първите в професионалния ми живот в Германия и не съм мислил за опери и музика. През 80-те години бях няколко пъти служебно във Виена и посетих спектакли на Виенската опера, които и до сега помня. Не е време и място сега да говорим за това.
При втората изява на Стефан Еленков в „Хованщина“ на 12 ноември има малки промени в състава: сега Марфа пее Христина Ангелакова, Румен Дойков е Куска:
Мontag, 12. November 1979 | 18:00 | in russischer Sprache
- STEPHAN ELENKOV | Fürst Iwan Chowanski
- Ljuben Mihailov | Fürst Andrei Chowanski
- Ljubomir Bodurov | Fürst Wasili Golizyn
- Stojan Popov | Schaklowity
- Nikolai Stoilov | Dossifei
- Hristina Angelakova | Marfa
- Blagowesta Karnobatlowa | Emma
- Nikola Vassilev | Warsonofiew
- Rumen Doikov | Kuska
- Assen Selimski | Streschnew
- Stoil Georgiev | 1. Strelitze
- Dimiter Stantschev | 2. Strelitze
- Angel Petkov | Ein Schreiber
(край на цитата)
И за да попълня изцяло картината за солови изяви на Еленков във Виена, остава да покажа и „Княз Игор“ – също по време на гостуването на Софийската опера:
Freitag, 2. November 1979 | 18:30
Gastspiel des National-Akademischen Theaters für Oper und Ballett, Sofia
- Ivan Marinov | Dirigent
- Nikola Nikolov | Inszenierung
- Radostin Tschomakov | Bühnenbild
- Bojana Tschomakova | Kostüme
- Assen Gavrilov | Choreographie
- Hristo Kazandjev, Ljubomir Karoleev | Einstudierung der Chöre
- Sabin Markov | Igor
- Stefka Evstatieva | Jaroslawna
- Petko Marinov | Wladimir Igorewitsch
- Stojan Popov | Wladimir Fürst Galizky
- STEPHAN ELENKOV | Kontschak
- Alexandrina Miltschewa | Kontschakowna
- Ljubomir Bodurov | Owlur
- Bojan Katzarski | Skula
- Mintscho Popov | Eroschka
- Lidia Gotscheva | Die Amme der Fürstin Jaroslawna
- Rumiana Bareva | Ein polowezkisches Mädchen
(край на цитата)
Също забележителен състав – диригент чудесният Иван Маринов, всички роли в изпълнение на прекрасните певци и певици от състава на Софийска опера.
Сега като чета тоя и предните състави, просто се възхищавам и се радвам, че много от тия хора са били „герои“ на мои статии: Иван Маринов, Никола Николов, Стефка Евстатиева, Стоян Попов, Никола Василев, Минчо Попов, Благовеста Карнобатлова, Стефка Минева, Христина Ангелакова, днес и през предни години Стефан Еленков, също в предни години: Александрина Милчева, Любомир Бодуров, Димитър Петков, Сабин Марков, Асен Селимски, Димитър Станчев, преди това от „Борис Годунов“ – Бисерка Цвеич, Владимир Атлантов, Сена Юринач, Маргарита Лилова, Валдемар Кмент. Ще дойде ред и за Николай Стоилов, Петко Маринов и Вертер Врачовски (нищо няма в Интернет за тях – срам и позор, били са солисти на Софийската опера!) и други. На някои от тях не знам рождената дата, а пиша на „календарен принцип“, той носи често малки проблеми.
Забележителни събития – на диригентския пулт при „Борис Годунов“ – Руслан Райчев, когото много ценях и дълбоко уважавах още от годините ми в България до 1974 г. А сега да ви споделя: през май през 2014 г. бях 4 дни в София, които няма бързо да забравя. Освен че слушах великолепния църковен хор на „Ал. Невски“, където имам познати певици, запознах се „на живо“ с моите „Фейсбук“-приятели – певеца Иван Консулов от Швейцария, който гостуваше като Амонасро в „Аида“-спектакъл на Софийската опера, както и с тенора Арон Аронов. Имах среща на кафе със сина на диригента Руслан Райчев – Петър Райчев и съпругата му – певицата Светлана Иванова и си поговорихме както за тяхната кариера, така и за тази на Руслан Райчев. Два много приятни часа на спомени и мисли на разни теми. Сега съм доволен и от това, че за много от тия хора вече писах статии във „Фейсбук“ през изминалите седем и половина години. Малко по малко се стремя да попълвам „празните места“ (не всички са такива), за да е възможно след години, когато ние няма да сме живи на тази планета, нещо написано да остане.
Наново да продължа за Стефан Еленков след тези отклонения във Виена.
Заедно с блестящата си кариера на оперен певец Стефан Еленков се изявява и като отличен концертен певец. Негови записи на опери и на части от такива, както и на рецитали с арии от различни опери са правени в България от фирмата „Балкантон“, както и от чужди фирми („GEGA“, „HMV“, „JPS (Jazz – Pop – Classic)“. Ето кратка извадка: няколко грамофонни плочи (после преиздадени като CD´s на „Балкантон“ – ще публикувам фотоси на някои обложки), цялата опера „Пуритани“ от Доницети (фирма „HMV“), оперен рецитал (фирма „Gega New GD 235 от 2002 г.) със съдържание (на английски език):
Opera Recital
Stefan Elenkov – bass
Arias from operas by Rossini, Rimsky-Korsakov, Prokofiev, Verdi, Borodin, Mussorgsky
1. Aria of Don Basilio from Act 2 of `Il barbiere di Siviglia`
2. Aria of the Varyag Guest from Scene 4 of `Sadko`
3. Aria of Kutuzov from Scene 10 of `War and Peace`
4. Aria of Fiesco from Prologue to `Simon Boccanegra`
5. Cavatina and March ot Gomez da Silva from Act 1 of `Ernani`
6. Aria of King Philip from Scene 5 of `Don Carlos`
7. Aria of Khan Konchak from Act 2 of `Prince Igor` -. Fragments from Boris Godunov
8. Coronation Scene from Act 2
9. Monologue of Boris from Scene 5
10. Hallucinations Scene frome Scene 5
11. Hunters` Scene from Act 3 of `Khovanshchina`.
(край на цитата)
Много от тези музикални носители могат да се закупят от „Амазон“ и други фирми, както и отделни позиции да се чуят в YouTubе.
В някои линкове за Стефан Еленков в Интернет на кирилица и на латиница могат да се научат подробности. Все още липсва поне малка негова страница в българското издание на Уикипедия – доста неприятно за такъв пропуск повече от 20 години след смъртта му.
През 2014 г. по липса на време не можах да потърся повече сведения на кирилица в електронни портали. През 2015 г. успях да открия редица линкове, които водят към интересни и ценни сведения за биографията и дейността му. Бях изненадан, че повечето от тях са написани и публикувани в родния му град Видин, където спомените на приятели, на журналисти и други са все още така картинни и свързани с честите му посещения там. В това отношение Видин заслужава похвала – при кръгли годишнини от рождението или смъртта му все има материали, които напомнят на съвременниците за големия син на Видин – знаменитият бас Стефан Еленков, никога не забравил родното си място.
Избрах от тия материали ония, които ми харесаха и ще ги цитирам в хронологичен ред, за да допълня картината за забележителния видинчанин.
Статия от 2003 г., публикувана във Vidin-Online:
СТЕФАН ЕЛЕНКОВ е световно известен наш съгражданин, оперен певец, бас, който до края на жизнения си път милееше за своя роден град Видин. Той бе сред първите в света, разнасял е певческата слава на България по най-големите оперни сцени и концертни подиуми. С пълно право можем да кажем – Стефан Еленков е посланик на културата на България. Стотици пъти е аплодиран от хиляди зрители и слушатели, безброй хвалебствени и благодарствени отзиви са написани за неговото необятно певческо изкуство в български и чуждестранни вестници и списания. Обширни материали има и по страниците на видинския периодичен печат.
На деветата редовна сесия на Общинския съвет – Видин от 3 октомври 1989 г. общинските съветници единодушно гласуваха нашият именит съгражданин да бъде удостоен със званието “Почетен гражданин на Видин”. А в навечерието на 24 май 2003 г. Стефан Еленков бе награден (посмъртно) с най-високото отличие – орден “Стара планина” – първа степен за изключителния му принос към българската култура.
Това признание е напълно справедливо, то е продължение на всичко онова, което той получи и приживе. Та малко ли беше, че Стефан Еленков имаше дълготрайни творчески договори и ангажименти с най-големите опери в света. Той държеше преди всичко да бъде певец на българската опера, а след това да гастролира по света. Живееше в София, обикаляше света и никога не е забравял своя роден Видин. Доказателство за това са провежданите в града ни с гостуванията на Стефан Еленков музикални тържества, като Дунавска пролет, Кантатно-ораториалните празници, откриване на музикалния сезон и др.
Кавалер е на поредица ордени за граждански заслуги, бе и голям общественик, един истински почетен гражданин на Видин. И колкото и скръбно да звучи, неговото предсмъртно желание бяха думите: “Ако се случи нещо…, нека да бъда погребан във Видин”. Не случайно във Видин една улица носи името “Стефан Еленков”, което говори, че признателните видински граждани помнят и ще запомнят неговото безсмъртно име и голямо дарование.
Но нека да започнем от началото, когато на 9 януари 1937 г. – Стефановден, в многодетното семейство на железаря бай Еленко се ражда дошлият на бял свят с името си Стефан. Мнозина знаят, че той е брат на известните в миналото футболисти Бочко и Нонко, той също тичал по топката на старото дунавско игрище “Виктория” и по полянките на Бановци, където на улица “Христо Ботев” се намира родната къща на големия оперен певец. В спортните състезания и гимназиалното футболно първенство той е любимец на незабравимия учител по физическо възпитание Кирил Лазаров. Неговите съученици още го помнят като ученик в старото училище “Любен Каравелов”, в прогимназията и гимназията и разказват за неговите способности и дарование.
Отлични спомени са запазили неговите състуденти и хористите от студентския хор, където е забелязан от далновидни музикални педагози. И така вместо инженер решил да става певец.
През 1987 г. на страниците на видинския вестник “Червено знаме” бе публикуван един чудесен журналистически материал на Петър Хаджипетров. Това бе едно обширно интервю, което никога няма да бъде покрито с пепелта на забравата. Той е учил в началното училище “Любен Каравелов” в стария видински квартал Бановци. Завършва четвърти клас в родния си град, а по-късно и две висши образования – Минногеоложкия институт и Консерваторията в София. Учи при прочутия вокален педагог проф. Христо Бръмбаров, който го открива за оперното пеене. През 1966 г. е приет за редовен артист в Софийската народна опера. Специализира през 1970 г. в Италия в гр. Палермо. Специалистите определят Стефан Еленков като “бас, с богат обертонов тембър и глас с пробивна мощ”. Тези негови качества, допълнени с безценната подготовка при проф. Христо Бръмбаров, специализацията в Палермо и богатия сценичен опит, го нареждат сред най-ярките оперни артисти.
Повече от 30 години са изявите на Еленков като изпълнител на над 150 музикални творби в репертоара си на световните сцени. Професионалната му кариера основно е свързана със сцената на Софийската опера (1966-1997), но певецът гастролира в редица прочути оперни театри: Метрополитен Ню Йорк, Миланската Скала, Виенската държавна опера, Театро дел Лисео – Барселона, Большой театър – Москва, в спектакли в Швейцария, Италия, Германия, Израел, Бразилия, Франция, САЩ … (бел. Б.К.: Тук има сериозни неточности: Стефан Еленков е пял в САЩ – в Сан Франциско и в Питсбърг, но никога на сцената на МЕТ в Ню Йорк! Втората неточност е броят на оперните му роли – 150, доста завишен… В редица други източници този брой е около 50, но 150 е голямо число!).
Музикалната критика дава най-ласкави оценки за неговото вокално-сценично изкуство. България може да се гордее, че след Борис Христов и Николай Гяуров роди Стефан Еленков. В репертоара му са всички големи басови партии. Изключително високи са постиженията му в ролите на Мефистофел от “Фауст” (Гуно), Фиеско от “Симоне Боканегра” (Верди), Хан Кончак от “Княз Игор” (Бородин), Княз Ховански и Досифей от “Хованщина” (Мусоргски), Крал Филип и Инквизиторът от “Дон Карлос” (Верди) и много други. Сред едни от най-добрите му вокално-сценични образи са и Мухтар ага в “Гергана” на Маестро Атанасов, дядо Слав в “Хан Крум Ювиги” на Александър Йосифов.
За да проумеем какво огромно значение за Видин, какво огромно духовно богатство представлява името на нашия почетен съгражданин, нека добавим, че навсякъде по света при неговите гастроли в програмите е посочвано, че световноизвестният български певец Стефан Еленков е роден в гр. Видин. Цитирам неговите думи, казани в интервюто, взето някога от Петър Хаджипетров: “При всяка възможност гледам да се прибера във Видин. Там са моите близки, приятелите ми, цялата онази незабравима атмосфера на детството ми, юношеството ми, първата младост. За това обикновено, когато е възможно, си идвам за по цял месец, идвам и често, отзовавайки се на поканата на Видинската филхармония, идвам, за да се отзова на любезните покани на моите приятели…”
Един интересен материал е публикувал Борис Георгиев – Чиняка през 1993 г. на страниците на в. “Видин” с най-ласкави отзиви за яркия музикален талант на Стефан Еленков.
Видин има славна история, тя е свързана и с големите музикални традиции на нашия край. Тук е кипял богат музикален живот, свързан с имената на големи певци и музиканти при техните гостувания в града ни. Тук е било първото оперно изпълнение в България на “Аида” на Верди в прославения театър “Вида”, гастролирали са първите оперни сили на България – Стоян Михайлов, Христина Морфова, Петър Райчев, Събчо Събев и неговият видински приятел Георги Белев. Във Видин много приятели е имал и забележителният Тодор Мазаров. Тук често е гостувала и знаменитата “принцеса” на българската оперета Мими Балканска, чийто родствени корени са видински… А колко много са имената на диригентите, музикантите и музикалните педагози – професори в Българската държавна консерватория!
Да си припомним един незабравим новогодишен концерт на Видинската филхармония с диригент Андрей Андреев – увертюри, арии, дуети из оперите на Джузепе Верди с участието на солисти от Софийската опера – Никола Николов, Румяна Барева, Стефан Еленков, Петър Петров, Рени Пенкова…Трудно е да се опише и разкаже за този концерт, защото човешкият речник е беден да го предаде. Този концерт трябва да се чуе, да се преживее. Всички арии и дуети бяха нестихващо аплодирани, придружавани с възгласите „бис“, та трябваше почти цялата програма да се повтаря и понякога потретва. И имаше още една голяма, приятна новогодишна изненада, тя започна с чудните неаполитански песни на Никола Николов, те продължиха с песните “Мама”, “О, соле мио”, “Върни се в Соренто”, после топлият славянски глас на нашия Стефан Еленков запя арии от руски опери, песента “Волга, Волга” и накрая марша “На Бдинци”… Това беше един истински новогодишен празник за тези щастливи слушатели, които имаха удоволствието да се насладят, да се порадват и да почувстват онзи висок български патриотичен дух. И още нещо, което никога не съм забравил. След концерта братът на Стефан, Нонко Еленков и Борис Георгиев – Чиняка се уговориха да се срещнат в градската градина към „Телеграф капия“, там ще дойде и Никола Николов, поканиха и мен. В оная мрачна, мъглива утрин слънцето се показа, озари голямата река и изведнъж Никола Николов запя “О, соле мио…”. Към него се скупчиха група граждани, срещу течението плаваха няколко шлепа и на палубата на тласкача излезе целият екипаж, там беше и облеченият в бяло готвач. Първи ръкопляскаха матросите с възгласи “Браво, брависимо, маестро”, ръкопляскаха и хората от брега. Стефан Еленков прегърна своя колега с думите: “Да, приятелю мой, виж колко са прави да казват, че музиката облагородява човека”. Това често си припомняхме с Нонко и Борето Чиняка.
За Стефан Еленков може да се разказва безкрайно, може да се напише цяла книга, да се направи филм, защото неговият живот, неговото голямо творчество, неговата всеотдайност, професионален опит и общественополезна дейност заслужават да бъде помнени и предавани от поколение на поколение. Най-хубави думи за него са казани от колегите му Никола Николов, Румяна Барева, Петър Петров, Никола Смочевски, Гена Димитрова, Христина Ангелакова, Иванка Нинова, Румяна Маждракова.
Да си припомним още нещо. През 1991 г., в навечерието на Нова година, в Софийската опера се проведе едно забележително културно събитие – юбилеен концерт по повод 90-годишнината на Асен Найденов, нашият изтъкнат диригент. В концерта взеха участие първите сили на операта. Участие, разбира се, взе и Стефан Еленков, който пя с вдъхновение. Това бе израз на огромната благодарност, която младите дължат на своите достойни учители – музиканти и педагози.
Много интересни и ценни факти могат да се намерят в книгата “Български оперни певци в Ла Скала”. В нея е отделено място и на творчеството на нашия именит съгражданин. Поредица от снимки илюстрират неговите знаменити превъплъщения в оперите “Вълшебната флейта” на Моцарт, “Набуко” и “Ернани” на Верди, “Хованщина” на Мусоргски. Представени са поздравленията на диригента Асен Найденов към главните изпълнители Александрина Милчева, Стефан Еленков и Никола Гюзелев. Те завоюваха истински триумф за българското оперно изкуство и влязоха завинаги в Европа и света.
Видин има много достойни граждани, родени, учили, работили, творили и милеели за своя град и един сред първите е Стефан Еленков.
(край на статията)
Аз мисля, че нищо да не бях написал за Стефан Еленков, горната статия беше напълно достатъчна да обрисува образа и делото на този забележителен певец. Не открих автора на статията, не е толкова важно кой е, но е написана с голяма любов, уважение и признателност към бележития син на Видин. Разбира се, и с малки неточности относно участия в МЕТ Ню Йорк и брой на оперните му роли.
А сега една информация от септември 2007 г. във връзка с 70 години от рождението на певеца:
26 септември 2007 г.
70 години от рождението на оперния певец Стефан Еленков отбелязват във Видин
Изложба, проследяваща живота и сценичните изяви на СТЕФАН ЕЛЕНКОВ се открива днес във Видин. Със съдействието на семейството на певеца и на Софийската опера на видинчани ще бъдат показани едни от най-атрактивните сценични костюми, с които той е пял. През 2007 г. се навършват 70 години от рождението и 10 години от смъртта на известния оперен певец Стефан Еленков, почетен гражданин на Видин. Община Видин ще отбележи годишнините с концерт и изложба, посветени на изтъкнатия бас. Концертът ще започне в 19,00 ч. на сцената на театъра. Ще участват Даниела Ковачева от София – сопрано, и известният български тенор Огнян Николов. Диригент ще е познатият на видинската публика Андрей Андреев. Концертът ще включва увертюри, оперни и оперетни арии и дуети от Пучини, Верди, Офенбах, Лехар, Чайковски, Мусоргски, Маскани, Бизе, Белини, Чилеа, Гуно. Входът за концерта е свободен.
(край на информацията)
Цитирам една информация на Радио Видин във връзка със 75 години от рождението на Стефан Еленков:
И Видин ражда световни гласове
9 януари 2012 г.
Автор: Пенка Милушева
Ако беше останал жив, на днешния 9 януари именитият оперен певец СТЕФАН ЕЛЕНКОВ щеше да навърши 75 години и вероятно би ги отбелязал в родния си и обичан Видин – градът, който го обяви за почетен гражданин и даде името му на една от своите улици. Част от хората във Видин не са чували за Стефан Еленков, други знаят кой е именият им съгражданин. Има и такива, които са имали щастието да го познават – показа анкетата на РАДИО ВИДИН.
Специалистите определят Стефан Еленков (1937-1997) като “бас, с богат на обертонове тембър и глас с пробивна мощ”. Роден е на 9 януари 1937 г. във Видин. Завършва Минно-геоложкия институт в София и Консерваторията при проф. Христо Бръмбаров, който го открива за оперното пеене. Започва като солист на академичния хор “Георги Димитров” и специализира в Палермо. Дълги години е на сцената на Софийската опера.
“Няма роля, която да не е изправила публиката на крака, всяко негово изпълнение завършваше с дълги аплодисменти” – разказва неговата съпруга Стефка Еленкова.
“Стефан Еленков популяризира България и Видин по света. Преди ролята, той учеше езика, на който ще изпее арията. Винаги беше прям, справедлив, готов да помогне на човек в нужда” – спомня си племенникът на великия оперен певец – прокурорът Людмил Еленков, който е впечатлен не само от професионалните, но и от личностните му качества.
“Баща ми бе свързан със своето време и родното място. При всяка възможност се завръщаше във Видин и искаше да се върне там след пенсионирането си” – сподели и дъщерята на оперния певец Цветанка Еленкова.
Последното интервю със Стефан Еленков по повод 60-годишния му юбилей се пази в златния фонд на БНР. В откровено интервю световноизвестният оперен певец разкрива и най-хубавите мигове, за които може да каже, че работи и пее — по време на работата си в Торино с добри професионалисти.
Стефан Еленков е почетен гражданин на Палермо, Виена, София и Видин, а през 2003-а година е награден посмъртно с орден “Стара планина” – първа степен.
Стефан Еленков е явление в оперната музика, той радее за своя край, и не бива да бъде забравен. А това, което остава завинаги, са великолепните му арии.
източник: радио Видин
(край на информацията)
И в това съобщение откриваме любовта и признателността на видинската общественост по отношение на Стефан Еленков.
Една последна сравнително нова информация за Стефан Еленков е предаване на Българското Национално Радио във връзка с 80 години от рождението му през 2017 г. Цитирам:
БНР
Спомен за оперния певец Стефан Еленков
публикувано на 11.01.2017
Автор: Красимира Йорданова
Имаме повод да си припомним един от големите български баси – Стефан Еленков. На 9 януари той можеше да отбележи 80-годишния си юбилей, но съдбата реши друго – Еленков си отиде от този свят на 5 октомври 1997 г., само на 60 години и в разцвета на певческата си кариера.
Той беше истински бас с великолепен по тембър глас, обемен и мощен, с внушително актьорско присъствие. Участвал е в много постановки на Софийската опера – и в комични, и в драматични роли, и винаги впечатляващ. Неговата международна кариера е внушителна – гостува на повече от 100 големи оперни театри по света в 50 различни роли, пее в Париж, Виена, на Залцбургския музикален фестивал, в Миланската Скала и цяла Италия, в САЩ – Сан Франциско и Питсбърг, в Мадрид, в Болшой театър – не е възможно да се изброят сцените, на които е звучал красивият глас на Стефан Еленков, предизвикал възторжените овации на публиката и възхитените отзиви на критиката.
Ето два отзива от пресата в Италия:
„На оперната сцена в Торино българският певец Стефан Еленков показа високите качества на своята отлична вокалност, на своето актьорско изкуство и сценична игра, толкова подходящи за музикалните и драматични характеристики на главния герой, колкото и освободени от всякаква самоцелна “ефектност”.
„Българският бас Стефан Еленков се нарежда напълно заслужено сред редиците на най-големите оперни певци с богатия си и чист басов глас“.
(край на цитатите)
И нещо любопитно от биографията на певеца – роден във Видин, той завършва Минно-геоложкия институт и започва работа по специалността. Продължението на историята как е станал певец разказва самият Еленков в интервю от 1997 година, запазено в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче Помните ли…
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/horizont/post/100784254/spomen-za-opernia-pevec-stefan-elenkov
В края на 2017 г. медия съобщи и за един хубав факт – издаване в София на двоен компактдиск със записи от вокалното наследство на баса Стефан Еленков. Цитирам статия във в. „Култура“:
в. „Култура“ – брой 42 (2922), 8 декември 2017 г.
Връщане към певеца Стефан Еленков
Неотдавна бе публикуван двоен компактдиск със записи от вокалното наследство на баса Стефан Еленков. Изданието е по инициатива на потомците на певеца, а като издател се посочва фирма „Лития”. Посочва се също, че записите са били в архива на „Балкантон”, както и във фонда на Българското национално радио. Което е все пак някакъв успокоителен знак, че в „Балкантон” все още се съхранява безценната звукозаписна продукция на едновремешния завод. Поводът за издаването на компактдиска с руски арии и песни е 80-годишнината от рождението на Еленков и 20-годишнината, откакто си отиде в разцвета на великолепната си оперна кариера. Беше от златното басово поколение на оперния ни театър – заедно с Никола Гюзелев, Димитър Петков, Павел Герджиков, все невероятни гласове и забележителни музиканти с широк профил, които покриваха изцяло оперния репертоар, включително и български заглавия. Ниски гласове с рядко качество, каквото днес не се открива.
Преди да се включи в състава на операта, Стефан Еленков получава инженерно образование, пеейки в Академичния хор, след което учи в Музикалната академия по настояване на проф. Христо Бръмбаров, на когото е ученик. Специализира и при Джина Чиня в Италия. В Софийската опера Еленков поема големите басови партии от италианския и руския репертоар. Става основна фигура в състава на операта и много скоро е признат от оперната публика в Европа и САЩ.
В изданието, което връща паметта към вокалното изкуство на Стефан Еленков, са включени девет най-известни басови арии от руската оперна класика, които певецът е записал заедно с оркестъра на Софийската опера под диригентството на Михаил Ангелов. Това е съвсем малка част от неговия репертоар – в буклета на компактдиска е отбелязано, че за краткия си живот Еленков е изпял 49 оперни партии от 42 заглавия и е гастролирал в 108 оперни театъра в 30 държави, факт, който сам по себе си говори за изключителната интензивност в кариерния ритъм на певеца. В диска са „положени” откъси от „Борис Годунов” и „Хованщина”, от „Садко”, „Княз Игор” и „Евгени Онегин” – все знакови за кариерата на един бас сцени, арии и монолози. От които днешният по-млад слушател, който не е имал възможността да преживее певеца на сцена, все пак би могъл, освен да чуе дълбокия обемен, плътен бас, да установи и неговата вокална култура и степента на прочита. Именно там Еленков прави силно впечатление, налагайки тъкмо основното чувство в тези откъси, а не знаците на чувството (Барт). Тоест, арията идва естествено, разчита на собствения си ресурс, а ролята на артиста, на певеца е не да задушава словото и музиката чрез прекалено вторачване в ефекта на изразителността, а да остави с лекота и естественост тъкмо музиката да установи, да потвърди неговата лична индивидуалност. Доколко Еленков владееше умението да постави границата в образа, тук може да се види и от сравнението между ариите на Досифей и Иван Ховански от „Хованщина” и песента на Варлаам и Сцената с призрака от „Борис Годунов” на Мусоргски. Може да се чуе и от брилянтната артикулация на текста – днес рядко не обръщаме внимание на този детайл. Особено в оперите на Мусоргски, който сам е пишел текста на либретото, се предполага внимание към него, тъй като тъкмо начинът, по който текстът се интонира, определя спецификата на музикалната драма. Еленков работи с текста изключително ярко, но и гъвкаво – подчертава, извежда смислово ключови за драматургията акценти в речта на оперния герой. В този драматургичен смисъл, всяка една от ариите в изданието свидетелства за мащаба на един голям артист. Който е такава индивидуалност, че считам за кощунство да се сравнява с когото и да било от предшествениците му.
Вторият диск от албума съдържа онези популярни руски песни, които са изпели почти всички известни български баси. Голямо изкушение за певеца са тези песни – в тях има история, има винаги усещане за нещо, което още може да се добави към тази история, има ефектна, грабваща слушателя мелодия и този романтичен руски текст… Има и една изкусителна латентна трапезност, от която Еленков категорично се е отстранил в своето изпълнение. С присъщата мярка на голям вокален артист, той използва песенния наратив, без да злоупотребява с външни ефекти, влага дълбочина и топлота в него.
Изданието съдържа и интересен текст за артиста от Боянка Арнаудова, която като драматург на Софийската опера в годините, прекарани от Стефан Еленков в театъра, е следяла отблизо многостранния му талант и разказва за него експертно и изчерпателно.
Екатерина Дочева
(край на цитата)
Още месец преди тази статия Българската Национална Телевизия информира в свое предаване за издаването на тия два диска. Ето информация:
Премиера на диска на Стефан Еленков
“Денят започва с култура” | “Поглед във времето” – фотографска изложба на Иван Григоров” – 10.11.2017
Тази година се навършват 80 години от рождението и 20 години от смъртта на големия български бас Стефан Еленков. На 10 ноември от 18:30 часа в Мраморната зала на РКИЦ ще бъде представен двоен компакт диск с негови известни изпъления.
(край на цитата)
През април същата 2017 г. в портал „Българска гордост“ на Ваня Русева бе публикувано следното съобщение:
1 април 2017 г., Ваня Русева
Стефан Еленков е един от най-ярките български оперни артисти
От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“ № 860
Сред най-успешно представилите се български оперни певци в чужбина е СТЕФАН ЕЛЕНКОВ (9.01.1937, Видин – 5.10.1997, София). Басът завоюва върха на оперната сцена Ла Скала, гастролира в над 30 държави, в 108 театри, с репертоар от 43 партии. Специалисти определят Еленков като “бас, с богат на обертонове тембър и глас с пробивна мощ”. Тези негови качества, допълнени с подготовка при проф. Христо Бръмбаров, специализация в Палермо при Джина Чиня и богатия сценичен опит го нареждат сред най-ярките оперни артисти.
(край на цитата)
Както и при Пенка Маринова, след статията за Стефан Еленков на 9 януари 2015 г. се получиха редица коментари, допълнения и бележки, част от които помествам по-долу:
Tatyana Tsankova : Светла му памет! За мене е чест, че лично се познавахме! Имах щастието лично да познавам този бас! Изключително скромен човек. Беше женен за братовчедка на майка ми от Видин. Инженер-химик. Даже помня, че през 1976 г. гостува в Габрово, пяха със Софийската опера в Дома на културата! Пазя чудесни спомени! Част от кариерата му минава в Испания.
Vesela Lepidu : Мир на праха му! Щастие бе за мен, че можах да играя на една сцена с него! Беше прекрасен Ховански и не само!
Christina Anghelakova : Беше едно ярко присъствие в оперния живот на България и Европа! Отиде си толкова огорчен от Софийска опера! Директорът беше оставил заповедта за пенсионирането му при портиера – нямам думи за подобно отношение!
Людмила Коларова : Беше прекрасен бас, слушала съм го доста.Той може би единствен се доближаваше до недостижимия глас на Борис Христов по широтата и мекотата на гласа. Вечна му памет! Поклон!
Bonka Vatchkova : Голям бас и голям човек!! Даваше уроци на сина ми без пари. Бог да го прости!! Годините бяха жестоки тогава и за него беше огорчен …
Boris Kontohow : Бонке, как хубаво помниш. Миналата година също написа подобни думи. Тогава писах малка статия за него.
Вonka Vatchkova : Да, така е, поклон пред паметта му!! Благодаря ти за всичко което пишеш за оперния свят! Поздрави!
Георги Костов : Беше ми приятел! Отиде си без време! Съпругата му ми подари диска му – изключителен мъжествен глас! Светла му памет!
(край на коментарите)
Драги приятели, обърнахте ли внимание на думите на покойната вече Христина Ангелакова, казани през 2015 година? Нека ги повторя:
„Christina Anghelakova : Беше едно ярко присъствие в оперния живот на България и Европа! Отиде си толкова огорчен от Софийска опера! Директорът беше оставил заповедта за пенсионирането му при портиера – нямам думи за подобно отношение!“
(край на цитата)
Не знам кой е бил тогава директор на Софийската опера, но е ужасно! В сайта на театъра няма подробности кой е бил тогава директор на операта …
Как да завърша днешната си статия за големия певец Стефан Еленков – със свито сърце пиша следните думи:
След един напрегнат живот, отдаден изцяло на оперното и концертно изкуство, Стефан Еленков умира в София на 5 октомври 1997 г.
Нека днес на 10 януари 2021 г. да си спомним за този прекрасен певец, добър приятел и високо ценен от колегите си, както и верен син на Видин, който ни напусна едва на 60-годишна възраст.
…………