Elisaveta Ruskova

Легендарната оперетна артистка Елисавета Рускова, родена на днешния ден

Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 14 декември 2019 г. пиша за втори път статия за една голяма оперетна артистка от миналото – легендарната Елисавета Рускова, която е оставила незалечими спомени от изкуството си в съзнанието на ония нейни почитатели и зрители, които са я виждали в някоя от извънредно многото й изяви по време на активната й дейност. Днес се навършват 121 години от нейното рождение на този ден през 1898 г.

За ония любители на оперетното изкуство от средата на 20-те години на миналия век името на Елисавета Рускова е тясно свързано с това на съпруга й – легендарният артист Асен Русков (1896-1958), не по-малко известен от знаменитата си съпруга. Дълги години двамата бяха емблематични имена в историята на българското оперетно изкуство. Асен Русков е участвал в повече от 150 оперетни роли от различни стилове и епохи, дълги години той е водеща фигура в редица оперетни трупи и театри, особено в ансамбъла на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София – чак до ранната си смърт през 1958 г. Аз лично като студент в София в периода 1951-1956 многократно съм го гледал в редица представления, също и със съпругата му, която беше солистка на този театър. Това бяха артистите, между които навлезе и новата „млада генерация“ отлични оперетни артисти начело с Видин Даскалов и се образува пъстра група от „нови и стари“ артисти като Мими Балканска, Тинка Краева, Анета Цанкова, Лиляна Кисьова, Арон Аронов, Стоян Коларов, Надя Шаркова, Милена Баръмова, Стефан Анастасов, Коста Наумов, Любен Герасимов, Лидия Станева, Катя Димова, Иван Чаракчиев и много други … Но емблематични за оперетното ни изкуство, с двете му характерни лица – лиричното и комичното, несъмнено остават имената на легендарните звезди Мими Балканска и Асен Русков.

Рускови са сред основателите на българския оперетен театър. Късметът на Русков изгрява още в театър “Ренесанс” през 1920 година, когато двамата с Мими Балканска се превръщат в звезди на театрална София, а имената им не слизат от афишите и от пресата. На 1 декември 1922 г. Асен Русков е сред основателите на Кооперативния театър, който съществува до 1939 г. През 1948 г. е директор на Народната оперета. Заедно със съпругата си Елисавета Рускова той полага солидните основи на българското оперетно изкуство. В златните сезони на Кооперативния театър, Свободен театър, “Одеон”, Художествения оперетен театър, Народната оперета, Рускови са водещи актьори. Утвърждават се в комичното амплоа, снимат се и в някои от първите български филми.

На сцената на Държавния музикален театър “Стефан Македонски” в началото на 50-те години Асен Русков достига творческия си връх като Менелай в “Хубавата Елена”, Мишка в “Царицата на чардаша”, Латичели в “Младостта на маестрото”. Наричат го “Царя на смеха”, а прохождащият бъдещ оперетен комик Видин Даскалов черпи от неговия сценичен опит. Елисавета Рускова пък оставя трайна диря в историята на театъра с роли като Общественото мнение в “Орфей в ада”, Хаджигенчовица от “Българи от старо време”, стрина Драгана от “Имало едно време”, Михалица от “Бунтовна песен” и др. Повече от 150 са ролите й в над 8000 спектакли.

Възможно ли е да се участва в 8000 спектакли? Това е ужасно голямо число, но така пише в различните източници за Елисавета Рускова. А защо да не е възможно, Рускова започва артистичната си дейност в средата на 20-те години и тази дейност трае редица десетилетия – чак до края на 60-те години. Но това не са само оперетни изяви в София. През много десетилетия тя гостува на редица провинциални сцени или в спектакли на оперети или части от тях, както и на концерти заедно с други артисти. Ако сметнем например 150 изяви в година (средно по 3 на седмица) и при дейност от 60 години (Елисавета Рускова се помина през 1985 г. на 87 години), ще дойдем до числото 9000. Както е известно, често през летните месеци групи от артисти правят пътувания из страната, като почти всеки ден имат изяви в различни градове. Лично аз съм бил през годините от 1937-38 чак до 1949-50 на нейни гостувания от такъв тип в Габрово.

Писал съм и в други мои статии – Габрово през годините на детството ми (около 1936 до 1946-1947 г.) беше средище на оживена музикална дейност. Не говоря за местните музикални дружества и артисти, а за гости на Габрово. В ония години градът беше развит индустриален център с големи възможности да кани видни артисти от София за театрални и музикални изяви. Много от собствениците на фабрики бяха интелигентни хора, учили в чужбина и имаха склонност към изкуствата, специално към музиката. Те спонсорираха музикалния живот на града, като имаше достатъчно средства на разположение, с които да се заплащат добре гостуванията на артисти от най-висок ранг – главно от София. Няма да давам конкретни примери, но всички големи оперни и оперетни певци от тази епоха, както и солисти-инструменталисти са изнасяли концерти в Габрово – сами или в съпровод на малки или големи оркестри, само с пиано или по друг начин.

Макар и да пиша днес за Елисавета Рускова, много от данните й в биография и творчески път са свързани с тези на Асен Русков. Ще цитирам откъс от статия за него, който е тясно свързан с живота на друга известна оперетна артистка по това време – Мими Балканска:

„Малко известно е, че звездният старт на Мими Балканска висял на косъм заради неволната грубост на оперетния ас от Велико Търново Асен Русков … Никому неизвестното дотогава девойче, което подпомагало финансово семейството си, озвучавайки немите филми в столичните киносалони, решило да пробва късмета си като хористка в оперетния театър и се явило на обявения за артисти конкурс. По стълбите за сцената обаче младата хубавица била спряна от важен господин, който троснато я попитал: “Защо си дошла, тук да не е детски театър?” Оказало се, че “сърдитият” мъж бил маститият певец Асен Русков, само шест години по-възрастен от нея… Всички, които познавали Асен Русков, известен с доброто си отношение към колегите и забележително тънкото си чувство за хумор, били озадачени от неговото поведение при първата му среща с Мими Балканска. Решението на загадката дошло години по-късно, когато търновецът споделил пред свои близки приятели: “Когато видях това ослепително създание, аз просто онемях, изгубих ума и дума. Не можех да повярвам, че на света съществува подобна хубост. В миг се почувствах груб, недодялан, недостоен да стоя редом до такава красавица. И тогава, за да прикрия смущението си, избръщолевих първите думи, които ми дойдоха в ума. А пък талантът й, той просто отговаря на нейната хубост”.

(край на цитата)


Направо е трагично, че въпреки тези огромни успехи на семейство Рускови в началните години от развитието на оперетното изкуство в България, днес в Интернет има съвсем малко информации за двамата от онова далечно време. За Елисавета Рускова въобще няма още поне една сносна Уикипедия-страница, а за Асен Русков има една миниатюрна, като че ли този великолепен артист е бил едно случайно явление в този жанр. За да докажа това, ще цитирам тази страница (без излишните допълнения в нея за съдържание и други подобни):

Асен Русков

Асен Русков български оперетен артист
Портретна снимка на Асен Русков. Източник: ДА „Архиви“ Роден: 12 юли 1896 г. Велико Търново, България Починал: 23 юни 1958 г. (61 г.)

Асен Русков е български оперетен артист.[1]

На 1 декември 1922 г. е сред един от основателите на Кооперативния театър, който съществува до 1939 г. През 1948 г. е директор на „Народната оперета“.[2]

Асен Русков изиграва над 150 роли, най-известните са:

  • Менелай от „Хубавата Елена“
  • Селестен от „Мамзел Нитуш“
  • Хитър Петър от „Имало едно време“
  • Фрош от „Прилепът“.[2]

Филмография

Участва в първия български цветен филм „Точка първа“ от 1956 г. в ролята на маестрото.[3]

Бележки

  1. ЦДА, Ф. 1735К, оп. 1, а.е. 14, л. 1
  2. Jump up to: а б ((bg))  115 години от рождението на Асен Русков. // Календар. Dir.bg, 12 юли 2011. Посетен на 31 март 2013.
  3. ((bg))  Asen Ruskow. // bgmovies.info. Посетен на 31 март 2013.

(край на цитата)


Това е – напълно недостатъчно, ако се изходи от огромната му и важна кариера – основа на всичко, станало по-късно в областта на оперетното изкуство. Нито описание на ролите му, нито сведения за други теми, които обикновено се засягат в една такава Уикипедия-страница.

Колкото и да правя бележки и критики в това отношение, резултатите са едни и същи – нихилизъм и нехайство, като че ли ще дойдат хора от чужбина да попълнят тези важни пропуски в документацията на Уикипедия. И това не е само за семейство Рускови, а за стотици други български оперни и оперетни артисти.

Единственото нещо, което вдъхва известен оптимизъм е факта, че в последно време – по частна инициатива на лица от София се постави паметна плоча на двамата артисти в тяхно жилище в София, където те са живели дълги години. В медиите има няколко статии по този въпрос, части от които се повтарят – сигурно преписани едни от други. Поради това ще цитирам една от тези статии – на журналистката Елиана Митова, която е и инициатор за поставяне на плочата. Известно е, че Митова е написала редица книги и статии за видни български оперни и оперетни дейци, като при това тя издаде и чудесна книга за Мими Балканска. Цитирам тази статия:

Журналист инициира откриването на паметна плоча за Асен Русков

17.07.2015 | Автор : Елиана Митова

Източник: СБЖ

Паметна плоча за легендарния оперетен комик Асен Русков (12 юли 1896 — 23 юни 1958) и съпругата му – актрисата Елисавета Рускова (14 декември 1898 – 18 май 1985) ще бъде открита на 19 юли, неделя, в 11.15 ч.

Плочата е монтирана на фасадата на къщата, която двамата артисти изграждат през 30-те години на миналия век на ул. „Арх. Йордан Миланов” № 30 в столичния ж.к. Лозенец, в съседство със спирка “Вишнева”. Къщата е известна с красивата си фасада и със скулптурата на жаба, аранжирана в двора. На това място популярни актьори и манекенки снимат фотосесии, но малцина знаят, че това е домът на Асен Русков.

Прочутият артист строи къщата си по собствен план, а в двора изгражда атрактивна беседка, където през лятото събира колеги и приятели. Мястото за строеж му е подарено от Столична община, която по онова време е поела ангажимента да осигури терени за строителство на къщи на видни личности от интелектуалния елит. Тъй като транспортът е бил нередовен, късно вечер след представление Рускови са се прибирали у дома с предварително наета каруца с кон. След смъртта на Русков през 1958 г. съпругата му Елисавета продава къщата, защото и е трудно да я стопанисва сама. Новите собственици, както и по-възрастните съседи пазят спомена за колоритната оперетна двойка.

Асен Русков и Елисавета Рускова са сред основателите на българския оперетен театър. Звездата на Русков изгрява още в театър „Ренесанс” през 1920-та, когато двамата с Мими Балканска се превръщат в звезди на театрална София, а имената им не слизат от афиша и от пресата. В златните сезони на Кооперативния театър, Свободен театър, Одеон, Художествен оперетен театър, Народна оперета Рускови са също водещи актьори. Утвърждават се в комичното амплоа, снимат се и в някои от първите български филми. На сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски” в началото на 50-те години Асен Русков достига творческия си връх като Менелай в „Хубавата Елена”, Мишка в „Царицата на чардаша”, Латичели в „Младостта на маестрото”. Наричат го Царя на смеха, а прохождащият бъдещ оперетен комик Видин Даскалов черпи от неговия богат сценичен опит.

Елисавета Рускова пък оставя трайна диря в историята на театъра с роли като Общественото мнение в „Орфей в ада”, Хаджигенчовица от “Българи от старо време”, Стрина Драгана от “Имало едно време”, Михалица от “Бунтовна песен” и др. Повече от 150 са ролите ѝ в над 8000 спектакъла – впечатляваща равносметка за кариерата на талантливата актриса.

На откриването на паметната плоча са поканени актьорите от Софийската оперета, звезди от недалечното театрално минало, хора, които пазят жив спомена за големите артисти. „Огромна подкрепа за откриването на паметната плоча, посветена на големите оперетни артисти Асен Русков и Елисавета Рускова, ни оказа общинската съветничка Малина Едрева и арх. Антония Ичева, изработила безвъзмездно проекта за плочата. Подписката в подкрепа на идеята за поставяне на паметната плоча бе подкрепена от артистите на Музикалния театър и преподаватели от Музикалната академия”, посочи журналистът Елиана Митова – член на Инициативния комитет, в чийто състав са и писателят и дипломат Богомил Герасимов и инж. Николай Колев.

(край на цитата)

Заедно с горната статия има и хубави снимки от събитието, които ще поместя след тази моя статия.

Както казах по-горе, останалите информации по случая имат почти същото съдържание и няма да ги цитирам. Само две от тях и то началото:

Портал „Сега“

18 юли 2015 г.

Откриват паметна плоча на Асен и Елисавета Рускови

Мемориалът е в софийската къща на артистите, известна с оригиналната си архитектура

Милена Димова

Паметна плоча за известния оперетен комик Асен Русков (1896-1958) и съпругата му, актрисата Елисавета Рускова (1898-1985) ще бъде открита утре. Плочата е монтирана на фасадата на къщата, която двамата артисти изграждат през 30-те години на миналия век на ул. “Арх. Йордан Миланов” 30 в Лозенец. Къщата е една от архитектурните забележителности на София (…)

(край на цитата)

Блогът на Иван Върабнов

Автор: Иван Върбанов
21.07.2015

Паметен знак в София в чест на легендарния артист Асен Русков 

Цариците на чардаша, звездите на Оперетата – Светлана Иванова, Добрина Икономова и Валентина Корчакова, в компанията на директора на Музикалния театър Марио Николов, се събраха на откриването на паметната плоча в памет на легендарните оперетни артисти Елисавета и Асен Рускови, за да отдадат своята почит пред делото им. Блестящият оперетен комик Александър Мутафчийски, сочен за продължител на изкуството на Видин Даскалов, положи смирено цветя пред паметния знак на именития си предшественик – Асен Русков, останал в културната ни история с прозвището „Царят на смеха”. До звездите на родната оперета се наредиха меломаните проф. Александър Джеров и съпругата му, Петър Райчев – внук на легендарния тенор, малцината роднини на легендарните артисти, музиковедът проф. Стефан Лазаров, жители на квартала, които помнят колоритната артистична двойка Елисавета и Асен Рускови. 

Инициативата за поставяне на паметна плоча е на журналиста Елиана Митова. “Крайно време беше да направим това, в името на паметта към изумителния гениален български комик Асен Русков и съпругата му Елисавета и заради каузата – да се отдаде дължимото към имената, сътворили през десетилетията музикалната театрална традиция. Русков, редом със знаменитата Мими Балканска и плеяда десетки родни звезди по онова време на музикалния театър, полагат основите на професионалния оперетен театър и жанра в България“, заяви Елиана Митова по време на откриването на паметната плоча.

Плочата, поставена на фасадата на къщата, която сем. Рускови изграждат през 30-те години на миналия век на ул. „Арх. Иордан Миланов“ № 30 в столичния квартал „Лозенец“, в съседство със спирка „Вишнева“, е дело на арх. Антония Ичева, която работи безвъзмездно за проекта. Подкрепа за идеята е дала лично и Малина Едрева, председател на Постоянната комисия  за наука, култура, образование и културно многообразие на Столичния общински съвет. Любопитни спомени за артистите Рускови разказа настоящият собственик на красивата къща, която е паметник на културата – проф. Цвети Цветков, който е запазил в непокътнат вид конструкцията на сградата, строена по проект на самия Асен Русков през 30-те години на миналия век (…)

(край на цитата)

През 2016 г. е публикувана подобна статия, но с повече сведения за Асен Русков. Цитирам части от нея, като дублиращи се абзаци от статията на Елиана Митова няма да повтарям:

Портал „Дума“

Царят на смеха Асен Русков

Навършват се 120 години от рождението на блестящия оперетен комик

Вилиана Семерджиева

12 март 2016 г.

С това прозвище е бил удостоен знаменитият оперетен актьор Асен Русков от съвременниците си – колеги и почитатели. Роден на 12 юли 1896 г. във Велико Търново, Царят на смеха напуска този свят едва на 61 години през 1958 г. Междувременно сътворява стотици запомнящи се роли. На сцената на Държавния музикален театър “Стефан Македонски” в началото на 50-те години Асен Русков достига творческия си връх като Менелай в “Хубавата Елена”, Мишка в “Царицата на чардаша”, Латичели в “Младостта на маестрото” и други популярни и обожавани от меломаните образи от оперетната класика.

Звездата на знаменития комик изгрява в театър “Ренесанс” през 1920 г., когато двамата с Мими Балканска се превръщат в любимци на театрална София, а имената им не слизат от афиша и от вестниците.

На 5 декември 1918 г. първият български специализиран оперетен театър представил на софийска сцена “Царицата на чардаша” от Имре Калман. Представлението имало зашеметяващ успех. Почти всяка вечер сградата на Свободен театър (по-късно “Ренесанс”), която побирала 1200 зрители, се пукала по шевовете… Интересът към постановката се дължал и на магнетичния чар, който излъчвала една от изпълнителките. В ролята на субретката Щаси дебютирала ослепителната 16-годишна хубавица Мими Балканска – бъдеща прима и емблема на оперетния жанр у нас.


Малко известно е, че звездният й старт висял на косъм заради неволната грубост на оперетния ас от Велико Търново Асен Русков… Никому неизвестното дотогава девойче, което подпомагало финансово семейството си, озвучавайки немите филми в столичните киносалони, решило да пробва късмета си като хористка в оперетния театър и се явило на обявения за артисти конкурс. По стълбите за сцената обаче младата хубавица била спряна от важен господин, който троснато я попитал: “Защо си дошла, тук да не е детски театър?” Оказало се, че “сърдитият” мъж бил маститият певец Асен Русков, само шест години по-възрастен от нея… Всички, които познавали Асен Русков, известен с доброто си отношение към колегите и забележително тънкото си чувство за хумор, били озадачени от неговото поведение при първата му среща с Мими Балканска. Решението на загадката дошло години по-късно, когато търновецът споделил пред свои близки приятели: “Когато видях това ослепително създание, аз просто онемях, изгубих ума и дума. Не можех да повярвам, че на света съществува подобна хубост. В миг се почувствах груб, недодялан, недостоен да стоя редом до такава красавица. И тогава, за да прикрия смущението си, избръщолевих първите думи, които ми дойдоха в ума. А пък талантът й, той просто отговаря на нейната хубост.”

На 1 декември 1922 г. Асен Русков е сред основателите на Кооперативния театър, който съществува до 1939 г. През 1948 г. е директор на Народната оперета. Заедно със съпругата си Елисавета Рускова той полага солидните основи на българското оперетно изкуство. В златните сезони на Кооперативния театър, Свободен театър, “Одеон”, Художествения оперетен театър, Народната оперета Рускови са водещи актьори. Утвърждават се в комичното амплоа, снимат се и в някои от първите български филми.

(…) бел. Б.К.: Пропускам абзаци, свързани с поставянето на паметна плоча през 2015 г. на къщата на Рускови в кв. “Лозенец” в София.

(…) „Наричат го “Големият Русков” и “Кръстьо Сарафов на оперетната сцена”, “артист със 100 лица”, “гениален типик” и “комик с чаплиновско конструктивно въображение” – заради поредицата запомнящи се типажи от оперети, музикални комедии, фарсове, водевили и дори драми, пресъздадени от него на сцените на почти всички столични частни оперетни театри (впоследствие и на сцената на Народната оперета и Държавния музикален театър)“, пише проф. д-р Румяна Каракостова в статията “Асен Русков – емблема на комичното на оперетната ни сцена” (сп. “Българско музикознание”, 2003 г.). И по-нататък: „Името му и до днес е синоним на непринудена комедийна магия, бликаща от органичното му актьорско поведение – специфично артикулиране, интониране, жестикулация, мимика, пластика, на изригващия смях от остроумните му пародии и злободневни импровизации, на неподражаемата лицеизразна маска и перфектния костюм, в който всеки детайл е педантично фиксиран – в услуга на цялостно изградения по русковски ярък и неповторим сценичен образ. Актьорската му техника е универсална и всеобемаща, отворена към всякакви хибридни форми на комичното. Затова и комедийното амплоа на актьора е толкова мащабно: Русков е и буфонаден (пародиен) комик, и каскаден (ексцентричен) комик, и характерен (типов) комик, и трагикомик. В своите над 250 комедийни образа – създадени в продължение на близо 40-годишна възходяща сценична кариера, той интелигентно и с виртуозна лекота съчетава парадоксалното с реалистичното, шаржа с гротеската, пародията с каскадата“, отбелязва проф. д-р Каракостова.
 

(край на цитата)

Както е известно, проф. д-р Румяна Каракостова е автор на раздела „Оперета“ в епохалния труд „Български музикален театър 1890-2010“, публикуван през 2015 г. от „Института за изследване на изкуствата“ при БАН (страници 274 до 379), където подробно са разгледани такива теми като: Знание за оперета в България: посоки, проблеми; Eтапни произведения и постановки на българска сцена; Класически репертоар; Съвременен репертоар; Български репертоар.

Така че в горния труд изчерпателно се разглеждат в съответните раздели редица въпроси от жанра на оперетното изкуство. Проф. д-р Румяна Каракостова дълги години е била драматург на Музикалния театър в София и познава много отблизо спецификата на оперетното изкуство.

През 2015 г. Българското Национално Радио посвещава специално предаване за Елисавета Рускова във връзка с 30 години от смъртта й през май 1985 г. Цитирам данни за предаването:

Спомен за оперетната артистка Елисавета Рускова

публикувано на 3.06.2015

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли Елисавета Рускова?

Тя беше майстор на комичните роли, на характерните образи, особено от българския репертоар: Хаджигенчовица от “Българи от старо време”, Стрина Драгана от “Имало едно време”, Михалица от “Бунтовна песен” и др. Повече от 150 са ролите ѝ в над 8000 спектакъла – впечатляваща равносметка за кариерата на талантливата актриса.

Още подробности от биографията на Елисавета Рускова чуйте в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче”.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/100567717/spomen-za-operetnata-artistka-elisaveta-ruskova

До края на тази статия ще дам сведения и за участието на Елисавета Рускова в един филм от 1960 година: „Хитър Петър“. Ето подробности:

„Хитър Петър“ е български игрален филм (комедия) от 1960 година на режисьора Стефан Сърчаджиев, по сценарий на Петър Незнакомов. Оператор е Бончо Карастоянов. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев.

Сюжет:

Живял някога по българските земи момък на име Петър. Той бил беден, но сърцето му – весело, а умът – остър като наточена секира. За парче хляб става ратай у поп Ставрос. По Гергьовден на два пъти прави за смях чорбаджията Стамо. Попът и чорбаджията решават да си отмъстят и измислят някакви борчове от времето на дядо му, които с лихвите са станали непосилни за плащане. Петър се сбогува с чорбаджийската дъщеря Росица, напуска селото и тръгва по широкия свят да търси Правдата. В малък хан той среща остроумния и мъдър старец Настрадин Ходжа. Двамата с него идеално се допълват в борбата им срещу злото.

Състав:

Роли във филма изпълняват актьорите (цитирам само част от тях в централни роли):

РоляИзпълнител
В ролите:
Хитър ПетърРачко Ябанджиев
Настрадин ХоджаЛео Конфорти
Хаджи КостакиНароден артист:
Константин Кисимов
Чорбаджи СтамоДимитър Стратев
Игумена КалистратГеорги Попов
КалинкаАнастасия Бакърджиева
Чорбаджийката ЙорданаЕЛИСАВЕТА РУСКОВА
РосицаРумяна Шипковенска
Поп СтавросЛюбен Калинов
Хасан пашаИдеал Петров
Ибрахим агаЗаслужил артист:
Любомир Бобчевски
Ахмед бейИван Стефанов
СтатиПетко Карлуковски
ЮзбашиятаНайчо Петров
АхчиятаСтефан Стоянов


(край на цитата)





Нека днес на 14 декември 2019 г. почетем 121 години от рождението на голямата оперетна артистка Елисавета Рускова, оставила в историята на българското оперетно изкуство златни страници.

Мир на праха й!

…..