Сопраното от Албания Ермонела Яхо празнува 50 години
Драги приятели на оперната музика, вчера на 18 юли 2024 г. навърши кръглите 50 години една все още не толкова известна на оперните меломани по света певица от Албания – сопраното Ермонела Яхо (Еrmonela Jaho), родена на 18 юли 1974 г. недалеч от Тирана.
Казвам „все още не толкова известна“, макар че тя има редица изяви на прочути оперни театри по света, като Кралската опера в Лондон, Метрополитън опера м Ню Йорк, „Театро Реал“ в Мадрид, Берлинската държавна опера, Националната опера на Париж, Театър на Шанз-Елизе в Париж, Виенската държавна опера, Баварската държавна опера, Опера Австралия, както и „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона, Миланската Скала, „Teatro San Carlo“ в Неапол, „Theatro Municipal de São Paulo“ в Бразилия, „Opera Company of Philadelphia“, „Opéra de Marseille“ във Франция, „Arena di Verona“ в Италия и други.
Ермонела Яхо не принадлежи към тази група оперни певци и певици, които правят всичко възможно, особено чрез добра и скъпа реклама, за да се издигнат бързо и изградят особено впечатляваща вокална кариера. Както ще видим от биографита й, тя започва обучение в родната Албания, после заминава да учи в Италия след спечелен конкурс в Тирана, организиран там от легендарната Катя Ричарели, и успехите и ангажиментите на Ермонела Яхо се увеличават и разширяват постепенно.
Тя има приятна външност и маниери, успява да се обучи прекрасно и най-важно – Ермонела Яхо е родена драматична артистка: редица медии по света отбелязват голямото й изкуство не само по отношение на гласа, но и по извънредно дълбоката интерпретация на ролите, които изнася, вникването докрай в тях и почти пълната й идентичност със самата себе си на сцената, като че ли това е самата действителност, а не е просто игра. Не случайно четем такива мнения:
„Ермонела Яхо влага сърце и душа в пеенето си… Дори не се опитвайте да устоявате“ („Financial Times“), „Тя е един от великите интерпретатори на стила „веризмо“ („The Guardian“), „Тя е най-известното сопрано в света“ („The Economist“). В друга статия се казва: „Ермонела Яхо триумфира в „Мадам Бътерфлай“.
(край на цитата)
Не случайно дадох пример с операта „Мадам Бътерфлай“, в която Ермонела Яхо играе от години много успешно ролята на гейшата Чо Чо Сан. Аз лично до скоро не бях гледал оперни изяви на Ермонела Яхо, макар че бях срещал името й при моите оперни проучвания.
Преди десетина дни разбрах, че по тв-предавателя „Арте“ ще бъде предадена на 13 юли 2024 г. (събота) операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, продукция тази година на Музикалния фестивал в Екс-ан-Прованс в Южна Франция. Този фестивал през лятото се ползва с отлична репутация от дълги години и понеже исках да чуя Ермонела Яхо в ролята на Чо Чо Сан, реших да го гледам. Предаването беше запис на премиерата на 5 юли и се предаваше по „Арте“ твърде късно – начало в 22 часа. Въпроки това, слушах цялата опера до края, която завърши след полунощ.
Останах крайно доволен от всичко – отлична „не модерна“ постановка на режисьорката Андреа Брет и сценография, прекрасни солисти начело с Ермонела Яхо, както и сигурен и балансиран оркестър с добър диригент. Постановката е базирана на традиционния възглед на Андреа Брет за сценичен дизайн, като тя съвсем съзнателно поставя на преден план контрастите между стария и новия свят, между традицията и модерността. Тя се концентрира изцяло върху конвенционалната аналогия на сценичните ефекти. Именно това въздейства, внася дълбочина в сюжета и поставя пеенето и играта над представата за модерен сценичен театър.
Отдавна не бях гледал и слушал тази опера и се насладих напълно. Именно отличната игра на Ермонела Яхо – не само гласово, но и в драматично отношение, ми направиха особено впечатление. Накрая тя така се беше вживяла в действието, че след падане на завесата и явяването на солистите после, тя дълго не можеше да се присъедини към реалната действителност. Публиката дълго време я аплодираше френетично.
В една публикация, посветена на тази изява (ще я цитирам цялата накрая в моята статия), авторката казва следните думи относно играта на Ермонела Яхо:
„Ермонела Яхо знае как да вдъхне живот на емоционалните температури. За първи път с нея изживявам Мадам Бътерфлай, която е изключително близка до мен, която ме докосва дълбоко и също така ми показва музикалната страна на операта на Пучини толкова ярко, че едва ли мога да не слушам омагьосана от съдбовната история на тази някога надеждна млада жена. Плавна дъга се простира от влюбената Чо-Чо-Сан до тъжната млада жена, която, водена от надежда, насочва живота си към мъж, който никога повече няма да се върне при нея (…) О, колко съчувства човек на Ермонела Яхо отвътре, иска да плаче и да оплаква нейния край. След като последният акорд заглъхва, сцената потъмнява в нищото на черната нощ, почернявайки собствените си мисли, Ермонела Яхо, видимо развълнувана, получава неистовите финални аплодисменти. Тя продължава да стиска очи заради сълзите, които не бива да текат и които би искала да избърше отвътре. Но това не помага, изключителната артистка, която винаги дава всичко от себе си, за да вдъхне живот на героите си, все още е дълбоко и здраво в последните издихания на Чо-Чо-Сан. Все още не може да избяга. Бягството на преден план е нейната сцена, на която тя продължава да получава аплодисменти, които оценяват нейното велико изкуство“.
(край на цитата)
Що се отнася до днешната ми статия, по щастлива случайност научих преди седмица, че Ермонела Яхо е родена на 18 юли точно преди 50 години и това е идеален повод да й обърна внимание с навършване на половин век. Събрах сведения и данни за нея от различни източници и това е ппичина днес да пиша за нея. Това е й първата ми статия за оперен певец или певица от Албания.
След тези уводни бележки ще се спра на биографията и дейността на Ермонела Яхо. За нея в Интернет има Уикипедия-страници на 24 езика. Изненадах се, че има и малка такава на български език, която цитирам по-долу:
Ермонела Яхо (на албански: Ermonela Jaho) е албанска оперна певица, сопрано.
Биография
Родена е в град Тирана. Изучава пеене от шестгодишна възраст. След приключване на музикалното ѝ образование по пеене и пиано в родината ѝ, заминава за Италия. Възпитаник е на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим. В Италия става носителка на престижни музикални награди, които ѝ помагат да започне професионална кариера и да си осигури ангажименти в престижни оперни театри.
На 17 години дебютира в оперното пеене с ролята на Виолета Валери от „Травиата“ на Джузепе Верди в Албания. Придобива известност с този образ след 2005 година, когато го изпълнява в Марсилската опера. Утвърждава се като една от най-добрите изпълнителки на тази роля в света.
Участва в представления на „Арена ди Верона“, Баварската държавна опера, Берлинската държавна опера, Метрополитън опера, Виенската държавна опера, Миланската Скала, „Пале Гарние“ в Париж и Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, където дебютира през 2008 година.
Други по-значими нейни роли са:
- Ан Болейн от едноименната опера на Доницети;
- Манон от едноименната опера на Жул Масне;
- Сестра Анджелика от едноименната опера на Джакомо Пучини;
- Мими от „Бохеми“ на Джакомо Пучини;
- Магда от „Лястовичката“ на Джакомо Пучини;
- Лиу от „Турандот“ на Джакомо Пучини;
- Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини;
- Амелия Грималди от „Симон Боканегра“ на Джузепе Верди;
- Микаела от „Кармен“ на Жорж Бизе;
- Бланш от „Диалози на кармелитките“ на Франсис Пуленк.
На DVD са издадени с нейно участие „Травиата“ в „Арена ди Верона“ и „Оперен триптих“ от Джакомо Пучини в Кралската опера „Ковънт Гардън“.
(край на цитата)
Цитирам Уикипидия-страницата на Ермонела Яхо на немски език в мой превод на български език:
Ермонела Яхо (родена на 18 юли 1974 г.) е албанска оперна певица (сопрано).
Живот
Родителите на Ермонела Яхо (Ermonela Jaho) се преместват в Тирана, когато тя е на две години.На седемнадесет години тя започва да учи в консерваторията. През 1993 г. е поканена в Мантуа от Катя Ричарели и остава в Италия. Тя посещава „Accademia Nazionale di Santa Cecilia“ в Рим. Първият й значим ангажимент е като Мими в „Бохеми“ в „Teatro Comunale“ в Болоня. Тя се премества в Болоня през 2000 г. От 2003 г. работи както в САЩ, където е омъжена за Ервин Стафа и живее в Лонг Айлънд, така и в Италия.
Ермонела Яхо има ангажименти в големите оперни театри в Европа и Америка и пее италианска и френска оперна литература.
(край на превода)
Opernrollen und Engagements (Auswahl) – без превод
| Rolle | Spielstätte |
|---|---|
| Antonia (Hoffmanns Erzählungen) | Opéra National de Paris (Nov. 2016) De Nationale Opera, Amsterdam (Juni 2018) |
| Anna Bolena (Anna Bolena) | Sydney Opera House (Juli 2019) |
| Desdemona (Otello) | Teatre del Liceu, Barcelona (Feb. 2016) Teatro Real de Madrid (Sep. 2016) |
| Cio-Cio-San (Madama Butterfly) | Royal Opera House, London (März 2017) Washington National Opera (Mai 2017) Teatro Real de Madrid (Juni 2017) Metropolitan Opera, New York (Feb. 2019) Bayerische Staatsoper, München (Apr. 2019) |
| Manon (Manon (Massenet)) | Teatro alla Scala, Mailand (Juni 2012) |
| Manon (Manon Lescaut (Puccini)) | Bayerische Staatsoper München (Apr. 2016) |
| Suor Angelica (Il trittico) | Bayerische Staatsoper, München (ab Dez. 2017) |
| Magda (La rondine) | Opernhaus Zürich (ab Sep. 2023) |
| Valentine (Les Huguenots) | Opéra National de Paris (Sep. 2018) |
| Violetta Valéry (La traviata) | Bayerische Staatsoper München (ab Juni 2007) Sydney Opera House (Feb. 2017) Opéra National de Paris (Sep. 2018) Royal Opera House, London (Jan. 2019) |
(край на цитата)
Auszeichnungen (Награди)
- 2016: International Opera Awards, Reader’s Award der Zeitschrift Opera
- 2024: Beste Sängerin bei den Oper!-Awards
……..
Diskografie (без превод)
| Chartplatzierungen Erklärung der Daten |
| Alben Turandot (Puccini) (mit Jonas Kaufmann, Antonio Pappano, Orchestra e Coro dell’Accademia Nazionale di Santa Cecilia & Sondra Radvanovsky) DE 66 17.03.2023 (1 Wo.) CH 95 19.03.2023 (1 Wo.) |
- Giuseppe Verdi: La Traviata mit Ermonela Jaho als Violetta Valéry, Arena di Verona unter Julian Kovatchev. DVD/Blu-ray Disk, Arthaus Musik (2011)
- Giacomo Puccini: Suor Angelica mit Ermonela Jaho als Suor Angelica, Royal Opera House Covent Garden unter Antonio Pappano, DVD/Blu-ray Disk, Opus Arte (2011)
- Ruggero Leoncavallo: Zaza mit Ermonela Jaho in der Titelrolle, BBC Symphony Orchestra unter Maurizio Benini. CD, Opera Rara (2015)
- Giacomo Puccini: Madama Butterfly mit Ermonela Jaho als Cio-Cio-San, Royal Opera House Covent Garden unter Antonio Pappano. DVD/Blu-ray Disk, Opus Arte (2017)
- Giacomo Puccini: Le Villi (Originalversion von 1884) mit Ermonela Jaho als Anna. London Philharmonic Orchestra unter Mark Elder. CD, Opera Rara (2018)
(край на цитата)
Цитирам превод на Уикипедия-страницата на Ермонела Яхо на английски език:
Ермонела Яхо (родена на 18 юли 1974 г.) е албанско оперно сопрано.
Списание „The Economist“ я описва като „най-известното сопрано в света“. „Financial Times“ пише: „Ермонела Яхо влага сърце и душа в пеенето си… Дори не се опитвайте да устоявате“. „The Guardian“ я описва като „един от великите интерпретатори на стила „веризмо“. В друга статия се казва: „Ермонела Яхо триумфира в „Мадам Бътерфлай“.
Образование
Ермонела Яхо започва да учи пеене на шестгодишна възраст. След като завършва обучението си в „Liceu Artistik Jordan Misja” в Тирана през 1992 г., тя се присъединява към „Академията за изящни изкуства“ в Тирана, където учи една година. След като печели конкурс, организиран от италианското сопрано Катя Ричарели в Албания, тя се премества в Италия през 1993 г., където учи една година в Академията на Мантуа. След като завършва обучението си, тя се присъединява към „Accademia Nazionale di Santa Cecilia“ в Рим, където учи вокално изкуство и пиано в продължение на пет години. Учила е и при мецосопраното Катрин Грийн, съпруга на Алън Грийн, мениджър на Ермонела Яхо.
Кариера
Тя е лауреат на множество международни конкурси, включително конкурса „Джакомо Пучини“ в Милано през 1998 г., конкурса „Спонтини“ в Анкона през 1999 г. и наградата „Най-добра певица“ на фестивала в Уексфорд през 2000 г. Участвала е в оперни театри по целия свят, включително в Кралската опера в Лондон, Метрополитън опера, „Театро Реал“ Мадрид, Берлинската държавна опера, Националната опера на Париж, Театър на Шанз-Елизе в Париж, Виенската държавна опера, Баварската държавна опера, Опера Австралия, както и „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона,Миланската Скала, „Teatro San Carlo“ в Неапол, „Theatro Municipal de São Paulo“ н Бразилия, „Opera Company of Philadelphia“, „Opéra de Marseille“, „Arena di Verona“ в Италия и други.
Репертоарът й варира от Виолета в „Травиата“, „Мария Стюарда“, „Мадам Бътерфлай“, „Манон“, „Мирей“, Амина в „Сомнамбула“, Мими в „Бохеми“, Микаела в „Кармен“, Жулиета в „Капулети и Монтеки“, Анджелика в „Сестра Анджелика“, Анна Болейн и др.
През 2016 г. печели „Наградата на читателите“ при Международните оперни награди в Лондон.
(край на превода)
На сцената на Виенската държавна опера Ермонела Яхо има общо 17 оперни изяви в двете опери „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа и „Травиата“ от Джузепе Верди. Ето подробности:
ADRIANA LECOUVREUR
Adriana Lecouvreur | 5 Vorstellungen | 22.10.2021–05.11.2021
LA TRAVIATA
Violetta Valéry | 12 Vorstellungen | 10.05.2012–16.12.2014
(край на цитата)
Дебюта на Ермонела Яхо във Виена е на 10 май 2012 г. в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:
BESETZUNG | 10.05.2012
| Dirigent | Bertrand de Billy |
|---|---|
| Regie | Jean-Francois Sivadier |
| Bühne | Alexandre de Dardel |
| Kostüme | Virginie Gervaise |
| Maske | Cécile Kretschmar |
| Licht | Philippe Berthomé |
| Regieassistenz | Véronique Timsit |
| Choreographie | Boris Nebyla |
| Chorleitung | Thomas Lang |
| Violetta Valéry | Ermonela Jaho1 |
| Alfredo Germont | Francesco Demuro |
| Giorgio Germont | Zeljko Lucić |
| Flora Bervoix | Juliette Mars |
| Annina | Donna Ellen |
| Gaston | Carlos Osuna |
| Baron Douphol | Clemens Unterreiner |
| Marquis d’Obigny | Il Hong |
| Doktor Grenvil | Dan Paul Dumitrescu |
| Giuseppe | Gerhard Reiterer |
| Kommissionär | Ion Ţibrea |
| Ein Diener bei Flora | Franz Gruber |
| Faktotum | Christoph Nechvatal |
(край на цитата)
Последната изява на Ермонела Яхо във Виенската държавна опера е на 5 ноември 2021 г. в ролята на Адриана Лекуврьор в едноименната опера от Чилеа. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
BESETZUNG | 05.11.2021
| Komponist | Francesco Cilèa |
|---|---|
| Dirigent | Asher Fisch |
| Regie | David McVicar |
| Szenische Einstudierung | Justin Way |
| Bühne | Charles Edwards |
| Kostüme | Brigitte Reiffenstuel |
| Licht | Adam Silverman |
| Choreographie | Andrew George |
| Choreographische Einstudierung | Adam Pudney |
| Chorleitung | Stefano Ragusini |
| Maurizio | Brian Jagde |
| Il Principe di Bouillon | Evgeny Solodovnikov |
| Abate | Andrea Giovannini |
| Michonnet | Nicola Alaimo |
| Quinault | Ilja Kazakov |
| Poisson | Angelo Pollak |
| Haushofmeister | Carl Tertio Druml |
| Adriana Lecouvreur | Ermonela Jaho |
| La Principessa di Bouillon | Elīna Garanča |
| Jouvenot | Ileana Tonca |
| Dangeville | Patricia Nolz |
(край на цитата)
Във МЕТ Ню Йорк Ермонела Яхо има общо 16 изяви в трите опери: „Травиата“ от Верди – 6 изяви в ролята на Виолета, „Мадам Бътерфлай“ от Пучини – 5 изяви в ролята на Чо Чо Сан и в „Турандот“ от Пучини – 5 изяви в ролята на Лиу.
Нейният дебют в МЕТ е на 15 март 2008 г. в „Травиата“ (Виолета) заедно с немския тенор Йонас Кауфман (Афредо).
Следва на 22 февруари 2018 г. изява в „Мадам Бътерфлай“ (Чо Чо Сан) заедно с Роберто Ароника (Пинкертон).
През март 2018 следват още 4 изяви в „Мадам Бътерфлай“.
През януари 2022 г. следват 5 изяви в „Травиата“ (Виолета).
През април и май 2022 г. следват 5 изяви в „Турандот“ от Пучини в ролята на Лиу. Турандот е Людмила Монастирска, Калаф – Йонохун Ли.
Последната изява на Ермонела Яхо е на 14 май 2022 г. също в „Турандот“.
(край на цитата)
В Германия Ермонела Яхо има изяви в следните оперни театри: Баварската държавна опера в Мюнхен и Държавната опера в Берлин. Една от най-известните й роли, които играе в Баварската държавна опера е тази на Сестра Анджелика в едноименната опера от Джакомо Пучини. За тази роля в сайта на Баварската опера е написано следното:
„ (…) In Puccinis Oper “Suor Angelica”, Teil von Lotte de Beers Inszenierung des “Trittico” an der Bayerischen Staatsoper, verkörpert Ermonela Jaho die Titelpartie. Dorothea Hußlein sprach mit der albanischen Soprnaistin im Vorfeld der Premiere“.
(край на цитата)
Превод:
„ (…) В операта на Пучини „Сестра Анджелика“, част от постановката на „Tриптих“ на Лоте де Беер в Баварската държавна опера, Ермонела Яхо играе главната роля. Доротея Хюслайн разговаря с албанското сопрано преди премиерата
(край на превода)
Цитирам плана за оперните и концертни изяви на Ермонела Яхо през настоящата 2024 година:
16. Mai 2024
London, Vereinigtes Königreich, Königliches Opernhaus
Offenbach: „Hoffmanns Erzählungen“ (Antonia)
23. Mai 2024
London, Vereinigtes Königreich, Wigmore Hall
Donizetti & Friends (Klavier Carlo Rizzi)
5., 8., 10., 13., 16., 19., 22. Juli 2024
Aix-en-Provence, Frankreich, Festival d’Aix en Provence
Puccini: „Madama Butterfly“ (Cio Cio San)
23., 26., 29. September 2., 5., 8., 11. Oktober 2024
Madrid, Spanien, Тeatro Real Madrid
Cilea: „Adriana Lecouvreur“ (Adriana)
7., 10., 12., 15., 18., 21., 25., 28. November und 1. Dezember 2024
London, Vereinigtes Königreich, Königliches Opernhaus
Offenbach: „Hoffmanns Erzählungen“ (Antonia)
(край на цитата)
Ще завърша настоящата статия за Ермонела Яхо с публикация за нейното участие на Музикалния фестивал в Екс-ан-Прованс в Южна Франция през юли 2024 г. в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, за което стана въпрос в началото на настоящата статия:
Портал „Opera versum“
ERMONELA JAHO ALS VERZWEIFELT SCHÖNE MADAME BUTTERFLY BEIM FESTIVAL IN AIX-EN-PROVENCE
15. Juli 2024
Rubrik Oper
Es ist die Geschichte einer weltfremden jungen Geisha, die sich durch die Eheschließung mit einem amerikanischen Offizier ein Leben fern der Armut erhofft. Es ist aber auch die Geschichte zweier Menschen, die aus unterschiedlichen Kulturkreisen stammend, ein jeweils anderes Verständnis für Traditionen und Werte pflegen.
Von Nicole Hacke
Liebevoll mit requisitenreichen Details bestückt, fasziniert Puccinis im japanischen Stil angehauchte “Madame Butterfly”. Exotisches Flair, Symbolismen, opulente Geisha-Gewänder, eine keusche Cio-Cio-San und ein liebeshungriger Pinkerton, der sich einfach nimmt, was er glaubt besitzen zu dürfen, kontrastieren das befremdliche Bild eines Paares, dessen Liebe von der ersten Sekunde an zum Scheitern verurteilt ist.
Der Regisseurin Andrea Breth ist mir ihrer tradierten Sichtweise auf szenische Gestaltung ein absolutes Meisterwerk gelungen, stellt sie doch sehr bewusst die Kontraste zwischen alter und neuer Welt, zwischen Tradition und Moderne klar in den Vordergrund. Dabei konzentriert sie sich voll und ganz auf die konventionelle Analogie inszenatorischer Effekte. Genau das zeigt Wirkung, bringt Tiefe in die Handlung und stellt Gesang und Schauspiel über die Idee eines modernen Regietheaters.
Das Augenmerk liegt somit klar auf den Akteuren, die im Einklang mit dem Werkgedanken interpretatorisch aus dem Vollen schöpfen können und dürfen. Und das gelingt ganz besonders der albanischen Sopranistin Ermonela Jaho, die sich in der Rolle der Madame Butterfly wahrhaft wie ein zart flatternder Schmetterling in himmlische Lüfte erhebt. Schon zu Beginn des ersten Aktes strahlt ihre Stimme mit irisierenden Klangfarben und schimmert pastellig fein in den Obertönen. Besonders faszinierend gestaltet sich ihre stimmliche Versatilität in den exponierten Lagen. Dann nämlich erwacht Ermonela Jahos vokales Alleinstellungsmerkmal. Zart und von einem silbrig glänzenden Schleier durchzogen, perlend und von kristallklarer Substanz, fließt und strömt es mit einer duftigen Textur ummantelt frei in exorbitante Höhen. Das sind Gänsehautmomente, die einen immer und immer wieder überkommen, sobald die Sopranistin ihre Stimme in diese rauschhaften Höhen geschmeidig und flexibel katapultiert, noch dazu mit einer Fragilität und emotionalen Intimität, die einen tief in Herz und Seele dringt.
Ermonela Jaho versteht es, emotionale Temperaturen zum Leben zu erwecken. Zum ersten Mal erlebe ich mit ihr eine Madame Butterfly, die mir extrem nahegeht, die mich tief berührt und mir zudem die musikalische Seite von Puccinis Oper so eindringlich aufzeigt, dass ich kaum anders kann, als gebannt der schicksalhaften Geschichte dieser einst hoffnungsvollen jungen Frau zuzuhören. So spannt sich ein fließender Bogen von der verliebten Cio-Cio-San hin zu einer traurigen jungen Frau, die von der Hoffnung getrieben, ihr Leben auf einen Mann ausrichtet, der nie wieder zu ihr zurückkehren wird, ein höchst selbstbewusster Amerikaner, der vom britischen Tenor Adam Smith zum Besten gegeben wird.
Große Versprechungen machend, den Ehebund mehr zum Schein mit der 15-jährigen Geisha eingehend, strahlt Adam Smith auch stentorales Selbstbewusstsein aus jeder Pore. Lange Legato-Linien auf den Punkt phrasiert, gelingt dem Tenor eine überzeugende Darstellung. Blasiert zu Beginn, überheblich, dann den Verführer gebend, um ganz zum Schluss seiner Reue Raum zu machen, singt er sich mit “Addio fiorito asil” in einen wahren Rausch der Gefühle. Sogar Verzweiflung über seine schändliche Art des Treue- und Ehebruchs dringen an die klangliche Oberfläche seiner raumgreifenden, oftmals überbordend saturierten Tenorstimme.
Man kann es Madame Butterfly kaum vergelten, dass sie sich so sehr in diesen fremdländischen Mann verliebt hat. Und so gestaltet die Künstlerin mit “Un bel di vedremo” ein letztes frohgemutes Aufbäumen, sodass man als Zuschauer versucht ist, mir ihr in diese traumverlorene Welt der Illusionen hinabzusteigen, ihr wie hypnotisiert ganz vertrauensvoll in das Tal der verlorenen Träume zu folgen. Schnell zeichnet sich nun ihr Leidensweg bis in den dritten und letzten Akt ab. Voller Verzweiflung über ihre zerstörten Hoffnungen, das ungerechte Schicksal, das ihr den Mann verwehrt, den sie liebt, setzt Madame Butterfly ihrem Leben ein jähes Ende. Kurz nachdem sie sich die Kehle durchgeschnitten hat, bricht sie mit letzter Kraft zitternd in sich zusammen. Auch dieser Moment, der eine quälend lange Weile andauert, ist grausam und zum Zerreißen gespannt.
Oh, wie man innerlich mit Ermonela Jaho mitleidet, ihr Ende beweinen und betrauern möchte. Nachdem der letzte Akkord verklungen ist, die Bühne abgedunkelt in einem Nichts aus schwarzer Nacht die eigenen Gedanken schwarz färbt, empfängt Ermonela Jaho sichtlich bewegt frenetischen Schlussapplaus. Immer wieder drückt sie ihre Augen zusammen, ob der Tränen, die nicht fließen sollen, die sie sich innerlich wohl am liebsten wegwischen möchte.
Doch es hilft nichts, die Ausnahmekünstlerin, die immer alles gibt, um ihren Rollencharakteren Leben einzuhauchen, steckt noch tief und fest in den letzten Atemzügen der Cio-Cio-San. Sie kann ihr noch nicht entkommen. Die Flucht nach vorne ist ihre Bühne, auf der sie noch lange einen Applaus empfängt, der ihre große Kunst zu würdigen weiß. Und auch das Dirigat von Daniele Rustioni zeigt Würdigung in allen Facetten der Tonpoesie, die der jungdynamische Musiker Puccinis Werk zuteilwerden lässt.
Ein rundum gelungenes Musiktheater, das mir deutlich zeigt, wie überbewertet an so mancher Stelle modernes Regietheater sein kann.
Besetzung:
Dirigat
Daniele Rustioni
Inszenierung
Andrea Breth
CIO-CIO-SAN
Ermonela Jaho
B. F. PINKERTON
Adam Smith
SUZUKI
Mihoko Fujimura
SHARPLESS
Lionel Lhote
GORO
Carlo Bosi
LO ZIO BONZO
Inho Jeong
IL PRINCIPE YAMADORI
Kristofer Lundin*
KATE PINKERTON
Albane Carrère*
IL COMMISSARIO IMPERIALE
Kristján Jóhannesson
Weitere Vorstellungen von Madame Butterfly am 16., 19. und 22. Juli 2024 in Aix-en-Provence. Die Oper ist ebenfalls auf „ARTE TV“ bis einschließlich 13. Juli 2025 abrufbar.
(край на цитата)
Превод от немски език:
Портал „Opera versum“
ЕРМОНЕЛА ЯХО КАТО ОТЧАЯНА КРАСИВА МАДАМ БЪТЪРТФАЙ НА ФЕСТИВАЛА В ЕКС АН ПРОВАНС
15 юли 2024 г.
Оперен раздел
Това е историята на неземна млада гейша, която се надява на живот далеч от бедността, като се омъжи за американски офицер. Но това е и историята на двама души, които идват от различен културен произход и всеки има различно разбиране за традиции и ценности.
От Никол Хаке
Украсена с любов с богати на реквизит детайли, „Мадам Бътерфлай“ на Пучини в японски стил очарова. Екзотичен усет, символика, пищни одежди на гейши, целомъдрена Чо-Чо-Сан и жаден за любов Пинкертон, който просто взема това, което смята, че има право да притежава, контрастират странната картина на двойка, чиято любов е обречено осъдена от първата секунда.
Режисьорката Андреа Брет е създала абсолютен шедьовър, базиран на нейния традиционен възглед за сценичния дизайн, като тя съвсем съзнателно поставя на преден план контрастите между стария и новия свят, между традицията и модерността. Тя се концентрира изцяло върху конвенционалната аналогия на сценичните ефекти. Именно това въздейства, внася дълбочина в сюжета и поставя пеенето и играта над представата за модерен сценичен театър.
Следователно фокусът е ясно върху актьорите, които могат и им е позволено да използват пълноценно своята интерпретация в съответствие с идеята на произведението. И това е особено постижимо от албанското сопрано Ермонела Яхо, която в ролята на Мадам Бътерфлай наистина се издига в небесния въздух като деликатно пърхаща пеперуда. Още в началото на първо действие гласът й излъчва преливащи тембри и блести с пастелни фини нюанси. Нейната вокална гъвкавост в откритите регистри е особено очарователна. Тогава се събужда уникалната вокална продажна точка на Ермонела Яхо. Деликатен и покрит със сребрист воал, искрящ и с кристално чиста субстанция, нейният глас тече и тече свободно до прекомерни височини, покрит с ароматна теситура. Това са настръхвания, които ви обхващат отново и отново, щом сопраното катапултира гласа си до тези опияняващи височини, плавно и гъвкаво, с крехкост и емоционална интимност, която прониква дълбоко в сърцето и душата ви.
Ермонела Яхо знае как да вдъхне живот на емоционалните температури. За първи път с нея изживявам Мадам Бътерфлай, която е изключително близка до мен, която ме докосва дълбоко и също така ми показва музикалната страна на операта на Пучини толкова ярко, че едва ли мога да не слушам омагьосана от съдбовната история на тази някога надеждна млада жена. Плавна дъга се простира от влюбената Чо-Чо-Сан до тъжна млада жена, която, водена от надежда, насочва живота си към мъж, който никога повече няма да се върне при нея – изключително самоувереният американец Пинкертон, ролята на който се изпълнява от британския тенор Адам Смит.
Давайки големи обещания и сключвайки „престорен брак“ с 15-годишната гейша, Адам Смит излъчва и грандиозно самочувствие от всяка пора. Дълги „легато“-линии, формулирани точно, тенорът успява да осигури убедително изпълнение. Нежен в началото, арогантно действащ след това като прелъстител, само за да освободи място за угризенията си в самия край, той пее в истински прилив на емоции арията “Addio fiorito asil”. Дори отчаянието от срамните му действия на вярност и изневяра прониква в звуковата повърхност на експанзивния му, често изобилно наситен теноров глас.
Едва ли човек може да се отплати на Мадам Бътерфлай, че се влюбва толкова дълбоко в този чужд мъж. И така с „Un bel di vedremo” певицата създава последен весел въздих, така че зрителят да се изкуши да се спусне с нея в този изгубен от сънища свят на илюзии, да я последва като хипнотизиран доверчиво в долината на изгубените й мечти. Нейното изпитание бързо става очевидно чак до третото и последно действие. Изпълнена с отчаяние от попарените си надежди и несправедливата съдба, която я лишава от мъжа, когото обича, Мадам Бътерфлай внезапно слага край на живота си. Малко след като прерязва гърлото си, тя рухва, треперейки с последни сили. Този момент, който трае агонизиращо дълго, също е жесток и напрегнат до скъсване.
О, колко съчувства човек на Ермонела Яхо отвътре, иска да плаче и да оплаква нейния край.
След като последният акорд заглъхва, сцената потъмнява в нищото на черната нощ, почернявайки собствените си мисли, Ермонела Яхо, видимо развълнувана, получава неистовите финални аплодисменти. Тя продължава да стиска очи заради сълзите, които не бива да текат и които би искала да избърше отвътре.
Но това не помага, изключителната артистка, която винаги дава всичко от себе си, за да вдъхне живот на героите си, все още е дълбоко и здраво в последните издихания на Чо-Чо-Сан. Все още не може да избяга. Бягството на преден план е нейната сцена, на която тя продължава да получава аплодисменти, които оценяват нейното велико изкуство.
И дирижирането на Даниеле Рустиони също показва признателност към всички аспекти на звуковата поезия, която младият, динамичен музикант придава на творчеството на Пучини.
Един всестранно успешен музикален театър, който ясно ми показва колко надценен може да бъде модерният режисиран театър на някои места.
(край на превода)
Нека днес на 19 юли 2024 г. поздравим сопраното от Албания Ермонела Яхо за навършване на 50 години вчера на 18 юли, като й пожелаем много здраве и щастие, както и нови успехи във вокалната й кариера.
За много години!
´´´´´´
Записи:
Madama Butterfly – ‘Un bel dí vedremo’ (Puccini, Ermonela Jaho, The Royal Opera)
Ermonela Jaho as Cio-Cio San (with Elizabeth DeShong as Suzuki) performs Un bel dí vedremo in Madama Butterfly.
´´´´
Puccini: La Rondine “Chi il bel sogno di Doretta” (Ermonela Jaho)
Ermonela Jaho performs “Chi il bel sogno di Doretta” from “La Rondine” (The Swallow) by Giacomo Puccini in this live recording with the French symphony orchestra, conducted by Dominique Hindoyan.
´´´´
La traviata – Addio, del passato (Ermonela Jaho, The Royal Opera)
Ermonela Jaho as Violetta Valéry in La traviata. In this aria, Violetta acknowledges her imminent death and prays that God will forgive her and comfort her.
´´´´´´´´
La traviata – Ah fors’è lui (Ermonela Jaho, The Royal Opera)
Ermonela Jaho as Violetta Valéry in La traviata. In this aria, Violetta reflects on Alfredo’s unexpected declaration of love and on her feelings for him.
´´´´´´
Madama Butterfly – ‘Vogliatemi bene’ (Puccini, Ermonela Jaho, Marcelo Puente, The Royal Opera)
Ermonela Jaho (Cio-Cio-San) and Marcelo Puente (Pinkerton) perform the duet ‘Vogliatemi bene’ from Act I of Puccini’s Madama Butterfly.
´´´´
Suor Angelica – ‘Senza mamma’ (Ermonela Jaho, The Royal Opera)
Ermonela Jaho as the title role sings ‘Senza mamma’ from Suor Angelica, the second in Puccini’s trio of operas Il trittico.
´´´´