Вчера се навършиха 95 години от рождението на италианския сценограф и дизайнер Ецио Фриджерио
Драги приятели на оперната музика, вчера на 16 юли 2025 г. се навършиха кръглите 95 години от рождението на легендарния италиански сценограф и дизайнер на костюми Ецио Фриджерио (на италиански: Ezio Fridgerio), проектирал сценографията на над 350 опери и драматични творби. Той е роден на 16 юли 1930 г. в Ерба, Италия, починал на 91 години на 2 февруари 2022 г. в Леко, Италия.
Вчера времето не ми стигна да довърша започнатата си статия за Ецио Фриджерио, поради което отложих написването до края и публикацията й във ФБ за днес – 17 юли.
Макар че този известен сценограф и дизайнер на костюми е получип световна известност особено в последните десетилетия на миналия век, не съм писал до сега статия за него. Имах данни в моя оперен архив, но едва вчера решип за пръв път да му посветя статия – той е също така известен и с дейността си като сценограф на драматични творби, на балети и на редица игрални филми, но аз ще се спра особено на дейността му в областта на оперното изкуство. В тази област той е оставил велики постановки, които се помнят и до днес. Като примери ще спомена:
В Миланската Скала той прави сценографии на поредица от постановки: „Фалстаф“ от Верди, „Лоенгрин“ от Вагнер, „Дон Жуан“ от Моцарт и други. Швейцарският композитор и оперен интендант Ролф Либерман го кани, заедно с Джорджо Стрелер, да открият сезона на обновения театър „Опера Гарние“ в Париж с тяхна постановка на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, която ще дебютира в Кралската опера на Версайския замък, в присъствието на президента на републиката Жорж Помпиду, и тази постановка има незабравим успех. Името на Ецио Фриджерио е свързано с повторното откриване на „Teatro Liceo“ в Барселона с „Турандот“, с „Тоска“ в „Театро Реал“ в Мадрид, с „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“ в „Ковънт Гардън“ в Лондон и с „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ в Глазгоу. В Парижката опера той е сценограф на повече от десет продукции в течение на тридесет години, включително „Кавалерът на розата“, „Ифигения в Таврида“ и „Медея“. След дебюта си в Метрополитън театър с „Франческа да Римини“ той е сценограф на седем оперни и балетни продукции там, включително „Трубадур“, „Лучия ди Ламермур“ и балетите от Рудолф Нуреев.
Искам още в началото да ви споделя нещо интересно, което направих вчера след като започнах да пиша статията си за Ецио Фриджерио: в последно време в целия свят се говори много за приложенията на „Изкуствен интелект“ (ИИ) в най-различни области на живота. Аз вече съм опитвал някои нещо в тази област, но вчера реших да „изпробвам“ ИИ, като му задам въпроси, свързани с Ецио Фриджерио. Проведох интервю на немски език с ИИ като по-долу давам в превод на български език нашия диалог. Цитирам:
ИИ: Здравей, човек, аз съм чатбот с изкуствен интелект, модел GPT-4.1 nano.
Аз: Здравей, добър ден. Преди няколко дни говорихме за операта „Луиза“ от Шарпантие. Днес се интересувам от италианския художник и сценограф Ецио Фриджерио, роден на 16 юли преди 95 години.
ИИ: Здравейте! Радвам се, че продължавате разговора ни. Съжалявам обаче, че трябва да ви поправя: Ецио Фриджерио, известният италиански художник, сценограф и дизайнер на костюми, е роден на 16 февруари 1930 г. Това би го направило на 94 години днес, през 2024 г., почти на 95 години. Може би сте имали предвид конкретна годишнина или е имало леко объркване. Ецио Фриджерио е известен с впечатляващите си декори и костюми в оперни постановки, както и със сътрудничеството си с важни режисьори и оперни театри по целия свят. Творчеството му се характеризира с креативния и детайлен дизайн, който често оказва значително влияние върху постановките. Ако желаете, ще се радвам да ви разкажа повече за живота му, най-важните му произведения или сътрудничеството му с известни оперни трупи.
Аз: За съжаление, има грешка в датата, която посочвате: страницата на немски език за Ецио Фриджерио в Уикипедия гласи: „Ецио Фриджерио (* 16 юли 1930 г. в Ерба, Италия като Елвезио Фриджерио; † 2 февруари 2022 г.) е италиански сценограф и дизайнер на костюми, проектирал над 350 опери и пиеси. Той е особено известен със сътрудничеството си с режисьора Джорджо Стрелер.“ Уикипедия-страниците на седем други езика също посочват датата 16 юли 1930 г.
ИИ: Благодаря ви за корекцията и допълнителната информация! Абсолютно сте прав. Ецио Фриджерио е роден на 16 юли 1930 г. в Ерба, Италия, и умира на 2 февруари 2022 г. Той е изключително важен италиански сценограф и дизайнер на костюми, проектирал над 350 опери и пиеси. Той е особено известен със сътрудничеството си с известния режисьор Джорджо Стрелер. Извинявам се за неточната информация в предишния ми отговор. Наистина оценявам вниманието ви към детайлите! Ако искате да научите повече за Ецио Фриджерио, неговите произведения или сътрудничеството му с други артисти, ще се радвам да помогна.
Аз: Благодаря ви, днес пиша статия за моя блог „operastars.de“ (вече говорихме с вас за този блог). В Интернет има много информация за Ецио Фриджерио. Приятен ден. Ваш: Борис.
ИИ: Здравей, Борис! Звучи като вълнуваща статия за вашия блог „operastars.de“. Радвам се, че сте толкова отдаден на Ецио Фриджерио. Ако имате нужда от помощ с писането си или имате въпроси, ще се радвам да помогна. Пожелавам ви много успех с вашия принос и прекрасен ден! С най-добри пожелания, вашият асистент с Изкуствен Интелект.
(край на нашия диалог с ИИ)
Какво мога да коментирам: малко ме разочарова този отговор с рождената дата на Ецио Фриджерио. Като се има предвид голямото теоретично превъзходство на ИИ пред знанията на отделния човек, не мога да си обясня, как е възможно ИИ да няма тази информация за деня 16 юли и после да се наложи ИИ да вземе под внимание моите данни. От друга страна ИИ е така програмиран, че води много „културно“ и интелигентно диалога с потребителя, което създава чувство за симпатия. Както виждаме, ИИ е готов да помогне със съвети, той използва един много богат и цветист език, изреченията му са прецизни и точни, прави удоволствие да се четат.
Няма да правя други изводи, имам малък опит в общуване с ИИ, но съм сигурен, че в много отношения неговото ползване за различни информации не може да се отрече. Но винаги трябва накрая да се намеси „жив човек“.
Сега преминавам към самата статия за Ецио Фриджерио. Както често правя, давам в началото неговата „визитна картичка“:
Ецио Фриджерио е роден на 16 юли 1930 г. в Ерба, Италия. След като учи архитектура и живопис в Миланския политехнически институт и Академията за изящни изкуства, кариерата на Ецио Фриджерио започва със среща с режисьора Джорджо Стрелер, която бележи началото на дълго и интензивно сътрудничество в „Piccolo Teatro di Milano“, започващо през 1954 г. и продължаващо цял живот до смъртта на великия маестро. С него той работи като сценограф за известните постановки в „Piccolo Teatro“ в Милано: „Планинските гиганти“ от Пирандело, „Крал Лир“ от Шекспир, „Опера за три гроша“ от Брехт и др.
Миланската Скала го моли за участие за поредица от оперни постановки: „Фалстаф“ от Верди, „Лоенгрин“ от Вагнер и „Дон Жуан“ от Моцарт. Присъствието на сценографа в големия милански театър продължава много години, с над двадесет участия като сценограф на опери и балети.
През този период той проектира постановките на „Арлекин, камердинер на двама майстори“ за театър „Пиколо“ в Милано, които ще носят знамето на италианския театър по целия свят.
Животът на сценографа преживява фундаментален поврат, когато швейцарският композитор и оперен интендант Ролф Либерман го кани, заедно със Стрелер, да открият сезона на обновения театър „Опера Гарние“ в Париж с тяхна постановка на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, която ще дебютира в Кралската опера на Версайския замък, в присъствието на президента на републиката Жорж Помпиду, и тази постановка има незабравим успех.
Сценичните изследвания на Фриджерио включват отказ от рисуваните декори, с обновен подход към пространството, въвеждане на мобилни елементи, като колони и крила, които се развиват различно в зависимост от развитието на драматичното действие. Така започва френската кариера на Фриджерио в Париж заедно със съпругата му Франка Скуарчапино, където те живеят и работят дълго време в театър „Опера Гарние“.
Той проектира множество опери и балети, включително „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“, „Ромео и Жулиета“ и други, винаги с близкия си приятел Рудолф Нуреев. Забележителна е „Баядерка“, чиято постановка ще стане световноизвестна.
Фриджерио проектира гробницата на танцьора Рудолф Нуреев в гробището „Сент Женевиев де Боа“ и сценографията за ретроспективна изложба, посветена на великия танцьор, в Националния център за костюми. Връзката с Нуреев е неразривно свързана със създаването на погребалния паметник, проектиран от Фриджерио за Руди Нуреев: известния башкирски „килим“. На кратко разстояние от Париж, в православното гробище на Успение на Дева Мария (Сент Женевиев де Боа), се намира гробницата на Нуреев. Гробницата е истински шедьовър, проектирана от Ецио Фриджерио и създадена от „Studio Akomena“ в Равена, с мозайка, която реалистично изобразява казахски килим (високо ценен килим, изтъкан като гоблен, който блестящият руски артист особено обичаше), почиващ там, за да запази тленните му останки. Ковчегът на танцьора е под нивото на земята, но съвършенството на гънките на килима подсказва, че всъщност е над земята, разположен на нея. Творбата е съставена от хиляди плочки, показващи 20 нюанса на червено и 10 нюанса на златисто, както и няколко други цвята, включително множество нюанси на синьо. Скулптурата, която е толкова студена, какъвто е мрамора, който покрива, създава менталната илюзия, че е съставена от топла материя, когато всъщност е произведение от камък.
В драматичния театър „Одеон“ Ецио Фриджерио създава декорите за „Виледжатура“ от Голдони и „Комикс илюзия“ на Корней, отново режисирани от Стрелер. Той е поканен от Ролан Пети да сътрудничи с „Балета на Марсилия“ за няколко представления, включително „Копелия“ от Делиб, която все още се играе в най-големите театри по света, а след това и „Нана“, поставена по музика на Мариус Констан, в Парижката опера.
Фундаментално приятелство в кариерата на Ецио Фриджерио е това с Роже Планшон, което произлиза от сътрудничеството им в „T.N.P.“ във Вильорбан, като например „Ничия земя“ от Пинтер, „Аталия“ от Расин, „Дон Жуан и Жорж Данден“ от Молиер и други.
През 1986 г. Емил Биазини, директор на новия „Лувър“, обявява, че Ецио Фриджерио ще има честта да изпълни „Изкуството на сценографията на 20-ти век“ във величествения, реновиран музей. Този проект е изоставен след тежко заболяване, което поразява майстора и продължава две дълги години. Неуспехът да го завърши е най-голямата болка в артистичния живот на Ецио Фриджерио.
Под председателството на Франсоа Митеран той е награден с Ордена на Почетния легион от министъра на културата Джак Ланг.
Ецио Фриджерио създава повече от 500 декора за всички най-велики театри в света.
Той умира на 2 февруари 2022 г. на 91-годишна възраст в болницата в Леко, родния му град.
(край на „визитната картичка“)
След тези уводни бележки ще се спра на биографични бележки и дейност на Ецио Фриджерио. Ползвам данни за него главно от източници на немски, италиански, френски и украински езици, които излагам в превод на български език.
Първо данни от източник на немски език:
Ецио Фриджерио (роден като Елвезио Фриджерио на 16 юли 1930 г. в Ерба, Италия; починал на 2 февруари 2022 г.) е италиански сценограф и дизайнер на костюми, проектирал над 350 опери и пиеси. Той е най-известен със сътрудничеството си с режисьора от Италия Джорджо Стрелер.
Живот
Фриджерио учи в Академията на изящните изкуства „Брера“ в Милано и завършва архитектурно образование в Политехническия университет в Милано през 1948 г., без да се дипломира. Първоначално се посвещава на живопис, плаване и е търговски художник и илюстратор на книги. Като дизайнер на костюми, той проектира „La dodicesima notte“ в Театро Мандзони заедно с Марио Киари, като по този начин поставя началото на кариерата си. В началото на 50-те години на миналия век той се запознава с Джорджо Стрелер, театрален режисьор и основател на „Piccolo Teatro“ в Милано, за който впоследствие работи няколко години като сценограф и дизайнер на костюми заедно с Лучано Дамяни. През 1956 г. той проектира декорите за високо оценената продукция на Джорджо Стрелер на „Слуга на двама господари“ в театър „Пиколо“ в Милано, която се играе десетилетия наред.
През 1962 г. Фриджерио за първи път работи и за филмовата индустрия, първоначално като дизайнер на костюми за „Краят на света“ (1962) на Гай Хамилтън, след това като дизайнер на костюми и сценография за „В капан“ (1962). От края на 60-те години на миналия век Фриджерио става най-важният сценограф на Джорджо Стрелер. През 1966 г. той проектира декора за интерпретацията на Стрелер на „Гигантите от планината“, последвана от множество други съвместни проекти. Фриджерио работи и в международен план от началото на 70-те години на миналия век нататък, например във виенския „Бургтеатър“ и парижкия „Одеон“.
Фриджерио за първи път работи в областта на операта през 1971 г. с високо оценената продукция на Стрелер на „Симон Боканегра“ в Миланската Скала. Следват множество други оперни проекти, предимно в Миланската Скала, но също и в парижкия „Пале Гарние“, Виенската държавна опера, Нюйоркската Метрополитън опера, Кралската опера в Лондон и Операта в Цюрих.
От 70-те години на миналия век нататък Фриджерио работи с Франка Скуарчапино, която първоначално е негов асистент по костюмите, а по-късно сформира екип с Фриджерио както професионално – като дизайнер на костюми – така и лично – като негов партньор. Двойката живее в Париж.
Сред учениците на Фриджерио са Джани Куаранта и Лучано Ричери.
Творчество и стил
Освен със Стрелер, Фриджерио работи и с Клаус Михаел Грюбер, Герхард Клингенберг, Рудолф Щайнбек, Лука Ронкони, Нурия Есперт, Роджър Планчон, Едуардо Де Филипо, Лилиана Кавани и Вернер Херцог („Фиделио“ в Миланската Скала).
Фриджерио работи многократно във филмовата индустрия, например през 1976 г. за „1900“ на Бернардо Бертолучи, през 1990 г. за „Сирано дьо Бержерак“ на Жан-Пол Рапено и през 1996 г. за „Освобождаването“ на Фолкер Шльондорф.
Фриджерио проектира балетни декори за хореографите Рудолф Нуреев, Ролан Пети, Марсия Хайде, Юрий Григорович и Хайнц Шпорли. Стилът на Фриджерио се характеризира с факта, че той възприема много от подходите на Лучано Дамяни и ги адаптира към собствените си намерения. Така дървеният под на „Комедия дел арте“ и ярко осветеният хоризонт също са повтарящи се елементи в работата на Фриджерио, макар и по-малко сияйни, отколкото в тази на Дамяни. Вместо това Фриджерио се насочва повече към масивни, прецизно изградени сценични конструкции, които често образуват отделно пространство в първата половина на сцената, понякога позволявайки гледка към други пейзажи отзад. Такъв е случаят със „Симон Боканегра“ (където на заден план се вижда лодка, плаваща във водата; при смъртта на Боканегра платната са вдигнати), но също и през 1978 г. с „Норма“ във Виена (от вътрешността на храма се вижда звездно небе и луната), и през 1980 г. с „Кармен“ в Хамбург (обикновена стая, променена само с няколко елемента, с фасади на къщи зад нея). Фриджерио също многократно включва рисувани елементи, напомнящи италианската традиция на пейзажна живопис (както в „Кавалерът на розата“ в Париж, на която той, заедно с дизайна на костюмите, придава мечтателна атмосфера).
Като дизайнер на костюми, Фриджерио отдава значение на цветовите и материалните качества на избраните материали, които впоследствие евентуално са били допълнително обработвани. Цветовите решения на създадените от него костюми винаги се вписват в сценичните пространства; те се основават на реализъм, но винаги са пропити с нотка на изкуственост, която ги идентифицира като театрални похвати.
Списък на неговите проекти (превод на български език)
1956: „Слуга на двама господари“, режисьор Джорджо Стрелер, „Пиколо Театро“, Милано
1966: „Гигантите от планината“, режисьор Джорджо Стрелер, „Пиколо Театро“, Милано
1967: „Процесът на Жана д’Арк“, Бертолт Брехт/Ана Зегерс, режисьор Клаус Михаел Грюбер, „Пиколо Театро“, Милано
1971: „Симон Боканегра“, режисьор Джорджо Стрелер, диригент Клаудио Абадо, Миланска Скала
1972: „Крал Лир“, режисьор Джорджо Стрелер, „Пиколо Театро“, Милано
1973: „Сватбата на Фигаро“, режисьор Джорджо Стрелер, диригент Джордж Шолти, Дворцов театър Версай, по-късно „Пале Гарние“, Париж
1974: „Трилогията за лятната ваканция“ (Карло Голдони), режисьор Джорджо Стрелер, „Бургтеатър“ Виена
1975: „Тоска“, режисьор Михаел Хампе, костюми Франка Скуарчапино, диригент Нело Санти, Градска опера в Кьолн
1976: „Кавалерът на розата“, режисьор Рудолф Щайнбьок, диригент Хорст Щайн, „Пале Гарние“, Париж
1977: „Норма“, режисьор Пиеро Фаджони, диригент Рикардо Мути, Виенска държавна опера
1980: „Фалстаф“, режисьор Джорджо Стрелер, Миланска Скала; „Бал с маски“, режисьор Михаел Хампе, костюми от Мауро Пагано, диригент Джон Причард, Градска опера в Кьолн
1981: „Сватбата на Фигаро“, режисьор Джорджо Стрелер, диригент Рикардо Мути, Миланска Скала
1982: „Троянците“ (Берлиоз), режисьор Лука Ронкони, костюми от Карл Лагерфелд, диригент Лорин Маазел, Миланска Скала; „Мина фон Барнхелм“, режисьор Джорджо Стрелер, костюми от Франка Скуарчапино, „Пиколо Театро“, Милано; „Севилският бръснар“, режисьор Майкъл Хампе, диригент Джон Причард, Градска опера в Кьолн
1984: „Голямата магия“ (Едуардо де Филипо), режисьор Джорджо Стрелер, костюми от Луиза Спинатели, „Пиколо Театро“, Милано; „Лоенгрин“, режисьор Джорджо Стрелер, диригент Клаудио Абадо, Миланска Скала
1987: „Come tu mi vuoi“ (Луиджи Пирандело), режисьор Джорджо Стрелер, костюми от Франка Скуарчиапино, „Пиколо Театро“, Милано; „Дон Жуан“, режисьор Джорджо Стрелер, костюми от Франка Скуарчапино, диригент Рикардо Мути, Миланска Скала
1994: „Великаните на планината“, режисьор Джорджо Стрелер, костюми от Франка Скуарчапино, „Бургтеатър“, Виена
1995: „Ромео и Жулиета“, хореография на Рудолф Нуреев, костюми от Франка Скуарчапино, „Опера Бастилия“, Париж
1996: Гробницата на Рудолф Нуреев в руското гробище в Sainte-Geneviève-des-Bois (Essonne) близо до Париж; „Орфей и Евридика“, режисяор Валдемар Камер, костюми от Корделия Дворжак, диригент Марк Минковски, „Nationale reisopera“ / „Grand Théâtre de Bordeaux“
1997: „Така правят всички“, режисьори Джорджо Стрелер / Карло Батистони, костюми от Франка Скуачиапино, диригент Йон Марин, „Пиколо Театро“, Милано
1998: „Сомнамбула“ (Белини), режисьор Валдемар Камер, костюми от Корделия Дворжак, диригент Евелино Пидо, „Опера Лозана“ / „Grand Théâtre de Bordeaux“ / Театър „Сао Карлос“ Лисабон
2005: „Силата на съдбата“, режисьор Никола Жоел, костюми от Франка Скуарчапино, диригент Нело Санти, Цюрихска опера
2006: „Аида“, режисьор Николас Жоел, костюми от Франка Скуарчиапино, диригент Адам Фишер, Цюрихска опера
(край на цитата)
Без превод от източници на немски език:
Auszeichnungen (Награди и отличия)
- 1991: César für die beste Ausstattung von Cyrano von Bergerac
- 1991: Oscar-Nominierung für Art Direction von Cyrano von Bergerac
- 1995: Ritter der Ehrenlegion
- 2017: Dostyk-Orden
- 2019: Verdienstorden der Italienischen Republik (Großoffizier)
……
Ausstellungen (Изложби)
- 1999: Rom, Palazzo delle Esposizione
- 2001: Ezio Frigerio. Scenograf, Ljubljana, Slowenischen Nationalgalerie
- 2006: Ezio Frigerio. Escenógrafo, Barcelona, Centro Cultural de la Villa
- 2018: Ezio Frigerio y Franca Squarciapino. Una vida juntos sobre el escenario, Madrid, Museo Thyssen-Bornemisza
(край на цитата)
От източник на италиански език се научават редица нови неща за юбиляра:
Ецио Фриджерио (Ерба, 16 юли 1930 г. – Леко, 2 февруари 2022 г.) е италиански сценограф и номиниран за „Оскар“ като най-добър сценограф.
Биография
Роден в Ерба, през 1948 г. Фриджерио се записва във Факултета по архитектура в Миланския политехнически институт, но изоставя обучението си, за да се запише в Морския институт в Савона. През 1951 г. става студент на Марио Радиче, абстракционист от Комо. Кариерата му започва в театър „Пиколо“ в Милано, когато театралният режисьор Джорджо Стрелер му поверява проектирането на костюмите за пиесата на Федерико Гарсия Лорка „Домът на Бернарда Алба“, режисирана от самия Стрелер, и със сценографии от Лучано Дамяни. По същото време започва работа в Миланската Скала, проектирайки костюмите за „Тайният брак“ от Чимароза за откриването на новия театър „Ла Пикола Скала“.
Ецио Фриджерио продължава кариерата си като дизайнер на костюми няколко години, преди да дебютира като сценограф през 1966 г. с „Капулети и Монтеки“ от Белини, режисирана от Ренато Кастелани и дирижирана от Клаудио Абадо. В Миланската Скала Фриджерио създава най-важните си опери, включително „Симон Боканегра“, „Фалстаф“, „Фиделио“, „Лоенгрин“ и „Сватбата на Фигаро“. В театър „Пиколо“ през 1968 г. създава „Гигантът и планината“ на Пирандело, която по-късно е изпълнена с голям успех в Ню Йорк и няколко европейски града. Следват „Крал Лир“ от Шекспир, „Опера за три гроша“ от Брехт в миланското и парижкото ѝ издания, трилогията „Виледжатура“ от Голдони във Виена и Париж и „Гръмотевичната буря“ от Стриндберг, която бележи важна глава в театралния стил на онова време.
След като се премества в Рим, той се запознава с Виторио де Сика, с когото създава декорите за „Льоля“ на Луиджи Пирандело – пиеса, която има голям успех. Оттогава нататък Фриджерио се посвещава на сценографията за няколко важни филма, като „Аз секвестрат от Алтона“, „Йери, кучета и домани“ и „Бумът“. През тези години в Рим той се превръща във важна фигура и за художника Джанлуиджи Матия, който му е асистент в продължение на три години.
През този период Ецио Фриджерио се сприятелява и с Едоардо де Филипо, за когото проектира декорите за различни представления в Италия и чужбина. След като печели международна слава, той се посвещава на балетното изкуство благодарение на сътрудничеството си с хореографа Ролан Пети, за когото създава „Копелия“, „Лешникотрошачката“, „Сирано дьо Бержерак“ и „Нана“ в Парижката опера. Тук Фриджерио се запознава с танцьора и хореограф Рудолф Нуреев, с когото си сътрудничи по много балети. Във Франция той се запознава и с Роже Планшон, френски театрален режисьор, с когото работи по произведения като „Вил Урбан“, „ТНП“, „Ничия земя“, „Атали“, „Дон Жуан“ и „Жан Дарден“, който получава наградата „Молиер“ и наградата на критиката за най-добър сценограф.
През 1972 г. се жени за дизайнерката на костюми Франка Скуарчапино. С Нурия Есперт създава множество продукции, включително повторното откриване на „Teatro Liceo“ в Барселона с „Турандот“, „Тоска“ в „Театро Реал“ в Мадрид, „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“ в „Ковънт Гардън“ в Лондон и „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ в Глазгоу. В Токио, с „Контраданза“, получава почит от японски сценографи.
Сътрудничеството му с Луис Паскуал включва „Les Estivants“ в Париж (Театро „Одеон“), „Le Chevalier d’Olmedon“ на фестивала в Авиньон, „Il Turco“ в Италия и „Trittico“ в Мадрид, „Сватбата на Фигаро“ в „Театро Реал“ в Мадрид и „Tристан и Изолда“ в „Театро Сан Карло“ в Неапол. В Тулуза той създава множество продукции с Никола Жоел – дълго сътрудничество, което продължава повече от десет години.
Парижка опера
Сътрудничеството на Фриджерио с Парижката опера е значимо, като поставя началото на „Реновацията на театър Гарние“ (ерата на Либерман, 1975) със „Сватбата на Фигаро“, огромен успех (режисяор Джорджо Стрелер) и може би творбата, която бележи нов подход към оперната сценография във Франция. Ецио Фриджерио изпълнява повече от десет продукции за Парижката опера през следващите тридесет години, включително „Кавалерът на розата“, „Ифигения“ и „Медея“ с Лилиана Кавани, както и гореспоменатите балети.
Ню Йорк
След дебюта си в Метрополитън театър с „Франческа да Римини“, режисиран от Пиеро Фаджони, той представя седем оперни и балетни продукции там, включително „Трубадур“, „Лучия ди Ламермур“ и балетите от Рудолф Нуреев.
„Лувър“
През 1986 г. Емил Биазини обявява на град Милано предложението си да посвети място в реновирания „Лувър“ на сценографията от 20-ти век. Тази почти уникална поръчка за жив художник е изоставена, когато Фриджерио е поразен от тежко заболяване, което се е проточило две дълги години. Неуспехът да се реализира този проект е голямата мъка в кариерата му.
Поръчан от фондация „Нуреев“, той проектира гробницата на великия танцьор, която се намира в парижко гробище.
Кино
Кинематографичната работа на маестрото е оказала значително влияние върху киното, където е работил с някои от най-важните режисьори на тази форма на изкуство; освен де Сика, Болонини („Мадамиджела ди Мопен“), Кавани („Сан Франческо“, „Канибали“, „Галилео“) и накрая с Бернардо Бертолучи, с когото работи като художник-постановчик на филма „Новеченто“.
Срещата му с Жан-Пол Рапенау му носи номинация за „Оскар“.
Телевизия
Фриджерио си е изградил име и в телевизията, с големи произведения, сред които „Братя Карамазови“, „Животът на Пучини“ и „Животът на Леонардо“.
Награди
Награда „Оскар“
1991 г. – Номинация за най-добра художествена режисура за „Сирано дьо Бержерак“
Награда „Давид ди Донатело“
1992 г. – Номинация за най-добра художествена режисура за „Киномеханикът“
Сребърна лента
1992 г. – Най-добра художествена режисура за „Сирано дьо Бержерак“
Награда „Сезар“
1990 г. – Най-добра художествена режисура за „Сирано дьо Бержерак“
Триенале в Милано
1951 г. – Сребърен медал за художник
Награда „БАФТА“
1991 г. – Номинация за най-добра художествена режисура за „Сирано дьо Бержерак“
Други награди
1961 Награда „Сан Дженезио“ за театър
1961 Сребърна награда „Паладин“ на сицилианския регион за театър
1967 Награда „Сан Дженезио“ за театър
1968 Награда „Скене“ от Съюза на италианските сценографи
1975 Виенски медал „Йозеф Кайнц“ за театър
1981 Награда на лондонските театрални критици
1986 Награда „Абиати“ за сценография
1987 Парижки синдикат Награда на Критиката за театрални изкуства
1991 Награда на Европейската общност за кино
1991 Награда „Куадраро“ за цялостно творчество, град Ровиго
1991 Награда „Париж Сезар“ за кино
1992 Сребърна лента за кино
1994 Награда за граждански заслуги „Евфемино“ за цялостно творчество от община Ерба
1998 Награда „Молиер“, град Париж
2000 Награда „Златна Амброджино“, град Милано
2004 Награда „Абиати“ за сценография
(край на цитата)
Интресен факт е, че в Уикипедия-страницата за Ецио Фриджерио на украински език са дадени редица нови информации, които да сега не знаех или са подредени много систематично. Цитирам тия данни:
Ецио Фриджерио (на италиански: Ezio Frigerio; 16 юли 1930 г., Ерба, Комо, Италия – 2 февруари 2022 г.) е италиански сценограф, филмов художник и дизайнер на костюми.
Биография
Ецио Фриджерио е роден на 16 юли 1930 г. в Ерба (провинция Комо, Италия). Учи архитектура в Политехническия институт в Милано и посещава Миланската академия за изящни изкуства в Брера. През 1955 г. се запознава с Джорджо Стрелер и започва работа като художник на костюми в миланския театър „Пиколо“. Скоро става постоянен художник на Джорджо Стрелер в продължение на много десетилетия. Фриджерио създава декорите и костюмите за известни постановки на Стрелер като „Планинските гиганти“ от Л. Пирандело (1966), „Свети Йоан от Кръста“ от Б. Брехт (1970), „Крал Лир“ от У. Шекспир (1972), „Бурята“ от А. Стриндберг (1980), „Слуга на двама господари“ от К. Голдони (1973), „Илюзия“ от П. Корней (1984), „Великата магия“ от Едуардо де Филипо (1985), „Островът на робите“ от П. Мариво (1994) и други.
Фриджерио, заедно с Джорджо Стрелер, поставя оперите „Симон Боканегра“ (1971) и „Фалстаф“ (1980) от Дж. Верди, „Лоенгрин“ от Р. Вагнер (1981), „Сватбата на Фигаро“ (1973), „Дон Жуан“ (1987) и „Така правят всички жени“ от В. А. Моцарт (1998), които получават световно признание и се превръщат в класика на оперния театър на 20-и век. Той е проектирал над 250 представления в най-големите театри в света.
Творбите на Фриджерио в областта на музикалния театър са пробив в развитието на съвременната сценография. Сътрудничи с Едуардо де Филипо („Дон Паскуале“ от Дж. Доницети), Лука Ронкони в Миланската Скала („Ернани“ от Дж. Верди), Лилиана Кавани в Парижката национална опера („Медея“ от Л. Керубини), Нурия Есперт в театър „Ла Моне“ в Брюксел („Електра“ от Р. Щраус).
Фриджерио създава декорите за много известни балетни представления, сътрудничи с Ролан Пети, Бепе Менегати, Юрий Григорович и Рудолф Нуреев, с които поставя балета „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев на сцената на Миланската Скала (1979). През 1962 г., със запознанството с режисьора Виторио де Сика, започва кариерата на Фриджерио в киното („Отшелниците от Алтона“, 1962; „Вчера, днес, утре“, 1963; „Бум“, 1963). Сътрудничил е с видни режисьори на италианското и европейско кино, сред които Лилиана Кавани („Франциск от Асизи“, 1966; „Галилей“, 1968; „Канибали“, 1970), Бернардо Бертолучи („Двадесети век“, 1976), Жан-Пол Рапно („Сирано дьо Бержерак“, 1990), Фолкер Шльондорф („Кралят на гората“, 1996), Мауро Болонини, Франко Роси, Ренато Кастелани и други.
Ецио Фриджерио е автор на надгробния камък на Рудолф Нуреев в гробището „Сент Женевиев де Боа“ в Париж.
(край на цитата)
В Уикипедия-страницата за Ецио Фриджерио на украински език са дадени и други ценни информации във форма на табели, с надписи на италиански и украински езици. Ще ги цитирам в оригинал, понеже лесно се четат и не е необходим превод.
Както стана въпрос в началото, Ецио Фриджерио е и филмов сценограф и участва при снемането на много филми. Именно в неговата Уикипедия-страница на украински език е дадена подробната му филмография. Цитирам:
Фільмографія
| Рік | Назва українською | Оригінальна назва | Художник | |
|---|---|---|---|---|
| 1961 | Кращі вороги | The Best of Enemies | по костюмах | |
| 1962 | Відлюдники Альтони | I sequestrati di Altona | ||
| 1963 | Бум | Il boom | ||
| 1963 | Вчора, сьогодні, завтра | Ieri, oggi, domani | ||
| 1966 | т/ф | Франциск Ассізький | Francesco d’Assisi | постановник, по костюмах |
| 1967 | Шевальє Де Мопен | Madamigella di Maupin | ||
| 1968 | Галілео | Galileo | по костюмах | |
| 1969 | т/с | Брати Карамазови | I fratelli Karamazov | по костюмах |
| 1970 | Канібали | I cannibali | постановник, по костюмах | |
| 1971 | т/с | Життя Леонардо да Вінчі | La vita di Leonardo da Vinci | постановник, по костюмах |
| 1976 | Двадцяте століття | Novecento | ||
| 1978 | т/ф | Дон Карло | Don Carlo | постановник, по костюмах |
| 1978 | т/ф | Сірано де Бержерак | Cyrano de Bergerac | постановник, по костюмах |
| 1980 | т/ф | Кармен | Carmen | постановник, по костюмах |
| 1980 | т/ф | Одруження Фігаро | Les noces de Figaro | |
| 1982 | т/ф | Ернані | Ernani | |
| 1985 | т/ф | Франческа да Ріміні | Francesca da Rimini | |
| 1987 | т/ф | Дон Жуан | Don Giovanni | |
| 1988 | т/ф | Трубадур | Il trovatore | |
| 1988 | т/ф | Севільський цирюльник | Il barbiere di Siviglia | |
| 1990 | Сірано де Бержерак | Cyrano de Bergerac | ||
| 1991 | т/ф | Дім Бернарди Альби | The House of Bernarda Alba | |
| 1993 | Луї, король — дитя | Louis, enfant roi | ||
| 1994 | т/ф | Баядерка | La Bayadère | |
| 1995 | Гусар на даху | Le hussard sur le toit | ||
| 1996 | Лісовий цар | Der Unhold | ||
| 2000 | т/ф | Спляча красуня | La belle au bois dormant | |
| 2000 | т/ф | Гамлет | Hamlet | |
| 2000 | т/ф | Ромео і Джульєтта | Romeo e Giulietta | |
| 2001 | т/ф | Отелло | Otello | |
| 2004 | т/ф | Тоска | Tosca | |
| 2006 | т/с | Метрополітен Опера | The Metropolitan Opera HD Live | |
| 2007 | т/ф | Сила долі | La forza del destino |
(край на цитата)
В тази Уикипедия-страница на украински език е дадена и подробна справка за наградите и номинациите, които е получил Ецио Фриджерио. Цитирам също в оригинал без превод:
Нагороди
Нагороди та номінації Еціо Фріджеріо
| Рік | Категорія | Номінант | Результат | |
|---|---|---|---|---|
| Премія Європейської кіноакадемії | ||||
| 1990 | Найкращий європейський художник-постановник | Сірано де Бержерак (спільно з Франкою Скуарчапіно, костюми) | Перемога | |
| Премія «Сезар» | ||||
| 1991 | Найкращі декорації | Сірано де Бержерак | Перемога | |
| 1996 | Гусар на даху | Номінація | ||
| Премія «Оскар» | ||||
| 1991 | Найкращі декорації до фільму | Сірано де Бержерак (спільно з Жаком Рукселем) | Номінація | |
| Премія BAFTA | ||||
| 1992 | Найкраща робота художника-постановника | Сірано де Бержерак | Номінація | |
| Премія «Давид ді Донателло» | ||||
| 1992 | Найкраща робота художника-постановника | Ближній круг | Номінація | |
| Премія «Срібна стрічка» | ||||
| 1992 | Найкращі декорації | Сірано де Бержерак | Перемога | |
| 1993 | Ближній круг | Номінація |
(край на цитата)
В порталите на някои оперни и драматични театри, в които Ецио Фриджерио е имал свои сценографии, са поместени данни за него.
Цитирам такава информация в портала на Баварската държавна опера в Мюнхен:
Портал „Bayerische Staatsoper“
(без дата)
Ezio Frigerio
Der Bühnen- und Kostümbildner Ezio Frigerio wurde 1930 im lombardischen Erba in Italien geboren. Während seines Architekturstudiums in Mailand besuchte er zudem die Accademia delle belle arti, beschäftigte sich eingehend mit der Malerei und war zunächst als Webgrafiker und Buchillustrator tätig. Als Mitarbeiter bei Mario Chiari begann Frigerios Arbeit am Theater, der die Ausstattung der Inszenierung von Der Diener zweier Herren von Giorgio Strehler am Piccolo Teatro in Mailand sowie Arbeiten am Wiener Burgtheater und am Pariser Odéon folgten. Bereits seit den 1970er Jahren besteht die Zusammenarbeit mit der oscarprämierten Kostümbildnerin Franca Squarciapino, die zugleich seine Lebensgefährtin wurde. Seine Tätigkeit als Bühnenbildner für Opern-Inszenierungen führten ihn unter anderem an die Mailänder Scala, die Pariser Opera Garnier, die New York Metropolitan Opera, das Royal Opera House in London sowie an das Opernhaus in Zürich. Für das Ballett schuf Frigerio zudem die Bühnenbilder für die Choreographien von Rudolf Nurejew, Roland Petit, Marcia Haydeé, Yuri Grigorovich und Heinz Spoerli, deren Charakteristik sich durch massiv konstruierte Bühnenaufbauten, einen hell erleuchteten Horizont sowie den Bretterboden der Commedia dell’arte in Anlehnung an den Stil Luciano Damianis auszeichnen.Mit Roland Petits Coppélia war Frigeros Arbeit erstmals 2019/20 am Bayerischen Staatsballett zu sehen. Ezio Frigerio verstarb 2022 im Alter von 91 Jahren.
(край на цитата)
Превод:
Портал на Баварската държавна опера
(без дати)
Ецио Фриджерио
Сценографът и художникът на костюми Ецио Фриджерио е роден през 1930 г. в Ерба, Ломбардия, Италия. Докато учи архитектура в Милано, той посещава и Академията на изящните изкуства, задълбочено изучава живопис и първоначално работи като уеб дизайнер и илюстратор на книги. Театралната кариера на Фриджерио започва като сътрудник с Марио Киари, последвана от дизайна на продукцията на Джорджо Стрелер на „Слуга на двама господари“ в театър „Пиколо“ в Милано, както и работа в „Бургтеатър“ във Виена и „Одеон“ в Париж. От 70-те години на миналия век той си сътрудничи с дизайнерката на костюми Франка Скуарчапино – носителка на „Оскар“, която също става негова партньорка. Работата му като сценограф за оперни постановки го отвежда в Миланската Скала, Парижката опера „Гарние“, Нюйоркската Метрополитън опера, Кралската опера в Лондон и Операта в Цюрих, наред с други. За балетното изкуство Фриджерио създава и декори за хореографии от Рудолф Нуреев, Ролан Пети, Марсия Хайдее, Юрий Григорович и Хайнц Шпорли, чиито хореографии се характеризират с масивно построени сценични декори, ярко осветен хоризонт и дървен под за „Комедия дел арте“, напомнящ за Лучано Дамяни. Творбата на Фриджерио е представена за първи път в Баварския държавен балет през 2019/20 г. с „Копелия“ на Ролан Пети. Ецио Фриджерио умира през 2022 г. на 91-годишна възраст.
(край на превода)
Портал „Slovenski gledališki inštitut” (Slovenian Teatre Institute)
(без дата)
Ezio Frigerio – Bühnenbildner
Ezio Frigerio wurde 1930 in Erba in der Provinz Como in Italien geboren. Er schloss 1948 sein Architekturstudium an der Mailänder Teatro Brera ab. 1955 lernte er in der Meisterwerkstatt von Marco Radice in Como Giorgio Strehler kennen, einen Theaterregisseur und Gründer des Piccolo Teatro in Mailand. Er wurde ermutigt, sich der Szenografie zu widmen. Frigerio begann seine berufliche Laufbahn als Kostümbildner für die Produktionen des Piccolo Teatro in den Jahren 1955 bis 1959. Gleichzeitig arbeitete er auch an anderen italienischen Theatern. Nachdem er das Piccolo Teatro 1960 verlassen hatte, setzte er seine Arbeit als Szenograph in einigen der bedeutendsten Produktionen dieser Zeit fort. 1962 traf er Vittorio de Sica, was Frigerios Weg als Filmszenograph ebnete. Er setzte seine Karriere fort, indem er mit berühmten Regisseuren wie Marco Bolognini, Liliana Cavani, Franco Rossi, Renato Castellani, Volker Schlöndorff, Bernardo Bertolucci (Zwanzigstes Jahrhundert) und Jean-Paul Rappeneau (Cyrano de Bergerac) zusammenarbeitete.
Ezio Frigerio, dessen Karriere als Bühnenbildner von zahlreichen Auszeichnungen und Ehrungen geprägt war, schuf über zweihundertfünfzig Inszenierungen in allen großen Theatern der Welt: von Mailand bis Paris, von Buenos Aires bis Stockholm, von New York bis Tokio, von Düsseldorf bis Zürich, von Genf bis Toulouse, von Lyon bis Rio de Janeiro. Neben dem Piccolo Teatro war sein Leben auch besonders mit der Pariser Oper verbunden, wo er zahlreiche Ballette von Rudolf Nurejew signierte, und mit dem Théâtre National Populaire in Villeurbanne.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Slovenski gledališki institut” (Словенски театрален институт)
(без дата)
Ецио Фриджерио – Сценограф
Ецио Фриджерио е роден през 1930 г. в Ерба, провинция Комо, Италия. Завършва архитектура в „Театро Брера“ в Милано през 1948 г. През 1955 г. се запознава в майсторската работилница на Марко Радиче в Комо с Джорджо Стрелер, театрален режисьор и основател на „Piccolo Teatro“ в Милано. Той е насърчен да се занимава със сценография. Фриджерио започва професионалната си кариера като художник на костюми за постановките на „Piccolo Teatro“ от 1955 до 1959 г. По същото време работи и в други италиански театри. След като напуска „Piccolo Teatro“ през 1960 г., той продължава работата си като сценограф в някои от най-важните продукции на епохата. През 1962 г. той се запознава с Виторио де Сика, което проправя пътя на Фриджерио да стане филмов сценограф. Той продължава кариерата си, като си сътрудничи с известни режисьори като Марко Болонини, Лилиана Кавани, Франко Роси, Ренато Кастелани, Фолкер Шльондорф, Бернардо Бертолучи (ХХ век) и Жан-Пол Рапно (Сирано дьо Бержерак).
Ецио Фриджерио, чиято кариера като сценограф е белязана от множество награди и отличия, създава над 250 продукции във всички големи театри по света: от Милано до Париж, от Буенос Айрес до Стокхолм, от Ню Йорк до Токио, от Дюселдорф до Цюрих, от Женева до Тулуза, от Лион до Рио де Жанейро. Освен с театър „Пиколо“, животът му е тясно свързан и с Парижката опера, където прави сценография на множество балети от Рудолф Нуреев, и с Националния народен театър във Вильорбан.
(край на превода)
До края на настоящата статия ще се спра още на траурни съобщения във връзка със смъртта на Ецио Фриджерио на 2 февруари 2022 г., поместени в различни медии. Цитирам две такива публикации в немски медии, като текста излагам в оригинал и в превод на български език:
Портал „Kurier“
Kultur
02.02.2022
Giorgio Strehlers Bühnenbildner Ezio Frigerio mit 91 Jahren gestorben
Der italienische Bühnenbildner Ezio Frigerio ist am Mittwoch im Alter von 91 Jahren gestorben. Der Künstler schrieb an Seite des Regisseurs Giorgio Strehler Theatergeschichte. Mit diesem hat Frigerio 50 Jahre lang zusammengearbeitet. Der gebürtige Lombarde, der lang in Paris tätig war, hat in seiner Karriere über 350 Opern und Schauspiele ausgestattet, mehrere davon auch an der Wiener Staatsoper.
Der 1930 im lombardischen Erba geborene Frigerio studierte an der Accademia di Belle Arti di Brera in Mailand studierte und widmete sich zu Beginn seiner Karriere zunächst der Malerei. Er arbeitete als Werbegrafiker und Buchillustrator. Anfang der 1950er Jahre lernte er Giorgio Strehler kennen, Theaterdirektor und Gründer des Piccolo Teatro in Mailand, für das er daraufhin mehrere Jahre als Szenograf und Kostümbildner arbeitete. Ab den späten 1960er Jahren wurde Frigerio der wichtigste Bühnenbildner Strehlers. Es folgten Arbeiten am Wiener Burgtheater und am Pariser Odéon.
Seine Tätigkeit als Bühnenbildner für Operninszenierungen führten Frigerio unter anderem an die Wiener Staatsoper, Mailänder Scala, die Pariser Opera Garnier, die New York Metropolitan Opera, das Royal Opera House in London sowie an das Opernhaus in Zürich. Für das Ballett schuf er zudem die Bühnenbilder für die Choreografien von Rudolf Nurejew, Roland Petit, Marcia Haydeé, Yuri Grigorovich und Heinz Spoerli.
Seit den 1970ern arbeitete Frigerio mit der oscarprämierten Kostümbildnerin Oscar-Preisträgerin Franca Squarciapino. Sie unterstützte den Künstler zunächst als Kostümassistentin, später wurde sie seine Lebensgefährtin.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Kurier”
Култура
2 февруари 2022 г.
Сценографът на Джорджо Стрелер – Ецио Фриджерио, умира на 91 години
Италианският сценограф Ецио Фриджерио почина в сряда на 91-годишна възраст. Художникът влезе в историята на театъра заедно с режисьора Джорджо Стрелер, с когото Фриджерио е работил 50 години. Роден в Ломбардия, който работи дълги години в Париж, Фриджерио проектира над 350 опери и пиеси през кариерата си, включително няколко във Виенската държавна опера.
Роден в Ерба, Ломбардия, през 1930 г., Фриджерио учи в Академията на изящни изкуства „Брера“ в Милано и първоначално се посвещава на живописта. Работи като търговски художник и илюстратор на книги. В началото на 50-те години на миналия век се запознава с Джорджо Стелер, театрален режисьор и основател на „Piccolo Teatro“ в Милано, за който впоследствие работи няколко години като сценограф и художник на костюми. От края на 60-те години на миналия век нататък Фриджерио става най-важният сценограф на Стрелер. Следва работа в „Бургтеатър“ във Виена и „Одеон“ в Париж.
Работата на Фриджерио като сценограф на оперни постановки го отвежда във Виенската държавна опера, Миланската Скала, Парижката опера „Гарние“, Нюйоркската Метрополитън опера, Кралската опера в Лондон и Операта в Цюрих, наред с други. Той създава и сценографиите за балетни хореографии на Рудолф Нуреев, Ролан Пети, Марсия Хайдее, Юрий Григорович и Хайнц Шпорли.
От 70-те години на миналия век Фриджерио работи с носителката на „Оскар“ – дизайнерка на костюми Франка Скварчапино. Първоначално тя подкрепя артиста като асистент по костюми, а по-късно става негов партньор.
(край на превода)
Портал „Die Presse“
02.02.2022
Strehlers Bühnenmagier: Ezio Frigerio ist gestorben
Zum Tod von Ezio Frigerio, der allein für die Mailänder Scala 32 Bühnenbilder entworfen hat und 91jährig gestorben ist.
Es liegt dreieinhalb Jahrzehnte zurück, aber, wenn ich ganz persönlich werden darf, die Empfindung ist für mich nach wie vor präsent, wie wenige Theatererlebnisse: Als sich der Vorhang über dem zweiten Bild in Giorgio Strehlers Mailänder “Don Giovanni”-Inszenierung öffnete, vergaß ich aufs Zuhören; obwohl Riccardo Muti dirigierte und eine erlesene Sängerschar auf der Bühne stand. Sevilla im Gegenlicht raubte den Zuschauern den Atem.
Dieser Traum von einer Opernszenerie stammte von Ezio Frigerio, einem der meisterlichsten Bühnenbildner seiner Zeit, der nicht nur von Strehler bevorzugt wurde. 32 Neuinszenierungen hat der Künstler allein für die Mailänder Scala ausgestattet. Wien bekam – als eine Art Leihgabe – 1984 die Dekors und Kostüme für die legendäre Produktion von Verdis “Simon Boccanegra” zu sehen. Da gab es das noch auf dem Theater: Die Freude über die pure Schönheit – hebt sich vor dieser, glaubwürdig inszeniert, eine veritable Tragödie ab, empfinden wir die Aussage eines Dramas noch viel dringlicher. Aber welchem Regisseur, welchem Intendanten wollen wir das heute erklären?
Frigerio wusste um die Ausdruckskraft des Bildes und um die Bedeutung des Wortes Ästhetik. Deren Anspruch hat er nie verletzt, weshalb ihn sensible Theatermacher verehrten und an sich banden, Strehler etwa oder auch Rudolf Nurejew, dessen “Schwanensee”-Choreographie Frigerio in Mailand ausstattete.
Mit Strehler hat Ezio Frigerio bereits 1955 am Piccolo Teatro in Mailand begonnen. Im selben Jahr entwarf er auch erstmals Kostüme für die Scala, der er dann über Jahrzehnte treu blieb. Zu den Regisseuren, die von Frigerios Geschmack und Subtilität profitierten, gehörten auch Luca Ronconi oder Liliana Cavani, Graham Vick oder Ballett-Größen wie Roland Petit. Mit Rudolf Nurejew verband den großen Theatermann eine tiefe Freundschaft. Für den früh Verstorbenen entwarf Frigerio sogar den Grabstein.
Wie das Teatro alla Scala meldet, ist Ezio Frigerio am 2. Februar 2022 91jährig gestorben.
(край на цитата)
Превод:
Портал “Die Presse”
2 февруари 2022 г.
от Вилхелм Синкович
Сценичният магьосник на Щрелер: Ецио Фриджерио почина
Относно смъртта на Ецио Фриджерио, който е проектирал 32 сценични декора само за Миланската Скала, и е починал на 91-годишна възраст.
Беше преди три десетилетия и половина, но ако мога да бъда напълно автентичен, чувството все още е налице за мен, както малко театрални преживявания: Когато завесата се отвори за второто действие в миланската продукция на Джорджо Стелер на „Дон Жуан“, забравих да слушам; въпреки че Рикардо Мути дирижираше и на сцената музицираше избрана група певци. Севиля, осветена отзад, спираше дъха на публиката.
Тази мечта за оперен декор се заражда у Ецио Фриджерио, един от най-майсторските сценографи на своето време, любимец не само на Стрелер. Художникът е проектирал 32 нови постановки само за Миланската Скала. През 1984 г. Виена успява да види декорите и костюмите за легендарната постановка на „Симон Боканегра“ от Верди – като вид заем. Тогава това все още съществува в театъра: радостта от чистата красота – когато на фона на това се откроява истинска трагедия, правдоподобно поставена, посланието на драмата се усеща още по-остро. Но на кой режисьор, кой артистичен директор искаме да обясним това днес?
Фриджерио познава изразителната сила на образа и значението на думата „естетика“. Той никога не е нарушавал техните стандарти, поради което чувствителни театрални творци са се възхищавали от него и са го привързвали към сърцата си, като Стрелер или Рудолф Нуреев, чиято хореография за „Лебедово езеро“ Фриджерио проектира в Милано.
Ецио Фриджерио започва да работи със Стрелер в театър „Пиколо“ в Милано през 1955 г. Същата година той проектира и първите си костюми за Миланската Скала, където остава лоялен за десетилетия. Сред режисьорите, които са се възползвали от вкуса и финеса на Фриджерио, са Лука Ронкони, Лилиана Кавани, Греъм Вик и балетни величия като Ролан Пети. Великият театрален човек се е радвал на дълбоко приятелство с Рудолф Нуреев. Фриджерио дори е проектирал надгробния камък за Нуреев, който е починал млад.
Според съобщение на Миланската Скала, Ецио Фриджерио е починал на 2 февруари 2022 г. на 91-годишна възраст.
(край на превода)
Нека днес на 17 юли 2025 г. почетем 95 години от рождението на италианския сценограф и дизайнер на костюми Ецио Фриджерио, които се навършиха вчера. Той е роден на 16 юли 1930 г. в Ерба, Италия, починал на 91 години на 2 февруари 2022 г. в Леко, Италия.
Мир на праха му!
…….