Басът от Италия Ецио Пинца е роден на 18 май преди 130 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 10 май 2022 г. пиша последната си статия преди да затворя за 2 месеца моята „оперна лаборатория“. Както почти винаги в този период на годината, вече от 2013 до сега, правя почивка обикновено в България и така ще бъде и през тази 2022 година. В края на настоящата седмица отлитам за София, там ще остана около една седмица и после си отивам в родното Габрово, където ще бъда до средата на месец юли.
Така че желая на моите приятели и читатели тук във ФБ приятни пролетни и летни дни и дано се срещнем наново с моите „оперни истории“ след средата на юли. Дотогова препоръчвам на тия, които искат все пак да не се разделят с моите статии, да четат същите в моя оперен блог, за който вече писах много пъти и който се намира в Интернет и до него се влиза чрез линк в Гугъл.
В момента там са внесени над 435 от моите статии за български и чуждестранни оперни дейци, които съм писал през годините 2020, 2021 и 2022. Постепенно ще вкарвам и статии от предни години, така че в крайна сметка този блог да съдържа всичко, което съм писал от самото начало – средата на 2013 г. до сега. Приятно четене!
Днешната ми последна статия е посветена на кръглата годишнина от рождението на един велик бас от Италия – Ецио Пинца, който не е роден на днешния 10 май, а една седмица по-късно, на 18 май 1892 г., починал на 9 май 1957 г. Така че на 18 май ще се навършат кръглите 130 години от рождението на Ецио Пинца. Никога до сега не съм писал статии за него, а е крайно време да се направи това. Редица музикални критици пишат, че Ецио Пинца е най-значителният италиански бас в епохата между двете световни войни. Той е известен и с огромния си оперен репертоар, обхващащ роли в най-различни епохи и жанрове, с изяви в Европа и Америка.
Особено голяма е неговата дейност на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където той играе през 22 сезона в редица опери. Ще цитирам повечето от тях:
Върховният жрец във „Весталката“ от Спонтини, Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Рамфис в „Аида“ от Верди, Алвизе в „Джоконда“ от Понкиели, Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, басовото соло в „Реквием“ от Верди заедно с Бениамино Джили в теноровата партия, Падре Гуардиано в „Силата на съдбата“ от Верди, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, Джан Франческо, кардинал де Брони в „Юдейката“ от Халеви, Колин в „Бохеми“ от Пучини, Арчибалдо в „Любовта на тримата крале“ от Итало Монтемеци, Пимен в „Борис Годунов“ от Мусоргски (през 1927 г. заедно с Фьодор Шаляпин), Върховният инквизитор в „Африканката“ от Майербер, Оровезо в „Норма“ от Белини, Ферандо в „Трубадур“ от Верди, Захари в „Пророкът“ от Майербер, Chancellor Ragusa в „Madonna Imperia“ от Алфано, Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, Симоне в „Джани Скики“ от Пучини, Тимур в „Турандот“ от Пучини, Пастор в „Потъналата камбана“ от Респиги, Гомес де Силва в „Ернани“ от Верди, Отец Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ от Гуно, Антонио във „Фра Жерардо“ от Пицети, Дон Жуан в „Дон Жуан“ от Моцарт, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Дулкамара в „Любовен елексир“ от Доницети (с Бениамино Джили като Неморино), Черевик в „Сорочински панаир“ от Мусоргски, Слепият в „Ирис“ от Маскани, Валтер във „Вилхелм Тел“ от Росини, Лотарио в „Миньон“ от Амбруаз Тома, Херман в „Танхойзер“ от Вагнер, Якопо Фиеско в „Симон Боканегра“ от Верди, Родолфо в „Сомнамбула“ от Белини, Нилаканта в „Лакме“ от Делиб, Гауденцио в „Il signor Bruschino“ от Росини, Голо в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси, Дон Паскуале в „Дон Паскуале“ от Доницети, Върховният жрец в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Додон в „Златното петле“ от Римски-Корсаков, Бащата в „Луиза“ от Шарпантие, Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Кецал в „Продадена невеста“ от Сметана, Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Копелиус и Д-р Милакел в „Хофманови разкази“ от Офенбах и Граф де Грийо в „Манон“ от Масне.
(край на цитата)
Ето някои мнения за изкуството на Ецио Пинца:
„ (…) Пинца обичаше да повтаря, че има три типа оперни певци: първи – тези, които изобщо не играят на сцената, втори – които могат само да имитират и копират образци на други хора, и накрая трети – тези, които се стремят да разберат и изпълняват ролята по свой собствен начин. Само последните според Пинца заслужават да се наричат художници“.
(…) Пинца – вокалистът, типичен бас кантанте, е предпочитан заради плавния си глас, изискано техническо умение, елегантна фразировка и особена грация, които го правят неподражаем в оперите на Моцарт. В същото време гласът на певеца може да звучи смело и страстно, с най-голяма изразителност. Като италианец по националност, Пинца е най-близо до италианския оперен репертоар, но артистът играе много и в опери на руски, немски и френски композитори“.
(…) Съвременниците виждат Пинца като изключително многостранен оперен артист: репертоарът му включва над 80 композиции. Най-добрите му роли са признати като Дон Жуан, Фигаро (“Сватбата на Фигаро”), Борис Годунов и Мефистофел (“Фауст”)“.
(…) В ролята на Фигаро Пинца успява да предаде цялата красота на музиката на Моцарт. Неговият Фигаро е лек и весел, остроумен и изобретателен, отличаващ се с искреност на чувствата и необуздан оптимизъм“.
„ (…) С особен успех той играе в оперите „Дон Жуан“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт под диригентството на Бруно Валтер по време на известния Музикален фестивал през 1937 г. в родината на композитора – в Залцбург. Оттогава тук всеки певец в ролите на Дон Жуан и Фигаро неизменно е сравняван с Пинца“.
„ (…) Певецът винаги се отнася с голяма отговорност към изпълнението на Борис Годунов. През далечната 1925 г. в Мантуа / Италия Пинца за първи път пее партията на Борис. Но той успява да научи всички тайни на брилянтното творение на Мусоргски, като участва в постановките на „Борис Годунов“ в Митрополитън опера (в ролята на Пимен) заедно с великия Шаляпин“.
Руският музикален критик В. В. Тимохин пише:
„Гласът на Пинца – висок бас, донякъде с баритонен характер, много красив, гъвкав и силен, с голям диапазон – служи на художника като важно средство, наред с обмислената и темпераментна игра, за създаване на живот, правдиви сценични образи. Богатия си арсенал от изразни средства, както вокални, така и драматични, певецът използва с истинска виртуозност. Независимо дали ролята изисква трагичен патос, язвителен сарказъм, величествена простота или изтънчен хумор, той винаги намира точния тон и ярки цветове. В тълкуването на Пинца дори някои далечни от централните персонажи придобиват особено значение и смисъл. Художникът знае как да ги надари с живи човешки характери и затова неизбежно привлича особеното внимание на публиката към своите герои, показвайки невероятни примери за изкуството на прераждането. Нищо чудно, че художествената критика от 20-те и 30-те години на миналия век го нарича “младият Шаляпин”.
(край на цитата)
След тази най-обща картина за Ецио Пинца ще премина към описание на биографията и дейността му:
Ецио Фортунато Пинца, роден на 18 май 1892 г. в Рим, починал на 9 май 1957 г. в Стамфорд, Кънектикът, САЩ, е италиански оперен певец. Пинца притежава богат, гладък и звучен глас с гъвкавост, необичайна за бас. Той прекарва 22 сезона в Метрополитън опера в Ню Йорк , като участва в повече от 580 представления в 50 опери. В оперния театър на Сан Франциско Пинца изпява 26 роли в 20 сезона от 1927 до 1948 г. Той играе с голямо признание в Миланската Скала, Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон и на много други оперни сцени в Европа и в Северна и Южна Америка.
След като се оттегля от MЕТ през 1948 г., Ецио Пинца се радва на нова кариера в Ню Йоркския „Бродуей“ като артист в мюзикъли, като има особено голям успех в мюзикъла „Югът на Тихия океан“ (англ. „South Pacific”), където създава ролята на Емил дьо Бек. Този мюзикъл, създаден от Ричард Роджърс (музика) и Оскар Хамерстейн (текст) през 1949 г., почива на основата на романа „Тихоокеанска история“ от 1948 г. Премиерата на мюзикъла е през 1949 г. и веднага добива широка популярност, като е номиниран в 10 категарии на наградата „Тони“ и печели във всички категории, включително за „най-добра музика, най-добър мюзикъл и най-добро либрето“.
Наред с участията в мюзикъли, Ецио Пинца играе в няколко холивудски филма.
Ранни години
Ецио Фортунато Пинца е роден при скромни обстоятелства в Рим през 1892 г. и израства на източния бряг на Италия в древния град Равена. Учи пеене в Консерваторията „Джовани Батиста Мартини“ в Болоня и прави своя оперен дебют през 1914 г. на 22-годишна възраст като Оровезо в „Норма“ от Белини в Кремона.
Като млад Пинца е голям фен на колоездачни състезания. Той служи четири години военна служба по време на Първата световна война, преди да възобнови оперната си кариера в Рим през 1919 г. След това е поканен да пее във водещия италиански оперен театър – Миланската Скала, където дебютира през февруари 1922 г.
В Миланската Скала, под ръководството на брилянтния и взискателен главен диригент Артуро Тосканини, кариерата на Пинца процъфтява през следващите няколко сезона. Благодарение на високото качество на неговото пеене и привлекателността на сценичното си присъствие, той става популярен любимец както на критиците, така и на публиката.
Въпреки че посещава консерваторията в Болоня, Пинца така и не се научава да чете нотите; той подготвя ролите си по слух. Това става така: той изслушва своята партия на пианото и след това я изпява точно.
Ецио Пинца наследява великите италиански баси Франческо Наварини и Виторио Аримонди, които се радват на международна оперна кариера в края на 19-ти и началото на 20-ти век, и Нацарено де Анджелис, който има огромни успехи на сцената в началото на 20-ти век. Друг от изключителните му предшественици в италианския оперен репертоар е испанецът Хосе Мардонес, който се е изявявал редовно в Оперния театър в Бостън и в Метрополитън опера между годините 1909 и 1926. Басът Танкреди Пасеро, чийто подвижен глас звучи забележително подобно като този на Пинца, е най-големият съвременен съперник на Ецио Пинца сред родените в Италия баси. Въпреки това, на Пасеро липсва красив външен вид и магнетичната личност на Пинца.
Оперни успехи
Дебютът на Енцо Пинца в Метрополитън опера е през ноември 1926 г. във „Весталката“ от Спонтини, заедно с прочутия американски сопран Роза Понсел в главната роля. През 1929 г. той пее Дон Жуан в операта от Моцарт, роля, с която по-късно той ще се идентифицира отблизо. След това добавя към репертоара си Моцартовите роли на Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ през 1940 г. и на Зарастро във „Вълшебната флейта“ през 1942 г., както и голям брой италиански роли в опери от Белини, Доницети и Верди, също и Пимен и Борис Годунов в операта от Мусоргски (изпяти на италиански език).
Цитирам и повече подробности за кариерата на Енцо Пинца в МЕТ:
Начало и край на огромния списък от негови участия от 1926 до 1948 г. в МЕТ (общо 587, като по-долу ще дам и всички заглавия на оперите, в които той има участия):
[Met Performance] CID:94000 La Vestale {6} Metropolitan Opera House; 11/1/1926 Opening Night {42} Giulio Gatti-Casazza, General Manager Debuts: Ezio Pinza, Arthur Mahoney Review | |
[Met Performance] CID:94010 Lucia di Lammermoor {131} Brooklyn Academy of Music, New York, Brooklyn; 11/2/1926 Debut: Alfio Tedesco | |
[Met Concert/Gala] CID:94080 Sunday Night Concert Metropolitan Opera House; 11/7/1926 | |
[Met Performance] CID:94120 Aida {316} Metropolitan Opera House; 11/10/1926 Review | |
[Met Performance] CID:94220 Lucia di Lammermoor {132} Metropolitan Opera House; 11/19/1926 | |
[Met Performance] CID:94240 La Gioconda {89} Metropolitan Opera House; 11/20/1926 Review | |
[Met Performance] CID:94310 La Vestale {7} Metropolitan Opera House; 11/25/1926 | |
[Met Performance] CID:94320 Rigoletto {155} Metropolitan Opera House; 11/26/1926 |
(…)
[Met Performance] CID:146430 Il Barbiere di Siviglia {214} Metropolitan Opera House; 12/21/1947 |
[Met Performance] CID:146460 Don Giovanni {135} Metropolitan Opera House; 12/24/1947 |
[Met Performance] CID:146780 Il Barbiere di Siviglia {216} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 01/20/1948 Debut: Carmen Gracia |
[Met Performance] CID:146810 Die Zauberflöte {105} Metropolitan Opera House; 01/22/1948 |
[Met Performance] CID:146840 Don Giovanni {136} Metropolitan Opera House; 01/24/1948 |
[Met Performance] CID:146960 Don Giovanni {137} Metropolitan Opera House; 02/5/1948 |
[Met Performance] CID:147300 Don Giovanni {138} Metropolitan Opera House; 03/5/1948 Review |
[Met Performance] CID:147450 Don Giovanni {139} Boston Opera House, Boston, Massachusetts; 03/18/1948 |
[Met Performance] CID:147570 Don Giovanni {140} Lyric Theatre, Baltimore, Maryland; 03/29/1948 |
[Met Performance] CID:147680 Manon {161} Fair Park Auditorium, Dallas, Texas; 04/9/1948 |
[Met Performance] CID:147790 Manon {162} Shrine Auditorium, Los Angeles, California; 04/20/1948 Review |
[Met Performance] CID:147830 Die Zauberflöte {108} Shrine Auditorium, Los Angeles, California; 04/23/1948 |
[Met Performance] CID:147930 Don Giovanni {141} Indiana University Auditorium, Bloomington, Indiana; 05/4/1948 Review |
[Met Performance] CID:147960 Don Giovanni {142} Northrup Memorial Auditorium, Minneapolis, Minnesota; 05/7/1948 Review |
(край на цитата)
Дебютът на Енцо Пинца в МЕТ е в ролята на Върховният жрец във „Весталката“ от Спонтини:
Metropolitan Opera House
November 1, 1926
Opening Night {42}
In Italian
Giulio Gatti-Casazza, General Manager
LA VESTALE {6}
Spontini-Jouy
Giulia………………Rosa Ponselle
Licinio……………..Giacomo Lauri-Volpi
High Priestess……….Margarete Matzenauer
Cinna……………….Giuseppe De Luca
Pontifex Maximus……..Ezio Pinza [Debut]
Consul………………Louis D’Angelo
Act I Ballet – Dance of Homage
Goddess: Lilyan Ogden
Corps de Ballet
Act II, Scene 2 Ballet – Fête in Honor of Venus
a) Nuptial Dance – Corps de Ballet
b) Autumnal Fête – Rita De Leporte, Arthur Mahoney [Debut], Corps de Ballet
c) Grecian Dance – Corps de Ballet
d) Dance of Jugglers and Finale – Corps de Ballet
Conductor……………Tullio Serafin
(край на цитата)
На следната вечер – на 2 ноември 1926 г. Ецио Пинца има изява в централната роля на Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Ето състава на ансамбъла:
New York, Brooklyn
November 2, 1926
LUCIA DI LAMMERMOOR {131}
Donizetti-Cammarano
Lucia……………….Marion Talley
Edgardo……………..Beniamino Gigli
Enrico………………Giuseppe Danise
Raimondo…………….Ezio Pinza
Normanno…………….Giordano Paltrinieri
Alisa……………….Grace Anthony
Arturo………………Alfio Tedesco [Debut]
Conductor……………Giuseppe Bamboschek
(край на цитата)
В ролята на Едгардо играе Бениамино Джили!
И само една седмица след това, на 10 ноември 1926 г. Ецио Пинца се представя в ролята на Рамфис в „Аида“ от Верди:
Metropolitan Opera House
November 10, 1926
AIDA {316}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni
Aida………………..Elisabeth Rethberg
Radamès……………..Giovanni Martinelli
Amneris……………..Jeanne Gordon
Amonasro…………….Mario Basiola
Ramfis………………Ezio Pinza
King………………..Louis D’Angelo
Messenger……………Angelo Badà
Priestess……………Charlotte Ryan
Dance……………….Rita De Leporte
Conductor……………Tullio Serafin
(край на цитата)
Следват редица нови роли, и то непосредствено след първите му изяви: Алвизе в „Джоконда“ от Понкиели (на 20 ноември 2016 г. и после), Спарафучиле в „Риголето“ от Верди (на 26 ноември 2016 г. и после).
На 5 декември 1926 г. Ецио Пинца пее басовото соло в „Реквием“ от Верди, заедно с Бениамино Джили в теноровата партия. Ето целия солистичен състав:
Metropolitan Opera House
December 5, 1926
Verdi: REQUIEM MASS {28}
Verdi
Soloist……………..Elisabeth Rethberg
Soloist……………..Merle Alcock
Soloist……………..Beniamino Gigli
Soloist……………..Ezio Pinza
Conductor……………Tullio Serafin
(край на цитата)
През следващите години Ецио Пинца участва в редица нови роли, както и в тия от предната 1926 г. Няма да давам подробности, само цитирам новите му роли:
Падре Гуардиано в „Силата на съдбата“ от Верди, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, Джан Франческо, кардинал де Брони в „Юдейката“ от Халеви, Колин в „Бохеми“ от Пучини, Арчибалдо в „Любовта на тримата крале“ от Итало Монтемеци, Пимен в „Борис Годунов“ от Мусоргски (през 1927 г. заедно с Фьодор Шаляпин), Върховният инквизитор в „Африканката“ от Майербер, Оровезо в „Норма“ от Белини, Ферандо в „Трубадур“ от Верди, Захари в „Пророкът“ от Майербер, Chancellor Ragusa в „Madonna Imperia“ от Алфано, Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, Симоне в „Джани Скики“ от Пучини, Тимур в „Турандот“ от Пучини, Пастор в „Потъналата камбана“ от Респиги, Гомес де Силва в „Ернани“ от Верди, Отец Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ от Гуно, Антонио във „Фра Жерардо“ от Пицети, Дон Жуан в „Дон Жуан“ от Моцарт, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Дулкамара в „Любовен елексир“ от Доницети (с Бениамино Джили като Неморино), Черевик в „Сорочински панаир“ от Мусоргски, Слепият в „Ирис“ от Маскани, Валтер във „Вилхелм Тел“ от Росини, Лотарио в „Миньон“ от Амбруаз Тома, Херман в „Танхойзер“ от Вагнер, Якопо Фиеско в „Симон Боканегра“ от Верди, Родолфо в „Сомнамбула“ от Белини, Нилаканта в „Лакме“ от Делиб, Гауденцио в „Il signor Bruschino“ от Росини, Голо в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси, Дон Паскуале в „Дон Паскуале“ от Доницети, Върховният жрец в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Додон в „Златното петле“ от Римски-Корсаков, Бащата в „Луиза“ от Шарпантие, Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Кецал в „Продадена невеста“ от Сметана, Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Копелиус и Д-р Милакел в „Хофманови разкази“ от Офенбах и Граф де Грийо в „Манон“ от Масне.
Последната изява на Ецио Пинца в МЕТ е в ролята на Дон Жуан в операта от Моцарт:
Cleveland, Ohio
May 14, 1948
DON GIOVANNI {143}
Don Giovanni…………Ezio Pinza [Last performance]
Donna Anna…………..Rose Bampton
Don Ottavio………….Charles Kullman
Donna Elvira…………Polyna Stoska
Leporello……………Salvatore Baccaloni
Zerlina……………..Bidú Sayao
Masetto……………..Lorenzo Alvary
Commendatore…………Jerome Hines
Conductor……………Max Rudolf
…..
Review of Norman Houk in the Minneapolis Tribune
Met Cast Triumphs in “Don Giovanni”
The Metropolitan Opera gave the first repeat performance of its series of Minneapolis visits in Northrop auditorium Friday night – Mozart’s “Don Giovanni” with Ezio Pinza as the Don.
“Don Giovanni” was the big hit of the Met’s performance here in the spring of 1945 and it was the first opera of this season to become a sellout.
There are a lot of reasons for that and the chief one, other than Mozart, is unquestionably Pinza, basso who has at least a first mortgage on the role of the Don if he doesn’t own it. In this classical wolf story he is the public’s reigning favorite, justly as it was shown again Friday night.
Next closest reason is Salvatore Baccaloni as Leporello. Reinforcing this basso-buffo’s antics is a big voice and a keen sense of human values.
It was a strong cast as a whole. Florence Kirk as Donna Anna did fine work throughout and had a personal triumph with her aria in the next to closing scene. Florence Quartararo put drama and intensity into the role of Donna Elvira and Bidu Sayao was a Zerlina cute as all get out. Miss Sayao’s version of Zerlina makes her a psychologically more simplified character than do others, but for a flirtatious peasant maiden that approach can be easily upheld, and her stage business in the part was charming.
A fine foil for Zerlina and very much a character in his bucolic way was Masetto as played by Lorenzo Alvary.
As Don Ottavio, only tenor in the show and there because Mozart didn’t have the nerve to write an opera without a tenor, Charles Kullman again put on his masterly rescue of that role. As though feeling badly over slighting his tenor Mozart provided him with two as ingratiating arias as there are and Kullman made them his. Jerome Hines was the unfortunate Commandatore and his awesome marble effigy.
Max Rudolf conducted again and the orchestra was in good form and the pace maintained.
The settings were the old Joseph Urban scenes, some of them repainted. They are rather standard theater and not in the class with the functional setting used when the Met gave “Don Giovanni” here previously with which more subtle lighting was employed, and which did more to maintain an artistic unity. Costumes were gorgeous and most of them apparently new this season.
The large audience was quickly responsive all through the evening and was justly generous with applause.
……
Превод: Ревю на Норман Хук в „Minneapolis Tribune“
Триумфираща среща на актьорите в “Дон Жуан”
Метрополитън опера изнесе първото повторение от поредицата си посещения в Минеаполис в аудиторията на Нортроп в петък вечер – „Дон Жуан“ от Моцарт с Ецио Пинца в ролята на Дон Жуан.
„Дон Жуан“ беше големият хит на представлението на МЕТ тук през пролетта на 1945 г. и беше първата опера за този сезон, която се разпродаде напълно.
Има много причини за това и главната, освен музиката на Моцарт, безспорно е Ецио Пинца, бас, който има поне първа ипотека върху ролята на Дон Жуан, ако не я притежава. В тази класическа „вълча история“ той е всеобщият любимец на публиката, както беше показано отново в петък вечер.
Следващата най-близка причина е Салваторе Бакалони като Лепорело. Подсилването на лудориите на този бас-буфо е големия му глас и силно чувство за човешки ценности.
Като цяло актьорският състав беше силен. Флорънс Кърк в ролята на Донна Анна свърши добра работа и постигна личен триумф с арията си в следващата предзаключителна сцена. Флорънс Куартараро вложи драматизъм и интензивност в ролята на Донна Елвира, а Биду Саяо беше сладка Церлина. Версията на Мис Саяо на Церлина я прави психологически с по-опростен характер от другите, но за флиртуваща селска девойка този подход може лесно да се поддържа, а сценичното й участие в ролята беше очарователно. Прекрасен партньор за Церлина и особен герой в неговия буколичен начин беше Мазето, изигран от Лоренцо Алвари.
Като Дон Отавио, единственият тенор в операта, защото Моцарт е нямал смелост да напише опера без тенор, Чарлз Кулман отново изпълни с майсторство тази роля. Сякаш се е чувствал зле, че пренебрегва тенора му, Моцарт предоставя две толкова любезни арии на Дон Отавио, които Кулман направи свои. Джером Хайнс беше нещастният Комендант и направи страхотно мраморно изображение на тази роля.
Макс Рудолф дирижира отново и оркестърът беше в добра форма и темпото се запази.
Сценичното оформление бяха старите декори на Джоузеф Урбан, някои от тях пребоядисани. Те са по-скоро стандартен театър, а не в класа с функционалната обстановка, която се използва, когато Метрополитън даде тук преди това, с което беше използвано по-фино осветление и което направи повече за поддържане на художествено единство. Костюмите бяха прекрасни и повечето от тях очевидно бяха нови за този сезон.
Огромната публика се отзоваваше бързо през цялата вечер и даде справедливо щедри аплодисменти на солистите.
(край на превода и участия на Пинца в МЕТ)
Освен в МЕТ, Ецио Пинца участва и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон през годините 1930-1939. Той е също поканен от известния немски диригент Бруно Валтер да пее на фестивала в Залцбург през периода 1934-1937. През 1935 г. Пинца пее отново под ръководството на Тосканини, този път с Нюйоркския филхармоничен оркестър, като бас в изпълненията на „Missa Solemnis“ на Бетовен. Едно от тези изпълнения е излъчено от „CBS“ и запазено на дискове с транскрипция; Този запис е издаден на дългосвиреща плоча и на компактдиск.
На сцената на Виенската държавна опера Ецио Пинца има само една изява през 1935 г. в ролята на Дон Жуан в операта от Моцарт. Ето подробности:
Vorstellungen mit Ezio Pinza:
DON GIOVANNI / DON JUAN
Don Giovanni | 1 Vorstellung | 19.09.1935
BESETZUNG | 19.09.1935
Regie | Hans Breuer |
---|---|
Dirigent | Josef Krips |
Don Giovanni | Ezio Pinza |
Der Komtur | Franz Markhoff |
Donna Anna | Maria Németh |
Don Ottavio | Georg Maikl |
Donna Elvira | Luise Helletsgruber |
Leporello | Adolf Vogel |
Masetto | Karl Ettl |
Zerlina | Margherita Perras |
(край на цитата)
Пинца пее също така под диригентството на Тосканини на 6 февруари 1938 г. при Девета симфония на Бетовен, заедно със симфоничния оркестър на „NBC“. И двете представления са в Карнеги Хол. През октомври 1947 г. той играе в ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно заедно с дъщеря си, сопранът Клаудия Пинца Боцола в ролята на Маргерита в Оперния театър на Сан Франциско.
Пинца подава оставка от Метрополитън опера през 1948 г. По време на разцвета си той е пял с много признати певци в MЕТ, включително такива международни звезди като Амелита Гали-Курчи, Роза Понсел, Елизабет Ретберг, Мария Джерица, Джовани Мартинели, Бениамино Джили, Лорънс Тибет, Джузепе Де Лука и много други.
Метрополитън опера почете Пинца, като посвети всички фонтани в новата Метрополитън опера (Линкълн център) на него. Преди да се оттегли от операта, репертоарът му включва около 95 роли.
Арест и задържане от ФБР
През март 1942 г. ФБР арестува Пинца в дома му в Ню Йорк и несправедливо го затваря за близо три месеца на остров Елис заедно със стотици други италиано-американци, заподозрени в подкрепа на силите на „Тройната ос Берлин-Рим-Токио“ по време на Втората световна война. Норман Кордън – колега бас от Метрополитън опера, който е считан за един от съперниците на Пинца, се похвалва, че е информирал ФБР, че Пинца е симпатизант на фашизма. По време на ареста и задържането му, на Пинца остават само четири месеца от получаването на американско гражданство. Инцидентът е изключително травмиращ за Пинца и той страда от тежка депресия в продължение на години. Въпреки това, малко след връщането на Пинца от ареста, двамата басисти се появяват заедно в продължаващата на МЕТ продукция на „Дон Жуан“, с Пинца в главната роля и Кордън като Комендантът.
По-късни години и смърт
След като напуска MЕТ, Пинца започва втора кариера в мюзикълите на „Бродуей“. През април 1949 г. той се изявява в „Югът на Тихия океан“ (англ. „South Pacific”) на Роджърс и Хамерщейн, поемайки ролята на френския плантатор Емил дьо Бек. Неговото енергично изпълнение на хита „Some Enchanted Evening“ прави Пинца идол за матине и национална знаменитост. През 1950 г. той получава награда „Тони“ за най-добър актьор в мюзикъл.
Пинца става член на „Westchester Country Club“ в Рай, Ню Йорк и живее в къща, съседна на петата голф дупка на Южното игрище. През 1953 г. той има свой собствен краткотраен ситком на „NBC Bonino“ по телевизията, в който участва като наскоро овдовял италианско-американски оперен певец, опитващ се да отгледа осем деца. Две от децата са изобразени от Ван Дайк Паркс и Чет Алън, които също са с „American Boychoir“. Мери Уикс се появява на Бонино като шефска икономка.
През 1954 г. Ецио Пинца се появява в бродуейската продукция на „Фани“ заедно с Флорънс Хендерсън. На 28 март 1954 г. Пинца и Хендерсън са включени в телевизионната програма за 25-та годишнина на „General Foods“: Поздрав към Роджърс и Хамерщейн, която се излъчва по всичките четири американски телевизионни мрежи по това време.
Здравето на Пинца започва да се влошава в средата на 50-те години; поредица от сърдечни удари предизвикват инсулт на 1 май 1957 г. Пинца умира от сърдечен удар в съня си на 9 май на 64-годишна възраст в Стамфорд, Кънектикът.
Погребението му се извършва в катедралата „Свети Йоан“ в Ню Йорк. Погребан е в гробището „Putnam“ в Гринуич, Кънектикът.
Малко преди смъртта си Пинца завършва мемоарите си, публикувани от „Rinehart & Company“ през 1958 г. Снимки, направени през цялата му кариера, както и снимки на семейството му, са включени в книгата.
Филм и телевизия
Ецио Пинца се изявява в няколко филма, като се започне от „Карнеги Хол“ от 1947 г., в който участват редица известни класически певци, музиканти, диригенти и Нюйоркския филхармоничен оркестър. Той получава договор за филм от „Metro-Goldwyn-Mayer“ и се появява във филма „Mr. Imperium“ заедно с Лана Търнър и „Strictly Dishonorable“, и двата заснети през 1951 г. „MGM“ анулира договора си, след като и двата филма се оказват като огромен провал във финансово отношение.
Последната изява на Ецио Пинца на голям екран е във филма „Tonight We Sing“ от 1953 г. на компанията „20th Century-Fox“, където той играе известния руски бас Фьодор Шаляпин в биографичен филм за импресариото Сол Хурок. В този филм Пинца пее част от ролята на Борис Годунов в операта от Мусоргски на оригинален руски език.
Пинца е домакин на собствена телевизионна музикална програма през 1951 г., която се редува за известно време с „RCA Victor Show“ с участието на Денис Дей, по-късно „The Dennis Day Show.“ През 1953 г. той участва в ситкома на „NBC Bonino“.
Ецио Пинца продължава да се появява по американската телевизия до 1955 г.
Музикални записи
По време на своята огромна кариера през 20-те и 30-те години на миналия век Пинца записва много свои изпъленния за фирмите „The Gramophone Company / EMI“ и „Victor Talking Machine Company / RCA Victor“. Тези записи на плочи със 78 оборота в минута се състоят предимно от отделни оперни арии и някои ансамблови пиеси (плюс пълен „Реквием“ на Верди, дирижиран от Карло Сабайно през 1927 г. и друг с Тулио Серафин през 1939 г.). Те са оценени както от музикалните критици, така и от широките слушатели заради изключителната красота на гласа и деликатната музикалност, която Пинца показва върху тях. Повечето от тях са преиздадени на дългосвирещи плочи, а днес те са налични на много преиздания върху компактдискове.
Ецио Пинца все още записва опери през 50-те години на миналия век, въпреки че гласът му тогава очевидно е в упадък. До средата на 40-те години той записва за „Columbia Records“. От време на време записвайки популярни песни, той е включен в най-продавания оригинален запис на актьорски състав на Колумбия на „South Pacific“ с Мери Мартин.
Пинца се завръща в „RCA Victor“ в началото на 1950-те години и записва няколко оперни арии и популярни песни. Негови изпълнения могат да се чуят и в оригиналния албум на „RCA Victor“ на мюзикъла „Фани“, записан през 1954 г.
(край на биографичните данни и дейност на Ецио Пинца)
След тази най-обща информация за живота е дейността на Ецио Пинца, която съм взел от различни източници главно на немски, английски и руски езици, искам да дам описание за него в статията, публикувана в речника на Kutsch & Riemens от 1997 г., стр. 2745-2746 (превод от немски език):
Ецио Пинца е бас, роден на 18 май 1892 г. в Рим, починал на 9 май 1957 г. в Стамфорд, Кънектикът, САЩ.
Истинското му име е Фортунато Пинца (Fortunato Pinza). Първоначално той желае да стане колоездач, но после решава да се посвети на вокалното изкуство и следва в специалността „пеене“ в консерваториите в Равена и Болоня, при педагозите Руца (Ruzza) и Вицани (Vizzani).
През 1914 г. Ецио Пинца дебютира на оперната сцена в ролята на Оровезо в „Норма“ от Белини в Градския театър на Специя / Северна Италия. По време на Първата световна война Пинца служи в италианската армия, а след края й продължава през 1919 г. кариерата си в Оперния театър „Верди“ във Флоренция. През годините 1919-1920 той принадлежи към ансамбъла на „Teatro Constanzi“ в Рим, в който театър в следващите сезони участва в различни роли от опери на Верди („Силата на съдбата“ и „Аида“), Понкиели („Джоконда“), Росини („Севилският бръснар“), Масне („Таис“), Рихард Щраус („Саломе“), Вагнер („Тристан и Изолда“ в ролята на Крал Марке).
През 1921 г. Ецио Пинца дебютира в Миланската Скала в ролята на Погнер в „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Вагнер и постига големи успехи на тази сцена до 1924 г. Ето някои от неговите успехи там и то в премиери на Миланската Скала: на 16 декември 1922 г. тоой играе в ролята на Слепият от операта „Debora e Jaele“ от Илдебрандо Пицети и на 1 май 1924 г. в ролята на Тигелино от операта „Нерон“ на Ариго Бойто. Артуро Тосканини оценява високо неговия глас и му поставя големи задачи на сцената на Миланската Скала.
През 1921 г. Ецио Пинца гостува в театър „Politeama Giocosa“ в Неапол и по-късно постига големи успехи в Неапол специално в ролята на Мефистофел в операта от Ариго Бойто. През 1924 г. Пинца играе в Торино в ролята на Оровезо в „Норма“ от Белини. През същата година той пътува с оперната трупа на Макс Заутер (Max Sauter) в много театри на Германия и Швейцария.
През 1926 г. Пинца е поканен да играе в Метрополитън Опера в Ню Йорк. Неговият дебют там е в ролята на Върховният жрец от „Весталката“ на Спонтини. До 1948 г. Пинца е първи бас за италианския оперен жанр в МЕТ. Ето някои от неговите роли там (бел. Б.К.: в отделна част на моята статия цитирам редица подробности от неговата дейност в МЕТ): през 1932 г. – премиерата на „Симон Боканегра“ от Верди, 1928 г. – „La Campana sommersa“ от Оторино Респиги, 1930 г. – „Сорочински панаир“ от Мусоргски, 1932 г. – „Il Signor Bruschino“ от Росини. През цялата си дейност от 22 оперни сезона в МЕТ Ецио Пинца участва в 51 роли в общо 587 спектакъла, от които 246 са при гостувания на МЕТ на други оперни сцени в САЩ и другаде
Ецио Пинца има гастроли в редица държави извън Америка по време на дейността си в МЕТ. Цитирам такива: „Ковънт Гардън“ в Лондон през годините 1930-1939, Парижката Гранд Опера – през 1936 г. в ролята на Дон Жуан в операта от Моцарт, Виенската държавна опера, Фестивалите във Верона – през 1922-1924, 1929-1930, 1933 и във Флоренция през 1933 г. Той постига големи успехи и на други прочути оперни сцени.
През годините от 1925 до 1932 Пинца гостува редовно в „Театро Колон“ в Буенос Айрес. Тук той участва при премиерата на аржентинската опера „Ollantay“ от Constantino Gaito на 23 юли 1926 г.
През годините 1934-1939 Пинца участва с голям успех при Музикалния фестивал в Залцбург, особено при забележителните музикални постановки на Бруно Валтер до 1937 г., главно в централните роли на Дон Жуан и на Фигаро в оперите от Моцарт.
През 1935 г. Пинца е наново в Миланската Скала при премиерата на операта „Orseolo“ от Пицети на 5 май 1935 г.
През годините от 1927 до 1948 Ецио Пинца има гастроли и в други оперни сцени в Америка освен в МЕТ, преди всичко в оперните театри в Сан Франциско и през 1934-1945 г. Чикаго.
В Америка Пинца постига и забелжителна кариера като филмов артист, след като през 1948 г. приключва своята оперна дейност. Той участва тогава и в редица оперети и мюзикъли, както и в концерти с популярна музика. На сцената на Бродуей в Ню Йорк той пее в мюзикълите „South Pacific“ (през 1949 г. с огромен успех) и „Fanny“.
Дъщерята на Ецио Пинца – сопранът Клаудия Пинца, родена през 1927 г., има изяви както в Миланската Скала, така и в МЕТ Ню Йорк.
През 1958 г. Пинца издава в Ню Йорк заедно с R. Magidoff автобиографичната книга „Ецио Пинца“.
Мнението на специализираната критика е: „Ецио Пинца притежава топло тембриран басов глас с голяма сила на изразяването и висока степен на модулиране. Участва общо в 70 оперни роли, в които наред с гласовите си постижения се изявява като блестящ драматичен артист. Без съмнение той е най-заслужилият италиански бас в епохата между двете световни войни, един истински „Basso cantante“.
Музикални записи: „HMV“ (ранни акустични записи в Италия през годините 1922-1925), „Victor“ (САЩ, 1927-1941), „Columbia“ (1945), RCA (последни записи от 1950 г.). Той участва при цялостен запис като Мефистофел във „Фауст“ от Гуно при фирма „HRE“, като Якопо Фиеско в „Симон Боканегра“ от Верди (фирма „Rococo“), като Падре Гуардиано в „Силата на съдбата“ от Верди (фирма „EJS“) – изпълнение в МЕТ през 1943 г., както и в други изяви на сцената на МЕТ: Голо в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси през 1934 г., Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски през 1941 г. (на италиански език) при фирма „Unique Opera Records“, при същата фирма още: Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини и Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт (на английски език през 1942 г. в МЕТ), като Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Други записи: като Нилканта в „Лакме“ от Делиб през 1940 г., като Дон Жуан и Фигаро в оперите от Моцарт, като Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски (фирма „Melodram“, запис от един спектакъл през 1947 г.)
(край на данните от речника на Kutsch & Riemens)
Последните данни за Ецио Пинца в моята статия са една дискусия за него, направена в eдин специален форум в Австрия с име „Tamino Klassikforum“, където оперни любители дискутират често отделни музикални изпълнения или записи на оперни певци. Текста е на немски език и е от годината 2008, аз ще дам превод след всяко участие:
„Tamino Klassikforum“
27 März 2008
Liebe Taminos,
Ezio Pinza zählt zu den Sängern, an die ich immer erst im zweiten Moment denke, die aber so viele großartige Aufnahmen hinterlassen haben, daß es ein Affront wäre, sie nicht eigens zu würdigen.
Über lange Zeit der Baß-Star der Met, ist Pinza vor allem als Don Giovanni für alle Zeiten legendär, und tatsächlich sind sowohl die Vorstellung 1941 unter Bruno Walter, aber auch andere Auskopplungen mit ihm als Titelhelden sensationell. Nicht mit Siepis Legato und Eleganz ausgestattet, dafür ein sardonisch lächelnder Macho mit lässiger Verve.
Dem riesigen Repertoire Pinzas wird diese Verkürzung natürlich nicht gerecht, nur einige Werke seien genannt, denen er eine so markante Prägung verliehen hat, daß nicht viele Fachvertreter in der Lage waren und sein werden, ihm gleichzukommen: Forza, Requiem (Verdi), Vespri, Norma, Puritani.
Für mich ist er überdies die ideale Verkörperung des Nozze-Figaro, der alles vereint, was die Rolle ausmacht: flexible Stimmführung, keine Probleme in der Tiefe, lachender Charme und leicht poltrige Eruptionen. Ein tolles Portrait!
Pinzas Stimme zeichnet sich neben ihrer gewaltigen Resonanz vor allem durch eines aus: Das Timbre hat nicht das weichlich Gerundete vieler Kollegen, es ist eher kernig zu nennen. Dies und eine gewisse Unbeschwertheit beim Singen (das manchmal allerdings ins leicht Schlampige gerät) verschafft den Interpretationen Pinzas die Unverwechselbarkeit, das Gesicht. Obwohl auch er ein feines Legato und eine gute Agilität mitbrachte, war seine Kunst selten auf Finesse angelegt, eher auf Eindringlichkeit. Dennoch vermochte er technisch mehr zu leisten als die meisten anderen Bässe.
Fazit: Ein absolut zentraler italienischer Basso!
Liebe Grüße,
Christian
(край на цитата)
Превод:
27 март 2008 г.
Скъпи Таминоси,
Ецио Пинца е един от онези певци, за които винаги се замислям, но който е оставил толкова много страхотни записи, че би било обида да не им отдам заслуга.
Бас звездата на MЕТ от дълго време, Пинца е легендарна за всички времена личност, особено като Дон Жуан, и всъщност както изпълнението му през 1941 г. под Бруно Валтер, така и други издания с него като заглавен герой са сензационни. Той не притежава легатото и елегантността на Чезаре Сиепи, а е сардонично усмихнатият мачо с непринуден ентусиазъм.
Разбира се, това съкращаване не отговаря на огромния репертоар на Пинца, трябва да се споменат само няколко произведения, на които той придаде толкова отличителен характер, че не много специалисти са били и ще могат да му съперничат в ролите му в „Силата на съдбата“, „Реквием“ от Верди, „Сицилиански вечерни“, „Норма“, „Пуритани“.
За мен той също е идеалното въплъщение в „Сватбата на Фигаро“, който съчетава всичко, което характеризира ролята: гъвкав глас, който води, без проблеми в дълбочина, смях, чар и леко гърмящи изригвания. Страхотен портрет!
В допълнение към невероятния си резонанс, гласът на Пинца се характеризира с едно особено качество: тембърът няма меката закръгленост на много колеги, по-скоро може да се нарече съдържателен. Това и известно лекомислие при пеенето (което обаче понякога става малко прекалено) придава на интерпретациите на Пинца тяхната уникалност, тяхното лице. Въпреки, че той също носи със себе си фино легато и добра ловкост, изкуството му рядко е било предназначено за финес, по-скоро за неотложност. Въпреки това, технически беше в състояние да направи повече от повечето други баси.
Заключение: Абсолютно централен италиански бас!
Сърдечни поздрави, Кристиян
(край на превода)
……
Danke, Christian, für die Eröffnung dieses Threads!
Sollte jemand nicht alle Gesamtaufnahmen besitzen und sich ein umfassendes Bild über die stimmliche Bandbreite dieses Sängers machen wollen, dem sei dieses preiswerte Doppelalbum empfohlen:
Ezio Pinza – Arte del Canto
2 CDs
Arien von Rossini, Bellini, Ponchielli,
Donizetti, Puccini, Verdi, Mozart, Halevy,
Thomas, Meyerbeer, Guonod, Mussorgsky
Label: Line Music – Cantus Classics,
AAD/m, 27-47
Hörproben gibt es bei jpc.
Liebe Grüße,
Harald
(край на цитата)
Превод:
27 март 2008 г.
Благодаря Кристиан, че отвори тази тема!
Ако някой не разполага с всички пълни записи и иска да получи изчерпателна картина за вокалния диапазон на този певец, този евтин двоен албум се препоръчва:
Ецио Пинца – Arte del Canto
2 компактдиска
Арии от Росини, Белини, Понкиели, Доницети, Пучини, Верди, Моцарт, Халеви, Томас, Майербер, Гуно, Мусоргски
Етикет: Line Music – Cantus Classics, AAD/m, 27-47
Има аудио мостри в „jpc“.
Сърдечни поздрави, Харалд
(край на превода)
….
Lieber Harald!
Ich weiß von meiner Tante, dass die Frauenwelt Ezio Pinza, nicht nur wegen der Stimme,
sondern wegen seinem Aussehen zu Füßen lag.
Er hatte also im Giovanni nicht nur die 3 Damen begeistert, sowohl Donna Anna, Donna Elvira oder Zerlina.
Jede wollte von ihm erobert werden, was ich ja auch im Libretto da Pontes sehe, denn Donna Anna tut es ja direkt leid, neben den etwas faden Don Ottavio zu leben, und Rache zu spinnen, weil sonst die “Gesellschaft” etwas sagen könnte.
Vielleicht stehe ich mit dieser Meinung allein da, aber Aussehen macht es eben auch – nicht nur eine wirklich gute Stimme, wie Ezio Pinza sie hatte.
Ein Tamino-Mitglied
(край на цитата)
Превод:
27 март 2008 г
Скъпи Харалд!
От леля ми знам, че женският свят легна в краката на Ецио Пинца не само заради гласа му, но и заради външния му вид.
Така че той не просто вдъхнови трите дами в „Дон Жуан“ – Донна Анна, Донна Елвира или Церлина.
Всички искаха да бъдат завладени от него, което виждам и в либретото на Да Понте, защото Донна Анна наистина съжалява да живее до малко безвкусния Дон Отавио и да замисля отмъщение, защото иначе „обществото“ би могло да каже нещо.
Може би аз съм единственият с това мнение, но и външният вид прави това – не просто защото Ецио Пинца има наистина добър глас.
Член на „Tamino“
(край на превода)
….
Ezio Pinza hatte nicht nur eine wirklich gute Stimme, er war ganz sicher im italienischen sowie im Mozartfach der bedeutenste ital. Bass, von 1914 bis 1948. Was Stimmschönheit, stimmliche Darstellungskraft und Bühnenpräsenz angeht, ist er bis heute wohl kaum übertroffen worden.
Ich war der Meinung, Pinza hätte längst einen Thread.
Herbert.
(край на цитата)
Превод:
27 март 2008 г.
Ецио Пинца не само имаше наистина добър глас, той със сигурност беше най-важният италиански бас в италианския и Моцартовия репертоар от 1914 до 1948 г. По отношение на красив глас, вокално изпълнение и сценично присъствие, той едва ли е надминат и до днес.
Аз съм на мнение, че Пинца отдавна заслужаваше една дискусия.
Херберт
(край на превода и на дискусията в „Tamino Klassikforum“
Ще завърша днешната статия за Ецио Пинца с цитат на неговата дискография от страницата му в Уикипедия на италиански език:
Discografia
- Ezio Pinza – Some Enchanted Evening (1949-1954), Naxos
- Ezio Pinza: Recital – Ezio Pinza/Bruno Reibold/Metropolitan Opera Chorus, Play
- Ezio Pinza – Sings Italian Songs, Stage Door
- Mozart: Don Giovanni – Ezio Pinza/Salvatore Baccaloni, Disques Dom
- Thomas: Mignon – Wilfrid Pelletier/Risë Stevens/Mimi Benzell/James Melton/Ezio Pinza/Metropolitan Opera Orchestra, Met Opera/Sony
- Verdi: Requiem – Tullio Serafin/Beniamino Gigli/Maria Caniglia/Ebe Stignani, EMI
- Rodgers & Hammerstein: South Pacific (Original Broadway Cast), Sony/BMG
(край на цитата)
Нека днес на 10 май 2022 г. почетем 130 години от рождението на италианския изключителен бас Ецио Пинца, които ще се навършат на 18 май т.г.
Мир на праха му!
´´´´´´´´
Изпълнение на Ецио Пинца:
Ezio Pinza sings Osmin’s aria in Italian
Ezio Pinza sings “O wie will ich triumphieren” from „Die Entführung aus dem Serail“. He does the whole thing in Italian.
…..
Изпълнение на Ецио Пинца:
EZIO PINZA SINGS – MEPHISTOPHELES SERENADE – charles gounod, 1942
Ezio Fortunato Pinza (May 18, 1892 – May 9, 1957) was an Italian opera singer. Pinza possessed a rich, smooth and sonorous voice, with a flexibility unusual for a bass. He spent 22 seasons at New York’s Metropolitan Opera, appearing in more than 750 performances of 50 operas. At the San Francisco Opera, Pinza sang 26 roles during 20 seasons from 1927 to 1948. Pinza also sang to great acclaim at La Scala, Milan and at the Royal Opera House, Covent Garden, London.
…..
Изпълнение на Ецио Пинца:
EZIO PINZA SINGS – ELLA GIAMANI M’AMO= VERDI 1845 BROADCAST
……
Изпълнение на Ецио Пинца:
Ezio Pinza sings Sarastro: “O Isis und Osiris” LIVE in English
Bruno Walter, Metropolitan Opera Orchestra (Recorded 26th December, 1942, Metropolitan Opera House)
…..
Изпълнения на Ецио Пинца:
EZIO PINZA (1959) Sings Italian Songs | World Music | Canzone Napoletana | | Folk | Full Album
Sings Italian Songs by Ezio Pinza RCA Camden (CAL 539)
…..
Изпълнение на Ецио Пинца:
Some Enchanted Evening – Ezio Pinza
“Some Enchanted Evening” from South Pacific. Sung by Ezio Pinza.
……
Изпълнение на Ецио Пинца:
South Pacific (Mary Martin & Ezio Pinza)
……..