Fedora Oper

Сцена от операта “Федора” в МЕТ Ню Йорк с участието на Соня Йончева и Пиотр Бечала

Драги приятели на оперната музика, днешният 17 ноември 2014 г. е забележителен ден в историята на оперната музика и то по-точно за стила „веризмо“: на този ден през 1898 г. в Милано е била световната премиера на операта „Федора“ от италианския композитор Умберто Джордано, който наред с Пиетро Маскани и Руджеро Леонкавало е един от най-изтъкнатите майстори в жанра „веризмо“. Ако Джакомо Пучини се счита с право за най-известният от всички, то останалите трима също имат отделни творби, които ги нареждат непросредствено след Пучини, ако има някаква неофициална класация. Световното разпространение и изнасянето на техни опери в театри или на музикални фестивали говори най-добре за успеха на делата им.

Преди всичко оперните любители знаят името на Умберто Джордано (1867-1948) от великолепната му опера „Андре Шение“, която стои постоянно в репертоара на всички големи оперни театри в света. Той е написал 10 опери, от които „Андре Шение“ и до днес се играе с огромен успех по целия свят. На днешния ден е била премиерата на друга негова опера, която също е много известна – „Федора“, състояла се на 17 ноември 1898 г. в Милано. Джордано е композирал „Федора“ две години по-късно от „Андре Шение“ и особено е обичал това си творение – не случайно вилата му недалеч от Милано той е нарекъл „Вила Федора“.

Преди да се спра на тази опера, нека се запознаем накратко с биографията и дейността на Джордано.

Умберто Джордано е роден на 28 август 1867 г. във Foggia, починал на 12 ноември 1948 г. в Милано. Джордано показва още от дете големи музикални наклонности, но баща му – по професия химик, решава да насочи сина си към спортна кариера – фехтовка. Въпреки това Джордано постъпва на 14-годишна възраст да учи в Консерваторията в Неапол. Тук той започва с първите си композиционни опити – между другото, една симфония и една увертюра. През 1888 г. – едва на 21 години, той написва и първата си опера – „Marina“. Той представя тази творба на конкурса „Concorso Sonzogno“ – един конкурс за едноактни опери, организиран от музикалното издателство „Edoardo Sonzogno“. Първата награда спечелва Пиетро Маскани за операта си „Селска чест“, но творбата на конкурента му е обърнала внимание на издателите, тъй като веднага след конкурса Джордано получава от издателството поръчка за написване на многоактна опера. Джордано започва усилена работа, през 1892 г. създава „Mala vita“ – опера в напълно типичен стил „веризмо“, която не му донася още желания успех. Същата опера той преработва още един път – по-късно, през 1897 г. с ново заглавие „Il Voto“. В тези години той работи обаче усилено и върху операта „Андре Шение“, която има премиера на 28 март 1896 г. в Милано. Тази му опера още от първото си представяне има колосален успех – още през същия сезон тя се поставя на всички големи сцени в Италия, малко по-късно из цяла Европа и в Америка.

Днес няма да пиша подробно за „Андре Шение“, тя не е наша тема, но тази опера издига името на Джордано в тези години почти до това на Пучини заради великолепната си музика и оркестрация, отделни арии и ансамбли. Да не забравяме, че в тези години Пучини не е още така известен – само два месеца преди това – на 1 февруари 1896 г. в Торино е премиерата на „Бохеми“, която го прочува изцяло като изтъкнат представител на „веризмото“. Преди това само „Манон Леско“ от 1893 г. има достатъчно качества за такъв успех. Първите му две опери „Le Villi“ (1884) и „Edgar“ (1889) са все още начални трудове. Парадоксът е в това, че след 1900-година започва шеметният триумф на Пучини, когато са премиерите на „Тоска“ (1900), „Мадам Бътерфлай“ (1904) и още някои, като Пучини триумфира с последната си опера „Турандот“ през 1926 година – един дълъг и мъчителен път в началото, но увенчан с лаври помежду отделните опери.

При Джордано не е така, както ще видим, след „Андре Шение“ и две години по-късно с „Федора“ той постига най-големите си успехи, след това пише нови творби, но за съжаление те нямат силата на първите две. Не случайно Джордано съзира това и още 19 години преди смъртта си през 1948 г., именно през 1929 година, след премиерата на последната си опера „II Re“ преустановява дейността си като оперен композитор, три години след сензационната премиера на „Турондот“ от Пучини. Жалко, но така е в живота. При Пучини, както и при Верди е точно обратното – крайният успех идва постепенно.

Да се върнем пак на „Федора“. Две години след премиерата на „Андре Шение“, създала световна слава на Джордано и предизвикала интереса на импресарии, оперни директори, музикални издатели и други, идва премиерата на „Федора“. Историята със сюжета на операта е много интересна и ще я предам накратко. През 1885 г. Джордано – още на 18 години, присъства на театрално представление в Неапол – драмата на Викториен Сарду „Fédora“, в която главната роля играе легендарната Sarah Bernardt и той остава възхитен от сюжета. Много интересно: Джордано иска от Сарду позволение да напише опера по този негов сюжет (не се казва точно кога е дошло това предложение – веднага, или по-късно), но Сарду се съгласява едва тогава, когато през 1896 г. „Андре Шение“ постига световен успех. Чак тогава Сарду дава съгласието си. За мен тази случка е много интересна: колко е трудно един непознат още млад композитор, който няма големи успехи до известен момент, да се прочуе бързо и затова трябва да чака за интересни оперни сюжети. Но такъв е светът на някои изкуства – при филмите знаем, че най-добрите актьори избират ролите си, след като се прочуят достатъчно. Другите чакат на ред, за да дойде нещо. Може би така правят и най-добрите оперни артисти, когато вече са достатъчно известни. В крайна сметка така е, „законът за търсенето и предлагането“, но и „законът за доброто качество“ играят главна роля, също и щастието. Така че Джордано получава възможността да ползва сюжета за своя опера, обръща се към опитния либретист Arturo Colautti и след две години новата опера е готова за сцена.

Сюжетът е „интернационален“ – действието се развива в Санкт Петербург, в Париж и в околностите на Берн във Швейцария в края на 19-и век. Има известен криминален аспект, свързан със заговори и убийства, но и с една голяма любов между главните герои Федора и Лорис. В края на операта Федора умира в ръцете на Лорис – типични сюжети за оперите от стила „веризмо“, при които Пучини, Джордано, Леонкавало и Маскани са били истински майстори. Главните лица са с руски произход: графините Федора Ромазова и Олга Сукарева (сопрани), граф Лорис Ипанов (тенор), лекарят Боров (бас) и малкият Димитри (детски алт), както и французи: френският дипломат De Siriex (баритон) и Baron Rouvel (тенор). Музиката е разнообразна, с прекрасни арии и ансамбли, с много руски мотиви в началото на първия и втория акт, както и популярни танцови мелодии от епохата: валсове, полонези и др. Прочутата ария на Лорис „Amor ti vieta“ е особено хубава, с нея Енрико Карузо е започнал триумфалния си път, и оттогава много тенори пеят тази ария при концерти или като бисове в техни изяви. Във финала на операта действието се развива в планините около Берн, под звуците на хор от момчета в региона на Савоя, придружени от мощни оркестрови акорди.

Премиерата на операта има огромен успех в Милано, в главната роля на Лорис пее Енрико Карузо, дирижира самият Джордано. После операта се играе в много театри в Италия, получава известност и след една година се играе в Южна Америка – в Буенос Айрес и в Рио де Жанейро, малко след това в началото на новото столетие – в много европейски оперни театри, в Лондон, Париж и другаде. Следват премиери и в Ню Йоркската МЕТ и в Чикаго (Lyric Opera).

В Италия и до сега тази опера влиза в репертоара на почти всеки оперен театър. В главните дамски роли са пели такива певици като Мария Калас, Рената Тебалди и др. Един особено сполучлив запис на дискове е този от фирмата Decca (2 CD’s) през

1970 г. със солисти Магда Оливеро (Федора), Марио дел Монако (Лорис), Тито Гоби (De Siriex) и др. в съпровод на оркестъра на Операта в Монте Карло, диригент Ламберто Джардели. Лично аз гледах „Федора“ през 1994 г. по време на Летния фестивал в Брегенц – на брега на езерото (копродукция с Виенската държавна опера), със солисти Агнес Балтса (Федора), Хосе Карерас (Лорис) и др. В Германия за пръв път операта е играна през 1938 г. в Дортмунд, а след 90-те години на миналия век настъпва ренесанс на тази позабравена опера в нови продукции на всички големи световни оперни сцени с участието на първокласни артисти, като Мирела Френи, Ева Мартон, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Ангела Георгиу и др. Освен горния запис на фирмата „Decca“, има записи на продукции от Миланската Скала, МЕТ, Ковънт Гардън и др. През сезона 2013/2014 последни продукции на „Федора“ са на сцените на оперните театри в Словакия (в Банска Бистрица през януари / април / юни / октомври 2013 г.) и в Чешката република (в Острава през януари / февруари 2013 г.). За настоящия сезон нямам сведения.

Преди да премина към други информации за операта „Федора“, ще дам по-подробно описание на съдържанието на операта по действия:

ФЕДОРА

(Fedora)

Опера в 3 действия

Либрето Артуро Колаути (по едноименната драма от Викториен Сарду)

Първо изпълнение: 17 ноември 1898 г., „Театро Лирико“, Милано

Първо изпълнение в България: 2 април 1929 г., София

Действащи лица

Княгиня Федора Ромазова - сопран/мецосопран

Графиня Олга Сукарева - сопран

Граф Лорис Ипанов - тенор

Дьо Сирие, дипломат - баритон

Димитрий - алт

Момче от Савоя - алт

Дезире, лакей - тенор

Барон Рувел - тенор

Кирил, кочияш - тенор

Лорек, лекар - баритон

Боров, лекар - баритон

Греч, полицейски инспектор - бас

Сергей, лакей - тенор

Николай, лакей - баритон

Михаил, портиер - баритон

Маестро Лазински - пианист

Място и време на действието: Санкт Петербург, Париж, Оберланд (Швейцария), края на XIX в.

СЪДЪРЖАНИЕ

Първо действие

Зимна вечер в дома на граф Владимир Яришкин, капитан от Имперската гвардия в Петербург. В отсъствието на господаря си лакеите Дезире, Сергей и Николай играят домино. Богатата вдовица, княгиня Федора Ромазова, също е тук и отдавна чака завръщането на графа. На следващия ден предстои тяхната женитба, която ще спаси от разорение обеднелия бонвиван. Федора се отдава на мечти за очакващото я щастие. Внезапна суматоха прекъсва бляновете й. В спалнята внасят смъртно ранения Владимир. Скоро в дома нахлува с двама полицаи инспектор Греч. Идва и домашният лекар д-р Лорек. На въпроса на Федора какво се е случило, полицаят отговаря кратко: „Убийство!“ Веднага започва разпитът на прислугата. Федора не е допусната в стаята на ранения. Междувременно е влязъл мосю Жан дьо Сирие - френски дипломат, приятел на графа и княгинята, който е един от свидетелите на разигралата се драма. Кочияшът Кирил разказва, че е закарал господаря си на „Стрелбището“. Докато го чакал отвън с шейната, от портала изскочил „обезумял мъж“, когото кочияшът не познал. Тичайки, той оставил след себе си кървава диря. Дьо Сирие, който в същия час минавал с шейна край мястото на инцидента, продължава да разказва: „Алените дири водеха към уединен павилион, където, облян в кръв, лежеше граф Владимир.“ На земята имало пистолет, от който бил изстрелян само един куршум. Михаил, портиерът на Яришкин, си спомня, че същата сутрин господарят му Владимир разговарял дълго на прага с приятеля си граф Лорис Ипанов, живеещ отсреща. „Той го е убил!“ извиква възбудена Федора. Полицаите се втурват към дома на заподозрения, но Ипанов е избягал. След малко д-р Лорек съобщава на всички, че граф Владимир Андреевич е издъхнал.

Второ действие

Париж. Прием в дома на княгиня Ромазова. Поканен е елитът на френската аристокрация, има и представители на руското дворянско общество, държавници, чуждестранни дипломати, много титулувани особи. Графиня Олга Сукарева, първа приятелка на Федора, представя на гостите полския пианист маестро Болеслав Лазински, „племенник и наследник на Шопен“ и неин упорит ухажор. Тук са и барон Рувел, Дьо Сирие и самият граф Лорис Ипанов, вече изгнаник, търсен за убийство от царските власти в Русия. Д-р Боров остро упреква приятеля си, че е рискувал да се появи публично. Лорис се оправдава, че не е могъл да отклони поканата на прелестната княгиня Федора, в която се е влюбил. „Не вярвай на жена!“, предупреждава го Боров. Приемът е в разгара си. Федора флиртува с Лорис. В момент на откровение му разкрива, че в православния си кръст антика е скътала „цяр, който лекува всяка болка“. Княгинята е раздвоена: безспорно Лорис й харесва, но той е убил годеника й и тя се е заклела да го изобличи, да го унищожи и сега се старае всячески да изтръгне от него самопризнание. В изблик на ярост тя нарича Лорис „убиец“. Той я убеждава, че е невинен и обещава да й разкрие истината след около час. Разделят се. В това време пристига спешна телеграма от Русия с вестта, че е било извършено покушение срещу живота на императора, „вероятно от нихилисти“. Празненството е прекъснато и гостите се разотиват. Федора пише писмо до генерал Яришкин, шеф на руското разузнаване и баща на убития Владимир, в което съобщава шифровано за „самопризнанието“ на граф Лорис Ипанов и посочва като негов съучастник брат му Валериан. Княгинята дава писмото на Греч с указание да го занесе в руското посолство и да чака с хората си в парка, където тя ще му предаде престъпника Лорис. Скоро идва граф Лорис Ипанов и разказва на Федора тъжната си семейна драма: съпругата му Ванда е имала любовна връзка с граф Владимир, негов приятел и кум. От попаднало в ръцете му тайно писмо той узнал точния час и мястото на предстоящата любовна среща. При кървавата схватка в павилиона между двамата съперници пръв стрелял Владимир и ранил бившия си приятел в бедрото. При законна самоотбрана Лорис също стрелял и убил графа. Лорис показва на Федора и връзка писма, доказващи по безспорен начин прелюбодеянието на жена си Ванда. Федора е щастлива: Лорис е невинен. Княгинята не позволява на любимия си да излезе в парка, където е Греч с хората си. Лорис е спасен.

Трето действие

Далече от грижи и тревоги, влюбените Федора и Лорис живеят във вилата на княгинята в Оберланд, Швейцария. Тук е и скучаещата Олга, приятелката на Федора. Пристига нечакан и приятен гост - Жан дьо Сирие. Останал насаме с Федора, дипломатът й съобщава, че генерал Яришкин е бил убит заради „крайната си жестокост“. По заповед на генерала е арестуван братът на Лорис – Валериан, и е хвърлен в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, където се „удавил“ при наводнение. Узнала за смъртта му, болната майка на Валериан и Лорис умряла от мъка. Федора е ужасена! „Аз ги убих!“, извиква отчаяно тя и отправя гореща молитва към Бога да спаси поне любимия й. Лорис получава телеграма от д-р Боров, в която пише: „Честито помилване!“ Той ликува, но Федора остава мълчалива и сериозна. „Боров вчера е бил в Париж и днес ще дойде тук!“, провиква се радостно Лорис. После отваря едно от писмата, което отново е от Боров, и чете на глас: „Генерал Яришкин е занесъл на императора твое самопризнание за убийството на граф Владимир Яришкин. Писмото е подписано от някаква рускиня, живееща в Париж. Ще ти го донеса…“ По-нататък Боров описва трагичната участ на брата и майката на Лорис. Граф Ипанов е потресен и се заклева да отмъсти на „шпионката“. Федора се старае да го убеди да прости на „нещастницата“, но любимият й е непримирим: „Ще й простя, след като я удуша!“ Като разбира, че за нея няма никаква надежда и вижда през прозореца, че д-р Боров пристига, Федора изважда отровата от кръста талисман и я изпива. Разбрал най-сетне, че тя е била „мерзката шпионка“ и че сама е пожелала смъртта, Лорис отчаяно моли Боров да спаси любимата му. „Късно е, казва умиращата Федора, смъртта е вече в мен… “

Тя моли отново любимия си за прошка и угасва в прегръдките му с думите: „Обичам те.“

(край на цитата за съдържание)

Що се отнася до дискографията от тази опера, в един източник на испански език намерих едно сравнително пълно описание. Ето го:

Discografía

Los personajes siguen el siguiente orden: Fedora, Loris, De Siriex, Olga. Coro, Orquesta, Director. Casa discográfica.

1931. Gilda Dalla Rizza; Antonio Melandri; Emilia Ghirardini; Luba Mirella. Teatro alla Scala; Lorenzo Molajoli; EMI.
1951. Calma; Pellizzoni; Gilardoni; Rovero. Teatro alla Scala; Argeo Quadri; Colosseum.
1952. Maria Caniglia; Giacinto Prandelli; Scipio Colombo; Carmen Piccini. RAI de Milán; Rosi; Fonit Cetra.
1953. Maud Cunitz; Karl Friedrich; Kurt Gester; Maria Madlen-Madsen. Hessischen Rundfunks Frankfurt; Kurt Schröder; Walhall.
1954. Pia Tassinari; Ferruccio Tagliavini; Saturno Meletti; Mafalda Micheluzzi. RAI de Milán; Oliviero de Fabritiis; Fonit Cetra.
1960. Renata Tebaldi; Giuseppe di Stefano; Mario Sereni; Fineschi. Teatro de San Carlo de Nápoles; Arturo Basile; Arkadia.
1968. Marcella Pobbe; Aldo Bottion; Attilio d’Orazi; Daniela Mazzuccato. Teatro La Fenice; Francesco Molinari-Pradelli; Mondo Musica.
1969. Magda Olivero; Bruno Prevedi; Julian Patrick; Gilda Cruz-Romo. Civic Opera de Dallas; Nicola Recigno; Music & Arts.
1969. Magda Olivero; Giuseppe di Stefano; Guido Mazzini; Giovanna di Rocco. Teatro del Giglio de Lucca; Napoleone Annovazzi; G.O.P.. (Grabado en directo)
1969. Magda Olivero; Mario del Monaco; Tito Gobbi; Lucia Cappellino. Opera de Montecarlo; Lamberto Gardelli; Decca.
1986. Eva Marton; José Carreras; Janis Martin; Veronika Kincses. RTV Húngara; Giuseppe Patanè; CBS.
1988. Renata Scotto; Placido Domingo, Vicente Sardiniero, Armando Gatto, Gran Teatro del Liceo, Barcelona.
1993. Mirella Freni; Plácido Domingo; Alessandro Corbelli; Adelina Scarabelli. Teatro alla Scala; Gianandrea Gavazzeni; TDK. (DVD)
1993. Mirella Freni; Plácido Domingo; Alessandro Corbelli; Adelina Scarabelli. Teatro alla Scala; Gianandrea Gavazzeni; Legato Classics. (Grabado en directo)
1997. Mirella Freni; Plácido Domingo; Dwayne Croft; Ainhoa Arteta. Metropolitan Opera House; Roberto Abbado; Deutsche Grammophon. (DVD)
1998. Katia Ricciarelli; José Cura; Michele Porcelli; Teresa di Bari. Associazione Giaochino Rossini di Lecce; Istituzione Concertistico della Provincia di Lecce; Frabrizio Maria Carminati; Decca.

(край на цитата)

Бих добавил още един запис от 1985 г., направен в Буда Пеща (източник на руски език):

1985

Ева Мартон,
Хосе Каррерас,
Янос Мартин

Джузеппе Патане,
Хор и оркестр Венгерского радио, Будапешт

Audio CD: CBS Records
Cat: M2K 42181

(край на цитата)

Какво става след триумфа на „Федора“ през 1898 г. Малко след това Джордано като че ли не е вече в състояние да създаде нови опери, които да достигнат или задминат качествата на „Андре Шение“ и „Федора“, като че ли силите и възможностите му са изчерпани. Това не е единствен случай, всеки музикант и композитор познава това състояние, както често и при спортистите и при други изкуства. Джордано опитва с най-разнообразни сюжети – от тъмната трагедия „Siberia“, пак с руски сюжет, където опитният либретист Луиджи Илика, работил толкова много и с Пучини, е негов либретист сега. Премиерата е през 1903 г., но минава без особен успех. После идва идиличната опера „Marcella“ с премиера през 1907 г., но и тя няма желания успех.

През 1915 г. по време на Първата световна война Джордано написва комичната опера „Мадам Сан Жен“ с премиера в далечна от войната Америка. Дирижира в Ню Йорк Артуро Тосканини, който постига един невероятен успех, но скоро операта изчезва от програмите на оперните театри. Може би една от причините е, че в Европа по време на световна война на хората не е до комични опери. Ето защо по мнение на музиколози и историци Джордано схваща, че не е в състояние да постигне това, което е направил вече. Опитва още с две опери – „La cena delle beffe“ (премиера през 1924 г.) и „Il Re“ (1929 г.). След тази последна опера – вкусовете на голяма част от публиката са се променили след края на Първата световна война, Умберто Джордано се отказва от дейността си като оперен композитор и не пише повече. Така 19 години преди да се помине, той слага край на своята дейност като композитор в стила „веризмо“.

На 12 ноември 1948 г. Умберто Джордано умира в Милано. Бях ученик в последния клас на гимназията и нашият учител по музика Петър Чаракчиев мисля ни каза по време на хорова репетиция за смъртта на този италиански композитор.

След края на Втората световна война, заедно с разцвета на цялото оперно и фестивално изкуство в Европа, двете опери на Джордано „Андре Шение“ и „Федора“ наново заемат заслужено място и се играят много често по целия свят. Не ми е известно кои български оперни артисти са играли в тези две опери, но съм сигурен, че има такива. С пълна сигурност знам, че Анна Томова-Синтов през 1983 г. участва в главната роля на Мадалена в „Андре Шение“ на сцената на Миланската Скала, заедно с големите артисти Хосе Карерас и Пиеро Капучили. Друга голяма българска певица, играла в главната роля на Мадалена в „Андре Шение“ е Елена Филипова, за която писах статия на 2 декември миналата година по случай рождения й ден. Аз познавам голяма част от репертоара й, понеже тя е пяла много в Германия, и то на най-известни сцени и тогава писах, че през май, юни и септември 1996 г. в Берлин („Deutsche Oper“) тя гостува в тази роля. Също така по времето, когато Копенхаген беше избран между много кандидати за „Град на културата в Европа“ (както ще бъде Пловдив). Елена Филипова е избрана между много кандидати да участва при спектакли на „Андре Шение“ в Копенхаген, заедно с маестро Марчело Виоти и големия певец Ренато Брузон. Положително има и други български артисти, участвали в „Андре Шение“.

За български артисти, участвали в операта „Федора“ нямам сведения. Знам обаче, че прочутото българско сопрано Соня Йончева има тази опера в репертоара си и то в главната роля на Федора. След статията ще дам няколко примера за арии или откъси от операта „Федора“, като накрая цитирам линк към едно изпълнение на цялата опера на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк, където в ролята на Федора играе Соня Йончева.

Що се отнася до поставяне на двете опери „Андре Шение“ и „Федора“ в България, сведения могат да се намерят в книгата „Български музикален театър 1890-2010“, издадена в София през 2015 г. от „ИИИ“ (Институт за Изследване на Изкуствата при БАН). Там на стр. 161 е отбелязано, че „Федора“ е имала премиера в Софийската народна опера през 1929 г. Не са дадени никакви други подробности за солисти и пр. За операта „Андре Шение“ също има следните сведения:

София – 1932, 1976, 2002; Варна – 1966; Русе – 1976; Пловдив – 1988.

За годините след 2010 нямам сведения.

Нека днес на 17 ноември 2014 г. си спомним за операта „Федора“ по случай 116 години от премиерата й на 17 ноември 1898 г. в Милано.

Съвсем накрая искам да пиша нещо и на лична тема. Много от моите читатели сигурно си задават въпроса, защо обичам да пиша тези мои „оперни истории“ винаги на календарен принцип – рождени годишнини или такива на смърт на певци, композитори, диригенти или премиери на нови опери. Мисля, един път споделих това, ще го повторя за новите си читатели: събрах в последната декада на миналия век основния си архив от данни, съдържащ стотици страници от фотокопия от речници, списания и енциклопедии и ги подредих по азбучен ред, особено за българските артисти, за да правя по-лесни справки после. Когато реших да пиша някои от тия неща в средата на миналата 2013 година, възникна въпроса, как да започна това. Аз нямам нито опит, нито не знам как правят такива неща в други държави. Тогава ми хрумна идея от опита на Радио София. Там музикалната им редакция при програма „Хоризонт“, най-често групата около „Алегро Виваче“ прави именно на календарен принцип предавания за бележити музиканти – не само българи, но и чужденци, придружени с музикални илюстрации. Това е великолепна идея, която допринася новите генерации любители на класическата музика да се запознават с достиженията на световната музикална култура. В днешното забързано и тревожно време, когато много млади хора нямат вече време да се задълбочат и да изследват по-подробно основите на тази музикална култура, е необходимо такива от по-старите генерации да предадат по някакъв начин онова, което са събирали и подреждали дълги години, иначе ще дойде момент, когато всичко ще са загуби, ще изчезне, както морските вълни прибират обратно в морето ония песъчинки, останали по брега. Ако не се прави това, човешката история няма да се знае. Разбира се, всичко зависи от интереса и от хората, които го създават. Има такива, които не обичат да споделят, други – обратното.

Изглежда аз съм от втората група, тъй като след месец-два от началото на моята работа по публикуване на „оперни истории“ във Фейсбук разбрах бързо, че това е един идеален медиум – точно съвременен – за споделяне на „придобитите знания“. Вместо да стоят в моите папки, те се изнасят и пращат по целия свят с 300 хил. км. в секунда. Като помисля, че имам Фейсбук-приятели и читатели в момента, предимно с български произход не само в Европа, но и в Азия, Африка (Тунис, Южна Африка) и предимно в Северна Америка (поне десет души в САЩ и Канада) и Южна Америка (Колумбия, Бразилия, Чили), съм доволен, че за година и половина този кръг от приятели се разшири до почти 200 души. Сигурно има и една голяма група от любители на операта, които редовно четат дописките ми, без да регистрират това със специално удобрение.

Повече на тази тема няма да пиша, искам да изкажа благодарност и на г-жа Антония Бранкова, която от месец и повече пуска музикални линкове веднага след моите публикации, с което допринася за цялостното оформяне на картината, която един читател получава след прочитането на даден текст. Цял живот съм свикнал на „работата в тим“, за което съм доволен, че и други лица се включват в тази образователна дейност. В сферата на напредналото развитие на информационните технологии е просто грях да не се споделят такива неща, още повече че Интернет и Фейсбук се развиват от ден на ден все по-успешно благодарение на иновативната идея, вложена при зародиша им, независимо от много критики. Така е било и с барута и оръжията, Алфред Нобел е открил тия неща, за да помага на хората в ежедневния им живот, не е предполагал какво ще стане после. Така е сега и при нас, ако знаем какво да ползваме и го правим умно, ще имаме резултат.

В този смисъл, приятна вечер и си помислете за Умберто Джордано, при когото след два големи световни успеха с оперите „Андре Шение“ и „Федора“ идва финала. Така е в живота, нищо не може да се предвиди, не само щастието и таланта играят роля, има съдба и предопределение. От младеж помня началното лого на знаменития роман „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго – „ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ“, което той е взел от издълбаната дума в камъните на предверието в катедралата.

…………..

Примери от записи на арии от операта „Федора“: