Италианският пианист, диригент, композитор и педагог Феручо Бузони, починал преди 100 години
Драги приятели на оперната и инструментална музика, вчера на 27 юли 2024 г. се навършиха кръглите 100 години от смъртта на един голям музикален деец от края на 19-и и началото на 20-и век – италианецът Феручо Бузони (Ferruccio Busoni) – превъзходен пианист, даровит композитор, диригент, музикален писател и педагог, също и автор на оперни произведения, от които и до днес се играе недовършената му опера „Доктор Фауст“. Той е роден на 1 април 1866 г. в Емполи край Флоренция.
Всъщност Бузони е типичен интернационалист по произход и жизнен път – баща му е италианец, професионален кларинетист, майката – германка, по професия пианистка. Самият Бузони още като съвсем малък показва завидни музикални качества на „вундеркинд“, демонстрирани в Триест на 7-годишна възраст. На 9 години изнася във Виена клавирни концерти, будещи възторг сред публиката, смаяна от прецизната му техника, на 12 години дирижира концерти в Грац, Австрия. Именно в Грац учи музикална теория и композиция при Вилхелм Майер, 15-годишен предприема голямо концертно пътуване в Италия, където е приет за член на „Accademia Filarmonica“ в Болоня. Оттук Бузони непрекъснато сменя местожителството си, пътува постоянно из целия свят. След кратък престой в Лайпциг, където задълбочава музикалното си образование, също и във Виена, той заминава през 1888 г. за Финландия като клавирен педагог в Консерваторията в Хелзинки.
Две години по-късно Бузони се оженва в Москва за Gerda Sjöstrand – дъщеря на шведски художник. В същата година Бузони получава в Санкт Петербург наградата на името на Рубинщайн за композиция – творбата му „Konzertstück“ за пиано и оркестър, след което получава професура в Москва. През 1891 г. заминава за Бостън, САЩ, като предприема концертни обиколки до 1894 г. След това се завръща в Европа и се установява в Берлин чак до 1913 г., от където непрекъснато пътува за клавирни концерти и други изяви, главно като диригент. В този период е известно време във Виенската консерватория, през 1910-1911 г. наново пътува в Америка, през 1913 г. е избран за директор на „Liceo musicale“ в Болоня, през 1915 г. за трети път концертира в Америка. След завръщането си оттам се установява по време на Първата световна война в Швейцария, където остава до 1919 г. През същата година получава там почетната титла „доктор по музика“. От 1920 г. Бузони е наново в Берлин, където в прочутата „Akademie der Künste“ му е поверен майсторски клас по композиция. Именно там той обучава редица млади композитори от най-различни страни. На 27 юли 1924 г. Феручо Бузони умира в Берлин.
Музикалните историци и критици определят единодушно Бузони за една от най-изявените личности на прага между двете столетия. Като пианист с изключително високи качества той е ценен преди всичко в изпълнения на творби от Бах и Лист, както и в такива от съвременни композитори. Ето едно мнение:
„ (…) той е феноменален, със своеобразна техника и чист инструментален тон, особено в творби от Бах и Лист. Неговото одухотворено, както техническо, така и звуково пресъздаване се отличава с необикновена яснота и забележителна красота“.
(край на цитата)
Като диригент Феручо Бузони определя своя линия и философия, в която до голяма степен прокарва идеите на „неокласицизма“, поставени от Игор Стравински в балета му „Pulcinella“. Поради непрекъснатите му концертни обиколки в целия свят тези идеи се разпространяват бързо и намират отзвук сред младите музиканти по света. Бузони пише и музикално-философски съчинения, в които споделя идеите си, насочени към приемане на модерни посоки в развитието на музиката, много от които се отразяват в творбите му чрез непознати до тогава звукови комбинации. Един от тези най-важни теоретични трудове е „Entwurf einer neuen Ästhetik der Tonkunst (Проект за нова естетика на тоновото изкуство)“ от 1907 г. Разбира се, не всички негови съвременници са съгласни с идеите му. Например композиторът Ханс Пфицнер (1869-1949, скоро писах за него и за операта му „Палестрина“) го определя като „футурист“ и рязко се разграничава от идеите на Бузони.
Интересно е да видим, какво е мнението на видния български музиколог проф. Иван Камбуров, изказано през 1933 г. в неговия „Музикален речник“ – само 9 години след смъртта на Бузони през 1924 г. Ето цитат от биографичните му бележки (стр. 90 – има статия от близо три пълни колони, заедно със снимка):
„ (…) Забележителен майстор в превеждането на Йохан-Себастиан-Баховия органов език върху пианото, Бузони е дал и едно инструктивно издание на неговите клавирни творби (…) Както за клавирния виртуоз, тъй и за компониста Бузони изкуството е само средство за изразяване на неговата духовна същност. В първите си композиции той следва традицията, докато в по-късните си служи с нови средства. Един строг контрапункт е характерен стилов признак за последните творби на Бузони, на които, както и на цялостното негово изкуство, са чужди всякакъв патос и сантименталност“.
(край на цитата)
Твърде интересно изказване – като се има предвид, че още от времето на Дебюси, Равел, Стравински, Шьонберг, Албан Берг, Бенжамин Бритън, Александър Скрябин и десетки други съвременни композитори, всички търсят „нещо ново“ – така както е било в цялата история на музикалното изкуство – да се спазват традициите до известна степен, след което да се търсят нови изразни и технически средства, отговарящи на епохата. Така е и сега. Какво е необходимо по мое мнение? Търпимост, търпимост и пак търпимост. Винаги ще има привърженици на новите неща, на нови течения във всяко изкуство и нямаме право да налагаме мнения. Правим ли това, значи не сме съгласни със „закон Божи“ в сферата на изкуствата – пълната свобода на индивида. Ако нещо не ни допада, това не значи, че не допада и на други личности. В крайна сметка продукта на едно изкуство не трябва да се трактува като стока – това е интелектуален продукт и той подлежи само на висшата преценка на собствения разсъдък и чувство, което не винаги е реално.
По отношение на цялостното музикално творчество на Бузони тук няма да се спирам, освен на оперните му творби. Той е написал 5 опери между годините 1888 и 1925, като последната – „Доктор Фауст“ е останала недовършена и играна след смъртта му през 1924 г. Всички опери са с текст на немски език, четири от либретата са дело на Бузони.
Първата му опера се нарича „Sigune“ или „Потъналото село“, либрето Фрида Шанц, премиера през 1888 г. Бузони нарича тази първа своя опера „музикална приказка“. Доста по-късно – през 1912 г. е премиерата на втората му опера „Die Brautwahl“ (Изборът на невеста), тук и в останалите три опери Бузони е автор на либретото. Тази опера има трайност 3 и половина часа, Бузони я определя като „музикално-фантастична комедия“. Пет години по-късно са премиерите на две нови опери – „Arlecchino“ или „Прозорците“ (премиера на 11 май 1917 г. в Цюрих) и „Турандот“ (премиера също на 11 май 1917 г. в Цюрих). Двете опери са изнесени в една вечер, траят общо 2 часа и 45 минути. И от двете има хубави записи от годината 1992 с оркестъра на Операта в Лион с диригент Кент Нагано и солисти от Германия и Франция (фирма „Virgin“). Първата опера Бузони определя като „театрално капричио“, втората като „китайска приказка“. И двете опери на Бузони се играят редовно от 60-те години на миналия век по много оперни сцени в света, като по време на Първата световна война премиерите са били дадени в Швейцария поради военните действия. Втората опера – по сюжет като при „Турандот“ от Пучини, но със съвсем други музикални средства, Бузони се стреми да се придържа към „китайската приказка“ със средствата на старата „Комедия дел арте“, а не както при Пучини – да изтъква на първо място „психологията и патологията на собствената си личност“. Все пак не трябва да премълчим, че операта на Пучини – 9 години след тази на Бузони, се радва на огромен успех и поставя едноименната опера на Бузони твърде в сянка. „Турандот“ от Бузони – след премиерата в Цюрих под диригентстовто на автора, няма голям успех. През 1947 г. е представена три пъти в Хамбург. През 1964 г. е играна в Буенос Айрес, през 1966 г. – в „Deutsche Oper Berlin“, през 1967 г. – в Ню Йорк.
Последната опера на Бузони – „Доктор Фауст“ е отнела много време за написването и е останала недовършена. Основната тема е познатата, занимавала толкова знаменити композитори, като Шарл Гуно, Ариго Бойто, Ектор Берлиоз, Луис Шпор и други. Гласовите роли тук са малко по-различни: Доктор Фауст е баритон, Мефистофел е тенор, няма Маргарита, а две фигури от Италия: херцогът на Парма (тенор) и херцогинята на Парма (сопрано), както и други фигури. По-интересна е музикалната концепция: Бузони трактува тази си творба като „opus magnum“, като резюме на всички елементи на композиционното си изкуство. Той е имал предвид да създаде една „не всекидневна, полурелигиозна, въздигаща“ творба, при това една „възбуждаща и забавна церемония“ (негови думи).
Като пиша тези редове, правя известен паралел – и други прочути композитори в средата или в края на творческата си кариера искат да създадат творба, която да резюмира цялостните им творчески планове. Например Александър Скрябин (1872-1915) замисля една епохална творба – „Мистерията“ с хиляди участици, която да се изнася периодично в Индия в специално подготвен театър (както при Рихард Вагнер) във форма на полусфера, която творба синтезира различни изкуства – музика, поезия, танц, архитектура и също така светлина, които да въплътят идеята за екстаза и дръзновението, насочени към неведомите космически сили на изкуството. Така и Карлхайнц Щокхаузен (1928-2007) беше замислил и осъществил грандиозния си план за седем опери, посветени на всеки ден от седмицата под общото название „Licht“ (светлина).
Това са големи личности, които – както Бетовен при Девета симфония – мечтаят за едно побратимено човечество без войни, живеещо в мир и разбирателство – вечна тема за хуманистите. За съжаление, както Бузони, така и Скрябин не доживяват изпълнението на всички свои мечти. През април 2025 г. ще се навършат 110 години от смъртта на Скрябин. Аз съм много любопитен, дали по този повод най-сетне ще се осъществи мечтата му за „Мистерията“. Това е грандиозен план, руско-американският диригент Семьон Бичков отдавна е доста запален от тази идея, може и да я осъществи във връзка с тази годишнина. Между другото, Семьон Бичков водеше музикално новата продукция на операта „Тристан и Изолда“ от Вагнер при откриване на Фестивала на Вагнер в Байройт през настоящата 2024 г. – само преди няколко дни и имаше огромен успех.
Както стана въпрос, Бузони не довършва делото си относно операта „Доктор Фауст“. В предговора към текста на операта той скицира главните си идеи, много от които успява да завърши. След смъртта му през юли 1924 г. неговият ученик Philipp Jarnach довършва партитурата и така на 21 май 1925 г. (9 месеца след смъртта му) операта има премиерата си на сцената на „Земперопер“ в Дрезден (трайност около 3 часа). Дирижира известният диригент Фриц Буш. През следващите години следват около 20 различни постановки, между другото във Франкфурт и Берлин (1927 г.), Хановер (1928 г.).
След Втората световна война настъпва ренесанс за оперите на Бузони, главно на „Доктор Фауст“. Един от най-добрите изпълнители на главната роля на Доктор Фауст е знаменитият немски баритон Дитрих Фишер-Дискау. През 1985 г. особено високо е оценена постановката на тази опера в Болоня от прочутия немски филмов режисьор Вернер Херцог. Запис на тази опера с особена ценност е от фирмата „Deutsche Grammophon“ (3 CD’s) през 1969 г. със Симфоничния оркестър на Баварското радио и диригент Фердинанд Лайтнер. В ролятя на Доктор Фауст – Дитрих Фишер-Дискау. Друга забележителна постановка е тази на Вили Декер (Willy Decker) на сцената на Държавната опера в Лайпциг през 1991 година.
Композиторът Бузони
Музикалното творчество на Бузони се осъществява едновременно с дейността му като концертен изпълнител и ангажиментите, поети в различните консерватории, в които е призован, и далеч не е ограничено, макар и не толкова широко като това на други музиканти, които са били негови съвременници. Когато пристига във Виена на 17 години (есента на 1884 г.) с намерението да очертае конкретно своето артистично бъдеще (и като пианист, но преди всичко като композитор), Бузони вече е написал около четиридесет композиции: произведения за пиано, за оркестър, за пиано и оркестър, кантати и Реквием.
Сред тези композиции специално внимание заслужават 24-те прелюдии оп. 37 (1880), който е повлиян както от прелюдиите на Шопен, така и от „добре темперираното пиано“, кантатата „Il Sabato del Villaggio“ по текст на Леопарди, Реквием и други композиции, включително симфонична сюита.
Имайки нужда да се утвърди както като пианист, така и като преподавател, преди всичко, за да си изкарва прехраната, той допълнително задълбочава изучаването на пиано. Той установява своя дом първо в Лайпциг, след това в Хелзинки, след това в Москва. От този период е „Konzertstück“, с който печели „Наградата Рубинщайн“ в Москва. Концертът все още носи влиянието на Брамс, композитор, с когото Бузони се запознава лично във Виена и от когото получава съвети и препоръки. Бузони, в първата си фаза на формиране, чувства авторитета и историческата тежест на Брамс.
Забележителен в този период е Концертът за цигулка оп. 35. Но важната повратна точка в неговата музикална еволюция е Сонатата за цигулка и пиано от 1896 г. Влиянието на Брамс все още е налице, но с развитието на сонатата тя все повече показва автономен път и завършва с вариация на хорала на Бах „Wie wohl ist mir“. Бузони е на тридесет години и твърди, че това е първото му наистина успешно произведение, смятайки го за повратна точка в музикалната му еволюция.
Особено значение в творчеството на Бузони има неговия Концерт за пиано в до мажор, оп. 39. Това е едно от най-големите произведения, писани някога в този жанр. Концертът продължава около 70 минути и е в пет части; във финалната част мъжки хор пее думи от финалната сцена на стихотворната драма „Аладин“ от Адам Йоленшлегер, който е написал и думите на един от датските национални химни. Концертът е написан в духа на късния романтизъм с изключително голяма техническа сложност.
За първи път концерта е изпълнен на 10 ноември 1904 от Берлинската филхармония в един от концертите за модерна музика в Берлин, който Бузони организира, солист е композиторът, диригент е Карл Мук. Година по-късно произведението е представено и в Амстердам от оркестъра на „Концертгебау“, дирижиран от Бузони, със солист Егон Петри.
Само две години след създаването му Концертът за пиано оп. 39 е публикуван от издателство „Breitkopf & Härtel“ (1906), но през следващите десетилетия творбата има сравнително малко изпълнения поради големия състав и сложната солова партия. От 80-те години на 20-и век насам интересът към концертното му представяне и звукозапис нараства.
(край на данните за Феручо Бузони)
В последно време доста се пише в български медии относно концерта за пиано, оркестър и мъжки хор на Феручо Бузони, който е предизвикал особен интерес в България и заради солиста на концерта – младия български пианист Емануил Иванов – носител на наградата “Феручо Бузони” през 2019 г. С този концерт Софийската филхармония закрива на 27 юни 2024 г. сезона си 2023/2024.
Цитирам предаване на БНР във връзка с това събитие:
БНР
Летният сезон на Софийската филхармония
публикувано на 27.06.2024
Автор: Велин Манов
Днес Софийската филхармония закрива сезона си с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Феручо Бузони в изпълнение на носителя на наградата “Феручо Бузони” Емануил Иванов под палката на доайена на диригентското изкуство Емил Табаков в зала “България”. Маестро Табаков допълва програмата на вечерта с “Мечти” – Прелюдия за оркестър в ми мажор, оп. 24 от Александър Скрябин.
Летният сезон на Софийската филхармония включва програма за деца и музикалния фестивал “Арт нощи в Правец” (Pravets Art Nights).
Детските образователни концерти на Софийската филхармония се местят на открито в атриума на “Квадрат 500”. Те ще се проведат в четирите недели на месец юли. Публиката ще чуе от барокова до съвременна музика, а куклата Форти ще разказва интересни истории на най-малките меломани.
Втора година Софийската филхармония ще бъде музикален домакин на престижния музикален фестивал в Правец “Арт нощи в Правец”.
На 19 и 20 юли почитателите на класиката ще имат възможност да се срещнат със световнопризнати солисти и диригенти. Първата вечер е посветена на музиката на Гершуин и е с участието на виртуозния германски пианист Себастиан Кнaуер, а диригент е Емил Табаков. Оперната гала “Пучини завинаги” ще отбележи 100 години от смъртта на великия композитор, ще събере на 20 юли оперната прима Мила Михова и един от най-харизматичните тенори на днешното време Матео Фалчер. Под палката на маестро Томас Рьоснер те ще представят арии и дуети от най-емблематичните опери на Пучини.
Подробности за летните прояви на Софийската филхармония в разговора на Велин Манов с Кремена Флор в “Артефир” чуйте в звуковия файл;
(край на цитата)
Цитирам линк към това предеване на БНР:
https://bnr.bg/hristobotev/post/102012832
Подробна информация за концерта при закриване сезона на Софийска филхармония е поместена в портала „Въпреки“, където наред с текста са дадени и редица снимки на солиста Емануил Иванови, на оркестъра и на диригента Емил Табаков. Цитирам:
Портал „Въпреки“
(без дата)
Емил Табаков и Емануил Иванов закриват сезона на Софийска филхармония
Софийската филхармония закрива сезона си с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Бузони в изпълнение на носителя на наградата “Феручо Бузони” Емануил Иванов под палката на доайена на диригентското изкуство Емил Табаков на 27 юни.
Маестро Табаков допълва програмата на вечерта с “Мечти” – Прелюдия за оркестър в ми мажор, оп. 24 от Александър Скрябин (1872-1915), съобщават от Софийска филхармония.
Концертът за пиано на Феручо Бузони (1866-1924) е едно от най-мащабните произведения, писани някога в този жанр. Времетраенето му е около 70 минути, като петте части се изпълняват без прекъсване по указание на композитора. Написан е за пиано, голям симфоничен оркестър и мъжки хор в последната част, чиято партия е върху немския текст от поетичната драма „Аладин“ (1805) на известния датски поет Адам Йоленшлегер (1779–1850), съвременник на Гьоте.
Концертът е написан в духа на късния романтизъм с изключително голяма техническа сложност.
За първи път е изпълнен на 10 ноември 1904 от Берлинската филхармония в един от концертите за модерна музика в Берлин, който Бузони организира, солист е композиторът, диригент е Карл Мук. Година по-късно произведението е представено и в Амстердам от оркестъра на „Концертгебау“, дирижиран от Бузони, със солист Егон Петри.
Само две години след създаването му Концертът за пиано оп. 39 е публикуван от „Breitkopf & Härtel“ (1906), но през следващите десетилетия творбата има сравнително малко изпълнения поради големия състав и сложната солова партия. От 80-те години на ХХ век насам интересът към концертното му представяне и звукозапис нараства. Концертът никога не е изпълняван в България.
Емануил Иванов привлече вниманието на международната музикална общност след като получи първа награда на 62-то издание на международния конкурс за пианисти “Феручо Бузони“ през 2019 в Болцано, Италия. Успехът на 20-годишния музикант е последван от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света. Част от наградата му е и солов концерт в “Ла Скала”, състоял се през 2021 без публика поради пандемията, но предаван онлайн.
Роден е през 1998 в Пазарджик. Уроците му по пиано започват на седемгодишна възраст. Смята присъствието на симфонична музика в своето детство, особено тази на Густав Малер, за ключов фактор в артистичното си развитие. Първите си стъпки в клавирното изкуство прави с помощта на Галина Даскалова в родния си град, а след това работи с проф. Атанас Куртев. В момента е студент с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит. Участвал е в майсторски класове на изтъкнати пианисти като Дмитри Башкиров, Кирил Герщайн, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитри Алексеев, Питър Донохоу и други.
Емануил Иванов участва в много фестивали в България, изнася солови рецитали във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Обединеното кралство и Полша. През 2022 дебютира в една от най-престижните европейски зали – „Херкулесзал“ в Мюнхен. Свирил е с водещи оркестри в България и Италия. Емануил Иванов е носител на награди от престижни международни конкурси като “Алесандро Казагранде”, “Скрябин-Рахманинов”, “Лист-Барток”, “Млади виртуози”, “Дину Липати”, на наградите „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, както и на престижни награди във Великобритания като “Musicians’ Company Silver Medal” и “Carnwath Piano Scholarship”.
Припомняме, че миналата година на 29 юни Емил Табаков също закри сезона, като води Софийската филхармония, Националния и Детския филхармонични хорови състави както и сопрана Пламена Гиргинова, тенора Андрей Найденов и баритона Иво Йорданов с „Кармина Бурана“ на Карл Орф. Незабравим концерт.
А на 9 май т.г. Маестро Табаков заедно с оркестъра, хора на Софийската филхармония и солисти Стефани Кръстев (сопран) , Виолета Радомирска (мецосопран), Емил Павлов (тенор) и Валентин Ватев (бас) изпълниха изключителната Миса Солемнис на Бетовен. В своята знаменита кариера Табаков неведнъж е демонстрирал предпочитанията си към голямата вокално-симфонична форма със сложна драматургия, със завладяваща проблематика. С извънредни задачи пред диригента и вокално-инструменталния апарат с него, на който той трябва да внуши излъчването на величавото послание на композицията.
За първи път гледахме и слушахме Емануил Иванов с рецитал в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Фестивала „Пиано Екстраванганца“ 2019 година, създаден и организиран от именития ни пианист и педагог Людмил Ангелов. Зашемети ни, независимо, че залата не е с най-добрата акустика за подобни концерти. Пианистът бе едва 20 годишен, но всичко което в анонса за фестивала си маестро Ангелов разказа за него надмина очакванията ни. Емануил Иванов 2019 година завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда вече в седемдесет и петата си годишна (създаден е през 1949 година) си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени малко над 30 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и даде широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени.
Само да припомним, че през 1957 конкурса печели изключителната аржентинската пианистка Марта Аргерич едва на 16 години, една от големите изпълнителки на нашето време. Българското участие в този престижен конкурс има своя богата история. Сред призьорите в надпреварата са били изтъкнати наши пианисти като Иван Дреников /1964 г./, Божидар Ноев /1965 г./, Стела Димитрова / 1969 г./, Боян Воденичаров /1981 г./, Ралица Пачева /1999 г./, а в журито на конкурса са били проф. Люба Енчева, Константин Ганев, Любомир Пипков, Антон Диков. Емануил Иванов печели конкурса „Бузони“ в изключителна конкуренция – участват 27 изключителни пианисти от Австралия, България, Германия, Грузия, Италия, Канада, Китай, Латвия, Русия, Чехия и Япония. Журито се състои от световноизвестни имена на клавирното изкуство, сред които Тил Фелнер, Паоло Арка, Роланд Пийлман, Лиу Шикун, Татяна Зеликман, Джорд Стийл и други. Емануил Иванов, печели първа награда, следван от Шиори Кувахара от Япония (втора награда) и Гиорги Гигашвили от Грузия (трета награда).
Независимо от силния сезон на Софийска филхармония със знаменити солисти и диригенти и дълго запомнящи се великолепни концерти, музикалното събитие на 27 юни със сигурност ще е от най-върховните за годината. Очакваме това вълненуващо преживяване.
И да не забравяме, че за втора година Софийската филхармония ще бъде музикален домакин на престижния музикален фестивал в Правец – Pravets Art Nights 2024. На 19 и 20 юли на сцената до езерото на Hyatt Regency Pravets Resort, почитателите на класиката ще имат възможност да се срещнат със световнопризнати солисти и диригенти.
Първата вечер е посветена на музиката на Гершуин и е с участието на виртуозния немски пианист Себастиан Кнaуер, който, заедно с първия ни оркестър ще представи „Рапсодия в синьо“. В програмата са включени и увертюрата Funny Face и сюитата „Порги и Бес“. Дирижира забележителният Емил Табаков.
Оперната гала Пучини ще събере на 20 юли оперната прима Мила Михова и един от най-харизматичните тенори на днешното време Матео Фалчер. Под палката на маестро Томас Рьознер те ще представят арии и дуети от най-емблематичните опери на Пучини.
Вече знаем за голямата приятна изненада не само за меломаните през следващия сезон 2024/25 година. Световноизвестното сопрано Анна Нетребко идва в България за пръв път и ще пее в “Арена София” със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров. Концертът ще бъде на 20 март 2025. Заедно с Нетребко на сцената ще излезе и нейният съпруг Юсиф Ейвазов. Както беше казал преди години Маестро Найден Тодоров в качеството си на директор на Софийска филхармония: „Хубавото предстои!…“. ≈
„въпреки.com”
(край на цитата)
Ще дам подробности относно солиста на въпросния концерт от Бузони – българския пианист Емануил Иванов. Цитирам интересна информация от 2019 г.:
Портал „Софийска филхармония“
2019 г.
За конкурса „Феручо Бузони“
От 28 август до 6 септември 2019 г. се състоя 62-ото издание на международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ в Болцано, Италия. На 6 септември стана ясно, че носител на първа награда е българинът Емануил Иванов. Вече пет години името му привлича интереса на журналистите и кариерата му се развива великолепно. Тази среща е едно напомняне за началото и изборът.
Туровете от конкурса се предаваха по Интернет и много хора следиха изпълненията на младия музикант. Конкурсът на името на известния италиански пианист и композитор се провежда от 1949 г. Идеята е на Чезаре Нордио, директор на консерваторията в Болцано, подкрепен от световноизвестния пианист Артуро Бенедетти-Микеланджели, за да се отбележи 25 годишнината от смъртта на Бузони.
Първият конкурс започва на 12 септември 1949 г. В почетния комитет влизат Клаудио Арау, Вилхелм Бакхаус, Алфред Корто, Валтер Гизекинг, Дину Липати, Артур Рубинщайн и самият Микеланджели, който предоставя значителна сума за една втора награда. В първото издание 18-годишният Алфред Брендел се класира четвърти. Едва през 1952 г. първа награда печели Серджо Пертикароли. През 1956 първото място е за Йорг Демус, а на следващата за Марта Аргерич. Когато всички членове на журито са единодушни в избора за носител на първа награда му се присъжда и една допълнителна на името на Артуро Бенедети Микеланджели.
Няколко български пианисти също са печелили награди на този конкурс. Това са Иван Дреников през 1964 г. – трета награда, Божидар Ноев през 1965 печели втора при неприсъдена първа, Боян Воденичаров през 1981 – трета награда, и през 1999 г. Ралица Пачева печели четвърта.
Председател на журито беше австрийският пианист Тил Фелнер. Според регламента на конкурса председател трябва да бъде сравнително млад пианист с международна кариера. Останалите десет членове представляват всички специфични музикални категории – изпълнители, композитори, артистични директори, диригенти и разбира се, утвърдени пианисти. След полуфиналите остават дванадесет музиканти, след това шест за финал, на който трябва да свирят с камерен състав, а накрая трима, които свирят с оркестър „Хайдн“ с диригент Арво Волнер.
„Журито избра да награди таланта на Емануил Иванов, който успя по време на всички турове да бъде на висотата на прочутия Бузони“ – пише в пресата. След конкурса Емануил Иванов изнесе три концерта като спечелил първата награда – един рецитал в Азуло на 8 септември и два концерта в Триест и Венеция с камерен оркестър „Феручо Бузони“.
Следва интервю с пианиста Емануил Иванов:
– Всеки музикант, когато се готви за конкурс, очаква да спечели. Когато разбрахте, че сте първи, коя беше първата мисъл, която мина през ума ви?
– Не знам дали е имало конкретна мисъл. Беше един водовъртеж от всевъзможни емоции, но основно беше радост. Беше много запомнящо се.
– Кога решихте да се явите на конкурса?
– Още когато започна целият процес по записване с изпращането на запис и попълване на формата. Тогава още не бях студент. Това е първият голям, сложен конкурс, на който се явявам. Може да се каже, че е един от петте най-престижни в света.
– Над 400 са били кандидатите. Какви записи направихте, за да ви одобрят сред двадесет и двамата, които се представиха в Болцано пред журито?
– Трябваше да бъде 20-минутен запис. Аз свирих Брамс – Интермецо, Шопен – Етюд, и „Златни рибки“ от Дебюси. Записа направихме в Музикалната академия в София.
– Разкажете и за програмата, която представихте там.
– Първо имах 45-минутен рецитал. След това трябваше да изпълня едночасова програма. Изборът в конкурса беше достатъчно свободен и разнообразен. Задължително беше в първия кръг да има пиеса на Бузони, което е естествено. Във втория кръг трябваше да има съвременна пиеса и класическа соната. Аз изпълних Соната №18 от Бетовен. Избрах я, защото не се чува толкова често по конкурсите в наши дни. Най-често се избират „Апасионатата“, „Валдщайн“, такива тежки, впечатляващи произведения, докато тази е малко хумористична, има много фино и възвишено чувство в нея. С квартета беше истинско удоволствие да се работи. Беше поканен струнен квартет „Давид Ойстрах“, който е базиран в Москва. Само за пример – водачът им е носител на първа награда от конкурса „Кралица Елизабет“ през 2011 или 2012 г. Представете си на какво ниво е този квартет! Много лесно се работеше с тях. Изпълнихме Квинтета във фа минор от Цезар Франк. Много емоционално, мрачно, драматично произведение, при което често може да се появи лека помпозност, но ние успяхме да намерим баланса.
– Изборът за финала явно също е бил много точен, защото журито избра вас.
– Може би трябва да започна оттам, че списъкът за финала с концерти за пиано и оркестър беше доста по-широк от този на някои други подобни конкурси. В него имаше неща, които не винаги се срещат – например Сен-Санс № 2 и № 5, Барток № 2, концертът за лява ръка на Равел. Аз реших да избера творба от този тип. Не първия на Чайковски или третия на Рахманинов. Тях винаги чуваме по конкурси. (Носителката на втора награда японката Шиори Кувахара свири Концерт № 3 на Рахманинов, а заелият трето място Гиорги Гигашвили от Грузия избира Концерт № 3 на Прокофиев.)
– Защо избрахте Сен-Санс?
– Вторият концерт на Сен-Санс е много интересно произведение, защото в него той съчетава по успешен начин наглед несъчетаеми неща – драматична първа част в сол минор, втората част е шеговита и изразява la joie de vivre (радостта от живота), а третата е фантастичен танц. По необичаен и оригинален начин съчетава тези емоции. Самата структура на концерта е нестандартна. Вместо бавната част да е в средата, той я слага в началото.
– Може да се каже, че успех са ви донесли по-малко изпълняваните произведения и разбира се, интерпретацията. Не сте се впуснали в най-популярните, които могат както да ви помогнат, така могат и да ви навредят.
– Да, може би. В последните няколко години винаги съм имал интерес към по-непознати творби, въпреки че едва ли тези са непознати. Просто бяха нетипични за конкурс. Беше ми интересно какво ще се получи, каква ще е реакцията.
– Представили сте и творба на Панчо Владигеров.
– В първия тур беше задължителна само пиесата от Бузони и в останалите 38 минути имах пълната свобода да изпълня каквото искам. Затова реших да е нещо, което никой друг няма да изсвири и никой дори не е слушал. Естествено това е нож с две остриета, защото както може да им хареса и да ги грабне веднага, така може да се почувстват леко неловко от факта, че им се представя нещо, което не познават, и дори може да се засегнат. Това пак беше леко рискована постъпка от моя страна. Но нещата се получиха. Българската пиеса им хареса. Изпълних Сонатина кончертанте от Владигеров. По моето скромно мнение една от най-успешните му композиции за пиано и много любима моя творба, която свиря от доста време и ме съпровожда и в чужбина, и у нас.
– Не сте завършили музикално училище, нито консерватория. Учили сте в езиковата гимназия в Пазарджик. Там започвате уроци по пиано при Галина Даскалова…
– Когато бях на шест години започнах за ходя на уроци по пиано при г-жа Даскалова. Първите три или четири години не смятам, че са били нещо сериозно. Беше като хоби. Имах влечение към музиката като цяло, към това да се опитвам да импровизирам, да сътворявам някакви нови неща. Интересно беше, че в този период, когато едва изсвирвах неща, пак се опитвах да импровизирам. Естествено, леко нескопосано, но това се чуваше само от мен и моето семейство. После, когато бях на десет или единадесет години, не знам какво се случи, но започнах да се интересувам по-сериозно от пианото и от репертоара, който е написан за инструмента, който е толкова безкраен. Започна да става все по-интересно. С всяко ново откритие – не само на произведения, но и на технически начини за тяхното изпълнение, се убедих, че това е моят път.
– Кога отидохте при проф. Атанас Куртев?
– Аз винаги съм бил леко инатлив и винаги съм избирал сам нещата, които да свиря. С проф. Куртев се запознахме в края на 2012 г. Той организираше първия конкурс „Скрябин – Рахманинов“ в София. Това беше конкурсът с по-сериозна програма, на който се явих. След конкурса проявих желание да поработя с него. Отидох на урок и започнахме да се виждаме редовно.
– Защо не кандидатствахте в музикално училище?
– Така се случиха нещата. Реших, че ще имам по-голяма свобода на избор. Ако бях се записал в музикално училище, нямаше да се чувствам така свободен да работя, когато аз реша.
– По колко часа на ден свирехте? Явно никой не ви е принуждавал.
– Не, никога не съм се лишавал за сметка на музиката, защото това не би било полезно. Но зависи от човека. За мен винаги е бил важен балансът между заниманията и развлеченията.
– Когато не свирехте, какво ви беше интересно да правите?
– Те, нещата, се променяха през годините, но винаги съм обичал да общувам с приятели, когато бях по-малък, да играя различни игри, което продължава и сега, защото трябва да пазим детското в себе си. Искрено вярвам в това.
– Защо решихте да отидете в Бирмингам?
– Имам много добър приятел, който учи в Бирмингам. Той отиде там две години преди мен. И той е студент на проф. Куртев, казва се Паскал Паскалев, много добър пианист. След гимназията не постъпих веднага в университет, защото много се двоумях къде точно, при кого да отида, дали да продължавам с музиката. Беше леко кризисен период. Всеки има подобни моменти. Той ми препоръча консерваторията в Бирмингам, най-вече заради двамата преподаватели, с които работи. Свързах се с администрацията, с ръководството. Изпратих им мои записи. Те ме харесаха и ме поканиха една година да уча по така наречения самостоятелен учебен план. Това са основно уроци по пиано, без много теоретичен материал. Като поработих с Паскал Немировски и Антъни Хюит, осъзнах, че там ми е мястото, че се чувствам добре и е полезно за мен във всяко едно отношение. След това кандидатствах за официалния бакалавър и след няколко дни предстои да го започна.
– След този успех мислите ли за следващи конкурси? Със сигурност има и по-трудни.
– Да, има. Аз не съм конкурсен тип музикант, за който конкурсите са самоцел. За мен конкурсите са средство да стигна до по-широка публика, да се даде гласност на това, което правя. От друга страна, човек не трябва да бъде много алчен. В момента съм доволен от това, което се случи. След няколко години може би…, но засега това ми е напълно достатъчно.
– Казвате, че сам избирате какво да свирите.
– Винаги съм се стремял репертоарът ми да е възможно най-широк. Да включва творби от всички стилове – барок, класика, романтика, съвременна музика също. Леко всеяден съм и се стремя да открия нещо хубаво във всяко произведение. Дори то да не е първокласно или сръчно направено, винаги търся нещо, което да ми хареса в него. И винаги успявам.
– След конкурса срещнахте ли се с журито?
– Само с един-двама от тях, тъй като вечерта след обявяването на наградите премина в срещи с журналисти и интервюта. Беше много приятен разговор, в който говорихме най-вече за музиката, а не за моето свирене.
На 27 юни 2024 със Софийската филхармония Емануил Иванов под диригентството на Емил Табаков ще изпълни концерта за пиано, мъжки хор и оркестър от Феручо Бузони.
(край на цитата)
Ще цитирам биографични бележки за пианиста Емануил Иванов:
ЕМАНУИЛ ИВАНОВ привлече вниманието на международната музикална общност след блестящия му успех – Първа награда на международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ през 2019 в Италия. Това постижение на 20-годишния музикант беше последвано от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света.
Роден през 1998 в град Пазарджик, Емануил Иванов от ранна възраст проявява силен интерес и любов към музиката.
В детството му изключително влияние върху музикалното му възпитание има симфоничната музика и особено творбите на Густав Малер. Започва уроци по пиано на около седемгодишна възраст при Галина Даскалова в родния си град. Завършва езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик. Учи пиано при проф. Атанас Куртев от 2013 до 2018. Студент е с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит.
Участвал е в майсторски класове на Людмил Ангелов, Евгени Божанов, Дмитри Башкиров, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитри Алексеев, Анджей Яшински, Павел Егоров, Питър Донохоу и др.
Репертоарът му включва основни за пианистичния концертен репертоар творби от: Бах, Хайдн, Моцарт и Бетовен, Шопен, Менделсон, Лист, Брамс, Чайковски и Рахманинов, Гершуин и Равел, Владигеров.
Свързан с отличието му на конкурса „Феручо Бузони“ е соловият рецитал през февруари 2021, който Емануил Иванов изнесе в разгара на пандемията Covid-19 в миланската „Ла Скала“. В едночасовия концерт, без публика, предаван на живо онлайн, младият пианист изпълни „Фантазия“ от Бузони по тема на Бах, клавирния цикъл „Огледала“ от Равел и Соната № 5 от Скрябин. Коментарите, изписани от стотици меломани в интернет, бяха заслужени суперлативи.
Емануил Иванов участва в много фестивали в България. Изнася солови рецитали и има концертни турнета във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Обединеното кралство, Полша. През 2022 дебютира в една от най-престижните европейски зали – „Херкулес“ в Мюнхен. Свирил е с водещи оркестри в България и Италия. През лятото на 2023 записва албум със сонати на Скарлати за реномирания лейбъл „Naxos“. Изпълненията му са представени по BBC Radio 3, италианското Rai Radio 3 и японското NHK Radio.
Емануил Иванов непрекъснато показва афинитет към някои от по-рядко изпълняваните произведения, които вкючва в репертоара си. Преди изпълнението на мащабния Концерт за пиано от Феручо Бузони със Софийската филхармония, той го представя на 14 юни 2024 със Симфоничния оркестър на Бирмингам, диригент Мартин Брабинс. Освен че свири на пиано, той проявява и голям интерес към композицията и композира редовно от дете.
Емануил Иванов е носител на награди от авторитетни международни конкурси като „Алесандро Казагранде“, „Скрябин – Рахманинов“, „Лист – Барток“, „Млади виртуози“, „Дину Липати“, на наградите „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, както и на награди във Великобритания като „Musicians’ Company Silver Medal“ и „Carnwath Piano Scholarship“.
текст – Елисавета Вълчинова-Чендова
(край на цитата)
Във връзка със спечелване на конкурса „Феручо Бузони“ през 2019 г. от българския пианист Емануил Иванов, през октомври с.г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на това събитие. Цитирам:
БНР
За конкурса „Феручо Бузони“ – разговор с носителя на първа награда Емануил Иванов
публикувано на 11.10.2019
Автор: Светлана Димитрова
От 28 август до 6 септември се състоя 62-рото издание на Международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ в Болцано, Италия. На 6 септември стана ясно, че носител на първа награда е българинът Емануил Иванов. Туровете от конкурса се предаваха по Интернет и много хора следиха изпълненията на младия музикант.
Конкурсът на името на известния италиански пианист и композитор се провежда от 1949 г. Идеята е на Чезаре Нордио, директор на консерваторията в Болцано подкрепен от световноизвестния пианист Артуро Бенедетти Микеланджели, за да се отбележи 25-годишнината от смъртта на Бузони. Първият конкурс започва на 12 септември 1949 г. В почетния комитет влизат Клаудио Арау, Вилхелм Бакхаус, Алфред Корто, Валтер Гизекинг, Дину Липати, Артур Рубинщайн и самият Микеланджели, който предоставя значителна сума за една втора награда. В първото издание осемнадесетгодишният Алфред Брендел се класира четвърти. Едва през 1952 г. първа награда печели Серджо Пертикароли. През 1956 първото място е за Йорг Демус, а на следващата за Марта Аргерич.
Когато всички членове на журито са единодушни в избора за носител на първа награда, му се присъжда и една допълнителна – на името на Артуро Бенедети Микеланджели.
Няколко български пианисти също са печелили награди на този конкурс. Това са Иван Дреников през 1964 г. – трета награда, Божидар Ноев през 1965 печели втора при неприсъдена първа, Боян Воденичаров през 1981 г.– трета награда и през 1999 г. Ралица Пачева печели четвърта.
Председател на журито тази година беше австрийският пианист Тил Фелнер.
На българска сцена младият пианист се завърна на 19 септември в Казанлък за концерт, наречен „Импровизация и Токата“, и посветен на 120-годишнина от рождението на Панчо Владигеров. На 1 октомври в галерия „Оборище 5“ свири в концерта на носителите на голямата награда от конкурса „Млади виртуози“.
Предстои му рецитал на 12 октомври в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в рамките на фестивала „Пиано Екстраваганца“ с една почти изцяло нова програма.
„Подбрал съм шест транскрипции на Алексис Вайсенберг върху шансони от Шарл Трене, които бяха издадени миналата година от едно японско издателство. През 1958 или 59 се появява грамофонна плоча „Мистър Никой свири Шарл Трене“. Едва четиридесет години по-късно става ясно, че свири Вайсенберг. Решил е да я издаде с псевдоним, защото по онова време не е било прието класически музиканти да свирят лека музика. Тези аранжименти са толкова майсторски направени и толкова завладяващи, че не може да става дума за лека музика. Личи си талантът във всяка една от пиесите. Дълго време се е смятало, че това са импровизации. Дори прочутият Марк Андре Амелен ги записа преди почти 18 години, като ги е научил изцяло по слух. Преди няколко години дъщерята на Вайсенберг Мария открива нотен материал на четири от шестте и вече са издадени. Аз веднага се сдобих с нотите, научих ги и сега предстои да ги представя. Другата пиеса е три пиеси от „Ява сюита“ на Леополд Годовски. Това също е много интересно произведение, едно от най-колоритните в този репертоар. Това са преки впечатления от една негова екскурзия на остров Ява през 1923 г. След това направил една голяма сюита от дванадесет пиеси в четири тетрадки по три и аз ще изпълня втората тетрадка – „Бъбрещите маймунки“, „Размишление върху будисткия храм Боробудур на лунна светлина“ и „Вулканът Бромо“. Другата е „Картини от една изложба“ на Мусоргски и „Сонатина-концертанте“ на Владигеров“.
В звуковия файл чуйте разговора с Емануил Иванов, а на 11 октомври от 23 часа в „Български изпълнители“ ще звучат и негови изпълнения.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предеване на БНР:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101176392
След спечелване на конкурса „Феручо Бузони“ през 2019 г. от българския пианист Емануил Иванов, същият предприема редица концерти в чужбина и в България. Цитирам информация за негово участие при откриване на Музикалния фестивал „Варненско лято“ през 2020 г.
Портал „ART VARNA NET“
15.06.2020
Младият български пианист Емануил Иванов, с първа награда от конкурса „Бузони“, дебютира на откриването на Музикалното „Варненско лято“
Международният музикален фестивал „Варненско лято“ тази година се провежда под мотото „Varna Summer Light“ заради последствията от корона вируса. С мисъл за публиката организаторите успяват да опазят и през това лято най-дългогодишния български фестивал.
Началото на фестивалната програма ще бъде силно и за пръв път ще се случи под открито небе – в Летния театър. На 19 юли на сцената сред зеленината на Морската градина за Официалното откриване ще излязат Симфоничният оркестър на Държавна опера – Варна и маестро Найден Тодоров, Музикант на годината 2018.
След музикалната емблема на фестивала Рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров, варненската публика ще посрещне един от най-талантливите млади български пианисти – Емануил Иванов, носител на първа награда от изключително престижния клавирен конкурс „Бузони 2019“, който ще солира в Концерт № 1 на Рахманинов за пиано и оркестър. Емануил Иванов е и носител на приза „Млад музикант на годината за 2019“, избран с вота на публиката в традиционната анкета на предаването „Алегро виваче“ на БНР.
Ще чуем звездната надежда на пианото в Първия клавирен концерт, който Рахманинов пише едва 17-годишен – изумително постижение за руския музикален гений, шедьовър, създаден още преди авторът му да стане световна знаменитост. Сравнително по-рядко това произведение се изпълнява на сцена, за разлика от добре познатите Концерт № 2 и № 3 на Рахманинов – обичайните хитове в клавирния репертоар. Концерт №1 е предизвикателство за пианистите – много труден технически, изискващ специални усилия за овладяването на нотния материал. Но младият Емануил Иванов явно търси такива предизвикателства, в които талантът му да блесне, и за радост на публиката това се случва още в неговия дебют на фестивала „Варненско лято”.
В програмата е включена и Симфония № 4 „Италианска” в ла мажор, опус 90 – една от най-популярните, обичани и изпълнявани творби на Феликс Менделсон-Бартолди. През октомври 1830 г. на 21-годишна възраст Менделсон предприема продължително турне из Италия, което слага витален отпечатък върху композиторската му дейност и го насърчава да търси нови изразни средства в симфоничния жанр. Плод на тези търсения е неговата Италианска симфония, която ще чуем в изпълнението на Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна под палката на маестро Найден Тодоров.
Нина Локмаджиева
19 юли, 20:00, Летен театър – Варна
Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна
Диригент Найден Тодоров
Солист Емануил Иванов – пиано, носител на I награда на Международния клавирен конкурс Феручо Бузони 2019
Програма:
П. Владигеров – Рапсодия „Вардар“
С. Рахманинов – Концерт № 1 за пиано и оркестър
Ф. Менделсон – Симфония № 4 „Италианска”
(край на цитата)
През настоящата 2024 г. в портала „SKiF“ (С Книга и Филм) е публикувана статия за пианиста Емануил Иванов, в която се научават редица детайли за него и отношението му към въпроса на връзката „изпълнител – слушател“. Цитирам тази интересна публикация:
Портал „SKiF“
Пианистът Емануил Иванов: Артистът трябва да е земен
Сцена: Новини; 27 април 2024
АДЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА, Програма “Христо Ботев”
“Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки със своите слушатели и от тази гледна точка аз не разбирам онези изпълнители, които не дават интервюта или не говорят с хората след концерта. Разбира се, по време на изпълнение, когато си на сцената, мисълта трябва да е изцяло в онова, което се случва, и в начина, по който публиката те афектира. А контактът с нея се получава някак от само себе си, подсъзнателно – ако човек тръгне да го търси умишлено и да си казва: “Ето сега ще направя нещо, за да ги впечатля” – това вече не е хубаво…”
Името на Емануил Иванов нашумя през 2019 година, когато едва 20-годишен, той стана победител на 62-рото издание на конкурса за пианисти “Феручо Бузони” в Болцано, Италия, и получи първата награда, която не бе присъждана от 30 години насам. Последваха редица ангажименти и концерти в някои от най-престижните зали по света. Сред тях беше и соловият рецитал на Емануил, състоял се през 2021 година в “Ла Скала”, който поради ограниченията, свързани с пандемията, беше предаван онлайн. Оттогава насам кариерата на талантливия млад пианист се развива стремително – той участва в много фестивали в България, изнася солови рецитали във Франция, Япония, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Южна Африка, Обединеното кралство и Полша. През 2022 дебютира в една от най-престижните европейски зали – “Херкулесзаал” в Мюнхен.
Свирил е с водещи оркестри в България и Италия. Емануил Иванов е носител на награди от престижни международни конкурси като “Алесандро Казагранде”, “Скрябин-Рахманинов”, “Лист-Барток”, “Млади виртуози”, “Дину Липати”, на наградите “Кристална лира” и “Млад музикант на годината”, както и на престижни награди във Великобритания като “Musicians’ Company Silver Medal” и “Carnwath Piano Scholarship”.
Само от началото на 2024 година насам има вече три концерта в България – два от тях се състояха в рамките на ММФ “Мартенски музикални дни – Русе” (самостоятелен рецитал на 19 март и изпълнение на Първия клавирен концерт на Прокофиев със СО на БНР под диригентството на Георги Димитров – на 29 март), а на 1 април със Солов рецитал, включващ творби от Бетовен, Шуман, Равел, Шьонберг и Барток беше открит първият му майсторски клас по пиано в НМА “Панчо Владигеров” – София, който премина при изключителен успех. През месец юни софийската публика отново ще има възможност да види и чуе Емануил Иванов – този път в Концерта за пиано, мъжки хор и оркестър на Феручо Бузони, заедно със Софийската филхармония, дирижирана от Емил Табаков.
В краткия промеждутък между две репетиции и концерт успях да “открадна” Емо и да го вербувам за каузата на “Предаване без име”. Оказа се, че той е харизматичен и въздействащ не само на сцената, пред рояла, но и – пред микрофона! В изключително интересния разговор, който проведохме, той разказа за своето детство, белязано от музиката, за семейството и свободата на избор, която то винаги му е давало. А също така – за отношението си към конкурсите, за “тайните” и явни стремежи, които го водят в изкуството, за това какво и колко обича да свири, и какъв е животът му извън сцената.
Не пропускайте двете части на ексклузивното интервю с Емануил Иванов, които ще се излъчат в две поредни съботи – на 27 април и 4 май! Ще научите какво предстои оттук-нататък на нашия звезден изпълнител и, разбира се, ще имате удоволствието да слушате много музика в негова интерпретация – включително и от последните му, най-актуални изяви на българска сцена!
(край на цитата)
Накрая в днешната статия за Феручо Бузони ще дам данни от източници на български език за прочутия негов концерт за пиано, оркестър и мъжки хор, опус 39, с който на 27 юни 2024 Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков приключи своя сезон и солист е Емануил Иванов:
Концертът за пиано на Феручо Бузони (1866-1924) е едно от най-мащабните произведения, писани някога в този жанр. Времетраенето му е около 70 минути, като петте части се изпълняват без прекъсване по указание на композитора. Написан е за пиано, голям симфоничен оркестър и мъжки хор в последната част, чиято партия е върху немския текст от поетичната драма „Аладин“ (1805) на известния датски поет Адам Йоленшлегер (1779–1850), съвременник на Гьоте.
Концертът е написан в духа на късния романтизъм с изключително голяма техническа сложност.
За първи път е изпълнен на 10 ноември 1904 от Берлинската филхармония в един от концертите за модерна музика в Берлин, който Бузони организира, солист е композиторът, диригент е Карл Мук. Година по-късно произведението е представено и в Амстердам от оркестъра на „Концертгебау“, дирижиран от Бузони, със солист Егон Петри.
Първата част на концерта е с дължина малко повече от петнайсет минути и представлява разгърнато алегро. Втората част е като скерцо, изпълнена е с ритми и мелодичен материал, характерни за популярната италианска народна музика. Двайсетминутната средна част е с обозначени в нея четири части, тя има по-мрачен и метидативен характер, напомня за процесия. Четвъртата част е тарантела и отново е в италиански стил, а партията на пианото е изключително виртуозна. В по-бавната финална пета част прозвучават теми от предходните части. Във финала партията на мъжкия хор е по стиховете от последната сцена на „Аладин“, възхваляващи Божествеността.
Само две години след създаването му Концертът за пиано е публикуван от издателство „Breitkopf & Härtel“ (1906), но през следващите десетилетия творбата има сравнително малко изпълнения поради големия състав и сложната солова партия. От 80-те години на 20-и век насам интересът към концертното му представяне и звукозапис нараства.
Концертът никога не е изпълняван в България до 2024 г., когато на 27 юни 2024 г. Софийската филхармония закрива сезона си в зала “България” с премиера на виртуозния концерт за пиано, оркестър и мъжки хор от Феручо Бузони в изпълнение на Емануил Иванов – носител на наградата “Феручо Бузони” през 2019 г., под палката на доайена на диригентското изкуство Емил Табаков.
(край на цитата)
Ще завърша с още една по-подробна рецензия относно въпросния концерт, която е мой превод на информация от източник на немски език:
Концертът за пиано и оркестър в до мажор с мъжки хор oпус 39 (BV 247) е монументално произведение на Феручо Бузони, написано през 1904 г. Състои се от пет части с невидим шестгласен мъжки хор във финала, в който композиторът използва стихове от драмата „Аладин“ от 1805 г. на Адам Йоленшлегер.
Много взискателната композиция по отношение на пианото е един от най-дългите концерти за пиано в историята на музиката, с продължителност между 70 и 80 минути. Произведението, което е по-скоро симфонично, отколкото концертно, показва влиянието на Ференц Лист с неговия програмен музикален подход и виртуозен стил.
За музиката
Първата част „Prologo e Introito“ (Allegro, dolce e solenne) започва с подобна на песен тема, носена от струнните инструменти, която ползва като прелюд мелодии от финала и напомня за Макс Регер, докато страничната тема на духовите инструменти изглежда е вдъхновена от Менделсон. Започва доминираща пиано партия, която с мощните си акорди, простиращи се през цялата клавиатура, напомня патетичното начало на първия концерт за пиано на Чайковски, но върви по собствен път в енергията на ударните ритми и иска да го надмине с виртуозност още от самото начало.
Втората част (Pezzo giocoso) се отнася до Ференц Лист, като първо се позовава на основната тема на сонатата на Данте и по-късно на мелодия от неговата „Venezia e Napoli“.
Третата, бавна част (Pezzo serioso), с патетичен и тържествен характер, е разделена на четири части: Въведение (Andante sostenuto), Prima Pars (Andante, quasi adagio), Altera pars (Sommessamente) и Ultima pars (a tempo).
Силно виртуозната четвърта част (Vivace; In un tempo) е жива, енергично заредена тарантела, подправена с пианистични ефекти, която е замислена като почит към Италия. Накрая, в хоровия финал (Largamente), Бузони използва стихове от последното действие на драмата „Аладин“, невидимият хор пее за „вечната сила на сърцата“, които трябва да почувстват близостта на Господ и да го възхвалят.
Фон и прием
Самият Бузони е солист при премиерата на произведението на 10 ноември 1904 г. в зала „Бетовен“ в Берлин с Берлинската филхармония под диригентството на Карл Мук. Структурата на произведението се оказва своеобразна петчастна симфония за голям оркестър с шестгласен мъжки хор и облигато пиано. Неговата партия обаче е изключително трудна и достъпна само за уверени пианисти. Има записи от Garrick Ohlsson, John Ogdon, Volker Banfield, Marc-André Hamelin, Kirill Gerstein и Viktorija Valentinovna Postnikova.
Робърт Симпсън смята първата част от оп. 39 на Бузони, наред със съответните части от Концертите за цигулка и пиано от Макс Регер, за „може би най-важния пример“ за „голям класически концерт с оркестрово „завръщане“ след Брамс.
Оценката на Йоахим Кайзер (моя бележка Б.К.: известен немски музикален критик от края на миналия век) за творбата е двойствена и дори негативна. От една страна, той подчертава блестящата музикалност, жизненост и свежест, изобретателност и свобода, които са особено впечатляващо отразени в първа, втора и четвърта част, но подчертава необятността и възвишеността на композицията. На места изглежда като „пародия на тема пълна хватка“ и гърми с най-тежкия „пиано калибър“. Изненадващо е как Бузони губи желанието си за форма в тази творба. Ако „романизирането прекалява“, тогава това би било по-ясно „от мъгливите германски умове“.
За Йоахим Кайзер нито прекомерната дължина, нито липсата на вдъхновение застрашават концерта, а по-скоро неспособността на Бузони да се подчини на разпознаваем стилистичен принцип. Преди всичко неокласическите или неоромантичните композиции изискват самоналожен отказ от хармонична или пианистична надутост, принципът на отказ, който е толкова очевиден при Игор Стравински – най-важният неокласик, и е централен за него.
(край на цитата)
След статията ще дам линк към запис на този концерт в изпълнение на пианиста Марк-Андре Хамелен, Зала Сибелиус, Лахти – 31 март 2001 г.
Ето подробности (части на творбата, статистични данни по гледане на записа, информации за творбата:
I Prologo e Introito 0:52
II Pezzo giocoso 16:18
III Pezzo serioso 25:14
IV All’Italiana 46:08
V Cantico 57:47
Към датата 15 юни 2023 г. видеоклипът има 38 500 часа време за гледане със средна продължителност на гледане от 11 минути и 47 секунди (16,6% от видеоклипа). Аудиторията е 20,3% жени, 79,7% мъже – 58% на възраст 65+ години, 31% на възраст 55-64 години – от САЩ, Италия, Германия, Япония, Испания (първите пет от първо до пето място). Честотата на кликване на импресиите е 6,1% и 99,1% от аудиторията не е абонирана за канала!
Концерт за пиано в до мажор, оп. 39 (BV 247) от Феручо Бузони е едно от най-големите произведения, писани някога в този жанр. Концертът продължава около 70 минути и е в пет части; във финалната част мъжки хор пее думи от финалната сцена на стихотворната драма „Аладин“ от Адам Йоленшлегер, който е написал и думите на един от датските национални химни.
Първото изпълнение на концерта се състои в „Beethoven-Saal“, Берлин, Германия, на 10 ноември 1904 г., на един от концертите на Бузони за модерна музика. Бузони е солист, а Карл Мук дирижира Берлинския филхармоничен оркестър и хора на Мемориалната църква на кайзер Вилхелм („Kaiser-Wilhelm-Gedächtniskirche“). Отзивите са определено смесени, някои са изпълнени с откровена враждебност или подигравка. Векът след премиерата му е видял относително малко изпълнения, поради голямата оркестрация, сложната музикална текстура, използването на мъжки хор и зашеметяващите изисквания към солиста.
Изглежда Бетовен е този, който за първи път е включил хор в съгласувано произведение с пиано и оркестър в своята Хорова фантазия, оп. 80, от 1808 г., оттогава само няколко произведения са били оценявани за подобни сили, включително Концерт за пиано № 8 на Даниел Щайбелт (изпълнен за първи път на 16 март 1820 г. в Санкт Петербург) и Концерт за пиано № 6, оп. 192 (1858) от Анри Херц, които също имат хоров финал.
(край на цитата)
Нека днес на 28 юли 2024 г. да си спомним за всестранно надарения музикален артист Феручо Бузони (всеки любител на класическата музика знае името му преди всичко като пианист и тълкувател на творбите на Бах и Лист) по случай 100 години от смъртта му вчера на 27 юли. Бузони е един от най-изявените новатори в модерните направления на съвременната музика, и като голям теоретик, педагог и творец с философско мислене е допринесъл за нови насоки в музикалното творчество на съвременниците си. Човек с голяма култура и каризма, той е оставил чрез музикалните си записи незабравими спомени за новите поколения музикални дейци.
Мир на праха му!
…………..
Записи:
Ferruccio Busoni Plays Liszt Reminiscences de Don Juan Piano-Roll
Dante Michelangelo Benvenuto Ferruccio Busoni Plays Reminiscences d’aprèe Don Juan by Liszt.
……
Hamelin plays Bach/Busoni, BV B 24: Chaconne
Marc-André Hamelin plays Bach/Busoni, BV B 24: Chaconne Tchaikovsky Concert Hall, 03/06/19
…..
Busoni – Fantasia Contrappuntistica, BV 256
Composer: Ferruccio Busoni (1 April 1866 – 27 July 1924) Work Title: Fantasia contrappuntistica, BV 256 Performer: Wolf Harden (piano)
…..
Ferruccio Busoni – Indianische Fantasie, Op. 44 (1914)
Ferruccio Busoni (1 April 1866 – 27 July 1924) was an Italian composer, pianist, conductor, editor, writer, and teacher. His international career and reputation led him to work closely with many of the leading musicians, artists and literary figures of his time, and he was a sought-after keyboard instructor and a teacher of composition.
…..
Ferrucio Busoni – Konzertstück, Op. 31a (1890)
Ferruccio Busoni (1 April 1866 – 27 July 1924) (given names: Ferruccio Dante Michelangiolo Benvenuto) was an Italian composer, pianist, conductor, editor, writer, and teacher. His international career and reputation meant that he met and had close relations with many of the leading musicians, artists and literary figures of his time, and he was sought-after both as a keyboard instructor and a teacher of composition. Konzertstück [Concert Piece] Op. 31a, for piano and orchestra BV 236 (1889-June 1890) Dedicated to Anton Rubinstein Carlo Grante, piano and the I Pomeriggi Musicali, conducted by Marco Zuccarini
…..
Busoni – Stein | Berceuse élégiaque op. 42
Berceuse élégiaque op. 42 von Ferruccio Busoni | Erwin Stein aufgeführt vom Klangforum Wien unter der Leitung von Emilio Pomárico GUSTAV MAHLER MUSIKWOCHEN 2021 19.07.2021 Gustav Mahler Saal, Toblach
…..
Busoni – Prélude et Étude en Arpèges K297
….
Ferruccio BUSONI (1866-1924) Toccata (1920) K.287, Claudius Tanski, Piano
Toccata: Preludio. Quasi Presto, arditamente – Fantasia. Sostenuto, quasi adagio – Ciaccona. Allegro risoluto, Claudius Tanski
“The German pianist Claudius Tanski has the resources to play some of the most demanding music ever written for the piano. There is never a sense of strain or of a challenge not met. This is imaginative, full-looded pianism captured in superb sound…”
…..
Busoni, Piano Concerto in C Major Op. 39
Marc-André Hamelin piano. Sibelius Hall, Lahti – 31st March 2001. A small gesture can make a big difference for me! If you wish you can show your appreciation by offering me a virtual coffee at: https://ko-fi.com/harryhaller I Prologo e Introito 0:52 II Pezzo giocoso 16:18 III Pezzo serioso 25:14 IV All’Italiana 46:08 V Cantico 57:47 At the date of 15 June 2023 the video have 38.500 hours of watch time with an average view duration of 11 minutes and 47 seconds (16.6% of the video). The audience is 20.3% female, 79.7% male – 58% aged 65+ years, 31% aged 55-64 – from United States, Italy, Germany, Japan, Spain (top five from first to fifth). Impressions click-through rate is 6.1% and 99.1% of the audience is not subscribed to the channel! The Piano Concerto in C major, Op. 39 (BV 247), by Ferruccio Busoni, is one of the largest works ever written in this genre. The concerto lasts around 70 minutes and is in five movements; in the final movement a male chorus sings words from the final scene of the verse drama Aladdin by Adam Oehlenschläger, who also wrote the words of one of the Danish national anthems. The first performance of the concerto took place in the Beethoven-Saal, Berlin, Germany, on November 10, 1904, at one of Busoni’s own concerts of modern music. Busoni was the soloist, with Karl Muck conducting the Berlin Philharmonic Orchestra and the Choir of the Kaiser Wilhelm Memorial Church (Kaiser-Wilhelm-Gedächtniskirche). The reviews were decidedly mixed, some being filled with outright hostility or derision. The century following its premiere has seen relatively few performances, owing to the large orchestration, complex musical texture, the use of a male chorus, and the staggering demands put on the soloist. It seems to have been Beethoven who first included a chorus in a concerted work with piano and orchestra, in his Choral Fantasy, Op. 80, of 1808, since then only a handful of works have been scored for similar forces, including Daniel Steibelt’s Piano Concerto No. 8 (first performed March 16, 1820, in Saint Petersburg) and the Piano Concerto No. 6, Op. 192 (1858) by Henri Herz which also have a choral finale.
´´´´