Тенорът от Италия Франко Корели, който е роден на днешния ден преди 100 години
Драги приятели на оперната музика, един от най-големите тенори на всички времена – легендарният Франко Корели е роден днес на 8 април през 1921 година – точно преди 100 години. Дата за бележит артист, за който до сега писах вече два пъти – през 2016 и 2017 г.
Днес на 8 април, като започнах да оформям статията си за Франко Корели, влязох в Гугъл да науча какво се пише за него във връзка с този кръгъл юбилей и останах очуден – най-малко 8-10 специални предавания в последните дни тук в Германия, посветени на този юбилей, излъчени от различни тв- и радиопредаватели. Избрах само едно, което цитирам по-долу:
“CON PASSIONE” VOM 5. APRIL 2021 ZUM 100. GEBURTSTAG DES TENORS FRANCO CORELLI
06.04.2021 von Alexandra Maria Dielitz
Zum 100. Geburtstag des Tenors Franco Corelli präsentieren wir Szenen und Arien aus Opern von Umberto Giordano, Vincenzo Bellini, Giacomo Puccini, Giuseppe Verdi und Georges Bizet. | Bildquelle: picture-alliance/dpa
(край на цитата)
Ето и линк към това интересно предаване, съдържащо редица изпълнения на юбиляра, което чрез този линк може да се чуе по всяко време:
https://www.br-klassik.de/audio/zum-100-geburtstag-des-tenors-franco-corelli-100.html
За Франко Корели има Уикипедия-страници на около 30 различни езика, в това число и на български език, макар и доста скромна по размер. Цитирам основната й част:
Франко Корели (на италиански: Franco Corelli) е италиански тенор, пял на много международни оперни сцени между 1950 и 1976 г. Известен е както с мощния си глас, така и с привлекателната си външност. През 1951 г. печели конкурса за оперни певци Maggio Musicale във Флоренция. Там го чува маестро Сан Паоли, директор на Римската опера, и го подтиква да се яви на конкурса за експерименталния театър в Сполето, Италия. Там той отново спечелва конкурса. Корели прави своя дебют в Сполето през 1951 г., в ролята на дон Хосе от операта “Кармен” с невероятен успех.
Умира след сърдечен удар на 82 години. Погребан е в Cimitero Monumentale di Milano, в което са погребани известни личности като Владимир Хоровиц и Ева Перон.
(край на цитата)
Сега ще се спра подробно на биографията и творческия път на артиста.
Франко Корели (Franco Corelli) е италиански тенор, роден на 8 април 1921 г. в Анкона, починал на 29 октомври 2003 г. в Милано.
Все си спомням траурното съобщение в списание „Дер Шпигел“ тук в Германия, което прочетох няколко дни след кончината му – Франко Корели беше известна фигура в музикалните среди в цял свят. Цитирам това съобщение:
Портал „Der Spiegel“
03.11.2003
GESTORBEN
Franco Corelli
Franco Corelli , 82. Ein Sänger in Cinemascope ist er gewesen, der Thriller unter den Tenören. Der Beau aus Ancona, der eigentlich Schiffsingenieur hatte werden wollen, zog seine legendäre Bahn durch die Arenen der Sangeskunst: die Mailänder Scala, die New Yorker Met, Londons Covent Garden und Wiens Staatsoper. Er kam, sang und siegte als ein Gladiator des Belcanto, unter der Ägide von Karajan, Maazel, Mehta, Serafin und an der Seite der Callas, der Price, der Nilsson. Corellis Stimme hatte vibrierende Kraft, stählerne Brillanz. Doch genau diese Qualitäten haben seine Paraderollen auch immer wieder gefährdet. Denn wenn er, mangels freiwilliger Selbstkontrolle, aufdrehte, dann wurde der Spitzenton rasch grell, die Kantilene scharf, der Gesang des Dünnhäuters zur Dröhnung eines Kraftmeiers. “Ich lebe auf meinen Nerven”, hat Corelli einmal den leidigen Kampf gegen sein extremes Lampenfieber beschrieben, und die Geschichten über seine Kräche mit Kollegen und Diven sind Legion. 1976 trat er von der Bühne ab, sieben Jahre später gab er sein letztes Konzert. Franco Corelli starb am 29. Oktober in Mailand.
(край на цитата)
Превод:
ФРАНКО КОРЕЛИ ПОЧИНА
Франко Корели, 82. Той беше певец с аурата на „Cinemascope“, трилърът между тенорите. Хубавецът от Анкона, който в действителност трябваше да стане корабен инженер, но прокара пътя си през арените на певческото изкуство: Миланската Скала, МЕТ в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, Виенската държавна опера. Той дойде, пя и победи като един гладиатор на белкантото, под егидата на Караян, Маазел, Мета, Серафин, и на страната на Калас, Прайс, Нилсон. Гласът на Корели имаше вибрираща сила и стоманена брилянтност. Тъкмо тези качества пречеха понякога на парадните му роли. Това се случваше, когато по липса на достатъчен самоконтрол той прекаляваше, и тогава върховият тон ставаше бързо писклив, а кантилената – остра, звукоизвличането на „тънкокожия артист“ приличаше на тътнежа на един стопанин с особена сила (б.а. Б.К.: последния израз не се подава на хубав превод, защото авторът на съобщението твърде прекалява с оценката спрямо Франко Корели, пък и немският оригинал е изпъстрен с думи, които трудно се превеждат буквално).
„Аз живея върху моите нерви“, казва един път Франко Корели във връзка с борбата срещу прекаления си сценичен страх. Също така безкрайни са историите за неговите спречквания с колеги и оперни диви. През 1976 г. той слиза от сцената, седем години по-късно изнася последния си концерт. Франко Корели се помина на 29 октомври 2003 г. в Милано.
(край на превода)
Франко Корели произхожда от фамилия на пристанищен работник в Анкона и отрано показва забележителни гласови способности. Музикалното си образование получава в консерваториите в Пезаро и Милано. През 1951 г. печели конкурса за оперни певци „Maggio Musicale“ във Флоренция. Там го чува маестро Сан Паоли, директор на Римската опера, и го подтиква да се яви на конкурса за експерименталния театър в Сполето. Там той отново спечелва конкурс. Корели прави своя оперен дебют в Сполето през 1951 г. в ролята на дон Хосе в операта “Кармен” от Бизе с невероятен успех. През 1953 г. на Музикалния фестивал „Флорентински музикален месец май“ той пее в ролята на Пиер Безухов в европейската премиера на операта „Война и мир“ от Сергей Прокофиев. От 1954 г. започват изявите му на сцената на Миланската Скала – дебют в ролята на Лициниус в операта „Весталката“ от Спонтини. Други роли на тази сцена: Гуалтеро в „Пиратът“ от Белини (1958), „Полиуто (Poliuto)“ в едноименната опера от Доницети (1960), Раул в „Хугеноти“ от Майербер (1962).
От 1957 г. Франко Корели има изяви на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон – дебют в ролята на Марио Каварадоси в „Тоска“ от Пучини – една от най-хубавите му роли. На 15 май 1957 г. Корели има дебют на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Радамес в „Аида“ от Верди. На тази сцена той пее в редица опери, за последен път на 26 ноември 1970 г. в ролята на Дон Карлос в едноименната опера от Верди. В тази роля той е играл общо 11 пъти още от 1963 г., като при повечето му изяви през 1970 г. негов партньор в ролята на Крал Филип е Николай Гяуров, също и Никола Гюзелев. Ето състава на 25 октомври 1970 г.:
DON CARLO (ITAL.), Sonntag, 25. Oktober 1970 | 19:00 | in italienischer Sprache
PREMIERE
- Horst Stein | Dirigent
- Otto Schenk | Inszenierung
- Jürgen Rose | Bühnenbild und Kostüme
- Nicolai Ghiaurov | Filippo II.
- Franco Corelli | Don Carlo
- Eberhard Waechter | Rodrigo
- Martti Talvela | Il Grande Inquisitore
- Tugomir Franc | Un frate (Carlo V.)
- Gundula Janowitz | Elisabetta
- Shirley Verrett | Eboli
- Edita Gruberova | Tebaldo
- Ewald Aichberger | Conte di Lerma
- Judith Blegen | Voce dal cielo
- Christa Reichert | Contessa d’Aremberg
(край на цитата)
Какъв великолепен ансамбъл, където Корели и Гяуров имат за партньори артисти като Еберхард Вехтер, Марти Талвела, Гундула Яновиц, Шарли Верет и Едита Груберова! Подобен е състава и на 22 ноември 1970 г., където в ролята на Крал Филип играе Никола Гюзелев. Ето списък на всички изяви на Франко Корели на сцената на Виенската опера:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Radames | 15.05.1957–24.05.1957 | 4 mal | |
| Andrea Chénier | Andrea Chénier | 26.06.1960–29.06.1960 | 2 mal | |
| Cavalleria rusticana | Turiddu | 26.09.1963 | 1 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Don Carlo | 08.10.1963–26.11.1970 | 11 mal | |
| Il trovatore | Manrico | 24.10.1963–15.11.1963 | 6 mal | |
| La forza del destino | Don Alvaro | 23.10.1960–26.10.1960 | 2 mal | |
| Tosca | Mario Cavaradossi | 19.10.1960–15.11.1969 | 6 mal | |
| Turandot | Kalaf | 14.09.1962–02.11.1963 | 3 mal |
(край на цитата)
През 1961 г. е дебюта на Франко Корели на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Манрико в „Трубадур“ от Верди. По-късно той живее дълги години в Ню Йорк до 1976 г., когато се оттегля от сцената.
Ще се спра по-подробно на кариерата на Корели в МЕТ. Съгласно нейния архив той е имал там общо 385 изяви през годините от 1961 до 1975. Дебюта му е на 27 януари 1961 в ролята на Манрико в „Трубадур“ от Верди, последната му изява е в ролята на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини на 28 юни 1975 г. Пял е главни роли в почти всички опери от Верди, поставяни в този период в МЕТ, също и в много от оперите на Пучини, Доницети, Белини, Джордано, Чилеа, Спонтини, както и на френските композитори Масне, Гуно, Бизе, Майербер.
Цитирам съставите при неговия дебют и при последната му изява в МЕТ:
(Debuts: Leontyne Price, Franco Corelli)
Metropolitan Opera House
January 27, 1961
IL TROVATORE {320}
Giuseppe Verdi--Salvatore Cammarano
Manrico.................Franco Corelli [Debut]
Leonora.................Leontyne Price [Debut]
Count Di Luna...........Robert Merrill
Azucena.................Irene Dalis
Ferrando................William Wilderman
Ines....................Helen Vanni
Ruiz....................Charles Anthony
Messenger...............Robert Nagy
Gypsy...................Carlo Tomanelli
Conductor...............Fausto Cleva
…..
Vienna, Virginia,
(Wolf Trap Farm Park)
June 28, 1975 Matinee
LA BOHÈME {782}
Mimì....................Renata Scotto
Rodolfo.................Franco Corelli [Last performance]
Musetta.................Mary Costa
Marcello................John Reardon
Schaunard...............Russell Christopher
Colline.................James Morris
Benoit..................Richard Best
Alcindoro...............Charles Anthony
Parpignol...............Arthur Apy
Sergeant................Edward Ghazal
Officer.................Domenico Simeone
Conductor...............Leif Segerstam [Last performance]
(край на цитата)
Особено известен Франко Корели става в опери от Верди и Пучини като подчертано отличен изпълнител в стила веризмо. В музикалната история той остава като един от най-известните тенори в своята епоха – неговият блестящ глас се свързва и с прекрасната му външност. Но е известно, че той е страдал от силен „сценичен страх“ (на немски език „Lampenfieber“ (буквален превод – лампена температура (треска), което е затруднявало до голяма степен изявите му. Като недостижими се считат пробивната сила на мощния му глас, неговите „високи C’s (горни ноти „до“) и неговите диминуенди (Засилване и намаляване силата на звука: тук основните понятия са две – крешчендо (crescendo – усилване) и декрешчендо (decrescendo – затихване). Често последното понятие неправилно се смесва с термина диминуендо (diminuendo), който освен намаляване силата на звука предполага и известно забавяне на темпото, което вече го отвежда в областта на музикалната агогика).
Редица спомени и определения са останали и написани по отношение изкуството на Франко Корели. Много отдавна Волтер е казал, че „операта е страна на чудесата“, а съвременниците на Корели са го нарекли „принц на тенорите“. Както се знае, Енрико Карузо е бил наричан „крал на тенорите“ и след смъртта му не е било лесно друг певец да получи тази титла и за него да се направи пожелание като „да живее кралят“. По този начин титлата „принц на тенорите“ също говори много. Поне най-малко като изключително важно отношение и респект към притежателя на тази титла.
Да не забравяме, че в годините на появата на Франко Корели на оперната сцена той действително прилича на принц. Както външно, така и чрез особения статус, който заема между колегите си. Не е случаен и факта, че именно „принц“ е ролята му като главен герой в операта „Турандот“ от Пучини, която роля се счита за една от най-добрите му партии. Както е известно, в тази опера принц Калаф разгадава въпросите на непристъпната принцеса, рискувайки живота си и накрая побеждава.
Като говорим за тази роля на Корели, можем да направим извод за известен паралел между образа на принц Калаф и отношението на самия Корели към собственото си вокално изкуство. Както Калаф е обладан от идеята за абсолютно съвършенство, което за него е образа на принцесата, така и Корели е обладан от идеята за съвършенство на вокалната си техника. Не обръщайки внимание на много пречки – липсата на пълноценно музикално образование, сравнително късен старт на артистичната си кариера в сравнение с тази на колегите си (той започва сценичните си изяви почти 30-годишен), така също и наличието на много мощен съперник в лицето на Марио дел Монако – той, както и много от оперните герои на Пучини, достига своята цел.
Франко Корели прониква в съкровената тайна на вокалното майсторство и завоюва изключително положение в света на оперното изкуство. Но след като става победител – подобно на любимия му принц Калаф – певецът предлага своите въпроси (както е в самата опера), отговорите на които е знаел само той.
Не са напълно ясни причините, поради които Франко Корели в един момент ограничава своя репертоар до не голям брой роли, както и не посяга на такива, за които е ясно, че са напълно подходящи за гласа му (например ролята на Отело в едноименната опера от Верди). Също така загадъчно и внезапно е решението му да слезе от сцената в момент, когато той се намира в прекрасна вокална форма и е бил признат тогава като „най-добрият спинтов лирико-драматичен тенор в света“.
За личния живот на Франко Корели може да се каже следното: бил е женен за Лорета – дъщерята на известния в тази епоха бас Умберто ди Лелио. Не се знае, дали семейството е имало деца, но двамата са били заедно до смъртта на Франко Корели през 2003 г.
Както е известно, на 55-годишна възраст Франко Корели се оттегля от сцената, след като живее дълги години в Ню Йорк. На 29 октомври 2003 г. той умира в Милано след продължително боледуване. В някои източници се казва, че в началото на 2003 г. получава инсулт, който води до усложнения и това е причината за смъртта му.
Самият аз нямам сведения за годините след преустановяване на вокалната му кариера на сцената. Все пак от 1976 до смъртта му през 2003 г. Франко Корели положително се е занимавал и с педагогическа дейност.
През февруари 2016 г. моят приятел – тенорът и вокален педагог Божидар Николов, който отдавна живее във Виена, ми изпрати една обща негова снимка с Франко Корели, по всяка вероятност направена в Италия. Ние често си пишем с Божидар, но аз пропуснах тия дни да го запитам за някои подробности относно днешния юбиляр, като такива, с каква дейност се е занимавал Корели след приключване на сценичната си дейност. Цитирам в оригинал неговите думи, които той ми написа заедно със снимката, която ще публикувам след тази статия:
„Sdravejte gospodin Kontohow! Isprastam vi edna mnogo zenna sa men snimka s Franco Corelli sled Konkursa vuv Vercelli – Italia“.
Предполагам, че Франко Корели е бил в журито на този конкурс, където е участвал и Божидар Николов. При случай ще попитам самия него.
В края на тази статия ще цитирам репертоара и дискографията на Франко Корели от източници на италиански език, които са много подробни и перфектни:
Repertorio
Repertorio operistico
Discografia
Incisioni in studio
- Pagliacci
- Mafalda Micheluzzi, Tito Gobbi, Lino Puglisi, dir. Alfredo Simonetto video-RAI 1954 Legato Classics/Hardy Classic (DVD); Opera D’Oro/Bongiovanni (solo audio)
- Lucine Amara, Tito Gobbi, Mario Zanasi, dir. Lovro von Matačić Columbia/EMI 1960
- Tosca
- Renata Heredia Capnist, Carlo Tagliabue, dir. Antonino Votto video-RAI 1955 Hardy Classic (DVD)/Bongiovanni (solo audio)
- Franca Duval (voce Maria Caniglia), Afro Poli (voce Giangiacomo Guelfi), dir. Oliviero De Fabritiis film 1956 – Hardy Classic
- Birgit Nilsson, Dietrich Fischer-Dieskau, dir. Lorin Maazel Decca 1966
- Aida
- Maria Curtis Verna, Miriam Pirazzini, Giangiacomo Guelfi, Giulio Neri, dir. Angelo Questa Cetra 1956
- Birgit Nilsson, Grace Bumbry, Mario Sereni, Bonaldo Giaiotti, dir. Zubin Mehta EMI 1965
- Carmen
- Belen Amparan, Elda Ribetti, Anselmo Colzani, dir. Nino Sanzogno video-RAI 1956 (in ital.) Hardy Classic (DVD)/Myto (solo audio)
- Leontyne Price, Robert Merrill, Mirella Freni, dir. Herbert von Karajan RCA 1963
- Anna Moffo, Piero Cappuccilli, Helen Donath, dir. Lorin Maazel Eurodisc/Cetra 1970
- Turandot
- Lucilla Udovich, Renata Mattioli, Plinio Clabassi, dir. Fernando Previtali video-RAI 1958 VAI(DVD)/Myto (solo audio)
- Birgit Nilsson, Renata Scotto, Bonaldo Giaiotti, dir. Francesco Molinari Pradelli EMI 1965
- Norma: Maria Callas, Christa Ludwig, Nicola Zaccaria, dir. Tullio Serafin EMI 1960
- Cavalleria Rusticana: Victoria de los Angeles, Mario Sereni, dir. Gabriele Santini EMI 1962
- Andrea Chénier
- Antonietta Stella, Mario Sereni, dir. Gabriele Santini EMI 1963
- Celestina Casapietra, Piero Cappuccilli, dir. Bruno Bartoletti film-RAI 1973 Hardy Classic
- Il trovatore: Gabriella Tucci, Robert Merrill, Giulietta Simionato, Ferruccio Mazzoli, dir. Thomas Schippers EMI 1964
- Faust: Joan Sutherland, Nicolai Ghiaurov, Robert Massard, dir. Richard Bonynge Decca 1966
- Romeo e Giulietta: Mirella Freni, Henry Guy, dir. Alain Lombard EMI 1968
………
Registrazioni dal vivo
- Guerra e pace, Firenze 1953, Ettore Bastianini, Fedora Barbieri, Rosanna Carteri, Anselmo Colzani, Mirto Picchi, dir. Artur Rodzinski – ed. Melodram
- Norma
- Trieste 1953, Maria Callas, Elena Nicolai, Boris Christoff, dir. Antonino Votto ed. Melodram/IDIS
- Roma 1958, Anita Cerquetti, Miriam Pirazzini, Giulio Neri, dir. Gabriele Santini ed. Living Stage/Myto
- Parma 1971, Cristina Deutekom, Franca Mattiucci, Maurizio Mazzieri, dir. Antonino Votto ed. House of Opera/Première Opera
- Carmen
- Napoli 1953 (in ital.), Giulietta Simionato, Elena Rizzieri, Aldo Protti, dir. Fritz Reiner ed. Archipel
- Palermo 1959 (in ital.), Giulietta Simionato, Mirella Freni, Giangiacomo Guelfi, dir. Pierre Dervaux ed. GOP
- Agnese di Hoenstaufen, Firenze 1954, Lucilla Udovich, Dorothy Dow, Francesco Albanese, Giangiacomo Guelfi, Anselmo Colzani, dir. Vittorio Gui ed. Melodram/Myto
- La Vestale, La Scala 1954, Maria Callas, Ebe Stignani, Enzo Sordello. Nicola Rossi-Lemeni, dir. Antonino Votto ed. Melodram/IDIS
- Aida
- Napoli 1955, Antonietta Stella, Fedora Barbieri, Anselmo Colzani, dir. Vittorio Gui ed. Bongiovanni/IDIS
- Met 1962, Gabriella Tucci, Irene Dalis, Cornell MacNeil, Giorgio Tozzi, dir. George Shick ed. GOP/Myto
- Met 1966, Leontyne Price, Elena Cernei, Sherrill Milnes, Jerome Hines, dir. Zubin Mehta ed. GOP
- Philadelphia 1968 c., Martina Arroyo, Grace Bumbry, Mario Sereni, Cesare Siepi, dir. Fausto Cleva ed. On Stage
- Verona 1972, Luisa Maragliano, Maria Luisa Nave, Giampiero Mastromei, Agostino Ferrin, dir. Oliviero De Fabritiis ed. Myto
- La fanciulla del west
- La Scala 1956, Gigliola Frazzoni, Tito Gobbi, dir. Antonino Votto ed. Legato Classics/Myto
- Philadelphia 1964, Dorothy Kirsten, Anselmo Colzani, dir. Anton Guadagno ed. Melodram
- Met 1966, Dorothy Kirsten, Anselmo Colzani, dir. Jan Behr ed. Opera Lovers
- Tosca
- Londra 1957, Zinka Milanov, Giangiacomo Guelfi, dir. Alexander Gibson ed. Legato Classics/Opera D’Oro/Urania
- Livorno 1959, Renata Tebaldi, Anselmo Colzani, dir. Mario Parenti ed. Legato Classics
- Met 1962, Leontyne Price, Cornell MacNeill, dir. Kurt Adler ed. Myto
- Met 1964, Birgit Nilsson, George London, dir. Fausto Cleva ed. Opera Lovers
- Met 1965, Maria Callas, Tito Gobbi, dir. Fausto Cleva ed. Melodram/Living Stage
- Parma 1967, Virginia Gordoni, Attilio D’Orazi, dir. Giuseppe Morelli ed. Bongiovanni/Myto
- La forza del destino
- Napoli 1958 (video-RAI), Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, Boris Christoff, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Legato Classics/Hardy Classic; Melodram/Bongiovanni (solo audio)
- Met 1965, Gabriella Tucci, Ettore Bastianini, Giorgio Tozzi, dir. Nello Santi ed. Melodram/GOP/Myto
- Met 1968, Leontyne Price, Robert Merrill, Jerome Hines, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Myto
- Andrea Chenier
- Napoli 1958, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, dir. Franco Capuana ed. Cin Cin/Lyric Distribution
- Vienna 1960, Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, dir. Lovro von Matačić ed. Cetra/Melodram/Opera D’Oro
- Met 1962, Zinka Milanov, Anselmo Colzani, dir. Fausto Cleva ed. Lyric Distribution/Opera Lovers
- Met 1966, Renata Tebaldi, Anselmo Colzani, dir. Lamberto Gardelli ed. Myto
- Philadelphia 1966, Montserrat Caballé, Dino Dondi, dir. Anton Guadagno ed. GOP
- Met 1971, Gabriella Tucci, Cornell MacNeil, dir. Fausto Cleva ed. Legato-SRO
- Adriana Lecouvreur
- Napoli 1959, Magda Olivero, Giulietta Simionato, Ettore Bastianini, dir. Mario Rossi ed. Melodram/Phoenix
- Met 1963, Renata Tebaldi, Biserka Cvejic, Anselmo Colzani, dir. Silvio Varviso ed. GOP/Living Stage
- Poliuto, La Scala 1960, Maria Callas, Ettore Bastianini, Nicola Zaccaria, dir. Antonino Votto ed. EMI
- Il trovatore
- Napoli 1960, Mirella Parutto, Giangiacomo Guelfi, Fedora Barbieri, dir. Gabriele Santini ed. Myto
- Parma 1961, Ilva Ligabue, Mario Zanasi, Adriana Lazzarini, Salvatore Catania, dir. Arturo Basile ed. House Opera/Myto (selez.)
- Berlino 1961 (complessi del Teatro dell’Opera di Roma), Mirella Parutto, Ettore Bastianini, Fedora Barbieri, Agostino Ferrin, dir. Oliviero De Fabritiis ed. Melodram/BCS/Première Opera
- Met 1961, Leontyne Price, Mario Sereni, Irene Dalis, William Wilderman, dir. Fausto Cleva ed. Myto
- La Scala 1962, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, Fiorenza Cossotto, Ivo Vinco, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Melodram/Myto
- Salisburgo 1962, Leontyne Price, Ettore Bastianini, Giulietta Simionato, Nicola Zaccaria, dir. Herbert von Karajan ed. Arkadia/Gala/Opera D’Oro/Deutsche Grammophon
- Chicago 1964, Ilva Ligabue, Mario Zanasi, Grace Bumbry, Ivo Vinco, dir. Bruno Bartoletti ed. Première Opera
- Don Carlo
- Met 1961, Jerome Hines, Mario Sereni, Maria Curtis Verna, Irene Dalis, dir. Nino Verchi ed. GOP
- Met 1964, Giorgio Tozzi, Nicolae Herlea, Leonie Rysanek, Irene Dalis, dir. Kurt Adler ed. Living Stage
- Philadelphia 1966, Nicolai Ghiaurov, Louis Quilico, Raina Kabaivanska, Oralia Dominguez, dir. Anton Guadagno ed. Melodram/House of Opera
- Vienna 1970, Nicolai Ghiaurov, Eberhard Waechter, Gundula Janowitz, Shirley Verrett, dir. Horst Stein ed. Legato/Myto
- Met 1970, Giorgio Tozzi, Robert Merrill, Raina Kabaivanska, Grace Bumbry, dir. Kurt Adler ed. Opera Lovers
- Met 1972, Cesare Siepi, Sherrill Milnes, Gabriella Tucci, Grace Bumbry, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Arkadia/Myto
- Turandot
- Met 1961, Birgit Nilsson, Anna Moffo, Bonaldo Giaiotti, dir. Leopold Stokowski ed. Memories/Melodram
- La Scala 1964, Birgit Nilsson, Galina Vishnevskaya, Nicola Zaccaria, dir. Gianandrea Gavazzeni, ed. Myto/Nuova Era/Opera D’Oro
- Met 1966, Birgit Nilsson, Mirella Freni, Bonaldo Giaiotti, dir. Zubin Mehta ed. Living Stage
- La battaglia di Legnano, La Scala 1961, Antonietta Stella, Ettore Bastianini, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Melodram/Myto
- Gli Ugonotti, La Scala 1962, Joan Sutherland, Giulietta Simionato, Giorgio Tozzi, Nicolai Ghiaurov, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Melodram/GOP/Nuova Era
- La Gioconda
- Met 1962, Eleen Farrell, Robert Merrill, Nell Rankin, Giorgio Tozzi, dir. Fausto Cleva ed. Encore/Celestial Audio
- Philadelphia 1964, Maria Curtis Verna, Cesare Bardelli, Mignon Dunn, Giorgio Tozzi, dir. Antòn Guadagno ed. BCS/Lyric Distribution
- Philadelphia 1966, Renata Tebaldi, Anselmo Colzani, Mignon Dunn, Joshua Hecht, dir. Anton Guadagno ed. On Stage/BCS
- Met 1966, Renata Tebaldi, Cornell MacNeil, Biserka Cvejic, Cesare Siepi, dir. Fausto Cleva ed. GOP
- Cavalleria rusticana, La Scala 1963, Giulietta Simionato, Giangiacomo Guelfi, dir. Gianandrea Gavazzeni ed. Myto/Opera D’Oro
- Pagliacci, Met 1964, Lucine Amara, Anselmo Colzani, Calvin Marsh, dir. Nello Santi ed. Melodram/Myto
- Ernani
- Met 1965, Leontyne Price, Mario Sereni, Cesare Siepi, dir. Thomas Schippers ed. GOP/Memories/Myto
- Met 1971, Martina Arroyo, Sherrill Milnes, Ezio Flagello, dir. Thomas Schippers ed. Opera Lovers
- Verona 1972, Ilva Ligabue, Piero Cappuccilli, Ruggero Raimondi, dir. Oliviero De Fabritiis ed. Myto
- La bohème
- Met 1965, Renata Tebaldi, Frank Guarrera, Anneliese Rothenberger, Jerome Hines, dir. Fausto Cleva ed. Bongiovanni
- Philadelphia 1969, Renata Tebaldi, Frank Guarrera, Maria Candida, Jerome Hines, dir. Anton Guadagno ed. SRO/House of Opera
- Macerata 1971, Luisa Maragliano, Giangiacomo Guelfi, Elvidia Ferracuti, Nicola Zaccaria, dir. Franco Mannino ed. Lyric Distribution/Opera Lovers
- Met 1974, Montserrat Caballè, Dominic Cossa, John Macurdy, Maralin Niska, dir. Leif Segerstam ed. GOP/Living Stage
- Romeo e Giulietta
- Hartford 1967, Anna Moffo, Louis Sgarro, dir. Anton Guadagno ed. House of Opera
- Met 1967, Mirella Freni, John Macurdy, John Reardon, dir. Francresco Molinari Pradelli ed. Lyric Distribution
- Met 1970, Jeanette Pilou, Justino Diaz, John Reardon, dir. Alain Lombard ed. Celestial Audio
- Met 1973, Colette Boky, John Macurdy, Dominic Cossa, dir. Martin Rich ed. Myto
- Werther
- Met 1971, Rosalind Elias, John Reardon, Gail Robinson, dir. Alain Lombard ed. Melodram
- Met 1971, Christa Ludwig, John Reardon, Judith Blegen, dir. Alain Lombard ed. Opera Lovers
- Met 1972, Rosalind Elias, Dominic Cossa, Colette Boky, dir. Jan Behr ed. Myto/Bensar
- Lucia di Lammermoor, Met 1971, Roberta Peters, Matteo Manuguerra, Bonaldo Giaiotti, dir. Carlo Franci ed. Living Stage
- Macbeth, Met 1973, Sherrill Milnes, Grace Bumbry, Ruggero Raimondi, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Première Opera
(край на цитата)
Забележителна дискография – като че ли в нея си дават среща едни от най-великите певци на епохата. При това редица съвместни участия на Франко Корели с български колеги, и то при записи „на живо“, което показва, че той е имал общи изяви с тях на оперна сцена. Четем преди всичко имената на Борис Христов, Елена Николай, Николай Гяуров и Райна Кабаиванска. Цитирам извлечение за тях:
Faust: Joan Sutherland, Nicolai Ghiaurov, Robert Massard, dir. Richard Bonynge Decca 1966
- Trieste 1953, Maria Callas, Elena Nicolai, Boris Christoff, dir. Antonino Votto ed. Melodram/IDIS
- Napoli 1958 (video-RAI), Renata Tebaldi, Ettore Bastianini, Boris Christoff, dir. Francesco Molinari Pradelli ed. Legato Classics/Hardy Classic; Melodram/Bongiovanni (solo audio)
Don Carlo
- Philadelphia 1966, Nicolai Ghiaurov, Louis Quilico, Raina Kabaivanska, Oralia Dominguez, dir. Anton Guadagno ed. Melodram/House of Opera
- Vienna 1970, Nicolai Ghiaurov, Eberhard Waechter, Gundula Janowitz, Shirley Verrett, dir. Horst Stein ed. Legato/Myto
- Met 1970, Giorgio Tozzi, Robert Merrill, Raina Kabaivanska, Grace Bumbry, dir. Kurt Adler ed. Opera Lovers
Нека днес на 8 април 2021 г. припомним рождения ден и почетем 100 години от рождението на Франко Корели – този чародеец на вокалното изкуство, един от най-добрите тенори, които ни е дарила природата. Мир на праха му!
…………………
Изпълнение на Франко Корели:
FRANCO CORELLI SINGS AGAIN PUCCINI TOSCA ” E LUCEVAN LE STELLE” LIVE 1955 RARE
In the summer of 1951, Corelli won the Maggio Musicale Fiorentino in Florence, earning a debut at Spoleto the following fall. He was originally scheduled to sing Radames in Verdi’s Aïda and spent three months preparing the role with conductor Giuseppe Bertelli. However, Corelli eventually switched to Don José in Bizet’s Carmen, feeling that at this point he lacked the technical finesse and legato for the role of Radamès. In November 1951, he made his debut at the Rome Opera as Manrico in Il trovatore opposite Maria Caniglia as Leonora. The next year he appeared in operas with smaller opera houses throughout Italy and on the Italian radio. In 1953 he joined the Rome Opera’s roster of principal tenors where he spent much of his time performing through 1958. His first role with the company in 1953 was that of Romeo in Zandonai’s rarely heard opera Giulietta e Romeo. Later that season he sang Pollione in Bellini’s Norma opposite Maria Callas in the title role. It was the first time the two sang opposite one another and Callas immediately became an admirer of Corelli. The two performed frequently with each other over the next several years in a partnership that lasted to the end of Callas’s career.
…….
Изпълнение на Франко Корели:
Franco Corelli – “O Lola ch’hai di latti la cammisa” (Leonard Bernstein)
(Mascagni: Cavalleria Rusticana) Metropolitan Opera, Feb. 7, 1970 “Preludio…O Lola ch’hai di latti la cammisa” English translation by Bill Parker
Santuzza………………….. Grace Bumbry
Turiddu…………………….. Franco Corelli
Lola………………………….. Nedda Casei
Alfio………………………….. Walter Cassel
Lucia………………………… Carlotta Ordassy
maestro direttore………. Leonard Bernstein
Painting: Catania, Sicily by Theodor Kern 1930
…..
Изпълнение на Франко Корели:
Franco Corelli – “Ch’ella mi creda” (Live, 1966)
(Puccini: La Fanciulla del West) Metropolitan Opera, January 8, 1966. “Ch’ella mi creda”
Dick Johnson (Ramerrez): Franco Corelli
Jack Rance: Anselmo Colzani
Painting: Thomas Moran – The Grand Canyon of the Yellowstone, 1872
…….
Изпълнение на Франко Корели:
Franco CORELLI and Birgit NILSSON on Sweden TV show
…..
Изпълнение на Франко Корели (част от негова лекция по вокално изкуство):
Per il centenario della nascita di Franco Corelli
Oggi, 8 aprile 2021, ricorre il compleanno del grande tenore (100 anni)! Graziano Corelli rende omaggio al grande tenore Franco Corelli con un inedito: il materiale audio appartiene al signor Graziano Corelli. La “foto miniatura” è mia ed è sotto Copyright. Per me è un grande piacere aver fatto il video, grazie alla fiducia accordatami dal Signor Graziano!
……..