Galina Vishnevskaya

Днес е годишнина от рождението на руския сопран Галина Вишневская

Драги приятели на оперната музика, на днешния ден – 25 октомври 2018 г. е родена преди 92 години – през 1926 г. една от най-известните руски оперни певици от втората половина на миналия век – сопранът (лиричен и драматичен) Галина Павловна Вишневская, починала на 11 декември 2012 г. в Москва, известна в цял свят не само като отлична певица, но и като съпруга от 1955 г. на знаменития си сънародник – челиста и диригент Мстислав Ростропович (1927-2007), с когото са останали в спомените на съвременниците им като една от най-известните „музикантски двойки“ чак до смъртта на Ростропович през 2007 г.

Преди 2 години – на този ден през 2016 г. аз написах статия за Галина Вишневская във връзка с нейната кръгла 90-годишнина. Оттогава имам над 300 нови ФБ-читатели и приятели, затова днес ще напиша отново статия за нея – нека моите нови приятели научат какво съм писал тогава за нея и съпруга й.

Особено в годините след 1974, когато и двамата напускат СССР заради застъпването им за изпадналия в немилост писател Александър Солженицин, дейността им поотделно или заедно на Запад се интензивира и това допринася за особената им популярност. Вярно е, и двамата преди това са гостували в западни страни (Вишневская след 1955 г., когато се омъжва за Ростропович и гастролира в Италия, Германия, Великобритания, САЩ, даже в Австралия – през 1960 г., а на 6 ноември 1961 г. е дебюта й в МЕТ като Аида в едноименната опера от Верди). Нека припомня ансамбъла при този дебют:

Metropolitan Opera House
November 6, 1961 AIDA
{654}

Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni

Aida....................
Galina Vishnevskaya [Debut]
Radamès.................Jon Vickers
Amneris.................Mignon Dunn
Amonasro................Anselmo Colzani
Ramfis..................Jerome Hines
King....................Louis Sgarro
Messenger...............Robert Nagy
Priestess...............Carlotta Ordassy

Conductor...............Nino Verchi

(край на цитата)

Важен е и факта, че през 1978 г. и на двамата се отнема съветското поданство. Чак през 1990 г. руското правителство отменя това решение от 1978 г. Въпреки това (твърде интересно) и двамата остават швейцарски поданици, макар че са можели да получат нови руски паспорти. От друга страна похвален е факта, че и двамата многократно посещават и то за дълго родината си, дават концерти и имат други изяви чак до края на живота си. Моето мнение е, че са били честни със съвестта си и като големи родолюбци са показвали по косвен път привързаността си към родината, подкрепяйки най-вече сънародниците си композитори (имам предвид Прокофиев, Шостакович, Шнитке и др.), които не винаги са били обичани и ценени от съответния режим в СССР заради новаторските им идеи.

Това се отнася специално за диригента Ростропович, който още при дейността си в СССР и после на Запад се застъпва активно за пропагандиране на някои от произведенията им (преди всичко опери), както при постановките, така и при дирижирането на съответния оркестър. Ето примери: една от най-известните и успешни опери на младия Дмитри Шостакович (1906-1975) е „Лейди Макбет от Мценск“ с премиера на 22 януари 1934 г. в Санкт Петербург (тогава Ленинград). Операта е имала огромен успех заради интересния сюжет (автори на либретото Шостакович и Аркади Прайс), пълен със сатирично-гротескни сцени и майсторски изградено действие на отделните главни герои, както и от отлично написаната и оркестрирана музика, пълна с лирични монолози и меланхолично-народностни мотиви, компонирани в особен стил – типичен за този гениален млад автор (Шостакович е бил на 28 години).

Два дни след това е премиерата на операта в Москва. В течение на 2 години операта се играе редовно и в двата града – 83 пъти в Ленинград, 94 пъти в Москва (каква радост за младия Шостакович!). На един от спектаклите в Москва присъства и Сталин. В една от паузите той напуска с гняв театъра. След един месец – на 28 януари 1936 г. в „Правда“ е публикувана статия със заглавие „Хаос вместо музика“, вероятно инициирана от Сталин, която статия остро критикува тази опера. Шостакович изпада в немилост за дълго време, прави поправки, които намаляват силата и въздействието на първоначалната версия и после операта се играе от 1963 г. в този си нов вид.

Заслуга на Ростропович е, че при гостуванията си на Запад той е можал да пренесе една „оригинална“ партитура на тази опера и през 1979 г. в Париж да се направи фоно-запис на операта. Също и в Лондон през 1978 г. под негово диригентство фирмата ЕMI записва операта с участието на „London Philharmonic Orchestra“ и отлични изпълнители на главните роли: съпругата му Галина Вишневская пее в ролята на Екатерина, Николай Геда е Сергей и българският бас-баритон Димитър Петков е Борис.

Казаното за Шостакович не е единствено – Ростропович е активен и при Прокофиев, например при операта му „Война и мир“, когато Ростропович през декември 1986 г. ръководи продукцията на цялостното предаване на операта по Radio France – дотогава са предавани само части от операта. Това се отнася и до опери от Алфред Шнитке (1934-1998) – гениален руско-немски композитор с еврейски корени, малко познат на Запад за широката публика почти до края на миналото столетие. През 1992 г. Ростропович води като диригент продукцията на операта му „Живот с един идиот“ („Жизн с идиотом“) – премиера през същата година в Амстердам, записана на два компакт-диска от фирмата „Sony“ с Филхармонията в Ротердам. Също и премиерата на операта на Шнитке „Gesualdo“ (текст на немски език) през май 1995 г. във Виенската държавна опера е под диригентството на Ростропович и е приета с одобрение от публиката. Когато в края на 1989 г. падна Берлинската стена, Ростропович пристигна от Франция с виолончелото си в Берлин и няколко пъти музицираше сам пред останки от стената, седнал на един обикновен стол – незабравима гледка, която предаваха по телевизията. Един необикновен човек – изключителен музикант и хуманист.

Сега за Галина Вишневская: тя е родена на 25 октомври 1926 г. в Ленинград. Учи в родния си град и още на 18 години дебютира в оперети. Истинската й оперна кариера започва от 1952 г. с дебюта й като Леонора във „Фиделио“ от Бетовен на сцената на „Болшой“-театър. В този театър тя играе като една от първите сили в ансамбъла както роли от руски, така и от италиански автори – чудесна Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Наташа във „Война и мир“ от Прокофиев, Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Аида в едноименната опера от Верди и др. През 60-те и 70-те години пее лирични и драматични роли както в родината си, така и в чужбина – Лиу в „Турандот“ и Тоска от Пучини, Екатерина в „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович и други. Много от изявите й са записани на фононосители (вече споменах някои). Под ръководството на Херберт фон Караян има запис на “Борис Годунов“ с нейно участие в ролята на Марина. Участва и във филмови продукции на опери: „Катерина Измаилова“ (друго название на „Лейди Макбет от Мценск“) през 1966 г. с режисьор Михаил Шапиро и други, също драмата „Александра“ от 2007 г. с режисьор Александър Сокуров.

Последната оперна изява на Вишневская е на сцената на Парижката опера през 1982 г. През 1985 г. в САЩ тя издава автобиографичната си книга със заглавие „Галина“, която по-късно е преведена на много езици и издадена в различни страни. Френският композитор Марсел Ландовски (Marcel Landowski) компонира операта „Галина“ по сюжет от автобиографичната й книга, премиерата на която е през 1996 г. на сцената на „Opéra National de Lyon“ във Франция.

След приключване на активната си оперна дейност и след като двойката Вишневская / Ростропович често се връща в Русия, тя се занимава като педагожка (професор в Консерваторията в Санкт Петербург), както и с други дейности. Умира на 11 декември 2012 г. в Москва. Много тв-станции и радио-предаватели от целия свят отбелязаха смъртта й. Заедно с Ирина Архипова (1925-2010) и по-младата Елена Образцова (родена през 1939 г.) тя принадлежи към най-известните руски оперни певици от генерацията си. Композиторът Дмитри Шостакович й е оказал особено внимание, посвещавайки й своите „Седем романса“ по текст от Александър Блок, както и соловата партия от своята 14-та симфония (първо изпълнение на 29 септември 1969 г. в Лениград с нейно участие). Английският композитор Бенджамин Бритън е посветил на нея соловата партия в прочутия си „War Requiem“ от 1961 г., изнесен през 1962 г. със солисти Галина Вишневская, Дитрих Фишер-Дискау и Питър Пиърс.

В електронните справочници, преди всичко в Уикипедия има страници за нея на 26 чужди езика освен на руски език (на български език има много подробна страница за нея). В някои от тях се обръща повече внимание на лични моменти и събития от живота й заедно с Ростропович, в други – преди всичко на изявите й като певица. Аз писах за някои нейни изяви, но в страницата й на италиански език е дадено в сбита форма най-важното в това отношение, поради което ще цитирам съответния откъс:

“Galina Višnevskaja nacque a San Pietroburgo e, dopo aver studiato canto al conservatorio di quella città, fece il suo debutto nel 1944 cantando un’operetta. Dopo un anno di studio con Vera Nikolayeva, vinse un concorso indetto dal Teatro Bol’šoj, cantando l’aria di Sergej Rachmaninov “O, Do Not Grieve” e quella di Giuseppe Verdi “O patria mia” dall’Aida, nel 1952. Negli anni successivi divenne un membro del Teatro Bol’šoj di Mosca.

Nel 1961 debuttò al Teatro Metropolitan di New York in Aida e nello stesso anno interpretò Cio-Cio-San in Madama Butterfly al Met. Nel 1964 è Aida al Covent Garden di Londra con Giulietta Simionato. Al 1964 risale anche il debutto al Teatro alla Scala di Milano nella parte di Lisa in La dama di picche seguita nella stessa stagione da la Comtesse Natascha Rostowa in Guerra e pace nella trasferta del Teatro Bolscioi dell’U.R.S.S. e Liù nella Turandot di Puccini, in un cast che comprendeva anche Birgit Nilsson e Franco Corelli.

Nel 1962 Benjamin Britten la volle come solista nel suo War Requiem (gli altri soliti erano Dietrich Fischer-Dieskau e Peter Pears)

Oltre a questi ruoli e a quelli del repertorio operistico russo, ha cantato anche nei ruoli di Violetta (La traviata), Leonore (Fidelio), e Cherubino (Le nozze di Figaro).

Sposatasi nel 1955 con Mstislav Rostropovič, si esibì spesso accompagnata da lui al pianoforte. Entrambi furono amici di Dmitrij Šostakovič e interpretarono assieme, in una registrazione memorabile della EMI (del 1978), l’opera Lady Macbeth del distretto di Mtsensk, dopo aver lasciato l’Unione Sovietica e dopo la morte di Šostakovič.

Al Wiener Staatsoper è la Comtesse Natascha Rostowa in Guerra e pace di Prokofiev diretta dal marito nel 1971 e Tosca e Cho-Cho-San in Madama Butterfly nelle stagioni 1972/1973.

Nel 1973 è Tatiana in Evghenij Oneghin e Sofia in Semjon Kotko di Prokofiev nella trasferta del Teatro Bolscioi dell’U.R.S.S. alla Scala.

Nel 1974, lasciò l’Unione Sovietica insieme al marito per trasferirsi negli Stati Uniti ed offrì un concerto con il marito al Teatro la Fenice di Venezia.

Nel 1975 è Tosca nell’opera omonima al Met e Lisa e Chloe in Pikovaya Dama al San Francisco Opera.

Nel 1976 è Lady Macbeth in Macbeth ad Edimburgo.

Nel 1978 le fu ritirata la cittadinanza sovietica a lei ed al marito quando questi chiesero all’ambasciata Urss di Washington il prolungamento per altri tre anni del loro soggiorno americano.

Nel 1979 tiene un concerto con il marito alla Scala.

Nel 1987 diresse The Tsar’s Bride di Nikolaj Rimskij-Korsakov a Washington, D.C..

Nel 1984 pubblicò un libro di memorie intitolato Galina: A Russian Story, e nel 2002 inaugurò un suo teatro d’opera a Mosca.

Tra le sue incisioni discografiche, Tosca (1976) e La dama di picche di Čajkovskij (1977), entrambe dirette dal marito, con l’Orchestre National de France nello studio della Radio France di Parigi per la Deutsche Grammophon.

Nel 1990 le autorità sovietiche hanno restituito la cittadinanza a lei ed al marito dopo dodici anni di esilio. Il Soviet Supremo ha inoltre abrogato il decreto che li spogliava di tutte le medaglie e le onorificenze conferitegli in Urss.

Nel 2002 ha inaugurato a Mosca il suo teatro d’opera, il Galina Višnevskaja Opera Centre.

Nel 2007 è protagonista del film Alexandra di Aleksandr Sokurov, presentato in concorso al 60º Festival di Cannes.

Muore l’11 dicembre 2012 a Mosca. L’addio alla cantante si è tenuta 12 dicembre presso il Teatro dell’Opera. Le esequie sono state celebrate il 13 dicembre presso la Cattedrale di Cristo Salvatore. Fu sepolta nel Cimitero di Novodevičij“.

(край на цитата)

Действително една завидна световна кариера в толкова разнообразен репертоар от различни жанрове и епохи.

Що се отнася до изявите на Вишневская във Виенската държавна опера, ето справка:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Krieg und Frieden (Woina i mir)Comtesse Natascha Rostowa07.10.1971–14.10.19712 mal
Madama ButterflyCio-Cio-San21.04.1972–11.05.19732 mal
ToscaFloria Tosca17.04.1972–06.05.19732 mal

(край на цитата)

Както във Виена, така и в МЕТ Ню Йорк Галина Вишневская не е имала особено голям брой изяви – общо 6 пъти. В началото писах за нейния дебют през 1961 г. в МЕТ в „Аида“. Освен в тази опера (тя е имала там още 3 изяви през същата 1961 г.), участва и един път в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини на 5 декември 1961 г., като пее ролята си на руски език. Последната й изява там е след 14 години – на 24 март 1975 г. в ролята на Тоска от операта на Пучини. Ето състава на ансамбъла при тази последна нейна изява в МЕТ:

Metropolitan Opera House
March 24, 1975

TOSCA {585}

Tosca...................
Galina Vishnevskaya [Last performance]
Cavaradossi.............James King
Scarpia.................Ingvar Wixell
Sacristan...............Andrew Foldi
Spoletta................Charles Anthony
Angelotti...............Edmond Karlsrud
Sciarrone...............Russell Christopher
Shepherd................Paul Offenkrantz
Jailer..................Arthur Thompson

Conductor...............Alberto Erede [Last performance]

(край на цитата)

Какво съвпадение – тогава е и последната изява в МЕТ на легендарния диригент Алберто Ереде!

В страницата в Уикипедия на руски език също са дадени в календарен вид всички изяви на Галина Вишневская от 1953 г. до 1983 г., както и участията й във филми:

Оперные и концертные премьеры

  1. 1953 — Татьяна («Евгений Онегин», Большой театр).
  2. 1954 — Леонора («Фиделио», Большой театр).
  3. 1955 — Купава («Снегурочка», Большой театр).
  4. 1957 — Девятая симфония Бетховена.
  5. 1957 — Катарина («Укрощение строптивой». Большой театр).
  6. 1957 — Керубино («Свадьба Фигаро», Большой театр).
  7. 1957 — Баттерфляй («Чио-Чио-сан», Большой театр).
  8. 1958 — Аида («Аида», Большой театр).
  9. 1958 — «Реквием» Верди.
  10. 1959 — Лиза («Пиковая дама». Большой театр).
  11. 1959 — Наташа Ростова («Война и мир», Большой театр).
  12. 1961 — «Сатиры» Шостаковича.
  13. 1962 — Алиса Форд («Фальстаф», Большой театр).
  14. 1962 — Маргарита («Фауст», Большой театр).
  15. 1962 — Донна Анна («Каменный гость». Большой театр).
  16. 1962 — Missa Solemnis Бетховена (Эдинбург).
  17. 1962 — «Песни и пляски смерти» Мусоргского в инструментовке Шостаковича.
  18. 1962 — Зинка («Судьба человека». Большой театр).
  19. 1963 — «Военный реквием» Бриттена (Лондон).
  20. 1963 — Вторая симфония Малера (Вена).
  21. 1964 — Виолетта («Травиата», Большой театр).
  22. 1964 — Лиу («Турандот», ЛаСкала).
  23. 1964 — Марина («Октябрь», Большой театр).
  24. 1965 — «Человеческий голос» Пуленка (Большой театр).
  25. 1965 — «Эхо поэта» Бриттена.
  26. 1965 — Четвёртая симфония Малера.
  27. 1966 — «Катерина Измайлова» (фильм-опера).
  28. 1967 — Вокальный цикл Шостаковича на стихи Александра Блока.
  29. 1969 — Четырнадцатая симфония Шостаковича.
  30. 1969 — Дездемона («Отелло», Москва).
  31. 1970 — Софья («Семен Котко», Большой театр).
  32. 1970 — Марфа («Царская невеста», Большой театр).
  33. 1971 — Флория Тоска («Тоска», Большой театр).
  34. 1972 — Вокальный цикл Мусоргского «Без солнца» с оркестром.
  35. 1973 — Франческа («Франческа да Римини», Большой театр).
  36. 1974 — Полина («Игрок», Большой театр).
  37. 1976 — Леди Макбет («Макбет», Эдинбург).
  38. 1979 — «Ребенок зовет» Ландовского (Вашингтон).
  39. 1981 — Те Deum Пендерецкого (Вашингтон).
  40. 1981 — Иоланта («Иоланта», Вашингтон).
  41. 1983 — «Тюрьма» Ландовского (Экс-ан-Прованс).
  42. 1983 — «Реквием» Пендерецкого (Вашингтон).

………

Роли в кино

  1. 1958 — Евгений Онегин — Татьяна Ларина (вокал)
  2. 1961 — Вольный ветер — Стелла (вокал)
  3. 1964 — Укрощение строптивой
  4. 1966 — Катерина Измайлова — Катерина Львовна Измайлова
  5. 1973 — Звезда в ночи — Аделина Патти
  6. 1992 — Леди Макбет из Мценска — вокал
  7. 1993 — Провинциальный бенефис (по мотивам пьес А. Н. Островского), режиссёр А. Белинский — Кручинина
  8. 2007 — Александра (реж. А. Сокуров) — бабушка Александра Николаевна.

(край на цитата)

Наскоро след смъртта на Галина Вишневская през 2012 г. в някои електронни медии в Русия са публикувани спомени на нейни близки във връзка с живота на певицата след смъртта на съпруга й Мстислав Ростропович, с когото са прекарали 52 години щастлив брачен живот. Една от най-близките й приятелки – певицата Людмила Нарусова споделя следните спомени (оригинал на руски език):

Вишневская. Наконец-то она снова рядом с любимым мужем!

Пять лет назад, в день похорон мужа — музыканта Мстислава Ростроповича — известная оперная певица Галина Вишневская уже предчувствовала: смерть стучится и в ее двери.

— Мне казалось, что Слава бессмертен, — говорила народная артистка СССР. — Мы прожили вместе 52 счастливых года. Даже в голову не приходило, что с мужем может что-то произойти. И вдруг — раз! — и нет его. Думаю, и со мной такое может случиться…

— После смерти Ростроповича Вишневская жила уже по-другому — готовилась к встрече с ним, — говорит подруга певицы Людмила Нарусова.

Смерти Галина Павловна не боялась — она уже… встречалась с ней лицом к лицу.

Встреча со смертью

— Мы были в Италии на гастролях. Я застудила руку — начался жестокий радикулит правого плеча, — рассказывала Галина Вишневская. — Боль была адская. Меня обложили грелками. И в какой-то момент по телу пополз леденящий, прямо смертельный холод. Я поняла, что умираю. Вдруг дверь медленно открывается, и в комнату входит женщина средних лет в белом халате. Она остановилась у моей кровати и посмотрела на меня. «Кто ты?» — спросила я. «Смерть», — спокойно отвечает. И пошла по комнате, будто что-то искала. «Уйди отсюда! Слышишь? Через 30 лет придешь!» — крикнула я. Она внимательно меня оглядела и… вышла вон. Боль в руке сразу прошла… Тогда мне казалось, что 30 лет — это много. В 67 я ждала ее, но она не вернулась…
Однако после смерти любимого мужа Галина Павловна больше не цеплялась за жизнь.

— Многие удивлялись: какая сила воли у мамы, что она не плачет на похоронах отца! — рассказывает дочь Ростроповича и Вишневской Ольга. — Но мама держалась на успокоительных. А вот когда мы приехали после прощания на дачу, она не смогла больше сдерживаться. Закрылась в своей комнате, и оттуда доносился… даже не плач, а крик! Или, вернее, вой! Мама была крепким человеком. Но после смерти папы стала болеть. Воспаления легких, еще что-то… То и дело лежала в клиниках…

Ушла счастливой

За полтора года, прошедших после похорон любимого супруга, Вишневская пять раз перенесла пневмонию. А незадолго до своей кончины долго лечилась в Германии. От чего же? Официально причину никто не оглашает.

— Похоже, все дело в онкологии, — предполагают врачи. — Рак легких или молочной железы как раз приводит к таким частым пневмониям. Вероятно, опухоль обнаружили несколько лет назад, и в Германии боролись за жизнь певицы. К тому же родители Вишневской тоже умерли от рака. А эта штука — наследственная.

1 декабря Галину Павловну наградили орденом «За заслуги перед Отечеством» I степени. В 2007 году ее супруг Мстислав Ростропович скончался от рака через месяц после получения такой же награды. Вишневская до вручения не дожила… Умерла 86-летняя Галина Павловна так, как хотели бы многие — в кругу семьи. Бог был к ней милостив.

— Она ушла у нас с сестрой на руках, в своей любимой комнате, — рассказывает дочь Ольга. — Мы держали маму за руку до самого конца. Она слушала православную музыку, молилась, причастилась. Была полна любви. И покинула жизнь, окруженная любовью. Мама была счастлива, так как ушла к папе…

(край на цитата)

Цитирам най-важните посвещения на името на Галина Вишневская, които редица обекти в Русия – улици, училища и други, даже самолет – са получили след смъртта й през 2012 година:

Память

(край на цитата)

В края на тази статия няколко думи за семейния живот на Галина Вишневская (тя е била три пъти омъжена) и за поколението й – информация на руски език:

Семья

  • Первый муж — Георгий Вишневский, моряк (брак продлился несколько месяцев в 1944 году).
  • Второй муж — Марк Ильич Рубин, директор Ленинградского театра оперетты (неофициальный/недооформленный брак с 1944 по 1955).
    • Сын Вишневской и Рубина — Илья, умер в младенчестве в 1945 году.
  • Третий муж — Мстислав Леопольдович Ростропович (19272007), дирижёр, виолончелист (брак с 1955 по 2007).
    • Старшая дочь — Ольга Мстиславовна Ростропович (род. 1956), виолончелистка, возглавляет музыкальный фонд Ростроповича, помогающий молодым музыкантам и проводящий ежегодные фестивали, также сейчас она – художественный руководитель Центра оперного пения.
    • Младшая дочь — Елена Мстиславовна Ростропович (род. 1958), пианистка, руководит международным медицинским фондом «Вишневская — Ростропович», который занимается вакцинацией детей по всему миру.
  • Шестеро внуков: Иван, Сергей, Настасья, Олег, Александр, Мстислав.

(край на цитата)

Нека днес на 25 октомври 2018 г. да почетем 92-годишнината от рождението на голямата руска артистка Галина Вишневская, която заедно с незабравимия виолончелист и диригент Мстислав Ростропович написаха светли страници в музикалната история на миналия век.

Поклон пред делото на двамата големи музиканти.

……..

Изпълнение на Галина Вишневская:

Галина Вишневская поет в Большом театре (1966 г.)

https://www.google.de/search?q=%D1%8E+t%D1%8E%D0%B1+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F&source=hp&ei=7ToWZImUAayG9u8PqOihkAQ&iflsig=AK50M_UAAAAAZBZI_T5S9U4PiHAu_-vFyIaHLZUGmuOx&ved=0ahUKEwjJvoylw-b9AhUsg_0HHSh0CEIQ4dUDCAo&uact=5&oq=%D1%8E+t%D1%8E%D0%B1+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQgAEKIEMgUIABCiBDIFCAAQogQ6EQguEIMBEMcBELEDENEDEIAEOhEILhCABBCxAxCDARDHARDRAzoICC4QsQMQgwE6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToHCAAQsQMQCjoRCC4QgwEQrwEQxwEQsQMQgAQ6CAgAEIAEELEDOgUIABCABDoICAAQsQMQgwE6CwguEIAEEMcBEK8BOggILhCABBCxAzoICC4QgAQQ1AI6DgguEMcBENQCENEDEIAEOgUILhCABDoHCAAQgAQQCjoCCCY6BggAEBYQHjoHCAAQHhCiBDoFCCEQoAE6BAghEBVQAFiJ6AFgwvMBaABwAHgAgAHdAYgBlhaSAQYyMC44LjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:9e7436cf,vid:flVSXy3Khgk

……

Изпълнение на Галина Вишневская:

Galina Vishnevskaya: Puccini – Tosca, ‘Vissi d’arte’

https://www.google.com/search?q=galina+vishnevskaya+videos+youtube&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+galina+vishne&aqs=chrome.2.69i57j0i22i30j0i8i13i30.22071j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:66179980,vid:7VAO3eMdXj0

´´´´

Изпълнение на Галина Вишневская:

Шоу о любви Галина Вишневская

YouTube·КМТИ – Дом для друзей·01.09.2022

https://www.google.de/search?q=%D1%8E+t%D1%8E%D0%B1+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F&source=hp&ei=7ToWZImUAayG9u8PqOihkAQ&iflsig=AK50M_UAAAAAZBZI_T5S9U4PiHAu_-vFyIaHLZUGmuOx&ved=0ahUKEwjJvoylw-b9AhUsg_0HHSh0CEIQ4dUDCAo&uact=5&oq=%D1%8E+t%D1%8E%D0%B1+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQgAEKIEMgUIABCiBDIFCAAQogQ6EQguEIMBEMcBELEDENEDEIAEOhEILhCABBCxAxCDARDHARDRAzoICC4QsQMQgwE6CwgAEIAEELEDEIMBOgsILhCABBCxAxCDAToHCAAQsQMQCjoRCC4QgwEQrwEQxwEQsQMQgAQ6CAgAEIAEELEDOgUIABCABDoICAAQsQMQgwE6CwguEIAEEMcBEK8BOggILhCABBCxAzoICC4QgAQQ1AI6DgguEMcBENQCENEDEIAEOgUILhCABDoHCAAQgAQQCjoCCCY6BggAEBYQHjoHCAAQHhCiBDoFCCEQoAE6BAghEBVQAFiJ6AFgwvMBaABwAHgAgAHdAYgBlhaSAQYyMC44LjGYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:49bcca94,vid:ZtDPPZPo0kQ

…..

Изпълнение на Галина Вишневская:

Galina Vishnevskaya sings Puccini and Delibes – video 1963

https://www.google.com/search?q=galina+vishnevskaya+videos+youtube&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+galina+vishne&aqs=chrome.2.69i57j0i22i30j0i8i13i30.22071j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:6e5fa7e8,vid:vh0Cr3vDDRk

´´´´´´

Изпълнение на Галина Вишневская:

Galina Vishnevskaya: Bellini – Norma, ‘Casta Diva’

https://www.google.com/search?q=galina+vishnevskaya+videos+youtube&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+galina+vishne&aqs=chrome.2.69i57j0i22i30j0i8i13i30.22071j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:58bc921e,vid:rU77sIJ5490

´´´´´´´´

Изпълнение на Галина Вишневская:

Galina Vishnevskaya: Tchaikovsky, ‘Lullaby’

https://www.google.com/search?q=galina+vishnevskaya+videos+youtube&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+galina+vishne&aqs=chrome.2.69i57j0i22i30j0i8i13i30.22071j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:ae620e31,vid:S5Qr_z04UUo

´´´´