Баритонът от Австралия Джефри Чард празнува рожден ден.
Драги приятели на оперната музика, днес на 9 август 2015 г. празнуваме рождения юбилей на един твърде отдалечен от нас оперен певец – баритонът Джефри Чард (Geoffrey Chard), роден и живущ в Австралия, който днес навършва 85 години.
Сигурен съм, че той не е познат на българските оперни любители, аз също не бях чувал нищо за него до преди няколко дни. Джефри Чард е имал своята основна певческа кариера преди всичко в Австралия и Нова Зеландия, във Великобритания и Ирландия. Нямам сведения за негови изяви в други европейски държави. Разбира се, моят оперен календар ми подсказа тази кръгла годишнина, посъбрах информации за него и днес ви запознавам с една личност, която заслужава уважение по редица показатели – първо, верен на родната Австралия, след дълъг творчески престой във Великобритания, той се завръща в родината си и е един от основателите на Австралийската национална опера в Сидни (неговият роден град), често наричана още „Национална опера на Нов Южен Уелс“ („National Opera of New South Wales“). Второ – Джефри Чард е универсален певец, наред с типичните баритонови партии от класиците и романтиците, като Моцарт, Бетовен, Вагнер, Верди, Росини, Пучини, Гуно, Бизе, Леонкавало, Рихард Щраус, Мусоргски, Чайковски и много други, той пее редица партии от опери на съвременни композитори – Бритън, Стравински, Пендерецки, Ричард Мил (австралийски композитор). И трето – заедно с певческата си дейност той се изявява и като отличен вокален педагог, още по времето на престоя си във Великобритания, после и в Австралия. На подробности ще се спра по-късно.
Оставам с впечатление, че Джефри Чард е в Австралия баритон от най-висок ранг, нещо подобно на Асен Селимски или Стоян Попов в България в тази епоха от втората половина на миналия век. Джефри Чард е упражнявал редица почетни длъжности в музикалния живот на Австралия, член на журита на много вокални конкурси, президент на различни организации, като „Sydney Savage Club“ и „Hunters Hill Music“. За цялата му многостранна дейност той получава през 1987 г. почетната титла „Member (AM) of the Order of Australia” – титла, подобна на титлата „сър“ във Великобритания. Оттогава след името му се прибавя и сричката „АМ“, т.е, когато срещаме в текстове името му, то се пише като „Geoffrey Chard AM“.
В електронните медии има редица сведения за този артист, изключително на английски език, както и десетки линкове към музикални записи. Случайно попаднах на един линк, който води към портал на руски език – „знаменитости.ru“, което съвсем не очаквах. Бях изненадан, че името му е познато в Русия, без да има Уикипедия-страница на руски език. Понеже информацията е много хубава и съвсем конкретна, ще я цитирам дословно без превод на български език:
Geoffrey Chard
День рождения: 09.08.1930 года
Возраст: 85 лет
Место рождения: Сидней, Австралия
Гражданство: Австралия
Биография
Австралийский оперный певец-баритон, член Ордена Австралии (Member of the Order of Australia), который был одним из основателей Национальной оперы Нового Южного Уэльса (National Opera of New South Wales).
Автор: Елена Мурзина
Сайт: Знаменитости
Джеффри Чард появился на свет 9 августа 1930 года в Сиднее, Новый Южный Уэльс, Австралия (Sydney, New South Wales, Australia). В 1956 году Чард появился в ‘Свадьбе Фигаро’ (The Marriage of Figaro), первой постановке труппы ‘Australian Elizabethan Trust Opera Company’, превратившейся затем в Австралийскую оперу (Opera Australia).
В 1961 году Чард отправился в Англию (England) и выступал на сцене многих крупных британских оперных театров, включая Валлийскую национальную оперу (Welsh National Opera), Глайндборнский оперный фестиваль (Glyndebourne Festival Opera) и Лондонскую королевскую оперу (Royal Opera, London) в Ковент-Гардене (Covent Garden), а также Эдинбургский фестиваль (Edinburgh Festival) и Фестиваль классической музыки в Олдборо (Aldeburgh).
На протяжении 15 лет, с 1969 по 1985, Чард был ведущим баритоном Английской национальной оперы (English National Opera), исполнив множество главных ролей, включая некоторые партии, написанные специально для него. Он также сыграл сержанта Мерилла (Sergeant Meryll) в телевизионной постановке комической оперы ‘The Yeomen of the Guard’ 1982 года.
Вернувшись ненадолго в 1982 году в Австралию, Чард появился на сцене Лирической оперы Квинсленда (Lyric Opera of Queensland), а когда в 1985 году вернулся на родину окончательно, спел много главных партий в Австралийской опере.
В репертуаре Чарда имелись такие роли, как Дон Альфонсо (Don Alfonso) в ‘Так поступают все’ (Così fan tutte); Рангони (Rangoni) в ‘Борисе Годунове’ (Boris Godunov); Скарпиа (Scarpia) в ‘Тоске’ (Tosca); Ник Шэдоу (Nick Shadow) в ‘Похождениях повесы’ (The Rake’s Progress) Стравинского (Stravinsky); Балстроуд (Balstrode) в опере Бенджамина Бриттена (Benjamin Britten) ‘Питер Граймз’ (Peter Grimes); Дон Пизарро (Don Pizarro) в бетховеновском ‘Фиделио’ (Fidelio); Паоло (Paolo) в ‘Симоне Бокканегра’ (Simon Boccanegra); Тонио (Tonio) в ‘Паяцах’ (Pagliacci); Мефистофель (Mephistopheles) в ‘Фаусте’ (Faust); Тельрамунд (Telramund) в ‘Лоэнгрине’ (Lohengrin); Шарплесс (Sharpless) в ‘Мадам Баттерфляй’ (Madam Butterfly); Жермон (Germont) в ‘Травиате (La Traviata); Эскамильо (Escamillo) в ‘Кармен’ (Carmen); а также главные партии в ‘Джанни Скикки’ (Gianni Schicchi), ‘Евгении Онегине’ (Eugene Onegin) и ‘Воссе’ (Voss), опере австралийского композитора Ричарда Мила (Richard Meale). Кроме того, он пел в ‘Севильском цирюльнике’ (Il barbiere di Siviglia), ‘Волшебной флейте’ (Die Zauberflöte) и ‘Ариадне на Наксосе’ (Ariadne auf Naxos).
В 1987 году Джеффри Чард за свои заслуги в служении искусству стал членом Ордена Австралии. Помимо его вклада в формирование австралийской музыкальной репутации за рубежом в качестве исполнителя, Чард также все то время, что провел в
Великобритании, был членом комитета, секретарем и казначеем Австралийской музыкальной ассоциации (Australian Musical Association). В течение двух лет он входил в преподавательский состав Королевской академии музыки (The Royal Academy of Music) в качестве педагога по вокалу. После возвращения в Австралию Чард продолжил свою деятельность на академическом поприще сотрудничеством с Музыкальной консерваторией Нового Южного Уэльса (NSW Conservatorium of Music) и членством в Консультативном совете фонда ‘Opera Foundation’.
Джеффри Чард регулярно выступал со всеми симфоническими оркестрами ABC, австралийской радиовещательной компании, во всех уголках Австралии, а в 1990 году сыграл в австралийской постановке ‘Человека из Ламанчи’ (Man of La Mancha). Кроме того, в качестве судьи он часто принимает участие в работе жюри крупнейших вокальных конкурсов в Австралии и является президентом клуба ‘Sydney Savage Club’ и ‘Hunters Hill Music’.
(край на цитата)
Фактически това беше основната информация за този австралийски певец. В други източници на немски език, с които разполагам, няма подробности, освен кратки сведения. Единствено в петтомния речник на Kutsch & Riemens (аз разполагам с изданието от 1997 г.) има интересни и точни данни за Джефри Чард, които ще дам в превод по-долу:
Джефри Чард (Geoffrey Chard) е австралийски баритон, роден на 9 август 1930 г. в Сидни. Първоначално той работи като търговски служител, но по съвет на приятели школува гласа си в „New South Wales Conservatory“ в Сидни. През 1951 г. е неговият дебют в Оперния театър в Сидни в ролята на Данкайро в „Кармен“ от Бизе. На тази оперна сцена той пее партии в опери като: Дон Жуан в операта от Моцарт, Яго в „Отело“ от Верди, Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини, Риголето и Граф Луна в „Трубадур“ от Верди, Ескамилио в „Кармен“. През 1956 г. Джефри Чард взема участие при голямо турне из цяла Австралия на „Elizabethan Trust Opera Company“. В тази компания участва сопраното Marjorie Conley (1933-1959), за която Джефри Чард се оженва по-късно. По време на отпуска през 1959 г. тя умира неочаквано при мозъчен кръвоизлив.
През 1961 г. Джефри Чард заминава за Великобритания и постъпва в ансамбъла на Английската Национална Опера в Лондон – ENO. Тук играе в редица оперни постановки, като през 1977 г. участва при премиерата на операта „The Royal Hunt of the Sun“ от Iain Hamilton. Този шотландски композитор и музикален педагог едва ли е твърде познат на българските оперни любители. Ето малко сведения за него: роден на 6 юни 1922 г. в Глазгоу, починал на 21 юли 2000 г. Наред с произведения във всички области от музикалното изкуство, написва и следните опери: „Anna Karenina“ – 1977-1978, „Lancelot“ – 1982-1983, „Raleigh’s Dream“ – 1983, „The Tragedy of Macbeth“ – 1990, „London’s Fair“ – 1992.
Джефри Чард играе и на други оперни сцени и взема участие на музикални фестивали. Ето подробности: „Welsh Opera Cardiff“, „Sadler’s Wells Opera London“, Музикалните фестивали в Глайндбърн и Единбург, „Aldeburgh Festival“. На последните два фестивала той пее съответно през 1967 и 1968 г. при премиерите на оперите „Castaway“ от Berkeley и „Punch and Judy“ от Birtwistle. Сър Lennox Randal Francis Berkeley (роден на 12 май 1903 г. в Оксфорд, починал на 26 декември 1989 г. в Лондон) е британски композитор, написал 4 опери. Sir Harrison Paul Birtwistle, CH (роден на 15 юли 1934 г. в Accrington, Lancashire) е британски композитор, който се счита за един от най-известните модерни композитори във Великобритания. Написал е следните 7 опери: „Punch and Judy“ (1967), „The Mask of Orpheus“ (1984, 1987 наградена с Grawemeyer Award), „Gawain“ (1990), „Die zweite Mrs. Kong’“ (1994), „The Last Supper“ (2000: премиера в Staatsoper Berlin, диригент Daniel Barenboim), „The Io Passion“ (2004 премиера в „Aldeburgh Almeida Opera“), „Minotaur“ (2008)..
През 1973 г. Джефри Чард участва в ролята на Grandier при британската премиера на операта „Die Teufel von Loudun“ (Дяволите от Луден) от Кшищоф Пендерецки на сцената на лондонския „Coliseum Theatre“, изнесена от Английската национална опера. През годините 1978-1979 той има изяви с „Opera North Leeds“, също и в Оперния театър в Дъблин. Независимо от ангажиментите си във Великобритания, той остнава свързан с Австралия, като гостува редовно там. През 1986 г. участва в главната роля при премиерата на операта „Voss“ от австралийския композитор Ричард Мил (Richard Meale) на „Adelaide Festival“. Няколко думи за тази опера (на английски език):
Voss is an opera by Australian composer Richard Meale with libretto by David Malouf. It is an adaptation of Patrick White‘s novel of the same name. The opera was commissioned by The Australian Opera, and premiered at the Adelaide Festival in 1986.
In 2011, Voss was added to the National Film and Sound Archive of Australia’s Sounds of Australia registry.
| Role | Voice type |
|---|---|
| Johann Ulrich Voss | baritone |
| Frank le Mesurier | tenor |
| Palfreyman | baritone |
| Harry Robarts | tenor |
| Judd | baritone |
| Mrs Judd | mezzo-soprano |
| Mr Bonner | bass |
| Mrs Bonner | mezzo-soprano |
| Belle Bonner | soprano |
| Laura Trevelyan | soprano |
| Rose Portion | mezzo-soprano |
| Lieutenant Tom Radclyffe | tenor |
| Mr Topp | tenor |
| Mercy | soprano |
| A reporter | tenor |
(край на цитата)
През 1988 г. Джефри Чард участва в ролята на Nick Shadow в операта „The Rake’s Progress“ от Игор Стравински в Оперния театър в Сидни, през 1989 г. като Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини във „Victoria State Opera“, през 1992 г. като Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Оперния театър в Brisbane, през 1996 г. като Тонио в „Палячи“ от Леонкавало в Сидни. През тези години Джефри Чард взема участие в много турнета и гостувания в опери и концерти в Австралия и Нова Зеландия.
Репертоара му обхваща героични роли от всички епохи и стилове, от Глук и Моцарт до Бритън, Карл Орф, Меноти, Шостакович, Леош Яначек и съвременни композитори. Известен е и като отличен песенен интерпретатор.
Дискографията му също е голяма, преди всичко при фирмите HMV и Philips. При втората фирма има цялостен запис на операта „Voss“ от 1987 г.
Редица подробности за дейността на Джефри Чард бяха дадени в статията на руски език, поради което няма да повтарям. В електронните портали има редица подробности за него, линкове към отделни негови участия, много снимки и други. Аз ще приложа след статията няколко снимки от различни периоди на живота му.
Нека днес на 9 август 2015 г. да поздравим Джефри Чард за навършване на 85 години и да му пожелаем добро здраве, бодрост и лично щастие.
……………
Записи:
Geoffrey Chard – “Changing of the Guard” (Flotsam & Jetsam)
The magnificent Australian baritone, Geoffrey Chard, sings “Changing of the Guard” – written in 1931 by Flotsam & Jetsam. Flotsam & Jetsam (the stage name for B. C. Hilliam and Australian bass Malcolm McEachern) became a popular double act in British Variety and Radio from 1926 when they made their debut at the Victoria Palace, London until McEachern’s death in 1945. Hilliam had begun his career before WW1 and continued his career after the War in USA on the Vaudeville circuit and Ziegfeld’s New Amsterdam Roof, returning to England in 1926. Malcolm McEachern was an Australian Concert singer, at one point touring with Nellie Melba. He had established a fine concert reputation in London at the time of his meeting with Hilliam and the creation of their famous double act.
´´´´´´
Geoffrey Chard – “Never Never” (Letty Katts)
The wonderful Australian baritone, Geoffrey Chard, sings the Australian song by Letty Katts “(We’re riding to the) Never, Never”- composed in 1945. This performance comes from a BBC broadcast with pianist Dennis Gom.
´´´´´´
Geoffrey Chard & Josephine Barstow – TOSCA (Puccini) 1976
The magnificent Australian baritone, Geoffrey Chard, as Baron Scarpia and English soprano, Josephine Barstow as Floria Tosca in Puccini’s TOSCA. From Act One, we hear from the excitement of the Children’s Chorus with the Sacristan (sung by Harold Blackburn) through the entrance of Baron Scarpia and his questioning of Tosca – to the great “Te Deum”. This performance from the English National Opera is conducted by Mark Elder on August 9th 1976 and sung in English translation.
´´´´
Geoffrey Chard – “Ces’t Moi” CAMELOT (Loewe) 1968
The distinguished Australian baritone, Geoffrey Chard, enjoyed a long and remarkable career in a wide range of repertoire. His extraordinary musicianship, aligned to a rock-solid vocal technique, allowed him to excel in performances of new operatic compositions – which included a host of British premieres. His handsome voice and stage appeal made him also a perfect leading man in Operetta and Music Theatre – a fach he brought to many of his radio broadcasts and concerts. He is heard here in “Ces’t Moi” from Alan Jay Lerner & Frederick Loewe’s musical from 1960 – CAMELOT.
´´´´
Geoffrey Chard – “Battle Hymn of the Republic” (arr. Black)
´´´´