Драги приятели на оперната музика, днес на 30 май 2020 г. ще припомня един кръгъл юбилей – 100 години от рождението на знаменития бас-баритон от Америка Джордж Лондон (George London) – един от най-значителните представители на оперното изкуство през втората половина на миналия век.
За пръв път пиша статия за Джордж Лондон. Както и много други артисти, които са родени през този месец май, така и Джордж Лондон не можа досега да попадне в кръга на тия, за които пиша статии заради моя календарен принцип на писане – датата на рождение. Но поради световната „корона“-криза, това сега стана възможно, понеже и през месец май съм в Германия, където пиша статиите си.
Веднага след края на Втората световна война в Европа започва възстановяването на големите музикални традиции на „стария континент“. Въпреки страшните последици от войната, в края на 40-те години големите центрове на класическата музика, като Виена, Париж, Лондон, Москва и редица други, както и прочутите музикални фестивали в Залцбург, Байройт и другаде отварят наново вратите на оперни и концертни театри за жадните за музикална култура слоеве от населението на редица държави. В това отношение Виена е като че ли притегателният център особено в света на оперното изкуство.
Известният диригент и голям музикален организатор Карл Бьом – прочутият диригент и ментор на оперното изкуство, подкрепил и издигнал редица оперни артисти в началото на втората половина от миналия век е известнен и с това, че е привлякъл за дейност в Европа редица изтъкнати артисти отвъд океана, главно от САЩ и Канада, някои от които правят в тия години блестяща кариера за редица десетилетия. Без да се спирам на подробности ще кажа още тук, че Джордж Лондон е един от тези артисти от Канада, чиято голяма кариера в Европа се дължи именно на идването му във Виена чрез препоръката на Карл Бьом. Още през 1949 г. той започва да играе централни роли във Виенската държавна опера, като започнем от Амонасро в „Аида“ (19 пъти до 1963 г.), Ескамилио в „Кармен“ (28 пъти от 1949 г. до 1958 г., при това първият път само 5 дни след участието му като Амонасро), Евгений Онегин в операта от Чайковски (19 пъти от 1950 до 1955 г.), Мефистофел във „Фауст“ от Гуно (14 пъти от 1949 до 1963 г., при което първата изява е на 15 декември 1949 г., само два месеца след участията му в другите две главни роли като Амонасро и Ескамилио) и редица други, за които ще стане въпрос по-късно.
Така че Карл Бьом е имал чудесна представа какъв талантлив артист и бас-баритон със широки гласови и артистични възможности е бил привлечен във Виена. При това Джордж Лондон има прекрасна и внушителна външност – висок, снажен, красив – магнит за жадната за емоции виенска публика, която само четири години след края на жестоката война може да се радва на нови музикални празници в това все още тъжно време.
В самото начало на тази статия искам да разкажа нещо твърде интересно: едно лично преживяване, което съвпадна с деня на кончината на Джордж Лондон през март 1985 година. Като подготвях и писах тази статия в последните дни, сетих се за това и понеже имам записан този спомен в архива си, реших да го включа:
„ (…) Точно в деня, в който Джордж Лондон се е поминал – на 24 март 1985 г., аз бях в служебна командировка в малкото градче Хоф (Hof) в Бавария, близо до границата с ГДР. С моя колега Ото Висел от фирмата „Спери“ (сега Юнисис) – голям компютърен специалист в бранша за спедиторски фирми инсталирахме софтуер, който бяхме развили под негово ръководство в голямата фирма „Милицер и Мюнх“ – водеща спедиторска фирма в Германия с централа именно в Хоф. Останахме там за три дни. Предния ден бяхме летяли с малко самолетче от Франкфурт (30-40 души, като в автобус) до Байройт, там след 15 минути престой продължихме до Хоф – само десетина пътници.
Именно в Байройт стана въпрос за Вагнер, като споделих на Ото
Висел, че съм оперен любител. Той се засмя (никога не бяхме говорили на музикална тема, въпреки че вече 5 години бяхме колеги) и ми каза, че също обича оперна музика и е бил преди години на спектакъл в Байройт. На следващата вечер – на 24 март – бяхме заедно в ресторант и случайно чухме по радиото (сигурно станция в Байройт), че днес се е поминал в САЩ прочутият певец Джордж Лондон, многократно играл на Фестивалите в Байройт. Аз познавах това име тогава, защото съм гледал в телевизията през предните години спектакли с него или съм слушал в радиото изпълнения с него. Така че днес – толкова години след това, като пиша статията си и видях датата на смъртта му, тези спомени изплуваха в съзнането ми, като пиша тези последни редове. През настоящата 2020 г. – на 24 март се навършиха 35 години от кончината на Джордж Лондон“.
(край на моя спомен)
След този увод нека започна както винаги с биографията и дейността на Джордж Лондон.
Канадският бас-баритон с руски произход (родителите са евреи, емигрирали в Канада) Джордж Лондон (George London, същинско име George Burnstein), е роден на 30 май 1920 г. в Монреал, починал на 24 март 1985 г. в Armonk, щат Ню Йорк. През 1935 г. семейството му се преселва в САЩ, в Лос Анджелис. През лятото на 1945 г. диригентът с унгарски произход Antal Doráti поканва приятеля си от Унгария – басът Mihály Székely да пее на първия концерт на реорганизирания симфоничен оркестър в Далас. Поради трудности при пътуването от Европа Székely не успява да пристигне навреме, поради което Doráti поканва младия Джордж Лондон да го замести. Веднага трябва да добавим, че Лондон вече има известен сценичен опит – през 1942 г. той дебютира на оперна сцена в Холивуд в ролята на доктор Гренвил в „Травиата“ от Верди, след като получава музикално образование в Лос Анджелис. През 1947 г. Джордж Лондон заминава за Ню Йорк, където продължава вокалното си обучение, като заедно с това има изяви в оперети и мюзикъли. В периода 1947 до 1949 той е участник в известното там „Трио белканто“, заедно с легендарния тенор Марио Ланца и сопраното Франсис Йинд. През тези години това трио обикаля с голям успех редица континенти.
През 1949 г. Лондон решава да замине за Европа и бива открит от Карл Бьом, който го ангажира във Виенската опера (писах в началото), но с възможност за гастроли и на други сцени, поради което още през 1951 г. той има дебют в Ню Йорк на сцената на МЕТ. През 1950 г. той пее в ролята на Патер Профундис в Осмата симфония на Малер под диригентството на Леополд Стоковски. В 1951 г. е и неговият дебют на Фестивала в Байройт, където Лондон пее вагнеров репертоар редовно до 1964 г. При това ангажиментите му във Виена – особено в първите години на 50-те са особено интензивни и заедно с редица други гастроли в Европа и в САЩ е доста натоварен. В резултат на преумора още през 1961 г. Лондон има заболяване на гласните струни, което се отразява на качеството на пеенето му, но продължава да играе до 1965 г., след което фактически преустановява вокалната си кариера. За периода след това ще стане въпрос по-късно. Но ето още един пример за това, колко опасно е претоварването с ангажименти на един оперен артист, за което в много мои статии е ставало въпрос. Както ще видим по-сетне, голямата дискография на Джордж Лондон е осъществена между годините 1949 и 1964.
Наред с кариерата му във Виена, Ню Йорк и Байройт, фестивалът в Глайндбърн във Великобритания е важен етап в творческата му биография, както и редица изяви на най-големите оперни сцени в Европа (Миланската Скала, Ковънт Гардън, редица градове в Германия, „Болшой“-театър в Москва), в САЩ и в Аржентина („Теаtro Colón“ в Буенос Айрес). В Байройт той блести в редица роли, като Холандецът в „Летящият холандец“, Амфортас в „Парсифал“, Вотан в „Рейнско злато“ и „Зигфрид“, Ханс Закс в „Майсторите певци от Нюрнберг“, Волфрам в „Танхойзер“, също и на фестивалите в Залцбург. Огромният му репертоар обхваща роли от различни епохи, стилове и композитори (извън вече изброените): Фигаро и Дон Жуан в оперите от Моцарт, Борис Годунов, Скарпия в „Тоска“, Мандрика в „Арабела“ и Барон Окс в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, роли в „Хофманови разкази“ от Офенбах, „Пелеас и Мелизанде“ от Дебюси, „Аида“ от Верди и други.
Понеже основната му кариера в Европа започва от Виенската държавна опера, ще дам списък на всичките му участия на тази сцена:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Aida | Amonasro | 03.09.1949–24.06.1963 | 19 mal | |
Carmen | Escamillo | 08.09.1949–12.10.1958 | 28 mal | |
Der fliegende Holländer | Der Holländer | 17.06.1963 | 1 mal | |
Die Zauberflöte | Sprecher | 21.09.1950–27.09.1958 | 14 mal | |
Don Giovanni | Don Giovanni | 06.11.1955–30.06.1964 | 12 mal | |
Eugen Onegin | Eugen Onegin | 21.10.1950–17.06.1955 | 19 mal | |
Faust | Méphistophélès | 15.12.1949–21.06.1963 | 14 mal | |
Fidelio | Don Pizarro | 20.06.1954 | 1 mal | |
Fürst Igor | Wladimir Fürst Galizky | 24.09.1949–23.05.1952 | 3 mal | |
Iwan Sergejewitsch Tarassenko | Polizeiunteroffizier Alexej Bassawrjuk | 22.11.1949–16.12.1949 | 2 mal | |
Le nozze di Figaro | Conte Almaviva | 05.10.1958–07.06.1959 | 4 mal | |
Les Contes d’Hoffmann | Lindorf/Coppélius/Miracle/Dapertutto | 13.10.1949–20.09.1955 | 29 mal | |
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg | Wolfram von Eschenbach | 21.06.1957 | 1 mal | |
Tosca | Baron Scarpia | 19.06.1953–12.06.1959 | 11 mal |
(край на цитата)
Забележителна кариера във Виена – в разстояние на 15 години, от 3 септември 1949 г. до 30 юни 1964 г. Джордж Лондон има точно 158 изяви в 14 опери. В някои от тях – като „Кармен“ и „Хофманови разкази“ този брой е почти 30.
Както често постъпвам с оперни артисти, които имат изяви в МЕТ Ню Йорк и давам повече подробности за тяхната кариера там, така и сега ще направя същото за Джордж Лондон.
Той е имал своя дебют на тази сцена през 1951 г. в ролята на Амонасро в операта „Аида“ от Верди, последната му изява е през 1966 г. в ролята на Амфортас в „Парсифал“ от Вагнер. Участвал е в стотици спектакли общо от 19 опери от най-различни епохи и автори. Цитирам сисък на всички участия по опери, роли и години:
„Аида“ (Амонасро: 1951, 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1960, 1963), „Дон Жуан“ (Дон Жуан: 1953, 1954, 1955, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963), „Борис Годунов“ (Борис Годунов: 1953, 1954, 1956, 1958, 1960, 1961, 1963), „Тоска“ (Скарпия: 1953, 1955, 1956, 1957, 1958, 1961, 1965), „Парсифал“ (Амфортас: 1953, 1954, 1955, 1958, 1966), „Кармен“ (Ескамилио: 1953, 1954, 1956, 1958, 1959), „Танхойзер“ (Волфрам: 1953, 1954), „Сватбата на Фигаро“ (Граф Алмавива: 1954, 1955, 1956, 1957, 1960), „Фауст“ (Мефистофел: 1954, 1959, 1960, 1964), „Арабела“ (Мандрика: 1955, 1957, 1960, 1961), „Вълшебната флейта“ (Четец: 1956), „Хофманови разкази“ (Линдорф / Копелиус / Дапертуто / Д-р Миракл: 1956, 1958, 1961), „Евгений Онегин“ (Онегин: 1957, 1958, 1959), „Пелеас и Мелизанда“ (Голо: 1959, 1960, 1962), „Летящият холандец“ (Холандецът: 1960, 1963, 1965), „Рейнско злато“ (Вотан: 1961), „Зигфрид“ (Вандерер: 1962), „The Last Savage“ от Меноти (Абдул: 1964, 1965), „Валкюри“ (Вотан: 1965).
(край на цитата)
Цитирам началото и края на този огромен списък от стотици участия в продължение на 16 сезона (внимание: при първата изява в „Аида“ четем името на Елена Николаиди – също неин дебют в МЕТ. Не трябва това име да се мисли, че е на българската певица Елена Николай, която също има изяви в МЕТ. Елена Николаиди е певица от Гърция, също много добър мецосопран, но очевидно не е Елена Николай, която също е мецосопран):
[Met Performance] CID:158000 New production Aida {530} Metropolitan Opera House; 11/13/1951 Opening Night {67} Rudolf Bing, General Manager Debuts: George London, Elena Nikolaidi, Janet Collins Review |
[Met Performance] CID:158020 Aida {531} Metropolitan Opera House; 11/17/1951 |
[Met Performance] CID:158050 Aida {532} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 11/20/1951 Review |
[Met Performance] CID:158070 Aida {533} Metropolitan Opera House; 11/22/1951 Debut: Nell Rankin Review |
[Met Performance] CID:158110 Aida {534} Metropolitan Opera House; 11/26/1951 Review |
[Met Performance] CID:158240 Aida {535} Metropolitan Opera House; 12/8/1951 Review |
[Met Performance] CID:158270 Aida {536} Metropolitan Opera House; 12/12/1951 |
(…) |
[Met Performance] CID:161630 Don Giovanni {162} Metropolitan Opera House; 01/15/1953 Review |
[Met Performance] CID:161680 Carmen {494} Metropolitan Opera House; 01/20/1953 Review |
[Met Performance] CID:161730 Aida {560} Metropolitan Opera House; 01/24/1953 Broadcast |
[Met Performance] CID:161800 Don Giovanni {163} Metropolitan Opera House; 01/30/1953 |
(…)
[Met Performance] CID:201470 Die Walküre {395} Metropolitan Opera House; 03/6/1965 Broadcast |
[Met Performance] CID:201500 Die Walküre {396} Metropolitan Opera House; 03/9/1965 |
[Met Performance] CID:201530 Der Fliegende Holländer {75} Metropolitan Opera House; 03/12/1965 |
[Met Performance] CID:201820 Tosca {450} Metropolitan Opera House; 04/3/1965 |
[Met Performance] CID:202020 Der Fliegende Holländer {83} War Memorial Auditorium, Boston, Massachusetts; 04/21/1965 Review |
[Met Performance] CID:202050 The Last Savage {11} War Memorial Auditorium, Boston, Massachusetts; 04/24/1965 |
[Met Performance] CID:202140 Der Fliegende Holländer {84} Cleveland Public Auditorium, Cleveland, Ohio; 05/1/1965 |
[Met Performance] CID:202160 The Last Savage {13} Fox Theatre, Atlanta, Georgia; 05/3/1965 |
[Met Performance] CID:202270 The Last Savage {14} State Fair Music Hall, Dallas, Texas; 05/14/1965 |
[Met Performance] CID:202370 Der Fliegende Holländer {87} Northrup Memorial Auditorium, Minneapolis, Minnesota; 05/22/1965 |
[Met Performance] CID:202450 Der Fliegende Holländer {88} Masonic Temple Auditorium, Detroit, Michigan; 05/29/1965 |
[Met Performance] CID:205680 Parsifal {209} Metropolitan Opera House; 03/10/1966 Debut: Lilian Sukis |
(край на цитата)
Цитирам съставите при дебюта на Джордж Лондон на 13 ноември 1951 г. и при последната му изява на 10 март 1966 г.:
Debuts: George London, Elena Nikolaidi, Janet Collins
Review)
Metropolitan Opera House
November 13, 1951
Opening Night {67}
New productionRudolf Bing, General Manager
AIDA
{530}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni
Aida....................Zinka Milanov
Radamès.................Mario Del Monaco
Amneris.................Elena Nikolaidi [Debut]
Amonasro................George London
[Debut]
Ramfis..................Jerome Hines
King....................Luben Vichey
Messenger...............Thomas Hayward
Priestess...............Lucine Amara
Dance...................Janet Collins [Debut]
Conductor...............Fausto Cleva
(край на цитата)
При тази първа изява на Джордж Лондон през 1951 г. четем имената на артисти като Зинка Миланов и Марио дел Монако, а в ролята на Кралят на Египет играе българинът Любен Вишегонов, който в САЩ често гастролира под името Любен Виши. Писал съм за него статии при рожден ден.
Ето състава при последната изява на Джордж Лондон в МЕТ:
Metropolitan Opera House
March 10, 1966
PARSIFAL {209}
Wagner-Wagner
Parsifal…………….Sándor Kónya
Kundry………………Régine Crespin
Amfortas…………….George London [Last performance]
Gurnemanz……………Jerome Hines
Klingsor…………….Morley Meredith
Titurel……………..Justino Díaz
Voice……………….Ruza Baldani
First Esquire………..Mary Ellen Pracht
Second Esquire……….Shirley Love
Third Esquire………..Charles Anthony
Fourth Esquire……….Dan Marek
First Knight…………Robert Nagy
Second Knight………..Rober Goodloe
Flower Maidens: Heidi Krall, Joy Clements, Lilian Sukis [Debut],
Loretta Di Franco, Marcia Baldwin, Nedda Casei
Conductor……………Georges Prêtre
(край на цитата)
Чудесни солисти като Шандор Коня от Унгария, Режин Креспeн от Франция, Джером Хайнс – бас от САЩ с кариера от 41 години в МЕТ, Хустино Диас от Порто Рико – великолепен бас-баритон със световна кариера, роден през 1940 г. Жалко, Диас е роден през януари и тази година (2020) навърши 80 години, пропуснах да напиша статия по този случай!
Интересно е да научим и съставите при някои изяви на Джордж Лондон и в други опери. Ще видим в главните роли все световно известни артисти. Искам да обърна внимание на факта, че една от най-известните му роли в МЕТ е тази на Борис Годунов от едноименната опера. Джордж Лондон в тази епоха е почти единствен изпълнител в МЕТ на ролята в годините от 1953 до 1963, именно през 1953, 1954, 1956, 1958, 1960, 1961 и 1963 г. Жалко, ако тогава Борис Христов имаше възможността да играе в МЕТ, мога да си представя какво би било в тия години (той имаше покана от МЕТ, но не му беше дадена входна виза за САЩ поради факта, че произхожда от „комунистическа страна“, макар и от 1942 г. да живееше в Италия).
Ето състава при първата изява на Джордж Лондон като Борис Годунов (само солистите):
Metropolitan Opera House
March 6, 1953
In English
Revised production
BORIS GODUNOV {117}
Mussorgsky-Mussorgsky
Boris Godunov………..George London
Prince Shuisky……….Andrew McKinley [Debut]
Pimen……………….Jerome Hines
Grigory……………..Brian Sullivan
Marina………………Blanche Thebom
Rangoni……………..Sigurd Björling
Varlaam……………..Salvatore Baccaloni
Simpleton……………Paul Franke
Nikitich…………….Lawrence Davidson
Mitiukha…………….Algerd Brazis
(край на цитата)
Прави впечатление, че операта се е изнасяла на английски език – нещо твърде необичайно сега, но това става през 1953 година, когато отношенията между САЩ и СССР са твърде обтегнати. Не знам дали това е било причина операта да не се пее на руски език – всичко е възможно. Но освен това всички солисти са положително американци, само Бьорлинг в ролята на Рангони е европеец – баритон от Швеция. И наново Джером Хайнс от САЩ в ролята на Пимен…
Следва състава при изява на Джордж Лондон като Скарпия в „Тоска“ от Пучини:
Boston, Massachusetts
April 22, 1953
TOSCA {312}
Tosca……………….Dorothy Kirsten
Cavaradossi………….Eugene Conley
Scarpia……………..George London
Sacristan……………Salvatore Baccaloni
Spoletta…………….Alessio De Paolis
Angelotti……………Clifford Harvuot
Sciarrone……………George Cehanovsky
Shepherd…………….Margaret Roggero
Jailer………………Algerd Brazis
Conductor……………Fausto Cleva
(край на цитата)
И още няколко изяви на Джордж Лондон в „Кармен“, „Танхайзер“, „Сватбата на Фигаро“, „Хофманови разкази“ и „Фауст“:
Birmingham, Alabama
May 4, 1953
CARMEN {503}
Carmen………………Risë Stevens
Don José…………….Richard Tucker
Micaela……………..Hilde Güden
Escamillo……………George London
Frasquita……………Lucine Amara
Mercédès…………….Margaret Roggero
Remendado……………Alessio De Paolis
Dancaïre…………….George Cehanovsky
Zuniga………………Osie Hawkins
Moralès……………..Clifford Harvuot
Dance……………….Loren Hightower
Dance……………….Tilda Morse
Conductor……………Fritz Reiner
´´´´
Metropolitan Opera House
December 26, 1953
New production
TANNHÄUSER {366}
Wagner-Wagner
Tannhäuser…………..Ramon Vinay
Elisabeth……………Margaret Harshaw
Wolfram……………..George London
Venus……………….Astrid Varnay
Hermann……………..Jerome Hines
Walther……………..Brian Sullivan
Heinrich…………….Paul Franke
Biterolf…………….Clifford Harvuot
Reinmar……………..Norman Scott
Shepherd…………….Roberta Peters
Conductor……………George Szell
´´´´´´
Metropolitan Opera House
January 28, 1954
LE NOZZE DI FIGARO {136}
Figaro………………Cesare Siepi
Susanna……………..Roberta Peters
Count Almaviva……….George London
Countess Almaviva…….Eleanor Steber
Cherubino……………Mildred Miller
Dr. Bartolo………….Gerhard Pechner
Marcellina…………..Hertha Glaz
Don Basilio………….Alessio De Paolis
Antonio……………..Lawrence Davidson
Barbarina……………Genevieve Warner
Don Curzio…………..Gabor Carelli
Peasant……………..Maria Leone
Peasant……………..Sandra Warfield
Conductor……………Fritz Stiedry
´´´´´´
Metropolitan Opera House
December 15, 1956
LES CONTES D’HOFFMANN {88}
Jacques Offenbach-Jules Barbier
Hoffmann…………….Richard Tucker
Olympia……………..Laurel Hurley
Giulietta……………Belén Amparan
Antonia……………..Lucine Amara
Stella………………Natalie Kelepovska
Lindorf……………..George London
Coppélius……………George London
Dappertutto………….George London
Dr. Miracle………….George London
Nicklausse…………..Margaret Roggero
´´´´´´
Metropolitan Opera House
December 24, 1959
FAUST {562}
Faust……………….Nicolai Gedda
Marguerite…………..Elisabeth Söderström
Méphistophélès……….George London
Valentin…………….Robert Merrill
Siebel………………Rosalind Elias
Marthe………………Thelma Votipka
Wagner………………Roald Reitan
Dance……………….Audrey Keane
Conductor……………Jean Morel
(край на цитатите)
При внимателно четене на солистите виждаме имената на най-известни артисти от съответната епоха, като: Дороти Кирстен, Рисьо Стивънс, Ричард Тъкър, Хирде Гюден, Рамон Винай – тенор от Чили, Астрид Варнай, Чезаре Сиепи – знаменитият бас от Италия, Роберта Питърс (писах статия за нея на 4 май т.г. – 90 години от рождението й, не е вече жива), Eleanor Steber от САЩ, Николай Гедда, Елизабет Сьодерстрьом от Швеция, Робърт Мерил от САЩ.
Това беше всичко най-важно за Джордж Лондон от знаменитата му кариера в МЕТ Ню Йорк.
Джордж Лондон е солист в редица симфонично-ораториални творби, като Реквиема от Верди, Девета симфония от Бетовен, Осма симфония от Малер (диригент Ленарт Бърнстейн), Немски реквием от Йоханес Брамс и други. През 1964 г. Лондон пее в ролята на Абдул в американската премиера на операта „The Last Savage“ от Джан-Карло Меноти. През 1960 г. той е първият американец, който пее в ролята на Борис Годунов на сцената на „Болшой“-театър в Москва, по време на „студената война“. Две години по-късно – на 23 октомври 1962 г. той гастролира отново в Москва в същата роля. В източник на руски език четем следното интересно изречение:
„Партию Бориса Лондон исполнил в Москве и в самый разгар Карибского кризиса (23 октября 1962 года), причём на представлении присутствовал генеральный секретарь ЦК КПСС Н. С. Хрущёв“.
(край на цитата)
Понеже аз съм съвременник на този много напрегнат етап в международните отношения по това време, тези редове ми направиха голямо впечатление, особено това, че Хрушчов е присъствал на тази изява на Джордж Лондон. Сигурен съм 100%, че е бил осведомен за това, че родителите на певеца са изселници в Америка с руски произход. Тогава светът беше изправен пред Трета световна война, до голяма степен поради кризата, разиграла се около Куба.
Както вече писах, след 1965 г. Лондон преустановява с активната си певческа кариера, но продължава да работи в облатта на оперното изкуство. Една от първите му изяви е пак в Русия (тогава още СССР) – през 1966 г. е член но журито в Третия международен конкурс „Чайковски“ в Москва, където Владимир Атлантов е носител на първа награда в раздела за вокални артисти.
През 1971 г. Джордж Лондон основава фондация на свое име, която има за цел да подпомага млади певци в началото на кариерата им, като всяка година се дават парични награди от 50 до 80 хиляди долара на победителите в специален конкурс. Знаменитата певица от САЩ – сопранът Рене Флеминг е била стипендиантка на тази фондация. През годините 1968 до 1971 Джордж Лондон възглавява управлението на „Център за театрални изкуства на името на Джон Кенеди“ във Вашингтон, а в периода 1975-1979 е директор на Националната опера във Вашингтон, по-точно от 1971 до 1976 – Директор на „National Opera Institute“ и на „Washington, D.C. Opera“ (1975–1979). Каква хубава традиция – сега директор на тази опера е от известно време Пласидо Доминго.
На този пост като директор Джордж Лондон поставя като режисьор и за първи път на сцената на този оперен театър вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“, създавайки така наречения “Pacific Northwest Wagner Festival” – едно голямо негово дело.
Джордж Лондон остава в оперната история и като виден вокален педагог, обучил редица големи оперни артисти в САЩ. Именно по време на такава дейност през 1977 г. той получава сърдечен инфаркт с мозъчни последствия, които причиняват до края на живота му парализа на една част от тялото. След този инфаркт цялото му здравословно състояние се влошава значително. Няколко години по-късно идва втори сърдечен инфаркт, който той преживява, докато на 24 март 1985 г. той умира в Armonk, щат Ню Йорк, след последвал трети съдбоносен сърдечен удар.
Музикалните критици го определят „като артист с по-скоро статична игра, който умее да излъчва обаянието си именно с пестеливи жестове. Той разполага с един изключително не само хубав, но и съвсем характерен за него оцветен глас, също и с отлична разбираемост и артикулация на текста. Феноменалната му игра на сцената той оформя в ролите си с харизма, с известна демонична окраска и внушителна сила. Може би затова най-големите му успехи са в герои с твърде отрицателни характери. Неговият Дон Жуан не е само един декадентен любовник, а и особено преластяващ демон. Неговият Борис Годунов е не само един узурпатор, повлиян от стремежа си за власт, но и дълбоко самотен човек, заплашен в съществуването си поради изпадането в лудост. Това се отнася и за другите му роли като Холандецът и Амфортас в „Парсифал“ от Вагнер, които две роли са едни от най-важните в целия му репертоар“. Други музикални критици добавят: „Гласът му е много обемен, тъмен и с богато резониране във високите регистри. Въпреки плътната теситура, Лондон успява да командва перфектно широката гама в динамиката на изпълнението, като преминава от най-дълбоки пианисими до широко разливащи се фортисими. Неговото музикално майсторство му спечелва признание на три континента. При това той е чудесен актьор със здраво сценично присъствие, при това висок на ръст, добре развит физически и с чудесна външност“.
Още преди смъртта си през 1985 г. Джордж Лондон е честван достойно на два пъти. През 1981 г. в Карнеги Хол в Ню Йорк е организиран концерт за него, в началото на който пее голямата певица Бевърли Силс (Beverly Sills), последвана от много други колеги. През 1984 г. във Виена също е изнесен концерт в негова чест с участието на певци и певици от световен мащаб.
През октомври 2009 г. във Виена е издадена книгата „Von Göttern und Dämonen“ (От богове и демони), написана от Нора Лондон – съпругата на певеца (издателство
„Löcker“ във Виена), допълнена с редица документи, текстове от певеца, неговите изяви и една подробна дискография. Към книгата е прибавен и един компакт-диск, съдържащ записи на Джордж Лондон, част от които не са публикувани преди. Виена отдавна е признала таланта на този артист – още през 1970 г. на Джордж Лондон е присъден „Медалът на Моцарт (Mozartmedaille)“, даден му от „Дружеството на името на Моцарт във Виена (Mozartgemeinde Wien)“.
През 2011 г. в Германия е произведен от фирмата „Arthaus Musik“ голям документален филм за Джордж Лондон, във версии на различни езици (на DVD, 155 минути), който съдържа редица важни документи и много снимки от живота и дейността на този бележит певец, живял едва 65 години, но оставил образци на голямо вокално изкуство, макар и същинския период на тази дейност да е само около 20 години. Заглавието на филма е
GEORGE LONDON
Between Gods and Demons
2011
Предполагам, че производството на филма е било подкрепено от Нора Лондон – вдовицата на певеца, тъй като филма носи названието на книгата й от октомври 2009 г., издадена във Виена.
Цитирам кратка анотация за филма на немски език, после ще дам мой превод:
„George London war einer der beeindruckendsten Bass-Baritone der Nachkriegsära. Er sang an der Seite von Maria Callas, Renata Tebaldi und Nicolai Gedda und faszinierte das Auditorium mit seiner unverkennbaren Stimme und seiner charismatischen Ausstrahlung. Der Film porträtiert London in seiner ganzen Vielfalt, zeigt rares Archivmaterial seiner großen Auftritte als Opernsänger sowie als Interpret traditioneller Spirituals und Operettenschlager. Ein weiteres wichtiges Element sind Interviews mit Londons Witwe, mit Kollegen, Experten und aktuellen Opernstars wie Neil Shicoff, Catherine Malfitano und Deborah Polaski. Die Tragik des Sängers, das vorzeitige Ende seiner kometenhaften Karriere durch eine Stimmbanderkrankung, wird ebenfalls thematisiert. Somit entsteht ein rundes Gesamtbild des Ausnahmekünstlers, dessen herausragendes Können ihn in den Augen seiner Kollegen und Bewunderer bis heute zum “Jahrhundertmenschen” macht“.
(край на цитата)
Превод: Джордж Лондон беше един от най-значителните бас-баритони на ерата след Втората световна война. Той пя заедно с Мария Калас, Рената Тебалди и Николай Гедда и завлавядаше аудиторията със своя глас, несравним с гласа на други певци от същия жанр, както и с харизматичното си излъчване. Този филм портретира Джордж Лондон в цялата му пълнота, показва редки за намиране архивни материали от неговите големи изяви като оперен певец, но и като изпълнител на традиционни спиритуели и оперетни мелодии. Друг важен елемент са интервюта с вдовицата на Джордж Лондон, с колеги, експерти и съвременни оперни звезди като Нейл Шикоф, Катерине Малфитано и Дебора Поласки. Голямата трагедия – преждевременният край на неговата като комета кариера чрез заболяване на гласните му струни, също е тематизирана в този филм. По този начин чрез въпросния филм изниква една цялостна картина за този изключителен артист, чийто несравним талант го издига в очите на колегите и на феновете му и го определя като „човек на столетието“.
(край на превода)
В края на тази статия ще приложа и дискографията на артиста. От многото източници в тази насока най-пълна е тази, дадена на руски език в Интернет:
- 1949 — Й.Гайдн. Месса № 9 ре-минор, дирижёр Джонатан Штернберг
- 1950 — «Свадьба Фигаро», дирижёр Герберт фон Караян (граф Альмавива)
- 1950 — «Волшебная флейта», дирижёр Герберт фон Караян (Оратор посвящённых)
- 1951 — «Парсифаль», дирижёр Ханс Кнаппертсбуш (Амфортас)
- 1952 — «Парсифаль», дирижёр Ханс Кнаппертсбуш (Амфортас)
- 1952 — «Волшебная флейта», дирижёр Герберт фон Караян (Оратор посвящённых)
- 1953 — «Аида», дирижёр Фаусто Клева (Амонасро)
- 1953 — «Парсифаль», дирижёр Клеменс Краусс (Амфортас)
- 1954 — «Евгений Онегин», дирижёр Рихард Краус (Евгений Онегин)
- 1954 — «Сказки Гофмана», дирижёр Ли Шенен (Доктор Миракль)
- 1954 — «Парсифаль», дирижёр Фриц Стидри (Амфортас)
- 1954 — «Сказки Гофмана», дирижёр Ли Шенен (Линдорф, Коппелиус, Дапертутто)
- 1954 — «Дон Жуан», дирижёр Макс Рудольф (Дон Жуан)
- 1954 — «Дон Жуан», дирижёр Карл Бём (Дон Жуан)
- 1954 — И.Брамс. Немецкий реквием, дирижёр Бруно Вальтер
- 1955 — «Тангейзер», дирижёр Рудольф Кемпе (Вольфрам)
- 1955 — «Евгений Онегин», дирижёр Берислав Клобукар (Евгений Онегин)
- 1955 — «Арабелла», дирижёр Рудольф Кемпе (Мандрика)
- 1955 — «Аида», дирижёр Рафаэль Кубелик (Амонасро)
- 1955 — «Дон Жуан», дирижёр Карл Бём (Дон Жуан)
- 1955 — «Дон Жуан», дирижёр Рудольф Моральт (Дон Жуан)
- 1955 — «Дон Жуан», дирижёр — Отто Клемперер (Дон Жуан)
- 1955 — М.Мусоргский. Песни и пляски смерти
- 1955 — Г. Малер. Песни об умерших детях, дирижёр Отто Клемперер
- 1956 — «Волшебная флейта», дирижёр Бруно Вальтер
- 1956 — «Сказки Гофмана», дирижёр Рудольф Моральт (Линдорф, Коппелиус, Дапертутто, Доктор Миракль)
- 1956 — «Сказки Гофмана», дирижёр Ли Шенен (Линдорф, Коппелиус, Дапертутто, Доктор Миракль)
- 1956 — «Летучий голландец», дирижёр Йозеф Кайльберт (Голландец)
- 1957 — «Арабелла», дирижёр Георг Шолти (Мандрика)
- 1957 — «Евгений Онегин», дирижёр Дмитрий Митропулос
- 1957 — «Золото Рейна», дирижёр Ханс Кнаппертсбуш (Амфортас)
- 1957 — «Аида», дирижёр Фаусто Клева (Амонасро)
- 1958 — «Золото Рейна», дирижёр Георг Шолти (Вотан)
- 1959 — «Тоска», дирижёр Франческо Молинари-Праделли (Скарпиа)
- 1959 — «Летучий голландец», дирижёр Вольфганг Заваллиш (Голландец)
- 1959 — «Сказки Гофмана», дирижёр Жан Морель (Доктор Миракль, Коппелиус)
- 1959 — «Тоска», дирижёр Курт Адлер (Скарпиа)
- 1959 — «Сказки Гофмана», дирижёр Жан Морель (Дапертутто, Линдорф)
- 1959 — «Дон Жуан», дирижёр Карл Бём (Дон Жуан)
- 1960 — «Свадьба Фигаро», дирижёр Эрих Ляйнсдорф (Граф Альмавива)
- 1960 — «Пеллеас и Мелизанда», дирижёр Эрнест Ансерме (Голо)
- 1961 — «Тоска», дирижёр Франко Патане (Скарпиа)
- 1961 — «Парсифаль», дирижёр Ханс Кнаппертсбуш (Амфортас)
- 1961 — «Летучий голландец», дирижёр Антал Дорати (Голландец)
- 1961 — «Золото Рейна», дирижёр Эрих Ляйнсдорф (Вотан)
- 1961 — «Валькирия», дирижёр Эрих Ляйнсдорф (Вотан)
- 1962 — «Золото Рейна», дирижёр Вольфганг Заваллиш (Вотан)
- 1962 — «Зигфрид», дирижёр Эрих Ляйнсдорф (Вотан)
- 1962 — «Пеллеас и Мелизанда», дирижёр Эрнест Ансерме (Голо)
- 1962 — «Дон Жуан», дирижёр Йозеф Кайльберт (Дон Жуан)
- 1962 — «Парсифаль», дирижёр Ханс Кнаппертсбуш (Амфортас)
- 1962 — Г.Малер. Симфония № 8, дирижёр Леонард Бернстайн
- 1962 — Ф.Мендельсон. Илия, дирижёр Кристоф фон Донаньи
- 1962 — Р.Воан-Уильямс. Серенада музыке, дирижёр Леонард Бернстайн
- 1963 — «Борис Годунов», дирижёр А. Мелик-Пашаев (Борис Годунов)
- 1963 — «Парсифаль», дирижёр Ханс Кнаппертсбуш (Амфортас)
- 1964 — «Сказки Гофмана», дирижёр Андре Клюйтенс (Доктор Миракль, Коппелиус)
- 1964 — Л. ван Бетховен. Симфония № 9, дирижёр Карл Бём
- 1964 — Менотти. Смерть епископа Бриндизи, дирижёр Эрих Ляйнсдорф
- 1964 — «Пеллеас и Мелизанда», дирижёр Эрнест Ансерме (Голо)
- 1964 — «Последний дикарь», дирижёр Томас Шипперс
- 1964 — «Тоска», дирижёр Оскар Данон (Скарпиа)
- 1964 — Дж. Верди. Реквием, дирижёр Эжен Орманди
(край на цитата за дискографията)
Както виждаме от горната дискография, Джордж Лондон е бил предпочитан солист в записи на най-известните диригенти в епохата, като Херберт фон Караян, Ханс Кнапертсбуш, Клеменс Краус, Карл Бьом, Ото Клемперер, Рафаел Кубелик, Джордж Шолти, Димитри Митропулос, Фаусто Клева, Волфганг Завалиш, Ленард Бърнстейн, Кристоф фон Донани, Андре Клюйтанс, Ойжен Орманди.
До сега не съм срещал при дискография на даден оперен певец или певица на едно място да е събрано такова съзвездие от такива велики диригенти. Забележително!
Нека днес на 30 май 2020 г. да почетем 100 години от рождението на големия артист, музикален организатор и педагог Джордж Лондон и да разкажем на ония оперни любители, които не го познават нещо за неговото голямо изкуство.
Мир на праха му!
………………………