Georgi Belev

Тенорът Георги Белев, роден на 13 април през далечната 1908 година

„ (…) След самоволното напускане на Старозагорската опера, Георги Белев (1908-1966) остава години без работа и подложен на унижения от тогавашната власт. Съществува забрана дори да се споменава името му. При честването на 50-годишнината на Софийската опера името на нейния първи тенор дори не е споменато. По нареждане на тогавашната власт почти всички радиозаписи са унищожени. Единствените записи, направени от драматичния тенор, които са запазени и до днес, са два записа от „Валкюра“ и „Майсторите певци от Нюрнберг“ и запис на негови изпълнения в Софийската опера в ролята му на Манрико в „Трубадур“.

(цитат от биографията на тенора Георги Белев)

„ (…) При една постановка на операта „Валкюра“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, поради заболяване на теноровия изпълнител, именитият германски диригент Клемент Краус извиква младия тенор в Мюнхен. Въпреки това, неговата първа изява в елитната Мюнхенска опера става с ролята на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, в която постановка участва и г-жа Урсуляк, съпруга на Клемент Краус като Тоска и баритона Ханс Хотер в ролята на Скарпия. Благодарение на изключителния си глас на драматичен тенор, Георги Белев става редовен член на Мюнхенската опера и скоро е назначен за неин първи тенор при наличието на 13 тенора в елитната опера“.

(друг цитат от биографията на тенора Георги Белев)

Драги приятели на оперната музика, и днес на 12 април 2022 г. ще си спомним както при много други оперни артисти за един отдавна ни напуснал знаменит български певец – драматичният тенор Георги Белев, роден утре на 13 април преди 114 години в далечната 1908 г. и живял само 57 години – починал е на 16 февруари 1966 г. в София. Поради това, че утре имам статии и за други оперни дейци, реших тази за Георги Белев да публикувам един ден по-рано.

Докато по-късно редица именити негови колеги, като Тодор Мазаров, Димитър Узунов, Никола Николов, Стоян Стоянов, Спас Венков, Михаил Светлев и други имат значителна международна кариера, той е първият в годините около Втората световна война, който има много участия по редица европейски оперни сцени, главно в Германия и в Австрия. Той е и първият български певец, пял на Залцбургските музикални тържества.

През 2016 г. се запознах с различни материали относно живота и певческата му кариера. Като студент в София около 1953-54 г. аз съм го слушал няколко пъти на сцената на Софийската опера и винаги съм оставал дълбоко впечатлен от драматичната сила на чудесния му глас, както и от изразителната му игра в роли от Верди и Пучини. Тогава изобщо не съм се задълбочавал в житейската му биография. Бях чувал, че е пял преди и зад граница, но нищо повече. Чу се, че през 1954 г. е подготвял ролята на Отело в операта от Верди, но после приятели ми казваха, че заминал за Стара Загора, където участва в спектакли на тамошната опера. Нито знаех причините, нито се заинтересувах по-късно.

През 1956 г. се разделих със София след края на студентските години и тогава Георги Белев, след като е бил две години в Стара Загора, е напуснал операта по причини, които не знам. За това ми казаха приятели в Габрово през 1957 г., които се интересуват от оперно изкуство. Този факт от сегашна гледна точка е много интересен, защото в официалната българска преса по това време не се пишеше нищо за Георги Белев. Просто – информационно затъмнение. Предполагам, че софийските му колеги знаят много повече по този въпрос. През 2015 г. случайно намерих в Интернет една информация, която ще поместя по-долу:

„ (…) След самоволното напускане на Старозагорската опера, Георги Белев остава години без работа и подложен на унижения от тогавашната власт. Съществува забрана дори да се споменава името му. При честването на 50-годишнината на Софийската опера името на нейния първи тенор дори не е споменато. По нареждане на тогавашната власт почти всички радиозаписи са унищожени. Единствените записи, направени от драматичния тенор, които са запазени и до днес, са два записа от „Валкюра“ и „Майсторите певци от Нюрнберг“ и запис на негови изпълнения в Софийската опера в ролята му на Манрико в „Трубадур“.

Наскоро бяха открити няколко великолепни записа на Георги Белев в архива на Руското радио, включващи както изпълнение на Валтер от „Валкюра“, така и български народни песни и италиански канцонети от Тости. Един любопитен факт на който се натъкнах (б.а. Б.К.: – става въпрос за автора на горната информация!), изследвайки творческия път на Белев е в сайта на английски език на г-н Франк Фишър – „Bulgarian Opera Stars“. В творческия портрет на неговите добри колежки Катя Спиридонова и Радка Конфорти фигурира по едно изпълнение на операта „Трубадур“, в което изпълнителите на Манрико и Азучена са представени от Тодор Мазаров и Надя Афеян. Самото изпълнение на операта е представено като „неизвестно“. По моя преценка това е един от малкото запазени записи на Георги Белев, предполагам направено умишлено, в които ролята на Манрико се изпълнява от Белев, а като Азучена се въплъщава друга именита певица от близкото минало – Илка Попова. Основание за това ми дава не само различните гласови характеристики на двамата именити български тенори и мецосопрани, но и факта, че Тодор Мазаров като дългогодишен солист на Виенската опера, едва ли би изпълнил партията на Манрико на български език, нещо задължително за изпълненията на всички опери в периода до 1955-56 год. Със сигурност по това време Мазаров не е гастролирал в България. Отнасям това изпълнение към периода 1952–1954 г. Единственият музикален критик, който има смелостта преди 10 ноември 1989 г. да публикува рецензия за именития оперен певец бе проф. Константин Карапетров.“

(край на цитата)

Какво да добавя по-вече – нещастна съдба. Защо Белев е напуснал операта в Стара Загора, това е много интересно да се знае сега. При тогавашната „желязна дисциплина“ във всички области на живота в България, както и в културния сектор, може би най-малкия каприз или здравословно неразположение са изиграли тази роля. Дано някой читател, свидетел тогава на тези събития, напише нещо повече по този въпрос.

Тези последни думи писах през 2016 г. И ето няколко дни след това дойде оттговор от лице, което знае истината по това време. Д-р Ема Жунич, която през 2015 г. защити докторска дисертация на тема, свързана със старозагорската опера, ми написа писмо. В края на статията ще дам повече подробности, но тук цитирам оная част, която дава известна светлина относно напускането на Георги Белев. Ето текста:

„Здравейте г-н Контохов. Присъствието на Георги Белев в Стара Загора съвпада с директорството на Михаил Янков (бас) и диригента и зам.-директор Любомир Пиперов – много размирни и лоши времена за театъра и изпълнителите. Оперетата взема превес в репертоара. Пада качеството на спектаклите. Партийната организация се меси във всичко. Може би това донякъде обяснява напускането на певеца“.

(край на извадката)

Понеже по-горе стана дума за сайта на английски език на г-н Франк Фишър в САЩ – „Bulgarian Opera Stars“, в този сайт има малка статия и за Георги Белев. Цитирам я по-долу в оригинал:

Georgi Belev

The tenor, Georgi Belev, was born 13 April 1908 in Dimitrovgrad, Yugoslavia. In 1934 he took private vocal lessons with Sabcho Sabev. In 1942 he left for Salzburg to study with Moratti. In 1937 he sang at the Co-operative Theater in Sofia. His debut with the Sofia Opera in 1938 was as Alfredo in Traviata.

From 1938 to 1942 he was a leading soloist with the Sofia Opera. In 1942 he was invited by the Bavarian State Opera in Munich to be a guest soloist. While performing there until 1944 he performed many tours throughout Germany and Austria. In 1944 he returned to the Sofia Opera and sang many of the important tenor roles until 1954. Between 1954-56 he appeared with the Stara Zagora Opera. International appearances took him to Roumania, Poland, Yugoslavia and the USSR.

In addition to the major roles of his career including Manrico, Don Jose, Alfredo and Cavaradossi, he was very successful as a cantata and oratorio soloist.

Wagner: Die Walküre Winterstürme

(край на цитата)

Ще изложа биографични данни и творчески път на тенора Георги Белев от източници на български език, преди всичко от наскоро публикуваната Уикипедия-страница за него:

Георги Белев е роден на 13 април 1908 г. в Цариброд в България (сега Димитровград в Сърбия). След края на Първата световна война и анексирането на Западните покрайнини от Югославия, семейството му се премества в София. След завършване на гимназия, следва в полувисшето ж.п. училище. Завършвайки следването си, работи в железниците като началник на гара „Сердика“. Притежаващ великолепен глас на драматичен тенор, през 1934 г. Георги Белев започва да взима частни уроци при известния български баритон Събчо Събев. През 1937 г. пее в „Кооперативния театър“, а неговият дебют в Софийската опера е през 1938 г. в партията на Алфредо в операта „Травиата“ от Верди. През периода 1938-1942 г. той изпълнява теноровите партии в Софийската опера в ролите на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен (1941 г.), Валтер в „Танхойзер“ и Ерик в “Летящят холандец” от Вагнер, в “Таис” от Масне (1942 г.) и много други.

През периода от 1942-1944 г., благодарение на стипендията отпусната му от тогавашния директор на „Български държавни железници“ Борис Колчев, Георги Белев учи в Залцбург при известния вокален педагог маестро Морати, при който по негов съвет и с негова помощ учи и неговият добър колега и приятел Борис Христов. Едновременно с учението си Георги Белев пее и в Залцбургската опера.

При една постановка на операта „Валкюра“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, поради заболяване на теноровия изпълнител, именитият германски диригент Клемент Краус извиква младия тенор в Мюнхен. Въпреки това, неговата първа изява в елитната Мюнхенска опера става с ролята на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, в която постановка участва и г-жа Урсуляк, съпруга на Клемент Краус като Тоска и баритона Ханс Хотер в ролята на Скарпия. Благодарение на изключителния си глас на драматичен тенор, Георги Белев става редовен член на Мюнхенската опера и скоро е назначен за неин първи тенор при наличието на 13 тенора в елитната опера.

Изявява се и по оперните сцени на Германия и анексираната по това време Австрия. Незабравимо е неговото изпълнение в ролята на Манрико в „Трубадур“ от Верди под диригентството на фон Цилингер. Изявява се и в ролите на Де Грийо от „Манон“, Рудолфо в „Бохеми“ и много други. Той е и първият български певец, пял на Залцбургските музикални тържества.

(край на биографичните данни от Уикипедия-страницата на Георги Белев)

В хода на написване на тази статия за Георги Белев през 2015 г. мислех, че ще намеря данни на латиница в Интернет за неговите участия поне в Австрия (Залцбург и Виена) и в Германия (Мюнхен). Това е било много отдавна и не всичко е вкарано в електронни архиви. Все пак се оказа, че в архивите на „Моцартеума“ в Залцбург има нещо за него, както и в архивите на Цюрихската и Виенска държавна опера. При търсене с неговото име се появиха големи файлове със стотици страници, но в PDF-формат, където беше практически невъзможно да се извлече полезна информация. Предполагам, че са били отразени конкретни участия на Георги Белев в продукции на оперните театри в споменатите градове през годините 1942-1944 г.

През 2016 г. при повторно търсене на латиница за нещо ново относно Георги Белев попаднах на линк, в който се споменава за негово участие през април 1943 г. в Австрия, където е пял в Инсбрук в ролята на Канио в операта „Палячи“ от Леонкавало. Ето цитат от този линк и кратко мнение за изявата му там:

„Am 13. April 1943 hatten die beiden Opern-Einakter Gianni Schicchi von Giacomo Puccini und Der Bajazzo von Ruggiero Leoncavallos in Innsbruck Premiere gehabt (…) Die Wiederholung des Opernabends Gianni Schicchi von Puccini und Der Bajazzo von Loencavallo am 8. Mai im Reichshautheater brachte interessante Neubesetzungen. Carola Pleschner sang in Gianni Schicchi erstmals die Lauretta. Ihre frische Silberstimme schmiegte sich dem weichen Tenor Rudolf Christs zu sehr harmonischem Zusammenklingen an. Rudolfоперат von Berenkamp bot in der Titelrolle wieder eine ausgezeichnete Leistung, trefflich sekundiert von den übrigen Mitwirkenden der witzigen Parodie (…)

Im zweiten Werk des Abends sang GЕORGI BELEV von der Staatsoper München als Gast den Bajazzo, wobei er seine schönen, reichen Stimmittel in echt südländischer freier Gestaltung zu voller Wirkung brachte. Erika Feichtinger als Nedda sang und spielte dem Charakter der Oper gemäß sehr dramatisch. Ihre Stimme scheint sich immer kräftiger und voller zu entfalten, wie auch ihr Spiel dem zierlichen Püppchen die Vertiefung fraulicher Reife mit einem Schuß Verderbtheit gab. Die ganze von Hans Georg Ratjen geleitete Aufführung, zu deren Gelingen auch Björn Forsell, Eugen Schürer und Torsten Bernow wieder ihren vollen Anteil beitrugen, gewann dadurch an Eindruckskraft. Theaterfreudige Jugend, die im Rahmen ……“.

(край на цитатите)

Превод на началото и на частта за Георги Белев във втория абзац: „на 13 април 1943 г. имаха премиера в Инсбрук двете едноактни творби „Джани Скики“ от Пучини и „Палячи“ от Леонкавало (…) Във втората творба тази вечер пя ГЕОРГИ БЕЛЕВ от Държавната опера в Мюнхен като гост в ролята на Палячо в операта от Леонкавало. При изявата си той показа своите богати и красиви певчески възможности по един типичен за южните страни начин на цялостно изразяване“ и т.н.

(край на цитата)

Малко преди навлизането на Червената армия на СССР в България, Георги Белев се връща при своето семейство в България. Тук той отново веднага е назначен за солист в Софийската опера и по-късно удостоен със званието „първи тенор“ на Софийската народна опера. В периода 1942-1954 г. Георги Белев става неизменен и най-здрав стълб в драматичния теноров репортоар. Неговите изяви в ролите на Радамес в „Аида“, Манрико в „Трубадур“ и Алфредо в „Травиата“ от Верди, Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе“, Канио в „Палячи“ от Леонкавало, Самозванеца в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Собинин в „Иван Сусанин“ от Глинка, Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен, Туриду в „Селска чест“ от Маскани, Херман в „Дама Пика“ от Чайковски, Момчил в едноименната опера от Любомир Пипков, Андрей в „Семейството на Тарас” от Кабалевски и други остават незаменими.

Цитат: “Георги Белев притежаваше действително феноменален глас. Такава изумителна мощ, баритонова плътност, сто процента мъжествен тембър и неудържимо фортисимо се срещаха само в световните драматични тенори като Тино Патиера, Франческо Мерли и Марио дел Монако. Любомир Пипков бе написал партията на своя “Момчил”, имайки в предвид именно плътността и широкомащабността на централните, ниски и високи тонове в гласа на Георги Белев“

(От спомените на проф. Константин Карапетров)

По време на творческия си път Георги Белев пее в Полша, Чехословакия, Югославия, Румъния и др. За своите многократни участия в Румъния, оперният певец е удостоен с най-престижната награда на страната – орден „Кавалер първа степен“.

За съжаление малко са запазените записи от негови изпълнения. По сведения, които прочетох също в Интернет, това може и да се промени. Ето цитат от публикувана там информация: „ (…) В най-скоро време ще бъдат публикувани наскоро открити записи на Георги Белев, както от архива на „Златния фонд“ на Руското радио, така също и сцени от една от любимите опери на тенора – „Трубадур“, заедно с певците Илка Попова, Катя Спиридонова и Иван Петров, съхранявани доскоро също в „Златния фонд“ на Българското Радио. Тяхното запазване до голяма степен се дължи на факта, че споменатите записи са съхранявани в архивите на цитираните по-горе колеги на Георги Белев“.

Ще добавя моя коментар по тоя въпрос: при всички недемократични режими по целия свят става едно и също – произведения на литературата и музиката, които са неудобни за съответната власт се забраняват, на съответните дейци – литератори или музиканти не се позволява изпълняване на творбите им, ако тези трудове са книги – често се унищожават, ако са музикални носители, отстраняват се от магазини, архиви и други институции, често тези дейци биват почти изгонени от отечествата им. Не става въпрос за капиталистически или други общества. Преди време писах за известния български музикант проф. Иван Вулпе, който след идването на власт на Александър Цанков е бил отстранен като неудобен от поста си в Софийската музикална академия и като певец в Софийската опера.

По време на Хитлеровата власт в Германия и Австрия редица най-известни светила на науката и културата – особено с прогресивно мислене и такива с еврейски корени трябваше да емигрират в чужбина, и то масово. По-късно след Втората световна война в тези страни в областта на музикалното изкуство изникна термина „Entartete Musik (Изродена музика)“. Става въпрос за произведения от такива автори, чията музика години наред е била забранена. А какво да кажем за Рихард Вагнер, чията опера „Лоенгрин“ той е трябвало да чуе по-късно, след като е бил принуден „да бяга“ от Германия в Швейцария заради прогресивните си идеи и подкрепа на революционното движение в средата на 19-и век във Франция.

Така и нашият Георги Белев (а само той ли?) е трябвало да страда заради кой знае какви прищевки на ръководители, които едва ли са разбирали какво е допринасъл за България чрез участието си в оперния живот у нас и в чужбина. Дали всички знаят и помнят, че когато братът на Борис Христов се помина в София и великият бас пожела да дойде от Италия на погребението му, това му бе отказано. После всички се радваха на голямото му гостуване в България, когато пристигна за пръв път след дългото изгнание. Така е, но да не прекалявам, не е приятно нито за мислене, нито за четене.

За голямо съжаление, след конкретните данни за Георги Белев няма никъде информация, какво е станало с него през годините до смъртта му през 1966 г. Тогава живях в България, но нямам никакви спомени или нещо конкретно. Знае се, че той се е поминал на 16 февруари 1966 г. в София, ненавършил 58 години. В последно време името му се спомена по повод „Пръстенът на нибелунга“ на сцената на Софийската опера в една обзорна статия за Вагнеровите опери, играни в България, чийто автор е музиколожката Ирена Гъделева. Ето кратък откъс:

„ (…) Всички, които заложиха на това, че в България Вагнер не може да бъде поставян на ниво, загубиха! Опроверга ги трупата на Софийската национална опера, която дръзна да се впише в музикалната история на Балканите като първа със свой „Пръстен“ (…) В България определено има изграден комплекс по отношение на Вагнер – нещо като „това не е за нас“ и „това не може да стане тук“. Интересно колко от този комплекс е политически заложен – с дългите години идеологическа борба, а Вагнер, както знаем, беше „на страната на хитлеризма“ (като любимец на Фюрера, не друго!). Защото ако погледнем от творческата страна, повод за съмнения и срам всъщност нямаме – български певци са били отлични Вагнерови интерпретатори през ХХ век и у нас, и на световните сцени: запис на баса Борис Христов например е обявен за едно от най-добрите изпълнения на „Прощаването на бога Вотан“, а това у нас не е известен факт. Спас Венков е далеч по-популярен като Вагнеров тенор – удивителен като Зигфрид, а неговите Танхойзер, Парсифал, Тристан са еталон. Надя Ковачева пее Вагнер в Байройт и Ла Скала. За Елена Николай италианската преса пише: „Какъв парадокс, първата „италианска” Брунхилде е от България!” Люба Величкова, а по-късно и Анна Томова-Синтов са определяни като силни Вагнерови певици. Могат да се добавят и още големи имена към българската Вагнерова слава по света, при това към певците много успешно се присъединява и младата режисьорка Вера Немирова, която направи фурор с „Пръстенът на нибелунга“ във Франкфурт, с „Тристан и Изолда“ в Бон и с „Летящият холандец“ в Санкт Петербург.

Колкото до българската сцена – Вагнер тук е много по-ограничен като част от афишите и все пак го откриваме в архивите. Първата негова творба, поставена на софийска сцена, е „Летящият холандец” през 1930 г. Дирижира Асен Найденов. Една от най-големите Вагнерови певици тогава е Цветана Табакова, която обаче умира едва на 31 години. Тя пее в постановките на „Танхойзер“, „Лоенгрин“ и „Летящият холандец“, а после нейният репертоар е поет от Сийка Петрова – друга изключителна изпълнителка. Блести и тенорът ГЕОРГИБЕЛЕВ. През 1943 г. е поставена първата опера от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ – „Рейнско злато“, с диригент отново Асен Найденов, и тогава се създава т. нар. „Вагнерово общество“, което съществува до 9 септември 1944 г. Изследователят на оперното изкуство у нас Марин Бончев разказва, че когато маестро Найденов заминава на работа в Болшой театър, в Москва с него се запознава известна пианистка, наследница на фамилия, спонсорирала събития на Вагнеровия фестивал в Байройт, и тази негова почитателка му подарява снимка с автограф на Вагнер, която би трябвало все още да се намира някъде в архивите на диригента в София.“

(край на цитата)

Нарочно дадох по-голяма част от обзорната статия, тъй като тя дава достатъчно представа за участието на български певци във Вагнерови опери, както е било и при Георги Белев.

Преди да завърша тази статия искам да ви кажа, че на този ден през 2015, 2016 и 2017 г. писах почти същия текст, както сега. След като го публикувах във „Фейсбук“, скоро след това получих писмо от моята приятелка д-р Ема Жунич (споменах по-горе за нея), която ми писа следните неща във връзка с Георги Белев:

„Здравейте г-н Контохов. Присъствието на Георги Белев в Стара Загора съвпада с директорството на Михаил Янков (бас) и диригента и зам.-директор Любомир Пиперов – много размирни и лоши времена за театъра и изпълнителите. Оперетата взема превес в репертоара. Пада качеството на спектаклите. Партийната организация се меси във всичко. Може би това донякъде обяснява напускането на певеца. На 23 и 25 май 1955 г. Тодор Мазаров е бил в Стара Загора в ролята на Марио Каварадоси. А Георги Белев я изпълнява на 15 януари и на 15 май 1955 г. – в същото време пее и тенорът Борис Христов, и Златко Григоров. През 1954/1955 г. гостува и Тодор Костов от Варненска опера в същата роля. На 29 януари и на 11 май 1955 г. Георги Белев е Туриду, като другите изпълнители са з.а. Борис Христов и з.а. Тоско Илиев. На 20 април 1955 г. Георги Белев е Алфредо (“Травиата”). През следващия сезон 1955/1956 той изпълнява и Дон Хосе (3 пъти), Манрико (6 пъти), Алфредо и Каварадоси – отново по 2 пъти, но е принуден да бъде и Айзенщайн (“Прилепът”) – 7 представления през м. април, май и юни 1956 г. На 10 юли 1956 г. е последното му участие – Манрико. И още: дали е случайно, но Атанас Маргаритов е гост-диригент на 15 януари 1955 г., когато е първото излизане на Георги Белев на старозагорска сцена.“

(край на писмото)

По този начин д-р Жунич допринесе да научим конкретни данни за участията на този голям певец на сцената на старозагорската опера. Освен това сега можем до известна степен да си отговорим на въпоса, защо той е напуснал неочаквано този оперен театър – очевидно не е бил съгласен с много неща, които са се разигравали тогава в редиците на администрацията. С това си дело е заплатил твърде скъпо, разбрахме това добре.

Аз просто недоумявам – български певец, първият който е пял в Залцбург, също по редица сцени на Запад, името му издава българския произход. Такъв човек трябва „да бъде носен на ръце“, а не да го шиканират след това в София, да забраняват музикалните му записи. Това е много срамна част от историята на българския оперен театър, но кой сега да отговаря за това, просто не знам. И тук на Запад са ставали такива неща, но те не се премълчават, напротив, медиите се намесват широко и искат да се дава гласност на всичко нередно, което е ставало едно време.

Също така през 2015 г. на този ден след като публикувах статията за Георги Белев, моят приятел – тенорът Михаил Светлев ми написа следните редове:

„Драги Боре, изпращам ти една от моите архивни снимки, на която е и синът на Георги Белев – Стефан (между мен и Никола Николов), който беше хорист в Софийска опера. Нямах възможност да познавам Георги Белев, но със сина му бяхме много близки приятели. Той ми е разправял за баща си. Статията, която си написал обхваща най- същественото от неговата кариера като тенор. Чест и почитания към твоя труд. Мишо“.

(край на цитата)

Нека днес добавя, че в последно време нещата около Георги Белев се променят последователно – от 2017 г. има Уикипедия-страница за него на български език – доста подробна. В YouTube намерих няколко негови записа, които ще приложа след статията. Но най-важно, в сайта на Софийската опера има статия за него от Огнян Стамболиев във връзка с 50 години от смъртта на Георги Белев, на която няма дата, но сигурно е публикувана през 2016 или 2017 година. Цитирам я по-долу:

Сайт на Софийската опера

ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ГЕОРГИ БЕЛЕВ – 50 години от смъртта на именития български тенор


Днес името на Георги Белев (1908-1966) е почти непознато, а твърде малко са записите, които ни е оставил той. Но от тях само един, който днес може да се чуе в You Тube (песента на Зигмунд от ”Валкюра” на Вагнер) е достатъчен, за да се види високата, световната класа на този забравен именит български певец. Тук ще цитирам думи за него от спомените на проф. Константин Карапетров:

“Георги Белев притежаваше действително феноменален глас, такава изумителна мощ, баритонова плътност, сто процента мъжествен тембър и неудържимо фортисимо, се срещаха само в световните драматични тенори като Тино Патиера, Франческо Мерли, Франко Корели и Марио дел Монако. Любомир Пипков написа централната роля в своята опера  “Момчил”, имайки в предвид именно плътността и широкомащабността на централните, ниски и високи тонове в гласа на Георги Белев …”.

Роден е на 13 април 1908 в Цариброд (Димитровград), сега в Сърбия. След края на Първата световна война семейството му се премества в София, където завършва гимназия и полувисшия ж.п. институт. Не става железничар. Очарован от света на операта, открил, че може да пее, се явява пред прочутия баритон и педагог Събчо Събев и започва да учи при него. Школата на маестро Събчо Събев е автентично Белканто и Георги Белев бързо и със завидна лекота я усвоява. След три години (от декември 1937) е вече първи солист на Кооперативния оперетен театър в столицата и изпълнява главните роли в класическия репертоар (Калман, Лехар, Щраус, Абрахам).

Скоро е забелязан  от критиката и през 1938 г. получава покана за Народната опера. Дебютът като Алфред от Вердиевата „Травиата” е наистина блестящ. Пресата гръмва: „Най-сетне в Операта се появи един прекрасен млад тенор!”  И се зареждат роля след роля: Баринкай от „Цигански барон” на Щраус, Ерик от „Летящият холандец” и  Валтер от „Тайнхойзер” на Вагнер, Ферандо от „Фаворитката” на Доницети,  Флорестан от „Фиделио” на Бетовен, Атанаел от „Таис” и Де Грийо от „Манон” на Масне, Дон Хозе от „Кармен” на Бизе,  Канио от „Палячо” на Леонкавало, Туриду от „Селска чест” на Маскани, Радамес от „Аида” на Верди … Става първи тенор на Операта. Гласът му, както и солидната школа, завидната музикалност, интелигентност и трудоспособност бързо го издигат на върха.

Гастролира в редица страни на Европа. Междувременно специализира в Залцбург, Австрия при проф. Мурати, където получава покана за работа в Германия. Той е първият българин пял на Моцартовия фестивал в Залцбург. Баварската опера в Мюнхен е втората по значение след Берлинската. Там е изключително високооценен и много ангажиран. Но идва краят на войната и Георги Белев решава след двегодишния си престой да се завърне в родината, а не да остане в Германия или да замине още по на Запад.

В Софийската опера е приет радушно, отново поема тежкия теноров репертоар. Към вече разучените партии прибавя редица нови:  Дмитрий Самозванеца от „Борис Годунов” на Мусоргски,  Марио Каварадоси от „Тоска” на Пучини,  Герман от „Дама Пика” на Чайковски, Манрико от „Трубадур” и Радамес от „Аида” на Верди, Собинин в „Иван Сусанин” на Глинка. Той е наистина стълб в трупата на националната ни опера. По това време композиторът Любомир Пипков създава своята втора опера „Момчил” (1948). Главната роля изисква мащабен, героичен тенор и това е само Георги Белев. Той е първият й изпълнител, следван от незабравимия Димитър Узунов.

Георги Белев е желан от диригентите и като застъпник на теноровите партии от големия кантатно-ораториален репертоар. С голям успех участва в редица изпълнения на Деветата симфония на Бетовен, Реквиема на Верди, кантати от Бах и Хендел, премиери на творби от Шостакович, Прокофиев, Кабалевски, Пипков, Александър Райчев … Голямата му музикалност, великолепната фраза и дикция го нареждат сред първите ни певци от 30-те до 50-те години на ХХ век, когато нашата опера и музикална култура преживяват истински възход.

За ролите на Момчил и Манрико, връх в неговата кариера, през 1949 година получава Държавната (Димитровската награда), а през 1952 и ордена „Кавалер на Румъния“, за многократните си блестящи гастроли в северната ни съседка.

Георги Белев има и определени заслуги за Старозагорската опера, на която е солист и вокален педагог в края на своята забележителна кариера.

Умира на 16 февруари 1966 в София.

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Нека днес на 12 април 2022 г. да почетем утрешната годишнина на 13 април от рождението на изключителния драматичен тенор Георги Белев, роден преди 114 години и починал така рано и толкова почти непознат за сегашните млади любители на оперното изкуство. Дано в скоро време от архива на Българското Национално Радио се излъчат негови изпълнения, за да се направят съответни изводи за изкуството му. Все още Радиото няма специално предаване за Георги Белев!

…………..

Ема Жунич в коментар на статията ми на 13 април 2021 г.:

Ema Zhunich

През м. юли 1944 г. на фестивала в Залцбург участват Райна Стоянова и Мария Попова-Корели , а преди тях и истински драматичния ни тенор Георги Белев – според “Към върховете на изкуството” на Петко Тихолов.

През 1949 г. „директивно възниква и идеята за Летни музикални празници във Варна” (цитирам Розмари Стателова) със „спуснат” план за брой концерти, спектакли, участия и …„за привличането на работническата публика” (Р. Стателова). Интересна и любопитна подробност е, че в състава на комисията, назначена от Балкантурист за уреждането на празниците, заедно с Георги Димитров, Любомир Пипков и С. Попов, е и Георги Белев, „красив и рядък драматичен тенор”. Пръв солист на Софийска опера, получил вокалното си образование от италиански педагог в Залцбург, любимец на публиката у нас и в Германия (първи тенор на Мюнхенска опера), Австрия (първият български певец, представил се на Залцбургския фестивал), Цюрих, Букурещ, певецът по-късно, през 1954 г. е интерниран в Старозагорска опера.

´´´´´´

Изпълнение на Георги Белев – „Зимна буря“ от Вагнер:

…..

Изпълнение на Георги Белев – „Валкюри“ от Рихард Вагнер

….

Изпълнение на Георги Белев – песен от Паоло Тости:

…..

Изпълнение на Илка Попова и Георги Белев – ария от „Трубадур“:

…..

Изпълнение на Георги Белев – ария от „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер

…..

Изпълнение на Георги Белев – Wagner: Die Walküre Winterstürme

´´´´´´´´