Българският композитор Георги Златев-Черкин, роден на днешния ден през 1905 година

Драги приятели на оперната музика, днес на 23 април 2021 г. пиша за първи път статия за един български композитор и вокален педагог, чието име положително всички знаят, но едва ли и факта, че като започва музикалното си обучение във Виена, е бил тенор и е имал няколко участия в оперни изяви там, след което се отдава на композирането и по-късно – на вокалната педагогика. Това е проф. Георги Златев-Черкин, роден на 23 април 1905 г. в Русе, починал на 29 март 1977 г. в София.

Аз самият не мога да кажа точно, защо до сега през тия почти 8 години, в които пиша моите оперни истории, не съм отделил внимание на този голям музикант и педагог. Разбира се, че от младеж знам името му – колко негови песни сме пяли в гимназиалния хор в Габрово, както и в другите хорове, в които съм вземал участие. Даже си спомням, че когато сме репетирали негови песни с Хора на запасните офицери в Габрово, Златев-Черкин е идвал от София на наши репетиции, за да направи съответни бележки.

А може би Георги Златев-Черкин стана извънердно известен, когато написа през 1943 г. прекрасната си песен „Севдана“, която изпълена в много вариации за глас и различни инструменти просто заля България малко по-късно. Това беше и е една великолепна песен, която и до сега завладява всеки слушател както с прекрасната си меланхолична мелодия, така и с атмосферата, която създава при слушане. За мен връх е изпълението й от цигуларя проф. Минчо Минчев заедно с прекрасния камерен ансамбъл „Софийски солисти“. Също добре известно е, че естрадната певица Лили Иванова нарече един от последните си албуми „Севдана“, в който има нейно изпълнение по музика на песента от оригинала, написан през 1943 година.

Но като изключим широката композиционна дейност на проф. Георги Златев-Черкин, особена ценна е неговата педагогическа работа в продължение на близо 50 години. В този период той създава плеяда от български и чуждестранни певци, които утвърждават неговата вокална школа. Това са Люба Величкова (Люба Велич), първата българка, пяла с блестящ успех в ролите на “Саломе” и “Аида” на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк, Никола Христов, д-р Любомир Панчев (камерзенгер на Виенската опера), Михаил Янков, Хелзинг Хербарт, Валтер Глазер, Карл Фридрих и следващите поколения – Цветана Дякович, Александрина Милчева, Лили Йорданова, Веселин Дамянов, Пенка Коева, Нели Делибашева, Ана Томова-Синтова, Антония Котова, Зорка Димитрова, Димитър Дамянов и много други. Това е особено голямо постижение, което не се знае от всеки.

Нека в този кратък увод спомена нещо специално за една от най-известните му ученички – Люба Величкова (Люба Велич), която дължи до голяма степен световната си кариера именно на него, защото той я открива и насочва към певческа дейност, помагайки й и финансово. Ето накратко самата история:

„ (…) Особено интересен е случаят с Люба Величкова – една от знаменитите певици на Виенската държавна опера и неповторима изпълнителка на героините на Рихард Щраус. През 1931 г. Черкин посещава Шумен и там му представят една гласовита 18-годишна ученичка с черна престилка – това е тя. Той веднага оценява неповторимия й глас и я кани в София, за да учи вокална постановка при него. След една година, завършила образованието си в гимназията, тя пристига в София – без багаж и без никакви средства. Успява да си намери някаква работа и се обажда на Черкин. Той я помни – приема я за своя ученичка и, разбрал за нейното плачевно материално състояние, се занимава с нея 3 пъти седмично безплатно. И не само – проявява изключително благородство: купува й билет за Виена, за да замине с цяла група негови студенти на прослушване при проф. Лирхамер. Виенският педагог също проявява благородство и се занимава с Величкова безплатно – такава е съдбата на великата певица, за която нямаше да сме чували, ако не беше човещината на Черкин. Всъщност той е известен с готовността си да помогне на тези, които имат нужда, и с добротата си…“.

(край на цитата)

След този увод ще се спра на биографични бележки и дейност на проф. Георги Златев-Черкин. За него има редица източници за информация и справки, като Уикипедия-страница в Интернет, както и данни в различни енциклопедии и речници, преди всичко в авторитетната „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г., също и предавания на Радио София във връзка с годишнини от рождението му. От различни източници цитирам следните данни:

Георги Димитров Златев-Черкин е български вокален педагог и композитор, роден на 23 април 1905 г. в Русе, починал на 29 март 1977 г. в София.

Започва да учи пиано на 9-годишна възраст. Като ученик се изявява като основател и диригент на ученически хор. По същото време започват първите му композиционни опити на песни и пиеси за цигулка и пиано.

През 1923 година завършва гимназия в Русе и е приет да следва в Държавната консерватория. Първата му специалност е пиано, а втората – пеене. Негови преподаватели са изявени български музиканти като Иван Торчанов, Добри Христов, Павел Стефанов и Никола Атанасов. През 1925 година прекъсва следването си в София, за да замине за Виена, в Държавната академия за музикално и драматично изкуство. Прекрасните певчески качества на младия тенор веднага са забелязани от проф. д-р Теодор Лирхамер (световно известен вокален педагог, почетен член на Лондонската кралска академия, последен представител на школа “Гарсия”) и той бива приет в неговия клас. На следващата година започва редовни занимания и в Теоретичния факултет на Виенската музикална академия (специалности композиция и хармония) при проф. Йозеф Маркс.

По време на следването си във Виена Златев-Черкин написва множество солови и хорови песни и няколко инструментални пиеси. Участва като изпълнител в няколко оперни спектакли и това поражда интереса му към вокалната педагогика.

През 1929 г. Златев-Черкин се завръща в България, където постъпва като преподавател по пеене в Консерваторията. Между 1936-1940 г. отново е във Виена, където работи като асистент на проф. Теодор Лирхамер. След смъртта на проф. Лирхамер Черкин защитава професорска титла и е назначен за редовен професор по пеене във Виенската музикална академия.

Още като млад композитор Черкин е наречен от виенската музикална критика „Българският Шуберт“. Негови песни са композирани върху текстове на големите български поети Цанко Церковски, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Николай Ланков.

Творби на проф. Черкин са “Севдана”, “Хоро и ръченица”, “Български танц”, “Пристануша”, “Септември 23-та”, “Бунтовната песен”, “Скритото съкровище”, “Елмазения меч”.

При повторното си завръщане в България Златев-Черкин отново преподава в Консерваторията като извънреден, а от есента на 1944 г. – и като редовен професор. До тогава творчеството му се състои основно от солови лирически и кратки инструментални пиеси, а след 1944 г. започва да пише песни на актуални политически теми и се обръща и към по-големите композиционни форми. В периода 1948-1954 г. Георги Златев-Черкин е ректор на Консерваторията, декан на Вокалния факултет и завеждащ катедра “Пеене” от 1960 г. до пенсионирането му. От 1955 до 1958 г. работи като вокален педагог в Китайската народна република, като преподава в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цин. Там е удостоен с китайския орден „За изкуството и дружбата“.

През близо 50-годишната си вокално-педагогическа дейност проф. Черкин е създал плеяда от български и чуждестранни певци, които утвърждават неговата вокална школа. Това са Люба Величкова (Люба Велич), първата българка, пяла с блестящ успех в ролите на “Саломе” и “Аида” на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк, Никола Христов, д-р Любомир Панчев (камерзенгер на Виенската опера), Михаил Янков, Хелзинг Хербарт, Валтер Глазер, Карл Фридрих и следващите поколения – Цветана Дякович, Александрина Милчева, Лили Йорданова, Веселин Дамянов, Пенка Коева, Нели Делибашева, Ана Томова-Синтова, Антония Котова, Зорка Димитрова, Димитър Дамянов и много други.

Народен артист е от 1970 г.

През 2019 г. Лили Иванова записва песента „Севдана“, по негова музика от 1944 г., озаглавила едноименния албум на певицата „Севдана“.

Неговият внук Георги Черкин е известен пианист.

Творчество

Георги Златев-Черкин е автор на оперети, кантати, пиеси за пиано, на камерна музика, хорови и солови пиеси и др.

Оперети

„Бунтовната песен“ – поставена – 1955 г.

„Скритото съкровище“ – съвместно с Георги Черкин-син, поставена през 1961 г.

„Септември – 1923 г.“ – кантата – 1945 г. и др.

(край на биографичните бележки и дейност)

От другите информации за Георги Златев-Черкин съм избрал две предавания на Радио София във връзка с неговия кръгъл рожден ден през 2020 г., когато се навършиха 115 години от рождението му. Те съдържат не само важни данни за него, но и интервюта на негови приятели и близки, както и някои изпълнения на негови творби. Цитирам първото предаване от 23 април 2020 г.:

БНР Архивен фонд

23.04.2020

Майсторът на мелодията – Златния-Черкин

Роденият преди 115 години в Русе Георги Димитров Златев-Черкин е български композитор, вокален педагог и един от създателите на българската певческа школа. В песните му хората търсят радост и утеха, а поколения знаменити певци и инструменталисти съпреживяват мелодиите му на сцената. Неговите музикални достижения са признати в България и в чужбина, където той създава безценни инструментални пиеси, много солови песни, оперети, кантати, пише камерна музика, песни за смесен, еднороден и народен хор.

Душата на твореца

Преди Освобождението баща му Димитър Златев е съратник на видните български революционери Панайот Хитов, Никола Обретенов и Захари Стоянов. От майка си Мария Златева бъдещият композитор наследява любовта към народната песен, поезията и музиката. За своето семейство Георги Златев-Черкин говори в интервю за Българското национално радио от 1974 година:

(следва интервюто му)

На 9-годишна възраст започва да учи пиано, а по-късно дирижира създадените от него композиции с фолклорни мотиви, които изпълнява заедно с ученическия хор. През 1925 година година младият пианист прекъсва своето следване в българската Държавната консерватория и заминава за Виена, където изучава сценично майсторство и пеене в Държавната академия за музикално и драматично изкуство при проф. Теодор Лирхамер и композиция при Йозеф Маркс. По време на следването си той създава редица солови и хорови песни и инструментални пиеси, участва и като изпълнител в няколко оперни спектакли.

Най-известната си лирична инструментална творба за цигурка и пиано – „Севдана“, Георги Златев-Черкин пише през 1943 година. Пиесата е запазена в Златния фонд на Българското национално радио в концертното изпълнение на цигуларя проф. Минчо Минчев и Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от фестивала на изкуствата „Аполония“ през 2014 година:

(следва изпълнение на творбата)

Майстор на мелодията

„Певецът не можеш да го излъжеш. Ако една песен е написана майсторски, удобно за него – позволява му да разкрие своите емоционални и гласови възможности, то певецът посяга спонтанно да пее тази песен. Ако песента не отговаря на тия изисквания – певецът не можеш да го излъжеш“ – това е максимата на Георги Златев-Черкин, с която той описва процеса на сътворението на своите песни и композиции. Човекът, творецът и съпругът – Златният-Черкин, разкриват думите на неговия близък приятел музиковедът Константин Карапетров и на съпругата на Черкин, оперната прима Виолета Симеонова-Черкин, в запис от 1990 година:

(следва интервюто)

„Синеоката“ е песента, пропита от скръбта на композитора по загубен близък и талантлив човек – голямата българска оперна легенда Люба Величкова. За щастие новината за смъртта ѝ в бомбардировките над Виена се оказва една „лъжлива вест“. Музиката към едноименното стихотворение на Елисавета Багряна е съхранена в запис от 1975 година, а изпълнението е на Катя Попова:

(следва изпълнение на творбата)

„Най-голямото достойнство на Георги Златев като педагог е неговото умение да развие индивидуалните особености на гласа, а не да създава подражатели“, пише музикалният критик Асен Балкански през 1933 година във вестник „Литературен глас“. Сред именитите ученици на маестрото са Люба Величкова, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, Любомир Панчев, Никола Христов и много други оперни певци. С някои от тях той работи като асистент на проф. Теодор Лирхамер във Виена.

Като вокален педагог Георги Златев-Черкин преподава и в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цзин в Китай. Там маестрото е удостоен с китайския орден „За изкуството и дружбата“. След 9 септември 1944 година създава песни на актуални политически теми, като „Слава на нашата партия“, „60 легендарни години“ и големи композиционни форми като кантата “Септември 1923-та”. През 1970 година получава високото звание Народен артист.

По тази публикация работи Милен Димитров

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР, където могат да се чуят по всяко време всички горни интервюта и музикални творби:

Майсторът на мелодията – Златния-Черкин

Второто предаване е от същата дата 23 април 2020 г., но има нови информации, които липсват в първото предаване. Цитирам:

БНР

23.04.2020

Спомен за Георги Златев-Черкин

На 23 април се навършват 115 г. от рождението на забележителния български музикант проф. Георги Златев-Черкин – композитор и изтъкнат вокален педагог. Той твори предимно в камерния жанр – на всички е позната неговата цигулкова пиеса “Севдана“, много поставяна у нас бе и оперетата му „Бунтовната песен“, автор е на над 50 солови песни, на хорови песни, струнен квартет, трио, инструментални пиеси.

Но тук ще ви припомним заслугите на Черкин като вокален педагог, създал цяла плеяда добре подготвени певци.

Започва да свири на пиано още 9-годишен в родния си град Русе. След обучението си в Музикалната академия в София като пианист – ученик на Иван Торчанов, и по теоретични дисциплини при Добри Христов, Павел Стефанов и Никола Атанасов, Георги Златев-Черкин заминава за Виена, където учи в Музикалната академия сценично майсторство и пеене при прочутия професор Лирхамер, а частно композиция при Маркс. Завръща се в България през 1929 г. и започва преподавателската си дейност в Музикалната академия, като подготвя няколко от известните ни певци.

Особено интересен е случаят с Люба Величкова – една от знаменитите певици на Виенската държавна опера и неповторима изпълнителка на героините на Рихард Щраус. През 1931 г. Черкин посещава Шумен и там му представят една гласовита 18-годишна ученичка с черна престилка – това е тя. Той веднага оценява неповторимия й глас и я кани в София, за да учи вокална постановка при него.

След една година, завършила образованието си в гимназията, тя пристига в София – без багаж и без никакви средства. Успява да си намери някаква работа и се обажда на Черкин. Той я помни – приема я за своя ученичка и, разбрал за нейното плачевно материално състояние, се занимава с нея 3 пъти седмично безплатно. И не само – проявява изключително благородство: купува й билет за Виена, за да замине с цяла група негови студенти на прослушване при проф. Лирхамер. Виенският педагог също проявява благородство и се занимава с Величкова безплатно – такава е съдбата на великата певица, за която нямаше да сме чували, ако не беше човещината на Черкин. Всъщност той е известен с готовността си да помогне на тези, които имат нужда, и с добротата си…

При него са  учили певци като Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, Любомир Панчев, Веселин Дамянов, Пенка Коева, Брилянта Кеворкян и още много други. Черкин е ректор на Музикалната академия от 1948 до 1954 г., а от 1960 до 1974 г. декан на Вокалния факултет. Три години е преподавател в Китай – обучава певци в Пекин, Шанхай и Тиен Цин. Умира на 29 март 1977 г.

В Златния фонд е запазен спомен на Георги Златев-Черкин за създаването на прочутата му песен „Синеоката“ по текст на Елисавета Багряна, посветена на Люба Величкова. Чуйте в звуковия файл и самата песен, записана през 50-те години на ХХ век от Катя Георгиева.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/101263769/spomen-za-georgi-zlatev-cherkin

Както стана въпрос при биографичните бележки за Георги Златев-Черкин, той има син и внук, които са също музиканти. В последните десетилетия особено големи успехи постига в България и в чужбина внукът му Георги Черкин – изявен пианист, често гастролиращ в редица концерти и участващ в ценни музикални записи. Днес в моята статия няма да се спирам на биографични бележки, но искам да запозная читателите си с една хубава статия за него от 2016 г. Тя съдържа редица интересни въпроси на интервюиращата го дама и отговорите на Георги Черкин позволяват да си съставим пълна картина за неговните разбирания по много въпроси не само на музикалното изкуство, но и на обикновения живот. Цитирам тази информация:

Портал „Жената днес“

3.09.2016

Интервю-разговор на Олга Бузина с пианиста Георги Черкин

Георги Черкин: Музиката е връзката ни с Бога

Той обича музиката, планината, шахмата и високите скорости. Винаги е блестящ, стилен, сдържано емоционален и  перфектен на сцената. Извън светлината на прожекторите също е сдържан, не говори много, но общува с финес и с много уместно и тънко чувство за хумор.Ярката му кариера на пианист може би е предопределена – роден е в семейство на музиканти, носи името на своя знаменит дядо –  композитора и педагог на певци със световна слава Георги Златев-Черкин. Но талантът е подкрепен и с много часове, прекарани над пианото – занимание не най-любимо в детството, когато другите деца играят навън, а родителите настояват да повториш гамите…

Едва 18-годишен, още ученик в Музикалното училище, Георги Черкин изпълни блестящо Втори клавирен концерт на Сергей Рахманинов и прикова вниманието на публиката към себе си. Следват Музикалната академия, специализации при най-реномираните преподаватели в Италия, много награди от конкурси и най-важното – десетки рецитали и концерти със световноизвестни оркестри у нас и по цял свят. Освен към пианото, той от ранна възраст има афинитет към композицията и оркестрацията. Първи в 200-годишната история на „Лунната соната” я представя в направен от него аранжимент за пиано и оркестър. Харесва му да създава „симфонизации”, както нарича обличането на прочути клавирни произведения в симфоничен звук. И не се спира – дори буквално. Дали с велосипед, мотор, или автомобил – постоянно е някъде и на път. Движението и промяната го зареждат с вдъхновение.

А любовта?…

Любовта е най-голямото вдъхновение за музика. Тя може да те накара да искаш да свириш по цял ден, за да изразиш емоциите, които си получил от друго изживяване. Всички тези емоции ги преобразувам в себе си и ги трансформирам в музика.

Ако си влюбен, а свириш по цял ден – няма да ти остане време да се виждаш с обекта на чувствата си!

Разбира се,  но ако човек не е влюбен, всичко  в живота става по-сиво, включително и желанието за музика. Всъщност, самото създаване на музика също много често е било заимствано от любовта. Дори човек да не е влюбен, ако седне да изсвири нещо – веднага сърцето му се изпълва, понякога музиката може да ти даде дори повече любов от човешките взаимоотношения. Това за мен е най-големият феномен.

Не крие ли риск за музиканта тази пълноценност като изживяване да го изолира от външния свят, да го дистанцира в общуването?

Така е, но няма как – това са двете страни на медала. Ти изведнъж откриваш свят, който е много по-съвършен, много по-изпълващ сърцето от света, в който живеем, така че много често може да се случи точно това, което казваш. Забелязал съм, че за да има пълноценни взаимоотношения, трябва и двете страни най-малкото да харесват сходна музика. Защото тя е трансмисия на вътрешния ти свят, който експресираш не само чрез музика, но по всякакъв начин – дали ще е деликатност, чувствителност… Самият интелект също е много различен при хора, които се занимават с музика. В смисъл, че музиката не само обогатява вътрешния свят на човека, също така тя развива мозъка. Смисълът на музиката е вътрешно личностно израстване, способност да видиш света отгоре, да се издигнеш над нещата.

Звучи като космическо пътешествие, като духовен полет…

Да, това са вибрации, едно от малкото неща, които ни свързват с това, което е отвъд нас. Музиката създава канал за връзка с това, което не знаем какво е, само вярваме в него – музиката ни свързва с Бог.

Твоето семейство е всестранно музикантско, кръвта ти носи гена на таланта. Как се срещна с музиката, с пианото?

Още когато ходих под масата, вече имах интерес към пианото. Протягах ръце и се опитвах да налучкам някакви благозвучни акорди. Нашите веднага разбраха, че имам афинитет и ме записаха на уроци по пиано. За гена си права. Дядо ми – Георги Златев –Черкин, е може би от най-известните вокални педагози, негови студенти са печелили международни награди, едно от най-популярните му произведения „Севдана” се изпълнява по цял свят. Това е изключително медитативно произведение, което докато го слуша човек, забравя за всичко съществуващо на този свят, изпада в специално състояние на духа. Всички мои роднини са музиканти – майка ми свири на виолончело, баща ми е джаз пианист, сестра ми свири на класическа китара, сестрата на баба ми е Недялка Симеонова – нашата известна цигуларка, чичо ми свири на тромпет, другата ми леля – на цигулка…

Е, не е имало как да станеш зъболекар примерно при такова обкръжение. Хрумвало ли ти е някога друго, имал ли си миг на колебание, или музиката от малък е била твоят сигурен избор?

Всъщност, освен музиката от малък ме привличат и технологиите, компютрите. Помня, че баща ми донесе от Япония един компютър – прототип на „Сони” – и тогава много се запалих, започнах дори да програмирам някакви елементарни игрички. Оттогава следя и технологиите, и музиката, бих казал на едно и също ниво.

Кога постигането на техническото майсторство, виртуозността в изпълнението отстъпват пред осъзнатото желание да се предаде същността на музиката, посланието на автора?

Когато бях по-млад, повече ме привличаше техническата виртуозност, блазнеше ме възможността да мога да изсвиря много бързо всяко едно произведение. Сега, с времето, това се уталожи, вече търся смисъла на всеки един тон, на всяка фраза, много по-детайлно мисля върху произведението.

Как подготвяш своя репертоар?

Много бързо уча нови неща, стига да ми харесват. Винаги се опитвам да се свържа с това, което композиторът е искал да каже, да усетя дори как той се е чувствал, когато е писал това произведение. Опитвам се да бъда като него, да стана част от тази енергия, която той е имал. Ние, музикантите, сме проводници – свързваме се с нещо свише и предаваме на публиката самата истина за музиката, абстрахирайки се от своето его. Ако добавиш нещо от себе си, понякога това отдалечава от истинската музика.

Казвал си ми, че предпочиташ романтичните композитори, а руските композитори оглавяват твоята лична музикантска и естетска класация.

Все още е така. Руската култура и музика са ми най-близки. Те ме вдъхновяват най-много, „бъркат в сърцето”. А и чувствам, че имам способност да предавам на публиката тази душевност и емоция. И немските композитори са задълбочени, многопластови – Брамс, да кажем, Малер, но руската класика човърка в душата, а и ние сме славяни и сме по-близки до тази култура, отколкото до средноевропейската. Най-много ме инспирират Чайковски, Рахманинов, Прокофиев. Сега разучавам един концерт на Прокофиев, Номер 2, който е толкова труден, че не знам още дали ще успея да го науча, обаче съдържа в себе си уникални драматургични моменти.

По колко различни начина можеш да интерпретираш вече този прочут Втори концерт на Рахманинов?

Свирил съм го може би над 20 пъти, така че наистина вече мога да го изпълня по много различни начини – и според моето настроение, и според желанието на диригента. И сто пъти да се изсвири – винаги има разлика – понякога е по-носталгично, друг път – по-технично, зависи от вътрешното състояние и от връзката ми в този момент с композитора. А като се видим с диригента, разбирам и неговото усещане и става една комбинация от усещания и концепции. Аз се старая да не се концентрирам върху собственото си чувство – както много пианисти правят, сякаш да докажат  „аз съм по-важният”. Моята цел е да направим синергия, която дава много по-добър резултат, независимо, че не съм приложил всички мои предварителни идеи.

Пианото труден инструмент ли е? Каква физическа кондиция се изисква от музиканта?

Да свириш на пиано, не означава само мърдане на пръстите. Има акорди – започваш един в най-ниските октави, следва бързо друг в най-високите. Изискват се силни ръце, цялостна кондиция. В комбинация с емоционалното натоварване, което също изтощава, поддържането на добра физическа форма е задължително. Аз спортувам доста – обичам да плувам, ходя в планината с колело, карам ски през зимата…

…Освен всичко това и пишеш филмова музика, композираш, създаваш своите нови оркестрации за пиано и симфоничен оркестър. Всъщност беше първи в света, който се сети да го направи.

Да, странно как никой не се беше сетил преди мен, а и аз не знам как ми хрумна тази идея. Всъщност, всичко започна от един Концерт на Чайковски – изпълнявах на бис неговото „Април. Кокиче“ от „Годишни времена“ и точно три дни преди концерта си казах: защо да не го украся с оркестров звук, и без друго оркестърът седи в бездействие, докато ние, солистите, си свирим бисовете. И след като изпълнихме с голям успех този бис, предложиха ми да направим и останалите „Годишни времена” на Чайковски. Представихме ги с концерт, специално посветен на тази концепция заедно с Оркестъра на Класик ФМ Радио – изпълнихме всички „Годишни времена”, както и Лунната соната и „Фюр Елизе“ на Бетовен.

„Симфонизацията”, която подготвяш в момента?

„Симфонизация” е понятие, което още не се използва активно, но мисля, че е моя запазена марка. Аранжимент означава друго, в него има намеса, а аз не променям оригинала на клавирното произведение, само запълвам някак нишите, които се появяват в регистрите, допълвам оригинала със симфоничен звук. Сега работя върху „Лунната светлина” на Дебюси, Шопен – „Ноктюрно” опус 9, надявам се някой, който чете това интервю, да не ми открадне идеята и да го направи преди мен… (шегувам се).

И двете ти страсти – към музиката и към техниката – се обединяват в твоето ново хоби – да снимаш красиви природни гледки отвисоко с дрон и да монтираш изображението върху музикален фон.

Нонстоп си сменям аз хобитата, но това наистина ме запали. Сигурно защото чувството за полет дава невероятно вдъхновение.

А женската красота какви вдъхновения крие? Каква е „идеалната жена” за теб?

Всеки има своя визия, която го вдъхновява. С думи е трудно да се опише, но когато видиш човека, трябва да усетиш душевна топлота, да те впечатлят не само външният чар и красотата (факт е, че ние, мъжете, се впечатляваме от женската красота), но трябва да има и отвъд това. Убеден съм, че до голяма степен жените избират мъжете, така че…

Замисляш ли се вече сериозно да се оставиш да бъдеш „избран”?

Замислям се, да. Не искам да протакам много нещата. Е, не, че много съм престарял. Аз съм зодия Рак, ние сме известни като мъже – домашари, които държат на семейството, верни сме – за разлика от други зодии като Стрелец или Близнаци при мъжете…

Интересуваш ли се от  астрологични прогнози, от зодии?

Не съм вманиачен, но чета понякога. Има хора, които казват, че не вярват в зодии, но разположението на планетите е фактор, независимо дали „вярваме“ в него.

Значи Ракът е верен и държи на семейството…

Да, ние умеем да обичаме. Но понякога може да е толкова силно, че да граничи с обсебване. И в същото време, когато усетя, че една жена започне да се опитва мен да обсебва – това веднага ме кара да се отдръпна. Всеки трябва да си има свой собствен свят, не е нужно да знае всичко за другия. Представи си два пресичащи се кръга, там където се засичат – трябва да има един общ център – общ свят, но и личният периметър трябва да се запази, а не да се припокрива всичко. Много често страхът от това да не те напуснат, предизвиква тези човешки емоции – чувство за собственост, ревност, силно его. Изобщо неща, от които освободим ли се – ще започнем да живеем по-щастлив живот.

(край на цитата)

Това бяха всички информации днес за Георги Златев-Черкин и за неговия внук – пианиста Георги Черкин.

Нека днес на 23 април 2021 г. почетем 116 години от рождението на проф. Георги Златев-Черкин и да пожелаем здраве и нови музикални успехи на внука му Георги Черкин.

………

Севдана | Sevdana for Violin & Piano – Famous Bulgarian Classics

Performed by: Svetlin Roussev – violin, Georgii Cherkin – piano 2009 – Live performance “Bulgaria Hall” in Sofia

One of the most emblematic pieces of the Bulgarian classical music repertoire, composed by Georgi Zlatev – Cherkin (1905-1977) – “Sevdana” for violin and piano, was composed in 1944. While this composition is not very well known in the world, it is one of the most famous and beloved classical music pieces in Bulgaria and was performed by every talented Bulgarian violinists all over the world. Actually the composer Georgi Zlatev – Cherkin was my grandfather, but I had never chance to know him since I was born just few months after his death. However I had the chance to perform one of his best compositions – “Sevdana” together with the talented violinist Svetlin Roussev, as featured in this video.

…….

Лили Иванова – Севдана / Lili Ivanova – Sevdana

музика: Георги Златев-Черкин, текст: Стефан Вълдобрев, аранжимент: Живко Петров, със специалното участие на Васко Василев, цигулка

2019

…….

Изпълнение на сопранът Люба Величкова (Люба Велич) – най-известната ученичка на проф. Георги Златев-Черкин:

Puccini: Tosca Vissi d’arte

……..

Изпълнение на сопранът Люба Величкова (Люба Велич) – най-известната ученичка на проф. Георги Златев-Черкин:

Strauss: Salome “Final Scene”

…….

Изпълнение на сопранът Люба Величкова (Люба Велич) – най-известната ученичка на проф. Георги Златев-Черкин:

Tchaikovsky: Pique Dame “Aria of Lisa, Act 3”

…..

Изпълнение на пианиста Георги Черкин – внук на проф. Георги Златев-Черкин – негова преработка на „Für Elise“ от Бетовен за пиано и оркестър

Beethoven – Für Elise | Piano & Orchestra

Für Elise – the most famous classical piece by Beethoven, arranged for Piano & Orchestra. This is the world premiere of the first ever known version of Für Elise by Beethoven for piano and symphony orchestra. While the piano part remains the same as the original, the orchestra adds colors to the overall mood, so the piece sounds even more deep, relaxing and magical. I really hope you really like and enjoy this music!

….

Драги приятели, в България вече настъпи денят 24 април 2021 г. Както много мои приятели и читатели знаят, аз съм роден в този ден през далечната 1931 т. и днес навършвам заветните 90 ГОДИНИ …

Желая по този случай здраве и щастие на стотиците мои приятели и читатели и по една случайност моят рожден ден съвпада с този на Лили Иванова – с нея сме родени в един и същи ден, разбира се, в различни години.

Желая да я поздравя (както и себе си!) с една нейна песен от последно време, която много ми хареса – преработка и нейно изпълнение на известната творба на Георги Златев-Черкин за цигулка и пиано „Севдана“. Също по една случайност вчера на 23 април се навършиха 116 години от рождението на проф. Георги Златев-Черкин и преди минути аз пуснах във ФБ моя статия по този случай.

Ето линк към песента:

Лили Иванова – Севдана / Lili Ivanova – Sevdana

музика: Георги Златев-Черкин, текст: Стефан Вълдобрев, аранжимент: Живко Петров, със специалното участие на Васко Василев, цигулка

2019

…….